Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

”. . . Фирма, основана на библейските норми, а не на печалбата.”

(Ronald Sider, The Wittenburg Door, Oct./Nov. 1979, p. 13)

 

“Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи да печелиш, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.”

(Исая 48:17)

 

8

ЗАКОНЪТ И ПЕЧАЛБИТЕ*

Идеята, че съществува такова нещо като “нечестна печалба,” е една от най-старите социалистически идеи, които са породени от два проблема, централни за самото естество на социализма: завист и невежество. Завист, защото социалистите приемат, че всеки, който е успешен, трябва да е лош; и невежество, защото социалистите не разбират икономиката.

В своя кратък раздел, посветен на печалбите,[1] Роналд Сайдър е станал жертва и на двете грешки. Частта е озаглавена “Изработване на честни печалби?” – разбира се, намекът е, че високите печалби, които той цитира по-нататък, са нечестни. Той дава за пример някои печеливши предприятия, и след това казва, че “възвръщаемостта на инвестициите в бедните страни е несправедливо висока.”[2] Изглежда неговата логика е, че “високите” печалби – или поне печалбите над някакъв неопределен процент – са неизбежно несправедливи. Не е приведено никакво доказателство за това твърдение. Той не ни казва точно колко трябва да са високи печалбите; не ни разкрива своя непогрешим източник, който определя какво представлява “честната” възвръщаемост върху инвестициите; не показва как тези печалби са придобити по нечестен начин (в този случай не печалбите, а самото предприятие би било нечестно). Да повторим: Сайдър казва, че някои печалби са твърде високи, и заключава, че са несправедливи. Докато не смятате, че доказателството е жизнено важно за един аргумент, бихте си казал, че Сайдър е изложил позицията си много добре.

Обаче, той изглежда не се чувствува спокоен. Някои необразовани читатели може би са пропуснали логическата връзка, която свързва високите печалби с несправедливостта. Затова за тези от нас, които не можем напълно да вникнем в дълбочина, той добавя една полезна забележка:

Читателят, който няма научна степен по икономика, вероятно би искал международната икономика да е по-малко сложна или вярното следване на Господа в наше време да бъде по-малко свързано с този толкова сложен предмет.[3]

Това бил целият проблем, драги читателю. Нямате научна степен по икономика. Не сте изследвал достатъчно екскрементите на Кейнс и Гълбрайт. Затова не разбирате. Така че нека отец Сайдър ви хване за ръчичка и умело ви води из лабиринта на икономическата теория.

Но той все пак има конкуренция. Соломон казва, че трябва да изучавате книгата Притчи. . . .

За да познае някой мъдрост и поука;
За да разбере благоразумни думи;
За да приеме поука в мъдро постъпване,
В правда, съдба, и справедливост;
За да се даде остроумие на простите. . . .
Страхът от Господа е начало на мъдростта. (Притчи 1:2-7)

Според Соломон, можем да разберем какво е честно и справедливо просто като се покорим на Божието откровение и изучаваме библейските изводи от Божия закон. Разбира се, по онова време не са присъждали научни степени по икономика, но даже и да са го правели, Псалмистът възкликва:

По-разумен съм от всичките си учители,
Защото се поучавам в Твоите изявления. (Псалм 119:99)

Библията е стандартът за всяка област от живота. Тя ни казва много за икономиката. И тя ни казва, че единствено Божият Закон е стандарт за правилно и погрешно, за справедливо и несправедливо. Следователно, можем да очакваме, че Библията има много да каже как точно да разберем кога печалбата нараства над “справедливото” ниво. Но тя не казва нищо. От този факт има само две възможни заключения. Или Бог е чакал да се появят Маркс и Сайдър и да го сторят вместо Него, или няма такова нещо като несправедлива печалба. През останалата част от тази глава аз предполагам, че е правилен вторият възглед.[4]

Въпросът за печалбите се съсредоточава върху проблема за производството. Как предприемачът знае къде да насочи инвестициите? Или, с други думи, как могат да се задоволят нуждите на потребителите? Предприемачът се опитва да предвиди и да посрещне постоянно променящите се бъдещи изисквания на потребители чрез насочване на разнообразните производствени фактори по такъв начин, че да ги направи да произведат това, което хората желаят, по най-ефективния и печеливш начин. Ако не успее да предвиди правилно пазара, той ще понесе загуби. Ако решението му е правилно, ще получи печалба. Печалбата е видимият белег за успех в служенето на желанията на потребителите. Голямата печалба означава, че предприемачът е много успешен. Той не е пропилял ресурсите, които сега са освободени на пазара, за да послужат на други предпочитания на потребителите.

Обикновено се предполага, че печалбите са произволни – че предприемачът казва: ”Да видим сега. Производствените разходи възлизат на толкова и толкова; ще добавя печалба от Х процента и ще спечеля много пари.” Но предприемачът не може да контролира търсенето. Ако търсенето за неговия продукт е ниско, той ще понесе загуби. Предприемачът не “определя” печалбата. Той не познава бъдещето. Цената (и следователно печалбата) ще бъде определена от потребителското търсене по отношение на предлагането. Ако много потребители желаят продукта, те ще повишат цената, за да се сдобият с него. Печалбата идва от потребителите, които са наддали над други потребители, конкурирайки се за продукта. Фактът, че печалбите са високи, означава, че много потребители участвуват в наддаването, а това значи, че предприемачът е предвидил правилно техните нужди. Той реализира печалба като пряко следствие от това колко добре е задоволил техните желания. Запомнете този закон: потребителите се конкурират с потребители, докато продавачите се конкурират с продавачи. Следователно, човекът, който прави най-високата печалба, е човекът, който най-добре служи на хората.

Казвайки “най-добре,” не казвам, че всичко, което хората искат, е добро. Нито казвам, че производителят на дъвки, който има високи печалби служи “по-добре” от онзи, който жертвува живота си в грижи за бедните или болните. Но наистина казвам, че успешният предприемач – като предполагам, че не е измамил или принуждавал купувачите – е задоволил потребителското търсене по-добре от своите конкуренти. Вие и аз бихме могли да желаем потребителското търсене да бъде насочено към други предмети. Аз бих искал тази книга да бъде бестселър, но тя вероятно няма да стане такава. Тогава какво? Освен ако не покажем от Писанието, че продукт Х е грешен – не просто луксозен или скучен или глупав –не можем да кажем, че печалбите получени от производството му са грешни. А ако самото изделие е грешно, то трябва да спрем да говорим за печалбите и да започнем да говорим за забраняване на производството му, тъй като именно там е истинският проблем. Загрижеността само за печалбите издава завистлив ум, който е по-разтревожен от това, че някой преуспява, отколкото от това, че основата на неговия успех може да е грешна.

Средностатистическият човек вероятно свързва високите печалби с високи цени. Обикновено не е така на свободния пазар. Хенри Форд стана милиардер, защото видя истината на свободната пазарна икономика: високите печалби са свързани с ниски цени и високи заплати. Той измисли методи за масово производство и ги приложи в автомобилостроенето. След това излезе и предложи да плаща 5 долара на ден на сравнително неквалифицирани работници – нечувана заплата в онези дни. Предложи на американците първия евтин автомобил, Модел Т, и продаде милиони бройки от него. Огромният обем на продажбите го направи богат. Ценовата конкуренция беше, и все още е, ключът към богатството. Методът да се продава на пазара на масовия потребител, чрез което се намаляват разходите за производство на единица изделие, е ценова конкуренция. Тя помага на всеки да стане богат.

Как предприемачът получава своята печалба? Чрез правилно прогнозиране на бъдещото търсене и бъдещите разходи за производство. Той е в конкуренция с други производители-предприемачи. Той се опитва да намери конкретни пазарни ниши, на които неговите конкуренти не са видели възможността за печалба. Тъй като те са пропуснали да видят, че потребителите в несигурното бъдеще вероятно (според него) ще пожелаят да плащат за конкретна стока или услуга, те са пропуснали да излязат на пазара за суровини. Тъй като не са там за да наддават активно за цените на суровините, работната сила и капиталовите стоки, цените на тези неща са ниски – за момента. Конкуренцията е останала извън “тържището на производствени стоки,” така че надяващият се предприемач стъпва на този пазар, купува стоките и ги насочва към производство. Ако прогнозите му са били правилни, той ще може да продаде на потребителите стоките, които искат, на цената, която желаят и могат да платят. Печалбата на човека идва от разликата между производствените разходи и приходите от продажбите. Но разбира се, тези начални условия вероятно няма да траят дълго. Неговите конкуренти осъзнават какво е направил той и излизат на пазара за суровини, и започват да наддават, така че и те да могат да спечелят от продажби към потребителите. Процентната печалба на всеки спада, което е нормално.

Дали първият предприемач е експлоатирал потребителите? Едва ли. Той е видял това, което те желаят, и им го е доставил. Ако не беше предвидил техните сегашни предпочитания още тогава, когато е започвал, никой нямаше да произведе въпросните потребителски стоки или услуги. Потребителите щяха да имат по-малко стоки, от които да избират. Предприемачът, който прави печалба, не експлоатира потребителите, а демонстрира способността си да служи добре на консуматорите. Без неговата предвидливост, неговото желание да рискува и неговите производствени и пазарни умения, потребителите биха имали по-малко от техните предпочитани стоки, от които да избират. Не само това; неговите високи печалби (ако са над лихвената доходност и доходите от мениджърска заплата, която той “плаща на себе си”) ще заинтересуват други предприемачи да се включат на пазара и да доставят даже още по-голямо количество стоки, от които да се избира. Тогава защо да са зли високите печалби? Именно възможността да се правят високи, макар и временни печалби дава на потребителите “моркова,” чрез който могат да примамят предприемачите да задоволят техните постоянно променящи се, непостоянни прищевки. Мотивът за печалба, съчетан с обществения ред, който позволява на хората да търсят и запазват печалбите си, е източник на върховенството на потребителя в националното и даже в международното производство. Отнемете възможността да се правят и запазват високи печалби, и ще дадете на държавните бюрократи властта да вземат производствени решения. Предприемачът е посредник, а не тиранин.

Производствените решения трябва да се вземат от някого. Или “недосегаемите” в държавните бюрокрации решават вместо потребителите “в името на народа,” или ориентираните към печалба, рискуващи предприемачи решават. Некомпетентният предприемач скоро ще излезе от бизнеса. Той ще престане на пропилява оскъдните икономически ресурси на общността, произвеждайки стоки, които хората предпочитат да не купуват. Много по-трудно е да се премахне един некомпетентен, монополистичен, защитен от държавата, бюрократичен планиращ комитет. Така че избирайте: производство по принуда или производство за печалба. Няма трета възможност.

Като разглеждаме печалбите от тази гледна точка, можем да разберем нещо друго относно възраженията против високите печалби. Ако кажем, че нечии печалби са твърде високи, ние имаме предвид едно от две неща. Първо, че предприемачът е много ефективен. Ако той си е свършил лошо работата, щеше да е насочил производствените фактори по-неефективно и разходите за производство щяха да бъдат по-високи, и в резултат неговата печалба щеше да е по-малка. Но не – този проклет печалбар е успял да разположи оскъдните производствени фактори по най-внимателния и разумен начин, и така е успял да пожъне високи приходи. Второто нещо, което имаме предвид като казваме, че неговите печалби са много големи, е, че той е направил много хора щастливи. Единственият начин да постигнеш големи печалби е като задоволиш голямото търсене. Ако някой реализира много висока печалба, значи много хора са искали това изделие и са били готови да платят високи цени, за да се сдобият с него. Един по-умерен човек не би се опитал да удовлетвори толкова много хора. Но този проклет печалбар е толкова достоен за презрение, че стига да можеше, би угодил на всеки по земята.

Бог така е наредил света, че онези, които най-добре удовлетворяват обществото, имат най-голям контрол върху производството. Това е функцията на печалбите. Ценовата система на пазара предава информация относно желанията на потребителите, и печалбите отиват при онези, които са най-ефективни в използването на капитала за удовлетворяване на тези желания. Възраженията против печалбите всъщност означават: “Аз не одобрявам тези потребителски желания.” Сега, като осъзнавате какво всъщност казвате, може да напишете книга – но не за злото на печалбите, а например защо хората трябва да пият портокалов сок вместо Пепси. И ако много хора харесат вашата книга, вие самият ще получите висока печалба, заедно с насърчаване на продажбите на портокалов сок.

Трябва да отбележим, че високите печалби са временни. Високите печалби привличат предприемачите, и като се надяват да спечелят, те ще започнат да произвеждат търсената стока. Тъй като предлагането нараства по отношение на търсенето, цените падат; и тъй като конкурентите повишават цените на производствените фактори, печалбите намаляват. Извън истинския монопол – което означава насилствена забрана на конкуренти (напр. държавният монопол върху пощенските услуги) – е невъзможно да се поддържа висока печалба за дълго време; дори монополистите не са вълшебници. Никой не познава бъдещето, и няма такова нещо като “нормално ниво на печалба.” Печалбите са временни. Те просто отразяват приспособяването на пазара към потребителските желания. Когато пазарът се приспособи, печалбите изчезват. (Тук говоря за чиста печалба. Това, което често се нарича “печалба,” е или възнаграждение на мениджърите на предприятието, или лихва върху инвестирания капитал.)

Ние не трябва да се опитваме да ограничаваме печалбата или да пречим на предприемачите да реализират печалби. Печалбите показват на производителите какво искат потребителите. Съществуването на печалби означава, че капиталовите ресурси постоянно се пренасочват по най-удовлетворителен за потребителите начин. Когато в търсене на печалба бизнесмените увеличават предлагането на стоки, търсени от потребителите, цените падат, а следователно – парадоксално, за един социалист – печалбите намаляват жизнените разходи! (Това е “невидимата ръка” на Адам Смит в действие.)

Когато държавата наложи ограничения върху печалбите, резултатите са по-ниска производителност, високи разходи и прахосничество. Ако бизнесмените не могат да се надяват да спечелят в дадена дейност, те ще обърнат вниманието и капитала си другаде. Това означава, че производството на търсената стока ще бъде по-малко, и следователно цените ще бъдат по-високи. (И помнете, че ако правителството се стреми да поправи това чрез контролиране на цената, дефицитът ще бъде още по-голям). Нещо повече, една контролирана дейност, която не трябва да печели повече от определен процент, ще се опитва да изглежда, че не е много успешна. Един начин да се намали печалбата е да се увеличат разходите. Потенциалните печалби ще бъдат обърнати в дейности, които да увеличат разходите за производство, с което се прикрива действителната печалба от държавните контролни органи. Офисите ще стават все по-лъскави, ще се купуват нови печатни машини, заедно с повече острилки за моливи и копирни машини, ще се наемат повече (и по-красиви) секретарки и повече работници от “предпочитаната” раса, сметките за представителни разходи ще стават все по-тлъсти, ще нараства паркът от фирмени автомобили и т.н. Ако нямаше ограничаване на печалбите, бизнесмените щяха да излеят новосъздадения капитал в производството на желаната стока. Но ограничаване на печалбите, има разхищение.[5]

Забележете отново основния урок. Социализмът не може да произведе благосъстояние; той може единствено да разруши съществуващото благосъстояние. Той не може да създава; той може само да конфискува. Единствените причини за възражението против печалбите са завистта и невежеството. Но хората, които наистина желаят да бъдат “библейски християни,” ще се научат да побеждават завистта си и да намалят невежеството си. Тези две цели ще бъдат постигнати чрез покорство на върховното откровение на Бога в Неговия закон, стандарта за справедливост.


* Игра на думи в английския оригинал: “The Law and the Profits” (“Законът и печалбите”) звучи като “The Law and the Prophets” (“Законът и пророците”). Бел. ред.

[1] Sider, Rich Christians, pp. 160ff. [ср. pp. 151ff.].

[2] Ibid., p. 162.

[3] Ibid., [p. 155].

[4] За много полезно обяснение на естеството и функцията на печалбите, виж Ludwig von Mises, Planning for Freedom (South Holland, IL: Libertarian Press, fourth ed., 1980), pp. 108ff. Виж също Mises, Human Action: A Treatise on Economics (Chicago: Henry Regnery Co., third revised ed., 1966), pp. 289-303.

[5] Виж Armen A. Alchian, Economic Forces at Work (Indianapolis: Liberty Press, 1977), pp. 159ff., 251ff.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев