Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

16

Къде се вмества ледниковата епоха?

МАЙКЪЛ ОЪРД


Ако запитате някой младеж, “Имало ли е наистина ледникова епоха?”, той вероятно бързо ще ви отговори, че е имало. След това ще ви каже, че е имало две. Разбира се, ако поразпитате още, ще ви каже, че е гледал и двете в киното.

Ледниковата епоха е популярна тема, която често се обсъжда в училище, у дома или в Холивуд. За съжаление повечето хора чуват светския униформитариански възглед и не разглеждат този въпрос от библейска гледна точка. Но именно там темата е много интересна. Светският възглед няма добър механизъм да обясни появата даже на една ледникова епоха, да не говорим за многото ледникови епоха, за които говорят. Но Библията има такъв механизъм. Нека да видим.

Преди да отида в дълбочина, нека да дефинирам някои думи, които трябва да знаете, за да ви бъде тази глава по-ясна:

Ледник: голяма ледена маса, която се е натрупала от лед в продължение на години и бавно се движи надолу.

Морени: камъни, скали и чакъл, които са били носени и натрупани на едно място от ледник.

Униформитарианство: вярването, че скоростите на промяна днес са същите както са били в миналото, без възможност за големи катастрофи като световен потоп.

Междуледников период: кратък период на затопляне между две нараствания или движения на ледник, който прави ледника да се топи.

Ледникови проби: парчета лед взети като мостри от сонди в ледник.

Ледникова епоха: когато е с главна буква, се отнася за библейската Ледникова епоха след Потопа.

Ледникова епоха се дефинира като време на увеличена ледникова дейност, в която значителна част от земята е покрита с лед. По време на Ледниковата епоха завършила преди няколко хиляди години 30 процента от земната суша е била покрита с лед (Фигури 1 и 2). В Северна Америка ледниковата покривка е покривала почти цяла Канада и северните Съединени Щати.




Фигури 1 и 2. Области покрити от ледници по време на Ледниковата епоха в Северна Америка и Евразия.

Ние знаем за обхвата на Ледниковата епоха в близкото минало, тъй като земни форми наблюдавани около ледниците днес се намират и в области, които са били заледени в миналото; такива форми например, са латерални и терминални морени. Латерална морена е куп камъни с всякакви размери оставени отстрани на движещ се ледник, докато терминална, или крайна морена е куп камъни довлечени до края на ледника.


Фигура 3. Подковообразни латерални и крайна морени образувани от ледник слизащ по долина в северната част на планините Уалоуа в североизточен Орегън. Падината между морените е заета от красивото езеро Уалоуа.

Фигура 3 показва подковообразна морена от ледник, който се е спускал от долина в планините Уалоуа в североизточен Орегън. Двете латерални морени са високи около 180 метра, докато крайната морена е висока 30 метра, затваряйки красивото езеро Уалоуа. Надраскани скали и камъни са красноречиви белези за ледникова дейност в миналото (Фигури 4 и 5), подобни на подобни форми намирани покрай ледниците днес (Фигури 6 и 7).




Фигури 4 и 5. Набраздено дъно и скали от ледникова покривка в северната част на Скалистите планини, който се е простирал от каньона на Сън Ривър до високите равнини западно от Грейт Фолс, Монтана.




Фигури 6 и 7. Надраскано дъно и скали от ледника Атабаска в Скалистите планини в Канада.

Светското униформитарианско вярване

Светските униформитариански учени в миналото вярваха, че е имали четири ледникови епохи през последните няколко милиона години. Но идеята за четири ледникови епохи беше отхвърлена през 70-те в полза на идеята за повече от тридесет ледникови епохи разделени от междуледникови периоди.[1] Такава промяна беше наложена поради промяна в парадигмите към вяра в астрономическия модел за ледниковите епохи (или “механизъм на Миланкович,” както се нарича). Но все пак идеята за четири ледникови епохи все още оцелява в обществените музеи (Фигура 8).


Фигура 8. Диаграма на четири ледникови епохи в Праисторическия музей на Колежа на Източна Юта в Прайс, Юта, през 2006.

Астрономическият модел предполага редовно повтарящи се ледникови епохи причинени от променящата се орбитална геометрия на земята. Светските глациолози (изследователи на ледниковите епохи) вярват, че през последните 800,000 години е имало предполагаемо осем ледникови епохи, като всяка е продължила около 100,000 години.[2] Ледниковият период предполагаемо е продължавал 90,000 години, докато междуледниковият период е продължавал само 10,000 години. Съответно, разказът продължава, че отвъд тези 800,000 години ледниковите епохи са били на цикли от около 40,000 години.

Днес светският униформитариански подход твърди, че ледниковата покривка на Антарктида се е образувала преди около 40 милиона години и е достигнала общо равновесие преди около 15 милиона години.[3] Ледниковата покривка на Гренландия, казват те, е по-млада, тъй като се е образувала само преди няколко милиона години.

Униформитарианските учени вярват още, че четирите “древни ледникови епохи” са станали през геологичното време (Таблица 1). Тези ледникови епохи предполагаемо са се случили преди стотици милиони или няколко милиарда години, като всяка ледникова епоха е продължила десетки до стотици милиони години. Изводите за древните ледникови епохи са правят от скални форми, които като че ли показват ледникова дейност.

Геологичен период

Време според светските учени (милиони години в миналото)

Късен палеозой

256-338

Късен ордовик

429-445

Късен протерозой

520-950

Ранен протерозой

2200-2400

Таблица 1. Четирите главни “древни ледникови епохи” според униформитарианския възглед и техните предполагаеми времеви периоди в милиони години в миналото. Времевите периоди за най-ранните “ледникови епохи” са приблизителни оценки.[4]

Сериозни трудности със светските униформитариански вярвания

Светските униформитариански учени срещат големи трудности в обясняването на скорошните ледникови епохи на основата на скоростите на процесите, които наблюдават днес. Те предлагат десетки хипотези, но всички те имат сериозни недостатъци. Един проблем е, че летните температури в северните Съединени щати трябва да спаднат с повече от 28°С, и това да съвпадне с огромно увеличение на снеговалежите. Какво би предизвикало такава рязка климатична промяна, която би продължила хиляди години? Дейвид Алт от Монтанския университет в Мисула наскоро призна, “Макар да има изобилие от теории, никой всъщност не знае кое причинява ледниковите епохи.”[5]

Древните ледникови епохи са предизвиквали много спорове през годините, но наскоро някои униформитариански учени представят стряскащото вярване, че някои протерозойски ледникови епохи са били глобални.[6] Това вярване е основано върху палеомагнитни данни, които предполагаемо показват, че някои скали, за които се вярва, че са от древни ледникови епохи, са морски и екваториални. Поради отразяването на слънчевата светлина от бяла повърхност, вероятността е, че напълно заледената земя никога няма да се затопли. Но привържениците на “снежната топка земя” твърдят не само че такова заледяване напълно се е стопило, но и че температурите след заледяването са се оказали далеч по-високи от днешните. Така хипотеза за “замръзване-нагорещяване” показва, че схващането за древни ледникови епохи е необосновано.

Възможно ли е Потопът да е причинил Ледниковата епоха?

Ако униформитарианските учени имат сериозни трудности с обясняването на ледниковите епохи, как креационистите биха обяснили ледниковата епоха или епохи? Нека да започнем с последната ледникова епоха.

Когато се опитват да обяснят ледниковите епохи, униформитарианските учени не отчитат един ключов елемент – Потопа в Битие. Какво да кажем, ако наистина е имало световен Потоп? Как той би засегнал климата? Световният Потоп би причинил значителни промени в земната кора, както и движения в земята и огромна вулканична дейност. Той също би променил значително климата.

В годините след Потопа в стратосферата е имало покривало от вулканичен прах и аерозоли (много малки частици). Тези вулканични отпадъци са отразявали част от слънчевата светлина обратно в космоса и са причинявали по-хладни лета, предимно над земните маси на средни и високи географски ширини. През Ледниковата епоха вулканите са били много активни и постепенно са отслабвали с успокояването на земята. Изобилни данни показват значителна вулканична дейност по време на Ледниковата епоха, което би добавяло към праха и аерозолите в стратосферата.[7] Ледниковите покривки на Гренландия и Антарктида също показват изобилие от вулканични частици и киселини в сегментите от ледниковите проби, които съответстват на Ледниковата епоха.[8]

Ледниковата епоха също изисква огромни количества валежи. Разказът в Битие описва отварянето на “изворите на голямата бездна” по време на Потопа. Движенията в земната кора са изхвърлили гореща вода от земната кора заедно с вулканичната дейност и големите лавови потоци, което е добавило топлина в океана. Движението на Земята и бързите течения на Потопа са смесили горещата и студената вода, така че след Потопа океаните са били топли от полюс до полюс. Нямало е лед в моретата. Топлият океан е имал много по-високо ниво на изпаряване от съвременната студена океанска повърхност. Повечето от това изпаряване е ставало на средни и високи географски ширини, близо до настъпващите ледени покривки, което е снижавало влажността над студената суша. Това са условия за силни и продължителни снежни бури според основите на метеорологията.[9] Следователно за да се предизвика ледникова епоха, са необходими наистина рядко срещани условия – топли океани с високо ниво на изпаряване и студени лета, за да не се топи снегът. Само тогава той може да се натрупа в ледникови покривки.

Принципите на науката за атмосферата могат също да се използват за да се изчислят областите на високо изпаряване от океаните, дебелината на леда и дори времето на Ледниковата епоха. Числовите симулации на валежите в полярните области с използване на конвенционални климатични модели с топла океанска повърхност показват, че ледникови покривки с дебелина стотици метри могат да се натрупат за по-малко от 500 години.[10]

Кратка ледникова епоха

Повечето креационисти са единодушни, че е имало една голяма Ледникова епоха след Потопа. Времето на Ледниковата епоха е от голямо значение, тъй като униформитарианците твърдят, че всяка ледникова епоха през последните 800,000 години е продължавала около 100,000 години. За да преценим времето за Ледникова епоха след Потопа, трябва да знаем колко дълго е продължила вулканичната дейност и колко време е било необходимо за да се охладят океаните. Веднъж като тези два механизма за Ледниковата епоха отслабнат, ледниковите покривки ще достигнат своя максимум и след това ще започнат да се топят. И така, оценката за времето на Ледниковата епоха може да се направи на основата на наличните данни за влажността необходима за снеговалежи и времето за охлаждане на океаните (главния механизъм) в студения климат след Потопа.

Използвал съм равновесни уравнения за охлаждане на океана и атмосферата, които са основани просто на общите поети и излъчени количества топлина – разликата между които причинява промяната в температурата. Тъй като няма начин да бъдат съвсем точен, използвал съм минимуми и максимуми за променливите в уравненията, за да определя границите на времевите периоди. Най-добрата преценка е около 500 години след Потопа за да се достигне ледников максимум със средна дебелина на леда и снега около 700 метра в Северното полукълбо и 1,220 метра в Антарктида.[11]

Веднъж като условията за Ледниковата епоха са изчезнали, ледниковите покривки в топлите райони бързо са се стопили. Със своите благоприятни надморска височина и географска ширина Антарктида и Гренландия са продължили да нарастват по време на топенето и след това. За да изчисля темпа на топене на ледниковите покривки над Северна Америка и Евразия, използвал съм енергийното равновесие наблюдавано над снежна покривка, което дава по-бърз темп от онзи, който униформитарианците дават на основа на техните модели.

Уравнението за енергийното равновесие е пряк и по-научен физически метод за изчисляване на темпа на топене. Като съм използвал максимални и минимални стойности за променливите в уравнението за топенето, съм получил най-добра оценка за средния темп на топене по периферията (ивица дълга около 645 километра) на ледниковата покривка в Северна Америка от 10 метра на година. Такъв темп на топене съвпада с настоящите темпове на топене в перифериите на днешни ледници в Аляска, Исландия и Норвегия. При такъв темп периферията на ледниковите покривки може да се стопи за по-малко от 100 години. Вътрешните области на ледниковите покривки ще се топят по-бавно, но като цяло ледът ще се е стопил за около 200 години. Когато ледниковите покривки се топят така бързо, трябва да се очакват катастрофални наводнявания, като преливането на ледниковото езеро Мисула описано по-долу в тази глава.

Следователно, цялото време за Ледниковата епоха след Потопа е около 700 години. Това наистина е кратка Ледникова епоха. Това е пример за връщане на Потопа в земната история. Като следствие, процесите, които изглеждат твърде бавни при съвременните темпове, са били много по-бързи в миналото. Потопът никога не е бил опровергаван; той е бил произволно отхвърлен през 18 и 19 век от светските интелектуалци в полза на бавни процеси в продължение на милиони години.

Колко ледникови епохи?

И все пак остава твърдението за много ледникови епохи. Повечето области, които са били под ледници в миналото, дават свидетелство само за една ледникова епоха, и значително количество сведения свидетелства само за една ледникова епоха.[12] Идеята за множество ледникови епохи е по същество униформитарианско допускане. Днес тази идея е до голяма степен основана върху съотношения на изотопите на кислорода от седименти на морското дъно. Палеотермометрите развити от тези данни допускат много съмнителни сравнения между максимуми и минимуми в температурите, които се приемат като съответстващи на промени в затоплянето на земята поради орбитални фактори. В една провокираща статия заключаваща, че южна и централна Албърта е била покривана само от една ледникова покривка в късните периоди на униформитарианската историческа диаграма, Робърт Янг и други заявяват: “Реконструкциите на ледникови периоди като цяло приемат за даденост хипотезата за многократно заледяване във всички области, които имат глинести почви.”[13]

Области, които като че ли дават свидетелство за повече от една ледникова епоха могат да бъдат тълкувани като отлагания от една ледникова покривка, която се е оттеглила и пак е настъпила за много кратък период. По-съвременното разбиране за ледниковата дейност показва, че ледниковите покривки са били много динамични. Няма нужда от 100,000 години за всяка ледникова епоха, нито от 2.5 милиона години за множество ледникови епохи.

Едно от ключовите допускания в хипотезата за много ледникови епохи е астрономическият модел за ледниковите епохи. Този механизъм е основан върху циклични промени в миналото в геометрията на земната орбита. Униформитарианските учени вярват, че намаляването на слънчевата радиация на около 60° северна ширина през лятото, следствие от орбитални промени, причинява ледникови епохи, или на всеки 100,000, или на всеки 40,000 години. Като сравняват несъответствия в променливите за данни от проби от морското дъно, униформитарианците вярват, че са доказали астрономическия механизъм за много ледникови епохи.[14] Има много проблеми с този модел и със свързаните с него проби от морското дъно; най-вече, намаляването на слънчевата светлина е твърде малко.[15] Дидие Пейар заявява,

Въпреки това, наистина са открити няколко проблема в класическата астрономическа теория за палеоклимата: (1) Главната цикличност в палеоклиматичните данни е близо до 100,000 години, но няма [!] никакви значителни орбитално обусловени промени в радиативното [светлинно] въздействие върху Земята с такава честота (“проблемът на 100-те хиляди години”).[16]

Макар че главният цикъл в астрономическия модел е 100,000 години, промяната в слънчевата радиация на високите северни ширини е твърде незначителна за такава драматична промяна като ледникова епоха.

Библейска ли е Ледниковата епоха?

Тъй като Потопът дава правдоподобно обяснение за Ледниковата епоха, може да се очаква, че Ледниковата епоха би била спомената в Библията. Възможно е книгата Йов, писана около 500 години след Потопа, да включва споменаване на Ледниковата епоха в Йов 38:29-30, където се казва, “От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.” Възможно е Йов да е наблюдавал слана и замръзнали езера в Палестина, особено ако температурите са били по-ниски поради Ледниковата епоха. Причината Ледниковата епоха да не е спомената пряко в Библията вероятно е, че скандинавската ледникова покривка и снежните шапки на планинските върхове са били далеч на север от местата, където Библията е била писана. Жителите на Палестина биха виждали само увеличения снеговалеж на планината Ермон и вероятно по-честите снеговалежи по високите области в Близкия изток.

Какво е обяснението за “древните ледникови епохи”?

Данните за “древни ледникови епохи” се намират в твърдите скали; тези скали не се намират на повърхността като отлаганията от Ледниковата епоха след Потопа. Има значителни трудности в тълкуването на тези скали като следствие от древни ледникови епохи.[17] Тези данни могат лесно да бъдат обяснени в библейската рамка чрез алтернативен механизъм. Този механизъм са гигантски подводни размествания на земната кора по време на Потопа в Битие.

Загадката на вълнестите мамути

В седиментите на повърхността в Сибир, Аляска и Юкон в Канада са намерени милиони кости на вълнести мамути, а също и няколко запазени тела – сериозна загадка за униформитарианския палеоклимат. Вълнестите мамути са били част от общността на животни в северното полукълба, които са живели и изчезнали по време на Ледниковата епоха след Потопа.[18] Вълнестите мамути вероятно са измрели след Потопа, защото в Аляска и Сибир има пръснати хиляди трупове отложени над отлагания от Потопа. И трябва да е имало достатъчно време мамутите да населят тези области след Потопа. Ледниковата епоха след Потопа ни дава обяснение на загадката на вълнестите мамути, както и на много други загадки от Ледниковата епоха.


Фигура 9. Прашна пряспа висока до покрива на къща по време на прашните бури в Средния Запад.

Мамутите са се разпространили в тези северни области в началото и средата на Ледниковата епоха, тъй като летата са били по-хладни, а зимите по-топли. Областите не са били покрити с ледници (само планините) и са били богати на паша. Но в късната Ледникова епоха зимните температури са спаднали и климатът е станал по-сух със силни бури. Мамутите са умирали с хиляди и са били покривани с прах, който по-късно замръзва, запазвайки телата им. Силни прашни бури, които създават високи прашни преспи (Фигура 9), могат също да обяснят множество второстепенни загадки, като например защо някои тела на мамути показват признаци на задушаване в изправено състояние, и как са успели да бъдат погребани в твърд като скала вечен лед (за по-цялостно разглеждане на тази тема виж моята книга, Frozen In Time).

Дали ледниковото езеро Мисула е свързано с Ледниковата епоха?

По време на кулминацията на Ледниковата епоха едно удължение на ледниковата покривка в западна Канада и северозападните Съединени Щати е покривало долините на северен Айдъхо. В долините на западна Монтана се е образувало огромно езеро с дълбочина 600 метра. Това е ледниковото езеро Мисула (Фигура 10). С течение на времето езерото е разрушило бента и се е изпразнило за няколко дни, което е причинило огромно наводнение с дълбочина десетки метри, което е изсякло каньони в повърхността и е образувало множество земни форми от източен Вашингтон до северозападен Орегън (Фигура 11).


Фигура 10. Карта на ледниковата покривка и ледниковото езеро Мисула (начертана от Марк Улф).


Фигура 11. Потхоулс, останки от 120-метров водопад. Езерата са останки от басейна в основата на водопада.

Този местен потоп може да ни помогне да разберем световния Потоп. Интересно, въпреки огромното количество данни, в продължение на 40 години реалността на потопа от езерото Мисула е била отхвърляна поради антибиблейските предразсъдъци на историческата наука.[19]

Днес реалността на този потоп не само е приемана, но униформитарианските учени вярват, че е имало множество такива потопи. Те предполагат между 40 и 100 такива потопа през последната ледникова епоха, и вероятно още стотици през предишните ледникови епохи. Но има категорични данни, че е имало само един голям потоп от езерото Мисула, с няколко по-малки наводнения след него.[20]

Какво да кажем за ледниковите проби?

Униформитарианските учени твърдят, че могат да прочетат годишните слоеве в ледниковата покривка над Гренландия за да определят нейната възраст, по същия начин както се броят годишните пръстени на дърветата. По този начин те достигат до 110,000 години в основата на ледниковата покривка над Гренландия. Подобни твърдения за много по-големи възрасти са правени относно ледниковата покривка над Антарктида. Тези твърдения са съмнителни и по естество са основани на униформитарианското вярване, че ледниковите покривки са на възраст милиони години. Данните от ледниковите проби могат да бъдат обяснени по-добре в рамките на модела на Ледникова епоха след Потопа, който рязко снижава изчислената възраст до библейските рамки.[21]

Заключение

Бивайки сериозна загадка за униформитарианската история, Ледниковата епоха лесно бива обяснена чрез климатичните последствия от Потопа в Битие – била е кратка Ледникова епоха от около 700 години, и е имало само една Ледникова епоха.[22] Няма нужда от сто хиляди години за една ледникова епоха, или няколко милиона години за множество ледникови епохи, както твърдят униформитарианските учени.

Дори техните твърдения за древни ледникови епохи в твърдите скали могат да се обяснят чрез гигантски подводни размествания на земни пластове по време на Потопа. Кратката Ледникова епоха след Потопа може също да обясни множество сериозни загадки и други интересни явления, които са се случили по време на Ледниковата епоха, като потопа при езерото Мисула и живота и смъртта на вълнестите мамути в Сибир и на други места. Когато се придържаме към разказа за Потопа в Битие и кратката времева история на Писанието, можем лесно да обясним онова, което е голяма загадка за светските униформитариански учени.[23]


[1] J. Kenneth, Marine Biology, Prentice-Hall, Englewood Cliffs, New Jersey, 1982, 747.

[2] D. Paillard, Glacial cycles: toward a new paradigm, Review of Geophysics, 39(3):325-346, 2001.

[3] M. J. Oard, The Frozen Record: Examining the Ice Core History of the Greenland and Antarctic Ice Sheets, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 2005, 31-34.

[4] J. C. Crowell, Pre-Mezozoic Ice Ages: Their Bearing on Understanding the Climate System, Geological Society of America, Memoir 192, Boulder, Colorado, 1999, 3.

[5] D. Alt, Glacial Lake Missoula and Its Humongous Floods, Mountain Press Publishing Company, Missoula, Montana, 2001, 180.

[6] M. J. Oard, Another tropical ice age? Journal of Creation 11(3):259-261, 1997; M. J. Oard, Snowball Earth – a problem for the supposed origin of multicellular animals, Journal of Creation 16(1):6-9, 2002.

[7] M. J. Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 1990, 33-38.

[8] Oard, The Frozen Record.

[9] Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood.

[10] L. Vardiman, Climates before and after the Genesis Flood: numerical models and their implications, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 2001.

[11] Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood.

[12] Ibid., 135-166.

[13] R. R. Young et al., A single, late Wisconsin, Laurentide glaciation, Edmonton area and southwestern Alberta, Geology 22:683-686, 1994.

[14] J. D. Hays, J. Imbrie, and N. J. Shackleton, Variations in the earth’s orbit: pacemaker of the ice ages, Science 194:1121-1132, 1976.

[15] Oard, The Frozen Record, 111-122.

[16] Paillard, Glacial cycles: toward a new paradigm, 325.

[17] M. J. Oard, Ancient Ice Ages or Gigantic Submarine Landslides? Creation Research Society Monograph No. 6, Chino Valley, Arizona, 1997.

[18] M. J. Oard, Frozen In Time: The Woolly Mammoths, the Ice Age, and the Bible, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2004.

[19] M. J. Oard, The Missoula Flood Controversy and the Genesis Flood, Creation Research Society Monograph No. 13, Chino Valley, AZ, 2004.

[20] Ibid.

[21] L. Vardiman, Ice Cores and the Age of the Earth, Institute fro Creation Research, El Cajon, California, 1993; Oard, The Frozen Record.

[22] Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood; Oard, Ancient Ice Ages or Gigantic Submarine Landslides?; M. J. Oard and B. Oard, Life in the Great Ice Age, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1993.

[23] За повече информация относно Ледниковата епоха, виж www.answersingenesis.org/go/ice-age.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов