Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Аз вярвам, че законодателството трябва да се занимава с въпроси, които засягат не само въпросния човек, но цели класи от хора. Така би било уместно да имаме законодателство за жилищно настаняване . . .”

(Ronald Sider, The Wittenburg Door, Oct./Nov.1979, p. 16)

 

“Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото поискам? Или твоето око е зло, защото аз съм добър?”

(Матей 20:15)

 

13

ТОТАЛНАТА ДЪРЖАВА

На почти всеки въпрос, повдигнат в неговите писания, отговорът на Роналд Сайдър е държавна намеса. Дори там, където той се позовава на “частния сектор,” неговият мотив е да вземе непринудените действия на индивидите като “модел” за насилствени действия на държавата. Както видяхме, той счита библейския метод за благотворителност за морално по-несъвършен от библейски забранените методи на държавно отнемане и преразпределение. Цените са “несправедливи”? Нека държавата ги намали – или увеличи, като съди единствено на основа на икономическата класа, като застане на страната на бедните, задоволявайки нуждите им, създавайки повече и повече зависимост от държавата. Имаме нужда от работни места? Нека държавата ги създаде. Печалбите са твърде високи? Нека държавата ги ореже до подходящите размери. Ядем твърде много месо? Да направим национална хранителна политика. А здравеопазването? Това е работа на държавата. Има неравенство по света? Да помолим нашия Отец във Вашингтон да ни направи икономически равни. Разбира се, когато се появят други неравенства – забележете добре, не разлики, а неравенства – държавата ще трябва да изравни и тях. Докато –

В не много далечно бъдеще, след Третата световна война, Справедливостта е постигнала огромен напредък. Законова Справедливост, Икономическа Справедливост, Социална Справедливост и още много други форми на справедливост, чиито имена все още не знаем, са достигнати; но все още са останали области от човешките взаимоотношения и дейност, в които не царува Справедливостта.[1]

Така започва футуристичният роман на Л. П. Хартли, Лицева справедливост, в който красотата на лицата трябва да се изравни, за да се постигне пълна справедливост. Можем да се усмихваме, но с всеки изминал ден възможността това да се случи, става по-близка. Къде спира “справедливостта” на тоталната държава? Ако сме изоставили библейските ограничения върху властта на държавата, тогава няма логична граница за нейната дейност. Може да бъдем сигурни за едно нещо: Ако кошмарът на Хартли някога се сбъдне, той без съмнение до голяма степен ще е бил реализиран чрез неуморните и старателни усилия на една посветена група от “библейски християни” – Евангелисти за Лицево Действие.

Единствените функции, позволени на държавата от Библията са защита на нейния народ и наказване на престъпниците. Забранено е да се отиде дори и стъпка по-напред от това. За да предотврати съсредоточаването на власт в коя да е институция, библейският закон действува чрез създаване и узаконяване на много институции – семейството, църквата, общността, доброволните сдружения и държавата – всяка от които има законна, но ограничена власт, всички действуващи като закрила срещу останалите власти в една система от взаимно балансиращи се власти. Гари Норт пише: “Нито една институция не трябва да бъде смятана за имаща власт извън нейната собствена законна, но строго ограничена област. От тази гледна точка обществото е една съвкупност от съревноваващи се власти, всяка от които отправя определени изисквания към хората, но нито една няма пълните изисквания във всички области.”[2]

Така тоталната държава е нарушаване на Божиите ограничения върху държавата. Това е грях, определен от Уестминстърския Кратък Катехизис като “всяко неподчинение или престъпване на Божия Закон.” Защото държавата да не се подчини на Божия закон (напр. като откаже да екзекутира хората, които трябва да бъдат екзекутирани) е тотална държава, тъй като държавата играе бог, опитвайки да смекчи Божиите стандарти. Защото държавата да престъпи Божия закон (напр. чрез намеса в пазарния механизъм на формиране на цените) е тотална държава, тъй като държавата си приписва всезнание и всемогъщество върху създанието. Бог е дал на държавата определени законни и необходими функции; но управлението на света не е една от тях. Единственото задължение на държавата относно пазара е да предпазва от това, което Библията определя като обществено престъпление, и да го наказва – което, както вече видяхме, не е абсолютно еднакво с греха. Мога да извършвам грях в сърцето си, като отказвам да правя бизнес с червенокоси хора, но това не е престъпление, което да се наказва законово от държавата. Бог ще се заеме с мен. Отново, ако моите цени са “твърде високи,” търсенето на по-добри сделки ще накара хората да станат клиенти на някой конкурент, чиито цени са по-близки до реалното ниво на търсене. Наложената от Бога оскъдност (Битие 3:17-19) кара хората да са по-малко прахоснически. Свободният пазар е свободен само относно държавната интервенция. Той никога не е свободен от Божието провидение. И това е достатъчен аргумент срещу възраженията на Сайдър срещу свободния пазар и набедените за негови създатели икономисти от 18-ти век:

През осемнадесети век Западното общество решава, че научният метод трябва да оформя нашето отношение към реалността. Тъй като само количественият критерий за истина и стойност са приемливи, по-неосезаемите ценности като общност, доверие и приятелство стават по-маловажни. За разлика от приятелството и справедливостта, БНП може да се измери. Резултатът е нашата конкурентна икономика, в която печалбите и икономическият успех (а те обикновено са едно и също) са най-важни.[3]

От гледна точка на библейското откровение, собствениците не са свободни да се стремят към собствена печалба без да се грижат за нуждите на своите ближни. Такъв възглед произлиза не от Писанието, а от светската икономика на деиста Адам Смит за ненамеса на държавата в частните дела.

През 1776 Смит публикува книга, която из основи оформя Западния свят през последните две столетия. (След революцията на Кейнс, разбира се, идеите на Смит оформят западното общество в по-малка степен от преди, но неговият основен възглед, макар и в донякъде преработена форма, все още дава на много северноамериканци основната идеологическа рамка.) Смит твърди, че една невидима ръка ще гарантира благоденствието на всички, ако всеки човек следва своя собствен икономически интерес в условията на едно конкурентно общество. Предлагането и търсенето на стоки и услуги трябва да бъдат единственият фактор определящ цените и заплатите. Ако законът за търсенето и предлагането царува и ако всички търсят своето предимство в една конкурентна немонополистична икономика, ще се служи на доброто на обществото. Следователно, собствениците на земя и капитал не само имат правото, но също и задължението да се стремят към колкото е възможно по-голяма печалба.

Един такъв възглед може да е изключително привлекателен за успешните северноамериканци. Наистина, икономиката на свободния пазар е прегърната от някои като истинската християнска икономика. Но в действителност тя е продукт на Просвещението. Тя отразява повече съвременния светски възглед, отколкото библейската гледна точка.[4]

Така, с един удар св. Роналд отсича главата на могъщия капиталистически змей. Като извадим логическите заблуди и историческите грешки, това е наистина един сериозен аргумент: “Аз не харесвам капитализма.” Фактически, на тази страна от неговата теза не може да се отговори. Затова, вместо да се занимавам с него, аз ще призная неговата победа и ще се заема с по-уязвимите части от неговото твърдение.

Бил ли е деист Адам Смит? Това зависи от определението за деизъм – една трудна за започване задача. Ако под деизъм се има предвид мирогледът за “отсъстващия собственик” – че Бог няма нищо общо със света – тогава Смит не е бил деист, както може да се докаже чрез многобройни цитати от неговите трудове. Той със сигурност е вярвал в небето и ада и в Божието провиденческо и любящо поддържане и грижа за света. Като примери за това, разгледайте тези негови твърдения:

Всяка част от създанието, когато бъде изследвана внимателно, еднакво демонстрира провиденческата грижа на неговия Създател; и ние можем да се възхищаваме на мъдростта и благостта на Бога дори и в слабостта и глупостта на хората.[5]

Така, когато сме потискани от зли хора, Смит казва:

Единственото действително утешение за унизения и страдащ човек се намира в отнасянето на делото към още по-висшестоящ съд, този на всевиждащия Съдия на света, Чието око не може никога да се заблуди и Чиито съдебни решения не могат никога да бъдат изопачени.[6]

Поради това, има крайна мярка срещу несправедливостта:

Божията справедливост . . . изисква Бог да възмезди в бъдеще щетите, понесени от вдовицата и сирачето, които тук са често оскърбявани безнаказано.[7]

Аз не защитавам Смит като евангелски християнин. Той със сигурност е клонял към емпирицизма и естествената теология. Но “деизъм” е по-скоро неясно понятие, което мъти водата с аргументи “по човешки.” Ако Смит наистина е бил деист, това само по себе си не опровергава цялата му икономическа мисъл. Та ако аз играех мръсни игрички като тези, бих споменал, че любимият на Сайдър лорд Кейнс е бил атеистичен хомосексуалист със забележителен вкус към млади туниски момчета, което доказва, че неговата икономическа теория е погрешна.

Колкото до обвинението, че икономистите на свободния пазар не ги е грижа за “нематериалните ценности” – между другото, всички ценности са нематериални – “такива като общност, доверие и приятелство,” отговорът е да ги прочете. “Богатството на народите” на Адам Смит предполага съществуването на морален ред, създаден от едно християнско общество. За него нарастването на благосъстоянието съвсем не е било несъвместимо с грижата за благосъстоянието на другите. Но той също е знаел, че една такава атмосфера изисква власт на закона. “Търговията и производството рядко процъфтяват дълго време в страна, където няма редовно и справедливо правораздаване и където хората не се чувствуват сигурни в притежаването на своята собственост.”[8] Каквото и да се каже срещу него, за разлика и от Кейнс и Сайдър, Смит не е защитавал кражбата като част от обществената политика. Той разглежда общността, доверието и приятелството на основата на законното поведение.

Обърканият аргумент на Сайдър срещу възгледа, че “единствено търсенето и предлагането . . . трябва да определят цените и заплатите” изглежда предполага, че “библейската гледна точка” изисква нещо друго, което да ги определя. Какво да бъде то? Той не предлага никакъв цитат от Писанието – разбираемо, понеже няма такъв – но просто го твърди. Разбира се, неговата позиция е, че държавата трябва да бъде единственият фактор, определящ цените и заплатите; но този възглед не може да се подкрепи чрез Библията. Сайдър просто използва аргументите на социалистически демагог, като се опитва да употреби църквата като средство за увеличаване на подтисническата власт на държавата. Когато му е удобно да използва привидно “библейски” аргумент, той го прави; но по никакъв начин не се чувствува обвързан с Писанието.

За закона за търсенето и предлагането няма никакво “би трябвало.” Той не може да бъде отменен или да му се противоречи с каквото и да е държавно действие. Законът за търсенето и предлагането винаги действува. Той е неизбежен, защото наложената от Бога оскъдност е неизбежна. Ако държавата изкуствено повиши цената на дадена стока, тя създава излишък от нея. Защо? Защото търсенето намалява: по-малко хора желаят да заплатят по-високата цена. Ако държавата намали дадена цена, тя създава недостиг, защото потребителското търсене надхвърля предлагането. С това законът на търсенето и предлагането не бива избягнат. Само че цената на пазара сега вече е незаконна. Законът за търсенето и предлагането все още действува. Единствената разлика е, че сега има несправедливост и се получава излишък или дефицит, което е Божието проклятие върху онези, които презират Бога.

Християнска ли е икономиката на свободния пазар? Зависи от значението на понятието. Ако “пазарна свобода” означава анархия, отговорът е Не. Библията не иска държавата да стои безучастно, докато “Убийства” АД договаря “пазарна цена” за своята услуга. Пазарът трябва да бъде свободен от държавно регулиране, но престъпната дейност на пазара трябва да бъде унищожена. Свободният пазар означава, в християнски смисъл, че държавата налага Божиите закони и оставя хората свободни да правят избор. Задължението на държавата не е да спасява хората от последствията от техните безотговорни решения. Задължението на държавата е да предпазва хората от престъпна дейност. Това не значи, че свободният пазар е рай, или че загрижеността на християнската икономика е единствено свобода от ценови контрол. Това, което искаме, е християнска общност, където изборът на хората ще произтича от посвещението към Божията слава. Но ние казваме, че такова общество няма да се създаде чрез опити да се узаконят човешките ценностни системи. Държавата трябва да наказва нарушителите на закона и да защитава спазващите закона. Самото общество може да се промени единствено чрез обновяващата и освещаваща Божия благодат. Държавата не е агенция на новорождение. И въпреки презрението на Сайдър към “невидимата ръка,” нека помним, че той иска да я замени с много видимия, въоръжен юмрук на насилническата държава. Той иска да замени доброволната размяна с бюрократично насилие.

Целият смисъл на тезата за невидимата ръка е, че единственият начин да се определят справедливи цени е да се позволи на свободните хора да избират свободно. Противно на популярния мит, производителите не определят цените. Потребителите ги определят. Всеки път когато купувате или не купувате някоя стока, вие гласувате за нейната цена. Със сигурност вие не сте единственият, който гласува; но все пак вие гласувате. Производителят желае колкото е възможно повече пари за своя продукт, а купувачът иска колкото е възможно повече продукт за своите пари. По такъв начин цената ще клони към една точка, където предлагането се изравнява с търсенето; там няма нито излишък, нито недостиг. Ако производителят направи грешката да произведе продукт, за който има недостатъчно търсене (при цена, която ще го възнагради за произвеждането му), той ще види грешката в колоната “Загуба” и или ще пренасочи инвестицията си напълно, или ще намери начин да произведе стоката при по-ниски разходи, които ще му позволят да я продава на цена, която потребителите ще желаят да платят. Това действие на свободния пазар означава, че грешките в инвестирането бързо се поправят, потребителското търсене е задоволено, а производителите получават възнаграждението си само когато задоволят нуждите на потребителите. Пазарната цена определя печалбата и загубата, а това означава, че въпреки че и потребителят, и производителят преследват собствените си интереси, всеки помага на другия. Производителят доставя това, което потребителят желае на цена, която потребителят желае да плати, а потребителят казва на производителя, че той е на правилен път, като го възнаграждава чрез плащането за продукта. Нуждите на обществото се задоволяват при цена, която поощрява производителите да произвеждат. Ако цената е твърде ниска, тогава ще има голямо търсене, но няма да има достатъчен стимул за производство. Ако цената е много висока, търсенето ще падне и производителят ще претърпи загуби. Пазарната система е един огромен аукцион, където печалбата, загубата и свободата на купувачите и продавачите заедно да свалят или покачват цената са единствените начини за постигане на “равновесна цена” – равенство на предлагането и търсенето. Всяко “бърникане в машината” от страна на непазарен фактор – дали синдикално “протекционистично” изнудване или държавен ценови контрол – неизбежно ще съсипе системата. Причината за това е, че Бог проклина непокорството. Държавната намеса не може да успее, защото Божието Слово и Божият свят са срещу нея. Сега ще разгледаме някои от етатистките предложения на Сайдър и ще видим как Божието проклятие се нанася върху тях – че те ще доведат до съвсем различен резултат от изявените им цели и ще произведат по-нисък стандарт на живот.

Ценови контрол

Да кажем, че държавата реши, че цената на млякото е твърде висока. Вместо 2 долара за галон, тя трябва да бъде 1 долар за галон. На тази цена много хора ще искат да си купуват повече мляко и ще бъдат много доволни, ако правителството контролира цената на това ниво. Но много производители няма да могат да продават на тази цена, защото разходите им за производство са твърде високи. Те ще отпаднат от пазара, а предлагането на мляко ще спадне драстично. Държавата, в своята погрешна благотворителност, е планирала повече хора да могат да купуват мляко, но резултатът от ценовия контрол е, че по-малко хора в действителност могат да го купуват. Така държавата се намесва отново и постановява разходите за производство – машинни части, гориво, храна за кравите, опаковки за млякото и т.н. – да бъдат понижени. Сега производителите, които бяха излезли от пазара, ще могат да доставят мляко на цена 1 долар . . . само че онези, които произвеждат производствените средства за мляко сега ще започнат да отпадат от своите пазари. Производителите на мляко сега повече от всякога не могат да произвеждат търсеното мляко, защото въпреки че факторите за производството струват по-малко, те не са достъпни. Официалната цена на млякото все още е достатъчно ниска, така че много хора могат да го купуват, но има по-малко мляко за купуване. И без значение какво ще направи държавата, за да намали още повече разходите, резултатът ще бъде същият: недостиг на контролирания продукт. Ценовият контрол е библейски незаконен, и затова той не може да работи.

Да видим регулирането на наемите. Държавните плановици решават, че жилищните наеми са твърде високи и определят горна граница на наема, който наемодателят може да поиска. Понеже сега печалбите от отдаване под наем намаляват, предприемачите ще намалят инвестициите си в строеж на къщи и апартаменти, а някои собственици ще намерят друго предназначение на своите имоти. На свободния пазар инвестициите ще текат в посока на жилищата, с цел да се задоволи търсенето. Отначало, при високо търсене и ниско предлагане, цените ще бъдат високи. Това ще привлече повече инвеститори, които да се конкурират за парите на потребителите – а като се увеличи конкуренцията, цените ще паднат. Свободният пазар – включително липсата на закони за задължително райониране – ще задоволи потребителското търсене. Но тоталната държава не може да съчетае търсенето и предлагането. Нещо повече, ценовият контрол ще намали не само предлагането на стоки, но също така и качеството. Собствениците на имоти ще се опитат да намалят разходите си като понижат качеството на предлаганите жилища, защото няма да имат пазарен стимул да го поддържат на високо ниво. Те няма да се стремят да ремонтират канализацията и т.н., защото с недостига на жилища, причинен от ценовия контрол, те нямат нужда да се конкурират за наематели. Те винаги ще са в състояние да намерят хора, които да са толкова нуждаещи се, че каквото и да е жилище ще свърши работа. Така не се правят подобрения и повредите не се поправят. Ако разходите са големи и загубите са високи, много собственици просто ще изчезнат и ще изоставят имотите си. Това се случва всекидневно в Ню Йорк. Плановиците не го целят, но това се случва многократно. То ще се случва винаги. Бог проклина онези, които не Му се покоряват. Техните планове не могат да успеят.

Сайдър постоянно пише за “справедливи” и “честни” цени. Какво е честна цена? Къде да намерим авторитет, който безпогрешно да я определи? Аз лично смятам, че справедливата цена за моята книга е 50 долара, но вие не мислите така, а и издателят е предположил, че вие няма да се съгласите на такава цена. Трябва ли да хленча поради тази толкова очевидна несправедливост? Идеята за справедливата цена е основана върху заблудата за присъщата стойност – че стоката или услугата има конкретна, измерима, обективна и вечна пазарна стойност. Сайдър поддържа този възглед и се оплаква, че “в Ню Йорк се плаща много повече за подстригване, отколкото в някое индийско село. Но то вероятно има същата стойност.”[9] Това напълно безсмислено твърдение е предназначено да предизвика вина у нюйоркчани, но това е неговото единствено възможно приложение. За потребителя от Ню Йорк подстригването има по-голяма стойност от това, което той плаща за него. Ако не беше така, той би поел риска жена му да го подстриже. Ако Сайдър има предвид, че фризьорите в Индия са толкова умели технически, колкото са и американските фризьори, той може и да е прав; но това няма нищо общо с разликата в цената между двете страни. Както отбелязахме в Глава Първа, размяната се осъществява, защото всяка страна оценява по-високо стойността на стоката или услугата на другата страна, отколкото своята собствена. Това означава, че стойността не е присъща. Стойността е вменена. Всеки от нас формира потребителски предпочитания на основа на своя собствен разум. С промяната на условията тези предпочитания също се променят. Човешките предпочитания не могат да се измерят в пари или нещо друго. Те могат само да се сравняват. Когато правите размяна, вие я правите на основа на вашата ценностна система, като решавате дали дадено нещо заслужава това, което трябва да дадете в замяна. Междувременно, другият човек прави същото; и ако размяната се осъществи, това означава, че всеки от вас оценява стоката на другия по-високо от своята собствена. Ако наистина стоките се оценяват равностойно, не би имало размяна: нито един от вас не би искал да купува или продава. Вие разменяте, защото предпочитате да притежавате другата стока вместо тази, която давате в замяна. Това означава, че никога не може да има “справедлива цена” – но цените могат да са справедливи. Цените са справедливи когато няма измама или насилие на пазара – когато се спазват Божиите закони. От това следва, че цените, определени от държавата, винаги са несправедливи. Вместо да се позволи на свободните хора да купуват и продават според своите собствени стойностни преценки, държавата прилага принуда – неизбежно подкрепена от заплаха от насилие – за да накара хората да се съобразят с нейната произволна справедливост. Това винаги се прави в полза на една класа или група на влияние срещу друга, като пряко се нарушава Божията заповед:

Да не извършиш несправедливост в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си. (Левит 19:15).

Как Сайдър заобикаля този стих, като вижда, че той осъжда неговите амбиции за класова борба? Той отговаря: “Богът на Библията е на страната на бедните, точно защото не е предубеден.”[10] Това е ловкост. Това трябва да е дарба.

Закони за минимална работна заплата

В едно от най-забавните си изявления Сайдър защитава законите за минимална работна заплата срещу онези, които са за библейската заповед за лична благотворителност:

Личната благотворителност е твърде произволна и случайна. Тя зависи от прищевките и чувствата на заможните. Много бедни хора не успяват да срещнат хората, които могат да им помогнат. От друга страна, подходящата институционална промяна (напр. минимална работна заплата) автоматично облагодетелствува всеки.[11]

Отново да повторим, такава правителствена намеса е напълно небиблейска. Божият закон заповядва личната благотворителност. Ако не се покоряваме на Божието Слово относно тази заповед, Бог обещава да ни унищожи. Божият закон е стандартът за праведност. Но сега е дошъл нов Пророк, с ново Слово. Той ни казва, че Божият закон не може да свърши работата. Божият закон е не само морално по-нисш от тоталната държава, но е също “твърде произволен и случаен” на практика.

Нещо повече, конкретният пример за правилния начин за благотворителност е законът за минималната работна заплата – който “автоматично облагодетелствува всеки.” Сайдър е виновен или за невежество, или за двуличие, но във всеки случай той не ни казва нищо за справедливостта или състраданието. Законът за минималната работна заплата е несправедлив и служи като могъщо средство за държавно потисничество.

Когато държавата не се намесва на пазара, всички, които желаят да работят, ще намерят работа. Работната сила е винаги оскъдна. На някаква цена производителите ще наемат работници. Безработицата е ограничено и временно явление. Но когато държавата постанови минимална заплата, това рязко се променя. Всеки работодател трябва да плати на своите най-ниско производителни работници тази заплата плюс добавките по закон, които възлизат на 25-35% върху нея. Това означава, че при сегашния (1985) минимум от 3.35 долара на час допълнително наетият работник ще струва на своя работодател над четири долара на час. Законът за минималната работна заплата създава институционална безработица, при която на хората, които искат и могат да работят, им е забранено със закон да продават своят труд на неговата пазарна цена. Ханс Зенхолц посочва, че “най-малко три милиона американци са безработни поради този закон. Неговите основни жертви са младежи и необразовани, неквалифицирани работници от малцинствата.”[12] Учудващо е, че този закон е наречен справедлив от човек, който твърди, че е от страната на бедните. Той “автоматично облагодетелствува всеки” – всеки, тоест с изключение на: работодателите, които трябва да намалят производството поради нарасналите разходи; потребителите, които са ощетени от намалената производителност и високите цени; и особено бедните, които законно не могат да бъдат взети на работа. Но има надежда. Ако тези, които са безработни поради този закон, извикат към Бога, Той ще ги послуша и ще отмъсти за тях. Той ще дойде и ще унищожи техните потисници, които подкрепят такъв несправедлив, набиблейски закон.

Национална хранителна политика

Американците ядат твърде много и ние ядем всичко, което Роналд Сайдър не одобрява – неща като захар и червено месо. Затова, казва той, всички индустриални страни, “особено Съединените Щати и Канада,” трябва незабавно да изработят хранителна политика, в която правителството да ни каже какво е най-добре да ядем. Освен факта, че експертите по рационално хранене не могат да постигнат съгласие относно това, което е “най-добро” (напр. дебата за холестерола), всяко реално приложение на една такава програма прави неизбежен тираничния държавен контрол върху производството и разпределянето на хранителните продукти. Библейските закони не позволява такъв контрол. Всеки аргумент от рода на “да, но . . .” е невалиден и показва нежелание за покорство към библейския закон. Истина е, че някои хора не ядат добра храна. Това не е аргумент за непокорство към Божия закон, като се дава власт на държавата да променя техните хранителни навици. Някои хора не си мият зъбите. По принципите на Сайдър, ние трябва да приемем закони, които осигуряват безплатна паста и четка за зъби на всеки гражданин, и да изпратим във всеки дом всяка сутрин и вечер бюрократи, въоръжени с конец за почистване на зъби (без восък), за да наложим устна хигиена на населението. Зъбна Справедливост за Всички. Усмихнете се!

Сайдър не се позовава на Писанието за този план. Вместо това той казва: “Норвегия доказва, че националната политика за храненето може да промени нещата.”[13] Няма спор по тази точка: Норвегия, една от най-силно социалистическите страни на света, има сериозни финансови проблеми. Норвегия страда от най-високите производствени разходи в света. Нейната система за социални грижи изяжда около 55% от нейния брутен вътрешен продукт. Всеки промишлен работник получава държавни субсидии (корабостроителите са субсидирани за да получават поне 10,000 долара годишно) и проблемите се задълбочават поради строгото ограничаване на частните инвестиции.[14] Дайте на Роналд Сайдър власт, и вие също ще получите Работнически Рай. Бауер посочва ясно проблема: “Държавата не може да създава нови допълнителни производителни ресурси. Политиците и чиновниците, които управляват, разполагат единствено с ресурси, отклонени от останалата част на икономиката. Със сигурност не е ясно защо отменянето на решенията на частните лица трябва да увеличи приходите, тъй като ресурсите, използвани от плановиците, неизбежно са били взети от други производителни или лични употреби.”[15]

Така, “наложеният от всеобхватното планиране контрол няма нищо общо с повишаването на жизнения стандарт. Всъщност, той обикновено го понижава.”[16] Мизес обобщава: “Няма алтернатива на тоталитарното робство, освен свободата. Няма друго планиране за свобода и общо благосъстояние, освен да се остави пазарната система да работи. Няма друго средство за постигане на пълна трудова заетост, за повишаване на реалните работни заплати и за висок стандарт на живот за обикновения човек, освен частната инициатива и свободното предприемачество.”[17]

Ако това е вярно – а се вижда отново и отново, че социализмът не работи – защо интелигентни хора като Сайдър постоянствуват да вярват в него? Отогворът се намира в Римляни 1:21-23:

Защото, като познаха Бога, не го прославиха като Бог, нито му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на безсмъртния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек. . . .

Социализмът е религиозна вяра. Неговата глупост – неговата неспособност да се справя с реалния свят – произтича от факта, че неговите привърженици “замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца” (Римляни 1:25). Социализмът е религия на човека. Той е плод на хуманизма. Той не е нищо друго освен поклонение пред държавата, гледайки на държавата като Господ и Спасител. Така, като отхвърля Божието Слово, той отхвърля и разума. Фактите се тълкуват според презумпциите, а социалистът има възглед за реалността, който е напълно определен от неговото обожествяване на всемогъщата държава. Той е хипнотизиран от властта.

Адам Смит, този велик защитник на свободата, е имал израз за описване на поклонника на държавата – човек на системата. Неговата характеристика е особено подходяща: ние сме пешки в шахматната игра на бюрократа. “Човекът на системата . . . е склонен да се счита за много мъдър и често е толкова очарован от предполагаемата красота на своя собствен план за управление, че не може да изтърпи и най-малкото отклонение от която и да е негова част . . . изглежда той си представя, че може да подрежда различните членове на огромното общество с такава лекота, както ръката подрежда различните фигури по шахматната дъска; той не разбира, че фигурите по шахматната дъска нямат друг принцип на движение освен този, който ръката им придава; но на огромната шахматна дъска на човешкото общество всяка фигура има свой собствен принцип на движение, съвсем различен от този, който законодателят може да избере да наложи върху нея.”[18]

Това е същността на всички социалистически политики. Социализмът не се отнася към човека като човек, създаден по Божия образ. Социализмът е теория на властта. Ние не трябва да гледаме само на заявените идеали на Роналд Сайдър – че бедните трябва да имат достатъчно храна, че всички трябва да сме здрави, че не трябва лакомо да харчим парите си за всяка дреболия, която видим по рекламите и така нататък – а трябва да разгледаме внимателно как точно той възнамерява да постигне тези неща. Той желае да види държавата способна да наложи неговите цели във всяка област от живота. Нека никога не забравяме, че това означава използването на оръжия, за да се осигури покорството на част от народа. Разбира се, аз нямам предвид, че ще има разстрел всеки път, когато държавата залови нарушител. Но заплахата винаги съществува. Но единствената върховна причина да се иска държавата да наложи нещо е, че държавата притежава законовото право да принуждава – и говорейки на практика, както казва председателят Мао, политическата власт излиза от дулото на оръжието. Нямам предвид, че употребата на насилие от страна на държавата е винаги грешна. Но тази власт за принуда трябва да се използва само където Бог е дал власт на държавата да прави това. Всяка друга нейна употреба е злоупотреба. Това би било издигане на държавата на мястото на Бога.

Възможно е Сайдър да не е помислил за следствията на неговите искания. Той е може би само много невеж, а не толкова зъл, колкото аз предполагам. Той всъщност призовава за “ненасилствена революция” и изглежда осъжда употребата на физическа сила.[19] Можем да се надяваме, че той да е искрен, но това не променя факта, че неговите политически планове изискват всички видове насилствено отнемане на свободата. Вече отбелязахме, че цялостното държавно планиране не значи нищо друго, освен съсредоточаване на власт. А тази съсредоточена власт е забранена от Божия Закон. Следователно, тя е обречена на провал. Тя не може да увеличи ресурсите, капитала или производителността. Тя в крайна сметка не може да направи нищо за бедните. Единственото нещо, което тоталната държава някога ще произведе, е съд от ревнивия Бог върху своята надменност. Призивът на Сайдър за държавен контрол ще доведе единствено до тирания и разруха.


[1] L. P. Hartley, Facial Justice (Garden City, NY: Doubleday & Company, Inc. 1960), p. 7; виж Schoeck, pp. 149ff.

[2] Gary North, An Introduction to Christian Economics (Nutley, NJ: The Craig Press, [1973] 1976), p. 226.

[3] Sider, Rich Christians, p. 49 [p. 41].

[4] Ibid., pp. 114f. [p. 102].

[5] Adam Smith, The Theory of Moral Sentiments (Indianapolis: Liberty Classics, 1976), p. 195.

[6] Ibid., p. 228.

[7] Ibid., p. 174.

[8] Adam Smith, The Wealth of the Nations (New York: The Modern Library, 1937), p. 862.

[9] Sider, Rich Christians, p. 41 [ср. p. 235].

[10] Ibid., p. 84 [p. 76].

[11] Sider, “Ambulance Drivers or Tunnel Builders,” pp. 4f.

[12] Hans Sennholz, Age of Inflation (Belmont, MA: Western Islands, 1079), p. 155.

[13] Sider, Rich Christians, p. 214.

[14] US News and World Report (February 20, 1978), p. 55; и Time (November 20, 1978), p. 84.

[15] P. T. Bauer, Dissent on Development (Cambridge: Harvard University Press, 1971, 1976), p. 73.

[16] Ibid., p. 86.

[17] Ludwig von Mises, Planning for Freedom (South Holland, IL: Libertarian Press, fourth ed., 1980), p. 17.

[18] Smith, Theory of Moral Sentiments, pp. 380f.

[19] Sider, “A Call for Evangelical Nonviolence”; виж също “To See the Cross, To Find the Tomb, To Change the World,” in theOtherSide (February, 1977), pp. 16ff.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев