22

Дали естественият отбор е същото като еволюцията?

ДЖОРДЖИЯ ПЪРДЪМ

Нека да чуем един хипотетичен разговор между библейски креационист (К) и еволюционист (Е), които обсъждат някои последни новини в науката:

Е: Чу ли за последните открития относно еволюцията на мишките?

К: Имаш предвид откритието за промяната в цвета на козината на плажните мишки?

Е: Да. Не е ли това чудесен пример за еволюция в действие?

К: Не, според мен е добър пример за естествен отбор в действие, което е просто избор то информация, която вече съществува.

Е: А какво ще кажеш относно устойчивостта на бактериите на антибиотици? Не смяташ ли, че това е добър пример за еволюция ставаща пред очите ни?

К: Не, ти изглежда объркваш понятията “еволюция” и “естествен отбор.”

Е: Но естественият отбор е основният механизъм, който движи еволюцията.

К: Естественият отбор не движи еволюцията от молекулите до човека; ти придаваш на естествения отбор способност, която той не притежава – която предполагаемо добавя нова информация към генома, каквото е необходимо за еволюцията от молекула до човек. Но естественият отбор просто не може да направи това, защото той работи само с информация, която вече съществува.

Естественият отбор е наблюдаван процес, за който често се твърди, че е механизмът в основата на ненаблюдаваната еволюция от молекулите до човека. Двете понятия всъщност се различават, макар че мнозина погрешно ги смесват. Затова нека да ги разгледаме по-внимателно. Трябва да отговорим на два основни въпроса:

1. Как библейските креационисти обясняват наблюдаваното явление на естествения отбор?

2. Може ли този процес да причини увеличаване на генетичната информация необходимо за еволюция от молекулите до човека.

Какво е естествен отбор?

По-долу има някои дефиниции, които еволюционистите използват за определяне на “естественият отбор.” Проблемът на библейските креационисти е предимно в погрешното приложение, както е отбелязано с подчертаните изрази.

Еволюционна промяна основана на разликите в успешното възпроизвеждане на индивиди вътре във вида.[1]

Процесът, по който генетичните характеристики се предават на всяко следващо поколение. С течение на времето естественият отбор помага на видовете да се приспособят по-добре към своята среда. Също известен като “оцеляване на най-пригодените,” естественият отбор е двигателната сила на еволюционния процес.[2]

Процес в природата, чрез който, според Дарвиновата теория за еволюцията, само организмите най-добре приспособени към своята среда оцеляват и предават своите генетични характеристики във все по-голям брой на следващите поколения, докато по-малко приспособените биват премахнати (виж също еволюция).[3]

От креационистка гледна точка естественият отбор е процес, по който организмите притежаващи определени характеристики (отразяващи техния генетичен фонд) оцеляват по-добре от други в дадена среда или по въздействието на даден селективен натиск (напр. устойчивост на антибиотици при бактериите). Индивидите с едни характеристики оцеляват, а индивидите без тези характеристики намаляват на брой или умират.

Проблемът на еволюционистите е, че естественият отбор няма посока – ако промяната в средата или селективният натиск бъдат премахнати, организмите, които преди това са били облагодетелствани поради своите характеристики, обикновено са по-неспособни да се справят с промените, и е възможно отборът да действа против тях, тъй като тяхната генетична информация е намаляла – по-долу ще говорим повече за това. Еволюцията от молекули до човек изисква целенасочена промяна. Следователно понятието “еволюция” не може да се използва законно в контекста на действието на естествения отбор.

Какво е еволюция?

Това понятие има много определения, както “естествения отбор.” Голяма част от определението на на понятието зависи от контекста, в който се използва думата “еволюция.” По-долу има някои по-известни определения за еволюция (обърнете внимание на подчертаните изрази).

Развитие във времето на предсказуема или предварително подготвена последователност по същностно възходящ или поне целенасочен начин.[4]

Теорията, че всички форми на животи са произлезли от един или няколко общи прародители, които са съществували на ранната земя, преди три до четири милиарда години.[5]

“Голямата идея” [относно еволюцията] е, че живите същества (видовете) са сродни един с друг чрез общ прародител от по-ранни форми, които са били различни от сегашните. Дарвин нарича това “произход с промени,” и това все още е най-доброто определение за еволюцията, което можем да използваме, особено по отношение на обществеността и на младите ученици.[6]

Всички тези определения ни дават една и съща основна идея, че еволюцията е целенасочена в производството на всички форми на живот на земята днес от една или няколко прародителски форми на живот преди милиарди години. Последното определение е особено интересно, тъй като то показва, че по отношение на обществеността и децата трябва да се използва неясно определение. Повечето креационисти биха се съгласили частично с идеята за “произход с промени,” тъй като видовете, които имаме днес, изглаждат различно от първоначалните видове, които Бог е създал (напр. голямото разнообразие от кучета, които имаме сега, в сравнение с първоначалния вид куче). Предимството от използване на такова широко определение за еволюция е, че то може да включва всеки от поддържаните модели на еволюция (като традиционен дарвинизъм, неодарвинизъм, прекъснато равновесие, и т.н.) и може да предизвика най-малкото количество спорове пред очите на обществеността.

История на откриването на естествения отбор

Много хора приписват формулирането на теорията за естествения отбор на Чарлс Дарвин, както е описана в неговата книга, За произхода на видовете. Малцина осъзнават, че Дарвин само е популяризирал идеята, и всъщност я е заел от няколко други хора, особено от креационист на име Едуард Блайт. Блайт публикува няколко статии описващи процеса на естествен отбор в Magazine of Natural History между 1835 и 1837 – цели 22 години преди Дарвин да издаде своята книга. Също е известно, че Дарвин е имал екземпляри от тези списания и че части от Произход на видовете са преписани почти дословно от статиите на Блайт.[7]

Но Блайт се различава от Дарвин в своите отправни предположения. Блайт е вярвал в Бога като Създател, а не в слепите природни сили. Той е вярвал, че Бог е създал първоначалните видове, че всички съвременни видове са произлезли от тези първоначални видове, и че естественият отбор действа като запазва видовете, а не като създава нови. Блайт също е вярвал, че човекът е създание различно от животните. Това е особено важно, тъй като хората са направени по Божия образ, свойство, което не може да се приложи към животните (Битие 1:27). Блайт очевидно е смятал естествения отбор за механизъм предназначен пряко или непряко от Бога да даде на Своето създание способност да оцелее в света след Грехопадението и след Потопа. Това е много различно от възгледа на Дарвин. Дарвин пише, “Каква книга един представител на дявола би могъл да напише върху несръчните, прахоснически, непохватно низки и ужасяващо жестоки дела на природата.”[8]

Библейски ли е естественият отбор?

Важно е да осъзнаваме, че естественият отбор е механизъм, който Бог използва, за да даде на организмите способност да се справят с променящата се среда в свят проклет от греха – особено след Потопа. Бог е предузнал, че ще има Грехопадение и Потоп, така че е създал организмите с голямо количество генетично разнообразие, от което може да се избира, което ще доведе до определени характеристики в зависимост от обстоятелствата. Не можем да знаем със сигурност дали тази информация е била част от първоначалното устройство по време на седмицата на Сътворението преди Грехопадението или е била добавена отчасти след Грехопадението (като част от наказанието от Бога върху човека и върху света).[9] Във всеки случай, огромното разнообразие от информация в първоначално създадените видове може да се припише единствено на разум – Бог.

В допълнение, естественият отбор действа да запази генетичната жизненост на първоначално създадените видове като премахва от популацията онези, които имат силно вредни или смъртоносни характеристики. Естественият отбор действащ върху генетичната информация е основният механизъм, който обяснява как организмите биха могли да оцелеят след Грехопадението и Потопа, когато светът се е променил значително в сравнение с Божието първоначално сътворение.

Нека да отделя малко място да изясня един важен теологичен въпрос, за да няма объркване. Смъртта влезе в света като следствие от греха. Следователно смъртта е в света като наказание за непокорството на човека против Бога, и трябва да ни напомня, че светът е проклет поради греха и се нуждае от Спасител. Смъртта не е добро нещо и е наречена враг (1 Коринтяни 15:26).

Но трябва да помним, че в Своята безгранична мъдрост Бог може да направи добро да произлезе от всичко, и смъртта не е изключение. Бог може да направи добро да произлезе дори от самата смърт. Естественият отбор, макар и движен от смъртта, помага на популациите да се избавят от генетични дефекти и др. По същия начин, без смърт Христос нямаше да има нищо да побеждава, и да бъде прославен в Своето Възкресение.

И така, какво може да постигне естественият отбор, и какво не може? Таблицата показва някои от главните точки.

Естественият отбор може	Естественият отбор не може
1. Да намали генетичната информация. 1. Да увеличи или да създаде нова генетична информация. 2. Да направи организмите да оцеляват по-добре в дадена среда. 2. Да направи организмите да еволюират от молекули до човек. 3. Да действа като “селектор.” 3. Да действа като “създател.” 4. Да поддържа креационистката “овощна градина” на творението. 4. Да поддържа еволюционното “дърво” на живота.

Еволюционното дърво, което твърди, че всички днешни видове са произлезли от един общ прародител (който сам по себе си е еволюирал от неживи химически съединения).

Креационистката овощна градина,[10] която показва, че разнообразието е развитие в рамките на първоначалните видове от Битие с течение на времето.[11]

Естественият отбор и кучетата

Нека да покажем на практика възможностите и ограниченията на естествения отбор като използваме примера с различна дължина на козината при кучетата (естествена разновидност).

Има много различни видове кучета – някои с дълга козина, а някои с къса козина. Първоначалният вид куче, най-вероятно наподобяващ съвременния вълк, е имал няколко разновидности на гена за дължина на козината. Ще означим с L разновидността на гена представляваща дълга козина, а с S разновидността на гена представляваща къса козина.

Първоначалният вид куче вероятно е бил смес от различни гени за дължина на козината, включващ едновременно L и S. Поради тази смес те най-вероятно са имали характеристиката средна дължина на козината. Когато две животни от първоначалния вид (LS кучета) са се кръстосвали, техните генетични разновидности са можели да се видят в потомството по три начина – LL с дълга козина, LS със средна козина и SS с къса козина.

Тогава, ако две кучета с дълга козина са се кръстосвали, единственият възможен резултат за потомството ще бъде LL, дълга козина. Както може да се види в примера по-долу, кучетата с дълга козина са изгубили S-разновидността на гена и следователно не са способни да произвеждат кучета с къса или средна козина. Тази загуба може да бъде предимство, ако тези кучета с дълга козина живеят в област с ниски температури. Така кучетата с дълга козина ще бъда естествено отбрани, тъй като ще оцеляват по-добре в дадената среда. В края на краищата мнозинството от популацията на кучета в тази област ще имат дълга козина.

Но загубата на S-разновидността може да бъде недостатък за кучетата с дълга козина, ако климатът стане по-топъл или ако кучетата се преместят на по-топъл климат. Поради намаленото генетично разнообразие (липса на S-ген) те не могат да произвеждат кучета с къса козина, която е необходима за да оцелеят по-добре в топла среда. В такава ситуация кучетата с дълга козина ще бъдат необлагодетелствани и ще измрат.

Когато двете кучета представляващи вида куче са излезли от Ноевия ковчег и са започнали да разпространяват потомството си по земята, можем да видим как едни разновидности са били облагодетелствани, а други не.

Като използваме точките от таблицата за това, което естественият отбор може да постигне, може да се види, че:

1. Чрез естествения отбор се губи генетична информация (разнообразие).

2. Кучетата с дълга козина оцеляват по-добре в студена среда; те са по-неспособни да оцеляват в топла среда, и обратно.

3. Облагодетелствана е конкретна характеристика в популацията от кучета.

4. Кучетата са все още кучета, тъй като разновидностите са в границите на “вида.”

Естественият отбор на естествена разновидност в рамките на вида куче не е пример за еволюция, тъй като не води до образуване на различен вид животно като кон, мечка или човек. Вместо това той е свидетелство за благодатта на Бога в това, че е дал способност на Своето творение да оцелява в променената среда на света след Грехопадението и след Потопа.

Естественият отбор и бактериите

Друг пример за естествен отбор е устойчивостта на антибиотици при бактериите. Такъв естествен отбор често се описва като еволюция в действие, но в този случай естественият отбор работи чрез мутации, а не чрез естествени разновидности.

Антибиотиците са естествени продукти произвеждани от гъби и бактерии, и антибиотиците, които използваме днес, обикновено са производни на оригиналните продукти. Поради тази връзка не е изненада, че някои бактерии имат устойчивост на определени антибиотици; те трябва да са, за да са конкурентни в своята среда. Всъщност, ако вземете малко пръст от земята около къщата ви, ще намерите бактерии устойчиви на антибиотици.

Бактерията може да придобие устойчивост по два основни начина:

1. Като изгуби генетична информация, и

2. Като използва естествена характеристика от размяна на ДНК – бактерията придобива устойчивост от друга бактерия, която е устойчива.

Нека да разгледаме първия случай. Антибиотиците обикновено се съединяват с белтък в бактерията и ѝ пречат да функционира правилно, което убива бактерията. Устойчивите на антибиотици бактерии имат мутация в ДНК, която е кодирана за този белтък. Тогава антибиотикът не може да да се съедини с белтъка произведен от мутиралата ДНК, и така бактерията остава жива. Но макар че бактериите могат да оцелеят в среда с антибиотици, това си има цена. Ако устойчивите на антибиотик бактерии растат заедно с немутирали бактерии в среда без антибиотици, немутиралите бактерии ще живеят, а мутиралите ще измрат. Това е защото мутиралите бактерии произвеждат мутирал белтък, който не им позволява да се съревновават с другите бактерии за необходимите хранителни вещества. “Свръхмикробите” са всъщност “свръхслабаци.”[12]

Нека да покажем ясно това като разгледаме бактерията Helicobacter pylori. Устойчивата на антибиотици H. pylori има мутация, която води до загуба на информация за производството на даден ензим. Този ензим нормално превръща антибиотика в отрова, което причинява смърт. Но когато антибиотиците се приложат към мутиралата H. pylori, тези бактерии могат да оцелеят, докато нормалните бактерии биват убити. Така че чрез естествен отбор онези, които са изгубили информация, оцеляват и предават тази характеристика на своето потомство.

Сега нека да разгледаме втория метод. Бактерията може да придобие устойчивост на антибиотици като вземе гореспоменатата ДНК от друга бактерия. За разлика от нас, бактериите могат да си разменят ДНК. Важно е да се отбележи, че това все още не се смята за придобиване на генетична информация, тъй като информацията вече съществува, и че макар мутиралата ДНК да е нова за конкретната бактерия, тя като цяло не е нова.

Като използваме точките от таблицата за това, което естественият отбор може да постигне, може да се види, че:

1. Чрез мутациите се губи генетична информация.

2. Устойчивите на антибиотици бактерии оцеляват само в среда с антибиотици; те не са толкова способни да оцеляват в нормална среда. (Важно е да имаме предвид, че придобиването на устойчивост на антибиотици не е пример за благоприятна мутация, а благоприятен резултат от мутация в дадена среда. Тези видове мутации са редки, тъй като потомството им е ограничено на брой, следователно необходимо е запазването на първоначалното генетично разнообразие.)

3. Облагодетелствана е само определена мутация в популацията от бактерии.

4. H. pylori си остава H. pylori. Не е станала никаква еволюция за да я превърне в нещо друго – тя все още е разновидност на същата бактерия.

Устойчивостта на антибиотици при бактериите не е пример за еволюция в действие, а само пример на естествен отбор, тълкуван правилно само от библейска/креационистка гледна точка.

Видово обособяване – възможен резултат от естествения отбор

Видът може да се дефинира като популация от организми, която се е променила толкова значително, че вече не може да се кръстосва с първоначалната популация. Като използваме примера с кучетата, възможно е кучетата с дълга козина да се променят достатъчно (могат да се обособят и други промени за живота в студена среда) до толкова, че вече да не могат да се кръстосват в кучета в къса или средна козина.

Макар еволюционистите да твърдят, че видовото обособяване отнема дълги периоди от време (милиони години), те често са изненадани колко бързо днес се обособяват нови видове. Видово обособяване е наблюдаване да става само за няколко години при гупи, гущери, плодови мушици, комари, чинки и мишки.[13] Това наблюдение не е изненадващо за креационистите, тъй като всички видове в миналото и днес е трябвало да са произлезли за по-малко от 6,000 години от първоначалните сътворени видове. Всъщност такива процеси (и вероятно и други генетични фактори) трябва да са протичали много бързо след Потопа, произвеждайки разновидности във всеки вид. Такива процеси са като цяло причината за появата на огромното многообразие, което виждаме в живия свят.[14]

Никога не е наблюдавано видовото обособяване да образува организъм от различен вид, като да се получи котка от вида куче. Видовото обособяване действа само в рамките на вида. Еволюцията изисква естественият отбор и видовото обособяване да създават нови видове от предишен вид (напр. еволюиране на динозаври в птици). Но видовото обособяване води до загуба на информация, а не до придобиване на информация, както се изисква от еволюцията. Следователно видовото обособяване като възможен резултат от естествения отбор не може да се използва като механизъм за еволюция от молекулите до човека.

Заключение

Когато разглеждаме естествения отбор като възможен механизъм за еволюцията, важно е да дадем дефиниции на понятията. Еволюционистите и библейските креационисти гледат по различен начин на тези понятия, но в крайна сметка всичко се свежда до това как тълкуваме данните според основата, на която сме застанали. Дали разглеждаме естествения отбор използвайки Божието Слово като основа, или използваме човешките истини като наша основа?

Креационисткият възглед за естествения отбор е подкрепен и от Библията, и от науката. Естественият отбор е нареден от Бога процес, който дава на организмите способност да оцелеят в света след Грехопадението и след Потопа. Той е наблюдавана реалност, която става в настоящето и се възползва от разновидностите в рамките на първоначалните видове, и действа за да запази генетичната жизненост на видовете.

Просто казано, промените, които се наблюдават днес, показват промяна в рамките на създадените видове – хоризонтална промяна. За модела на еволюция от молекулите до човека трябва да има промяна от един вид в друг – вертикална промяна. Това просто не е наблюдавано. Никога не сме виждали бактерия като H. pylori да се промени в нещо като куче. Наблюдаваме промени само в рамките на всеки създаден вид.

Еволюцията изисква нарастване на информацията, което води до целенасочено развитие от молекулите до човека. Естественият отбор не може да бъде механизъм за еволюцията, тъй като води до намаляване на информацията и не е целенасочен. Като следствие от естествения отбор може да се получи видово обособяване, но то става единствено в рамките на първоначалния вид. Следователно това също не е механизъм за еволюцията, а само потвърждава библейския модел.

Естественият отбор не може да бъде двигателната сила за еволюцията от молекулите до човека, тъй като няма такива способности, нито трябва да се бърка с еволюцията от молекулите до човека. Той е наблюдавано явление, което запазва генетичната жизненост и позволява ограничени промени в рамките на вида – нищо повече, нищо по-малко. Той е превъзходно потвърждение на библейската история.

---

[1] Michael A. Park, Introducing Anthropology: An Integrated Approach, 2nd Ed., glossary, highered.mcgraw-hill.com/sites/0072549238/student_view0/glossary.html, 2002.

[2] National Geographic’s strange days on planet earth, glossary, www.pbs.org/strangedays/glossary/N.html.

[3] Dinosaurs – glossary of terms, www.internal.schools.net.au/edu/lesson_ideas/dinosaurs/glossary.html.

[4] S. J. Gould, What does the dreaded “E” word mean, anyway? Natural History 109(1):28-44, 2000.

[5] D. O’Leary, By Design or by Chance? Castle Quay, Kitchener, Ontario, Canada, 7, 2004.

[6] Eugenie C. Scott, Creation or Evolution? www.ncseweb.org/resources/articles/6261_creation_or_evolution__1_9_2001.asp.

[7] J. Foard, The Darwin papers, “Edward Blyth and natural selection,” www.thedarwinpapers.com.

[8] Letter from Charles Darwin to Joseph Hooker, Darwin Archives, Cambridge University, July 13, 1856.

[9] Виж глава 21 в тази книга.

[10] Д-р Курт Уайз измисли аналогията за “овощната градина” в началото на 90-те.

[11] Креационистите често наричат тези видове барамин, от еврейските думи бара – създавам, и мин – вид.

[12] C. Wieland, Superbugs not super after all, Creation 20(1):10-13, June-August 1992. Достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/go/superbugs.

[13] D. Catchpoole and C. Wieland, Speedy species surprise, Creation 23(2):13-15, March 2001. Достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v23/i2/speciation.asp.

[14] C. Wieland, Darwin’s finches, Creation 14(3):22-23, June 1992. Достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/go/finches.