Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

17

Има ли наистина различни раси?

КЕН ХАМ


Какво става, ако китаец иска да се ожени за полинезийка, или африкански негър да се ожени за японка, или индиец за бяла американка – дали такива бракове биха били според библейските принципи?

Значителен брой християни биха казали, че такива “междурасови” бракове пряко нарушават Божиите принципи в Библията и не трябва да бъдат позволявани.

Дали Божието Слово наистина осъжда споменатите по-горе бракове? Има ли всъщност такова нещо като междурасов брак?

За да отговорим на тези въпроси, трябва първо да разбираме какво учат относно “расите” Библията и науката.

Какво представлява “расата”?

През 19 век, преди да бъде популяризирана Дарвиновата еволюция, повечето хора, когато са говорели за “раси,” са имали предвид групи като “английската раса,” “ирландската раса,” и така нататък. Но всичко това се променя, когато през 1859 Чарлс Дарвин издава своята книга За произхода на видовете чрез естествен отбор, или запазването на превъзхождащите раси в борбата за живот.

Дарвиновата еволюция е била (и все още е[1]) по същество расистка философия, като учи, че различни групи или “раси” от хора са еволюирали по различно време и с различни темпове, така че някои групи са по-близо до своите маймуноподобни предци от други. Водещият еволюционист Стивън Джей Гулд твърди, “Биологичните аргументи в подкрепа на расизма може и да са съществували преди 1859, но те нарастват многократно с възприемането на еволюционната теория.”[2]


Австралийските аборигени, например, са били смятани за липсващото звено между маймуноподобния прародител и останалата част от човечеството.[3] Това е довело до ужасни предразсъдъци и несправедливости към австралийските аборигени.[4]

Ернст Хекел, известен като популяризатор на вече дискредитираната идея, че “онтогенията припомня филогенията,”[5] заявява:

На най-ниското ниво на човешкото умствено развитие са австралийците, някои полинезийски племена, бушмените, хотентотите и някои негърски племена. Но вероятно нищо не е по-забележително в това отношение от това, че някои от най-дивите племена в южна Азия и източна Африка нямат никаква следа от първите основи на всякаква човешка цивилизация, на семеен живот и брак. Те живеят заедно на стада, като маймуните.[6]

Расистко отношение подхранвано от еволюционното мислене е до голяма степен причината африкански пигмей да бъде показван заедно с орангутан в клетка в зоологическата градина в Бронкс.[7] Всъщност преди време конгоанските пигмеи са били смятани за “малки маймуноподобни, елфоподобни твари,” които “изявяват много маймуноподобни характеристики в своите тела.”[8]

Като следствие от Дарвиновата еволюция мнозина по света започват да мислят за различните групи хора по света като представляващи различни “раси,” но в контекста на еволюционната философия. Това е довело много хора днес, съзнателно или несъзнателно, да развият вътрешни предразсъдъци спрямо определени групи хора.[9]

Но всички човешки същества по света днес са класифицирани като Homo sapiens sapiens. Учените днес признават, че от биологична гледна точка всъщност има само една човешка раса. Например, един учен заяви на Конвенцията за научен напредък в Атланта, “Расата е социална конструкция произхождаща предимно от схващания обусловени от събитията в записаната история, и в основата ѝ няма никаква биологична реалност.” Същият този човек продължи, “Любопитно е, че идеята много се приближава до това да е американска измислица.”[10]

Съобщавайки за изследвания върху идеята за расите, ABC News заявява, “Все повече учени откриват, че разликите между хората са културни, не расови. Някои дори казват, че думата раса трябва да бъде изоставена, тъй като е безсмислена.” Статията продължава като казва, че “ние възприемаме идеята за раса, тъй като тя е удобен начин да се поставят хората в общи категории, често за да ги потискаме – като най-зловещият пример е Хитлерова Германия. И расовите предразсъдъци съществуват по целия свят.”[11]

В статия в Journal of Counseling and Development[12] изследователи твърдят, че понятието “раса” е по същество толкова безсмислено, че трябва да бъде изоставено напълно.

Наскоро учени работещи върху структурата на човешкия геном обявиха, че са “съставили карта на цялата последователност на човешкия геном и изследователите единодушно са заявили, че има само една раса – човешката раса.”[13]


Аз лично вярвам, че заради влиянието на Дарвиновата еволюция и следващите от нея предразсъдъци всеки (и особено християните) трябва да изостави понятието “раси.” Вместо това можем да говорим за различни “групи хора” по целия свят.

Библията и “расите”

Библията дори не използва думата раса по отношение на хората,[14] а описва всички човешки същества като “от една кръв” (Деяния 17:26). Разбира се, това подчертава, че всички сме роднини, тъй като всички хора са наследници на първия човек, Адам (1 Коринтяни 15:45),[15]който е бил създаден по Божия образ (Битие 1:26-27).[16] Последният Адам, Исус Христос (1 Коринтяни 15:45), също стана потомък на Адам. Всеки потомък на Адам може да бъде спасен, защото нашият общ кръвен роднина (Исус Христос) умря и възкръсна. Затова благовестието може (и трябва) да се проповядва на всички племена и народи.

Може ли Библията да се използва за оправдание на расистко мислене?

Възниква неизбежният въпрос, “Ако Библията поучава, че всички хора са еднакви, къде е била църквата по времето на робството и сегрегацията? Библията всъщност не насърчава ли заробването на хората един от друг?”

И Старият, и Новият Завети на Библията споменават роби и робство. Както с всички други библейски текстове, те трябва да се разбират в техния граматико-исторически контекст.

Д-р Уолтър Кайзър, бивш президент на теологичната семинария Гордън-Конуел, и преподавател по Стар Завет, заявява:

Законите относно робството в Стария завет очевидно действат като регулатор на практика, която е била използвана като средство за заемане на пари между евреи, или за решаване на проблема с военнопленници. Институцията на робството сама по себе си не е осъдена никъде; но също тя не е съдържала по-късните идеи на онези, които са търгували с човешки живот като обикновена стока. . . . Във всички случаи институцията е била внимателно надзиравана и пророците и други са обявявали божествено осъждение върху всички злоупотреби, които са виждали.[17]

Йов е осъзнавал, че всички хора са равни пред Бога, и че всички трябва да бъдат считани пред Създателя за носители на Божия образ.

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене, то какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети? Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата? (Йов 31:13-15)

Коментирайки бележките, които Павел отправя към робите в своите послания, Питър Дейвидс пише:

Църквата никога не е възприемала правило, че новоповярвалите трябва да освобождават робите си. Християните не са под закон, а под благодат. Но в литературата от втори век и по-късно четем за много господари, които при повярването си освобождават своите роби. Реалността е, че е трудно да наричаш човека роб през седмицата и след това да се отнасяш към тях като брат или сестра в църквата. Рано или късно следствията от царството, което са преживявали в църквата, са прониквали в поведението на господарите през седмицата. В края на краищата Павел предизвиква революция, не отвън, а отвътре, в която промененото сърце произвежда променено поведение, и това в края на краищата довежда до обществена промяна. Тази промяна е ставала навсякъде, където Божието царство е било изявявано чрез църквата, така че светът да може да види, че вярата в Христос всъщност е промяна на целия човек.[18]

Хората, които изработват своята християнска вяра на практика, осъзнават, че принудителното заробване на друго човешко същество противоречи на библейското учение, че всички хора са създадени по Божия образ и са равни пред Бога (Галатяни 3:28; Колосяни 3:11). Всъщност най-пламенните аболюционисти през последните векове са били вярващи в Библията християни. Джон Уесли, Гранвил Шарп, Уилиям Уилберфорс, Джонатан Едуардс и Томас Кларксън са проповядвали против злото на робството и са работели за премахването на търговията с роби в Англия и Северна Америка. Хариет Бийчър Стоу изразява това послание в своя известен роман, Чичо Томовата колиба. И разбира се, кой може да да забрави промяната в най-известния от всички търговци на роби? Джон Нютън, автор на “Amazing Grace,” в края на краищата става аболюционист след своето обръщане към християнството, когато възприема истината на Писанието.

“Расови” разлики

Но някои хора смятат, че трябва да има различни човешки раси след като очевидно има големи разлики между различните групи, като цвят на кожата и форма на очите.

Но истината е, че тези така наречени “расови характеристики” са само незначителни разновидности между човешките групи. Учените са открили, че ако вземем кои да е двама човека в света, основните генетични разлики между тези двама човека обикновено ще са около 0.2 процента – дори да идват от една и съща група.[19] Но тези така наречени “расови” характеристики, които хората смятат за значителни разлики (цвят на кожата, форма на очите, и т.н.) “са само 0.012 процента от биологичните разлики между хората.”[20]

Д-р Нарълд Пейдж Фриймън, изпълнителен директор и президент на хирургическото отделение в болницата Норт Дженеръл в Манхатън подчертава, “Ако попитате какъв процент от вашите гени се изявяват във външния ви вид, основата да говорим за раси, отговорът би бил около 0.01 процента.”[21]

С други думи, така наречените “расови” разлики са напълно незначителни – като цяло има повече разлики вътре в рамките на групата отколкото между две групи. Ако бял човек търси подходящ орган за трансплантация, например, най-доброто съвпадение може да дойде от негър, и обратното. ABC News твърди, “Фактите показват, че между нас има разлики, но те идват от културата, не от расата.”[22]


Единствената причина много хора смятат, че тези разлики са значителни, е защото са израснали в общество, което ги е научило да гледат по този начин на разликите. Д-р Дъглас Уолъс, професор по молекулярна генетика в медицинското училище в университета Емъри в Атланта заявява, “Критериите, които хората използват за расите, са основани изцяло на външни характеристики, които сме програмирани да забелязваме.”[23]

Ако Библията поучава и науката потвърждава, че всички сме от една и съща човешка раса и всички са роднини като потомци на Адам, тогава защо като че ли има такива големи разлики между нас (например в цвета на кожата)? Отново, отговорът идва с библейски основано разбиране на науката.

“Цвят” на кожата

Исус обича децата, всички деца на света. Червени и жълти, черни и бели, всички са скъпоценни в Неговите очи.

Когато Исус каза, “Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство” (Матей 19:14), той не разграничи между различни цветове на кожата. Всъщност учените са открили, че има един основен пигмент наречен меланин, който създава цвета на нашата кожа. Има две основни форми меланин: евмеланин (кафяво-черно) и феомеланин (червено-жълто). Те се съчетават за да ни дадат конкретния тен на кожата, който имаме.[24]

Меланинът се произвежда от меланоцити, които са клетки в долния слой на епидермиса. Без значение какъв е тенът на кожата ни, всички имаме приблизително една и съща концентрация на меланоцити в нашите тела. Меланоцитите вкарват меланин в меланозоми, които прехвърлят меланина в други кожни клетки, които имат способност да се делят (стволови клетки), предимно в долния слой на епидермиса. Според един експерт,

Меланозомите (малки пакети меланин) са малко по-големи и по-многобройни на клетка при хората с тъмна кожа в сравнение с хората със светла кожа. Те също не се разлагат така лесно, и проникват в по-големи количества в съседните клетки.[25]

В стволовите клетки пигментът действа като образува малък тъмен чадър около ядрото. Меланинът предпазва епидермалните клетки от повреждане от слънчевата светлина. При хората с по-светла кожа голяма част от пигмента се губи след като тези клетки се делят и техните дъщерни клетки се придвижат нагоре в епидермиса, за да образуват горния мъртъв слой – stratum corneum.

Генетиците са открили, че четири до шест гена, всеки с множество алели (или разновидности), управляват количеството и вида на произвеждания меланин. Поради това съществува голямо разнообразие от тенове на кожата. Всъщност е доста лесно за едно семейство да произведе голямо разнообразие от цветове на кожата само за едно поколение, както ще покажем по-долу.


Наследственост

ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е молекулата на наследствеността, която се предава от родителите на детето. При хората детето наследява 23 хромозоми от всеки родител (бащата дава 23 чрез сперматозоида, а майката дава 23 чрез яйцеклетката). В момента на зачатието тези хромозоми се съединяват за да образуват уникално съчетание на ДНК, което контролира голяма част от онова, което прави детето човек. Всяка двойка хромозоми съдържа стотици гени, които регулират физическото развитие на детето. Забележете, че при зачатието не се образува нова генетична информация, а ново съчетание на вече съществуваща генетична информация.

За да покажем основните генетични принципи в определянето на тена на кожата, ще използваме опростено обяснение,[26] със само два гена контролиращи производството на меланин. Да речем, че А и В разновидностите на гена произвеждат много меланин, докато a и b произвеждат малко количество меланин.

Ако сперматозоидът от бащата носи разновидността AB и яйцеклетката на майката носи AB детето ще бъде AABB, с много меланин, и следователно с много тъмна кожа. Ако и двата родителя носят разновидността ab, детето ще бъде aabb, с много малко меланин, и следователно много светла кожа. Ако бащата носи AB (много тъмна кожа), а майката носи ab (много светла кожа), детето ще бъде AaBb, със средно кафяв тен на кожата. В действителност мнозинството от хората по света имат средно кафяв тен.


Просто упражнение с квадрата на Пънет показва, че ако всеки родител има средно кафяв тен на кожата (AaBb), комбинациите, които те биха произвели, ще доведат до голямо разнообразие от тенове само в едно поколение. На основата на цветовете на кожата на хората днес, можем да заключим, че Адам и Ева най-вероятно са имали средно кафяв цвят на кожата. Техните деца и децата на техните деца вероятно са имали от много светъл до много тъмен цвят на кожата.

В действителност никой няма червена, жълта или черна кожа. Всички имаме един и същ основен цвят, просто различни оттенъци. Всички имаме едни и същи пигменти – просто нашите тела имат различни комбинации от тях.[27]

Меланинът също определя цвета на очите. Ако ирисът на окото съдържа по-голямо количество меланин, то ще бъде кафяво. Ако ирисът има малко количество меланин, окото ще бъде синьо. (Синият цвят на очите е следствие от начина, по който светлината се разпръсва при отразяване от тънкия слой кафяво оцветен меланин.)

Цветът на косата също се влияе от производството на меланин. Кафява до черна коса произлиза от по-голямо производство на меланин, докато по-светлата коса идва от по-малко меланин. Хората с червена коса имат мутация в един от гените, която причинява производство на по-голямо съотношение на червеникавата форма на меланин (феомеланин).[28]

ДНК също контролира основната форма на очите ни. Хората, чиито ДНК произвежда допълнителен слой мастна тъкан около очите, имат очи във формата на бадеми (това е обичайно сред хората в Азия). Всички групи хора имат мастна тъкан около очите, някои просто имат повече или по-малко.

Произход на групите

Хората с по-тъмна кожа обикновено живеят в по-топъл климат, докато хората с по-светла кожа живеят в по-студен климат. Защо определени характеристики преобладават с определени региони по света?

Знаем, че първите хора са били Адам и Ева. Техните потомци са населили земята. Но населението на света е било намалено до осем човека по време на Ноевия Потоп. От тези осем човека са дошли всички племена и народи. По всяка вероятност тенът на кожата на Ной и неговото семейство е бил средно кафяв. Това би дало възможност на синовете му и техните жени да произведат голямо разнообразие от тенове само за едно поколение. Тъй като е имало един език и всички са живеели недалеч един от друг, преградите, които биха възпрепятствали браковете между техните потомци не са били така големи, както са днес. Следователно отличителните разлики в чертите и цвета на кожата сред населението не са били така преобладаващи, както са днес.

В Битие 11 четем за бунта при Вавеловата кула. Бог осъди този бунт като даде на всяка семейна група различен език. Това направи невъзможно за групите да се разбират едни други, така че те са се разделили, като всяко семейство е поело по своя си път и е намерило друго място за живеене. Следствието е, че хората са се разпръснали по земята.[29]

Поради новите езикови и географски бариери групите вече не са се смесвали свободно с други групи, и следствието е било разделяне на генетичния фонд. Образували са се различни общества, като във всяка група определени характеристики са станали преобладаващи. Характеристиките на всяка група са ставали все по-изявени с раждането на нови поколения деца. Ако се върнем назад във времето до Вавел и смесим хората в напълно различни семейни групи, могат да се получат групи с напълно различни характеристики. Например, бихме могли да намерим група със светла кожа със ситно къдрава черна коса и със сини азиатски очи. Или група с много тъмна кожа, сини очи и права кафява коса.[30]

Някои от тези характеристики (цвят на кожата, форма на очите и така нататък) са станали общи характеристики за всяка конкретна човешка група чрез различни фактори на отбор (околна среда, сексуални и т.н.) или мутации.[31] Например, поради защитното действие на меланина, хората с по-тъмна кожа имат повече вероятност да оцелеят в области, където слънчевата светлина е по-силна (по-топлите тропически области около екватора), тъй като е по-малко вероятно да страдат от болести като рак на кожата. Хората с по-светла кожа нямат меланина, който е необходим за да ги защити от вредните ултравиолетови лъчи, така че е по-вероятно да умрат преди да достигнат до зрялост. Ултравиолетовото излъчване също унищожава витамин В9, който е необходим за синтеза на ДНК при деленето на клетките. Ниските нива на витамин В9 при бременни жени могат да доведат до дефекти в развиващото се бебе. Отново, поради това естественият отбор би работил против светлокожите хора в областите със силна слънчева светлина.

От друга страна, меланинът действа като естествен слънцезащитен екран, ограничаващ способността на слънчевата светлина да стимулира черния дроб да произвежда витамин D, който помага на тялото да поема калций и да изгражда силни кости. Тъй като хората с по-тъмна кожа имат нужда от повече слънчева светлина за да произвеждат витамин D, те могат да не са така способни да оцелеят в области на по-малко слънчева светлина (северните, по-студени региони) както техните роднини с по-светла кожа, които не се нуждаят от толкова много слънчева светлина за да произвеждат достатъчни количества витамин D. Хората без витамин D имат по-голяма вероятност да развият болести като рахит (който е свързан с недостатъчни количества калций), който може да причини забавен растеж и счупвания на костите. Известно е, че хората живели в Англия по време на Индустриалната революция бързо са развивали рахит поради липсата на слънчева светлина.[32]

Разбира се, това са обобщения. Има и изключения, както при ескимоските племена с по-тъмна кожа живеещи в студените северни области. Но тяхната храна се състои от риба, чието масло е пряк източник на витамин D, което може да обясни тяхното оцеляване в тези области.

Истинската наука днес съвпада с библейския възглед, че всички хора са роднини – от биологична гледна точка има само една раса. Следователно, връщайки се към нашия първоначален въпрос, по същество няма такова нещо като междурасов брак. И така, остава следното – има ли нещо в Библията, което говори ясно против бракове между мъже и жени от различни групи?

Разпръсването при Вавел

Забележете, че контекстът на Битие 11 показва ясно, че причината Бог да разпръсне хората по земята беше, че те се бяха обединили в бунт против Него. Някои християни използват това събитие за да намерят основание за своите аргументи против така наречения междурасов брак. Според тях този текст показва, че Бог заявява, че хората от различни расови групи не могат да се женят, така че народите да останат разделени. Но в този текст няма такова твърдение, че “междурасовият брак” е под осъждение. Освен това, през годините е имало толкова много смесване на човешки групи, че не е невъзможно за всеки човек днес да проследи своите предци за да разбере от кои точно групи е произлязъл.

Трябва да осъзнаваме, че върховният Бог Създател владее над народите на този свят. Павел ясно казва това в Деяния 17:26. Някои хора погрешно твърдят, че този стих означава, че хората от различни групи не трябва да се женят. Но този стих няма нищо общо с женене. Както Джон Джил ясно показва в своя класически коментар, контекстът е, че Бог управлява всичко – къде, как и за колко дълго време всеки човек, племе или народ ще живее, преуспява и загива.[33]

Във всичко това Бог работи да изкупва за Себе Си хора, които са едно в Христос. Библията ясно казва в Галатяни 3:28, Колосяни 3:33 и Римляни 10:12-13, че по отношение на спасението няма разлика между мъжко и женско или между юдеин и грък. Всяко разделение между хората е унищожено в Христос. Като християни ние сме едно в Христос и следователно имаме обща цел – да живеем за Онзи, Който ни е направил. Това единство в Христос е жизненоважно за разбиране на брака.

Целта на брака

Малахия 2:15 ни казва, че важна цел на брака е да произвежда праведно потомство – потомство, което е научено в пътя на Господа. Исус (в Матей 19) и Павел (в Ефесяни 5) казват ясно, че когато един мъж и една жена се оженят, те стават една плът (защото исторически са били една плът – Ева е била направена от Адам). Също, мъжът и жената трябва да са едно духовно, за да могат да изпълнят заповедта да произвеждат праведно потомство.

Затова Павел заявява във 2 Коринтяни 6:14, “Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?”

Следователно, според Библията, против кои от следните бракове на илюстрацията ни предупреждава Бог?


Отговорът е очевиден – номер 3. Според Библията главното правило в брака е християнин да се жени само за християнка.

За съжаление има много християнски семейства, където родителите са по-загрижени децата им да не се оженят за някой от друга “раса,” отколкото дали се женят за християнин или не. Когато християни се женят за нехристияни, това унищожава духовното (но не и физическото) единство в брака, което води до негативни последствия за двамата и за техните деца.[34]

Ролите в брака[35]

Разбира се, всяка брачна двойка трябва да разбира и приема библейските роли предписани за всеки член на семейството. Нашите конкретни роли и отговорности са разкрити в Писанията. Разгледайте тези целенасочени стихове към бащите:

Бащата ще извести на децата си Твоята вярност (Исая 38:19).

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно (Ефесяни 6:4).

Защото съм го избрал, за да заповяда на децата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него (Битие 18:19).

Това са само някои от многото стихове, които споменават бащите по отношение на обучението на децата. В допълнение, авторът на Псалм 78 непрекъснато увещава бащите да учат децата си, за да може те да не забравят да учат своите деца, за да може те да не забравят какво е направил Бог и да пазят Неговите заповеди. Това включва да изграждат в своите деца правилен библейски мироглед и да им дадат отговори на въпросите, които светът задава относно Бога и Библията (както прави и тази книга). Това също включва грижа и любов към техните съпруги, както Христос възлюби църквата.

Разбира се, точно както Бог показа ясно ролята на мъжа, така също Той е известил Своите намерения относно ролята на праведната жена. В началото Бог направи жената за да допълва онова, което липсваше в Адам, за да може тя да стане негов помощник, за да бъдат двамата наистина едно (Битие 2:15-25). В други библейски стихове жената е насърчавана да бъде жена с характер, да бъде почтена и активна (напр. Притчи 31:10-31). Определено майките също трябва да участват в поучаването на духовните истини на своите деца.

Тези роли важат за всички семейни двойки във всяко племе и народ.

Рахав и Рут

Примерите с Рахав и Рут ни помагат да разбираме как Бог гледа на въпроса за брак между хора, които са от различни народностни групи, но уповават в истинния Бог.

Рахав беше ханаанка. Тези ханаанци имаха нечестиво общество и бяха потомци на Ханаан, сина на Хам. Спомнете си, Ханаан беше проклет поради неговата очевидно бунтовна природа. За съжаление много хора твърдят, че Хам е бил проклет – но това не е вярно.[36] Някои дори казват, че това (несъществуващо) проклятие върху Хам се е предало на черните “раси.”[37] Това е нелепо и е видът лъжеучение, което насърчава и оправдава предразсъдъците против хората с тъмна кожа.

Традиционно се смята, че същата Рахав е спомената в Матей 1, в родословието водещо до Христос. Така Рахав, потомка на Хам, трябва да се е омъжила за израилтянин (потомък на Сим). Тъй като това очевидно е бил одобрен от Бога брак, той подчертава факта, че конкретната “народностна група,” от която е дошла Рахав, няма значение – има значение единствено това, че тя повярва в Бога на израилтяните.

Същото може да се каже за Рут, която като моавка също се омъжи за израилтянин и също е спомената в родословието в Матей 1, което води до Христос. Преди да се омъжи, тя изповяда вяра в истинния Бог (Рут 1:16).

Когато Рахав и Рут станаха Божии деца, вече нямаше никакво препятствие за израилтяни да се оженят за тях, дори да бяха от различни народностни групи.

Истинският възглед на Библията за “междурасов брак”

Ако човек иска да използва понятието “междурасов,” тогава истинският междурасов брак, в който Бог казва да не влизаме, е когато дете на последния Адам (който е ново създание в Христос – християнин) се ожени за някой, който е непокаяно дете на първия Адам (който е мъртъв в престъпление и грях – нехристиянин).[38]

Междукултурни проблеми

Тъй като много народностни групи са били разделени едни от други след Вавеловата кула, те са развили множество културни разлики. Ако двама души от различни култури се оженят, между тях може да има много проблеми в общуването, дори ако и двамата са християни. Също, различни могат да са и очакванията относно взаимоотношенията с роднините. Дори хора от различни англоговорящи страни могат да имат проблеми с общуването, тъй като думите могат да имат различни значения. Брачните консултанти трябва подробно да разглеждат това, предвиждайки проблемите и давайки конкретни примери, тъй като някои бракове са се провалили поради такива културни разлики. Но такива проблеми нямат нищо общо с генетика или “раси.”

Заключение

1. Няма библейско основание да се твърди, че хора от различни така наречени “раси” (по-добро название е народностни групи) не трябва да се женят помежду си.

2. Библейската основа за брака ясно показва, че християните трябва да се женят единствено за християни.

Когато християните легалистично наложат небиблейски идеи, като забрана за междурасови бракове в тяхното общество, те насърчават продължаването на предразсъдъци, които често са възникнали поради влиянието на еволюцията. Ако наистина сме честни, в страни като Америка главната причина християните да са против междурасовите бракове е в повечето случаи цветът на кожата.

Църквата може до голяма степен да премахне напрежението относно расизма (особено в страни като Америка), ако църковните водачи поучават библейските истини относно нашия общ произход; всички хора са произлезли от един мъж и една жена; всички хора са равни пред Бога; всички са грешници и се нуждаят от спасение; всички имат нужда да изграждат своето мислене върху Божието Слово и според него да преценяват всички свои културни характеристики; всички трябва да бъдат едно в Христос и да прекратят своя бунт против своя Създател.

Християните трябва да гледат на брака както Бог гледа на всеки един от нас. Когато пророк Самуил отиде да помаже следващия цар на Израел, той си помисли, че най-големият от синовете на Есей е очевидният избор поради външния му вид. Но в 1 Царе 16:7 четем, “Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.” Бог не гледа на нашия външен биологичен изглед; Той гледа на нашето вътрешно духовно състояние. И когато разглеждаме брака, брачните партньори трябва да гледат на вътрешното духовно състояние на всеки партньор, защото истината е, че онова, което действително има значение, е което е вътрешно и духовно.


[1] J. P. Rushton, professor of psychology at the University of Western Ontario, Lond, Ontario, Canada, Race, Evolution and Behavior, www.harbornet.com/folks/theedrich/JP_Rushton/Race.htm.

[2] S. J. Gould, Ontogeny and Phylogeny, Belknap-Harvard Press, Cambridge, Massachusetts, 1977, 127-128.

[3] Missing links with mankind in early dawn of history, New York Tribune, p. 11, February 10, 1924.

[4] D. Monaghan, The body-snatchers, The Bulletin, November 12, 1991, pp. 30-38; Blacks slain for science’s white superiority theory, The Daily Telegraph Mirror, April 26, 1994.

[5] За повече информация относно лъжата на тази теория, виж www.answersingenesis.org/go/embryonic.

[6] E. Haeckel, The History of Creation, 1876, 363.

[7] J. Bergman, Ota Benga: the man who was put on display in the zoo! Creation 16(1):48-50, 1993.

[8] A. H. J. Keane, Anthropological curiosities; the pygmies of the world, Scientific American, Supplement 1650, 64:99, 1907, pp. 107-108.

[9] Това не означава, че еволюцията е причина за расизма. Причината за расизма е грехът. Но Дарвиновата еволюция подхранва определена форма на расизъм.

[10] R. L. Hotz, Race has no basis in biology, researchers say, Cincinnati Enquirer, p. A3, February 20, 1997.

[11] We’re all the same, ABV News, September 10, 1998, www.abcnews.com/sections/science/DyeHard/dye72.html.

[12] S. C. Cameron and S. M. Wycoff, The destructive nature of the term race: growing beyond a false paradigm, Journal of Counseling & Development, 76:277-285, 1998.

[13] N. Angier, Do races differ? Not really, DNA shows, New York Times web, Aug. 22, 2000.

[14] В оригинала Ездра 9:2 говори за “семе,” Римляни 9:3 за “роднини по плът.”

[15] За повече относно това учение виж глава 6, Коя е била жената на Каин?

[16] Противно на общоприетите вярвания, човечеството няма общ маймуноподобен прародител с другите примати. За да откриете истината относно въображаемите маймуночовеци, вижте www.answersingenesis.org/go/anthropology.

[17] W. C. Kaiser, Jr. et al., Hard Sayings of the Bible, InterVarsity Press, Downers Grove, Illinois, 1996, 150.

[18] Виж бел. 17, 644.

[19] J. C. Gutin, End of the rainbow, Discover, pp. 72-73, November 1994.

[20] Бел. 12.

[21] Бел. 13.

[22] Бел. 11.

[23] Ibid.

[24] Разбира се, меланинът не е единственият фактор, който определя цветовия тен на кожата: кръвоносните съдове близо до кожата могат да придават червеникав оттенък, докато излишните слоеве мастна тъкан (мазнини) в кожата придава жълтеникав оттенък. Излагането на слънчева светлина може да причини увеличено производство на меланин, което прави кожата по-тъмна, но само до определена степен. Други пигменти също засягат тена на кожата, но като цяло нямат голямо въздействие върху колко тъмна или светла ще бъде кожата. Основният фактор за цвета на кожата е меланинът.

[25] Ackerman, Histopathologic Diagnosis of Skin Diseases, Lea & Febiger, Philadelphia, Pennsylvania, 1978, 44; Lever and Schamberg-Lever, Histopathology of the Skin, 7th ed., J. B. Lippincott, Philadelphia, 1990, 18-20.

[26] Действителната генетика е много по-сложна от това опростено обяснение. Има 4 до 6 гена с множество алели (разновидности) на всеки ген, които действат в условия на непълна доминантност, тоест те работят заедно за да произведат конкретния тен на кожата на човека. Въпреки това, опростяването на обяснението запазва идеята, за която говорим.

[27] Албинизмът произлиза от генетична мутация, която спира обичайното производство на меланин.

[28] За повече информация, виж www.answersingenesis.org/go/red-hair.

[29] Като са се разселвали, семейните групи са носели със себе си знанието, което им е било предадено относно сътворението и Потопа. Макар тези разкази да се променили с времето, те са отражение на истинския разказ намиращ се в Библията. За повече информация, виж www.answersingenesis.org/go/legends.

[30] Това предполага, че всяка характеристика се наследява независимо от другите, което може и да не е вярно. Макар че има много случаи, в които определена характеристика се проявява в човек от различна етническа група (напр. азиатски очи при жена с много тъмна кожа, или сини очи при мъж със ситно къдрава кафява коса и светлокафява кожа).

[31] За повече информация относно действието на отбора и мутациите, виж глава 22 в тази книга.

[32] en.wikipedia.org/wiki/Melanin.

[33] Виж статията върху Деяния 17:26 в John Gill, D. D., An exposition of the Old and New Testament, London: printed for Matthews and Leigh, 18 Strand, by W. Clowes, Northumberland-Court, 1809. Edited, revised, and updated by Larry Pierce, 1994-1995 for Online Bible CD-ROM.

[34] Вярно е, че в някои изключителни случаи, когато християнин се жени за нехристиянин, по Божията благодат нехристиянският партньор е станал християнин. Това е достойно за похвала, но то не отрича факта, че Писанието съветва въобще да не влизаме в такъв брак. Това не означава, че бракът не е действително валиден, нито отрича отговорностите на брачния съюз – виж също 1 Коринтяни 7:12-14, където контекстът е, че единият партньор е станал християнин след брака.

[35] За повече по тази тема виж Ken Ham and Steve Ham, The Genesis of a Legacy. Книгата може да се купи от www.answersbookstore.com.

[36] Виж Битие 9:18-27. Ханаан, най-младият от синовете на Хам, получи проклятието на Ной. Защо? Потомците на Ханаан бяха един от най-нечестивите народи на земята. Например Хората на Содом и Гомора бяха осъдени за своята сексуална неморалност и непокорство. Възможно е действията на Хам към баща му (Битие 9:22) да са съдържали сексуални намеци, и ной е видял същия този проблем в Ханаан и е разбрал, че наследниците на Ханаан ще действат по същия грешен начин. (Библията ясно учи, че неизповяданият грях в едно поколение често става по-голям в следващото поколение.) Проклятието върху Ханаан няма нищо общо с цвета на кожата, а служи като предупреждение към бащите да обучават децата си в поучение и наставление в Господа. Трябва да се справяме с нашия собствен грях и да обучаваме нашите деца да се справят с техния.

[37] Например: “Знаем обстоятелствата, при които потомството на Каин (и по-късно на Хам) беше проклето с това, което ние наричаме негроидни расови характеристики” (Bruce McConkie, Apostle of the Mormon Council of 12, Mormon Doctrine, p. 554, 1958); “Проклятието, което Ной произнесе върху Ханаан, е дало произхода на черната раса” (The Golden Age, The Watchtower [now called Awake!], p. 702, July 24, 1929).

[38] Примери за такива “смесени бракове” и негативните последствия от тях могат да се видят в Неемия 9 и 10 и Числа 25.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов