Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

2

Защо християните не трябва да приемат милиони години

ТЕРИ МОРТЕНСЪН


В църквата по целия свят се водят все по-разгорещени спорове относно възрастта на земята. През първите 18 века от историята на църквата почти всеобщото вярване на християните е било, че Бог е създал света за шест буквални дена около 4000 години преди Христос и е унищожил света чрез световен Потоп по времето на Ной.

Но преди около 200 години някои учени създават нови теории за историята на земята, които предполагат, че земята и вселената са на милиони години. През последните 200 години християнските ръководители са правели различни опити да вместят милионите години в Библията. Тези опити включват възгледа ден-епоха, теорията за интервала, възгледа за локалния потоп, рамковата хипотеза, теистичната еволюция и прогресивното сътворение.

Нарастващ брой християни (наричани днес креационисти на младата земя), включително мнозина учени, се придържат към традиционния възглед, вярвайки, че той е единственият възглед, който е истински верен на Писанието и съответства на научните данни много по-добре от господстващата еволюционна теория за стара земя.

Много християни казват, че възрастта на земята е маловажен и създаващ разделения страничен проблем, който пречи на прогласяването на Благовестието. Но дали наистина е така? Answers in Genesis и много други креационистки организации не смятат така.

В тази глава искам да ви запозная с някои от причините да смятаме, че християните не могат да приемат милионите години без с това да нанесат сериозна вреда на църквата и нейното свидетелство в света. Други глави в тази книга ще се занимаят с повече подробности по тези проблеми.

  1. Библията ясно учи, че Бог е сътворил света за шест буквални, 24-часови дни, преди няколко хиляди години. Еврейската дума за “ден” в Битие 1 е йом. В огромното мнозинство от случаите, в които е употребена в Стария Завет, тя означава буквален ден; а където не означава това, то става ясно от контекста.

  2. Контекстът на Битие 1 ясно показва, че дните на Сътворението са били буквални дни. Първо, още при първата си употреба в Библията (Битие 1:4-5) йом се дефинира в двата си буквални смисъла: светлата част от денонощието и цялото денонощие. Второ, йом се използва с “вечер” и “утро.” Навсякъде в Стария Завет, където тези две думи са използвани, било заедно една с друга или отделно, и с или без йом в контекста, те винаги означават буквална вечер или утро на буквален ден. Трето, йом е пояснено с числа: един ден, втори ден, трети ден и т.н., което навсякъде в Стария Завет показва буквални дни. Четвърто, йом се дефинира буквално в Битие 1:14 по отношение на небесните тела.

  3. Родословията в Битие 5 и 11 изясняват, че Сътворението е станало само преди около 6,000 години. Очевидно е от родословията в Битие 5 и 11 (които дават много подробни хронологични сведения, за разлика от очевидно съкратеното родословие в Матей 1) и от друга хронологична информация в Библията, че Седмицата на Сътворението е станала само преди около 6,000 години.

  4. Изход 20:9-11 пресича всякакви опити да се вместя милиони години в Битие 1. “Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:9-11).

    Този текст дава основанието за Божията заповед към Израел да работи шест дни и тогава да взема съботна почивка. Йом се използва и в двете части на заповедта. Ако Бог имаше предвид, че евреите трябва да работят шест дни защото той е творил в продължение на шест дълги периода от време, би могъл да го каже използвайки една техните еврейски думи за неопределено време. Той използва единствената дума, която означава буквален ден, и евреите са я разбирали буквално (докато в началото на деветнадесети век се е появила идеята за милиони години). По тази причина възгледът ден-епоха или рамковата хипотеза трябва да бъдат отхвърлени. Теорията за интервала или кой да е друг опит да се вкарат милиони години преди шестте дни са също лъжливи, защото Бог казва, че за шест дни е направил небето и земята и морето и всичко, което е в тях. Така че Той е направил всичко за тези шест буквални дни, и нищо преди първия ден.

  5. Потопът на Ной унищожава милионите години. Доказателствата в Бития 6-9 за световен катастрофален потоп са изобилни. Например, Потопът беше предназначен да унищожи не само всички грешни хора, но също и всички земни животни и птици по лицето на земята, което може да бъде постигнато само чрез световен потоп. Предназначението на Ковчега беше да спаси по две от всеки вид земни животни и птици (и седем от някои), за да населят земята след Потопа. Ковчегът би бил напълно ненужен, ако Потопът беше само локален. Хора, животни и птици биха избягали от областта на потопа още преди да се е наводнила, и самата област би била населена със създания извън нея след Потопа. Катастрофалното естество на Потопа се вижда в непрекъснатия дъжд в продължение на поне 40 дни, което би предизвикало масивна ерозия, свлачища, урагани и т.н. Еврейската дума преведена като “отвориха се изворите на дълбоката бездна” (Битие 7:11) ясно сочи към тектонично разкъсване на повърхността на земята на много места в продължение на 150 дни, което ще е довело до вулкани, земетресения и цунами. Ноевият Потоп би предизвикал точно видът сложни геологични образувания, които виждаме по целия свят днес: стотици метри утаечни слоеве очевидно оставени от вода и по-късно втвърдени в скали и съдържащи милиарди вкаменелости. Ако продължилият една година Потоп е причината за повечето от скалните слоеве и вкаменелости, тогава тези скали и вкаменелости не могат да представляват историята на земята в продължение на милиони години, както твърдят еволюционистите.

  6. Исус беше креационист на младата земя. Исус постоянно разглеждаше разказите за чудеса в Стария Завет като преки, истинни, исторически описания (напр. сътворението на Адам, Ной и Потопът, Лот и жена му в Содом, Мойсей и манната, Йона и рибата). Той постоянно утвърждаваше авторитета на Писанието над човешките идеи и предания. (Матей 15:1-9). В Марк 10:6 имаме най-ясното (но не и единственото) изявление показващо, че Исус беше креационист на младата земя. Той поучаваше, че Адам и Ева са направени в “началото на създанието,” не милиарди години след началото, както би било ако вселената наистина беше на милиарди години. И така, ако Исус беше креационист на младата земя, как може Неговите верни последователи да имат друг възглед?

  7. Вярата в милионите години подкопава учението на Библията за смъртта и Божия характер. Битие 1 казва шест пъти, че Бог нарече създанието “добро,” и когато завърши сътворението на шестия ден, Той нарече всичко “много добро.” В началото човекът и животните и птиците бяха растителноядни (Бит. 1:29-30, растенията не са “живи създания” както хората и животните, според Писанието). Но Адам и Ева съгрешиха, което доведе до Божието осъждение върху цялото създание. Адам и Ева незабавно умряха духовно, и след Божието проклятие започнаха да умират и физически. Змията и Ева бяха физически променени и самата земя беше проклета (Битие 3:14-19). Цялото създание сега въздиша в робство на тлението, очаквайки окончателното изкупление на християните (Римляни 8:19-25), когато ще видим възстановяването на всичко (Деяния 3:21; Колосяни 1:20) до състояние подобно на света преди Падението, когато няма да има повече месоядно поведение (Исая 11:6-9) и никакви болести, страдания или смърт (Откровение 21:3-5), защото няма да има вече Проклятие (Откровение 22:3). Да приемем милиони години на смърт на животните преди сътворението и Падението на човека противоречи и унищожава учението на Библията за смъртта и пълното изкупително дело на Христос. То също прави Бога непохватен или жесток създател, който използва (или не може да предотврати) болести, природни бедствия и смърт за да обезобрази своето съзидателно дело, без никаква морална причина, но все още го нарича “много добро.”

  8. Идеята за милионите години не идва от научните факти. Тази идея за дълги епохи е била развита от деистични и атеистични геолози в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век. Тези хора са използвали антибиблейски философски и религиозни презумпции за да тълкуват геологичните наблюдения по начин, който открито противоречи на библейския разказ за сътворението, Потопа и възрастта на земята. Повечето църковни ръководители и учени бързо са се съгласили на компромис, използвайки теорията за интервала, възгледа ден-епоха, възгледа за локалния потоп и т.н., за да се опитат да вместят “дълбокото време” в Библията. Но те не са разбирали геологичните аргументи и не са защитавали своите възгледи чрез внимателно изучаване на Библията. Идеята за “дълбокото време” произтича от натуралистични презумпции, не от научни наблюдения.

  9. Методите за радиометрично датиране не доказват милиони години. Радиометричното датиране не е било развито до началото на двадесети век, до което време почти целият свят вече е бил възприел милионите години. В продължение на много години учените креационисти посочват многобройни примери в публикуваната научна литература за очевидно погрешни дати давани от тези методи (напр. възраст милиони години за лавови полета, които са се появили през последните няколкостотин години или дори десетилетия). През последните години креационистите от проекта RATE извършват експериментални, теоретични и практически изследвания за да открият още такива свидетелства (напр. диаманти и въглища, за които еволюционистите казват, че са на милиони години, са датирани с въглерод-14 на възраст само няколко хиляди години) и да покажат, че скоростта на разпад е била многократно по-висока в миналото, което свежда милионите години до хиляди години, което потвърждава Библията.[1]

Заключение

Това са само някои от причините да вярваме, че Библията ни дава истинската история на света. Божието Слово трябва да бъде върховният авторитет по всички неща, за които говори – не само моралните и духовните неща, но също и неговите учения, които се отнасят за историята, археологията и науката.

Залогът тук е авторитета на Писанието, Божият характер, учението за смъртта и самата основа на Благовестието. Ако първите глави на Битие не са истинска буквална история, тогава бива подкопана вярата в останалата част от Библията, включително нейното учение относно спасението и морала. Препоръчвам ви да прочетете внимателно и другите глави в тази книга. Залогът са здравето на църквата, ефективността на нейната мисия към изгубения свят и Божията слава.


[1] За резултатите от проекта RATE, виж Larry Vardiman, Andrew Snelling, and Eugene Chaffin, eds., Radioisotopes nd the Age of the Earth, Vol. 2, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005; и Don DeYoung, Thousands ... Not Billions, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов