Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

13

Защо не намираме вкаменелости от хора и динозаври заедно?

БОДИ ХОДЖ


Библейските креационисти вярват, че човекът и динозаврите са живели по едно и също време, защото Бог, съвършеният очевидец на историята, казва, че е създал човека и земните животни на шестия ден (Битие 1:24-31). Динозаврите са земни животни, и следователно са били създадени на шестия ден.

Обратно, онези, които не вярват на прекия смисъл на Битие, като много нехристияни и компрометирани християни, вярват, че слоевете скали и вкаменелости на земята представляват милиони години земна история и че човекът и динозаврите не са живели по едно и също време.

Защитниците на теорията за стара земя често твърдят, че ако човекът и динозаврите са живели по едно и също време, техните вкаменелости трябва да се намират в едни и същи слоеве. Тъй като никой не е намерил категорично доказателство за човешки останки в едни и същи слоеве с динозаврите (креда, юра и триас), те казват, че хората и динозаврите са разделени от милиони години и следователно не са живели по едно и също време. И така, защитниците на теорията за стара земя задават много добър въпрос: Защо не намираме вкаменелости от хора и динозаври заедно, ако са живели по едно и също време?

Намираме вкаменелости от хора в слоеве, които повечето креационисти смятат за образувани след Потопа. Повечето от тях вероятно са били погребани след Потопа и след разпръсването на хората от Вавел. Така че е вярно, че все още не са намерени вкаменелости от хора и динозаври в едни и същи слоеве, но дали това означава, че вярващите в дълги епохи са прави?

Какво откриваме във вкаменелостите?

Първият въпрос, който трябва да разгледаме, е какво всъщност откриваме във вкаменелостите.

  • Около 95% от всички вкаменелости са плитководни морски организми, като корали и миди.

  • Около 95% от останалите 5% са водорасли и растения.

  • Около 95% от останалите 0.25% са безгръбначни, включително насекоми.

  • Останалите 0.0125% са гръбначни, предимно риби. (95% от земните гръбначни се състоят от по-малко от една кост, а 95% от вкаменелостите на бозайници са от ледниковата епоха след Потопа.)[1]

Броят вкаменелости от динозаври всъщност е относително малък в сравнение с другите видове създания. Тъй като Потопът е бил морско бедствие, бихме очаквали морските вкаменелости да преобладават. И именно така е.

Гръбначните не са така често срещани както другите видове форми на живот. Това обяснява техните проценти и ни помага да разберем защо гръбначните, включително динозаврите, са толкова редки и се губят сред морските организми сред вкаменелостите.

Но това все още не обяснява защо все още няма намерени вкаменелости от хора в седиментите от Потопа.

Дали хората от преди Потопа са били напълно унищожени?

В Битие 6:7 и 7:23 Бог казва, че ще “изтреби” човека от лицето на земята чрез Потопа. Някои предполагат, че този израз означава пълно унищожаване на всякакво свидетелство за човека. Но това не е напълно точно. След подробно изследване Фаутс и Уайз показват ясно, че еврейската дума מצה (маха), превеждана като “изтребвам” или “унищожавам,” позволява оставянето на свидетелство. Те казват,

Макар че правилният превод на маха е “изтребвам,” “изличавам” или дори “унищожавам,” това не трябва да се разбира като пълно изличаване на нещо без да остане никакво свидетелство. При всяка библейска употреба на маха, където е възможно да се установи съдбата на изтребеното, изличеното или унищоженото, неговото съществуване бива прекратено, но може да остане свидетелство за неговото предишно съществуване или за самото събитие на изличаване. Дори теологичното значение на “изличаването” на греха предполага, че обикновено остава някакво свидетелство (напр. последствия, рани, грешно естество и т.н.).[2]

Като се има предвид това, възможно е да съществуват човешки вкаменелости от Потопа, но все още да не са намерени.

И така, трябва ли да намираме човешки вкаменелости в слоеве, които съдържат вкаменелости от динозаври? За да отговорим на това по-подробно, трябва да разбираме какво всъщност намираме във вкаменелостите, каква е вероятността човешки останки да се вкаменят, какво е необикновеното относно тяхното разпространение и колко седименти от Потопа е имало.

Дали хората се вкаменяват като другите създания?

Вкаменяването е рядко явление, особено когато става въпрос за хора, които са много подвижни. Тъй като за дъждовете на Ноевия Потоп са били необходими седмици за да покрият земята, много хора биха могли да влязат в лодки, да се държат за плаващи останки и така нататък. Някои може да са достигнали до по-високи места. Макар така да не са оцелели дълго време и в края на краищата са загинали, те не биха могли да се вкаменят.

В повечето случаи мъртвите тела се разлагат или биват изядени. Те просто изчезват и не остава нищо. Вълната цунами през 2004 в Югоизточна Азия беше стряскащо напомняне за скоростта, с която водата и други сили могат да премахнат всякакви следи от мъртви тела, дори когато знаем къде да гледаме. Според службата на специалния пратеник на ООН за възстановяване от цунами, почти 43,000 жертви на цунами не са били намерени.[3]

Макар и да е рядко, все още е възможно за човешко тяло да се вкамени. Всъщност ние намираме вкаменелости от хора, като неандерталци, в седименти след Потопа. Тогава защо не намираме хора в седименти от преди Потопа?

Едно предположение е, че човешкото население на света е било относително малко. Нека да разгледаме тази възможност.

Дали хората преди Потопа са били малко на брой?

Оценките за населението преди Потопа са основани на много малко информация, тъй като Битие не ни дава броя на хората в разширеното семейство, нито демографския растеж. Знаем, че Ной беше десетото поколение в своя род, а той е живял около 1,650 години след Сътворението. Битие също показва, че в рода на Ной децата са се раждали, когато бащите са били на възраст от 65 до повече от 500 години (когато се родиха синовете на Ной).

Колко поколения е имало в другите родове? Не знаем. Знаем, че хората в родословието от Адам до Ной са живели до повече от 900 години, но не можем да бъдем сигурни, че всеки е живеел толкова дълго. Общо колко деца са били родени? Отново, не знаем. Каква е била смъртността? Просто не знаем. Въпреки тази липса на информация, правени са преценки. Една преценка изчислява броя на хората на около 17 милиарда.[4] Тези преценки са основани на различни темпове на демографски растеж и брой поколения. Помнете, обаче, че Ной беше десетото поколение от Адам, така че тези преценки могат да са твърде високи.

Изглежда малко вероятно да е имало стотици милиони хора преди Потопа. Ако светът наистина е бил достатъчно лош за да бъде осъден от Бога чрез Потоп, тогава хората вероятно са били открито непокорни на Божията заповед да се плодят и напълват земята. Нещо повече, Библията казва, че земята е била изпълнена с насилие, така че смъртността трябва да е била изключително висока.

Като се има предвид това, човешкото население в света преди Потопа може да не е надвишавало повече от няколкостотин хиляди. Дори ако направим щедрото допускане за 200 милиона души по времето на Потопа, пак би имало само едно човешки тяло на една кубична миля седимент отложен от Потопа!

Дали хората са съсредоточени в места с голяма гъстота, които още не са открити?

Днес хората имат навика да се събират в градове и села. По същия начин, преди Потопа хората вероятно не са били разпределени еднакво навсякъде. Първият град е споменат в Битие 4:17, много преди Потопа. Знам, че днес по-голямата част от населението на земята живее в рамките на 160 километра от морския бряг. Един доклад заявява, “Вече почти две трети от човечеството – около 3.6 милиарда души – живеят близо до морския бряг, или на най-много 150 километра от него.”[5]

Това е убедително свидетелство, че цивилизациите преди Потопа вероятно не са били равномерно разпределени по сушата. Ако хората не са били равномерно разпределени, поселищата на обитаване на човека са били на места, които още не са открити.

Не само че вкаменяването е рядко явление, но също е трудно да се намерят вкаменелостите. Само помислете колко много седименти са отложени от Потопа, в сравнение с площта, който всъщност е достъпна за нашите изследвания.

Изследванията на Джон Уудморъп показват, че обемът на седименти от Потопа е около 700 милиона кубични километра.[6] Джон Морис изчислява седиментите от Потопа на 1,500 милиона кубични километра.[7] Втората преценка може да е твърде висока, тъй като общият обем на водата по цялата земя се изчислява на около 1386 милиона кубични километра, според Службата за геологични изследвания на САЩ.[8] Но дори да приемем първата преценка, това ни дава много седименти за претърсване. Това масивно количество седименти е главната причина още да не сме намерили човешки вкаменелости.

И така, малкото човешко население и огромните количества седименти са двата главни фактора да не сме намерили човешки вкаменелости в седиментите от преди Потопа. Също, възможно просто да не сме намерили седиментите, където хората са живеели и са били погребани.

Помислете – бихте ли искали да живеете с динозаври?

Често хората смятат, че ако не намираме човешки кости с кости от динозаври, това означава, че хората и динозаврите не са живели по едно и също време. Всъщност всичко, което знаем със сигурност, е, че не са погребани заедно. Много лесно е за две създания да живеят по едно е също време на земята, но никога да не се срещнат. Някога виждали ли сте тигър и панда заедно в природата? Просто защото животните не биват намирани заедно не означава, че не живеят в един и същи свят по едно и също време.

Един чудесен пример е целакантът. Вкаменелости от целакант са намерени в морски отлагания под динозаврите и в други морски утаечни слоеве, които са на същата “възраст” като динозаврите.[9] Преди време се е смятало, че целакантите са изчезнали преди около 70 милиона години, защото техните вкаменелости не са намерени в по-горни слоеве. Но през 1938 в Индийския океан са намерени цели популации от живи целаканти.[10] Очевидно е, че целакантите са били погребани заедно с други морски създания по време на Потопа – както бихме могли да очакваме. Примерът с целаканта показва, че не е задължително животните да бъдат погребвани на едно и също място с животни от различни места. Ние не намираме и човешки кости погребани заедно с целаканти, но живеем заедно днес и хората ги използват за храна в някои части на света.

Целакантите не са единственият пример. Намираме много примери като този, дори със създания, които не живеят в морето. Един популярен пример е волемията, която е намирана вкаменена в юрски пластове, предполагаемо от преди 150 милиона години.[11] Но намираме, че тези дървета живеят и днес. Друга забележителна жива вкаменелост е дървото гинкго, което предполагаемо е преобладавало преди 240 милиона години, преди динозаврите.[12] Но те не биват намирани в слоеве с динозаври или с хора след Потопа, макар че съществуват и днес. Списъкът с “живи вкаменелости” е дълъг. Това, че животни и растения не са погребани заедно, не е показател, че не са живели по едно и също време.

Всъщност, на основата на човешката природа, можем да приемем, че хората вероятно са избирали да не живеят на едно място с динозаври. Така че истинският въпрос е какво е станало с местностите, където хората са живели.

Какво можем да заключим?

Ако някога бъдат намерени кости от хора и динозаври в едни и същи слоеве, това ще бъде вълнуващо и за креационистите, и за еволюционистите. Онези, които поддържат библейския възглед за историята, няма да бъдат изненадани, но ще обмислят няколко логични възможности, като например човешки групи навлезли в територии с динозаври за забавление или за храна, или просто хора и динозаври завлечени от водата на едно място и погребани заедно.

От друга страна, еволюционистите, които вярват, че геологични слоеве представляват милиони години, ще срещнат истинско предизвикателство. Във възгледа за древната земя човекът не трябва да е на същата възраст като динозаврите. Но можем да сме уверени, че такава находка няма да събори техните начални презумпции – те просто ще се опитат да развият хипотеза следваща техния предварително възприет възглед за историята. Например, може би ще започнат да изследват за възможността вкаменелостите да са били преместени и и наново заровени.

Така че в края на краищата спорът не е относно самите данни – къде намираме вкаменелости от хора и динозаври. Никой днес не е бил там за да наблюдава действително хора и динозаври да живеят по едно и също време, освен писаното откровение, което е много оскъдно относно времето преди Потопа. Принудени сме да възстановяваме историята на нашите съществуващи презумпции относно времето и историята, както и от нашите ограничени данни от вкаменелостите в скалите.

Като библейски креационисти, за нас не е необходимо да намираме вкаменелости от хора и динозаври в едни и същи слоеве. Независимо дали бъдат намерени или не, това не засяга библейския възглед за историята.

Основният спор всъщност е относно кой е най-надеждният източник на сведения относно историята. Дали започваме с Библията, за която Бог казва, че е вярна във всяка подробност, включително историята, или започваме с променящите се теории на несъвършения човек? Бог казва на християните да ходят във вяра и че “без вяра е невъзможно да се угоди на Бога” (Евреи 11:6). Но това не е сляпа вяра. Бог е изпълнил света с ясни свидетелства, които потвърждават истината на Неговото Слово и сигурността на християнската вяра. Самите вкаменелости са невероятно свидетелство за истината на Божието Слово и Божието обещание да “изтреби” всички земни, дишащи животни и хора в световна катастрофа.


[1] A. Snelling, Where are all the human fossils? Creation 14(1):28-33, december, 1991; J. Morris, The Young Earth, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2002, 17.

[2] D. Fouts and K. Wise, Blotting out and breaking up: miscellaneous Hebrew studies in geocatastrophism, Proceedings of the Fourth International Conference on Creationism, Creations Science Fellowship, Pittsburgh, 1998, 219.

[3] The Human Toll, www.tsunamispecialenvoy.org/country/humantoll.asp.

[4] T. Pickett, Population of the Pre-Flood World, www.ldolphin.org/pickett.html; H. Morris, Biblical Cosmology and Modern Science, Baker Book House, Grand Rapids, Michigan, 1970, 77-78; Morris, The Young Earth, 71.

[5] D. Hinrichsen, Coasts in Crisis, www.aaas.org/international/ehn/fisheries/hinrichs.htm.

[6] J. Woodmorappe, Studies in Flood Geology, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 1999, 59. Числото всъщност идва от A. B. Ronov, The earth’s sedimentary shell, International Geology Review 24(11):1321-1339, 1982.

[7] Morris, The Young Earth, 71.

[8] Where is the earth’s water located? U.S. Geological Survey, ga.water.usgs.gov/edu/earthwherewater.html.

[9] L. Dicks, The creatures time forgot, New Scientist, 164(2209):36-39, October 23, 1999.

[10] R. Driver, Sea monsters . . . more than a legend? Creation 19(4):38-42, September 1997, www.answersingenesis.org/creation/v19/i4/seamonsters.asp.

[11] www.answersingenesis.org/docs2/4416livingfossil_tree12-25-2000.asp.

[12] www.pbs.org/wgbh/nova/fish/other.html.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов