Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

9

Дали радиометричното датиране доказва, че земята е стара?

МАЙК РИДЪЛ


Презумпцията за дълги епохи е икона и основа за еволюционния модел. Почти всеки учебник и списание учат, че земята е на възраст милиарди години.

Използвайки радиоактивно датиране, учените определят, че Земята е на около 4.5 милиарда години, достатъчно стара, за да могат видовете да се образуват чрез еволюция.[1]

Сега се смята, че възрастта на земята е между 4.5 и 4.6 милиарда години.[2]

Главният метод за датиране, който учените използват за определяне на възрастта на земята, е радиоизотопното датиране. Защитниците на еволюцията прокламират радиоизотопното датиране като надежден и състоятелен метод за добиване на абсолютни възрасти за скалите и на възрастта на земята. Тази привидна последователност в учебниците и медиите е убедила много християни да приемат възгледа за старата земя (4.6 милиарда години).

Какво е радиоизотопно датиране?

Радиоизотопното датиране (наричано също радиометрично датиране) е процесът на изчисляване на възрастта на скалите от разпадането на техните радиоактивни елементи. В природата има определени видове атоми, които са нестабилни и спонтанно се променят (разпадат) в други видове атоми. Например уранът се разпада радиоактивно в последователност от стъпки докато се превърне в стабилния елемент олово. По същия начин калият се разпада до елемента аргон. Първоначалният елемент се нарича “родител” (в тези случаи уранът и калият), а крайният резултат се нарича “дъщерен елемент” (олово и аргон).

Важността на радиоизотопното датиране

Прекият прочит на Писанието разкрива, че дните на сътворението (Битие 1) са били буквални дни и че земята е на възраст само няколко хиляди години, а не милиарди. Очевидно има основно противоречие между Библията и публикуваните възрасти получени чрез радиоизотопно датиране. Тъй като Бог е Създател на всичко (включително науката) и Неговото Слово е истинно (“Освети ги чрез истината. Твоето Слово е истина,” Йоан 17:17), истинската възраст на земята трябва да е в съгласие с Неговото Слово. Но вместо да приемат библейския разказ за сътворението, мнозина християни са приели радиоизотопните възрасти от милиарди години и се опитват да вместят дългите епохи в Библията. Последствията от това са дълбоки и засягат много части на Библията.

Как действа радиоизотопното датиране

Радиоизотопното датиране обикновено се използва за определяне възрастта на вулканични скали. Това са скали, които се образуват когато горещата лава се охлажда и втвърдява. Вулканичните скали включват гранит и базалт (лава). Седиментните скали, които съдържат повечето от вкаменелостите в света, обикновено не се използват при радиоизотопно датиране. Тези видове скали са съставени от частици от стари скали, които са били пренесени (предимно чрез вода) и отложени на друго място. Седиментните скали включват пясъчник, глина и варовик.

Уран-238
Торий-234
Протактиний-234
Уран-234
Торий-230
Радий-226
Радон-222
Полоний-218
Олово-214
Бисмут-214
Полоний-214
Олово-210
Бисмут-210
Полоний-210
Олово-206 (стабилен)

Уран-238 (238U) е изотоп на урана. Изотопите са разновидности на елемент, които имат същия брой протони, но различен брой неутрони в ядрото. Например, въглерод-14 (14C) е отделен изотоп. Всички въглеродни атоми имат 6 протона, но могат да се различават по броя на неутроните. 12C има 6 протона и 6 неутрона в ядрото си. 13C има 6 протона и 7 неутрона. 14C има 6 протона и 8 неутрона. Допълнителните неутрони често водят до нестабилност или радиоактивност. По същия начин, всички изотопи (разновидности) на урана имат 92 протона. 238U има 92 протона и 146 неутрона. Той е нестабилен и ще се разпадне радиоактивно първо до 234Th (торий-234), и накрая до 206Pb (олово-206). Понякога радиоактивният разпад прави атома да изгуби 2 протона и 2 неутрона (това се нарича алфа-разпад). Например, разпадът на 238U в 234Th е процес на алфа-разпад. В този случай се променя атомната маса (238 до 234). Атомната маса е теглото на атома сравнено с въглерода, който се приема за единица. Друг вид разпад се нарича бета-разпад. При бета-разпада или се губи електрон и един неутрон се превръща в протон (бета минус разпад), или се добавя електрон и един протон се превръща в неутрон (бета плюс разпад). При бета-разпада общата атомна маса не се променя значително. Разпадът от 234Th в 234Pa (протактиний-234) е пример за бета-разпад.

Радиоизотопният часовник започва да работи от момента, когато скалата се охлади. Приема се, че по време на разтопеното състояние силната горещина ще принуди всякакви газообразни дъщерни елементи като аргона да напуснат. Веднъж като скалата се охлади, приема се, че никакви атоми не могат да се освободят от нея, и че всеки дъщерен елемент намерен в скалата ще бъде плод на радиоактивен разпад. Тогава датиращият процес изисква да се измери колко от дъщерния елемент има в мострата, и да се знае каква е скоростта на разпада (т.е. колко дълго отнема родителят да се разпадне до дъщерния елемент – от уран до олово или калий, до аргон). Скоростта на разпад се измерва на основата на полуразпад. Полуразпадът се дефинира като времето необходимо за разпадане на половината от оставащите атоми на радиоактивния родител. Например, оставащият радиоактивен родител ще намалява с 1/2 за всеки период на полуразпад (1→1/2→1/4→1/8→1/16, и т.н.). Периодите на полуразпад, както са измервани днес, са много точни, дори изключително дългите периоди. Тоест, периоди на полуразпад от милиарди години могат да се измерят статистически само за няколко часа. Следната таблица е пример за периодите на полуразпад на различни елементи:

Родител

Дъщерен елемент

Период на полуразпад

Полоний-218

Олово-214

3 минути

Торий-234

Протактиний-234

24 дни

Въглерод-14

Азот-14

5,730 години

Калий-40

Аргон-40

1.25 милиарда години

Уран-238

Олово-206

4.47 милиарда години

Рубидий-87

Стронций-87

48.8 милиарда години

Наука и допускания

Учените използват наблюдения за да измерят количеството дъщерен елемент в скална мостра и да определят настоящата наблюдавана скорост на разпад на родителя. Методите за датиране трябва също да разчитат на друг вид наука, наречен “историческа наука.” Историческата наука не може да бъде наблюдавана. Определянето на условията, при които скалата се е образувала, може да стане само чрез историческа наука. Определянето как средата може да е повлияла на скалата също попада в историческата наука. Никое от тези условия не може да се наблюдава пряко. Тъй като радиоизотопното датиране използва и двата вида наука, не можем пряко да измерим възрастта на нищо. Можем да използваме научни техники в настоящето, съчетани с допускания относно исторически събития, за да определим възрастта. Следователно при радиоизотопното датиране трябва да се направят няколко допускания. Три жизненоважни допускания могат да въздействат на резултатите по време на радиоизотопното датиране:

  1. Първоначалните условия на мострата са точно известни.

  2. Количествата на родителя или на дъщерния елемент в мострата не са били променяни от други процеси освен радиоактивен разпад.

  3. Скоростта на разпад (периодът на полуразпад) на родителския изотоп е останала постоянна през цялото време от образуването на скалата.

Пример с пясъчен часовник

Радиоизотопното датиране може да бъде разбрано по-добре като използваме пример с пясъчен часовник. Ако влезем в стая и видим пясъчен часовник, който все още има пясък в горната част, бихме могли да изчислим преди колко време пясъкът е започнал да пада. Като измерим скоростта на падане на пясъка и количеството пясък на дъното, можем да изчислим колко време е изминало откакто часовникът е бил обърнат. Всичките ни изчисления могат и да са правилни (експериментална наука), но резултатът може да е погрешен. Това е защото сме пропуснали да вземем предвид някои важни допускания.

  1. Имало и е пясък на дъното когато часовникът е бил обърнат (първоначални условия)?

  2. Дали е бил добавян или отнеман пясък от пясъчния часовник? (Макар това да не е възможно за затворен пясъчен часовник, то е възможно за отворената система на скалите.)

  3. Дали пясъкът винаги е падал с една и съща скорост?

Тъй като не сме наблюдавали първоначалните условия, когато е започнало броенето на пясъчния часовник, трябва да направим определени допускания. Всички тези три допускания могат да засегнат нашите изчисления за времето. Ако учените пропуснат да вземат предвид тези три важни допускания, тогава радиоизотопното датиране може да даде неправилни възрасти.

Фактите

Знаем, че радиоизотопното датиране не работи винаги, тъй като можем да го изпитаме върху скали с известна възраст. През 1997 екип от осем изследователи известен като групата RATE (Radioisotopes and the Age of The Earth) се заема да изследва допусканията, които се използват в стандартните практики на радиоизотопно датиране (също наричано радиоизотопно датиране на единични мостри). Техните открития са от значителна важност и пряко засягат еволюционните възрасти от милиони години.

Стив Остин, доктор по геология и член на екипа на RATE, е подложил на датиране скала от новообразувания през 1986 лавов купол на планината Сейнт Хелънс. Използвайки датиране с калий-аргон, новообразуваните скали са дали възрасти между 0.5 и 2.8 милиона години.[3] Тези възрасти показват, че когато скалата се е втвърдила, в нея е имало значително количество от дъщерния елемент аргон (допускане 1 е невярно).

Връх Нгаурухо е разположена на Северния остров на Нова Зеландия и е един от най-активните вулкани в страната. От втвърдената лава са били взети единадесет мостри и са били датирани. Известно е, че тези скали са били образувани от изригвания през 1949, 1954 и 1975. Скалните мостри са били изпратени в надеждна частна лаборатория (лабораториите Джиокрон в Кембридж, Масачузетс). “Възрастите” на скалите били между 0.27 и 3.5 милиона години.[4] Тъй като е известно, че тези скали са на възраст по-малка от 70 години, очевидно е, че допускане №1 отново е невярно. Ако радиоизотопното датиране не успява да даде правилни възрасти за скали с известна възраст, защо да му вярваме за скали с неизвестна възраст? Във всеки случай възрастите на скалите са силно преувеличени.

Изохронно датиране

Има друга форма на датиране наречено изохронно датиране, което включва анализиране на четири или повече мостри от една и съща скала. Тази форма на датиране се опитва да премахне едно от допусканията в радиоизотопното датиране на единична мостра като използва съотношения и графики вместо да брои наличните атоми. Тя не изисква първоначалната концентрация на дъщерния елемент да бъде нула. Изохронното датиране се смята за непогрешимо, тъй като предполагаемо премахва допусканията относно началните условия. Но този метод има други допускания относно началните условия и също може да даде неправилни възрасти.

Ако методите на единична мостра и изохронно датиране са обективни и надеждни, те би трябвало да се съгласяват в резултатите. Но те често не се съгласяват. Когато една и съща скала бива датирана с повече от един метод, тя дава много различни възрасти. Например, RATE поръчва радиоизотопно датиране от десет различни места. За да се избегнат възможни влияния, скалните мостри са били анализирани в седем частни лаборатории. Във всеки случай изохронните възрасти са се различавали значително от радиоизотопните възрасти от единична мостра. В някои случаи разликата е била повече от 500 милиона години.[5] Двата извода на групата RATE са били:

  1. Възрастите от датиране на единична мостра с калий-аргон показват големи различия.

  2. При изохронния метод с различни анализи на родител-дъщерен елемент са открити значителни вариации.

Ако различните методи дават различни възрасти, и ако в рамките на един и същ метод има разлики, как биха могли учените да знаят със сигурност възрастта на коя да е скала или възрастта на земята?

В един конкретен случай д-р Стив Остин от RATE взема мостри от карденас базалт, който е сред най-старите слоеве в източната част на Големия каньон. След това са били анализирани мостри от лавовите потоци в западната част на каньона, които са сред най-младите образувания в каньона. Използвайки методи на изохронно датиране, най-старите скали са били определени на възраст 1.07 милиарда години, а най-младите лавови потоци са били определени на възраст 1.34 милиарда години. Най-младите скали са дали възраст с 270 милиона години по-голяма от тази на най-старите скали![6] Дали възрастите публикувани в учебниците и списанията са точни и обективни? Когато се вземат предвид допусканията и биват пропускани противоречивите (широк обхват или неприемливи) данни, радиоизотопното датиране често дава несъстоятелни и преувеличени възрасти.

Две примерни изследвания

Екипът на RATE избира две места, от които да вземе скални мостри за да изпробва върху тях множество методи на радиоизотопно датиране. Геолозите приемат, че и двете места имат докамбрийски възрасти (543-4,600 милиона години). Двете места са планините Беъртут в северен Уайоминг близо до националния парк Йелоустоун и Бас Рапидс в централната част на Големия каньон в Аризона. Всички скални мостри (цели скали и отделни минерали вътре в скалата) са били анализирани с четирите радиоизотопни метода. Те включват изотопите калий-аргон (K-Ar), рубидий-стронций (Rb-Sr), самарий-неодим (Sm-Nd) и олово-олово (Pb-Pb). За да се избегнат всякакви влияния, процедурите по датиране са поръчани на частни лаборатории в Колорадо, Масачузетс, и Онтарио в Канада.

За да можем да имаме някакво ниво на доверие в датирането, различните радиоизотопни методи използвани за датиране на скална мостра трябва да са много близки по резултати. Когато това става, се казва, че възрастите на мострата са съгласуващи се. Обратно, ако множеството резултати за скалата се противоречиви, те се считат за несъгласуващи се.

Резултати за мострите от планините Беъртут

Геолозите вярват, че скалният масив Беъртут съдържа някои от най-старите скали в Съединените щати, оценени на възраст от 2,790 милиона години. Следната таблица обобщава резултатите получени от RATE.

Изотопи за датиране

Милиони години

Видове данни (цяла скала или отделен минерал в скалата)

Калий-аргон

1,520
2,011
2,403
2,620

Кварц-плагиоклаз
Цяла скала
Биотит
Амфибол

Рубидий-стронций

2,515
2,790

5 минерала
Публикуван преди време резултат основан върху 30 скални мостри (1982)

Самарий-неодим

2,886

4 минерала

Олово-олово

2,689

5 минерала

Резултатите показват значителни разлики във възрастите за различните минерали, а също и за различните изотопни методи. В някои случаи възрастта на цялата скала е по-голяма от възрастта на минералите, а в други случаи е обратното. Резултатите за отделните минерали по метода калий-аргон са от 1,520 до 2,620 милиона години (разлика от 1,100 милиона години).

Резултати за мострите от Бас Рапидс

Единадесетте скални мостри от Големия каньон също са били датирани в частни лаборатории чрез най-модерни радиоизотопни технологии. Общоприетата възраст за това образувание е 1,070 милиона години. Резултатите на RATE са обобщени в следната таблица.

Изотопи за датиране

Милиони години

Видове данни (цяла скала или отделен минерал в скалата)

Калий-аргон

841.5
665 до 1,053

11 мостри от цяла скала
Моделиране на основата на единични мостри от цяла скала

Рубидий-стронций

1,007
1,055
1,060
1,070

1,075

Зърна магнетит от 7 скални мостри
11 мостри от цяла скала
7 мостри от отделни минерали
Публикуван преди време резултат основан върху 5 скални мостри (1982)
12 мостри от отделни минерали

Олово-олово

1,250
1,327

11 мостри от цяла скала
6 мостри от отделни минерали

Самарий-неодим

1,330
1,336
1,379

8 мостри от отделни минерали
Зърна магнетит от 7 скални мостри
6 мостри от отделни минерали

Резултатите на RATE се различават значително от общоприетата възраст от 1,070 милиона години. Особено забележителна е възрастта от калий-аргон за цяла скала от 841.5 милиона години, докато самарий-неодим дава 1,379 милиона години (разлика от 537.5 милиона години).

Възможни обяснения за разликите

Има три възможни обяснения за несъгласуващите се изотопни възрасти.

  1. Може да има смесване на изотопи между вулканичния поток и скалата, в която лавата навлиза. Ако това стане, има начини да се определи дали е станало, и може да се премахне като възможно обяснение.

  2. Някои от минералите може да са се втвърдили по различно време. Но няма данни лавата да се охлажда и втвърдява на едно и също място с такава невероятно бавна скорост. Следователно това обяснение може да бъде премахнато.

  3. Скоростта на разпад е била различна в миналото от скоростта сега. Следващият раздел ще покаже, че това дава най-доброто обяснение за разликите във възрастите.

Нови изследвания

Нови изследвания на групата RATE дават доказателства, че радиоактивният разпад подкрепя идеята за млада земя. Едно от техните изследвания засяга количеството хелий намиращо се в гранитните скали. Гранитът съдържа малки циркониеви кристали, които съдържат радиоактивен уран (238U), който се разпада до олово (206Pb). През този процес на всеки атом 238U, който се разпада до 206Pb, се образуват осем хелиеви атома и те бързо напускат цирконите и гранита.

Всеки хелиев атом образуван в далечното минало вътре в циркониевите[7] кристали чрез ядрен разпад трябва отдавна да е напуснал тези кристали. Очакването е, че хелиевият газ в края на краищата ще се процеди през скалата и ще изчезне в атмосферата. Но за изненада на всички, вътре в цирконите е намерено голямо количество хелий.[8]

Разпадът на 238U в олово е бавен процес (полуразпад за 4.5 милиарда години). Тъй като хелият бързо напуска скалите, в гранита би трябвало да има малко или никакво количество хелий.

Защо в гранита има толкова много хелий? Едно възможно обяснение е, че в даден момент в миналото радиоактивният разпад се е ускорил значително. Разпадът се е ускорил толкова много, че хелият се е образувал по-бързо отколкото е напускал, поради което в гранита е останало голямо количество хелий. Групата RATE е събрала доказателства, че в даден момент в историята ядреният разпад се е бил ускорил значително.

Експериментите поръчани от проекта RATE ясно потвърждават количествените предвиждания на нашия креационистки модел. . . . Данните и нашият анализ показват, че преди много кратко време, около 4,000 до 8,000 години, е протекъл ядрен разпад, който в нормални условия би отнел повече от един милиард години.[9]

Групата RATE предполага, че този ускорен разпад е станал по време на седмицата на Сътворението или по време на Потопа. Ускорен разпад с такава величина би довел до генерирането на огромни количества топлина в скалите. Една нова и вълнуваща възможност за креационистките изследвания е да се открие как се е разсеяла тази топлина.

Заключение

Най-добрият начин да научим относно историята и възрастта на земята е да се допитаме до учебника по история на вселената – Библията. Мнозина учени и теолози приемат прекия прочит на Писанието и са съгласни, че земята е на възраст около 6,000 години. За нашите научни допускания е по-добре да използваме непогрешимото Божие Слово отколкото да променяме Божието Слово за да се съобразяваме с “науката,” която е основана върху несъвършени човешки допускания. Истинската наука винаги ще подкрепя Божието Слово.

На основата на измереното задържане на хелий, статистическият анализ ни дава приблизителна възраст за циркониевите кристали от 6,000 ± 2,000 години. Тази възраст се съгласява с буквалната библейска история и е около 250,000 пъти по-малка от общоприетата възраст за циркониевите кристали от 1.5 милиарда години. Заключението е, че данните за разсейването на хелия силно подкрепят възгледа за млада земя.[10]


[1] Biology: Visualizing Life, Holt, Rinehart, and Winston, Austin, Texas, 1998, 177.

[2] C. Plummer, D. Carlson, and D. McGeary, Physical Geology, McGraw Hill, New York, 2006, 216.

[3] L. Vardiman, ed., Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005, 420; Creation Ex Nihilo Technical Journal 10(3):335-343.

[4] D. DeYoung, Thousands . . . Not Billions, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005, 124-130; Vardiman, Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, 406-464.

[5] DeYoung, Thousands . . . Not Billions, 124-127, 134-136; Vardiman, Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, 410-464.

[6] DeYoung, Thousands . . . Not Billions, 111-119; Vardiman, Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, 406-464.

[7] Цирконът е малки кристали в гранитните скали.

[8] DeYoung, Thousands . . . Not Billions, 68.

[9] R. Humphreys, “Young helium diffusion age of zircons supports accelerated nuclear decay,” Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, 2005, p. 74.

[10] DeYoung, Thousands . . . Not Billions, 76.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов