Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

11

Как животните са се разселили по света от мястото на Ковчега?

ПОЛ Ф. ТЕЙЛЪР


Един въпрос често използван в опит за критикуване на библейските креационисти е разпределението на животните в света. Такова разпределение, казват критиците, доказва, че не е възможно да е имало световен Потоп или Ковчег. Ако Ковчегът е заседнал някъде в Близкия изток, тогава всички животни са слезли от Ковчега на това място, включително животни, които днес не намираме в Близкия изток, нито сред вкаменелостите в тази област. Как кенгурата са стигнали до Австралия, или киви до Нова Зеландия? Как белите мечки са стигнали до Северна Америка и пингвините до Антарктида?

Не е учебник по природни науки

Скептиците често твърдят, “Библията не е учебник по природни науки.” Разбира се, това е вярно – тъй като учебниците по природни науки се променят всяка година, докато Библията е непроменимото Божие Слово – на Бога, Който не може да лъже. И все пак на Библията може да се разчита, когато тя говори по кой да е научен въпрос, включително екологията. Именно Библията ни дава голямата картина. Вътре в тази голяма картина можем да изграждаме научни модели, които ни помагат да обясним как са станали събитията в миналото. Такива модели винаги подлежат на съмнение, но Писанието, към което се отнасят, е непогрешимо. Това означава, че бъдещите изследвания могат и да хвърлят съмнения върху действителния модел, без обаче да хвърлят съмнение върху Писанието.

Като имаме предвид това, трябва да зададем въпроса, “Има ли основан върху Библията модел, който можем да използваме, за да обясним как животните може да са се разселили от мястото, където Ковчегът е заседнал, до съвременните им места?” Отговорът е да.

Категоричните факти

Библейският модел за разселване на животните очевидно трябва да започне с Библията. От Битие можем да вземем следните свързани с този въпрос факти:

  1. “И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота” (Битие 6:19-20). Библията ясно казва, че в Ковчега е имало представители на всички видове дишащи въздух земни животни и птици. Техническият термин използван от някои креационистки учени за тези видове е барамин – което идва от еврейската дума за сътворен вид. В тези барамин се е съдържала цялата необходима информация за възпроизводство на всички съвременни видове. Например, малко вероятно е в Ковчега да е имало два лъва и два тигъра. По-вероятно е да е съдържал две животни от семейство котки, от които са се развили лъвовете, тигрите и другите подобни на котки създания.

  2. Друг урок от Битие 6:20 е, че животните дойдоха при Ной. Нямаше нужда той да отива при тях и да ги лови. Следователно, това запазване на световната фауна е било контролирано от Бога. Божието намерение е било да запази фауната. Следователно реколонизацията на земните маси от животните е било определено от Бога и не е било оставено на случайността.

  3. “А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини” (Битие 8:4). Библията ясно казва, че Ковчегът е заседнал в областта на Арарат, но е имало много спорове дали това е същата област както околностите на съвременната планина известна като Арарат. Както ще видим, този въпрос е важен. Библията използва множествено число на “планини.” Малко вероятно е Ковчегът да е заседнал на върха на планина, по начина често показван в детските книги. По-скоро засядането ще да е било в планинските области в западна Турция, където е разположена планината Арарат, и източен Иран, докъдето се простира планинската верига.

  4. Божията воля е била земята да бъде реколонизирана. “Тогава говори Бог на Ной, казвайки: Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с теб – птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си” (Битие 8:15-19). Изобилието и умножаването на животните също беше Божия воля.

Следователно, библейските принципи, които можем да установим, са, че след Потопа Бог искаше екологичното възстановяване на света, включително уязвимите животински видове, и животните трябва да са се разселили от планинската област известна като Арарат.

Съставянето на какъвто и да е библейски модел на реколонизация трябва да включва тези принципи. Моделът представен по-долу е съставен съвестно за да обясни наблюдаваните факти през “очилата” на Библията. Библията е боговдъхновена, но нашите научни модели не са. Ако в последствие открием, че моделът не може да бъде защитен, това няма да разклати нашето посвещение към абсолютния авторитет на Писанието.

Моделът използва умножаването на кучетата като пример как животните може бързо да са населили отново земята. От Ноевия ковчег да излезли две кучета и са започнали да раждат още кучета. За относително кратък период от време ще е имало невероятен брой кучета от всякакви различни форми и размери.

След това тези кучета са започнали да се разселват от областта Арарат към всички части на планетата.

С разпространяването на тези кучета по света, промените във вида куче са довели до многото разновидности, които виждаме днес. Но е важно да отбележим, че те все още са кучета. Това умножаване на разновидностите вътре във вида е същото за много други видове животни.

Като заключение в този раздел трябва да отбележим още едно нещо. Тъй като няколко пъти използвах думата “реколонизация,” трябва да подчертая, че нямам предвид така наречената теория за реколонизацията. Тази теория ще бъде разгледана по-късно.

Съвременни реколонизации

Едно обвинение отправяно към библейските креационисти е, че кенгурата не биха могли да са скачали до Австралия, тъй като по пътя до Австралия няма вкаменелости от кенгура. Но очакването да бъдат намерени такива вкаменелости е плод на неправилни презумпции. Такова очакване е основано върху презумпцията, че вкаменелостите се образуват постепенно и неизбежно от животински популации. Всъщност образуването на вкаменелости по никакъв начин не е неизбежно. То обикновено изисква внезапно, бързо погребване под земята. В противен случай костите ще се разложат преди перминерализацията. По същия начин човек трябва да попита защо въпреки факта, че в прериите на Северна Америка са се скитали милиони бизони, там не се намират никакви вкаменелости от бизони. Подобно, в Израел не се намират вкаменелости от лъвове, макар да знаем, че едно време там са живеели лъвове.

Могат да се направят сравнения със съвременни реколонизации. Например, Encyclopædia Britannica казва следното относно остров Съртси и Кракатау и умножаването на видовете:

Шест месеца след изригването на вулкан на остров Съртси близо до Исландия през 1963, островът вече е бил колонизиран от няколко вида бактерии мъхове, насекоми и птици. Около година след избухването на вулкана на остров Кракатау в Тихия океан през 1883 на него са се били установили няколко вида трева, насекоми и гръбначни животни. И на Съртси, и на Кракатау, само след няколко десетилетия островите са били достигнати от стотици видове. Не всички видове са успели да се установят за постоянно, но в края на краищата островните популации са се стабилизирали в динамично равновесие.[1]

Следователно не е тайна как нелетящите животни могат да са пътували до далечните части на света след Потопа. Много от тях може да са плавали на големи плаващи дънери на дървета, останали от масивните гори преди Потопа, които са били изкоренени по време на Потопа и вероятно са останали да плават из световните океани в продължение на много десетилетия, носени от световните течения. Други по-късно биха могли да са били донесени от хора. Саволайнен и други предполагат, например, че всички австралийски кучета динго са произлезли от едно единствено домашно куче от Югоизточна Азия.[2] Трето обяснение за възможна по-късна миграция е, че животните може да са прекосили по суша. В края на краищата, точно това е предположението на еволюционистите как много животни и хора са прекосили от Азия в Америка – по суша през Беринговия проток. За да могат такива провлаци да са съществували, трябва да приемем, че морското ниво е било по-ниско в периода след Потопа – допускане основано върху библейския модел за ледниковата епоха.

Ледникова епоха

Както Майкъл Оърд, пенсиониран метеоролог и изследовател на ледниковата епоха, представя в глава 16, малко след Потопа може да е последвала ледникова епоха. В своя подробен анализ Оърд предлага механизъм как редките условия необходими за образуване на ледникова епоха могат да са били създадени от Потопа, и показва как това обяснява видимите доказателства за ледникова епоха.[3]

Резките климатични промени могат да са били причината някои видове да мигрират в определени посоки. Тези резки промени могат също да са обяснението за изчезването на някои от многото изчезнали видове. В допълнение, изследванията на Оърд дават модел как могат да са се развили провлаците от суша между континентите.

Оърд посочва, че определени наблюдавани характеристики от ледниковата епоха причиняват проблеми за еволюциониста, не за креациониста. Следователно креационисткото обяснение за ледниковата епоха по-добре обяснява фактите. Пример за такъв проблем са дисхармоничните асоциации при вкаменелостите – вкаменелости от създания, които нормално са свързани с различни условия (например създания с предпочитание към студен и горещ климат), биват намирани близо едни до други.

Един от по-озадачаващите проблеми за униформистките теории за ледниковата епоха са дисхармоничните асоциации на вкаменелости, при които един до друг са разположени видове от различни климатични условия. Например, вкаменелости от хипопотам са намирани заедно с вкаменелости от северен елен.[4]

Оърд показва, че дори при съвременната топография, ако морското ниво беше по-ниско само с 55 метра, биха съществували множество провлаци, които биха улеснявали миграциите. Но дори има данни, че на някои места, където са необходими свързващи провлаци, земята може да е била дори по-висока от сегашното ниво. Следователно свързващите провлаци създадени от ледниковата епоха съставляват сериозен модел за обясняване как някои миграции са били възможни.

Някои все още остават скептични относно идеята за свързващи провлаци чак до Австралия. Въпреки това, чрез съчетание на методи, които виждаме днес, включително свързващи провлаци, има рационални обяснения как животните биха могли да достигнат най-далечните краища на света. Разбира се, ние не сме били там по онова време за да видим как е станала тази миграция, но хората, които се придържат към библейския мироглед, могат да бъдат сигурни, че животните са успели да стигнат до далечните места, и че има рационални начини това да бъде обяснено.

Следователно не би трябвало да имаме проблем да приемем Библията за вярна. Креационистките научни модели за миграцията на животните са също толкова валидни както и еволюционните модели, ако не и повече. Причината такива модели да бъдат отхвърляни е, че те не съвпадат с ортодоксалния светски еволюционен мироглед.

За нас не е проблем да намерим рационално обяснение защо определени животни не се намират в определени части на света. Например, защо Австралия има такава необикновена фауна, включително толкова много торбести? Торбестите, разбира се, се намират и на други места по света. Например, в Северна и Южна Америка има опосуми, и вкаменелости на торбести са намирани и на други места. Но на много места климатичните промени и други фактори вероятно са довели до тяхното изчезване.

Липсата на големи торбести на другите континенти не е по-голям проблем от липсата на динозаври. Както с много видове днес, те просто са измрели – напомняне за свят проклет от греха. Една възможна теория е, че торбестите – тъй като носят малките си в торби в тялото си – са способни да се придвижват по-далеч и по-бързо от бозайниците, които трябва да спират за да се грижат за малките си. Те са успели да се установят в далечна Австралия преди конкурентите да достигнат континента.

Подобни твърдения могат да се изкажат за многото необикновени видове птици в Нова Зеландия, на острови, на които е нямало бозайници до идването на европейските заселници.

Теория за реколонизацията

Най-логичното тълкуване на библейския разказ за Потопа и времето след него предполага, че животните са слезли от Ковчега и след това са реколонизирали планетата. Сравненията със съвременните миграции и случаи като Съртси показват, че тази реколонизация не е отнела много време. Прекият прочит на Писанието казва, че Ковчегът е заседнал в Араратските планини, най-вероятно в областта на съвременна Турция и Средна Азия. Нашето убеждение също е, че значителното количество смъртни случаи представени в данните от вкаменелости се разбира най-добре като следствие от Потопа в Битие (т.е. мнозинството от вкаменелостите са се образували като следствие от Потопа).

Съвсем наскоро сред определени креационисти във Великобритания и Европа възникна теория, която предполага, че данните от вкаменелостите всъщност са данни не от катастрофа, а от процесите станали по време на реколонизацията. Тази теория се нарича Теория за реколонизацията.[5]

Защитниците на тази теория твърдят, че Потопът напълно е унищожил предишната земна кора, така че никоя от сегашните вкаменелости не е причинена от него. За да включи процесите на вкаменяване, теорията за реколонизацията изисква възрастта на земята да бъде удължена с няколко хиляди години. Някои защитници на този възглед предполагат възраст от около 8,000 години за земята, докато други предполагат числа до 20,000 години.

Подробни критики на теорията за реколонизацията са публикувани от Макинтош, Едмъндсън и Тейлър,[6] а също и от Холт.[7]

Принципната грешка на този възглед е, че тя започва от предполагаеми научни аномалии, като вкаменелостите, а не от Писанието. Това води до предположения сред някои, макар и не всички, теоретици на реколонизацията, че трябва да има празнини в родословията записани в Битие 5 и 11, макар да няма нужда от предположение за такива празнини. Всъщност предположението за празнини в тези родословия създава допълнителни доктринални проблеми.[8]

Дори възгледите на онези теоретици на реколонизацията, които не разширяват родословията, съдържат възможни зародиши на компромис. Тъй като теоретиците на реколонизацията приемат като вярна геологичната колона, и тъй като в Близкия Изток има много скали, които се определят като датиращи от креда, следва, че Близкият Изток трябва да е бил под вода след Потопа, точно по времето на събитията около Вавеловата кула в Битие 11. Това води някои от теоретиците на реколонизацията да размишляват, че Ковчегът всъщност е заседнал в Африка, и следователно събитията в Битие 11 и 12 са станали в Африка. Това е много слаба позиция екзегетично и исторически. Такива екзегетични слабости карат професор Анди Макинтош и неговите колеги да коментират, “Тяхната наука контролира тяхното тълкувание на Писанието, а не обратното.”[9]

Изводи

Не трябва да се обезсърчаваме поради критиците и техните чести обвинения против Библията. Не трябва да се изненадваме, че толкова много хора вярват всякакви странни неща, колкото и нелогични да са.

Започвайки от нашата презумпция, че библейският разказ е верен, видяхме, че могат да се развият научни модели, които обясняват миграциите на животните след Потопа. Тези модели отговарят на наблюдаваните данни и са в съгласие с разказа на Библията. Забележително е, че противниците на библейския креационизъм използват подобни модели в своите еволюционни обяснения на животинските миграции. Макар да има вероятност даден модел да бъде заменен от друг, важно е да отбележим, че такива библейски последователни модели съществуват. Във всеки случай ние сме уверени в библейския разказ, считайки го за точен и авторитетен.[10] Фактът на разселването на животните по целия свят изявява добротата и благодатта на Бога, Който ни снабдява с далеч повече от онова, от което се нуждаем.


[1] Encyclopædia Britannica, www.britannica.com/eb/article-70601.

[2] P. Savolainen et al., A detailed picture of the origin of the Australian dingo, obtained from the study of mitochondrial DNA, PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America) 101:12387-12390, August 2004.

[3] Оърд е публикувал много статии по тези въпроси в списания и на сайтовете на AiG и ICR. За подробно описание на неговите открития, виж следната книга: Michael Oard, An Ice Age Caused by the Genesis Flood, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 2002.

[4] Ibid., p. 80.

[5] “Recolonization” в САЩ, “recolonisation” във Великобритания.

[6] A. C. McIntosh, T. Edmondson, and S. Taylor, Flood Models: The need for an integrated approach, TJ 14(1):52-59, April, 2000; A. C. McIntosh, T. Edmondson, and S. Taylor, Genesis and Catastrophe, TJ 14(1):101-109, April 2000. На възраженията на теоретиците на реколонизацията към тези статии е отговорено в A. C. McIntosh, T. Edmondson, and S. Taylor, Reply to Flood Models, TJ 14(3):80-82, 2000, налична онлайн на www.answersingenesis.org/tj/v14/i3/flood_reply.asp.

[7] R. Holt, Evidence for a Late Cainozoic Flood/post-Flood Boundary, TJ 10(1):128-168, April 1996.

[8] За повече подробности относно това, виж www.answersingenesis.org/articles/am/v1/n2/who-begat-whom.

[9] A. C. McIntosh, T. Edmondson, and S. Taylor, Reply to Flood Models, TJ 14(3):80-82, 2000.

[10] Джон Уудморъп описва различни подробни научни модели на проблеми свързани с Ковчега и условията преди и след Потопа в своята книга, John Woodmorappe, Noah’s Ark: A Feasibility Study, Institute for Creation Research, El Cajon, California, 1996.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов