Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Постоянно нарастващото търсене на храни трябва да спре – или поне драматично да се забави. Това означава . . . демографски контрол навсякъде”

(Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, p. 214)

 

“А вие плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.”

(Битие 9:7)

 

7

СВРЪХНАСЕЛЕНОСТ

Вероятно най-голямата фалшива паника в Съединените Щати днес е тази за въображаемите ужаси от демографския растеж. Защитниците на Нулевия демографски растеж ни осведомяват, че сме изправени пред неовладян демографски взрив, който заплашва да смаже света с масова бедност и глад. Роналд Сайдър с цяло сърце се подписва под тази измама – или поне желае читателите му да го направят – и ни казва, че това е “един фундаментален проблем” на съвременния живот.[1] Ние вече отбелязахме неговото предсказание за възможна “война за преразпределение,” започната от свръхнаселените страни, и това предупреждение се повтаря многократно:

Огромният, нарастващ глад в по-бедните страни може да изкуши техните ръководители да започнат войни с небивали размери и свирепост в отчаян опит да получат по-справедлив дял от земните ресурси. . . . Когато милиони умират и десетки милиони са изправени пред неизбежен глад, една страна като Индия ще трябва да потърси някакъв изходен път.[2]

Естествено, нещо трябва да се направи, а Сайдър разполага с готовия отговор на поклонението пред държавата: “Чуждестранната помощ . . . е вероятно единственият начин да се спре навреме демографският взрив, за да се избегне глобалната катастрофа.”[3] Но той допуска една смъртоносна грешка. В старанието си да увеличи нашата вина за световния глад (твърде много наблягане върху населението би могло да означава вина от страна на Третия Свят), той прави едно смайващо признание:

Просто е неправилно да се смята, че демографският взрив е единствената или вероятно даже главната причина за широкоразпространения глад по света. Нашето постоянно растящо охолство е също в сърцето на проблема.[4]

Временно отлагайки разглеждането на последната забележка, забележете леката промяна в мелодията. Първо, демографският взрив ще доведе до “глобална катастрофа.” Второ, нарастването на населението всъщност въобще не е проблем. Но това не означава, че Сайдър не е загрижен за свръхнаселеността. Макар че той отново признава, че свръхнаселеността не е “главната причина за продължаващата бедност,” два абзаца по-долу той отправя следното искане:

Правилният вид помощ – съсредоточена особено върху насърчаването на трудово-интензивното земеделско развитие на основата на междинни технологии – ще спомогне да се спре демографският растеж . . . правилните действия биха могли вероятно да избегнат катастрофата.[5]

На пропаганден език това е известно като “разтакаване”: Демографският растеж – но ако не го спрем чрез чуждестранна помощ, ще сме изправени пред глобална катастрофа, и вината за това ще бъде изцяло наша. Ако търсите някаква логика тук, откажете се. Но в тази лудост има метод. Помнете, основополагащата етика на Сайдър е ограбване на богатите. На всяка цена, без значение колко завъртян ще е аргументът, той иска да бъде Робин Худ. Фактът, че чуждестранната помощ е грешна, или че тя не действува, или че намаляването на населението няма да намали глада, не би повлиял на тази негова предпоставка. Неговият a priori принцип е този на тоталната държава и егалитаризма (което е друг пример за неговото объркване, тъй като в действителност не можем имаме и двете). Бауър обяснява логиката на това мислене: “Ако основанието за защитата на помощта е просто нуждата да се намали предполагаемо широката и нарастваща се пропаст в доходите, тогава дори и да бъде признат, на тази защита няма да повлияе аргументът, че докато прави дарителите да обедняват, помощта не е задължително да подпомага материалния напредък на получателите.[6]

Това е истинският проблем. Затова няма нужда аргументите в защита на помощта да бъдат логични или фактически. Те са основани на религиозната презумпция, че богатствата на някои са причина за бедността на други. Богатите трябва да бъдат лишени от богатствата им, независимо от последствията от тази политика върху състоянието на бедните. Ако законовото ограбване може да се улесни чрез използване на несъществения аргумент за свръхнаселеността, добре. Ако аргументът за свръхнаселеността пречи на предизвикването на чувство на вина в богатите, откажете се от него. Ако могат богатите да бъдат направени да се чувстват отговорни за свръхнаселеността на другите, още по-добре. Но, каквото и да правите, вземете им парите.

Обаче, за да разсеем всички останали съмнения в ума на читателя, си струва да разгледаме въпроса със свръхнаселеността, повдигнат от Сайдър. Ясно е, имайки предвид неговите очевидно противоречиви твърдения, че самият Сайдър не е откровен относно проблема; но това не трябва да ни пречи самите ние да го разгледаме искрено и библейски.

Предимствата от демографския растеж

Всеки, който твърди, че е “библейски християнин,” би трябвало веднага да признае, че Библията не се противопоставя на демографския растеж сам по себе си. В началото Бог заповяда на човека, “Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я” (Битие 1:28); и два пъти повтори тази заповед на Ной и синовете му: “Плодете се, размножавайте се, и напълнете земята . . . Плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.” (Битие 9:1, 7). Бог обещава в Закона, че ще направи демографски растеж сред Неговите покорни хора, и те очевидно трябва да смятат този растеж за благословение (Левит 26:9; Второзаконие 28:4, 11; ср. Псалм 127:3-5; 128:3-4). От друга страна, демографският растеж определено е проблем за нечестивите, тъй като населението са хора, а повече непокорни хора означава по-голям съд (Второзаконие 28:18-19; Исая 49:19-20; Езекиил 5:7-8). Но решението на демографските проблеми на нечестивите не е контрол върху населението, а новорождението на населението. Проблемът е винаги духовен и етичен, а не биологичен. Нечестивото общество страда, защото е под Проклятието; и въпреки че можем да предприемем определено временно лечение на симптомите, ако сме сериозни относно лекуването на болестта, ще атакуваме основополагащите проблеми, които са свързани с извратеността на човека и бунта срещу неговия Господ. И ако в крайна сметка нашите програми за избавяне на нуждаещите се подхранват ценностите на бунтовното общество – чрез прилагане на принуда от всемогъщата държава и насърчаване на упованието в правителството за решаване на проблемите – то ние просто влошаваме положението.

В едно покорно на Бога общество демографският растеж е забележително предимство. Той създава натиск за икономически растеж и извънредно много спомага за него. По-голямо население означава по-голямо търсене на стоки и услуги. “Не е ли точно това проблемът?” пита защитникът на Нулевия демографски растеж. “Как може да се задоволи това нараснало търсене?” Не забравяйте, че има повече хора, които да свършат работата! Има не само по-голямо търсене, но и по-голямо предлагане на работна сила, има по-големи възможности за разделение на труда, и следователно по-голяма производителност. Нарасналото население може да произведе по-голямо изобилие от стоки и услуги. А производителността – ако хората желаят да работят, а не чакат подаяния – нараства по-бързо от населението. Това става, защото където има едромащабно производство, постоянните разходи намаляват. Необходим е по-малко капитал за всяко произведено изделие, което води до повече реално благосъстояние за всеки. Да предположим, например, че в целия свят има “търсене” само за един молив. Колко ще струва в труд и технологии производството на един молив? Цената ще бъде астрономична. Но при настоящия демографски “проблем” разходите за един молив са нищожни. Защо? Поради по-високото търсене в резултат на повече население, и защото повече хора са на разположение за производство на моливи. Това също е важно, както можем да видим, ако обърнем примера обратно. Нека всеки по света иска моливи, но има само един човек, който знае как да ги изработи (всъщност, както обича да показва Ленард Рийд от Foundation for Economic Education, никой действително не знае как да направи молив – но нека си го представим). Един единствен човек произвежда моливи, от отсичането на дърветата до опаковането на продукта. Отново, колко ще струва един молив? Но с нарасналото разделение на труда, причинено от демографския растеж, цените падат, а реалното благосъстояние се увеличава. И това не е краят на историята. Цитирайки едно изследване на Евърит Хейгън от Масачузетския технологичен институт, Робърт Сасон пише: “Бързият демографски растеж на една страна я ‘освобождава’ от много от последствията от грешките в инвестиционните решения, както обществени, така и частни, които неизбежно ще се случат. В бързо растящата икономика погрешно преценената инвестиция има голяма възможност да бъде използвана за други цели; в една почти застояла икономика е много по-вероятно грешната инвестиция да стане чиста загуба.”[7]

В допълнение, демографският растеж увеличава технологичното познание. Джеймс Уебър цитира факта, че “докато населението на земята нараства с до 2% годишно, международното увеличение в ново научно познание има истински взрив с експоненциален растеж от 7% годишно.”[8] Тъй като населението нараства, може да се открие ново и по-ефективно разработване на ресурсите, което още повече добавя към реалното благосъстояние на обществото. Няма никаква смислена икономическа причина за контрол върху населението. Предимствата на растежа са толкова много, че са почти неизброими – толкова неизброими, колкото са производителните възможности на творческото население. Под Божието провидение, по-гъстата населеност упражнява натиск върху индивидите да изпълняват призванието си да покоряват земята, както селскостопанският икономист Колин Кларк показва това: ”Нарастването на населението е причината за увеличената селскостопанска производителност, а не производителността поражда прираста на населението. Освен историческите и географските доказателства, има причина това да е така. Новите методи за земеделие, поне в началото, изискват повече усилия, и физически и умствени, от старите методи. Трябва да признаем, че човекът като цяло е същностно мързелив и консервативен, и той обикновено не възприема производителните подобрения, докато не бъде принуден да го направи.”[9]

Както отбелязах по-горе, няма никаква библейска икономическа причина за насилствен контрол върху населението. Но има политически причини за това – тъй като “контролът върху населението е контрол върху хората,” и етатистките бунтовници срещу Бога, като отхвърлят своето законно господство над земята, се стремят вместо това към господство над хората. Уебър убедително твърди, че –ако по начало съществуват духовните условия за свободата – високата гъстота на населението възпира централизирането на политическата власт, и поощрява свободата от държавен контрол.[10] Така кандидатите за тоталитаристи имат много сериозен стимул да контролират демографския прираст, и това е факт, с който трябва да се занимаем сега.

Свръхнаселеността и тоталната държава

Горното разглеждане не е предназначено да покаже, че няма такова нещо като свръхнаселеност (макар че повечето от риториката по въпроса е голяма по обем, но малка като доказателства). Ще е полезно да дадем едно определение. Свръхнаселеността като смислено понятие трябва да означава състояние, при което няма достатъчно храна за всички хора. Следователно, “свръхнаселеността” не може да означава абсолютен брой хора, а само брой хора по отношение на предлагането на храни. С една дума, това за което говорим, е гладът. Ако имаме десет човека изоставени на остров с храна, достатъчна за оцеляването само на един човек, това е свръхнаселеност. Преди идването на европейците, Северна Америка е била “свръхнаселена,” тъй като индианците не са можели да произвеждат достатъчно храна за себе си – и са наброявали най-много няколкостотин хиляди.[11] Но същият континент, със същите природни ресурси, сега издържа стотици милиони хора. Къде е разликата? Християнството. Езическите общества, имайки робско мислене, обикновено виждат себе си изложени на милостта на околната среда и следователно не могат да се справят с нея. Европейците, с хилядолетно християнско наследство зад себе си смятат за свое задължение да обработват земята, да завладяват околната среда, като я правят да служи на човека за Божия слава.[12] Проблемът не е в броя на населението, демографския растеж или природните ресурси. Проблемът е религиозната вяра на хората, и следствията от нея в обществените ценности, трудовите дейности и производителността.

Друг пример е Индия. Индийските “свещени” крави изяждат храна, достатъчна за изхранването на 1,200,000 души.[13] Това не е печатна грешка, а тук също не са включени свещените крави на индийската бюрокрация. Плъховете по пристанищата изяждат до 50% от индийския внос на храни всяка година. Ако Индия се обърне към Христос, хората няма да са религиозно ограничени да се отърват от тези крави – и от малко бюрократи, също така – и ще има толкова много храна, че биха могли да изнасят достатъчно за изхранването на всеки човек в Африка. Индия е била износител на храна под британско управление. Един индийски ръководител изчислява, че ако всеки в Индия работи старателно и разумно – даже ако запазят кравите – “две трети от произвежданите в Индия храни могат да се изнасят.”[14] Главният проблем е вярата.

Какви са причините за глада (свръхнаселеността)? Природните бедствия играят много малка роля за глада, и дори могат да бъдат значително смекчени, ако не бяха другите причини. Най-важните причини за глада са:

  1. Войни;[15]
  2. Забрана за отглеждане на земеделски култури или съзнателно унищожаване на реколтата;
  3. Неправилно селскостопанско производство, причинено от комунистическия контрол върху земята;
  4. Държавна намеса чрез регулиране или данъчно облагане;
  5. Валутни ограничения, включително обезценяване на парите.[16]

Не виждаме ли тук една тенденция? И петте причини за “свръхнаселеността” са изцяло направени от човека. Всички те произтичат от грешния стремеж на човека да господствува над другите хора. С други думи, и петте се свеждат до една –тоталната държава. Необузданият демографски растеж е причинен от необуздания държавен контрол над населението.

Нека сега се върнем към “лекарството” на Роналд Сайдър за свръхнаселеността – чуждестранната помощ. Както казва Бауър, “чуждестранната помощ насърчава централизираните и строго контролирани икономики.”[17] А “строго контролираните икономики” произвеждат свръхнаселеност! Казва се, че някои лекарства са толкова лоши, колкото самата болест, но не това е случаят тук. Лекарството на Роналд Сайдър е самата болест.

Е. К. Пасур, отбелязва, че много от причините за глада по света “могат да се припишат на унищожаването или намаляването на правата на частна собственост на производителите на храни в страните, където проблемът с глада е най-остър.” Той продължава: “Могат да се приведат много примери за това как правителствата отслабват или унищожават икономическите стимули чрез конфискуване на частните земи, принуждавайки селските стопани да работят в колективизирани стопанства, чрез установяване на ценови контрол върху храните и други подобни мерки. Един добър пример е Индия . . . в голяма степен кризата за храни в Индия може да се припише на предприетите от индийското правителство мерки, засягащи мотивацията на производителите на храни. След голямата си изборна победа през 1972 партията на г-жа Ганди намали количеството поливни площи, което един пълнолетен мъж, може да притежава, от 30 акра на 18 акра. . . . В допълнение към прекия ефект от конфискуването на земята върху мотивацията, тази политика също засегна печалбите от използването на трактори и инструменти. Намалените площи не са достатъчни за издръжка на машините.

Правителството също национализира търговията на едро със зърно, принуждавайки земеделците да продават зърното си на фиксирани цени под пазарното равнище, докато преди това на земеделците е било позволено да продават половината от произведеното на търговците на едро при по-високите пазарни цени. Може да се предвиди въздействието на подобни действия върху количеството произвеждани и продавани храни.”[18]

Свръхнаселеността е почти неизбежен резултат от социализма. Единственият начин да се предотвратят прахосничеството и излишъците е да се позволи на свободния пазар да действува. Божият закон е единствената основа за успех във всяка област от живота. Ако светът все повече се обръща от покорство на библейските принципи към поклонение на държавата, ние наистина се движим “глобална катастрофа.” Не може да премахнем последствията от проклятието като още повече нарушаваме Божиите закони. Свръхнаселеността е глад, а гладът е част от Божия съд върху обожествените държави. Ако наистина искаме да работим за премахването на глада по света, трябва да работим за утвърждаването на всеобщо покорство към библейската вяра. Библейският мироглед, въплътен в личното, семейното, общностното и държавното нива на обществото, ще произведе удивителен икономически растеж, и нарастващото население ще бъде важен фактор за това. Чрез многообразното разделение на труда, когато хората работят в своите индивидуални призвания, земята ще произвежда изобилно Божиите благословения. Пророците многократно пишат за съвсем реалните икономически следствия от покорството. Бог обещава, че покорният народ няма да страда от свръхнаселеност:

И като направя с тях завет на мир, ще премахна лютите зверове от земята, така щото те ще живеят безопасно в пустинята, и ще спят в горите. Ще направя тях и местата си около хълма за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде. Полските дървета ще дават плода си, и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, когато строша оковите на хомота им, и ги освободя от ръката на ония, които са ги поробили. Те не ще бъдат вече плячка за народите, и земните зверове не ще ги изпояждат; но ще живеят в безопасност, и не ще има кой да ги плаши. И ще им направя прочуто по плодородие садене; и те няма вече да гинат от глад в земята, нито ще носят вече хулене от народите. . . . (Езекиил 34:25-29)

Гъстотата на населението може да бъде огромно благословение; свръхнаселеността е пряко следствие от социалистическата намеса. С типична слепота (или измама, което предпочитате), социалистите вият и се оплакват от своите собствени творения, като обвиняват другите и призовават за постоянно нарастващ колективизъм. Не се заблуждавайте: ние наистина сме изправени пред глобална криза, огромен пожар, който заплашва да унищожи нашата цивилизация и нашия народ. Но Роналд Сайдър ни зове да гасим огъня с гориво.


[1] Sider, Rich Christians, p. 18 [p. 24].

[2] Ibid., p. 21; . p. 130 [ср. pp. 28, 116].

[3] Ibid., p. 218 [p. 214].

[4] Ibid., p. 153.

[5] Ibid., p. 54 [p. 47].

[6] P. T. Bauer, Dissent on Development (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1971, 1976), p. 119. Курсивът е мой.

[7] Robert L. Sassone, Handbook on Population (Santa Ana, CA, 1973), p. 174.

[8] James A. Weber, Grow or Die! (New Rochelle, NY: Arlington House, 1977), p. 23.

[9] Colin Clark, Population Growth: The Advantages (Santa Ana, CA, 1972), pp. 72f.

[10] Weber, pp. 135ff.; . P. T. Bauer, Equality, the Third World, and Economic Development (Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981), pp. 42-65. Най-показателната досега книга за предимствата от нарастването на населението е тази на Julian L. Simon, The Ultimate Resource (Princeton, NJ: Princeton University Press, 1981). Виж също статията на Гари Норт, Gary North, “Population Growth: Tool of Dominion” в неговата книга Moses and Pharaoh: Dominion Religion Versus Power Religion (Tyler, TX; Institute for Christian Economics, 1985), pp. 11-27; ср. Докладите на Бауър, Саймън и др. в “Are World Population Trends a Problem?” (published by the American Enterprise Institute, 1984).

[11] R.J.Rushdoony, The Myth of Overpopulation (Fairfax, Virginia: Thoburn Press, [1969] 1973), pp. 1ff.

[12] За едно неотдавнашно разглеждане на християнството и последствията от него върху развитието на околната среда, виж René Dubos, The Wooing of Earth (New York: Charles Scribner’s Sons, 1980).

[13] Sassone, p. 53.

[14] Цитирано в ibid.

[15] Ibid., p. 36.

[16] Rushdoony, The Myth of Overpopulation, p. 5. Цитат от E. Parmalee Prentice, Hunger and History (Caldwell, Idaho: Caxton, 1951), p. 6.

[17] Bauer, p. 128.

[18] Цитирано в Weber, p. 213.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев