Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“Най-сериозно е несправедливото разпределение на земните храни и ресурси.”

(Ronald Sider, Rich Christians in an Age of Hunger, p. 18)

 

“Ето, Моите слуги ще ядат, а вие ще гладувате;
Ето, Моите слуги ще пият, а вие ще жадувате. . . .
Защото който е благословен в земята,
Ще бъде благословен от Бога на истината”

(Исая 65:13-16)

 

14

ПРОРОЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ

Социалистите често използват старозаветните пророци, за да оправдаят своята политика на тоталната държава. “В края на краищата, пророците са били против угнетяването на бедните; също и ние,” казват те. На пръв поглед, това може да изглежда убедително. Пророците често се сблъскваха с богатите хора и постоянно предупреждаваха за опасностите на алчността и материализма. Те проповядваха срещу съвсем реалното потисничество и онеправдаването на бедните, и казваха на хората, че такива деяния ще доведат до Божието осъждение. Тъй като има подобни елементи в бълнуванията на социалистите, тяхното отъждествяване с пророците може да изглежда вярно. Но както ще видим в тази глава, разликата между библейските пророци и “библейските социалисти” е наистина огромна – и както Сайдър казва в друг контекст, “пропастта се задълбочава с всяка година.”

Служението на пророците беше изявяването на Божия Закон и прилагането му към съвременната ситуация. Пророците служеха като пратеници на заветния законов ред към теокрацията на Израел, изисквайки връщане към принципите на обществената структура, личното поведение и поклонението, очертани в Мойсеевите книги. Както казва Е. Дж. Янг, те бяха “пазители на теокрацията”: “Пророците трябваше да изграждат на основата на Мойсеевия Закон и да разясняват този закон на народа. Така те бяха защитници и пазители на принципите, върху които Бог беше основал теокрацията.”[1]

Мередит Клайн с право характеризира пророците като прокурори, Божии посланици пратени да напомнят на Божиите васали за техните заветни задължения и да предупредят хората за последствията от непокорството. “Задачата на старозаветните пророци, тези пратеници на Яхве, да наложат спазването на завета даден на Израел чрез Мойсей, със сигурност трябва да се разглежда в законовата рамка на заветния съдебен процес.”[2]

Затова пророците бяха твърдо основани в библейския закон. Те не отиваха отвъд него, а просто го прилагаха към проблемите на обществото и заповядваха на хората да се покаят от греховете си и да се върнат в пътя на покорството към Божия закон. Всичко, което говореха, беше в пълно съответствие със закона. Това означава, че макар да бяха много загрижени относно угнетяването на бедните – между другото, това не беше тяхната единствена грижа – те никога не защитаваха политика на тотална държава за подобряване на ситуацията. Никога няма да прочетете за старозаветен пророк, който отправя призив за регулиране на наемите, закони за минимална работна заплата или гарантирани работни места. Те никога не изискваха правителството да напечата повече пари или да увеличи кредитирането. Не настояваха за чуждестранна помощ, национална система за здравеопазване или ограничаване на печалбите. Не се опитваха да институционализират завистта и да узаконят кражбата. Вместо това те работеха да възстановят Божия закон във всяка област. Това е основната разлика между пророците и социалистите. Макар че и двете групи говорят за бедните, тяхното съдържание, методология и цели са напълно противоположни.

Това може да бъде изобилно показано чрез задълбочено изследване на цялата пророческа литература, но то само по себе си би представлявало една цяла книга. Затова ще ограничим нашата област на изследване до един пророк, който над всички други изглежда любимец на социалистите. Това е пророк Амос. Ако има един единствен човек в цялото Писание, който порицава греховете на потисничеството и икономическата несправедливост, това е Амос. По тази причина социалистите се хващат за неговата малка книга, за да оправдаят държавни решения на всички проблеми – но както ще видим, без нито частица действителна подкрепа от пророка.[3]

Амос започва служението си около средата на осми век пр. Хр. Изпратен от Бога от южното царство Юда, където е бил земеделец и овчар, той отива в северното царство Израел, за да ги предупреди за предстоящия съд. По това време Израел е в период на голямо богатство и благополучие, но също така е в състояние на “забравяне на завета,” за което се говори във Второзаконие 8:11-20:

Внимавай да не забравяш Господа твоя Бог, и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, да не би, като ядеш и се заситиш, и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко, което имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел от Египетската земя, от дома на робството . . . да не би да речеш в сърцето си, Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но, да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес. Но, ако забравиш Господа твоя Бог, и отидеш след други богове, служиш им, и им се покланяш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени. Ще бъдете изтребени, както народите, които Господ изтребва пред вас. Защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.

Точно това става в дните на Амос. Израел през осми век забравя Бога като източник на богатство. В резултат и църквата и държавата са корумпирани, богатите потискат бедните, съдилищата са контролирани чрез подкупи, а политическите лидери наблягат на военната мощ над благочестието като средство за сигурност. Обществото е станало толкова извратено, че хората не могат вече да различават доброто от злото. Амос идва при тях с послание за вечната власт на Божия закон, за Божието осъждение върху непокорните и за спешната нужда от покаяние.

След като привлича тяхното внимание чрез осъждане на греховете на околните народи (1:3-2:5) – факт, който показва валидността на Закона извън границите на теократичните царства на Израел и Юда – Амос обръща оръдията си срещу Израел и се заема незабавно с неговите грехове в икономическата област. Праведни хора биват осъждани, защото техните по-богати врагове подкупват съдиите, и бедни хора биват продадени в робство за един чифт обувки (2:6). Вместо да се покоряват на законите, заповядващи милост спрямо бедните братя (Левит 25:25-28), богатите израилтяни ги тъпчат в праха. Има чудовищен разврат, вероятно дори церемониална проституция (2:7). В нарушение на законите за дълговете (Второзаконие 24:10-13) залогът на бедния бива задържан – и едновременно с това хората се преструват на набожни и благочестиви, като дръзват дори да показват “печалбите” от греховете си в местата за поклонение (2:8). Техният отговор към хората, които им носят Божието слово, е да се опитат да ги развратят, а когато това не успява – да им забранят да говорят (2:12).

Амос включва в своето изобличение и богатите жени на Израел (4:1-3), като ги нарича “Васански крави.” Васан е бил добре напояван, плодороден район, и естествено добитъкът от Васан е бил доста угоен – което е точно това, което Амос посочва в тези жени. Той ги обвинява в потискане на бедните и в съсипване на нуждаещите се. Това обвинение не е защото те действително лично са направили нещо срещу бедните, тъй като те вероятно съвсем рядко са общували с бедни хора. Основанията за обвинението са техните скъпоструващи искания към техните съпрузи. Тяхното себеугаждане съсипва онези, които са под тях. Как е възможно това? Социалистическият мит – че богатството само по себе си е причина за бедността – не се подкрепя тук. Има няколко възможни начина, по които техният разпуснат начин на живот може да предизвика угнетяване. Тъй като бедните в Израел са били пренебрегвани, разкошът на тези жени вероятно е купуван за сметка на Десятъка, безлихвените заеми, пабиръка и др. Слабите им съпрузи не са можели да дават на бедните, защото алчността на жените им не е позволявала те да се покоряват на Божиите закони в тези области. В допълнение, те без нужда са вкарвали хора в робство, с цел по-скоро да получат бързи пари, отколкото да бъдат милостиви. Може би са вземали като залог средствата за производство на бедния човек, в нарушение на Божия закон (Второзаконие 24:6). Вероятно, също така, са вземали лихва от благотворителните заеми.

Съществуват много възможности да се направят краткосрочни финансови печалби чрез престъпване на Божия закон и угнетяване на бедните. В наши дни сме изобретили методи, които са дори по-сложни. Един начин, по който американците от средната класа потискат бедните чрез разточителния си начин на живот, е начинът на плащане. Какво прави един среден човек, когато иска нова стерео уредба, автомобил или хладилник? Дали отива и плаща за стоката с плодовете на своя собствен труд? Не и ако заложите вашата кредитна карта. Той “купува” на кредит (т.е. дълг). Това е пожелание, а пожеланието е грях (Колосяни 3:5). Икономическият резултат от тази широко разпространена практика е инфлация, тъй като банковият кредит е възможен чрез абсолютно небиблейската практика на частичен банков резерв (банките дават назаем многократно повече пари, отколкото действително имат в резерв). С един импулс на компютъра, Хоп! Чисто нови пари! Когато тези новосъздадени пари се въвеждат на пазара, схемата на търсенето и предлагането получава лъжливи данни и цените започват да нарастват. Тези по-високи цени са неудобни, но приемливи за длъжниците от средната и висшата класа. Но бедните не могат да купуват на надутите цени, причинени от алчността на техните ближни. Можем да обвиним държавната система на Федералния резерв за позволяването на тази безбожна практика, а също и банките за печалбите им от това, което в същността си е кражба. Но държавата не би позволила това, ако ние не го желаехме. Например, ако държавата дава безплатни обеди от въшки и личинки на американците от средната класа, няма да има желаещи, защото ние не искаме да ядем такива неща. Всяка държавна услуга би се провалила, ако никой не я приема. Но заради нашата алчност ние искаме увеличение на кредитите, а държавата ни го дава. По такъв начин ние тънем в нашия финансов разкош, самодоволно забравили факта, че сме откраднали от ближния и сме смазали бедните. Пророческото изобличение срещу тлъстите израелски крави е напълно валидно за нас днес. Бог ги осъди за тяхната угнетителна алчност, и Той ще осъди и нас.

Системата на частичен банков резерв може да работи срещу всяка група, в зависимост от това коя група хора успее първа да се добере до новосъздадените пари. Например, ако федералното правителство работи на голям дефицит – ако!!! (малко хумор) – и управителният съвет на Федералния Резерв се намеси и изкупи част от държавните облигации като създаде декретни пари, правителството ще изхарчи новосъздадените пари за субсидиране на своите покровители. Ако това са получателите на социални помощи или пенсионерите на държавни пенсии, тогава тези групи хора ще спечелят временно (поне докато инфлацията унищожи стойността на парите, да не говорим за обществения ред). Икономически притиснатите хора от средната класа, които разполагат с малко пари, може да не решат (или да не са в състояние) да влязат в дългове. Така те ще видят спестяванията им да изтекат в инфлационния канал, докато бедните, които нямат спестявания, поддържат жизнения си стандарт чрез своя лесен достъп до “индексираните” социални помощи. Те първи вземат декретните пари, изразходват ги преди те да се обезценят, и оставят бизнесмените и семействата от средната класа да държат торбата – “торбата” е спестовни влогове, пенсионна програма, годишни дивиденти или спестовни застраховки-живот, пълна с книжни пари, които не струват нищо.

При системата на частичен банков резерв, която днес е повсеместна, си заслужава да си облагодетелствана група, която първа има достъп до декретните пари, преди тяхната покупателна способност да се стопи. Накрая можем да очакваме класова война, както става в Германия в годините на масовата инфлация, 1921-23. Всеки иска да бъде облагодетелствуван в надпреварата с ценовата инфлация, която на свой ред е породена от паричната инфлация. Така, като гледа краткосрочно и гласува за основана на дълг парична система, съвременният гласоподавател от средната класа обрича на унищожение обществения ред, който позволява икономическите ползи да се насочват към средната класа – обществен ред, основан на доброволна размяна, договори, обществен мир и честни пари. Икономическото невежество, съчетано със завист и мотивирано от лъжливо чувство за вина, може да доведе до опустошителна социална криза.

Амос също атакува тези хора за тяхната празна религия (4:4-5; 5:4-7). Макар че обикновено се твърди, че религията представлява опит на човека да се доближи до Бог, това не е истина. Никой не търси Бога (Римляни 3:11) и Павел ни казва, че истинската цел на голяма част от религиозната дейност на човека е да прикрие неговото бягство от истинския Бог (Римляни 1:18-25). Това стана с Израел. Израилтяните използваха поклонението, опитвайки се да избягат от Бога и от изискванията на Неговия закон. Те хвърляха безполезен религиозен боклук към Бога, когато Той изискваше от тях правосъдие. Потисниците в Израел бяха станали експерти в някои външни изяви на религията – нещо като търговец на наркотици, който строго спазва закона за движение по пътищата. Но Бог не може да бъде измамен. С цялата си религиозност, те смазваха бедните, измъкваха подкупи от тях, не им отдаваха правото в съдилищата, и живееха охолно с доходите, придобити чрез кражба (5:11-12). Хората, които се противопоставяха на тези практики, биваха заставяни да мълчат, и така мнозина не показваха открито неодобрението си (5:10, 13). Набожните действия на тези потисници – празници, събори, приноси и химни – бяха мерзост пред Бога и Той изрази своето пълно отвращение от тях: “Мразя, презирам . . . няма да благоволя . . . няма да приема . . . нито ще погледна . . . отмахни . . . не ща да слушам. . . .” (5:21-23). Бог желае не нашите жертви, а нашето покорство (1 Царе 15:22-23; Исая 1:11-20). Той заповядва: “Нека тече правосъдието като вода, и правдата като поток, който не пресъхва” (5:24).

Но поклонението на Израел не беше просто лицемерно. То също беше синкретично, примесено с езичество (5:25-27). Народът имаше история на отстъпничество: дори по време на 40-те години скитане те постоянно изпадаха в идолопоклонство, а тяхното поклонение на истинския Бог беше смесено с измама. Явно, Израел наистина носеше със себе си езически капища, когато преминаваше пустинята – и след всичките тези години хората не се бяха променили. Техните “жертви” съвсем не бяха истински. Бог може да види разликата между истинското поклонение и нашият покръстен светски мироглед. Ние не можем да вземем Богатите християни във века на глада, да я подвържем в кожа и да я наречем “християнска икономика.” Нито пък можем да поръсим светена вода по нашето нечестиво презрение към бедните и угнетените, като отказваме да дадем необходимата помощ, и да наречем това “християнско настойничество.” И двете са незаконни.

Амос продължи да порицава израилтяните за тяхното безбожно упование в “Самарийската планина” (6:1). Те бяха самодоволни в своето отстъпничество, поради тяхната предполагаемо непревзимаема крепост там (а тя наистина беше силна; когато асирийците нахлуха, обсадата трая три години). Истинската национална сигурност може да дойде единствено от Божията щедра ръка: това е благословение, което Той дава в отговор на национално покорство (Второзаконие 28:7). Не зачитайки своята отговорност пред Бога, Израел “отдалечава деня на злото” (6:3), надути в тяхната деистична вяра, че Бог не се занимава с икономика, като предполага, че “Господ няма да стори ни добро, ни зло” (Софония 1:12). Съдът, мястото на справедливостта, е станал място за насилие и угнетяване (6:3). Управниците смятаха това за натрупване на власт, но в действителност то подпечата тяхната гибел. Бог беше видял.

В своя окончателен списък с престъпления на Израел (8:4-6) Амос отново говори за угнетяването на бедните. Израелските бизнесмени се терзаеха и притесняваха относно законите за съботата; те искаха да работят – но тяхната “работа” беше беззаконна. Те мамеха клиентите с подправяне на своите мерки и теглилки. Те надуваха паричното предлагане като обезценяваха парите. Единствената цел на стопанската им дейност беше поробване на другите и поставяне на хората под тяхната власт. Спомнете си, Божиите закони бяха основани върху милост: робството беше милостиво средство, което правеше бедния длъжник способен да стъпи отново на краката си – и дори тогава то беше крайна мярка. Бог заповяда на богатите да възпират исканията си към хората, които са безпомощни, и да избягват да вземат и последния петак от нуждаещия се. Но много бизнесмени в Израел отказваха да слушат. Цялата им икономическа дейност беше изчислена да смаже онези, които са под тях.

Поради всичките тези неща, Амос обяви присъда: Израел ще бъде унищожен от Асирия и ще бъде взет в плен. Никой няма да се спаси (2:13-16; 4:2-3; 9:1-4) и само малък остатък ще оцелее (3:12; 5:3). Нещо повече, тъй като те постоянно отхвърляха Божието слово, Той ще им прати “Библейски глад”: Божието Слово ще бъде отнето и народа няма да може да чуе спасителното послание на Божието откровение (8:11-13).

Посланието на Амос говори много за икономическите нарушения на Божия закон. Израилтяните не бяха просто виновни за пропускане на сутрешните молитви – наистина, тяхната религия беше много посветена. Амос говори много силно към нас днес. Не можем да избягаме от изискванията на Божия закон. Иронично, в последното прогласяване на съд (9:1) Господ се появява до олтара, в самото място, където Израел желаеше да се скрие от Него. Ние никога не можем да се скрием. Не можем да си измисляме наш, собствен бог – бог, който да е толкова удобно “духовен,” че да можем да се отървем безнаказано с всякакво лукаво икономическо потискане, което пожелаем. Бог е такъв, какъвто Той казва, че е. Ако пренебрегваме законите Му, докато претендираме, че сме Негов верен народ, само ще си навлечем по-тежко осъждение. Израел отхвърли Божието слово дадено чрез Амос, и скоро след това беше унищожен. И ние ще бъдем унищожени, ако продължаваме с нашата безверна, неблаготворителна религия.

Но Амос никога не се позовава на социализма или тоталната държава, за да открие отговорите. Той никога не казва, че е грешно да правиш печалба, или несправедливо да притежаваш имот. Грешното в тези неща беше фактът, че бяха придобити чрез нарушаване на конкретни членове на Божия закон. Той не се опитва да предизвика завист, като сравни доходите на богатите и бедните и след това да предположи, че богатството на богатите е несправедливо. Той назовава техните грехове: грабителство, лицеприятие в съда, лъжливи мерки и теглилки, обезценяване на парите, непокорство на законите за бедните, лъжлива реклама, прелюбодейство, религиозен синкретизъм, лицемерие и т.н. Той не каза, че печалбите са несправедливи само защото са високи. Той не иска да се изпрати чуждестранна помощ на онези езически народи, които ще да обеднеят поради Божието осъждение върху тяхното безбожие. И най-категорично, той не изисква държавна намеса на пазара. При цялото си осъждане на греховете на Израел, той никога не губи от поглед Божия закон. Той представя символично закона като отвес (7:6-9), мерило, по което народът ще бъде съден (ср. Исая 28:17). За Амос стандартът за съд не беше нито той самият, нито чувствата на бедните, нито теориите на икономисти, били те признати или непризнати. Той знае, че “грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4).

Роналд Сайдър и другите заявяват, че съживяват посланието на пророците, като призовават за състрадание към бедните. Но разликата по този въпрос е съществена. Съвременните социалистически пророци са отхвърлили отвеса, мерилото на Писанието. Макар че призивът на Сайдър за справедливост е достоен за похвала, неговият стандарт за справедливост е в действителност беззаконен. Той не изисква заедно с библейските пророци връщане към библейските закони, които заповядват лична грижа за бедните. Вместо това той изисква държавна намеса, социалистическа идея, която Библията отхвърля напълно. Той също защитава кражбата чрез мнозинство, като си мисли, че ограбването на богатите ще помогне на бедните. Но Божиите благословения не идват от умножаване на престъпленията. Това може да доведе до по-бързо унищожение, и на богатите, и на бедните.

Амос искаше справедливост. Но той я определя като покорство към Божия закон. Той искаше гладните да се нахранят. Но виждаше, че това може да стане единствено чрез връщане към Божието Слово. И се надяваше, че това ще се случи един ден. Ако хората се покорят на Божиите закони, Той ще ги благослови по всякакъв начин – и едно от тези благословения (което е невъзможно в социалистическа държава) е увеличена производителност:

“Ето, идат дни, казва Господ,
когато орачът ще стигне жътваря
и линотъпкачът сеяча,
От планините ще капе сладко вино,
и всичките хълми ще се стопят.” (Амос 9:13)

Когато на благочестивата стопанска дейност не се пречи и хората посветят себе си да прославят Бога чрез разработване на производителните възможности на земята, като се покоряват на Неговите закони и се грижат за нуждаещите се, помнейки, че Бог дава силата за придобиване на богатство – Той ще отвори небесните прозорци за тях, правейки земята да даде плода си в удивително изобилие. Пророчеството на Амос за производителността ще се изпълни, но само когато нашият народ се върне при своя Бог и при законите на Писанието. А чрез изопачаването на посланието на пророците Роналд Сайдър единствено отлага този ден на изобилие. Вместо това, той всъщност помага да се сбъдне друго от пророчествата на Амос:

“Ето, идат дни, казва Господ Йеова,
когато ще пратя глад на земята. . . .”


[1] Edward J. Young, My Servants the Prophets (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1952), p. 82.

[2] Meredith G. Kline, By Oath Consigned: A Reinterpretation of the Covenant Signs of Circumcision and Baptism (Grand Rapids: William B. Eerdmans Publishing Co., 1968), p. 52.

[3] Част от този материал е адаптиран от моята рубрика “Studies in Amos,” публикувана в The Chalcedon Report (P. O. Box 158, Vallecito, CA 95251) от януари до август 1980. Виж моя коментар върху Амос, който предстои да бъде публикуван.





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев