Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

12

Какво всъщност е станало с динозаврите?

КЕН ХАМ


Динозаврите биват използвани повече от всичко друго за да индоктринират деца и възрастни в идеята за милионите години земна история. Но Библията ни дава рамка за обясняване на динозаврите на основата на хиляди години история, включително обяснение на тайната кога са живели и какво е станало с тях. Два ключови текста са Битие 1:24-25 и Йов 40:15-24.

Загадка ли са динозаврите?

Мнозина смятат, че съществуването на динозаврите и тяхното изчезване са забулени в такава тайнственост, че може би никога няма да узнаем истината откъде са дошли, кога са живели и какво е станало с тях. Но динозаврите са загадка само ако приемате еволюционния разказ за тяхната история.

Според еволюционистите: Динозаврите са се появили преди около 235 милиона години, много преди да се е появил човекът.[1] Никое човешко същество никога не е живяло с динозаври. Тяхната история е записана в слоевете с вкаменелости на земята, които са били отлагани в продължение на милиони години. Те са били толкова успешни като група животни, че са владеели земята. Но преди около 65 милиона години е станали нещо, което е променило всичко – динозаврите са изчезнали. Повечето еволюционисти вярват, че ги е убил някакъв катаклизъм, като сблъсък с астероид. Но мнозина еволюционисти твърдят, че някои динозаври са еволюирали в птици, и следователно не са изчезнали, а просто летят около нас днес.[2]

Динозаврите не са забулени от никаква тайнственост ако приемате напълно различния разказ на Библията за историята на динозаврите.

Според Библията: Динозаврите са съществували преди 6,000 години.[3] Бог е направил динозаврите заедно с другите земни животни на шестия ден от Седмицата на сътворението (Битие 1:20-25, 31). Адам и Ева също бяха направени на шестия ден – така че динозаврите са живели по същото време както и хората, а не са били разделени от дълги епохи от време.

Динозаврите не могат да са измрели преди хората да се появят, тъй като динозаврите не са съществували преди; и смъртта, кръвопролитията, болестите и страданията са следствие от греха на Адам (Битие 1:29-30; Римляни 5:12, 14; 1 Коринтяни 15:21-22).

Представители на всички видове дишащи земни животни, включително видовете динозаври, са били на борда на Ноевия ковчег. Всички, които са останали извън Ковчега, са измрели в катакличните условия на Потопа, и много от техните останки са станали на вкаменелости.

След Потопа, преди около 4,300 години, оцелелите от земните животни, включително динозаври, са излезли от Ковчега и са живели в света заедно с хората. Поради греха, осъждението на проклятието и Потопът са променили земята значително. Климатичните промени след Потопа, липсата на храна, болестите и човешката дейност са направили много видове животни да изчезнат. Динозаврите, както и много други създания, са измрели. Защо трябва да има голяма тайнственост около динозаврите?

Защо такива различни възгледи?

Как може да има такива напълно различни обяснения за динозаврите? Независимо дали човек е еволюционист или приема библейското описание на историята, данните за динозаврите са едни и същи. Всички учени имат едни и същи факти – един и същи свят, едни и същи вкаменелости, едни и същи живи създания, една и съща вселена.

Ако “фактите” са едни и същи, тогава как е възможно обясненията да са толкова различни? Причината е, че учените имат само настоящето – вкаменелостите от динозаври съществуват само в настоящето – а учените се опитват да свържат вкаменелостите в настоящето с миналото. Те питат, “Какво се е случило в историята, което е направило динозаврите да се появят, унищожило ги е и е оставило много от тях вкаменени?”[4]

Науката, която се занимава с такива проблеми, е известна като естествена история или история на произхода, и тя се различава от практическата наука, която ни дава компютрите, евтината храна, изследванията на космоса, електричеството и други. Науката за произхода се занимава с миналото, което не е достъпно за преки опити, докато практическата наука се занимава с начина, по който светът работи тук и сега, което разбира се може да се проверява с многократни експерименти. Поради трудностите при възстановяване на миналото, онези, които изследват вкаменелостите (палеонтолозите), имат различни възгледи за динозаврите.[5] Както е казано, “Палеонтологията (изследването на вкаменелости) е като политиката: страстите са нагорещени, и е лесно да се извлекат много различни изводи от една и съща съвкупност от факти.”[6]

Палеонтологът, който вярва в разказа на Библията, която твърди, че е Божието Слово,[7] ще стигне до различни изводи от атеиста, който отхвърля Библията. Съзнателното отричане на Божието Слово (2 Петър 3:3-7) е в основата на множество спорове относно естествената история.

Много хора смятат, че Библията е просто книга за спасението или религията. Тя е много повече. Библията е Учебникът по история на вселената и ни казва също и бъдещата съдба на вселената. Тя ни дава описание на началото на времето, на главните събития в историята, като навлизането на греха и смъртта в света, времето, когато цялата повърхност на планетата е била унищожена чрез вода, даването на различните езици при Вавеловата кула, разказа за идването на Божия Син като човек, Неговата смърт и възкресение, и идещите ново небе и нова земя.

В крайна сметка има два само два начина на мислене: единият е да започнем с откровението от Бога (Библията) като основно за всяко мислене (включително в биологията, историята и геологията) което води до християнски мироглед; или да започнем с човешките вярвания (например разказа за еволюцията) като основа за всяко мислене, което води до светски мироглед.

Повечето християни са били индоктринирани чрез медиите и образователната система да мислят по светски. Те са склонни да наложат светското мислене върху Библията, вместо да използват Библията за да изграждат своето мислене (Римляни 12:1-2; Ефесяни 4:20-24).

Библията казва, “Страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 1:7) и “Страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 9:10).

Ако човек започва с еволюционния възглед за историята (за който няма очевидци нито писани исторически сведения), тогава неговият начин на мислене ще влияе върху неговото обяснение на данните, които съществуват в настоящето. Затова имаме това еволюционно обяснение за динозаврите по-горе.

Но ако човек започне с библейския възглед за историята от писмените сведения на очевидеца (Бог) и го приложи към всички исторически събития, тогава на основа на това той ще използва напълно различен начин на мислене за да обясни същите данни. Така имаме библейското обяснение дадено по-горе.

История на динозаврите

По целия свят са намирани вкаменени кости от динозаври. Много от тези находки се състоят само от части от кости, но са намерени и някои почти напълно запазени скелети. Учените са успели да опишат много различни видове динозаври на основата на конкретни характеристики като устройство на черепа и на крайниците.[8]

Откъде са дошли динозаврите?

Библията ни казва, че Бог създаде различните земни животни на шестия ден от седмицата на Сътворението (Битие 1:24-25). Тъй като динозаврите са земни животни, това трябва да е включвало и видовете динозаври.[9]

Еволюционистите твърдят, че динозаврите са еволюирали от едно влечуго, което първоначално е еволюирало от земноводни. Но те не могат да посочат никакви ясни преходни (междинни) форми, за да докажат своя аргумент. Родословните дървета на динозаврите в еволюционните учебници показват много различни видове динозаври, но те са свързани само с въображаема линия с някакъв общ прародител. Линиите са пунктирани, защото няма никакво доказателство във вкаменелостите. Еволюционистите просто не могат да докажат своето вярване в нединозавърски предшественик на динозаврите.

Как са изглеждали динозаврите?

Учените обикновено не изравят динозавър с цяло запазено тяло. Дори когато намират всички кости, те все пак имат налични само 40 процента от животното и трябва да установят как е изглеждало в началото. Например, костите не ни казват какъв е бил цветът на животното, макар да са намирани вкаменелости на кожна тъкан, които показват формата на кожата. Тъй като между влечугите днес има известно разнообразие в цветовете, динозаврите могат да са били много различни по цвят, шарки на кожата и така нататък.

Когато възстановяват динозавър от останки от кости, учените правят всякакви догадки и често си противоречат. Например, продължава спорът дали динозаврите са били топлокръвни или студенокръвни. Дори е трудно да се каже само от костите дали динозавърът е бил мъжки или женски. Има много спекулации относно такива неща.

Понякога при възстановяването учените правят грешки, които трябва да бъдат поправяни при намиране на нови кости. Например известният бронтозавър вече не се намира в енциклопедиите за динозаври. Първоначалният “откривател” поставил неправилната глава върху скелет на динозавър, който вече бил наименуван апатозавър.[10]

Кой е открил динозаврите?

Светските книги ще ви кажат, че първото откритие на онова, което по-късно ще бъде наречено динозаври, е било през 1677, когато д-р Робърт Плот е открил кости толкова големи, че са смятани за кости на гигантски слон или гигантски човек.[11]

През 1822 Мери Ан Мантел излиза на разходка по селски път в Съсекс, Англия. Според преданието, тя намерила камък, който блестял на слънцето, и го показала на своя съпруг, който събирал вкаменелости. Д-р Мантел, който бил лекар, забелязал, че камъкът съдържал зъб, който е много подобен на зъбите на съвременните влечуги, но много по-голям. Той заключава, че зъбът трябва да е принадлежал на някакво изчезнало гигантско растителноядно влечуго със зъби като игуана. През 1825 той нарича притежателя на зъба игуанодон (зъб от игуана). Именно д-р Мантел е този, който започва да популяризира “епохата на влечугите.”[12]

Но от библейска гледна точка времето на горните открития всъщност е било време на преоткриване на динозаврите. Адам е открил първи динозаврите, когато ги е видял за първи път.

Кога са живели динозаврите?

Еволюционистите твърдят, че динозаврите са живели преди милиони години. Но е важно да осъзнаем, че когато изровят кост от динозавър, към нея няма прикрепен етикет с датата на смъртта на динозавъра. Еволюционистите добиват своите дати чрез непреки методи за датиране, които други учени поставят под съмнение, и има много доказателства против милионите години.[13]

Казва ли ни Бог кога е направил тиранозавъра? Мнозина биха отговорили с “не.” Но Библията казва, че Бог е направил всички неща за шест нормални дни. Направил е земните животни, включително динозаврите, на шестия ден (Бит. 1:24-25), така че те датират отпреди около 6,000 години – приблизителната дата на сътворението получена при събиране на годините в Библията.[14] И така, тъй като тиранозавърът е бил земно животно и тъй като Бог е направил всички земни животни на шестия ден, следователно Бог е направил тиранозавъра на шестия ден.

Нещо повече, от Библията виждаме, че преди греха е нямало смърт, кръвопролития, болести или страдания.[15] Ако човек подхожда последователно от Битие до Откровение, тълкувайки Писанието чрез Писанието, тогава смъртта и кръвопролитията за човека и животните са влезли в света едва след като Адам съгреши. Първата смърт на животно стана когато Бог проля кръвта на животно в Едемската градина и облече Адам и Ева (Битие 3:21). Това също беше картина на Изкуплението – предвестник на Христовата кръв, която беше пролята за нас. Следователно не може да е имало кости на мъртви животни преди греха – това би било отричане на благовестието.

Това означава, че динозаврите трябва да са измрели след като грехът е влязъл в света, а не преди това. Костите от динозаври не могат да са на милиони години, тъй като Адам е живял само преди няколко хиляди години.

Библията споменава ли динозаврите?

Ако хората са виждали динозаври, бихте си помислили, че древните исторически писания като Библията трябва да ги споменават. King James Version е била преведена през 1611.[16] Някои хора смятат, че тъй като думата “динозавър” не се намира в този или в другите преводи, значи Библията не споменава за динозаврите.

Но думата “динозавър” е била измислена едва през 1841.[17] Като разглежда костите на игуанодон и мегалозавър, сър Ричард Оуен, известен британски анатом и първи надзорник на Британския музей (и ревностен антидарвинист), осъзнава, че те представляват уникална група от влечуги, които все още не са класифицирани. Той съставя понятието “динозавър” от гръцките думи, които означават “ужасен гущер.”[18]

Следователно не можем да очакваме да намерим думата “динозавър” в King James Version – думата не е съществувала по времето на превеждането.

Има ли друга дума за “динозавър”? По целия свят съществуват легенди за дракони. Много описания на дракони съвпадат с характеристиките на конкретни динозаври. Възможно ли е те всъщност да са разкази за срещи с това, което сега наричаме динозаври?

Точно както легендите за потоп са основани върху истински световен Потоп (Ноевия Потоп), легендите за дракони вероятно са основани върху истински срещи с истински животни, които днес наричаме динозаври. Много от тези описания на земни дракони съвпадат с това, което знаем за динозаврите.

Библията казва в Битие 1:21, “И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им.” Еврейската дума за “морски чудовища” е думата, която на други места е преведена “змей” (еврейски: танин). И така, възможно е в първата глава на Библията Бог да описва големите морски змейове (обитаващи моретата, подобни на динозаври животни), които е създал.

Има други библейски текстове относно змейове, които живеят в морето: “морските чудовища” (Псалм 74:13), “и ще убие змията, която е в морето” (Исая 27:1). Макар че думата “динозавър” се отнася само за животни, които живеят на сушата, морските влечуги и летящите влечуги често биват групирани с динозаврите. Морските змейове могат да са включвали подобни на динозаври животни като мозазавъра.[19]

Йов 41 описва голямо животно, което живее в морето, Левиатан, което дори издиша огън. Този “змей” може да е бил нещо като могъщия 12-метров Sarcosuchus imperator,[20] или 25-метровия лиоплевродон.

В Библията също се споменава за летяща змия: “горителната летяща змия” (Исая 30:6). Това може да означава един от птеродактилите, които се смятат от повечето хора за летящи динозаври, като птеранодон, рамфоринх или орнитохейр.[21]

Скоро след Потопа Бог показваше на един човек на име Йов колко велик Създател е като напомняше на Йов за най-големите земни животни, които е направил:

Ето сега веемота, който съм направил както и тебе; яде трева като вол. Ето сега, силата му е в чреслата му, и якостта му в мускулите на корема му. Клати опашката си като кедър; жилите на бедрата му са сплотени. Костите му са като медни цеви; ребрата му са като железни лостове. Той е първото дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си (Йов 40:15-19).

Изразът “първото дело Божие” предполага, че това е било най-голямото земно животно, което Бог е направил. Така че какво животно е бил “бехемотът”?

Тъй като не са били сигурни какъв е бил този звяр, преводачите на Библията често просто са транскрибирали името, и от това идва думата бехемот. Но в много библейски коментари и бележки под линия се казва, че “бехемот” е “вероятно хипопотам или слон.”[22] някои преводи на Библията дори го превеждат по този начин.[23] Освен фактът, че слонът и хипопотамът не са били най-големите земни животни, които Бог е направил (някои от динозаврите са били далеч по-големи), описанието не съвпада, тъй като опашката на бехемота е сравнена с голямо кедрово дърво (стих 17).

Но малката опашка на слона (или опашката на хипопотама, която прилича на кожен израстък) въобще не прилича на кедрово дърво. Очевидно не е възможно слонът или хипопотамът да са “бехемот.”

Никое живо създание не се доближава до това описание. Но пък бехемотът много прилича на брахиозавър, един от големите динозаври.

Има ли други древни сведения за динозаври?

Във филма Голямата загадка на динозаврите[24] са представени голям брой разкази за дракони:

  • Шумерски разказ от преди 2000 пр.Хр. разказва за герой на име Гилгамеш, който отива да сече кедри в далечна гора и среща огромен зъл дракон, когото убива и отрязва главата му като трофей.

  • Когато Александър Велики (ок. 330 пр.Хр.) и неговите войници нахлуват в Индия, те откриват, че индийците боготворят огромни съскащи влечуги, които държели в клетки.

  • Китай е известен със своите легенди за дракони, и драконите присъстват навсякъде в китайската керамика, бродерия и дърворезба.

  • Англия и няколко други общества пазят легендата за св. Георги, който убива змея живеещ в пещера.

  • Има разказ за ирландец от десети век, който пише за своята среща с нещо, което изглежда като стегозавър.

  • През 16 век една европейска научна книга, Historia Animalium, изброява няколко живи животни, които ние бихме нарекли динозаври. Един известен натуралист от времето, Юлисес Алдровандус, описва срещу между селянин наречен Баптиста и дракон, чието описание съвпада с описанието на малкия динозавър танистрофей. Срещата е била на 13 май 1572 близо до Болоня в Италия, и селянинът убил дракона.

Също са намерени и петроглифи (рисунки на скала) на динозаври.[25]

Като обобщение, хората през вековете са познавали добре добре драконите. Описанията на тези животни съвпадат с това, което ние познаваме като динозаври. Библията споменава такива създания, дори такива, които живеят в морето и летят във въздуха. Има огромно количество и от други исторически свидетелства, че такива създания са живеели заедно с хората.

Какво казват костите?

Има също и физически доказателства, че костите от динозаври не са на милиони години. Учените от Университета в Монтана откриват кости на тиранозавър, които не са напълно вкаменени. Части от костите са като жива кост и явно съдържат кръвни клетки и хемоглобин. Ако тези кости наистина са на милиони години, тогава кръвните клетки и хемоглобина трябва да са се разпаднали напълно.[26] Също, не би имало “живи” кости, ако наистина бяха на милиони години.[27] Един доклад от тези учени заявява следното:

Едно малко парче от костта на тиранозавъра блестеше като кехлибар под лещите на моя микроскоп. . . . Лабораторията се изпълни с шептене на удивление, защото бях фокусирал върху нещо вътре в съдовете, което никой от нас не беше забелязал преди: малки кръгли обекти,прозрачни с червеникав оттенък, тъмни в средата. . . . Червени кръвни телца? Формата и мястото предполагаха точно това, но кръвните телца са предимно вода и не е възможно да са останали запазени в 65 милиона-годишния тиранозавър. . . . Костта, която ни развълнува така, дойде от красив, почти напълно запазен екземпляр на тиранозавър, изкопан през 1990. . . . Когато екипът донесе динозавъра в лабораторията, забелязахме, че някои части дълбоко в дългата бедрена кост не са напълно вкаменени. . . . Засега смятаме, че всичките тези данни подкрепят схващането, че нашите мостри от тиранозавър може би съдържат фрагменти от кръв и хемоглобин. Но трябва да се свърши още работа преди да сме достатъчно уверени да излезем публично и да кажем, “Да, в тъканите на този тиранозавър има остатъци от кръв.”[28]

Невкаменени кости от динозавър с патешка човка са открити в Норт Слоуп, Аляска.[29] Учени креационисти също са открили такива (невкаменени) замразени кости от динозаври в Аляска.[30] Еволюционистите не могат да кажат, че тези кости са останали замразени в продължение на милиони години, тъй като предполагаемо тези динозаври са измрели (според еволюционната теория). Но пък костите не могат да са оцелели милиони години без да се минерализират. Това е загадка за онези, които вярват в “епоха на динозаврите” преди милиони години, но не и за някой, който изгражда своето мислене върху Библията.

Какво са яли динозаврите и какво е било поведението им?

Филми като Джурасик парк и Изгубеният свят изобразяват повечето динозаври като агресивни месоядци. Но само по себе си присъствието на остри зъби не ни казва какво е било поведението на животното или каква храна е яло – казва ни само какви зъби е имало (за разкъсване на храната и така нататък). Но като изследват вкаменени динозавърски екскременти (копролит), учените са успели да определят храната на някои динозаври.[31]

Първоначално, преди греха, всички животни, включително динозаврите, са били растителноядни. Битие 1:30 казва, “А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.”

Това означава, преди грехът да влезе в света дори тиранозавърът е ядял само растения. Някои хора възразяват на това като посочват големите зъби, които е имал големият тиранозавър, като настояват, че те трябва да са били използвани за нападане на други животни. Но само защото едно животно има големи, остри зъби, не означава, че то яде месо. Означава просто че то има големи остри зъби![32]

Много животни днес имат остри зъби, но са по естество растителноядни. Гигантската има остри зъби като месоядно животно, но яде бамбук. Вероятно зъбите на пандата са красиво формирани така, че да яде бамбук. За да обяснят защо гигантската панда има зъби като месоядно животно, но яде бамбук, еволюционистите са принудени да казват, че гигантската панда е еволюирала като месоядна, а след това е преминала на бамбук.[33]

Различните видове прилепи ядат плодове, нектар, насекоми, малки животни и кръв, но техните зъби не показват ясно какво ядат.[34] Мечките имат зъби с месоядни характеристики, но някои мечки са растителноядни, а много, ако не и повечето, са предимно растителноядни.

Преди греха Бог описва света като “много добър” (Битие 1:31). Някои не могат да приемат тази идея за съвършената хармония поради хранителната верига, която наблюдават в днешния свят. Но човек не може да гледа на проклетия от греха свят и следващите от това смърт и борби, и да го използва да отхвърля разказа на Битие за историята. Всичко се е променило поради греха. Затова Павел описва настоящето създание като “въздишащо” (Римляни 8:22). Човек трябва да гледа през очите на Библията за да разбира света.[35]

Някои твърдят, че хората или животните биха били наранявани дори в идеален свят. Те спорят, че дори преди греха Адам или някои животни биха могли да стъпят върху по-малки животни или да се одраскат на клон. Вярно е, такива ситуации са възможни в съвременния паднал свят – съвременният свят не е съвършен; той страда от последствията от Проклятието (Римляни 8:22). Човек не може да гледа на Библията през очите на света и да настоява, че светът преди греха е бил точно същият като света, който виждаме днес. Ние не знаем на какво прилича съвършеният свят, непрекъснато възстановяван и напълно поддържан от Божията сила (Колосяни 1:17; Евреи 1:3) – ние никога не се опитвали съвършенство (само Адам и Ева са го опитвали, преди греха).

Но от Писанието получаваме поне бегла представа; във Второзаконие 8:4; 29:5 и Неемия 9:21 ни се казва, че когато евреите се скитаха в пустинята 40 години, техните обувки и дрехи не се износиха, нито краката им се изморяваха. Когато Бог поддържа всичко съвършено, износването или нараняването по какъвто и да е начин дори не са възможни.

Помислете за Седрах, Мисах и Авденаго (Данаил 3:26-27). Ти излязоха от огъня без дори да има мирис на пушек около тях. Отново, когато Господ поддържа съвършено, нараняването не е възможно. В съвършения свят преди греха и преди Проклятието Бог е поддържал всичко, но днес имаме проклет свят и нещата се износват. Много коментатори вярват, че описанието в Исая 11:6-9 на вълка и агнето и на лъва, който пасе трева като вола, е картина на новата земя в бъдещото възстановяване (Деяния 3:21), когато няма да има повече проклятие или смърт (Откровение 21:1; 22:3). Описаните животни живеят мирно като растителноядни (това е също описанието на животинския свят преди греха – Битие 1:30). Днешният свят се е променил изцяло поради греха и Проклятието. Настоящата хранителна верига и животинско поведение (което също се е променило след Потопа – Битие 9:2-3) не могат да бъдат използвани като основа за тълкуването на Библията – Библията обяснява защо светът е такъв, какъвто е.

В началото Бог даде на Адам и Ева господство над животните: “И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята” (Битие 1:28). като гледаме на днешния свят, той ни напомня за Евреи 2:8: “Всичко си подчинил под нозете му. И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.” Взаимоотношенията на човек с всичко са се променили поради греха – те не са “под него,” както са били в началото.

Повечето хора, включително повечето християни, обикновено наблюдават света какъвто е днес, с неговите смърт и страдания, и след това налагат това наблюдение върху Библията и я тълкуват в такава светлина. Но ние сме грешни, несъвършени човешки същества, наблюдаващи проклетия от греха свят (Римляни 8:22); и следователно трябва да започнем с Божието откровение, Библията, за да започнем да разбираме.

И така, как са се появили кучешките зъби и ноктите? Д-р Хенри Морис, основател на съвременното креационистко движение, заявява:

Дали такива структури като кучешки зъби и нокти са били част от първоначалното устройство или са рецесивни характеристики, които са станали доминантни само поради по-късни процеси на отбор, или са мутационни характеристики след Проклятието, или каквото и да било друго, подлежи на допълнителни изследвания.[36]

След като грехът е навлязъл в света, всичко се е променило. Може би на този етап някои животни са започнали да се ядат едни други. По времето на Ной Бог описва какво е ставало: “И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята” (Битие 6:12).

Също, след Потопа Бог промени поведението на животните. Четем, че “ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви” (Битие 9:2). Следователно за човека ще е било много по-трудно да изпълнява мандата за господство даден в Битие 1:28.

Защо намираме вкаменелости от динозаври?

Образуването на вкаменелости изисква внезапно погребване. Когато животното умре, то обикновено бива изядено или се разлага, докато не остане нищо. За да се образува вкаменелост, необходими са уникални условия за да се запази животното и тъканите му да се заместят с минерали, и т.н.

В миналото еволюционистите твърдяха, че вкаменелостите са се формирали бавно, като животните са измирали и постепенно са се покривали със седименти. Но в последните години признават, че образуването на вкаменелости трябва да включва катастрофични процеси.[37] За да се образуват милиардите вкаменелости по целия свят, на слоеве, чиято дебелина на места е цели километри, организмите трябва да са били погребани много бързо. Много еволюционисти сега казват, че вкаменелостите трябва да са се образували бързо, на отделни тласъци разделени от милиони години.

Според Библията, с течение на времето земята се е изпълнила с нечестие, така че Бог е решил да изпрати световен Потоп, “за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание” (Битие 6:17).

Бог заповяда на Ной да построи много голям плавателен съд, в който да вземе своето семейство и представители на всеки вид земни, дишащи животни (които самият Бог щеше да избере и да изпрати на Ной, Битие 6:20). Това трябва да е включвало по две от всеки вид динозавър.

Как динозаврите са се вместили в Ковчега?

Много хора си представят динозаврите като огромни създания, които никога не могат да се вместят в Ковчега.

Но средният размер на динозавър, на основата на скелетите намерени по цялата земя, е горе-долу колкото овца.[38] Всъщност много динозаври са били относително малки. Например, Struthiomimus е бил с размерите на щраус, а Compsognathus не е бил по-голям от петел. Само няколко динозавъра са пораствали до изключително големи размери (напр. брахиозавър и апатозавър), но дори те не са били толкова големи, колкото е най-голямото животно в света днес, синия кит. (Влечугите имат способността да растат през целия си живот. Следователно големите динозаври вероятно са били много стари.)

Динозаврите са снасяли яйца, и най-голямото вкаменено динозавърско яйце е с големината на футболна топка.[39] Дори най-големите динозаври са били много малки при излюпването. Спомнете си, че животните, които са излезли от Ковчега, е трябвало да населят отново земята. Следователно за Ковчега е било необходимо да бъдат избрани две млади животни, които скоро ще бъдат в разцвета на своя възпроизводителен живот. Последните изследвания показват, че динозаврите са нараствали бързо на ръст при съзряването си.[40] Така че е реалистично да приемем, че Бог е изпратил млади животни на Ковчега, а не напълно пораснали създания.

Някои могат да възразят, че 600-те и повече видове динозаври не биха могли да се вместят на Ковчега. Но Битие 6:20 заявява, че на Ковчега е имало представителни видове земни животни. Въпросът тогава е, какво е “вид” (на еврейски: мин)? Библейските креационисти посочват, че може да има много разновидности произлезли от един вид. Например, в света има много видове котки, но всички видове котки вероятно са дошли от само няколко първоначални вида котки.[41] Разновидностите на котки днес са се развили чрез естествен и изкуствен отбор на основата на първоначалното разнообразие в информацията (гените) на първоначалните котки. Това е произвело различни комбинации и съвкупности от информация, и следователно различни разновидности на котки.

Мутациите (грешки при размножаването на гените при възпроизвеждане) също могат да допринесат към разновидностите, но промените причинени от мутации са “низходящи,” причиняващи загуба на първоначалната информация.

Чрез тези процеси може да се получи дори разделяне на видове. Това разделяне на нови видове не е “еволюция,” тъй като се основава на сътворена информация, която вече съществува, и следователно е ограничен, низходящ процес, невключващ възходящо увеличаване на сложността. Следователно на Ноевия Ковчег са били необходими само няколко двойки котки.

Названията на динозаври имат склонността да нарастват по брой, като нови названия се дават на съвкупности от няколко парчета от кости, дори когато скелетът прилича на друг, който е с различни размери или е намерен в друга страна. Вероятно е имало по-малко от 50 отделни групи или видове динозаври, които е трябвало да бъдат в Ковчега.[42]

Също трябва да се помни, че Ноевият Ковчег е бил изключително голям и спокойно е можел да носи необходимия брой животни, включително динозаври.

Земните животни, които не са били в Ковчега, включително динозаврите, са се издавили. Много от тях са били запазени в слоевете образувани от Потопа – от това идват милионите вкаменелости. Очевидно много от вкаменелостите от динозаври са били погребани по това време, преди около 4,500 години. Също, след Потопа ще е имало значителни катастрофални събития, включително такива като ледниковата епоха, които също са довели до образуване на някои вкаменелости и след Потопа.

Изкривените форми на тези животни запазени в скалите, масивният им брой в гробища на вкаменелости, разпространението им навсякъде по света, и някои цели скелети, всички те дават убедително доказателство, че са били погребани бързо, което свидетелства за масивно наводнение.[43]

Защо не виждаме динозаври днес?

В края на Потопа Ной, неговото семейство и животните излязоха от Ковчега (Битие 8:15-17). Така динозаврите са започнали нов живот в нов свят. Заедно с другите животни динозаврите са излезли за да се размножават и да населят отново земята. Вероятно са напуснали мястото, където Ковчегът е заседнал, и са се разпространили по повърхността на земята. Потомците на тези динозаври са дали повод за легендите за дракони.

Но светът, който е трябвало да населят, се е различавал от света, който са познавали преди Ноевия Потоп. Потопът го е бил опустошил. Светът, в който сега е трябвало да оцеляват, е бил съвсем различен.

След Потопа Бог каза на Ной, че отсега нататък животните ще се боят от човека, и че животинската плът ще бъде храна за човека (Битие 9:1-7). Дори за човека светът е бил станал по-трудно място. За да оцелее, растителната храна, толкова лесно достъпна преди, сега е трябвало да бъде заместена с храна от животни.

Способността и на животните, и на човека да оцеляват сега е била под крайно изпитание. Можем да видим от данните от вкаменелостите, от писаната история на човека и от опита през последните няколко века, че много животински форми не са издържали това изпитание.

Трябва да помним, че много растения и много земни, дишащи животни са изчезнали след Потопа – било поради действията на човека или поради конкуренция с други видове, или поради по-суровите условия след Потопа. Много групи изчезват сега. Динозаврите очевидно са сред изчезналите групи.

Тогава защо хората се вълнуват толкова много относно динозаврите, но не и относно изчезването на папратите Cladophebius, например? Привлекателността на динозаврите като чудовища е това, което въодушевява и вълнува хората.

Еволюционистите се възползват от това въодушевление и затова светът е наводнен с еволюционна пропаганда съсредоточена върху динозаврите. Като следствие, еволюционната философия е пропила съвременното мислене, дори сред християните.

Ако попитате в зоологическата градина защо имат програми за застрашени видове, вероятно ще получите отговор като този: “Изгубили сме толкова много животни от тази земя. Животински видове изчезват през цялото време. Вижте видовете, които са изчезнали завинаги. Трябва да направим нещо за да спасим животните.” Ако попитате, “Защо изчезват животинските видове?” може би ще получите следния отговор: “Очевидно е! Хората ги избиват, липса на храна, човекът унищожава околната среда, болести, генетични проблеми, катастрофи като наводнения например – има много причини.”

Ако тогава попитате, “Ами какво е станало с динозаврите?”, отговорът вероятно ще бъде, “Не знаем! Учените предполагат десетки възможни причини, но всичко е загадка.”

Може би една от причините динозаврите да са изчезнали е, че не сме започнали програмите за застрашени видове достатъчно рано. Факторите, които причиняват изчезването на животински видове днес, които се появяват поради греха на човека – Проклятието, последствията от Потопа (осъждение) и т.н. – са същите фактори, които са причинили изчезването на динозаврите.

Дали динозаврите наистина са изчезнали?

Не можем да докажем, че един организъм наистина е изчезнал без да познаваме едновременно всяка част от земната повърхност. Експертите много пъти са били засрамвани от това, че след като са обявявали дадени животни за изчезнали, те са били откривани живи и здрави. Например, през 90-те години изследователи намериха в Непал слонове, които имат много характеристики на мамути.[44]

Учени в Австралия намериха някои живи дървета, които са смятани за изчезнали по времето на динозаврите. Един от учените каза, “Беше като да намериш ‘жив динозавър.’”[45] Когато учените намерят животни или растения, които са смятали за изчезнали преди много време, те ги наричат “живи вкаменелости.” Има стотици живи вкаменелости, голямо неудобство за онези, които вярват в милиони години земна история.

Изследователи и местни жители в Африка съобщават за срещи с подобни на динозаври животни, дори през двадесети век.[46] Те обикновено са ограничени до далечни места като езера дълбоко в джунглите на Конго. Описанията определено съвпадат с описанията на динозаври.[47]

Пещерни рисунки на коренни жители в Америка изглежда изобразяват динозавър.[48] Учените приемат като автентични рисунките на мамути в пещерата, така че защо да не приемат и рисунките на динозавър? Еволюционното индоктриниране, че човекът не е живял по едно и също време с динозаврите, възпира повечето учени дори да приемат за възможно, че рисунките са на динозаври.

За креациониста определено не би било неудобство, ако някой открие динозавър живеещ в джунглата. Но то със сигурност би било неудобство за еволюционистите.

И, не, не можем да клонираме динозавър, както във филма Джурасик парк, дори да имахме ДНК на динозавър. Ще ни трябва и женски динозавър. Учените са открили, че за да клонират животно, имат нужда от яйце на жива женска, тъй като “машината” в цитоплазмата на нейното яйце е необходима за развитието на новото създание.[49]

Птицезаври?

Мнозина еволюционисти дори не смятат, че динозаврите са изчезнали. При входа на изложението на птици в зоологическата градина в Синсинати, Охайо, през 1997, прочетохме следния надпис:

Динозаврите са изчезнали преди милиони години – наистина ли? Не, птиците по същество са съвременни пернати динозаври с къси опашки.

В средата на 60-те д-р Джон Остром от Йейлския университет започна да популяризира идеята, че динозаврите са еволюирали в птици.[50] Но не всички еволюционисти се съгласяват с това. “Това е просто тяхна фантазия,” казва Алън Федуча, орнитолог в Севернокаролинския университет в Чапъл Хил и водещ критик на теорията за еволюция на динозаврите в птици. “Толкова много им се иска да видят живи динозаври, че сега си мислят, че могат да ги изследват косвено при хранилката за птици в задния двор.”[51]

Имало е много опити да се индоктринира обществеността да вярва, че съвременните птици всъщност са динозаври. На 26 април 1993 списание Time публикува на корицата си рисунка на “птицезавър,” сега наречен Mononykus, с пера (предполагаема преходна форма между динозаври и птици), основана на находка на вкаменелост, която е нямала пера.[52] В същия месец Science News публикува статия, която предполага, че същото това животно всъщност е било копаещо животно приличащо на къртица.[53]

През 1996 вестниците съобщиха за находка в Китай на вкаменелост на влечуго, което предполагаемо е имало пера.[54] Някои от съобщенията в медиите твърдяха, че ако бъде потвърдено, това ще бъде “неопровержимо доказателство, че съвременните птици са еволюирали от динозаври.” Един учен заяви, “Не можете да стигнете до друго заключение освен че са пера.”[55] Но през 1997 Академията за естествени науки във Филаделфия изпрати четирима водещи учени да изследват находката. Те заключиха, че това не са пера. Съобщението в медиите каза относно един от учените, “Той каза, че е видял ‘подобни на косми’ структури – не косми – които могат да са поддържали нагръдник или гребен, както при игуаните.”[56]

Веднага след като се появи това съобщение, друго съобщение заяви, че 20 костни фрагменти от влечуго намерени в Южна Америка показват, че динозаврите са сродни с птиците.[57]

Птиците са топлокръвни, а влечугите са студенокръвни, но на еволюционистите, които вярват, че динозаврите са еволюирали в птици, им се иска да смятат динозаврите да топлокръвни, за да поддържат своята теория. Но д-р Лари Мартин от Канзаския университет се противопоставя на тази теория:

Последните изследвания показват, че микроскопичната структура на костите от динозаври е “характерна за студенокръвни животни,” казва Мартин. “Така че отново се връщаме към студенокръвни динозаври.”[58]

За съжаление, светските медии са станали толкова безсрамни в своята антихристиянска позиция и проеволюционна пропаганда, че са достатъчно смели да отправят смехотворни твърдения като “Папагалите и колибритата също са динозаври.”[59]

Няколко съобщения в последно време разпалват спора за птиците и динозаврите между еволюционистите. Едното е относно изследвания върху зародишния произход на “пръстите” на птици и динозаври, показващи, че птиците не биха могли да са еволюирали от динозаври.[60] Изследване на така наречения пернат динозавър от Китай разкрива, че динозавърът е имал характерни за влечуги бели дробове и диафрагма, които са напълно различни от белите дробове на птиците.[61] Друг доклад казва, че наръфаните краища на китайската вкаменелост, които някои са смятали за “пера,” са подобни на колагеновите влакна намиращи непосредствено под кожата на морските змии.[62]

Няма никакво правдоподобно доказателство, че динозаврите са еволюирали в птици.[63] Динозаврите винаги са били динозаври, и птиците винаги са били птици.

И какво ако наистина бъде намерена вкаменелост от динозавър с пера по нея? Дали това ще докаже, че птиците са еволюирали от динозаври? Не, патицата има патешка човка и крака с ципи между пръстите, както и птицечовката, но никой не смята това за доказателство, че птицечовките са еволюирали от патиците. Вярата, че влечуги или динозаври са еволюирали в птици, изисква люспи на влечуги еволюиращи в пера, тоест междинна форма между люспи и пера, не напълно формирани пера. Подобна на динозавър вкаменелост би била просто още една любопитна мозайка като птицечовката, и част от множеството прилики поставени в създанията, за да изявят действието на единия истинен Бог Създател, Който е направил всичко.[64]

Защо това има значение?

Макар динозаврите да са вълнуващи, някои читатели могат да кажат, “Защо динозаврите имат толкова голямо значение? Със сигурност в съвременния свят има много по-важни въпроси, с които да се занимаваме, като аборти, разпадане на семейства, расизъм, разврат, нечестност, хомосексуализъм, евтаназия, самоубийства, беззаконие, порнография и така нататък. Всъщност ние трябва да говорим на хората за благовестието на Исус Христос, не да се тревожим за странични въпроси като динозаврите.”

Всъщност еволюционните учения за динозаврите, които преобладават в обществото, са една голяма причина защо мнозина не искат да слушат благовестието, и следователно са причината за изобилните обществени проблеми днес. Ако хората не вярват на историята в Библията, защо да вярват на нейните морални страни и на посланието за спасение?

Следствията

Ако приемаме еволюционните учения за динозаврите, тогава трябва да приемем, че библейския разказ за историята е лъжлив. Ако Библията греши в тази област, тогава тя не е Божие слово и следователно можем да пренебрегнем всичко друго, което тя казва, което ние смятаме за неудобно.

Ако всичко се е образувало чрез природни процеси – без Бога – тогава Бог не ни притежава и няма право да ни казва как да живеем. Всъщност, в този начин на мислене Бог не съществува, тъй като няма абсолютна основа за морала. Без Бога всичко е позволено – понятията добро и зло са само въпрос на лично мнение. А без основа за морала няма такова нещо като грях. А ако няма грях, следователно няма нужда да се боим от Божието осъждение и следователно няма нужда от Спасителя, Исус Христос. Историята в Библията е жизненоважна за правилното разбиране защо човек трябва да приеме Исус Христос.

Милионите години и благовестието

Учението, че динозаврите са живели и измрели милиони години преди човека, пряко засяга и по друг начин основите на благовестието. Вкаменелостите, които включват и динозаври, изявяват смърт, болести, страдания, жестокост и бруталност. Данните са много грозни. Ако позволим милиони години за слоевете с вкаменелости, това означава да приемем смърт, кръвопролития, болести и страдания преди греха на Адам.

Но Библията ясно казва, че смъртта, кръвопролитията, болестите и страданията са следствие от греха. Като част от Проклятието, Бог каза на Адам в Битие 3:19, че ще се върне в пръстта, от която е бил направен, показвайки, че смъртната присъда не беше само духовна, но също и физическа.

След като Адам не се покори на Бога, Господ облече Адам и Ева с “кожени дрехи” (Битие 3:21). За да направи това, Той трябва да е убил и пролял кръвта на поне едно животно. Причината за това може да се обобщи в Евреи 9:22:

И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

Бог изисква проливането на кръв за прощение на греха. Станалото в Едемската градина е било картина на онова, което ще дойде в Исус Христос, Който проля кръвта Си на Кръста като “Божия Агнец, Който отнема греха на света” (Йоан 1:29).

Ако проливането на кръв е станало преди греха, както би било ако Градината е била поставена върху вкаменелости на мъртви животни на възраст милиони години, тогава основата на Изкуплението би била унищожена.

Голямата картина също съвпада с Римляни 8, което казва, че цялото създание “стене” поради последствията от грехопадението на Адам – то не “стенеше” от смърт и страдания преди Адам да съгреши. Ису Христос понесе физическа смърт и проля кръвта Си, защото смъртта беше наказание за греха. Павел разглежда това подробно в Римляни 5 и 1 Коринтяни 15.

Откровение 21 и 22 казва ясно, че един ден ще има “ново небе и нова земя,” където “няма вече смърт” и “няма вече проклятие” – точно както е било преди грехът да промени всичко. Очевидно, ако в новата земя ще има животни, те няма да умират, нито ще се изяждат едни други, нито ще изяждат изкупените хора.

Следователно учението за милиони години на смърт, болести и страдания преди Адам да съгреши е пряка атака срещу основата на посланието на Кръста.

Заключение

Ако приемем Божието Слово, започвайки с Битие, като истинно и авторитетно, тогава можем да обясним динозаврите и данните, които наблюдаваме в света около нас. Като правим това, ние помагаме на хората да видят, че книгата Битие е напълно надеждна и логически защитима, и е това, което твърди, че е – истинен разказ за историята на вселената и човечеството. А това, което човек вярва относно книгата Битие, в края на краищата определя какво вярва относно останалата част от Библията. Това на своя страна ще повлияе как човек гледа на себе си, на другите човешки същества, какъв е смисълът на живота, включително необходимостта от спасение.


[1] J. Horner and D. Lessem, The Complete T. Rex, Simon & Schuster, New York, 1993, 18; M. Norell, E. Gaffney and L. Dingus, Discovering Dinosaurs in the American Museum of Natural History, Nevraumont Publ., New York, 1995, 17, казва, че най-старата вкаменелост на динозавър е на възраст 228 милиона години.

[2] D. Gish, Evolution: the Fossils Still Say No! Institutes for Creation Research, El Cajon, California, 1995, 129ff, разглежда възгледите на еволюционистите от позиция на креационизма; Norell et al., Discovering Dinosaurs in the American Museum of Natural History, 2: “Динозаврите принадлежат към група наречена архозаври . . . живите архозаври са двадесет и един вида съвременни крокодили и алигатори, заедно с повече от десет хиляди вида съществуващи трипръсти динозаври (птици).”

[3] J. Morris, The Young Earth, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1994; H. Morris, The Genesis Record, Naker Book House, Grand Rapids, Michigan, 1976, 42-46. Относно библейската хронология, виж J. Ussher, The Annals of the World, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2003; original published in 1658.

[4] M. Benton, Dinosaur: An A-Z Guide, Derrydale Books, New York, 1988, 10-11.

[5] Benton, Dinosaurs: An A-Z Guide. Виж също D. Lambert and the Diagram Group, The Dinosaur Data Book, Avon Books, New York, 1990, 10-35; Norell, et al., Discovering Dinosaurs in the American Museum of Natural History, 62-69; V. Sharpton and P. Ward, eds., Global Catastrophes in Earth History, The Geological Society of America, Special Paper 247, 1990.

[6] M. Lemonick, Parenthood, dino-style, Time, p. 48, January 8, 1996.

[7] Псалм 78:5; 2 Тимотей 3:14-17; и 2 Петър 1:19-21. Бог, Който е вдъхновил написването, винаги е съществувал, съвършен е и никога не лъже (Тит 1:2).

[8] D. Lambert, A Field Guide to Dinosaurs, Avon Books, New York, 1983, 17.

[9] Ако някои динозаври са били водни животни, тогава те трябва да са били създадени на петия ден от седмицата на Сътворението.

[10] S. West, Dinosaur head hunt, Science News 116(18):314-315, 1979. Първоначално сглобен неправилно с глава от динозавър от вида камаразавър върху скелет на апатозавър, и по-късно поправен с правилната глава, която била от “същото семейство както неговия почти идентичен братовчед, диплодока.” p. 314.

[11] Benton, Dinosaurs: An A-Z Guide, 14.

[12] Lambert et al., The Dinosaur Data Book, 279.

[13] Morris, The Young Earth, 51-67.

[14] Morris, The Genesis Record, 44-46.

[15] J. Stambaugh, Creation, suffering and the problem of evil, CEN Technical Journal 10(3):391-404, 1996.

[16] Най-често използваната KJV днес е всъщност ревизията на Бенджамин Блейни от Оксфорд от 1769.

[17] D. Dixon et al., The Macmillan Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs and Prehistoric Animals, Macmillan Publishing Co., New York, 1998, 92; R. Grigg, Dinosaurs and dragons: stamping on the legends! Creation, 14(3):11, 1990.

[18] D. Norman, The Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs, Salamander Books Limited, London, 1985.

[19] Еврейските думи имат разнообразие от значения, включително “морско чудовище” (Бит. 1:21; Йов 7:12; Пс. 148:7; Ис. 27:1; Езек. 29:3; 32:2) и “змия” (Изх. 7:9; ср. Изх. 4:3 и еврейския паралел на Вт. 32:33). Таниним са страшни създания, населяващи далечни пусти места (Ис. 34:13; 35:7; Ер. 49:33; 51:37; Мал. 1:8), трудно е да бъдат убити (Ис. 27:1; 51:9) и са или змиеподобни (Вт. 32:33; ср. Пс. 91:13), или имат крака (Езек. 31:2). Но за танин също се говори като кърмещи своите малки (Пл. Ер. 4:3, което не е характеристика на влечугите, а на китовете (морските чудовища?), например. Думата изглежда означава големи страшни създания, които живеят в блатисти области или във водата. Може да включва и влечуги, и бозайници. Съвременните преводачи често превеждат думата като “чакали,” но това не е уместно, тъй като чакалите не са особено страшни или трудни за убиване, нито живеят в блатата.

[20] S. Czerkas and S. Czerkas, Dinosaurs: A Global View, Barnes and Noble Books, Spain, 1996, 179; P. Booker, A new candidate for Leviathan? TJ 19(2):14-16, 2005.

[21] D. Norman, The Illustrated Encyclopedia of Dinosaurs, Gramercy, New York, 1988, 170-172; P. Wellnhofer, Pterosaurs: The Illustrated Encyclopedia of Prehistoric Flying Reptiles, Barnes and Noble, New York, 1991, 83-85, 135-136.

[22] Напр. NIV Study Bible, Zondervan, Grand Rapids, Michigan, 1985.

[23] New Living Translation: Holy Bible, Tyndale House Publishers, Wheaton, Illinois, 1996, Job 40:15: “Take a look at the mighty hippopotamus.”

[24] P. Taylor, The Great Dinosaur Mystery, Films for Christ, Mesa, Arizona, 1991. Виж също P. Taylor, The Great Dinosaur Mystery and the Bible, Accent Publications, Denver, Colorado, 1989.

[25] D. Swift, Messages on stone, Creation 19(2):20-23, 1997.

[26] C. Wieland, Sensational dinosaur blood report, Creation 19(4):42-43, 1997.

[27] D. Batten, Buddy Davis – the creation music man (who makes dinosaurs), Creation 19(3)49-51, 1997; M. Helder, Fresh dinosaur bones found, Creation 14(3):16-17, 1992

[28] M. Schweitzer and T. Staedter, The real Jurassic Park, Earth, pp. 55-57, June 1997. Виж доклада в Creation 19(4):42-43, който описва внимателното тестване показало, че има наличен хемоглобин.

[29] K. Davies, Duckbill dinosaurs (Hadrosauridae, Ornithischia) from the North Slope of Alaska, Journal of Paleontology 61(1):198-200, 1987.

[30] Batten, Buddy Davis – the creation music man, 1997.

[31] S. Lucas, Dinosaurs: The Textbook, Wm. C. Brown Publishers, Dubuque, IA, 1994, 194-196.

[32] D. Marrs and V. Kylberg, Dino Cardz, 1991. Estemmenosuchus е бил голямо подобно на бозайник влечуго. “Въпреки застрашително изглеждащите зъби, то очевидно е било растителноядно.” Авторите вероятно са стигнали до този извод от задните му зъби.

[33] K. Brandes, Vanishing Species, Time-Life Books, New York, 1974, 98.

[34] P. Weston, Bats:sophistication in miniature, Creation 21(1):28-31, 1999.

[35] Morris, The Genesis Record, 78.

[36] Виж глава 21 за повече за възможния произход на структурите за нападение и защита.

[37] Например, D. Ager, The New Catastrophism, Cambridge University Press, Cambridge, UK, 1993.

[38] M. Crichton, The Lost World, Ballantine Books, New York, 1995, 122. “Динозаврите са били предимно малки. . . . Хората винаги си мислят, че те са били големи, но средният динозавър е бил с размерите на овца или малко пони.” Според Horner and Lessem, The Complete T. Rex, 1993, 124: “Повечето динозаври са били по-малки от бик.”

[39] D. Lambert, A Field Guide to Dinosaurs, Avon Books, New York, 1983, 127.

[40] G. M. Erickson, K. C. Rogers, and S. A. Yerby, Dinosaurian growth patterns and rapid avian growth rates, Nature 412(6845):405-408, 429-433, July 26, 2001.

[41] W. Mehlert, On the origin of cats and carnivores, CEN Technical Journal 9(1):106-120, 1995.

[42] Norell et al., Discovering Dinosaurs in the American Museum of Natural History, figure 56, pp. 86-87. Виж Czerkas and Czerkas, Dinosaurs: A Global View, 151.

[43] Например, влечуги са се издавили при внезапно наводнение преди около 200 милиона години, според тълкуване дадено на вкаменелости от влечуги открити в кариера в Лъбък, Тексас (The Weekend Australian, p. 32, November 26-27, 1983).

[44] C. Wieland, “Lost World” animals found! Creation 19(1):10-13, 1996.

[45] Anon., Sensational Australian tree . . . like “finding a live dinosaur,” Creation 17(2):13, 1995. Виж Anon., Melbourne Sun, February 6, 1980. През последните години повече от 40 души твърдят, че са видели плезиозаври близо до брега на провинция Виктория (Австралия).

[46] Anon., Dinosaur hunt, Science Digest 89(5):21, 1981. Виж H. Regusters, Mokele-mbembe: an investigation into rumors concerning a strange animal in the Republic of Congo, 1981, Munger Africana Library Notes, 64:2-32, 1982; M. Agmagna, Results of the first Congolese mokele-mbembe expedition, Cryptozoology 2:103, 1983, as cited in Science Frontiers 33, 1983.

[47] D. Catchpoole, Mokele-mbembe: a living dinosaur? Creation 21(4):24-25, 1999.

[48] D. Swift, Messages on stone, Creation, 19(2):20-23, 1997.

[49] C. Wieland, Hello Dolly! Creation 19(3):23, 1997.

[50] Norell, Discovering Dinosaurs in the American Museum of Natural History, 13.

[51] V. Morell, Origin of the birds: the dinosaur debate, Audubon, March-April 1997, p. 38.

[52] Anon., New “birdosaur” not missing link! Creation 15(3):3; 1993.

[53] Anon., “Birdosaur” more like a mole, Creation 15(4):7, 1993.

[54] M. Browne, Downy dinosaur reported, Cincinnati Enquirer, p. A13, October 19, 1996.

[55] Anon., Remains of feathered dinosaur bolster theory on origin of birds, Associated Press, New York, October 18, 1996.

[56] B. Stieg, Bones of contention, Philadelphia Inquirer, March 31, 1997.

[57] P. Recer, Birds linked to dinosaurs, Cincinnati Enquirer, p. A9, May 21, 1997.

[58] Stieg, Did birds evolve from dinosaurs? The Philadelphia Inquirer, March 1997.

[59] P. Recer, Birds linked to dinosaurs, 1997.

[60] A. Burke and A. Feduccia, Developmental patterns and the identification of homologies in the avian hand, Science 278:666-668, 1997; A. Feduccia and J. Nowicki, The hand of birds revealed by early bird embryos, Naturwissenschaften 89:391-393, 2002.

[61] J. Ruben et al., Lung structure and ventilation in theropod dinosaurs and early birds, Science 278:1267-1270, 1997.

[62] A. Gibbons, Plucking the feathered dinosaur, Science 278:1229, 1997.

[63] J. Sarfati, Ostriches break dino-to-bird theory, Creation 25(1):34-35, 2002; M. Oard, Bird-dinosaur link challenged, CEN Technical Journal, 12(1):5-7, 1998.

[64] За повече информация по въпросите за еволюцията на динозаврите в птици, виж глава 24.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов