Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

4

Креационистите не отричат ли природните закони?

ДЖЕЙСЪН ЛАЙЛ


Всичко във вселената, всяко растение и животно, всеки камък, всяка частица материя или светлинна вълна са управлявани от закони, на които се подчиняват без право на избор. Библията ни казва, че има природни закони – “наредбите за земята и небето” (Еремия 33:25). Тези закони описват начина, по който Бог нормално провежда Своята воля във вселената.

Божията воля е вградена във вселената, и следователно вселената не е случайна или произволна. Тя се подчинява на химичните закони, които следват логично от физичните закони, много от които следват логично от други физични математически закони. Най-основните закони в природата съществуват само защото Бог желае те да съществуват; те са логичният подреден начин, по който Господ крепи и поддържа вселената, която е създал. Атеистът не може да обясни логичната подреденост на вселената. Защо вселената се подчинява на закони, ако няма законодател? Но природните закони са съвършено съвместими с библейското сътворение. Всъщност Библията е основата за природните закони. Така че, разбира се, креационистите не отричат тези закони; природните закони са именно каквото креационистът би очаквал да види.

Законът на живота (биогенеза)

Има един много добре познат закон на живота: законът за биогенезата. Този закон просто заявява, че животът винаги произлиза от живот. Това е, което експерименталната наука ни казва; организмите раждат други организми според вида си. Исторически Луи Пастьор опровергава една форма на спонтанно зараждане; той показва, че животът произлиза от живот. От тогава наблюдаваме, че този закон е универсален – без никакви известни изключения. Разбира се, именно това бихме очаквали на основата на Библията. Според Битие 1 Бог свръхестествено е създал първите различни видове живот на земята и ги е направил да се възпроизвеждат според вида си. Забележете, че еволюцията от молекули към човек нарушава закона за биогенезата. Еволюционистите вярват, че поне веднъж животът се е образувал спонтанно от неживи химически съединения. Но това противоречи на закона за биогенезата. Истинската наука потвърждава Библията.

Химични закони

Животът изисква своя специфична химия. Нашите тела са движени от химически реакции и зависят от закономерното действие на химичните закони. Информацията за всяко живо същество е складирана в дълга молекула наречена ДНК. Животът не би бил възможен, ако химичните закони бяха различни. Бог е създал химичните закони по точно правилния начин, за да направи живота възможен.

Химичните закони дават различни качества на различните елементи (направени от точно един вид атоми) и съединения (направени от два или повече вида атоми свързани заедно) във вселената. Например, когато получи достатъчна активираща енергия, най-лекият елемент (водород) ще реагира с кислород за да образува вода. Самата вода има някои интересни качества като способността да задържа необикновено голямо количество топлинна енергия. Когато замръзва, водата образува кристали с шестостранна симетрия (поради което снежинките са обикновено шестоъгълни). Сравнете това с кристалите на солта (натриев хлорид), които обикновено образуват кубчета. Именно шестостранната симетрия на леда причинява “дупки” в кристалите, които правят леда по-малко плътен от течността. Ето защо ледът плава във водата (докато на практика всички вещества са по-тежки в твърдо състояние отколкото в течно).

Свойствата на елементите и съединенията не са произволни. Всъщност елементите могат да бъдат логично организирани в периодична таблица на основата на своите физически качества. Веществата в една и съща колона на таблицата имат подобни свойства. Това следва от факта, че елементите намиращи с в една и съща вертикална колона имат една и съща електронна структура на външния слой. Именно тези външни електрони определят физическите характеристики на атома. Тази периодична таблица не се е появила по случайност. Атомите и молекулите имат своите различни свойства защото техните електрони са свързани чрез законите на квантовата физика. С други думи, химията е основана на физиката. Ако законите на квантовата физика бяха дори съвсем малко по-различни, атомите можеха и да не бъдат възможни. Бог е направил физичните закони по най-точния начин, за да могат химичните закони да бъдат такива, каквито Той ги иска.

Законите за движение на планетите

Креационистът Йохан Кеплер открива, че планетите в нашата слънчева система се подчиняват на три природни закона. Той открива, че планетите се въртят по елипси (не по съвършени окръжности, както се е смятало преди), като слънцето е било в единия фокус на елипсата; така разстоянието от дадена планета до слънцето се променя. Кеплер открива, че планетите покриват една и съща площ за едно и също време – с други думи, планетите се движат по-бързо когато са по-близо до слънцето. И трето, Кеплер открива точното математическо взаимоотношение между разстоянието на планетата от слънцето (a) измерено в астрономически единици и нейния орбитален период (p) измерен в години; планетите, които са по-далеч от слънцето, обикалят за по-дълго време по своята орбита от планетите, които са по-близо (изразено като p2 = a3). Законите на Кеплер важат също за орбитите на спътниците около планетите.[1]

Както с химичните закони, тези закони за движението на планетите не са основополагащи. Те са само логично следствие от другите природни закони. Всъщност, друг креационист (сър Исак Нютон) открива, че законите на Кеплер могат да се извлекат математически от определени физични закони – а именно, от законите за гравитацията и движението (които самият Нютон формулира).

Физичните закони

Науката физика описва действието на вселената на най-основно ниво. Има много различни физични закони. Те описват начина, по който вселената действа днес. Има физични закони, които описват как се разпространява светлината, как се пренася енергията, как действа гравитацията, как масата се движи в пространството и много други явления. Физичните закони обикновено са математически по своето естество; някои физични закони могат да се опишат с кратка формула като E = mc2. Простата формула F = ma показва как предмет с маса (m) ще се ускорява (a), когато върху него се приложи сила (F). Удивително е, че всеки предмет във вселената неизменно се подчинява на тези правила.

Във физиката има йерархия: някои физични закони могат да се извлекат от други физични закони. Например, известната формула на Айнщайн, E = mc2, може да се изведе от принципите и уравненията на специалната относителност. Обратно, има много физични закони, които не могат да се изведат от други физични закони; за много от тях се предполага, че са принципи, които могат да се изведат, но учените все още не са открили как.

А някои физични закони могат да бъдат наистина основополагащи (не са основани на други закони); но и те съществуват само защото Бог повелява да съществуват. Всъщност, това трябва да е така поне за един физичен закон (и може би за няколко) – най-основополагащият. (Логично, тъй като ако най-основополагащият закон беше основан на някой друг закон, той не би бил най-основополагащ.)

Универсални константи

В допълнение, в природата има много физични константи. Това са параметри в рамките на физичните закони, които определят величината на основните сили (например гравитацията) и масите на основните частици (например електроните). Както физичните закони, някои константи зависят от други, докато някои са основополагащи – единствен Бог постановява тяхната стойност. Тези константи са важни за живота. В много случаи, ако основните константи имаха съвсем малко по-различна стойност, животът не би бил възможен. Например, ако силата на константата на електромагнитно сдвояване беше малко по-различна, молекулите нямаше да могат да съществуват.

Антропичният принцип

Физичните закони (заедно със свързаните с тях константи) са точно нагласени така, че да е възможен животът, особено човешкият живот. Този факт се нарича “антропичен принцип.”[2] Бог е създал основните физични закони точно по правилния начин и е дал на константите точно правилните стойности, за да могат другите константи и производните физични закони да действат точно по правилния начин, така че химията да работи по правилния начин, така че елементите и съединенията да имат правилните свойства, така че животът да бъде възможен![3] Това е удивително сложно предизвикателство – предизвикателство, което никое човешко същество няма способността да разреши.[4] Всъщност има много, много страни на нашата настояща вселена, които все още не разбираме напълно. Природните закони, които сме открили и изразили математически, са само несъвършени модели на реалността. Нашето настоящо разбиране за създанието е несъвършено. То ни напомня за 1 Коринтяни 13:12, където ни се казва, че “виждаме неясно, като в огледало.”

Законите на математиката

Забележете, че физичните закони са строго математически по своята същност. Те нямаше да работят, ако също нямаше математически закони. Математическите закони и принципи включват правилата за събиране, транзитивното свойство, комутативните свойства на събирането и умножението, биномната теорема и много други. Както физичните закони, някои математически закони и свойства могат да се изведат от други математически принципи. Но за разлика от физичните закони, математическите закони са абстрактни; те не са “прикрепени” към никоя конкретна част от вселената. Възможно е да си представим вселена, където физичните закони са различни; но е трудно да си представим (свързана) вселена, където математическите закони са различни.[5]

Математическите закони са пример за “трансцендентна истина.” Те трябва да са верни независимо каква вселена Бог е създал. Това вероятно е защото Божието естество е логично и математическо. Така всяка вселена, която Той би избрал да сътвори, неизбежно ще бъде математическа по своето естество. Светският естествоизпитател не може да обясни защо съществуват математическите закони. Определено той би вярвал в математиката и би използвал математика; но не може да обясни съществуването на математиката в рамките на своя натуралистичен мироглед, тъй като математиката не е част от физическата вселена. Но християнинът разбира, че има Бог отвъд вселената и че математиката отразява мислите на Господа. Разбирането на математиката е в известен смисъл “мислене на Божиите мисли след Бога”[6] (макар и в ограничен смисъл, разбира се).

Някои предполагат, че математиката е човешко изобретение; казват, че ако човешката история беше различна, би била създадена напълно различна форма на математика – с различни закони, теореми, аксиоми и т.н. Но такова мислене не е основателно. Трябва ли да вярваме, че вселената не се е подчинявала на математическите закони преди хората да ги открият? Дали планетите са се движели по различни орбити преди Кеплер да открие, че p2 = a3? Очевидно математическите закони са нещо, което човешките същества са открили – но не са изобретили. Единственото нещо, което би било различно (ако човешката история бе поела по различен път) е нотацията – начинът, по който избираме да изразяваме математическите истини чрез символи. Но тези истини съществуват независимо от начина, по който са изразени. Математиката е “езикът на сътворението.”

Законите на логиката

Всички природни закони, от физиката и химията до закона за биогенезата, зависят от законите на логиката. Както математиката, законите на логиката са трансцендентни истини. Не можем да си представим законите на логиката да са различни от това, което са. Да вземем например законът за непротиворечието. Този закон заявява, че не можете да имате “А” и “не А” едновременно и в едно и също взаимоотношение. Без законите на логиката всяко размишление би било невъзможно. Но откъде идват законите на логиката?

Атеистът не може да обясни съществуването на законите на логиката, макар и да трябва да приеме, че те съществуват, за да може да мисли рационално. Но според Библията Бог е логичен. Всъщност, законът за непротиворечието отразява Божието естество; Бог не може да лъже (Числа 23:19), нито бива изкушен от зло (Яков 1:13), тъй като тези неща противоречат на Неговото съвършено естество. Тъй като сме направени по Божия образ, ние инстинктивно познаваме законите на логиката. Способни сме да разсъждаваме логично (макар че поради нашия ограничен ум и поради греха не винаги можем да мислим напълно логично).

Еднородността на природата

Природните закони са еднородни. Те не се променят произволно и важат в цялата вселена. Природните закони важат в бъдещето също както са важели в миналото – това е една от най-основните предпоставки на на всяка наука. Без тази предпоставка науката би била невъзможна. Ако утре природните закони се променят внезапно и произволно, тогава експерименталните резултати от миналото няма да ни кажат нищо за бъдещето. Защо е възможно да разчитаме на природните закони да са валидни винаги във времето? Светският учен не може да намери основание за тази важна предпоставка. Но християнинът може; Библията ни дава отговора. Бог е Господар над цялото създание и поддържа вселената последователно и логично. Бог не се променя, и следователно Той поддържа вселената във времето последователно и еднородно (Еремия 33:25).

Заключения

Видяхме, че природните закони зависят от други природни закони, които в края на краищата зависят от Божията воля. Така, Бог е създал физичните закони точно по правилния начин, за могат химичните закони да работят, за да може животът да съществува. Съмнително е дали някой човек би могъл някога да разреши такава сложна задача. Но Бог го е направил. Атеистът не може да обясни съществуването на тези природни закони, дори когато се съгласява, че те трябва да съществуват, защото такива закони не са последователни с натурализма. Но те са съвършено последователни с Библията. Ние очакваме вселената да бъде организирана логично и подредено и да се подчинява на еднородни закони, защото вселената е била създадена чрез Божията сила.


[1] Но константата за пропорционалност за третия закон е различна. Това се дължи на факта, че слънцето има различна маса от планетите.

[2] Антропичен идва от гръцката дума за човек: антропос.

[3] Разбира се, може да има повече от едно възможно решение. Тоест, може да е възможно за Бога да създаде живот, който използва изцяло различна химия, основана на изцяло различна физика. Бог може да е имал значителна свобода в това как е избрал да създаде вселената. Но изглежда вероятно, че има много повече възможни (хипотетични) вселени, в които животът не е възможен, от вселени, в които животът е възможен.

[4] По въпроса за антропичния принцип има множество ресурси. Виж светската книга, J. Barrow, F. Tippler, and J. Wheeler, The Anthropic Cosmological Principle, Oxford Univ. Press, New York, 1988.

[5] Разбира се, има различни системи на първоначални дефиниции и аксиоми, които позволяват някакви разлики в математическите мисловни системи (алтернативни геометрии и т.н.), но повечето от основните принципи остават непроменени.

[6] Този израз се приписва на креациониста астроном Йохан Кеплер.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов