Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

3

Не е ли възможно Бог да е използвал еволюция?

КЕН ХАМ


По време на процеса срещу Скоупс през 1925 адвокатът от Американския съюз за граждански свободи (ACLU) Кларънс Дароу поставя Уилиям Дженингс Брайън (смятан за човека представляващ християнството) на свидетелското място и го разпитва за вярата му. В своите въпроси Дароу противопоставя вярата на Брайън в Библията на неговата вяра в съвременното научно мислене. Дароу разпитва Брайън относно значението на думата “ден” в Битие. Отговорът на Брайън отхвърля ясното учение на Писанието, което показва, че дните в Битие 1 са били шест буквални дни от приблизително 24 часа. Вместо това Брайън възприема съвременното еволюционно мислене, като казва, “Смятам, че би било също толкова лесно за Бога, в когото вярваме, да направи земята за шест години, или шест милиона години, или 600 милиона години, както да я направи за шест дни. Не смятам, че е важно в кое от тези вярваме.”[1] Това не е първият случай, в който християнин отхвърля ясното значение на Божието Слово, и определено няма да бъде последният.

Много християни днес твърдят, че милионите години земна история са в съгласие с Библията, и че Бог може да е използвал еволюционни процеси за да твори. Тази идея не е изобретена отскоро. В продължение на повече от 200 години мнозина теолози правят опити за такова съпоставяне като реакция на работата на хора като Чарлс Дарвин и шотландския геолог Чарлс Лайел, който помага за популяризирането на идеята за милиони години земна история и бавни геологични процеси.

Когато приемем възможността Бог да е използвал еволюционни процеси за да твори в продължение на милиони години, изправени сме пред сериозни последствия: Божието Слово вече не е авторитетно, и под въпрос е характерът на нашия любящ Бог.

СЛЕДСТВИЯ ОТНОСНО ПИСАНИЕТО

Още по времето на Дарвин един от водещите еволюционисти вижда компромиса в това да се твърди, че Бог е използвал еволюция, и неговите проницателни бележки заслужават да се прочетат отново. Веднъж като приемете еволюцията и нейните изводи относно историята, човекът е свободен да избира кои части на Библията иска да приеме.

От еволюционистка гледна точка

Томас Хъксли (1825-1895), водещ хуманист по времето на Дарвин, красноречиво посочва несъстоятелността да се тълкува Писанието за да се съобрази с популярното научно мислене. Ревностен еволюционен хуманист, Хъксли е бил известен като “булдога на Дарвин,” тъй като той прави повече за популяризирането на идеите на Дарвин от самия Дарвин. Хъксли разбира християнството по-добре от компрометираните теолози, които се опитват да добавят еволюцията и милионите години към Библията. Той използва техните компромиси против тях самите за да подпомогне своята кауза в подкопаването на християнството.

В своята статия, “Светлините на църквата и науката,” Хъксли заявява,

Аз наистина съм затруднен да схвана как някой дори за миг може да се съмнява, че християнската теология изцяло зависи от историческата надеждност на еврейските Писания. Самата идея за Месия или Христос е неразделно втъкана в еврейската история; разпознаването на Исус от Назарет като този Месия почива върху тълкуването на текстовете от еврейските Писания, които нямат никаква доказателствена стойност, освен ако не притежават историческия характер, който им е приписван. Ако не беше сключен заветът с Авраам; ако Яхве не беше наредил обрязването и жертвите; ако ‘десетте слова’ не бяха написани от Божията ръка на каменните плочи; ако Авраам е само митичен герой като Тезей; ако разказът за Потопа е измислица; ако Падението е легенда; и ако разказът за Сътворението е сън на ясновидец; ако всички тези категорични и подробни разкази за привидно истински събития нямат повече стойност за историята от разказите на периода на царството в Рим – какво може да се каже за месианското учение, което става толкова по-неясно: И какво да кажем за авторитета на авторите на книгите на Новия Завет, които според тази теория не просто са възприели мъгляви измислици за твърда истина, но и са построили самите основи на християнската догма върху плаващите пясъци на легенди?[2]

Аргументът на Хъксли е, че ако вярваме на новозаветните учения, трябва да вярваме на историческия разказ на Битие като историческа истина.

Целта на Хъксли определено е била да унищожи истината на библейския разказ. Той е бил щастлив когато хората са отхвърляли Библията. Но когато са се опитвали да съчетаят еволюционните идеи с Библията и да я тълкуват по различен начин, той енергично е атакувал такава позиция.

Признавам, че много бързо се обърквам, когато се опитвам да следвам онези, които вървят внимателно сред “образи” и алегории. Определена страст към яснотата ме принуждава да попитам, прямо, дали авторът иска да каже, че Исус не е вярвал на въпросните разкази? Когато Исус говори, че наистина “Потопът дойде и унищожи всички,” дали вярва, че Потопът наистина е станал? На мен ми изглежда, че когато разказът споменава жената на Ной и жените на неговите синове, има добро библейско основание за твърдението, че хората преди Потопа са се женели и омъжвали: и бих си помислил, че тяхното буквално ядене и пиене може да се приеме за факт от най-твърдия вярващ в буквалната истина на разказа. Нещо повече, ще си позволя да попитам, каква стойност може да има разказ за събитие, което никога не се е случило, като илюстрация на Божиите методи за справяне с греха? Ако никакъв Потоп не е завлякъл хората, което не са слушали, как предупреждението би могло да има повече стойност от вика ‘Вълк!’ когато няма вълк?[3]

След това Хъксли изнася урок по новозаветна теология. Той цитира Матей 19:4-5: “А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: ‘Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?’” Хъксли коментира, “Ако тук не се приписва божествен авторитет на двадесет и четвъртия стих на втората глава на Битие, каква е стойността на казаното? Отново питам, ако човек може произволно да си играе с разказа за Падението като ‘образ’ или ‘алегория,’ какво става с основата на Павловата теология?”[4]

И за да подкрепи това, Хъксли цитира 1 Коринтяни 15:21-22: “Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”

Хъксли продължава, “Ако Адам може да се приеме за не повече истински човек от Прометей, и ако разказът за Падението е само поучителен ‘образ,’ подобен на митовете за Прометей, каква е стойността на диалектиката на Павел?”[5]

Така, Хъксли твърди относно онези, които приемат новозаветните учения поучавани от Павел и Христос, но отхвърлят Битие като буквална история: “Остава печалният факт, че позицията, която те са възприели, е безнадеждно несъстоятелна.”[6]

Той е категоричен, че науката (с което той има предвид еволюционните идеи за дълги векове в миналото) е доказала, че човек не може разумно да приеме разказите за Сътворението и Потопа в Битие като историческа истина. По-нататък той посочва, че различните учение в Новия Завет зависят от истинността на тези събития, като наставлението на Павел върху учението за греха наставлението на Христос върху учението за брака, и предупрежденията за бъдещ съд. Хъксли се подиграва на онези, които се опитват да съчетаят еволюцията и милионите години с Библията, защото това изисква те да се откажат от историческата валидност на Битие докато се опитват да се придържат към ученията на Новия Завет.

Каква е била целта на Хъксли? Той настоява, че теолозите трябва да приемат еволюцията и милионите години, но посочва, че за да бъдат последователни, те трябва напълно да се откажат от Библията. Компромисът е невъзможен.

От учението на християнските водачи

Б. Б. Уорфийлд и Чарлс Ходж, велики водачи на християнската вяра през 19 век, възприемат вярата в милиардите години относно възрастта на земята и претълкуват Битие 1 според това. Ходж казва по отношение на дискусия относно Битие 1 и дните на сътворението, “Църквата е била принуждавана много пъти да променя своето тълкуване на Библията за да се съобрази с откритията на науката. Но това става без да се нанася никаква вреда на Писанията и без в никаква степен да се отнема от техния авторитет.”[7]

Макар че голяма част от ученията на Уорфийлд и Ходж са библейски обосновани, двамата отварят вратата за компромис, който спомага за подкопаване на библейския авторитет. Веднъж като християните се съгласят със света, че не трябва да приемаме думите в Битие както са написани, а можем да използваме външни вярвания за да претълкуваме Писанието (напр. относно възрастта на земята), това отваря път същото да се направи за цялото Писание. Веднъж като тази врата е отворена, последващите поколения я отварят дори още широко.

В множество случаи в Библията виждаме компромис в едно поколение, след това в следващото компромисът обикновено е много по-голям. Не след дълго праведната основа бива подкопана (напр. царете на Израил; и идолопоклонството в 4 Царе 14-16, особено в контекста на Изход 20:4-6).

Уорфийлд и Ходж учат, че Писанието може и трябва да се промени за да се съгласи с най-новите “научни” открития (които всъщност са човешки тълкувания на миналото), докато в същото време казват, че авторитетът на другите учения в Божието Слово остава. Но тази логика е погрешна. Как може една част от Божието Слово да бъде открита за претълкуване, а друга част да остане незасегната? Не може.

Добавянето на еволюция към Божието сътворение има сериозни следствия за Писанието, защото то подкопава и атакува авторитета на Божието Слово.

СЛЕДСТВИЯ ОТНОСНО БОЖИЯ ХАРАКТЕР

Друго последствие от вярата, че Бог е използвал еволюция или че милионите години земна история могат да се вместят в Библията е, че под въпрос е Божият характер.

Книгата Битие учи, че смъртта е следствие от греха на Адам (Битие 3:19; Римляни 5:12; 8:18-22) и че цялото Божие създание беше “много добро,” когато беше завършено (Битие 1:31). В началото всички животни и човекът бяха растителноядни (Битие 1:29-30). Но ако допуснем компромис върху историята в Битие като добавим милиони години, трябва да повярваме, че смъртта и болестите са били част от света преди Адам да съгреши. Разбирате ли, (въображаемите) милиони години земна история в данните от вкаменелостите показват свидетелства за едни животни изяждащи други,[8] болести като рак на костите,[9] насилие, растения с бодли,[10] и така нататък. Всичко това предполагаемо става преди човекът да се появи на сцената, и следователно преди грехът (и неговото проклятие на смърт, болести, бодли, месоядство и т.н.) да влезе в света.

Християните, които вярват в стара земя (милиарди години), трябва да осъзнаят истинската природа на бога на старата земя – той не е любящият Бог на Библията. Дори много консервативни евангелски християнски водачи приемат и активно насърчават вяра в милиони и милиарди години за възрастта на скалите. Как би могъл Богът на любовта да позволи такива ужасни процеси като болести, страдания и смърт в продължение на милиони години като част от Неговото “много добро” създание?

Интересно, либералният лагер посочва непоследователността на вярата в стара земя и придържането към евангелското християнство. Например епископ Джон Шелби Спонг, пенсиониран епископ от епископалния диоцез на Нюарк, заявява:

Библията започва с презумпцията, че Бог е създал завършен и съвършен свят, от който човешките същества са паднали в действие на космически бунт. Първородният грях е бил реалността, в който всичко живо е трябвало да съществува. Вместо това Дарвин създава незавършено и следователно несъвършено създание. . . . Човешките същества не са паднали от съвършенство в грях, както Църквата е поучавала в продължение на векове. . . . Така основният мит на християнството, който тълкува Исус като божествен пратеник, който идва за да избави жертвите на грехопадението от последствията от техния първороден грях, става безсмислен.[11]

Това е очевидно отнасяне към милионите години свързвани с данните от вкаменелости. Богът на старата земя е бог, който използва смъртта като част от сътворението. Следователно смъртта не може да е наказание за грях и не може да бъде описана като последният враг (1 Коринтяни 15:26).

Следователно богът на старата земя не може да бъде Богът на Библията, Който е способен да ни спаси от греха и смъртта. Така, когато християните влизат в компромис с милионите години приписвани от учените на данните от вкаменелостите, те в известен смисъл се покланят на друг бог – жестокия бог на старата земя.

Хората трябва да помнят, че Бог е създал съвършен свят; така че когато гледат на сегашния свят, те не гледат на Божието естество, а на последствията от нашия грях.

Богът на Библията, Богът на милостта, благодатта и любовта, изпрати Своя единороден Син за да стане човек (и все пак да остане Бог), за да понесе нашия грях, за да можем да бъдем спасени от греха и от вечното отделяне от Бога. Както 2 Коринтяни 5:21 казва, “Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.”

Няма съмнение – богът на старата земя унищожава благовестието.

ВРАТА ЗА КОМПРОМИС

Вярно е, че отхвърлянето на шестте буквални дни в крайна сметка не засяга спасението на човека, ако той е наистина новороден. Но ние трябва да погледнем на голямата картина.

В много народи Божието Слово е било повсеместно зачитано и приемано на сериозно в миналото. Но веднъж като вратата за компромис бъде отворена, веднъж като християнските водачи се съгласят, че не трябва да тълкуваме Библията както е написана в Битие, защо светът да обръща внимание на Божието Слово в която и да е област? Тъй като църквата е казала на света, че може да използва човешките тълкувания за света – като милиардите години – за да тълкува Библията, тази Книга вече е смятана за остаряла, научно неточна свята книга, която не е предназначена да бъде приемана както е написана.

И когато всяко следващо поколение отваря тази врата за компромис още по-широко, те все повече не приемат и морала или спасението на Библията. В края на краищата, ако разказът в Битие не е верен, как можем да бъдем сигурни, че всичко останало е вярно? Исус каза, “Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” (Йоан 3:12).

Битката не е относно млада земя или стара земя, или милиарди години или шест дни, или сътворение или еволюция – истинската битка е авторитетът на Божието Слово срещу човешките несъвършени мнения.

Защо християните трябва да вярват в телесното възкресение на Исус Христос? Заради думите на Писанието (“според Писанията”).

И защо християните трябва да вярват в шестте буквални дни на сътворението? Заради думите на Писанието (“В шест дни Господ направи . . .”).

Истинският проблем е проблемът с авторитета – дали Божието Слово е авторитетът, или човешкото слово? И така, Бог не би ли могъл да използва еволюция, за да създава? Отговорът е Не. Вярата в милиони години еволюция не само противоречи на ясното учение на Битие и на останалата част от Писанието, но също поставя под съмнение Божия характер. Бог ни казва в книгата Битие, че е създал цялата вселена и всичко в нея за шест дни чрез Своето Слово: “И Бог каза. . . .” Неговото Слово е свидетелството за това как и кога Бог е творил, и Неговото Слово е напълно ясно.


[1] The World’s Most Famous Court Trial, Second Reprint Edition, Bryan College, Dayton, Ohio, 1990, 296, 302-303.

[2] T. Huxley, Science and Hebrew Tradition, D. Appleton and Company, New York, 1897, 207.

[3] Ibid., 232.

[4] Ibid., 235-236.

[5] Ibid., 236.

[6] Ibid., 236.

[7] C. Hodge, Systematic Theology, Vol. 1, Wm. B. Eerdmans, Grand Rapids, Michigan, 1997, 573. Ходж вероятно говори за обичайното хуманистично тълкуване на делото срещу Галилей, но за по-точно тълкуване, виж R. Grigg, The Galileo “twist,” Creation 19(4):30-32, 1997, и T. Schirrmacher, The Galileo Affair: history or heroic hagiography? TJ 14(1):91-100, 2000.

[8] Напр. смлени динозавърски кости са намерени в екскременти на друг динозавър. Виж Nature 393(6686):680-682, 1998.

[9] D. H. Tanke and B. M. Rothschild, Paleopathology, P. J. Currie and K, Padian, eds., Encyclopedia of Dinosaurs, Academic Press, San Diego, 1997, 525-530.

[10] H. P. Banks, Evolution and Plants of the Past, Wadsworth Publishing Company, Belmont, California, 1970, 9-10.

[11] J. S. Spong, A call for a new Reformation, www.dioceseofnewark.org/jsspong/reform.html.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов