Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]     Кен Хам  

 

7

Датирането с въглерод-14 не опровергава ли Библията?

МАЙК РИДЪЛ


Учените използват техника наречена радиометрично датиране за да изчисляват възрастта на скали, вкаменелости и на самата земя. Мнозина са подведени да вярват, че радиометричните методи са доказали, че земята е на милиарди години. Това кара много хора в църквата да променят библейския разказ, а именно значението на думата “ден” в Битие 1. Като се съсредоточим върху една конкретна форма на радиометрично датиране – въглеродно датиране – ще видим, че въглеродното датиране дава силна подкрепа за млада земя.

Основи

Преди да се впуснем в подробности как се използват радиометричните методи за датиране, трябва да разгледаме някои първоначални положения от химията. Спомнете си, че атомите са основните градивни единици на материята. Атомите са направени от много по-малки частици наречени протони, неутрони и електрони. Протоните и неутроните съставят центъра (ядрото) на атома, а електроните образуват обвивки около ядрото.

Броят протони в ядрото на атома определя вида на елемента. Например, всички атоми на въглерода имат 6 протона, всички атоми на азота имат 7 протона, и всички атоми на кислорода имат 8 протона. Броят неутрони в ядрото може да е различен за всеки вид атом. Так например въглеродният атом може да има шест, седем или дори осем неутрона – но винаги ще има шест протона. Всяка различна форма на даден елемент – различаваща се по броя на неутроните – се нарича “изотоп.” Илюстрацията по-долу показва трите изотопа на въглерода.

Атомното число отговаря на броя на протоните в атома. Атомната маса е сбор от броя на протоните и неутроните в ядрото. (Електроните са толкова леки, че не допринасят значително към масата на атома.)

Някои изотопи на определени елементи са нестабилни; те могат спонтанно да се променят в друг вид атом чрез процес наречен “радиоактивно разпадане.” Тъй като скоростта на този процес е известна, учените се опитват да го използват като “часовник,” за да открият преди колко време е била образувана вкаменелостта или скалата. Има две основни приложения на радиометричното датиране. Едното е за датиране на вкаменелости (неща, които са били живи преди време), а другото е за датиране на скали на възрастта на земята.

Датиране с въглерод-14

Въглерод-14 (14С), също наричан радиовъглерод, е представян за надежден метод за датиране за определяне на възрастта на вкаменелости до 50,000-60,000 години. Ако това твърдение е вярно, библейското сведение за млада земя (около 6,000 години) е под въпрос, тъй като много често се срещат дати от десетки хиляди години получени с датиране от 14С.[1]

Когато тълкуването на данните от някой учен не съответства на ясното значение на текста в Библията, никога не трябва да преизтълкуваме Библията. Бог знае точно какво е искал да каже, и Неговото разбиране за науката е непогрешимо, докато нашето е несъвършено. Затова никога не трябва да смятаме за необходимо да променяме Неговото Слово. Битие 1 определя дните на сътворението като буквални дни (число заедно с думата “ден” винаги означава нормален ден в Стария завет, а изразът “вечер и утро” допълнително определя дните като буквални дни). Тъй като Библията е Божието вдъхновено Слово, трябва да изследваме истинността на стандартното тълкуване на датирането с 14С като зададем няколко въпроса:

  1. Дали обяснението на данните е получено от емпирична, експериментална наука, или от тълкуване на минали събития (историческа наука)?

  2. Има ли някакви предварителни допускания в метода за датиране?

  3. Дали данните дадени от датирането с 14С се съгласява с това, което наблюдаваме?

  4. Дали всички учени приемат метода за датиране с 14С като надежден и точен?

Всички методи за радиометрично датиране използват научни процедури в настоящето за да тълкуват какво се е случило в миналото. Използваните процедури не са под въпрос. Тълкуването на събитията в миналото е под въпрос. Светският (еволюционен) мироглед тълкува вселената и света като стари – на милиарди години. Библията учи млада вселена и земя. Кой мироглед е подкрепян от науката? Може ли датирането с 14С да помогне да решим загадката кой мироглед е по-точен?

Употребата на датирането с 14С често не е разбирана добре. Въглерод-14 се използва най-често за датиране на предмети, които в миналото са били живи (органичен материал). Той не може да се използва пряко за датиране на скали; но може да се използва за да определи граници върху възрастта на някои неорганични материали като диаманти (диамантите съдържат въглерод-14). Поради бързата скорост на разпадане на 14С, той може да даде дати само в обхвата от хиляди години, не милиони.

Има три различни естествено срещащи се разновидности (изотопи) на въглерода: 12С, 13С, 14С.

Въглерод-14 се използва за датиране, защото е нестабилен (радиоактивен), докато 12С и 13С са стабилни. Радиоактивен означава, че 14С ще се разпада (излъчва радиация) с течение на времето и ще се превръща в различен елемент. По време на този процес (наречен бета-разпадане) един неутрон в атома на 14С ще се превърне в протон. Като губи един неутрон и печели един протон, 14С се променя в азот-14 ( 14N = 7 протона и 7 неутрона).

Ако 14С се разпада непрекъснато, дали земята някога ще остане без 14С? Отговорът е не. В атмосферата постоянно се добавя въглерод-14. Горните слоеве на земната атмосфера са бомбардирани от високоенергийни космически лъчи от пространството. Тези космически лъчи се сблъскват с атомите в атмосферата и могат да ги разцепват неутроните, които се излъчват от тези разцепени атоми, се сблъскват с атоми на 14N (атмосферата е направена предимно от азот и кислород) и ги превръщат в атоми на 14С (един протон се променя в неутрон).

Веднъж като се образува 14С, той се свързва с кислорода в атмосферата (14С има същите свойства като 12С и също се свързва с кислорода) за да образува въглероден двуокис (СО2). Тъй като СО2 бива поглъщан от растенията (което означава, че храната, която ядем, съдържа 14С и 12С), всички живи същества би трябвало да имат едно и също съотношение на 14С и 12С в себе си, както във въздуха, който дишаме.



КАК РАБОТИ ПРОЦЕСЪТ НА ДАТИРАНЕ С ВЪГЛЕРОД-14

Когато едно живо същество умре, започва процесът на разпадане. Докато организмът е жив, той ще продължава да приема 14С; но когато умре, този процес престава. Тъй като 14С е радиоактивен (разпада се в 14N), количеството 14С в мъртвия организъм намалява с течение на времето. Следователно част от процеса на датиране включва измерване на количеството 14С останало след като част от него е било изгубено (разпаднало се). Учените днес използват устройство наречено “ускорител-спектрометър” (AMS) за да определят съотношението между 14С и 12С, което увеличава предполагаемата точност до 80,000 години. Но за да може да се направи датирането, трябва да са известни и други неща. Те включват следните въпроси:

  1. Колко бързо се разпада 14С?

  2. Какво е било началното количество 14С в съществото, когато е умряло?

Скоростта на разпадане на радиоактивните елементи се измерва с периода на полуразпад. Полуразпадът на атома е времето, за което се разпадат половината атоми в мострата. Периодът на полуразпад на 14С е 5,730 години. Например, контейнер съдържащ само атоми на 14С в нулевия момент, ще съдържа наполовина 14С и наполовина 14N след 5,730 години (един период на полуразпад). След 11,460 години (два периода на полуразпад) контейнерът ще съдържа една четвърт 14С и три четвърти 14N.

Тъй като периодът на полуразпад на 14С е известен (скоростта на разпадане) единствената част, която остава да се открие, е началното количество 14С във вкаменелостта. Ако учените знаят първоначалното количество 14С в едно същество, когато е умряло, ще могат да измерят сегашното количество и след това да изчислят колко периода на полуразпад са минали.

Тъй като никой не е присъствал да измери количеството на 14С когато съществото е умряло, учените трябва да намерят метод да определят колко 14С се е разпаднал. За да направят това, учените използват главния изотоп на въглерода, наречен въглерод-12 (12С). Тъй като 12С е стабилен изотоп на въглерода, неговото количество е постоянно; но количеството на 14С намалява, когато съществото умре. Всички живи същества поемат въглерод (14С и 12С) чрез ядене и дишане. Следователно съотношението 14С към 12С в живите същества трябва да е същото както в атмосферата. Това съотношение е един атом 14С на около един трилион атоми 12С. Учените могат да използват това съотношение за да определят началното количество 14С.

Когато един организъм умре, това съотношение (1 към 1 трилион) ще започне да се променя. Количеството 12С ще остане постоянно, но количеството 14С ще намалява все повече. Колкото по-малко е съотношението, толкова по-дълго организмът е бил мъртъв. Следната илюстрация показва как се изчислява възрастта на основата на това съотношение.

Оставащ 14С
в проценти

Оставащ 12С
в проценти

Съотношение

Брой периоди
на полуразпад

Възраст
(в години)

100

100

1 към 1 Т

0

0

50

100

1 към 2 Т

1

5,730

25

100

1 към 4 Т

2

11,460

12.5

100

1 към 8 Т

3

17,190

6.25

100

1 към 16 Т

4

22,920

3.125

100

1 към 32 Т

5

28,650

Т = трилион



Важно допускане

С това съотношение е свързано едно важно допускане на датирането с въглерод-14. Приема се за даденост, че съотношението 14С към 12С в атмосферата винаги е било същото като днес (1 към 1 трилион). Ако това допускане е вярно, тогава тогава методът на датиране с 14С чрез AMS е валиден до около 80,000 години. Отвъд тази възраст инструментите използвани от учените не биха могли да открият достатъчно останал 14С, за да бъдат полезни за оценяване на възрастта. Това е важно допускане в процеса на датиране. Ако това допускане не е вярно, тогава методът ще даде неправилни възрасти. Кое би могло да промени това съотношение? Ако производството на 14С в атмосферата не е равно на скоростта на разпад, това съотношение ще се промени. С други думи, количеството 14С произвеждано в атмосферата трябва да е равно на количеството премахвано от нея, за да бъде то в стабилно състояние (наречено още “равновесие”). Ако това не е вярно, съотношението 14С към 12С не е постоянно, което ще направи точното определяне на началното количество 14С в мострата трудно или невъзможно.

Д-р Уилърд Либи, създател на метода за датиране с въглерод-14, приема това съотношение за постоянно. Неговата логика е основана върху вяра в еволюцията, която приема, че земята трябва да е на милиарди години. Допусканията са изключително важни в научната общност. Ако началното допускане е погрешно, всички изчисления основани върху това допускане могат и да са правилни, но все пак ще дадат неправилни заключения.

В първоначалния труд на д-р Либи той отбелязва, че атмосферата очевидно не е в равновесие. Това е била смущаваща идея за д-р Либи, тъй като той вярва, че светът е на милиарди години и следователно е минало достатъчно време за да постигне равновесие. Изчисленията на д-р Либи показват, че ако земята беше започнала без никакъв 14С в атмосферата, биха били необходими само 30,000 години за да се натрупа той до стабилно състояние (равновесие).

Ако космическата радиация е останала при сегашния си интензитет в продължение на 20,000 до 30,000 години, и ако през това време количеството въглерод не се е променило значително, тогава в наши дни трябва да съществува съвършено равновесие между скоростта на разпадане на радиовъглеродните атоми и скоростта на поглъщане на нови радиовъглеродни атоми за целия материал в цикъла на живота.[2]

Д-р Либи избира да пренебрегне това несъответствие (състояние на неравновесие) и го приписва на грешки при опитите. Но несъответствието се оказва много истинско. Съотношението 14С/12С не е постоянно.

Специфичният темп на производство (СТП) на С-14 е около 18.8 атома на грам въглерод на минута. Специфичният темп на разпадане (СТР) е около 16.1 разпадания на грам на минута.[3]

Какво означава това? Ако са нужни около 30,000 години да се достигне равновесие, а 14С все още не е в равновесие, може би земята не е много стара.

Магнитното поле на земята

Други фактори също могат да въздействат на скоростта на производство на 14С в атмосферата. Земята има около себе си магнитно поле, което ни предпазва от вредната радиация от космоса. Това магнитно поле отслабва. Колкото по-силно е полето около земята, толкова по-малко е количеството на космически лъчи, които могат да достигнат атмосферата. Това означава, че в миналото на земята е имало по-малко производство на 14С в атмосферата.

Причината за дългосрочните промени в нивото на С-14 не е известна. Промяната определено е отчасти следствие от промяната на производството на радиовъглерод от космически лъчения. Потокът на космически лъчения, и следователно производството на С-14, е функция не само на слънчевата активност, а също на магнитния диполен момент на Земята.[4]

Макар и сложна, тази история на земното магнитно поле е в съгласие с основната хипотеза на Барнс, че полето винаги е отслабвало. . . . Полето винаги е губело енергия въпреки промените, така че то не може да бъде на повече от 10,000 години.[5]

Земното магнитно поле отслабва. Днес то е с около 10 процента по-слабо откакто немският математик Карл Фридрих Гаус е започнал да прави изчисления върху него през 1845, казват учените.[6]

Ако скоростта на производство на 14С в атмосферата е била по-ниска в миналото, възрастите получени от метода с въглерод-14 ще приемат погрешно за даденост, че в мострата се е разпаднало по-голямо количество 14С от действителното. Това ще доведе до по-големи възрасти от истинската възраст.

Потопът в Битие

Какво въздействие може да е имал Потопът в Битие върху количеството въглерод? Потопът е погребал големи количества въглерод от живи организми (растителни и животински), които образуват съвременните изкопаеми горива (въглища, нефт и т.н.). Количествата горива показват, че преди Потопа трябва да е имало много по-голямо количество растителност отколкото днес. Това означава, че преди Потопа биосферата може да е съдържала 500 пъти повече въглерод в живи организми отколкото днес. Това допълнително би намалило количеството 14С и би направило съотношение 14С към 12С да бъде много по-малко отколкото е днес.

Ако е така, и ако този С-14 е бил разпределен равномерно в биосферата, и общото количество биосферен въглерод е било, например, 500 пъти повече от количеството в днешния свят, съотношението С-14/С-12 би било 1/500 от днешното ниво. . . .[7]

Когато заедно с отслабването на магнитното поле се вземе предвид и Потопът, разумно е да се приеме, че допускането за равновесие е лъжливо допускане.

Поради това лъжливо допускане, всякакви оценки на възраст от преди Потопа чрез 14С ще дадат далеч по-големи възрасти от действителната възраст. Материалът от преди Потопа ще бъде датиран на десет пъти по-голяма от истинската възраст.

Откритията на групата RATE

През 1997 започва осемгодишен проект за проучване на възрастта на земята. Групата се нарича RATE (Radioisotopes and the Age of The Earth). Екипът от учени включва:

Лари Вардиман, д-р по атмосферни науки

Ръсел Хъмфрис, д-р по физика

Юджийн Чафин, д-р по физика

Джон Баумгарднър, д-р по геофизика

Доналд Дейънг, д-р по физика

Стивън Остин, д-р по геология

Андрю Снелинг, д-р по геология

Стивън Бойд, д-р по еврейски език и лингвистика

Целта е била да се съберат данни, които обикновено биват пренебрегвани или цензурирани по еволюционните стандарти на датиране. Учените са преглеждали допусканията и процедурите използвани при изчисляване на възрастта на скали и вкаменелости. Резултатите от датирането с въглерод-14 показват сериозни проблеми при дългите геологични епохи. Взети са били мостри от десет различни въглищни слоеве, които според еволюционистите представляват различни времеви периоди в геологичната колона (ценозойски, мезозойски и палеозойски). RATE се сдобива с десет въглищни мостри от банката с въглищни мостри на Департамента по енергетика на САЩ. Тези въглищни мостри са събрани от големи въглищни полета по целите Съединени Щати. Всички въглищни мостри, които били датирани на милиони до стотици милиони години според стандартните еволюционни времеви оценки, съдържали достатъчно големи количества 14С. Във всички случаи са били предприети внимателни мерки да се премахне всякаква възможност за замърсяване от други източници мострите от всичките три “времеви периода” показали значителни количества 14С. Това е забележително откритие. Тъй като периодът на полуразпад на 14С е относително кратък (5,730 години), след 100,000 години не би трябвало да има останали забележими количества 14С. Средната оценена възраст за 14С за всички тези слоеве от трите времеви периода е била приблизително 50,000 години. Но използването на по-реалистичното съотношение 14С/12С от преди Потопа намалява тази възраст до 5,000 години.

Тези резултати показват, че цялата геологична колона е на по-малко от 100,000 години – а може би дори много по-млада. Това потвърждава Библията и отправя предизвикателство към еволюционната идея за дълги геологични епохи.

Тъй като периодът на полуразпад на С-14 е толкова кратък, тези измервания с AMS създават очевидно предизвикателство пред стандартната геологична времева таблица, която приписва милиони до стотици милиони години на тази част от скалния слой.[8]

Друго забележително наблюдение на RATE е количеството 14С намиращо се в диамантите. Светските учени оценяват възрастите на диамантите на милиони до милиарди години използвайки други радиометрични методи. Тези методи също са основани върху съмнителни допускания и биват разглеждани в глава 9. Поради твърдостта си диамантите (най-твърдото известно вещество) са изключително защитени срещу замърсяване чрез химически реакции. Тъй като диамантите са смятани за толкова стари по еволюционните стандарти, намирането на каквото и да е количество 14С в тях би било силна подкрепа за скорошно сътворение.

RATE анализира дванадесет мостри от диаманти за възможно съдържание на въглерод-14. Подобно на резултатите от въглищата, всички дванадесет диаманти съдържали забележими, но ниски нива на 14С. Тези открития са могъщо свидетелство, че въглищата и диамантите не могат да са на милиони или милиарди години, както твърдят еволюционистите. Въглерод-14, намерен във вкаменелостите във всички слоеве на геологичната колона, във въглищата и в диамантите, е свидетелство, което потвърждава библейската времева таблица на хиляди, а не милиарди години.

Поради краткия период на полуразпад на С-14, такова откритие заявява, че въглеродът и вероятно цялата физическа земя, трябва да имат наскорошен произход.[9]

Заключение

Всички радиометрични методи за датиране са основани върху допускания относно събития, които са се случили в миналото. Ако допусканията се приемат за верни (както обикновено се прави при процеса на датиране от еволюционистите), резултатите могат да бъдат изкуствено приближени към определена възраст. При възрастите докладвани в учебници и други издания тези еволюционни допускания не са поставяни под въпрос, докато резултатите, които не се съгласяват с дългите епохи, биват цензурирани. Когато допусканията бъдат преразгледани и се покаже, че са погрешни, резултатите поддържат библейския разказ за глобален Потоп и млада земя. Християните не трябва да се страхуват от методите за радиометрично датиране. Въглерод-14 всъщност е приятел на християните, тъй като подкрепя идеята за млада земя.

Учените от RATE са убедени, че популярната идея приписвана на Чарлс Лайел от преди почти два века, “Настоящето е ключът към миналото,” просто не е вярна за земна история от милиони или милиарди години. Алтернативно тълкуване на данните от въглерод-14 е, че земята е преминала през катастрофа на глобален потоп, който е образувал повечето от скалните слоеве и вкаменелостите. . . . Какъвто и да е източникът на въглерод-14, неговото присъствие в почти всяка изследвана мостра по целия свят е силно предизвикателство към идеята за дълги епохи. Данните от въглерод-14 са твърдо на страната на възгледа за млада земя.[10]


[1] Earth Science (Teachers Edition), Prentice Hall, 2002, 301.

[2] W. Libby, Radiocarbon Dating, Univ. of Chicago Press, Chicago, Illinois, 1952, 8.

[3] C. Sewell, “Carbon-14 and the Age of the Earth,” 1999, www.rae.org/bits23.htm.

[4] M. Stuiver and H. Suess, On the relationship between radiocarbon dates and true sample ages, Radiocarbon, Vol. 8, 1996, 535.

[5] R. Humphreys, The mystery of earth’s magnetic field, ICR Impact, Feb. 1, 1989. www.icr.org/article/292.

[6] J. Roach, National Geographic News, September 9, 2004.

[7] J. Baumgarder, C-14 evidence for a recent global Flood and a young earth, Radioisotopes and the Age of the Earth, Vol. 2, Institute for Creation Research, Santee, California, 2005, 618.

[8] Ibid., 587.

[9] Ibid., 609.

[10] D. DeYoung, Thousands...Not Billions, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2005, 61.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов