Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Единственото трайно решение на проблема с глада и недохранването в Третия свят е увеличаване на селскостопанското производство там. Това ще означава поземлена реформа. . . .”

(Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, p. 218 [p. 214])

 

“Проклет, който преместя междите на ближния си.”

(Второзаконие 27:17)

 

11

ПРИНЦИПЪТ НА ЮБИЛЕЯ

Един от най-любимите митове на движението на “християнския социализъм” е този, че старозаветният закон за Юбилейната година (Левит 25) има нещо общо с преразпределяне на благосъстоянието. Поради очевидното съзнателно невежество относно Писанието в евангелската общност, това напълно незащитимо тълкуване на практика не е подлагано на съмнение. Даже онези, които имат смелостта да не се съгласят със Сайдър, все още се чувствуват неудобно относно Юбилея. Наистина, ако Библията действително заповядва преразпределение, ние нямаме друг избор, освен да се подчиним доброволно и с радост. Но въпросът трябва винаги да бъде: Какво казва Библията?

Видяхме, че старозаветното общество живееше на седемгодишни цикли. Последната година от всеки цикъл беше година, в която земята трябваше да получи почивка и длъжниците да бъдат освободени от своите задължения. В края на седем цикъла (49 години), 50-тата година също трябваше да бъде обявена за година на почивка, а всички вярващи роби да бъдат освободени. Но нещо повече, земите, които са били продадени през предходните петдесет години, трябваше да се върнат на техните собственици. Ханананската земя е била разпределена на различните племена и на семействата в тези племена. Не е било позволено собствеността, която са притежавали, да бъде завинаги отчуждена от тях. Човек е можел да заложи земята си поради дългове, но в Юбилейната година имотът трябваше да му бъде върнат. Точно тази част от закона е силно привлекателна за тези, които желаят да използват Библията да оправдаят социализма.

Как Сайдър използва Юбилейния закон? Първо, казва той, “в сърцето на Божия призив за Юбилея е божественото изискване за редовно, основно преразпределяне на средствата за създаване на благосъстояние.”[1] “Затова Бог даде на Своите хора закон, който да изравнява поземлената собственост на всеки петдесет години.”[2] Така “принципът на Юбилея” е принцип на “масово икономическо споделяне сред Божия народ.”[3] На основата на това можем да видим, че Божието Слово се противопоставя на свободната пазарна икономика[4] и застава твърдо на страната на “човешките права” срещу “правата на собственост” (по презумпция хората, които притежават собственост, не са хора и следователно нямат права).

Как Сайдър си представя приложението на принципа на Юбилея, ако той трябва да се прилага в съвременната епоха? Сайдър има няколко идеи как християните могат “да живеят в Юбилея,”[5] но две от тях заслужават да бъдат споменати конкретно.

1) Като твърди, че митническите тарифи и стоковите споразумения “изглеждат справедливи и желателни,” той казва още, че те са “много скромни в сравнение с годината на Юбилея.”[6] Вече отбелязахме колко са “справедливи” тези практики. Но за Сайдър те са само “скромни” в сравнение с това, което той в действителност желае да види: “Ние трябва да намерим нови, конкретни модели за прилагане на този библейски принцип в нашето глобално село.”[7] Той копнее за “ново поколение икономисти и политолози, които ще посветят живота си на формулиране, разработване и прилагане на практика на един съвременен модел на Юбилея.”[8] Ако сте се надявали, че набезите на Сайдър в международната политика са просто временни забежки, помислете отново – и то сериозно. Той сега започва.[9]

2) Той предлага да изберем една година, в която да празнуваме съвременен Юбилей: “всички християни по света да съберат всичките си акции, облигации, и доходоносни имоти и предприятия и да ги преразпределят по равно. . . . Несъмнено ще има определено количество объркване и смутове. Но пък добрите неща рядко са лесни.”[10]

Сравнявайки възгледите на Сайдър с библейските Юбилейни закони, трябва още в началото да отбележим, че той е доста лицемерен във всичко това, тъй като в действителност не вярва, че Юбилейните закони са въобще валидни: “Аз определено не мисля, че конкретните предписания на годината на Юбилея са задължителни и днес.”[11] Нито пък аз. Но ако и двамата сме съгласни, че това законодателство вече не ни задължава, защо въобще го разглеждаме? Сайдър отговаря, че “основните принципи, а не конкретните подробности, . . . са важни и задължителни за християните днес.”[12] Това му позволява да упражни страстта си към изваждане на това, което той смята за принципи, и да налее свое собствено съдържание в тях, без да зачита библейския контекст. Старозаветните закони за притежаване на земята от дванадесетте племена се превеждат като ценови контрол, преразпределение на доходите, и във всичко друго, което хрумне на Сайдъровото ново поколение политолози.

Но Сайдър е прав за едно нещо. Юбилейният закон не е задължителен днес по няколко причини. Той се отнася конкретно за земята на Израел, която Бог раздели между племената. По Божествено постановление израилтяните станаха “първоначални собственици.” Предните собственици – ханаанци, евейци, евусейците и т.н. – бяха лишени от собственост завинаги, защото Бог заяви, че земята принадлежи на Неговия народ. Никой друг земевладелец не може да направи такова изявление. Аз мога да купувам или продавам имоти, но не мога да претендирам за “божествено право” върху каквото и да е в смисъла, по който израилтяните могат. Ние не можем да установим Юбилей където и да е извън Палестина, защото нямаме начална точка. Кой е първоначалният собственик на вашия имот? Индианците? Освен факта, че индианците нямат чувство за частна собственост върху земята, както ние с християнското си наследство го имаме, те не са първоначалните й собственици – те са я отнели от хората, които са били тук преди това. “Първоначалната собственост” на Израел е действие на сътворение от страна на Бога и просто е неприложима извън обещаната земя. Преди Сайдър да реши да се появи, за да прогласи своята собствена божественост и да постанови първоначална собственост, Юбилейните поземлени закони са нямали приложение на друго място. Да бъдат откъснати от техния контекст означава да направим същата грешка като да изискваме унищожаването на съвременните “Ханаанци.” Няма библейски закони за първоначална поземлена собственост извън Израел.

Нещо повече, Юбилейните закони за земята не са валидни дори в съвременна Палестина. Без да се смята факта, че документите на собствениците са били унищожени през 70 от Хр. – което във всеки случай прави невъзможно прилагането на закона – законите за поземлената собственост са неприложими след идването на Христос. Юбилеят беше преобразен: тоест, той беше символичен преобраз на делото на Исус Христос. Причините за това ни връщат обратно до Божието първоначално обещание за земята към Авраам в Битие 13:15 и 17:8. Под вдъхновението на Святия Дух Павел тълкува тези изявления като в действителност обещания за Христос (Галатяни 3:14, 16) и казва, че християните са наследници на Божието обещание към Авраам (ст. 29).

Как една гаранция на недвижима собственост е била обещание за Христос? Това е защото Палестина не беше обикновена земя. Тя трябваше да бъде сцена на най-значителните събития в историята на изкуплението, която достига своята кулминация в раждането, живота, смъртта, възкресението и възнасянето на нашия Господ. Следователно, когато Бог обеща земята на Авраам, Той в действителност му даваше сбито обещание за благовестието (Галатяни 3:8), тъй като благословението на всички народи беше тясно свързано с Авраамовото притежание върху земята. Обещанието беше към Авраамовото “потомство” (т.е. вярващите; Галатяни 3:29), “за вечно притежание”; и това е веднага последвано от думите: “и Аз ще им бъда Бог” (Битие 17:8). Истинското притежаване на земята означава истинско притежаване на Исус Христос, Божия свят потомък, понеже Той е това, което дава на земята нейното определение и предназначение. Без Христос обещанието за земята е празно и безполезно: то не е благовестие, нито реален източник на благословение за никого, юдеин или езичник. Но тъй като Христос дойде в изпълнение на обещанието, земята – в нейното действително значение и смисъл – е наша завинаги.

От гледна точка на това, Юбилеят изискваше земята да не се отнема завинаги от благочестивите наследници. Това беше символ, че Бог никога няма да напусне или изостави Своя народ – че чрез Неговата благодат Неговият народ ще остане в земята, вместо да бъде изритан като Адам и Ева и като предишните езически обитатели на земята, които бяха избълвани от земята (Левит 18:24-29). Божиите хора имат изкупление в Исус Христос. Следствията от Проклятието, все още нанасяни върху хората извън Христос, се обръщат чрез Божията благодат в благовестието. Затова прогласяването на Юбилея се правеше в Деня на Изкуплението (Левит 25:9), след седем седмици от години, съвършената пълнота (Левит 25:8), символизирайки Христос, който дойде в “пълнотата на времето” (Галатяни 4:4). Юбилеят беше очевидно церемониален, сочещ към нашето изкупление, освобождение и сигурност в Христос, Чието идване отбеляза “благоприятната Господна година,” когато Той обяви “освобождение на пленниците” (Лука 4:18-19; ср. Исая 61:1-2). Но Израел отхвърли свободата в Христос, избирайки вместо това да бъде поробен от Сатана и римския антихрист. Като презряха Христос, те чрез това загубиха правото си върху земята; така проклятията на закона бяха възстановени, юдеите бяха изгонени, а земята им беше отнета. Христос, подобно на земята, която говори за Него, избълва нечестивите от устата Си (Откровение 3:16).

Но ние трябва да разгледаме внимателно подробностите на Юбилейните закони, за да видим точно как действителните принципи противоречат на версията на Сайдър. По няколко начина Юбилеят в действителност задълбочаваше неравенството. Най-малкото, той не изравняваше доходите. “Нещастният” израилтянин, който трябваше да продаде земята си между Юбилейните години на по-успешен предприемач, не участвуваше във възможните високи печалби, които идват от мъдрото използване на собствеността. Най-добрият човек все пак печели. Земята беше използвана от тези, които най-добре могат да я управляват, както се вижда от техните успехи, които въобще им дават възможност да я закупят. И когато първоначалният собственик си я получи обратно, тя не би била в първокласно, доходоносно състояние, защото ще трябва да бъде оставена на угар, без да бъде обработвана, поне за една година. Това очевидно е много по-различно от събирането на всички "акции, облигации и доходоносни имоти,” което би искал да види Сайдър. Върнатата земя въобще не произвежда никакъв доход. Доходът вече е отишъл в ръцете на заможния бизнесмен, който е ползвал земята. Юбилеят също така постановяваше една допълнителна Съботна година (Левит 25:11), така че онзи, който получи земята си обратно, не може да я засее до 51-вата година – в този случай тя няма да даде доход до жътвата, около година и половина от връщането на собствеността. Трябва да се помни, че това са маловажни “подробности”; Роналд Сайдър е за основополагащите принципи: отнемане на доходоносната собственост и ценови контрол под дулото на оръжието.

Но в Юбилейните закони има нещо повече от това. Законите за наследството естествено идват с въпроса кой точно трябва да получи земята. Според библейския закон първородният син получава два пъти колкото всеки от останалите синове (Второзаконие 21:17). Както моят втори син ще бъде щастлив да ви уведоми, това е значително неравенство. Нещо повече, бащата имаше право да лиши от наследство нечестивия син и да прехвърли наследството на праведния слуга (Притчи 17:2); в края на краищата праведните ще наследят всички неща, а на нечестивите ще бъде отнето всичко (Притчи 13:22; 28:8; Откровение 21:7). Така че някои израилтяни дори не получаваха земя в Юбилейната година.

Също трябва да се помни, че имигрантите като цяло са сред най-бедните членове на обществото. Юбилейните наредби за земята не ги засягаха, нито пък бяха опрощавани техните лихвоносни дългове. Много, ако не и повечето, бедни биха били в това положение, а Юбилеят не правеше нищо за тях. В тази връзка трябва да разберем подлата хитрост, която Сайдър използва в своите користни абстракции. Той смята, че Юбилеят е пълно преразпределение на средствата за производство между всички: всичко се разпределя по равно на всички. Както виждаме, не “бедните” придобиват земя, а бедните израилтяни със семейно наследство получават отново своята наследствена земя. Много бедни биват изключвани – всички неизраилтяни и някои израилтяни, които са лишени от наследство. Но Сайдър напълно пренебрегва това: “Юбилейната година означава една институционализирана структура, която автоматично засяга всеки.”[13]

В една важна статия за Юбилея Гари Норт съществено разширява нашето разбиране за неговата реална функция: “Когато израилтяните напуснаха Египет, те наброяваха 600,000 мъже, плюс жените и децата (Изх. 12:37), плюс разноплеменно множество (Изх. 12:38). Вероятно около 2.5 милиона израилтяни участваха в Изхода. Не знаем колко влязоха в ханаанската земя с Исус Навиев, но те бяха не по-малко от броя на напусналите Египет. Но площта на земята, завладяна от Израел, не беше повече от 8 милиона акра. Следователно, средното притежание на земя на глава от населението не е било толкова голямо.

Но какво става с демографския растеж? Бог им обеща, че ако останат заветно верни, ще им даде по-дълъг живот (Изх. 20:12) и няма да страдат от помятане, нито пък техният добитък (Изх. 23:26). Имаме две от трите условия за бърз демографски растеж: висока продължителност на живота и ниска смъртност. Третото е висока раждаемост на семейство. Макар че не е пряко обещано, се разбира, че големите семейства са в основата на Божието благословение (Пс. 127:3-5).

Техният престой в Египет свидетелствува за удивителните възможности за демографски растеж. Ако 3,000 домашни слуги влязоха в египетската земя заедно със 70 преки наследници, тогава те са се умножили до 2.5 милиона за около 135 години. Как знаем това? Понеже избиването на еврейските мъжки деца започна около 80 години преди Изхода, а общото време на престоя в Египет е около 215 години. Писателите на Септуагинта – гръцкия превод на Старият Завет – са знаели това два века преди раждането на Христос. Те добавят думите, ‘и в ханаанската земя,’ към Изход 12:40: ‘А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет [и в земята на Ханаан] беше четиристотин и тридесет години.’ Павел ни казва, че от Авраамовия завет до Изхода са минали 430 години: Гал. 3:15-17. Така, около половината от това време е прекарано в Египет. Това беше вярването на Йосиф, и това е тезата, която Донован Курвил предлага в своята важна книга, Проблемът на Изход и неговите следствия.[14]

След указа за избиване на децата прирастът на евреите бързо спада. По време на Изхода те са в ‘устойчиво състояние,’ с едно момче и едно момиче на семейство. Знаем това, защото 40 години след Изхода приблизително същият брой мъже влизат в ханаанската земя. За да се постигне такава схема на нулев растеж след период на бързо нарастване, трябва да има едно или две поколения на бавен растеж, защото ако в един период има висок прираст, а след това раждаемостта спадне до ‘постоянното ниво’ от 2.1 деца на жена, все още ще има висок демографски ръст поради големия брой млади жени, които влизат в детеродна възраст. (Това се случва понастоящем в САЩ: раждаемост под 1.8 на жена, и въпреки това продължаващ растеж поради имиграцията в САЩ и големия брой семейства, които се създават в резултат на следвоенния ‘бебешки бум.’)

Следователно, нарастването от 3,000 (или 10,000) до 2.5 милиона е станало в първите две поколения в Египет. Това показва големия брой приели юдаизма и осиновяването на тези обрязани новоповярвали в първоначалните дванадесет семейства.[15] Ако 3,000 са влезли в Египет, тогава нарастването е било над 5% годишно – без прецедент в историята, ако става въпрос само за раждаемост. Ако влезлите са били 10,000, тогава процентът е 4.17 годишно – малко по-висок от изключително високия 4.13% годишен прираст на несравнимо плодовитите хутеритски общества в Съединените Щати в началото на 50-те.[16] По-вероятно е обръщанията във вярата да са причина за голяма част от това нарастване в Египет. Но както Фараонът забеляза, съчетанието от раждания и обръщания във вярата увеличиха бързо еврейското население.

Ако годишният прираст от 4,17% се беше запазил (да не говорим да се увеличи в следствие на нулевото ниво на спонтанните аборти), техният брой щеше да се увеличи от 2.5 милиона на 10 милиарда – два пъти повече от населението на света днес – за 197 години след Изхода. Това ви дава представа за възможностите за растеж, които Божието обещание, съчетано със сравним прираст и обръщания към вярата, предлага. Това означава, че в рамките на един век целият свят по онова време щеше да достигне до истинската вяра. (Разбира се, тогава е нямало милиарди хора, от които да се привличат новоповярвали.) Но за да постигнат това, те трябваше да останат заветно верни. Те не останаха верни.

Заветът за господство е етичен завет. Когато хората спазват строго Божия закон, чрез Божията благодат, те могат да очакват несравними благословения. Цялата земя трябва да дойде под властта на заветния човек колкото е възможно по-бързо. Управлението на Божия закон на земята не трябва да се отлага ‘заради старото време.’ Бог предложи на евреите световно господство, когато влизаха в Ханаан. Ханаан беше само начален десант.

Те не спазиха етично на изискванията на Божия закон. Но ако бяха го направили, би било ясно колко малка щеше бъде стойността на Юбилейната година за всяко семейство. Имайки по около четири акра земя на глава от населението, когато влизаха в Ханаан, без да се брои разноплеменното множество, които сключиха завет с Израел (Халев, например, беше син на кенезеец [Ис.Навин 14:6]), на тях им беше ясно какво биха направили големите семейства с наследството на всеки член от семейството. То щеше да се стопи до незначително. Колкото по-верни са израилтяните към завета, толкова по-бързо наследството на глава от населението щеше да намалява.

Това, което Годината на Юбилея представяше пред вярното общество беше просто: подтик от Бога да се разпръснат по лицето на земята. За заветно вярното общество не може да има надежда за притежаване на земя в Израел. Бог им предлагаше световно господство; нито едно семейство не можеше да се надява да остане в земята и да преуспява. Всяко семейство трябваше да подготви своите наследници да правят планове за преселване в други страни, за проникване и завладяване на земните царства чрез такива дейности като заемане на пари (Вт. 23:12). На военната плячка по времето на Исус Навиев не можеше да се разчита за повече от едно или две поколения, ако синовете на завета останеха верни. Щеше да има твърде много синове на завета, които малобройният народ да издържа.

Това не е тълкуване, което намираме в социалистическите тълкувания на радикалните анабаптисти, но логиката на демографията на господството е очевидна. Юбилейната година би могла да стане икономически значима за семейството, само ако земята е в грях и проклятието на нулевия растеж е върху тях. Ако годината на Юбилея въобще действуваше в земята на заветно верния Израел или в коя да е друга земя, която стане покорна на управлението на Божия закон, тя действуваше като отрицателен стимул за оставане в отечеството. Това беше Божият начин да каже на верните общества да не уповават в географията. Праведните не могат да правят планове за наследяване на част от първоначалното наследство, военната плячка. Те трябва да правят планове да излизат навън, покорявайки целия свят под Божия закон."[17]

Сайдър отново излезе от прикритието си. Той няма никакво намерение да се покорява на библейските стандарти за правосъдие. Той използва Библията да прикрие своите истински намерения с повърхностен християнски вкус, но това, което иска, е социалистическо преразпределение на капитала. Юбилеят, за кратко време и в ограничена област, изискваше възстановяване – не "преразпределяне" или "изравняване" – на конкретна, непроизвеждаща доход, наследствена земя на заслужаващите наследници. Той не може да се прилага извън Израел. Той не може да се прилага след възкресението на Христос. И той не може законно да се използва като димна завеса за социализма.

Ако наистина Роналд Сайдър беше загрижен за бедните, той щеше да се стреми да прилага библейските закони за бедността, които разгледахме. Ако беше загрижен за бедните, той щеше да се стреми да насърчава благочестивото инвестиране на частен капитал, така че реалното благосъстояние на цялото общество да нарасне. Ако той беше загрижен за бедните, щеше да ги насърчава строят, да работят и да спестяват за бъдещето, противопоставяйки се на опитите на безбожната държава да ги пороби. Ако беше загрижен за бедните, щеше да се опита да се бори срещу опита на държавата да играе бог. Ако беше загрижен за бедните, щеше да поучава покорство към Божия закон като средство за придобиване на Божиите благословения по земята.

Фактът, че той прави точно обратното на тези неща, предизвиква един важен въпрос.

Какво всъщност иска той?


[1] Sider, Rich Christians, p. 223 [p. 221].

[2] Ibid., p. 88 [p. 80].

[3] Ibid., p. 129 [p. 115].

[4] Ibid., pp. 114ff. [pp. 102ff].

[5] Ibid., p. 184ff. [p. 174ff.].

[6] Ibid., p. 213.

[7] Ibid., p. 223 [ср. p. 221].

[8] Ibid., [p. 221].

[9] Ср. Ibid., pp. 216, 220 [ср. pp. 43, 212, 218], където той призовава да бъде дадена безпрецедентна тоталитарна власт на Обединените Нации; също и неговата възхвала (макар и не по име) на работата на Тристранната Комисия, p. 23. (За повече информация как тази важна група работи за “равенството” по света, виж Antony C. Sutton and Patrick M. Wood, Trilaterals Over Washington; Scottsdale, AZ: The August Corporation, 1979).

[10] Ibid., p. 93 [ср. p. 147].

[11] Ibid., p. 94 [ср. pp. 84f.].

[12] Ibid., [p. 85].

[13] Ibid., p. 89 [p. 81].

[14] Donovan Courville, The Exodus Problem and Its Ramifications, (Loma Linda, California: Challenge Books, 1971), I, pp. 137-41.

[15] Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 18-27.

[16] Joseph W. Eaton and Albert J. Mayer, “The Social Biology of Very High Fertility Among the Hutterites: The Demography of a Unique Population,” Human Biology, 25 (Sept. 1953); препечатано в Charles B. Nam (ed.), Population and Society (New York: Hoghton Mifflin, 1968), p. 279.

[17] Gary North, "The Fulfillment of the Jubilee Year," Biblical Economics Today, April/May 1983 (revised).





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев