Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

21

Как са се появили системите за нападение и защита?

АНДИ МАКИНТОШ И БОДИ ХОДЖ


Практическата значимост на проблема със СНЗ (системи за нападение и защита)

Много хора поставят под съмнение Божията доброта, когато виждат “природа с кръв по зъбите и ноктите,”[1] и поради това обвиняват хората, които вярват в Библията, че не виждат реалността на борбата за оцеляване в природата, която според възгледа на светските учени е същността на еволюцията.

В миналото мнозина вярващи в Библията християни са гледали на природата като свидетелство за Божието намерение в природата и са приписвали системите, които животните притежават за убиване на плячка или за самозащита като част от първоначалното Божие намерение.

Например, през 1802 Уилиям Пейли пише Естествена теология: или Доказателства за съществуването и качествата на Божеството, събрани от данните в природата, книга, която днес се смята за класическа. В този труд Пейли представя аргумента за устройството в природата като следващо от създател – Бог – и включващо характеристики, които са “с кръв по зъбите и ноктите” като част от първоначалното намерение на Създателя.

Дарвин, прочитайки книгата на Пейли, осъзнава, че организмите имат определени характеристики в своето устройство, които ги правят приспособени за средата, в която живеят. С други думи, те са устроени за това, което правят – дори за способността да причиняват болка, страдания и смърт. Но по-късно Дарвин вижда проблеми с аргумента на Пейли относно устройството. За Дарвин творение, което е способно да нанася болка и смърт, очевидно отрича съществуването на добър и любящ Бог Създател.

Дарвин е можел да види, че идеята за добронамерен Създател не съвпада със света, който той наблюдава. Как може един добър Бог да бъде създател на смърт и кръвопролития? Реакцията на Дарвин и на мнозина други е била да се отвърнат от Бога на Библията към вяра в човешки идеи относно миналото, които включват милиони години на смърт и страдания.

Един забележителен привърженик на този възглед в наши дни е Дейвид Атънбъроу. Атънбъроу представя множество популярни документални филми за природата произвеждани от BBC. Тъй като е имал преживяване подобно на това на Дарвин, той е убеден вярващ в еволюцията поради страданията, които са изявени в природния свят. Цитатът по-долу е много показателен относно онова, което е подтикнало Атънбъроу към позицията на еволюцията.

Когато креационистите казват, че Бог е създал всеки отделен вид, те винаги дават като пример колибри, орхидеи, слънчогледи и всякакви красиви неща. Но аз по-скоро си мисля за паразитен червей, който дълбае тунел в окото на момче на брега на река в Западна Африка, който ще му причини слепота. И аз ги питам, “Да не би да твърдите, че Богът, в който вярвате, за който също казвате, че е много милостив Бог, който се грижи за всеки един от нас, да не би да твърдите, че Бог е създал този червей по такъв начин, че да не може да живее по друг начин освен като дълбае окото на невинното момче? Защото на мен не ми изглежда това да съвпада с Бог, който е много милостив.”[2]

Примерите с Дарвин и Атънбъроу показват защо е важен проблемът със системите за нападение и защита (СНЗ), и колко тясно е свързан със съществуването на страдание и смърт в света около нас. Системите за нападение и защита включват всичко от нокти и клюнове на грабливите птици за разкъсване на месо или нокти и зъби на котките до жилото на осата или отровата на отровните жаби.


Какви са някои системи за нападение и защита?

Примерите за системи за нападение и защита са многобройни в света около нас и съществуват и при растения, и при животни. Нека да разгледаме някои.

РАСТЕНИЕ – ВЕНЕРИНА МУХОЛОВКА

Един чудесен пример е венерината мухоловка. Това растение затваря двата си листа около нищо неподозиращата муха, която се намери вътре. Механизмът, чрез който капанът се затваря, включва сложно взаимодействие между еластичност, осмотично налягане в клетъчния материал на растението и растеж. Когато растението е отворено, двата дяла са изпъкнали (огънати навън), а когато се затвори, са вдлъбнати (образуват кухина). То е стабилно и в отворено, и в затворено положение, но променя положението много бързо, когато механизмът се задейства.[3]

ПАЯКООБРАЗНО – ПАЯК

Добър пример за СНЗ е паякът. Паяжините са известни със своите способности да хващат летящи насекоми като мухи и пеперуди. Още не разбираме сложния характер на производството на копринената нишка чрез специални жлези, които поддържат полимера в течно състояние точно до момента, в който бъде изпуснат от тялото на паяка.[4] Нещо повече, способността на паяка да прави някои нишки лепкави, а други не, така че самият паяк да ходи само по нелепкавите части, очевидно е гениална характеристика от устройството. Не всички паяци правят мрежи, но всички са способни да произвеждат копринени нишки в няколко разновидности. Макар че хищническата природа е всеобща за всички паяци, действителната техника на изграждане на мрежите за хващане на плячка не е една и съща за всички видове.

НАСЕКОМО – БРЪМБАР СТРЕЛЕЦ

Бръмбарът стрелец е друг пример в света на насекомите, и вероятно е най-изключителният пример. Това насекомо притежава сложен механизъм за защита, който включва изстрелване на гореща (100°С) отровна смес от химически вещества от специална въртяща се дюза в задната част в лицето на хищници като гризачи, птици, жаби или други насекоми.

ЖИВОТНИ – КОТКИ И ВЛЕЧУГИ

От многобройните примери на СНЗ в животинския свят най-очевидните са месоядните лъв, тигър и други големи котки (гепард, рис, и т.н.). Но трябва да се отбележи, че тези същества не са изцяло зависими от месо, тъй като са известни случаи, в които големи котки са успели да оцелеят на растителна храна, когато в зоологическите градини е нямало налично месо.[5]

Много животни в света на влечугите също ни дават превъзходни примери за СНЗ. Хамелеоните са способни да изпънат езика си само за части от секундата за да хванат плячката си. Крокодилите и алигаторите имат могъщи челюсти, а змиите имат отровни зъби или смъртоносно увиване. Със своите изключително силни мускули анакондата може лесно да убива бикове и тапири.[6]


Това са само някои от СНЗ открити по света. Ако проверите растенията и животните във вашата географска област, вероятно сами ще можете да забележите тези и други системи за нападение и защита.

От библейска гледна точка, защо светът е такъв?

Библейският отговор на проблема за СНЗ е, че теологията на Дарвин и Атънбъроу е основана на основополагащо допускане – че светът сега е такъв, какъвто винаги е бил. Още в Битие 3 Библията ясно показва, че това не е така.

Светът (всъщност, вселената) е бил съвършен в началото. В Битие 1 се казва шест пъти, че това, което Бог е направил, е “добро,” а на седмия се казва, “Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро” (Битие 1:31). Един съвършен Бог не би направил нищо несъвършено. Всъщност Мойсей, който също е написал и Битие, заявява във Второзаконие 32:4, че всичките Божии дела са съвършени. Първоначалното сътворение е било съвършено, но като гледаме света около нас, виждаме, че е имало значителна промяна. Промяната е била следствие от Грехопадението на човека – събитие, което променя света из основи.

Първоначалният свят е нямал паразити в очите на децата или каквато и да е част от природата “с кръв по зъбите и ноктите.” Смъртта и страданията в миналото и настоящето са следствие от човешкия грях и бунт против Бога. Когато първият човек Адам се разбунтува против своя Създател, цялото създание беше проклето, което доведе в света болести, болка, страдания и смърт.

Когато Бог говори на Адам, Той каза, “А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:17-19).

Бог също каза на Ева, “Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее” (Битие 3:16).

И още преди това, Библията ни казва какво Бог каза на змията: “Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си” (Битие 3:14). Така по същество при Грехопадението имаше няколко промени.

Това не е просто старозаветно учение. Новият завет продължава темата за неразрушимата връзка между състоянието на света и моралното състояние на човека. В Римляни 8:22-23 Павел заявява, “Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.”

Макар светът да е проклет поради бунта на човек в Адам, идва ден – ден за “изкуплението на нашето тяло” (Римляни 8:23) – когато при възкресението на Божия народ светът също ще се освободи от Проклятието. В Римляни 8 Павел ясно казва, че това Проклятие обхваща цялото създание.

Стих Някои от известните последствия Казано на
Битие 3:14 1. Змията е проклета повече от другите животни – конкретно е споменато пълзене по корем и ядене на пръст.

2. Другите животни също са проклети; не ни се казва до каква степен.
Змията
Битие 3:16 1. Увеличени болки и скръб и раждане и отглеждане на деца.

2. Желанията на жената ще бъдат подчинени на мъжа ѝ.
Жената/Ева
Битие 3:17-19 1. Земята е проклета – конкретно са споменати тръни и бодили, и болката и скръбта свързани с обработването на земята. Не са ни казани другите последствия от Проклятието.

2. Смърт – човечеството ще се върне в пръстта.
Мъжа/Адам

Когато разглеждаме системите за нападение и защита в растителния или животинския свят, трябва да ги разглеждаме в контекста на истинска библейска теология. Нека да прегледаме ясното учение от Писанието.

  1. Човекът и животните първоначално са били създадени растителноядни (Битие 1:29-30). В Битие 1 Господ няколко пъти заявява, че създаденият свят е “добър,” и накрая в Битие 1:31, че е “много добър.” Следователно “природата с кръв по зъбите и ноктите” не е част от Божието първоначално сътворение.

  2. В стих 30 Бог конкретно заявява, “А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна.” Буквалният израз “в което има живот” на еврейски е нефеш хайа. Този израз се превежда “жива душа” и се използва в Битие 1:20-21 и Битие 2:7, където се говори за човека и животните. Но този израз никога не се използва за растения (или безгръбначни), което показва разликата между растителния живот и човека и животните.

  3. Проклятието в Битие 3 причинява значителна промяна в растенията и животните. Животните бяха проклети; Битие 3:14 казва, “Понеже си сторила това, проклета да си повече от всеки вид добитък и повече от всички полски зверове [в еврейския оригинал думата “измежду” всъщност е “повече от”].” Растенията също бяха проклети. Битие 3:17-18 казва, “проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.” (Има данни, че тръните са променени листа.[7])

  4. Едва след Потопа на човека беше позволено да яде месо (Битие 1:29-30; 9:3).

  5. По-късно в Писанието пророк Исая сочи към време в бъдещето, когато ще има обръщане на Проклятието: “Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно; и малко дете ще ги води” (11:6). “Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола, и храна на змията ще бъде пръстта. не ще повреждат нито ще погубват в цялата Ми света планина, казва Господ” (65:25).

  6. Книгата Откровение говори за време, когато Проклятието ще бъде премахнато (22:3) и вече няма да има болка, страдания или смърт (21:4).

Библията ни дава голямата картина, когато разглеждаме системите за нападение и защита.

Две основни отправни точки за библейско разбиране на СНЗ

Две основни алтернативи могат лесно да обяснят системите за нападение и защита от библейска гледна точка: (1) настоящите качества използвани за защита и нападение не са били използвани за тази цел, и (2) устройството на СНЗ е било внесено по-късно от Бога като следствие от Грехопадението.

Първата отправна точка – че настоящите качества първоначално не са били използвани с цел защита или нападение – предполага, че СНЗ са били използвани за други цели преди Грехопадението. Друг начин да обясним тази отправна точка е да кажем, че устройството е било същото, но функцията е била различна.


Нека да вземем за пример острите зъби. Когато хората видят животни с остри зъби, те най-често тълкуват това, че животното е месоядно. Когато учените намерят вкаменелости на същества с остри зъби, те също тълкуват това, че животното е месоядно. Но дали това е правилното тълкуване? Всъщност не. Острите зъби при животните показват само едно нещо – че животното има остри зъби.

Днес съществата с остри зъби не ги използват непременно за да разкъсват други животни. Например, гигантската панда има много остри зъби, но яде само бамбукови клонки. Също, плодовият прилеп, който на пръв поглед изглежда има зъби свързани с месоядна диета, яде предимно плодове. Библията ни учи, че животните са били създадени растителноядни (Битие 1:30); следователно трябва да внимаваме да не приемаме просто за даденост какво яде едно животно на основата на неговите зъби.

Други СНЗ също могат да бъдат обяснени по този начин. Ноктите могат да са били използвани за да хващат растителна храна или клони за катерене. Езикът на хамелеона може да е бил използван за да достига растителна храна, и т.н. Тази отправна точка ни дава предимството никога да не се налага да предполагаме, че Бог е създал устройство или система предназначени да нараняват друго живо същество в Неговото създание.


Очевидно е, че за системата за производство на коприна при паяците е трудно да се намери алтернативна функция на тези жлези, макар да е демонстрирано, че паяците хващат и ядат цветен прашец.[8] Данните като че ли показват, че такива системи са предназначени ефективно да хващат насекоми. Но също е възможно просто да не знаем първоначалната безвредна функция на тези системи.

Като следствие мнозина предполагат, че някои създания са продължили да ядат растения, което всъщност показва, че хищническите навици са дошли като следствие от променени функции. Мечките обикновено ядат растителна храна. Има описани случаи на лъвове и лешояди, които отказват да ядат месо.[9]

Дори вирусите (носители на генетична информация, които заразяват даден приемник, като резултатите са почти винаги вредни) може първоначално да са били използвани за различна и благоприятна роля преди Грехопадението. По същия начин, вредните бактерии може да са имали различно и по-добро предназначение от тяхната настояща функция.

Но тази отправна точка има някои недостатъци, особено когато я приложим към цялостния проблем на СНЗ. Един такъв проблем е въпросът за тръните. Може да се твърди, че дърветата, храстите и т.н. използват тръните изключително като защитен механизъм. Но Библията показва, че тръните и бодилите са дошли като следствие от Падението (Битие 3:17-19). Следователно при Проклятието нещо наистина се е променило.

Тръни и бодили

Тази първа отправна точка избягва твърдението, че Бог е създал СНЗ в съвършен свят с предназначението да нарани нещо живо.

Втората отправна точка – че СНЗ са въведени от Бога като следствие от Грехопадението – изисква промени в устройството след Грехопадението, за да бъдат възможни такива системи за нападение и защита. Да изясним, това е следствие от греха на човека, не от първоначалния план на Бога, и следствията от греха все още са с нас. Такова “проклето устройство” идва от Божия разум като наказание за непокорството на мъжа, жената и змията. Следователно тази втора гледна точка по-добре обяснява някои неща като остри зъби, нокти, специални жлези, които произвеждат коприната на паяжината и т.н.

В Писанието има известна подкрепа за този възглед, тъй като знаем, че растенията са били направени така, че по-късно са им поставени тръни (физически променена форма) и че формата на змията беше променена за да пълзи на корема си (физически променена форма). Тъй като е имало физическа промяна и тя се е предала на потомството, следователно е трябвало да има генетични промени. Някои от тези промени трябва да са били незабавни, а други може да са се проявили по-късно.

Независимо от това, генетичните инструкции за тези системи трябва да са се променили така, че да се появят СНЗ. Като си спомним, че Бог познава бъдещето, възможно е системите да са били поставени в неактивна форма в генетичния код на тези създания още при сътворението, и да са били “активирани” при Грехопадението. Друга възможност е Бог да е променил създанията след Грехопадението, за да въведе в тях СНЗ. Тъй като системите за нападение и защита са напомняне за свят проклет поради греха, изпълнен със смърт и страдания, по-вероятно е да е имало промяна след Грехопадението, вместо тези системи да са били просто неактивни.

Писанието, което ни дава непряка подкрепа за този възглед, е, че след Грехопадението човекът позна болката и усиления труд, и че в края на краищата ще умре (Битие 3:19). Имало е някаква биологична промяна. Болката и скръбта в раждането са пряко следствие от греха, и змията беше коренно преобразувана след своя бунт. Следователно тази цялостна позиция може да е по-добрата от двете, макар че не сме догматични относно това.

Заключение

И двете библейски отправни точки обясняват промените, които са станали след като човекът е съгрешил и светът е изпаднал от своето състояние на съвършенство, и двете позиции имат своите предимства. Но Библията не ни казва конкретно едното или другото. Всъщност, може и двете отправни точки да са верни. Не е задължително да обясняваме всички същества със СНЗ по един и същ начин. При някои може техните съществуващи функции да са се приспособили, докато изглежда има данни, че други механизми са се появили след Грехопадението.

Във всеки случай обвинението, че любящият и съвършен Бог е направил света какъвто го виждаме днес пренебрегва ученията на Библията относно последствията от Проклятието. Правилното разбиране на причините за съществуване на системи за нападение и защита в света днес трябва да ни напомня, че светът е проклет поради греха и че всички ние сме грешници и имаме нужда от Спасител.

След Грехопадението Бог действа справедливо. Той направи каквото беше право. Но по време на проклятията в Битие 3 Бог направи нещо, което само един любящ Бог би направил – даде първото пророчество за изкупление. Обеща Спасител. Битие 3:5 казва, “Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.”

Този, Който ще строши главата на змията, щеше да се роди от девица, потомството на жената. Това е първото от многото пророчества за Исус Христос идващ като потомството на жената – раждане от девица. Богът, Който дойде на земята в образа на човек и умря за нас и плати наказанието за нашите грехове на Кръста, е наистина любящ и благодатен Бог.

СНЗ трябва да ни напомнят, че когато Бог казва нещо, то ще стане. Когато човек приеме Христос за свой Спасител, един ден ще се наслаждава на вечен живот в свят, в който вече няма никакво проклятие, смърт, страдание или болка (Откровение 21:4; 22:3).

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син (Йоан 3:16-18).


[1] От “In Memoriam” на Алфред Лорд Тенисън, 1850.

[2] От M. Buchanan, Wild, wild life, Sydney Morning Herald, The Guide, p. 6, March 24, 2003.

[3] Y. Forterre, et al., How the Venus flytrap snaps, Nature 433(7024):421-5, 2005, достъпно онлайн на www.nature.com/nature/journal/v433/n7024/abs/nature03185.html; How a Venus flytrap snaps up its victims, New Scientist, January 29, 2005, достъпно онлайн на www.newscientist.com/channel/life/mg18524845.900.

[4] G. De Luca and A. D. Rey, Biomimetics of spider silk spinning process, pp. 127-136, Design and Nature III: Comparing Designs in Nature with Science and Engineering, Vol. 87 of WIT Transactions on Ecology and the Environment, C. A. Brebbia, ed., WIT Press, 2006; виж също en.wikipedia.org/wiki/Spider_silk.

[5] D. Catchpoole, The lion that wouldn’t eat meat, Creation 22(2):22-33, March 2000.

[6] H. Mayell, Anaconda expert wades barefoot in Venezuela’s swamps, National Geographic News, March 13, 2003; налично онлайн на news.nationalgeographic.com/news/2002/04/0430_020503_anacondaman.html.

[7] S. Carlquist, Ontogeny and comparative anatomy of thorns of Hawaiian Lobeliaceae, American Journal of Botany, 49(4):413-419, April 1962.

[8] Nature Australia 26(7):5, Summer 1999-2000.

[9] Бел. 5; D. Catchpoole, The “bird of prey” that’s not, Creation 23(1):24-25, December 2000; достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v23/i1/vultures.asp.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов