Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Приложение 3

ЛИПСВАЩИТЕ ПЛАНОВЕ
Притча

Сред обществото в Аномия цареше пълен хаос. Всеки настояваше, „Нещо трябва да се направи!” Проблемът беше, че никой не беше сигурен какво да се направи. Разбирате ли, всички се бяха събрали за да построят Град, но всички бяха единодушни, че няма планове за строежа. Наистина, Архитектът беше направил планове, много отдавна – почти всеки признаваше това. И даже всеки имаше копие на собствения си език. Те четяха тази книга – Ръководство на строителя – всеки ден. Но единодушието беше дотук, и строителната програма спря.

Някои казваха, че Ръководството е остаряло – в края на краищата, това трябваше да бъде модерен Град, а Ръководството беше писано в дните преди да се появят магистралите; със сигурност то не би могло да има съвременно приложение. Нещо повече, те настояваха, че дори когато е било написано в началото, то е съдържало много структурни грешки. (Това беше достатъчно доказвано с отнасяне към факта, че много от конкретните инструкции съдържат предписания, които Аномианите от всяка партия абсолютно отхвърляха.) „Ръководството е грешно,” заявяваха те. „Никой, който е с всичкия си, не иска Градът да изглежда така!”

Но други не бяха толкова смели. „В края на краищата,” противопоставяха се те, „тези планове може да са действували в миналите векове. Но ние сме в Нов Век.* Със сигурност, ако ще строим Града по тези стари планове, не бихме направили нищо друго освен Архитектокрация! А никой не желае това. Поне, не тук в Аномия.”

Една фракция в тази група разви аргумента по-нататък: „Следователно, Градът не може да бъде построен! Няма инструкции; няма план, с който всички да сме съгласни. Губим си времето, като се опитваме да строим. Ако Архитектът желае Град, нека той дойде и да си го построи сам!” И захвърлиха своите инструменти на земята. Но не зарязаха напълно проекта. Започнаха да правят седмични събрания, за да чертаят какво ще се случи, когато Архитектът се върне някой ден, като описваха красотите на бъдещия Град – плюс няколко незначителни поправки от самите тях – и като пееха своята тематична песен: „Има Град в моето сърце.”** Когато някой чужденец им показваше, че Архитектът им е заповядал да построят Града преди той да се върне, те незабавно го прогонваха като бълнуващ „Ръководственик” или „Архитектократ.”

Накрая неколцина по-млади Аномиани извадиха някои нови, освежаващи идеи. „Съгласни сме с вас относно плановете,” казваха те. „Наистина е учудващо, че в едно уж всеобхватно Ръководство като нашето, с 1189 глави, няма никакви планове. Но наистина няма – можем да сме сигурни в това. От друга страна, наистина трябва да построим Град. Архитектът казва така.” И те цитираха вдъхновяващи текстове от Ръководството, за да го докажат.

„Но все още нямаме планове,” се оплака някой. „Как можем да построим Град без планове?”

„Радвам се, че зададохте този въпрос,” отговори един авторитетно звучащ глас. Тълпата утихна, когато разпознаха говорещия. Това беше д-р ИсКам Сайд,*** известен професор в Школата по Ръководствени Изкуства, експерт по Теория на Плановете. (На своите сътрудници той беше известен и като ненаситен колекционер на Захарни Пръчки и стари Германски Марки,**** но никога не признаваше публично да е Кейнсианец или Марксист.) Д-р Сайд съобщи на присъствуващите, че причината за техния проблем е това, че всеки е пренебрегнал Приложението към Ръководството, че липсващите планове са били там през цялото време. „Приложението,” продължи той, „беше съставено от млади архитекти около 1848 и оттогава се е доказало като много полезно при строежа на Градове.”

„Почакай за малко!” извика един старец. „Знам за какво говориш! Това въобще не е ‘приложение.’ Тези архитекти са го написали, за да заменят Ръководството. Те не са имали никакво намерение да го прилагат!”

Д-р Сайд въздъхна дълбоко. Някои от неговите последователи (наричани ДругоСайдци*****) с бухалки в ръце се насочиха заплашително към стареца, но д-р Сайд ги спря. „Сега не е време за насилие,” прошепна той. „Сега е време за Нежно Побутване.” И така, когато ДругоСайдците нежно избутваха стареца в края на тълпата, д-р Сайд великодушно отговори на неговото възражение. „Да, наистина. Мъжете, които написаха Приложението, мразеха Ръководството, и желаеха да го заместят. Те грешаха много, и аз определено не искам да оправдавам кое да е от техните действия. Въпреки това, техните практически програми много добре се съгласуват със самото Ръководство, особено ако не обръщаме внимание на остарелите му части. Има ли някой Аномианец, който да е предложил по-добър план? Има ли алтернатива? Със сигурност никой от нас няма да избере да приложи на практика истинските инструкции на Ръководството! Това би било варварщина!”

Всички поклатиха глава. Професорът със сигурност имаше право. Чувствувайки предимството си, д-р Сайд взе копие от своята нова книга, Градостроители във века на пещерните жители, и обяви: „Всички отговори се намират в тази книга! Плановете вече са налице!”

Тълпата полудя. Най-сетне, отговорите са тук! Ето начина, по който да построят Града без да следват Ръководството – и без да изглежда, че отхвърлят Ръководството. Бяха продадени хиляди бройки от книгите на д-р Сайд. И макар че не се оказа съвсем достойна за репутацията си (всъщност, тя също не съдържаше подробни планове, а само общи приказки на основа на Приложението от 1848), тя постигна много. Тя накара Аномианите да се чувствуват виновни за начина, по който са строили в миналото. Показа как тези части от Града, които вече са построени, трябва да бъдат съборени. Показа, че Градът е бил построен за сметка на Пещерните Жители (е . . . не успя точно да го покаже, но го повтори толкова много пъти, че всеки го повярва). И, от Аномианска гледна точка, тя беше неопровержима.

Народът на Аномия с радост даде властта на д-р Сайд и ДругоСайдците да правят каквото поискат. И той в замяна достави на всеки доживотно количество Захарни Пръчки и Германски Марки. Някои почнаха да се оплакват, че Пръчките не се храносмилат добре и че Марките нямат разменна стойност; но създаващите проблеми бързо бяха смълчани. Повече хора започнаха да четат Приложението; а Ръководството (ако въобще беше четено) беше запазено за четене по време на погребения, където хората говореха за Града в Небето. А имаше много погребения, повече отколкото в старите времена; но ДругоСайдците обясняваха, че това е единствено защото не разрушават Града достатъчно бързо. „Освен това,” би казал д-р Сайд – цитирайки един от своите учители – „човек не може да направи омлет без да счупи няколко яйца.”

Така работата продължаваше, докато облаците се събираха над главите им. Работата продължаваше, когато започна да гърми. Работата продължаваше, докато накрая бурята започна; докато дъжда заваля и реките преляха и ветровете задухаха и се устремиха върху Аномия; и тя падна; и падането й беше голямо. А Аномианите се скриха в дупките и в скалите на планините (защото вече всички бяха Пещерни Жители); и казаха на планините и скалите, „Паднете на нас и ни скрийте от лицето на този, който седи на престола и от гнева на Архитекта; защото великият ден на неговия гняв е дошъл; и кой ще може да устои?”

Но една последна изненада очакваше Аномианите. Тя дойде след Края, когато д-р Сайд свали своята маска.


* На английски New Age, което също означава Ню ейдж, б.пр.

** “There’s A City In My Heart” – песен, популярна в диспенсационалистичните църкви.

*** На английски Dr. DeMand Side; б.пр.

**** На английски Candy Canes и old German Marks, игра на думи с имената на Дж. М. Кейнс и К. Маркс.

***** На английски OtherSiders, игра на думи с името на списанието The OtherSide, където Роналд Сайдър и неговите съмишленици публикуват своите статии; б.пр.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев