24

Дали динозаврите са се превърнали в птици?

ДЕЙВИД МЕНТЪН

Въведение

Според мнозина еволюционисти днес динозаврите всъщност не са изчезнали, а се хранят от нашите хранилки за птици всеки ден. Изглежда за мнозина еволюционисти птици просто са динозаври. Като се има предвид това пристрастие, много лесно е за еволюционистите да намерят въображаеми доказателства за подкрепа на идеята, че птиците са еволюирали от динозаври.

Но какво ни казва Библията за произхода на птиците, и доколко са надеждни научните доказателства, че някои динозаври са еволюирали в птици?

Какво казва Библията относно произхода на птиците?

ПТИЦИТЕ СА СЪЗДАДЕНИ НА ПЕТИЯ ДЕН, А ДИНОЗАВРИТЕ НА ШЕСТИЯ.

В първата глава на Битие, стих 21, четем, че на петия ден от Сътворението Бог създаде “всяка крилата птица според вида й.” Това включва птиците, които летят над земята (Битие 1:20). Човекът и земните животни бяха създадени на шестия ден от седмицата на Сътворението (Битие 1:24-31). Имало ли е земни птици, които не са летели от самото начало? Аз ще оставя открит въпроса за тази възможност, но разглеждането му е отвъд темата на тази глава. Повечето орнитолози казват, че нелетящите птици са вторично нелетящи (т.е. изгубили са способността си да летят). Това е станало поради промени вътре във вида или мутационни загуби след Сътворението. И така, най-вероятно птиците са били създадени на петия ден като летящи, но някои са изгубили тази способност; но аз няма да бъда догматичен по този въпрос.

Изчезналите морски влечуги, като плезиозаврите, и изчезналите летящи влечуги, като птеродактилите, не се класифицират като динозаври, и повечето еволюционисти не вярват, че те са еволюирали в птици. Следователно за вярващия в Библията християнин и фактът на сътворението, и редът на сътворението потвърждават, че птиците и динозаврите са се появили отделно едни от други.

ПТИЦИТЕ СА ОТ МНОЖЕСТВО РАЗЛИЧНИ “ВИДОВЕ”

Битие 1:21 казва, че Бог е създал всяка крилата птица според “вида” ѝ. Следващият стих казва, че те е трябвало да се умножават, или възпроизвеждат; така логическата връзка е, че птиците от един същи вид могат да се възпроизвеждат еврейската дума за “вид” в Битие се отнася за всяка група животни, които са способни да се кръстосват и възпроизвеждат според вида си. Например всички кучета и кучеподобни животни като вълци и койоти са способни да се кръстосват, и следователно представляват един “вид,” макар днес някои да са класифицирани като различни видове.

Но това не означава, че всички птици представляват един единствен създаден вид и следователно имат общ прародител. Библията ни казва, че има много различни видове птици (множествено число). Левитските закони за храната (Левит 11:13-19), например, изброяват много различни видове птици като нечисти. Това дава допълнително библейско потвърждение на идеята за много създадени видове птици.

Какво твърдят еволюционистите относно произхода на птиците?

Еволюционистите от дълго време си измислят, че птиците са еволюирали от влечуги. Почти всеки съществуващ или изчезнал клас влечуги е предлаган за прародител на птиците от един или друг еволюционист. Известният апологет на дарвинизма Томас Хъксли е първият, който размишлява (в средата на 19 век), че птиците били еволюирали от влечуги.

Макар това схващане да е било приемано или отхвърляно през годините, понастоящем то е популярен възглед сред еволюционистите. Всъщност произхода на птиците то динозаври е превъзнасяно като неопровержима догма в нашите училища, в учебниците по биология и в популярните медии.

Макар еволюционистите днес да са съгласни, че птиците до някаква степен са родствени на динозаврите, те не са единодушни дали птиците са еволюирали от някакъв по-ранен общ прародител динозавър от подклас Архозаври (който включва алигатори, птерозаври, плезиозаври, ихтиозаври и текодонти) или пряко от късни тероподни динозаври (двукраки месоядни динозаври, като известния Tyrannosaurus rex). Вторият възглед придоби популярност след 1970, когато Джон Остръм откри един доста “птицеподобен” тероподен динозавър от ранната креда, наречен Deinonychus.

Възрастният Deinonychus е дълъг около 3.5 метра, тежи около 68 килограма и е висок около 1.5 метра изправен на задните си крака. Както другите тероподи (което означава “звероподобни крака”), предните крайници на Deinonychus са много по-малки от задните, като ръцете и краката му имат по три пръста. Най-забележителната характеристика на Deinonychus (което означава “ужасяващ нокът”) е големият закривен нокът на средния пръст на крака.

Една от главните причини Deinonychus и други подобни тероподни динозаври (наречени дромеозаври) да изглеждат като вероятни прародители на птиците, е, че както птиците, тези създания са ходели изцяло на своите задни крака и са имали п отри пръста на своите ръце. Но както ще видим, има много проблеми с преобразуването на кой да е динозавър, и особено теропод, в птица.

Проблеми с еволюцията на динозаври в птици

ТОПЛОКРЪВНИ ВМЕСТО СТУДЕНОКРЪВНИ

Очевидно забравен във всички твърдения, че птиците са по същността си динозаври (или поне че са еволюирали от динозаври), е фактът, че динозаврите са влечуги. Има много разлики между птици и влечуги, включително фактът, че (с някои отделни изключения) живите влечуги са студенокръвни създания, докато птиците и бозайниците са топлокръвни. Всъщност, дори когато бъдат сравнявани с повечето бозайници, птиците имат изключително висока телесна температура, което идва от високия темп на метаболизъм.

Разликата между студенокръвни и топлокръвни животни не е просто в относителната температура на кръвта, а в тяхната способност да поддържат постоянна телесна температура. Така топлокръвните животни като птици и бозайници имат вътрешни физиологически механизми за да поддържат по същество постоянна телесна температура; по-правилно е да се наричат “ендотермични.” Обратно на това, влечугите имат променяща се температура на тялото повлияна от заобикалящата ги среда, и са наречени “ектотермични.” Ектотермичното животно може поведенчески да променя телесната си температура (напр. като се премести от сянка на слънце), и дори може да постигне по-висока телесна температура от така нареченото топлокръвно животно, но то постига това чрез външни фактори.

Опитвайки се да направят еволюцията на динозаври в птици да изглежда по-правдоподобна, някои еволюционисти твърдят, че динозаврите също са били ендотермични,[1] но за това няма ясни доказателства.[2]

Едно от доказателствата за ендотермични динозаври е основано върху микроскопичната структура на костите на динозаврите. Открито е, че вкаменени динозавърски кости съдържат специални микроскопични структури наречени остеони (или Хаверсови системи). Остеоните са сложни концентрични слоеве около кръвоносни съдове в областите, където костите да плътни. Тази структура се смята от някои за уникална при ендотермичните животни, и следователно за доказателство, че динозаврите са ендотермични; но това не е вярно. По-големите гръбначни (били те влечуги, птици или бозайници) също могат да имат такъв вид кост. Дори рибата тон има остеонална кост в своята гръбначна дъга.

Друг аргумент за ендотермия при динозаврите е основан върху яйцата и предполагаемите навици на мътене при динозаврите, но това предположение също е под съмнение.[3] Всъщност при крокодилите и другите студенокръвни съществуващи тероподни влечуги не е известно да има навици на мътене.

Алън Федуча, експерт по птиците и тяхната еволюция, заключава, че “никога е нямало, нито сега има каквото и да е доказателство, че динозаврите са били ендотермични.”[4] Федуча казва, че въпреки липсата на доказателства, “мнозина автори се опитват да направят мострите да потвърждават догмата за топлокръвни тероподи.”

“ПТИЦЕБЕДРЕНИ” И “ГУЩЕРОБЕДРЕНИ” ДИНОЗАВРИ

Всички динозаври са разделени на две основни групи на основата на устройството на бедрото (пелвис): гущеробедрени динозаври (Saurischia) и птицебедрени динозаври (Ornithischia). Главната разлика между двете е, че лонната кост на птицебедрените динозаври е насочена назад (както е при птиците), а не изцяло напред (както е при бозайниците и влечугите).

Но в повечето отношения птицебедрените динозаври, включително такива огромни четириноги завроподи като брахиозавър и диплодок са дори по-малко птицеподобни от гущеробедрените, двукраки динозаври като тероподите. Този факт рядко бива подчертаван в популярните описания на еволюцията от динозаври в птици.

ТРИПРЪСТА РЪКА

Едно от главните доказателства видени от еволюционистите за еволюцията на птиците от тероподни динозаври е трипръстата “ръка” на птиците и динозаврите. Проблемът е, че изследвания от последните години показват, че има несъответствие на пръстите между птиците и тероподите.

Повечето земни гръбначни имат ембриологично развитие основано върху петпръста ръка. В случая с птиците и тероподните динозаври два от петте пръста липсват (или са много смалени), а другите три остават по време на ембрионалното развитие. Ако птиците са еволюирали от тероподи, бихме очаквали едни и същи три пръста да бъдат запазени и при птици, и при тероподни динозаври, но това не е така. Данните показват, че пръстите запазени при тероподните динозаври са пръсти 1, 2 и 3 (“палецът” е пръст 1), докато пръстите запазени при птиците са 2, 3 и 4.[5]

БЕЛИ ДРОБОВЕ НА ПТИЦИ И ВЛЕЧУГИ

Една от най-характерните черти на птиците са техните бели дробове. Белите дробове на птиците са малки по размери и почти непроменими по форма, но въпреки това са високо ефективни да задоволяват високите метаболични изисквания на летенето. Дишането на птиците включва уникална “проходна вентилация” в съвкупност от девет взаимосвързани гъвкави въздушни торбички притиснати между мускулите и кожата. Въздушните торбички съдържат много малко кръвоносни съдове и не вземат участие в обмена на кислород, а по-скоро действат като мехове за придвижване на въздуха през дробовете.

Въздушните торбички позволяват еднопосочен поток на въздуха през дробовете, което води до по-високо съдържание на кислород отколкото е възможно с двупосочния въздушен поток през дробовете на влечуги и бозайници. Въздушният поток се движи през едни и същи тръбички навътре и навън в дробовете на влечуги и бозайници, и това води до смес от богат на кислород въздух с беден на кислород въздух (въздух, който е бил известно време в дробовете). Еднопосочният поток през дробовете на птицата позволява повече кислород да се разтваря в кръвта, но също запазва обема на въздуха в дробовете почти постоянен, изискване за поддържане на равномерен полет.

Ако тероподните динозаври са прародители на птиците, трябва да очакваме да намерим доказателство за птичи бели дробове при такива динозаври. Макар че вкаменелостите обикновено не запазват мека тъкан като бели дробове, намерена е много добре запазена вкаменелост от тероподен динозавър (Sinosauropteryx), в която са дорбе запазени очертанията на вътрешностите на тялото. Данните ясно показват, че този теропод е имал дробове и механика на дихателната система подобни на крокодил – не на птица.[6] Конкретно, има данни за подобен на диафрагма мускул разделящ белите дробове от черния дроб, точно както можете да видите при съвременните крокодили (птиците нямат диафрагма). Тези наблюдения подсказват, че този теропод е подобен на ектотермично влечуго, не на ендотермична птица.

Произход на перата

СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ДИНОЗАВРИ С ПЕРА?

От край време перата са били смятани за уникална характеристика на птиците. Определено всички съвременни птици имат някаква форма на пера, но не е открито никакво днешно създание освен птиците, което има кожен израстък, който е дори бледо подобие на перо. Тъй като повечето еволюционисти са уверени, че птиците трябва да са еволюирали от динозаври (или поне са техни близки роднини), полагат се огромни усилия да се намерят вкаменелости от динозавър, които показват някакъв намек за пера или “прото-пера.” Като се има предвид това пристрастие на изследователите, човек трябва да се отнася скептично към публикуваните в последните години съобщения за динозаври с пера.

Динозаврите са влечуги и затова не е изненада, че данните от вкаменелости показват, че те имат люспеста кожа типична за влечугите. Например, наскоро открит добре запазен екземпляр на Compsognathus (малък тероподен динозавър от вида, за който се вярва, че е най-близко родствен на птиците) показва непогрешими данни за люспи, но уви – никакви пера.[7]

И въпреки това има много твърдения за пернати динозаври, особено от вкаменелости намерени в провинция Лиаонин в североизточен Китай.[8] Най-ранният пернат динозавър от този източник е много нептицеподобният динозавър Sinosauropteryx, който няма никакви данни за структури, за които може да се покаже, че са подобни на пера.[9]

Структури описвани като “прото-пера” във вкаменелости на динозаврите Sinosauropteryx и Sinithosaurus са влакнести и понякога имат преплетени структури, които нямат никаква видима прилика с пера. Сега изглежда вероятно тези влакна (често наричани “дино-мъх”) са всъщност влакна от свързваща тъкан (колаген) намираща се в дълбоките слоеве на кожата. Федуча възразява, че “главният и най-тревожен проблем на хипотезата за пернат динозавър е, че кожни структури биват отъждествявани с птичи пера на основата на анатомично и палеонтологично необоснована и заблуждаваща информация.”[10]

Още по-усложняващ проблема е фактът, че сред вкаменелостите в провинция Лиаонин са намерени истински птици в същите слоеве както и техните предполагаеми динозавърски предшественици. Очевидно птичата вкаменелост на Confuciusornis sanctus, например, има дълги тънки опашни пера приличащи на съвременната дългоопашата мухоловка. Два вида (Caudipteryx и Protarchaeopteryx), които бяха смятани за динозаври с истински пера, сега са признати от всички за нелетящи птици.[11]

До момента единствениата очевидно динозавърска вкаменелост с очевидни пера, която е “намерена,” е Archaeoraptor liaoningensis. За този така наречен категорично пернат динозавър беше съобщено много тържествено в броя на National Geographic от ноември 1999, но след това беше показано, че е измама.

Но дори ако черти характерни за един вид животно бъдат намерени на друг вид, какво би доказало това? Нищо. Да го кажем просто, Бог използва всякакви структури с различните животни. Да вземем птицечовката, например – мозайка. Тя има няколко структурни черти, които са характерни за други животни, и все пак е напълно различна от тях. Така че ако някога намерим динозавър (или бозайник) с пера, това само ще постави под съмнение нашите човешки критерии за класификация, но не и истинността на Библията. Това, което е необходимо за да подкрепи еволюцията не е необикновена мозайка от завършени характеристики, а преходна характеристика, нещо като “люспа-перо,” онова, което биолозите креационисти наричат “люсперо.”

ПЕРАТА И ЛЮСПИТЕ СА НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ

Ако птиците бяха еволюирали от динозаври или от някакво друго влечуго, перата трябва да са еволюирали от люспите на влечугите. Еволюционистите са толкова уверени, че перата са еволюирали от люспи, че често твърдят, че перата много приличат на люспи. Популярната компютърна енциклопедия Encarta (1997) описва перата като “рогови израстъци на кожата характерни за птиците, но подобни по устройство и произход на люспите на риби и влечуги.”[12]

В действителност перата са същностно различни от люспите както по устройство, така и по растеж. Перата израстват от тръбовидни торбички подобни на космени торбички. Люспите на влечугите, от друга страна, не са индивидуални торбени структури, а представляват непрекъснато покритие на повърхността на тялото. Така, докато перата растат е падат индивидуално (всъщност в симетрично съответстващи двойки!), люспите растат и падат като цялостно кожно покритие.

   

Ветрилото на перото е направено от стотици влакна, всяко съставено от стотици власинки преплетени с извити кукички. Това невероятно сложно устройство няма ни най-малка прилика с относително простата люспа на влечугото. И въпреки това еволюционистите продължават да публикуват въображаеми сценарии как удължените люспи на влечугите еволюирали по случайност в пера. Но доказателството за “люсперата” все още не е намерено.

Археоптерикс, истинска птица, е по-стар от “пернатите” динозаври

Една от най-сериозните дилеми за онези, които искат да вярват, че динозаврите са еволюирали в птици, е, че така наречените пернати динозаври намерени досега са датирани на възраст 20 милиона по-малка от археоптерикса. Това е проблем за еволюцията, защото сега археоптериксът се признава от всички за истинска птица.[13] Някои екземпляри от тази птица са толкова съвършено фосилизирани, че се виждат ясно дори микроскопични подробности от нейните пера. И така, съществуването на предполагаеми липсващи звена на динозаври променящи се в птици когато птиците вече съществуват не помага за каузата на еволюцията.

В продължение на много години археоптериксът е бил прогласяван в учебниците по биология и музеите като съвършена преходна вкаменелост, предполагаемо точно по средата между влечуги и птици. Особено много се е наблягало на факта, че археоптериксът има зъби, пръсти на крилата си и дълга опашка – всичко това предполагаемо доказващо неговия произход от влечугите. Макар днес да няма съществуващи птици със зъби, други фосилни птици като Hesperornis също имат зъби. Някои съвременни птици като щрауса имат пръсти на крилата си, а младият хоатцин (южноамериканска птица) има добре развити пръсти на крилете и краката, с които може да се катери по дърветата.

Произход на летенето

Един от най-големите проблеми за еволюционистите е да обяснят произхода на летенето. Още по-зле, еволюционистите вярват, че летящите птици са еволюирали преди нелетящи птици като пингвините.

Тероподният вид динозавър, за който се вярва, че е еволюирал в летящи птици, е доста зле конструиран за летене, меко казано. Тези динозаври имат малки предни крайници, които обикновено дори не достигат до устата им. Не е ясно какво са правели с предните си крайници тероподите като известния T. rex. Очевидно е, че не са вървели, хранели или хващали плячка с тях, и определено не са летели с тях!

Друг проблем е, че този двукрак тип динозаври има дълга опашка за да балансира тежестта на дългата шия и тежката глава. Украсяването на такова създание с пера едва ли ще е достатъчно за да го вдигне от земята, или да въобще да бъде от някаква друга полза за него.

Заключение

Истинска птица преди предполагаемите пернати динозаври, никакъв механизъм за промяна на люспите в пера, никакъв механизъм за промяна на белите дробове на влечуги в бели дробове на птици и ненамерени никакви динозаври с пера: всичко това са добри показатели, че динозаврите не са еволюирали в птици. Данните съвпадат с това, което Библията учи относно птиците като уникални и създадени според видовете си.

Битие казва съвсем ясно, че Бог не е направил птиците от преди съществуващи динозаври. Всъщност динозаврите (земни животни направени на шестия ден) дойдоха след крилатите създания направени на петия ден, според Библията. От библейска и от научна гледна точка, хранещите се с пилешко по света могат да се успокоят – те не ядат динозаври мутанти.

---

[1] R. T. Bakker, Dinosaur renaissance, Scientific American 232:58-78, 1975.

[2] A. Feduccia, Dinosaurs as reptiles, Evolution 27:166-169, 1973; A. Feduccia, The Origin and Evolution of Birds, 2nd ed., Yale University Press, New Haven, Connecticut, 1999.

[3] N. R. Geist and T. D. Jones, Juvenile skeletal structure and the reproduction habits of dinosaurs, Science 272:712-714, 1996.

[4] A. Feduccia, T. Lingham-Soliar, and J. R. Hincliffe, Do feathered dinosaurs exist? Testing the hypothesis on neontological and paleontological evidence, Journal of Morphology 266:125-166, 2005.

[5] Feduccia et al., 2005.

[6] J. A. Ruben, T. D. Jones, N. R. Geist, and W. J. Hillenius, Lung structure and ventilation in theropod dinosaurs and early birds, Science 278:1267-1270, 1997.

[7] U. B. Gohlich and L. M. Chiappe, A new carnivorous dinosaur from the late Jurassic Solnhoffen archipelago, Nature 440:329-332, 2006.

[8] P. J. Chen, Z. M. Dong, and S. N. Zheng, An exceptionally well-preserved theropod dinosaur from the Yixian formation of China, Nature 391:147-152, 1998; X. Xu, X. Wang, and X. Wu, A dromaeosaurid dinosaur with a filamentous integument from the Yixian formation of China, Nature 401:262-266, 1999; P. J. Currie and P. J. Chen, Anatomy of Sinosauropteryx prima from Liaoning, northeastern China, Can. J. Earth Sci. 38:1705-1727, 2001.

[9] Feduccia et al., 2005.

[10] Feduccia et al., 2005.

[11] Feduccia et al., 2005.

[12] Encarta 98 Encyclopedia, 1993-1997.

[13] P. J. Currie et al., eds., Feathered Dragons: Studies on the Transition from Dinosaurs to Birds, Indiana University Press, Bloomington, Indiana, 2004.