Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Аз наистина вярвам, че не съм легалист. Но някак си ставам такъв.”

(Ronald Sider, The Wittenburg Door, Oct./Nov. 1979, p. 28)

 

“Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете.”

(Мат. 7:15-16)

 

ВЪВЕДЕНИЕ

“По време на войната в Никарагуа Jubilee Fund – едно служение на theOtherSide – даваше пари за храна, лекарства и облекло. Някои от тях отидоха при сандинистките партизани, и това вероятно ги е подпомогнало във войната.” (theOtherSide, September 1979, p. 41)

Религията и революцията

Революцията е религиозна вяра. Всички хора са създадени по Божия образ и са по естество религиозни: всяка обществена дейност е по същество продължение на религиозния възглед на човека; защото нашият живот и мислене се упражняват или в покорство, или в бунт против Бога. Всички хора, казва св. Павел, осъзнават своя бунт, самоосъзнати до степен, която ги оставя без извинение (Римляни 1:18-26); но заклетият революционер е самоосъзнат до по-голяма степен – и следователно по-очевидно “религиозен” – от много от другите хора.

В цялата история революционерите са изявявали почти неограничена способност да си присвояват религиозната терминология на заобикалящото ги общество. Техните трудове изобилствуват със споменавания на непогрешимост, новорождение и вяра. Революционерите във Франция са предлагали нова версия на Святото Причастие, в което свещеникът ще прогласява, “Това е тялото НА ХЛЯБА, който богатите дължат на бедните!”[1] Някои са говорели за “святата комунистическа църква”[2] и за “църквата на равенството, извън която не може да има спасение.”[3] В Германия революционерите са публикували семейна религиозна литература, материали за ответно четене и дори “комунистическа Господна молитва”:

Да бъде! В твоето свято име
Ще преобърнем старите руини;
Без господари и слуги! Амин!
Парите и собствеността да преминат![4]

Тази тенденция на смесване на християнски език с революционни възгледи се изявява многократно. През 1656 радикалът Джеймс Нейлър влиза в Бостън яздейки на магаре, като учениците му постилат палмови клонки пред него. Терористът Джон Браун твърди, че Божият ангел на смъртта. Адолф Хитлер представя себе си като защитник на християнството. Едно обяснение за това е желанието на революционера да бъде като Бога, да съсредоточи всяко посвещение в своята месианска програма; но като се има предвид общественото приемане на Революцията, може да има и друга, също толкова важна причина. Джеймс Билингтън пише: “Всъщност, комунизмът не би привлякъл така внезапно вниманието, ако нямаше тези първоначални примеси на християнски идеи.”[5]

В миналото евангелското крило на християнството в Съединените Щати е било като цяло консервативно в своите политически и икономически възгледи. В това може да е имало повече инстинкт, отколкото принципни възгледи, но обичайното схващане е било, че никой, който твърди, че вярва в авторитета на Писанието, не може сериозно да се придържа към социалистически или революционни идеи.

Но днес има нови гласове в евангелския свят, които твърдят, че истински библейското християнство изисква централизирано икономическо планиране и “освобождение” на подтиснатите маси по целия свят. Верността към Писанието е приравнявана с преразпределение на благосъстоянието. Идеите за социални реформи, които едно време са били смятани за област на ненормални либерали, сега могат да се чуят в най-близката баптистка църква.

Но това, което те проповядват, е Революция. Разбира се, тя не бива представяна така открито; повечето християни не биха били прелъстени така лесно, ако тя се представя със своето истинско име. Затова тя е променена на революция на малки стъпки. Но последствията са същите. Под каквото и име да се представя, отнемането на собственост е кражба. Във всяка революция от миналото думите са били революционизирани по смисъл, и обикновените хора са били подбуждани към необикновени действия без да осъзнават, че е имало промяна на значението на впечатляващите думи: справедливост означава несправедливост; свобода означава принуда; човечност означава диващина; ненасилие означава война без край.

Белегът на едно християнско движение е неговата готовност да се подчини на изискванията на Писанието. Но имайте предвид, не просто на “принципи,” извадени от техния контекст и заредени с ново съдържание; а на действителните, конкретни, изрични изявления на Божието Слово. Например, “Не кради”: това не трябва да се релативизира по оправданието, че крадецът нямал какво да яде. Тази заповед не може да бъде нарушавана само защото някой бил намерил “принцип,” че Бог би искал всеки да има хляб. Не трябва да се престъпва с изопаченото обяснение, че по начало е трябвало да се даде хляб на крадеца. Ако искате принципи, ето ви един принцип: кражбата е кражба. Лесен за запомняне, несложен и библейски. “Християнинът,” който защитава кражбата в името на социалната справедливост, в действителност призовава за Революция, независимо дали осъзнава напълно какво прави. И ние не трябва да позволяваме на прекрасното звучене на думите да прикрива техния истински смисъл. Великият холандски християнски историк на революциите Грьон ван Принстерер посочва, че “винаги, когато е имало Революция, е ставало очевидно, че Революцията смята закона за обикновена условност, плод на човешката воля.”[6] Ще видим, че това също е белегът на “християнското социалистическо” движение – че неговият единствен истински принцип е принципът на неверието:

Принципът на неверието – върховенството на разума и върховенството на народа – макар да прогласява Свобода, неизбежно довежда или до радикализъм, или до деспотизъм: до разпадане на обществото или до държавна тирания, в която всички неща са изравнени без зачитане на истинските свободи и истинските права.[7]

Един човек или движение могат да твърдят, че са християнски, но да не са; един човек или движение могат наистина да са християни, и пак да имат небиблейски идеи. Критерият е Писанието и само Писанието. Не пожеланията, не “правата,” не потребностите или нуждите; изпитвайте всяка дума, която човекът говори, според стандарта на Божието непогрешимо Слово. Онези, които защитават беззаконното преобръщане на обществото – дори ако то технически е “законно” – се противят на Божиите заповеди. Крайната цел на Революцията е винаги неверие. “Определящата характеристика на Революцията е нейната омраза към Благовестието, нейната антихристиянска същност. Тази характеристика отличава Революцията не когато тя ‘се отклонява от своя път’ и се ‘впуска в прекомерности,’ а точно обратното, именно когато тя се придържа към своята цел и достига завършека на своята система, истинската цел на своето логично развитие. Това е белегът на Революцията. Революцията не може никога да се отърси от този белег. Той е в самата същност на всеки неин принцип и изразява и отразява нейното естество. Той е белегът на нейния произход. Той е белегът на ада.”[8]

Бруталността на Френската революция не е била ограничена само тази революция: тя е същностна за самото естество на Революцията. Всички революции започват с искрени призиви за освобождение; всички са провеждани с нарастващи оправдания за посегателство над свободата; и всички завършват с хаос и тирания. Бунтът против Божиите вечни стандарти не може да произведе нищо друго.[9]

Един от най-изявените от новите гласове в евангелския свят е Роналд Дж. Сайдър, професор по теология в Източната Баптистка семинария във Филаделфия. Той е президент на Евангелисти за социално действие (Evangelicals for Social Action, ESA), национална организация “посветена на проповядването и практикуването на библейската справедливост и мир,” както твърди една брошура на ESA. ESA спонсорира широко разнообразие от дейности: групи за политическо действие, пасторски конференции, икономически работни групи, брошури, бюлетин, “църковни правосъдни комитети” и така нататък. Самият Сайдър организира конференции в страната и чужбина по въпроси на социалната справедливост, особено в областта на “простия живот,” практиката да живееш възможно най-близо до нивото на оцеляване, за да споделяш излишния доход с другите. Написал е статии за няколко “стандартни” евангелски издания като списанията Christianity Today и His, както и за по-радикални списания като theOtherSide. Последното е издавано от Jubilee Fellowship, организация основана от самия Сайдър, чийто адрес е същият като този на ESA във Филаделфия. Jubilee Fellowship продава “продукти от Третия свят” и управлява Jubilee Fund, освободена от данъци благотворителна организация, която изпращаше пари на сандинистките партизани (марксисти) по време на революцията в Никарагуа. (Досега не съм успял да открия как финансирането на терористи служи на каузата на “библейската справедливост и мир.”)

Сайдър вероятно е най-известен за своята книга Богатите християни във века на глада,[10] която представя в подробности философията на ESA на християнския социализъм – макар че той не я нарича така в книгата. Той също е редактирал две други книги: Да живеем по-просто[11] (сборник откъси от неговите Американски съвети за прост начин на живот) и Викай правосъдие[12] (избрани библейски цитати върху бедността).

Целта на тази книга е да изследва и опровергае тезата на Сайдър от гледна точка на библейския закон.[13] Моята позиция е, че Библията призовава за свободен пазар, на който държавата не се намесва. Това не е “чиста” laissez-faire икономическа система в анархисткия или антиномисткия смисъл: законите на Библията забраняват извършването на определени дейности. Съгласните пълнолетни не са най-висшата власт. Но държавата не трябва да се намесва в нормалните взаимоотношения на пазара. Цените и заплатите трябва да се постановяват от потребителите според търсенето и предлагането. Държавата не трябва да субсидира кои да е предприятия, нито да забранява на хората да печелят. Благотворителността е лична, макар и не чисто “доброволна,” тъй като библейският закон я заповядва – но от друга страна, тези закони не се налагат от държавата: Библията не заповядва съдебни наказания за неспазване на законите за благотворителността. Библията се противопоставя на всякакви форми на социализъм и тотална държава.

Марксист ли е Роналд Сайдър? Той твърди, че не е,[14] и в техническия смисъл няма причина да се съмняваме в това, макар че той се придържа към множество марксистки икономически заблуди. Но марксизмът не е единствената форма на социализъм; в края на краищата Хитлер също е бил социалист. (Общоприетото схващане, че нацизмът и комунизмът са напълно противоположни един на друг, е изцяло лъжливо: и двете са командни системи, в които средствата за производство се контролират от държавата. Ханс Зенхолц веднъж определи разликата по този начин: “В Русия всички собственици бяха застреляни; в Германия всички собственици, които не се подчиниха, бяха застреляни.” Враждебността между нацистите и комунистите възникна именно защото са съперници, а не противоположни един на друг.) Истината е, че Сайдър е етатист (защитник на тоталната държава). Той твърди, че държавата трябва да контролира почти всяка страна на икономиката. Това вярване е пълно отричане на всичко, което Библията учи за отговорностите на държавата.

Християнин ли е Роналд Сайдър? Той твърди, че е. Той намира “доказателствата за възкресението . . . изненадващо силни” – всъщност толкова силни, че Сайдър заключава: “Исус вероятно е бил жив на третия ден.”[15] Трудно е да си представим апостол Павел или св. Атанасий да го кажат точно по този начин – те са били малко по-уверени – но поне е ясно, че Сайдър е някъде в християнския лагер. Нещо повече, като “евангелист” той се противопоставя на “теологичния либерализъм,” защото “той позволява нашето мислене и живот да бъдат формирани от възгледите и ценностите на заобикалящото ни общество, а не от библейското откровение.”[16] Но Сайдър прави именно това – той позволява неговите икономически възгледи да бъдат формирани от един все по-гласовит социалистически елемент в нашето общество, а не от Божието Слово. Целият свят е във хватката на Идеята за Революцията.[17] Както казва Джон Чембърлейн, “‘Не пожелавай’ означава, че е грешно дори да си помислим да отнемем собствеността на друг човек – което е нещо, на което социалистите, били те християнски или други, никога не са успели да дадат морално оправдание.”[18]

Именно това е въпросът: Социализмът е кражба. Тук не говоря за доброволната размяна на стоки, а за държавно наложеното “преразпределение” на благосъстояние. Ако някой – дори държавата – отнема вашата собственост против Божието Слово, това е кражба. А Сайдър защитава държавен социализъм. Както ще видим, той го смята за морално по-висш от доброволната размяна. Което означава: Узаконената кражба е по-добра от личната благотворителност и размяна. Това е основната спорна точка между нас двамата.

Друга точка е неговата употреба на завист и вина, за да манипулира “богатите християни” да приемат социализма. Неговите аргументи са само привидно библейски; на практика те са психологически инструменти за внушаване на вина. А “вината” не е обективна, морална вина, а психологическо, социологическо чувство на вина поради нарушаване на някакъв човешки закон. Бог иска ние да се чувствуваме виновни само когато наистина сме виновни за нарушаване на Божиите заповеди, и тогава трябва да се покаем и да се покорим, и вече да не се чувствуваме виновни, защото Бог прощава на онези, които се обърнат към Него. Но социологическата вина се използва като манипулативно средство за да ни подготви за социализма.[19] “Терапията чрез вина” на Сайдър е небиблейска.

Другите страни на моя аргумент са свързани с икономиката. Християните като цяло са оставили икономиката на светските учени, и именно поради това толкова много хора са последвали социалистическите заблуди на Сайдър. Опитал съм се да обясня принципите на библейската икономика ясно и просто, без многословие. Но за всеки случай съм включил речник и разширена библиография на надеждни книги, повечето от които са относително лесни за четене. Разбира се, всички книги трябва да бъдат изпитвани според Писанието – което означава, че трябва да сте запознати с Библията, особено с това, което тя казва за икономиката. Книгата Притчи е важна за това, както и книгите на Мойсей. Икономиката не е скучна (всъщност, в последно време е доста страшен предмет). Повечето от това, което правите по цял ден, е икономическа дейност, и трябва да знаете какво Божието Слово казва за тази значителна част от вашия живот.

Ще е уместно да споменем няколко думи за това как да четете тази книга. Първо, някой може да бъде засегнат от някои игриви бележки, които правя относно позицията на Сайдър. По този въпрос аз твърдо заставам на позицията на пророк Илия: смешното заслужава осмиване. Освен това, това ви помага да продължите да четете. Но въпреки хумора от време на време, аз също вземам Сайдър на сериозно; той е смъртоносно искрен, и неговата политика е също толкова смъртоносна.

Второ, първите две глави формират основния аргумент за останалата част от книгата. Те са по-дълги глави, но съветвам читателя да започне отначало. Повечето от това, което казвам на друго място, ще приема за даденост, че сте осъзнали първите две глави.

Тезата на Сайдър

Тук може да е полезно да въведем някои от идеите на Сайдър, заради някои от читателите, които не са запознати с тях. Една основна тема е тази за “простия живот,” както отбелязах по-горе. По-късно ще видим, че тази официална позиция на Сайдър е всъщност измама (няма да ви кажа в коя глава е това; прочетете книгата!). Но основополагащият принцип зад това е възгледът, че грехът е вграден в структурата на действителността; че грехът е в нещата, и че всъщност нещата действително ни правят да грешим. Вижте следните редове:

. . . притежанията са много опасни . . . Исус беше толкова не-американец, че смяташе богатствата за опасни . . . Богатствата са опасни, защото тяхната прелъстителна сила много често ни убеждава да отхвърлим Исус и Неговото царство . . . Изобилието от притежания може лесно да ни подведе да забравим, че Бог е източникът на всяко добро . . . притежанията ни изкушават да изоставим Бога . . . богатствата често закоравяват сърцата на богатите . . . притежанията са позитивно опасни, защото често насърчават незагриженост за бедните, защото водят до крамоли и войни, и защото прелъстяват хората да забравят Бога . . . притежанията са силно опасни. Те водят до множество грехове . . . Притежанията са опасни . . . Притежанията са опасни . . .[20]

Вероятно е безопасно да заключим, че Сайдър смята, че притежанията са опасни. Но в описанието на Сайдър те изглеждат направо злобни, съзнателно целенасочени към зло. Притежанията имат прелъстителна сила. Те ни убеждават и насърчават. И макар че Сайдър вмъква уточнението, че притежанията “не са вътрешно зли,”[21] все пак от неговото разглеждане става ясно, че притежанията въобще не са добронамерени към нас. Истинският християнин храбро ще воюва против тези чудовища, и Сайдър се надява да “спечели войната срещу охолството.”[22] Но най-странното е, че след това Сайдър иска от нас да споделяме тези опасни неща с други хора.

Шегата настрана, има ли някакви библейски доказателства, че притежанията наистина ни “изкушават”? Наистина ли са “опасни”? Такива фарисейски, детерминистични възгледи са напълно осъдени от Писанието. Те са намек, че всъщност Бог трябва да бъде обвинен, тъй като Той по начало е създал притежанията.

А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братя; Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. (Яков 1:14-17)

Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. (Матей 15:19)

Проблемът е в греха, не в притежанията. Бог притежава всичко, но Той не се изкушава от зло (Яков 1:13), защото е праведен. Фактът, че някой богат човек забравя Бога, не се дължи на “прелъстяването” от неговите богатства, а на неговото собствено зло сърце. Можете също така да кажете, че липсата на притежания “прелъстява” бедния да краде (Притчи 30:9б). Но грехът е в сърцето на падналия човек. Предполагам, че всеки, който чете тези редове, е чул честото неправилно цитиране на 1 Тимотей 6:10: “Парите са корен на всякакви злини.” Но Павел казва, че сребролюбието произвежда злите дела. Проблемът не е в парите, а в хората. Независимо от финансовото състояние на нечестивия, той винаги ще търси оправдание за греха. Ако е беден, ще завижда и ще краде; ако е богат, ще се хвали и ще подтиска (Притчи 30:7-9). Но праведният ще каже,

Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява. (Филипяни 4:11-13)

Но завистливият човек не може да направи това. Той се измъчва и оплаква от своите нужди, истински или въображаеми; конкретно, той не желае да позволи на другите да са доволни от своя дял. В друга забележка, предназначена да предизвиква вина, Сайдър казва, че капиталистите “се покланят на Мамона като идолизират икономическия успех като най-висше благо.”[23] Какво всъщност е капиталист? Наистина ли той се покланя на парите? Със сигурност, много капиталисти наистина се покланят на парите – защото са грешници, не защото са капиталисти. Но след като съм чел книгата на Сайдър, трябва да кажа, че той е много повече зает с парите и притежанията от кой да е капиталист, който някога съм срещал.

Крайното обобщение на Сайдър е неоснователно. Има само две наистина смислени определения за капиталист: (1) човек, който е инвестирал капитал в бизнес, и (2) човек, който защитава обществения ред на свободното предприемачество и частната собственост, известен като капитализъм. Едно разклонение от първото определение е (3) човек, който е богат – но това е доста разводнено, тъй като не всички капиталисти са богати. Съпротивата на Сайдър срещу богатите го подвежда да разшири това трето определение (капиталист = богат) и да стигне до (4) човек, който е зъл. Така, ако инвестирате в бизнес, ако вярвате в частната собственост, ако в някакъв смисъл сте капиталист, вие сте поклонник на Мамон. Парите са вашият бог.

На основата на това той ни подтиква да развиваме “безгрижно отношение към притежанията,”[24] използвайки за свое оправдание думите на Христос да не се тревожим за бъдещето (Лука 12:22-31). Идеята на този библейски текст е подчертае факта, че всеки икономически успех идва от Бога, и че нашата загриженост за бъдещето не трябва да влиза в конфликт с изискванията на Неговото царство. Исус казва, “Къде е сърцето ви? Къде е вашата мотивация? Защо живеете? Какво търсите?” Ако желаем власт, положение или признание извън изискванията на Божия закон, ние грешим. “Изпреварването” не става с мъки, тревоги и завист, а с покорство на Божието Слово и упование в Божието провидение. Това не означава безгрижие или липса на планиране за бъдещето. Това означава, че не трябва да правим богатството наш бог. Това означава да осъзнаем, че ако Бог така чудно и красиво се грижи за по-нисшите създания, няма причина да смятаме, че ще изостави Своите хора. Това означава, че в края на работния ден можем да заспим с увереност, че нашият Баща на небето никога не спи – че Всемогъщият Създател и Господар на вселената бди над нас. Ние трябва да се опитваме да успеем в работата си. Целта на успеха е неизбежна част от всяка човешка дейност. Но никога не трябва да се опитваме да бъдем автономни. Във всичко, което правим, трябва да работим в страх от Бога, с желание да Го прославяме със своя труд. Псалм 127:1-2 ни дава както строго предупреждение, така и велико обещание:

Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.

Всяка наша дейност е напразна без Божието благословение. Забележете, че Бог не осъжда строителя за това, че строи къща, нито стражаря за това, че пази града. Тези задачи изискват загриженост за нашите притежания и тяхната безопасност. Имаме нужда от строители и стражари. Не трябва да казваме, “Господ ще промисли,” без никаква предвидливост от наша страна (и Исус наистина ни казва да планираме за бъдещето: Лука 14:28-30). Но ако сме под Божието проклятие, никакво планиране няма да ни даде способност да избягаме от бедствието. Ако Господ не гради с нас, ако не търсим Него като наше най-висше благо, ние сме изгубени – и нашите притежания в крайна сметка ще бъдат наследени от онези, които наистина са праведни (Притчи 13:22).

Човекът, който се покорява на Бога, има дълбоката увереност, че Бог винаги изгражда и винаги бди. Той наистина може да спи и да си почива под Божията промисъл. Нечестивите бизнесмени по времето на Амос не можеха да си почиват в събота, тъй като бяха нетърпеливи да правят пари по всеки възможен начин. Но Бог не изграждаше с тях, и когато асирийците нахлуха в земята, стражите на Израел не можаха да предотвратят унищожението. Библията насърчава праведен труд, спестовност, прилежност и планиране; но работохоликът е осъден заедно с ленивеца. И двамата живеят противно на Божия закон. Ленивецът не работи, а човекът, който е заробен от своята работа, не може да си почине. Исус отхвърля и двете. Покорството към Него изисква внимателно настойничество и упование в Неговите грижи. Придобиването на благосъстояние трябва да става в съгласие с Божия закон.

Но Божият закон не е достатъчен за небиблейските цели на Сайдър. Той весело подминава закона, изисквайки “всеки доход да се дава на бедните, след като човек задоволи своите основни нужди.”[25] Защо? Защото велик авторитет като Джон Уесли е казал това. Той цитира самохвалството на Уесли: “Ако оставя след себе си 10 паунда, вие и цялото човечество сте свидетели срещу мен, че съм живял и съм умрял като крадец и грабител” – и Сайдър изпада във възторг, “Практиката на Уесли отразява библейските принципи.”[26] Кои библейски принципи? Кое библейско учение ни казва да не оставяме нищо след себе си? Уесли определено не е образец по библейски стандарти. Много от неговите действия са били в крещящо противоречие на действителните закони на Библията.[27] И когато Божието Слово ни уведомява, че “добрият човек оставя наследство за децата на своите деца” (Притчи 13:22), ние стоим на опасна основа, ако се отдалечаваме от нея само заради съмнителния авторитет на Джон Уесли.

Сайдър продължава, като препоръчва комуналния начин на живот на такива групи като Обществото Реба Плейс, което практикува “пълно икономическо равенство”[28] сред своите членове. Точно колко е библейска тази практика (като нормален начин на живот) ще покажем в Глава 12. Писанието говори за общност, не за комуни. Пълното икономическо равенство никога не е заявявано като християнски идеал. То може да бъде временна необходимост в извънредни случаи; но то не е “модел” за обичайния християнски живот. Бог ни е призовал към господство, развиването на земята от хора с различни дарби и способности, увеличаващи производителността на земята за Божията слава. Комуналната етика не е ориентирана към господство, а към оцеляване на минимално ниво. Раздаването на пари не произвежда нищо за бъдещето: неговата единствена функция е да посрещне непосредствени нужди, само за настоящо потребление. Това не означава, че не трябва да даваме пари – трябва да го правим. Има законни потребности в настоящето. Но Божият Закон е подреден така, че обикновено една голяма част от дохода ни да отива към производство. Това е единственият начин да създадем трайна, дългосрочна полза за всички.

Тази теза ще бъде развита в следващите глави. Трябва да бъдем сигурни, че във всички наши мисли и действия ние работим според ясните заповеди на Писанието. Библията е закон за целия живот. Да се отклоняваме от нея е безумие – дума, която не трябва да употребяваме лекомислено. Библейски, тя описва човек, който се е отклонил от Божието Слово, който строи големи проекти на пясъчната основа на автономната логика, който съзнателно живее в лъжа; чийто край е погубление. Думите на Ото Скот са особено уместни за нашето изследване на Роналд Сайдър и неговите писания:

Като цяло хората не разбират фигурата на Глупака. Той не е нито шут, нито смешник, нито идиот. Той е тъмната страна на гения. Защото ако геният има способността да вижда и прави връзки отвъд нормалното зрение, глупакът е човек, който може да вижда – и да разрушава връзките.[29]


[1] James H. Billington, Fire in the Minds of Men: Origins of the Revolutionary Faith (New York: Basic Books, Inc., 1980), p. 41.

[2] Ibid., p. 257.

[3] Ibid., p. 252.

[4] Ibid., p. 316.

[5] Ibid., p. 258.

[6] G. Groen van Prinsterer, Unbelief and Revolution: Lecture XI (Amsterdam: The Groen van Prinsterer Fund, 1973), p. 10.

[7] Ibid., Lecture IX (1975), pp. 73f.

[8] Ibid., Lecture VIII (1975), pp. 29f.

[9] Виж Otto Scott, Robespierre: The Voice of Virtue (Ross House Books, P.O.Box 67, Vallecito, CA 92521). Тази поучителна и дълбоко ужасяваща книга е задължително четиво за онези, които желаят да изследват възхода и развитието на революциите.

[10] Ronald J. Sider, Rich Christians in an Age of Hunger: A Biblical Study (Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1977); по-нататък в препратките цитирана като Rich Christians. Цитатите от второто издание (1984) са поставени в скоби.

[11] Sider, Living More Simply: Biblical Principles & Practical Models (Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1980).

[12] Sider, Cry Justice: The Bible Speaks on Justice and Poverty (New York: Paulist Press; Downers Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1980).

[13] Най-добри изложения на този възглед има в James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984); Walter C. Kaiser Jr., Toward Old Testament Ethics (Grand Rapids: Zondervan, 1983); Gary North, The Dominion Covenant: Genesis (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1982; превод на български, Гари Норт, Завет за господство: Битие); и Rousas John Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Nutley, NJ: The Craig Press, 1973). Един важен труд, който прилага този поглед към многобройни съвременни проблеми, е Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983).

[14] Sider, “Words and Deeds,” Journal of Theology for Southern Africa (December, 1979), p. 40.

[15] Sider, “Resurrection and Liberation,” in Robert Rankin, ed., The Recovery of Spirit in Higher Education (New York: The Seabury Press), pp. 170f.

[16] Ibid., p. 164.

[17] Clarence B. Carson, The World in the Grip of an Idea (New Rochelle, NY: Arlington House, 1979).

[18] John Chamberlain, The Roots of Capitalism (Princeton: D. Van Nostrand Company, Inc., 1959; revised, 1965), p. 46.

[19] Виж Helmut Schoeck, Envy: A Theory of Social Behaviour (New York: Harcourt, Brace & World, Inc., 1970).

[20] Sider, Rich Christians, pp. 120ff. [pp. 108-112]. Курсивът е мой.

[21] Ibid., p. 125 [p. 111].

[22] Ibid., p. 178 [p. 169].

[23] Ibid., p. 118 [p. 105].

[24] Ibid., p. 117 [p. 105].

[25] Ibid., p. 172 [ср. p. 164].

[26] Ibid., p. 173 [ср. P. 164].

[27] За подробности относно вероломното присвояване от Уесли на недвижима собственост принадлежаща на Джордж Уайтфийлд, виж Arnold A. Dallimore, George Whitefield: The Life and Times of the Great Evangelist of the Eighteen-Century Revival (Westchester, IL: Cornerstone Books, 1980, 2 vols.), 2:36-40, 68-78.

[28] Sider, Rich Christians, p. 200 [ср. p. 189].

[29] Otto Scott, James I (New York: Mason/Charter, 1976), p. 13.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев