15

Дали креационистите вярват в “странни” неща?

БОДИ ХОДЖ

Когато отговарям на въпроси по проблема за сътворението и еволюцията, често бивам обвиняван, че вярвам в странни неща. Някои ме обвиняват, например, че вярвам, че земята е плоска, че животните не се променят, или че земята буквално се крепи на няколко стълба.

1. Твърдение: Библейските креационисти вярват, че земята е плоска.

Това обвинение често бива отправяно към библейските креационисти още в момента, в който стане въпрос за Библията. Доколкото ми е известно, никой библейски креационист не вярва в това. Библията не говори за плоска земя, и това вярване никога не е било широко разпространено.[1] Всъщност, Библията ясно поучава, че земята не е плоска, така че не би трябвало да бъде проблем:

Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци, Който простира небето като завеса, и го разпъва като шатър за живеене (Исая 40:22, курсивът мой).

Описал е кръг от тъмнина върху повърхността на водата, до границата на светлината (Йов 26:10, курсивът мой; буквалното значение на стиха в оригинала, бел. Прев.).

Вярванията в плоска земя са били доста разпространени в древна Гърция преди 500 пр. Хр. Това вярване се появява отново в началото на 4 век от Хр. с Лактанций; но малцина други в историята са се придържали към него. По-късно, по време на Ренесанса, хуманистите възраждат това странно вярване, и се опитват да внушават, че като цяло християните са вярвали в този възглед. Но това просто не е вярно. Вместо това хуманистите изваждат няколко библейски стиха от контекст. Един такъв пример е Откровение 7:1, което говори пророчески за четирите краища на земята. Вместо да разбират преобразния език в стиха, хуманистите се опитват да наложат строго буквално значение върху текста. Този текст очевидно говори за север, юг, изток и запад. Коментаторът Джон Джил казва относно този стих:

Споменати са четири ангела, като позоваване на четирите небесни духове в Захария 6:5; и макар че земята не е плосък квадрат с ъгли, а е кръгла и сферична, все пак се казва, че тя има четири ъгъла, по отношение на четирите точки на небето; и макар да има само един вятър, който понякога духа в една посока, друг път в друга, споменати са четири по отношение на горните точки, изток, запад, север и юг, откъдето той духа.[2]

За дискредитиране на християните се използват също и поетичните текстове като Псалм 72:3, които говорят за “стълповете на земята.” Коментатори като Джон Джил[3] и Матю Хенри[4] правилно посочват преобразния език в тези текстове.

Препоръчано четиво: Jason Lisle, Taking Back Astronomy (глава 2).

2. Твърдение: Библейските креационисти не вярват, че има “благоприятни” мутации.

Сами по себе си мутациите са вредни и трябва да очакваме това като следствие от Проклятието. Повечето от другите мутации са статични, тоест те всъщност не засягат организма като цяло. Но има няколко случая на наблюдавани благоприятни мутации – и те са различни от мутациите, които носят въображаемо създаване на нова генетична информация. Всъщност те трябва да бъдат наричани мутации с благоприятен изход – след малко ще видите защо.

Мутация, която прави бръмбара да изгуби крилата си ще бъде смятана за благоприятна, ако бръмбарът живее на ветровит остров. Тя би била благоприятна, защото ще предпази бръмбара да не бъде завлечен от вятъра в морето и да умре. Но тази мутация причинява загуба на генетична информация, тъй като бръмбарът вече няма информацията да има крила. Тя също може да бъде смятана за вредна мутация, тъй като той не може така лесно да бяга от хищници.

Мутацията, която причинява сърповидната анемия, може да бъде смятана за благоприятна, защото защитава против малария. Но човекът с тази мутация е изгубил информацията да произвежда правилни, ефективни червени кръвни телца, и сърповидните червени кръвни телца могат да причинят много други проблеми.

Тези две мутации са благоприятни за индивида, но са следствие от загуба на информация. Това означава, че мутациите, дори благоприятните, са в противоположна посока на еволюцията от молекулата до човека, която изисква придобиване на нова генетична информация, независимо дали е имало благоприятен резултат.

Да разгледаме случая с пилета, които са изгубили информацията да произвеждат пера.[5] Това може да се смята за “благоприятно,” тъй като вече не се налага да ги скубем! Но пилетата не могат да летят и не могат да поддържат телесната си температура. Често хората бъркат придобиването на нова информация с благоприятни мутации, но това са различни неща. За да има промени от молекулите до човека, мутациите трябва да са едновременно благоприятни и да причиняват придобиване на нова информация.

Препоръчано четиво: Ken Ham, War of the Worldviews, Chapter 3: Are mutations part of the “engine” of evolution?

3. Твърдение: Не можете да бъдете християнин, ако не вярвате в млада земя.

Организацията Answers in Genesis многократно е заявявала, че човек може да бъде християнин независимо от позицията си относно възрастта на земята или еволюцията. Но както също посочваме, такива християни просто са непоследователни.

Вярата в младата възраст на земята (около 6,000 години) е следствие от вярата в Библията. Първо започваме с първите пет дни на сътворението, след това Адам беше направен на шестия ден, след това като добавим възрастите дадени в родословията от Адам до Авраам имаме около 2,000 години.[6] И светските историци, и християните определят времето на Авраам около 2000 пр. Хр., така че “началото” трябва да е било преди около 6,000 години. Така че земята е на около 6,000 години – което наистина е голяма възраст – но е много по-млада от милиардите години, които обикновено биват прогласявани.

	Време	Общо време
Първите 5 дни от сътворението	5 дни 5 дни ~2,000 години ~2,000 години ~2,000 години ~4,000 години ~2,000 години ~6,000 години
От Адам на 6-тия ден до Авраам
От Авраам до Христос
От Христос до наши дни

Вярата във възраст от около 6,000 години за земята поставя правилната основа за вяра в Исус Христос, защото така оставяте Бог да говори чрез Своето Слово без да внасяте своите си идеи в Библията. По същия начин, като вярваме първо на Библията, ние осъзнаваме, че грехът и смъртта са навлезли в света в Битие 3 – което е основата на благовестието. Исус дойде да ни спаси от греха и от смъртта. Ако изоставите тази основа да започвате с Библията и внесете идеи за еволюция и милиони години за миналото на света, за да заместите учението на Библията в Битие, би било безсмислено да вярвате в останалата част от Библията – особено в благовестието. За съжаление хората го правят, и това е погрешно, но то не унищожава тяхното спасение.

Вижте някои други глави в тази книга:

Глава 8: Възможно ли е Бог да е създал всичко за шест дни?

Глава 9: Дали радиометричното датиране доказва, че Земята е стара?

Глава 19: Дали светлината от далечните звезди доказва, че вселената е стара?

4. Твърдение: Библейските креационисти приемат цялата Библия буквално

По-правилно е да се каже, че креационистите четат и разбират Библията според историко-граматическия подход към Писанието. Тоест, разбираме даден библейски текст като вземаме предвид неговия контекст, автор, читатели, литературен стил и т.н. С други думи, четем и разбираме Библията пряко и непосредствено. Обикновено това е, което хората имат предвид, когато говорят за “буквално тълкуване на Библията.” този метод помага да се премахват неправилните тълкувания на Библията.

Но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога (2 Коринтяни 4:2).

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако. Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание (Притчи 8:8-9).

“Прякото” четене на Библията означава да разбираме кои текстове са писани като исторически разказ, кои са писани като поезия, кои са писани като притча, кои са писани като пророчество, и така нататък. Библията е писана в множество различни литературни стилове и трябва да бъде четена според това. Битие описва действителни исторически събития; писано е като исторически разказ и няма причина да го четем като някакъв друг литературен стил, като алегория или поезия.

Например, един нехристиянин може да каже, “Библията ясно казва в Псалм 14:1, че ‘няма Бог.’” Но контекстът на този стих казва:

Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро (Псалм 14:1).

Контекстът ни помага да определим правилното тълкуване – че глупакът казва, че няма Бог.

Някой друг твърди, “За да тълкувате дните в Битие, трябва да прочетете 2 Петър 3:8, където се казва, че всеки ден е хиляда години.” Много хора се опитват да използват този текст за да поддържат идеята, че земята е на възраст милиони или милиарди години, но нека да прочетем стиха в контекст:

Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние (2 Петър 3:8-9).

Този текст използва литературно средство наречено “сравнение.” Тук Бог сравнява един ден с хиляда години за да покаже, че Той не е ограничен от времето, в този случай относно Неговото търпение. Бог е вечен и не е ограничен от времето, което Той самият е създал.

Също, този стих не се отнася до стиховете в Битие, така че не е основателно да прилагаме това това към дължината на дните в Битие 1. Когато биват четени пряко, тези стихове показват, че Бог е търпелив, когато пази Своите обещания. Човекът, който казва горното, има предварително възприети вярвания основани на човешки идеи, че земята е на възраст милиони години. Тези вярвания го водят към това странно тълкуване, за разлика от историко-граматическия метод.

И така, библейските християни четат Библията пряко и в контекст. И следователно ние се учим от това, което Бог казва и има предвид, а не налагаме странни буквалистични (в строгия смисъл на думата) значения върху метафорични или алегорични текстове, или обратното.

Препоръчано четиво: “Should Genesis Be Taken Literally?” (www.answersingenesis.org/go/literal)

5. Твърдение: Библейските креационисти нямат никакви данни за своята позиция.

Всъщност, ние имаме същите данни както и еволюционистите, били те кости, вкаменелости или скали. Разликата е в тълкуването на данните. Креационистите и еволюционистите започват от различни начални точки, когато разглеждат едни и същи данни, и поради това достигат до различни заключения.

Като библейски християни, ние се доверяваме на нашата аксиома или начална точка, че има Бог и че Неговото Слово е истина. От там използваме Библията за да обясним данните, които виждаме в света около нас. Еволюционистите обикновено използват своята си аксиома (натурализъм/материализъм и вярата, че еволюцията от молекули до човек е истина) за да тълкуват данните. Когато внимателно анализираме двете тълкувания, откриваме, че библейското тълкуване е несравнимо превъзхождащо – то обяснява данните и е потвърдено от оперативната наука.

Препоръчано четиво: Ken Ham, War of the Worldviews, Chapter 12: What’s the Best “Proof” of Creation?

Виж глава 1 в тази книга: Има ли наистина Бог?

6. Твърдение: Библейските креационисти вярват, че земята е същата сега, както е била в началото при сътворението.

Библейските креационисти вярват, че в 6,000-годишната история на земята са се случили значителни промени – две сериозни катастрофи: Грехопадението и Потопът.

Грехопадението беше когато Адам и Ева не се покориха на Бога. Преди това земята и цялото създание бяха съвършени (Битие 1:31; Второзаконие 32:4). На Адам бяха дадени само няколко заповеди в този съвършен свят, една от които беше да не яде от дървото за познаване на добро и зло. Ако яде, неговото наказание щеше да бъде смърт (Битие 2:17).

Но Адам яде, и умря (Битие 3:19; 5:5), и днес ние умираме, защото също съгрешаваме (не се покоряваме на Бога). Смъртта и страданията не бях част от първоначалното създание, те навлязоха по-късно.

Имаше и други последствия от непокорството на Адам (Битие 3). Едното беше, че земята стана проклета. Друго беше тръните и бодилите. Имаше промени и в животните и хората.

Грехопадението беше значително събитие, което определено промени земята (Римляни 8:18-22).

Потопът беше Божието осъждение върху хората в света, които бяха обърнали гръб на Бога (Битие 6-8). Бог каза, че ще ги унищожи чрез Потоп, и го направи.

Този Потоп беше световен Потоп, който унищожи всичко. Мнозина библейски креационисти вярват, че първоначално е имало само един континент (Битие 1:9). Този първоначален континент се е разчупил и парчетата са били катастрофално пренаредени по време на Потопа и в последващите години, за да станат това, което имаме днес.

Този масивен Потоп е погребал много животни, растения и морски създания, и много от тях са станали вкаменелости. Огромна част от седиментните скални слоеве, които намираме по целия свят днес, са свидетелство за този световен Потоп.

Потопът също е направил да потънат океанските падини, да се издигнат планините и т.н. От това са произлезли много геологични структури. Допълнителни последствия от Потопа са ледниковата епоха, разломните линии между плочите и т.н.

Библейските креационисти вярват, че светът се е променил. Истинският въпрос е, как се е променил? Това е вълнуваща част от креационистките изследвания днес.

Виж следните глави в тази книга:

Глава 10: Имало ли е наистина Ноев Ковчег и Потоп?

Глава 14: Може ли катастрофичната теория за тектониката на плочите да обясни геологията на Потопа?

Глава 26: Защо в Божието създание има смърт и страдания?

7. Твърдение: Библейските креационисти са против науката и против логиката

Библейските креационисти обичат науката! Всъщност повечето от областите в науката са били развити от хора, които са вярвали в Библията, като Исак Нютон (динамика, гравитация, изчислителна математика), Майкъл Фарадей (електромагнетизъм, теория на полето), Робърт Бойл (химия), Йохан Кеплер (астрономия) и Луи Пастьор (бактериология, имунизация). Франсис Бейкън, вярващ в Библията християнин, развива научния метод.

Причината да бъдат развити такива области на науката е било вярването, че Бог е създал вселената и е постановил закони, които ние можем да изследваме. Дори днес мнозина велики учени вярват в Библията и практикуват практическа наука всекидневно.[7]

Дори логиката произтича естествено от библейския мироглед. Тъй като сме създадени по образа на логичен Бог, бихме очаквали да имаме способности за логика. Но логиката не е материално вещество, така че тя е проблем за материалистичния атеист, който отрича нематериалния свят. От материалистична гледна точка логичното мислене не се различава от нелогичното мислене – то е просто химическа реакция в мозъка. Следователно, от материалистична гледна точка идеята за логика се дължи на случйни процеси и няма нищо общо с абсолютната истина, която също е нематериална.

Така че според библейския мироглед има логика, а също има и истина, и те двете са нематериални. Но според чисто материалистичния мироглед няма основа за съществуване на логика или истина, тъй като те са нематериални. И ако нашите мозъци са следствие от случайни мутации и естествен отбор, как знаем дали нашият мозък е еволюирал по начин, който ни позволява да мислим и разсъждаваме според истината?

Да кажем, че логиката може да ни даде истинен резултат означава, че трябва да има абсолютна истина, следователно има Бог. Това не означава, че атеистите и еволюционистите не могат да използват логика или да практикуват наука. Но когато го правят, те трябва да заемат от горните християнски принципи, действие, което противоречи на техния изповядван мироглед.

Препоръчано четиво: Ken Ham, War of the Worldviews, Chapter 10: Can Creationists Be “Real” Scientists?

Виж глава 4 в тази книга: Креационистите не отричат ли природните закони?

---

[1] Who invented a flat earth? Creation 16(2):48-49, March 1994. Статията е достъпна онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v16/i2/flatearth.asp.

[2] J. Gill, Exposition of the Old Testament, Notes on Revelation 7:1, 1748-1763. Достъпно онлайн на eword.gospelcom.net/comments/revelation/gill/revelation7.htm.

[3] J. Gill, Exposition of the Old Testament, Notes on Psalm 75:3, 1748-1763. Достъпно онлайн на eword.gospelcom.net/comments/psalm/gill/psalm75.htm.

[4] M. Henry, Matthew Henry Bible Complete Commentary, notes on Psalm 75:3. Достъпно онлайн на eword.gospelcom.net/comments/psalm/mh/psalm75.htm.

[5] E. Young, Featherless chicken creates a flap, May 21, 2002, www.newscientist.com/article.ns?id=dn2307.

[6] R. Grigg, Meeting the ancestors, Creation 25(2):13-15, March 2003. Достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/creation/v25/i2/ancestors.asp.

[7] За биографии на учени креационисти, виж www.answersingenesis.org/go/bios.