Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

10

Имало ли е наистина Ноев ковчег и Потоп?

КЕН ХАМ & ТИМ ЛАВИТ


Разказът за Ной и Ковчега е едно от най-широко известните събития в историята на човечеството. За нещастие, както и другите библейски разкази, той често се приема за обикновена измислица.

Но Библията е истинската история на човечеството, и като имаме това предвид, на най-често задаваните въпроси относно Ковчега и Ноевия потоп може да се отговори с авторитет и увереност.

Колко голям е бил Ноевият ковчег?

Дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти (Битие 6:15).

За разлика от много произволни картинки, които описват Ковчега като някаква претъпкана лодка (със стърчащи вратове на жирафи), Ковчегът описан в Библията е бил огромен съд. До края на 80-те години на 19 век не е бил построен кораб надвишаващ обема на Ноевия ковчег.

Размерите на Ковчега са правдоподобни по две причини: съотношенията са като на съвременен товарен кораб, и той е максималната големина за дървен кораб. Лакътят ни дава добра представа за размерите.[1] С дадените размери за лакътя знаем, че Ковчегът трябва да е бил дълъг поне 137 m, широк 23 m и висок 14 m. В Западния свят дървените кораби никога не са надвишавали 100 m, но древните гърци са строили кораби с поне такава дължина преди 2,000 години. През 15 век Китай е строил огромни дървени кораби, които може да са били големи колкото Ковчега. Библейският Ковчег е един от най-големите дървени кораби в историята среден по размери товарен кораб по съвременните стандарти.

Как е могъл Ной да построи Ковчега?

Библията не ни казва, че Ной и синовете му са строили Ковчега сами. Ной може да е наемал майстори или да е имал роднини като Матусал и Ламех, за да му помагат да строи. Но нищо не показва, че те не биха могли да построят Ковчега сами за определеното време, или че не са го направили. Физическата сила и умствените способности на хората от времето на Ной са били поне равни (дори по-вероятно да са били превъзхождащи) нашите.[2] Те определено са имали ефективни оръдия за сечене и обработка на дърво, както и за оформяне, пренасяне и издигане на необходимите масивни греди и плоскости.

Ако днес един-двама души могат да издигнат голяма къща само за 12 седмици, колко повече биха могли да свършат трима-четирима души за няколко години? Наследниците на Адам произвеждаха сложни музикални инструменти, ковяха метали и изграждаха градове техните оръдия, машини и технологии не са били първобитни.

Историята ни показва, че технологиите могат да бъдат изгубени. В Египет, Китай и Америка ранните династии са изграждали по-впечатляващи сгради или са имали по-изящни изкуства и по-добри науки. Много от така наречените съвременни изобретения се оказват повторни изобретения, както циментът, който е бил използван от римляните.

Дори ако отчитаме възможната загуба на технологии поради Потопа, ранните цивилизации след Потопа показват всичките инженерни познания необходими за проект като Ноевия ковчег. Напълно разумно е да предположим, че хората са рязали и пробивали дърво в дните на Ной, само няколко века преди египтяните да са рязали и пробивали гранит! Идеята, че назад в историята цивилизациите са все по-първобитни, е еволюционно схващане.

В действителност, когато Бог създаде Адам, той беше съвършен. Днес индивидуалният човешки разум носи товара на 6,000 години на грях и тление. Внезапният възход на технологиите през последните няколко години няма нищо общо с нарастването на интелигентността; той е съчетание от публикуване и споделяне на идеи, и разпространяване на най-важните изобретения, които стават оръдия за изследвания и производство. Едно от нашите най-съвременни оръдия е компютърът, който компенсира голяма част от нашия естествен упадък в умствените способности и дисциплина, тъй като ни позволява да събираме и складираме информация по-добре от всякога преди.

Как е могъл Ной да събере толкова много животни?

От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота (Битие 6:20).

Този стих ни казва, че Ной не е трябвало да търси или да пътува до далечни места, за да доведе животните на борда. Картата на света е била напълно различна преди Потопа, и според Битие 1, възможно е да е имало само един континент. Животните просто са дошли при Ковчега като че ли са били водени от “инстинкт за дома” (поведение вложено в животните от техния Създател) и са влезли в Ковчега сами.

Макар че това вероятно е било свръхестествено събитие (което не може да се обясни чрез нашето разбиране за природата), сравнете го с впечатляващите миграционни инстинкти, които виждаме днес в някои животни. Ние все още сме много далеч от разбиране на всичките чудни поведения на животните, които виждаме в Божието създание: миграцията на канадските гъски и други птици, удивителния полет на пеперудите монарх, годишните миграции на китове и риби, инстинкта за зимен сън, чувствителността към земетресения и безбройните други удивителни способности в Божието животинско царство.

Имало ли е динозаври в Ноевия ковчег?

Историята на Божието сътворение (разказана в Битие 1 и 2) ни казва, че всички земни животни са били направени на шестия ден от седмицата на Сътворението същия ден, в който Бог направи Адам и Ева. Следователно е ясно, че динозаврите (тъй като са земни животни) са били направени заедно с човека.

Също, по две от всеки вид (по седем от някои видове) земни животни са се качили в Ковчега. Нищо не показва, че кой да е от видовете земни животни е бил изчезнал преди Потопа. Освен това описанието на “бехемота” в глава 40 на Йов (Йов е живял след Потопа) съвпада само с описанието на нещо като гущероподобен динозавър. Предшественикът на “бехемота” трябва да е бил на борда на Ковчега.[3]

Също откриваме много динозаври, които са хванати и вкаменени в утаяванията от Потопа. Широкоразпространените легенди за срещи с дракони ни дават друго свидетелство, че поне някои динозаври са оцелели след Потопа. Единственият начин това да стане е ако са били в Ковчега.

Малките дори на най-големите земни животни не създават проблем с размерите, и тъй като са млади, имат цял живот на способност за размножаване пред себе си. Но повечето динозаври въобще не са били много големи някои са били с размерите на пилета (макар че са нямали никаква връзка с птиците, както много еволюционисти днес твърдят). Повечето учени са съгласни, че средният динозавър всъщност е с размери на овца.

Например, Бог най-вероятно е довел при Ной два млади гущероподобни динозавъра (напр. апатозавъра), а не пораснали. Същото се отнася за слоновете, жирафите и другите животни, които порастват много големи. И все пак в Ковчега е имало достатъчно място дори за напълно пораснали възрастни животни.

Относно броя на различните видове динозаври, трябва да осъзнаваме, че макар да има стотици имена за различните разновидности (видове) динозаври, които са открити, вероятно е имало само 50 действителни различни видове.

Как е могъл Ной да побере всички животни в Ковчега?

И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат (Битие 6:19).

В книгата Noah’s Ark: A Feasibility Study[4] креационистът изследовател Джон Уудморъп твърди, че за да се запазят всички създадени видове, Бог е трябвало да доведе в Ковчега най-много 16,000 животни.

Ковчегът не е трябвало да съдържа животно от всеки вид нито Бог е заповядал такова нещо. Той е съдържал само дишащите въздух, сухоземни животни, пълзящите животни и крилати животни като птиците. Водните животни (риби, китове и т.н.) и много земноводни създания биха могли да оцелеят в достатъчни количества извън Ковчега. Това съкращава значително общия брой на животните, които е трябвало да бъдат на борда.

Друг фактор, който силно снижава изискванията за обем, е фактът, че огромното разнообразие от видове, което виждаме днес, не е съществувало в дните на Ной. Само родителските “видове” на тези видове е трябвало да бъдат на борда, за да населят земята.[5] Например, необходими са били само две кучета, за да се появят всички разновидности кучета, които съществуват днес.

Креационистките преценки за максималния брой животни, които е трябвало да дойдат на борда на Ковчега, е от няколко хиляди до 35,000, но може и да са били само две хиляди, ако библейският вид е приблизително същият както съвременната класификация по семейства.

Както казахме преди, Ной не би взел най-големите животни на Ковчега; по-вероятно е да е взел млади животни на борда на Ковчега, за да населят отново земята след края на Потопа. Тези по-млади животни също са изисквали по-малко място, по-малко храна, и са произвеждали по-малко отпадъци.

Като използва по-късия лакът от 46 cm за Ковчега, заключението на на Уудморъп е, че “по-малко от половината от общата площ на трите палуби на Ковчега е трябвало да бъде заета от животните и техните клетки.”[6] Това означава, че е имало достатъчно място за прясна храна, вода и дори за още много хора.

Как Ной се е грижел за всичките животни?

Точно както Бог доведе животните при Ной по свръхестествен начин, Той със сигурност ги е подготвил за това удивително събитие. Креационистките учени предполагат, че Бог е дал на животните способността да изпаднат в зимен сън, както виждаме при много видове днес. Повечето животни реагират на природни бедствия по начини, които са предназначени да им помогнат да оцелеят. Много е възможно много от животните наистина да са изпаднали в зимен сън, вероятно дори свръхестествено подсилен от Бога.

Независимо дали е било свръхестествено или просто нормална реакция към тъмнината и затвореното пространство на клатещия се кораб, фактът, че в Битие 6:14 Бог заповяда на Ной да направи стаи (“кен” буквално “гнезда” на еврейски), показва, че животните са били кротки или заспали. Бог също каза на Ной да вземе храна за тях (Битие 6:21), което ни показва, че те не са били в едногодишна кома.

Ако можехме да повървим из Ковчега докато е бил строен, несъмнено бихме били удивени от умно направената система за складиране и разпределяне на водата и храната. Както Уудморъп обяснява в Noah’s Ark: A Feasibility Study, днес малка група фермери може да отглежда хиляди крави и други животни на много малко място. Човек лесно може да си представи всякакви устройства в Ковчега, които биха позволили на малък брой хора да хранят и да се грижат за животните, от вода до почистване на отпадъците.

Както Уудморъп посочва, не са били необходими никакви специални устройства за да могат осем души да се грижат за 16,000 животни. Но ако са съществували, с каква енергия са работели тези устройства? Има всякакви възможности. Например водопроводна система на водонапорен принцип за питейна вода, вентилационна система задействана от вятъра или от движението на вълните, или транспортна лента за разпределяне на зърното за храна на животните? Никое от тези не изисква някакви по-високи технологии от онези, които знаем че са съществували в древните общества. А тези общества вероятно са били доста по-ниско от уменията и способностите на Ной и на света преди Потопа.

Как е могъл Потопът да унищожи всяко живо същество?

И всяка твар, която се движеше по земята, умря птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря (Битие 7:21-22).

Ноевият Потоп е бил далеч по-унищожителен от коя да е 40-дневна дъждовна буря. Писанието ни казва, че са се отворили “изворите на дълбоката бездна.” С други думи, от земната кора са излезли земетресения, вулкани и гейзери от разтопена лава и вряла вода в яростни, експлозивни изригвания. Тези извори не са били затворени до 150-тия ден на потопа така че в продължение на около пет месеца земята буквално е вряла под водите! Продължителността на Потопа е била голяма, и Ной и семейството му са прекарали повече от година на Ковчега.

Относително скорошните местни наводнения, вулкани и земетресения макар и очевидно опустошителни за живота и земята са дребни в сравнение със световната катастрофа, която е унищожила “тогавашния свят” (2 Петър 3:6). Всички земни животни и хора, които не са били на борда на Ковчега, са били унищожени във водите на потопа милиарди животни са били запазени в огромното количество вкаменелости, които виждаме днес.

Как е могъл Ковчегът да оцелее от Потопа?

Описанието на Ковчега е много кратко Битие 6:14-16. Тези три стиха съдържат важна информация включително общите размери, но почти е сигурно, че на Ной са били дадени повече подробности от само това. Другите заповядани от Бога строежи в Библията са подробно описани, като описанията на Мойсеевата скиния или на храма във видението на Езекиил.

Библията не казва, че Ковчегът е бил правоъгълна кутия. Всъщност Писанието не ни дава идея за формата на Ноевия ковчег, а само за размерите дължина, ширина, височина. Корабите винаги са описвани по този начин, без това да означава корпус с формата на блок.

Мойсей използва рядко срещаната дума теба, която е използвана на друго място само за кошницата, в която беше бебето Мойсей (Изход 2:3). Едното е голям дървен кораб, а другото е малка тръстикова кошница. И двете плават, и двете спасяват живот, и двете са покрити. Но тук приликите свършват. Можем да сме напълно сигурни, че кошницата с бебето е нямала същите размери като Ковчега, и че египетските кошници от онова време обикновено са били кръгли. Може би теба означава “спасителна лодка.”

В продължение на много години библейските креационисти просто са описвали Ковчега като правоъгълна кутия. Тази форма е помагала да се илюстрират размерите, като е избягвала възможното отклоняване на вниманието поради кривите линии на корпуса. Също е била по-удобна за сравняване на обеми. Както видяхме, като използват късия лакът и максималния брой животински “видове,” креационистите демонстрират колко лесно Ковчегът е можел да побере целия товар.[7] По онова време основният проблем е бил обемът; другите фактори са били второстепенни.

Но следващият етап на изследванията се занимава с плавателността (поведението и устойчивостта на съда в морето), здравината на корпуса и стабилността. Това започва с едно корейско изследване извършено в корабоизследователски център от световна класа (KRISO) през 1992.[8] Екипът на изследователи от KRISO е бил воден от д-р Хонг, който сега е генерален директор на изследователския център.

Изследването потвърди, че Ковчегът е можел да устоява на вълни високи до 30 m и че пропорциите на библейския Ковчег са почти оптимални интересно признание от д-р Хонг, който вярва в еволюционни идеи и твърди открито, че “животът е дошъл от морето.”[9] Изследването съчетава анализ, тестване при вълнение, и стандарти за устройство на кораба, но основната цел е била проста: да се сравни библейският Ковчег с 12 други кораба със същия обем но с различна дължина, ширина или газене. Изследвани са три свойства стабилност, здравина на корпуса и устойчивост.

Качества на кораба измервани в корейското изследване през 1992

Макар по отношение на отделните качества Ноевият ковчег да е имал средностатистически качества, като цяло проектът е бил сред най-добрите. С други думи, съотношенията показват внимателно проектиран баланс, който лесно може да се изгуби, ако съотношенията бъдат променени в неправилна посока. Не е изненада, че съвременните кораби имат подобни съотношения те работят на практика.

Интересно е да отбележим факта, че това изследване доказва безсмислието на твърденията, че книгата Битие е писана само няколко века преди Христос и е основана върху легенди за потоп като Епоса на Гилгамеш. Вавилонският ковчег е с кубична форма, нещо толкова далеч от реалността, че дори най-късият корпус в корейското изследване е доста далеч от него. Но ние трябва да очакваме грешки от другите разкази за потопа като този на Гилгамеш, тъй като разказът на Ной вероятно е бил променен като е бил предаван в различните общества.

Но остава една тайна. Корейското изследване не скрива факта, че някои по-къси корпуси имат малко по-добри качества от библейския Ноев ковчег. По-нататъшни изследвания на Тим Лавит, един от авторите на тази глава, и двама корабни инженери, Джим Кинг и д-р Алън Магнусън, съсредоточават вниманието върху въпроса за обръщането на кораба напряко на вълните.

Как да разберем какви са били вълните? Ако е нямало никакви вълни, тогава стабилността, устойчивостта или здравината не биха били важни, и съотношенията не биха имали значение. Тогава по-късият корпус би бил по-ефективен обем, тъй като би отнел по-малко дървен материал и по-малко труд. Но можем да получим представа от съотношенията на самия Ковчег. Корейското изследване допуска, че вълните са идвали от всички посоки, което дава предимство на по-късите корпуси. Но истинските океански вълни обикновено идват от една преобладаваща посока поради вятъра, което още повече е в полза на къс и широк корпус.

Друг вид вълна може също да е засегнала Ковчега по време на Потопа цунами. Земетресенията могат да създават цунами, които опустошават бреговете. Но когато цунами се движи в дълбоки води, тя не се забелязва от кораба. По време на потопа водите трябва да са били много дълбоки в съвременните океани има достатъчно вода за да покрие земята до дълбочина около 2.7 km. Библията казва, че Ковчегът се е издигнал “над земята” (Битие 7:17). Издигнат от висока земя от прииждащите води на потопа, Ковчегът очевидно е избягнал първоначалното опустошение на бреговете и низините, и е останал защитен от цунами по време на пътуването си.

След няколко месеца в морето Бог изпрати вятър (Битие 8:1), който би могъл да произведе много големи вълни,, тъй като такива вълни биват произвеждани от силен постоянен вятър. Изпитанията в открито море потвърждават, че всеки дрейфуващ кораб естествено ще се обърне с борд към вълните. Когато вълните удрят в борда на кораба (странично клатене), дълъг кораб като Ковчега би бил в неудобно положение; при лошо време то може да стане и опасно. Но това може да се преодолее, ако корабът успее да хване вятъра (Битие 8:1) при носа и водата при кърмата обръщайки се като ветропоказател. Тези качества очевидно са вдъхновили множество конструкции на древни кораби. Веднъж като Ковчегът е бил насочен по вълните, дългите подобни на кораб съотношения създават по-устойчиво и управляемо пътуване. Пътувайки бавно с вятъра, Ковчегът не е имал нужда от висока скорост, но Библията ни казва, че Ковчегът се е носел по повърхността на водите (Битие 7:18).

В сравнение със заострени нос и кърма, тъпите краища на кораба не са така здрави, имат ръбове, които са уязвими на повреди по време на спускане от дока и засядане, и създават по-силно клатене при вълнение. Тъй като Библията ни дава съотношения като на истински кораб, разумно е да предположим, че той трябва да изглежда и да се държи като кораб. Конструкцията на илюстрацията е опит за изобразяване на библейското описание като се използват експерименти от реалния живот и археологически данни за древните кораби.

Макар Писанието да не сочи към устройство за хващане на вятъра на носа, краткото описание в Битие също не споменава за питейна вода, брой животни, или как са излезли от Ковчега.

Нищо в това ново изображение на ковчега не противоречи на Писанието; всъщност то показва колко точно е Писанието!

Откъде е дошла всичката вода?

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи (Битие 7:11-12).

Библията ни казва, че водата е дошла от два източника: под земята и над земята. Очевидно източникът под земята е бил големи подземни басейни, или “извори” от сладка вода, които са се разпукнали от вулканична и сеизмична (земетръсна) дейност.[10]

Къде е отишла всичката вода?

Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват (Битие 8:3).

Просто казано, водата от Потопа е в океаните и моретата, които виждаме днес. Трпи четвърти от земната повърхност е покрита с вода.

Както дори светските геолози отбелязват, наистина изглежда като че ли едно време континентите са били “заедно” и не са били разделени от днешните огромни океани. Силите участвали в Потопа определено са били достатъчни, за да променят всичко.

Писанието показва, че Бог е образувал океанските падини, повдигайки земята от водата, така че водите от потопа да се върнат на безопасно място. (Някои теолози смятат, че Псалм 104 може да се отнася за това събитие.) Някои учени креационисти вярват, че това разчупване на континентите е било част от механизма, който в края на краищата е причинил Потопа.[11]

Поради Битие 10:25 някои размишляват, че разделянето на континентите е станало по времето на Фалек. Но това разделение е споменато в контекста на разделянето на езиците по цялата земя при Вавеловата кула (Битие 10-11). Така че контекстът сочи към разделяне на езиците и на етническите групи, не към разцепване на земята.

Ако по времето на Фалек е имало масивно придвижване на континентите, би имало още един световен потоп. Библията показва, че за да може Ковчегът да заседне, планината Арарат е съществувала (Битие 8:4); така че Индийско-Австралийската плоча и Евразийската плоча трябва вече да са се били сблъскали, показвайки, че континентите вече са се били преместили преди времето на Фалек.

Дали Ноевият Потоп е обхванал целия свят?

Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха (Битие 7:19-20).

Много християни днес твърдят, че Потопът в дните на Ной е бил само местен потоп. Като цяло тези хора вярват в местен потоп защото са възприели широкоразпространената еволюционна история на земята, която тълкува слоевете с вкаменелости като история на постепенната поява на живота в продължение на милиони години.[12]

Преди време учените са смятали, че вкаменелостите погребани в донесените от водите утаечни слоеве от кал и пясък са предимно плод на големия Потоп. Онези, които днес приемат милиони години на постепенно натрупване, в своето мислене са отхвърлили доказателствата за световен Потоп. Затова много християни са влезли в компромис и настояват на местен потоп.

Светските учени напълно отричат възможността за световен Потоп. Но ако мислят от библейска гледна точка, ще видят изобилните свидетелства за световния Потоп. Както някой е казал на шега преди време, “Не бих го видял ако не бях повярвал.”

Онези, които приемат еволюционната времева рамка с нейното натрупване на вкаменелостите, също отричат сериозните последствия от грехопадението на Адам. Те поставят вкаменелостите, които свидетелстват за болести, страдания и смърт, преди Адам и Ева да съгрешат и да доведат смърт и страдания в света. Като правят това, те също унищожават значението на смъртта и възкресението на Христос. Такъв сценарий отнема всякакъв смисъл от от описанието от Бога на Неговото завършено създание като “много добро.”

Ако Потопът е засегнал само областта на Месопотамия, както някои твърдят, тогава защо е трябвало Ной да построи Ковчега? Би могъл просто да се премести от другата страна на планините и да се избави. Най-важното, ако Потопът беше само местен, хората живеещи далеч от Потопа не биха били засегнати от него. Те биха избегнали Божието осъждение върху греха.


Местен потоп?

В допълнение, Исус вярваше, че Потопът е унищожил всеки човек, който не е бил в Ковчега. Какво друго би могъл да има предвид Христос, когато оприличава идещия съд върху света на осъждението на “всички” хора в Ноевите дни (Матей 24:37-39)?

Във 2 Петър 3 идещият съд чрез огън е оприличен на миналото осъждение с вода в Ноевия потоп. Следователно частично осъждение в Ноевите дни би означавало бъдещ частичен съд.

Ако Потопът е бил само местен, как биха могли водите да се издигнат на 6 метра над върховете на планините (Битие 7:20)? Водата се стреми да изравни нивото си; не би могла да се издигне да покрие местните планини като остави останалия свят незасегнат.

Дори това, което сега е връх Еверест, е било покрито с вода и издигнато нагоре.[13] Ако изравним океанските дъна и планините, количеството вода ще е достатъчно за да покрие цялата земя с водна покривка от 2.7 километра.[14] Също е важно да отбележим, че с изравняването на океаните и планините ковчегът не би плавал на височината на съвременния връх Еверест, така че е нямало нужда от такива неща като кислородни маски.

Има и още. Ако Потопът е бил местен потоп, Бог многократно ще е нарушавал Своето обещание никога вече да не изпраща такъв потоп. Бог сложи дъгата в небето като завет между Бога и човека и животните, че никога няма да повтори такова събитие. В днешно време има огромни местни наводнения (напр. в Бангладеш); но никога не е имало друг световен Потоп, който е избил всичко живо на земята.

Къде по земята са доказателствата за Ноевия Потоп?

Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата загина (2 Петър 3:5-6).

Доказателствата за Ноевия Потоп могат да се видят по цялата земя, от морските дъна до върховете на планините. Било когато пътувате с кола, влак или самолет, физическите характеристики на земната повърхност ясно показват катастрофично минало, от каньони и кратери до въглищни депозити и пещери. Някои земни слоеве се простират по няколко континента, разкривайки последствията от огромна катастрофа.

Земната кора съдържа огромни количества седиментни скали, понякога дебели цели километри! Тези слоеве от пясък и почва утаени от вода едно време са били меки като кал, но сега са твърд камък. В тези седиментни слоеве са затворени милиарди измрели организми (вкаменелости на растения и животни), погребани много бързо. Доказателствата са пред всеки човек по цялата земя.

Къде е Ноевият Ковчег днес?

А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини (Битие 8:4).

Ковчегът е заседнал в планини. Древното название за тези планини може да се отнася за няколко области в Средния изток, като планината Арарат в Турция или други планински вериги в съседните страни.

Планината Арарат привлича най-много внимание, защото има вечен лед, и някои хора съобщават, че са видели Ковчега. Много експедиции са търсели Ковчега там. Няма категорично доказателство за мястото или за оцеляването на Ковчега до сега; в края на краищата, той е заседнал на планините преди около 4,500 години. Той би могъл да е изгнил, да е бил унищожен, или да е бил използван за дървен материал от Ной и неговите потомци.

Някои учени и библейски изследователи обаче вярват, че Ковчегът всъщност може да се е запазил може би за да бъде провиденчески разкрит в някое бъдеще време като напомняне за миналия и бъдещия съд, макар че същото може да се каже за Ковчега на завета или други библейски образи. Исус каза, “Ако не слушат Мойсей и пророците, и от мъртвите да възкръсне някой, няма да се убедят” (Лука 16:31).

Малко вероятно е Ковчегът да е оцелял без свръхестествена намеса, но това не е обещано, нито се очаква в Писанието. Но все пак е добра идея да се провери дали наистина съществува.

Защо Бог унищожи земята, която е направил?

И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въобразяваха, беше постоянно само зло . . . А Ной придоби Господното благоволение (Битие 6:5, 8).

Тези стихове говорят сами. Всеки човек по лицето на земята е последвал нечестието в сърцето си, но Ной, поради своята праведност пред Бога, е пощаден от Божието осъждение, заедно с жена си, синовете си и техните жени. Като следствие от нечестието на човека Бог изпрати осъждение върху цялото човечество. Колкото и тежко да беше осъждението, никой човек не е бил без вина.

Бог също използва Потопа за да отдели и очисти хората, които вярват в Него, от хората, които не вярват. През цялата история и в цялата Библия този процес се повтаря многократно: отделяне, очистване, съд и изкупление.

Без Бога и без истинско познание и разбиране на Писанието, което ни дава истинската история на света, човекът е обречен да повтаря едни и същи грешки много отново и отново.

Как Христос е като Ковчега?

Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото (Матей 18:11).

Като Божий Син, Господ Исус Христос е като Ноевия Ковчег. Исус дойде да изиска и спаси изгубените. Точно както Ной и неговото семейство бяха спасени в Ковчега, избавени от Бога от водите на Потопа, така всеки, който вярва в Исус като Господар и Спасител, ще бъде пощаден от идещия краен съд върху човечеството, избавен от Бога от огъня, който ще унищожи земята след последните дни (2 Петър 3:7).

Ной и неговото семейство трябваше да влязат през вратата в Ковчега, за да бъдат спасени, и Господ затвори вратата след тях (Битие 7:16). Така че и ние трябва да влезем през “вратата” за да бъдем спасени, за да не бъдем отделени от Бога във вечността. Божият Син, Исус, влезе в историята за да понесе наказанието за нашия грях на непокорство. Исус каза, “Аз съм вратата; през Мен ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” (Йоан 10:9).


[1] Лакътят се определя като дължината на ръката от лакътя до върха на пръстите. Древните лакти са били между 45 cm и 56 cm, като по-големият размер преобладава при по-значителните древни постройки. Въпреки това, дори и малкият лакът (45 cm) пак ни дава значителен по големина съд.

[2] За доказателства, виж Dr. Donald Chittick, The Puzzle of Ancient Man, Creation Compass, Newberg, Oregon, 1998. Тази книга дава подробни данни за интелигентността на хората в ранните цивилизации след Потопа.

[3] За някои забележителни доказателства, че динозаврите са живели относително доскоро, виж глава 12, “Какво всъщност е станало с динозаврите?” Също прочетете The Great Dinosaur Mystery Solved, New Leaf Press, Green Forest, Arkansas, 2000. Също, посетете www.answersingenesis.org/go/dinosaurs.

[4] J. Woodmorappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study, Institute for Creation Research, Santee, California, 2003.

[5] Ето един пример: днес съществуват повече от 200 различни породи кучета, от миниатюрния пудел до Сен Бернар всички които са произлезли от първоначалния “вид” куче (от който също са произлезли вълкът, кучето динго и т.н.). Много други видове животни видът котка, видът кон, видът крава, и т.н. по подобен начин са били отбирани естествено и изкуствено за да се постигне чудното многообразие от видове, което имаме днес. Бог е “програмирал” това разнообразие в генетичния код на всички животински видове дори на човека! Бог също прави невъзможно основните “видове” животни да се кръстосват и възпроизвеждат с други видове. Например, котките и кучетата не могат да се кръстосват за да произвеждат нов вид създание. Това е по Божия промисъл, и това е фактът, който прави еволюцията невъзможна.

[6] Woodmorappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study, 16.

[7] За подробно изследване по този въпрос, виж John Woodmrappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study (виж бележка 5).

[8] Hong, et al., Safety Investigation of Noah’s Ark in a seaway, TJ 8(1):26-36, April 1994. www.answersingenesis.org/tj/v8/i1/noah.asp.

[9] Seok Won Hong, Warm greetings from the Director-General of MOERI (former KRISO), Director-General of MOERI/KORDI, www.moeri.re.kr/eng/about/about.htm.

[10] За по-задълбочено изучаване по този въпрос, виж Nozomi Osanai, A Comparison of Scientific Reliability, A comparative study of the flood accounts in the Gilgamesh Epic and Genesis, www.answersingenesis.org/go/gilgamesh.

[11] Виж глава 14 от д-р Андрю Снелинг за повече подробности по тази тема.

[12За убедително доказателство, че земята не е на възраст милиарди години, прочетете Dr. John Morris, The Young Earth, и Dr. Don DeYoung, Thousands, not Billions; виж също www.answersingenesis.org/go/young.

[13] Връх Еверест е висок повече от 8 километра. Тогава как е могъл Потопът да покрие “всичките високи планини намиращи се под цялото небе”? Преди Потопа планините не са били толкова високи. Днешните планини са се образували едва в края на Потопа или след него чрез сблъскване на тектонични плочи и свързаното с него издигане. В подкрепа на това, самите слоеве, които образуват най-горната част на връх Еверест, съдържат вкаменелости и за утаени от вода. За повече по този въпрос, виж глава 14 за катастрофизма на тектоничните плочи.

[14] A. R. Wallace, Man’s Place in the Universe, McClure, Phillips & Co, New York, 1903, 225-226; www.wku.edu/~smithch/wallace/S728-3.htm.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов