Глава 13

ПЪРВОБИТНИЯТ ЧОВЕК

Защо няма свидетелство хората да са еволюирали от нещо

Тази глава е основана върху стр. 607-663 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 137 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

В предишната глава (Вкаменелости и слоеве) разгледахме предполагаемите свидетелства за еволюцията на растенията и животните в миналото. Тази глава ще разгледаме въображаемите предци на хората.

След въведението, тази глава е разделена на два основни раздела: Хоминиди и Ранният човек.

Разделът върху Хоминидите ще се занимае с това, което е наречено предисторически човек, или което можем да наречем “еволюционния човек.” В известен смисъл той е допълнение към главата за вкаменелостите, макар да изгледа повече като странична тема и разказва за фалшификации като пилтдаунския човек, яванския човек, туангския човек и т.н.

Последният раздел, Ранният човек, ще се занимае с действителните геологични или исторически свидетелства за древните народи, и е относно “историческия човек.” До известна степен е повторение на информация в края на глава 4, Възрастта на земята.

Идеята, че сме просто животни само малко по-различни от маймуните, означава, че няма морални стандарти, няма закони, които си заслужава да бъдат спазвани, няма бъдеще и няма надежда. Осъзнаването на тази ужасна истина понякога прониква дори в мрака на ума на самия *Дарвин:

“Вътре в мен винаги се надига ужасяващото съмнение дали мислите на човешкия ум, който се е развил от умовете на по-нисшите животни, имат някаква стойност или въобще са достоверни. Някой би ли се доверил на мислите на маймунски ум, ако въобще има някакви мисли в такъв ум?”—*Charles Darwin, quoted in Francis Darwin (ed.), Life and Letters of Charles Darwin (1903; 1971 reprint), Vol. 1, p. 285.

1 – ВЪВЕДЕНИЕ

НАМИРАНИ ЛИ СА ТАКИВА КОСТИ? – (*#1/28 Man’s Non-human Ancestry Unknown*) Още от основното училище децата биват учени относно “пещерните хора” и постепенно биват привиквани към идеята, че сме еволюирали от по-нисши форми на живот. Те също биват учени относно костите и черепите на нашите “предшественици.”

Като възрастни често четем съобщения за намерени вкаменени останки от маймуноподобни хора. Всяко откритие е провъзгласявано за решаващо доказателство за еволюционната теория. Учените са дали название на тези предполагаеми получовешки-полумаймунски останки; наричат ги хоминиди.

Вярно ли е наистина, че са намерени такива скелетни останки? Наистина сме роднини с маймуните? В тази глава ще изследвате данните и ще намерите истинни отговори.

МАЙМУНИ – (*#2/28 From Ape to Man*) Еволюционистите предлагат две различни теории относно прекия прародител на човека: (1) човекът и маймуните са произлезли от общ прародител преди около 5-20 милиона години; (2) човекът е произлязъл от маймуна.

ГОРИЛА И ЧОВЕК
Черепите са напълно различни, различни са и вратните кости, останалата част от гръбначния стълб, и ребрата. Изправеното положение на човешкото тяло изисква двойно извит гръбначен стълб и големия мускул gluteus maximus. Свръзката на черепа с гръбначния стълб е далеч напред при човека, така че главата да е в равновесие в изправен положение. Забележете масивната долна челюст при горилата и изпъкналия костен гребен на върха на черепа, необходим за захващане на челюстните мускули.

Твърди се, че съвременният човек е еволюирал до преди около 100,000 години – и след това е престанал да еволюира! Твърди се, че оттогава насам човекът е превключил от “физическа еволюция” на “културна и обществена еволюция.” Това е опит да се обясни фактът, че в историческите данни еволюцията никога не е била наблюдавана сред хората.

Няма никакви данни, че еволюцията се наблюдава сега – или когато и да било – сред растенията и животните. Да приемаме ли, че те също еволюират културно сега? В допълнение, странно е, че ако човекът е по същество същият сега, както е бил и преди милиони години, защо е започнал да оставя след себе си писания, сгради и произведения едва през последните няколко хиляди години? Защо човешката история не се простира назад повече от 5,000 години?

“Търсенето на пословичното ‘липсващо звено’ в човешката еволюция, този свещен граал на безсмъртната секта на анатомите и биолозите, позволява всякакви измислици и митове да процъфтяват така изобилно днес, както са процъфтявали и преди повече от петдесет години.”—*Sir Solly Zuckerman, “Myth and Method in Anatomy,” in Journal of the Royal College of Surgeons of Edinburgh (1966), Vol. 11(2), pp. 87-114.

Дали човекът е произлязъл от маймуните? Нашата ДНК е различна от ДНК на коя да е от човекоподобните маймуни, обикновените маймуни, и всички останали. Броят на прешлените в нашия гръбначен стълб е различен от този на маймуните. Нашият черепен (мозъчен) обем е напълно различен от този на големите човекоподобни маймуни.

Орангутани	275-500cm3
Шимпанзета	275-500 cm3
Горили	340-752 cm3
Човек	1100-1700 cm3

Сам по себе си черепният обем е важен критерий дали намереният череп е от човек или маймуна.

“Тъй като има разлики в тъканите и течностите, черепният обем никога не е точно равен на размера на мозъка, но може да даде приблизителна информация. Обемът на даден череп се намира като през голяма дупка в основата на черепа (foramen magnum) той се пълни със семена или дребни сачми, и след това те биват изсипвани в измервателен съд. Обемът обикновено се дава в кубични сантиметри (cm³). Живите хора имат черепен обем от около 950 cm³ до 1,800 cm³, като средният обем е около 1,400 cm³.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 98.

Еволюцията учи, че сме произлезли от големи маймуни, а те от своя страна от гибони и други малки маймуни.

Няколко разлики между човека и маймуната: (1) Теглото при раждане като процент от теглото на майката при човека е почти два пъти по-голямо от това на големите маймуни (5.5% в сравнение с 2.4 до 4.1%), но е приблизително същото или по-малко от малките маймуни (5-10%) и гибоните (7.5%). (2) Редът на поникване на зъбите е един и същ при човека и при маймуните в Стария свят, но е различен от реда при големите маймуни. (3) Изправеното вървене е напълно различно. Човекът и гибонът вървят естествено изправени; големите маймуни не вървят така. Както при другите учения на еволюцията, научните факти са на страната на креационистите, и невероятните еволюционни теории са извън обхвата на научните факти, открития и закони. (4) Опорната точка на врата е отзад при човека, но отпред при маймуната.

ТЕОРЕТИЧНИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ НА ЧОВЕКА
Ето теоретичните прародители на човека според еволюционистите: (1) галаго, (2) гуенон, (3) шимпанзе, до (4) човек. Но като сравняваме черепите, зъбите, ръцете и костите на китките, откриваме, че всеки от тях е различен вид. Предполагаемо един вид се е променил в друг, но между тях няма преходни видове – било сред вкаменелостите или в света днес. Всичко, което имаме, е отделни видове, и празнини между тях.

Формата и подредбата на зъбите, например, са доста различни при маймуните и при човека:

“Много мъжки примати имат големи кучешки зъби, които използват при борба и защита. Там, където горните кучешки зъби срещат или се надвесват над долната челюст, между зъбите на долната челюст има празнини. Кучешките диастеми [празнини срещу кучешките зъби] са характерни за челюстите на бабуни, горили и малките маймуни. Те се използват като диагностичен критерий при изследване на вкаменелости, защото липсват при хоминидите [хора или почти хора]. Челюст на примат с кучешки диастеми се смята са принадлежаща на човекоподобните маймуни или малките маймуни, не на човешкото семейство.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 69.

ПЪРВОБИТНИ НАРОДИ – Ранните цивилизации са били технологично напреднали; но от време на време различни групи са се преселвали в нови области и за известно време са живели в “общества от каменната епоха,” докато не са имали възможността да строят градове, да обработват земята или да се занимават с отгледане на животни (*Science Year: 1966, p. 256). В някои местности климатът и околната среда са били доста трудни, поради което живеещите там групи продължават да живеят и до днес в условията на каменната епоха. Такива народностни групи могат да се намерят в Нова Гвинея и в определени други области.

Някои от тези народи са изгубили познанието за земеделие и производството на оръжия, оръдия на труда или къщи. Те имат само няколко грубо направени каменни и бамбукови оръдия и никакви оръжия. Живеят на открито под дърветата и мъжете прекарват всеки ден в събиране на червеи, листа и плодове за изхранване на семействата си.

Много антрополози вярват, че тези първобитни народи от “каменната епоха” не са свидетелство за по-ранни човешки форми на живот, а по-скоро племена, които са отпаднали от по-високи нива.

“Много от така наречените ‘първобитни’ народи в света днес, според повечето от участниците, може и да не са толкова първобитни в края на краищата. Те твърдят, че определени племена на ловци в Африка, централна Индия, Южна Америка и западния Тихи Океан не са останки от каменната епоха, както се е смятало преди, а са ‘руини’ от по-високо развити общества принудени поради различни обстоятелства да водят по-прост, по-малко развит живот.”—*Science Year, 1966, p. 256.

ПЕЩЕРНИ ХОРА – Първото въведение в еволюцията за много деца са картинки на динозаври и пещерни хора. Вярно е, че е имало групи, които са живели в пещери. Те са се скитали от топъл климат към студен климат и са избирали да живеят в пещери за известно време преди да си построят къщи в новата земя. Но фактът, че някои хора да живели в пещери за известно време, не доказва еволюцията от един вид към друг.

Пишейки около 60 пр. Хр., *Диодор Сицилийски разказва за хора, които живеят в пещери по бреговете на Червеното море. Той описва много други варварски племена, някои от тях доста първобитни. Така виждаме, че напреднали цивилизации и западнали пещерни общества са живели по едно и също време. Нямаме причина да смятаме, че по-малко развитите народи са прародители на по-развитите народи.

Археолозите ни казват, че на някои места в Палестина хора приличащи на неандерталци са живели в пещери, докато недалеч от тях в Ерихон хората са живели в добре построени, украсени къщи.

НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ – (*#3/7 Neanderthal Men*) Еволюционистите наричат пещерните хора “неандерталци.”

През 1856 работници взривяват входа към пещера в долината Неандертал близо до Дюселдорф в Германия. Вътре намират бедрени кости, седалищна кост, ребра и горна черепна кост. Костите са били изследвани и от учени, и от еволюционисти, и в продължение на много години всички са били единодушни, че това са нормални човешки същества. Дори ревностният еволюционист и защитник на *Дарвин, *Томас Хъксли, казва, че принадлежат на хора и не доказват еволюцията. *Рудолф Вирхов, немски анатом, казва, че костите са на съвременни хора болни от рахит и артрит. Мнозина учени днес осъзнават, че тези хора са имали извити крака поради рахита причинен от липсата на слънчева светлина.

През 1886 в Спи, Белгия са намерени два подобни черепа. В началото на 20 век в южна Франция са намерени множество подобни останки. Сега има над сто екземпляра в различни колекции.

Един френски палеонтолог на име *Марслен Бул казва, че те са принадлежали на маймуноподобни създания, но е бил сурово критикуван за това дори от други еволюционисти, които казват, че тези вкаменелости са просто съвременен човек (Homo sapiens) деформиран от артрит.

В броя от 1970 на научното списание Nature Айвънхоу пише превъзходен, подробен анализ как особените характеристики на неандерталците са причинени от рахит и артрит. Статията е озаглавена, “Дали Вирхов е бил прав относно Неандертал?”

“Човекът от Неандертал може да е изглеждал по този начин не защото е роднина на големите маймуни, а защото е имал рахит, предполага статия в британското издание Nature. Храната на човека от Неандертал определено е била лишена от витамин D.”—*”Neanderthals had Rickets,” in Science Digest, February 1971, p. 35.

Характеристиките на неандерталеца включват доста големи надочни арки (supra orbital torus), но е известно, че артритът може да направи очните арки да изпъкват. Вирхов отбелязва, че бедрената кост (femur) е извита, състояние характерно за рахит. Липсата на витамин D причинява остеомалация и рахит, което води до лека лицева промяна като увеличава размера на очната кухина (orbit), особено вертикално.

През 1973 *Д. Дж. М. Райт показва, че вроденият сифилис също може да е причинил вида костни деформации намерени в мострите от неандерталци.

Неандерталците очевидно са живели по време, когато е нямало много слънчева светлина. Знаем, че ледниковата епоха е дошла като следствие от замърсяване с вулканична пепел по целия свят. Климатът в Европа по онова време е бил доста студен, така че те са оставали толкова дълго в своите пещери, че не са получавали достатъчно слънчева светлина, особено поради увеличената облачност.

Може също да са живеели по-дълго от съвременните хора. Библейските сведения показват, че хората веднага след Потопа (до Авраам и дори до Мойсей) са имали доста по-дълъг живот от нас днес. През 1973 *Х. Израел обяснява, че при напреднала възраст определени живи индивиди днес започват да развиват неандерталоподобни характеристики – тежки надочни арки, удължена черепна кухина и така нататък. Има определени данни, че неандерталците са били на възраст няколкостотин години.

За повече сведения вижте книгата на Джак Куозо, Живи погребани (Jack Cuozzo, Buried Alive, 1998). В нея той ясно показва, че неандерталците са били на възраст няколкостотин години. Лицевите кости растат през целия живот. Той също открива, че еволюционистите са разменили местата на горната и долната челюсти, за да направят неандерталците да изглеждат като маймуни.

Ето два факта, които няма да намерите в учебниците: (1) През 1908 в Полша е намерен типичен неандерталски скелет. Бил е погребан облечен в ризница, която все още не е била напълно ръждясала (“Neanderthal in Armour,” in *Nature, April 23, 1908, p. 587). (2) През 1910 във Филипините е намерен неандерталски скелет. Поради изключителната влажност на климата на тази страна, би било невъзможно скелетът да е на възраст повече от един век (“Living Neanderthal Man,” in *Nature, December 8, 1910, p. 176).

Трети интересен факт е, че неандерталците са имали по-големи черепни кутии от нас имали са по-голям мозък! Това показва регресия на нашия род от предишна раса, по-дълго живееща и по-интелигентна; не показва еволюционна прогресия. Обемът на мозъка е важен показател дали черепната кутия (частта от черепа, която съдържа мозъка) принадлежи на маймуна или на човек.

“Обемът на черепната кутия на неандерталския род от Homo sapiens е като цяло равен или дори по-голям на този на съвременния човек.”—*Theodosius Dobzhansky, “Changing Man,” in Science, January 27, 1967, p. 410.

“Размерите на нормалния човешки мозък са 1450cm³-1500cm³. Мозъкът на неандерталеца е 1600 cm³. Макар че веждите му са ниски, мозъкът му е по-голям от мозъка на съвременния човек.”—Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 87.

“Мозъчната кутия на неандерталеца е като цяло с 13 процента по-голяма от тази на съвременния човек.”—Erich A. von Fange, “Time Upside Down,” in Creation Research Society Quarterly, June 1974, p. 23.

Неандерталците също са имали добре развито общество, изкуства и религия. Понастоящем повечето учени са единодушни, че неандерталците са били обикновени хора, които са живели в пещери за известно време. За съжаление все още очакваме тази промяна в мисленето да се види в учебниците за деца.

През 1923 в Санта Барбара, Калифорния са открити два черепа подобни на неандерталски. Изследователите признават, че това са просто индиански черепи.

Расовите характеристики на неандерталците са подобни на нашите.

КРОМАНЬОНСКИ ЧОВЕК – (*#4/4 Cro-Magnon and Rhodesian Man*) През 1868 в Лезейзи в областта Дордон във Франция е открита пещера. На местния диалект кроманьон означава “голяма дупка.” В пещерата биват намерени множество скелети и биват провъзгласени за голямото “липсващо звено” между човека и маймуната.

Кроманьонците са били истински хора, вероятно от благороден произход. Някои са били високи над 1.8 метра, с обем на черепната кутия доста по-голям от този на хората днес. Това означава, че те са имали повече мозък от хората днес. Сред тях не само е имало превъзходни художници, но те също са правели астрономически наблюдения. Кроманьонците са били нормални хора, не маймуни; и те не дават никакво доказателство за преход от маймуна към човек.

2 – ХОМИНИДИ

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ – Сега ще насочим нашето внимание към една част от дълга поредица от фалшификации. Като ги разглеждаме една по една, има няколко въпроса, които трябва да имаме предвид:

(1) Защо всеки път се намира само по един екземпляр? Защо не стотици хиляди? Ако това са нашите прародители, трябва да има милиони екземпляри. Днес има толкова много хора, трябва да е имало голям брой полумаймунски същества през тези “милион години,” през които хората са съществували на тази планета. Нали еволюцията учи униформитаризъм, идеята, че климатът и условията за живот в миналото са били по същество точно като тези, които имаме сега в света.

(2) Защо за всеки екземпляр се намират само малки парченца от кости – и никога цял скелет? Това не е ли извличане на твърде много информация от почти никакви данни? Или, не е ли възможно ли е да си представим, че колкото по-малко бъде намерено, толкова по-лесно е да се правят опити да се правят необосновани твърдения относно него? (По-късно в тази глава ще научим, че ако бъдат намерени само парченца от кости, тяхното положение може да се променя за да ги направи да изглеждат като полумаймунски черепи и челюсти.)

(3) Макар че във влажните местности костите се разпадат за няколко години, а в по-сухите региони за няколко века – защо тези специални кости не са се разпаднали, въпреки че предполагаемо са на “милиони години”? Самата възможност тези “кости на възраст милиони години” да не са се разпаднали прави още по-сигурно предположението, че трябва да има милиони други кости пръснати наоколо, принадлежали на нашите прародители! Има милиони живи днес; ако хората са съществували на земята в продължение на милиони години, земята трябва да е пълна с костите на нашите прародители!

(4) Как е възможно във влажна земя да бъдат намерени “кости на възраст милиони години” (не вградени в твърда скала) в Индонезия, Китай и Англия? Но еволюционистите твърдят, че такива кости са намерени, както ще научим по-долу.

В статия относно откриването на Международния мемориален институт за африканска предистория “Луис Лийки” в Найроби, Кения, *Люин пише следното:

“Вероятно повече от всяка друга наука човешката предистория е високо персонализирано занимание, като цялата атмосфера отразява многократните сблъсъци на прекомерно големи самомнения. Причините не са трудни за откриване. Като начало, разглежданата тема – произходът на човека – е силно емоционална, и залогът е репутация и обществена популярност за онези, които открият най-старите предполагаеми човешки прародители. Но основният проблем е жалко малкият брой вкаменелости от хоминиди, върху които предисториците упражняват своето въображение.”—*Roger Lewin, “A New Focus for African Prehistory,” in New Scientist, September 29, 1977, p. 793.

САМО ПАРЧЕНЦА ОТ КОСТИ – Един проблем, както показахме по-горе, е, че всичко, с което тези експерти работят, са неща като части от челюсти, парченца от счупени черепи и части от други кости. Не е намерен нито един цял или дори половин скелет, който да свързва човека с останалите животни. Но като работи с парченца намерени тук и там, въображението може да произведе най-чудни “открития.” В някои случаи някои парченца са били намерени на известно разстояние от останалите парченца.

ЯВАНСКИ ЧОВЕК
Парчетата от кости известни като "Явански човек" идват от област, за която се знае, че в нея са били погребани хора. Забележете на тази илюстрация, че парчетата от кости на яванския човек могат да съвпадат и с човешко същество (възстановяването от фон Кьонигсвалд вляво), и с горила (възстановяването вдясно). По-късно немците решават, че те са човешки, а Дюбоа накрая заявява, че са от гибон.

ЯВАНСКИ ЧОВЕК – (*#5/5 Java Man*) През 1891 е намерен яванският човек. Това е класически пример за човек, който търси доказателства за да подкрепи някаква теория. *Йожен Дюбоа става убеден еволюционист докато учи в холандски колеж. След като напуска училището без да се дипломира, той започва да търси вкаменелости в Суматра и другите острови в Холандска Източна Индия. Изпраща в Холандия хиляди сандъци с кости от обикновени животни, и след това отива в Ява.

През септември 1891 на едно влажно място край река Соло близо до село Тринил, *Дюбоа открива теменна кост. Една година по-късно на двадесет метра от мястото, където е намерил теменната кост, намира бедрена кост. По-късно намира три зъба на друго място в същата местност. *Дюбоа приема за даденост, че (1) всички тези кости са от едно и също същество, и (2) че са на възраст почти един милион години.

В същите условия (което показва същата възраст) наблизо той също намира два човешки черепа (известни като черепите от Ваджак), но не публикува тази находка, тъй като те са имали обем на черепната кухина доста по-голям от съвременния човек. След тридесет и една години, през 1922, той признава, че черепът от Ваджак е бил на маймуна.

Въодушевен, *Дюбоа докладва за находката (парченца от кости) като “явански човек” и прекарва останалата част от живота си рекламирайки своето голямо откритие. Бедрената кост е била нормална човека бедрена кост. Както може да се очаква, мнозина експерти поставят под съмнение дали наистина костите идват от едно и също същество, и дори да е така, казват, че са човешки, не маймунски кости. Но *Дюбоа прекарва останалата част от живота си изнасяйки лекции и разказвайки на хората за “получовешките, полумаймунски” кости, които е намерил в Ява през 1891-1892. Той ги нарича Pithecanthropus erectus (изправен маймуночовек).

Британски зоолози са смятали костите за човешки. Немски експерти са ги смятали за маймунски, а френски експерти са си представяли, че е нещо между двете.

Накрая през 1907 от Берлин в Ява бива изпратена немска експедиция, за да установи истината. Но *Дюбоа не е могъл да им покаже своята “колекция от кости,” нито да им помогне по какъвто и да било начин. След като пристигат в Ява, те отиват на мястото край село Тринил и внимателно прекопават 10,000 кубични метра пръст и събират 43 сандъка с кости, и накрая обявяват това за прахосано време. Тяхното главно откритие е, че яванският човек на *Дюбоа е бил взет от наноси, които са дошли от вулкан наблизо. Той е бил изригнал в близкото минало и е посипал всичко с лава, която е погребала множество хора и животни.

Около 15 години преди смъртта си, след като повечето еволюционисти вече са били убедени, че неговата находка не е нищо повече от кости на съвременен човек, *Дюбоа обявява своето убеждение, че костите са принадлежали на гибон!

Училищните учебници и популярните книги продължават да споменават 500,000 години като възраст на “яванския човек,” който съвсем очевидно е доста въображаема фигура.

ПИЛТДАУНСКИ ЧОВЕК
В продължение на 40 години пилтдаунският човек е бил приеман за великото "липсващо звено," преди да бъде изобличен като измама. Части от челюст и зъби на шимпанзе са били внимателно преправени и след това съчетани с променени части от човешки череп. Използвани са само няколко кости, за да могат фалшификаторите да "възстановят" черепа в образа на "прародителя."

ПИЛТДАУНСКИ ЧОВЕК – (*#6/7 Piltdown Man / #10 The Story of Piltdown Man*) През 1912 е намерен пилтдаунският човек. Когато находката бива обявена от Британското геологично общество, тя създава голяма сензация и във вестниците, и в научните среди. Тя получава научното име Eoanthropus dawsoni. В продължение на 40 години научният свят се прекланя пред пилтдаунския човек като велик ключ към еволюцията на човека. Съществувал е само един екземпляр, макар че е трябвало да има хиляди, ако наистина е бил истински.

Рисувани са портрети на великите мъже, които са го открили и са работели по него, и трима от тези мъже по-късно биват удостоени с благородническа титла от английския крал. Такава е човешката слава. Остава пренебрегнат доклада на един зъболекар през 1916, който казва, че някой е поставил пломба на намерения зъб.

През 1953 *Джоузеф Уайнър и *Кенет оукли прилагат наскоро открития флуоров тест върху костите – и откриват, че пилтдаунският човек е една голяма измама! Някой е взел маймунска кост и я е закрепил към човешки череп, някак си е запълнил зъба, и след това внимателно е оцветил всичко така, че костите да изглеждат древни и съответстващи едни на други. Наблизо са били поставени донесени от друго място вкаменелости на бозайници и първобитни човешки оръдия. Необходими са били 40 години за да се разкрие тази измама. (По-долу в тази глава разказът е разглеждан в по-големи подробности.)

“Внимателното изследване на парченцата от кости [през 1953] разкрива удивителната информация, че цялото нещо е било фалшификация, измама извършена от Доусън, вероятно за да придобие слава. Черепите са сбор от парченца, някои човешки, други не. Един череп е имал човешко теме, но маймунска долна челюст. Зъбът е бил запълнен и предната част на челюстта е отчупена, за да прикрие маймунския ѝ произход. Някои използвани фрагменти са били оцветени, за да се прикрие фактът, че костите не са били вкаменени, а пресни. Като пробиват дупки в костите, изследователите получават стружки, а не прах, както би се очаквал от истинска вкаменена кост.”—Harold G. Coffin, Creation: Accident or Design? (1961), p. 21.

РОДЕЗИЙСКИ ЧОВЕК – През 1921 в пещера бива открит родезийският човек. Антрополози и художници се захващат на работа за да го превърнат в някакво полумаймунско, получовешко същество. Но тогава един компетентен анатом получава възможността да го изследва, и открива, че той е просто нормално човешко същество.

По-нататъшният анализ разкрива зъбни кариеси, които нормално биват причинявани от съвременните хранителни навици, а също и дупка в черепа причинена от куршум или стрела от арбалет. Така че родезийският човек в края на краищата се оказва не толкова древен.

ТАУНГСКИ АФРИКАНСКИ ЧОВЕК – Таунгският африкански човек бива открит през 1924 от *Реймънд Дарт, когато се натъква на предната лицева кост и долната челюст на млада маймуна в пещера във варовиковата кариера Таунг в Южна Африка. Той се втурва да докладва за него, като придружава съобщението си с екстравагантни твърдения. Мнозинството от учените отхвърлят тази находка, но пресата гръмогласно я обявява за “липсващото звено.” Днес повечето учения отхвърлят като череп на млада маймуна.

“Разликите от възрастта са особено значими по отношение на устройството на черепа при маймуните. При прехода от детство към пълнолетие се наблюдават много ясно изразени промени при маймуните, но не и при човека. Черепът на млада маймуна е доста различен то черепа на човек. Можем да си припомним, че първият екземпляр от австралопитек открит от Реймънд Дарт, туангското ‘дете,’ беше череп на млада маймуна. Този млад череп не е трябвало въобще да бъде сравняван с черепите на възрастни маймуни или на хора.”—Duane Gish, Evolution: The Challenge of the Fossil Record (1985), p. 178.

ЧОВЕКЪТ ОТ НЕБРАСКА – (*#7/2 Nebraska Man*) През 1922 е намерен човекът от Небраска. Всъщност, не е точно така. През 1922 е намерен един единствен кътен зъб – и е наречен “човекът от Небраска”! На един художник е възложено да нарисува картина на основата на този единствен зъб. Той го прави и картината се разпространява по целия свят. Човекът от Небраска е бил главното доказателство в процеса срещу Скоупс през юли 1925 в Дейтън, Тенеси. През 1928 бива открито, че зъбът принадлежи на “изчезнал вид свине”! През 1972 в Парагвай са намерени живи екземпляри на точно този вид свине. *Графтън Смит, един от хората участвали в рекламирането на “човека от Небраска,” получава благородническа титла за усилията си да направи тази впечатляваща находка известна п оцелия свят.

*Хенри Осбърн, водещ палеонтолог, се подиграва на Уилиям Дженингс Брайън по време на поцеса срещу Скоупс, завявайки, че зъбът е “глашатаят на човекоподобните маймуни в Америка,” и че той “говори томове от истина” (*H. F. Osborn, Evolution and Religion in Education, 1926, p. 103). По време на процеса двама специалисти по зъби от Американския музей по естествена история казват, че след внимателно проучване са стигнали до извода, че зъбът определено е от вид по-близък до човека отколкото до маймуната (Science 55, May 5, 1922, p. 464).

ПЕКИНСКИ ЧОВЕК – Пекинският човек се появява на международната сцена през 20-те години. Финансите на *Дейвидсън Блак почти са свършвали, и е имал нужда то финансиране, когато през 1927 намира зъб край Пекин в Китай. *Фондацията Рокфелер се намесва и му дава 80,000 долара за да продължи работата по тази колосална находка. Така че *Блак продължава да търси и намира череп, копия от който днес се показват в лабораториите по биология. *Блак го нарича Sinanthropus pekinensis (“китайски човек от Пекин”) и получава поздравления от целия свят за своето откритие. След неговата смърт през 1934, йезуитът помагал за създаването на пилтдаунския човек (*Тейлар дьо Шарден) поема работата върху мястото. След това *Франц Вайденрайх поема ръководството, докато цялата работа бива прекратена през 1936 поради японското нашествие в Китай.

Мястото се оказва някакво градско бунище. Макар в тази яма близо до Пекин да са били открити хиляди животински кости, намерени са само няколко човешки черепа, и няма никакво свидетелство те да са еволюирали от нещо друго – макар че в ямата са били натрупани животински кости до дълбочина 50 метра. Тези човешки кости са били 14 черепа в различно състояние, 11 челюстни кости, 147 зъба и няколко фрагмента от лакътна кост и бедрена кост, заедно с няколко каменни оръдия и пепел от огнище.

Били са човешки кости, но с доста по-малък обем на мозъка (1000 cm³, какъвто обем имат и някои хора днес), и с изпъкнали кости на надочните арки, които намираме при неандерталци и австралопитеци.

И днес има раси с по-големи надочни арки, а някои филипински жени имат надочни арки каквито обикновено имат само мъжете. Характеристиките са различни, но видът е един и същ.

“Тежкокостният [пекински] хоминиден череп изявява изпъкнали надочни арки и доста по-малка мозъчна кутия (около 1000 cm³) от съвременните хора (1500 cm³).”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 359.

Мозъчна кутия от 1,000 cm³ не е подчовешка; хората днес имат различни обеми на мозъчните кутии от 1,000 до 2,000 cm³, като понякога стигат до 750 cm³, а средният обем е 1,500-1,600 cm³.

Всички черепи изчезват през Втората световна война, така че днес не можем да ги изследваме със съвременни методи, за да проверим тяхната автентичност.

“Всред несигурностите на разкъсвания от войната Пекин се оказва невъзможно да бъдат безопасно съхранени [костите на пекинския човек] от китайските власти, затова Вайденрайх в края на краищата ги опакова за военна доставка към Съединените щати. Смята се, че са били на борда на военния кораб Президент Харисън, който е потопен в Тихия океан в средата на ноември 1941. Така че сега костите на пекинския човек може би лежат на дъното на океана.

“Но от време на време има съобщения, че сандъкът не е достигнал до борда на нещастния кораб, но е оставен на железопътна гара, където е бил конфискуван от японците, откраднат или просто изгубен в бъркотията.”—*Ibid.

Данните показват, че мястото на находката може да е било място за ядене или бунище, и че са ядени и животни, и хора.

“Но точно какво е било изровено? Място за живеене? Гробище? Място на ритуално човекоядство? . . . Пекинският човек е представен предимно чрез черепи – и почти никакъв материал извън черепи. Няма седалищна кост или ребро. Само черепи. И отворът в основата, foramen magnum, на всички черепи е разширен и натрошен, като че някой е искал да извади мозъка от там.”—*Ibid.

Двадесет години по-късно, през 50-те, *Ърнст Мейр измисля ново название, Homo erectus, и включва в него множество находки на кости (явански човек, пекински човек и няколко други).

Добре е да помним, че всичко, което е останало от пекинския човек, са гипсови отливки в Съединените щати. Но гипсовите отливки не могат да бъдат смятани за надеждно свидетелство.

АВСТРАЛОПИТЕЦИ – (*#8/3 Ramapithecus*; #9/17 Australopithecus*) “Австралопитек” (“южна маймуна”) е названието дадено на разнообразие от маймунски кости намерени в Африка. След като внимателно изследват костите, антрополозите тържествено обявяват, че те са дошли от древна раса от пред-хора, които са живели преди 1 до 4 милиона години. Тези кости са намерени в различни африкански местности, включително Стеркфонтейн, Сварткранс, Куби Фора, Олдувай, Хадар и река Орно. Както съвременните маймуни, австралопитеците имат няколко разновидности. Но всички те са маймуни.

Един от най-известните от тях е “Луси,” и по-късно ще говорим за нея.

Някои експерти вярват, че тези маймуни, австралопитеците, са произлезли от друга маймуна, “рамапитек,” която предполагаемо е живяла преди 12 милиона години.

“Не е известен никакъв доказан прародител за който и да е ранен австралопитек, нито за който и да е ранен Homo habilis.”—W. Mehlert, “The Australopithecines and (Alleged) Early Man,” in Creation Research Society Quarterly, June 1980, p. 25.

Друга маймуна е Homo habilis. През 60-те години*Луис Лийки открива в Олдувай няколко зъба и парченца от череп. Той определя възрастта им на 1.8 милиона години и решава, че принадлежат на човешкото семейство, поради което ги наименува Homo (хората се класифицират като Homo sapiens). Но мнозина експерти, включително *Брейс и *Метрес, ясно показват, че habilis не е нищо повече от австралопитек с голям мозък.

Размер на мозъка: Човешките същества имат размери на мозъка приблизително 1500 cm³. В сравнение с тях, habilis има около 660 cm³. Размерите на мозъка за други същества са 800 cm³ за Хадар, 900 cm³ за Куби Фора. Размерите на мозъка за повечето от другите видове са около 500 cm³. Черепите от Таунг и Стеркфонтейн са по около 430 cm³, така че възрастен екземпляр от техните видове би бил само 550-600 cm³. Така че от гледна точка на размерите на мозъка, тези находки не доказват нищо.

Една превъзходна и подробна статия по този въпрос, включваща 13 диаграми и графики, е статията на Джералд Дъферт, “Някои изводи от различните черепни обеми на най-добре запазените черепни екземпляри от австралопитеци” (Gerald Duffert, “Some Implications of Variant Cranial Capacities for the Best-preserved Australopithecine Skull Specimens,” Creation Research Society Quarterly, September 1983, pp. 96-104). Статията разкрива, че има данни за лъжливи измервания на тези древни африкански черепи. Много пъти при първоначалните измервания се обявява голям измерен обем за черепа, но по-късните измервания от други изследователи разкриват много по-малки размери!

“Като цяло последващите изчисления на черепите на австралопитеци водят до намаление на техния измерен обем. Общият процент на разликите достига 157.91%.”—Op. cit., p. 100.

“Хипотезата, че появата на човека е белязана с увеличаване на мозъка, е била популярна дълго време, но губи популярност с откритието, че вътрешночерепните обеми на австралопитеците не са по-големи от тези на горилите.”—*Elwin L. Simmons, Primate Evolution: An Introduction to Man’s Place in Nature (1972), p. 278.

Говорейки за австралопитеците, *Дж. С. Уайнър коментира:

“Маймуноподобният профил на австралопитека е толкова ясно изразен, че неговото очертание може да се наложи върху очертанието на женско шимпанзе и да съвпадне забележително добре, и в това и в други отношения австралопитекът е много различен от съвременния човек.”—*J.S. Weiner, The Natural History of Man (1973).

През 1957 водещият американски антрополог Ашли Монтагю пише, че не е възможно тези крайно маймуноподобни създания да имат нещо общо с човека (A. Montagu, Man’s First Million Years).

АВСТРАЛОПИТЕК
Сравнение между черепи на австралопитек, шимпанзе и човек. Австралопитекът очевидно е маймуна и по никакъв начин не е преход между маймуна и човек.

След много внимателни изследвания *Окснард и *Цукерман стигат до извода, че австралопитекът е маймуна, не човек, и не е преходна форма между двете.

“Д-р Чарлс Окснард и сър Золи Цукерман са водещи в развитието на могъща процедура за мултивариантен анализ. Тази компютъризирана техника извършва едновременно милиони сравнения върху стотици съответстващи измерения на костите на живи маймуни, хора и австралопитеци. Тяхното отсъждане, че австралопитеците не са междинно звено между човека и живите маймуни, е доста различно от по-субективните и и по-малко аналитични визуални техники на повечето антрополози. Но тази техника все още не е приложена към най-новия вид австралопитек, известен като ‘Луси.’”

ЛУСИ – Луси, една от най-скорошните находки на австралопитеци, бива изкопана от *Доналд Йохансон в Хадар, Етиопия, през 1975. той определя възрастта ѝ на 3 милиона години пр. н. [преди настоящето]. През 1979 *Йохансон и *Уайт твърдят, че Луси се класифицира като маймуночовек (Australopithecus afarensis). Но дори преди това изненадващо изявление, ситуацията не изглеждаше твърде добра за Луси. През 1976 Йохансон казва, че “Луси има масивни V-образни челюсти за разлика от човека” (*National Geographic Magazine, 150:790-810). През 1981 той казва, че тя е “смущаващо нечовекоподобна” (Science 81, 2(2):53-33). През 1977 списание Time съобщава, че Луси има малък череп, глава като на маймуна, размер на мозъчната кутия като на шимпанзе – 450 cm³ – и “е изненадващо късокрака” (*Time, November 7, 1979, p. 68-69).

В интервю за BBC-TV през 1982 *д-р Ив Копан заявява че черепът на Луси е като на маймуна.

През 1983 *Джеръми Черфас казва, че глезенът (talus) на Луси е извит назад като на горила, вместо напред като при човешките същества, които имат нужда от това за да вървят изправени, и заключава, че разликите между нея и човешките същества на “невъзможни да бъдат объркани” (*J. Cherfas, New Scientist, (97:172[1982]).

*Съсман и *Стърн от Нюйорския университет внимателно изследват Луси и казват, че палецът ѝ е като на маймуна, пръстите на краката ѝ са дълги и изкривени от катерене по дърветата, и “тя вероятно е гнездяла по дърветата като другите маймуни” (Bible Science Newsletter, 1982, p. 4).

Няколко учени са на мнение, че костите на Луси идват от два различни източника. Коментирайки това, *Питър Андрюс от Британския музей по естествена история казва следното:

“Нещо, което усложнява нещата още повече, е, че няколко изследователи вярват, че екземпляра на afarensis [Луси] е всъщност смес от два различни вида. Най-убедителното доказателство за това е основано върху характеристиките на колянната и лакътната стави.”—*Peter Andrews, “The Descent of Man,” in New Scientist, 102:24 (1984).

Относно тези колянни стави, *Оуен Лавджой, висококвалифициран сътрудник (анатом) на *Ричард Лийки заявява през 1979 в лекция в Съединените щати, че мултивариантен анализ на колянните стави на Луси разкрива, че тя е маймуна.

Така че независимо дали костите на Луси принадлежат на едно същество или две, и двете са маймуни.

*Теорията на Йохансон относно Луси е основана върху допускане, което свързва две вкаменелости намерени на разстояние 1,600 километра една от друга:

“Макар че вкаменелостта Луси първоначално е датирана на три милиона години, *Йохансон я обявява на 3.5 милиона години, защото според него видът е ‘същият’ както на черепа намерен от *Мери Лийки в Лаетоли, Танзания. Като обявява находката на Мери Лийки за ‘типов екземпляр’ за Australopithecus afarensis, той отъждествява Луси с друга вкаменелост намерена на разстояние 1,600 километра от Афар [в северна Етиопия] и по-стара с половин милион години! *Мери смята, че двете въобще не са идентични и отказва да участва в свързването на нейния екземпляр с afarensis на *Йохансон. . . . Тя заявява, че е силно раздразнена от ‘присвояването’ от Йохансон на нейната находка, нейната репутация и по-старата дата на нейната находка, за да придаде достоверност на Луси. Така започва горчивата дълготрайна вражда между Йохансон и семейство Лийки.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 285.

Самият *Йохансон в края на краищата решава, че Луси е просто маймуна.

“Самият Йохансон първоначално описва вкаменелостите като Homo, човешки вид, но скоро след това променя мнението на основата на оценката на своя колега Тим Уайт. Сега те описват костите като твърде маймуноподобни в челюстите, зъбите и черепа за да бъдат смятани за Homo, но също достатъчно разграничими от други, по-късни австралопитеци, за да могат да се обособят в свой собствен вид.”—*Ibid.

Мелърт обобщава.

“Данните . . . правят много вероятно Луси да не е нищо повече от шимпанзе пигмей, и е вървяла точно като шимпанзе (тромаво изправена от време на време, но предимно на четири крака). ‘Доказателствата’ за въображаем преход от маймуна към човек са изключително неубедителни.”—A. W. Mehlert, news note, Craetion Research Society Quarterly, December 1985, p. 145.

ЛЕШНИКОТРОШАЧЪТ – Лешникотрошачът е намерен през 1959 от *Луис Лийки в клисурата Олдувай в Източна Африка, и е един от австралопитеците споменати по-горе.

Тъй като семейство Лийки често биват споменавани в статии относно кости на прародители на човека, тук ще споменем, че *Луис Лийки е роден в Африка, син на мисионер. Той и неговата съпруга *Мери имат докторски степени. След неговата смърт неговият син *Ричард, който никога не получава докторска степен, продължава да търси кости заедно с майка си. Клисурата Олдувай е разположена в Източна Африка, около 160 километра западно от планината Килиманджаро. Това е клисура с дълбочина 100 метра, която просича пет главни хоризонтални слоя.

*Луис Лийки нарича своята находка Zinjanthropus boisei, но пресата я нарича “Лешникотрошача,” тъй като челюстта е много по-голяма от черепа. Това вероятно е друг случай на сглобени части от различни същества. Черепът е бил доста маймуноподобен; но наблизо е имало няколко оръдия за работа, затова *Лийки решава, че находката трябва да е получовек. Доста неубедително свидетелство, но така се прави история в еволюционната наука.

Когато първоначално съобщава за находката, *Лийки заявява, че тя е най-ранният човек и е на 600,000 години! Макар че възрастта е само догадка, тя идва точно когато финансовите средства дошли от *Чарлс Бойз се изчерпват. Необходим е бил нов спонсор, и *National Geographic Society се намесва и оттогава досега финансира семейство Лийки.

През 1961 черепът на Лешникотрошача бива датират чрез забележително неточния калиево-аргонов метод (виж глава 6, Неточни методи за датиране) на 1.75 милиона години. Това наистина става сензация във вестниците! През 1968 същият материал бива датиран с въглерод-14, който макар и доста неточен, е далеч по-надежден от калиево-аргонния. Датирането на Лешникотрошача с С-14 дава възраст само 10,100 години.

Но има и още: През 1913 немският антрополог *Ханс Рек открива цял напълно човешки скелет точно над мястото на по-късната находка на Лешникотрошача.

По тези останки е имало много дискусии, и лично *Луис Лийки ги изследва през 30-те години. Но в своето изявление пред вестниците през 1959 той не ги споменава. Това би било бедствие за неговата находка. През 1974 са направени тестове с С-14 върху черепа, който Рек намира (останалата част от скелета изчезва от музея в Мюнхен), и те дават дата 16,920 години. Макар радиовъглеродните дати да имат широк обхват на грешка, 16,920 е доста различно от 1.75 милиона! В края на краищата *Лийки признава, че Лешникотрошачът е просто поредният маймунски череп, както таунгския човек на *Дарт.

През 1964 е намерен друг череп – този път човешки – близо до същите оръдия, които Лийки намира през 1959. По-късно бива открито, че една от “костите от ръката” на Лешникотрошача е всъщност парче от човешко ребро.

ЧЕРЕП 1470 – През 1972 *Ричард Лийки съобщава за нещо, което според него е вкаменелост на човекоподобен скелет, и му дава удивителната възраст от 2.8 милиона години. Официалното название на тази находка е KNM-ER 1470, но тя става общоизвестна като “Череп 1470.” Ако това е човешки череп, то той би бил по-стар от всички човекомаймунски кости, смятани за негови прародители.

И Лийки, и други експерти по хоминиди смятат, че той изглежда по същество като съвременен човек с малък мозък. Черепът е сглобен от няколко фрагмента.

“През 1972 Бърнард Нгенео от ‘хоминидската банда’ на Ричард Лийки намира подобен, но много по-цялостен череп в Източен Туркана. Той е известен като череп ‘1470,’ по неговия инвентарен номер в Националния музей на Кения.

Череп 1470 е сглобен от съпругата на Ричард Лийки, Мийв, и няколко анатоми от десетки фрагменти – пъзел, чието подреждане отнема шест седмици. Датиран на възраст 1.89 милиона години, с черепен обем 750 cm³, според Лийки той е най-старата вкаменелост на истински прародител на човека. Според неговите възгледи, австралопитеците и другите хоминидни вкаменелости са само странични разклонения.

Лийки воюва упорито да спечели признание за своя 1470 (заедно с предишните фрагменти от habilis намерени в Олдувай), тъй като повечето антрополози смятат, че черепът просто е с ‘твърде съвременен вид’ за да е толкова древен, както той първоначално твърди.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 217.

Ето първоначалното изявление на *Лийки относно този череп:

“Или изхвърляме този череп, или изхвърляме нашите теории относно ранните хора. . . . той разрушава идеята, че всички ранни вкаменелости могат да се поставят в подредена последователност на еволюционна промяна.”—*Richard E. Leakey, “Skull 1470,” National Geographic, June 1973, p. 819.

Но трябва да осъзнаваме, че и днес съществуват съвременни живи човешки същества с малък мозък (750 cm³), така че намирането на череп 1470 с обем 750 cm³ не е причина да се смята, че той е “прародител” на човечеството.

“Човешките качества на ума, твърди Кийт, могат да се появят само когато размерът на мозъка е поне 750 кубични сантиметра, граница наречена ‘рубиконът на Кийт’ . . . Как е достигнал до ‘магическото’ число 750 cm³? Това е бил обемът на най-малкия функциониращ съвременен човешки мозък, който анатомите са виждали по онова време [когато е живял *сър Артър Кийт, един от съучастниците в измамата с пилтдаунския човек, в началото на двадесети век].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 249.

Ето някои ранни коментари върху Череп 1470:

“Намирането на ‘Череп 1470,’ който според Ричард Лийки е на възраст почти три милиона години и е истински човек, ще разтърси цялата еволюционна приказка изградена върху така наречените хоминоиди, ако антрополозите приемат преценката на Лийки. Един художник за списание National Geographic много съвестно е нарисувал реконструкция, която наистина изглежда съвсем като човек. Единственото неестествено нещо е прекомерно плоския нос – формата на носа не може да се определи само от формата на черепа.”—News note, Creation Research Society Quarterly, September 1974, p. 131.

“Последните съобщения на Ричард Лийки са изненадващи, и ако бъдат потвърдени, ще разрушат предишните схеми на еволюционистите относно произхода на човека.”—Duane T. Gish, Evolution: The Fossils Say No! (1973), p. 105.

След размисъл върху последствията от тази ситуация, възрастта на черепа е била внимателно коригирана, за да не би някой да си помисли, че човешки същества са живели преди 2.8 милиона години. Експертите не са искали съществото да е живяло преди своите прародители!

“Череп 1470 открит от Ричард Лийки през 1972 е ‘датиран’ първоначално на 2.6 милиона години. Но много антрополози възразяват, защото в такъв случай по-съвременният Череп 1470 би се оказал по-стар от всичките си предполагаеми прародители. Затова 1470 бива ‘предатиран,’ докато се възприема по-’приемлива’ преценка от 1.8 милиона години.”—John N. Moore, “Teaching About Origin Questions: Origin of Human Beings,” in Creation Research Society Quarterly, March 1986, p. 185.

Черепът може да е принадлежал на микроцефално човешко същество, на юноша, или на маймуна.

Той няма изпъкналите надочни арки характерни за Homo erectus (явански човек и др.), много неандерталци и австралопитеци. Някои вкаменелости на маймуни имат изпъкнали надочни арки; други нямат.

Надочните арки са наклонени рязко назад както при маймуните, но са доста по-заоблени.

Размерът на мозъчната кутия е като юноша или на микроцефален човек, и е доста по-голям отколкото на маймуна: 775 cm³. Горилата има среден обем 500 cm³, а австралопитекът само 422 cm³ до 530 cm³. Средният размер на мозъка за съвременен човек е 1450 cm³. Но има изключения от това:

Микроцефалите са човешки същества, чийто мозък може да бъде много малък, например 775 cm³. Това състояние е родилен дефект, който за нещастие се случва от време на време.

“Хората с микроцефалия са с доста под нормалната интелигентност, но те все пак показват изразени човешки характеристики на поведението.”—Marvin Lubenow, “Evolutionary Reversals: The Latest Problem Facing Stratigraphy and Evolutionary Phylogeny,” in Bible-Science Newsletter, 14(11):1-4 (1976).

“Никой от тези ранни хоминиди няма размери на мозъка доближаващи размерите на съвременния човек. Енцефаличните показатели демонстрират, че австралопитеците са били само малко над човекоподобните маймуни по относителен размер на мозъка и дори най-големият череп [Череп 1470] е толкова близо до маймуните, колкото и до хората.”—*Henry M. McHenry, “Fossils and the Mosaic Nature of Human Evolution,” in Science 190(4213):425-431.

Забележително е, че не е намерена долната челюст. Тя би ни разкрила много. Лицевата част на черепа под очите изпъква напред като при маймуните. Челюстта и кътните зъби са доста по-големи от средните при съвременните хора, но не по-големи от тези на някои хора. Под ноздрите като че ли липсва костна опора, както е при горилите. При маймуните лицевият скелет е относително по-голям от мозъчната кутия. Череп 1470 е приблизително по средата в тази категория, и следователно не е като при хората. Той също има по-дълга устна, както е при маймуните.

При изследване на три черепа отзад (на възрастен човек, Череп 1470 и австралопитек) откриваме, че Череп 1470 има прилики с черепа на австралопитека.

В доклад от 4 страници с два чертежа и седем снимки (Creation Research Society Quarterly, December 1977, pp. 173-176), Джон Куозо дава интересни доказателства за своето твърдение, че Череп 1470 може да е на младо човешко същество, и че маймуноподобните характеристики в носната кухина и други са причинени от повреди в черепа след смъртта.

Честно казано, няма налични достатъчно данни за да се каже много повече. Няма съмнение, че един череп няма да разкрие специалните човешки способности като реч и т.н.

Също е факт, че еволюционистите ревностно търсят доказателства, че човекът е произлязъл от маймуноподобен прародител. Но повече от сто години на търсене не са разкрили такива доказателства, макар че, както научихме в главата за Вкаменелости и слоеве, милиони вкаменелости са били изровени от земята и изследвани. Ако човекът наистина е произлязъл от друго създание, трябва да има достатъчно доказателства във вкаменелостите. Но ги няма.

КАТАЛОГ НА КОСТИТЕ – (*#12 Major Hominid Discoveries*) Повечето от тези кости на предполагаеми прародители на човека са описани в книга на *Time-Life, The Missing Link, Volume 2 in the “Emergence of Man Series,” издадена през 1972. Тя съдържа пълен каталог на всички находки на австралопитеци до края на 1971.

Макар че са описани над 1400 екземпляра, повечето от тях не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един цял скелет. Всичко, което антрополозите имат в своя каталог за прародители, са малки парченца.

“Вкаменелостите, които украсяват нашето родословно дърво, са толкова оскъдни, че все още има повече учени отколкото находки. Забележителният факт е, че всичките физически доказателства, които имаме за човешката еволюция, могат да се съберат в един единствен ковчег, и дори да остане място!”—*Science Digest 90, May 1982, p. 44.

Както сме показали в приложението към главата за Първобитния човек на нашия уебсайт (*#12*), броят на парченцата кости намерени по целия свят, е невероятно малък! Може би ще искате да погледнете приложението и сами да видите списъка. Не е чудно, че всяко ново парченце кост предизвиква толкова много статии по вестниците!

“Цялата колекция от хоминиди известни днес едва ли би покрила и маса за билярд. . . . Колекцията е толкова мъчително непълна, и самите мостри често са толкова фрагментирани и двусмислени, че повече може да се каже за това, което липсва, отколкото за това, което е налице.”—*John Reader, New Scientist 89, March 26, 1981, p. 802.

“Не искам да изсипвам твърде много подигравки върху палеонтолозите, но ако вие прекарвахте живота си в търсене на кости и намиране на малки парченца от глава и малки парченца от челюст, бихте имали много силното желание да преувеличавате важността на тези парченца.”—*Greg Kirby, address at meeting of Biology Teachers’ Association, South Australia, 1976 [професор в университета Флиндърс].

“Проблемът с много антрополози е, че толкова много искат да намерят хоминид, че всято парченце кост бива превръщано в кост на хоминид.”—*Timothy White, quoted in New Scientist 98, April 28, 1983, p. 199 [антрополог от Калифорнийския университет].

КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА – Всички данни от кости и вкаменелости дават само една информация: Човечеството не е еволюирало от никаква по-нисша форма на живот. Еволюционистите не намират никаква подкрепа никъде за своята теория, че човекът е произлязъл от човекоподобни маймуни, малки маймуни, мекотели, микроби или каквото и да е друго.

Ето пет особени причини защо човекът не е произлязъл от маймуни. Всяка от тях е разгледана подробно в други глави:

“1. Внезапна поява на форми на живот сред вкаменелостите, разделени от систематични празноти между формите на живот. 2. Ясно разграничения в ДНК, химични съставки и в схемата (устройството) на морфологичните прилики. 3. Закони на Мендел: комбинацията и рекомбинацията винаги водят до лесно разпознаваеми растителни и животински форми; пълни данни за непроменена схема (устройство) на възпроизводство. 4. Ясно разграничение на човешкото самосъзнание, и на метафизичните интереси на човека. 5. Ясно разграничение на човешката личност по отношение на морални и етични интереси; рефлективно, символично, абстрактно, концептуално мислене.”—John N. Moore, “Teaching about Origin Questions: Origin of Human Beings,” in Creation Research Society Quarterly, March 1986, p. 184 (курсивът в оригинал).

Антрополозите твърдят, че човекът е произлязъл от неизвестен прародител, а *Дарвин казва, че е от маймуна. Ако сме произлезли от маймуна, защо имаме различен брой прешлени от маймуните? Защо обемът на черепа ни е напълно различен? И най-важно, защо е нашата ДНК отчетливо различна от ДНК на маймуните и на всички други видове живот?

Те казват, че са намерили костите на нашите хоминидни прародители. Тогава защо са намерени кости само колкото да покрият една маса? Трябваше да има милиони кости, ако тези хора са живели в продължение на стотици хиляди години в миналото. И защо всички тези кости изглеждат или само като маймунски, или само като човешки – и никога като двете?

Те казват, че съвременната еволюционна антропология е основана върху първооткривателския труд на шест човека: *Йожен Дюбоа и неговият явански човек, пилтдаунският човек на *Чарлс Досън, родезийския човек от 1921, човекът от Небраска от 1922, таунгският африкански човек на *Реймънд Дарт и пекинският човек на *Дейвидсън Блак. Но находките на *Дюбоа и *Досън по-късно биват разобличени като фалшификати, родезийският и таунгският човек се оказват маймуни. Човекът от Небраска се оказва зъб от свиня, а пекинският човек е бил просто човешки кости.

Дори *Ричард Лийки, най-изтъкнатият търсач на хоминидни кости през последните 20 години започва да се съмнява в цялата работа. Когато е попитан в телевизионно предаване да наименува нашия прародител, той отива до черната дъска и начертава голяма въпросителна.

“През 1989 [Ричард] Лийки вече се стреми да се разграничи от своята първоначална теория, като настоява, че всякакви опити за точна реконструкция на родословието на човека са били прибързани.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 218.

Размерите на мозъка водят до извода, че повечето от черепите са маймунски, като само някои са човешки.

“Британският анатом сър Артър Кийт отказва да приеме вкаменелостите от африкански австралопитеци за човешки прародители, защото мозъците им са твърде малки. Умът може да развие човешки качества, твърди Кийт, когато обемът на мозъка е поне 750 кубични сантиметра, граница наречена ‘рубикон на Кийт.’ С обем 450 cm³ Australopithecus africanus не отговаря на изискванията. . . .

По времето на Кийт черепите на Homo erectus с размери 950 cm³ са можели спокойно да минат за човешки, тъй като техният обхват съвпада с обхвата на нашия вид (1,000-2,000 cm³). Но черепите на Homo habilis намерени по-късно имат размери около 640 cm³, малко под рубикона. Черепите на възрастни австралопитеци са около 500 cm³, което е повече от шимпанзета, но по-малко от Homo habilis.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 249.

МАЛКИ ЧОВЕКОПОДОБНИ МАЙМУНИ И ГИГАНТСКИ НЕЧОВЕКОПОДОБНИ МАЙМУНИ – Но има и друг проблем – и то много значителен – свързан с факта, че младите човекоподобни маймуни имат черепи, които приличат на човешки черепи.

“Възрастните шимпанзета и горили, например, имат удължени лица, дебели надочни арки, силни челюсти, малка мозъчна кутия в сравнение с цялостния мозък, и други характерни пропорции. Малките човекоподобни маймуни имат плоски лица, закръглена мозъчна кутия, тънки надочни арки, пропорционално по-малки челюсти, и много други телесни характеристики удивително подобни на човешките същества.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 325.

Пълните следствия от този проблем са от голямо значение, но само малко еволюционни антрополози са готови да го признаят. Разгледайте следните три факта:

(1) Добре известно е, че много изчезнали животни са били с гигантски размери. (За повече информация относно това, виж глави 12 и 14, Вкаменелости и слоеве и Последствията от Потопа.) (2) Младите маймуни имат черепи, които имат форма подобна на човешките черепи. (3) Намерени са останки от удивително голяма маймуна (виж цитата по-долу).

Поставете заедно тези факти, и какво получавате? Възможността антрополозите днес да намерят черепи, които са с форма като на човешки същества, но с малки мозъчни кутии (между 400 и 900 cm³), които всъщност са млади гигантски маймуни!

“През средния плеистоцен, преди около 300,000 години, е живяла гигантска маймуна. Масивният примат вероятно е бил висок около 2.7 метра и е тежал 330 килограма, ако останалата част от съществото е била съразмерна с неговите зъби и челюсти. Наречена е Gigantopithecus (гигантска маймуна), защото нейната долна челюст и зъбите са петкратно по-големи от челюстта и зъбите на съвременен човек.

През 1935 холандският палеонтолог фон Кьонигсвалд открива по случайност останки от гигантопитек в аптека в Хонг Конг. Китайските аптекари винаги имали на склад необикновени вкаменелости, които наричали ‘драконови зъби,’ които стривали на прах за правене на лекарства. Фон Кьонигсвалд редовно претърсвал тези аптеки за странни предмети и е бил удивен да намери огромен зъб с маймуноподобна (Y-5) форма. Когато намерил и повече зъби, той започнал търсения на място, които в последствие му намират стотици зъби и челюсти от гигантопитек от различни места в Китай и Пакистан; но други части от скелета все още не били намерени.

Има дразнещи интереса съобщения, че кости на двата вида [гигантска маймуна и човешки същества] са смесени на едно и също място [в северен Виетнам, където изследователите сега намират кости от гигантопитек].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 192.

Търсенето на хоминидни черепи обикновено става в области, в които е възможно да се запазят черепи на маймуни и хора в продължение на хиляди години. Но са намерени относително малко, просто защото историята не се простира на повече от няколко хиляди години назад.

Но някои от тези черепи могат да са на млади гигантски маймуни. Те биха изглеждали като същества с малък мозък, които са доста подобни на хора, но имат доста разлики с тях.

В допълнение има и друга възможност: гигантски нечовекоподобни маймуни. Точно както могат да се намерят гигантски човекоподобни маймуни, така може да са съществували гигантски нечовекоподобни маймуни. Черепът на гигантска нечовекоподобна маймуна също би изглеждал човекоподобен, с малък мозък, но с някои различни характеристики.

ОТКРИВАНЕТО НА МАСОВИЯ СПЕКТРОМЕТЪР – Едно открито наскоро устройство, масовият спектрометър, дава датиране, което е по-точно от другите методи за датиране.

Следното твърдение на Браун е от голямо значение. То ни казва следното: (1) Много скъпата машина масов спектрометър всъщност брои отделните атоми на С-14 и дава по-точни крайни числа. (2) Всяка органична мостра съдържа някакъв брой радиовъглеродни атоми, следователно никоя от мострите не е на повече от няколко хиляди години. (3) Най-ранните скелетни останки в Западното полукълбо са датирани по този метод и е открито, че възрастта им е само около 5,000 години.

“Няколко лаборатории в света сега са оборудвани да извършват много по-подобрената процедура за радиовъглеродно датиране. Като се използват атомни ускорители, сега могат действително да се броят отделни атоми С-14 в дадена мостра. Това дава много точни радиовъглеродни дати дори за по-малките мостри. Стандартната, но по-малко точна техника за радиовъглеродно датиране се опитва да брои само редките разпадания на атоми на въглерод-14, които понякога биват обърквани с други видове разпадания. Тази нова техника за ускоряване на атоми винаги засича поне малки количества Въглерод-14 във всяка органична мостра – дори материали, за които еволюционистите твърдят, че са на възраст милиони години, като въглищата. Минималното количество въглерод-14 е толкова постоянно навсякъде, че замърсяването вероятно може да бъде изключено като фактор. Ако мострите бяха на възраст милиони години, в тях не би имало останал никакъв въглерод-14.

Единадесет човешки скелета, най-ранните известни човешки останки в Западното полукълбо, наскоро са били датирани с тази нова техника с ускорител – масов спектрометър. Всички единадесет са датирани на възраст около 5,000 радиовъглеродни години или по-малко! Ако повече от предполагаемите еволюционни прародители на човека бъдат тествани и също бъде открито, че съдържат въглерод-14, ще настъпи сериозна научна революция и хиляди учебници ще трябва да излязат от употреба.”—Walter T. Brown, In the Beginning (1989), p. 95.

Проблемът е, че когато ортодоксалната наука открие, че някоя нова процедура заплашва да унищожи основите на еволюцията, нещата се прикриват. Вероятно на техниката на масовия спектрометър никога няма да бъде позволено да се използва върху главните археологични или предархеологични материали, като древни хоминидни кости. Това би разкрило тяхната млада възраст. (За повече информация относно това, виж раздела относно прикриването на радиовъглеродни данни в глава 21, Археологично датиране. [Поради липса на място трябваше да пропуснем тази глава, но тя е на нашия уебсайт.])

3 – РАННИЯТ ЧОВЕК

САМО ЕДИН ВИД – (*#13/4 Evolutionary Ancestor of Man*) Интересно е, че след повече от един век прекаран в опити да измислят хората, експертите продължават да са единодушни, че всички хора навсякъде по земята са членове само на един вид.

“Съвременният човек, Homo sapiens, е единственият хоминид на земята днес; всички живи човешки същества принадлежат на този един вид.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 215.

Названието Homo sapiens означава на латински “разумен човек.”

ЧАСОВНИЦИ И КАЛЕНДАРИ – Еволюционистите гледат на цялото време от появата на първия живот на планетата Земя до наши дни като огромен часовник, като всеки “час” представлява 50 милиона години, а цялото време от “12 часа” е 600 милиона години. На този въображаем часовник безгръбначните са се появили в 3 часа, земноводните в 5 часа, а влечугите в 6 часа. Бозайниците са се появили в 9 – а човекът няколко минути преди 12.

Ако съпоставим това време с календар от 365 дни, с произхода на земята на 1 януари, най-старите изобилни вкаменелости биха били от 21 ноември – а появата на човека би била в 23:50 часа на 31 декември.

Тази дата, “31 декември, 23:50,” предполагаемо съответства на време преди 3 милиона години, а човекът предполагаемо е престанал да еволюира преди повече от 100,000 години.

Но ако еволюцията е случайна, постоянна, присъща, прогресивна, непрекъсната и без край – тогава защо е спряла преди 100,000 години?

В допълнение, ако човекът предполагаемо е живял тук в продължение на един милион години, тогава защо историческите дати на човечеството не се простират до повече от 5,000 години в миналото?

ЕВОЛЮЦИОННА ВРЕМЕВА ДИАГРАМА – Първо, ето действителните факти, които еволюционистите пренебрегват: (1) Като използваме исторически, археологически и астрономически данни, датите за ранните хора се простират най-много до 2250 пр. Хр. (Масовият спектрометър датира хората до 3000 пр. Хр., но радиовъглеродното датиране е ненадеждно, поради причините обяснени в глава 6, Неточни методи за датиране).

Второ, ето данните, които еволюционистите използват: (2) На основата на резултати от забележително неточния въглерод-14, най-ранните дати за човечеството са отместени на около 15,000 години в миналото. (3) Към това се добавят данни от вкаменелостите – и тези данни се датират според неверните възрасти измислени през 19 век. Това отнася датите на 3 милиона години в миналото.

На тази основа, вече трябва да ви е по-лесно да разбирате следната еволюционна времева диаграма на вашите предполагаеми прародители:

На основата на датиране на слоеве с вкаменелости, пещерни артифакти и рисунки:

Еолит (древна каменна епоха) – “животинско общество, най-прости хранителни навици, и т.н., използване на необработени камъни.” Възраст: 3 милиона години.

Палеолит (старокаменна епоха) – “дивашко общество, събиране на храна и т.н., употреба на грубо обработени камъни.” Възраст: 1 милион години.

На основата на въглерод-14 от органични материали намерени близо до артифакти:

Мезолит (среднокаменна епоха) – “варварско общество, начални форми на земеделие, използване на съставни оръдия от дърво и камък.” Възраст: 15,000 години.

Неолит (новокаменна епоха) – “цивилизация, селско стопанство, използване на фино обработен камък.” Възраст: 9,000 години.

Медна епоха – “градове, организирани държави, използване на фино обработен камък.” Възраст: 7,500 години.

Бронзова епоха – “градове, организирани държави, използване на метали.” Възраст: 7,000 години.

Желязна епоха – “градове, организирани държави, използване на метали.” Възраст: 5,000 години.

Интересно е, че и днес могат да се намерят всички тези начини на живот. В Нова Гвинея, южните Филипини и други области могат да се намерят много групи използващи методи и материали от “началната, средната или новокаменната епоха.”

Сега ще разгледаме данни за ранния човек, които противоречат на еволюционната теория:

Като начало, нека разгледаме две находки на скелети на ИСТИНСКИ “древни хора”! И двете са сензация, но никоя не би била спомената в учебниците по причините, които ще изложим по-долу.

ЖЕНАТА ОТ ГВАДЕЛУПА – Ами, ще кажете, никога не съм чувал за нея. Не сте, защото еволюционистите никога не говорят за нея.

Това е добре документирана находка, която е била в Британския музей в продължение на повече от половин век. През 1812 на брега на френския карибски остров Гваделупа е намерен напълно запазен човешки скелет, цялостен във всяко отношение, освен че липсват главата и ходилата. Скелетът е принадлежал на жена висока около 155 сантиметра.

Това, което го прави толкова значим, е фактът, че този скелет е намерен вътре в изключително твърд, много стар варовик, част от образувание дълго повече от 1.6 километра! Съвременното геологично датиране определя възрастта на това образувание на 28 милиона години – което е 25 милиона години преди предполагаемата първа поява на съвременния човек на земята.

Тъй като такава възраст за нормален човек не съвпада с еволюционната теория, няма да намерите “жената от Гваделупа” спомената в учебниците за хоминиди. Това би било опровергало еволюционното датиране на скалните образувания.

Когато двутонният варовиков блок съдържащ жената от Гваделупа е бил изложен за първи път в Британския музей през 1812, той е бил представен за доказателство за Потопа от Битие. Но това е било 20 години преди Лайел и 50 години преди Дарвин. През 1881 експонатът е бил свален без много шум и скрит в подземния етаж на музея.

ЧЕРЕПЪТ ОТ КАЛАВЕРАС – През 1876, в златоносен чакъл на 40 метра под земята в планините Сиера Невада в Калифорния е открит “черепът от Калаверас.” Черепът е бил напълно минерализиран и е бил определен от лекар като съответстващ на съвременен човек, е било удостоверено от еволюционист (*Дж. Д. Уитни, ръководител на Геологичната служба на Калифорния), че е намерен в слой от плиоцена. Това би означавало, че този човек е живял “преди повече от 2 милиона години,” – което опровергава еволюционните теории относно скалните слоеве и датите за древния човек. Близо до този череп са намерени буквално десетки каменни съдове и други направени от човек предмети.

*Д-р Холмс, който изследва черепа от Калаверас, представя своите резултати пред Института Смитсониън през 1899:

“Да предполагаме, че човекът би могъл да остане непроменен физически, умствено, социално, индустриално и естетически в продължение на милиони години, грубо казано (и всичко това следва от представените данни), изглежда за настоящето състояние на нашето познание истинско чудо! Но също толкова трудно е да повярваме, че толкова много хора са сбъркали относно това, което са видели и намерили.”—*W. H. Holmes, quoted in H. Enoch, Evolution or Creation (1966), pp. 124-125.

ЧЕРЕПЪТ ОТ КАСТИНЕДОЛО – В продължение на много години най-старите известни човешки черепи са намереният в Калаверас, Калифорния, и съвършено човешкият череп в Кастинедоло, Италия. *Артър Кийт, един от групата, която съобщава на света за пилтдаунския човек, казва следното:

“Когато изследователят на предисторическия човек чете и изследва записките относно находките от Кастинедоло, в него се надига усещане на недоверие. Той не може да отхвърли откритието като фалшиво без да нарани своето усещане за истината, но не може да го приеме като факт без да промени своите възприети вярвания (т.е. своята вяра в еволюцията на човека). Очевидно е, че не можем да подминем Кастинедоло с мълчание: всички проблеми свързани с произхода и древността на човека се съсредоточават върху него.”—*Sir Arthur Keith, The Antiquity of Man.

СКЕЛЕТИТЕ ОТ МОАБ – В скали от креда, които предполагаемо са на възраст 100 милиона години, са намерени два скелета.

Моаб, Юта, е разположен в източен Юта на брега на река Колорадо, близо до границата с щата Колорадо. В продължение на няколко години медната мина Биг Индиън е копаела скалата, докато качеството на рудата става твърде лошо за да си заслужава дейността. Работата спира на около 4.5 метра под повърхността на хълма. Лин Отинджър, приятел на главния инженер на мината, получава разрешение на копае за артефакти и азурит. Придружен от приятели от Охайо, той започва да копае и намира зъб и парчета кости, всички очевидно от човешки същества. Проследявайки ги до техния източник, той открива един цял скелет. Тук той спира и уведомява У. Ли Стоукс, началник на факултета по геология на Университета на Юта, който изпраща антрополога на университета Дж. П. Маруит да изследва находката.

Работейки с Отинджър, Маруит намира втори скелет. Костите са били на мястото, където първоначално са били погребани, непокътнати и все още артикулирани (свързани естествено) – което показва, че е нямало значително движение на земната маса. Те също са били били позеленели от малахита (меден карбонат) в околния пясъчник.

Тези два скелета определено са били Homo sapiens, и определено са били древни. Намерени са в слой от креда (на предполагаема възраст 70-135 милиона години). Телата очевидно са били погребани в момента на образуването на пясъчника, който е останал напълно неподвижен до откриването на скелетите.

“На мястото [върху скелетите когато са намерени] все още има черни парченца халокоцит, първичен тип медна руда. Чрез химически преобразувания той се променя в син азурит или зелне малахит, карбонатни минерали образуващи се близо до повърхността или в окислените части от земната кора. Тази диагенеза отнема време.”—Clifford L. Burdick, “Discovery of Human Skeletons in Cretacеous Formation” in Creation Research Society Quarterly, September 1973, p. 110.

Костите, очевидно древни, са били тествани за възраст, и е открито, че са само на няколко хиляди години:

“Екипът на Аризонския университет прилага върху костите Micro K Jell Dahl, или тест за задържане на азот, и открива, че са сравнително младо по произход, тоест в рамките на библейската история.”—Ibid.

Допълнителни подробности относно тази находка могат да се намерят в статията на Бърдик цитирана по-горе.

Нека сега да разгледаме допълнителни данни относно древните хора:

ЧОВЕШКИ СЛЕДИ – В главата за Вкаменелостите разгледахме вкаменени животински следи; но също са намерени и човешки следи.

В предполагаемо древни скални слоеве са намерени човешки следи. Еволюцията казва, че човекът не е еволюирал преди края на терциера и следователно не може да е на възраст повече от един до три милиона години. Но човешки следи са намерени в скали дори от карбона, който е на възраст “250 милиона години.”

“На места от Вирджиния и Пенсилвания, през Кентъки, Илинойс, Мисури и на запад до Скалистите планини, върху скали на повърхността са намерени човешки следи с размери 12 до 25 сантиметра, и с годините биват намирани и още.”—*Albert C. Ingalls, “The Carboniferous Mystery,” in Scientific America, January 1940, p. 14.

Свидетелствата ясно сочат, че тези следи са оставени когато скалите са били мека кал. Или съвременният човек е живял в много ранните еволюционни епохи в предисторията, или цялото датиране на скалите трябва да се смали до много по-къса времева рамка – през която е живял човекът.

“Ако човекът, или дори неговият маймунски прародител, или дори древният млекопитаещ прародител на този маймунски прародител са съществували в каквато и да е форма още в карбона, тогава цялата геологична наука греши толкова много, че всички геолози трябва да напуснат работата си и да станат шофьори на камиони. Следователно поне засега науката отхвърля атрактивното обяснение, че тези тайнствени следи в калта от карбона са оставени от краката на човек.”—*Ibid.

Това са следи от човек, не от маймуна. Маймуните и хората имат доста различни следи. Маймуните по същество имат четири ръце с противостоящ палец на краката. Те също имат различна походка, и имат склонността да застават на четири крака и да вървят “на кокалчета.”

СЛЕДИТЕ ОТ ЛАЕТОЛИ – Човешките следи от Лаетоли в Източна Африка са описани в броя на National Geographic от април 1979 и броя на Science News от 9 февруари 1980. Следите изглеждат точно като вашите или моите следи. Еволюционистите признават, че те изглеждат точно като човешки следи, и казват, че са оставени в скала на възраст “3.5 милиона години” – но отказват да ги приемат за човешки, защото това би унищожило всичките им теории за датиране на слоевете. В отчаянието си един учен нае дресирана мечка и я накара да се разиграе в мокра кал, надявайки се, че следите ѝ ще изглеждат точно като човешките следи намерени в твърдите шисти. Неговото заключение беше, че следите от Лаетоли са същите като следи от обикновен човек.

Тези напълно човешки следи в скала, която предполагаемо е на възраст 4 милиона години, са намерени от *Мери Лийки, съпруга на известния антрополог *Луис Лийки и майка на *Ричард Лийки.

“В Лаетоли, Африка Мери Лийки намери следи, които се датират на възраст 4 милиона години и са същите като следи на съвременни хора, освен че са доста по-малки [Mary O. Leakey, “Footprints Frozen in Time,” National Geographic, 155(4):446-457(1979)]. Те всъщност могат да се сравнят със следите на съвременна жена на юношеска възраст. Нещо повече, Мери Лийки и д-р Йохансон са намерили зъби и долни челюстни кости, които са почти еднакви с тези на съвременни хора, освен че също са малко по-малки. Тези останки намерени в Лаетоли и Хадар са на възраст 3.75 милиона години. В Хадар Йохансон също намира кости от длан ‘мистериозно подобна нашите ръце,’ на възраст около 3.5 милиона години.”—A. W. Mehlert, “The Australopithecines and (Alleged) Early Man,” in Creation Research Society Quarterly, June 1980, p. 24.

“[През 1982 Ричард Лийки] също бива убеден от известните следи в Лаетоли, че видът Homo е съществувал 3.75 милиона години пр. Хр. (700,000 години преди Луси).”—A. W. Mehlert, News note, Creation Research Society Quarterly, December 1985, p. 145.

“През 1976-1978 в местност на име Лаетоли в Кения, на 48 километра южно от пролома Олдувай, Мери Лийки прави най-вълнуващото откритие на своята кариера, според самата нея: запазени следи от три хоминидни индивида, които са оставили следите си в мека вулканична пепел преди повече от три милиона години. Това е забележително свидетелство за ‘вкаменелост’ на поведение, доказващо, че най-древните човекоподобни същества са вървели точно като нас.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 270.

Еволюционистите първоначално са били удивени, но не са могли да повярват на свидетелството пред очите им: че хората са живеели когато са се образували такива “древни слоеве” и когато още са съществували саблезъби тигри. На същото ниво с човешките следи е имало оставени следи от изчезнали същества като саблезъба голяма котка. Ето по-нататъшните коментари в статията от National Geographic:

“ ‘Те изглеждат толкова човешки, толкова съвременни, за да бъдат намерени в толкова стари скали,’ казва експертът по следи д-р Луиз Робинс от Севернокаролинския университет в Грийнсбъро. Най-добре запазеният отпечатък показва извита арка, заоблена пета, ясно изразена предна част и насочен напред палец необходим за изправен вървеж. Натискът по продължение на петата свидетелства за бърз вървеж. В областта на палеца има белези от одраскване, и зад следата е останала вкаменена бразда.” [p. 452] “Следите идват от юг и продължават на север по права линия.” [p. 453] “Яснотата на следите и острите очертания ме убеждават, че са били оставени на мокра повърхност, която е запазила формата на ходилото.” [p. 453] “Формата на ходилото е точно като нашата.” [p. 453] “[На същото ниво както следите и много близо до тях] изследователите са открили следи от газели и други същества, почти неразличими от съвременните обитатели, освен че с тях са бродели и саблезъбата голяма котка и халикотера, които сега са изчезнали.” [p. 454] “Д-р Луиз Робинс от Севернокаролинския университет в Грийнсбъро, антрополог, който специализира в анализ на следи, посети Лаетоли и заключи: ‘Схемата на разпределение на тежестта в следите прилича на човешката’ [p. 456].”—*Mary D. Leakey, “Footprints in the Ashes of Time,” National Geographic, April 1979, pp. 452-456.

СЛЕДАТА ОТ ГЕДИЗ – Научното списание Nature (254(5501):553 [1975]) публикува снимка на следа намерена във вулканична пепел близо до Демиркьопрю, Турция през 1970. Следата сега се намира в Стокхолмския музей по естествена история. Следата е на човек, който тича към река Гедиз, и учените изчисляват възрастта на стратиграфското разположение на 250,000 години. Но тази следа не е така ясна както следите от Глен Роуз.

СЛЕДИТЕ ОТ ГЛЕН РОУЗ – Във варовиково образувание от креда (датирано на 70-135 милиона години) близо до Глен Роуз, Тексас могат да се намерят интересни следи от гигантски хора. Можете да отидете и да ги видите сами. (Но когато пристигнете, питайте някой от местните възрастни хора да ви каже къде да търсите. Веднага след като бъдат изложени на въздуха и водата, следите постепенно започват да ерозират.)

Глен Роуз е разположен в централната част на северен Тексас, около 40 мили югозападно от Форт Уърт-Далас. Областта има ниско ниво на годишни валежи, и в продължение на на няколко месеца всяка година река Палъкси е напълно суха. От време на време реката променя коритото си. Това става по време когато иначе тихата река е бурен порой. Тъй като реката има много стръмен наклон (320 сантиметра на километър), тя е втората по бързина река в Тексас и е доста опасна по време на проливни дъждове.

Следите започват да се забелязват след ужасния порой през 1908, когато нивото на реката се е било надигнало с 8 метра. Новото речно корито отмива почвата и излага на показ плоска скална основа с животински и човешки следи в камък, който преди е бил мокра кал.

Клифърд Л. Бърдик, минен геолог, и *Роланд Т. Бърд, палеонтолог от Американския музей по естествена история, внимателно изследват и съобщават за следите.

Авторът на тази книга е висок над 1.80 метра и има ходило с дължина около 27 сантиметра. Следите от Глен Роуз са дълги 38 сантиметра и вероятно са направени от хора високи 2.50 метра.

“Да, те очевидно са напълно реални. Реални като самата скала . . . най-странните следи, които някога съм виждал. На повърхността всяка от тях има почти пълно подобие на човешки крак, съвършен във всяко отношение. Но всяка следа е с дължина 38 сантиметра.”—*Roland T. Bird, “Thunder in His Footsteps,” in Natural History, May 1939, p. 255.

(Както ще споменем по-късно в тази книга, някои от човешките следи намерени в Глен Роуз са дълги 54 сантиметра – и следователно биха били оставени от хора високи около 3.60 метра.)

По време на своите изследвания в коритото на река Палъкси близо до Глен Роуз д-р Бърд открива не само човешки следи, но също до тях следи от големи трипръсти хищни динозаври, и следи от гигантски завропод. Всяка следа е с размери 60 на 96 сантиметра, разстоянието между следите е 3.60 метра, и те са потънали дълбоко в калта! Очевидно и човекът, и динозаврите са бягали.

През 1038, под надзора на Бърд, последователност от следи на бронтозавър е изрязана от речното корито и отнесена в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Находките на Бърдик биват публикувани в броя на The Naturalist от пролетта на 1957.

Динозаврите предполагаемо са живели единствено през така наречения “период креда.” Твърди се, че той е продължил 65 милиона години, датирайки от 135 милиона до 70 милиона години в миналото. Човекът предполагаемо не се е появил по-рано от преди 3 милиона години в миналото. “Образуванието Глен Роуз,” както е известно сред гелозите, е датирано в “ранна креда,” или преди 120 милиона години.

Това образувание е описано като варовик редуващ се с глина, мергел и пясък, и е оцветен в различни нюанси на кафяво-жълто и сиво. Дебелината на слоя е 12 до 60 метра. Запазването на такива следи във варовик ни дава категорично доказателство за бързо втвърдяване. Веднага след като следите са били направени, вътре в тях е бил довлечен слой от глина, пясък и чакъл, който ги е изпълнил и е предотвратил тяхната ерозия. Също, ако следите не са били покрити бързо, те биха ерозирали. Тук няма място за стотици милиони години. В наши дни, веднага след като следите бъдат изложени на открито, те бързо ерозират.

Отпечатъците са били направени и покрити бързо, и така са се запазили! Възможно е да са били покрити от надигащото се ниво на бурна вода, която след като ги е покрила с наноси, се е оттеглила за известно време поради движението на земната кора. Било е време на геологична катастрофа с масивни мащаби.

Следите биват намирани в няколко слоя варовик, последователно, с отмиването на слоевете от ерозията на реката. Човешки следи са намерени в слоеве ПОД слоевете със следи от динозаври! На същото място са намерени вкаменелости от същества от сушата, крайбрежните води и дълбокия океан. Човешки следи биват намирани над, на същото ниво и под отпечатъци от мечки, саблезъби тигри, мамути и динозаври.

Друго удивително доказателство за автентичността на тези следи се нарича “избутване на калта.” Тези следи показват “избутване на калта” от всички страни на мястото, където палецът на крака е натискал калта. Това не би станало, ако те бяха просто случайни “белези на ерозия,” както твърдят някои еволюционисти. Също, при много от човешките и животинските следи могат да се видят следи от ламинация, тоест кракът е упражнявал натиск върху няколко различно оцветени слоя глина под себе си.

В областта на река Палъкси са изследвани над сто последователности от човешки следи. Повечето от следите са от боси крака, но някои изглежда имат някаква подметка. Някои следи са от детски крака, но винаги вървят заедно с възрастни. Някои са от гиганти. Всяка има дължи на крачката съответстваща на размера на стъпалото. Доста от следите са с размер на ходилото 40 сантиметра, но някои от следите са на човек с дължина на крачката 2.10 метра и стъпало с размери 54 сантиметра.

Съвременната преценка е, че следите с размер 40 сантиметра трябва да са били оставени от хора високи 2.70 метра, а следите с размер 54 сантиметра трябва да са оставени от човек висок 3.60 метра.

“Правило в антропологията е, че дължината на стъпалото представлява около 15 процента от височината на човека.”—*Mary D. Leakey, “Footprints in the Ashes of Time,” National Geographic, April 1979, p. 453.

През 1967 К. Н. Доърти, местен специалист по гръбначни и ставни изкривявания в областта на Глен Роуз, написва книга, Долината на гигантите. Той открива, описва и снима много от човешките следи.

КЛОНЪТ ОТ ПАЛЪКСИ – Това може да се окаже решителното доказателство: През август 1978, придружаван от двама приятели, Фред Байърли решава да прекара следобеда търсейки следи. Тогава той открива в коритото на Палъкси нещо необичайно: овъглен клон, частично вграден в кредната скала.

“Търсех нови следи около това, което обикновено се нарича ‘брод номер две,’ част от реката прилежаща до фермата на Робърт Мак, където има много следи от динозаври. В същото образувание със следите от динозаври, на около 200 метра надолу от тях, открихме овъглен клон от дърво, вграден в кредната скала. Клонът беше с диаметър 5 сантиметра и дълъг 2 метра. Очевидно е бил паднал в меката кал, която по-късно се е втвърдила във варовик; клонът е паднал докато още е горял. Бързо е бил погребан, но е продължил да тлее още известно време, превръщайки се във въглен, и е останал докато калта се е втвърдявала във варовик.”—Fredrick P. Beierle, “A New Kind of Evidence from the Paluxy,” in Creation Research Society Quarterly, September 1979, p. 87.

Тримата мъже решават, че клонът е паднал от дърво ударено от светкавица. В продължение на векове този клон е бил напълно затворен в кредна скала, предполагаемо идваща от мезозойската ера (преди 135 до 170 милиона години), когато динозаврите са вървели по земята. Фактът, че дървото е било на въглен, а не на пепел, показва, че клонът е горял когато е паднал, и след това е бил покрит докато още е горял.

Дървото ясно показва пукнатините често виждани в полуизгоряло дърво. Разположението му е изток-запад, почти на прав ъгъл спрямо реката. Клонът е бил дълъг 2.26 метра. Източният край не се е виждал, и само горният край е бил открит; останалата част е била затворена в скалата. Диаметърът на по-дебелия източен край е бил около 5 сантиметра, докато повечето от останалата част е била с диаметър 2.5 сантиметра.

Байърли изпраща мостра от дървото на *Райснър Берг от Калифорнийския университет в Лос Анджелис за да я радиодатира. Тестът с въглерод-14 дава възраст за изгорялото дърво от приблизително 12,800 години.

С необходимите корекции, това е в съгласие с хронологията на Потопа. (Виж глава 6, Неточни методи за датиране, за проблемите при датирането с радиовъглерод.) Следователно следите от динозаври открити в тази местност в същата кредна скала трябва да са не по-стари от 12,000 години.

“Тестовете показват, че дървото е на възраст около 12,000 години. Калта трябва да се е втвърдила на скала след като клонът е паднал в нея. Но следите в скалата трябва да са били направени много малко време преди да се е втвърдила, иначе въобще не биха останали. Така че следите в скалата трябва да са на възраст не повече от около 12,000 години.

Доколкото аз знам, никой не оспорва автентичността на следите от динозаври намерени при реката. Следователно динозаври трябва да са живели преди 12,000 години. Трябва да се отбележи, че този извод следва независимо дали намерените човешки следи, от които са намерени много, са автентични. От друга страна, когато се докаже, че следите от динозаври са сравнително отскоро, няма причина да се съмняваме, че на същото място могат да се намерят и човешки следи.”—*Op. cit., pp. 88, 131.

СЛЕДИТЕ ОТ АНТИЛОУП СПРИНГС – Трилобитите са малки морски същества, които сега са изчезнали. Еволюционистите ни казват, че трилобитите са едни от най-древните същества, които някога са живели на планетата Земя, и че са съществували милиони години преди да е имало човешки същества.

Уилиам Дж. Майстър, чертожник по професия (и между другото нехристиянин) имал за свое хоби да търси вкаменелости от трилобити в планините на Юта. На 1 юни 1968 той намира човешка следа, и в същата скала намира и трилобити! Местността е Антилоуп Спрингс, около 70 километра северозападно от Делта, Юта.

Като отчупва голямо парче скала с дебелина 5 сантиметра, той го удря с чук по ръба и то се разделя на две. За свое голямо удивление, от едната страна той намира отпечатък на човешки крак, и точно в самия отпечатък има трилобити! Другата половина на скалната плоча показва почти съвършен калъп на следа и вкаменелости. Удивително, човекът е бил обут в сандал!

Следата има размери 26 сантиметра дължина на 8.9 сантиметра ширина на ходилото, с ширина 7.6 сантиметра при петата. Отпечатъкът на петата е вдълбан в скалата с около 1.7 сантиметра повече от предната част на ходилото. Очевидно отпечатъкът е от десен крак, тъй като сандалът е износен от дясната страна на петата. В следата ясно се виждат няколко трилобита. Човекът ги е настъпил, смазвайки ги с тежестта си.

Тук няма вероятност за човешко дялане на скалата, както еволюционистите твърдят относно Глен Роуз. Следата е разположена на средата на 600-метров планински склон, и Майстър е трябвало да спира за почивка много пъти докато се е качвал. На мястото, където намира следата, е трябвало да издълбае скалата за да има място да сложи краката си, за да може да търси трилобити.

Майстър споменава, че е казал на Бърдик и Карлайл относно мястото. Ето какво става след това:

“През първата седмица на август д-р Клифърд Бърдик, консултат по геология от Тусон, Аризона, който е пътувал много по света, посети мястото на находката заедно с г-н Карлайл [дипломант по геология от Колорадския университет]. При това посещение д-р Бърдик е намерил следа от босо дете на същото място, където направих моето откритие. Той ми показа тази следа на 18 август.

Предишният ден аз и моето семейство се бяхме запознали с д-р Бърдик при Антилоуп Спрингс. Докато бяхме там, намерихме още една следа от сандал. Д-р Бърдик продължи да търси, и в понеделник, 19 август, ме уведоми с писмо, че е намерил втора следа от дете.

В допълнение към моята находка и находките на д-р Бърдик, един мой приятел, Джордж Силвър, копаейки сам в същата местност открил още следи от човешки същества, също обути в сандали. Неговата находка, която той ми показа (аз я показах на свой ред на д-р Мелвин Кларк) съдържаше две следи, като едната беше с около 1.3 сантиметра над другата.

Накрая Дийн Бътър, учител в държавно училище в Солт Лейк Сити, открил и още следи от човешки същества обути в сандали, много подобни на намерените от мен и от Джордж Силвър. Двамата с д-р Кук видяхме неговите находки при Антилоуп Спрингс, на известно разстояние от мястото на моята находка.”—William J. Meister, Sr., “Discovery of Trilobite Fossils in Shod Footprint of Human in ‘Trilobite Beds’ – a Cambrian Formation – Antelope Springs, Utah,” in Why Not Creation? (1970), p. 190.

В следствие от намирането на следите Майстър става християнин.

*Лелънд Дейвис, консултант-геолог, анализира слоевете и вкаменелостите в тях – и открива, че те се “състоят почти изцяло от камбрийски слоеве”! Това е най-старият често срещан слой съдържащ вкаменелости на планетата!

Можете да намерите пълно описание на находките на следи в Антилоуп Спрингс в книгата Защо не сътворение? (Why Not Creation?, pp. 185-193).

ДРУГИ ГИГАНТИ – Подобни гигантски човешки следи са намерени в Аризона, близо до Маунт Уитни в Калифорния, близо до Уайт Сандс в Ню Мексико, и на други места.

Но в допълнение, намерени са няколко други гигантски човешки следи – и дори останки от скелети.

Близо до Уайт Сандс в Ню Мексико предисторически гигант е вървял през пресъхнало дъно на езеро, оставяйки следи от обути в сандали крака, като всяка следа е дълга 56 сантиметра.

“В Ява са намерени останки от гиганти с размери двойно по-големи от горили, а по-късно в Южна Африка са намерени вкаменени останки от гигант, за които съобщава световно известният антрополог Робърт Брум. [На основата на тези находки] Д-р Франц Вайденрайх (1946) предлага нова теория, според която предците на човека всъщност са били гиганти. Д-р [Клифърд] Бърдик също разказва за една от нерешените загадки от Националния паметник Грейт Уайт Сандс близо до Аламогордо в Ню Мексико. Това е площ от около 70 хектара състояща се от алабастър бял като сняг. Вярва се, че този гипс се е утаявал докато сухи ветрове са пресушавали езеро. Когато тези кални утаявания са започвали да се втвърдяват, очевидно някакъв предисторически гигант е преминал от единия до другия край на засъхващото езерно дъно, оставяйки последователност от следи от обути в сандали крака. Има 13 човешки следи, всяка дълга 56 сантиметра и широка 20-25 сантиметра. Размерът на крачката е 120 до 150 сантиметра.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration: Which? (1972), p. 83.

СЛЕДИТЕ ОТ АРИЗОНА – Техническото названия на отпечатъците от древни следи е “ихнофосили.” Наскоро в Аризона бяха открити две нови групи от тях.

В края на 60-те частен самолет управляван от Ерил Къмингс прави аварийно кацане на черен път успоредно на Моенкопи Уош, близо до река Литъл Колорадо в северна Аризона. Докато се намира там, Къмингс намира в пясъчник няколко вкаменени следи от босо човешко дете. До тях е имало и няколко следи от динозаври. Къмингс определя слоя като кайента, който еволюционистите датират на около 190 милиона години. След това Къмингс иска да се върне на мястото, но никога не намира време, нито средства за експедиция. Минават години.

Пред 1984 Лорейн Остин намира подобни следи недалеч от мястото на находката на Къмингс и казва за тях на Пол Росно. Същата година Росно посещава областта (по-късно обозначена като място-1). Там той намира множество човешки следи, следи от динозаври, и отпечатък от ръка на дете, което се е било подхлъзнало и се е опряло на ръката си.

Научавайки за откритието на Къмингс, Росно получава от него указания за мястото, което се оказва на около 3 километра от място-1. През 1986 той търси мястото на находката на Къмингс, но не успява да намери следите, явно защото черният път е бил разширяван и следите са били изличени. Но на около 160 километра на запад от същия път той намира десетки човешки следи. Тази местност е обозначена като място-2.

В статия от две части от Пол Росно, Джеръми Олдейни, Джордж Хауи и Уилиям Уайсбъргър в броевете от септември и декември 1989 на Creation Research Society Quarterly има тридесет пълни страници с информация за това откритие. Включени са и множество снимки.

Следите от Аризона са разположени в групата Глен Кениън, която е част от късен триас до ранна юра, и предполагаемо е на възраст 175 до 100 милиона години.

На същото място са намерени и поне 300 следи от трипръсти динозаври, следа от чифтокопитно, миди (Unlo complanatus, която все още съществува в американските езера), големи земноводни, риба саламандър и 3 следи от острокопитни (домашна овца или див едророг овен).

Описани са и снимани над 60 човешки следи. Много от човешките следи са в състояние на бърз вървеж, някои стоят с левия и десния крак един до друг, а другите в състояние на нормален вървеж. В някои случаи кракът изглежда е обут с обувка или нещо подобно. Ето някои интересни коментари от авторите:

“[Описвайки една от следите:] Другата е почти съвършена след от бос крак, характерна за следи оставени в мека кал. Има дълбока пета, дъга почти на нивото на повърхността, дълбок отпечатък на предната става и ъгъл на палеца.”—Op. cit. part 2, p. 81.

“По същия начин, самотна, неопределена, еродирала следа от динозавър не би била считана за автентична, но в област с много съвсем ясни следи тя би била приета за една от многото автентични следи. Последователностите от човешки следи, които открихме заедно, с всички подробности на човешкия крак – пръсти, ходило, дъга, пета и ветрило от постепенно намаляващи по големина пръсти – изключват това да са случайни природни образувания при много от нашите открития.”—Op. cit., p. 91.

“[Ето] две характеристики на автентични човешки следи: (1) върху твърда повърхност те ще имат форма на пясъчен часовник; (2) върху мокра повърхност петата и предната част на ходилото ще направят ясен отпечатък, докато арката няма да се отпечата. Според мен на място-2 близо до Туба Сити има следи, които изпълняват и двете условия.”—Ibid.

“Сред отпечатъците има 30, които са по-ясно изразени от приетите за автентични човешки следи изложени в музея на окръг Сан Бернардино в Редлъндс, Калифорния.”—Ibid.

“Преобладават вкаменени кости и следи от месоядни животни като фитозаври, дилофозаври и Coelophysis. В нормалните екологични системи винаги има повече растителноядни. Дали това не показва, че тези месоядни животни са дошли в местността за да ядат мъртви животни убити при катаклизъм?”—Op. cit., p. 93.

Забележителен брой от следите са обути в сандали или нещо подобно на обувки.

“(1) Има последователности с повтарящи се следи от боси крака, докато други са отпечатъци от обувки, които винаги са насочени в една и съща посока и са на нормално разстояние една от друга, показващо бърз вървеж. (2) Някои са почти идентични, срещащи се на няколко места, с едно и също разстояние и ъгли. (3) Има отпечатъци с остри, подобни на обувка очертания. (4) Има необикновено висок процент (22 процента) следи от боси крака и обувки, които вървят в групи. . . (8) Има други последователности от отпечатъци с удивително еднакви характеристики, винаги близо една до друга.”—Op. cit., p. 92.

ДРУГИ ЧОВЕШКИ СЛЕДИ – Много други човешки следи с анамерени в “древни” слоеве – където не би трябвало да се намират.

Човешки следи са намерени в пясъчник близо до Карсън Сити в Невада. Отпечатъците са ясни и добре очертани, и за тях е съобщено в *American Journal of Science (също виж *Herbert Wendt, In Search of Adam, 1956, pp. 519-520).

Следи са намерени през 1930 в пясъчник близо до Береа, Кентъки, и са били внимателно анализирани от геолог от щата Кентъки. Някои от отпечатъците са в състояние на бърз вървеж. Намерени са ясно различими леви и десни отпечатъци, всеки с пет пръста и ясно изразена арка. Отпечатъците не биха могли да са издълбани от хора, тъй като някои от тях са били отчасти покрити от горните слоеве на пясъчника.

Миньори копаещи въглищна жила в каньона Фишър в окръг Пършинг, Невада, намерили отпечатък от обувка. Отпечатъкът от подметката е толкова ясен, че се виждат дори следи от конеца, с който е била зашита. Въглищната жила, в която е намерен, е на предполагаема възраст 15 милиона години, а се смята, че човекът не е еволюирал преди повече от един милион години (Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, p. 24).

Следи са намерени близо до езеро при Манагуа, Никарагуа. Намерени са на 5 до 7 метра под повърхността, под 11 слоя твърда скала. Еволюционистите спорят относно тези следи вече повече от един век. (Биха искали да не се налага да спорят относно това.) Първоначално следите са били датирани на възраст 200,000 години; но тъй като краката са съвършено съвременни, възрастта е била намалена на 50,000 години. Единственият геолог, който е посетил мястото, също е намерил следи от домашни кучета и коне около следите. Но когато европейците пристигат в Америка през 16 век, те не намират нито кучета, нито коне. Наблизо също са намерени дялани оръдия на труда и върхове на копия и стрели.

Наскоро следите са били подложени на тестове с въглерод-14 – които дават дата 3000 пр. Хр. Но това би означавало, че в много скорошната история ужасна катастрофа е направила да се образуват над следите тези дебели пластове от 11 скални слоя. Още по-зле за еволюционистите, в слоевете над човешките следи са намерени вкаменелости от кости от мастодонти.

Харвардският университет притежава отпечатък от сандал намерен близо до други човешки и животински следи близо до град Сан Рафаел.

Други човешки следи са намерени в Южна Америка; в Ню Хармъни, Индиана, в Сейнт Луис, Мисури; Хъркюланиъм, Мисури; и Кингстън, Ню Йорк (Creation Research Society Quarterly, March 1971, p. 205).

ЧОВЕШКИ ОСТАНКИ ВЪВ ВЪГЛИЩА – Останки от хора и техни произведения са намерени във въглища, макар че въглищата предполагаемо датират от много ранни предисторически времена – много милиони години в миналото (обичайната възраст давана за въглищата е 300 милиона години). Еволюционистите са доста мълчаливи относно тези удивителни факти.

Напълно разбираемо е как това може да стане, тъй като огромните гори на древния свят са се превърнали във въглища и нефт по време на Потопа описан в Битие 6 до 9.

1 – Фрайбергският череп. През 1842 в Германия е намерен вкаменен човешки череп в твърди въглища. Когато въглищният пласт бил разчупен, черепът се намирал вътре в него.

“Във въглищната колекция на Минната академия във Фрайберг [Саксония] има загадъчен човешки череп съставен от кафяви въглища и манганов и фосфатен лимонит. . . . Този череп е бил описан от Карстен и Дехен през 1842.”—*Otto Stutzer, Geology of Coal (1940), p. 271.

Предполагаемо датирани през терциера, въглищата трябва да са се образували далеч преди появата на човека, според еволюционната теория.

2 – Детска челюст. Във въглища в Тоскана е намерена челюст на дете на възраст около 6 години. Била е смазана от пластовете като лист. В този случай е била намерена от експерт: Йохан Хурцелер от Музея по естествена история в Базел, Швейцария (*Charroux, One Hundred Thousand Years of Man’s Unknown History, 1970, p. 29).

3 – Два гигантски човешки кътни зъби са намерени във въглищната мина Ийгъл в Беър Крийк, Монтана, през ноември 1926 (*Frank Edwards, Stranger than Science, p. 77).

4 – Човешки крак. Миньор във въглищна мина в Западна Вирджиния намира съвършено запазен човешки крак, превърнат във въглища (Creation Research Society Quarterly, March 1968, p. 147).

ОСТАНКИ ОТ ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ВЪВ ВЪГЛИЩА – Във въглища също са намирани различни направени от човека предмети. Ето пет от тях:

1 – Златна верижка. През 1891 една жена в Морисвил, Илинойс, случайно изтърва на пода лопата с въглища, докато я пренася до печката. Едно голямо парче се разчупва, разкривайки сложно направена златна верижка, “изящно навита и преплетена.”

Първоначално спомената в Times на Морисвил, Илинойс, от 11 юни 1891, 25-сантиметровата верижка се оказва съставена от 8-каратово злато. Когато парчето въглища се счупило, във всяко от двете парчета е останала вградена част от верижката, свързвайки двете парчета. Следователно няма възможност верижката да е била сложена във въглищата по-късно.

2 – Стоманен куб. През 1882 в стоманолеярната на Изидор Браун във Фоклабрук, Австрия, е бил разчупен блок от въглища, и от него изпада стоманен куб. Имал е дълбок прорез по обиколката си, и ръбовете на двете основи са били заоблени. Синът на собственика го отнася в музея Линц в Австрия, но по-късно кубът бива изгубен. В музея все още се намира отливка от първоначалния куб (Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, p. 44).

3 – Железен съд. През 1912 двама служители на градската електроцентрала в Томас, Оклахома, работят с въглища изкопани близо до Уилбъртън, Оклахома. Едно парче е било твърде голямо за пещта, така че те го удрят с чук и то веднага се разчупва. От него изпада железен съд, оставяйки отпечатък (калъп) от формата си във въглищата. Двамата свидетели попълват свидетелски показания и съдът бива сниман. Съдът е видян от хиляди хора (Creation Research Society Quarterly, March 1971, p. 201).

4 – Детска лъжичка. През 1937, докато е била още дете, г-жа Мърна Бърдик и майка ѝ намират детска лъжичка в меки пенсилвански въглища. Снимка на лъжичката може да се намери в Creation Research Society Quarterly от юни 1976 (стр. 74). Нейният адрес е 1534 Kearney Street, Casper, Wyoming 82601.

5 – Клинообразен предмет. В парче въглища е намерен клинообразен метален предмет (Proceedings of the Society of Antiquarians of Scotland, Vol. 1, No. 1, p. 121).

ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В СКАЛИ – Направени от човек предмети са намирани също и в невъглищни материали. Скалните образувания са датирани от палеонтолозите н амилиони години в миналото. Ето осем от тези находки:

1 – Железен гвоздей. Дейвид Брустър намира железен гвоздей в скален блок от креда в мезозойската ера. През 1845-1851 изготвя доклад за находката, в който се казва, че е намерен гвоздей в каменен блок от кариерата Кингуди в северна Англия. Блокът съдържащ гвоздея е бил дебел 20 сантиметра и е лежал под повърхността на земята. Първите два сантиметра и половина от гвоздея заедно с главата са били вградени в камъка, но остатъкът, доста ръждясал, е продължавал в слой от наноси (Sir David Brewster, Report of Meeting of the British Association for the Advancement of Science, Vol. 14, *Charroux, One Hundred Thousand Years of Man’s Unknown History, 1970, p. 181).

2 – Златна нишка. В каменна кариера близо до Туид, под Ръдърфорд Милс в Англия, работници са пренасяли парче скала, когато откриват златна нишка вградена на дълбочина 20 сантиметра в камъка. Парче от предмета е изпратено на местния вестник, Kelso Chronicle (London Times, June 22, 1844, p. 8, col. 5).

3 – Железен гвоздей. Вероятно докато е търсел злато, Найръм Уит намира парче златоносен кварц в Калифорния през 1851. Когато по случайност го изпуска, в кварца бива намерен железен гвоздей със съвършено запазена глава. London Times съобщава за него през 1851.

(Преди да завършим с този предмет, ще споменем между другото: Кварцът няма нужда от милиони години за да се образува. Кварцови кристали са намирани в мина в Невада, където биха могли да се образуват едва през последните 15 години. В същата област бива съборена мелница, и за същото време около нея се образува твърд пясъчник. В пясъчника е намерено парче дърво с гвоздей в него.)

4 – Сребърен съд. През 1851 в Масачузетс работници разбиват скали с динамит; в жила от твърда скала те намират метален съд във формата на камбана. Съдът е имал сребърно инкрустирани украшения във формата на цветя и е показвал забележително високо ниво на занаятчийство. Доклад за тази находка е отпечатан по-късно в Scientific American (June 1851).

5 – Метален винт. В парче фелдшпат е намерен отпечатък от метален винт (Springfield Republican; reprinted in London Times, December 24, 1851, p. 5, col. 6).

6 – Метална купа. При взрив от твърд конгломерат изпада изкусно гравирана и инкрустирана метална купа (Scientific American, June 5, 1852).

7 – Железен гвоздей. През 16 век испански конкистадори намират 15-сантиметров железен гвоздей здраво вграден в скала в мина в Перу. Местните индианци не са познавали желязото. Испанският вицекрал пази тайнствения гвоздей в кабинета си като сувенир, и в Мадридските архиви [виж архивна година 1572] може да се намери описание на тази находка (*Andrew Tomas, We Are Not the First, 1971, pp. 28-29).

ЧОВЕШКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В ЗЕМЯТА – Направени от човек предмети са намирани на места в земята, които са твърде дълбоко за да са били използвани от човешки същества (според еволюционната теория) или в слоеве, които са датирани като много древни:

1 – Кукла. През 1889 работници пробиват артезиански кладенец близо до Нампа, Айдъхо. От дълбочина 97 метра бива извадена малка керамична статуетка. Точно над статуетката сондата, разположена в тръба с диаметър 15 сантиметра, е била пробила 4.5-метров пласт от базалтова лава. Наречен “образът от Нампа,” предметът вероятно е бил кукла или идол (Immanuel Velikovsky, Earth in Upheaval, 1955). (Както споменахме в глава 14, Последствията от Потопа, части от северозападна Америка са покрити с дебели пластове от вулканичен материал, вероятно образуван веднага след Потопа.)

2 – Бронзова монета. През 1871 работници, които копаели кладенец край Чиликоут, Илинойс, намират бронзова монета на дълбочина 35 метра. Това забележително откритие разкрива, че преди времената на индианците в Америка са живели древни хора, имали са монети, и че в следствие на катастрофа са станали огромни раздвижвания и промени в земята (*Frank Edwards, Strangest of All, 1962, p. 101).

3 – Подови плочки. През 1936 жител на Плато Сити в Колорадо (близо до Гран Джънкшън) копаел за изба. На дълбочина 3 метра открил подова плочка положена в някакъв вид хоросан. В същата долина е нямало нищо подобно на нея. Плочките са открити в образувание от миоцена, което обикновено би ги определило на възраст 25 милиона години (*Frank Edwards, Strangest of All, 1962, pp. 100-101).

4 – Находки в Калифорния. По време на златната треска в средата на 19 век миньорите в Калифорния намират множество необичайни предмети. Те са се намирали или доста дълбоко в земята, или в “предчовешки” нива на слоевете. Интересно е, че самите тези древни хора са били способни да копаят в планините за злато и сребро. Една от техните шахти е била прокопана на 64 метра дълбочина в твърда скала. В една от тези шахти дори е намерен жертвеник за поклонение.

Ето и още предмети намерени в Калифорния:

“Хаван за стриване на златна руда на дълбочина 91 метра в тунел от мина; хаван и чукало тежащо 14 килограма, мъниста, пробити камъни; 18-килограмова овална гранитна чиния. На дълбочина 40 метра, под пет пласта лава и туф разделени от слоеве чакъл е намерен човешки череп. Очевидно човекът е бил там преди да тръгнат лавовите потоци, а дълбоките каньони са били прорязани от реки след като лавата се е втвърдила.

Всред кости на камили, носорози, хипопотами, коне и други животни е намерено удивително множество каменни оръдия. Находките почти винаги са в златоносна скала или чакъл.”—Creation Research Society Quarterly, June 1974, p. 23.

На десетки метри под повърхността са намерени изкусно издялани камъни с тегло до 360 килограма, както е било съобщено в един калифорнийски вестник (*Frank Edwards, Strange World, 1964).

ОСТАВЕНИ ОТ ЧОВЕК БЕЛЕЗИ ВЪРХУ ВКАМЕНЕНИ ДЪРВЕТА – Учените вярват, че вкаменените дървета са на възраст милиони години. Вкаменената гора в Аризона съдържа някои от най-големите примери за такива материали. Но върху екземпляри от вкаменено дърво в различни местности са намерени направени от човек белези от преди минерализацията на дървото.

1 – Обработвано дърво в Индия. Преди няколко години в Индия бяха намерени малки парченца обработвано вкаменено дърво. Дървото очевидно е било обработвано преди вкаменяването, и по-късно за него се съобщава в списание по антропология (*Anthropos, 1963-64; 1969, 921-40).

2 – Сечено дърво в Ломбардия. В Ломбардия, Италия, са намерени няколко парчета вкаменено дърво. Преди минерализацията тези парчета са били сечени с остро оръдия. Дървото е било датирано в плиоцена, който се смята за предхождащ появата на човека (*Journal of the Transactions of the Victoria Institute, 13:343).

ОСТАВЕНИ ОТ ЧОВЕК БЕЛЕЗИ ВЪРХУ КОСТИ – Намирани са кости на животни са направени от човек белези върху тях, а учените смятат, че костите предхождат появата на човека според местата, на които са намерени.

1 – Нарези върху кост от носорог. Върху вкаменената кост на носорог има нарези направени от човек. Костта е намерена в местност край Париж, а през познатата история в Европа не са живели носорози.

2 – Дялан рог от носорог. Върху намерен в Ирландия рог от носорог е било използвано остро оръдие (*Robert F. Heizer, Man’s Discovery of His Past, 1962).

3 – Нарези върхи кости от динозаври. Това откритие беше категорична изненада за палеонтолозите: Бяха намерени две кости от динозаври, и двете с ясно различими нарези на равни разстояния. Изглежда нарезите са били направени с някакъв вид нож. Тъй като костите идват слой датиран като юра, било е решено, че не е възможно нарезите да са направени от човешки същества (*Journal of the Transactions of the Victoria Institute, 23:211-3).

За обобщение на гореспоменатите находки: (1) Всички исторически дати се връщат назад само няколко хиляди години и показват млада възраст за човечеството. (2) По местата, на които са намирани, човешките вкаменелости, следи и произведения показват, че “предисторическите епохи” в края на краищата не са толкова стари.

ЧОВЕШКИЯТ РАЗУМ – (*#14/15 The Human Brain*) Човешкият ум е необяснима загадка за еволюционната идея. Теорията учи, че естественият отбор заедно с помощ от случайни мутации е произвел промените от един вид в друг при растения и животни – и е произвел формите на живот приспособени да оцеляват в своята среда. Но човешкият мозък не съответства на еволюционната теория. Умът на човека е твърде развит за необходимостта на човека да оцелее!

Това е централен проблем и е в основата на теорията на *Дарвин: Никое същество не би могло да има много повече способности от другите същества около него, иначе “борбата за съществуване” и “оцеляването на най-пригодените” не биха могли да произведат еволюционна промяна. *Дарвин е приел за даденост, че европейците са високо интелигентни защото са се съревновавали срещу жители от третия свят, чиято интелигентност според *Дарвин е била само малко над тази на маймуните. Но *Уолъс е бил живял с първобитни местни жители в тропическите области – и е бил открил, че техните мозъци са също така развити както мозъците на европейците; тяхното познание е било различно, не техните умствени способности. Следователно цялото човечество има разум далеч надвишаващ кое да е животно в света, и следователно Дарвиновата теория е безнадеждно погрешна.

“Уолъс, ‘младшият съдружник’ на Дарвин в откриването на естествения отбор, е имал смущаващ проблем: Той не е вярвал, че тяхната теория може да обясни еволюцията на човешкия мозък.

В Произход на видовете (1859) Дарвин заключава, че естественият отбор прави едно животно съвършено само дотолкова, доколкото е необходимо за оцеляване в неговата среда. Но Уолъс осъзнава, че човешкият мозък изглежда е много по-добро оборудване отколкото действително е било необходимо на нашите предци.

В края на краищата, разсъждава той, хората живеещи като прости племенни ловци и събирачи на плодове няма да се нуждаят от много повече разум от този на горилите. Ако всичко, което трябва да правят, е да събират растения и яйца и да убият няколко малки създания за да живеят, защо да развиват мозък способен не просто да говори, но също да композира симфонии и да измисля висша математика?

Въпреки всичко, проблемът на Уолъс остава нерешен; появата на човешкия мозък е все още загадка.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 457.

В очевиден контраст на забележителната интелигентност на човека, която толкова много надвишава кое да е друго живо същество в света, е фактът че маймуните, от които според Дарвин човекът е произлязъл, имат толкова слаби умове, че въобще не знаят как да измислят сами употреба на оръдия! След като разглежда птици и животни използващи оръдия, *Макробъртс обяснява, че причината маймуните да бъдат смятани за толкова интелигентни е защото хората го приемат за даденост.

“Ако Лийки беше видял галапагоската чинка да дебне и забожда скрити ларви с бодли от кактус, или беше наблюдавал калифорнийски кълвачи да издълбават от дървета колективни ‘зърнохранилища’ за складиране на жълъди, не би ли казал, дали според него би трябвало да променим дефиницията си за човек . . . или птица?

Не, защото приматолозите са като безумно влюбени родители. Всичко, което ‘техните’ маймунки правят е забележително умно, защото те очакват от тях да бъдат умни. И всичко, което другите животни правят, е ‘просто инстинкт,’ защото от тях се очаква да бъдат много далеч от човека.”—*Michael MacRoberts, quoted in R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 438.

ЧОВЕШКИТЕ ЕЗИЦИ – (*#16/1 Where Languages Lead Us*) Точно както човешкото око е удивително, така е и човешката реч. Как е могъл човекът да придобие способността да говори, когато всички други създания едва издават няколко звука? *Чомски от MIT, най-изтъкнатият лингвист на света, казва следното:

“Човешкият език очевидно е уникално явление, без никакъв значителен аналог в животинския свят.”—*Noam Chomsky, Language and Mind (1972), p. 67.

Водещ говорител за еволюцията добавя следния коментар:

“Човешкият език е абсолютно различен от коя да е система на общуване при другите животни. Това става напълно ясно при сравнение с животинските звуци, които най-близко наподобяват човешка реч и най-често биват наричани ‘реч.’ Нечовешките изговаряния са всъщност междуметия. Те отразяват физическото, или по-често емоционалното състояние на индивида. За разлика от истинския език, те не назовават, не обсъждат, не абстрахират, не символизират.”—*George Gaylord Simpson, “The Biological Nature of Man,” in Science, April 22, 1966, p. 476.

“Експериментите с шимпанзета, които ‘говорят’ на езика на знаците, показват, че те могат да съобщят за неща и да ги получат, но те не описват. Не спорят. . . . Нямат ценностна система. Не вземат морални решения. . . . Не знаят, че ще умрат. . . . Никога не трябва да преценяваме животните така, като че са зле възпитани човешки същества.”—*Sir John Eccles, “Photons, Philosophy, and Eccles,” in Washington Post, March 15, 1981, p. F-1.

*Ланкастър и други прекарват дълги периоди изучавайки бърборенето на маймуните и опитвайки се да го свържат с човешки език, но без успех.

“Колкото повече знаем за тези системи, толкова по-малко полезни ни изглеждат те в разбирането на човешкия език.”—*J. B. Lancaster, The Origin of Man (1965).

Човешкият език смущава учените. Няма начин той да се вмести в еволюционните теории. Езикът бележи непреодолима пропаст между човека и всички други форми на живот на нашата планета.

“Употребата на езика е много тясно свързана с превъзходните мисловни способности на човешките същества. В своята способност да общува човекът се различава от другите животни дори повече отколкото в способността да учи или да мисли. . . . Не знаем абсолютно нищо относно ранните етапи в развитието на езика.”—*Ralph Linton, The Tree of Culture (1955), pp. 8-9.

Човешкият език е удивителен. Колкото и назад в историята да отидем, той винаги е бил напълно развит! Но всички налични данни ни казват, че писмеността не се появява преди 2500 пр. Хр.!

По-рано в живота си авторът на тази книга изучава три древни езика, както и няколко съвременни, и беше удивен да открие, че древните езици са били много по-сложни от съвременните!

В древни времена някои народи са редували писането наляво и надясно: един ред от ляво на дясно, следващия ред от дясно на ляво, и т.н. Гърците са наричали това бустрофон: “както волът обръща ралото,” и не са използвали нито абзаци, нито дори интервали между думите и изреченията! Резултатът е бил много усложнено четене, меко казано.

Ето как гърците биха написали горния параграф преди около 1700 години. Очевидно тогава са били по-умни:

ВДРЕВНИВРЕМЕНАНЯКОИНАРОДИСАРЕДУВАЛИПИСАНЕТО
НАЛЯВОИНАДЯСНОЕДИНРЕДОТЛЯВОНАДЯСНОСЛЕДВАЩИЯ
РЕДОТДЯСНОНАЛЯВОИТНГЪРЦИТЕСАНАРИЧАЛИТОВА
БУСТРОФОНКАКТОВОЛЪТОБРЪЩАРАЛОТОИНЕСАИЗПОЛЗВАЛИ
НИТОАБЗАЦИНИТОДОРИИНТЕРВАЛИМЕЖДУДУМИТЕИ
ИЗРЕЧЕНИЯТАРЕЗУЛТАТЪТЕБИЛМНОГОУСЛОЖНЕНО
ЧЕТЕНЕМЕКОКАЗАНО

Ето как биха го написали на бустрофон преди около 2,500 години, когато са били дори по-умни!

ВДРЕВНИВРЕМЕНАНЯКОИНАРОДИСАРЕДУВАЛИПИСАНЕТО
ЯИЩАВДЕЛСОНСЯДАНОВЯЛТОДЕРНИДЕОНСЯДАНИОВЯЛАН
РЕДОТДЯСНОНАЛЯВОИТНГЪРЦИТЕСАНАРИЧАЛИТОВА
ИЛАВЗЛОПЗИАСЕНИОТОЛАРАЩЪРБОТЪЛОВОТКАКНОФОРТСУБ
НИТОАБЗАЦИНИТОДОРИИНТЕРВАЛИМЕЖДУДУМИТЕИ
ОНЕНЖОЛСУОГОНМЛИБЕТЪТАТЛУЗЕРАТЯИНЕЧЕРЗИ
ЧЕТЕНЕМЕКОКАЗАНО

В горния абзац първият ред върви отляво надясно, а вторият отдясно наляво.

Далеч по-сложните схеми на древните езици показват, че хората тогава са имали по-добри умствени способности от нас днес! Макар и да са имали по-добри умове, те са нямали нашите способности за записване. Само откриването на хартията и печатането ни дават предимство.

“Така наречените ‘първобитни езици’ не могат да хвърлят светлина върху произхода на езика, тъй като повечето от тях са всъщност по-сложни в граматиката си от езиците говорени от цивилизованите народи днес.”—*Ralph Linton, The Tree of Culture (1955), p. 477.

Най-ранните езици са били далеч по-сложни от кой да е език, който съществува днес. Ако се съмнявате в това, запишете се на курс по санскрит, древния език на Индия. Когато думите се свързват, буквата, която ги свързва, се променя. Когато тези свързани думи се свържат и с други думи, свързващите букви се променят отново!

В наши дни също няма “първобитни езици.”

“Няма първобитни езици, заявява д-р Мейсън, който е специалист по американски езици. Идеята, че ‘диваците’ говорят с последователности от ръмжения и не са способни да изразят много ‘цивилизовани’ понятия, е много погрешна. Всъщност много от езиците на народите без писменост са далеч по-сложни от съвременните европейски езици, казва д-р Мейсън. . . . Д-р Мейсън е открил, че еволюцията в езиците се развива точно обратно на биологичната еволюция. Езиците еволюират от сложни към прости.”—*Science News Letter, September 3, 1955, p. 148.

Авторът на тази книга съзнателно вярва, че можем да преценим умствените способности на древните народи в сравнение с нашите като сравним нашите писмени езици с техните.

“Много ‘първобитни’ езици . . . често са доста по-сложни и по-ефикасни от езиците на така наречените висши цивилизации.”—*Ashley Montague, Man: His First Million Years, p. 116.

“Никоя група от човешки същества днес, нито дори живеещите в общества в каменната епоха, не говорят нещо, което би могло да се счете за първобитен език. Нещо повече, никой известен език в цялата история не е бил първобитен в какъвто и да е смисъл. Елджин отбелязва, ‘Най-древните езици, на които има писани текстове – санскрит, например – често са далеч по-изящни и сложни в своите граматически форми от много съвременни езици.’”—Les Bruce, Jr., “On the Origin of Language,” in Up with Creation (1978), p. 264. [Брус е завършвал докторската си дисертация по лингвистика, когато е написал тази статия.]

От огромно значение е фактът, че всички древни езици са били по-сложни от говорените днес от човечеството. Това ясно показва факта, че древните хора са били по-интелигентни от живеещите на земята днес.

“Правени са много други опити да се определи еволюционният произход на езика, и всички са се провалили. . . . Дори народите с най-проста култура имат доста сложни езици, със сложна граматика и обширен речник, способен да назове и обсъжда всичко, което става в областта на действие на хората, които ги говорят. . . . От еволюционна гледна точка, най-старият език, който може да се възстанови до задоволително ниво, е напълно завършен съвременен, сложен и завършен.”—*George Gaylord Simpson, “Biological Nature of Man,” Science, April 1966, p. 477.

*Симпсън, бивш професор в Харвард по палеонтология на гръбначните, е един от водещите еволюционни говорители от средата на 20 век. Признавайки огромната пропаст, която разделя животинското общуване от човешките езици, той признава, че най-древните човешки езици са били най-сложни.

“И все пак е невероятно, че първият език може да е бил най-сложният от всички.”—*George Gaylord Simpson, Biology and Man (1969), p. 116.

“Еволюцията на езика, поне в рамките на познатата история, е история на постепенно опростяване.”—*Albert C. Baugh, History of the English Language, 2nd Edition (1957), p. 10.

Въпреки твърденията на еволюционистите, никъде няма свидетелства за еволюция! То не може да се намери при растенията, нито при рибите, птиците, животните, човека, вкаменелостите, нито при човешките езици.

Езиците не само разкриват, че най-древните от нашите прародители са били по-интелигентни от нас днес, но също изясняват къде са живели първите хора след Потопа. На големи вълни, човешките родове са се разселвали от Анадола (източна Турция) и северен Вавилон (северен Ирак) по целия свят. И лингвистите днес могат да проследят пътищата на разселване.

МАЙМУНСКО ГОВОРЕНЕ – (*#18/3 Primate behavior studies*) Еволюционистите полагат големи усилия да изследват маймуни в Африка и в клетки в Европа и Америка. Те се надяват да намерят случаи на голям разум у маймуните, показвайки, че те са почти като нас. Но всички такива усилия са обречени на провал.

*Макробъртс, еволюционен изследовател, се оплаква от факта, че големите маймуни са толкова глупави:

“ ‘Като се имат предвид техните ръце и огромни мозъци, удивително е, че маймуните не използват оръдия. Те са невероятно глупави.’”—*Michael MacRoberts, quoted in R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 438.

Тъй като разглеждаме човешкия език, нека за момент да се отклоним да разгледаме маймунския език. Широко разпространено е мнението, че маймуните могат да използват символичен език, и следователно имат много високо ниво на разум. Това предполагаемо е “доказателство,” че са наши прародители.

Без да отнемам време за подробности по този въпрос, открито е, че в действителност маймуните правят това, което според тях техните учители искат да правят, за да получат храна! Казва се, че хората несъзнателно общуват “символично,” и че животното дава желания отговор, който ще донесе вкусната награда.

*Б. Ф. Скинър открива, че гълъбите с техния малък мозък могат да използват “символично общуване” също толкова добре, колкото и маймуните! (За повече информация относно това, виж Duane Gish, “Can Apes Learn Language?” in Evolution: The Challenge of the Fossil Record, 1985, pp. 209-212; John W. Klotz, “Animal Speech,” in Studies in Creation, 1985, pp. 154-157.)

*Хърбърт С. Теръс, психолог в университета Колумбия, прекарва пет години учейки шимпанзе на име “Ним” да говори. Но по-късно Теръс пише, че е осъзнал, че Ним прави само това, което е угодно на неговите пазачи, и че много от резултатите са били просто случайни действия, изтълкувани неправилно като “словесна” интелигентност.

“[До края на петте години, през 1978] се е смятало, че Ним разбира 300 знака, може да възпроизведе 125 от тях, и е съставил хиляди ‘изречения.’ . . . През 1979 Теръс пише книга, Nim, в която отхвърля своите предишни резултати.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 328.

*Ноам Чомски, професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт, е смятан за един от водещите световни лингвисти. В продължение на години той работи с маймуни, опитвайки се да ги учи на език.

“Няма причина да се смята, че ‘пропастта’ [между човешкия език и животинските звуци] може да бъде преодоляна. В този случай основанието да се предположи еволюционно развитие на ‘по-висши’ от ‘по-нисши’ етапи не е по-голямо от основанието да се предположи еволюционно развитие от дишане към вървене.”—*Noam Chomsky, Language and Mind (1972), p. 68.

“Човешкият език очевидно е уникално явление, без никакъв значителен аналог в животинския свят.”—*Op. cit., p. 67.

Мисленето, способността на ума да разсъждава, е разположено в “сивото вещество,” което е мозъчната кора – повърхността на предните полукълба. В предната част на мозъка има една определена малка област наречена “гънка на Брока,” която изглежда да е центърът на речта при човека. Маймуните въобще нямат такава област.

“Най-забележителната промяна във формата на мозъка при възхода от маймуната към човека, е сравнителното увеличаване на предните полукълба, и няма причина за съмнение, че това увеличение е свързано с превъзходството на човека в областта на разума.”—*1955 Annual Report, Smithsonian Institute, p. 436.

*Джордж Гейлорд Симпсън е добре известен защитник на еволюционизма, но той казва следното:

“Човешкият език е напълно различен от всяка система на общуване при другите животни. Все още е възможно, но е малко вероятно, някога да разберем точно кога и как са започнали да говорят нашите предци.”—*George Gaylord Simpson, “The Biological Nature of Man,” in Science, April 22, 1966, pp. 476-477.

(Два от следващите раздели в тази глава, Древни култури и Колко назад можем да стигнем, покриват същия материал както раздела Сведения от цивилизациите в края на глава 4 от тази книга, Възрастта на земята. Препоръчваме ви този материал за допълнителна информация.)

ДРЕВНИ КУЛТУРИ – Учените често отбелязват, че човешките народи и езици показват, че човекът се е разселил от една централна точка разположена някъде в Близкия Изток или Мала Азия. Това е в съгласие с условията след Потопа, и с факта, че ковчегът е заседнал в източна Турция (виж Битие 8-9).

При разселването на народите в началото би имало кратък период, който учените наричат “каменна епоха,” и след това започва развитието на грънчарство, земеделие, скотовъдство, металургия, градове, писменост и т.н. (Но в по-късните векове някои изолирани общества са се върнали назад в развитието си.)

Най-ранното грънчарство може да се намери в Близкия Изток, най-ранното опитомяване на животни се намира пак там. Най-ранната обработка на метали, най-ранните поселища и градове, и най-ранната писменост се намират пак там.

За повече информация относно това, виж следното: Грънчарство: *Cyril Smith, “Materials and the Development of Civilization and Science,” in Science, May 14, 1965, p. 908. Растения: *Hans Helbaek, “Domestication of Food Plants in the World,” in Science, August 14, 1959, p. 365. Скотовъдство: *H. Cambel and *R. J. Braidwood, “An Early Farming Village in Turkey,” in Scientific American, March 1970, p. 52. Металургия: *Cyril Smith, op. cit., p. 910. Градове: *R. M. Adams, “The Origin of Cities,” in Scientific American, September 1960, p. 154. Писменост: *Ralph Linton, The Tree of Culture, p. 110.

Най-ранната историческа дата в Китай е 2250 пр. Хр., а на Тихоокеанските острови около първи век от Хр. (Много повече информация относно най-старите дати на човечеството може да се намери в глава 4, Възрастта на земята.)

Еволюционистите ни казват, че преди 500,000 до 150,000 години човекът е развил “съвременен мозък.” Тогава защо е чакал до преди 5,000 години за да започне да го използва?

Еволюционистите ни казват, че човекът първо се е появил в централна Африка (поради маймунските кости открити там, както видяхме по-рано в тази глава). Тогава защо всички най-ранни човешки дейности са започнали в Близкия Изток – а не в централна Африка?

Макар да са правени опити да бъдат използвани възстановени каменни оръдия и други каменни технологии като средство за датиране, сега е известно, че от тях не могат да се определят дати.

“Въпреки дългата съпротива, днес в археологията е известно, че датиране и класификация чрез технически образци, например каменни оръдия, вече не са възможни в много случаи.”—*D. A. Bowen, Quarterly Geology (1978), p. 193.

НАЙ-РАННИ ОПИТОМЕНИ РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ – Данните за най-ранните отглеждани култури и домашни животни са винаги в Близкия Изток, обикновено в равнините под източна Турция, където са разположени планините Арарат.

Чрез датиране с въглерод-14 (който обикновено дава твърде висока възраст) най-ранното отглеждане на пшеница е започнало в Палестина или Турция около 7000 пр. Хр. Много скоро след това в Централна Америка и Перу са започнали да отглеждат царевица и други растения (включително бобови растения). Най-ранният ечемик е в Близкия Изток около 7000 пр. Хр. Най-старата царевица датира от 5200 пр. Хр. в Мексико.

Първите известни домашни кучета и овце са от приблизително едно и също време в Близкия Изток. Овцете са били одомашнени много рано, и са намерени в Иран от 6700 пр. Хр. От приблизително същото време в Ерихон се появяват кози. Първите одомашнени кучета се появяват в Близкия Изток през около 6000 пр. Хр. Между другото, не е намерено никакво свидетелство за еволюция на кучета или на кои да е други животни в този списък. Най-ранните свине са отглеждани в Иран през 7000 пр. Хр. Първите котки са били отглеждани както днес, като защита против гризачи, и датират от 3000 пр. Хр. в Египет и 2000 пр. Хр. в Индия.

Най-ранните останки от крави идват от Гърция и датират от 6500 пр. Хр. Най-ранните крави в Месопотамия датират от 4500 пр. Хр. Гърбавите крави в Индия се появяват за първи път в Месопотамия през 3000 пр. Хр. Домашни крави е имало в Египет през 3700 пр. Хр. Индийски водни биволи са съществували в Ур преди 2500 пр. Хр., и малко след това в северозападна Индия.

Магарето е било опитомено в Египет през 3000 пр. Хр. Конят се смята за опитомен за първи път в Месопотамия около 3000 пр. Хр. Дивото азиатско магаре е теглело колесници в Ур през 2500 пр. Хр. Обикновеното магаре е било използвано като товарно животно в Египет около 3000 пр. Хр. Най-ранните камили изглежда датират от 2000 пр. Хр. за едногърбия дромедар, и 1500 пр. Хр. за двугърбата бактрийска камила.

Един експерт (убеден еволюционист) казва, че най-ранното споменаване на магаре се намира в Битие 24 (F. E. Zeuner, A History of Domestic Animals, 1963). Най-ранното използване на слона като товарно животно идва от Индия около 2500 пр. Хр.

Гълъбът и гъската са одомашнени през 7000 пр. Хр., и патицата приблизително по същото време; и трите се появяват за първи път в Месопотамия. До 2000 пр. Хр. вече се срещат в Индия. Пеликани са били отглеждани заради яйцата им в Египет през 1400 пр. Хр. Египтяните също са отглеждали корморани за риболов, и първите пъдпъдъци също са в Египет.

Най-ранните одомашнени животни в Америка идват по-късно. Алпака и лама датират от 2550 пр. Хр. в Перу.

“Дати като 7000 пр. Хр. давани от Харланд и други за този близкоизточен възход на земеделието вероятно се свеждат до приблизително 3400 пр. Хр. когато се вземат предвид неточностите на датирането с въглерод-14.”—George Howe and Walter Almmerts, “Biogeography from a Creationist Perspective: II. The Origin and Distribution of Cultivated Plants,” in Creation Research Society Quarterly, p. 8. [Препратката към Харланд е както следва: J. R. Harland, “The Plants and Animals that Nourish Man,” in Scientific American, 235(3):89-97; конкретно note pp. 94-95.]

Ето цялата картина от всичко по-горе: (1) Без никакво изключение, първите одомашнени растения и животни – или дори всички техни видове, одомашнени или неодомашнени, се появяват за първи път в Близкия Изток. (2) Най-ранните дати за тези растения и животни, които са необходими за оцеляване на човечеството, датират от най-рано 7000 пр. Хр. Когато тези дати от въглерод-14 бъдат коригирани, те стават дати от около 3000 пр. Хр. (За повече информация за въглерод-14 и радиодатирането, виж глава 6, Неточни методи за датиране.)

Какво става с милионите години преди това, когато човекът предполагаемо е живеел на планетата Земя? Никакви сведения, никаква история, нищо.

СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ДРЕВНА БРИТАНИЯ – Един професор по инженерни науки от Оксфордския университет пише необикновена книга през 1967, в която описва развития интелект, познание и умения на древните народи живели на територията на съвременна Англия и Шотландия. Поради големите каменни постройки, които те са строили, той ги нарича “мегалитни народи.”

В продължение на 40 години са изследвани около 600 мегалитни паметника, които той датира на 2000-1600 пр. Хр.; и от тях решава, че мегалитният човек е бил експерт по инженерство, измервания, астрономия, геометрия и корабостроене.

“Забележително е, че 1000 години преди най-ранните математици на класическа Гърция хората на тези [Британски] острови не само са имали практическо познание по геометрия и са били способни да съставят сложни геометрични планове, но също са можели да чертаят елипси на основата на питагорови триъгълници.

Не трябва да се изненадваме да открием, че техният календар е бил високо развита система включваща точно познание за дължината на годината, или че са построили много обсерватории за наблюдаване на осемнадесет-годишния цикъл на повтаряне на лунните фази.”—*A. Thom, Megalithic Sites in Britain (1967), p. 3.

Цивилизация, която може да пренесе мерна единица за дължина от единия край на Британия до другия . . . с точност до 0.1 процента, и да успее да издигне 5,000 до 10,000 мегалита, трябва да е имала сериозни изисквания към своите инженери . . . и методите за измерване на времето по звездите трябва да са били много добре разбирани. За да се измерва времето по звездите, трябва да е известна датата, а тя е била получавана от слънцето от календарните обсерватории.”—*Op. cit., p. 2.

“Мегалитният човек е бил компетентен инженер. Вижте как е можел да гради големи постройки с точност доближаваща 1 на 100, и как е можел да пренася и издига каменни блокове тежащи 45 тона. Използвал е постоянно правилото 3-4-5 за прав ъгъл. Познавал е също правоъгълните триъгълници 5-12-13, 8-15-17 и 12-35-37. . . . Тези триъгълници са били използвани в особена геометрия, в която той е строил пръстени от каменни блокове с различни форми: кръгови, яйцевидни, елипсовидни и т.н.”—*Op. cit., p. 9.

Тези древни жители на Британия са имали познание за лостове, опорни точки, основи, подемни кранове, товароподемни примки и въжета. Знаели са как да правят и използват високо точни мерни еталони. Точно както съвременните земемери те са правели само хоризонтални измервания дори при наклонен терен. Можели са да “построят” права линия между две невидими една за друга точки.

Строили са и са използвали превъзходни плавателни съдове. Разбирали са теченията, приливите и движенията на луната. Били са способни да предскажат след кое пълнолуние или новолуние ще има лунно или слънчево затъмнение.

Става ясно, че подобно техническо познание е било широко разпространено в древния свят, и може да се намери сред гърци, египтяни, индийци, китайци, инки и ацтеки. Много е вероятно това да е било познанието наследено чрез Ной от хората живели преди Потопа.

Имайте предвид, че тези британци вече са използвали високотехнологично познание през 2000 пр. Хр. Потопът е бил само 350 години преди това време.

КОЛКОТО И НАЗАД ДА ОТИДЕМ – (*#15/9*) Колкото и назад да отидем в миналото, човечеството винаги е било също толкова интелигентно – или дори повече – колкото са и хората днес.

“Противно на популярното мнение, човекът е престанал да еволюира от дълго време. Съвременният човек, човешките същества, които сме, не се различава съществено от човешките същества живели преди 10,000 години. . . .

Ако по някакво чудо беше възможно да вземем новородено дете от онази минала епоха в нашето време и да го отгледаме като наше дете, то ще стане човек точно като нас.”—*Science World, February 1, 1961, p. 5.

“Повечето от това, което общоприето се смята за еволюция на човека, е обществена, не биологична еволюция. Почти нищо от еволюцията на човека не е било биологична еволюция.”—*Encyclopedia Americana, 1956 edition, Vol. 10, pp. 613.

“Около 2000 пр. Хр. учениците в малкия шумерски окръг Шадипур са имали ‘учебник’ с решението на класическата евклидова задача за триъгълника, седемнадесет века преди Евклид. . . .

Глинените ‘учебници’ на учениците в Шадипур съдържат енциклопедично обобщение на научното познание за тяхното време, и това трябва да ни доведе до цялостна ревизия на историята на развитието на науката, и съответно на историята на развитието на човешкия ум. . . .

Това ни казва, че около 2000 пр. Хр. математиката е била достигнала ниво на развитие, което археолозите и историците на науката никога не са смятали за възможно.”—*New York Times, January 8, 1950, pp. 1, 28.

Обемът на мозъка и интелигентността на човека не са увеличили през вековете. Древните гърци, египтяни, и обитателите на долините на Месопотамия и Инд преди 5,000 години са били точно толкова интелигентни колкото и нашето поколение. Всъщност, определени факти споменати по-рано показват, че те определено са били по-интелигентни! Спомнете си, че те са били лишени от нашите предимства, тъй като са нямали хартия и печатане.

“Данните показват, че Homo sapiens не се е променил забележимо в продължение на стотици хиляди години.”—*Scientific American, November 1950.

Никъде няма данни за еволюцията на човешкия мозък.

ЕГИПЕТСКО ДАТИРАНЕ – Египетското датиране се смята от археолозите за ключ към датирането на останки от хора в древни времена.

Тази тема е от такова голямо значение, че заслужава специално внимание. Въпреки нейната значимост, повечето от нас никога не са чували много за нея, още по-малко за погрешните презумпции, на които е основана.

(Ние планирахме да я разгледаме накратко в Глава 21, Археологическо датиране. Но поради липса на място трябваше да пропуснем почти цялата глава. Но цялата информация е на нашия уебсайт.)

Следващите няколко абзаца ще разкрият важността на тази глава:

Ето три интересни факта: (1) Еволюционистите заявяват, че на нашата планета са живели хора в продължение на повече от един милион години. (2) Най-ранните исторически събития датират само от няколко хиляди години. Те идват от действителни исторически записи. (3) Най-древните исторически дати известни на човечеството идват от древен Египет.

Очевидно има целенасочени усилия тези дати да бъдат изпратени възможно най-назад в миналото за да може изкуствено да се удължи историческият период на съществуване на човечеството. Като основа на системата за египетско датиране се правят допускания, които са силно съмнителни.

Макар че следващото от това преместване на най-ранните египетски дати до по-ранна точка в историята обхваща само няколко века, последствията от него са, че отрича мнозинството от хронологиите дадени в най-точната от древните книги: Библията.

Тези погрешни археологически дати водят до отричане на стойността на важни археологически открития свързани с библейски събития.

БЕЗПОЛЕЗНО ТЪРСЕНЕ – (*#17/2 How to Identify Human Bones*) На процеса срещу Скоупс през 1925 като свидетелство за еволюцията е било представено внушително звучащото название Hesperopithecus haroldcookii. Това е бил Яванският човек; и докато светът е наблюдавал със затаен дъх, в малката съдебна зала в Дейтън Тенеси Кларънс Дароу тържествено прогласява намирането на две-три от неговите кости като велико доказателство за еволюцията. По-рано в тази глава научихме, че по-късно се оказва, че Яванският човек е просто поредната фалшификация. (На нашия уебсайт, глава 30, Процесът срещу Скоупс, ще намерите много повече информация за този съдебен процес, който така силно повлиява на бъдещите законодателни действия по цяла Америка.)

Наскоро беше открит друг “древен човек.” През 1983 той беше изобличен като измама от *Тим Уайт, както беше съобщено за това от негов сътрудник (*I. Anderson, “Hominid Collarbone Exposed as Dolphin’s Rib,” in New Scientist, April 28, 1983, p. 199.)

Ребро от делфин е било представено за “човешка ключица”! В последствие, смеейки се на очевидната глупост на всичко това, някой каза, че нещото трябва да бъде наречено Flipperpithecus (“плавникопитек”)!

Уайт обвинява свой колега антрополог в измама равна на измамите на Яванския и Пилтдаунския човеци. Неговото решаващо доказателство: Въпросната кост не е правилно извита и хранителният форамен, малък отвор, сочи в погрешна посока. Уайт, антрополог от Калифорнийския университет, казва следното: “Проблемът с много антрополози е, че толкова много искат да намерят хоминид, че всяко парченце кост става хоминидна кост” (*Timothy White, quoted in New Scientist, April 28, 1983, p. 199). Алън Уокър, цитиран в същата статия, казва, че опитни антрополози са определяли погрешно бедрена кост на алигатор и копитна кост на кон като човешки ключици!

Както вече отбелязахме, “хоминид” е названието за митичен получовек-полумаймуна, който еволюционистите търсят от десетилетия – но без никакъв успех. Нещата са наистина трагични, когато единственото доказателство, че нещо е съществувало, е теорията, която говори за него.

ХУДОЖНИЦИ В ПОМОЩ НА ЕВОЛЮЦИЯТА – (*#11/7 Artists to the Aid of Evolution*) Но не са ли картините рисувани от художници на получовешки-полумаймунски същества достатъчно доказателство, че произхождаме от маймуните? Със сигурност те трябва да знаят, защото трябва да могат да определят от костите.

В продължение на десетилетия множество изтъкнати художници са предлагали своите умения в услуга на доказване на еволюционната теория. Като вземат само няколко стари кости, те си въобразяват как трябва да са изглеждали динозаврите и много други измрели същества. Техните картини са представяни на обществеността като че ли са “научен факт.” По отношение на древния човек тези художници са се специализирали в рисуване на портрети на въображаеми полумаймуни-получовеци, които никога не са съществували.

В действителност нито учените, нито художници могат да кажат от наблюдения на малкото пръснати и частични кости как трябва да са изглеждали техните собственици. Дори ако костите съществуваха, експертите не биха могли да кажат как са изглеждали очите, ушите, носът и устните. Всякакви неща като цвят на кожата, цвят на косата, общ вид на кожата, наличието на брада – всички тези неща и дори повече не биха могли да бъдат открити.

Но сега ще оставим експертите да говорят:

“Костите не казват нищо относно месестите части на носа, устните или ушите. Художниците могат да създадат нещо между маймуна и човешко същество; колкото по-стара е предполагаемо мострата, толкова по-маймунска я правят да изглежда.”—*B. Rensberger, “Ancestors: A Family Album,” Science Digest, 89:34-43 (1981).

*Хутън ни казва, че антрополозите не би трябвало да правят такива неща:

“Никой антрополог няма правото да възстановява целия скелет на непознат вид вкаменелост от части от черепа, един-два зъба и вероятно няколко парченца челюстна кост и дълги кости. . . . Предположенията относно липсващите части са много рисковани, освен ако няма по-пълни скелети от други индивиди от същия вид в помощ на възстановяването.”—*Earnest Albert Hooton, Apes, Men and Morons (1970), p. 115.

Всъщност няма достатъчно данни за да дадат основания за художествени изводи. Обществото трябва да бъде предупредено за тези усилия на доброволни поддръжници да създадат доказателства – които не са доказателства – в подкрепа на своята теория:

“Не вярвайте на възстановявания. Някои анатоми моделират възстановявания на древни черепи като изграждат меките части на главата и лицето върху отливка от череп, и така създават бюст, който предполагаемо представлява изгледа на древния човек в реалността. Но когато си припомним фрагментираното състояние на повечето от черепите, където обикновено лицата липсват, лесно можем да видим, че дори възстановяването на скелета на лицето дава основания доста съмнения относно подробностите. Опитът да се възстановяват меките части е дори по-рисковано начинание. Устните, очите, ушите и върхът на носа не оставят никакви следи върху лежащите под тях кости. Върху неандерталски череп можете еднакво лесно да моделирате чертите на шимпанзе или профила на философ. Тези претенции за възстановявания на изгледа на древния човек имат много малка научна стойност, ако въобще някаква, и най-много само да заблудят обществеността.”—*Earnest Albert Hooton, Up from the Apes (1946), p. 329.

Въображението замества действителните черти.

“При такива възстановявания плътта и кожата трябва да се запълват чрез прибягване към въображението. Цвят на кожата; цвят, форма и разпределение на косата; черти на лицето; и формата на лицето – относно тези характеристики не знаем абсолютно нищо за предисторическите хора.”—*James C. King, The Biology of Race (1971), pp. 135, 151.

Въображението замества действителните данни.

“Огромното мнозинство от схващанията на художниците са основани повече върху въображение отколкото върху данни. На тях им се плаща да произведат нещо средно между маймуна и човешко същество.”—*“AnthroArt”, Science Digest, April, 1981, p. 41.

*Йохансон, водещ експерт в опитите за намиране на древни хоминиди в Африка, заявява, че никой всъщност не знае как са изглеждали.

“Никой не може да бъде сигурен точно как е изглеждал кой да е изчезнал хоминид.”—*Donald C. Johanson and *Maitland A. Edey, Lucy: The Beginnings of Humankind (1981), p. 286.

Всичко е фантазия.

“Няма достатъчно данни от вкаменелости, които да извадят нашето теоретизиране от областта на фантазията.”—*New Scientist, August 3, 1972, p. 259 [литературен преглед на Bjorn Kurten, Not from the Apes: Man’s Origins and Evolution].

ПИЛБИЙМ И ЛИЙКИ – *Дейвид Пилбийм от Бостънския музей е експерт работил цял живот в областта на палеоантропологията (изучаване на вкаменелостите). В статия писана за списание Human Nature през юни 1978 озаглавена “Пренареждане на родословното дърво” (“Rearranging our Family Tree”) той съобщава, че откритията след 1976 са променили коренно неговия възглед за произхода на човека и за ранните прародители на човека. Пилбийм е с такъв авторитет в тази област, че е бил консултант на правителството на Кения относно създаването на международен институт за изследване на произхода на човека. В продължение на десетилетия Кения е била център на хоминидните изследвания поради усилията на *Ричард Лийки и неговата майка, д-р Мери Лийки, да копаят кости от древни получовеци-полумаймуни. Главната квартира на семейство Лийки се намира в Найроби.

В по-късни статии, като тази в Annual Review of Anthropology, *Пилбийм подчертава своите променени възгледи. През 70-те години, докато работи в Кения и лично изследва откъслечните парченца кости от “древен човек,” *Пилбийм е принуден да стигне до извода, че няма никакви истински данни за каквито и да е – и където и да е – предполагаеми маймунски предци на човека!

В продължение на години *Ричард Лийки се опитва да докаже, че полумаймунските предшественици на човека са австралопитеците в Източна Африка. Но от тези кости, казва *Пилбийм, “Няма начин да знаем дали те въобще са прародители на нещо.”

Малко след това самият *Ричард Лийки обобщава проблема в програмата Universe на Уолтър Кронкайт, когато казва, че ако трябва да начертае родословното дърво на човека, просто ще начертае една голяма въпросителна. И след това добавя, че не само че данните от вкаменелости са твърде оскъдни за каквато и да било истинска увереност относно нещата свързани с произхода на човека, но също има много малка вероятност някога да научим нещо за тях. Това е удивително признание, като се има предвид, че то идва от водещия търсач на хоминиди от втората половина на 20 век. По същото време *Лийки се отказва от търсенето на стари кости и започва кампания за запазването на животните в Кения.

ДАТИРАНЕ ЧРЕЗ КАЛИЙ-АРГОН – Трябва да споменем, че използването на забележително неточната техника за датиране с калий-аргон дава основание на Лийки и други да стигнат до тези изключително древни дати за кости, които вероятно са само на няколко стотин години. Виж глава 6, Неточни методи за датиране.

“Употребата в началото на техниката калий-аргон през 1961 за датиране на най-долното ниво в пролома Олдувай в Танзания е това, което радикално удължи приетото дотогава време за еволюцията на на хоминидите, и рязко увеличи познанията ни относно ранния човек.”—*F. Weaver, “The Search for Our Ancestors,” in National Geographic Magazine, November 1985, p. 589.

НИКАКВИ ХОМИНИДИ – Няма никакви полумаймунски предци на човека! Не са намерени никакви. Не съществуват никакви вкаменелости. Няма стари кости!

Наскоро *Уилиям Фикс, друг експерт в областта на древния човек, написа унищожителна книга, Амбулантните търговци на кости (*William Fix, The Bone Peddlers), в която изследва в подробности предмета на палеоантропологията. Той показва, че не само самите антрополози се съмняват във валидността на свидетелствата от “кости,” но изследванията и новите открития напълно са премахнали всеки от предполагаемите му маймуноподобни предшественици от неговото родословно дърво.

“Данните от вкаменелости по отношение на човека са все още толкова оскъдни, че онези, които настояват да отправят позитивни изявления не могат да направят нищо друго освен да скачат от едно рисковано предположение на друго и да се надяват, че следващото драматично откритие няма да ги изобличи като крайни глупци. . . . Очевидно някои хора отказват да се учат от това. Както видяхме, днес има множество учени и популяризатори, които имат безочието да ни казват, че ‘няма съмнение’ как се е появил човекът. Остава да имаха и доказателствата. . . .

Положих усилия да покажа, че има непреодолими възражения срещу всички субчовешки и почти-човешки видове предполагани за предци на човека.”—*William R. Fix, The Bone Peddlers (1984), pp. 150-153.

ЧОВЕКЪТ ОТ ОРСЕ – На 14 май 1984 австралийският вестник Daily Telegraph публикува статия за последната измама: “МАГАРЕ ВЗЕТО ЗА ЧОВЕК,” е било заглавието на статията.

Череп намерен в Испания и представян за най-старата останка на човек в Евразия, бива идентифициран като череп на младо магаре!

Костта е била намерена в Андалусия в Испания; бил е насрочен тридневен научен симпозиум така че експертите да могат да изследват и обсъждат костта, която вече е била наименувана Човекът от Орсе по името на града в южна Испания, където е била намерена. Но французите създали проблеми. Учени от Париж показали, че човекът от Орсе е част от череп на четиримесечно магаре. Засрамените испански длъжностни лица е трябвало да изпратят 500 писма за да отменят симпозиума.

СТРЕМЕЖ КЪМ СЛАВА – Слава и дългосрочна финансова подкрепа очакват човека, който намери няколко парченца кости и обяви, че те принадлежат на нашите полумаймунски предци. В тази глава видяхме, че това се е случвало многократно. Но във всеки от случаите или по-късно се оказва, че находката е фалшива, или самият откривател по-късно отрича своите усилия като безполезни.

“Според много палеоантрополози историята на човешката еволюция е подправена за да задоволи нужди различни от стремежа към научна точност.”—*B. Rensberger, “Facing the Past,” in science, October 1981, Vol. 81, pp. 41, 49.

“В сравнение с други науки, в палеоантропологията митичният елемент е най-силен. Често се развиват хипотези и разкази за човешката еволюция неподкрепени от данните, съдържащи голяма мяра от неясни предварителни допускания, и съществуващите данни често са недостатъчни за да ги опровергаят или дори потвърдят. Възможни са множество тълкувания. Всички тези книги дават нови алтернативи, някои допълват предмета с нова информация; всички в различна степен само заместват стари митове с нови.”—*W. Hill, “Book Review,” in American Scientist (1984), Vol. 72, pp. 188-189.

“Ненаучният и доктринерски характер на цялата тази област на изследвания е описан добре. Темата за липсващото звено и за връзката на човека с животинския свят все още е свързана с толкова много светска слава, че може да остане завинаги трудно да премахнем от сравнителното изследване на приматите, живи и древни, онези митове, които простото око можем да извади от извора с пожелателно мислене.”—*S. Zuckerman, Beyond the Ivory Tower (1970), p. 64.

ИСТОРИЯТА НА ПИЛТДАУНСКИЯ ЧОВЕК – (*#6/7 Piltdown Man / #10 The Story of Piltdown Man [по-пълна история от тук]*) Независимо дали това се харесва на някои или не, историята на пилтдаунската измама ще остане като голямо събитие в историята на еволюционните представления. И други еволюционни измами непрекъснато биват извършвани и по-късно изобличавани. Но пилтдаунската измама е най-скандалното изобличение поради факта, че в продължение на десетилетия пилтдаунският човек е бил прогласяван за велико доказателство, че човекът е еволюирал от маймуните.

Ето историята на майсторското “черепоизкопаване,” историята на пилтдаунския човек:

*Чарлс Досън, адвокат от Съсекс, вървял един ден по селски път близо до Пилтдаун Комън в Речинг (Съсекс), когато “забелязал, че пътят бил поправян с особен кремъчен чакъл, необичаен за местността.” Когато се заинтересувал относно произхода, той казал, че е бил “удивен” да научи, че чакълът бил изкопан от яма в една ферма. Той решил, че трябва да намери откъде е дошъл този “странен чакъл,” макар че никой друг в околността не смятал чакъла за странен.

Разказвайки за случката по-късно през декември 1912, *Досън казва, че разходката по пътя е била станала “преди няколко години.” Това означава, че е била през 1909 или 1910. Смята се, че не кой да е, а именно *сър Артър Конан Дойл, изпълненият с въображение създател на детективските разкази за Шерлок Холмс, е съучастник на *Досън в измислянето на историята за това измамно поставяне и после “откриване” на костите.

“Малко след това” Чарлс Досън посещава ямата (разположена по средата между Ъкфийлд и Хейуърдс Хийт, интересно, само на няколко мили от къщата, където Чарлс Дарвин е живял през повечето от живота си) и открил двама мъже да товарят чакъл. Попитал ги дали са намерили “кости или други вкаменелости,” и те му казали “не.” Той казва, че след това ги помолил да гледат за такива неща, защото може да намерят в бъдеще.

Не много след това той “просто случайно” минал покрай ямата една сутрин – и бил посрещнат от въодушевен работник, който казал, че е намерил част от череп в чакъла точно след като пристигнал на работа! Описвайки находката по-късно, Досън казва, че “беше малко парче от необикновено дебела теменна кост, която изглеждаше като че ли може да е човешка и на възраст 300,000 години.” Това е доста информация за отгатване от само пръв поглед.

Г-н Досън незабавно започнал да търси още, но не могъл да намери нищо друго в ямата. Едва “няколко години по-късно,” през есента на 1911, при друго посещение на мястото, Досън намира друго, по-голямо парче кост. Този път то било част от предната част на черепа, и включвало част от арката над лявата вежда. Просто случайно отишъл до ямата него ден – и то било там, подаващо се отчасти на повърхността!

Малко след това просто случайно с него бил *д-р Артър Смит Уудуърд, началник на Геологичния отдел в Британския музей по естествена история, в деня, когато намира в ямата изключително важната челюстна кост. Докато Уудуърд наблюдавал – Досън започнал да копае, и тя била там!

Това “величествено откритие” дошло точно навреме. *Чарлс Дарвин и *Томас Хъксли били починали; и макар че на различни места в далечни страни били изкопавани “вкаменелости от човешки кости,” като неандерталеца, никоя от тях не била от голяма полза за каузата. Всички били очевидно човешки.

Това, което било необходимо, били череп и челюстна кост на възраст половин милион години, изглеждащи полумаймунски-получовешки. И къде има по-добро място да се намерят такива кости от вечно влажната Англия, където дори кости на възраст половин век нормално се превръщат на прах?

Уудуърд е бил запален палеонтолог и е бил написал множество статии върху вкаменелости от риби. Досън и Уудуърд са имали множество дълги разговори относно тези кости.

След това бива извикан анатомът *Артър Кийт. Кийт е бил един от най-високо уважаваните учени в Англия. Автор на няколко класически трудове, той е имал всякакви препоръки: докторат по медицина, член на Кралския колеж на хирурзите, член на Кралското общество, президент на Кралския институт по антропология, членство в Анатомичното общество и Британската асоциация за развитие на науката.

Следват и още разговори. След това в кръга е привлечен *Графтън Елиът Смит, известен мозъчен специалист. Така бива събран екип от учени от сред най-уважаваните на Британските острови. И предметът на техните задълбочени разговори: липсват някои кости.

Долната челюст е била твърде голяма за човешки череп, но от значение е, че горната челюст е липсвала напълно, и заедно с нея част от долната челюст – и важните долни кучешки зъби. Липсвали са също свръзките за ставата на челюстта. Това, което е липсвало, е било точно което би показало (1) дали долната челюст, която е била маймуноподобна, е била от човек или от маймуна, и (2) дали долната челюст е била свързана с костите на черепа, които са били очевидно човешки.

Самият череп се е състоял от само няколко парчета. Това означава, че не е можело да се определи размерът на черепната кухина. Парчетата са можели да съответстват и на голяма, и на малка черепна кухина; нямало е начин да се разбере. Кийт, макар и ревностен еволюционист, е бил по-отворен за действителните данни, и теоретизирал 1,500 кубически сантиметра за обем на мозъчната кутия; докато Уудуърд е смятал, че е само 1,070 (по средата между маймуна [600 cm³] и човек [средно 1,500 cm³]). Преценката на Кийт, която е била малко по-голяма от някои съвременни хора, е била основана върху по-голямата челюст. Но неговата преценка разгневила останалите. Такава оценка би съсипала многото планиране и работа. Тогава *Тейлар дьо Шарден, ревностен еволюционист макар и да е бил йезуитски свещеник в близката семинария, намира маймуноподобен кучешки зъб в същата яма. Тогава Кийт отстъпва и мъжете се съгласили на обем на мозъка от 1,200 cm³.

С тази нещастна колекция от няколко парченца от кости учените “възстановили” цялата глава на това, което те гордо наричат “пилтдаунски човек.” Ето най-после, тържествено заявяват те, “дългоочакваното липсващо звено.”

Тъй като латинските имена винаги са доказателство за нещо, те го наричат Eoanthropus Dawsoni, което означава “човек на утрото на Досън.” Това име прави всичко да звучи научно.

На 16 декември 1912 откритието е официално обявено в геологичното общество. Печатът пощурял. Ето я сензацията, която продава вестници. Много хора го приемат за истина; мнозина други не го приемат.

На 29 август 1913 Тейлар остава да спи в дома на Досън, и на следващия ден двамата отива до Пилтдаунската яма. И го намират! Още един от липсващите кучешки зъби! Бил е точно там малко под повърхността на чакъла в ямата. Представете си: седи си там, прекрасно запазен в продължение на 300,000 години, измит от водата на потока и влажен от дългите епохи на британска мъгла, запазен така добре, като че е бил в египетската пустиня – очакващ Досън и Тейлар да го намерят.

Той е бил решаващата трета част от доказателството, и е бил надлежно представен на събранието на Геологичното общество през 1913.

Заедно с този зъб е намерен и зъб от стегодон (вид слон). Това се оказва от помощ, защото дава доказателство, че костите трябва да са наистина много древни.

Наскоро учените анализираха този конкретен зъб от стегодон – и откриха, че съдържа забележително високо ниво на радиоактивност (от замърсяване в миналото с 0.1 процента уранов окис). Нивото на радиоактивност на зъба е твърде високо за Британските острови, но е равно на онова, което може да се намери при зъби от стегодон изкопани по същото време в сухия климат на Ишкьол, Тунис. По някаква случайност от 1906 до 1908 Тейлар, ревностен събирач на вкаменелости в продължение на много години, е живял в Северна Африка и е пребивавал за известно време в Ишкьол близо до Бизерта в Северен Тунис, на място, където има изобилие от вкаменелости от стегодон.

Но не всички са били убедени. Някои учени са твърдели, че челюстта и черепа не принадлежат на едно и също същество. Също е било отбелязано, че няколко парченца от череп могат да се подредят в много форми и размери, за да съставят всяка желана форма на черепна кутия и глава.

В действителност именно това е било направено. Частите са били внимателно подбрани с умение, за да дадат само най-минималните данни, докато пропускат определени други факти. Целта е била след това главата да бъде възстановена като маймунска; защото колкото по-близо до формата на животно бъде направено “възстановяването,” толкова по-убедително ще изглежда като “научно доказателство” за еволюцията.

Представените възражения са били отхвърлени и пренебрегнати в научните общества, и още повече в печата. Човешките кости не продават толкова много вестници както маймунските кости.

Действителните кости са поставени в Британския музей и гипсови отливки на “възстановения” получовек-полумаймуна са изпратени по музеи по целия свят.

До август 1913, когато Британската асоциация за развитие на науката обсъжда костите от Пилтдаун, в същата яма са “намерени” още един кътник и две носови кости. Удивително е колко много парченца кости са продължавали да излизат на повърхността в тази яма с чакъл!

Това са кости запазени много добре след 300,000 години в този влажен чакъл; докато всички други милиони по милиони кости на животни и хора живели и умрели в същата местност по време на същия предполагаем времеви период не са намерени. Само тази съвкупност от парченца от череп, челюстна кост и няколко зъба, и това е. И те са били внимателно счупени, с точно определени липсващи части.

И всичко е било толкова близо до повърхността. Според теорията за слоевете, те би трябвало да са дълбоко под повърхността.

Но почакайте! Откъде идва чакълът? Той се отмива от дъна на потоци. За да се запазят костите, не е ли необходима вечната суша на египетските пясъци? Но потоците във вечно влажната Англия са съхранили 300,000-годишни кости също така добре както и пясъците! Както и да е, да се върнем към разказа.

В окончателното възстановяване на костите мъжете поставят своя единствен кучешки зъб отдясно на долната челюст под ъгъл наподобяващ маймуна. Това спомага за каузата!

Не е необходимо много за да бъдат заблудени хората, а възстановителите са работели внимателно и предвидливо. С човешки череп и маймунска челюстна кост пред себе си докато са работели, те са формирали гипса така, че да произведат “маймуночовек.”

*Капитан Сейнт Барб и *майор Мериът са двата любители палеонтолози от Съсекс, които по-късно съобщават, че при различни случаи са били изненадвали Досън в офиса му, докато е оцветявал кости. Поради това те са подозирали, че неговите находки на кости в Пилтдаун не са нищо друго освен фалшификация. Палеонтолозите знаят, че начинът да направят костите да изглеждат стари е да ги оцветят в по-тъмен цвят. Но малцина са послушали двамата мъже.

През 1915 Досън изпраща на Уудуърд пощенска картичка, заявявайки, че е намерил още останки в друга яма за чакъл някъде в местността на Пилтдаун. Но той не казва на никого за мястото на тази яма. Но тези нови черепни кости, макар да са били дори още по-фрагментирани от първите, са били оповестени от Уудуърд с подходяща церемония като находка “Пилтдаун II” през 1916, малко след смъртта на Досън.

Идват и четири други открития:

(1) *У. К. Грегъри през 1914 и *Дж. Я. Милър през 1915 обявяват в научни списания, че “десният долен” кучешки зъб е всъщност ляв горен кучешки зъб!

Учените не са били способни да определят правилно единственият кучешки зъб на тяхно разположение, но са били много уверени тържествено да обявят, че чакълът в Пилтдаун е бил “съставен главно от плиоценски наноси, вероятно втвърдени в плеистоцена.” Те са имали по-малък успех със зъба в ръцете си отколкото с конкретни дати милиони години в миналото.

(2) Друго възражение идва от *Алекс Хардлика, който в Smithsonian Report за 1913 заявява, че челюстта и кучешкия зъб идват от шимпанзе.

(3) През 1916 един зъбен анатом изследва зъбите и съобщава, че са били изпилени. Белезите от пилата са били доста очевидни. Но Кийт и Уудуърд решават да пренебрегнат това съобщение. Имали са сериозно основание да го пренебрегнат.

(4) През 1921 *сър Рей Ланкъстър твърди, че черепът и челюстта въобще не идват от едно и също същество. Неговият извод е потвърден от Дейвид Уотърстън от Кралския колеж в Лондонския университет.

Но НИТО ЕДНО от горните четири открития не достига вестниците. Едно цяло поколение израства с “пилтдаунския човек” за свой предполагаем прародител. Учебници, изложби, витрини, енциклопедии – всички те разпространяват добрата вест, че в края на краищата сме произлезли от маймуните.

Направени са маслени портрети на откривателите. Костите са назовани по името на Досън, а другите мъже (Кийт, Уудуърд и Графтън) получават благородническо звание от британската монархия за своето участие във великото откритие.

Колкото до костите на пилтдаунския човек, твърде много хора били започнали да намират проблеми в тях, така че те са били внимателно заключени в Британския музей. Дори на такива авторитети като *Луис Лийки не е било позволено да изследват нищо друго освен ипсови отливки от костите. Само оригиналите могат да разкрият измамата, не отливките от тях.

През 1946 Encyclopedia Britannica (Vol. 14, p. 763) заявява авторитетно, “Сред британските авторитети има единодушие, че черепът и челюстта идват от един и същи индивид.”

Минават десетилетия на измама, и след това цялото нещо пропада.

През 1953 *Кенет Оукли (геолог в Британския музей) заедно с Джоузеф Уайнър (антрополог от Оксфордския университет) и Ле Грос Кларк (професор по анатомия в Оксфорд) някак успяват да се сдобият с оригиналните кости! (Забележително е как са постигнали това.)

Наскоро е бил открит нов метод за определяне на относителната възраст на кости по тяхното съдържание на флуор. Този флуоров тест разкрива, че костите са от доста скоро.

Допълнителното изследване разкрива, че костите на пилтдаунския човек са били внимателно оцветени с бихромат, за да изглеждат стари.

Сондите в костта изваждат от там стружки, когато трябва да извадят прах, ако костите са древни, но прах не излиза. След това стигат до кучешкия зъб – и откриват, че е бил изпилен, оцветен в кафяво с калиев бихромат, и след това запълнен с пясъчни зрънца. Не е чудно, че е отнело толкова дълго преди да бъде обявено откритието; трябвало е да се свърши доста работа върху тези кости и зъби.

*Сър Золи Цукерман, експерт в областта, по-късно коментира, че човекът или хората, които са извършили тази съзнателна и безскрупулна измама, са знаели повече за маймунските кости от учените в Британския музей.

Флуоровият тест е начин за определяне дали различни кости са били заровени по едно и също време или различни времена. Това се прави с измерване на количеството флуор, което са погълнали от подземните води. Той не дава възраст в години, но е високотехнологичен метод за установяване на сравнителната възраст между различни кости.

“Неговият [на Оукли] тест за радиоактивен флуор доказа, че парчетата от черепа са по-стари от челюстта с много хиляди години. Не е възможно да са били от един и същи индивид, както един учен казва, ‘човекът умрял, но челюстта му останала жива още няколко хиляди години.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 363.

По-късно през 1955 Уайнър, главен разследващ по случая, публикува книга относно измамата, Пилтдаунската фалшификация (Joseph Weiner, The Piltdown Forgery). Той смята Досън за инициатор на фалшификицията.

“Всяка важна част се оказва фалшификация. Пилтдаунският човек е бил измама от начало до край!”—*Alden Armagnac, “The Piltdown Hoax,” Reader’s Digest, October 1956, p. 182.

Друг добър източник е *William L. Straus, Jr., “The Great Piltdown Hoax,” Science, February 26, 1954. Също интересен е *Robert Silverberg, Scientists and Scoundrels: A Book of Hoaxes (1965).

Камарата на представителите в Британския парламент е била толкова смутена от обявяването на измамата, че е била близо до прокарване на мярка, според която “Камарата няма доверие на надзорниците на Британския музей . . . поради закъснението на тяхното откритие, че черепът на пилтдаунския човек е частична измама.”

“Член на британския парламент предлага вот на недоверие в научното ръководство на Британския музей. Предложението пропада, когато друг член на парламента напомня на своите колеги, че политиците ‘имат достатъчно скелети в своите собствени гардероби.’”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 364.

В допълнение към срама на държавата и нацията, три години преди изобличението Националната агенция за запазване на природата изразходва значителна сума пари на данъкоплатците в преобразуване на областта около ямата в Национален паметник “Пилтдаунска чакълена яма.”

Такава е историята на поредното упражнение в еволюционно безсмислие, историята на пилтдаунския човек.

ЖЕНИ-МАЙМУНИ – През 60-те *Луис Лийки, отчаяно търсейки получовешки-полумаймунски кости без да ги намери, решава, че има нужда от “жени-маймуни” – които ще посветят живота си на наблюдаване на големите маймуни в джунглата и описване на тяхното човекоподобно поведение. Това, смята *Лийки, ще помогне да се докаже, че сме произлезли от тях! С това предвид, той наема *Джейн Гудол за да живее с шимпанзетата около езерото Танганайка в Африка; *Дайен Фоси да наблюдава планинските горили в Заир; и *Байрут Галдикас да съжителства с орангутаните в Индонезия.

През следващите десетилетия трите жени произвеждат хиляди бележки, като никоя от тях не допринася за каузата на еволюцията. Те откриват, че големите маймуни имат дори по-малко разум от много птици и малки бозайници. Маймуната си сбръчква носа, чеше си гърба, пощи кърлеж от гърба си и го изяжда. Това е.

Една от “жените-маймуни,” *Дайен Фоси, полудява в процеса на работа. Тя постепенно се разлага психически до нивото на своите любими горили. Става интровертна, раздразнима и зла. Постепенно става все по-гневна към хората около себе си, докато накрая, вечерта на 28 декември 1985, неизвестни лица я пребиват до смърт.

“В последните ѝ години в Карисоке нейната психика се разпада; тя се изолира от изследователи и студенти, прекарвайки седмици затворена в бунгалото си. Става гневна, мнителна към другите и откровено жестока към своя екип.

Хората живели в Карисоке през последните ѝ години изглежда са на мнение, че вероятно е била убита не от някой селски крадец, а от някой близък до нея, който е понасял цялата ярост на нейните неоправдани изблици на гняв и безмилостни личностни атаки. Макар да е живяла в планината, тя е била изпаднала в лудост. Била е погребана в гробището на горилите в нейния лагер, до гроба на нейната любима Диджит [една от нейните любими горили].”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 171.

---

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Азиатските лястовици са малки птички, които живеят в югозападна Азия и Австралия. Те правят гнездата дълбоко навътре в тъмни пещери. Тези птички имат малки очи, и вътрешността на пещерите е пълен мрак. С бързи криле, както обикновената лястовица, азиатската лястовица влиза на висока скорост в пещерата. Тя бързо лети към едно конкретно малко гнездо сред стотици други малки гнезда. Веднага при влизане в пещерата птичката започва да издава поредица от високочестотни цъкания. Тя има способността да променя честотата на звуците и като наближава стената, увеличава броя на цъканията на секунда докато стигнат 20 на секунда. Времето необходимо за цъканията да се отразят от стената и да се върнат разкрива разстоянието до стената. Учените са се опитвали да открият защо цъканията са с различна честота с приближаването на птичката до стената. Накрая са открили, че малката птичка – с размери на мозъка една осма от края на малкия ми пръст – прави това за да чуе ехото! Проблемът е, че цъканията трябва да са толкова кратки и на толкова точно разстояние едно от друго, че ехото да се чуе от ухото птичката преди да издаде следващото цъкане. Иначе следващото цъкане ще заглуши звука от връщащото се ехо. Между другото, как азиатската лястовица открива точно своето гнездо чрез тези цъкания? В пещерата има стотици гнезда. Учените се опитват да решават такива проблеми, но не успяват. По някаква причина еволюционната теория въобще не помага.

---

ГЛАВА 13 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПЪРВОБИТНИЯТ ЧОВЕК

1. Избройте няколко физически характеристики на човека, които са напълно различни от маймуните.

2. Обяснете защо това, че някои древни хора са живели при първобитни условия в пещери, не означава, че трябва да бъдат наричани “частично хора.”

3. Дайте няколко причини да смятате, че неандерталците са били напълно хора.

4. Има четири странни факта относно находките на “хоминидни кости,” които носят съмнение. Избройте ги.

5. Изберете някой от следните и го опишете в един абзац: (1) Кроманьонец; (2) Родезийски човек; (3) Африкански таунгски човек; (4) Човекът от Небраска.

6. Изберете някой от следните и го опишете в един абзац: (1) Явански човек; (2) Пилтдаунски човек; (3) Пекински човек; (4) Австралопитеци; (5) Луси; (6) Лешникотрошача; (7) Череп 1470.

7. Изберете някой от следните и опишете неговото значение в няколко абзаца: (1) жена от Гваделупа; (2) череп от Калаверас; (3) скелети от Моаб; (4) следи от Леотоли; (5) следи от Глен Роуз; (6) клон от Палъкси; (7) следи от Антилоуп Спрингс; (8) други гиганти; (9) следи от Аризона; (10) други човешки отпечатъци.

8. Пишете върху нещо от следните: (1) човешки останки във въглища; (2) направени от човек предмети във въглища; (3) направени от човек предмети в скали; (4) направени от човек предмети дълбоко под земята; (5) направени от човек предмети или белези върху вкаменено дърво или кости.

9. Как всяко от следните показва, че древните хора са били по-умни от хората днес? (1) човешкият ум; (2) човешките езици; (3) британските мегалитни хора.

10. Как всяко от следните опровергава еволюцията? (1) общуването между маймуни; (2) древните култури; (3) места и дати на най-ранните одомашнени растения и животни.

11. Обобщете накратко 12 явни свидетелства показващи, че еволюционната теория по отношение на датирането и произхода на първобитния човек е невярна.