Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

Тази книга е отговор на книгата на Роналд Сайдър, Богатите християни във века на глада (Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, 1977). Първоначално публикувана през 1981, Производителните християни претърпя второ, леко преработено издание през 1982. Планирахме да препечатваме преработеното издание, докато има търсене за него; но по Божието провидение, тъкмо когато възнамерявахме да дадем поръчка за следващо отпечатване, д-р Сайдър излезе с второ негово издание (1984), което съществено се различава от първата книга (печатът също беше напълно преподреден така, че и номерата на страниците са различни). Така препечатването на Производителните християни се изправи пред проблем: Дали да се занимава с първото или с второто издание на Сайдър? Изданието на Сайдър от 1977, по мое мнение, е доста по-силно; това от 1984 е значително разводнено. Нещо повече, все още се продават много екземпляри от първото издание: От тях са продадени 140,000, докато от втората книга са продадени по-малко от 4,000 екземпляра през първата година от нейното публикуване. Изглежда очевидно, че изданието на Сайдър от 1977 оказва по-голямо влияние върху нашето общество.

Затова, това издание на Производителните християни е отговор и на двете книги. Главният текст на практика не е променян, с изключение на някои корекции и допълнителен материал в частта за юбилейната година. Бележките под линия се отнасят за книгата на Сайдър от 1977, с препратки към книгата от 1984 в скоби.[1] Освен това, моето първо приложение конкретно отговаря на второто издание на Сайдър.

Моят главен проблем при писането на приложението беше задачата да го сведа до удобен размер. През последните години има истинска “информационна експлозия,” която подкрепя моята теза за свободния пазар и опровергава социалистическите възгледи на Сайдър. Почти е невъзможно човек да се справи с растящата планина от материали, свидетелствуващи за бързо задълбочаващите се провали на социализма във всяка област, и изявяващи превъзходството на неограничения пазарен ред в задоволяването на нуждите на човешките маси. (За да видите какво имам предвид, идете на моите бележки под линия и библиографията и пребройте книгите, публикувани след 1981, когато излезе моето първо издание). Материалът е толкова обширен, че лесно бих могъл да напиша цяла друга книга, която опровергава Сайдър, като използвам единствено тази нова информация. Всъщност, може честно да се каже, че Приложение 1 не би могло да бъде написано до сега.

Един от най-важните сред тези нови трудове е този на Чарлз Мъри, Загубване на основата: Американската социална политика, 1950-1980 (Charles Murray, Losing Ground: American Social Policy, 1950-1980), която убедително показва, че точно тези политически действия, които Роналд Сайдър защитава, всъщност са увеличили бедността и страданието в Америка. Преломният научен труд на Мъри представлява превъзходна присъда върху нашата погрешна социална политика. В тази област, както и в много други, хуманизмът се показва като безнадеждно банкрутирал. Нашата национална социална политика трябва да се върне към библейските инструкции. Няма никакъв друг избор.

Същото е вярно за политиката в т.нар. “Трети свят”; и там програмите (напр. “поземлени реформи”) предлагани от д-р Сайдър се оказват колосални провали. Определено най-видимият пример от последните години е гладът в Етиопия, който за първи път съсредоточи вниманието на света през есента на 1984. Макар някои да се опитаха да обвиняват капитализма и Запада за този ужасен масов глад, истината е, че Етиопия е на практика пример като от учебник за това, което необузданият социализъм може да постигне. Гладът е бил предизвикан от колективистичния режим на Менгисту, който в името на социалистическото “равенство” конфискува голяма част от това, което гражданите произвеждат – и след това харчи милиарди долари (46% от БНП) за военни разходи, за да затвърди своята кървава хватка над страната. В крайна сметка социализмът е политизиране на всяка област от живота, условие, което не може да бъде постигнато без многобройни действия на насилие и терор от държавата срещу народа. Етиопия не е изключение: всъщност, глада е бил съзнателно увеличаван от държавата и използван като оръжие да бъдат принудени хората да се подчинят. Той до голяма степен е бил планиран глад – пресметнато, целенасочено действие на държавната политика. Предвидливите селски стопани, които са се опитвали да складират храна от добрите реколти за бъдещите сушави времена, са били обвинени в “капиталистическо натрупване” и екзекутирани за предателство срещу социалистическите идеали. Вероятно няма друг народ на земята, чието правителство да е така робски посветено на Съветския съюз и неговата колективистична земеделска политика. Социалистическата тирания на Менгисту е предизвикала патриотични бунтове срещу неговия режим поне дванадесет от четиринадесетте провинции на Етиопия (виж Приложение 5).[2]

В забележителен контраст на подхода “нека да ядат идеология” на Сайдър и Менгисту е трудът на един човек, който без съмнение е най-изявеният икономист, работещ днес по проблемите на Третия Свят и икономиката на развитието: християнския учен лорд Питър Т. Бауър от Лондонската икономическа школа. Бауър е автор на няколко книги, всички които са абсолютно необходими за всяко задълбочено изследване на икономическото развитие: Lord Peter T. Bauer, Dissent on Development (Harvard, 1971, 1976), Equality, the Third World, and Economic Delusion (Harvard, 1981), и Reality and Rhetoric (Harvard, 1984). В една област, затъмнена от объркано мислене, неясна реторика и понякога откровена налудничавост, неговият прям стил и освежаваща яснота са не само привлекателни, но и позитивно удивителни. Вероятно той е най-известен, и най-мразен, за своето упорито настояване, че икономическите закони (и здравият разум) трябва да се прилагат и в “икономиката на развитието”; че изследването на развитието е просто разширение на изследването на икономиката, и действува по същите правила.

Настоящата книга не би била възможно без новаторските и смели изследвания на лорд Бауър. Моето твърдо убеждение е, че когато – не казвам ако – сегашните слабопроизводителни народи излязат от бедността, те в немалка степен ще трябва да благодарят на трудовете на П. Т. Бауър. Затова посветих това последно издание на Производителните християни именно на него.

Също искам да благодаря на моята съпруга Дарлийн за нейните любящи насърчения и мъдри съвети при писането на тази книга, и за нейната щедра помощ при подготовката й: “Тя е много по-ценна от скъпоценни камъни” (Притчи 31:10).


[1] Понякога думите, използвани в изданието на Сайдър от 1984, се различават леко от оригинала. Където това се случва, или където отнасям читателя към подобен текст от труда от 1984, преди номера на страницата в скобите има “ср.”

[2] За повече информация за политиката на глада в Етиопия, пишете на Philip Nicolaides, Accuracy in Media, 1275 K Street, N.W., Suite 1150, Washington D.C. 20005; виж също статията за Етиопия в Biblical Economics Today, Vol. VIII, No. 3 (April/May 1985). За последствията от социалистическата политика в други африкански страни, виж Karl Borgin and Kathleen Corbett, The Destruction of a Continent: Africa and International Aid (New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1982); и Geoffrey Wheatcroft, “The Anguish of Africa,” The New Republic (January 9 & 16, 1983), pp. 18-23.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев