Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

17

ПОБЕДАТА НАД БЕДНОСТТА

Обаче няма да се намери беден между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ твоя Бог ти дава в наследство за да я притежаваш); ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам. (Второзаконие 15:4-5)

Ще бъде ли премахната някога бедността? Според Мойсей, ще можем да отговорим на този въпрос, когато първо дадем отговор на тези: Ще бъде ли някога покорен Божият народ? Ще има ли истинско християнско общество, в което Христос ще бъде признат за Господар на всичко? Много християни днес биха казали НЕ. В края на краищата, живеем в последните дни. Християните скоро ще бъдат “грабнати” от този свят и Христос ще слезе да съди. Някои дори казват, че Грабването ще стане тази година. Но когато и да стане, знаем със сигурност едно нещо: християните водят изгубена битка. Силите на злото ще тържествуват докато Христос се върне да установи Своето царство. Можем да спасим няколко главни от огъня; но в тази епоха проповядването на Благовестието няма да успее да обърне и научи света. Властта на Сатана ще нараства.

Ако това описание на бъдещето е вярно, тогава можем да очакваме определени политически и икономически следствия, които произтичат от тази нарастваща поквара. И тоталната държава, и местната анархия ще достигнат небивали висоти; войните ще се увеличат; държавната парична политика ще продължи да предизвиква огромна инфлация и опустошителни кризи; измамите ще са многобройни; себичното, лакомо консумиране ще бъде нормално; хората ще бъдат мързеливи, непредвидливи и ненадеждни; производителността на земята ще намалее; производството на храни ще се стопи. Меко казано, очакванията за побеждаване на световната бедност са мрачни. Когато нечестието управлява света, дългосрочната, хронична бедност ще нараства. Милиарди хора ще гладуват. Няма да има надежда. Бедността никога няма да бъде победена, защото всичко, което можем да очакваме, е тя да нараства драматично до връщането на Христос. Ако това описание на бъдещето е вярно. . . .

Но, ако то не е вярно? Какво ще стане, ако Библията носи обещанието, че преди връщането на Христос светът ще види едно наистина християнско общество? Ако това е, което Библията учи, можем да очакваме, че под Неговото благословение ще богатият потенциал на земята се разгърне и “няма да се намери беден” между нас. Това е приятна мисъл, но тя не струва нищо, ако тя няма истинска библейска основа. Какво ни учи Библията? Видяхме, че Библията наистина поучава едно от двете необходими условия за дългосрочна производителност: власт на закона. Но има още едно нещо, което е необходимо: ориентация към бъдещето, оптимизъм относно бъдещите възможности за икономически растеж. Библията поучава и това. Христос ще бъде победител в тази епоха. Благовестието ще обърне народите и ще ги научи на покорство към Божия закон. И Бог ще благослови това покорство, като дава мир и икономическо изобилие по целия свят. Нека разгледаме някои от библейските доказателства, които водят до това заключение.

Обещанието за благословение по целия свят

Бог даде на Аврам обещанието на Благовестието в тези думи:

Потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята. (Битие 22:17-18).

“Потомството,” за което се говори тук, е Исус Христос (Галатяни 3:16). Идването на Христос трябваше да доведе благословението на всички народи. Конкретното благословение, което се споменава тук, е, че Той ще завладее “портите” – центровете на управление и законодателство – на Своите врагове. Благословението, което идва на света чрез Христос, трябва да доведе до политическа и икономическа промяна, а това означава промяна на обществото. Това обещание се повтаря отново и отново по различни начини:

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всичките земни краища,
И ще се поклонят пред Тебе всичките племена на народите. (Псалм 22:27)

Млъкнете, и знайте, че Аз съм Бог;
Ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята. (Псалм 46:10)

Цялата земя ще Ти се кланя и славослови,
Ще славословят името Ти. (Псалм 66:4)

Всичките народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, О, Господи,

И ще прославят името Ти. (Псалм 86:9)

И тъй, народите ще се боят от името Господне,
И всичките земни царе от славата Ти. (Псалм 102:15)

В последните дни
хълмът на дома Господен
ще се утвърди по-високо от всичките хълми,
И ще се издигне над бърдата;
И всичките народи ще се стекат на него. (Исая 2:2)

Земята ще се изпълни със знание за Господа
Както водите покриват морето. (Исая 11:9)

От изгрева на слънцето до залеза му
Името Ми ще бъде велико между народите,
И на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос.
Защото Моето име ще бъде велико между народите,
Казва Господ на силите. (Малахия 1:11)

Истинският Бог ще получи искрено поклонение от всички народи. Това със сигурност не означава, че всички хора, които някога са живели, ще бъдат спасени. Нито пък че в някой бъдещ момент всеки отделен жив човек ще бъде християнин. Но то означава, че ще дойде време, когато християнството ще стане религия на целия свят, когато обществените структури и личната етика ще се съобразят с библейските стандарти. Господствуващите нрави сред повечето хора ще бъдат християнски. Когато Аврам и пророците видяха това, то вероятно им се е сторило по-удивително, отколкото на нас. В наши дни християнството е познато по целия свят; Библията се превежда на почти всички езици; напреднали сме по пътя към достигането на Божията цел за благославяне на всички народи. Но в дните на Стария Завет на много хора тази цел би се сторила недостижима.

Едно събитие промени нещата. Това беше идването на Исус Христос. Чрез Своят живот, смърт, възкресение и възнасяне Той категорично победи Сатана и силите на злото. Той със сила изтръгна земята от Погубителя и разпространява благословенията на спасението на всеки народ. Именно този елемент на библейските доказателства ще разгледаме сега.

Победата на Исус Христос

Първото обещание за бъдещия Изкупител предсказва Неговата победа чрез страдание. Бог каза на змията:

По корема си ще се влачиш
И пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
Ще поставя и вражда между тебе и жената,
И между твоето семе и нейното семе;
Той ще ти нарани главата,
А ти ще Му нараниш петата. (Битие 3:14-15)

Победата на Христос над змията е пълна; и пророците изявиха, че следствията от нея ще се разпространят във всички области на живота. Тя означава победа над народите, и дори естественият ред на земята ще претърпи значителни промени:

Народите, като видят това, ще се посрамят
За всичката си сила;
Ще турят ръка на уста,
Ушите им ще оглушеят.
Ще лижат пръстта като змии,
Като влечуги ще излизат треперещи от дупките си;
Ще идват със страх при Господа нашия Бог,
И ще се уплашат поради Тебе. (Михей 7:16-17)

Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама като волът;
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат нито ще погубват
В цялата Ми свята планина,
Казва Господ. (Исая 65:25)

Събарянето на властта на Сатана започна по време на служението на Христос, когато Той изгонваше демони и изцеляваше болните. Една от поразителните черти на Евангелията е тяхното свидетелство за внезапно, яростно избухване на демонична дейност в този период. Войната се е водела с всички сили. Нашият Господ даде на Своите ученици сила на господство над демоните, и в един случай, когато те се върнаха при Него, опиянени от победата, Той каза:

Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. (Лука 10:18-19)

Но именно делото на Христос в Неговите смърт и възкресение е това, което запечата окончателно участта на сатанинските орди. Тази тема присъствува в апостолските послания към ранните християнски събрания. Павел пише, че когато Христос “ограби началствата и властите, ги изведе на показ явно, възтържествувайки над тях чрез него” (Колосяни 2:15). Исус ограби демоните! Можем ли наистина да предположим, че светът е все още територия на дявола – че не можем да направим нищо, за да спрем неговото действие? Със сигурност, той действува; но вече е обезоръжен. Дяволът е лишен от власт (Евреи 2:14). Сатана живее на земята, но не е добре. Той дори няма име. “Божият Син затова се яви, да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Забележете: тук се говори за Първото Идване на Христос, а не за Второто. На основа на победата на Христос на Неговият народ е обещана в тази епоха същата власт над Сатана, която Бог предсказа в началото. Павел писа до гонените вярващи в Рим, че “Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви” (Римляни 16:20). Нашата твърде често болезнена плахост, когато се изправяме пред злите сили, е напълно неоправдана. Основната победа е вече спечелена, и нашият Господ ни е поверил властта да изгоним Сатана от неговите скривалища. Всичко, което ни пречи да господствуваме, е нашето грешно неверие в делото на Христос и Божиите обещания. Марселъс Кик пише: “Предвид тези текстове, да се каже, че поражението на Сатана ще дойде само чрез катакличното действие на Второто Пришествие на Христос, е смехотворно. Да се мисли, че Църквата трябва да става все по-слаба, а царството на Сатана все по-силно, означава да се отрича фактът, че Христос дойде да съсипе делата на дявола; това е непочитане на Христос; това е неверие в Неговото Слово. Ние не прославяме Бога и Неговото пророческо слово, като сме песимисти и пораженци.”[1]

Можем ли да сме сигурни, че делото на Христос в тази епоха е да установяваме Неговата победа по света? Една понастоящем популярна сред евангелистите теория твърди, че царството на Христос очаква Неговото връщане, когато Той ще постави Своя престол в Ерусалим и ще царува 1000 години. Тази напълно небиблейска идея е опровергана от текстовете в следващата част.

Идването на Царството

Псалмистът пише за войната между Бога и езическите народи, в която “Земните царе се опълчват, и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник” (Псалм 2:2). Много хора са отчаяни днес, като гледат на света, управляван от Нимродовци, Цезаровци, Хитлеровци и аятоласи. Често и левите, и десните гледат на нечестивите заговори като на всемогъщи сили, над които има малка надежда за победа. Това означава да положим вярата си в човека, а не в Бога. Той е Владетелят на историята, и псалмът продължава с празнуване на идещото господство на Христос над всички народи, като вселенски Цар. Бог казва на Своя Син:

Поискай от Мене, и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство,
И земните краища за Твое притежание.
Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
Ще ги строшиш като грънчарски съд. (Псалм 2:8-9)

Псалмистът съветва царете и управниците да се покорят на властта на Христос. Ако не го направят, ще бъдат погубени (Псалм 2:10-12). Царуването на Месия не се описва от старозаветните писатели като ограничено в Ерусалим; напротив, то ще бъде световно царуване, в което всички народи ще Му служат (Псалм 72). Това неизбежно означава приемане на Неговия Закон, както е записан в Писанието. Идеята, че Христовото царство няма нищо общо с политиката и икономиката, е напълно погрешна. Исая обявява, че “Управлението ще бъде на рамото Му . . . управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават” (Исая 9:6-7).

Кога ще започне Христовото царство? Отговорът беше даден на пророк Данаил. Тълкувайки съня на Навуходоносор, Данаил предсказва бъдещето на четири световни империи, представени символично чрез статуя. Първа е Вавилонската империя; тя е последвана от Мидо-Персийската, Гръцката и Римската империи. Но по време на последната империя, един камък щеше да я удари, унищожавайки я и ставайки планина, която изпълва цялата земя. Камъкът представлява Христовото царство, което ще пребъде завинаги (Данаил 2:31-45). Поради явната връзка между началото на Божието царство и Римската империя, онези, които отричат царството, са измислили мита, че в последните дни ще видим “съживена Римска империя.” Библията не ни казва нищо такова; но както някой беше отбелязал: Диспенсационалистите вярват в съживяването на Римската империя; ние вярваме в съживлението на християнството.

Данаил продължава, като показва Христос възнасящ се облаци към Своя Баща и получаващ вечно владичество, за да “Му слугуват всички племена, народи и езици” (Данаил 7:13-14). Тази тема е продължена от Захария, който свързва тържественото влизане на Христос в Ерусалим, точно преди разпъването Му на кръста, с Неговото световно господство. Премилениалистите своеволно и доста щедро вмъкват между тези стихове една пауза от 2000 години, но отново без дума библейска подкрепа:

Радвай се много Сионова дъщерьо;
Възклицавай, Ерусалимска дъщерьо;
Ето, твоят Цар иде при тебе:
Той е праведен и спасява,
Кротък, и възседнал на осел,
Да! На осле, рожба на ослица.
Аз ще изтребя колесницата от Ефрем,
И конят из Ерусалим,
И ще се отсече бойният лък;
Той ще говори мир на народите;
И владението Му ще бъде от море до море,
И от Ефрат до земните краища. (Захария 9:9-10)

Пророците постоянно говореха за Христовото царство, което започва с първото идване на Христос. Ако наистина е така, тогава трябва да очакваме, че това ще е и посланието на апостолите. Един поглед във вашия конкорданс ще открие, че Христовото царство е основна тема в Евангелията. Едно изследване само на тези препратки би трябвало да ви убеди, че Той не е имал никакво намерение да го “отлага,” обратно на твърденията на Скофийлд и другите. В Деня на Петдесятница Петър дава авторитетното тълкуване на царството на Христос. Той припомни на евреите пророчеството за техния баща Давид. “И тъй, понеже беше пророк, знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от неговите потомци постави на престолът му, той предвиждаше това, говори за” – Второто Идване? Не! – “възкресението на Христос” (Деяния 2:30-31). При възкресението Си Христос стана Царят, след което обяви:”Даде Ми се всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18). Исус е Цар сега, не в някакво бъдещо земно царуване. Той е на “Давидовия престол” сега, защото той просто символизира Неговия небесен престол. Ако Христос има сега “всяка власт на небето и на земята,” какво в бъдеще би могло да се добави към тази власт? Павел ни казва, че когато Бог възкреси Своя Син от мъртвите,

Той . . . го сложи да седне от дясната Си страна на небесни места, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име с който се именуват не само в тоя свят. И всичко покори под нозете Му. . . (Ефесяни 1:20-22).

Сега царството на Исус Христос се разширява по цялата земя. Бог “ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Колосяни 1:13). Като членове на Неговото царство, християните царуват с Него сега: “И ни е направил царство от свещеници на своя Бог и Баща” (Откровение 1:6). В Своите послания към църквите от Азия Исус увещава всяка една да побеждава силите на злото според своето високо призвание на царе и свещеници; и Той дава обещание на хората, които се покоряват, използвайки езика от Псалм 2:

И на този, който победи, и който се пази докрай, за да върши дела като моите, ще дам власт над народите- и той ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове, както и Аз получих власт от Моят Баща (Откровение 2:26-27).

Исус е цар сега, в тази епоха; и Неговият покорен народ има всяко основание да очаква нарастващи победи в тази епоха, тъй като воюва с народите с всемогъщата власт на своя Господ. Това няма да стане без борба, тъй като нечестивите се стремят да запазят своята незаконна власт над света. Но по принцип победата е наша, като настъпваме по целия свят и във всяка област от живота, побеждавайки в името на Исус.

Матей 16:18 – обещанието на Христос, че “портите на ада няма да надделеят над църквата” – често се принизява дотолкова, че да означава само, че църквата ще бъде Божествено защитавана срещу атаки от злите сили. Вижте внимателно. Някога да сте чували порти да атакуват нещо? Портите не атакуват. Те защитават. Картината тук не показва църквата обсадена от силите на злото. Тя показва точно обратното. Църквата е в настъпление. Божиите хора атакуват злите сили, и Исус обещава, че нечестивите ще бъдат беззащитни пред нашите атаки. Ние ще победим! Ние съучаствуваме в господството на Христос сега, и трябва да разширим това господство в цялото създание, като сме уверени в победата.

Марселъс Кик казва: “Истина е, че не трябва да подценяваме влиянието и силата на Лукавия; но също е истина, че той може лесно да бъде победен от онези, които вярват в силата на кръвта на Христос и не се срамуват да свидетелствуват за нея. Те са победителите.”[2]

Как ще се установи царството на Христос в тази епоха? Как ще се изпълнят пророчествата за Неговото световно господство във всеки народ? Тази въпроси са разгледани в следващия раздел.

Напредъкът на Благовестието

Точно преди Своята смърт Исус говори за поражението на Сатана:

Сега е съд над този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе си (Йоан 12:31-32).

Победата над Сатана е основана върху изкупителното дело на нашия Спасител на кръста. Прогласяването на Благовестието – “добрата вест” за спасението в Христос – е средството за побеждаване на властта на дявола във всяка област от живота. Съчетанието от Христовата смърт и агресивното евангелизиране ще унищожи напълно злите сили. Винаги е било така. На Йоан беше казано как християните ще победят във войната срещу Сатана: “Те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до смърт” (Откровение 12:11). Смъртта и възкресението на Христос са основата за победа, основата на Неговото царство. А когато ние свидетелствуваме на света за Него, ще видим как светът постепенно се подчинява на Неговата власт. Това става постепенно; книги като Данаил и Откровение ни показват, че това е свирепа борба, която често изисква живота на вярващите. Както Ханаан не дойде без бой – всъщност, много боеве – така и благовестителското завладяване на света ще изисква битки. Ще е нужно време. Но ние ще победим. Исус каза: “Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото” (Матей 13:33). Жената не използва динамит, за да свърши набързо работата; тя използва квас. Подобно, Бог не желае да взриви света; Той иска да го преобрази. Ето защо християнството не е революционно. Даже когато срещаме явна несправедливост, ние не премахваме със сила системата, а я побеждаваме чрез Благовестието. Ранните християни не започнаха освободително движение срещу “структурните неправди” на Римската империя. Те обърнаха Империята във вярата. След това промениха структурите.

Например, аз наистина мисля, че е трагично достойни хора да не притежават земя. Смятам, че всеки християнин трябва да има недвижима собственост – и вярвам, че някой ден всеки християнин ще притежава земя (както ще видим по-нататък в тази глава). Но социалистическата “поземлена реформа” не е отговорът. Отговорът е новорождението. Когато хората стават отговорни, те ще наследят земята – кротко. Кротостта не означава безгръбначност. Тя означава покорство към Бога и смирение пред Неговото провидение.

Хилеър Белок писа за “премахването” на робството което става когато Европа е приела християнството: “Като цяло няма да намерите нито едно изказване срещу робството като институция, нито една морална дефиниция, която да го атакува през всичките тези ранни християнски векове, през които то все пак изчезва на практика.”[3]

Робството изчезва, защото мнозинството от хората престават да бъдат роби на Сатана. Християнството работи като кваса – отвътре навън. Законите –библейските закони – са важни за сигурността на обществото. Но ако хората не се управляват вътрешно от закон, външните ограничения ще се разпаднат. Нашата работа по утвърждаването на Божиите закони в обществото може и трябва да придружава нашите евангелизаторски усилия. Но без тези усилия ние се трудим напразно и гоним вятъра. Господството ще дойде чрез проповядването на Божието слово и чрез нашето собствено покорство към него. Светът ще бъде преобразен от вярното проповядване и живот на Божия народ. На основа на Своята върховна власт Исус заповяда: “Идете, прочее, научете всичките народи” (Матей 28:19). Тази заповед обикновено се разбира погрешно. Исус не каза: “Свидетелствувайте на народите.” Той каза: Научете народите. Великото Поръчение не се ограничава с това да представим Благовестието на вниманието на народите. Това не е дори и половината от битката. То е само началото. Ние трябва да научим народите на покорство към Божиите заповеди, и това може да стане само когато ние самите сме научени на покорство на Божия закон. Само ученици могат да правят ученици. Хибридите не могат да се размножават. Но когато ние самите се покорим на Христос, тогава и народите ще го направят.

Покоряването на народите към ученичество под Христос ще се осъществи като ние сме верни. Това е жизнено важният проблем, и затова в последните години християните губят позиции. Това не се дължи на настъплението на езичеството (помнете, портите не могат да настъпват). То се дължи единствено на отстъплението на християните. “Че все още на този свят съществува езичество е преди всичко грешка на Църквата. Божието Слово в това поколение е толкова могъщо, колкото е било по време на ранната църква. В този век силата на Благовестието е също толкова голяма, колкото е била в дните на Реформацията. Тези врагове биха били напълно победени, ако християните в тези дни и епоха бяха толкова деятелни, толкова смели, толкова честни, толкова постоянни в молитва и толкова верни, колкото са били християните в първите няколко века и по време на Реформацията.”[4]

Следователно, ние трябва да работим старателно и търпеливо за царството. То е дошло и все още идва. Междувременно не трябва да завиждаме дори на нечестивите, които са на власт. Те ще паднат, а кротките ще наследят земята (Псалм 37). Постепенното нарастване на Христовото царство е красиво описано от Бенджамин Уорфийлд: “През всичките години се осъществява една нарастваща цел, една нарастваща цел: земните царства стават все повече и повече царство на нашия Бог и Неговия Христос. Може би процесът е бавен; на нашите нетърпеливи очи може да изглежда, че прогресът се забавя. Но Бог е Този, Който изгражда: под Неговите ръце сградата се издига толкова сигурно, колкото и бавно, и в дължимото време последният камък ще бъде поставен на мястото си, и пред нашите очи ще се открие не друго, а един спасен свят.”[5]

Благословението на националното покорство

Толкова често в нашето изследване отбелязвахме обществените последствия от покорството, че би било излишно да ги изброяваме всички тук. Но тази глава е за премахването на бедността като резултат от покорството към закона, и аз искам да използвам тази тема, за да съединя различните елементи от библейското откровение, които разгледахме дотук.

Видяхме, че в Христос е обещано световно благословение; че когато Той дойде, Той победи; че Неговата победа продължава по земята, като Неговото царство се разширява; и че разширяването на Неговото царство следва безстрашното довеждане на Благовестието до всички народи. От това, което изследвахме в предходните глави, трябва да бъде ясно, че царуването на Христос в сърцата и обществените структури на хората ще създаде отговорност и свобода под Божия закон. Когато хората се развиват в тази отговорност и свобода, ще им бъде повече (Матей 25:21, 23). С нарастването на работата, спестяванията и капиталовите инвестиции ще се увеличи производителността, създавайки повече капитал за инвестиране и т.н. Ще има непрекъснат във времето растеж до Последния Ден, и бедността ще изчезне. Тези, които останат нечестиви, ще бъдат лишени от наследство, защото Божиите провиденчески сили в историята действуват срещу тях. Богатството на грешния се събира за праведния (Притчи 13:22). Божият народ ще наследи земя докато съзряваме, тъй като се покоряваме на библейския закон и разширяваме неговото прилагане в цялото общество. Библейското изявление за премахването на бедността се намира в Михей 4:2-4, който говори за благословенията на народите, които се покаят и се покорят на Божия закон:

И много народи ще идат и ще рекат:
Дойдете да възлезем на хълма Господен,
В дома на Бога на Яков;
Той ще ни научи на пътищата Си,
И ние ще ходим в пътеките Му;
Защото от Сион ще излезе поуката,
И словото Господне от Ерусалим.
Бог ще съди между много племена,
И ще решава между силни народи до далечни страни;
И те ще изковат ножовете си на палечници,
И копията си на сърпове;
Народ против народ няма да дигне нож,
Нито ще се учат вече на война.
Но ще седят всеки под лозата си и под смокинята си,
Без да има кой да ги плаши;
Защото устата на Господа на Силите изговориха това.

Когато покорството към библейския закон се разпространява, капиталът ще се пренасочва от оръжия към по-производителни начинания; и като се увеличава производителността, ще виждаме всеки човек в своята си собственост, седящ под своите лоза и смокиня. Това е посоката на историята. Хората ще стават по-покорни, следователно по-отговорни, следователно по-производителни, следователно с повече капитал. . . . Библията показва, че бедността ще бъде премахната чрез праведна производителност и увеличаване на реалното благосъстояние. Библейският отговор не е, както се казва, да се преразпредели баницата, а да се направи по-голяма баница.

Това може да стане. Нещо повече, то ще стане. В крайна сметка бедността няма бъдеще, освен за нечестивите, които ще загубят собствеността си. Видението на Езекиил за нарастването на царството по цялата земя (символизирано чрез постепенно нарастващ поток вода, извиращ от храма, Езекиил 47:1-12) показва Божиите благословения, които засягат всичко в живота, като носят изцеление и благоденствие на света. Дори соленото Мъртво Море, символ на Божието проклятие над Содом и Гомор, ще стане сладководно, но някои места ще бъдат “предадени на сол” (ст. 8-11), оставайки под Божия съд. Библията очаква времето, когато нито един от Божиите хора няма да бъде беден, когато чрез Божието благодатно провидение земята ще бъде дадена на тези, които са покорни.

Това никога няма да се осъществи чрез нечестиви действия на експроприация. То никога няма да се случи докато църквата продължава да слуша небиблейски философии, които се стремят да я отвърнат от покорство към Божия закон. Институционалната бедност никога няма да бъде излекувана чрез социализъм и тотална държава. Нечестието може единствено да увеличи Проклятието. Победата над бедността в действителност въобще не се основава върху проблема на бедността. Тя е въпрос на покорство, на благочестие, на покорство към Господ Христос във всички области.

Нашият народ има християнско наследство. Въпреки че имат недостатъци, пуританите и водачите на младите Съединени Щати са осъзнавали важността на библейските закони и че “правдата възвишава народа” (Притчи 14:34). Тяхното придържане към Божието Слово е било благословено от Бога, и нашата земя е станала земя на нарастващо благоденствие. Но ние сме паднали в примката, за която се предупреждава във Второзаконие 8. Погледнали сме на нашия мир и благоденствие и сме убедили самите себе си, че нашата сила произлиза от самите нас. Започнали сме да се стремим към растеж за себе си, а не за Божията слава. Наслаждавали сме се в даровете, а сме пренебрегнали Дарителя. Използвали сме Неговите сечива, за да построим идоли. Докато се хвалим със свободата си, сме станали роби.

Когато Божията благост не води до покаяние, Бог наказва. Той нанася съд на нашия народ, за да ни обърне от греховете ни – а като чувствуваме, че силата ни отслабва, ние се обръщаме все повече към греха като средство за сила. Позволили сме на нашите управници да ни вкарат във войни, за да постигнем превъзходство, което е забранено за всички, освен за покорните. Все повече обожествяваме държавата, като й приписваме съзидателна власт, изоставяйки постепенно библейските стандарти във всички области. Пожелаваме блага, и получаваме увеличение на кредита; искаме икономически растеж, и държавата ни го доставя. Нашите искания се увеличават, и господството на нашия нов бог се разширява заедно с тях. И докато нашият народ бива заробван, християните бягат – някои в безопасността на фундаменталисткото оттегляне, други в удобството на либералния компромис, трети в еретичната умереност да се колебаят някъде между двете. Всеки друг път бива опитван, само не и пътят на покорството.

И всичко се връща върху нас. Нашите войни намаляват нашето население; нашата чуждестранна помощ създава презрение и завист; нашата международна политика предизвиква революции в чужбина и бунтове у дома; социалните помощи пораждат бедност и зависимост; нашият икономически растеж завършва в мъчителни депресии; нашата енергийна политика води до недостиг; нашите евангелизаторски кампании изпълват земята с поколение на “плътски християни.” И всичко това се придружава с инфлация. Проклятието стана част от нашия всекидневен живот.

Така, ние търсим нови решения, като напразно се опитваме да избегнем последствията от нашето отстъпление от вярата, без да се покаем от своите грехове. И нашите нови решения ни стягат във веригите по-здраво, отколкото преди. От национална гордост сме потънали в национална вина. Някога се хвалехме с Божиите благословения; сега ни е срам от тях. Свободата ни се превръща в нестабилна анархия; стабилността ни води до стагнация. Бог е нанесъл осъждението.

И сред всичко това, Роналд Сайдър и християнските социалисти се появяват като Божий бич за допълнително наказание, и непокорната, антиномистка църква сляпо ги следва в пропастта. Християнските организации, изоставяйки Божия закон, прегръщат тоталната държава като лек за нашите болести. Моралната тъкан на нашата страна – станала силна чрез нашето покорство – се разлага в завист и вина. Обществено и психологически ние се самоубиваме, и нашите грехове ще бъдат нанесени върху нашите правнуци. Божият гняв е явен в това, че биваме прелъстявани от просташки, морално деградирали човекомразци. Нашето бъдеще – ако привържениците на спасение чрез самоубийство са някакъв признак за него – ще бъде низходяща спирала към себепоглъщане, робство, отчаяние и проклятие.

И все пак, ние все още имаме нашите Библии, все още имаме нашите домове, все още имаме значителен остатък от управлението на закона; капитал от всякакъв вид, с който да строим. Ще се покаем ли? Аз съм достатъчно оптимист да се надявам, че ние все пак ще се обърнем към Бога и ще започнем отново строежа на едно християнско общество, основано на библейския закон. “Какво може да се научи от опита на революционната епоха? Че без Бога, даже в благоприятни за него обстоятелства, човекът не може да направи нищо друго, освен да се самоунищожи. Човекът трябва да се освободи от порочния революционен кръг; той трябва да се обърне към Бога, Чиято истина единствена може да се противопостави на силата на лъжата. Ако някой счете този изключително важен урок от историята за повече сантиментално оплакване, отколкото политически съвет, то той забравя, че силата на Благовестието да създава ред и свобода и благоденствие се доказва от световната история. Нека да има предвид, че всичко, което е полезно и ползотворно за човека, се поддържа от страха от Бога и се осуетява от отричането на Бога. Той трябва да помни, че революционната теория е развитие на зародиша на неверието, и че отровното растение, което е пораснало от отстъплението от вярата, ще увехне и ще се задуши в атмосферата на съживлението на вярата.”[6]

Това е поводът за тази книга. Тя е написана да насърчи връщането към Писанието; да разпали в буен пламък жарта на благочестивите принципи, които формират нашето велико наследство, и които водят отново до господство под Божия закон. В крайна сметка защитниците на тоталната държава не могат да устоят; и колкото и мрачно да ни изглежда, те все още не са спечелили тази битка. Чрез Божията благодат ние все още можем да променим посоката на нашето общество. Бог ни е дал средствата и ни е гарантирал успеха, ако сме покорни. Както казва Хилеър Белок,

Под всеки народ, който някога е бил християнски, има сложен възел от сили; едно тлеене на стари огньове.[7]


[1] J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1971), p. 19. За по-подробно изследване на пророческия възглед, представен в тази глава, виж моята книга, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Tyler, TX: Reconstruction Press, 1985); български превод, Дейвид Чилтън, Възстановеният рай: Библейска теология на господството.

[2] Ibid., p. 202.

[3] Hilaire Belloc, The Servile State (Indianapolis: Liberty Classics, [1913], 1977), p. 72.

[4] Kik, p. 250.

[5] Benjamin Breckenridge Warfield, Biblical and Theological Studies (Philadelphia: The Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1968), pp. 518f.

[6] G. Groen van Prinsterer, Unbelief and Revolution: Lecture XI (Amsterdam, The Groen van Prinsterer Fund, 1973), p. 22.

[7] Belloc, p. 200.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев