Производителните християни
Съдържание
Предисловие
от Гари Норт

Предговор
Въведение

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15

Глава 16
Глава 17

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Речник
Библиография

   

Производителните християни във века на манипулаторите
чрез вина
  Home     Дейвид Чилтън  

 

“. . . напрежението (чувството на вина), което споменавате, е присъщо на посланието. . . . “

(Ronald Sider, The Wittenburg Door, Oct./Nov. 1979, p. 15)

 

“Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.”

(Изход 20:16)

 

15

ПОДГОТОВКА НА ЦЪРКВАТА ЗА РОБСТВОТО

Политиката на държавна намеса не постига своите заявени цели. Тя не може да го направи, защото е в нарушение на Божиите заповеди, а това е Божият свят. Чуждестранната помощ не помага на бедните; контролът на цените създава неуравновесен, хаотичен пазар; законите за минимална заплата водят до безработица; ограничаването на печалбите увеличава потребителските разходи; наложеното със сила икономическо равенство означава коренно политическо неравенство; накратко, всички опити да се премахне бедността чрез държавата служат единствено тя да бъде увеличавана по един или друг начин. Но също видяхме, че тоталната държава има друга, често прикривана цел: власт над хората. Този стремеж към власт е единственото нещо, което тоталната държава може да задоволи – и това трае само докато Бог задържа Своето осъждение. Искането за тотална държава е едно искане за контрол – нито повече, нито по-малко. Истинската цел на нарастващата държавна намеса е тоталитаризъм.

Каква роля играе Роналд Сайдър в установяването на тоталитарната държава? Макар той постоянно да призовава за тотална държава, това не е главната цел на книгите, издадени от негово име. В наше време има мнозина, които се опитват да ни убедят, че имаме нужда от по-голям Голям Брат. Но функцията на Сайдър в Революцията е много по-специализирана. Независимо дали е пресметлив пропагандист или просто невежо оръдие в ръцете на други (доказателствата сочат, че по-скоро е първото), той служи на каузата на тоталитаризма по начин, по който например Маркс или Кейнс не са могли. Това е поради два фактора: неговата област на действие и неговото послание.

Полуофициалното положение на Роналд Сайдър като теолог му дава уникален достъп до такива позиции на влияние, които са невъзможни за другите етатисти. Той твърди, че е християнин, и неговите писания са пълни с библейски цитати. Той преподава в училище, което обучава хора за църковно служение. Канен е да говори в християнски църкви, колежи, семинарии и конференции. Неговите книги се разпространяват от една от важните християнски издателски къщи и аз още не съм виждал християнска книжарница, в която да няма неговите книги. (Една книжарница близо до моята къща отказва да продава всякакви книги, които защитават библейския закон, докато книгите на Сайдър, защитаващи кражбата, са изложени най-отпред.) Негови статии се публикуват във водещи християнски списания; очевидно той има могъща платформа на влияние. Посланието му се слуша и все повече се приема. (Като говорех с една християнска учителка, с която наскоро се запознах, използвах думата библейски. Тя веднага предположи без никаква причина, че говоря за Сайдър и Евангелистите за обществено действие).

Конкретното послание на Сайдър е послание на вина. В една предходна глава отбелязахме някои от многото начини, по които той се опитва да ни накара да се засрамим, да се смутим и почувствуваме унизени поради благословенията, на които се радваме под Божията ръка. Чрез своята умела манипулация на лъжи, изопачаване на фактите и погрешно тълкуване на Писанията той отвсякъде насочва завист против нас. След това завистта се обръща и става вина – не в библейския смисъл на действително, морално нарушение на Божия закон, а психическа и социологическа вина, чувство на отговорност за завистта на другите. А може би няма по-важно оръдие на тоталитаризма от способността да се предизвика чувство на вина.

Как става така? Това става поради взаимовръзката между вината и загубата на свободата. Ако човек е роб на вината, той става безсилен. Детето, което се чувствува виновно за това, че не си е написало домашното, не е способно да погледне уверено съучениците си и учителя. Бизнесменът, който се чувствува виновен за някаква направена от него грешка, не може да се съсредоточи напълно в решаването на текущите задачи. Когато се срамуваме – “виновни” – че сме забравили нечий рожден ден или годишнина от сватбата, имаме затруднения да общуваме лично с човека. Познавам няколко студенти в колеж, чието чувство за вина поради един или два случая на закъснение беше толкова голямо, че започнаха да отсъствуват от занятия, за да избегнат срещата с професора; накрая дори се отказаха от самия курс на обучение. Вината е изключително могъща сила; когато изпитваме такова чувство, ние ставаме разсеяни, объркани и неспособни. Не успяваме да осъзнаем своите истински отговорности и сме по-податливи на манипулиране от други хора. Ставаме твърде зависими от другите да вземат решения вместо нас и започваме да избягваме необходимите сблъсъци и независими действия. Ставаме роби. Нашето външно, обществено робство е резултат от нашето робство в сърцето и ума.

Един от най-поразителните примери за силата на вината – случай, които променя хода на историята – е от живота на английския крал Харолд по време на норманското нашествие през 1066. Харолд е вдъхновяващ водач, човек, който има необикновени способности да запали останалите със силна вярност и покорство. По време на своето кратко царуване той се сблъсква с две големи кризи – които се случват в период три седмици една от друга. Първата е битката при Стамфордския мост, в която той успешно отблъсква опита на норвежкия крал за завладяване на Англия. Втората криза е битката при Хейстингс, която той губи от норманите, предвождани от Уилиям Копелето (по късно наречен Уилиям Завоевателя – което показва какво става, когато победителите пишат учебниците по история). Една важна причина за разликата в изходите от двете битки е умственото състояние на крал Харолд, което претърпява рязко промяна точно преди сблъсъка с Уилиям. Докато се подготвя за сражението, той получава известие, че папата го е отлъчил и е дал благословията си на Уилиям. Това се оказва самоизпълняващо се пророчество: Харолд действува така, като че ли животът му е изцеден от него. Когато влиза в битката срещу Уилиям, той не е в състояние да предвожда своите хора. Дейвид Хауърт пише, че в забележителна противоположност на битката при Стамфордския мост, “. . . Английската армия въобще не се придвижва. Тя действува така, като че ли никога не е получавала обща заповед: стои на едно място цял ден, като се свива от само себе си, тъй като броят на хората намалява. Не прави никаква съгласувана атака, нито накрая отстъпва организирано. Или Харолд не е издал обща заповед, или дори и да го е направил, тя не е била изпълнена. . . . Странно пасивната битка, която той води, изглежда издава усещане за обреченост, като че ли не воюва за победа, а просто очаква изявяването на Божия съд. Неговото поведение при Стамфордския мост и при Хейстингс е напълно различно. И двете битки са еднакво продължителни и еднакво тежки, водени от почти равностойни армии; но при първата кралят е бил винаги в нападение, а при втората никога. В първата, както и в целия случай с Йорк, той несъмнено е вдъхновявал всеки от войниците си; но във втората той не оставя никакво свидетелство за водачество. Той действува като напълно различен човек: нещо го е променило за тези осемнадесет дни. . . . Бил е зад предната линия, а вероятно повечето от хората в предните редици са стояли през целия ден чакайки смъртта без никаква дума на насърчение или заповед от краля, за когото са се биели.”[1]

Вината произвежда пасивност и прави хората програмирани за поражение. Важността на това за тоталитаризма не може да се преувеличи. Ако може да се накара цялото общество да се чувствува виновно, то ще бъде неспособно да се противопостави на поробващата държава: то е готово за завладяване. Това отдавна е осъзнато за един от най-успешните методи за превръщане на хората в пасивни и умоляващи, неспособни на съпротива срещу господството и контрола на държавата. Една основна част от комунистическия преврат в Китай е било манипулирането в завист и вина чрез организиране на обществени дискусии по “водещи въпроси като: ‘Кой е подпомагал кого?’ и ‘Кой кого е обогатил?’, и насърчаването на огорчените да ‘избълват своята горчивина’. . . . комунистическото използване на огорчението е вероятно по-систематично от всичко друго в миналото.”[2]

Точно това прави и Сайдър. Той натрупва вина бързо и с количества: ние сме виновни че ядем месо, захар, риба, банани; че пием вино и кафе; че печелим; че имаме повече от една дреха в гардероба; че имаме зелени ливади; дори че живеем в Северна Америка. Той поддържа еретичната легалистична позиция, че всеки, който живее по-богато от елементарните житейски нужди, ще отиде в ада.[3] Той насърчава колективите да разглеждат и преценяват един на друг разходите си според неговите стандарти на завист. Практическите резултати от такива тактики могат да се наблюдават в кой да е брой на theOtherSide, където авторите редовно се самобичуват за своя неуспех да бъдат “напълно посветени” на идеала за икономическа и демографска стагнация, като признават своите епизодични страстни пожелавания на пържоли или други проклети благинки.

Тъй като вината произвежда безсилие, тя също кара хората да призовават за все повече държавен контрол. Пасивното население не само е податливо на внушения, меко и покорно; то положително приветствува държавната намеса. Сайдър притежава сатанинско умение в това отношение. Първо, той ни казва, че милиарди хора гладуват поради нашите хранителни навици. После той кара своите обсебени обзети от вина читатели да намалят своите порции говеждо месо. Но това не е достатъчно, защото “ако не се промени обществената политика, основното следствие от намаляването на потреблението на месо може да бъде да се даде възможност на руснаците да купуват повече зърно на по-ниски цени през следващата година, или фермерите да се убедят да засадят по-малко пшеница”[4] – и помислете колко по-виновни ще бъдем тогава! И така, поддаващите се на въздействие маси, които четат Сайдър - бидейки тъпкани в продължение на дванадесет години с етатистко индоктриниране в държавните училища – са манипулирани чрез това редуване на завист, вина, и безнадеждност да изискват по-строг контрол, по-разширено законодателство, нарастващи нарушения на личната свобода, повече робство. Виновните, неспособни да решат житейските проблеми, ще бъдат спасени от държавата.

А целта на Сайдър за установяване на подтиснически режим действува. Християните са станали обладани от своите собствени въображаеми злодеяния (като в същото време пренебрегват своите истински нарушения на Божия закон), агонизирайки поради престъпната си неспособност да нахранят гладните, пълни с угризения и срам поради своята тайна любов към сладоледа, изпитвайки непрестанни терзания относно това колко точно техните ваканции допринасят за световната бедност, питайки се колко ли деца умират по тяхна вина – силно желаещи идването на деня, когато държавата ще получи властта да решава всички тези въпроси, като отнеме товара от техните рамене.

Църквите също са заробени. Въпреки шумотевицата около “Новата християнска десница,” много пастори се поддават на държавната пропаганда. Кога за последен път църковен служител е проповядвал срещу необезпечените книжни пари и увеличението на кредита? Дали той въобще иска да знае какво означават тези думи? Един известен пастор в Южна Калифорния има силни лични убеждения срещу хомосексуализма, абортите, конституционната поправка за равни права и други съвременни примери на нашето национално отстъпничество. Никога не бихте разбрали това от неговите проповеди, защото той никога не казва и сричка за тях. Той е загрижен как да избегне данъците за блестящата ипотекирана сграда на своята църква. Не желае тя да му бъде отнета и затова си мълчи. По същество той е агент на държавата, изплашен от последствията от съпротивата срещу тиранията.

Хората обхванати от страх и вина не могат да воюват. Колкото повече църквата бива заробвана, толкова по-трудно ще бъде да се съпротивява на тираничните намеси на държавата. Колкото повече се притесняваме от тези грехове от света на фантазиите – тези “престъпления,” за които Библията не казва нито дума – толкова по-неспособни ще бъдем да се покоряваме на Божията заповед да владеем земята. Под празната заблуда на лъжливата вина църквата ще отстъпи, оставяйки вече завладяна територия на незаконната власт на дявола. Неговите пратеници се стремят да попречат на Божиите хора да изпълнят своята истинска мисия –завладяването на света и пълното разработване на земните ресурси, като ни пращат в безсмислени кампании срещу илюзорни вятърни мелници. За съжаление много хора в църквите, имайки специално поддържано в тях непознаване на Писанието, се вслушват в лъжите на своите врагове.

Поробването на църквата е жизнено важно за стратегията на защитниците на тоталната държава. Ако църквата бъде убедена да изостави своето призвание, нищо на земята не може да спре господството на властолюбивата държава. Божиите хора са освободени от своето робство към греха – и следователно от робството към всичко, освен Бога – и не е лесно да бъдат под човешко господство; няма никакво същностно робство във вярващия, както има в невярващия. Нещо повече, Божиите хора са съвъзкресени с Христос (Ефесяни 2:6); като наш представител Той седи на престола на всяка власт, над началствата и властите, като върховен Господар над всички, които управляват и владеят (Ефесяни 1:20-22). Исус е Цар на Царете и Господар на господарите (Откровение 19:16); и ние владеем с Него, воювайки и побеждавайки. Никоя държава – никоя – не може успешно да владее над Божия народ. Ние сме царе, и онези, които се противят, ще бъдат смазани: народите, които не ни служат, ще погинат (Исая 60:12).

Защото Господ Всевишен е страшен,
Велик Цар е над цялата земя,
Покори племена под нас,
И народи под нозете ни. (Псалм 47:2-3)

Следователно, от първостепенна важност за плана на Сатана е той да измами църквата, че тя е без власт. И ако манипулаторите чрез вина объркат църквата и изсмучат от нея жизнените й сили, нашият народ е загубен. Единствено християните имат властта да владеят над лукавия; единствено ние можем да доставим моралната сила за да устоим срещу поробващата държава, защото принципът на свобода в Христос ни е освободил от човешкото робство; единствено ние можем да предпазим нашата земя от унищожение, защото ние сме солта на земята. Но, ако дойде ден, в който загубим вкуса си, ще бъдем изхвърлени навън заедно с езичниците.

Ние бихме искали да си кажем, че това не може никога да се случи на Божиите хора, но това е дяволска лъжа, която цели да ни държи уверени в самата паст на унищожението. Това се е случило на църквите във Франция през 1789; в цяла Европа през 1848; в Русия през 1917; в Германия през 1933. Във всеки един от случаите църквите са били направени безсилни – чрез вина, чрез страх, чрез привилегии; и винаги защото църквите се отклоняват от Божието Слово като единствен стандарт за всяка област от живота. Не казвайте, че това не може да се случи тук. Това значи да кажете, че можем да правим всичко без Христос. Не казвайте, че някак си ще преживеем времето на кризата: Христос не ни е призовал за преживяване, а за победа. Животът е борба – не, повече от борба: той е война до смърт със силите на злото. Не можем просто да устояваме позициите си. Ако не завладяваме, ще бъдем завладени. Ако не събираме с победителя Христос, разпиляваме. Няма средно положение, нито е възможна умереност или компромис. Ако Роналд Сайдър и неговите идеологически колеги успеят, моите деца ще станат роби на една безмилостна бюрокрация, преди да достигнат зрялост. Вашите деца ще бъдат заедно с тях.

Това не е въображаем проблем; това не е празнословен спор между абстрактни теологии, който няма последствия. Сайдър се изразява доста неясно по отношение на конкретните политически програми, които той предпочита, средствата за тяхното налагане и ограниченията върху държавната власт. Той не казва ясно точно колко лично богатство представлява неморалното богатство. Но е достатъчно ясен: нуждаем се от повече принудително преразпределение на богатството. Имаме твърде много богатство. Неясни стандарти за праведност, съчетани с емоционални общи приказки, могат да произведат много вина. Разбира се, точно това е целта.

Това не е само политически или икономически спор, като че ли можем да оставим работата на професионалистите. Господството е задача на всеки мъж и жена в царството. Бог държи вас отговорен за бъдещето на вашите деца. Вие трябва да свършите работата. Ако изоставите вашето призвание, вие предизвиквате Божия съд върху вашето потомство. Няма бягство от това. И никога, никога не предполагайте, че ще бъдете грабнат от земята преди да започнат неприятностите. Това е мечтата на дезертьора, и тя ни заслепява за истината. Това е самонадеяност: защо Бог ще прави за вас това, което не е направил за другите? Бяха ли грабнати християните от Инквизицията? Бяха ли грабнати 10,000 мъже, жени и деца, които бяха заклани в леглата си във Вартоломеевата нощ в Париж? Нима християните, които всеки ден понасят страдания от тоталната държава по целия свят, биват грабвани? Обърнете внимание на молитвата на Исус към Неговия Баща:

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия (Йоан 17:15).

Нашият Господ не се моли за нас да бъдем грабнати от житейските проблеми, преди Божията борба със Сатана да е свършила. Той се моли, ние да не бъдем победени от дявола. И трябва да се страхуваме, че онези, които мислят единствено за бягство, са вече победени. Няма друг изход освен смъртта. Трябва да изберем между победа поражение, завладяване или бягство, господство или робство, във времето и на земята.[5]

Мисията на Роналд Сайдър е да попречи на църквата да изпълни своето божествено призвание, защото той е достатъчно теолог, за да разбере, че историята следва църквата. Ако Божиите хора са безсилни, светът бива поробен към греха; когато те са свободни, светът намира освобождението си в Христос. Ключът към контрола на тоталната държава е поставянето на наочници на църквата, така че тя да не познава нито своето призвание, нито жалката слабост на своите врагове.

Победата принадлежи на Божиите хора. Ако ние се оттеглим, Бог ще ни съкруши и ще издигне друго поколение, което ще Го следва в Неговото завладяване на народите. Нашето поръчение ще успее; народите ще бъдат научени на покорство във вярата. Ако ние не го направим, други ще го направят. Но ако ние не го направим, ще бъдем изхвърлени и ще бъдем тъпкани под краката на хората – хора, които ще ни направят техни роби. Ако сме покорни, не трябва да се страхуваме. Ние царуваме с Христос. Имаме на наше разположение всемогъщата сила на Господ Бог и Той ще премести небето и земята за Своя покорен народ. Той не ни призовава само за битка. Той ни призовава да отидем с Него през битката към победа.


[1] David Howarth, 1066: The Year of the Conquest (New York: The Viking Press, 1977), pp. 176ff.

[2] John Meskill, An Introduction to Chinese Civilization (Lexington: D. C. Heath and Company, 1973), pp. 324ff.

[3] Sider, Rich Christians, p. 172 [p. 164]. Очевидно това означава, че той е легалист в първия смисъл на разглеждането на легализма в Глава 1.

[4] Ibid., p. 205 [p. 192].

[5] Виж David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Tyler, TX: Reconstruction Press, 1985).





Productive Christians
Copyright © 1981 Institute for Christian Economics
превод Copyright © 2004 Дамян Кънев