Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

5

Какво да кажем за теорията за интервала и теорията за разрушението и възстановяването?

КЕН ХАМ


Заради общоприетите учения на еволюцията, мнозина християни се опитват да поставят интервал от неопределено време между първите два стиха на Битие 1. Битие 1:1-2 заявява: “В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.”

Има много различни версии относно какво предполагаемо се е случило през този времеви интервал, но повечето версии вкарват милиони години геологично време (включително милиарди вкаменелости на животни) между първите два стиха на Библията. Тази версия на теорията за интервала понякога се нарича теория за разрушението и възстановяването.

Повечето теоретици на разрушението-възстановяването позволяват погрешните теории на светските учени да определят значението на Писанието, и така са възприели възрастите от милиони години за данните от вкаменелостите.

Някои теоретици поставят падението на Сатана в този предполагаем период. Но всеки бунт на Сатана през този времеви интервал противоречи на описанието на Бога за Неговото завършено създание на шестия ден като “много добро” (Битие 1:31).

Всички версии на теорията за интервала налагат външни идеи върху Писанието и така отварят вратата за по-нататъшни компромиси.

Откъде идва теорията за интервала?

През годините християните са правели много опити да съобразят описанието за сътворението в Битие с общоприетата геология и нейното учение за милиарди години за възрастта на земята. Примери за такива опити включват възгледите за теистичната еволюция, прогресивното сътворение и теорията за интервала.

Тази идея за теорията за интервала може да се проследи до малко известните писания на холандеца Епископиус (1583-1643), но за първи път е записана от една от лекциите на Томас Чалмърс.[1] Чалмърс (1780-1847) е бил забележителен шотландски теолог и първи модератор на Свободната шотландска църква, и вероятно той носи най-голяма отговорност за теорията за интервала.[2] Преп. Уилиям Бъкланд, геолог, също прави много за да популяризира идеята.

Макар че писанията на Чалмърс дават много малко информация за теорията за интервала,[3] много от подробностите идват от други автори, като геологът от деветнадесети век Хю Милър, който цитира от лекции на Чалмърс по този въпрос.[4]

Най-забележително влиятелният писател през деветнадесети век, който популяризира този възглед, е Дж. Х. Пембър с неговата книга Най-ранните епохи на Земята,[5] издадена за първи път през 1884. Книгата е преиздавана много пъти, като 15-тото издание излиза през 1942.[6]

Авторът, който публикува най-академичната защита на теорията за интервала през 20 век, е Артър Къстанс в своя труд, Пуста и неустроена.[7]

Библейски справочници като Scofield Reference Bible, Dake’s Annotated Reference Bible и The Newberry Reference Bible също включват теорията за интервала и са повлияли на мнозина да приемат това учение. Основната причина за за развитието и разпространяването на този възглед може да се види от следните много показателни цитати:

Scofield Study Bible: “Като припишем вкаменелостите към първоначалното сътворение, и не остава никакво противоречие между науката и космогонията на Битие.”[8]

Dake’s Annotated Reference Bible: “Когато хората най-после са на едно мнение относно възрастта на земята, тогава поставете многото години (над историческите 6,000) между Битие 1:1 и 1:2, и няма да има конфликт между книгата Битие и науката.”[9]

Тези цитати са типични за многото позиции на компромис – приемащи така наречената “наука”[10] и нейните дълги епохи за земята, и вкарващи ги в Писанието.

Свидетелство за вътрешна борба

Вътрешната борба на Пембър с дългите геологични епохи, разказана в Най-ранните епохи на Земята, е борбата на много християни още от когато идеята за милиони години за вкаменелостите става популярна в началото на деветнадесети век. Мнозина уважавани християнски водачи днес се борят със същия проблем.

Вътрешната борба на Пембър ни помага да разберем следствията от теорията за интервала. Както съвременните консервативни християни, Пембър е защитавал авторитета на Писанието. Той е категоричен, че трябва да се започне от Писанието и да не се вкарват предварителни идеи в Писанието. Той смело смъмря хората, които идват при Библията “изпълнени с митове, философии и предразсъдъци, които не могат напълно да отхвърлят, но задържат поне отчасти, и смесват – напълно неохотно, може би – с Божията истина” (p. 5). Той описва как църквата бива отслабена, когато се използват човешки философии за тълкуване на Божието Слово: “Защото като умело смесват своите системи с истините на Писанието, те така объркват умовете на мнозината, че само малцина запазват способността си да разграничават Божието откровение от хитро преплетените с него човешки учения” (p. 7). Той също казва, “И следствието е, че от поколение на поколение се предават несъстоятелни и необосновани тълкувания, и биват приемани като че ли са неразделна част от самите Писания; докато текстовете, които категорично се противопоставят, биват алегоризирани, спиритуализирани или преизтълкувани, докато престанат да бъдат проблемни, или дори биват направени подчинени на другите” (p. 8).

Той след това предупреждава християните, “Защото ако сме внимателни и честни, самите ние трябва често да усещаме трудността да идваме при свещените писания без предразсъдъци, като виждаме, че винаги носим със себе си множество стереотипни идеи, които сме приели като абсолютно сигурни, и никога не мислим да ги изпитваме, а само търсим да ги потвърждаваме” (p. 8).

Това, което става с Пембър, трябва да бъде за нас предупреждение, че без значение колко велики теолози или уважавани и ерудирани християнски водачи можем да сме, ние като ограничени грешни човешки същества не можем лесно да се изпразним от предварително възприети идеи. Пембър прави точно това, срещу което проповядва, без да го осъзнава. Такава е вродената природа на проблема с дългите епохи. Той не е искал да се съмнява в Писанието (приемал е шестте буквални дни на сътворението), но не се е съмнявал и в дългите епохи. Така Пембър е имал вътрешна борба какво да прави. Мнозина от съвременните уважавани християнски водачи показват същата вътрешна борба в своите коментари, като се предават пред прогресивното сътворение или дори теистичната еволюция.[11]

Пембър казва, “Защото както останките от вкаменелости ясно показват, че не само болестите и смъртта – неразделни спътници на греха – са господствали сред живите земни създания, но дори е имало кръвожадност и убиване.” Следователно той осъзнава, че данните от вкаменелости, които показват смърт, разпадане и болести преди греха, са напълно несъстоятелни с учението на Библията. И той е разбирал, че не може да има месоядни преди греха: “На Шестия ден Бог обяви всичко, което беше направил, много добро, изявление, което изглежда напълно противоречащо на съвременното състояние на животинското, както и на растителното царство. Отново: Той даде единствено зелената трева за храна на ‘на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята.’ Следователно в безгрешния свят не е имало месоядни.” (p. 35).

Пембър учи от Исая, че земята ще бъде възстановена до първоначалното си състояние – без смърт, болести или месоядство. Но тъй като вече е приел дългите епохи за вкаменелостите, какво да прави с всичките тези явни болести, смърт и унищожение? Той отговаря, “Следователно, тъй като останките от вкаменелости са на създания от преди Адам, но показват явни белези на болести, смърт и взаимно унищожение, те трябва да са принадлежали на друг свят, и имат своя собствена история белязана от греха” (p. 35).

Така, като се опитва да примири дългите епохи с Писанието, Пембър оправдава теорията за интервала като казва, “Между първия и втория стих на Библията има място за неопределено дълго време. И отново: тъй като нямаме библейско описание на процеса на геологични образувания, имаме свободата да вярваме, че те са се развили точно в реда, в който ги намираме. Целият процес е станал в пред-Адамово време, вероятно във връзка с друг род същества, и следователно не ни засяга в настоящето” (p. 28).

С тази история, нека да разгледаме подробно тази теория за интервала. По същество тя започва от три предпоставки:

  1. Буквално тълкуване на Битие.

  2. Вяра в изключително дълга, но неопределена възраст за земята.

  3. Задължение да се вмести произходът на повечето от геологичните слоеве и други геологични данни между Битие 1:1 и 1:2. (Теоретиците на интервала се противопоставят на еволюцията, но вярват в древния произход на вселената.)

Има много разновидности на теорията за интервала. Според автора Уестън Фийлдс теорията може да се обобщи както следва, “В далечното неизвестно минало Бог е създал съвършено небе и съвършена земя. Сатана е бил владетел на земята, която е била населена от род на ‘хора’ без никакви души. Накрая Сатана, който е обитавал в Едемска градина съставена от минерали (Езекиил 28), се е разбунтувал като е пожелал да стане като Бога (Исая 14). поради падението на Сатана грехът е влязъл във вселената и е довел на земята Божието осъждение във формата на потоп (указан чрез водата в 1:2), и след това световна ледникова епоха, когато светлината и топлината от слънцето са били премахнати по някакъв начин. Всички вкаменелости на растения, животни и хора по земята идват от този ‘Луциферов потоп’ и нямат никаква генетична връзка с растенията, животните и хората живеещи на земята днес.”[12]

Някои версии на теорията за интервала заявяват, че вкаменелостите (геологичната колона) са се образували в продължение на милиони години, и след това Бог е унищожил земята в катастрофа (т.е. Луциферовия потоп), която я е оставила “пуста и неустроена.”

Западните библейски коментари писани преди осемнадесети век (преди вярата в дългата възраст за земята да стане популярна) не знаят нищо за някакъв интервал между Битие 1:1 и 1:2. Определено някои коментари предполагат интервали с различна дължина от време по причини свързани с падението на Сатана,[13] но никой не предполага разруха и възстановяване в някакъв пред-Адамов свят. През деветнадесети век става популярно да се вярва, че геологичните промени са ставали бавно и приблизително със същата скорост както днес (униформитаризъм[14]). С нарастващото приемане на униформитаризма много теолози настояват за претълкуване на Битие (с идеи като ден-епоха, прогресивно сътворение, теистична еволюция и дни на откровение).

Проблеми с теорията за интервала

Вярата в теорията за интервала създава множество проблеми и противоречия, особено за християните.

  1. Тя противоречи на твърдението на Писанието, че Бог създаде всичко за шест дни.

Изход 20:11 казва, “Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” Следователно сътворението на небето и земята (Битие 1:1) и морето и всичко, което е в тях (останалата част от създанието), е било завършено за шест дни.[15] Има ли останало време за интервал?

  1. Тя поставя смърт, болести и страдание преди Падението, което противоречи на Писанието.

Римляни 5:12 казва, “Затова, както чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всички хора, понеже всички съгрешиха.” От това разбираме, че не може да е имало човешки грях или смърт преди Адам. Библията учи в 1 Коринтяни 15, че Адам е бил първият човек и като следствие от неговия бунт (грях), смъртта и тлението (болести, кръвопролития и страдание) навлязоха във вселената. Преди Адам да съгреши не може да е имало смърт за кое да е животно (нефеш[16]) или човек. Забележете също, че преди Адам не е можело да има човешки род измрял в Луциферовия потоп, защото 1 Коринтяни 15:45 ни казва, че Адам е бил първият човек.

Битие 1:29-30 ни учи, че животните и човекът са били създадени първоначално да ядат растения, което съвпада в описанието на Бога за Неговото създание като “много добро.” Но как биха могли вкаменелостите, които ни дават свидетелства за болести, насилие, смърт и тление (намирани са вкаменелости на животни, които се бият и изяждат едни други), да бъдат описани като “много добри”? За да може това да е вярно, смъртта на милиарди животни (и много хора), която виждаме в данните от вкаменелостите, трябва да е станала след греха на Адам. Историческото събитие на световния Потоп, описано в Битие, обяснява присъствието на огромен брой мъртви животни погребани в скални слоеве, положени от водата по цялата земя.

Римляни 8:22 ни учи, че “цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.” Очевидно цялото създание е било, и сега е, подчинено на разпадане и тление поради греха. Когато теоретиците на интервала вярват, че болестите, тлението и смъртта са съществували преди Адам да съгреши, те пренебрегват факта, че това противоречи на учението на Писанието.[17]

Версията на теорията за интервала, която поставя падението на Сатана в края на геологичните епохи, точно преди предполагаемият Луциферов потоп, който унищожава целия живот преди Адам, има и още един проблем – смъртта и страданията, които се виждат във вкаменелостите, трябва да са по вина на Бога. Тъй като са станали преди падението на Сатана, Сатана и неговият грях не могат да бъдат обвинявани за това.[18]

  1. Теорията за интервала е логически несъстоятелна, тъй като тя заобикаля онова, което по определение трябва да обясни – предполагаемите данни за стара земя.

Теоретиците на интервала приемат, че земята е много стара – вяра основана на геологичните данни тълкувани чрез презумпцията, че настоящето е ключът към миналото. Тази презумпция предполага, че слоевете съдържащи вкаменелости са се образували с по същество същата скорост в миналото, както и днес. Този процес също се използва от повечето геолози и биолози да оправдаят вярата, че геологичната колона представлява милиарди години земна история. Тази геологична колона е станала нагледното средство за еволюцията, тъй като се твърди, че вкаменелостите показват възход от прости към сложни форми на живот.

Това поставя дилема пред теоретиците на интервала. Посветени на буквалното сътворение поради приемането на буквалния възглед за Битие, те не могат да приемат изводите на еволюцията основани върху геологичната колона. Нито могат да приемат, че дните в Битие отговарят на геологични периоди. Затова те предполагат, че Бог е преобразувал земята и е създал наново целия живот за шест буквални дни след Луциферовия потоп (който е образувал вкаменелостите); от това идва названието “разруха-възстановяване.” Този потоп предполагаемо е бил причинен от греха на Сатана, и последвалото осъждение върху този грях е свело предишния свят до състояние на “пуст и неустроен.”

Макар теоретикът на интервала да смята, че Луциферовият потоп решава проблема за живота преди Божието сътворение записано в Битие 1:2 и нататък, той всъщност премахва причината за самата теория. Ако всички или повечето утаечни слоеве и вкаменелости са били образувани бързо в един масивен световен Луциферов потоп, тогава главното свидетелство, че земята е изключително стара, вече не съществува, тъй като старата възраст на земята е основана върху предполагаемото бавно образуване на земните утаечни слоеве.

Също, ако светът е бил доведен до безформена хаотична бъркотия, както предполагат теоретиците на интервала, тогава как е възможно да останат като свидетелство подредени купове вкаменелости и утаечни слоеве? Със сигурност при такъв хаос данните от вкаменелостите ще са силно разбъркани, ако не и напълно унищожени. Този аргумент също важи за онези, които казват, че вкаменелостите са се натрупвали в продължение на стотици милиони години преди този така наречен Луциферов потоп, който би разбъркал значително всичко.

  1. Теорията за интервала отхвърля свидетелството за историческото събитие на световния Потоп.

Ако вкаменелостите са се образували по време на Луциферовия потоп, тогава какво е направил световният Потоп от времето на Ной? По този въпрос теоретикът на интервала е принуден да заключи, че световният Потоп не трябва да е оставил никаква следа. За да бъде последователен, теоретикът на интервала трябва също да защитава позицията, че световният Потоп е бил локално явление. Къстанс, един от основните защитници на теорията за интервала, прави точно това, и дори публикува доклад защитаващ идеята за местен потоп.[19]

Но Битие описва световния Потоп като осъждение за човешкия грях (Битие 6). Водите покриваха земята в продължение на повече от година (Битие 6:17; 7:19-24), и са оцелели само осем човека, заедно с две от всеки вид (и седем от някои видове) дишащи въздух земни животни (Битие 7:23). По-последователно с цялата рамка на Писанието е да се приписват повечето вкаменелости на световния Потоп от времето на Ной, отколкото да се прибягва до насилено тълкуване на падението на Сатана[20] и напълно измислено бедствие, които не допринасят нищо към библейското разбиране или към науката.

За съжаление, като приписват вкаменелостите към предполагаемия интервал, интервалистите отричат свидетелството за Божието осъждение в Потопа, което е основата за Божието предупреждение за идещия съд (2 Петър 3:2-14).

  1. Теоретикът на интервала пренебрегва свидетелството за млада земя.

Истинският теоретик на интервала също пренебрегва свидетелството свързано със земя, която е на по-малко от 10,000 години. Има много свидетелства за това – разпадането и внезапните обръщания на земното магнитно поле, количеството сол в океаните, въртенето на спиралните галактики и много повече.[21]

  1. Теорията за интервала пропуска да съвмести стандартната униформитарианска геология с нейните дълги епохи.

Днешните униформитариански геолози не позволяват никакъв световен потоп – бил той въображаемият Луциферов потоп или Потопът от времето на Ной. Те също не признават никакво прекъсване между предполагаемия бивш сътворен свят и сегашния сътворен наново свят.

  1. Най-важното, теорията за интервала подкопава основите на Благовестието.

Като приемат древна възраст за земята (основана върху стандартното униформитарианско тълкуване на геологичната колона), теоретиците на интервала оставят еволюционната система незасегната (макар според техните презумпции те я отричат).

Дори по-зле, те също трябва да теоретизират, че Римляни 5:12 и Битие 3:3 се отнасят единствено за духовна смърт. Но това противоречи на други писания, като 1 Коринтяни 15 и Битие 3:22-23. Тези текстове ни казват, че грехът на Адам доведе до физическа смърт, както и духовна смърт. В 1 Коринтяни 15 смъртта на последния Адам (Господ Исус Христос) е сравнена със смъртта на първия Адам. Исус понесе физическа смърт заради греха на човека, защото първият човек Адам умря физически поради греха.

Като прокле човека с физическа смърт, Бог също даде начин за изкупване на човека чрез личността на Своя Син Исус Христос, Който понесе проклятието на смъртта на кръста за нас. Той вкуси “смърт за всеки човек,” според Евреи 2:9. Той понесе наказанието, което по право трябваше да дойде върху нас от ръцете на Праведния Съдия, и го понесе в собственото Си тяло на Кръста. Исус Христос вкуси смърт за цялото човечество и победи смъртта като възкръсна от гроба след три дена. Хората могат да бъдат свободни от вечната смърт в ада, ако вярват в Исус Христос като Господар и Спасител. Така те биват приети обратно при Бога и прекарват вечността с Него. Това е посланието на християнството.

Вярата, че преди греха на Адам е имало смърт, унищожава основата за християнското послание. Библията заявява, че бунтовните действия на човека са довели до смъртта и тлението във вселената, но теорията за интервала причината човек да се нуждае от Спасител.

По-внимателен поглед върху Битие 1:1-2

Най-ранният наличен ръкопис на Битие 1:1-2 се намира в гръцкия превод на Стария Завет наречен Септуагинт (LXX), съставен около 250-200 пр. Хр. Септуагинтът не допуска наличието на никакъв сценарий на разруха и възстановяване в тези стихове, както дори Къстанс признава. По-внимателен поглед върху тези стихове разкрива, че теорията за интервала налага тълкувание върху Битие 1:1-2, което е неестествено и граматически необосновано. Както много други опити да се вмести Библията в униформитарианската геология, теорията за интервала изисква добронамерено, но пълно със заблуда изкривяване на Писанието.

По-долу са изброени петте главни предизвикателства пред теорията за интервала в тълкуването на Писанието. За много по-пълен анализ препоръчваме книгата Пуста и неустроена на Уестън Фийлдс (Weston Fields, Unformed and Unfilled, Burgener Enterprises, 1997).

Сътворявам и правя (еврейски: бара и аса)

Като цяло се приема, че еврейската дума бара, използвана с подлога “Бог,” означава “творя” – в смисъл на производство на нещо, което преди не е съществувало.

Но според Изход 20:11 Бог “направи” (аса) небесата и земята и всичко в тях за шест дни. Ако Бог е направил всичко за шест дни, тогава определено няма място за интервал. За да избегнат това очевидно библейско свидетелство против какъвто и да е интервал, теоретиците на интервала твърдят, че аса не означава “сътворявам,” а “образувам” или дори “преобразувам.” те твърдят, че Изход 20:11 се отнася не за шестте дни на сътворението, а за шестте дни на преобразуването на един разрушен свят.

Има ли такава разлика в библейския език между бара и аса? Множество стихове показват, че макар че аса може да означава “правя,” то също може да означава “създавам,” което е същото като бара. Например, Неемия 9:6 заявява, че Бог направи (аса) “ебето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях.” Това очевидно се отнася за първоначалното ex nihilo (от нищо) сътворение, но се използва думата аса. (Можем безопасно да приемем, че никой интервалист няма да иска да каже, че Неемия 9:6 се отнася за предполагаемото възстановяване, защото ако е така, интервалистът ще трябва да включи геологичните слоеве във възстановяването, което отнема на цялата теория възможността да обясни вкаменелостите.)

Фактът е, че думите бара и аса често са използвани взаимозаменяемо в Стария Завет; всъщност на някои места се използват в синонимен паралел (напр. Битие 1:26-27; 2:4; Изход 34:10; Исая 41:20; 43:7).

Прилагайки това заключение към Изход 20:11; 31:17 и Неемия 9:6, виждаме, че Писанието учи, че Бог е създал вселената (всичко) за шест дни, както е описано в Битие 1.

Граматиката на Битие 1:1-2

Мнозина поддръжници на теорията за интервала твърдят, че граматиката на Битие 1:1-2 позволява и дори изисква времеви интервал между събитията в стих 1 и събитията в стих 2. В този интервал – за който мнозина вярват, че е бил милиарди години – те искат да поставят всички значителни геологични явления, които са образували света.

Това е неестествено тълкуване, което не е подкрепено от ясното значение на текста. Най-прякото четене на стиховете вижда стих 1 като изречение с подлог и сказуемо, а стих 2 съдържа три обстоятелствени подчинени изречения (т.е. три изречения, които допълнително описват обстоятелствата въведени от главното изречение в стих 1).

Този извод се подкрепя от граматика Гесениус. Той казва, че еврейският съюз вав – означава “и” – в началото на стих 2 е “съединителен вав,” което означава, “а именно, тоест.” Така тази граматична връзка между стихове 1 и 2 отхвърля теорията за интервала. Всъщност стих 2 е описание на състоянието на първоначално сътворената земя: “А земята беше пуста и неустроена” (Битие 1:2).[22]

“Беше” или “стана”?

Интервалистите превеждат “земята беше пуста и неустроена” да означава “земята стана (или беше станала) пуста и неустроена.” Става въпрос за превода на еврейската дума хайета (форма на еврейския глагол хайа, “съм.”).

Къстанс, привърженик на теорията за интервала, твърди, че от 1,320 случая на глагола хайа в Стария завет само за 24 може да се каже със сигурност, че означават “съм.” Той заключава, че в Битие 1:2 хайета трябва да означава “стана,” а не просто “беше.”

Но ние трябва да отбележим, че значението на една дума е подчинено на нейния контекст, и че стих 2 е подчинен на стих 1. Следователно най-естественият и подходящ превод за хайета е “беше.” Думата е преведена така в повечето английски версии (както и в Септуагинта). Нещо повече, в Битие 1:2 хайета не е последвано от предлога ле, което на еврейски би премахнало всякаква неяснота и би направило превода да бъде “стана.”

Тоху и боху

В Битие 1:2 са използвани думите тоху и боху, обикновено превеждани като “пуста и неустроена.” Те означават, че първоначалната вселена е била създадена пуста и неустроена, и през следващите шест дни е била изпълнена и устроена чрез Божиите дела на сътворението.

Интервалистите твърдят, че тези думи предполагат процес на унищожение в съд и че показват грешно, и следователно не първоначално състояние на земята. Но това пренася тълкувания от други места в Стария завет с много различен контекст (а именно Исая 34:11 и Еремия 4:23) и ги внася в Битие 1.

Тоху и боху се срещат заедно само в трите горепосочени места в Стария завет. Но тоху се среща на множество други места и означава просто “пуст.” Самата дума не ни казва нищо относно причината за неустроеността; това трябва да се схване от контекста. Исая 45:18 (често цитирано от интервалистите) се превежда “не я сътвори пустиня [тоху], но я създаде, за да се населява.” В контекста Исая говори за Израел, Божия народ, и за Божията благодат в тяхното възстановяване. Той не избра Своя народ за да го унищожи, а за да бъде техен Бог и те да бъдат Негов народ. Исая привежда аналогия с Божието намерение в сътворението: Бог не създаде света да бъде празен. Не, Той го създаде подреден и изпълнен, подходящо обиталище за Неговите творения. Интервалистите напълно пропускат смисъла, когато твърдят, че понеже Исая казва, че Бог не е създал света тоху, той трябва да е станал тоху в някакво по-късно време. Исая 45:18 говори относно Божието намерение в сътворението, а не относно първоначалното състояние на създанието.

Макар че изразът “тоху и боху” в Исая 34:11 и Еремия 4:23 говори за пустота и неустроеност идващи от Божието осъждение върху греха, този смисъл не следва от самия израз, а от конкретния контекст, в който се среща. Следователно не е правилно да се извлича същия смисъл от Битие 1:2, където контекстът не предполага никакво осъждение. Като аналогия можем да разгледаме думата “празен” по отношение на екран на компютър. Може да е празен защото нищо не е било напечатано на клавиатурата, а може и да де празен, защото всичко преди написано е било изтрито. Сама по себе си думата “празен” не съдържа причината за празния екран. Същото важи за “пуста и неустроена” – земята е започнала по този начин просто защото още не е била изпълнена и устроена, или е била така поради осъждение.

Теолозите наричат формата на употреба на тоху и боху в Исая 34:11 и Еремия 4:23 “словесна алюзия.” Тези стихове относно съда се позовават на пустата и неустроена земя в началото на сътворението, за да намекнат за обхвата на идещия Божий съд. Божият съд ще бъде толкова цялостен, че последствията от него ще бъдат като земята преди да бъде устроена и изпълнена – пуста и неустроена. Това не означава, че състоянието на създанието в Битие 1:2 е било следствие от някакво осъждение или унищожение, както си въобразяват интервалистите. Както пише теологът Робърт Чисхолм, “Между другото, алюзията работи само в една посока. Неоснователно е да се допуска, че употребата на израза от Еремия в контекста на осъждение предполага някакво осъждение в контекста на Битие 1:2. Еремия не тълкува значението на Битие 1:2.”[23]

“Напълнете”

Много интервалисти използват думата “replenish” в превода King James Version на Битие 1:28 за да оправдаят теорията за интервала на основата на това, че думата означава “напълвам отново.” Така те твърдят, че Бог е заповядал на Адам и Ева да напълнят отново земята, намеквайки, че преди е била пълна с хора (пред-Адамови). Но това е погрешно. Еврейската дума преведена като “напълнете,” мале,[24] означава просто “пълня” (или “изпълвам,” или “бивам изпълнен”).

От тринадесети до седемнадесети век английската дума “replenish” е означавала “пълня”; след това значението се е променило на “напълвам отново.” Когато KJV е била издадена през 1611, преводачите са използвали английската дума “replenish,” която по онова време е означавала само “пълна,” не “напълвам отново.”[25]

Прекият смисъл на Битие 1:1-2

Теорията за интервала (или разруха-възстановяване) е основана върху много съмнително тълкуване на Писанието.

Простият, пряк смисъл на Битие 1:1-2 е, че когато в началото Бог е създал земята, тя е била първоначално неустроена, пуста и тъмна, и Божият Дух се е носел над водите. След това, през шестте дни на сътворението, светът постепенно е бил устроен и изпълнен чрез Божията съзидателна сила.

Да разгледаме аналогията с грънчар, който прави ваза. Първото нещо, което прави, е да събере глина в една топка. Това, което е събрал, е добро, но няма форма. След това я оформя във ваза като използва грънчарско колело. Сега топката глина вече не е безформена. След това я изсушава, нанася глазурата и я изпича. Вече е готова да бъде изпълнена – с цветя и вода. На нито един от етапите вазата не може да бъде смятана за лоша или зла. Тя е просто незавършена – безформена и празна. Когато накрая е формирана и изпълнена, може да бъде описана като “много добра.”

Предупреждение

Много искрени християни са измислили тълкувания на Писанието с цел да избягнат интелектуалните сблъсъци с популярните научни идеи. Теорията за интервала е била такова тълкуване предназначено да съвпада с научните схващания възникнали в началото на 19 век и все още популярни и днес.

Но в действителност теорията за интервала е била ефективно приспивателно, което приспива църквата за повече от 100 години. Когато децата научили тази позиция на компромис отиват в университетите, те са изненадани да открият, че тази теория на обяснява нищо. Много от тях възприемат единствената останала “уважавана” теория – еволюцията – която се съгласява с възгледа за милионите години. Последствията обикновено са бедствени за тяхната вяра.

Днес теорията за интервала е заместена с други позиции на компромис, като прогресивното сътворение или теистичната еволюция.[26] Като се опитват да поддържат буквално тълкуване на Битие и придържане към дълги епохи (милиони години), интервалистите създават възможности за по-големи компромиси в следващото поколение – тълкуването на дните като епохи, Бог използва еволюция и т.н.

Но независимо дали става въпрос за теория за интервала, ден-епоха и прогресивно сътворение или теистична еволюция, последствията са едни и същи. Тези възгледи могат и да са приети в някои църкви, но светските учени основателно ще се подиграват на онези, които ги приемат, защото виждат несъстоятелността им.

По времето на Мартин Лутер църквата допуска компромис с онова, което Библията ясно поучава, и той заковава своите Деветдесет и пет тезиси на вратата на църквата, за да призове хората да се върнат към авторитета на Божието Слово. По същия начин църквата днес до голяма степен е пренебрегнала онова, което Библията ясно казва в Битие 1-11. Време е да призовем църквата да се върне към авторитета на Божието Слово, започвайки от Битие.


[1] I. Taylor, In the Minds of Men: Darwin and the New World Order, TFE Publishing, Toronto, Canada, 1984, 363.

[2] W. W. Fields, Unformed and Unfilled, Burgeners Enterprises, Collinsville, Illinois, 1976, 40.

[3] W. Hanna, ed., Natural Theology, Selected works of Thomas Chalmers, Vol. 5, Thomas Constable, Edinburgh, 1857, 146. Единственото нещо, което Чалмърс заявява по същество в тези писания относно теорията за интервала е: “Подробната история на сътворението в първата глава на Битие започва от средата на втория стих.”

[4] H. Miller, The Testimony of the Rocks, Boston, Gould and Lincoln, New York, 1867, 143.

[5] G. H. Pember, Earth’s Earliest Ages, H. Revell Company, New York, 1900.

[6] Taylor, In the Minds of Men, 363.

[7] A. C. Custance, Without Form and Void, Brookville, Canada, 1970.

[8] C. I. Scofield, ed., The Scofield Study Bible, Oxford University Press, New York, 1945. (Първоначално издадена като The Scofield Reference Bible; това издание не съдържа никакви промени от оригинала от 1909.)

[9] F. H. Dake, Dake’s Annotated Reference Bible, Dake Bible Sales, Lawrenceville, Georgia, 1961, 51.

[10] Много хора днес отъждествяват учението за милионите години и еволюцията с науката. Но тези учения не са наука в емпиричния смисъл (резултатите могат да се повторят или тестват). Учените могат да работят само с настоящето. За да свържем настоящето с миналото са нужни тълкувания основани на недоказуеми допускания.

[11] K. Ham, Millions of years and the “doctrine of Balaam.” Creation 19(3):15-17, 1997.

[12] Weston Fields, Unformed and Unfilled, 7.

[13] Онези, които се опитват да поставят падението на Сатана (несвързано с милиони години) в този интервал, трябва да размислят, че ако всички ангели са били част от първоначалното създание, както Изход 20:11 показва и Колосяни 1 изглежда потвърждава, тогава всичко, което Бог е създал до края на шестия ден е било “много добро.” Не би могло да е имало никакъв бунт преди това време. Така че Сатана е паднал известно време след седмия ден.

[14] Терминът “униформитарен” като цяло означава идеята, че геологичните процеси като ерозия и утаяване са останали по същество непроменени с течение на времето, а също че настоящето е ключът към миналото. Но след средата на деветнадесети век приложението на тази идея е било разширено. Хъксли казва, “Последователният униформитаризъм предполага еволюция както в органичния, така и в неорганичния свят.” Сега се приема за даденост, че съществува затворена система, до която нямат достъп нито Бог, нито която и да е друга нечовешка или неприродна сила (от J. Rendle-Short, Man: Ape or Image, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1984, 20, note 4).

[15] Виж Глава 8 за повече подробности.

[16] Библията говори за животните като имащи или биващи нефеш (от еврейски) или душа-живот, което в различни контексти предполага съзнателен живот. Смъртта на медуза, например, може и да не е смърт на нефеш животно.

[17] Виж също глава 26; също, K. Ham, The Lie: Evolution, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1987, 71-82.

[18] H. Morris, Why the gap theory won’t work, Back to Genesis No. 107, Institute for Creation Research, San Diego, California, 1997.

[19] A. C. Custance, The Flood: local or global? The Doorway Papers, Zondervan, Grand Rapids, Michigan, Vol. 9, 1970.

[20] Това също нарушава яснотата на Писанието – тоест че Библията е ясна и разбираема за обикновените християни във всичко, което е важно.

[21] D. R. Humphreys, Evidence for a young world, Creation 13(3):46-50, 1991; също налична като брошура. Виж също www.answersingenesis.org/go/young.

[22] Думата “а” е включена в превода KJV, но е преведена “сега” в NIV, и не е преведена въобще в NKJV или NASB.

[23] R. B. Chisholm, Jr., From Exegesis to Exposition: A Practical Guide to Using Biblical Hebrew, Baker Books, Grand Rapids, Michigan, 1998, 41.

[24] Strong’s Concordance, Hebrew word No. 4390.

[25] Виж C. Taylor, What does “replenish the earth” mean? Creation 18(2):44-45, 1996 за повече подробности относно историята на значението на думата “replenish.”

[26] Една странна съвременна теория за интервала може да се намери в J. Sailhamer, Genesis Unbound, Multnomah Books, Sisters, Oregon, 1996. Авторът вмества предполагаемите милиони години геологична история в Битие 1:1 и след това твърди, че шестте дни на сътворението се отнасят за Обещаната земя. Той обяснява своята мотивация за този нов подход на страница 29: “Ако милиардите години наистина са обхванати в простото изречение, ‘В началото Бог създаде небето и земята,’ тогава много от процесите описвани от съвременните учени попадат в периода обхващан от еврейската дума за ‘начало.’ В това ‘начало’ се вместват безбройните геологични епохи, ледникови епохи и многото световни климатични промени на нашата планета. Многото биологични епохи също се вместват в ‘началото’ в Битие 1:1, включително дългите епохи, през които динозаврите са ходели по земята. До времето, когато човешките същества са били създадени на шестия ден от седмицата, динозаврите може би вече са процъфтели и са изчезнали – всичко това по време на ‘началото’ записано в Битие 1:1.” Много от проблемите на класическата теория за интервала важат също за този опит да се вместят милиони години в Библията.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов