Глава 25

КРИЗАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА В НАШИ ДНИ

Последните новини в битката против еволюцията (до 2006)

Това е важна глава, тъй като тя ще ви даде последните развития в продължаващия спор между Сътворението и еволюцията. Но първо трябва накратко да прегледаме как самоувереността от 1959 беше последователно разрушена от следващите едно след друго научни открития.

1959—Най-голямото честване на еволюционисти трае пет дена в Чикагския университет. Започва на 24 ноември, сто години след 1859, когато Чарлс Дарвин получава от печатницата първото копие на своята книга, Произход на видовете.

Всеки изтъкнат еволюционист на всякакво ниво в йерархията присъства на това гала празненство на победата на еволюционната теория над назадничавостта на всяко друго тълкуване на научните факти.

Това събиране става точно навреме, тъй като ще бъде последвано незабавно от разбиването на всички версии на еволюционната теория, една след друга.

Две години преди това Сол Такс, антрополог в Чикагския университет, решава, че това идещо празнуване трябва да се проведе някъде, и то трябва да се проведе в неговия университет в Чикаго. Ключът към успеха е да бъде убеден най-престижният еволюционист в страната да присъства и да изнесе основната лекция.

Сър Джулиън Хъксли и внук на “булдога” на Дарвин, Томас Хъксли – човекът, който рекламира Дарвиновата теория в Англия така убедително, чрез подигравки към креационистите, че научната общност се обръща към еволюцията като “голямото обяснение” в основата на всички научни открития.

През 1959 изглежда, че всичко е в полза на еволюционистите. През декември 1952 Стенли Милър, аспирант в Чикагския университет, успява да произведе няколко аминокиселини. Милър го нарича “първия лабораторен синтез на органични вещества в условията на първобитната Земя.” Всъщност той изпълва сложна стъклена апаратура със смес от газове (метан, амоняк и водород) и ги завърта в прегрети водни пари докато постоянно прекарва през тях волтови дъги, като имитация на древни светкавици. В резултат във водата се разтварят цианидна киселина и някои алдехиди, заедно с амоняка. Реакциите помежду им произвеждат няколко аминокиселини.

През 1953, същата година, в която светът научава за “създаването” на аминокиселини, Джеймс Уотсън и Франсис Крик разкриват загадката на ДНК: тя е във формата на двойна спирала. Най-после се появява надежда, че ще може да се открие точното естество на еволюционната промяна от един вид в друг, чрез мутации!

В допълнение, малко по-рано биват намерени няколко стари кости – кото след това тържествено биват обявени за принадлежащи на древни полухора, полумаймуни. Към това трябва да се добави фактът, че вече са събрани огромни количества вкаменелости от растения и животни. Определено скоро ще могат да се намерят междинните видове!

По време на петдневното тържество в Чикаго през 1959, повече от хиляда посетители гледат нов филм, Стълбата на живота, възхвала на еволюцията. Една вечер те препълват Мендъл Хол за да видят оригиналния дарвинистки мюзикъл, Времето ще покаже. Медиите пощуряват, прогласявайки славата на еволюцията.

В следобеда на Деня на благодарността камбанен отеква над покрития със сняг университет, докато дълга процесия от учени в роби бавно вървят към Рокфелър Чапъл.

Сър Джулиан Хъксли бързо се изкачва на амвона и изнася вдъхновяваща реч, прогласявайки смъртта на вярата на в Бога и славното бъдеще на еволюцията.

“Цялата реалност е един непрекъснат процес на еволюция. . . . В еволюционното мислене вече няма нито необходимост, нито място за свръхестественото. Земята не е била създадена; тя е еволюирала. Същото се отнася и за всички животни и растения. . . . В крайна сметка, целта на еволюцията е да ни даде способност да различим, макар и несъвършено, очертания на новата религия, която със сигурност ще се появи, за да служи на нуждите на идещата епоха.”

Още по-красноречиво, Хъксли продължава:

“Първото нещо, което трябва да кажем относно теорията на Дарвин, е, че тя вече не е теория, а факт. . . . Дарвинизмът вече е достигнал своята зрялост, ако мога да се изразя така. Вече няма защо да се занимаваме с доказването на факта на еволюцията.”

Празнуването на стогодишния юбилей завършва и участниците и публиката си тръгват, доволни, че бъдещето им принадлежи. През 1959 почти няма гласове в опозиция. Джордж Макреди Прайс, изтъкнат противник на еволюцията в продължение на десетилетия, е починал. Бъдещето определено изглежда блестящо за еволюционистите.

Нека тук да започнем кратко, но вълнуващо пътуване от този момент до наши дни. Като го направим, ще получим по-добро цялостно разбиране за голямата криза на еволюцията в нашето време.

1959—В тази година започва търсенето на извънземен разум, като Конгресът на САЩ пренасочва милиони долари за тази цел. Нашите гигантски радари търсят кодове плод на разум. Но не намират никакви. Този проект ще се върне да смущава еволюционистите през 90-те, когато бива посочено, че цялата природа около нас – растения, животни и самият човек – съдържа милиарди от очевидно вградени кодове, които разкриват огромно количество внимателно планиране, и би трябвало да са плод на Разум от най-висше естество.

1959—Луис Лийки напуска съпругата, привлечен от Мери, която иска да търси вкаменелости. Той я последва в Африка и внезапно става известен през 1959 – и получава спонсорство от еволюционистки организации – когато един горещ през юли Мери открива череп в клисурата Олдувай в Танзания. Черепът е или човешки, или на малка маймуна (чийто череп много прилича на човешки). Като го наричат Zinjantropus, те го донасят победоносно на стогодишния юбилей на Дарвин.

Но в следващите десетилетия не бива намерено нищо повече. Макар че вестниците тръбят за всяко откритие, въобще не се споменава фактът, че – ако човек наистина съществува от повече от един милион години – би трябвало да има милиарди древни кости в горещите сухи пустини на Африка; и огромен брой от тях трябва да бъдат на получовеци.

1962—Появяват се и още проблеми за еволюционистите, когато Хенри Морис и Джон Уиткоумб започват да дебатират по колежи и университети. През 1962 те пишат Потопът в Битие, унищожителна атака върху няколко еволюционни теории. Няколко години по-късно те основават Института за креационистки изследвания (ИКИ), и той започва да изпраща екипи от дебатиращи. В последвалите години още креационистки организации започват да произвеждат книги, касети, и да изпращат лектори.

1962—Открит е първият квазар. Тези странни обекти в небето създават проблеми за астрофизиците, които се опитват да вкарат някакъв смислен ред в схемите на еволюционното време. Според скоростната теория на еволюционистите за червеното преместване, квазарите се движат почти със скоростта на светлината. По-късно, през 1977, е открит квазар, който се движи със скорост осем пъти скоростта на светлината! Скоростната теория е едната от двете основи на теорията за “големия взрив.” (Другата, за радиационните колебания, никога не е била доказана задоволително.)

1965—Работейки със своя екип, през 1948 Фред Хойл изказва предположението за “стабилната вселена,” теория, която твърди, че водородът във вселената постоянно се “появява.” Но през 1965 той заявява публично, че теорията му не е научна, и дава пет причини за това.

60-те години—През 60-те години започват да се появяват силни съмнения относно експеримента на Милър с аминокиселините. Този експеримент изисква пълното отсъствие на кислород; но земната атмосфера е пълна с кислород.

Професорът на Милър, Харълд Юри, изказва теоретичното предположение, че “първобитната атмосфера” на земята не е съдържала нито кислород, нито въглероден двуокис, а само метан, амоняк и водород. Но всички живи създания изискват кислород и въглероден двуокис за да оцелеят, и то непрекъснато; но в стъкленицата на Милър не е имало количества от нито един от тези два газа! Нищо не би могло да оживее в такава теоретична атмосфера.

В допълнение, намерени са само няколко аминокиселини; и те са били по равно ляво- и дясно-ориентирани. Но в животните съществуват само ляво-ориентирани аминокиселини. В допълнение, стотиците различни белтъци в животинските тела биват произвеждани чрез изключително сложни последователности от аминокиселини! Противно на това, което казват медиите, Милър въобще не е “създал живот”!

60-те години—С течение на времето бизнесът с вкаменелости среща все повече проблеми. Не биват намерени никакви междинни видове! Единственото възможно изключение, археоптериксът, бива обявен от толкова много изтъкнати учени за фалшификация, че бива скрит, за да не може никой да го изследва. Дори бележити еволюционисти, които го приемат за автентичен, казват, че той “не се квалифицира” като междинен вид (S. J. Gould, Niles Eldredge, Paleobiology, 3 [1977], 115-151). Гулд и Елдридж пишат, “Постепенни преходи между едно и друго устройство на тялото са почти невъзможни за възпроизвеждане, дори в мисловни експерименти; определено няма данни за тях в данните от вкаменелости (любопитни мозайки като археоптерикса не се квалифицират).”

60-те години—Тогава идва откриването на ДНК. Нейните навивки хвърлят генетиците в кошмар от нови открития опровергаващи еволюционната теория. Първо, изключително сложните милиони съединения в последователността на всяка ДНК молекула. Случайността изисквана от еволюционната теория никога не би могла да произведе всичко това! Второ, фактът, че когато мутациите засягат последователността на молекулата на ДНК, резултатът е винаги трагичен, и често смъртоносен. ДНК просто е твърде сложна и съвършена, за да може еволюционната теория да я обясни.

60-те години—През това десетилетие огромен брой френски биолози и таксономисти (които се занимават с класификация на видове), наричащи себе си “кладисти,” се разбунтуват и заявяват, че еволюционната теория е смехотворна.

60-те години—Започват да се натрупват данни, че теорията за Големия взрив от 1948 (наречена е така от Фред Хойл през 1952 като подигравка) не е практически възможна, тъй като няма начин материя, разпространяваща се центростремително от един-единствен източник, да се спре, завихри, и образува звезди и галактики.

1966—Голямо главоболие за еволюционистите е появата на първите електронни калкулатори! Тези машини могат да произведат приказно количество изчисления за няколко часа – а след време и за секунди. През 1965 Мъри Идън, професор по електроинженерство в Масачузетския технологичен институт, заедно с френския математик Марсел Шутценбергер и други, започва да моделира естествен отбор на случайни мутации използвайки теория на вероятностите. След многократни опити да накара мутациите да дадат позитивни резултати в произвеждането на нови видове, групата на Идън е удивена от факта, че, математически, нито така наречения “естествен отбор, нито мутациите могат да произведат позитивните промени изисквани от еволюционната теория. Те многократно сменят алгоритъма, но без успех.

В рамките на няколко месеца след като еволюционните биолози научават за техния скептицизъм, бива организирана среща за обсъждане на проблема открит от групата на Идън, която среща привлича много изтъкнати дарвинистки учени. Резултатът е дебатът от юли 1966 в Института Уистар по анатомия и биология в Пенсилванския университет във Филаделфия. Макар до голяма степен затворен за широката публика, еволюционните учени признават, че това е първия удар на камбаната за теорията. Това е защото откритията представени в Уистар нямат отговор. Еволюцията е невъзможна.

Фокусът на дискусиите е еволюционисткото изискване, че само “случайността” може да произведе позитивна промяна и нови видове. Д. С. Улам твърди, че е невъзможно окото да еволюира от натрупване на малки мутации, тъй като броят на тези мутации трябва да е твърде голям, а времето твърде малко, за да може окото да се появи.

Шутценбергер казва на срещата в Уистар, че компютрите могат да изчисляват данни за милиони години назад в миналото, и че е напълно невъзможно “случайни мутации” – или каквито и да било мутации (защото съществуват само вредни и често смъртоносни мутации) – да произведат позитивна еволюционна промяна. Той добавя, “Има значителна празнота в неодарвинистката теория за еволюцията, и ние вярваме, че тази празнота е от такова естество, че не може да бъде запълнена на основата на съвременните концепции на биологията.” По-късно Шутценбергер преподава в МТИ и Харвард, бива избран за член на Френската академия на науките, и става убеден противник на твърденията на еволюционната теория.

Накратко, групата на Идън заявява, че е математически невъзможно малките промени на Дарвин да доведат до нов организъм. Когато са били попитани дали вярват в Бога, членовете на групата викат от залата, “Не!” Тяхното възражение е само, че еволюционната теория не е математически обоснована.

От свадата в Уистар следва патова ситуация, но също и запис на конференцията: Mathematical Challenges to the New-Darwinian Interpretation of Evolution.

1967—През следващата година Майкъл Полани публикува статия в Chemical Engineering News озаглавена “Живот отвъд физиката и химията,” в която казва на вече притеснените еволюционисти, че в живите същества има нещо, което отива отвъд простия сбор от химически вещества. В растенията и животните действат някакви по-висши принципи, които не могат да се сведат до по-прости елементи. Това откри ужасяващата възможност действието да е някакъв Висш Разум, и следователно предизвика залп от протести от еволюционистите.

1969—Две години по-късно Артър Кестлер организира Алпбахската конференция “с изричната цел да събере биолози, които не са съгласни с ортодоксалния дарвинизъм.” Поканите за конференцията “са били ограничени до личности в академичния живот с безспорен авторитет в техните области, които споделят това несъгласие.” Техните открития само добавят към кризата в еволюцията.

1969—Макар положението да изглежда застрашаващо, еволюционистите придобиват нова увереност от публикуването през 1969 на Биохимическо предопределение на Дийн Кениън. Той изразява надеждата, че безжизнени клетки (поетично наречени “коацервати” и “протеиноидни микросфери”) могат мистериозно да придобият живот!

Но към края на 70-те, след като започва да чете критики на еволюционната теория, Кениън радикално променя възгледите си и става открит критик на еволюцията. По това време астрофизикът Робърт Джастроу и преподавателят в Нюйоркския университет Робърт Шапиро вече пишат опровержения на вероятността за химическа еволюция.

1970—Уолтър Ламъртс, опитен биолог, лично изучава колекцията от Дарвинови чинки (от Галапагоските острови) в Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско. Той открива, че всички те са почти идентични една на друга. С изключение на дължината на тялото и размера на човката, които показват малки разлики, тези сиви птички изглеждат почти еднакви. Но това винаги е било заявявано за първостепенно доказателство за еволюционна промяна!

1971—Публикуван е първият “опис на костите” на “предците на човека.” Макар да са описани повече от 1,400, повечето от тях са малки парченца. Всички те наредени на едно място, ще се съберат на една маса. Експертите многократно са показвали, че парчетата могат да се наредят по различни начини, за да докажат почти всичко.

1972—Стивън Гулд, палеонтолог (експерт по вкаменелости) в Харвард, заедно с Найлс Елдридж, надзорник на колекцията от безгръбначни в Американския музей по естествена история в Ню Йорк, публикуват първата от поредица от унищожителни статии относно данните от вкаменелости! Първата статия, с много научно заглавие, “Точково равновесие: Алтернатива на филетичния градуализъм,” заявява, че на всеки около 50,000 години внезапно се появяват милиони позитивни мутации произвеждащи ново същество, което е напълно различен вид! Класическото твърдение е, че влечуго снася яйце и от него се излюпва първата птица. Разбира се, те признават, че е нужна още една съвкупност от много милиони позитивни мутации, за да произведе партньор за това ново същество, което те наричат “обещаващо чудовище.”

Идеята, разбира се, е смехотворна; но тя довежда до това, че двамата биват изведени на преден план като водещи “научни мислители.” Отчаяно търсещи някакво решение, знаейки добре, че мутациите и естественият отбор не могат да постигнат никакви резултати, еволюционните учени се надяват, че може би “точковото равновесие” е отговорът.

През 1980 Гулд пише дебела книга защитавайки своята теория. Последствията от нея са интересни. През 1980 той заявява в статия в списание Paleobiology 6, че съвременната теория на еволюцията е “практически мъртва” и задава въпроса, “Появява ли се нова обща теория за еволюцията?” Разбира се, в своята статия той има предвид своята любима теория.

Но както ще открием по-късно, през 1989 Гулд напълно ще отрече валидността на своята любима теория и ще се върне към стандартната еволюционна теория.

1972—Когато в Сан Франциско се събиран Националната асоциация на учителите по биология, събранието е доминирано от дебат помежду им относно истинността на Дарвиновата теория. В опит да ги успокои, водещият еволюционист в Университета Колумбия Теодосиус Добжански казва, “Нищо в биологията няма смисъл, ако не е разглеждано в светлината на еволюцията.”

1973—Положението се влошава, когато на следващата година водещият естествоизпитател на Франция, Пиер Грасе, завършва своята дълга и и забележителна кариера като пише книга, която според него ще “унищожи мита за еволюцията.” Книгата, L’Evolution du Vivant, публикувана първоначално през 1973, бива издадена и малко след това в Америка като Evolution of Life. Тя твърди, че теорията на Дарвин всъщност е всъщност митологична басня, напомняйки на читателите, че само вкъменелостите могат да докажат истинността на еволюцията – а те не са го направили.

“В продължение на хилядолетия не се появява никакъв нов вид. Сравнителните изследвания на серуми, хемоглобини, кръвни протеини, плодовитост на хибридите и т.н. доказват, че видовете остават в едни и същи конкретни рамки. Това не е въпрос на мнение или субективна класификация, а измерима реалност.”—Pierre Grassé, Evolution of Life, цитиран в Phillip Johnson, Darwin on Trial, p. 18 (1991).

“ ‘Еволюцията в действие’ на Дж. Хъксли и други биолози е просто наблюдение на демографски факти, локални колебания в генотипа, географски разпределения. . . . Колебанията в следствие на обстоятелствата, с предварителни модификации на генома, не означава еволюция, и имаме веществено доказателство за това в много панхронични видове [съществуващи днес растения и животни, които приличат съвсем точно на своите аналози сред вкаменелостите в слоевете ‘на възраст милиони години.’]”—Grassé, ibid., цитиран в Darwin on Trial, p. 27 (1991).

Все още опитвайки се да защитава еволюцията, Добжански решава да отговори на публикуваната от Грасе “фронтална атака против всички видове дарвинизъм.” Но коментарите на Добжански относно Грасе са толкова благоприятни, че само насърчават учените да се заинтересуват още повече и да четат и приемат атаките на Грасе! Ето какво пише Добжански:

“Можемда не се съгласим с Грасе, но не можем да го пренебрегнем. Той е най-изтъкнатият от френските зоолози, редактор на 28-томния Traite de Zoologie, автор на многобройни оригинални изследвания, и бивш президент на Академията на науките. Неговото познание за света на живите същества е енциклопедично.”—Dobzhansky, “Darwinian or Oriented Evolution?” Evolution 29, June 1975, pp. 376-378.

1973—Нобеловият лауреат сър Франсис Крик (съоткривател на молекулата на ДНК) започва да разсъждава върху своя собствена идея относно произхода. Като висококвалифициран биолог, за него е очевидно, че еволюционната теория няма никаква стойност. Той започва да работи върху нова книга, която още повече ще разтърси нещата. Ще говорим повече за това по-долу.

1973—Провеждат се чествания на 500-годишнината от раждането на Николай Коперник във Вашингтон и в родината на Коперник, Полша. На едно от честванията, проведено в Краков от Международния астрономически съюз, бива разкрито нещо ново. На симпозиум №63 Брандон Картър говори за “Големия брой съвпадения и антропичния принцип в космологията.” От този ден нататък, така нареченият “антропичен принцип” е още един пирон в ковчега на еволюцията.

Картър показва удивителния характер на сложната съвкупност от математически “съвпадения” във вселената. По-рано астрономът Артър Едингтън прави няколко удивителни открития относно математически фактори във вселената, които са толкова точно настроени, че позволяват на вселената да действа и на живота да съществува. Картър разсъждава върху тези фактори. Оттогава са написани цели книги върху тази тема. Било водата, или светлината, или окото, или скалите и нажежената вътрешност на земята, или елементите на нашето тяло или на атмосферата, или размерите на планетите, или тяхното разстояние от слънцето – всички те сочат към Създател, Който е направил всичко!

1973—В множество социологически изследвания граждани и ученици ясно показват, че искат в училищата да се изучава креационизъм. Едно изследването от 1973 разкрива, че 89% искат креационизмът да се изучава в държавните училища.

1975—Астрономите не могат да се разберат относно “константата на Хъбъл” (съотношението между скоростта на раздалечаване на галактиките и разстоянието между тях). През тази година Алън Сандидж казва, че тази константа означава, че вселената е на възраст 20 милиарда години. Но по-късно това число отново бива променяно нагоре и надолу, понякога дори до 8 милиарда. Тези спорове се харесват на новинарските агенции, но обществеността започва да се чуди защо астрономите не могат да се разберат.

1975—Вследствие на обширни изследвания Х. Дъдли обявява, че всички методи на радиодатиране чрез радиоактивни елементи в скали и други вещества са ненадеждни поради няколко големи проблема, включително неизвестни величини на налягане, температура и магнитни промени в миналото. Информираните експерти в тези области вече знаят, че данните получени от такива източници са много нестабилни и объркващи и че биват приемани само онези данни, които са в съгласие с теорията от 19 век; останалите биват отхвърляни.

1976—Както при всички други популярни еволюционистки книги, в своята книга Дарвин в Америка от 1976 Синтия Ръсет пише, никога не е имало и никога няма да има никакво съмнение относно еволюцията като научен факт. “Теорията си е все същата както е била преди сто години, и основните ѝ елементи са отвъд каквито и да било спорове. . . . Днес скептицизмът не е защитима позиция.”

1980—Гневни на резултатите от срещите в Уистар и Алпбах, еволюционистите организират през октомври Чикагска конференция върху еволюцията, за да принудят към покорство бунтовниците. Но на това събиране има още по-голяма експлозия на обвинения и контраобвинение. В своя брой от 3 ноември списание Newsweek отбелязва, че голямото мнозинство от присъстващите са единодушни, че еволюцията чрез мутации, действащи заедно с естествения отбор, не може да произведе промяна от един вид в друг.

80-те години—Кен Хам основава нова креационистка организация, Answers in Genesis, и започва да участва в дебати и изнася лекции по целия свят. Убедителен говорители с бърз ум, той върши добра работа. Други креационистки говорители също представят научните факти на големи маси слушатели по радио, телевизия и в лекционни зали. Дано броят им да нараства!

1981—В продължение на една година Лутър Съндърланд интервюира тримата водещи палеонтолози отговарящи за най-големите колекции вкаменелости в света: д-р Колин Патърсън в Британския музей за естествена история в Лондон, д-р Дейвид Роп в Музея “Фийлд” по естествена история в Чикаго и д-р Найлс Елдридж в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. С тяхно позволение, Съндърланд записва на касета всяко интервю. Отговарящи за 50% от всички събрани вкаменелости в света, всеки от тримата е бил експерт по палеонтология през целия си живот . . . и всеки от тримата признава, че няма вкаменелости на преходни видове! Друг авторитет в Американския музей обяснява как решават кои кости да бъдат определяни като “предци на човека”:

“ ‘Трябва да изберем някакви предци. Ще изберем тези.’ Защо? ‘Защото знаем, че трябва да съществуват, и тези са най-добри кандидати за предци.’ Именно така се работи като цяло. Не преувеличавам.”—*Gareth Nelson, цитиран във Phillip Johnson, Darwin on Trial, p. 76 (1991).

1981—Съндърланд вероятно е накарал Колин Патърсън да се замисли. В следствие на това Патърсън, отговарящ за вкаменелостите в Британския музей, започва да пътува по научни конференции и навсякъде, където е канен да говори, задава един и същ въпрос: “Можете ли да ми кажете поне едно нещо в еволюционната теория, което да е вярно, поне едно нещо?”

През целия си живот Патърсън е бил експерт по изучаване на вкаменелости и разграничаване между различните видове вкаменелости. Но през всичките си години на изследвания той не намира никакви преходни видове (няма свидетелства за промяна от един вид в друг). Недоволен, Патърсън открито изразява своето неудовлетворение навсякъде, където отива. Еволюционистите са ужасени.

1981—На еволюционистката конференция в Американския музей по естествена история Патърсън изнася лекция, в която заявява, че еволюцията “определено е анти-познание”; и добавя, “През целия ми живот съм бил заблуждаван да приемам еволюцията като истина свише.” Коментирайки по-късно върху това стряскащо признание в New Scientist (June 25), Майкъл Руз казва, че нарастващият брой критици на еволюцията включва мнозина с “най-висока интелектуална репутация.”

1981—Уолтър Кронкайт кани Ричард Лийки и Доналд Йохансон в своята телевизионна програма, Вселена, за да обяснят произхода на живите същества.

Спомняте си, че Луис и Мери Лийки откриват два или три стари черепа в Африка, и след като ги обявяват за наши прародители, биват щедро дарени с пари до края на живота си. Техният син Ричард Лийки продължава работата след смъртта на Луис през 1972; но скоро след това Йохансон нахлува на негова територия. Тези мъже са имали странната способност да погледнат даден кокал и веднага тържествено да заявят, че е на възраст точно толкова милиона години. Такова говорене въодушевява еволюционистите и купища пари биват изсипани в тяхна подкрепа. Само семейство Лийки успява да измести теоретичната възраст на ранния човек от стотици хиляди на 1.8 милиона години! Лийки утрояват “известната възраст” на човешките същества.

В телевизионното шоу на Кронкайт двамата мъже са в разногласие относно почти всичко свързано с “древния човек” и неговите прародители. Накрая Кронкайт задава на Лийки въпроса кои според него са прародителите на човека. Лийки отива до черната дъска и със смях начертава голяма въпросителна.

1981—Откривателят на ДНК сър Франсис Крик издава книга, Самият живот, която напълно опровергава еволюционната теория като лишена от практически смисъл. Като заявява, че няма никакви научни данни в нейна подкрепа, Крик обявява нова теория, която е дори по-фантастична: Живите същества са пристигнали на планетата Земя “посадени” от извънземни от далечна планета! Неговото “доказателство” фактът, че самият живот е толкова удивителен, че никога не би могъл да се появи по случайност.

“Един честен човек, снабден с цялото познание, което сега ни е достъпно, може само да заяви, че в известен смисъл произходът на живота изглежда да е почти чудо, като се има предвид колко са много условията, които са необходими за да започне той.”—Francis Crick, Life Itself.

Положението става все по-неудобно за еволюционистите; но следва и още.

1982—Британският физик Пол Дейвис издава изследване върху още удивителни “съвпадения” във физическата вселена, които могат да бъдат създадени само от свръх Разум.

1983—След 30-годишни изследвания Налтън Арп показва убедително, че скоростната теория за червеното изместване (основното “доказателство за “Големия взрив”) е невярна. В резултат той бива уволнен от поста на изследовател в обсерваториите Паломар и Маунт Уилсън, въпреки протести от множество астрономи, които ценят неговите задълбочени изследвания.

1984—Карл Попър, водещ световен философ на науката, заявява, че “естествен отбор” е смехотворно название; тъй като то всъщност не казва нищо, също както “оцеляване на най-пригодените.” По отношение на първото понятие той правилно казва, че случайността (причината за еволюционна промяна) не може да “отбере” нищо полезно, позитивно или прогресивно. По отношение на второто понятие той казва, че, естествено, най-пригодените оцеляват, но това не доказва еволюцията!

“ ‘Оцеляване на най-пригодените’ . . . не е нищо повече от тавтология, че онези организми, които оставят най-голямо потомство, са организмите, които оставят най-голямо потомство.”—A Pocket Popper, pp. 242.243.

1984—Мери Лийки пристига в Ню Йорк на посещение в Американския музей по естествена история за да присъства на най-голямото изложение на кости от древен човек. Но както тя много добре знае (тъй като е експерт в областта), изложението е една маса с кости, повечето от които са парченца – всичките намерени “доказателства” относно древния човек! Нейният коментар към внушителното събрание от еволюционисти е, че има риск в събирането на всички тези скъпоценни кости на едно място, където някой религиозен “фундаменталист може да влезе с бомба и да унищожи цялото наследство.” Разбира се, това твърдение веднага излезе на първа страница във вестниците.

1984—Отчаяно търсейки решение, еволюционистите обсъждат на Кеймбриджката конференция по еволюция дали трябва да приемат като валидна глупавата теория на Гулд и Елдридж за нова двойка индивиди веднъж на 50,000 години, с вероятност едно на милиони. Те не знаят, че пет години по-късно Гулд, главният защитник на тази теория, напълно ще я отрече и ще се върне към традиционната теория за естествения отбор и мутациите.

1984—“Човекът от Орсе,” поредният епизод от дълга поредица от измами с кости на полумаймуни-получовеци, се оказва парче от череп на младо магаре, след като е бил обявен за “най-старият човек в Европа” от екип от изтъкнати палеонтолози! Толкова струват “експертите.”

1984—Чарлс Такстън издава Тайната на произхода на живота (Charles Thaxton, The Mystery of Life’s Origin). Такстън, който поличава своята докторска степен през 1968, прекарва години на ентусиазирани изследвания в областта на химическата еволюция – високо спекулативна област, която се опитва да открие как в ранни времена пясък и вода са се превърнали магически в първите форми на живот. Но до края на 70-те години той открива тъжната истина, че еволюционната теория е огромна измама. Заедно с Уолтър Брадли и Роджър Олсън той работи върху критика на химическата еволюция.

Дийн Кениън, който също преди това е бил изтъкнат еволюционист, пише Въведението към книгата.

Гневни поради атаката срещу еволюцията, множество еволюционисти публикуват огромен брой статии в научни списания, атакувайки книгата и нейните автори.

1985—Стивън Гулд, един от водещите експерти по вкаменелости в Америка и професор в Харвард, публикува унищожителна атака срещу еволюционната теория (Stephen Gould, The Panda’s Thumb). За да подкрепи своята любима теория за внезапна мутация на две същества на всеки 50,000 години с вероятност една на милиони, произвеждаща нов вид, Гулд сурово напада еволюцията като показва, че данните от вкаменелости я опровергават по два важни начина: Първо, в скалите няма свидетелство за промяна на вида; всеки вид остава различен от другите. Второ, когато в скалните слоеве са появява нов вид, той се появява внезапно, без никакъв преход от предишни видове.

“Историята на повечето видове при вкаменелостите включва две характеристики особено несъвместими с градуализма [постепенните еволюционни промени от един вид в друг]: (1) Стазис. Повечето видове не показват никаква насочена промяна по време на своя живот на земята. Те се появяват във вкаменелостите в точно същия вид, в който по-късно изчезват; морфологичната промяна обикновено е ограничена по величина и ненасочена. (2) Внезапно появяване. Във всеки хабитат, видовете не се появяват постепенно чрез постепенно преобразяване на прародителите; те се появяват изведнъж и ‘напълно формирани.’”—Gould, The Panda’s Thumb, p. 182.

1985—Шестима водещи учени, включително Фред Хойл, намират убедителни доказателства, че археоптериксът в Британския музей е фалшификация. Археоптерикс е единствената намерена досега “вкаменелост на преходен вид”!

1985—Биологът от Оксфорд Ричард Докинс издава своята книга Слепият часовникар (Richard Dawkins, The Blind Watchmaker). Тази радикална атака срещу Бог и креационизма е смайваща. (В началото на 19 век Уилиям Пейли издава книга в защита на Бога и Сътворението. В нея той дава една проста и изключително логична илюстрация: Ако се разхождате в природата и откриете часовник, веднага ще знаете, че е направен от часовникар. По същия начин можем да сме уверени, че ние, които сме далеч по-сложни от часовник, сме направени от Бога. Както може да се очаква, еволюционисти хранят изключителна омраза към този аргумент – но техният обичаен метод за опровергаване е присмех. Какво друго да правят, като нямат научни доказателства в своя полза?)

В своята книга Докинс довежда подигравките до крайност, докато в същото време се опитва да защитава еволюцията. Следното удивително признание разкрива празнотата на цялата му теория:

“Единственият часовникар в природата са слепите сили на физиката. . . . Един истински часовникар гледа към бъдещето: той проектира своите зъбни колелца и пружини и планира техните взаимодействия с поглед към бъдещето в очите на своя ум. Естественият отбор, слепият, несъзнателен, автоматичен процес открит от Дарвин, за който всички знаем, че е обяснението за съществуването и за привидно планираната форма на целия живот, няма такъв поглед към бъдещето в ума си. Той няма ум и няма очи в ума си. Той не планира за бъдещето. Той няма видение, поглед към бъдещето, никакво зрение. . . . Той е сляп часовникар.”—Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, p. 5 [курсивът в оригинал].

На друго място той обяснява какво търси в живота: “Макар атеизмът да е бил логически издържан и преди Дарвин, Дарвин прави възможно човек да бъде интелектално последователен атеист” (Ibid., p. 5). Бълвайки омраза към онези, които отказват да вярват в еволюцията, Докинс казва:

“С пълна увереност можем да кажем, че ако срещнете някого, който казва, че не вярва в еволюцията, този човек е невежа, глупав, или луд (или неморален, но аз по-скоро не бих отишъл дотам).”—Ibid., p. 9.

Майкъл Дентън и Ричард Докинс издават своите книги в една и съща година, без никой да знае за книгата на другия. Удивителният контраст между двете книги се оказва причината за началото на нова унищожителна атака срещу еволюцията.

1985—Излиза удивителната книга на Майкъл Дентън, Еволюцията: Теория в криза (Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis). Тя първо бива издадена в Англия, и на следващата година достига до американския пазар.

Книгата на Дентън причинява експлозия, която продължава и до днес. Тя постига това като привежда нови авторитети в битката против еволюционната теория. Дентън е образован в Англия биохимик и лекар в клиничното отделение в болница в Сидни, Австралия. Отвратен от теорията, Дентън започва да пише своята книга през 1980. След издаването ѝ през 1985, тя бива силно критикувана в пресата. Майкъл Руз и Найлс Елдридж я осъждат в научни списания. (Спомняте ли си Елдридж? Той е който заедно с Гулд отхвърля Дарвиновата еволюция в полза на мутационните двойки с вероятност едно на милиони, на всеки 50,000 години. Сега критикува книга, която опровергава еволюционната теория, която самият той по-рано е отхвърлил.) Като коментира книгата на Дентън, Филип Спийт предупреждава в едно научно списание: “В еволюционната биология има криза със смъртоносни размери” (Zygon, June 1987).

След като прочитат книгата на Дентън, Мъри Идън и Марсел Шутценбъргър от Масачузетския технологичен институт (двамата математици взели участие в Уистарската конференция) с еприсъединяват в битката против еволюцията. Дори Ашли Монтагю препоръчва книгата на Дентън.

1986—Британският математик Джон Бароу и американският физик Франк Типлър обединяват усилията си върху изследователски проект относно множество удивителни фактори, които правят живота на земята възможен и пълнят вселената със звезди.

1986—Фред Хойл и Чандра Викрамасингхе издават своята книга, Еволюция от космоса (Fred Hoyle, Chandra Wikramasinghe, Evolution from Space). В тази книга авторите (единият атеист, а другият будист) показват, че не е възможно еволюцията да произведе живот – и следователно живите същества трябва да са долетели от космоса!

В своята книга Хойл и Викрамасингхе изчисляват, че вероятността за случайно образуване на един-единствен ензим или протеин в океан богат на аминокиселини не е по-голяма от едно на 10 на 20-та степен. След това изчисляват вероятността за случайно образуване на всички 2,000 и повече ензими използвани в живите организми на земята. Тази вероятност е изчислена на е на 10 на степен 40,000. това е напълно невъзможно събитие, дори ако приемем трилион трилиона трилиона трилиона години във вселена цялата пълна с аминокиселини.

Именно в тази книга Хойл дава тази картинна и често цитирана аналогия, че вярата в химическата еволюция на първата клетка от безжизнени вещества е равностойна на вярата, че торнадо, което премине през бунище, може да образува Боинг 747.

1986—Робърт Джентри издава своята книга, Creation’s Tiny Mystery, която ясно доказва, че гранитът, скалната основа на всеки континент на земята, трябва да се е образувайл в твърдо състояние за по-малко от три минути! Това е удивително откритие, което напълно опровергава теорията за Земя, която първоначално е била топка разтопена лава.

1987—През тази година се появява третата най-голяма възможност да се докаже, че големи дози мутации могат да произведат нови видове от по-силни, по-здрави хора. Ядреният взрив в Чернобил в Украйна, както Хирошима и Нагасаки през 1945, произвежда силна радиация, но само убива или влошава здравето на хиляди хора.

1987—Майкъл Бихи, преподавател по биология в университета Лехай, отваря един екземпляр от книгата на Дентън . . . и удивен открива, че през целия си живот е вярвал в лъжа. Отхвърляйки еволюционната теория, Бихи започва да изследва проблема. По-късно той ще стане водач на ново голямо движение против основите на еволюцията.

1987—В началото на октомври Филип Джонсън, професор в университета в Бъркли, пристига в Лондон за едногодишна отпуска от преподаване, за да работи по изследователска тема по негов избор. Но до този момент не е избрал такава тема. Докато се разхожда една сутрин, той влиза в една книжарница и купува по един екземпляр от две книги: Слепият часовникар на Докинс и Еволюцията: Теория в криза на Дентън. Той ги взема със себе си в своя офис в университета и започва внимателно да ги чете – и бива удивен от това, което открива: двама мъже, които защитават две напълно противоположни позиции. Основните аргументи за двете позиция са в двете книги, пред очите му.

Джонсън открива, че Дентън използва солидни научни данни за да отхвърли еволюционната теория като безстойностна. Като сравнение, Докинс започва книгата си с илюстрацията на Пейли относно намиране на часовник, който трябва да е направен от часовникар. Докинс признава, че Пейли е прав в поне едно: Той правилно дефинира ключовият проблем, който трябва да бъде решен от еволюцията – сложността на биологичното устройство. Но след това Докинс казва, че решението е, че случайните мутации биват “филтрирани” чрез естествения отбор, “който е самата противоположност на случайност.” Чистата логика, разбира се, разкрива, че случайните мутации, действащи чрез това, което по естество е случаен отбор, могат да произведат само случайни резултати. Джонсън осъзнава това.

Но Докинс отива и по-далеч. Той заявява, че естественият отбор може да произведе всякакво сложно устройство, което изисква създател, дори звуковата система за ориентиране на прилепите или човешкото око! Джонсън ясно вижда глупостта на такова мислене. Пред очите ми еволюционната теория бива представяна от най-добрия от своите защитници, и въпреки това се оказва гигантска измама.

“Организираната сложност е нещо, което е било трудно за обяснение [за еволюционистите]. Ако успеем просто да постулираме организирана сложност [да приемем за даденост, че еволюцията някак си може да я произведе], дори само организираната сложност на възпроизводителната машина на белтъка на ДНК, тогава ще е лесно да я използваме като генератор на още по-организирана сложност. Именно с това се занимава голяма част от тази книга.”—Richard Dawkins, Blind Watchmaker, p. 141.

Джонсън отхвърля фантасмагориите, които човек трябва да повярва, за да приеме еволюцията, и възприема научните факти представени в логична последователност в книгата на Дентън.

Филип Джонсън не е обикновен юрист. Той се дипломира с най-висок успех в класа си; и през 1966 започва работа като асистент на съдията Ърл Уорън във Върховния Съд на САЩ. След това става преподавател по право в Калифорнийския университет в Бъркли. Джонсън има изключителен ум, способен бързо да възприема и запомня фактологични данни, и способен да защитава позициите си с бързо логично мислене.

В рамките на една седмица той минава два пъти през всяка от двете книги и започва да се рови в научната литература върху еволюцията на популярно и на техническо ниво. След това започва да пише, като продължава своето изследване по въпроса, от ноември 1987 до юни 1988. Той прочита всичко издадено по въпроса, поглъща го и прилага към него внимателен риторичен анализ.

В допълнение, Джонсън има и друг талант. Той е изключително приятен, с чувство за хумор, и бързо създава приятелства и от двете страни на дебата. Посещава дома и музея на Дарвин в Даун. Един ден отива в Британския музей по естествена история и иска да говори с директора, Колин Патърсън (същият, който през 1981 многократно пита учените дали има дори само едно смислено нещо, което знаят относно еволюцията). Дългият разговор създава ново приятелство; и Патърсън предлага помощта си за критика на работата на Джонсън докато пише изследванията си относно еволюцията. В годините след това Джонсън продължава да изпраща своите изследвания на учени с цел да получи техните критики.

1987—През тази година бива направено едно интересно изявление, свързано с решение на Върховния съд на САЩ, заслужаващо да бъде отпечатано тук:

“Известно е как щатът Тенеси забранява преподаването на еволюция и осъжда учителят Джон Скоупс за нарушаването на тази забрана в ‘маймунския процес’ от 1925. По това време само два други щата – Флорида и Оклахома – имат закони, които засягат преподаването на еволюция. Когато такива закони биват анулирани с решение на Върховния съд от 1968, някои щати търсят нови механизми и изискват заедно с еволюция да се преподава и ‘наука на Сътворението.’ Решенията на Върховния съд от 1982 и 1987 прекратяват това. Съдът твърди, че преподаването на креационизъм в държавните училища, дори паралелно на преподаването на еволюция, нарушава разделението между църква и държава на Първата поправка.

Но някои антидарвинисти се възползват от противното мнение на съдия Антонин Скалиа в делото от 1987. Християнските фундаменталисти, пише той, ‘са напълно в правото си, като въпрос от светско естество, да се възползват от всякакви научни данни против еволюцията представени в техните училища’ [курсивът е мой]. Този аргумент – ударение върху слабостите и празнотите в еволюцията – е същността на движението на интелигентен дизайн, което има за мото ‘Преподавай противоречивото.’ ‘Трябва да признаем, че креационистите са еволюирали,’ шегува се Юджени Скот, изпълнителен директор на Националния център за образование в природни науки в Оуклънд, Калифорния, който следи за атаки срещу преподаването на еволюция.”—Time Magazine, August 15, 2005, p. 29.

Послепис: В своето съдебно мнение съдия Скалиа споменава, че неговото противно мнение, което подкрепя преподаването на креационизъм в училищата, е основано върху противното мнение на съдия Самюъл Алито, федерален съдия в Пенсилвания – който през 2006 ще стане съдия във Върховния съд на САЩ.

1988—През август, при завръщането си в Бъркли, Джонсън вече е завършил дълъг ръкопис озаглавен, Науката и научният натурализъм в спора относно еволюцията. Той включва данните представени от Дентън заедно с някои нови опровержения, включително тези на Гулд, Елдридж, Докинс, и Грасе.

Джонсън многократно заявява, че спечелването на аргумента не е толкова важно както започването на дискусията, за да могат хората да започнат да мислят по проблемите. Имайки предвид това, и без да губи време, веднага след като се връща от Англия, Джонсън организира среща-дискусия с 20 членове на преподавателския състав. По пощата са изпратени десетки екземпляри от изследването на Джонсън.

Семинарът на 23 сетпември бива посетен от много влиятелни учени, включително дарвинисти. Няколко дена по-късно той записва своя коментар относно случилото се. Записките показват яснотата на неговото мислене:

“Моят аргумент беше, че макар повечето хора да вярват, че общата теория на еволюция е подкрепена от огромно количество емпирични данни, това всъщност е заблуда. Повечето хора в научния свят са убедени, че еволюцията трябва да е вярна. . . . Така доказателствата биват изграждани върху предварително съществуваща теоретична убеденост, основана върху философски презумпции. Нееволюционните обяснения на данните не биват взети предвид, и следователно привидната доказателствена подкрепа е плод на обществената убеденост, а не причина за нейната подкрепа.”

Тази среща-дискусия в Бъркли бива повторена десетки пъти, като Джонсън говори на различни събирания, било в лекции или дебати. На всички тях Джонсън е точен, безстрашен, но много приятелски настроен говорител. Пред и и след всяко събиране той се сприятелява със своите противници и с другите присъстващи.

1989—До пролетта на тази година Джонсън завършва първата чернова на своята книга. Както обикновено, изпраща по пощата екземпляри от нея на много биолози и други учени за критика. Получава множество критики и препоръки. Също изпраща черновата на няколко издатели и открива, че поради страх да публикуват върху тази тема, те всички му отказват. Една от големите издателски къщи отказва на основание, че книгата няма да предизвика достатъчно дебати за да породи интерес!

1989—Четиринадесет месеца след тази първа среща Джонсън посещава специално частно събиране на учени в Центъра Кампиън в западен Бостън. Това е в началото на декември. Много влиятелни еволюционисти планират да посетят събирането. Дейвид Рауп ще бъде там; и Джонсън е особено въодушевен, че Стивън Гулд е решил да дойде. Джонсън предварително изпраща своето изследване на всички записани по пощата, заедно с обобщение от осем страници.

Преди да се изкачи на трибуната, Джонсън има кратък разговор с Гулд. Разговорът е учтив; но Гулд отхвърля опитите на Джонсън да се сприятели с него и му казва, “Ти си креационист, и аз трябва да те спра.”

В началото на срещата онази сутрин, в продължение на повече от час, Джонсън представя своето обобщение, точка по точка. Към края, палеонтологът Дейвид Рауп накратко излага своето мнение относно изследването на Джонсън. Той казва, че е чел изследването, раздал е екземпляри от него, обсъждал го е със свои студенти в Чикагския университет, и те са единодушни, че Джонсън е точен в научните данни и ясно разбира недостатъците на макроеволюционната теория, както и празнотите във вкаменелостите. Рауп завършва с признанието, че доказателствата за Дарвиновата макроеволюция не са толкова силни както се е надявал.

Веднага след като Рауп прави това забележително признание, Гулд скача от мястото си. Със силно вълнение в гласа си и видима трескавост в поведението, той започва нещо, което един наблюдател нарича “унищожителна атака” против Джонсън и неговата позиция.

С това Гулд напълно изоставя своята позиция от преди две десетилетия, че стандартната схема естествен отбор плюс мутации е напълно безсмислена – и даже защитава тази схема! Като прави това, Гулд по същество отхвърля теорията за “чудовищни мутации,” която е защитавал от 1972.

Но Джонсън не е човек, който лесно може да бъде смълчан. Още в началото на атаката той се намесва със силни опровержения на всяка точка от атаката на Гулд. Това само допълнително разгневява Гулд.

След края на сутрешната сесия Гулд трябва да лети до Ню Йорк за телевизионно интервю в края на деня. Следобеда, в дискусиите относно случилото се сутринта, цялата аудитория е изненадана от пълното отричане от Гулд на предишната му позиция.

1989—Това е само началото на мощно ново анти-еволюционно движение. Все повече учени биват привлечени от него и мълчаливо се присъединяват. Но как се нарича това движение? Никой не знае. Дентън не иска да се отъждествява с думата “дизайн,” защото тя съдържа религиозен смисъл, а самият Дентън е агностик. Но през декември 1988, в лекция в Принстънския университет, Чарлс Такстън включва вестникарска статия със снимка направена от Викинг-1 на подобното на сфинкс лице на Марс. В нея е цитиран учен, който казва, че тя изглежда като “интелигентен дизайн,” а не просто случайна повърхност. Изразът се харесва на аудиторията, и Такстън започва да го използва. Малко след това, в работата по издаване на нова книга върху общата тема (Of Pandas and People: The Central Question of Biological Origins), на която Такстън е редактор, авторите се опитват да намерят име на новото движение. “Интелигентен дизайн” изглежда е идеалното название.

1989—В началото на 70-те креационистите призовават образователния борд на щата Калифорния да възприеме ясни правила относно преподаването на еволюция. След много дебати, в началото на 1989 бордът приема резолюция относно преподаването на природни науки, и отпечатва ръководство за учебни програми, The Science Framework, за учители и автори на учебници:

“На учениците никога не може да се казва, че ‘много учени’ смятат това или онова. Науката не се решава с гласуване, а с доказателства. Нито може да се казва на учениците, че ‘учените вярват.’ Науката не е въпрос на вяра; тя е въпрос на доказателство, които могат да бъдат подложени на проверка чрез наблюдения и обективна логика. . . . На студентите трябва да се показва, че нищо в науката не се решава само защото някой важен учен го казва [авторитет] или защото винаги се е вярвало така [традиция].”—The Science Framework, цитирано във Phillip Johnson, Darwin on Trial, p. 145 (1991).

1990—През тази година Брус Чапман и Джордж Гилдър основават Института Дискавъри в Сиатъл. Първоначално той се занимава с регионални и национални политики, но през 1993 се заинтересува от дебата против еволюцията. По-късно институтът става изтъкнат финансов спонсор на някои проекти на интелигентния дизайн.

1990—Анти-еволюционната общност смята спора между Джонсън и Гулд за достатъчно важен за да е необходимо ново събиране. След 1987 такива събирания стават под името Ad Hoc Origins Committee, под ръководството на Такстън, химик и автор на Mystery of Life’s Origin. (Ad hoc означава “специално предназначение” на латински.) Всички присъстващи на това събиране признават, че Джонсън трябва да стане водещата фигура. Такстън се оттегля на второстепенна позиция и става посветен помощник на Джонсън. Филип Джонсън става водач на новото движение за интелигентен дизайн. Той има бърз ум, умения за публично говорене, остроумие и жизнерадостен характер, решителност в постигане на целите и нарастваща мрежа от контакти с учени. Движението никога не изгражда някаква формална структура.

1991—Най-после се намира издател за книгата на Джонсън, и Darwin on Trial бива издадена през юни тази година. Книгата описва еволюцията като “лъженаука.” друга характеристика на движението за интелигентен дизайн е избягването на връзки с креационизма защитаван от много креационистки организации, включително Института за креационистки изследвания и Отговори в Битие. Трябва да се знае, че движението за интелигентен дизайн не отрича сътворение от Бога; то просто се съсредоточава върху пряка атака срещу еволюционната теория.

Ето четирите основни точки в книгата на Джонсън:

1 – Биологичните и палеонтологичните (от вкаменелости) данни, и други научни факти, с някои малки изключения, обикновено опровергават Дарвиновата теория за макроеволюцията (възможността за промяна от един вид в друг) и химическия произход на живота.

2 – Дарвиновата теория е основана върху философските презумпции на натурализма. Тоест, всичко материално се е появило само, без никаква помощ от външно сила.

3 – Дарвинизмът бива защитаван с празна риторика, словесни манипулации и нелогични твърдения.

4 – Дарвинизмът е централният голям мит на съвременното общество, той е основата на квази-религиозна система и бива смятан за доказан факт вместо недоказана хипотеза. Не е позволено никакво съмнение в него и не се смята за необходимо да се привеждат научни факти в негова защита.

1991—Джонсън незабавно започва интензивна програма от речи, конференции и дебати. Неговата ясна логика и стил на говорене печелят одобрението на неговите слушатели.

“С неговото приятно лице на любим чичо, очила с телени рамки и постоянна усмивка в гласа, трудно е човек да не харесва г-н Джонсън когато разбива техните аргументи. И освен всичко друго, той дори иска да бъде приятел с хората след края на дебатите.”—Lynn Vincent, World, April 2000.

1991—Science, списанието на Американската асоциация за развитие на науките (ААРН) е също толкова престижно в Америка както е Nature във Великобритания. В своя брой през юни Science решава да публикува кратка атака (озаглавена “Джонсън срещу Дарвин”) срещу книгата на Джонсън, с надеждата да не привлича твърде много внимание върху нея. В тази статия Юджини Скот предупреждава членовете на ААРН и преподавателите по природни науки да внимават с тази объркваща книга.

Тази статия става много важна – защото бива прочетена от биолог на име Майкъл Бихи. Той изпраща кратък отговор на Science, който бива публикуван (30 август). Неговите точки са толкова ясни, че Джонсън се свързва с него и Бихи става част от групата за интелигентен дизайн.

1992—Стивън Гулд пише атака от четири страници в Scientific American (юли) против книгата на Джонсън, Darwin on Trial. Тезата на Гулд е, че Джонсън не е “квалифициран” да говори по въпроса и че е “заплаха” за науката. Гулд нарича книгата “много лоша книга, която едва ли заслужава да се нарече книга.” Целта на Гулд в тази статия не е просто да защити еволюцията или да отговори на позициите на Джонсън, а да нападне Джонсън лично. Този метод в защита на еволюцията въобще не е нов.

“Тромав тавтологичен аргумент, без преценяване на доказателства, без внимателно четене на литература от двете страни, без пълно цитиране на източници . . . пълен с грешки, лоша логика, основан на фалшиви стандарти и написан в бедствен литературен стил.”

Scientific American отказва да позволи на Джонсън да отговори на статията на Гулд, и затова Джонсън добавя като приложение към своето ревизирано издание от 1993 подробен отговор на всички точки на Гулд.

1992—В края на март Джонсън и 10 учени, включително Майкъл Руз, пристигат в Далас за тридневен симпозиум върху дарвинизма в Южния методистки университет. Петима дарвинисти и петима защитници на интелигентния дизайн представят изследвания в определени области, като също всеки се опитва да опровергае позицията на другия. Това е първото събиране, в което участва и Майкъл Бихи. Участват също и двама млади мъже, които по-късно ще напишат книги за интелигентния дизайн: Уилиям Дембски и Стивън Майер. Събирането включва също дебат между Джонсън и Руз в събота вечерта.

1993—На годишното събрание на ААРН през февруари в Бостън Майкъл Руз е поканен да изнесе лекция относно новото движение за интелигентен дизайн. В тази лекция Руз говори предимно за срещата в Далас. След известна критика на книгата на Джонсън, Руз казва, “Когато се срещна с креационисти или нееволюционисти или критици на еволюцията, винаги откривам, че е много по-лесно да ги мразя на хартия отколкото лично.”

Руз е този, който дава ключовите свидетелски показания на процеса против преподаването на креационизъм през 1981 в Арканзас. Той казва, че за науката може да бъде приемлив само “естественият закон.” С това той има предвид, че всичко трябва да се е появило само, без никакъв външен източник. Неговите точки биват включени в решението на съдията Овъртън през януари 1982, което отхвърля като неконституционен приетия в Арканзас “Закон за балансирано преподаване.”

Но на това събиране през 1993 Руз говори за това как той и Джонсън са обсъждали предимно “метафизика, целия проблем относно философската основа.” След това, неочаквано, Руз изненадва своята аудитория като казва, че е премислял този въпрос в продължение на няколко години и, след като е участвал в това събиране в Далас, е променил мнението си по един важен въпрос.

“Трябва да призная, че през последните десет години откакто говорих на процеса против преподаването на креационизъм в Арканзас, самият аз стигнах до подобна позиция.”

Той продължава като обяснява, че “научната страна има определени метафизични презумпции вградени в нашата научна практика, които – и това може би не е добре да си признава в съда – но аз смятам, че честността изисква . . . да го признаем. . . . За много еволюционисти еволюцията работи като нещо имащо елементи на, да речем, сходни на светска религия. . . . Подобно на религия, еволюцията включва определени априори или метафизични презумпции, които на известни нива не могат да се проверят емпирично.”

Руз завършва като казва, че все още е еволюционист, но когато сяда на мястото си, залата е потънала във вцепенено мълчание.

Копия от аудиокасетата с лекцията на Руз се разпространяват сред защитниците на интелигентния дизайн.

90-те години—През това десетилетие Джонсън написва още три книги: Reason in the Balance (1994), Testing Darwinism (1997), и Objections Sustained (1998).

Също през това десетилетие, Федералното правителство налива пари в проекта SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence), предназначен да открие кодирани поредици, които биха имали разумен произход, или действителни радиосигнали плод на разум. Милиони долари биват биват изхарчени за да се намери нещо, което всъщност е “интелигентен дизайн” в космоса, докато в същото време учените се опитват да забранят дискусията относно същото нещо на земята. Между другото, появява се синоним за интелигентен дизайн: “интелигентна причинност.” (От началото на 21 век, проектът SETI продължава автоматично с радиотелескопи и компютри разпознаващи кодирани послания.)

1993—Вследствие на споменатата по-рано статия в Scientific American от август 1992 – за която списанието отказва на Джонсън да публикува неговия отговор – Ad Hoc Origins Committee получава дарение да изпрати отговора на Джонсън по пощата до 5,000 университетски преподаватели. Придружителното писмо е подписано от 45 професори.

1993—През тази година намиращият се в Сиатъл Институт Дискавъри започва да насочва финансовата си подкрепа към движението за интелигентен дизайн. Ad Hoc Committee се събира за тридневна среща в Сиатъл през август. Майкъл Бихи вече е признат за водещият учен в движението за интелигентен дизайн. На това събиране той представя лекция относно няколко идеи, които има относно сложността в живите клетки. Той отбелязва, че никой учен не е писал нищо относно как тези системи биха могли да еволюират.

1993—През същата тази година Бихи дава по-подробно представяне на своите идеи на тясно събиране на 10 учени на интелигентния дизайн, включително Джонсън, Уилиям Дембски, Пол Нелсън и Дийн Кениън. Проведена в курорта Пахаро Дюнс в Калифорния, това събиране е първото споделяне на идеите за неговата книга от 2002, Unlocking the Mystery of Life, както и за първата му книга, Darwin’s Black Box. Бихи вече е убеден, че е време книгата да бъде отпечатана. Членовете на движението за интелигентен дизайн са въодушевени от очакванията за нейното въздействие.

1993—През тази година Пол Нелсън, Джонатан Уелс, Стивън Майер и Уилиям Дембски започва съвместна изследователска работа по опровергаване на еволюцията. Нелсън и Уелс натрупват нови данни, особено в областта на ембриологията; Майер работи върху проблема за специфична сложност. Дембски започва да развива “обяснителен филтър,” който открива случаи на специфична сложност.

Този “филтър на дизайна” става първостепенно откритие. Филтърът работи по следния начин:

Въпросът е следният: Дали изследваният предмет показва специфична сложност? Ако показва специфична сложност, не е възможно да се е появил от случайността на еволюционните процеси. Тогава как можем да открием със сигурност дали има специфична сложност?

Първо ниво: Дали става въпрос за събитие с висока вероятност? Ако е събитие с висока вероятност, тогава няма специфична сложност и е било създадено от природните процеси.

Ако не е събитие с висока вероятност, преминаваме на второ ниво.

Второ ниво: Дали става въпрос за събитие със средна вероятност? Ако може да се случи по естествен път веднъж на няколко хиляди пъти, тогава е събитие със средна вероятност и е естествено. Ако не е събитие със средна вероятност, тогава е събитие с малка вероятност и минава на трето ниво.

Трето и последно ниво (също наричано ниво на спецификация). На това ниво, предметът или събитието трябва да бъдат с много ниска вероятност (може да се случи веднъж на милион пъти и т.н.); и второ, трябва да отговаря на критериите на независима закономерност за “идеална спецификация.”

Филтърът понякога бива описван по следния начин: При игра на покер, флош роял в пики (вероятност едно на 2,598,960) може да се смята за “средна вероятност”; тоест, понякога може да се случи, и следователно се изключва като “специфично” събитие. Но ако даден играч получи флош роял в пики пет пъти поред, тогава имаме “идеална спецификация” (ясно очертана, неслучайна закономерност) – и следователно някой е излъгал. Тоест, не самите карти, а намесата на разумен играч е това, което може да създаде пет флош рояла от пики един след друг.

Филтърът на Дембски е безценен по няколко причини: (1) Дава място на учените на интелигентния дизайн в рамките на признатата понастоящем наука. (2) Представлява редовна и внимателна процедура. (3) Съдържа принципна система на статистически анализ. (4) Определя като причинност някакъв разум, но без да го назовава.

1993—През тази година, след известен период на сътрудничество с Джонсън и другите, Майкъл Бихи създава израза “несъкратима сложност,” който става основен израз и мото на движението за интелигентен дизайн, вместо “специфична сложност.” Именно с намиране на несъкратима сложност ще се занимава филтърът на Дембски. Когато и където бъде намерена, несъкратимата сложност ще доказва действието на външен разум.

Значението на “несъкратима сложност” е следното: Система или системи, чието действие зависи от взаимодействието на много части; и премахването на която и да е част напълно ще прекрати действието на цялата система или системи. Просто, но изчерпателно определение.

Не е възможно такива системи да бъдат изградени стъпка по стъпка, по естествен начин, или чрез Дарвиновия “естествен отбор” – било с или без мутации необходима е външна намеса, за да се появят.

В публикуваните изявления на теоретиците на интелигентния дизайн са цитирани няколко примера: Идеално, просто устройство е обикновеният капан за мишки, който е просто няколко парчета стомана закрепени за парче дърво. Премахнете която и да е част, и цялата система става безполезна за хващане на мишки. Това е пример за “несъкратима сложност.” Следователно, можем да бъдем уверени, че някой трябва да я е направил; не може да се е появила сама.

1994—Влиянието на движението за интелигентен дизайн се разширява чрез издадените видеокасети на дебатите. Един от най-добрите дебати – който ще е добре да имате у дома на видеокасета – е дебатът на Джонсън през 1994 в университета Станфърд срещу сега покойния историк на биологията от Корнел, Уилиям Провайн. Първо, този дебат ясно показва логиката на Джонсън против макроеволюцията. Второ, забележителните изявления на Провайн относно “миража на свободната воля” и непрекъснатите му подигравки спрямо Бога дават ярък пример за антирелигиозната рамка на дарвинизма. Той не е основан на научни факти – ако беше, щеше да ги приведе. Дарвинизмът всъщност е основан на атеизъм: религия против Бога.

1995—От тази година нататък движението за интелигентен дизайн се занимава с усилена работа по изследвания, издаване на книги, лекции и дебати на няколко членове на движението. Основана е “интернет общност,” която нараства от 75 члена през 1995 до над 200 през 2003. Това ускорява обмена на идеи и данни.

1996—През тази година в щата Алабама влиза в сила задължителното “уточнение” относно еволюцията. В продължение на няколко години то бива отпечатано в началото на всеки учебник по биология в държавните училища в щата. Норис Андерсън е този, който го прокарва през законодателното събрание на щата, а текстът е съставен от групата за интелигентен дизайн. В крайна сметка един съдия реши, че това превъзходно уточнение било “противно на Конституцията.” Ето целия текст на това “уточнение.” Препоръчително е да направите копия от него и да ги залепите в учебниците:

Този учебник разглежда еволюцията, спорна теория, която някои учени представят като научно обяснение за произхода на живите същества като растения, животни и хора. Никой човек не е присъствал при появяването на първия живот на земята. Следователно всяко твърдение относно произхода на живота трябва да се смята за теория, не факт.

Думата “еволюция” може да се отнася за различни видове промяна. Еволюцията описва промените, които стават вътре в даден вид. (Белият молец, например, може да “еволюира” в сив молец.) Този процес е микроеволюция, която може да се наблюдава и опише като факт. Еволюция може също да означава промяната от едно живо същество в друго, като от влечуги в птици. Този процес, наречен маркоеволюция, никога не е бил наблюдаван и трябва да се смята само за теория. Еволюция също е недоказаното вярване, че светът на живите същества е продукт на случайни, безцелни сили.

Във вашия учебник не са споменати много неотговорени въпроси относно произхода на живота, включително:

Защо основните групи животни се появяват сред вкаменелостите внезапно, без междинни звена (т. нар. “камбрийска експлозия”)?

Защо след това, в продължение на дълги периоди от време, в данните от вкаменелости не се появяват никакви нови групи на живи същества?

Защо основните групи растения и животни нямат никакви преходни форми сред вкаменелостите?

Как става така, че вие и всички други живи същества притежавате такава цялостна и сложна съвкупност от “инструкции” за изграждане на живо тяло?

Учете усилено и дръжте ума си отворен. Някой ден и вие може да допринесете за теорията как живите същества са се появили на земята.

1996—Книгата на Бихи, Darwin’s Black Box, издадена през тази година, съсредоточава вниманието на медиите върху интелигентния дизайн и твърдо установява “логиката на дизайна” като приемлива научна хипотеза в американското съзнание. Докато Джонсън е юрист, Бихи пише като професор по биология. В допълнение, атаката на Бихи срещу дарвинизма е съсредоточена предимно върху няколко последни открития в биохимията.

За Дарвин и неговите съвременници живата клетка е “черна кутия” – пълна тайна. Ернст Хекел, последовател и популяризатор на Дарвин в Германия, презрително описва клетката като “проста малка бучка от бяло въглеродно съединение.” В своята книга Бихи използва изявлението направено от Чарлс Дарвин в Произход на видовете:

“Ако може да се докаже, че никой съществуващ сложен орган не може да е образуван чрез множество малки, последователни промени, моята теория ще пропадне напълно.”—Charles Darwin, The Origin of Species, 6th ed., London: John Murray, 1859, p. 182. [Това изявление си заслужава да бъде запомнено наизуст!]

Бихи използва този цитат като инструмент, като критерий за отхвърляне на теорията на самия Дарвин за постепенни промени. Бихи заявява, че на основата на молекулярната биология предизвикателството на Дарвин най-после може да бъде поставено на изпитание.

Учените са открили и изследвали множество “подклетъчни машини,” които са изключително сложни. Самите учени нямат никаква представа как тези системи биха могли да еволюират стъпка по стъпка. Следователно, по думите на самия Дарвин, еволюционната теория е напълно провалена.

Като обяснява “несъкратима сложност,” Бихи първо описва петте части на обикновен капан за мишки. Както споменахме по-рано, всички части трябва да се съберат едновременно, иначе капанът няма да работи. Не е възможно той да еволюира на малки стъпки – и следователно е несъкратимо сложен.

По-късно в книгата Бихи стига до своя най-превъзходен пример: камшичето на някои бактерии и други микроби, което е толкова малко, че може да се види само през микроскоп.

Това камшиче е във формата на малка опашка закрепена в задния край; като я движи, съществото се движи през течността. Някои камшичета биват движени наляво и надясно (както при сперматозоидите), но други работят като витло! Малката опашка се върти бързо и така придвижва напред животното. Това е машина съставена от 40 различни структурни елемента! Еволюционистите възразяват, че 10 от тях могат да се намерят и в друга молекулярна машина; но другите 30 са уникални. И така, откъде може да са дошли? Всяка отделна част е трябвало някак да еволюира – и всичко да стане наведнъж. А инструкциите за сглобяване са дори по-сложни. Този фактор никога не се споменава от противниците на аргумента на несъкратимата сложност.

В своята книга Бихи споменава също няколко други сложни механизми, включително окото и многостъпковата процедура на съсирване на кръвта. Някои от тези системи имат десетки и дори стотици части, всички от които трябва да са налице едновременно, за да може целият механизъм да работи.

По-късно в книгата Бихи, който както своите съработници избягва да споменава религиозен мотив, дава следния интересен коментар:

“Това тържество на науката [тези открити чудеса на микробиологията] би трябвало да предизвика възгласи ‘Еврика!’ от десетки хиляди гърла. . . . Но вместо това, удивителната сложност на клетката е заобиколена със странно, свенливо мълчание. Когато някой спомене въпроса публично, започва пристъпване от крак на крак и дишането се ускорява. В частни разговори хората се отпускат; мнозина откровено признават очевидното, но след това се втренчват в пода, клатят глави и не казват нищо повече.

Как е възможно научната общност да отказва да приеме ентусиазирано своите удивителни открития [относно клетката]? Защо наблюденията на сложен дизайн биват така внимателно отбягвани? Проблемът е, че докато едната страна на пословичния слон в стаята бива наричана интелигентен дизайн, другата страна може да бъде наречена Бог.”—Michael Behe, Darwin’s Black Box, p. 233.

Еволюционистите заявяват, че отказват да приемат каквото и да е, ако не могат да приложат към него “научния метод”: Да го тестват в лаборатория и след това да повторят експеримента в друга лаборатория. Затова отказват да признаят наличието на несъкратима сложност – или на Създателя, към Когото тя сочи.

Но природата е пълна с неща, които не могат да бъдат тествани и повторени в лаборатория. Бихи коментира следното относно “научния метод,” зад който се крият еволюционистите:

“Друга загриженост . . . е свързана с научния метод.’ Хипотеза, внимателно тестване, повторение на експериментите – всички тези добре са служили на науката. Но как да подложим на експеримент интелигентния дизайнер? Можем ли да сложим дизайнера в епруветка? Не, разбира се, но също не можем да сложим изчезнали общи прародители в епруветка. Проблемът е, че винаги когато науката се опитва да обясни уникално историческо събитие, внимателното тестване и повторение на експеримента са невъзможни по дефиниция . . . [точно както при наблюдаването на последствията от сблъсък на комета със земната повърхност], науката може да види последствията от дизайнера върху живота. . . . Науката не е игра и учените трябва да следват физическите данни където и да ги водят, без изкуствени ограничения.”—Ibid., pp. 242-243.

Реакциите от еволюционисти на книгата на Бихи са различни: От изразяване на отвращение от увещания да даде на дарвинистите повече време да съставят отговорите. Един критик на интелигентния дизайн пише, че не трябва да се опитваме да решим всички проблеми, а трябва да оставим някои за решаване на нашите деца. Един изследовател изучава потока от публикувани критики и открива, че обемът е няколкостотин страници. Но вместо да опровергават точките на Бихи с научни доказателства, използвани са злобни атаки срещу неговия характер или цели.

1996—През тази година се случват няколко други важни събития: Първо, интелигентният дизайн става известен като “ИД.” Второ, Дейвид Берлински публикува статия в списание Commentary, “The Deniable Darwin.” В нея той заявява, че дарвинизмът все още не е пораснал до ниво на истинска научна теория. Тя предизвиква силно възмущение и множество яростни реакции. След това, през август, в New York Times Book Review се появява положителна критика на книгата на Бихи от Джеймс Шрийв. (“На скала от едно до десет, оценката на книгата е осем.”) До края на октомври New York Times дори публикува на своите редакторски страници обобщение от самия Бихи на биохимичния аргумент в полза на интелигентния дизайн, “Дарвин под микроскоп,” във връзка с изявлението на папа Йоан Павел II в подкрепа на еволюцията. Статията на Бихи, заедно с изявлението на папата, предизвиква огромен скок в подкрепата за движението за интелигентен дизайн.

1996—В началото на ноември, в университета Биола в Лос Анджелис се провежда конференцията “Просто творение.” Това е първата международна конференция върху теорията за интелигентния дизайн. Между 18-те говорители са Джонсън, Бихи, Берлински (замествайки Такстън, който е болен), Майер, Нелсън, Уелс и Дембски.

1997—Издадена е нова книга, Mere Creation, сборник от статии от теоретици на интелигентния дизайн. Тя включва “обяснителния филтър” на Уилиям Дембски. Този безценен инструмент за откриване на специфична сложност бива представен по-късно във високо-технически формат в The Design Inference (1998), в по-прост формат в Intelligent Design (1999) и в No Free Lunch (2002).

1997—През декември бива излъчен двучасов дебат по PBS, проведен в университета Сетън Хол в Ню Джърси. В него Кенет Милър, опитен дарвинистки оратор и биолог, ентусиазирано защитава еволюционната теория използвайки нова тактика: Той се подиграва на Бога на теоретиците на интелигентния дизайн, наричайки го обикновен “механик.”

1998—Уилиям Дембски бива нает от университета Бейлър в Тексас за да организира първия в САЩ академичен център за изучаване на теорията на интелигентния дизайн. Оттогава досега Дембски, който е много способен математик, продължава да постига напредък в този център.

1999—На 11 август Образователният съвет на щата Канзас гласува да премахне ударението върху преподаването на биологична макроеволюция (промяна от един вид в друг) във всички държавни училища в щата. Решението на съвета задължава преподаването на микроеволюция (промени вътре във видовете), но избягва какъвто и да е намек за забрана върху преподаване на Дарвиновия възглед за произхода. Вместо това, решението е оставено на местните училищни съвети да решават как да подредят учебната програма по биология и колко макроеволюция ще се преподава във всеки училищен район.

1999—Автори защитници на интелигентния дизайн споменават изключително важните открития на вкаменелости в Чънжан, южен Китай. От края на 80-те, там биват намирани забележителни нови вкаменелости на много необикновени същества. Често намирани в най-долните слоеве, те са част от “камбрийския взрив” от същества, които “се появяват внезапно” сред вкаменелостите. По време на обиколка из Съединените щати Чжън Юан Чен, главен палеонтолог в Чънжан, вплита критики на дарвинизма в своите лекции . . . и е изненадан от хладната реакция. Когато пита защо, отговорът е, че критикуването на Дарвиновата теория не е популярно в Съединените щати. Той реагира със смях и отговаря, “В Китай можем да критикуваме Дарвин, но не и правителството; в Америка можете да критикувате правителството, но не и Дарвин.” Тази забележка получава широка публичност.

2000—За съжаление бива избран нов щатски образователен съвет на Канзас, който отменя предишната регулация против еволюционизма. Когато Майкъл Бихи се появява в предаването Nightline на ABC в интервю на 27 юли, той ревностно защитава правото на всеки щат да решава дали да позволи преподаването на недоказана, ненаучна теория в часовете по природни науки. Той казва, “Свидетели сме на обществено движение, което започва да поставя под въпрос господстващата религиозна философия на нашето време, държавно установената религия на нашето общество – научният натурализъм.”

2000—През април в университета Бейлър се провежда голяма конференция на тема дизайн против еволюция. Тази тридневна конференция, организирана от Уилиям Дембски, представлява разгорещен дебат между учени на интелигентния дизайн и дванадесет водещи дарвинисти, включително двама нобелови лауреати. Основната тема, която дава основата за дискусиите, е дали настоящите научни данни показват, че природата сочи към нещо отвъд и над себе си. В няколко важни области се провеждат ценни дискусии. Уводното, много провокативно изявление, е следното: “Дали вселената е самосъществуваща или изисква нещо отвъд себе си, което да обясни нейното съществуване и вътрешно действие?” На това събиране учените на интелигентния дизайн успяват да установят множество важни контакти.

2000—Излиза удивителната книга на Джонатан Уелс, Icons of Evolution. Тя разкрива как основните учебници по биология за средни училища и колежи включват лъжлива информация в подкрепа на еволюцията – което според него е известно на издателите, когато ги публикуват. Уелс ги обвинява, че отпечатват изкривяване на истината, лъжливи данни, и че съзнателно толерират измама – и че понякога такива лъжливи “доказателства” за еволюцията биват целенасочено отпечатвани като средство за обръщане на ума на нищо неподозиращи ученици.

2001—Две статии в Los Angeles Times и New York Times през пролетта на тази година анализиран нарастващото движение за интелигентен дизайн и отбелязват, че значителен брой изтъкнати учени признават, че дарвинизмът е навлязъл в сериозна криза, от която може и да не оцелее.

2002—Излиза шестата книга на Филип Джонсън, The Right Questions, заедно с четвъртата книга на Уилиям Дембски, No Free Lunch.

2002—Издадена е видеокасетата The Mystery of Life на Discovery Channel, 65-минутно интервю върху възхода на движението на интелигентен дизайн. Тя представя сбор от доказателства в полза на интелигентния дизайн.

2002—В априлския брой на своето списание, Natural History, Американският музей за естествена история публикува статии от теоретици на интелигентния дизайн. Във връзка с това в музея се провежда публичен дебат организиран от Ричард Милнър. Бихи и Дембски дебатират с двама дарвинисти.

2004—Институтът Дискавъри изпраща представители в щатския съвет по образованието на Охайо, за да лобират за стандарти за преподаване на природни науки, които подкрепят преподаване на критики на еволюцията. Осъзнавайки истинското състояние на нещата, съветът променя стандартите като казва, че е позволено критичното анализиране на еволюцията.

2005—До есента на тази година Аляска променя стандартите за преподаване на природни науки така, че да се демонстрира и интелигентен дизайн.

2005—Изследване показва, че 45 процента от американците нямат никакво съмнение, че Бог е създал света и всички същества в него, и че дарвинизмът е противоположен на религиозната вяра.

2005—Една трета от 1,050-те учители, които през март участват в онлайн социологическо изследване на Националната асоциация на преподавателите по природни науки, казват, че са притискани от родители да включат уроци по интелигентен дизайн или креационизъм в своите уроци по природни науки. Тридесет процента казват, че са притискани да пропуснат еволюция или свързани с еволюцията теми от своята учебна програма.

2005—Президентът Джордж Буш влиза в битката през август, заявявайки, че “правилно е да се преподават и двете страни, за да могат хората да разбират за какво се отнася спорът. . . . Смятам, че целта на образованието е хората да бъдат информирани относно различни мисловни школи.” В отговор, Джери Уилър, изпълнителен директор Националната асоциация на преподавателите по природни науки в Арлингтън, Вирджиния, която има 55,000 членове, казва “Щях да съм щастлив, ако живеех в Китай” (Time, August 15, 2002, p. 28). Забележително изказвания, тъй като е добре известно, че в Китай са на власт атеисти и те преследват християните.

2005—Усещайки се все по-застрашени, големите музеи по цяла Америка организират огромни експозиции на динозаври и подобни, в опит да покажат, че еволюцията трябва да е вярна. Експозициите включват “Еволюираща планета” в музея Фийлд в Чикаго, “Дарвин” в Американския музей по естествена история в Ню Йорк и “Изследване на еволюцията” показвано едновременно в големите университетски музеи в шест щата в Юга и Средния запад: Мичигън, Минесота, Небраска, Канзас, Оклахома и Тексас.

2006—Обобщение на юридическата битка да не се споменават еволюционни теми в държавните училища в началото на 2006: През 2000, 10 щата не изискват никакво споменаване на еволюционни схващания в своите стандарти за учебни програми. До края на 2005 само четири щата продължават да упорстват: Флорида, Кентъки, Мисисипи и Оклахома. Върху всеки щат е упражнен тежък натиск да се конформира. Например, след като Канзас получава оценка 2- (от фондацията Фордъм) за изтриване на еволюция, възрастта на земята и възрастта на вселената от своите учебни изисквания, щатът се предава и връща еволюцията в своята учебна програма. Но сега нов, консервативен щатски съвет по образованието се опитва да въведе “изискване за преподаване на противоречията.” (Да се показват на учениците двете страни на дебата сътворение-еволюция.)

2006—Обобщение на битката за въвеждане на анти-еволюционни материали в държавните училища, в началото на 2006: След 2001, анти-еволюционни материали за държавните училища са препоръчани на щатските съвети по образованието в Аляска, Аризона, Небраска, Ню Мексико и Северна Каролина. След 2001, щатските законодателни събрания на Арканзас, Индиана, Мисури, Мичигън, Ню Йорк, Оклахома и Флорида въвеждат законодателство изискващо анти-еволюционни материали в държавните училища. След 2001 са въведени и регулации на образователните съвети, и щатско законодателство против еволюцията в Алабама, Джорджия, Западна Вирджиния, Луизиана, Минесота, Монтана, Охайо, Пенсилвания, Тексас и Южна Каролина. (Източник: National Center for Science Education.) Това са общо 22 щата, почти половината от всички щати в Америка. Методът на “преподаване на противоречието” е различен в различните щати, от “критично изпитване” (в Ню Мексико) до “силни и слаби страни” на теориите (в Тексас), до “критичен анализ” (в Охайо).

Заключение—Движението за премахване на еволюционната теория в Америка постепенно набира сила. Но то изисква хора, които са готови непоколебимо да защитават истината.

Трябва да се отбележи, че креационисткото движение и интелигентният дизайн се различават по няколко точки. И двете вършат добра работа за опровергаване на еволюцията, но имат различни креационистки цели.

От една страна, има различни креационистки организации, включително Институтът за креационистки изследвания (Institute for Creation Research, El Cajon, CA) и Отговори в Битие (Answers in Genesis, Florence, KY) – както и книгата в ръцете ви, които се занимават със значително широк обхват от основни области в науката (астрономия, произход на земята, първоначалната среда, възраст на земята, биология, видове, устройство на клетката, ДНК и протеини, вкаменелости, утаечни пластове, древният човек, последствията от Потопа, подобия, остатъчни органи, рекапитулация, природни закони и неморалните последствия от еволюционната теория върху цивилизацията).

Тази огромна маса от данни логично сочи към Създател, към скорошно сътворение на света преди около 6 хиляди години и към световен Потоп преди около 4,300 години.

В сравнение с това, учените на интелигентния дизайн се съсредоточават предимно върху настоящите данни в биологията като свидетелство за Създател. Причината за това е, че учените на интелигентния дизайн избягват да обсъждат какво е станало в миналото. Голяма част от тях са били учени да вярват, че нашият свят се е появил преди милиони години. Някои вярват в теорията за Големия взрив. Все пак, те вършат добра работа като посочват проблемите на еволюционната теория, и като насочват и учените, и обществото към Създател на всичко около нас.

Но за учените на интелигентния дизайн ще бъде добре да изследват не само данните от микробиологията – което те правят много добре – но също цялостното значение на данните от вкаменелости и слоеве. Цялостните научни данни, когато бъдат събрани заедно, сочат към скорошно сътворение на света. С други думи, тяхното изучаване на данните от микробиологията ги е довело право до Създателя. Ако също изследват обширните данни в слоевете и вкаменелостите, ще бъдат доведени до скорошно сътворение на нашия свят и световен Потоп. Това ще демонстрира истинността на Битие, което описва и двете събития.

(Вярно е, че учените на интелигентния дизайн пишат относно данните от вкаменелости, но само във връзка със сложността на живите организми. Би било добре ако също споменаваха данните от вкаменелостите и слоевете, които ясно отричат възможността за дълги периоди от време – и сочат пряко към описанията в Битие на Сътворението и Потопа.)

Всички научни данни сочат към Библията като напълно надеждно ръководство за човечеството. Когато я отворим, откриваме това, което никой учебник по природни науки не може да ни даде – път към прощение на греховете, нов живот в Исус Христос като наш Господ и Спасител, и сила да може да се покоряваме на всичко, което Той заповядва в Писанието.

Едно национално изследване, публикувано през октомври 2005, описва идеите на учените на интелигентния дизайн, че макар всичко да е било направено от Разум, това сътворение е станало преди милиони години.

“[В това изследване на Галъп], 53% от пълнолетните американци са съгласни с твърдението, че Бог е създал хората в техния съвременен вид точно по начина описан в Библията [в Битие]. Други 31% застават зад позицията на интелигентния дизайн, че хората са еволюирали в продължение на милиони години от други живи организми и че Бог е направлявал процеса, докато 12% казват, че хората са еволюирали от други живи организми и ‘Бог не е имал никакво участие.’”—George Gallup Organization, November 10, 2005.

От това изследване е напълно ясно, че през 2005 повече от половината американци вярват на това, което Библията поучава относно Сътворението; само една трета вярват на теорията на интелигентния дизайн, че Създателят е направил всичко преди милиони години (възглед, който напълно противоречи на Битие); докато само една осма от американците вярва в очевидно смехотворната еволюционна теория, че всичко се е направило само.

Когато защитавате Сътворението и Създателя, мнозинството е на ваша страна. Затова не се страхувайте да говорите открито.

---

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Дългата 5 сантиметра риба клоун прекарва живота си сред жилещите пипала на морската анемона, защитена от хищници. Всяка друга малка риба, която се приближи до пипалата бива незабавно парализирана и погълната като храна. Единствено безпомощната малка риба клоун е винаги защитена.

Малката риба номеус живее сред опасните пипала на медузата португалска галера и яде част от храната, хваната от тези пипала.

Мексиканската муха Ululodes снася купчина яйца от вътрешната страна на някое клонче, след това се премества малко по-нагоре по клончето и снася втора купчина. Но във втората купчина няма яйца. Има само кафява течност с малки зрънца. Течността не се втвърдява, нито се изпарява; остава течна в продължение на три-четири седмици докато се излюпят истинските яйца. Понякога някоя скитаща мравка търси храна и се натъква на кафявата течност. Като я докосне, мравката отскача, трескаво се очиства от нея и бързо напуска. Яйцата са спасени.

Светулките изпращат точно структурирани по време светлинни сигнали един на друг. Мъжкият на северноамериканската светулка светва на всеки 5.7 секунди по време на полет. Когато наближи на 3 до 5 метра до женската на земята, тя присветва точно 2.1 секунди след него. Той отговаря точно 1 секунда след нея. Някои мъжки издават оранжева светлина по време на полет и зелена на земята.

Мъжкият щурец си строи саморъчни високоговорители, за да изпрати съобщението си. Той изкопава подземно гнездо с два тунелни изхода, което му дава възможност да произвежда стереозвук! След това той застава на връзката на двата тунела и като търка предните си крила, издава стържещ звук, който се усилва от формата на тунелите. Експерти по стереотехника, обърнете внимание. Кой го е учил да го прави?

Новозеландската птица киви има истински ноздри на върха на клюна си, за да може да надушва храната, която търси по земята.

Някои птици, включително лешоядът, имат около 160,000 светочувствителни клетки в ретината на очите си, което им дава възможност да виждат 5 пъти по-ясно от хората.

Котките имат в ретината кристален слой, така че през нощта могат да абсорбират 50% повече светлина от хората.

Много птици могат да наблюдават две неща едновременно. Тъй като очите им са от двете страни на главата, те могат да гледат едновременно в две посоки. Някои превключват от едното око на другото, а за други се смята, че виждат две картини една до друга в ума си.

Съставните очи на водното конче съдържат 28,000 отделни очи. Пчелите и осите използват ъгъла на ултравиолетовата светлина от слънцето като навигационно пособие, дори в облачни дни.

Средиземноморската скарида Copilia quadrata има една очна леща на челото си, но няма ретина. Вместо това, зад лещата има едно единствено светочувствително петно, което се движи много бързо наляво-надясно, след това нагоре-надолу – точно като катодния лъч в телевизора! Приемното устройство се намира вътре, в средата на тялото на скаридата.

Някои насекоми явно могат да виждат светлината през кожата си. Експерименти с гъсеници показват, че дори когато очите им са покрити, те все още усещат светлината.

Тропическите термити използват естествено бързосъхнещо лепило за да защитават гнездата си от нахлуващи мравки. Термитите войници от вида Nasutitermes могат да изстрелват струи от това лепило от отвор на главата на разстояние около 3 сантиметра. Лепилото веднага започва да се втърдява и мравката бързо отстъпва.

Когато бъде заплашена, тихоокеанската морска краставица изхвърля вътрешностите си за да избяга. Тя рязко свива удълженото си тяло и изстрелва преплетена маса от своите вътрешни органи. Докато нападателят ги яде, морската краставица изчезва и след това – със забележителна скорост – ѝ порастват нови вътрешни органи!

Полярната рибарка има размножителен период през лятото далеч на север в Арктика. След това, през август, родителите се отправят на юг – и летят над 35,000 километра до Антарктида, за да се наслаждават на тамошното лято. Една птица белязана от орнитолози е засечена да изминава почти 160 километра на ден. Младите рибарки последват своите родители няколко седмици по-късно – без родителите да са им казали накъде да летят.

Друг вид птици летят от Аляска до малък остров в Тихия океан – и винаги го намират.

Много видове пеперуди могат да летят до 1,000 километра без да спират за зареждане. Милиони пеперуди монарх мигрират всяка година между малка гора в северно Мексико и техните летни домове в Америка. Когато младите са достатъчно укрепнали за пътуването, те мигрират до същата гора; въпреки факта, че техните родители не са им оставили никаква карта за да ги води.

Всяка есен мъничкото червеногушо колибри като че ли нарушава законите на физиката и метаболизма на тялото като подлага своето миниатюрно тяло – тежащо по-малко от 3 грама – на непрекъснат 800-километров полет от Северна Америка през Мексиканския залив до Южна Америка. Метаболичните тестове показват, че птичката е просто твърде малка за да събере достатъчно запаси от енергия за този полет. Но тя въпреки това го постига, и напролет се завръща по същия път.

Няколко централноамерикански видове мравки строят своите жилища в острите месести бодили на трънливите акациеви дървета. Те се заравят в основата на бодлите на дървото, изяждайки месестата част и в същото време издълбавайки гнездо за себе си. Веднъж като са се установили, мравките (от рода Pseudomyrmex) се хранят със специални възлести образувания богати на протеине, които растат по ръба на листата на акацията. Дърветата са облагодетелствани, защото мравките ги защитават от всички други вредители, като други насекоми, птици, и малко животни. Когато вредителите дойдат, мравките ги жилят докато ги изгонят.