Отговори
Съдържание
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Приложение
Речник
За авторите

   

Отговори
  Home]      Кен Хам  

 

19

Дали светлината от далечните звезди доказва, че вселената е стара?

ДЖЕЙСЪН ЛАЙЛ


Критиците на библейското сътворение понякога използват светлината от далечните звезди като аргумент против младата вселена. Аргументът е нещо такова: (1) има галактики, които са толкова далеч, че на светлината от техните звезди са необходими милиарди години да стигне до нас; (2) можем да видим тези галактики, така че тяхната светлина вече е достигнала до нас; и (3) вселената трябва да е на възраст поне няколко милиарда години – много по-стара от 6,000 години указани в Библията.

Мнозина поддръжници на теорията за големия взрив смятат това за превъзходен аргумент против библейското време. Но когато изследваме внимателно този аргумент, ще видим, че той не работи. Вселената е много голяма и съдържа галактики, които са много далеч, но това не означава, че вселената трябва да е на възраст милиарди години.

Проблемът със светлината от далечните звезди кара някои хора да се съмняват в космическите разстояния. “Сигурно ли е, че галактиките са толкова далеч? Може би са по-близо, така че светлината всъщност не пътува толкова дълго.”[1] Но техниките, които астрономите използват за да измерват космическите разстояния, са като цяло логични и научно обосновани. Те не разчитат на еволюционни презумпции относно миналото. Нещо повече, те са част от експерименталната наука (за разлика от историческата наука за произхода); могат да бъдат изпитани и повторени в настоящето. Можете да повторите експеримента, за да определите разстоянието до дадена звезда или галактика, и ще получите приблизително същия отговор. Така че имаме основание да вярваме, че космосът действително е много голям. Всъщност, удивителните размери на вселената принасят слава на Бога (Псалм 19:1).

Някои християни предполагат, че Бог е създал светлинните лъчи от далечните звезди още в самото начало. В края на краищата Адам нямаше нужда от време за да порасне от малко дете, тъй като беше направен възрастен. По същия начин се твърди, че вселената е била направена завършена, така че вероятно светлината е била направена в състояние на преход. Разбира се, вселената наистина е била направена да функционира правилно още от първата седмица, и много нейни характеристики наистина са били създадени “завършени.” Единственият проблем с предположението, че светлината е била създадена в състояние на преход, е, че виждаме неща да стават в космоса. Например, виждаме звездите да променят блясъка си и да се движат. Понякога ги виждаме да избухват. Виждаме тези събития, защото светлината от тях е достигнала до нас.

Но ако Бог е създал светлинните лъчи в състояние на преход, тогава това означава, че нито едно от събитията, които виждаме в космоса, тогава това означава, че никое от събитията, които виждаме в космоса (отвъд разстояние 6,000 светлинни години) не се е случило действително. Би означавало, че тези избухващи звезди никога не са избухвали или съществували; Бог просто е нарисувал картини на тези измислени събития. Изглежда необичайно за Бога да създава подобни илюзии. Бог е направил очите ни да изследват точно реалната вселена; така че можем да вярваме, че събитията, които виждаме в пространството, действително са се случили. По тази причина повечето учени креационисти вярват, че сътворението на светлината в състояние на преход не е най-добрият начин да се отговори на аргумента за светлината от далечните звезди. Аз ще предположа, че отговорът на аргумента за светлината от далечните звезди лежи в някои от неизказаните допускания, които светските астрономи правят.

Допусканията в основата на аргументите за светлинното време

Всеки аргумент за научно оценяване на възрастта на нещо неизбежно включва множество допускания. Това могат да са допускания относно начални условия, постоянни скорости, замърсяване на системата и много други. Ако дори едно допускане е погрешно, погрешна ще е и оценката за възрастта. Понякога, когато хората правят погрешни допускания, виновен за това е неправилният мироглед. Аргументът за светлината от далечните звезди включва няколко допускания, които са под съмнение – и всяко от тях прави аргумента неоснователен. Нека да разгледаме няколко от тези допускания.

Непроменимостта на скоростта на светлината

Обикновено се приема, че скоростта на светлината е постоянна във времето.[2] При съвременната скорост, на светлината (във вакуум) е нужна около година да измине разстояние 10 трилиона километра. Но дали винаги е било така? Ако неправилно допуснем, че скоростта на светлината винаги е била същата като днес, ще изчислим възраст, която е много по-голяма от истинската възраст. Но някои хора предполагат, че светлината се е движела много по-бързо в миналото. Ако е така, светлината би могла да прекоси вселената само за част от времето, което ѝ е необходимо днес. Някои учени креационисти вярват, че това е отговорът на проблема за светлината от далечните звезди в една млада вселена.

Но скоростта на светлината не е “произволен” параметър. С други думи, промяната на скоростта на светлината може да направи други неща също да се променят, като например съотношение енергия-маса в една система.[3] Някои хора твърдят, че скоростта на светлината никога не би могла да бъде различна от днешната, защото тя е така свързана с други константи в природата. С други думи, животът може и да не е бил възможен ако скоростта на светлината е различна.

Това е законно възражение. Ние само частично разбираме начина, по който са свързани универсалните константи. Следователно не е напълно известно въздействието на промяната на скоростта на светлината върху вселената и живота на земята. Някои учени креационисти активно изследват проблемите свързани със скоростта на светлината. Други учени креационисти смятат, че допускането за непроменимостта на скоростта на светлината вероятно е основателно и че решението на проблема със светлината от далечните звезди се намира другаде.

Допускането за неизменяемостта на времето

Много хора приемат, че времето тече със същата скорост във всякакви условия. В началото това може да изглежда като много основателно допускане. Но всъщност допускането е погрешно. И има няколко различни начина, по които изменяемостта на времето може да позволи на светлината от далечните звезди да достигне до земята в рамките на библейското време.

Алберт Айнщайн откри, че скоростта на течение на времето се влияе от движението и от гравитацията. Например, когато един обект се движи много бързо, близо до скоростта на светлината, неговото време се забавя. Това се нарича “времево закъснение.” И така, ако можем да ускорим един часовник до скорост почти скоростта на светлината, този часовник ще тиктака много бавно. Ако някак успеем да достигнем скоростта на светлината, часовникът ще спре напълно. Това не е проблем с часовника; следствието ще се прояви независимо от конкретното устройство на часовника, защото самото време се е забавило. По същия начин, гравитацията забавя потока на времето. Часовник на морското ниво ще тиктака по-бавно от часовник на планината, тъй като часовникът на морското ниво е по-близо до източника на гравитация.

Изглежда невероятно, че скоростта или гравитацията ще засегнат потока на времето, тъй като нашият всекидневен опит не може да засече такава разлика. В края на краищата, когато пътуваме с кола, времето изглежда да се движи със същата скорост както когато стоим на едно място. Но това е защото се движим така бавно в сравнение със скоростта на светлината, и земната гравитация е толкова слаба, че последствията от времевото закъснение са незначителни. Но учените са използвали атомни часовници за да измерват последствията от времевото закъснение.

Тъй като времето може да тече с различна скорост от различни гледни точки, събитията, които биха отнели дълго време според измерванията на един наблюдател ще отнемат много малко време според измерванията на друг наблюдател. Това важи и за светлината от далечните звезди. Светлината, на която са нужни милиарди години за да достигне земята (според часовниците в космоса) може да достигне земята само за хиляди години според часовниците на земята. Това би станало естествено, ако земята е гравитационен кладенец, както ще видим по-долу.

Мнозина светски астрономи приемат за даденост, че вселената е безкрайно голяма и има безкраен брой галактики. Това никога не е било доказано, нито има данни, които да ни доведат естествено до такъв извод. Следователно от тяхна страна това е скок на “сляпа вяра.” Но ако приемем различно допускане, то ще ни доведе до различен извод. Да предположим, че нашата слънчева система е разположена близо до центъра на ограничен брой галактики. Макар понастоящем това да не може да бъде доказано със сигурност, то е в пълно съгласие с данните; следователно то е разумна възможност.

В този случай земята ще се намира в гравитационен кладенец. Това означава, че ще е необходима енергия, за да бъде изтеглено нещо навън от нашето положение към по-далечния космос. В този гравитационен кладенец ние не “чувстваме” никаква допълнителна гравитация, но въпреки това времето би текло по-бавно на земята (или където и да е в нашата Слънчева система) отколкото в други места във вселената. Смята се, че този ефект е много малък днес; но той може да е бил много по-силен в миналото. (Ако вселената се разширява, както вярват повечето астрономи, тогава физичните закони изискват такива ефекти да са били по-силни когато вселената е била по-малка.) Ако е така, часовниците на земята биха тиктакали много по-бавно от часовниците в дълбокия космос. Следователно светлината от най-далечните галактики би пристигнала на земята само за няколко хиляди години според часовниците на земята. Тази идея определено е интересна. И макар все още да има множество математически подробности, които трябва да се вземат предвид, предпоставката определено е смислена. Някои учени креационисти активно изследват тази идея.

Допускания за синхронизация

Друго отношение, в което относителността на времето е важна, засяга темата за синхронизацията: как да се настроят часовниците така, че да имат едни и същи показания по едно и също време.[4] Относителността показва, че синхронизацията не е абсолютна. С други думи, ако един човек отчита два часовника за синхронизирани, друг човек (движещ се с различна скорост) няма непременно да ги отчита за синхронизирани. Както при времевото закъснение, този ефект противоречи на интуицията, тъй като е твърде малък за измерване в нашия всекидневен опит. Тъй като няма метод, по който два часовника (на известно разстояние един от друг) да бъдат синхронизирани в абсолютен смисъл, така че всички всички наблюдатели да ги считат за синхронизирани независимо от тяхното движение, следва, че има известна неяснота в това кое наричаме синхронизирани часовници. Следната аналогия може да е полезна за разбиране.

Представете си, че самолет напуска даден град в 4 часа следобед за двучасов полет. Но когато каца, времето все още е 4 часа следобед. Тъй като самолетът е пристигнал в същото време, в което е излетял, можем да наречем това мигновено пътуване. Как е възможно това? Отговорът е свързан с времевите зони. Ако самолетът е напуснал Кентъки в 4 часа следобед местно време, той ще пристигне в Колорадо в 4 часа следобед местно време. Разбира се, един наблюдател на самолета ще преживее двучасово пътуване. Така че пътуването отнема два часа по универсално време. Но ако самолетът пътува на запад (и ако пътува достатъчно бързо), той винаги естествено ще пристига по същото време, в което е излетял, измерено по местното време.

Има космически еквивалент на местно и универсално време. Светлината, която пътува към земята, е като самолет, който лети на запад; той винаги остава на същото космическо местно време. Макар повечето астрономи днес да използват предимно космическото универсално време (в което на светлината са нужни 100 години за да измине 100 светлинни години), исторически стандартът е бил космическото местно време. Така че е възможно Библията също да използва космическото местно време, когато описва събитията.

Тъй като Бог е създал звездите на четвъртия ден, тяхната светлина ще напусне звездите на четвъртия ден и ще достигне земята на четвъртия ден по космическото местно време. Светлината от всички галактики ще достигне земята на четвъртия ден, ако я измерваме по космическото местно време. Някой може да възрази, че самата светлина ще премине през милиарди години (както пътникът в самолета ще преживее двучасов полет). Но според теорията на Айнщайн за относителността, светлината не преживява потока на времето, така че за нея пътуването ще бъде мигновено. Разбира се, тази идея може и да не е причината светлината от далечните звезди да може да достигне земята в рамките на библейското време, но досега никой не е доказал, че Библията не използва космическо местно време. Така че тя е интригуваща възможност.[5]

Допускане за натурализъм

Едно от най-пренебрегваните допускания в повечето аргументи против Библията е допускането за натурализъм. Натурализмът е вярването, че природата е “всичко съществуващо.” Защитниците на натурализма приемат за даденост, че всички явления могат да се обяснят чрез природните закони. Това не само е сляпо допускане, но също е и очевидно антибиблейско. Библията ясно казва, че Бог не е ограничен от природните закони (в края на краищата, те са Неговите закони). Разбира се, Бог може да използва природните закони за да извърши Своята воля; и обикновено го прави. Всъщност, природните закони могат да се смятат за описание на начина, по който Бог нормално поддържа вселената. Но Бог е свръхестествен и може да действа извън природните закони.

Това определено е били вярно по време на седмицата на Сътворението. Бог свръхестествено създаде вселената. Създаде я от нищо, не от преди съществуващ материал (Евреи 11:3). днес не виждаме Бог да извиква в съществуване нови звезди или нови създания. Това е защото Бог завърши Своето дело на сътворение преди седмия ден. Днес Бог поддържа вселената по различен начин от този, по който я е сътворил. Но натуралистът погрешно приема за даденост, че вселената е била създадена от същите процеси, по които действа днес. Разбира се, би било нелепо да прилагаме същото допускане за повечето други неща. Електрическото фенерче, например, работи като преобразува електричество в светлина, но самото фенерче не е било създадено от този процес.

Тъй като звездите са били създадени по време на седмицата на Сътворението и тъй като Бог ги е направил да дават светлина на земята, начинът, по който светлината от далечните звезди е достигнала земята, може да е бил свръхестествен. Не можем да приемем за даденост, че миналите действия на Бога задължително трябва да се разбират според съвременния научен механизъм, тъй като науката може да изследва само начина, по който Бог поддържа вселената днес. Ирационално е да се твърди, че едно свръхестествено действие не може да бъде вярно просто защото не може да бъде обяснено чрез природните процеси наблюдавани днес.

За нас е съвършено приемливо да попитаме, “Дали Бог е използвал природни процеси за да доведе светлината от звездите до земята в рамките на библейското време? И ако е така, какъв е механизмът?” Но ако не се вижда никакъв свръхестествен механизъм, това не може да се използва като свидетелство против свръхестественото сътворение. И така, невярващият всъщност несъзнателно използва форма на порочен кръг в логиката си, когато използва презумпциите на натурализма за да твърди, че светлината от далечните звезди опровергава библейското време.

Скоростта на светлината: Самоопровергаващ аргумент

Мнозина поддръжници на идеята за големия взрив използват горните допускания за да твърдят, че библейските времеви рамки не могат да бъдат верни поради проблема със скоростта на светлината. Но такъв аргумент опровергава самите тях. Той е абсолютно погрешен, тъй като теорията за големия взрив има свои собствени проблеми със скоростта на светлината. При модела на големия взрив от светлината се очаква да измине много по-голямо разстояние от онова, което е възможно във времевите рамки от 14 милиарда години от времето на големия взрив. Този сериозен проблем за теорията за големия взрив се нарича “проблем на хоризонта.”[6] Подробностите са следните.

При модела на големия взрив вселената е започнала от безкрайно малка точка наречена сингуларност, която започва бързо да се разширява. Според модела на големия взрив, когато вселената все още е била много малка, тя е развила различни температура на различни место (Фигура 1А). Нека да предположим, че точка А е гореща, а точка В е студена. Днес вселената се е разширила (Фигура 1В) и точките А и В са раздалечени на огромно разстояние.


Обаче вселената има изключително изравнени температури на големи разстояния – отвъд най-далечните познати галактики. С други думи, днес точки А и В имат почти една и съща температура. Знаем това, защото виждаме електромагнитно излъчване идващо от всички посоки в пространството във формата на микровълни. Това се нарича “космически микровълнов фон” (КМФ). Честотата на излъчването има характерна температура от 2.7 К (–270°C) и е изключително еднообразна във всички посоки. Девиацията в температурата е само едно на 105.

Проблемът е следният: Как се е стигнало дотам А и В да имат една и съща температура? Те могат да направят това само чрез обмен на енергия. Това става в много системи: представете си кубче лед в горещо кафе. Ледът се загрява, а кафето се охлажда чрез обмена на енергия. По същия начин, точка А може да отдаде енергия на точка В във формата на електромагнитно излъчване (светлина), което е най-бързият начин да се предава енергия, тъй като нищо не пътува по-бързо от светлината. Но ако използваме допусканията на самите поддръжници на теорията за големия взрив, включително униформитаризма и натурализма, за 14 милиарда години е нямало достатъчно време светлината да стигне от А до В; те са на твърде голямо разстояние една от друга. Това е проблемът със скоростта на светлината – и той е много сериозен. В края на краищата, А и В имат почти една и съща температура днес, и следователно трябва да са обменяли енергия много пъти.

Поддръжниците на теорията за големия взрив предлагат множество хипотези, които се опитват да решат проблема на големия взрив със скоростта на светлината. Една от най-популярните се нарича “инфлация.” При “инфлационните” модели вселената има два различни темпа на разширяване; нормален темп и бърз инфлационен темп. Вселената е започнала с нормален темп, който всъщност е доста бърз, но е бавен в сравнение със следващия етап. След това за кратко време навлиза в инфлационен етап, при който вселената се разширява много по-бързо. По-късно вселената се връща към нормалния темп. Това е станало още в самото начало, много преди да се образуват звездите и галактиките.

Инфлационният модел позволява точки А и В да обменят енергия (по време на първото нормално разширение) и след това по време на инфлационния етап да бъдат разделени на огромните разстояния, на които са днес. Но инфлационният модел е нищо повече от приказка без никакви подкрепящи доказателства. Той е просто спекулация предназначена да примири теорията за големия взрив с данните, които ѝ противоречат. Нещо повече, инфлацията добавя нова съвкупност от проблеми и трудности към модела на големия взрив, като например причината за такава инфлация, а също и правдоподобен модел за нейното изключване. Поради тези и други причини все повече светски астрофизици отхвърлят инфлацията. Очевидно проблемът с хоризонта остава сериозен проблем за теорията за големия взрив по отношение на скоростта на светлината.

Критиците могат да кажат, че големият взрив е по-добро обяснение за произхода от Библията, тъй като библейското сътворение има проблем със скоростта на светлината – светлината от далечните звезди. Но такъв аргумент не е рационален, тъй като теорията за големия взрив има своите си проблеми със скоростта на светлината. Ако и двата модела имат един и същи проблем по същество,[7] тогава този проблем не може да се използва за да подкрепи един един модел противно на друг. Следователно, светлината от далечните звезди не може да се използва за да бъде отхвърлена Библията в полза на големия взрив.

Заключения

И така, видяхме, че критиците на сътворението трябва да използват множество допускания за да използват светлината от далечните звезди като аргумент против младата вселена. И много от тези допускания са под съмнение. Знаем ли дали светлината винаги се е разпространявала със същата скорост? Вероятно това е разумно, но можем ли да сме абсолютно сигурни, особено по време на Седмицата на Сътворението, когато Бог е действал по свръхестествен начин? Можем ли да бъдем сигурни, че Библията използва “космическо универсално време” вместо по-често използваното “космическо местно време,” при което светлината достига земята мигновено?

Знаем, че скоростта, с която времето тече, не е непроменлива. И макар светските астрономи да са наясно, че времето е относително, те приемат за даденост, че този ефект е (и винаги е бил) пренебрежимо малък, но можем ли да сме сигурни, че наистина е така? И тъй като звездите са били направени по време на седмицата на Сътворението, когато Бог е творил свръхестествено, как знаем със сигурност, че светлината от далечните звезди е достигнала земята изцяло по естествен начин? Нещо повече, когато поддръжниците на теорията за големия взрив използват светлината от далечните звезди за да опровергават библейското сътворение, те използват самоопровергаващ аргумент, тъй като теорията за големия взрив си има свои проблеми със скоростта на светлината. Когато вземем предвид всичко това, виждаме, че светлината от далечните звезди никога не е била законен аргумент против библейското време от няколко хиляди години.

Докато учените креационисти изследват възможните решения на проблема за светлината от далечните звезди, трябва също да помним многото данни, които съответстват на младата вселена. Виждаме въртящи се спирални галактики, които не могат да са съществували милиарди години, защото биха били завъртени до неузнаваемост. Виждаме множества горещи сини звезди, за които дори светските астрономи биха се съгласили, че не могат да съществуват милиарди години.[8] В нашата Слънчева система виждаме разпадащи се комети и намаляващи магнитни полета, които не могат да са съществували милиарди години; и има данни, че същото се наблюдава и в други слънчеви системи. Разбира се, такива аргументи също включват допускания относно миналото. Именно поради в края на краищата единственият начин да знаем нещо относно миналото със сигурност е да имаме надежден исторически документ писан от пряк свидетел. Именно това е което имаме в Библията.


[1] За по-подробно разглеждане на тези въпроси, виж следното видео, Dr. Jason Lisle, What Do We Really Know?, за поръчки от www.answersbookstore.com.

[2] Мнозина погрешно смятат, че теорията за относителността на Айнщайн изисква скоростта на светлината да не се е променяла във времето. В действителност не е така. Относителността означава единствено, че двама различни наблюдатели биха измерили една и съща скорост за лъч светлина, дори да се движат относително спрямо един друг.

[3] Това следва от уравнението E=mc2, в което c е скоростта на светлината, а E е енергията свързана с дадено количество маса (m).

[4] За дискусия по въпросите за синхронията, виж W. C. Salmon, The philosophical significance of the one-way speed of light, Nous 11(3):253-292, Symposium on Space and Time, 1977.

[5] Виж Distant Starlight and Genesis, TJ 15(1):80-85, 2001; достъпно онлайн на www.answersingenesis.org/tj/v15/i1/starlight.asp.

[6] Виж www.answersingenesis.org/creation/v25/i4/lighttravel.asp.

[7] Подробностите, разбира се, са различни. Теорията за големия взрив няма проблем със светлината от далечните звезди сама по себе си. Но от друга страна, библейското сътворение няма проблем с хоризонта. (При креационистката космогония космическият микровълнов фон няма нужда да започва с различни температури.) Но и двата проблема са един и същ проблем по естество: как да направим светлината да пътува по-големи разстояния от възможното за даденото време.

[8] Светските астрономи вярват, че сините звезди трябва да са се образували относително наскоро. Но има значителни трудности в сценариите за звездообразуване – например, проблеми с магнитните полета и с въртящия момент.





The Book of Answers 1
Copyright © 2006 Answers in Genesis
превод Copyright © 2010 Божидар Маринов