Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

Приложение 5

РЕЛИГИОЗНИТЕ РЕПРЕСИИ В ЕТИОПИЯ*
от архиепископ Абба Матиас

Благодаря на нашия Създател всемогъщия Бог за това, че ми е дал тази възможност да съобщя за страданията на милиони мъже и жени в моята страна, които са подложени на религиозно преследване, на най-жестоки деяния на нарушения на човешките права, и на най-опустошителния глад в историята на Етиопия.

Бих желал да използвам тази възможност да благодаря на Центъра по етика и обществена политика за искрената им хуманитарна загриженост, проявена в активна заинтересованост за съдбата на милиони гладуващи етиопци. Подготвяйки този брифинг в Белия дом, Центърът по етика и обществена политика направи възможно безгласните милиони подтискани и гладуващи етиопци да бъдат чути в най-висшите коридори на властта на цивилизования свят. Бих желал да изразя моята сърдечна признателност на президента на Центъра по етика и обществена политика, д-р Ърнест Лифийвър, както за участието му в този брифинг в Белия дом, така и за самото му осъществяване. Също така бих искал да благодаря от цяло сърце на г-н Робърт Роял и другите членове на екипа на Центъра по етика и обществена политика за усилията им по организиране на днешното чудесно събитие.

Наистина сърцето ми се стопля като виждам толкова много известни американци като участници в дискусиите и гости на този брифинг на Белия дом, чието внимание е съсредоточено върху бедственото положение на милиони гладуващи етиопци. Аз им благодаря за техния интерес, загриженост, състрадание и, да, за тяхната човечност.

Благодарен съм на всемогъщия Бог за това, че ми е позволил да служа на Него и на Етиопската православна църква от дванадесетгодишна възраст. Отхвърляйки интереса към земните неща, аз не само израснах в манастир и служех на Етиопската православна църква като неин скромен слуга, но също бях монах в продължение на двадесет и четири години и архиепископ от седем години. Съответно, много години се стремях в Божието име и в името на етиопските вярващи да уважавам и почитам поверената ми задача, като говоря открито срещу религиозното гонение, срещу изкореняването на духовния, културния и обществения живот на моя народ от атеистичния, тоталитарен комунизъм.

Затова ще се възползвам от тази възможност да свидетелствувам за това, което се случи на етиопския народ през последните десет години, и което продължава да става.

Откакто марксистко-ленинската военна хунта завзе политическата власт през 1974, Етиопската православна църква, етиопските католически църкви, и различните протестантски църкви бяха подложени на многобройни действия на гонение, подтискане и несправедливост.

От самото начало марксистко-ленинската военна хунта и нейните съветски наставници смятаха християнските църкви – и особено Етиопската православна църква и нейното широко влияние – за главен враг на атеистическата марксистко-ленинска идеология, която те бяха решили да наложат на народа.

Като определи християнските църкви за основен враг, марксистко-ленинската военна хунта реши да ги унищожи.

За да постигне тази зла и дяволска цел, атеистичният режим възприе и осъществи двустепенна стратегия. Първата част от тази стратегия призоваваше за открита идеологическа кампания срещу кръста. Втората част на неговата стратегия изискваше употреба на по-прикрити средства за подкопаване на религиозните вярвания, на авторитета на църквата, и накрая, за заличаване на вярата.

Той започна своята открита идеологическа кампания срещу кръста като определи Етиопската православна църква за враг на народа, потисник и враг на революцията. Определи католическите и протестантските църкви по същия начин, като ги обвини, че са агенти на западния империализъм, врагове на етиопската революция, и са поддръжници на отцепнически движения. След организираните кампании на пропаганда на омраза към църквите, режимът предприе самоуверена мярка срещу християнските църкви, която смяташе, че ще се окаже решителен, смъртоносен удар: чрез бюрократично решение комунистическият режим конфискува всичката собственост на църквата в страната. Тази драстична мярка на режима беше предназначена да лиши църквата от материалните средства за самото й съществуване. Режимът вярваше, че като нямат такива средства за материална подкрепа на самото им съществуване, църквите и религиозните вярвания ще се изпарят в атмосферата на омраза, която пропагандните кампании би трябвало да са създали.

Но това не стана! Членовете на събранията на всички църкви запазиха местата на своето поклонение и своята християнска вяра живи, като подпомагаха църквите чрез индивидуални дарения. Тези смели действия на последователите на Етиопската православна църква, на католическите и протестантските църкви попречиха на целите на режима. Точно срещу тази обстановка на непоколебимо посвещение на етиопските християни към вярата им комунистическият режим реши да започне една много по-зловеща, тайна операция срещу християнството в Етиопия. В една “строго секретна” директива, издадена през септември 1982 до своите политически кадри, комунистическият режим накратко описва конкретните мерки, които той планира да предприеме за изкореняване на християнството и исляма от Етиопия. В този таен документ комунистическият режим изразява своето недоволство от своята пропаднала стратегия за нанасяне на смъртоносен удар върху религиозните вярвания. Нека цитирам от самия секретен документ. В него се казва, цитирам: “. . . С национализирането на всички земи (включително църковните имоти), една победа, за която народът е платил с кръвта си, се надявахме, че религиозните организации – в частност църквите и джамиите – ще бъдат лишени от ресурсите за издръжка на достатъчен брой свещеници и други религиозни работници за разпространяване на техните контрареволюционни учения. И че постепенно този развъдник на реакцията и експлоатацията ще умре.

За съжаление, това не беше потвърдено от последващото развитие. Загубата на техните независими източници на доходи (което само в ограничен мащаб беше облекчено то временни държавни помощи) не ги отслаби. Напротив, те усилиха решимостта си да разпространяват своята вяра и да дават духовна подкрепа на своите последователи. Също и самите хора чрез доброволно събиране на пари, станаха източник на независима подкрепа. Църквите и джамиите нарастващо привличат огромни тълпи поклонници, и тяхната антиреволюционна заплаха опасно се разраства. Следователно, за да се осигури напредъкът на революцията към нейната крайна цел, повтаряме, че не може да има по-спешна задача от тази незабавно да се започне кампания за премахване на религиозните злини.” Край на цитата.

От издаването на тази директива комунистическият режим се занимава с много деяния на религиозно преследване и потискане. Сред многото зли дела срещу християнството ще цитирам само няколко примера:

1. Комунистическият режим арестува и лиши от поста му Негово Светейшество Абуна Теофилос заедно с другите членове на Синода и накрая премахнаха самия Синод.

2. Арестува през 1976 Негово Светейшество Абуна Теофилос и други трима изтъкнати архиепископи. Докато тримата архиепископи лежаха в затвора между 6 и 8 години, местонахождението на Патриарха и на няколко други политически затворници все още остава неизвестно.

3. Архиепископът на провинции Хи'коте и Бутажера, Аба Самуел, беше жестоко убит от агентите на режима. Комунистическият режим впоследствие обяви, че архиепископът се е самоубил.

4. Архиепископът на Аруси, Аба Лукас, беше отвлечен от тайната полиция и поставен в затвор за 3 години. Негова милост беше обвинен в подривна дейност за това, че е правил опити да проповядва срещу кампанията „Червен терор” на режима, насочена срещу вътрешната опозиция.

5. Комунистическият режим бомбардира няколко църкви и религиозни гробници. Той превърна много църкви във военни казарми. Премахна тамяна и свещите от пазарите и магазините, за да лиши църквата и вярващите от религиозни служби. Свещеници и монаси гниеха по затворите за това, че са говорели против потисническото управление на режима.

Комунистическият режим деспотично лиши от постовете им следните 14 архиепископи: Техни Светейшества

архиепископ Йохан на провинция Тигре
архиепископ Микаел на Еритрея
архиепископ Габриел на Вело
архиепископ Маркос на Джогам
архиепископ Йосиф на Кафа
архиепископ Кирлос на Елубабор
архиепископ Матиас на Ерусалим
архиепископ Филипс, член на Синода
архиепископ Якоб на Уелега
архиепископ Ендриас на Гондер
архиепископ Селама на Гемугофа
архиепископ Саверос на Шоа
архиепископ Тиметеос на Сидамо
архиепископ Атнатиос на Ню Йорк

През 1984 атеистичният комунистически режим имаше безочието да назначи заклет марксист-ленинист от своите собствени редици, някой си г-н Абабав Йегзав, да оглави Етиопската православна църква. Назначението на г-н Йегзав начело на Етиопската православна църква доведе до край контрола на църквата от страна на комунистическия режим.

В пряко нарушаване на каноничния закон, свалянето от постове и преместването на архиепископите е ръководено от Абабав Йегзав, който пряко докладва на комунистическия режим.

След похищаването на Православната църква от комунистическата хунта, от техните постове са свалени седемнадесет архиепископи.

Комунистическият режим даже имаше наглостта да назначи комунистически кадър за архиепископ на етиопския православен манастир в Ерусалим. Този комунистически възпитаник, който беше представен като Аба Йоханес, сега се нарича архиепископ Атнатиос. Само през последните пет години комунистическият режим е преместил пет архиепископи от манастира в Ерусалим.

От тези действия ясно може да се види, че съм описал колко далеч е отишъл комунистическият режим в потъпкването и унижаването на Етиопската православна църква.

Комунистическият режим не ограничава тези деяния на религиозно преследване единствено до Православната църква. Той провежда също толкова жестоки наказания и потиснически актове спрямо етиопските католически и протестантски църкви. Сред мерките, които той взе срещу протестантските църкви, ще посоча само няколко:

1. Комунистическият режим конфискува една от най-могъщите радиостанции – Радио Гласът на Евангелието.

2. Национализира болницата на Мисията на Адвентистите от седмия ден.

3. Комунистическият режим конфискува без никакви компенсации безброй имоти на църквите на протестантската вяра.

4. Изби или хвърли в затворите много изтъкнати протестантски служители и последователи, включително Кес Гудинва Тамса, глава на протестантската Мекане Е. Йесус. Режимът отиде до всякакви крайности в своята мисия да унищожи религиозните вярвания. Неговият удар се насочи и срещу етиопските евреи и мюсюлмани. Двеста осемдесет и осем протестантски служители са все още под арест. Хиляда и петстотин църкви са конфискувани и превърнати в служби на идеологическите кадри.

Систематичната антирелигиозна кампания, водена от комунистическия режим, потиска всички, които вярват в Бога.

Гражданска война и глад

Налагането от страна на комунистическия режим на чужда, атеистична, марксистко-ленинска идеология и съпътствуващата я политика на насилствена колективизация на селското стопанство толкова много отчужди етиопските народи, че през последните десет години постоянно се води яростна гражданска война. Некадърното управление от режима на ресурсите и делата на страната, съчетано със сушата, доведоха страната до положение на пълен срив.

Етиопският глад

Макар че повсеместното опустошение от гражданската война и глада в Етиопия се показват по телевизията, за да ги види целият свят, други африкански страни са често спохождани от призрака на същата съдба.

Бих искал да използвам тази възможност да благодаря от цялото си сърце на народа на Съединените Щати, тяхното правителство, доброволните организации и хората, правителствата и доброволните организации на Западния свят за тяхната щедрост, състрадание, човечност и деяния на християнска благотворителност за спасяването на стотици хиляди бедствуващи от глад хора в моята страна.

Ако Западът, и в частност Съединените Щати, не бяха отговорили толкова щедро, много допълнителни стотици хиляди етиопци щяха да измрат от глад.

Комунистическият режим, вместо да бъде благодарен и признателен за това, че е бил избавен от бъркотията, която сам е направил в страната, хапе ръката, която го храни. Но какво може да се очаква от безбожни управници?

Каквато и да е пропагандната линия на комунистическия режим, народите в Етиопия никога няма да забравят своите приятели в Америка и Запада, които им се притекоха на помощ във времето на техните най-крайни нужди.

Според най-надеждни източници, 8 милиона етиопци са засегнати от настоящия изключително тежък глад. Според Washington Post, за девет месеца през 1984 триста хиляди етиопци са били изправени пред гладна смърт. Но бих желал да напомня на всички загрижени, че тези цифри се отнасят само за онези, които са успели да достигнат хранителните лагери в контролираните от правителството райони.

Ще бъда нехаен към моя дълг към всички етиопци, ако не благодаря специално на телевизионната компания BBC, на американските телевизионни компании и на западните медии като цяло за тяхната изключително голяма роля в довеждането на бедствения глад в Етиопия до вниманието на своите зрители.

Като им благодаря от цяло сърце, аз също бих искал да ги призова да възприемат един по-цялостен поглед в своите репортажи. Макар че те възхитително добре показват мащаба и размерите на глада в Етиопия, те не посочват причините за него. Това, което вече е известно на информираните наблюдатели, трябва да стане известно на американската и западната общественост. Макар че сушата е Божие дело, нужни са съзнателни действия от страна на хората, за да се превърнат Божиите дела в гибелни бедствия. Светът трябва да бъде информиран и да му се напомни, че точно земеделските политики на насилствена колективизация, принуда и експлоатация на селските стопани създадоха липсата на инициатива за производство на храни и впоследствие доведоха до масов глад. Некадърното управление на ресурсите на страната и злоупотребата с властта от страна на комунистическия режим са тези, които докараха Етиопия до ръба на унищожението.

Комунистическият режим още повече навреди на производството на храни в страната чрез политиката си на задължителна военна повинност на младите и трудоспособни стотици хиляди мъже от селските ферми в милицията. Бягството в съседни страни на стотици хиляди други младежи, за да избегнат насилствената военна служба за боевете на безкрайната гражданска война допълнително усложни проблемите на съседните страни, които трябваше да ги приемат.

В резултат на религиозното преследване, чудовищното нарушаване на човешките права, колективизацията на селското стопанство, опустошителния глад и режима, който има за цел да наложи на страната безбожна, противна идеология, и в резултат на ожесточените граждански войни, два милиона етиопци са напуснали своята страна към съседни страни като бежанци. Положението на тези етиопски бежанци в съседните страни, Судан, Кения, Сомалия и Джибути са почти същите като тези на гладуващите в пределите на самата Етиопия.

Аз се моля на Бога и призовавам свободолюбивите народи на Запада да не забравят болката и агонията, които са нанасяни всекидневно на моите сънародници и сънароднички.

Бог да благослови този брифинг в Белия дом!

Бог да благослови всички вас!

Бог да благослови Америка!


* Реч, произнесена на конференция в Белия дом под заглавие, “Политика на глад: Какво Америка трябва да направи в Етиопия?” Конференцията е спонсорирана от Ethics and Public Policy Center, 1030 15th Street, N.W., Washington D.C. 20005.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев