Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Всичкият доход, който остане след задоволяването на минималните жизнени нужди, трябва да се даде на бедните. . . . Всеки ‘християнин,’ който взема за себе си повече от ‘простите предмети от първа необходимост за живота,’ настоява Уесли, ‘живее в открито, постоянно отричане от Господа.’ Той ‘печели богатства и адския огън!’”

(Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, p. 172 [ср. p. 164])

 

“И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете. . . . Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез произволно смирение . . . и със самохвалство се надува от плътския си ум.”

(Колосяни 2:16-18)

 

10

ОБЩЕСТВЕНА ГНИЛОТА НА КОСТИТЕ

И Исак посея в онази земя, и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. Човекът се възвеличаваше и следваше да става велик, додето стана твърде велик. Той придоби овце, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха; и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. (Битие 26:12-15)

Завистта е най-голямата болест на нашата епоха. Тя често се обърква с ревността и пожеланието, които са свързани със стремежа към чуждите притежания и привилегии. Завистта е много по-коварна – и по-смъртоносна. Завист е чувството, че притежаването от някого на нещо е причина той да бъде обвинен за това, че вие самият не притежавате същото нещо. Следователно, главният мотив тук не е толкова да се отнеме, а да се разруши. Завистникът действува срещу обекта на своята завист не за да обогати себе си, а за да свали другия на своето ниво – или по-долу. Американският пуритан Самюъл Уилард определя завистта като “недоволство на човека от благоденствието на ближния му, гледайки на себе си като на ощетен от това.”[1] В своето огромно изследване на завистта, Хелмут Шьок подчертава този основен фактор: “убеждението на завистливия човек, че благоденствието на човека, комуто завижда, неговият успех и доходи са някак си виновни за бедността на завистника, за недоимъка, който той изпитва.”[2] Това може да се обобщи в прочутата епиграма на Пиер-Жозеф Прудон: Собствеността е кражба![3]

Това обяснява защо “Завистта и злобата са неразделни”;[4] както може да видим от цитирания по-горе пример от Битие, целта на завистника е разрушаване. Хенри Хазлит пише: “По вероятно е завистливите да се успокоят, ако видят лишаването на някой друг от някое предимство, отколкото ако те самите го придобият. Това, което главно ги тормози, не е, че те нямат, а че другите имат. Завистливите не се задоволяват с равенство; те тайно ламтят за превъзходство и отмъщение.”[5]

И точно този завистлив, разрушителен манталитет, който се подхранва от идеята, че "твоето богатство е причина за моята бедност,” е основната нравствена характеристика на социализма.[6] Защото социализмът не създава – и не може да създава – капитал. Той се стреми само да отнеме или да унищожи капитала на другите. Той издига злобното, човеконенавистническо чувство в догма на политическата икономия, в машина за тирания. Социализмът е институционализирана завист.

Завижда ли Роналд Сайдър на богатите? Той (предполагам) би отхвърлил това обвинение; за да намерим отговора, трябва да изследваме писанията му. Внушаващото чувство на вина заглавие на неговата книга – Богатите християни във века на глада – със сигурност загатва, че богатството на богатите е някак си виновно за глада на бедните. Дали богатството е причина за бедността? Разгледайте следните изявления:

Постоянно нарастващото охолство сред богатото малцинство е една от основните причини за настоящата криза.[7]

Нашето постоянно нарастващо охолство е . . . в сърцевината на проблема.[8]

Бог сваля богатите и силните – точно защото те са забогатели чрез угнетяване на бедните.[9]

Богатите постоянно угнетяват бедните и пренебрегват нуждаещите се.[10]

Богатите пренебрегват или се противят на справедливостта, защото тя изисква те да прекратят потисничеството и да споделят с бедните.[11]

Често богатите са богати именно защото са потискали бедните или са пропускали да помагат на нуждаещите се.[12]

Завистливият човек не се спира до простото оплакване на “факта,” че богатите са виновни за лошото положение на бедните. Той подхранва тази омраза към своя враг. Независимо от собствените му предимства, той не може да понесе мисълта, че обектът на неговата завист се наслаждава на нещо. Злият Аман, първи министър на Персия, можа да изброи многото привилегии, дадени му от царя (Естир 5:11-12): “Но всичко това не ме задоволява докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта” (ст. 13). Така, завистникът действува да съсипва другите, да ги наранява по някакъв начин; въобще не го е грижа дали в действителност той самият ще спечели нещо. “Човек не издига света,” отбеляза веднъж един революционен водач, “а го изгаря.”[13] Следователно, както вече видяхме, главната цел на голяма част от “социалното” законодателство днес не е да облагодетелствува бедните, а да накаже богатите – или по-точно средната класа.

Когато завиждаме, ние се радваме на нещастието на другите (при условие, че те притежават някакъв вид действителна или предполагаема привилегия). Ние обичаме да мислим, че те “заслужават” да бъдат съборени. Дори когато един лош човек пада, ние се радваме не толкова защото е враг на Бога, а защото е преуспяващ. Един очевиден пример е периодът на Уотъргейт, когато много хора бяха по-малко заети с действителните нарушения на закона, отколкото с наблюдаване на детронирането на властниците. Аз постоянно се сблъсквах с хора, чиято неосведоменост относно конкретните обвинения беше бездънна, но въпреки това се кикотеха с удоволствие, че “най-после и те си го получиха.” Друг пример е негодуванието на мнозина срещу Хю Хефнър, чийто способ за печелене на пари със сигурност е отвратителен и небиблейски – но нашето презрение несъмнено значително се подгрява от факта, че той на първо място е богат, особено след като ние, които сме бедни, не печелим толкова много.

Така, завистта е мотивирана да разрушава. Политиката на социалистите е конкретно насочена към грабеж – и въпреки привидната загриженост на Сайдър за бедните, неговите конкретни предложения нямат нищо общо с натрупването на капитала и нарастването на реалното благосъстояние, които са библейските начини за преодоляване на бедността. Вместо това, той иска да краде. Добре, това не звучи благотворително. Той иска други хора да крадат. И основният мотив е да бъдат ощетени богатите чрез вота на мнозинството.

Погледнете, първо, едно привидно безобидно изявление за задълженията на мисионерите в бедните страни: “Защо мисионерите толкова често поучават новоповярвалите в бедните страни върху Римляни, а не върху Амос?”[14] В отговор може да се каже, че книгата Римляни е удобно обобщение на християнската теология, и съдържа в сбита форма практически всички основни учения на Писанието (и последните пет глави наистина говорят много за “общността” и нашите задължения един към друг). Нещо повече, Римляни е написана за новоповярвали, а Амос не. Но Сайдър има основание: Амос е също в Писанието. Няма причина защо да не се поучава върху него, докато не стане тълкуване на Евангелието според Маркс. (Еразъм, след като чул лекциите на Джон Колет върху посланията на св. Павел, възкликнал: “Като че чувам самият Платон да говори!”) Вземайки предвид склонността на Сайдър да вижда обществена революция в пророците, тази опасност е наистина доста реална:

Чуждестранните мисионери не трябва да се занимават с политика. Но те трябва внимателно и цялостно да обясняват на новоповярвалите експлозивното библейско послание, че Бог е на страната на бедните и угнетените. Бедните ще научат бързо как да прилагат библейските принципи към собствените си потиснически общества.[15]

Особено, ако им подхвърлим няколко намеквания. Как според Сайдър “подтиснатите” трябва да приложат тези експлозивни принципи? Два конкретни примера са поземлената реформа и национализирането на чуждестранната собственост. (Обичам тези евфемизми. “Аз не крада твоята собственост. Аз я реформирам.”) Забележете моралното изкривяване в призива на Сайдър за поземлена реформа, където той казва, че бедните искат земята на богатите, но богатите не желаят да им я конфискуват. “Нима искаме да продължим подпомагането на тази несправедливост?”[16] (Пропуснал ли съм нещо?) Кражбата е справедливост. Защитата на собствеността е несправедливост. Експлозивно послание, със сигурност. Но не мога да го намеря в моя конкорданс. Вижте дали не се намира във вашия.

Сайдър продължава да споменава с уважение чилийския президент Салвадор Алиенде поради присвояването на медодобивните мини притежавани от американски фирми, на основа на това, че получените високи печалби са отишли при инвеститорите, което е причинило недохранване на милиони деца.[17] Макар че можем да съчувствуваме на положението на тези деца (а понеже сведенията идват право от почтения г-н Алиенде, аз не виждам причина да се съмняваме в достоверността им), проблемът тук е кражбата. Загрижеността за бедните отдавна е служела за оправдание на всякакви престъпления. Юда Искариотски, който беше крадец, е прекрасен пример (Йоан 12:4-6). Онези, които претендират да са толкова възвишени, че да могат да се отнасят към Божия Закон по този начин, трябва поне да имат честността да свалят от себе си фасадата на “библейско християнство.” Но човек, който безсрамно защитава кражбата, не трепва, когато лъже.

Но тук има много повече от тактиката на завистта на Роналд Сайдър, отколкото сме видели досега. Едно сравнително скорошно явление, което не е било предвидено от хора като Самюъл Уилърд, е използването на завистта за манипулиране на обекта на завистта да се чувствува виновен, че му завиждат. Карат го да повярва, че той наистина е отговорен за страданията на другите, че в действителност неговото богатство е причината за бедността на другите хора. Когато завистта е толкова преобладаваща в обществото, когато тя позитивно е насърчавана от нашите ръководители – и особено проповедници – ние я обръщаме върху себе си и се чувствуваме виновни за това, което притежаваме. Основният мотив на социалистическите реформатори е да предизвикат оргия на самобичуване сред притежателите на собственост. Един хумористичен пример е жена, която е нещастна, че тревата й е зелена. Стихчето, което следва, не е предназначено да бъде шега. То се появи съвсем насериозно в The Christian Century:

Приоритети
Моята ливада
Е тучна и зелена,
Захранена със тор.
Почвите на житните полета по света
Все повече обедняват.[18]

Може да се усмихнем на такава наторена глупост. Но следващият пример ни показва ужасните размери, до които може да стигне обърнатата завист. Аз дори не мога да изразя пълното си отвращение – и дълбока покруса – от моралната слепота на един писател в едно скорошно издание на theOtherSide. Рандъл Бейсинджър, учител по философия в един християнски колеж в Канзас, описва своя емоционален смут при успешното раждане на неговия син. Той признава, че “Дълбоко в сърцето си аз исках да прославя Бога за прекрасното събитие, което се случи. Повече от всякога преди това, аз чувствувах подтик да въздам радостна молитва на благодарение. Но думите не идваха.”[19] Защо? Нека прочетем:

Умът ми се луташе между луксозната, приличаща на курорт болница в предградието, в която стоях, и задръстените коридори на болниците в града. Мислех за родителите и бебетата, които скоро трябваше да се родят, които рядко се ползват от предимствата на нашата развита медицинска технология. Биха ли изпитали мъжете от разбитите гета в града същата радост, която и аз изпитвам сега? Дали тези неродени деца имат същото безопасно излизане на бял свят като моя син? Дали майките им минават през родилния процес така добре, както моята подложена на добри лекарски грижи съпруга?

След това кръгът на мислите ми се разшири към родителите в другите области на света. Принудително невежество, лоша хигиена, недохранване, голяма бедност и оскъдна или несъществуваща медицинска помощ – без съмнение те оказват влияние върху много майки и новородени деца. Какво преживяват мъжете на тези жени и бащите на тези деца? Има ли радост при раждането на техните първородни?

Аз мислех за онези, които са живели преди появата на съвременната медицина. За моята жена и мен опасното предродилно положение на нашето неродено дете въобще не представляваше опасност. Но за безброй родители през миналите столетия опасността е била реална – и често смъртоносна. Тези скърбящи бащи, макар и отдалечени във времето, присъствуваха много реално и доста обезпокоително в ума ми.

Изправен пред всичкото това страдание в миналото и настоящето, как да се моля? Трябваше ли да прославям и да благодаря на Бога за това, което изпитвам?

Да благодаря на Бога за всичко, което се беше случило, означаваше да предположа, че Бог беше причинил това да се случи. На пръв поглед това изглежда доста приемливо. Но аз се свих, тъй като разбрах докъде води това в крайна сметка, защото ако Бог провиденчески е причинил тези добри неща да се случат в нашия живот, тогава не трябва ли Бог също така да е пряко отговорен за мизерията, болката и смъртта на толкова много хора по света?

Със сигурност бих могъл да прославям Божията милост към мен, но какво щеше да означава това за Божия характер, предвид грозотата и злото, в които живеят толкова много други хора?

И така, аз не можах да принудя себе си да произнеса тази молитва. Не можех да благодаря на Бога за това, че е милостив към мен, докато пренебрегва отчаяните нужди на толкова много други. Знаех, че ако това е Богът, Който имаме, тогава нашият Бог не е справедлив. Ако това е Богът, Който имаме, то тогава нашият Бог е поне непряко отговорен за злото по света. А това не е Богът, Който аз искам.

Освен това, мислех аз, такава молитва не би била много реалистична. Звучи просто и набожно да кажеш, “Благодаря ти, Боже, за това, което направи в моя живот.” Но доколко това отговаря на действителността? Не бяха ли множество фактори “от този свят” решаващи за успешното раждане на сина ми?

Защо моята жена да не даде живот на едно здраво дете? Тя живее в общество и време, където са на разположение огромни медицински познания и услуги. Тя е добре образована. Тя знае как да използва предимствата на най-добрите медицински удобства. Тя има необходимите пари за най-добрите медицински грижи. И тя е член на обществено-икономическа класа, която й дава лесен достъп до всичко това.

Жребият на живота вече е хвърлен. Жена ми и аз сме сред късметлиите. Изобилие от социални и исторически фактори са изиграли главната роля за нашето благосъстояние. А липсата на тези фактори често носи трагедия за останалите. До голяма степен ние просто сме на правилното място в правилното време. . . .

Колко лесно и естествено щеше да бъде за мен да благодаря на Бога за това, че е направил раждането на жена ми да се окаже правилно. Би било набожно. Но една такава молитва би ме насърчила да се съсредоточа само върху това, което се случва в моя живот – или в живота на моето семейство, което е едно и също. И правейки така, аз щях да стана по-малко чувствителен към нуждите на другите.

В допълнение, като подчертаваме пряката заслуга на Бога за нашите лични благословения, ние пренебрегваме онези обществени и икономически фактори, които са направили благословенията възможни. И имайки предвид начина, по който е устроен нашият свят, същите тези фактори често причиняват неизговорими трудности за другите. Като се позоваваме на Божественото провидение, ние пренебрегваме тази действителност. Ние не трябва да се занимаваме сериозно с факта, че толкова много от нашите благословения са изградени на гърба на бедните.[20]

Обикновено статиите в theOtherSide ме ядосват. Тази също ме накара да заплача – не толкова поради манипулатора чрез вина, който може да напише подобен боклук, колкото заради неговия син, който ще трябва да израсне в такава атмосфера. Фактът, че този боклук става все по-популярен, показва, че ние сме на ръба на общественото самоубийство.

Цялото “служение” на Сайдър може да се разглежда като служение на манипулиране чрез вина. Неговата басня за индийската министър-председателка, която заплашва да избие милиони хора, кара нас да се чувствуваме отговорни.[21] Съединените Щати имат “несправедливо разделение на земните храни и ресурси,”[22] и нашето право да ги използваме е превъзхождано от “човешките” права на останалия свят.[23] Бедните народи страдат, защото ние използваме повече торове,[24] ядем повече риба[25] и говеждо месо,[26] и въобще консумираме повече от другите хора.[27] Белите ученици са виновни за “ужасния грях” да имат по-добро образование и следователно по-добри възможности за работа, тъй като техните родители са ги извадили от държавните училища.[28] Ние сме виновни за това, че Мексико потиска своите фермери;[29] всички ние сме виновни за печалбите, които реализират американските фирми в другите страни – печалби, които представляват “чуждестранна помощ” от бедните хора към нас.[30] Печалбите от тези страни са “несправедливо високи.”[31] “Всеки северноамериканец печели от тези структурни несправедливости . . . вие участвате в несправедливи структури, които пряко допринасят за глада на милиард нещастни ближни.”[32] “Правилният извод е, че несправедливостта е вградена в някои от нашите основни икономически институции”[33] – дотолкова, че “е невъзможно за живеещите в Северна Америка да не са въвлечени в несправедливи обществени структури.”[34] Ако имате проблеми с бремето на тази всичката вина, Сайдър ви дава малко утеха, като бърза да поясни, че той не “иска да каже, че 214 милиона американци носят сами отговорността за всичкия глад, недоимък и несправедливост в днешния свят.” Не? Разбира се, не: “Всички страни в северното полукълбо са пряко въвлечени.”[35] Поне не сме сами. И, Сайдър щедро включва себе си в това бичуване. Той признава, че е дал 50 долара за да си купи още един костюм, а “тези пари биха хранили едно гладуващо дете в Индия около година.”[36] И така, ако живеете на този континент, е трудно да сте праведен през цялото време. Като си помисля, парите, които съм похарчил за книгата на Сайдър, щяха да хранят това дете един месец.

Разумното сърце е живот на тялото;
А завистта е гнилост на костите.

(Притчи 14:30)

Завистта унищожава човека, който я извършва. Той не работи за бъдещето и за Божията слава. Не може да изпълни целта, за която е създаден. Неговото раздразнение нараства: той не може да се радва на това, което притежава, тъй като е разяждан от това, което другите имат, или – когато обърне завистта срещу себе си – от това, което другите нямат. До определена степен трябва да приемем буквално този стих: завистта има много сериозни физически последствия. Тъй като човек е цялостно същество, Божието проклятие против греха засяга целия човек. Съвсем буквално може да бъдете изяден от завистта.

Нещо повече, завистта е гнилота за основите на обществото. Ако обществената етика е унищожаване на всеки, който притежава нещо, което другите нямат, резултатът е хаос. И ако се страхувате от завистта на другите, Вие няма да произвеждате. Успехът и производителността стават опасни, и цялото общество запада. Завладяната от завист цивилизация има гнилота в костите си: тя е обречена на изчезване. “Яростта е жестока, и гневът е като наводнение; но кой може да устои пред завистта?” (Притчи 27:4) Нанесената обществена гнилост е ужасяваща, както е описана от Едуард Банфийлд в Моралната основа на изостаналото общество.[37] Джордж Гилдър е прав: “Далеч по-истинно е да кажем, че причината за бедността е широкоразпространеното вярване, че богатството поражда бедността, отколкото че богатството наистина я причинява.”[38]

Единственото лекарство за тази болест е “разумното сърце” – отношението на задоволство от Божието провиденческо управление във вашия живот. Бог е единственият, Който издига и сваля, и Вашите предимства – или тяхната липса – са от Него. Самюъл Уилърд казва това през 1706: “Ние никога не сме зле поради това, че някой се радва на изобилие; от Бога е, че неговото състояние е такова, и то по никакъв начин не прави нашето да е по-различно отколкото е . . . Да се завижда на хората за изобилието, което Бог им дава, означава да ги мразим без причина; или без те наистина да са ни обидили или предизвикали. Това е обвинение срещу Божественото Върховенство; Бог е Който издига или сваля хората; Той върховно разполага с всичките дела на човешките деца. Това предполага грешка в Неговото управление на света, като че ли Той се отнася несправедливо и не разпределя Своите благости в мъдрост и праведност. То завижда на Бога за Неговата слава в света, тъй като се гневи, че Той е прославян от други хора; понеже си мисли, че като прави това, другият го превъзхожда по блясък и затъмнява неговата собствена светлина. То презира и се отнася към даровете и благословенията от Бога като че те са загубени, понеже не са съсредоточени върху него.”[39]

Ако сте в нужда, Библията ви заповядва да се молите (Филипяни 4:6-7), да бъдете доволни (Филипяни 4:5, 8, 12) и да работите (1 Солунци 4:11); а Бог, Който чува вика на бедния, ще снабди всички ваши нужди (Филипяни 4:19). Ние имаме богат Баща, и под Неговата грижа можем да бъдем в мир, независимо от нашето финансово състояние. Но това изисква покорство към Него, като Го търсим като Извор на благосъстояние (Второзаконие 8:18), и като намираме своето щастие в покорството към Неговия закон.

Божият закон наистина носи физическо, материално благословение на обществото. Най-малкото поради това, че обществената етика не е завистта, а покорството към Бога. Това създава както обществена стабилност, така и икономически растеж. Земята благоуспява, когато хората са поне външно покорни на библейския закон; когато позволяват на ближните си да преуспяват; когато позволяват дори нечестивите хора – докато остават външно покорни – да обработват земята. Бог ще се заеме с нечестивите (Псалм 37:1-11), и ако междувременно те спазват Неговите заповеди, няма за какво да се тревожим.

Лесно е да обвинявате обществото около вас. Но не забравяйте: вие сте обществото; извадете гредата от собственото си око, а не търсете законодателството и дългата ръка на държавата да извади сламката от окото на ближния ви. Завистта е измама. Тя ще разруши вашето обществото много повече от всеки, измислен или реален, враг. Библейската етика на задоволство не означава липса на стремеж или амбиция. Тя не означава апатия или бездействие спрямо истинската несправедливост в света. Но тя означава, че не сме революционери. Ние не гледаме нито към държавата, нито към хаоса, за да постигнем личностна изява или подобряване на обществото. Нашата цел е господството под Божията власт. Ние се стремим към прогрес в рамките на стабилна структура, определена от Божия закон.

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако имате в сърцето си горчива завист и крамолничество, недейте се хвали с това та да лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска; защото дето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. Но мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците. (Яков 3:13-18)

Политиката на завист и вина не е нищо друго освен класова омраза и борба. Тя е отрова за душата, гнилота, която разяжда основите на обществото. Няма общество, което да може дълго да оцелее от нея: народ, който не успее да я победи чрез вяра и покорство, ще пропадне. Както видяхме, тя принизява човека до безсилие и объркване; човекът, който се е предал на нея, не може дори да се моли. А това със сигурност е социологията на Сатана. Тя е на една крачка от ада.


[1] Samuel Willard, A Compleat Body of Divinity (New York: Johnson Reprint Corporation, 1969), p. 750.

[2] Helmut Schoeck, Envy: A Theory of Social Behaviour (New York: Harcourt, Brace & World, Inc., 1970), p. 17.

[3] James Billington, Fire in the Minds of Men: Origins of the Revolutionary Faith (New York: Basic Books, Inc., 1980), p. 290. Арт Гиш, съвременен евангелистки социалист, прави подобно изявление: “Капитализмът, тоест системата на частна собственост и конкуренция, е сама по себе си кражба” (Robert G. Clouse, ed., Wealth and Poverty: Four Christian Views of Economics [Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1984] p. 76).

[4] Willard, p. 751.

[5] Henry Hazlitt, The Conquest of Poverty (New Rochelle, NY: Arlington House, 1973), p. 126.

[6] Виж Ludwig von Mises, Socialism: An Economic and Sociological Analysis (London: Jonathan Cape, 1951), pp. 436, 457ff., 531; виж също разглеждането на роптаенето в Herbert Schlossberg, Idols for Destruction: Christian Faith and Its Confrontation with American Society (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1983), pp. 51-59, 69-74.

[7] Sider, Rich Christians, p. 54 [p. 47].

[8] Ibid., p. 153.

[9] Ibid., p. 73 [p. 65].

[10] Ibid., p. 77 [p. 69].

[11] Ibid., p. 84 [p. 76].

[12] Ibid., [p. 76].

[13] Billington, p. 6. Курсивът е мой.

[14] Sider, Rich Christians, p. 208 [p. 198].

[15] Ibid., pp. 208f. [p. 198].

[16] Ibid., p. 160.; ср. p. 218 [ср. p. 150, 214f.].

[17] Ibid., pp. 161f.; ср. неговия призив за “национализация,” p. 145 [ср. p. 134]. Както винаги, Р. Емет Тайръл удря точно в целта: ”Без значение колко варварски е един режим в Третия Свят през 70-те, стига да е достатъчно антиамерикански, той обикновено може да намери поне един услужлив американски защитник.” R. Emmett Tyrell Jr., The Liberal Crack-Up (New York: Simon and Schuster, 1984), p. 160.

[18] Charlotte Mann in The Christian Century (June 11-18, 1975), p. 596.

[19] Randall Basinger, “One Father’s Prayer,” theOtherSide (December, 1980), p. 20.

[20] Ibid., pp. 21f.

[21] Sider, Rich Christians, pp. 14ff.

[22] Ibid., p. 18.

[23] Ibid., p. 210 [p. 194].

[24] Ibid., p. 151.

[25] Ibid., p. 156.

[26] Ibid., p. 158f. [pp. 148ff.].

[27] Ibid., p. 153, 162 [ср. pp. 144ff.].

[28] Ibid., p. 132f. [pp. 117f.].

[29] Ibid., p. 159 [p. 148].

[30] Ibid., p. 161.

[31] Ibid., p. 162.

[32] Ibid., [p. 155]. Курсивът е мой.

[33] Ibid., [p. 155].

[34] Ibid., p. 148 [ср. p. 137]. Курсивът е мой.

[35] Ibid., p. 139 [ср. p. 124]. Курсивът е мой.

[36] Ibid., p. 174 [pp. 165f.].

[37] Edward C. Banfield, The Moral Basis of a Backward Society (New York: The Free Press, 1958); виж особено pp. 83-101.

[38] George Gilder, Wealth and Poverty (New York: Basic Books, Inc., 1981), p. 99.

[39] Willard, pp. 750, 752.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев