18
Съществуват ли наистина извънземни и НЛО?
ДЖЕЙСЪН ЛАЙЛ
Съществуват ли извънземни форми на живот? Въпросът за живот на други планети е
популярна тема в нашето общество днес. Научнофантастични филми и
телевизионни сериали често показват странни твари от далечни планети.
Но тези идеи не са ограничени само до научната фантастика. Мнозина
светски учени вярват, че един ден действително ще открием живот на
други планети. Дори има проекти като Search for Extra-Terrestrial Intelligence (SETI),
които претърсват небето с могъщи радиотелескопи, търсещи сигнали от
разумни извънземни. Мнозина християни са се повлекли по идеята за
извънземен живот. Но дали тази идея наистина е библейска?
Християнинът трябва постоянно да изследва идеите според Писанието и
да “пленява всеки разум да се покорява на Христос” (2 Коринтяни 10:5).
Връзката с еволюцията
Идеята за извънземен живот произтича предимно от вярата в еволюцията.
Спомнете си, че за еволюционния възглед земята е “просто една
от планетите” – където условията просто са се случили да
бъдат благоприятни за образуването и еволюирането на живота. Ако има
безброй милиарди други планети в нашата галактика, тогава определено
поне шепа от тези светове също имат правилните условия.
Съществуването на извънземен живот е почти неизбежно според еволюционния мироглед.
Но идеята за извънземен живот не е в съгласие с Писанието. Земята е
уникална. Бог е направил земята за живота (Исая 45:18). Другите
планети имат напълно различно предназначение от на земята, и затова
са направени различни. В Битие 1 четем, че Бог е направил растенията
на третия ден, птици във въздуха и морски животни във водата на петия
ден, и животни да населяват земята на шестия ден. На шестия ден също
бяха направени хората и им беше дадено господство над животните. Но
къде Библията описва създаване на живот на “светилата в небесния простор”? Няма такова описание, защото светилата в
простора не бяха направени да имат живот. Бог даде земята на човека,
но небесата на Господа (Псалм 115:16). От библейска гледна точка извънземният живот няма смисъл.
Проблемите се умножават, когато разглеждаме възможността за разумен
извънземен живот. Научната фантастика изобилства с човешки раси, които са
еволюирали на други светове. Виждаме примерите с вулканите и
клингоните – псевдочовеци, подобни на нас в много отношения, но
различни в други. Като литературно средство тези раси позволяват
изследването на състоянието на човека от гледната точка на външен
наблюдател. Макар и много развлекателни, такива раси са проблематични
от теологична гледна точка. Разумните извънземни същества не могат да
бъдат изкупени. Божият план за изкупление е за човешки същества:
потомците на Адам. Нека да изследваме противоречието между посланието
за спасение и идеята за извънземен живот.
Изкуплението на човечеството
Библията поучава, че първият човек Адам се разбунтува против Бога (Битие 3).
Като следствие, грехът и смъртта навлязоха в света (Римляни 5:12).
Всички ние сме потомци на Адам и Ева (Битие 3:20) и сме наследили
грешно естество от тях (Римляни 6:6, 20). Това е проблем: грехът е
препятствие, което възпира човека от мир с Бога (Исая 59:2). Но Бог
ни обича въпреки греха ни и ни е дал план за изкупление – начин да бъдем примирени с Бога.
След като Адам и Ева съгрешиха, Бог направи кожени дрехи, за да ги облече
(Битие 3:21). Следователно е трябвало да убие поне едно животно. Това
буквално действие е символ за нашето спасение; ще бъде пожертвано
невинно Агне (Христос – Божието Агне), за да осигури
умилостивение за греха (Йоан 1:29). В Стария завет хората жертваха
животни на Господа като напомняне за техния грях (Евреи 10:3) и като
символ на Онзи, Който има да дойде, Господ Исус, Който действително понесе наказанието за греха.
Животинските жертви всъщност не плащаха цената за греха (Евреи 10:4, 11).
Животните не са наши роднини; тяхната пролята кръв не може да замести
нашата. Но кръвта на Христос може. Христос е наш кръвен роднина, тъй
като е потомък на Адам, както сме и ние; всички човешки същества са
от “една кръв” (Деяния 17:26). Нещо повече, тъй като Христос също е Бог, Неговият живот има безкрайна стойност, и
следователно Неговата смърт може да плати за всички грехове на всички
хора. Затова единствено сам Господ може да бъде нашият Спасител (Исая
45:21). Следователно, Христос умря веднъж за всички (Евреи 10:10).
Изкупване на извънземни?
Когато разсъждаваме как планът за спасение може да се прилага за някое
въображаемо извънземно (но все пак човекоподобно) същество, срещаме
проблем. Ако съществуваха вулкани или клингони, как биха могли да
бъдат спасени? Те не са кръвни роднини на Исус и следователно
пролятата кръв на Христос не може да плати за техния грях. Човек може
в началото да предположи, че Христос е посетил и техния свят, живял е
там и е умрял и там, но това е антибиблейско. Христос умря веднъж за всички (1
Петър 3:18; Евреи 9:27-28, 10:10). Исус е сега и завинаги и Бог, и човек; но Той не е извънземен.
Някой може да отговори, че извънземните никога не са съгрешавали, в който
случай те няма да се нуждаят от изкупление. Но тогава възниква друг
проблем: те страдат от последствията от греха въпреки че никога не са
съгрешавали. Грехът на Адам засегна цялото създание – не само
човечеството. Римляни 8:20-2 ясно показва, че цялото създание страда
под робството на тлението. Тези проблеми показват проблема да се
опитваме да вкараме една антибиблейска идея в християнския мироглед.
Извънземният живот е еволюционно схващане; той не съвпада с библейските учения за
уникалността на земята и специалното духовно положение на човешките
същества. От всички светове във вселената земята е тази, която самият
Бог посети, пое естеството на човешко същество, умря на кръста и
възкръсна от мъртвите за да изкупи всички, които уповават на Него.
Библейският мироглед е в рязко противоречие със светския мироглед по
отношение на извънземния живот. И така, кой мироглед е подкрепян от
научните данни? Дали съвременните наблюдения подкрепят светското
схващане, че вселената изобилства с живот, или библейското схващане, че земята е уникална?
Къде са всички?
Досега никой не е открил живот на други планети, нито е засякъл радиосигнали
от разумни извънземни. Именно това е което библейският креационист би
очаквал. Светските астрономи продължават да търсят живот на други
светове, но засега са намерили единствено камъни и нежива материя.
Техните радио търсения срещат мълчание. Реалният свят е библейският
свят – вселена направена от Бога с централна точка в земята, а не еволюционна вселена изобилстваща с живот.
Когато става въпрос за извънземен живот, науката е на диаметрално
противоположно мнение от еволюционното мислене. Засега нямаме никакво доказателство
за извънземни форми на живот. Този проблем е очевиден дори за светските учени. Казват, че веднъж, като обсъждал темата за
извънземен живот, атомният физик Енрико Ферми задал смислен въпрос, “Къде са всички?” Тъй като е напълно възможно да има
милиарди планети в нашата галактика, и тъй като според светския
възглед всички те са произлезли по случайност, почти неизбежно е
някои от тях да имат правилните условия за еволюция на живота. И ако
някои от тези светове са милиарди години по-стари от нашия, тогава
поне някои от тях трябва да са еволюирали разумен живот преди цели
епохи. Следователно вселената трябва да съдържа безброй технологично
превъзхождащи ни цивилизации, всяка от които би могла да колонизира
нашата галактика преди много време. Но не намираме никакви
свидетелства за тези цивилизации. Къде са всички? Този проблем е станал известен като “парадокс на Ферми.”
Този парадокс за еволюцията е нормално състояние за
креационизма. Видяхме, че земята е била направена да поддържа живота.
С нейните океани от течна вода, защитна атмосфера съдържаща изобилен
свободен кислород и разстояние от слънцето, което е точно подходящото
за живота, земята определено е била направена от Бога да бъде
населена. Но другите планети във вселената не са. От облаците сярна
киселина на Венера до замръзналата пустиня на Плутон, другите светове
в нашата слънчева система са красиви и различни, но не са предназначени за живот.
Какво да кажем за НЛО?
Понякога, след като говоря по темата за извънземния живот, хората ме питат за НЛО. НЛО (неидентифициран
летящ обект) е точно това – обект в небето, който е неидентифициран за човека, който го е видял. Хората често искат от
мен да обясня наблюдението на някакъв непознат летящ обект, който те
или често техен приятел твърдят да са видели. (Понякога намекът е, че
ако аз не мога да го обясня, това някак си доказва, че е извънземен
космически кораб; но такава логика е напълно безсъдържателна.[1])
Такива въпроси са нелогични. Едно нещо е да се иска от нас да
тълкуваме данните, но е нереалистично да искаме от някого да тълкува
недокументирани разкази втора или трета ръка, без никакви действителни налични данни за изследване.
Няма съмнение, че някои хора наистина са видели неща в небето, които не разбират. Това едва ли е
изненада, тъй като има множество неща “там горе,” които
не могат да бъдат разбрани от хора, които не са запознати с тях. Това
включва Венера, спътници, международна космическа станция, космическа
совалка, ракети, иридиеви отблясъци, метеори, балони, светулки,
северно сияние, птици, кълбовидни светкавици, лещовидни облаци,
пархелий и т.н. Но човек, който не е запознат с тях, ще види в тях
НЛО, тъй като за него обектът е “неидентифициран.” Въпросът е как хората тълкуват онова, което виждат.
Спомнете си, че ние винаги тълкуваме данните според нашия мироглед. Следователно е важно да имаме правилен
библейски мироглед. Лъжливият мироглед на атеизма и натурализма може
да доведе някой да извлече погрешни изводи относно онова, което
вижда. От гледна точка на библейския мироглед очакваме от време на
време да виждаме неща, които не могат лесно да се обяснят, тъй като
нашите умове са ограничени. Но НЛО не са извънземни космически
кораби, и разбира се, няма никакви реални доказателства в подкрепа на такова схващане.
За какво е целият този шум?
През 90-те години телевизионният сериал Досиетата Х развличаше
милиони зрители с разкази за извънземни, държавни конспирации, и
неуморното търсене на истината от един посветен агент на ФБР. Мотото
на сериала, “Истината е някъде там,” е добре известен
израз за читателите на научна фантастика. Но защо е челият този шум
около схващането за извънземен живот? Защо научната фантастика е
толкова популярна? Защо SETI харчи милиони долари търсейки живот в космоса?
Откриването на разумен извънземен живот определено би било смятано за доказателство за еволюцията; то
трябва да се очаква от позицията на натуралистичния мироглед. Но
желанието да срещнем извънземни, особено разумни, технологично
напреднали извънземни, изглежда има много по-дълбока причина от
просто доказване на еволюционните предвиждания. Каква е истинската
причина? Чувал съм много различни отговори от светски астрономи.
В някои случаи вярата в извънземни може да произтича от усещане за космическа самота: “Ако има
извънземни, няма да сме сами във вселената.” В много случай то
идва от академично желание за изследване на загадките на вселената;
една високо развита извънземна раса може да има напреднало познание,
което да предаде на нас. Може би такова познание не е просто
академично; въображаемите извънземни могат да знаят отговорите на
основните въпроси на съществуването: “Защо съм тук? Какъв е
смисълът на живота?” и така нататък. Една напреднала извънземна
раса може да има медицинско познание далеч надхвърлящо нашето –
познание, което може да се използва да изцели нашите болести.
Вероятно техните медицински технологии са така развити, че те дори
държат тайната на живота и смъртта; с такова невероятно медицинско
познание, вероятно хората вече няма да умират – никога.
В известен смисъл вярата в извънземния живот се е превърнала в светски заместител за Бога. Бог е
Който може да изцели всяка болест. Бог е в Когото са скрити всички
съкровища на мъдростта и познанието (Колосяни 2:3). Бог е Който може
да отговори на основните въпроси на нашето съществуване. Бог
единствен притежава дара на вечния живот (Йоан 17:3). Не е изненада,
че невярващият учен има усещане за космическа самота, след като е
отхвърлил своя Създател. Но ние не сме сами във вселената; има Бог.
Бог ни е създал за общение с Него; следователно имаме вътрешна нужда
от Него и нужда от смисъл в живота. Макар човешките същества да са
отхвърлили Бога, както чрез Адам, така и чрез нашите собствени грехове, нашата нужда от общение с Него остава.
Когато мисля за мнозинството от интелигентни учени, които са изследвали Божието величествено
творение, но въпреки това са Го отхвърлили и вместо това са
предпочели да вярват в извънземни и в милиони години еволюция, това
ми напомня за Римляни 1:18-25. Божиите невидими качества –
Неговата вечна сила и божествено естество – са ясно изявени в
природата, така че няма извинение за отхвърляне на Бога или потискане
на истината относно Него. Мисленето на човека без Бога не е нищо
повече от празни размишления. Заместването на Божията истина, каквото
е сътворението, за лъжа като еволюцията, и обръщането за отговори към
някакво създание като въображаеми извънземни, удивително прилича на онова, което е описано в Римляни 1:25.
Но когато започнем от Библията, данните имат обяснение. Вселената се съгласява с библейското учение,
че земята е специално създание. Величествената красота и размери на
вселената, която очевидно не съдържа живот освен на един малък свят,
където има изобилие от живот, е точно каквото бихме очаквали на
основата на библейския мироглед. Истината не е “някъде там,” истината е тук –
в Библията! Господ Исус е истината (Йоан 14:6). Така че когато
основаваме своето мислене на онова, което Бог казва в Своето Слово, откриваме, че можем да разбираме вселената.
[1]
Аргументът е, че извънземният кораб не може да бъде обяснен чрез
някакво природно явление. Следователно предположението е, че
наблюдението на нещо, което не може да се обясни по естествен начин,
трябва да докаже съществуването на извънземен космически кораб. Това
е логическо заблуждение на “аргумент от следствието.” То
е същото като да кажем, “Всички звезди бели джуджета са бели.
Фред е бял; следователно Фред е звезда бяло джудже.”