Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Бог показа силата Си в Изход . . . за да освободи бедните потиснати хора.”

(Ronald Sider, The Christian Century, March 19, 1980, p. 315)

 

“Той изведе хората Си с веселие, избраните Си с пеене.”

(Псалм 105:43)

 

3

ИЗХОД КАТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

Както видяхме, Роналд Сайдър счита, че робството винаги е грях. Заради това, той естествено смята, че всички роби трябва винаги да бъдат освобождавани. Постоянна тема в неговите трудове е, че библейският разказ на Изхода на Израел ни дава божествено вдъхновен пример за освобождение чрез политическо действие на потиснатите народи на света. С други думи, в “главните моменти от историята на откровението” Бог работи да освобождава робите. Тъй като това показва Божията загриженост за потиснатите по света, ние също трябва да работим за тяхното освобождаване от несправедливите икономически и социални структури и т.н. и т.н.

Тук е важно да разгледаме внимателно тълкувателния принцип на Сайдър. Обобщавайки книгата Изход, той казва, че Бог “работи да освободи един беден, потиснат народ . . . Той работи да прекрати икономическото потисничество и да освободи робите. . . . Освобождението на бедните, потиснати хора беше в центъра на Божия план.”[1]

Но това е сериозна грешка в четенето на библейския текст. Вижте как Бог описва това, което прави:

И рече Господ: Наистина видях злостраданието на хората Ми, които са в Египет, и чух викът им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед . . . (Изход 3:7-8).

Каква е разликата? Бог казва ли същото нещо, каквото и Сайдър? Съвсем не. Бог видя злостраданието на Своя народ, а не просто на “народа,” както Сайдър го променя. Бог не освобождаваше роби сами по себе си; Той не даваше свобода на робите изобщо. Той водеше Своя народ към земята, която беше обещал на бащите им. Както Мойсей каза на израилтяните, Изходът стана, “понеже ви възлюби Господ, и за да спази клетвата, с която се е клел на бащите ви.” Израел беше “свят [т.е. отделен, различен] народ на Господа . . . Негов собствен народ измежду всички племена, които са по лицето на земята”; и по тази причина бяха изкупени. (Второзаконие 7:6-8). Израел беше уникален. Божието изкупление за тях не може да се нареди заедно с освободителните движения в общия смисъл. Те бяха Негов народ, който извика към Него. Изход не беше абстрактно освобождаване на роби, а беше специално, изкупително, заветно събитие в изпълнение на Божията клетва към Авраам, Исак и Яков. То не може да бъде обобщено. Изход не е чадър, който можем да поставим над всяко революционно “освободително движение,” което възниква някъде по света. Разбира се, тук виждаме принципа, че Бог дава обществено-икономическа свобода на Своя народ, който призовава Неговото име: както видяхме, духовната свобода в Христос се излива във всяка област на живота. Но не може да използваме Изхода като прецедент за да подкрепяме така наречените освободителни движения въобще.

За да покажем това, нека приложим принципа на Сайдър за абстрактно, обобщено тълкуване, към други страни на Изход. “Когато Бог освободи Израел, Той изби първородните синове на всички египтяни (Изход 12:29-30). По такъв начин можем да кажем, че в този основен момент в историята на откровението, Бог показа, че Той работи да убие първородните деца. Нека работим да осъществим този принцип в нашето съвременно, нечестиво общество, което идолизира своето потомство.”

Или: “Когато Бог освободи Своя народ, като ги заведе в земя, която беше населена от различни езически общества, Той им заповяда да убият всички мъже, жени и деца в градовете (Второзаконие 20:16-18). Със сигурност това е една основна, ревностна грижа на нашия Господ. Унищожаването на невярващите е в центъра на Неговия план в историята. Ние трябва да създадем организация – Евангелисти за Геноцидно Действие – която незабавно трябва да започне да учи, да се моли и да събира боеприпаси. Започнете във вашето собствено общество: просто обградете имота на вашия невярващ съсед, пратете него и децата му във вечността и се нанесете в неговата къща като конкретно действие на библейско посвещение.”

Очевидно тези примери са нелепи. Унищожаването на египетските първородни и избиването на Ханаанците бяха уникални събития, които не могат да се обобщават. Същото е вярно и за Изход. Той не беше просто “освобождаване на потиснатите роби.” Той беше освобождаване на Божия народ, който беше в завет с Бога. Абстракцията тук е изопачаване. Роналд Сайдър не тълкува Писанието, а го манипулира. Фактът, че той прокарва такова нещо в “евангелските,” “вярващи в Библията” кръгове, показва, че ние самите имаме нужда от освобождение – теологично освобождение.

Тук трябва да направим една важно разграничаване между две думи, които са подобни по форма, но са коренно различни по съдържание: свобода и освобождение. Исторически, думата “свобода” означава самоуправление и свобода от прекаления държавен контрол (макар също да се използва от социалистите и анархистите, както при Френската революция). Тя говори за свободни, зрели, разчитащи на себе си хора, които са способни да управляват сами себе си под Бога, без намеса от държавата извън отредените й от Бога граници. Думата “освобождение,” в смисъла на социалистическа революция, означава унищожаване на свободата. Обществените реформи на Сайдър изискват твърди, насилствени мерки от страна на всемогъщата държава, която да контролира живота на хората на всяко ниво. Разбира се, това се прави в името на освобождаването на бедните от икономическата несправедливост. Но то всъщност означава власт. Интелектуалецът, който агитира за държавно освобождение, винаги предполага, че в Работническия Рай той ще бъде на върха на пирамидата. При условие, че той е диктатора – че неговата собственост няма да бъде “освободена,” когато дойде Революцията, и че неговите идеи за справедливост ще бъдат наложени със сила върху несправедливите богати – той няма причина да смята тиранията за нещо друго освен свобода. Роналд Сайдър, с бюрократско всезнание, знае от какви стоки в действителност “се нуждаем,” и щедро обявява, че “ добре е да се спечелят много пари от този нужен продукт.”[2] Но за техен вечен срам, бизнесмените изглежда не се вслушват в неговите предложения. Те глупаво са съсредоточени да произвеждат това, което хората казват, че желаят, а не това, за което експертите твърдят, че им е необходимо. Следователно, трябва Освобождение. Освобождението ще наложи добрите намерения на Сайдър чрез сила, с оръжие. Както във Виетнамската война стана “необходимо да се разруши селището, за да бъде спасено,” така обществото ще достигне освобождение чрез тоталитаризъм.

Колкото и да е посветен на освобождаването от робство, Роналд Сайдър не е невеж относно опита от миналото. Едно движение, което той особено почита, е дейността на аболиционистите през деветнадесети век. Той особено приветствува радикализма на проповедника Чарлз Фини, който основава колежа Оберлин като пристанище за аболиционизма и феминизма. Джонатан Бланчард, бивш студент в Оберлин, става първи президент на колежа Уитън, и Сайдър се оплаква, че Уитън в крайна сметка запада от своето първоначално положение огнище на обществен активизъм.[3]

Но изключително интересни са коментарите на Сайдър относно Фини и аболиционистите. Пишейки в Christian Century, той твърди, че “Евангелските аболиционисти на Чарлз Фини са здраво основани в библейската традиция в своя стремеж към справедливост за бедните и подтиснатите по онова време.”[4] Продължавайки по темата, на друго място той пише:

Фини е бил Били Греъм на деветнадесети век. Той е водил евангелски кръстоносни походи из цялата страна. Изпълването на Святия Дух е било в центъра на неговия живот и на неговите проповеди. Той също е бил един от водещите аболиционисти, работещи за премахване на несправедливата система на робството. В църквата в основания от него колеж Оберлин се е налагала църковна дисциплина срещу всеки, който притежава роби. Фини и студентите му са практикували гражданско неподчинение, за да протестират срещу несправедливите закони. Около Рождество студентите на Фини са излизали на цели множества, за да провеждат евангелизационни събрания. И са проповядвали срещу греха на участието в робството, както и личните грехове. Едно скорошно изследване показа, че в много щати от Средния Запад на САЩ аболиционисткото движение се е развило пряко от тези съживителни кампании на Фини и неговите студенти.

Мечтая за такова обществено движение в църквата днес. . . .[5]

Вярно е, че аболиционисткото движение е било религиозно движение. Но неговата религия е антихристиянският хуманизъм. Ото Скот, в своето превъзходно изследване на заговорниците, които финансират кръвожадните подвизи на Джон Браун, показва развитието на аболиционистката кампания – едно описание, което може би също съдържа пророчество за евангелския либерационизъм на Сайдър: “Новата религия започва с аргументи срещу такива сравнително безвредни грехове като тютюнопушене и пиене, след това прераства в кръстоносни походи, отхвърлящи и забраняващи дори икономическите взаимоотношения с хора, чийто морал е считан за омразен; тя се разширява до отричане на робството като отговор за всеки проблем на човечеството; и накрая стига до своя разцвет във вярата, че да убиеш някого – невинен или виновен – е едно действие на праведност за новия морал.”[6]

Американският аболиционизъм възприема много по-различен път от този на британския аболиционизъм, който успява да премахне колониалното робство по законен, мирен начин, без проливане на кръв. Британският процес е постепенен, и в продължение на години робите биват обучавани и водени да се грижат сами за себе си, докато робовладелците биват обезщетени за своята финансова загуба. Но аболиционистите в САЩ отказват да признаят друг закон освен своя. Макар да са знаели, че повечето южняци не са робовладелци, те призовават за хаос и революция. Както Джон Браун казва: “Ако на пътя ти стои някакво препятствие, можеш законно да нарушиш всичките Десет Заповеди, за да го премахнеш.”[7]

Хората винаги трябва да избират между два метода за обществена промяна – обновяване и революция. Християнинът се стреми първо да покори себе си на Божия стандарт. След това той разпространява Благовестието и се опитва мирно да приложи на практика Божиите закони в живота на обществото, в което живее, като уповава на Божия Дух за успеха на своите усилия. Той знае, че в този живот няма и никога няма да има съвършено общество. Той знае, че Божието Царство се разпространява като кваса в хляба – не чрез огромни, разрушителни експлозии, а чрез постепенно проникване. Той знае, че справедливостта, правдата и мира идват от изливането на Духа в сърцата на хората (Исая 32:15-18); следователно, правното устройство на един народ е показател, а не причина за националния характер. Законът не спасява.

Но революционерът вярва, че е възможно съвършено общество,[8] и че то трябва насила да се наложи на хората. Той се стреми да премахне всичко, което заплашва да попречи на идването на неговия насила нареден милениум. Божието провидение е твърде бавно, Божият закон е твърде ограничаващ. Обществото трябва да стане съвършено – още утре – или взривено. Както казва девизът на Френската революция: ”Свобода, равенство, братство – или смърт.”[9] Аболиционистите, появили се от религиозната бъркотия в началото на деветнадесети век, копнеят за такова съвършено общество, и са готови да избият всички невинни хора, за да го постигнат. Атмосферата, в която процъфтява аболиционизмът, беше създавана от такива хора, като безверния унитариански кръстоносец Уилям Елъри Чанинг, който призовава за “партизанска война . . . при всяка възможност.”[10] Чанинг е най-големият авторитет за младия Ралф Уолдо Емерсън, главен изразител на пантеизма и трансцендентализма на Нова Англия – а също така и сериозен войнлюбец. За много хора неговото пацифистко поклонение пред природата изглежда безвредно: самото име Емерсън извиква ведри видения на бълбукащи потоци, блестяща роса по новоопадалите листа и Хенри Дейвид Торо зад решетките. Приспивното спокойствие се взривява, когато четем редове като тези, казани от преподобния Мъдрец от Конкорд: “Ако са нужни десет години, и още десет за възстановяване на общото благоденствие, разрушаването на Юга си заслужава това.”[11] Благата маска пада напълно, когато Емерсън и Торо сравняват терориста Джон Браун, убиеца на невинни хора, с Исус Христос. Бесилката, на която го обесват, става “славна като Кръста.”[12]

И Чарлз Грандисън Фини, “Били Греъм на деветнадесети век,” е в центъра на това движение. Теологично той е пелагианец, еретик. През 1854 Бенет Тайлър отбелязва, че “нито едно ортдоксално християнско събрание не можеше да го приеме на своя амвон. Без съмнение той публикува творби, които съдържат предизвикателни и страшни истини; но дори истината се поднася заедно с много заблуди, които обезсилват всичко. А сега той изглежда се носи нанякъде, но никой не може да каже накъде. . . . Той нагажда всичко, което намери в Библията, към своите предварително възприети метафизични определения, вместо да подложи метафизичните си съждения на изпита на непогрешимата мъдрост.”[13]

Фини, в своето посвещение на каузата на мира става член на “Националния комитет за подпомагане на Канзас” и обещава своята помощ за събирането на два милиона долара за въоръжаването на бандите от аболиционистки разбойници, които нахлуват в Канзас.[14] Комитетът финансира Джон Браун, който твърди, че е помазан от Бога за Негов “специален ангел на смъртта.”[15] Тези радикални аболиционисти често твърдят, че са пацифисти, но в крайна сметка започват да приветствуват кръвопролитията като единствен начин да се прочисти “греха” на робството. Както видяхме, в онази епоха има грехове, които до голяма степен са свързани с робството. Но спасението не е политическо, нито християнството е революционно. Аболиционистите не се задоволяват с постепенното, законово премахване, за което копнеят много хора от Юга. Тяхната цел не е справедливостта, а революцията – и да се каже, че не са се трогвали от разрушенията, които тя може да причини, би било недостатъчно: те се надяват на разрушения. Те отхвърлят библейската позиция за робството, която постановява, че и робите, и робовладелците трябва да спазват Божия закон, и която насърчава робите да добият свободата си законно и отговорно.

Сайдър твърди, че е пацифист и призовава за “ненасилствена революция.”[16] Но така правят и аболиционистите. Веднъж като открият, че проливането на кръв е по-бързо, революционерите някакси намират начин да прескочат това ограничение. В един от “трудните, тежки” въпроси на задната корица на Cry Justice, той пита: ”Бог днес работи ли в историята да сваля несправедливите управници и несправедливите общества? Ако да, как?”[17] Всеки път, когато някой терорист от Третия свят взриви някой банкер или няколко деца на училищна възраст? И не трябва да забравяме, че Сайдър вече призова за насилие. Контролът върху цените, отнемането на земи и предприятия, всички те изискват оръжия и хора, които са готови да го използват. Без заплаха от грубо, насилствено налагане на разпоредбите, никой земевладелец или бизнесмен няма да отстъпи собствеността си. Това е дилемата на всички “мирни” революционери; накрая те грабват базуките и решават проблема. Изявените от Сайдър цели, неговото съзнателно и многократно отъждествяване с насилствените революционери от миналото, и фактът, че неговият Jubilee Fund финансира съвременни терористи,[18] трябва да са достатъчни да ни предупредят какво предстои. Той лично може да избягва използването на оръжие за довеждане на революция. Но кръвопролитията, или заплахата от тях, са неизбежна съставка на тоталната държава. Навсякъде, където се прилагат принципите на Сайдър, самият той също би могъл да дръпне спусъка. В името на “освобождението” той призовава за класова борба. Изходът даде на Израел както свобода, така и закон. Сайдъровият либерационистки “изход” е чисто беззаконие и води обратно към робство.


[1] Sider, Rich Christians, pp. 60f. [pp. 54f.].

[2] “Door Interview: Ron Sider,” The Wittenburg Door (Oct./Nov. 1979, No. 51), p. 27.

[3] Sider, “Resurrection and Liberation: An Evangelical Approach to Social Justice,” in Robert Rankin, ed., The Recovery of Spirit in Higher Education: Christian and Jewish Ministries in Campus Life (New York: The Seabury Press, 1980), pp.154ff.

[4] Sider, “An Evangelical Theology of Liberation,” The Christian Century (March 19, 1980), p.318.

[5] Sider, “Words and Deeds,” Journal of Theology for Southern Africa (December, 1979), p. 49.

[6] Otto Scott, The Secret Six: John Brown and the Abolitionist Movement (New York: Times Books, 1979), pp. 295f.

[7] Ibid., p. 251.

[8] Ср. в това отношение възхвалата на Сайдър на перфекционизма на Джонатан Бланчард в “Words and Deeds,” pp. 155f.

[9] Otto Scott, Robespierre: The Voice of Virtue (Vallecito, CA: Ross House Books, 1974), p. 195.

[10] Scott, The Secret Six, p. 15.

[11] Ibid., pp. 319f.

[12] Ibid., p. 303.

[13] Bennet Tyler and Andrew Bonar, The Life and Labours of Asahel Nettleton (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1975), p. 449. Относно пелагианството на Фини, виж Benjamin B. Warfield, Perfectionism (Philadelphia: Presbyterian and Reformed Publishing Co., 1958), pp. 125-215.

[14] Scott, The Secret Six, p. 202. Това става преди Кейнс и инфлацията!

[15] Ibid., p. 212.

[16] Sider, “A Call for Evangelical Nonviolence,” The Christian Century, (September 15, 1976), p. 753ff.

[17] Sider, Cry Justice, p. 214.

[18] Виж Въведението по-горе.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев