Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

25

Дали археологията подкрепя Библията?

КЛИФЪРД УИЛСЪН


Библейският принцип е, че въпроси, които се решават чрез свидетелство, трябва да бъдат решавани от устата на двама или трима свидетели. Според еврейския закон никой човек не може да бъде обявен за виновен за престъпление без надлежно потвърдени показания от свидетели, макар че този закон беше пренебрегнат на съда против Исус.

Когато става въпрос за Божието Слово, подобен принцип бива демонстриран от съвременната наука археология. В Псалм 85:11 ни е казано, “Истината пониква от земята,” а в Псалм 119:89, “Господи, Твоето слово е утвърдено на небето до века.” Божието Слово е сигурно. То надживява човешките поколения, и в Своето Си време Бог защитава неговата истинност. Това поставя Божието Слово в уникална категория: то е “другата страна” на двупосочното общуване между Бога и човека. Речта на човека го разграничава напълно от всички животни, а писаното Божие Слово разграничава Божието специално общуване с човека като неизмеримо превъзхождащо всички други предполагаеми откровения.

Според този библейски принцип на “двама или трима свидетели” сега ще разгледаме данни, които подкрепят истинността и верността на Божието Слово. Трябва да очакваме доказателства във всяка област: Бог защитава Своето Слово, и Неговата Книга е истинно писание, с пророчества и откровение, които трябва да се вземат на сериозно. Неговата Книга е уникална, защото е Негова Книга.

Тези вдъхновени мъже в старо време са записали Божието послание, приложимо за тях в техните времена, а също приложимо за хората във всички векове, до наши дни. Библията е “другата страна” на изучаването от християнина на чудото на езика. Тя е избраният от Бога начин за изявяване на Божиите мисли – дълбоките неща, които са неизследими освен чрез откровението от Святия Дух.

По-долу предлагаме определено разделяне на Божието Слово на части. След това изброяваме три значителни свидетелства от археологията за да потвърдим, че свидетелството е достатъчно за приемане на библейските твърдения за всеки раздел – Божието Слово е Истината.

Основни доказателства относно Битие 1-11

Битие 1-11 е “завръзката на Библията,” въведение към Авраам и великите учения за Бога като Създател, Приятел, Даващ откровение, Съдия, Изкупител, Възстановител и Поддържащ всичко. То е действителна история и е обобщение на началото.

  1. Енума Елиш – Това е вавилонският разказ за Сътворението. Налице е също плочата от Ебла за Сътворението. Библейският разказ очевидно ги превъзхожда, тъй като Енума Елиш е сътворение от преди съществуваща материя, което всъщност не е никакво сътворение. Библията е истинският разказ за това историческо събитие.


  2. Една от вавилонските плочи за сътворението, Енума Елиш.


  3. Епосът на Гилгамеш включва вавилонския разказ за Потопа. Отново, библейският разказ го превъзхожда несравнимо. Както Нозоми Осанаи пише в своята магистърска дисертация относно сравнението между Ноевия Потоп и епоса на Гилгамеш, “Като се имат предвид подробностите, научната правдоподобност, вътрешната свързаност, съответствието със светските данни и съществуването на общи елементи сред преданията за Потопа по целия свят, разказът в Битие изглежда по-приемлив като точно историческо описание.”[1]


  4. Част от епоса на Гилгамеш.


  5. Дълголетни царе в Киш (Шумер) – тези царе предполагаемо са живели преди 10,000 до 64,000 години. Библейското описание е по-консервативно и е истинското описание, докато вавилонското и други предания са били доукрасявани с течение на времето. Едва по-късно бива осъзнато, че вавилонците са имали две основи за аритметични изчисления, едната основана на десет, а другата на шестдесет. Когато разказите са били преизчислени използвайки десетична вместо шестдесетична система, резултатът е бил само 200 години разлика от библейския разказ.

Основни доказателства относно Битие 11-36

Този раздел съдържа разказите за патриарсите, със специално внимание на Авраам, бащата на евреите.

  1. Родният град на Авраам, Ур, е открит от сър Леонард Уули, с изненадващи белези на разкошен живот.[2]

  2. Обичаите от времената на патриарсите, както са описани в Библията, се потвърждават от археологически находки на такива места като Ур, Мари, Богазкьой и Ниневия. Това са писмени паметници от онова време – не просто записани след много векове. Те носят белезите на споделено от очевидци.

Следователно връзката на Авраам с Агар трябва да се разглежда в различна перспектива като разбираме, че жената, която не може лично да роди дете на своя съпруг, трябва да му предостави една от своите слугини. В библейския разказ ни се казва, че Сара е тази, която направи стъпката, и нейната слугиня Агар беше съзнателна участничка в зачеването и раждането на детето на Авраам. По този начин тя придобива икономическа сигурност и личен престиж. Наблягаме на това, че не Авраам направи първи стъпката към Агар, а жената на Авраам, Сара, го направи според обичая на своето време.


Ур-намму, цар на Ур, който твърди, че е издигнал висока кула.


Разказът за петте царе воюващи против четирите царе (Битие 14) е интересен, тъй като имената на участниците съвпадат с известни думи и имена от онова време.

  1. Преговорите на Авраам с хетейците (Битие 23) са точни и следват известните форми на сключване на сделки при хетейците. Неохетейците се появяват по-късно, но е имало характерни езикови връзки. Библията е права да нарича по-ранния народ “синове на Хати” или “хетейци.”

Интересно, хетейската дума за прислужници, която означава “слуги обучени в дома на господаря си,” е анаким (Битие 14:14). Това е единственото място, където тази дума е използвана в Библията. Ритуалните проклятия на египтяните (намерени на фрагменти от керамични съдове, които изглежда са били използвани в ритуални магии за проклинане на околните народи) ни дава значението на тази дума, и то е използвано правилно в библейския разказ в Битие 14.

Основни доказателства относно Битие 37-50

Този раздел ни разказва историята на Йосиф, син на Яков и правнук на Авраам. Неговите братя го продават на исмаилтяни, които го продават на египетски евнух. Йосиф постига успех в Египет и помага за преселването на целия Израел там.

  1. Известни египетски титли като “началник на телохранителите” (Битие 39:1), “настоятел” (39:4), “началник на виночерпците” и “началник на хлебарите” (40:2), “баща на Фараона” (в действителност “баща на боговете,” което за Йосиф би било богохулство, защото той не би могъл да приеме Фараона като изявление на бога на слънцето Ра; Йосиф евреизира титлата, за да не покаже непочтение към Господа), “господар на дома на Фараона” (двореца) и “управител на цялата египетска земя” (Битие 45:8) свидетелстват за историческата достоверност на този разказ.

  2. Назначаването на Йосиф за везир (пръв министър) е много подобно на други записани церемонии. Неговото ново име е било Цафнат-панеах, което означава “началник на святата колегия” (Битие 41:41-45). Други египетски изрази и други местни обичаи също изобилстват в разказа (напр. балсамиране и погребални обичаи [Битие 50]).

  3. Папирусите от Мъртво море споменават 75, не 70 човека от дома на Яков в Битие 46:27, което поправя грешка допусната от преписвачите, показвайки, че числото на Стефан е било правилно (Деяния 7:14).

Основни доказателства относно Изход до Второзаконие

Това са другите четири книги на Петокнижието, написани от Мойсей, вероятно от време на време в консултация с първосвещеника Аарон и военния ръководител Исус Навиев.

  1. Мойсеевият Закон е писан от човек обучен в двора на фараона, и той превъзхожда неизмеримо други правни кодекси като кодекса на вавилонския цар Хамурапи и кодекса Ешнуна намерен близо до съвременен Багдад.

  2. Заветните форми на писанията на Мойсей следват същия формат като фермите на хетейците, както е потвърдено от професор Джордж Менденхол. Правният кодекс е едно цяло, датиращ от около 1500 пр. Хр. (времето на Мойсей). Тези писания идват от един единствен източник, и от онова време няма никой друг, който да съответства на изискванията за автор на такъв кодекс освен Мойсей. Етичните концепции в закона не са били написани много преди Мойсей, независимо какво твърди критиката. (Плочите от Ебла в Сирия предхождат Мойсей и, например, включват наказания против изнасилване.)


Законовият кодекс Ешнунна, датиращ от 1900 пр. Хр.


Тук си заслужава да цитираме двама световноизвестни археолози, с които съм имал привилегията да работя като областен супервайзър за Американските училища за ориенталски изследвания при разкопките при Гезер в Израел преди много години. И двамата (на две различни разкопки) изнесоха чудесни лекции пред 140 американски студенти.

На своята лекция професор Нелсън Глук заяви, “В продължение на тридесет години съм правел разкопки с Библията в едната ръка и с лопата а другата, и по отношение на историческата перспектива никога не съм открил някакви грешки в Библията.” Бивайки юдейски учен от световна класа, професор Глук е имал предвид Стария Завет, когато говори за Библията, но също е вярно, че поне в един случай според данни, които имам, той е защитавал и точността на новозаветните писания.

Другата лекция беше изнесена от професор Джорд Ърнест Райт от Харвардския университет. Той говори за истинността на Мойсеевите писания, особено заветните документи в Петокнижието. Той заяви, че изследванията на професор Джордж Менденхол са долели до извода – с който той се съгласи – че заветните документи на Мойсей са единно цяло и трябва да бъдат датирани приблизително през 1500 пр. Хр.

При последвалия разговор след лекцията професор Райт ми каза, че е преподавал 30 години на студенти – особено в Харвард – и им е казвал, че могта да забравят за Мойсей в Петокнижието. Сега той признава, че е грешил през всичките тези тридесет години, и че всъщност Мойсей лично се е занимавал с действителното написване на Петокнижието.

  1. Десетте язви или съдби против водещите богове в Египет (Изход 12:12) са смятани за истински съдби, като всяка язва е насочена против един водещ бог на Египет.

Основни доказателства относно Исус Навиев до Саул

Този раздел включва завладяването, съдиите и ранното царство.

  1. Божества като Ваал, Ашера и Дагон са отъждествени с правилните народи.

  2. Споменати са градове-държави (напр. Азор като “първенец сред тези царства” [Исус Навиев 11:10]. Разкопките на Асор разкриват неговите големи размери).

  3. Главата и бронята на Саул бяха поставени в два храма във Ветсан. Намерени са и филистимският, и ханаанският храм. Разказът на Библията беше потвърден дори тогава, когато такова потвърждение изглеждаше малко вероятно (1 Царе 31:9-10 и 1 Летописи 10:10).


Ханаански божества, Ваал и Ашера.


Основни доказателства относно Давид до Соломон

По това време Израилевото царство вече е било установено.

  1. Оплакването от Давид на смъртта на Саул е точно отражение на литературния стил от онова време. Разкопките при Рас Шамра (древния Угарит в Сирия) изясняват различни изрази като “изригвания на бездната” вместо “полета на приноси,” както във 2 Царе 1:21.


  2. Входът към Соломоновия град Гезер.


  3. След откриването на библиотеката в Угарит стана ясно, че Давидовите псалми трябва да се датират от времето на Давид, а не от периода на Макавеите 800 години след това, както твърдяха критиците. Изтъкнатият учен Уилиям Фоксуел Олбрайт пише, “Да се твърди, че Давидовите псалми трябва да се датират от периода на Макавеите, е нелепо.”[3]

  4. Разкопани са Соломонови градове като Асор, Магедон и Гезер (3 Царе 9:15). Соломон дори е използвал еднакви архитектурни планове за някои сгради.

Основни доказателства относно асирийския период

Това е времето на “царството на терора,” не много след смъртта на Соломон.

  1. Исая 20:1 е поставено под съмнение от критиците, защото не им беше известен цар на име Саргон в списъка с асирийските царе. Днес дворецът на Саргон е открит в Хорсабад, включително надпис на стена и библиотечни сведения потвърждаващи битката против филистимския град Азот (спомената в Исая 20:1).

  2. Библейските автори използват без проблеми и уверено асирийски титли като тартан (главнокомандващ) и няколко други.


Асирийският цар Саргон, споменат в Исая 20:1


Други асирийски титли като рабмаг, рабшаки, и типсару също са използвани от библейските автори. Тъй като асирийците изчезват от историята след битката при Кархемиш през 605 пр. Хр., това запазване на “изчезнали” думи е силен показател, че сведенията са писани от очевидци. Това също показва истинността на пророчествата, тъй като същите хора, които са писали историческите факти, са писали и пророчества.

  1. Смъртта на Сенахериб е записана в Исая 37:38 и 4 Царе 19:37, и е потвърдена в аналите на неговия син Есархадон. По-късно тези анали биват допълнени от сина на Есархадон, Ашурбанипал.


Част от паважа на пътя разкопан от д-р Клифърд Уилсън между двореца на Сенахериб и храма, където синовете му го убиват


Различни подробности относно Ниневия и разказа за Йона показват историческата вярност на Библията. Символът на Ниневия е бил бременна жена с риба в утробата.

Адад-Нирари III, който вероятно е бил цар по времето на Йона, въвежда забележителни реформи – вероятно след посланието на пророк Йона. Дворецът на Адад-Нирари е бил буквално до една по-късна постройка, която е известна като “Неби Юнис” (“пророк Йона”). Тази постройка е предполагаемото място на гроба на Йона, и макар това да е малко вероятно, почитането на Йона е много интересно само по себе си.

Основни доказателства относно вавилонците и Навуходоносор

Навуходоносор завладя Ерусалим и отведе Юда в плен.

  1. Данаил знаеше, че Навуходоносор е този, на когото се дължи величието на Вавилон (Данаил 4:30). Това е било неизвестно на съвременните историци докато не е било потвърдено от немския професор Колдевей, който открива Вавилон преди около 100 години.

  2. От Вавилонските хроники сега знаем, че датата на завземането на Ерусалим от Навуходоносор е вечерта на 15 срещу 16 март 597 пр. Хр. Знаем също, че Валтасар наистина е бил цар на Вавилон по времето на Данаил, защото неговият баща Набонид, който е извършвал археологически изследвания, е отсъствал от Вавилон в продължение на 10 години. За това време той е бил назначил своя син Валтасар за регент.

  3. Пророчествата относно Вавилон (напр. Еремия 51 и 52) са били изпълнени буквално. Навуходоносор пише, че стените на Вавилон ще бъдат вечен спомен за неговото име, но Еремия казва, “Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят” (Еремия 51:58). Думите на Еремия, вдъхновени от Бога, са потвърдени.


Критиците казваха, “Няма такъв цар,” но бяха открити неговият дворец и библиотека.


Основни доказателства относно Кир и мидите и персите

Мидите и персите дойдоха след вавилонците.

  1. Кир стана цар на мидите и персите. Четем за Кир когато неговото име беше записано в пророчество в Исая 44:28 и 45:1. Той издава известния указ на Кир, който позволява на пленените народи да се върнат в своите си земи (2 Летописи 36:22-23; Езра 1:1-4). Намерена е гробницата на Кир.

  2. Бог управлява историята на Своя народ – дори като използва езически цар да изпълни Неговите цели. Цилиндърът на Кир (глинен цилиндър намерен през 1879 гравиран във вавилонско клиновидно писмо с описание на завладяването на Вавилон от Кир през 539 пр. Хр.) потвърждава, че Кир е завладял Вавилон.

  3. Някои евреи са останали във Вавилон, както се вида от книгата Естир. Видът “непроменими” закони на мидите и персите описани в тази книга (Естир 1:19) е потвърден от арамейски документи намерени в Египет.


Цилиндърът на Кир - Исая говори за него в пророчество.


Основни доказателства относно Езра и Неемия

Това е времето на повторното заселване в земята след плена във Вавилон.

  1. Елефантинските папируси, свитъците от Мъртво море, арамейските преводи на Йов и т.н. показват, че по онова време се е използва арамейски език, както показва и Езра.

  2. Както казва Библията, Санавалат е бил управител на Сирия, (Неемия 4 и 6), макар мнозина автори да твърдят, че Санавалат е живял много по-късно от Неемия. Сега са известни няколко човека с името Санавалат, и възстановени писма говорят дори за Йоанан (Неемия 12:13). Известен е също арабинът Гисам (Неемия 6). Въпреки критиките от дълго време, Езра и Неемия са точни сведения за действителни исторически събития.


  3. Част от възстановената стена на Неемия


  4. Писмата относно Санавалат (по-горе) дават решение на проблем с датирането относно Неемия. Времето на Неемия е било времето на Артаксеркс I, който царува от 465 до 423 пр. Хр., не Артаксеркс II. Това показва точността, с която старозаветните дати често биват потвърждавани от съвременните изследвания.

Основни доказателства относно свитъците от Мъртво море

Свитъците от Мъртво море.

  1. След са седели погребани в пещери близо до Мъртво море в продължение на почти 2,000 години, тези свитъци се появяват отново през 1947. Евреите са търсели Месия или Месии – цар като Давид, великия Първосвещеник на Израилевия народ, първосвещеника според чина на Мелхиседек, пророк като Мойсей, и вероятно прободения Месия.

Казвам “вероятно прободения Месия,” тъй като това се отнася само за един малък фрагмент. Освен това, в еврейския език бъдеще и несвършено време много често са еднакви, и смисълът може да се определи само от контекста.

В този случай пророчеството може да казва, че очакваният Месия ще бъде “прободен,” или че “е бил прободен.” Исая 11:4 заявява, “И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия [курсивът е мой].” А в NASB Исая 53:5 казва, “Той беше прободен поради нашите престъпления [курсивът е мой].” И двете твърдения са валидни, защото всъщност Месия беше прободен, а в идещия съд онези, които са отхвърлили Месия, ще бъдат прободени.


Част от главния свитък от книгата на Исая, открит близо до Мъртво море.


  1. Свитъците ни дават копия на по-голямата част от Стария Завет, защото са намерени фрагменти на еврейски от всяка старозаветна книга освен Естир, с 1,000 години по-стари от предишните най-ранни еврейски копия. (Писание от книгата Естир е намерено в друг свитък.)

  2. Значителна светлина е хвърлена върху новозаветната основа и еврейското естество на Евангелието от Йоан. Например контрасти като “светлина и тъмнина” присъстват и при Йоан, и във “Военния свитък,” текст, който описва есхатологичната последна битка; и по онова време еврейският език все още е бил жив език, не просто свещенически език.

Свитъкът от Мъртво море на книгата Исая също показва стара форма на еврейската буква “тав,” която изглежда като “Х” в полето на свитъка. Тя се среща 11 пъти, в Исая 32:1; 42:1, 5, 19; 44:28; 495-7; 55:3-4; 56:1-2; 56:3; 58:13; 66:5. Както вече казахме, и асирийските анали, и ръкописите от Мъртво море (с почти пълно копие на Исая) са били напълно скрити от човешки очи в продължение на около 2,000 години. Повечето от съдържанието на тези два източника съвпада и така потвърждава свидетелствата за истинността на пророчествата на Исая.

Важна част относно намирането на тези свитъци е, че те са свързани с разкриването на асирийските дворци след 1840. Исая дава множество исторически факти свързани с асирийците, които забележително потвърждават истинността на книгата на Исая.

Вероятно откриването на свитъците от Мъртво море е едно от най-чудните събития относно верността на библейската археология и Библията.[4]

Основни доказателства относно личността на нашия Господ Исус

Събитията около думите и действията на Исус са потвърдени от археологични открития.

  1. Проблемите относно преброяването по времето на раждането на нашия Господ са решени с намиране на важни папируси. Тези документи са намерени в Египет скрити в свещени балсамирани крокодили. Документите са еврейски свещенически писания писани малко преди, по време на, и точно след времето на Новия завет.


Част от надпис относно записването за поголовен данък.


Изследователите Гранфел и Хънт съобщават, че това е било първото преброяване (поголовен данък – записване) по времето на Квириний. (Друго писание показва, че Квириний е бил в Сирия два пъти – първо като военен ръководител по време на размирици, и по-късно като управител на Сирия.) Преброяването вероятно е било забавено в Палестина поради тези размирици.

  1. Тези папирусови находки хвърлят много светлина върху думите използвани от нашия Господ. Потвърдено е, че езикът, на който Той е говори докато е бил на земята, е наистина общоразпространеният език по онова време (Марк 12:37).

  2. Знаем повече за Пилат благодарение на възстановен надпис в Кесария. Папирусът на Джон Райлъндс (125 от Хр.) съдържа част от съда пред Пилат, фрагменти от който са записани в Йоан 18:31-33, 37-38.


Двете страни на папируса на Райлъндс


Основни доказателства относно Новия завет, ранната църква и ранните години на християнството

Документите на Новия завет са потвърдени като точни исторически документи.

  1. Папирусите от тези египетски “говорещи крокодили” демонстрират, че новозаветните документи са забележителни сведения за своето време, писани на езика на обикновените хора. Всекидневните изрази от времето на Павел също изясняват много относно самите писания на Павел.

  2. Откритията на сър Уилиям Рамзи и неговите последователи в Мала Азия потвърждават истинността на историка Лука и на други новозаветни автори.

Трите библейски писания, които най-много са нападани от критиците, са Петокнижието на Мойсей, Езра/Неемия и Лука. Изследванията на изтъкнати учени потвърждават напълно всяко от тях като точно и надеждно.

  1. Изобилие от доказателства показва връзките между новозаветните документи (напр. папирусът на Райлъндс с части от Йоан 18:31-33 от една страна и 37-38 от друга) и изобилието от сведения от светски римски писатели и бащите на ранната църква.

Дали археологията доказва Библията?

Дори когато археолозите копаят за да открият сведения за минал период, който се споменава в Библията, по никакъв начин не е сигурно, че ще изкопаят пряка история от Библията. Разбира се, всички се надяват на това, не само изследователите на Библията, но и безпристрастни археолози, защото те също знаят, че трябва да вземат на сериозно библейските сведения. Всяка връзка с библейската история е превъзходна отправна точка при датиране, винаги желателна, но не винаги възможна или постигана. Тези находки са превъзходно потвърждение на Божието Слово, но не и “доказателство за Библията.”

Археолозите са учени, обикновено академици с интерес към Библията като една от всичките справочни книги. Значителен брой от учените археолози са посветени християни, но те са малцинство. Много хора вярват, че всички археолози имат за цел да потвърдят библейската история, но това не е така. Много изследователи нямат почти никакъв интерес към Библията, макар и да има някои забележителни изключения.

Превъзходство въпреки атаките на критиците

Вече казахме, че не използваме твърдението: “Археологията доказва Библията.” Всъщност такова твърдение би поставило археологията над Библията. Какво става когато за привидно сигурните резултати от археологията се докаже, че са погрешни? Много често археологията наистина потвърждава конкретни библейски събития. Някои биха казали, че по този начин тя “доказва Библията.” Но такова твърдение трябва да се приема резервирано, защото археологията е подкрепа, не главна основа.

Хиляди факти в Библията не могат да бъдат потвърдени, тъй като доказателствата отдавна са изгубени. Но е забележително, че където потвърждението е възможно и е било открито, Библията винаги издържа изпита на внимателните изследвания по начин, който е уникален за цялата литература. Нейното превъзходство срещу атаките, способността ѝ да издържа критики и удивителната лекота, с която се доказва правотата ѝ, са удивителни по всички стандарти на научното мислене. Всички привидно сигурни резултати, които “опровергават” Библията, винаги имат навика да се обръщат против самите критици.

Отново и отново Библията бива потвърждавана, от Битие до Откровение. Превъзходството на Битие 1-11 е установено напълно, и са потвърдени разказите за патриарсите. Писанията на Мойсей наистина са датирани в неговото време и сведенията за завладяването на Ханаан от Исус Навиев имат много доказателства, че са писани от очевидци.

Псалмите на Давид очевидно са плод на неговото време и сведенията за Соломон вече не могат да се отписват като “легендарни.” Соломон е бил литературен колос, търговски магнат и могъщ владетел – под Бога. Единствен Бог е този, който даде на Израел “златния век.”

Асирийският период дава сериозно потвърждение на библейските сведения с разкопките на дворец след дворец през последните 150 години. Такива разкопки постоянно увеличават нашето разбиране за обстоятелствата около старозаветните царе, пророци, народи и събития.

Пленът във Вавилон е потвърден в много отношения, и указът на Кир показва ясно, че пленените народи са можели да се върнат в земите си и да се покланят според своите си вярвания. Езра и Неемия са точно отражение на този период след плена.

По същия начин, новозаветните документи многократно са потвърждавани като действителни сведения на очевидци. Царе, управители и длъжностни лица са наименувани безпогрешно; титли се използват от време на време, но със забележителна точност; очертавани са географски граници; и обичаите са правилно описани.

Наистина е вярно, че “истината пониква от земята” (Псалм 85:11).

Връзката на археологията с библейските сведения

Нашите разбирания относно същностното библейско учение никога не са се променяли поради археологичните находки. Но трябва да се признае, че понякога е било необходимо да се върнем назад за да видим какво точно казва Библията. Имало е времена, когато сме придобивали ново познание относно думи използвани в Писанието и в Стария, и в Новия завет.

Видяхме, че сега по-добре разбираме титлите на длъжностни лица на съседните на Израел народи, както и много думи, поради сведенията на глина, папирус и камък.

Старият завет е древна книга, не съвременни сведения, и неговият стил е източен, не западен. Понякога на основата на неговия контекст той трябва да се тълкува според символичния и преобразния стил на древните евреи, а не според “научната точност” на нашата съвременна материалистична епоха.

Понякога Библията използва “езика на природните явления” – както когато говори за изгрева на слънцето. От научна гледна точка земята е тази, която “изгрява.” Но макар Библията да не е научна книга, все пак е вярно по чуден начин, че там, където Библията говори за науката, тя е удивително точна.

Колкото повече тази нова наука археология работи със сведенията на Библията, толкова повече биваме убедени, че тя е уникална книга. В много отношения тя превъзхожда всякакви други писания оставени от съседните на Израел народи.

Ние не казваме, че “Археологията доказва Библията,” и дори не го предполагаме. Да го кажем би било напълно погрешно, макар че такива твърдения често се правят от хората, които представят лектор по библейска археология. Самата Библия е абсолютният стандарт; археологията не е. Ако археологията би могла да докаже Библията, археологията би била по-велика от Библията, но тя не е. Библията притежава авторитета на всемогъщия Бог. Тя е Негово Слово, и той е по-велик от всичко друго.

Въпреки това археологията е постигнала много за да възстанови доверието в Библията като изявено Божие Слово. Тя осветява до голяма степен текстове, които преди са били неясни, и ни помага да разбираме обичаи, култура и обстоятелства по много начини, които са изглеждали невероятни за нашите бащи в предишното поколение. Археологията има голямо практически значение за разбирането на Библията днес.

Ценността на археологията за изучаващия Библията

Археологията е направила много да накара мнозина учени да погледнат много по-сериозно на Библията. Библията засяга в много отношения историята и културата на Израел и неговите съседи и често е изненадвала изследователите с принципната точност на своите твърдения.

Ако може да се покаже (и наистина може), че авторите на Библията са живели и предали своето послание в обстановката, която им се приписва, става ясно, че техните удивителни пророчески послания също са автентични, писани много преди събитията, за които пророкуват. Вижте пет важни начина, по които археологията е била от голяма стойност за изследователите на Библията.

  1. Археологията потвърждава библейската история, и често показва, че Библията говори автентично за народи и събития.

Един пример е този на Саргон, цар, който е споменат в Исая 20:1. Известно време критиците казваха, че е нямало такъв цар. Но тогава неговият дворец беше открит в Хорсабад, и там имаше описание на самата битка, за която Исая говори. Друг пример е смъртта на асирийския цар Сенахериб. Неговата смърт е записана в Исая 37 и също в летописите на сина на Сенахериб, Есархадон, за когото Исая казва, че е наследил Сенахериб.

  1. Археологията ни дава сведения за местните култури, като показва, че обстановката е автентична.

Тя показва, че закони и обичаи, богове и религиозни практики са свързани с времена и места споменати в Библията. Кражбата от Рахил на глинените богове на баща ѝ показва правилно разбиране на обичаите: тя и Лия попитаха, “Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?” (Битие 31:14). Тя знаеше, че терафимите (глинените богове) бяха свързани с права на собственост, което беше обичай по онова време.

  1. Археологията дава допълнителни факти.

Археологичните факти помагат на изследователя на Библията да разбира времената и обстоятелствата по-добре, отколкото иначе би било възможно. Библейските автори ни казват имената на такива асирийски царе като Сенахериб и Есархадон, и ние сега знаем много повече за тези владетели от сведения разкрити в техните дворци и библиотеки.

  1. Археологията има огромна стойност в преводите на Библията.

Значенията на думите и изразите често биват изяснявани, когато бъдат намерени в друг контекст. 4 Царе 18:17, например, правилно използва три титли от асирийската войска. Тези думи са тартан (главнокомандващ), рапсак (началник на князете) и рапсарис (началник на скопците). Значенията на тези думи са били неизвестни по времето на съставянето на King James Version през 1611.

Едва когато са били разкопани асирийските дворци, значението на тези думи е било изяснено до голяма степен. Фактът, че тези титли са използвани правилно в Стария завет, е друго силно свидетелство, че е писан от очевидци на събитията. Хората не знаят титлите на своите врагове без да имат някаква връзка с тях.

  1. Археологията е демонстрирала точността на много библейски пророчества.

Пророчествата в Исая против Ниневия, Вавилон и Тир са типични примери, както са и ранните светения за сътворението в Библията. Също е много важно, че Исая и други правилно предсказват бъдещия Месия. В много точки тяхната история е била потвърдена, както и техните пророчества относно Исус.

Това духовно приложение е със сигурност една от най-важните характеристики на библейската археология, напомняйки ни, че “святите хора са говорили от Бога движени от Святия Дух” (2 Петър 1:21).

Археологията е направила много да демонстрира, че “в края на краищата Библията е вярна.” В крайна сметка нейните ранни сведения за сътворението, Едем, Потопа, живеещите дълго хора и разпръсването на народите не са просто легенди. Открити са и други документи описващи същите събития, но те често са изкривени и неверни.

Библейските сведения са превъзхождащи, и напълно надеждни. Ранните библейски сведения вече не могат да бъдат пренебрегвани като митове или легенди.

“Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето до века” (Псалм 119:89).

Таблица показваща практическата приложимост на археологията за Библията

(Следващите точки на английски съставят акронима SCALPS – Superiority, Customs, Additional information, Language and languages, Prophecy, Specific incidents and people; бел. прев.)

Превъзходство – Сътворение, Потоп, Вавелова кула, Мойсеев закон, Давидови псалми, Израилеви пророци, ученията на Исус.

Обичаи – Рахил открадва глинените богове; разказът за Йосиф; религиозни практики; безмилостната жестокост на асирийците; непроменимите закони на мидите и персите; преброяването по времето на раждането на Исус.

Допълнителни сведения – Моавски камък; Ииуй и Черният обелиск на Салманасар; убийството на асирийския цар Сенахериб; Валтасар като съуправител на своя баща Набонид; нови сведения относно обстановката в новозаветни времена от свитъците от Мъртво море и други ръкописи и надписи.

Език и езици – Еврейски, арамейски и гръцки. Други са споменати бегло, включително египетски, ханаански, филистимски, вавилонски, персийски, латински и асирийски.

Пророчества – Относно библейските земи и народи, както и Господ Исус Христос. Местният колорит и верността на пророчествата демонстрират уникалността на Библията.

Конкретни събития и хора – Победата на Саргон срещу Асот (Исая 20:1); смъртта на Сенахериб (Исая 37); вавилонският цар Навуходоносор, който воюва против Ерусалим и Юда; различни владетели (като Иродианите) са правилно назовани (Евангелията и Деяния); преброяването по времето на Цезар Август.

Много хора казват, че нямат достатъчно знания за да говорят за археологията и Библията; този акростих SCALPS трябва да им е от помощ.[5]

1 Петър 3:15 ни увещава да бъдем “винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.”

Това е заповед към християните!


[1] N. Osanai, A comparative study of the flood accounts in the Gilgamesh Epic and Genesis, www.answersingenesis.org/go/gilgamesh.

[2] Има и друг Ур на север, споменат в плочите от Ебла. Същото има често е използвано и за друг град. Южният “Ур” на Уули е градът на Авраам.

[3] W. F. Albright, History, Archaeology, and Christian Humanism, McGraw-Hill, New York, 1964, 35.

[4] Много други интересни моменти относно свитъците от Мъртво море са описани в Clifford Wilson, The Stones Still Shout.

[5] Този акростих може да се фотокопира и увеличи.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов