Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

23

Еволюцията не е ли доказана?

А. ДЖ. МОНТИ УАЙТ


Всеки, който е чел Битие 1-11, осъзнава, че съвременните учения за еволюция от молекулите до човека противоречат на това, което Бог казва. Тогава какъв е отговорът от библейска и научна гледна точка на еволюцията? Нека да разгледаме това внимателно.

Еволюционистите често казват, че еволюция означава просто “промяна.” Но в действителност тя означава определен вид промяна. Думата сега бива възприемана като промяна от неживи химически съединения към прости форми на живот към по-сложни форми на живот и в края на краищата към хора – това, което може да се нарече на английски, from goo to you via the zoo (от слузта, през зоологическата градина, до теб). Казва ни се, че тази промяна е станала в продължение на милиони години, и че главният механизъм който предполагаемо я е движел, е естественият отбор съчетан с мутациите.

Нещо повече, думата еволюция също бива приложена към неживите същества. Почти за всичко се казва, че е еволюирало – слънчевата система, звездите, вселената, както и обществените и правните системи. За всичко се казва, че е плод на еволюция. Но трите главни форми на еволюция са

  1. Звездна еволюция

  2. Химическа еволюция

  3. Биологична еволюция

Идеята на еволюцията не оставя място за свръхестествен Създател. Еволюционните процеси се приемат за чисто натуралистични. Това означава, че изчезва дори необходимостта от свръхестествен Създател, тъй като се твърди, че природният свят може сам да създава нови и по-добри или по-сложни същества. Следствието от това е много показателно: еволюцията означава, че “няма Бог,” и ако няма Бог, тогава няма правила – няма заповеди, няма дадени от Бога правила, на които да се покоряваме. Следователно можем да живеем живота си както ни е угодно, защото според еволюционната философия няма Бог, пред който да трябва да отговаряме. Не е чудно, че еволюцията от молекулите до човека е привлекателна за много хора, тъй като тя им позволява да живеят както им е угодно. Това се нарича релативистичен морал.

Библията поучава ли еволюция?

Простият отговор на този въпрос е “Не.” В Битие 1 четем разказа за сътворението (не еволюцията) на всичко – вселената, слънцето, луната и звездите, планетата земя с всичките ѝ разнообразни растителни и животински видове, включително върха на Божието творение – хората. Никъде в това описание не виждаме еволюция от молекули до човек. Нещо повече, нямало е време за еволюция, защото Бог свръхестествено е създал всичко за шест буквални дни (Изход 20:11; 31:17).

Има хора, които твърдят, че Битие 1 е опростен разказ за еволюцията. Но такова предположение не издържа критика. Бърз поглед върху реда на събитията в Битие 1 и еволюцията показва следното (виж таблицата по-долу[1]). Редът на събитията е напълно различен, и разказът в Битие относно сътворението няма никаква връзка с еволюционното описание на произхода.

Еволюция Битие
Слънцето преди земята Земята преди слънцето
Сушата преди моретата Моретата преди сушата
Атмосферата преди моретата Моретата преди атмосферата
Слънцето преди светлината на земята Светлината на земята преди слънцето
Звездите преди земята Земята преди звездите
Земята по същото време като планетите Земята преди другите планети
Морските същества преди земните растения Земните растения преди морските същества
Земните червеи преди морските звезди Морските звезди преди земните червеи
Земните животни преди дърветата Дърветата преди земните животни
Смърт преди човека Човекът преди смъртта
Тръни и бодили преди човека Човекът преди тръните и бодилите
Туберкулоза и рак преди човека (динозаврите са страдали от туберкулоза и рак) Човекът преди туберкулозата и рака
Влечуги преди птици Птици преди влечуги
Земни бозайници преди китовете Китовете преди земните бозайници
Земни бозайници преди прилепите Прилепи преди земните бозайници
Динозаври преди птици Птици преди динозаври
Насекоми преди цъфтящи растения Цъфтящи растения преди насекоми
Слънцето преди растенията Растенията преди слънцето
Динозаври преди делфините Делфини преди динозаврите
Земни влечуги преди птерозаври Птерозаври преди земни влечуги


Въпреки всичко това, някои твърдят, че има значителна разлика между “правя” и “създавам” (еврейските думи са съответно аса и бара). Те твърдят, че Бог е създал някои неща – например, небето и земята, както е записано в Битие 1:1, и морските и летящите същества, както е записано в Битие 1:21. След това твърдят, че Бог е направил други неща, вероятно чрез еволюция от преди съществуващи материали – например слънцето, луната и звездите, както е записано в Битие 1:6, и дивите зверове и добитъка, както е записано в Битие 1:25. Макар тези думи да имат различни нюанси в своето значение, те често се използват взаимозаменяемо, както се вижда ясно там, където аса (правя) и бара (създавам) се използват по отношение на едно и също действие (сътворението на човека, Битие 1:26-27). Нищо в Битие 1 не ни води до извода, че Бог е използва еволюционни процеси за да произведе Своето творение.

Има още един проблем с вярването, че разказът за сътворението в Битие трябва да се тълкува като описание на еволюцията. Едно от нещата, които движи еволюцията, е смъртта. Но Библията учи съвсем ясно, че смъртта навлезе в съвършения свят поради греха на Адам. Преди това събитие не е съществувала смърт за животни или хора – и хората, и животните първоначално са били растителноядни (Битие 1:29-30 показва, че растенията не са живи създания както земните и морските същества, птиците и хората). Първоначалният свят създаден от Бога нямаше смърт, и следователно еволюцията не би могла да стане преди сътворението на човека.

Звездна еволюция: Големият взрив

Големият взрив е най-известният натуралистичен възглед за за произхода на вселената, по същия начин както неодарвинистката еволюция е натуралистичният възглед за еволюцията на живите същества. Разликата между това, което Библията учи относно произхода на вселената, и което еволюционистите учат, може да се обобщи както следва: Библията учи, че “в началото Бог създаде,” а еволюционистите учат по същество, че “в началото нищо стана нещо и избухна.”

Според теорията за Големия взрив нашата вселена внезапно се е появила, бързо се е разширила и е произвела безбройните милиарди галактики с техните безброй милиарди звезди.

В подкрепа на идеята, че нищото може да даде начало на вселената, космолозите твърдят, че квантовата механика предсказва, че при определени обстоятелства вакуумът може да създаде материя. Но проблемът с тази логика е, че вакуумът не е нищо – самият вакуум може да бъде направен да се появява и изчезва, както в случая с вакуум на Торичели, който се намира на затворения край на живачен барометър. Всяка логика предсказва, че ако имате нищо, нищо няма да се получи от него. Против всякаква логика и всички научни закони е да се вярва, че вселената е продукт от нищо. Това схващане е подобно на надеждата, че празна банкова сметка внезапно може сама по себе си да създаде милиарди долари.

Но ако приемем, че вселената и всичко в нея са дошли от нищо (и от никъде), тогава трябва да следваме това до неговия логически завършек. Това означава, че не само физическият материал на вселената е продукт от нищо, но и другите неща в нея. Например, принудени сме да приемем, че нищото (което няма мозък, морал или съвест) е създало разума и логиката; разбирането и схващането; сложните етични кодекси и правни системи; усещане за правилно и погрешно; изкуства, музика, драма, комедия, литература и хореография; и вярванията, които включват и Бога. Това са само някои от философските следствия от хипотезата за Големия взрив.

Химическа еволюция: Произход на живота

Мнозина вярват (тъй като се преподава в нашите училища и колежи), че лабораторните експерименти категорично доказват, че живите организми са еволюирали от неживи химически съединения. Много хора вярват, че учените, които изследват химическата еволюция, са създали живот в лаборатории.

Често в подкрепа на това се цитира известният експеримент извършен през 1953 от Стенли Милър. Но резултатите от този експеримент не показват нищо такова. Тези експерименти, планирани от разумни човешки същества, показват, че при определени условия от неорганични съединения могат да се образуват органични съединения.

Всъщност това, което разумните учени казват, е “Ако само успея да синтезирам живот в лабораторията, ще съм доказал, че не е необходим никакъв разум, за да се получи живот в самото начало.” Но техните експерименти просто се опитват да докажат обратното – че е необходим разум за да се създаде живот.

Ако разгледаме внимателно експеримента на Милър, ще видим, че това, което той е направил, не успява да докаже еволюцията на живота. Той взема смес от газове (амоняк, водород, метан и водни пари) и прекарва през нея електрически ток. Той прави това за да възпроизведе ефекта от светкавица преминаваща през смес от газове, които според него може би са съставяли земната атмосфера преди милиони години. Като следствие получава смес от аминокиселини. Тъй като аминокиселините са градивните елементи на белтъците, а белтъците са смятани за градивните елементи на живите системи, експериментът на Милър е честван като доказателство, че преди милиони години на земята животът е еволюирал по случайност.

Има няколко възражения на такова заключение:

  1. Няма доказателство, че земята някога е имала атмосфера съставена от газовете използвани от Милър в неговия експеримент.

  2. Следващият проблем е, че в своя експеримент Милър внимателно се уверява, че няма присъстващ кислород. Ако имаше кислород, аминокиселините не биха се образували. Но пък ако на земята нямаше кислород, нямаше да има и озонов слой, а ако няма озонов слой, ултравиолетовата радиация ще прониква в атмосферата и ще унищожава аминокиселини веднага като се образуват. Така че дилемата пред еволюциониста може да се обобщи по следния начин: аминокиселините не могат да се образуват в атмосфера с кислород, и аминокиселините биха били унищожени в атмосфера без кислород.

  3. Следващият проблем се отнася за така наречена ориентация на аминокиселините. Поради начина, по който въглеродните атоми се съединяват с други атоми, аминокиселините съществуват в две форми – дясноориентирана и лявоориентирана форма. Точно както вашата дясна ръка и лява ръка са напълно еднакви във всяко отношение освен в ориентацията, така и двете форми на аминокиселини са напълно еднакви освен в ориентацията си. Във всички живи системи се намират само лявоориентирани аминокиселини. Но експериментът на Милър произвежда смес от дясноориентирани и лявоориентирани киселини в еднакво съотношение. Тъй като в живите системи се използват само лявоориентирани, тази смес е безполезна за еволюцията на живите системи.

  4. Друг сериозен проблем за химическия еволюционист е произходът на информацията, която се намира в живите системи. Има различни оценки за количеството информация, което се намира в човешкия геном, но в най-малкия случай то се оценява като равностойно на няколко хиляди книги, всяка дълга няколкостотин страници. Откъде е дошла тази информация? Случайността не поражда информация. Това наблюдение води покойният професор сър Фред Хойл и неговият колега, професор Чандра Викрамасингхе от университета в Кардиф, да заключат, че еволюционистът иска от нас да вярваме, че торнадо може да мине през бунище и да сглоби реактивен самолет от отпадъците.

Проблемите описани по-горе показват, че вместо да създава живот в лаборатория, химическият еволюционист не показва, че живите системи са се появили по случайност от неживи химически съединения. Нещо повече, огромното количество информация съдържащо се в ядрото на живата клетка показва, че живите системи не могат да са еволюирали от неживи химически съединения. Единственото обяснение за съществуването на живите системи е, че те трябва да са били създадени.

Биологична еволюция: Общ произход?

Науката, която се занимава с устройството на животните, се нарича сравнителна анатомия. Сравняването на анатомията на един вид животно с друг предполагаемо доказва произход от общ прародител. Това често се привежда като силно свидетелство за еволюцията. Но науката сравнителна анатомия може да се използва също толкова лесно като свидетелство за сътворението, както ще видим.

Костите на коня са различни от нашите кости, но има такава прилика, че ако сме запознати с човешкия скелет, лесно можем да определим и наименуваме костите на коня. Можем да направим същото ако изследваме скелета на саламандър, крокодил, птица или прилеп. Но не само костите си приличат, а и други анатомични системи, като мускули, сърце, черен дроб, бъбреци, очи, бели дробове, храносмилателна система и така нататък. Това се тълкува от еволюционисте като доказателство, че тези различни животни са произлезли от общ прародител.

Един от класическите примери, който често се използва в учебниците по биология за да покаже сравнителната анатомия, са предните крайници на земноводни, влечуги, хора, птици, прилепи и четириноги. На илюстрациите може да се види, че всички предни крайници на тези шест различни вида създания имат една горна кост (хумерус) и две долни долни кости (радиус и улна), макар в случая с прилепа да има само една кост, наречена радио-улна.

Еволюционистите учат, че тези структури са хомоложни, когато са подобни по устройство и произход, но не и задължително по функция. Набележете колко тайно в определението се вмъква идеята за произхода. Крилото на прилепа се смята за хомоложно на предния крайник на саламандъра, защото е подобно по устройство и се вярва, че има същия произход. Но то не се смята за хомоложно на крилото на насекомо, защото макар и да има същата функция, не се смята да има същия произход. Но фактът, че двете структури са подобни, не означава непременно, че идват от един и същи прародител. Трябва да осъзнаем, че цялата логика на еволюционистите е основана върху една единствена презумпция: че степента на прилика между организмите показва степен на предполагаема роднинска връзка между тях. С други думи, твърди се, че ако животните си приличат, значи са близки по родство (от еволюционистка гледна точка), а ако не си приличат твърде много, не са близки по родство. Но това е само допускане.


Наличието на хомоложни структури всъщност може да се тълкува като свидетелство за общ създател. Противно на твърде опростенческите твърдения на тази фигура, предните крайници на гръбначните не се формират по един и същи начин. Конкретно, ставите на пръстите при жабите се формират като пъпки, които растат навън, а при хората се формират от гребен, който развива израстъци навън. Фактът, че костите могат да бъдат направени да съответстват едни на други, не означава, че те са свидетелство за общ прародител.[2]

Всъщност има друга логична причина нещата да си приличат – сътворение от разумен създател използващ една обща схема. Това е причината колите на Тойота и Форд да си приличат толкова много. Те са направени по общ план – просто трябва да ги погледнете, за да го схванете. Но проблемът с живия свят е, че в много случаи и двете обяснения (т.е. еволюцията и сътворението) изглеждат логични и често ни е невъзможно да определим кое е по-логичното обяснение. Ето защо е важно да разбираме какъв мироглед използваме за да тълкуваме данните.

Но има едно откритие, което явно правди еволюционния възглед за произход от общ прародител да изглежда нелогичен и погрешен. Това откритие е, че структурите, които изглеждат хомоложни, често израстват под контрола на гени, които не са хомоложни. Ако структурите са еволюирали от един и същи източник, трябва да очакваме едни и същи структури да идват от едни и същи гени. Фактът, че тези структури си приличат (хомоложни), е очевиден, но причината не е в дарвиновата еволюция. По-логично и разумно е да се вярва в общ Създател, отколкото в общ прародител.

Много еволюционисти признават, че не са успели да намерят доказателство за еволюцията на големите структури като кости и мускули, затова твърдят, че са намерили хомология сред сложните органични молекули намиращи се в живите системи. Една от тях е хемоглобинът, протеинът, който носи кислород в червените кръвни телца. Макар този протеин да се намира при почти всички гръбначни, той се намира и при някои безгръбначни (червеи, морски звезди, миди и насекоми), а също и при някои бактерии. Но няма никакви данни за еволюцията на това химическо съединение – във всички случаи една и съща молекула е завършена и напълно функционална. Ако е имало еволюция, трябва да можем да проследим как е еволюирал хемоглобинът, но това не може да се направи. Но за креациониста хемоглобинът се появява завършен и напълно функционален винаги когато Създателят го намира за уместно в Своя план.

Липсващи звена

Думата фосил идва от латинската дума fossilis, която означава “нещо изкопано.” Съвременното значение на думата фосил е остатък или следа от живот в миналото, запазена в скалите. Това може да е запазена твърда част от растение или животно, като стъбло, лист, черупка, кост или зъб; може също да е мека част като кожа или дори екскременти (наречени копролити), а може и да е следа оставена от съществото докато е било живо, като следа от крак. Всички фосили намерени във всички седиментни скали са данни за минал живот.

Чарлс Дарвин е предположил постепенната еволюция на живите форми в продължение на дълги периоди от време. Ако това е станало, трябва да очакваме да намерим тази постепенна еволюция от една форма на живот в друга да може да се намери в данните от вкаменелости (фосили). Но това еволюционно предположение за промяна на една форма на живот в друга не се намира в данните от вкаменелости. Има много случаи, в които са намерени разновидности в рамките на вида (например, различни разновидности на слонове или динозаври), но няма примери на междинни видове. И еволюционистите, и креационистите са единодушни, че междинните преходни форми, които бихме очаквали да видим на основата на бавната постепенна промяна от един вид създание в друг вид, не се намират запечатани в седиментните скали. С други думи, преходните форми липсват – от това идва изразът “липсващи звена.”

Самият Чарлс Дарвин е осъзнавал, че неговата теория не се подкрепя от данните от вкаменелостите, защото пише в Произход на видовете:

Броят на междинните разновидности, които са съществували в миналото на земята трябва да е наистина огромен. Тогава защо всяко геологично образувание и всеки слой не са изпълнени с такива междинни звена? Геологията със сигурност не разкрива такава постепенна органична последователност: и това вероятно е най-очевидното и най-сериозно възражение, което може да се повдигне против моята теория.[3]

Когато Чарлс Дарвин пише тези думи, той приписва това отсъствие на преходни форми на онова, което той нарича “крайно несъвършенство” на данните от вкаменелости. Но оттогава са намерени буквално милиони вкаменелости, и преходните форми все още липсват. Данните от вкаменелости не показват непрестанното развитие на един вид същество в друг, а показват различни видове създания, които са напълно функционални, и нямат никакви прародители или потомци, които да са различен вид създания.

Изключително важно е, че има много места в данните от вкаменелости, където се очаква да бъдат намерени множество междинни форми – но ги няма. Всичко, което еволюционистите могат да посочат, са шепа много съмнителни преходни форми (напр. коне), докато би трябвало да могат да ни покажат хиляди безспорни примери. Това се вижда ясно, когато разглеждаме данните от вкаменелости за някои особени видове животни като Китоподобни (китове, делфини и морски свине), Сирени (манати, дюгонги и морски крави), Перконоги (морски лъвове, тюлени и моржове), кенгура, прилепи, водни кончета и паяци. Техният предполагаем еволюционен произход е представен чрез липсващи звена и измислици, а не фактологични доказателства.

Дори обявените преходни форми в предполагаемата човешка еволюция не издържат критика. Всъщност повечето така наречени липсващи звена попадат в една от три категории: изчезнал вид маймуна, съвременен вид маймуна, човек. Следната таблица ни дава някои от най-често срещаните научни имена и класификации.

Наименование Какво всъщност е?*
Australopithecus afarensis, както “Луси” Изчезнал вид маймуна
Australopithecus africanus Изчезнал вид маймуна
Australopithecus boisei Изчезнал вид маймуна
Australopithecus robustus Изчезнал вид маймуна
Pan troglodytes и Pan paniscus (шимпанзе) Съвременен вид маймуна
Gorilla gorilla и Gorilla beringei (горила) Съвременен вид маймуна
Pongo pygmaeus и Pongo abelii (орангутан) Съвременен вид маймуна
Ramapithecus Изчезнал вид маймуна (изчезнал орангутан)
Homo habilis Фалшива категория, смес от човешки и маймунски кости
Homo floresiensis Човек (джудже, пигмей)
Homo ergaster Човек
Homo erectus, както “Пекинския човек” и “Яванския човек” Човек**
Homo neanderthalensis (неандерталец) Човек
Homo heidelbergensis Човек
Homo sapiens (съвременен и древен) Човек

* Правилната класификация на тези видове вкаменелости зависи от правилната отправна точка. Някои вкаменелости са били класифицирани погрешно. Онези, които са определени за човешки (Homo heidelbergensis, Homo erectus и т.н.) наистина показват някакви разлики, но те са все още хора. Това важи и за различните видове маймуни. От ясното учение на Библията е нормално да очакваме разновидности, но не и еволюция.

** Като цяло тези две класификации са анатомично човешки. Но поради еволюционни вярвания в категорията Homo erectus са били включени множество находки, които не са човешки, а по-скоро маймунски. Тези маймуноподобни находки трябва да бъдат прекласифицирани.[4]



Очевидно е, че еволюционистите имат “вяра” в първоначалното съществуване на липсващите преходни форми.

Нови видове еволюция?

Чарлс Дарвин посещава Галапагоските острови и взема оттам мостри от различните чинки, които живеят на различните острови. Той наблюдава, че те имат различни форми на човките, които явно съвпадат с вида храна, която чинките ядат. От това наблюдение Дарвин заключава, че в миналото двойка чинки или цяло ято чинки са долетели до тези острови и че различните човки на чинките са еволюирали чрез естествен отбор, в зависимост от това на кой остров са живели и следователно с каква храна са се хранели. От подобни прости наблюдения и изводи Дарвин развива не само идеята за еволюцията на видовете, но също и идеята за еволюцията от химическите съединения до учения химик!

Но нека всъщност да видим какво точно е наблюдавал Дарвин – чинки живеещи на различни острови, хранещи се с различни видове храна и имащи различни човки. Какво предполага? Че тези чинки са произлезли от една двойка или ято чинки. С други думи, той предполага, че чинките са раждали чинки. Тоест, възпроизвеждали са се според вида си. Но това е точно което Библията учи в Битие 1.

Ясно трябва да заявим, че никой никога не е видял един вид растение или животно да се променя в друг, различен вид. Дарвин не е наблюдавал такова нещо, макар и да предполага, че това става. На земята днес има буквално хиляди растителни и животински видове и те потвърждават което Библията показва в Битие 1, че растенията и животните се възпроизвеждат според вида си.

Именно това наблюдаваме, че растенията и животните се възпроизвеждат според вида си, и именно това е наблюдавал Чарлс Дарвин при чинките на Галапагоските острови. Например, виждаме, че различните разновидности на семейство Кръстоцветни – къдраво зеле, обикновено зеле, карфиол – са разновидности на дивия обикновен синап, Brassica oleracea. Нещо повече, друг съвършен пример за вид са стотиците различни разновидности кучета, включително шпаньоли, териери, булдози, чиуауа, датски хрътки, немски овчарки, ирландски хрътки, сиви хрътки, всички от които могат да се кръстосват едни с други, заедно с вълци, чакали, динго и койоти. Всички са произлезли от двама представители на вида куче, които са излезли от Ноевия ковчег.

Заключение

Видяхме, че Библията не учи еволюция. Няма надеждно доказателство за Големия взрив, и теорията за химическата еволюция се провали нещастно въпреки опитите на еволюционистите да създадат живи системи в лаборатория. Приликите в устройствата на живите системи могат да се тълкуват по-добре като свидетелство за целенасоченост, а не общ прародител. Въпреки намерените милиарди вкаменелости, няма безспорни вкаменелости, които показват преход между някои от главните форми на животи.

Естественият отбор (в дивата природа) и изкуственият отбор (както в развъдниците) произвеждат огромен брой разновидности вътре в различните видове растения и животни. Но се оказва невъзможна задача да се промени един вид създание в различен вид растение или животно. Така наречената “видова бариера” никога не е била преодолявана. Такава еволюция никога не е била наблюдавана. Това се посочва не от друг, а от самия професор Ричард Докинс, който уверено твърди в интервю, че еволюцията е наблюдавана, и след това добавя, “Просто никога не е била наблюдавана докато става.”[5]


[1] T. Mortenson, Evolution vs. creation: the order of events maters! www.answersingenesis.org/docs2006/0404order.asp.

[2] G. Johnson and P. Raven, Biology, Holt, Rinehart, and Winston, Austin, Texas, 2006, 286.

[3] C. Darwin, The Origin of Species, Penguin Books, London, 1968, 291.

[4] За повече информация относно предполагаемата човешка еволюция, виж chapter 4, “Did humans really evolve from apelike creatures,” in K. Ham et al., War of the Worldviews, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2006.

[5] www.pbs.org/now/transcript/transcript349_full.html#dawkins.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов