Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

8

Възможно ли е Бог да е създал всичко за шест дни?

КЕН ХАМ


Защо е важно?

Ако дните на сътворението са наистина геологични епохи от милиони години, това подкопава посланието на благовестието в самите основи, тъй като то би поставило смъртта, болестите, тръните и страданието преди Падението. Опитът да се дефинират “дни” като “геологични епохи” идва от погрешен подход към Писанието – преизтълкуване на Божието Слово на основата на погрешни теории на грешни хора.

Едно добро упражнение е да четете Битие 1 като се опитате да оставим настрана външни влияния, които могат да ви подведат да имате предварително възприета идея за това какво може да означава думата “ден.” Просто позволете на думите в текста да ви говорят.

Като вземем Битие 1 по този начин, в прекия смисъл, то без съмнение казва, че Бог е създал вселената, земята, слънцето, луната и звездите, растенията и животните, и първите двама човека за шест обикновени (приблизително 24-часови) дни. Ако сте наистина честни, ще трябва да признаете, че никога не можете да получите идеята за милиони години от четене на този текст.

Но мнозинството от християните (включително много християнски водачи) в Западния свят не настояват, че тези дни на сътворението са дни с нормална дължина, и мнозина от тях на основата на външни влияния приемат и учат, че те трябва да са били дълги периоди от време – дори милиони и милиарди години.

Как Бог ни говори?

Бог говори чрез езика. Когато направи първия човек, Адам, Той го беше “програмирал” с език, за да може да има общуване. Човешкият език се състои от думи използвани в конкретен контекст свързан с цялата реалност около нас.

Следователно Бог може да разкрива неща на човека, и човекът може да общува с Бога, защото думите имат смисъл и предават разбираемо послание. Ако не беше така, как бихме могли да общуваме едни с други или с Бога?

Защо “дълги дни”?

Римляни 3:4 заявява: “Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив.”

При всеки случай, когато някой не е приел “дните” на сътворението като обикновени дни, това е защото той не е позволил на думите на Писанието да му говорят в контекста, както се изисква от езика при общуване. Той е бил повлиян от идеи извън Писанието. Така той установява прецедент, който ще позволи всяка дума в Писанието да бъде преизтълкувана от предварителните идеи на човека, който чете думите. В крайна сметка това ще доведе до прекъсване на общуването, тъй като едни и същи думи в един и същи контекст могат да означават различни неща за различни хора.

Църковните бащи

Повечето църковни бащи са приемали дните на сътворението за обикновени дни.[1] Вярно е, че някои от бащите на ранната църква не са учели, че дните на сътворението са обикновени дни – но мнозина от тях са били повлияни от гръцката философия, която ги е подвела да тълкуват дните като алегорични. Те твърдят, че дните на сътворението са свързани с дейността на Бога, и тъй като Бог е извън времето, следователно дните не могат да бъдат свързани с човешкото време.[2] Противно на съвременните алегоризатори, те не са можели да приемат, че на Бог са Му били необходими цели шест дена.

Следователно небуквалните дни идват от извънбиблейски влияния (т.е. влияния извън Библията), а не от думите на Библията.

Този подход и днес въздейства на начина, по който хората тълкуват Писанието. Както заявява човекът поставил началото на Реформацията,

Дните на сътворението са били нормални по дължина дни. Трябва да разберем, че тези дни са били действителни дни (veros dies), противно на мнението на Светите Бащи. Винаги когато видим мненията на Бащите да противоречат на Писанието, ние почтително ги приемаме и ги признаваме за по-старши от нас. И въпреки това заради тях не можем да изоставим авторитета на Писанието.[3]

Съвременните църковни водачи

Много църковни водачи днес не приемат дните на сътворението като обикновени дни с дължина едно въртене на земята. Но когато изследваме техните причини за това, откриваме, че крайната причина са влияния извън Писанието (конкретно вярата във вселена на възраст милиарди години).

И отново, такива водачи признават, че в прекия си смисъл Битие 1 изглежда учи шест обикновени дни. Но след това казват, че това не може да е вярно поради истинската възраст на вселената или някаква друга извънбиблейска причина.

Вижте следните представителни цитати от библейски учени, които са смятани за консервативни, но не приемат дните на Сътворението за дни с нормална дължина:

При повърхностно четене на Битие 1 впечатлението изглежда е, че целият процес на сътворение е станал за шест двадесет и четири часови дни. . . . Това очевидно противоречи на съвременните научни изследвания, които показват, че планетата Земя е била създадена преди няколко милиарда години.[4]

Показахме възможността Бог да е създал Земята и живота по нея в последователност от дни на сътворение представляващи дълги периоди. Като се има предвид очевидната възраст на Земята, това не само е възможно – то е вероятно.[5]

Изглежда тези теолози смятат “природата” за “67-а книга на Библията,” макар и с повече авторитет от 66-те написани книги. Ние по-скоро ще приемем думите на Чарлс Хедън Спърджън, известният “княз на проповедниците,” през 1877:

Най-ревностно сме подканвани, братя, да изоставим старомодното вярване на нашите бащи заради предполагаемите открития на науката. Какво е наука? Методът, по който човекът се опитва да прикрие своето невежество. Не би трябвало да е така, но е така. Вие, братя, не трябва да сте догматични в теологията, защото това било нечестиво; но за учените мъже това било правилно. Вие никога не трябва да твърдите нещо категорично; но учените могат смело да твърдят онова, което не могат да докажат, и могат да изискват вяра далеч по-сляпа от вярата, която ние имаме. На всичкото отгоре ние трябва да вземем Библиите си и да формираме и настроим нашата вяра според вечно променящите се учения на така наречените учени хора. Каква лудост е това! Ами че походът на лъжливо наречената наука по света може да се проследи по опроверганите заблуди и изоставените теории. Изследователи в миналото, които едно време са били обожавани, сега са осмивани; непрекъснатите провали на лъжливи хипотези са всеобщо известни. Можете лесно да познаете къде са пребивавали учените като видите останките от предположения и теории многобройни като парчета от счупени бутилки.[6]

Онези, които искат да използват историческата наука (проповядвана от хора, които като цяло отричат Божието писано откровение) за да тълкуват Библията, за да ни учат относно Бога, са обърнали нещата с главата надолу. Тъй като сме паднали, грешни създания, ние имаме нужда от Божието писано Слово, осветено от Святия Дух, за да можем правилно да разбираме естествената история. Уважаваният систематичен теолог Беркхоф казва:

От момента на влизането на греха в света, човекът може да получи истинно познание относно Бога от Неговото общо откровение само ако го изследва в светлината на Писанието, в което елементите на първоначалното себеоткровение на Бога, които са били скрити и извратени от състоянието на грях, са повторени, поправени и тълкувани. . . . Някои са склонни да говорят за Божието общо откровение като втори източник; но това въобще не е вярно, като се има предвид фактът, че естеството може да бъде приемано като източник единствено когато е тълкувано в светлината на Писанието.[7]

С други думи, християните трябва да изграждат своето мислене на основата на Библията, не на науката.

“Дните” на Битие 1

Какво ни казва Библията за значението на думата “ден” в Битие 1? Една дума може да има повече от едно значение, в зависимост от контекста. Например, английската дума “ден” може да има може би 14 различни значения. Например, вижте следното изречение: “В дните на моя дядо са били необходими 12 дена от единия до другия край на Америка, ако се е пътувало през деня.”

Тук първото значение на “ден” означава “време” в общ смисъл. Вторият “ден,” където се използва число, се отнася за обикновен ден, а третия означава дневната част от 24-часовия денонощен период. Идеята е, че думите могат да имат повече от едно значение, в зависимост от контекста.

За да разберем значението на думата “ден” в Битие 1, трябва да определим как еврейската дума за ден, “йом,” се използва в контекста на Писанието. Разгледайте следното:

  • Обикновеният конкорданс ще ви покаже, че йом може да има много значения: светъл период от денонощието, 24-часов период, време, конкретен момент във времето, или година.

  • Класически, висококласен еврейско-английски речник[8] има седем статии и много подстатии за значението на йом – но определя дните на сътворението в Битие 1 като обикновени дни в статията “ден дефиниран като утро и вечер.”

  • За всеки от шестте дни на сътворението е използвано редно числително и изразът “утро и вечер” (Бит. 1:5, 8, 13, 19, 23, 31).

  • Извън Битие 1 йом е използван с числително 359 пъти, и всеки път означава обикновен ден.[9] Защо Битие 1 да бъде изключение?[10]

  • Извън Битие 1 йом се използва с думите “вечер” или “утро”[11] 23 пъти. “Вечер” и “утро” се намират заедно, но без йом, 38 пъти. Всички тези 61 случая означават обикновен ден. Защо Битие 1 да бъде изключение?[12]

  • В Битие 1:5 йом се среща в контекста заедно с думата “нощ.” Извън Битие 1 “нощ” се използва заедно с йом 53 пъти, и всеки път означава обикновен ден. Защо Битие 1 да е изключение? Дори употребата на думата “светлина” заедно с йом в този тексто определя значението като обикновен ден.[13]

  • Множественото число на йом, което не се среща в Битие 1, може да се използва да означава по-дълъг времеви период, както в израза “в онези дни.”[14] В такъв случай добавянето на число не би имало смисъл. Очевидно в Изход 20:11, където се използва число заедно с “дни,” това недвусмислено означава шест дни от по едно завъртане на земята около оста ѝ.

  • В библейския еврейски език има думи (като олам или кедем), които са много удобни за описване на дълги периоди от време, или неопределено време, но никоя от тези думи не се използва в Битие 1.[15]

Д-р Джеймс Бар (професор региус по еврейски в Оксфордския университет), самият който не вярва, че Битие е истинска история, въпреки това признава, че доколкото става въпрос за езика на Битие 1,

Доколкото знам, няма професор по еврейски или Стар Завет в който и да е университет от световна класа, който не вярва, че авторът (авторите) на Битие 1-11 е възнамерявал да предаде на своите читатели идеите, че (а) сътворението е станало в последователни шест дни, които са същите като 24-часовите дни, които днес имаме, (б) образите съдържащи се в родословията на Битие дават чрез просто събиране хронология от началото на света до по-късните етапи на библейската история, (в) Ноевият Потоп е бил смятан за световен и е унищожил всякакъв човешки и животински живот освен този в ковчега.[16]

По същия начин, либералният професор от деветнадесети век Маркъс Додс от Ню Колидж в Единбърг казва,

Ако например думата “ден” в тези глави не означава период от двадесет и четири часа, тълкуването на Писанието е безнадеждно.[17]

Заключение относно “ден” в Битие 1

Ако сме готови да позволим на буквалните думи да ни говорят според контекста и нормалните дефиниции без да се влияем от външни идеи, тогава думата за “ден” в Битие 1 – която е допълнена с число, с израза “вечер и утро,” и за Ден 1 с думите “светлина и тъмнина” – очевидно означава обикновен ден (около 24 часа).

По времето на Мартин Лутер някои от църковните бащи са казвали, че Бог е създал всичко само за един ден или за един миг. Мартин Лутер пише,

Когато Мойсей пише, че Бог е създал Небето и Земята и всичко в тях за шест дни, тогава да оставим този период да продължава да бъде шест дни и да не се впускаме да измисляме какъвто и да е коментар, според който шестте дни са били един ден. Но ако не можете да разберете как това може да е било направено за шест дни, тогава отдайте на Святия Дух почитта да бъде по-учен от вас. Защото вие трябва да се отнасяте към Писанието по такъв начин, че да имате предвид, че самият Бог казва онова, което е написано. Но тъй като Бог говори, за вас не е уместно неблагоразумно да обръщате Неговото Слово в посоката, в която вие искате то да отива.[18]

Подобно, Жан Калвин заявява, “Макар възрастта на света, който сега е близо до своя окончателен край, не е достигнала още шест хиляди години. . . . Божието дело е било завършено не за един миг, а за шест дни.”[19]

Лутер и Калвин са били гръбнакът на Протестантската Реформация, която е призовала църквата да се върне към Писанието – Sola Scriptura (единствено Писанието). И двамата мъже твърдо са настоявали, че Битие 1 учи шест обикновени дни на сътворението – само преди няколко хиляди години.

Защо шест дни?

Изход 31:12 казва, че Бог заповяда на Мойсей да каже на израилтяните:

Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света на Господа; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои (Изход 31:15-17).

След това Бог даде на Мойсей две каменни плочи, на които бяха имаше Божиите заповеди написани с Божия пръст (Изход 31:18).

Тъй като Бог е безграничен в Своето могъщество и мъдрост, няма съмнение, че би могъл да създаде вселената и всичко в нея за нула време, или за шест секунди, или за шест минути, или за шест часа – в края на краищата, за Бога нищо не е невъзможно (Лука 1:37).

Но въпросът, който трябва да зададем, е, “Защо беше нужно толкова много време на Бог? Защо цели цели шест дни?” Отговорът също е даден в Изход 20:11, и този отговор е на основата на Четвъртата Заповед:

Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Седемдневната седмица няма основа извън Писанието. В този старозаветен текст Бог заповядва на Своите хора Израел да работят шест дни и да почиват един ден – така давайки ни причина защо съзнателно е избрал да създаде всичко за цели шест дни. Така Той е дал пример на човека. Нашата седмица е подредена според този принцип. Но ако беше създал всичко за шест хиляди (или шест милиона години), последвани от почивка от хиляда или един милион години, тогава наистина бихме имали много интересна седмица.

Някои казват, че Изход 20:11 е само аналогия в смисъл, че човек трябва да работи и да почива – а не че означава, че шест буквални обикновени дни са последвани от един буквален обикновен ден. Но библейските учени показват, че тази заповед “не използва аналогия или преобразно мислене, но нейното ударение е ‘заявено като подражаване на Бога или на божествен прецедент, който трябва да бъде следван.’”[20] С други думи, трябва да става въпрос за шест буквални дни на работа следвани от един буквален ден на почивка, точно както Бог работи шест буквални дни и си почина на седмия.

Някои твърдят, че “небето и земята” е само земята и вероятно слънчевата система, но не и цялата вселена. Но този стих ясно казва, че Бог направи всичко за шест дни – шест последователни обикновени дни, точно както заповедта в предишния стих е да се работи шест последователни обикновени дни.

Изразът “небето и земята” в Писанието е пример за средство на речта наречено меризъм, при което две противоположности са съчетани във всеобхватно единно определение, в този случай всеобхватността на създанието. Езиковият анализ на думите “небето и земята” в Писанието показва, че те означава цялото създание (евреите не са имали дума за “вселена”). Например, в Битие 14:19 Бог е наречен “Създател на небето и земята.” В Еремия 23:24 Бог говори за Себе Си като изпълващ “небето и земята.” Виж също Битие 14:22; 4 Царе 19:15; 2 Летописи 2:12; Псалм 115:15, 121:2, 124:8, 134:3, 146:6; и Исая 37:16.

Следователно няма библейско основание за ограничаване на Изход 20:11 до земята и нейната атмосфера, или само до слънчевата система. Така че Изход 20:11 показва, че цялата вселена е била създадена за шест обикновени дни.

Следствие

Тъй като дните на сътворението са обикновени по дължина дни, следователно като съберем годините в Писанието (приемайки, че няма празноти в родословията[21]), възрастта на вселената е само около шест хиляди години.[22]

Опровергаване на обичайните възражения против шестте буквални дни

ВЪЗРАЖЕНИЕ 1

Науката” е показала, че земята и вселената са на възраст милиарди години; следователно “дните” на сътворението трябва да са дълги периоди (или неопределени периоди) от време.

ОТГОВОР

  1. Възрастта на земята определена според несъвършените човешки методи, е основана върху недоказани допускания, следователно не е доказано, че земята е на възраст милиарди години.[23]

  2. Тази недоказана възраст се използва за да бъде наложено тълкуване върху езика на Библията. Така на несъвършените човешки теории се позволява да тълкуват Библията. Това в крайна сметка подкопава употребата на езика като средство за общуване.

  3. Еволюционните учени твърдят, че слоевете с вкаменелости по повърхността на земята са на възраст стотици милиони години. Когато позволим милиони години за слоевете от вкаменелости, трябва да приемем смърт, кръвопролития, болести, тръни и страдание преди греха на Адам.

Библията ясно показва,[24] че смъртта, проливането на кръв, болестите, тръните и страданията са следствие от греха.[25] В Битие 1:29-30 Бог даде на Адам и Ева и животните растения за храна (това е четенето на Битие в пряк смисъл, като буквална история, както Исус прави в Матей 19:3-6). Всъщност, между растения и животни се прави теологично разграничение. Човешките същества и висшите животни са описани в Битие 1 като притежаващи нефеш, жизнен принцип. (Това важи поне за гръбначните земни животни, както и за птиците и рибите: Битие 1:20, 24.) Растенията нямат този нефеш – те не са “живи” в същия смисъл както животните. Те са дадени за храна.

Едва след Потопа на човека беше позволено да яде месо (Битие 9:3). Това прави очевидно, че твърденията в Битие 1:29-30 ни уведомяват, че в началото човекът и животните са били растителноядни. Също, в Битие 9:2 ни се казва за промяна, която Бог очевидно е направил в начина, по който животните реагират на човека.

Бог предупреди Адам в Битие 2:17, че ако яде от “дървото за познание на доброто и злото,” ще “умре.” На еврейски думите буквално казват, “умирайки, ще умрете.” С други думи, това ще бъде началото на процеса на физическо умиране (виж Битие 3:19). Той също очевидно включваше духовна смърт (отделяне от Бога).

След като Адам не се покори на Бога, Господ облече Адам и Ева с “кожени дрехи” (Битие 3:21).[26] За да направи това, Той трябва да е убил и пролял кръвта на поне едно животно. Причината за това може да се обобщи от Евреи 9:22:

И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

Бог изисква проливането на кръв за прощение на греховете. Онова, което стана в Градината, беше картина на което щеше да дойде в Исус Христос, Който проля Своята кръв на кръста като Божието Агне, което отнема греха на света (Йоан 1:29).

Но ако Едемската градина се намираше върху купове вкаменелости от мъртви неща на възраст милиони години, тогава преди греха е имало проливане на кръв. Това би унищожило основанието за Изкуплението. Библията е ясна: грехът на Адам донесе смърт и страдание в света. Както ни казва Римляни 8:19-22, цялото създание “въздиша” поради последствията от греха на Адам, и създанието ще бъде освободено “от робството на тлението в славната свобода на Божиите деца” (Рим. 8:21). Също, имайте предвид, че тръните се появиха след Проклятието. Тъй като сред вкаменелостите има тръни, те трябва да се образували след като Адам и Ева са съгрешили.

Произнасянето на смъртната присъда върху Адам беше едновременно проклятие и благословение. Проклятие, защото смъртта е ужасно нещо и постоянно ни напомня за грозотата на греха; благословение, защото означава, че последствията от греха – отделяне от общение с Бога – няма да бъдат вечни. Смъртта попречи на Адам и неговите потомци да живеят вечно в състояние на грях с всичките му последствия. И тъй като смъртта е справедливото наказание за греха, Исус Христос понесе физическа смърт, проливайки кръвта Си, за да освободи потомците на Адам от последствията от греха. Апостол Павел обсъжда това задълбочено в Римляни 5 и 1 Коринтяни 15.

Откровение 21-22 изяснява, че един ден ще има “ново небе и нова земя,” където “няма да има смърт” и “няма да има проклятие” – точно както е било преди грехът да промени всичко. Ако ще има животни като част от новата земя, очевидно те няма да умират или да се ядат едни други, нито ще ядат изкупените хора!

Следователно, добавянето на предполагаеми милиони години към Писанието унищожава основите на посланието на Кръста.

ВЪЗРАЖЕНИЕ 2

Според Битие 1 слънцето не е било създадено до четвъртия ден. Как би могло да има ден и нощ (обикновени дни) без слънцето в продължение на три дена?

ОТГОВОР

  1. Отново, за нас е важно да оставим езика на Божието Слово да ни говори. Ако дойдем при Битие 1 без никакви външни влияния, както беше показано, всеки от шестте дни на сътворението е обозначен с еврейската дума йом допълнена с число и с израза “вечер и утро.” Първите три дена са описани по същия начин както и последните три. Така че ако оставим езикът да ни говори пряко, всичките шест дни са обикновени земни дни.

  2. Слънцето не е необходимо за да има ден и нощ. Това, което е необходимо, е светлина и въртяща се земя. На първия ден от сътворението Бог направи светлината (Битие 1:3). Изразът “вечер и утро” определено предполага въртяща се земя. Следователно, ако имаме светлина идваща от една и съща посока и въртяща се земя, може да има вечер и утро.

Откъде е идвала светлината? Не ни се казва,[27] но Битие 1:3 определено показва, че това е била светлина сътворена за да осигури ден и нощ докато Бог направи слънцето на четвъртия ден за да владее над деня. Откровение 21:23 ни казва, че един ден слънцето няма да е необходимо, защото Божията слава ще осветява небесния град.

Вероятно една причина Бог да направи това е за да покаже, че слънцето няма първенството в създанието, което хората са склонни да му отдават. Слънцето не е родило земята, както твърди еволюционната теория; слънцето е било сътворено от Бога средство за да владее над деня, който Бог е създал (Битие 1:16).

В историята е имало народи като египтяните, които са се покланяли на слънцето. Бог предупреждава израилтяните във Второзаконие 4:19 да не се покланят на слънцето както езическите общества около тях. На израилтяните беше заповядано да се покланят на Бога, Който е създал слънцето – не слънцето, което е направено от Бога.

Еволюционните теории (например хипотезата за “големия взрив”) твърдят, че слънцето се е появило преди земята и че енергията от слънцето в последствие е създала живота на земята. Точно както при езическите вярвания, в известен смисъл слънцето получава заслуги за чудото на сътворението.

Интересно е да противопоставим спекулациите на съвременната космология на писанията на бащата на ранната църква Теофил:

На четвъртия ден се появиха светилата. Тъй като Бог има предузнание, Той е знаел за безсмислиците на глупавите философи, които са щели да кажат, че нещата направени на Земята са дошли от звездите, за да могат да отхвърлят Бога. За да може истината да бъде ясно изявена, растенията и семената са били направени преди звездите. Защото онова, което идва в съществуване по-късно, не може да бъде причина за онова, което е преди него.[28]

ВЪЗРАЖЕНИЕ 3

2 Петър 3:8 казва, че “за Господа един ден е като хиляда години,” следователно дните на сътворението могат да са дълги периоди от време.

ОТГОВОР

  1. Този текст няма никакъв контекст свързан със сътворението – той не говори за Битие или шестте дни на сътворението.

  2. Този стих съдържа това, което се нарича “сравнителен член” – “като” – който не се намира в Битие 1. С други думи, той не казва, че един ден е хиляда години; той само сравнява реален буквален ден с реални буквални хиляда години. Контекстът на този текст е Второто идване на Христос. Той казва, че за Бога един ден е като хиляда години, защото Бог е извън времето. Бог не е ограничен от природни процеси и от времето, както хората. Онова, което ни изглежда като дълго време (напр. очакването на Второто идване), или като кратко време, е нищо за Бога.

  3. Втората част на стиха казва, “и хиляда години като един ден,” което по същество анулира първата част на стиха за онези, които искат да приравнят един ден с хиляда години. Следователно стихът не може да казва, че един ден е хиляда години или обратното.

  4. Псалм 90:4 заявява, “Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.” Тук хиляда години са сравнявани с “нощна стража” (четири часа[29]). Тъй като изразът “нощна стража” е свързан по особен начин с “вчерашния ден,” стихът казва, че хиляда години биват сравнявани с кратък период от време – не просто един ден.

  5. Ако използваме този текст за да твърдим, че “ден” в Библията означава хиляда години, тогава за да бъдем последователни, трябва да кажем, че Йона е бил в корема на рибата три хиляди години, или че Исус още не е възкръснал от мъртвите след две хиляди години в гроба.

ВЪЗРАЖЕНИЕ 4

Да настояваме на шест слънчеви дни за сътворението ограничава Бога, докато да позволим на Бога милиарди години не Го ограничава.

ОТГОВОР

Всъщност, настояването на шест обикновени земни дни на сътворението не ограничава Бога, а ограничава нас да вярваме, че Бог наистина е направил онова, което ни казва в Своето Слово. Също, ако Бог е създал всичко за шест дни, както ни казва Библията, тогава това със сигурност разкрива Божията сила и мъдрост по много дълбок начин – всемогъщият Бог не се нуждае от дълги епохи от време. Но сценариите с милиарди години ограничават Бога като казват, че нещата могат да се появят по чиста случайност или че Бог има нужда от огромни количества време за да създава – това би било ограничаване на Божията сила като я свежда до натуралистични обяснения.

ВЪЗРАЖЕНИЕ 5

Не е възможно Адам да е свършил за един ден (ден 6) всичко, което Библията казва. Например, не би могъл да назове всички животни; нямало е достатъчно време.

ОТГОВОР

Нямало е нужда Адам да назовава всички животни – само онези, които Бог му е довел. Например, на Адам беше заповядано да наименува “всички полски зверове” (Битие 2:20), не “земните зверове” (Битие 1:25). Изразът “полски зверове” вероятно обозначава подгрупа на по-голямата група “земни зверове.” Не е трябвало да наименува “всичко, което пълзи по земята” (Битие 1:25) или морските твари. Освен това, броят на “видовете” би бил много по-малък от броя на видовете в съвременните класификации.

Когато критиците казват, че Адам не би могъл да наименува животните за по-малко от един ден, това, което те всъщност искат да кажат, е, че не разбират как самите те биха могли да го направят, и следователно Адам не би могъл. Но нашият мозък е пострадал от 6,000 години на Проклятие – бил е сериозно засегнат от Грехопадението. Преди греха мозъкът на Адам е бил съвършен.

Когато Бог направи Адам, Той трябва да го е програмирал със съвършен език. Днес ние програмираме компютрите да “говорят” и “помнят.” Колко повече нашият Бог Създател може да е сътворил Адам като зрял човек (не е бил роден като бебе, което има нужда да се научи да говори), имайки в паметта си съвършен език със съвършено разбиране на всяка дума. (Затова Адам разбираше какво Бог има предвид, когато каза, че ще “умре,” ако не се покори, макар да не беше видял никаква смърт.) Адам може също да е имал “съвършена” памет (нещо като фотографична памет, вероятно).

За този първи съвършен човек не би било проблем да състави думи и да наименува животните, които Бог е довел пред него, и да запомни имената – за много по-малко от един ден.[30]

ВЪЗРАЖЕНИЕ 6

Битие 2 е различно описание на сътворението, с различен ред, така че как можем да приемем първата глава като описание на шест буквални дни?

ОТГОВОР

Всъщност Битие 2 не е различно описание на сътворението. То е по-подробно описание на Ден 6 от сътворението. Глава 1 е общ поглед върху цялото сътворение; глава 2 дава подробности относно сътворението на градината, първия човек и неговите дейности на шестия ден.[31]

Между сътворението на Адам и сътворението на Ева, Библията казва, “И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици” (Битие 2:19). Това изглежда казва, че земните зверове и птиците са били създадени между сътворението на Адам и сътворението на Ева. Но еврейските учени не са виждали такова противоречие с описанието в глава 1, където Адам и Ева са били създадени след зверовете и птиците (Битие 1:23-25). Няма противоречие, тъй като на еврейски точното глаголно време се определя от контекста. От глава 1 е ясно, че зверовете и птиците са били създадени преди Адам, така че еврейските учени са разбирали глагола “създаде” в Битие 2:19 да означава “беше създал.” Ако преведем стих 19, “И Господ Бог беше създал от земята всички полски зверове и всички въздушни птици,” привидното несъгласие с Битие 1 изчезва напълно.

По отношение на растенията и тревите в Битие 2:5 и дърветата в Битие 2:9 (сравни с Битие 1:12), растенията и тревите са описани като “полски” и имат нужда от човек да се грижи за тях. Това очевидно са домашни растения, не просто растения въобще (Битие 1). също дърветата (Битие 2:9) са само дърветата посадени в градината, не дървета въобще.

В Матей 19:3-6 Исус Христос цитира от Битие 1:27 и Битие 2:24, когато говори за един и същи мъж и жена, като говори за учението за брака. Очевидно Исус гледа на тях като на допълващи се разкази, не противоречиви.

ВЪЗРАЖЕНИЕ 7

За седмия ден на Седмицата на Сътворението няма “вечер и утро” (Битие 2:2). Следователно все още трябва да сме в “седмия ден,” така че никой от дните не може да е обикновен ден.

ОТГОВОР

Вижте отново раздела озаглавен “Защо шест дни?” по-горе. Изход 20:11 ясно говори за седем буквални дни – шест за работа и един за почивка.

Също, Бог каза, че си е “починал” от Своето дело на сътворение (не че си почива!). Фактът, че си е починал от Своето дело на сътворение не Му пречи да продължи да си почива от Своята дейност. Божието дело сега е различно – то е дело на поддържане на Неговото създание и на примирение и изкупление поради греха на човека.

Към думата йом е добавено число (Битие 2:2-3), така че контекстът все още определя, че става въпрос за обикновен астрономически ден. Също, Бог благослови този седми ден и го освети. В Битие 3:17-19 четем за Проклятието върху земята поради греха. Павел говори за това в Римляни 8:22.яма смисъл Бог да нарича този ден свят и благословен, ако на този “ден” е проклел земята. Ние живеем в земя проклета поради греха – не сме в седмия благословен свят ден!

Отбележете, че като твърдят, че седмият ден не е обикновен ден защото не е свързан с “вечер и утро,” опонентите мълчаливо се съгласяват, че другите шест дни са обикновени дни, защото те са дефинирани с вечер и утро.

Някои твърдят, че Евреи 4:3-4 означава, че седмият ден продължава и днес:

Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света. Защото нейде си е говорил за самия ден така: И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела...

Но стих 4 набляга, че Бог си е починал (минало време) на седмия ден. Ако някой в понеделник каже, че си е починал в петък и продължава да си почива, това не означава, че петък продължава до понеделник! Също, само онези, които са повярвали в Христос, ще влязат в тази почивка, показвайки, че тя е духовна почивка, която е подобна на Божията почивка след Седмицата на Сътворението. Тя не е някакво продължение на седмия ден (иначе всеки би бил “в” тази почивка).[32]

Евреи не казва, че седмият ден на Седмицата на Сътворението продължава днес, а само че почивката, която Бог е назначил, продължава и днес.

ВЪЗРАЖЕНИЕ 8

Битие 2:4 заявява, “В деня, в който Господ Бог създаде земята и небето.” Тъй като това се отнася за шестте дни на сътворението, това показва, че думата “ден” не означава обикновен ден.

ОТГОВОР

Еврейската дума йом, както е използвана тук, не е допълнена с число, нито с израза “вечер и утро,” нито със светлина и тъмнина. В този контекст стихът всъщност означава “във времето, когато Бог създаде” (отнасяйки се за Седмицата на Сътворението) или “когато Бог създаде.”

Други проблеми с дългите дни и с подобни тълкувания

  • Ако растенията направени на третия ден са били отделени с милиони години от птиците и плодоядните прилепи (създадени на петия ден) и от насекомите (създадени на шестия ден) необходими за тяхното опрашване, тогава такива растения не биха могли да оцелеят. Този проблем би бил особено остър за видове със сложни симбиотични взаимоотношения (когато един вид зависи от друг; напр. растението юка и свързаният с него молец[33]).

  • Адам беше създаден на шестия ден, живя и през седмия ден, и почина когато беше на 930 години (Битие 5:5). Ако всеки ден беше хиляди или милиони години, това обезсмисля възрастта на Адам при смъртта му.

  • Някои твърдят, че думата за “направи” (аса) в Изход 20:11 всъщност означава “показа.” Те предполагат, че Бог е показал или изявил на Мойсей познание в течение на шест дни. Това позволява самото сътворение да е станало за милиони години. Но “показа” не е правилен превод на аса. Значението на тази дума включва “правя, изработвам, произвеждам, върша,” и т.н., но не и “показвам” в смисъла на изявявам.[34] Там, където аса се превежда като “показвам” – например, “показвам милост” (Битие 24:12) – това е в смисъла на “правя” или “върша” милост.

  • Някои твърдят, че тъй като за сътворението на слънцето, луната и звездите на четвъртия ден се използва думата аса, а не думата бара, която се използва в Битие 1:1 за “създаде,” това означава, че на този етап Бог само е изявил слънцето, луната и звездите. Те настояват, че думата аса има смисъл на “изяви.” С други думи, светилата предполагаемо вече са съществували и на този етап само са били изявени. Но в Писанието бара и аса се използват за описване на едно и също събитие. Например, в Изход 20:11 за сътворението на небето и земята се използва аса, но в Битие 1:1 сътворението на небето и земята се означава с бара. Думата аса се използва в Битие 1:26 за сътворението на първите хора – но те не са съществували преди. И след това се казва в Битие 1:27, че са били създадени (бара). Има много други подобни примери. Аса има широк обхват от значения свързани с “върша” или “правя,” което включва сътворението бара.

  • Някои приемат, че дните на сътворението са обикновени дни от гледна точка на езика на Битие, но не и буквални исторически дни от гледна точка на човека. Това по същество е възгледът наречен “хипотеза на рамката.”[35] Това е много сложен и объркан възглед, който е подробно опроверган от учените.[36]

Истинската цел на хипотезата на рамката може да се види в следния цитат от статия от един от защитниците на тази хипотеза:

Централна цел на тази статия е да опровергае буквалистичното тълкувание на “седмицата” на сътворението в Битие, защитавано от теоретиците на младата земя.[37]

  • Някои хора искат дните на сътворението на бъдат дълги периоди в опит да съчетаят еволюцията или милиардите години с библейския разказ за произхода. Но редът на събитията според вярата в дългите епохи противоречи на реда в Битие. Вижте следната таблица:

ПРОТИВОРЕЧИЯ В РЕДА НА СЪТВОРЕНИЕТО МЕЖДУ БИБЛИЯТА И ЕВОЛЮЦИЯТА/ДЪЛГИТЕ ЕПОХИ

Библейският разказ за сътворението

Измислиците за еволюция/дълги епохи

Земята преди слънцето и звездите

Звездите и слънцето преди земята

Земята първоначално е покрита с вода

Земята първоначално е разтопена топка

Първо океани, след това суша

Суша, след това океани

Животът първо сътворен на сушата

Животът започнал в океаните

Растенията сътворени преди слънцето

Растенията са се появили дълго след слънцето

Земните животни създадени след птиците

Земните животни са съществували преди птиците

Китовете преди земните животни

Земните животни преди китовете

Очевидно, онези, които не приемат шестте буквални дни, са които внасят своите предварително възприети идеи в текста.

Компромиси относно дългите епохи

Освен “теорията за интервала” (вярата, че има интервал от неопределено време между първите два стиха на Битие 1), основните позиции на компромис, които се опитват да съчетаят дългите епохи или еволюцията с Битие, попадат в една тези две категории:

  1. “теистична еволюция,” при която Бог предполагаемо е насочвал еволюционния процес пред милиони години, или просто го е започнал и го е оставил да върви, и

  2. “прогресивно сътворение,” при което Бог предполагаемо се е намесвал в процеса на смърт и борба за да създава милиони видове по различно време през милионите години.

Тъй като компромисите относно дългите епохи отхвърлят Ноевия Потоп като световен – той би могъл да е само местно събитие, тъй като слоевете от вкаменелости се приемат като свидетелство за милиони години. Един световен Потоп би унищожил тези данни и би произвел нови. Следователно тези позиции не могат да позволят катастрофичен глобален потоп, който ще образува слоеве от пълни с вкаменелости скали по цялата земя. Това, разбира се, противоречи на Писанието, което очевидно учи световен Потоп (Битие 6-9).[38] За съжаление, повечето теолози преди години просто са се опитали да добавят това вярване към Библията вместо да осъзнаят, че тези слоеве са били оставени от Ноевия Потоп.

Всъщност има ли значение?

Да, има значение какво християнинът вярва относно дните на сътворението в Битие 1. Най-важно, всички схеми, които внасят дълги епохи от време в сътворението или преди него, подкопават благовестието като поставят смърт, проливане на кръв, болести, тръни и страдания преди греха и Падението, както обяснихме по-горе (виж отговор на Възражение 1). Ето още две причини:

  1. Всъщност е въпрос на това как човек подхожда към Библията по принцип. Ако не позволяваме на езика да ни говори в контекст, но се опитваме да направим текста да се съобразява с идеи извън Писанието, тогава в крайна сметка значението на коя да е дума в коя да е част от Библията зависи от човешкото тълкуване, което може да се променя според съответните модерни външни идеи.

  2. Ако човек позволи на науката (която погрешно е станала синоним с еволюция и материализъм) да определя нашето разбиране за Писанието, тогава това може да доведе до хлъзгав наклон към неверие по отношение на останалата част от Писанието. Например, науката прогласява, че човек не може да бъде възкресен от мъртвите. Това означава ли, че трябва да тълкуваме Възкресението на Христос по начин, който отразява това? За съжаление някои правят точно това, казвайки, че Възкресението просто означава, че ученията на Исус просто продължават да живеят в Неговите ученици.

Когато хората приемат направо онова, което Битие учи, и приемат дните като обикновени дни, няма да имат проблем да приемат и да осъзнаят останалата част от Библията.

Мартин Лутер казва:

Често съм казвал, че онзи, който изследва Святото Писание, трябва да внимава да се придържа към простите думи докогато е възможно, и по никакъв начин да не се отклонява от тях, докато някой член на вярата не го принуждава да ги разбира по различен начин. Защото можем да бъдем сигурни в това: на Земята не се е чувала по-ясна реч от това, което Бог е изговорил.[39]

Чисти думи

Божиите хора имат нужда да осъзнаят, че Божието Слово е нещо много специално. То не е просто човешко слово. Както Павел казва в 1 Солунци 2:13, “приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина.”

Притчи 30:5-6 заявява, че “Всяко слово Божие е опитано; . . . не притуряй на Неговите думи, Да не би да те изобличи и се окажеш лъжец.” Библията не може де бъде смятана просто за някаква велика литературна творба. Трябва да “треперим от Неговото Слово” (Исая 66:5) и да не забравяме:

Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело (2 Тимотей 3:16-17).

В първоначалните ръкописи, всяка дума и буква в Библията е там, защото Бог я е поставил там. Нека да чуем Бог да ни говори чрез Своето Слово, и да не смятаме надменно, че можем да казваме на Бога какво означава то!


[1] M. Van Bebber and P. Taylor, Creation and Time: A Report on the Progressive Creationist Book by Hugh Ross, Films for Christ, Mesa, Arizona, 1994.

[2] G. Hasel, The “days” of creation in Genesis 1: literal “days” or figurative “periods/epochs” of time? Origins 21(1):5-38, 1994.

[3] Мартин Лутер цитиран в E. Plass, What Martin Luther Says: A Practical In-Home Anthology for the Active Christian, Concordia Publishing House, St. Louis, Missouri, 1991, 1523.

[4] G. Archer, A Survey of Old Testament Introduction, Moody Press, Chicago, 1994, 196-197.

[5] J. Boice, Genesis: An Expositional Commentary, Vol. 1, Genesis 1:1-11, Zondervan Publishing House, Grand Rapids, 1982, 68.

[6] C. H. Spurgeon, The Sword and the Trowel, 1877, 197.

[7] L. Berkhof, Introductory volume to Systematic Theology, Wm. B. Eerdmans, Grand Rapids, Michigan, 1946, 60, 96.

[8] F. Brown, S. Driver, and C. Briggs, A Hebrew and English Lexicon of the Old Testament, Clarendon Press, Oxford, 1951, 398.

[9] Някои казват, че Осия 6:2 е изключение, поради преобразния език. Обаче използваният еврейски идиоматичен израз, “След два дена . . . на третия ден,” означаващ “след кратко време,” има смисъл само ако “ден” се разбира в нормалния смисъл на думата.

[10] J. Stambaugh, The days of creation: a semantic approach, TJ 5(1):70-78, April 1991. Достъпен онлайн на www.answersingenesis.org/go/days.

[11] Евреите са започвали деня си с вечерта (залез последван от нощта) очевидно на основата на факта, че Битие започва деня с “вечер.”

[12] Stambaugh, The days of creation: a semantic approach, 75.

[13] Ibid., 72.

[14] Ibid., 72-73.

[15] Stambaugh, The days of creation:a semantic approach, 73-74. R. Grigg, How long were the days of Genesis 1? Creation 19(1):23-25, 1996. Достъпен онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v19/i1/days.asp.

[16] J. Barr, personal letter to David Watson, April 23, 1984.

[17] M. Dods, Expositor's Bible, T & T Clark, Edinburgh, 1888, 4, as cited by D. Kelly, Creation and Change, Christian Focus Publications, Fearn, Scotland, 1997, 112.

[18] Plass, What Martin Luther Says: A Practical In-Home Anthology for the Active Christian, 1523.

[19] J. McNeil, ed., Calvin: Institutes of the Christian Religion 1, Westminster Press, Louisville, Kentucky, 1960, 160-161, 182.

[20] G, Hasel, The “days” of creation in Genesis 1: literal “days” or figurative “periods/epochs” of time? Origins 21(1):29, 1994.

[21] J. Whitcomb and H. Morris, The Genesis Flood, Presbyterian and Reformed Publ., Phillipsburg, New Jersey, 1961, 481-483, Appendix II. Те допускат възможността за празноти в родословията, защото думата “роди” позволява да се пропускат поколения. Въпреки това те посочват, че дори допускането за празноти би дало максимална възраст от 10,000 години.

[22] L. Pierce, The forgotten archbishop, Creation 20(2):42-43, 1998. Ъшър написва много професионален научен труд като събира всички години в Писанието за да получи дата на сътворението 4004 пр. Хр. Той е бил подиграван за твърдението, че сътворението е станало на 23 октомври – той получава тази дата като се връща назад използвайки еврейската гражданска година и отчитайки как годината и месецът са били получавани през годините. Следователно той не си е измислил датата просто ей-така, а е дал научна математическа обосновка за нея. Това не означава, че тя непременно е правилната дата, тъй като в нея има определени допускания, но идеята е, че не трябва да се подиграваме на неговия труд. Ъшър не определя часа или деня на сътворението, както твърдят някои скептици. В статията “сътворение” в своя Analytical Concordance Янг изброява много други авторитети, включително извънбиблейски, които дават дата на сътворението преди по-малко от 10,000 години.

[23] Вижте глави 7 и 9 относно тези методи за датиране, за да видите използваните допускания. Виж също H. Morris and J. Morris, Science, Scripture, and the Young Earth, Institute for Creation research, El Cajon, California, 1989, 39-44; J. Morris, The Young Earth, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1996, 51-67; S. Austin, Grand Canyon: Monument to Catastrophe, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 1994, 111-131; L. Vardiman, ed., Radio Isotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005.

[24] K. Ham, The Lie: Evolution, Master Books, Green Forest, Arkansas, Introduction, 1987, xiii-xiv; K. Ham, The necessity for believing in six literal days, Creation 18(1):38-41, 1996; K. Ham, The wrong way round! Creation 18(3)38-41, 1996; K. Ham, Fathers, promises and vegemite, Creation 19(1):14-17, 1997; K. Ham, The narrow road, Creation 19(2):47-49, 1997; K. Ham, Millions of years and the “doctrine of Balaam,” Creation 19(3):15-17, 1997.

[25] J. Gill, A Body of Doctrinal and Practical Divinity, 1760. Republished by Primitive Baptist Library, Carthage, Illinois, 1980, 191. Това не е просто нова идея на съвременни учени. В своите коментари през 1760 Дж. Джил настоява, че преди греха не е имало смърт, проливане на кръв, болести или страдания.

[26] Цялото потомство на Ева, освен човекът Исус Христос, беше родено с първородния грях (Римляни 5:12, 18-19), така че Ева не би могла да е заченала когато е била безгрешна. Така че Падението трябва да е станало доста скоро, преди Ева да е заченала деца (беше им заповядано да се “плодят и размножават”).

[27] Някои хора питат защо Бог не ни е казал за източника на тази светлина. Но ако Бог ни беше казал всичко, бихме имали толкова много книги, че не бихме имали време да ги изчетем всичките. Бог ни е дал цялата информация необходима за да стигнем до правилните изводи относно нещата, които наистина имат значение.

[28] L. Lavallee, The early church defended creation science, Impact, No. 160, p. ii, 1986. Quotation from Theophilus “To Autolycus,” 2.8, Oxford Early Christian Texts.

[29] Евреите са имали три стражи през нощта (залез до 10 вечерта; 10 вечерта до 2 сутринта; 2 сутринта до изгрев), а римляните са имали четири стражи, започвайки в 6 вечерта.

[30] R. Grigg, Naming the animals: all in a day’s work for Adam, Creation 18(4):46-49, 1996. Достъпен онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v18/i4/naming.asp.

[31] D. Batten, Genesis contradictions? Creation 18(4):44-45, 1996 (достъпен онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v18/i4/genesis.asp); M. Kruger, An understanding of Genesis 2:5, CEN Technical Journal 11(1):106-110, 1997.

[32] Anon., Is the Seventh Day and eternal day? Creation 21(3):44-45, 1999.

[33] F. Meldau, Why We Believe in Creation Not in Evolution, Christian Victory Publ., Denver, Colorado, 1972, 114-116.

[34] Нищо в Лексикона на Гесений не подкрепя тълкуването на аса като “показвам”; виж Charles Taylor, “Days of Revelation or creation?” (1997) на www.answersingenesis.org/docs/188.asp.

[35] M. Kline, Because it had not rained, Westminster Theological Journal 20:146-157, 1957-1958.

[36] Kruger, An understanding of Genesis 2:5, 106-110; J. Pipa, From chaos to cosmos: a critique of the framework hypothesis, presented at the Far-Western Regional Annual Meeting of the Evangelical Theological Society, USA, April 26, 1996; Wayne Grudem, Systematic Theology, InterVarsity Press, Downers Grove, Illinois, 1994, 302-305, обобщават хипотезата на рамката и нейните проблеми и несъстоятелност.

[37] M. Kline, Space and time in the Genesis cosmology, Perspectives on Science & Christian Faith 48(1), 1996.

[38] M. Van Bebber and P. Taylor, Creation and Time: A Report on the Progressive Creationist Book by Hugh Ross, 55-59; Whitcomb and Morris, The Genesis Flood, 212-330.

[39] Plass, What Martin Luther Says: A Practical In-Home Anthology for the Active Christian, 93.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов