26

Защо в Божието създание има смърт и страдания?

ТОМИ МИЧЪЛ

Защо се случват лоши неща? През вековете човешките същества са се опитвали да помирят своето разбиране за всемогъщ, любящ Бог с видимо безкрайните страдания около себе си.

Един изтъкнат пример за такава борба е медийният магнат Тед Търнър. Изгубил вярата си след като сестра му почина от мъчителна болест, Търнър възкликва, “Бях учен, че Бог е любов и Бог е всемогъщ, и не можех да разбера как някой толкова невинен трябва да бъде принуждаван или оставян да страда така.”[1]

Виновен ли е Бог за човешкото страдание? Дали Бог е жесток, капризен и отмъстителен, или е твърде слаб за да предотврати страданията? Ако Бог наистина е върховен владетел, как може да позволи някой, когото Той обича, да страда?

Свят на нещастия и смърт

Всеки ден носи нова трагедия. Малко дете е диагностицирано с левкемия и преминава през скъпо лечение само за да умре в ръцете на майка си. Новобрачна двойка е убита от пиян шофьор в мига, в който тръгват за медения си месец. Семейството на верен мисионер е атакувано и убито от самите хора, на които са отишли да служат. Хиляди са убити в терористична атака. Стотици се издавят в цунами, докато десетки хиляди други биват погребани в земетресение.

Как са възможни всички тези неща, ако Бог наистина ни обича и се грижи за нас? Дали Той е Бог на страдания?

Обичайната реакция на човека на трагедията е да обвинява Бога, както прави Чарлс Дарвин след смъртта на своята любима дъщеря Ани.

“Жестоката смърт на Ани унищожи и последните остатъци от вярата на Чарлс в морална, справедлива вселена. По-късно той ще каже, че този период удря последната камбана за неговото християнство. . . . Чарлс заема позиция на невярващ.”[2]

Дали това е правилната реакция? Правилният възглед за историята, намиращ се в Библията, ни дава отговора.

Дали Божието творение наистина беше “много добро”?

В началото, преди около 6,000 години, Бог създаде вселената и всичко в нея за шест буквални дни. В края на Своите творчески дела на шестия ден Бог “видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро” (Битие 1:31).

За да бъде много добро, Божието творение трябва да е било без петно, недостатък, болести, страдания или смърт. Нямало е “оцеляване на най-пригодените.” Животните не са се изяждали едно друго, и първата двойка, Адам и Ева, не са убивали животни за храна. Първоначалното създание е било красиво място, пълно с живот и радост в присъствието на Създателя.

При Сътворението и хората, и животните са били растителноядни. В Битие 1:29-30 Господ казва, “Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна.”

Този текст ясно показва, че в Божието много добро създание животните не са се изяждали едно друго (и следователно не е имало животинска смърт), тъй като Бог даде само растения за ядене на Адам, Ева и животните. (Едва след световния Потоп от времето на Ной – 1,600 години по-късно – на човека беше позволено да яде месо, според Битие 9:3.)

Тъй като яденето на растение го убива, някои хора твърдят, че смъртта е била част от първоначалното творение. Но Библията прави разлика между растения и животни. Тази разлика се изразява в еврейската дума нефеш, която описва характеристика на живота дадена само на животните и хората. Нефеш може да се преведе като “дишащо създание” или “живо създание” (виж Битие 1:20-21, 24). Растенията не притежават това нефеш качество и следователно не умират в библейския смисъл на думата.

Първоначалното творение беше много добро. Според Мойсей във Второзаконие 32:4, “Делата Му са съвършени.” Очевидно, нещата вече не са така.

Защо сега умираме?

Ако е нямало животинска или човешка смърт когато Бог завърши Своето творение и го обяви за много добро, защо сега умираме? Навсякъде около нас виждаме смърт. Нещо трябва да е станало за да промени създанието – това нещо беше грехът.

Бог постави Адам и Ева в съвършен рай. Като техен Създател, Той имаше власт над тях. На основата на тази власт, Бог даде на Адам правило: “Но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:17).

Известно време след като Бог обяви Своето завършено създание за “много добро” в края на шестия ден, един от Божиите ангели, Луцифер, поведе бунт против своя Създател.[3] След това Луцифер прие образа на змия и съблазни Ева да яде от плода, който Бог беше забранил. И Адам, и Ева ядоха от него. Техните действия доведоха до наказанието, за което Бог ги беше предупредил. Бог е свят и не може да търпи грях в Своето присъствие. Справедливият Създател праведно запази обещанието си, че тяхното непокорство ще доведе до наказание. Смъртта навлезе в Божието създание поради непокорните действия на един човек.

Засрамени и изплашени, Адам и Ева се опитаха да избягнат последствията от своя грях като си направиха престилки от смокинови листа. Но сами по себе си те не можеха да прикрият онова, което са направили. Трябваше нещо друго, което да осигури закрила. Според автора на Посланието към Евреите, “Без проливане на кръв няма прощение” (9:22). За да бъде покрита тяхната вина пред Бога, беше необходима кръвна жертва.

За да покаже ужасните последствия от греха, Бог уби животно и направи кожени дрехи за да покрие Адам и Ева. Не ни се казва какво животно е било убито, но вероятно е било агне, за да символизира Исус Христос, Божието Агне, Който ще пролее кръвта Си за да отнеме нашите грехове.

Битие 3 също изявява, че и земята беше проклета. В света навлязоха тръни и бодили. Животните бяха проклети, а змията най-много от всички. Светът вече не беше съвършен, а проклет от греха. В създанието, което преди беше съвършено, сега изобилстват страдания и смърт.

Какво общо има това с мен?

Ако решението на Адам да не се покори на Бога е това, което доведе греха в света, защо всички ние да трябва да понасяме наказание?

След като Адам и Ева съгрешиха и бяха изгонени от Едемската градина (Битие 3:20-24), те започнаха да раждат деца. Всяко дете наследи грешното естество на Адам, и всяко дете се разбунтува против своя Създател. Всеки човек е потомък на Адам и Ева, роден с един и същи проблем: грешно естество.

Ако сме честни към самите себе си, ще осъзнаем, че Адам е законен представител на всички нас. Ако съвършен човек на съвършено място реши да не се покори на Божиите правила, никой от нас няма да се справи по-добре. Апостол Павел пише, “Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” (Римляни 5:12).

Като деца на Адам, ние наследяваме грешното естество на Адам. В даден момент всеки от нас не се е покорил на някоя заповед от Създателя, така че ние всички заслужаваме да умрем и да понесем вечно наказание в ада. Трябва да осъзнаем, че никой от нас не е невинен пред Бога. Римляни 3:23 казва, “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.” Никой от нас не е достоен да застане пред Създателя на вселената, защото всички ние ще донесем в Неговото присъствие грешно, бунтовно естество.

В началото Бог поддържаше Своето създание в неговото съвършено състояние. Разказът за скитането на израилтяните в пустинята ни дава представа как биха могли да са нещата в първоначалното създание. Дрехите на израилтяните не се изхабиха, нито им се подуха краката в продължение на четиридесет години на тяхното пребиваване в пустинята (Второзаконие 8:4). Бог е всемогъщ и е съвършено способен да поддържа и защитава Своето създание.

Но когато Адам съгреши, Господ прокле вселената. Имаше промяна в самото естество, и заедно с тази промяна Бог започна да поддържа създанието в състояние на проклятие. Страданието и смъртта навлязоха в Неговото създание. Сега цялата вселена страда от последствията от греха (Римляни 8:22).

Тъжните неща (напр. смъртта на любим човек, цунами, които убиват хиляди, урагани, които оставят стотици хора мъртви или без дом, и т.н.), които стават около нас, са напомняне, че грехът има последствия и че светът се нуждае от Спасител.

Бог се наслаждава в цялото Си творение (Откровение 4:11), но най-много от всичко обича хората. Той използва влошаването на създадената вселена за да ни покаже последствията от нашия грях. Ако не преживеем последствията от нашия бунт против Създателя, никога няма да разберем, че имаме нужда от спасение от нашия грях, и никога няма да приемем Неговото предложение за милост за нашия грях.

Повечето хора с готовност осъзнават, че има проблем в света. Трябва да осъзнаем, че има Един, Който е победил този проблем със смъртта и страданията – Исус Христос.

Има ли надежда?

За нещастие, последствията от нашия грях са много по-лоши от живота в проклетата вселена. В допълнение към живота в изпълнено с грях творение, всички ние трябва да умрем физически и да получим наказание много по-ужасно от всичко, което някога сме познавали: втората смърт. Апостол Йоан разказва за огненото езеро наречено “втората смърт,” която очаква всички онези, чиито имена не са написани в книгата на живота (Откровение 20:14-15). Тази втора смърт е крайното наказание за нашия грях.

Макар че сме се разбунтували против Него и сме донесли наказание върху себе си, Бог обича Своите деца и не иска те да прекарат вечността в ада. Нашият милостив Създател е дал начин да се примирим с Него и да избегнем ужасното вечно наказание за нашия грях. Този начин на избавление е чрез смъртта и възкресението на Исус Христос.

Исус Христос, Който е Бог, дойде на земята като човек, живя безгрешен живот и след това умря за да плати наказанието за греха. Апостол Павел ни казва, че “както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот” (Римляни 5:18).

Бог е праведен и справедливо осъди човека на смърт, така че ние получаваме наказанието, което заслужаваме. Но Бог упражни благодат поради Своята любов към нас и пое това наказание на Себе Си като плащане за нашия грях.

Имаме насърчение! Христос не остана в гроба. Той показа, че има власт над смъртта като възкръсна на третия ден след като беше погребан. Тъй като Христос ясно демонстрира Своята власт над смъртта, онези, които вярват в Него, могат да са уверени, че те също ще живеят и смъртта няма да ги ужили. Всъщност Библията казва,

А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно. О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? (1 Коринтяни 15:54-55).

В Христос, онези, които са получили безплатния дар на вечния живот, могат да очакват да прекарат вечността с Него в съвършено място, където няма болка (Откровение 21:4). Както пише апостол Павел,

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой (Ефесяни 2:8-9).

Някои хора казват, че ако Бог наистина ни обичаше, би ни поставил на съвършено място, където никаква болка не може да ни докосне. Но Той вече го направи веднъж, и Адам се разбунтува. Ако ни се даде същата възможност, всеки от нас ще направи същото. Бог изяви Своята любов на света като умря за света и отново възкръсна. Всички, които получат безплатния дар на вечния живот, ще прекарат вечността с Него.

В сравнение с вечността, времето, което прекараме тук в проклетия свят, е незначително. Бог ще завърши Своята изява на любов като постави завинаги на съвършено място онези, които приемат Неговото спасение.

Възстановяването на всички неща

Библията описва смъртта като последният враг, който ще бъде унищожен (1 Коринтяни 15:26). Откровение 21:4 казва, че “Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.” Онези, които са получили спасение, очакват времето, когато Господ ще премахне Проклятието и ще възстанови вселената до съвършено състояние както преди човекът да съгреши (Откровение 22:3).

Господ не само обича Своите деца достатъчно, за да умре за техния грях, Той също обещава да поправи разрушения свят като създаде ново небе и нова земя (Откровение 21:1). И точно както първият Адам доведе смърт в света, Христос, като “последният Адам,” носи обновен живот в света.

Както Павел пише,

Така е и писано: Първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам стана животворящ дух (1 Коринтяни 15:45).

Алтернативен възглед за историята

Онези, които отхвърлят Създателя, трябва да обяснят как светът се е появил без Бога.

Еволюционистите и повечето от другите привърженици на “дългите епохи” вярват, че преди 13-14 милиарда години вселената е започнала от нищо чрез голям взрив. Галактики, звезди и планети образувани като материя – пръснати из вселената – се охладили и събрали на купове. Преди около пет милиарда години земята започнала да се формира. Твърди се, че земята изстивала в продължение на още един милиард години, на повърхността се образувала вода, и в този древен океан молекулите някак си се подредили за да образуват най-простите едноклетъчни форми на живот.

Благодарение на въздействия от околната среда и други сили, безцелните мутации, казват еволюционистите, довели до способности за оцеляване на определени организми. Тези организми постепенно се променяли във все по-сложни организми. Най-силните организми са успели да оцелеят и да се възпроизвеждат, а по-слабите организми са измрели или са били избити от по-силните създания.

Този безмилостен процес в крайна сметка произвел маймуноподобни създания, които еволюирали в човек. Така хората са крайният продукт (засега!) на милиони години на смърт и страдания.

Този натуралистичен възглед за вселената използва данните то вкаменелости като доказателство за вярването, че съществата стават все по-развити в продължение на милиони години. Този възглед учи, че данните от вкаменелости са данни от милиони години на болести, борби и смърт. Покойният известен еволюционист Карл Сейгън заявява, че “тайните на еволюцията са време и смърт.”[4]

Това всъщност има ли значение?

Библията казва, че смъртта дойде като следствие от греха на човека. Еволюцията казва, че смъртта винаги е била част от природата. Могат ли и двете да са верни? Очевидно не.

Ако данните от вкаменелости представляват милиони години земна история, трябва да е имало милиони години на смърт, борби и болести преди човекът да се появи, противно на това, което Битие учи.

“Теистичната еволюция” е идея, която се опитва да съчетае разказа от Битие и схващането за милиони години еволюция. Теистичната еволюция предполага милиони години на смърт преди Бог да се намеси в процеса в даден момент, за да създаде Едемската градина. Както е показано по-долу, теистичната еволюция изисква от Бог да нарече милионите години на смърт и страдание “много добро.”

От друга страна, ако вкаменелостите са плод на катастрофичен Потоп, в който огромен брой организми са били погребани внезапно в богата на химически вещества вода и седименти, нуждата да се предполагат милиони години история изчезва. Божието описание на съвършен свят покварен от греха и унищожен във водно осъждение (Битие 6-9) съвпада с данните от вкаменелости в света.

Божието обещание за бъдещо възстановяване, “възстановяването на всички неща” (Деяния 3:21), би било безсмислено, ако наистина е имало еволюция. Само първоначално сътворение без смърт прави логично Божието обещание за възстановяване. Не може да бъде обещано бъдещо възстановяване на съвършено творение, ако в миналото не е съществувало съвършено творение.

Откъде идват грижата и милостта?

Макар много еволюционисти да крещят, че идеята за любящ Бог не се съгласува с този свят на жестокост, в който живеем, те удобно пропускат други неща. Например, как еволюцията обяснява милостта, любовта и грижата? Ако еволюцията е вярна, двигателната сила в природата е “оцеляване на пригодените.” Хората, които са по-малко способни да се съревновават, са обречени да умрат. Всеки опит да бъдат спасени тези “по-малко конкурентни” хора би било действие против най-основната сила в природата. Съществуването на лекари, болници, благотворителни организации и дори полиция е противно на идеята за грубите еволюционни сили.

Еволюционистът няма основа за морална оценка. Ако човекът е просто резултат от милиони години еволюция, нашето поведение е основано на случайни химически реакции. Няма върховен морален кодекс. Всякакъв морал е относителен. Ако човек има нужда от пари, защо да е погрешно да ограби някого? Според еволюцията, по-силният трябва да успее. Силата прави правото. Следователно според еволюционния възглед такова насилие е естествена и необходима част от света.

Онези, които имат мироглед основан на Библията имат състоятелна основа за дела на милост, любов и грижа. В Писанието ни е заповядано да обичаме ближните си както себе си, да вършим дела на милост и да се грижим за вдовиците и сирачетата. Ако доведем еволюцията до нейния логичен край, трябва да заключим, че тези вдовици и сирачета трябва да умрат, защото прахосват природните ресурси.

Само вярващите в Библията в края на краищата предлагат на света основа за морална преценка. Онези, които отхвърлят Библията, няма основа за морал.

Какво да кажем за индивидуалните страдания?

В Йоан 9 Исус говори по въпроса за личните страдания. Когато Неговите ученици предположиха, че слепотата на човека се дължи на неговия грях, Исус отговори, “Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела” (Йоан 9:3). Исус не смяташе страданията на човека за загуба или произволно нещо, тъй като Бог щеше да се прослави в живота на този човек.

Книгата Йов ни разказва историята на един праведен човек, който беше угоден на Бога, но въпреки това понесе загубата на своето богатство, своите десет деца и своето здраве. Неговите приятели бяха уверени, че неговите страдания представляват осъждение за някакви тайни грехове, но Бог отрече това обвинение. Много хора намират утеха просто като знаят, че не е задължително техните лични трагедии да представляват лично осъждение.

Исус показа, че Неговата любов към нас не е несъвместима с личните страдания, когато Лазар беше болен и умираше. “А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. А Исус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазар” (Йоан 11:4-5).

Исус очевидно обичаше Лазар и неговото скърбящо семейство, но Той можеше да види смисъл в страданията, който те не можеха да видят. Христос ясно им разкри, че има власт над смъртта (като възкреси Лазар от мъртвите), дори преди Своето разпъване и възкресение.

Исус коментира върху смисъла на трагедията след срутването на Силоамската кула, което убива осемнадесет души. “Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете” (Лука 13:4-5).

Тези примери ни показват, че страданията не винаги са следствие от греха на човека, но грехът като цяло винаги води до страдания. Бог може да използва страданията като напомняне, че грехът има последствия – и може би за други цели, които няма да изследваме напълно в тази глава. Но съществуването на страдания не означава, че Бог не ни обича. Точно обратното – Христос дойде и пострада с нас и пое това наказание, макар да нямаше нужда да го прави.

Във време на страдание християните почитат Господа като уповават в Него и знаят, че Той ги обича и има цел за техния живот. Присъствието на страдания в света трябва да напомня на всички нас, че сме грешници в проклет от греха свят и също да ни подтикне да кажем на другите за спасението в Христос – в края на краищата, това е делото на любов, което трябва да правим. Можем да кажем на хората истината как те също могат да бъдат спасени от този проклет от греха свят и да живеят вечно с един съвършен и добър Бог.

Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни (2 Коринтяни 4:17-18).

---

[1] Associated Press, Ted Turner was suicidal after breakup, www.nytimes.com/aponline/arts/AP-People-Turner.html, April 16, 2001.

[2] A. Desmond and J. Moore, Darwin The Life of a Tormented Evolutionist, W. W. Norton & Company, New York, 1991, 387.

[3] Библията не казва ясно кога точно е бил бунтът на Луцифер, нито кога са съгрешили Адам и Ева. Очевидно можем да заключим, че не е било много след като Бог постави Адам и Ева в Едемската градина, тъй като им каза да се плодят и размножават, и те очевидно не бяха имали възможност да заченат дете преди да се разбунтуват.

[4] C. Sagan, Cosmos Part 2: One Voice in the Cosmic Fugue, продуциран от Public Broadcasting Service, Los Angeles, с помощта на станцията KCET-TV. Излъчен за първи път през 1980 по станциите на PBS по целите Съединени Щати.