Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“ . . . Правото да се национализира чуждестранната собственост.”

(Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, p. 145 [p. 134])

 

“Не кради.”

(Изход 20:15)

 

5

ТРЕТИЯТ СВЯТ

Понятието “Трети свят” доби известност преди около 25 години. Това е понятието от изключителна важност за социалистите, една измама, която може да се използва за много цели. Кларънс Карсън забелязва: “За кратко време изглеждаше, като че ли Третият свят може да стане определено понятие, но това не стана. Той остана предимно понятие с такова съдържание, каквото всеки поиска да му припише . . .”[1] Там, където светът беше “разделен” на капиталистически и комунистически блокове, понятието Трети свят изглежда се отнася за необвързаните слабо развити страни – макар че точно кои страни са включени зависи изцяло от този, който използва понятието, и от това какви са користните му цели.

“Необвързаността” в страните от Третия свят също служи на целите на революционния социализъм. Сега светът е разделен на индустриални, западни експлоататори и неиндустриални, експлоатирани народи от Третия свят. Западните бизнесмени, които инвестират в развиващите се страни, са наричани неоколониални сили, които неморално печелят от своя икономически контрол над бедните страни. Разбира се, тъй като сега някои от страните от Третия свят печелят пари, е необходимо ново разграничение, и се появява “Четвърти свят.”[2] Естествено, мошениците, които се измъкват с “най-ценното от двата Свята,” са западните промишлени концерни.

Политическото предимство, което се извлича от използването на това понятие, е огромно, особено за ръководителите на страните от Третия и Четвъртия свят. Всички техни неблагополучия са им нанесени от чужденците. Както Карсън описва това: “Не само комунистите се придържат към идеята, че западният империализъм е система за експлоатация на подчинените народи, но така правят и повечето западни интелектуалци. Това дава на политиците от Третия свят готови врагове – ‘западните империалисти’ – което е най-полезно за политиците, особено когато враговете не са избиратели. Те могат да призоват своите народи към сплотяване срещу тези чужденци. Това също дава обяснение и извинение за икономическата им изостаналост. Не трябва те да бъдат обвинявани за положението; те са победени от по-съвършената технология и са експлоатирани от западняците. . . .

Наистина понятието Трети свят беше, и е едно безотговорно схващане. Според него страните от Третия свят не са отговорни за царуващите условия в тях, и те поемат малка или никаква отговорност за ставащото по света. Ако, или когато (тъй като е единствено въпрос на време) конфискуват частната собственост на чуждестранните инвеститори, или на чужденците въобще, това понятие пак ги оправдава. В края на краищата, чужденците са там само за да ги експлоатират.”[3]

Един пример за такава “експлоатация,” даден от Сайдър, е този на скандалната Бананова афера, в която три големи западни компании, занимаващи се с търговия на плодове, използват икономически лостове, за да не плащат едно ново експортно мито в размер на долар за всеки кашон банани, който изнасят от страните от Централна Америка. Сайдър обяснява как в една от страните е било намалено митото: “За да се увеличи печалбата на фирмата от САЩ и за да паднат цените на бананите за вас и за мен, правителството на Хондурас се съгласи срещу подкуп драстично да намали експортното мито, макар че тези пари бяха изключително необходими за Хондурас.”[4]

Сайдър създава впечатлението, че някак си това мито е щяло да помогне в борбата срещу бедността; то е било “изключително необходимо.” Въпреки това, страница по-нататък, той (опитвайки се да ни натовари с още повече вина) обвинява: “Диктаторите, които представляват един малък, богат елит, работещ съвместно с американските бизнес интереси, управляват Хондурас”; и следователно бедните са безпомощни.[5] Ако диктаторите не правят нищо за бедните, и ако те “представляват един малък, богат елит,” за какво точно са били изключително необходими парите?

Истината е следната. Това “мито” е било наложено от централноамериканските диктатори за да увеличат своите банкови сметки. С други думи, то е било подкуп. Фирмите, търгуващи с плодове, са взели едно много логично решение от гледна точка на сложната икономическа теория, което гласи нещо такова: По-високата цена струва повече пари отколкото по-ниската цена. “Подкупът,” който те са платили, е просто резултат от икономическо спазаряване с несправедливите диктатори, които търсят само как да си напълнят джобовете – и които, между другото, налагат мито без да имат библейско право за това. Търговските компании са видели възможност да намалят откупа за своите продукти. Вината лежи не върху тях, а върху диктаторите, които искат подкуп. Опитът на Сайдър да ви накара да се чувствувате виновни, че ядете банани, е измама. В неговата извратена система е напълно нормално бедният и угнетен (богат и елитен) диктатор да ви принуждава да плащате подкуп – но за вас е грях да се опитвате да намалите цената. Схващате ли? Неговата логика е здрава като банан.

Понятието Трети свят предполага (а често и конкретно заявява), че икономиките на неразвитите страни са някак по-различни от традиционните икономики – че Третият свят работи по различни икономически закони. То представя слаборазвитите страни “като една същностно хомогенна и инертна маса, която остро се отличава от развития свят.”[6] Най-краткото изявление на тази позиция се дава от Рагнар Нъркси: “Една страна е бедна, защото е бедна.”[7] Съществува порочен кръг на бедността и няма начин бедната страна да напредне. Пропастта между богатите и бедните народи е огромна и (по думите на Сайдър) “бездната се разширява с всяка година.”[8] Какво да се прави? За Пропастолозите единственият отговор е чуждестранната помощ от индустриалните нации. Всъщност цялата книга на Сайдър се основава на идеята, че просто няма друг изходен път. П. Т. Бауър коментира: “Повечето писания предполагат, че светът някакси е бил създаден на две части: една част, която е била с готова инфраструктура от железници, пътища, пристанища, тръбопроводи и комунални услуги, която поради това може да се развива, и друга част, която за нещастие Създателят е забравил да дари с обществен оборотен капитал. Това не е начинът, по който са станали нещата.”[9]

Икономическите закони не се променят от страна в страна или от поколение на поколение. “Слаборазвитите” страни могат да преуспеят единствено по същите начини, по които са се развили напредналите страни – чрез инвестиране на капитал (което е различно от чуждестранната помощ, както ще видим по-късно). Но много от ръководителите в Третия свят са слепи за тази истина. Ротбард споменава един централен проблем: “Слаборазвитите страни имат особена склонност към прахоснически, драматични, престижни държавни ‘инвестиции’ в такива проекти като заводи за стомана или язовири, обратно на икономическите, но недраматични частни инвестиции в селскостопански оръдия.”[10] Трябва да се признае, че Роналд Сайдър желае да се съсредоточи върху селскостопанското производство.[11] Но (1) той иска да постигне това чрез небиблейски средства – чуждестранна помощ, държавни програми за инвестиции и преразпределение на благата и т.н.; и следователно (2) то няма да проработи. Той признава, че бедните в тези страни са подтискани от своите диктаторски лидери, и въпреки това, той планира да намали проблемите им чрез увеличаване на богатството и силата на същите тези държави, които ги потискат! П. Т. Бауер обяснява как действува това: “За разлика от манната от небето, официалната помощ не се спуска по равно върху населението на получаващата страна; тя отива към конкретни групи хора в положение на власт и създава въздействие, което често пречи на развитието, особено чрез политизирането на икономическия живот.”[12]

Предложенията на Сайдър няма да доведат до повече селскостопанска продукция, а до по-малко: “Наливането на помощи и преференциалното отношение към правителствата, заети с всеобхватно планиране или изпитващи затруднения с плащанията, усилва склонността на правителствата на слаборазвитите страни да пренебрегват селското стопанство. Те приемат за даденост, че в случай на сериозен недостиг на храна дарителите ще ги избавят и следователно се чувствуват по-свободни да отклонят ресурсите си към индустриални или престижни проекти.”[13]

Една от заблудите на голяма част от реториката на Пропастта е идеята, че статистиките за доходите на глава от населението въобще имат смисъл. Сайдър отбелязва, че 750 милиона души живеят с по-малко от 75 долара на година,[14] макар да признава, че “няма точни данни.”[15] Това е меко казано. Интервалът от грешка в международните оценки на доходите и жизнения стандарт е наистина много широк.[16] Основите за такава статистика – преброяване на населението – са твърде ненадежни, често с отклонения от десетки милиони. Този факт се съчетава с принципните грешки в самите цифри за доходите. Чрез такива измервания коренно се подценява и прикрива покупателната сила в слаборазвитите страни. Например, тази цифра от 75 долара годишно, дадена по-горе – можете ли да живеете с такава сума? Внушението на Сайдър е, че тези 750 милиона души съществуват с не повече от това, което може да се купи в Съединените Щати за 75 долара. Ако това е вярно, те не биха преживели и една година. Но Сайдър ни казва, че те преживяват експлозивен демографски растеж, който заплашва да залее целия свят![17] Естествено, нарастването на населението означава съответно намаляване на смъртността, а ”доходът” е повече от само пари – независимо от материалистките (!) допускания на Сайдър. Съществува, също така, “психически доход,” като например удоволствието да имаш деца. И обратно на покровителственото отношение на Сайдър, тези хора не са глупави. Те могат, ако искат, да се въздържат да имат толкова много деца. Предположението, че те са по-скоро неспособни, а не че не го желаят, означава високомерно отношение, което със сигурност няма основания, и отказ да ги разглежда като човешки същества. В допълнение, повечето хора наистина изпитват удоволствие да живеят по-дълго, а това също е “психически доход.” Статистиката също не отчита бартерната размяна, едно недоглеждане, което може да опровергае много от оценките. Поради всичките тези причини, числата за паричните доходи са на практика безсмислени при сравняването на международните жизнени стандарти. Но умело манипулирани, те могат да произведат вина, а вината продава книги.

Няма съмнение, обаче, че в много страни от “Третия свят” има глад и недоимък и ние трябва да имаме библейско разбиране за това. Преди грехопадението си в Градината човекът не изразходваше труда си в събиране на храна; тя беше изобилна и евтина. Вместо това неговият труд беше употребяван за научни, естетични и производствени дейности (Битие: 1:26-29; 2:15, 19-20). Човекът можеше да насочи своята енергия към изследване, украсяване и развиване на средата. Но когато се разбунтува и се опита да открадне Божия престол, той беше изгонен от Градината и беше принуден да изразходва много повече от своето време и сили, за да придобива храна – а храната стана много по-трудна за намиране (Битие 3:18-19). Това е Божието проклятие върху хората, когато се разбунтуват: самата земя ги избълва от себе си (Левит 18:24-28; Исая 24). Проклятието унищожава производителността във всяка област и нечестивото общество погива (Второзаконие 28:15-26). Те страдат от ужасни болести (Второзаконие 28:27) и са политически угнетявани (Второзаконие 28:28-34). Това е начинът, по който Бог контролира езическите общества: те трябва да изразходват толкова много време за да оцелеят, че не са способни да упражняват нечестиво господство върху земята. В дълъг период това е историята на всяко общество, което се отдалечава от Божието Слово. Въпреки че в кратък период едно общество може да има вид на преуспяващо, ако е невярно на стандартите на библейския закон, то отива към своето унищожение. Несъмнено наркоманът, който току-що е взел доза хероин, се чувствува по-добре от вас и от мен в този момент; но в края на краищата ще го постигнат мизерия и мъки. От гледна точка на библейския закон обществото, което дългосрочно е в бунт против Божия закон, ще потъне до нивото на безнадеждната бедност и немотия. Законът обещава това. Обратно, ако едно общество е в бедност дълго време, можем да отсъдим за неговото минало – което не значи автоматично да предположим нещо за неговите настоящи обитатели. Те наистина могат да са много праведни. Ако е така – ако има духовна промяна в обществото – то вече е по пътя към праведното господство, макар че може да е необходимо да минат едно или две поколения, преди процесът да се изяви материално. Но ако Бог е на Своя престол, Неговият народ ще бъде благословен. Бог контролира условията на околната среда и Той може да направи пустинята да разцъфти (Исая 35; 43:19-21). Но Той няма да го направи без да е излял Духа за новорождение и освещаване; физическите, материалните, икономическите благословения произтичат от общественото покорство (Исая 32:15-16).[18]

Когато благовестието напредва в обществото, храната става лесно достъпна, а вниманието се обръща отново към първоначалните задачи на праведното господство, заповядани в Градината. Нито едно протестантско общество досега не е било проклинано с глад (но трябва да очакваме глад и повече от глад, ако нашето национално отстъпничество не престане). Угодните на Бога общества имат вградена дълбоко в тяхната природа “пуританска трудова етика,” която има забележителни резултати върху икономиката: нарастваща производителност, растящи реални работни заплати и ускоряващо се господство върху всяка област от живота.

Но нечестивите хора, както видяхме, са роби по природа. Техният грях ги кара да господаруват над другите по начини, които са забранени и са икономически непроизводителни, и те са подтиквани да изоставят своите правилни отговорности (които са производителни), да се стремят повече към настоящи ползи, отколкото да жертвуват в настоящето, за да спечелят в бъдеще, и да бъдат поробени от другите. По такъв начин невярващото общество отива към тотална държава и социализъм. Можем да видим това в историята, как непокорните израилтяни станаха роби на държавата (1 Царе 8). Царят всъщност стана заместнически бог и те пожелаха той да ги спасява; така предадоха на него стадата си, земите си и това, което произвеждат. Накрая бяха принудени да предадат собствените си деца в робство на държавната военна машина. Принципът тук е, че твоят Спасител ще бъде и твой Господар, и когато си спасен, ти си също поробен. Нечестивите общества неизбежно стават роби на държавата. Икономическият проблем е, че социалистическото общество няма средство за икономически изчисления, както Лудвиг фон Мизес постоянно показва: “Където няма пазар, там няма ценова система, а където няма ценова система, там не може да има икономически изчисления.”[19]

Така, без пазарния механизъм на печалба и загуба, социалистическият Плановик няма начин да каже къде трябва да се насочат енергията и капиталите. Излишъците и недостигът стават нещо обичайно, и непредвидените (и следователно непланирани) събития – необичайни климатични условия, например – обикновено създават катастрофи. В социалистическите държави гладът е нещо обичайно. На практика “контролираната” икономика е контролирана не от тези, които планират, а от непредвидените обстоятелства. Тя е оставена на милостта на средата – тоест на Бога, нашата върховна Среда, от Чиито ръце самообожествилата се държава не може да очаква кой знае каква милост.

В едно наистина християнско общество пазарът е свободен от държавен контрол и резултатът от това е, че оскъдността не създава неизбежно недостиг на стоки. Свободният пазар веднага се приспособява към постоянно променящите се условия и не се появява дефицит. Реалната причина за недостига е една – контролът върху цените.[20] Нещо повече, Бог благославя физически народа, който Му се покорява, и природните бедствия значително се намаляват – и така става още по-сигурно, че стоките и услугите ще бъдат в изобилие.

Един важен принцип работи в историята. Той е следният: Бог постоянно работи да съсипва невярващите общества и да подчинява света на господството на Неговите хора. (Това, между другото, е смисълът на онези стихове, че Бог изкоренява богатия; виж Левит 20:22; Второзаконие 28; Притчи 2:21-22: 10:30). Бог действува да събаря нечестивите, и светът все повече ще идва под господството на християните – не чрез военно нашествие, а чрез благочестив труд, спестяване, инвестиране и ориентация към бъдещето. За известно време нечестивите могат да имат притежания; но са непокорни и биват лишавани от тях:

Ако и да натрупа сребро много като пръст
И приготви дрехи изобилно като кал;
Може да приготви, но праведните ще ги облекат,
И невинните ще си разделят среброто. (Йов 27:16-17)

Натам отива историята. Бъдещето принадлежи на Божия народ, който се подчинява на Неговите закони. “Богатството на грешния се запазва за праведния” (Притчи 13:22), и “на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа – за да даде всичко на угодния на Бога” (Еклесиаст 2:26). Именно това Бог направи с Израел. Те наследиха вече населени земи, докато Бог смазваше езичниците, на които беше позволил да съберат капитал, като им нанасяше нарастващо осъждение поради техните грехове (Битие 15:13-16; Исус Навиев 11:19-20). Пуританът от 17 век Томас Уотсън добре разбира това: “Казано е, че кроткият християнин ще наследи земята, защото той наследява благословението на земята. Нечестивият има земя, но не като плод на Божието благоволение. Той я има така, както кучето има напоен с отрова хляб. Тя му причинява повече зло, отколкото добро. Нечестивият живее на земята като в заразен въздух. Той се заразява от нейните благости. Тлъстината на земята няма да направи нищо друго, освен да го направи повече да се пържи и да гори в ада.”[21]

Най-важната истина относно бедните езичници не е че са бедни, а че са езичници. Те са, както Римляни 1 ни напомня, отстъпници. Откъде са дошли езичниците? Произлезли са от същото място, откъдето сме и ние: Ноевия ковчег. Прадедите на днешните езичници са познавали Бога (Римляни 1:21). Те са познавали Бога. Те са били Божии хора, които са получавали благословенията на завета от Неговата щедра ръка. Но те съзнателно са заменили поклонението към истинския Бог с обожествяване на “подобие на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини (влечуги) . . . замениха истинския Бог с лъжлив” (Римляни 1:23-25). Главната истина относно езичниците е, че те живеят в съзнателен бунт против единия истински Бог, и затова са под Божието проклятие. Икономическият проблем е симптом на тяхното състояние; но проблемът на езичниците е главно религиозен и етичен. Пренебрегването на този централен въпрос, за да се съсредоточи вниманието единствено върху тяхната бедност, е радикално небиблейско и неморално.

Ако наистина искаме да помогнем на езичниците, те и тяхното общество трябва да се обърнат към християнската вяра. Ако ние просто се стремим да неутрализираме последствията от Божия праведен съд върху тях, ние показваме презрение към Бога и нашите усилия няма да бъдат благословени. Нашата главна грижа трябва да бъде примиряването на езичниците с Бога, Когото са оскърбили. Проблемът е религиозен; решението също е религиозно.

Да вземем само един пример за това как религиозният проблем засяга обществото – как “мъдростта” на езичниците всъщност е глупост (Римляни 1:22) – нека разгледаме езическия възглед за времето. Западната цивилизация е била преобразена чрез библейския възглед за времето, който включва линейно развитие в историята, с начало, среда и край.[22] Това е едно от основните и съществени различия между християнството и езичеството, което обикновено вижда времето като циклично.[23] В Индия само този нехристиянски възглед е достатъчен, за да не позволи на обществото да стане производително. Хиндуизмът вижда човешкото съществуване (което едва ли може да се нарече история) от гледна точка на никога не свършващи цикли от по четири милиарда години. Хинди, преобладаващият страната език, използва една и съща дума (kal) за вчера и за утре. С неясните си идеи за минало и бъдеще смесени в едно, нямайки никакво разбиране за хронология, чувството за време на един хинду е толкова развито, колкото на едно новородено. Хората от низшите касти (т.е. по-малко “повлияните от Запада” индийци) често не знаят собствените си рождени дати и възраст, нито възрастта на децата си. Може ли каквото и да е количество помощи да направи такова общество производително? Какво може да се направи за едно “безвремево” общество? Както един известен държавен ръководител казва: “Аз ще се прераждам хиляди пъти. Ако не успея да свърша нещо в този живот, имам други възможности.”[24] Очевидно, най-належащата необходимост на Индия не е повече зърно или финансови дарения. Индия се нуждае от Исус Христос.

Фактът, че бедните народи страдат под Божия съд, не означава, че трябва да не зачитаме действителното нещастие на тези хора. Но той наистина изисква да подхождаме към тях внимателно, с библейски, теологично подготвен ум. Нашите действия спрямо тях трябва да са насочени към промяната на техните общества чрез Божието Слово. Те няма да бъдат икономически благословени, докато не се покорят на Бога, и ние ще бъдем под проклятие, ако се стремим да им помогнем по начини, които са забранени.

Бедните хора се нуждаят от Благовестието. Истинското освободително послание на спасението в Христос трябва да влезе дълбоко в тяхното най-вътрешно естество, променяйки напълно техните възгледи. Те трябва да станат дисциплинирани, покорни на Божия закон. Те трябва да отхвърлят поклонението пред държавата и от завистта си към по-заможните. Трябва да се стремят да станат свободни, отговорни хора под Бога, изграждащи за бъдещето, като работят и инвестират във всяка област от живота за Божия слава. И те трябва да държат държавата на нейното място, като не й позволяват да заеме мястото на Бога в управлението на икономиката. Тогава, под Божието благословение, те ще преуспяват. И няма да се страхуват от “малкия, богат елит” от диктатори, защото нечестивите ще са паднали – но не чрез революция, а чрез провиденческия Божий съд.

Така изведе людете Си с веселие,
Избраните Си с пеене.
Даде им земите на народите;
И те усвоиха плода, за който племената се бяха трудили,
За да пазят Неговите повеления,
И да изпълняват законите Му.
Алилуя. (Псалм 105:43-45)


[1] Clarence B. Carson, The World in the Grip of an Idea (New Rochelle; Arlington House, 1979), p. 439.

[2] Sider, Rich Christians, pp. 33ff. [ср. pp. 17ff.].

[3] Carson, p. 446f.

[4] Sider, Rich Christians, p. 163 [pp. 155f.].

[5] Ibid., p. 164 [p. 156].

[6] Peter T. Bauer, Dissent on Development (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1972), p. 46. Лорд Бауър е най-важният икономист в областта на чуждестранната помощ и развитието на Третия свят. Макар че следващите цитати са почти изключително от неговия основополагащ труд, Dissent on Development, аз горещо препоръчвам неговите по-късни изследвания: Equality, the Third World, and Economic Development (Harvard, 1981), и Reality and Rhetoric: Studies in the Economics of Development (Harvard, 1984).

[7] Цитирано в ibid., pp. 32f.

[8] Sider, Rich Christians, pp. 40, 45 [pp. 31f., 37].

[9] Bauer, p. 111.

[10] Murray Rothbard, Man, Economy, and State (New York: New York University Press, [1962] 1975), p. 838.

[11] Sider, Rich Christians, p. 218 [ср. p. 214].

[12] Bauer, p. 21.

[13] Ibid., p. 109f. Курсивът е мой.

[14] Sider, Cry Justice, p. 2.

[15] Sider, Rich Christians, p. 32 [ср. p. 16].

[16] Виж подробното разглеждане на въпроса в Bauer, pp. 55ff.

[17] Sider, Rich Christians, pp. 18ff. [pp. 24 ff., 47].

[18] За подробен библейски материал по този въпрос, виж моята книга Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Tyler, TX: Reconstruction Press, 1985). Превод на български: Дейвид Чилтън, Възстановеният рай: Библейската теология на господството.

[19] Ludwig von Mises, Socialism: An Economic and Sociological Analysis (London: Jonathan Cape, 1951), p. 131; виж pp. 113ff. Преиздадено от Liberty Press, 1981.

[20] George Reisman, The Government Against the Economy (Ottowa, IL: Caroline House Publishers, Inc., 1979), pp. 63ff.

[21] Thomas Watson, The Beatitudes (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1971), p. 117.

[22] Виж Rousas John Rushdoony, The Biblical Philosophy of History (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1969); idem, The One and Many: Studies in the Philosophy of Order and Ultimacy (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1978), pp. 142-48.

[23] Виж Charles Norris Cochrane, Christianity and Classical Culture: A Study of Thought and Action from Augustus to Augustine (New York: Oxford University Press, [1940] 1957), особено pp. 456-516. Относно практическите, технологични следствия от християнския възглед за времето, виж David S. Landes, Revolution in Time: Clocks and the Making of the Modern World (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1983).

[24] Виж Tyler Marshall, “Time – It’s Timeless for Most Hindus,” Los Angeles Times, 24 January 1981.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев