Глава 20

ТЕКТОНИКА И ПАЛЕОМАГНЕТИЗЪМ

Истината относно тектониката на плочите и палеомагнетизма

Тази глава е основана върху стр. 831-863 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 35 изявления от учени, заедно с още 70 в приложението. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

На нашия уебсайт, в главата озаглавена “Paleomagnetism,” ще намерите много повече материал относно тази тема.

Преместването на континентите, тектониката на плочите, обръщанията на магнитното поле и разпростирането на морските дъна не могат да бъдат обяснени чрез еволюционната теория, нито чрез представяните доказателства. Както ще видите по-долу, наличните данни се обясняват най-добре чрез глобалния Потоп.

В научните кръгове започват да се чуват нови думи: Тектоника на плочите, преместване на континентите, движещи се полюси, палеомагнетизъм, разпростиране на морските дъна, обръщания на полето и трансформни разломи. Какво означават всичките тези неща? И как са свързани те със спора между сътворението и еволюцията? Дали част от тях или всички са верни? И дали доказват еволюцията?

В тази глава ще разгледаме накратко тази обширна тема, която през 60-те внезапно беше приета като безспорна истина от различни учени по геология и океанография.

В първата част ще разгледаме различните данни, които довеждат до общо приемане на тектониката на плочите и свързаните с нея области; във втората част ще се съсредоточим върху главния проблем: палеомагнетизмът и следствията от “палеомагнетичното датиране.”

Тази глава е всъщност продължение от глава 14, Последствията от Потопа. Кратък преговор на глава 14 ще ви помогне да разберете по-добре материала тук.

“Тогава защо някои раздразнени геолози отказват да приемат някои или всички елементи от ‘новата глобална тектоника’?

“От техническа гледна точка, нямаме истинска научна хипотеза, а по-скоро прагматичен модел, променян многократно за да включи в себе си резултатите от новите наблюдения. . . . Очевидно, такъв модел не може да бъде подложен на точни изпитания в научния смисъл на тази дума.”—John C. Maxwell, “The New Global Tectonics,” in Geotimes, January 1973, p. 31.

“Теориите за преместването на континентите и разпростирането на морските дъна са изцяло основани на предположения.”—Daniel Behrman, New World of Oceans (1973), p. 209.

1 – ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТЕКТОНИКА НА ПЛОЧИТЕ

В МИНАЛОТО КОНТИНЕНТИТЕ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ – Еволюционистите заявяват, че в даден ранен период от земната история всички континенти са били свързани. Като цитират данни, които според тях доказват това твърдение, те решават, че континентите са се преместили в сегашното си положение от някакъв митичен, единен, огромен континент. Тази теория се нарича “преместване на континентите.”

“Преместването на континентите . . . е било доста популярна идея след като за първи път е било предположено от Вегенер. Впоследствие идеята бива отхвърлена и едва наскоро отново е съживена. Днес тя е широко приета. Един автор твърди, че през последните 25 години тя ‘направи прехода от налудничава крайност до възприета догма, парадигмата на геологичните науки.’”—John W. Klotz, Studies in Creation (1985), p. 138.

По-долу са обяснени три възможни доказателства за тази теория, всяко от които може да бъде също така лесно обяснено със събитията преди, по време, и веднага след Потопа. В допълнение, също има данни, които конкретно противоречат на теорията за движението на континентите.

1 – Съответствие на границите на континентите. Най-забележителното доказателство за преместването на континентите е начинът, по който очертанията на източните брегове на Южна Америка изглежда съвпадат с очертанията на западния бряг на Африка. Измислени са и други съвпадения на брегови линии; но като правило, те изискват по-големи усилия на въображението, за да бъдат потвърдени. Съвпадението на бреговете на континентите може и да не изглежда като много забележително научно доказателство, още повече че континентите трябва да бъдат малко извъртяни за да могат да бъдат направени да съвпадат дори частично. Но това остава най-доброто доказателство, което защитниците на теорията за преместването на континентите могат да предложат.

“Нито хипотезата за преместването на континентите, нито тази за еволюцията са били доказани преди да бъдат широко приети.”—D. J. Futuyma, Science on Trial.

Геологията на Потопа може да обясни доста задоволително съвпадението на бреговите очертания на континентите – и то без да прибягва до налудничави идеи за континенти, които са пътували хиляди километри! Преди Потопа е имало само широки реки и плитки морета. По това време континентите са били близо един до друг и свързани, освен ако не смятаме намиращите се между тях плитки, подобни на реки, тесни морета. С изпълването на моретата и издигането на континентите, някои от тези първоначални очертания може да са останали и да съвпадат – точно както съвпадат очертанията на двата бряга на една река.

Съвпадението на очертанията на континентите е основната причина преместването на континентите да бъде възприето като теория от учените. Но *Корлис обяснява, че доказателството на “съвпадащите брегови линии” въобще не е доказателство.

“Преместването на континентите, което едно време е било ерес, а сега е религия, се сблъсква с множество технически възражения. Да покажем на практика една група от тези възражения: отбелязано е, че много континенти съвпадат един с друг независимо накъде са се ‘премествали.’ Австралия, например, съвпада много добре с източния бряг на САЩ. Както еволюцията, теорията за преместването на континентите обяснява твърде много неща твърде повърхностно.”—*William Corliss, Unknown Earth: A Handbook of Geological Enigmas (1980), p. 444.

2 – Съвпадение на вкаменелостите. Отбелязано е, че някои вкаменелости в Антарктида съответстват на вкаменени растения и животни намирани в континентите в Южното полукълбо – Южна Америка и Африка, но също и в Северна Америка, Арктика и Сибир.

Този факт за подобни животни на съседни континенти теоретично може да подкрепя който и да е от възгледите (геологията на Потопа или движещите се континенти), но геологията на Потопа ще ни пренесе назад само с няколко хиляди години, за да намерим вкаменени останки от подобни животни; докато преместването на континентите ще изисква милиони години за да ни доведе до време, когато растенията и животните са били на всички континенти. Повсеместният топъл климат в началото на Потопа би произвел приликите във флората и фауната, които днес забелязваме във вкаменелостите.

3 – Съвпадение на растителност и минерали. Намерени са еднакви растения на източния бряг на Южна Америка и западния бряг на Африка. Това се смята за едно от най-силните доказателства за преместването на континентите. В допълнение, в някои случаи има еднакви минерали. Например, малките незначителни диамантени находища в северната част на Южна Америка и големите диамантени мини в Южна Африка се смятат за доказателство, че двата континента са били свързани преди време. Но в действителност тези факти могат да подкрепят и двата възгледа.

И двата възгледа признават частично или пълно свързване на Южна Америка и Африка в миналото. От това идва подобието на растения и животни на различните континенти. Но след разделянето, хищниците и климатичните промени биха определили кои животни ще оцелеят на всеки от континентите, което би обяснило защо сега има различни животни в Южна Америка, Африка, Австралия и т.н.

Според еволюционната теория, растителността постоянно е еволюирала в различни нови видове. Според теорията за преместването на континентите, континентите са се разделили преди милиони години. Тогава как е възможно днес да има еднакви растения на тези разделени континенти?

Големи разломи – Известно е, че земната повърхност е начупена от големи разломни линии. Тези разломи са причината за “огнения пръстен” – разломи, които създават вулканите ограждащи Тихия океан. Тектониката на плочите учи, че тези пукнатини са причинени от гигантски плочи, които се приплъзват една под друга.

Обратно на това, геологията на Потопа заявява, че когато континентите са се надигнали, а морските котловини са спаднали по време на Потопа и веднага след него, огромното напрежение върху основите е произвело тези разломни линии. Проблемът тук е в “геостазията,” или в равновесието между масивни площи на земната повърхност. Когато една част потъне, друга трябва да се издигне, за да уравновеси тежестта. Пример за това биха били океанските “падини,” които са най-дълбоките места в океаните. Тези тесни, подобни на каньони дълбочини винаги съответстват на извити линии на островни групи причинени от вулкани, които издигат магма от по-дълбоките области. Изхвърлянето на вулканичен материал е предизвикало съседните падини. Съвременните цунами (сеизмични вълни) често се получават от уравновесяващи движения в тези падини.

Няма никакво свидетелство, че сега има някакви масивни теоретични странични движения, за които се твърди, че са произвели всички океани, обхващащи пет шести от повърхността на земята! Тези зони на “подпъхване” определено не могат да произведат огромните странични движения предсказвани от теорията за тектониката на плочите. Не е достатъчно просто да кажем, че “ако има достатъчно време, може да стане.”

В главата относно Възрастта на земята научихме, че земята не може да бъде по-стара от 6-10,000 години! Нови и нови свидетелства потвърждават този факт, отричайки възможността за дълги епохи земна история. В главата относно Методи за датиране научихме, че нито един метод, използван за да осигури на еволюционистите дълги епохи, не се е оказал надежден! Всеки метод има множество сериозни проблеми, и то проблеми, които разрушават предсказуемостта на техните хронологии.

1 – Обяснение на формата на континентите от гледна точка на тектониката на плочите. “Тектониката на плочите” е изумителна по своя мащаб. Според тази теория, масивните плочи постоянно се движат настрани. Всяка плоча е парче от земната кора дебело няколкостотин километра и хиляди километри на дължина и ширина. На теория всяка плоча се движи хоризонтално.

Там, където плочите се срещат, дебелата с километри, твърда скала се “огъва” внимателно под остър ъгъл и продължава да се движи надолу през друга твърда скала!

Твърди се, че това води до разпростиране на морското дъно и до преместване на континентите. Последното може по-правилно да се нарече “пътуване на континентите” и представлява скитането на континентите по цялата земя от два първоначални континента (по-големият е наречен “Гондвана,” а по-малкият “Лоренция”), за които се казва, че са съществували преди 320 милиона години, по-късно са се събрали в континента “Пангея” в “Тетидско море,” преди 250 милиона години; и още по-късно са пропътували до сегашните си положения и форми на всички континенти.

2 – Алтернативно обяснение на формата на континентите. Вече споменахме факторите от преди Потопа, а именно, тясно свързани континентални маси и надигащи се водни нива между тях по време на Потопа. Друга причина за сегашната форма на континентите биха били ерозията, наносното действие на вода и лед и равновесието на геостазията, според което една земна маса се надига за да уравновеси спадането на друга. Съвременните континентални маси са следствие не от пътуване на земни маси, а от хидравличните ефекти от Потопа в Битие.

2 – ПАЛЕОМАГНЕТИЗЪМ

МАГНИТНОТО ПОЛЕ НА ЗЕМЯТА – Ключовото свидетелство, което убеждава геолозите и океанолозите да приемат новата теория за тектониката на плочите са данните от изучаването на палеомагнетизма.

“Днес е ясно, че палеомагнетичните данни ни дават най-важното свидетелство в полза на движението на континентите, разпростирането на морското дъно и тектониката на плочите, и другите съставки на това, което се нарича ‘нова глобална тектоника,’ в която океаните не само са най-младата част от земята, но и все още са в процес на образуване. Идеята за глобално преместване е станала централна догма на геологията. Съвсем естествено, както повечето догми, тя привлича безкритични привърженици.”—*Nature, 227:776(1970).

Нашата планета действа като гигантски магнит. Ако не беше така, компасите не биха работели; не биха сочили към северния магнитен полюс. Учените имат само смътно разбиране за причината за това магнитно поле. Голямото мнозинство от тях вярват, че то вероятно е причинено от гигантско желязно ядро (наричано “магнитно ядро”) в центъра на планетата. Като цяло те са единодушни, че цялото ядро или част от него е в течно състояние.

И магнитите, и самата земя имат северен и южен полюс. Противоположните полюси се привличат един друг, докато еднаквите полюси се отблъскват, следователно южният полюс на компасната стрелка винаги се привлича от северния магнитен полюс. (С цел простота на обяснението, в това изследване ще говорим предимно за северния магнитен полюс, макар че в действителност има два полюса.)

Центърът на магнитния северен полюс се премества с течение на времето. Понастоящем той се намира в Арктика над северен Сибир. Този факт показва, че има някаква нестабилност в магнитното поле на земята, което показва, че ядрото е течно. Защо северният магнитен полюс продължава да се мести? Може би се чудите как знаем, че магнитните полюси се местят. Знаем го, защото скалите съдържат магнитни данни от миналото.

МАГНИТНИТЕ СВОЙСТВА НА СКАЛИТЕ – Повечето хора не осъзнават, че в голяма част от скалите по света има магнити. Те могат да са просто малки железни частици в скалите. Като изтича от вулканите, лавата се втвърдява в скали съдържащи малки кристали магнетит. В момента, в който лавата се втвърди, железният магнетит в нея остава завинаги намагнетизиран според положението на северния магнитен полюс в този момент! Френският физик Ашил Делес първи открива през 1849, че такива скали са намагнетизирани паралелно на земното магнитно поле, като че ли скалите са записващи компаси. Това откритие дава възможността да се определят по-ранни местоположения на северния магнитен полюс.

ДВИЖЕЩА СЕ ЗЕМЯ ИЛИ ДВИЖЕЩИ СЕ ПОЛЮСИ – След това, през 1906, друг френски физик, *Бернар Брен, прави изненадващото откритие, че някои скали са магнитно ориентирани точно обратно на земното поле! Брен предполага, че това може да е причинено от промяна на полярността на земното магнитно поле в миналото.

Скоро от много места биват донесени скали за анализ с астатичен магнитометър. Открити са много отклонения, някои от които може да са били резултат от непрофесионални методи на събиране на мострите, така че не се достига до ясни резултати. Скалите се различават твърде много една от друга. Възможно е да са били ритнати от животни, преместени от корени на дървета, или да са се срутили по склон поради земетресения или дъждове.

В допълнение, съществува и много реалният проблем на изключителната слабост на магнитното поле в скалите. То е толкова малко, че могат да се допуснат големи грешки в анализирането му. В началото учените осъзнават тази висока степен на грешки в анализиране на магнитната ориентация в скалите. Но от втората половина на 60-те нататък те като цяло пренебрегват тази слабост като фактор.

“Научната общност не е особено впечатлена от тези открития и то основателно – науката на палеомагнетизма винаги е била и си остава неточна наука. Скалите са в най-добрия случай ненадеждни записи на магнитното поле, и тълкуването на техните тайни изисква многобройни опити с големи възможности за грешки. Много учени смятат, е палеомагнетичните доказателства за преместването на континентите са основани на недостатъчни данни, неточни измервания и неоправдани допускания.”—*Thomas A. Lewis, Continents in Collision (1983), p. 83.

Свързан с това проблем е, че магнитните частици в коя да е скала не са насочени в точно една и съща посока. Те като цяло сочат в една посока, но тя е приблизително обобщена. Всички тези фактори трябва да се вземат предвид.

Някои скали се намагнетизират само частично и са по-малко надеждни. Магнетизмът може да се промени също от налягане, високи температури и светкавици. Няма начин да се знаят обстоятелствата в миналото на дадена скала.

Друг фактор, който доста усложнява картината, е “вторичният магнетизъм.” Скала, която е била преместена от своето първоначално положение, може по-късно с течение на времето да придобие вторична магнитна ориентация. Но скалите с “естествен остатъчен магнетизъм” обикновено запазват своята първоначална магнитна ориентация.

Сериозен проблем е това, че скалите и седиментите в речните корита биват магнитно ориентирани по посока на течението, което разбира се няма нищо общо с магнитния полюс. Въпреки тези проблеми, някои учени предпочитат да смятат, че дъната на езерата и океаните са относително “спокойни” и свободни от течения и въздействие от животинския свят. Но данните показват, че тези допускания са неправилни.

Много скали имат това, което е известно като “анизотропни магнитни свойства.” Скалите, които имат това качество, могат лесно да се намагнетизират – или да се отмагнетизират.

Магнитните бури също могат да предизвикат промени в намагнитването на скалите в дадена местност или по-обширни региони. Те биват предизвикани от взаимодействието на земното гравитационно поле с радиацията от слънчевите петна:

“Тези временни промени се дължат на вътрешни и външни полеви източници и може би промени в интензитета или посоката. . . . Магнитните бури могат да причинят колебания на стойност 500 гама, или 1% от ГМП [общото геомагнитно поле на земното ядро], което е 50,000 гама. Обичайните дневни колебания са 50 гама или 0.1% от ГМП и са причинени от въздействието от бързи заредени частици от слънцето върху земната йоносфера, и чрез нея върху ГМП.”—Ivan Rouse, “Paleomagnetism I,” in Origins, January 1983, p. 28.

Сезонните колебания на интензитета на земното магнитно поле (ГМП) също могат да забавят или ускорят намагнитването на скалите.

“Годишните колебания [на земното магнитно поле] са предизвикани от по-голямата способност на земята да хваща частици, когато един от полюсите е наклонен към слънцето. Смята се, че пулсациите са магнитни ефекти подобни на хидродинамични вълни в магнитосферата.”—Ibid.

Други два проблема са светкавиците и явлението наречено “самообръщане.” Когато светкавица удари скала, тя може мигновено да промени нейния поляритет. Известно е, че във всеки момент на нашата планета има повече от 2,000 гръмотевични бури.

“Самообръщането” е дори по-странно. Известно е, че в процеса на охлаждане на вулканичните скали, те могат внезапно да обърнат поляритета си!

“Самообръщането е явление, при което скалите в процеса на охлаждане могат спонтанно да се намагнетизират на 180° спрямо околното поле.”—Ivan E. Rouse, Paleomagnetism II,” in Origins, July 1983, p. 76.

Една основна трудност е, че е невъзможно да се знае температурата на дадена скала в миналите епохи, и дали тя се е променила по някакъв начин – физически, химически или географски.

Така виждаме, че има множество явления, които могат внезапно да променят намагнитването на дадена скала. Не е толкова просто да бъде разбран “палеомагнетизмът,” който е изучаването на земното магнитно поле в минали времена. Той определено НЕ е точна наука.

“По дефиниция, вторичните намагнитвания са онези намагнитвания, които са протекли след първоначалното намагнитване на скалата. Те включват вискозна остатъчна магнетичност (ВОМ), химическа остатъчна магнетичност (ХОМ), намагнитване от светкавици и отслабване на магнетичността. Те могат да предизвикат множество усложнения при определянето на първичната магнетичност на скалата.”—Ibid., p. 33.

Ако слънчевите бури могат да повлияят на земното магнитно поле, помислете за разтърсващото въздействие на Потопа върху това поле – когато земната повърхност се разчупва, водите биват изхвърлени нагоре от дълбочините, стичат се по пукнатините във вътрешността, заливат разтопени скали и предизвикват експлозии и стотици вулканични изригвания!

ЗЕМНОТО ТЕЧНО ЯДРО – В допълнение към външните въздействия върху земното магнитно поле, има също и фактори вътре в самата земя. Това включва най-силният фактор: действителни обръщания в поляритета на самата планета! Данни от области с изстинала лава на повърхността показват, че това наистина е станало в минали времена.

Основен фактор тук е вътрешната нестабилност в магнитното ядро на нашата планета. Тази нестабилност се дължи на факта, както беше споменато в предишния цитат, че част от ядрото – ако не и цялото – е течна.

“Внимателните наблюдения на недиполярната част на ГМП показва, че то се придвижва на запад с около 0.18° на година, което показва, че неговият основен източник най-вероятно е в земята под кората.”—Ibid., p. 25.

Понастоящем като цяло се смята, че в миналото е имало девет големи обръщания и известен брой (над сто) по-малки.

Данните на основа скали събрани оттук-оттам не са много надеждни. Вече научихме, че магнитната насоченост на тези скели може да бъде повлияна от бури, течения, порои, слънчеви петна, магнитни бури, налягане, топлина, преместване на скалите от животни, хора, вода, свличания и т.н.

ДАТИРАНЕ НА ОБРЪЩАНИЯТА С КАЛИЙ-АРГОН – Макар че е възможно да е имало обръщания, не можем да имаме никакво доверие на методите, които днес се използват за датиране на тези обръщания! Подчертайте си този факт. Навсякъде избраните методи са техники за радиоактивно датиране. В главата за Методи за датиране научихме колко забележително неточни са такива методи! Толкова много фактори на ненадеждност са свързани с тях, че методите не са нищо повече от посмешище.

Сред най-неточните от тези методи за датиране е калиево-аргонният метод (K-Ar). И сега откриваме, че главният метод използван за датиране на магнитни скали, както на повърхността така и в седиментите на океанското дъно е . . . калиево-аргонният! Калиево-аргонният метод е далеч по-ненадежден дори от напълно ненадеждния ураниево-ториев метод!

Ето някои от сериозните проблеми свързани с датирането чрез калий-аргон: (1) Скоростта на радиоактивен разпад на калий не е известна; има твърде много отклонения. Не можете да използвате часовник, ако той не върви точно! (2) Когато радиоактивният калий се разпадне, той произвежда аргон. Аргонът е много рядък газ и той бързо изчезва във въздуха. Но експертите се опитват да датират скалите според съотношението на калий към останалия аргон!

“Тези два главни проблема са неизвестните в константите на радиоактивен разпад на калия и в способността на минералите да задържат аргона произведен от този разпад.”—*G. W. Wetherill, “Radioactivity of Potassium and Geologic Time,” in Science, September 20, 1957, p. 545.

Удивително, в опитите за датиране на тези скали и океански седименти, за които е вероятно да са обърнали магнитността си, резултатите от измерванията от безполезния калиево-аргонен метод се сравняват с въображаем метод за датиране, метода на скалните слоеве! Това датирането по теоретичната геологична колона измислен през 19 век, наречено също стратиграфско датиране. Измислена е била теория, по която вкаменелостите и слоевете седименти са произволно датирани на определен брой милиони години и след това е направено тържественото изявление, че датирането е направено по “индексните вкаменелости” (малки морски същества, които не могат въобще да се датират).

Използват се само онези резултати от измервания с калиево-аргонния метод, които се съгласяват със стратиграфската теория; останалите биват изхвърлени. Ето ТАКА се датират скалите и седиментите с обърната магнитност!

Това, което виждаме, е слепец следва слепец и води друг слепец. Съчетават се безполезни методи за датиране, и резултатите се наричат “развитие на науката.” Така че когато четете, че преди толкова милиони години е имало обръщане на магнитните полюси, трябва да знаете, че тези години са дошли от няколко резултата от тестове основани на комбинация от калиево-аргонно и стратиграфско датиране.

“За да се получи ‘абсолютна’ възраст за скалите и следователно за тяхното първично остатъчно намагнитване, се използват или стратиграфски корелационни техники [датиране по скалните слоеве], или радиометрични методи, предимно калиево-аргонно датиране. Трябва да имаме предвид, че има многобройни технически проблеми в работата и с относителни, и с абсолютни методи за датиране, и експериментаторът трябва да работи много внимателно.”—Ivan E. Rouse, “Paleomagnetism II,” in Origins, July 1983, p. 67.

Скали от лава изстинала през 1801 край Хуалалаи, Хаваи, са датирани с калий-аргон на възраст между 160 милиона и 3 милиарда години. За повече информация, вижте Journal of Geophysical Research, July 15, 1968.

“Вулканични скали формирани от лавови потоци в Хаваи през 1800-1801 са били датирани по калиево-аргонния метод. Остатъчният аргон дава видима възраст от 160 милиона до 2.96 милиарда години. . . .

Група вулканични скали от остров Реюнион в Индийския океан дава K/Ar възрасти от 100,000 до 2 милиона години, докато възрастите по Pb206/U238 са от 3.2 до 4.4 милиарда години. Несъответствията между възрастите достигат до фактор от 14,000 пъти при някои мостри.”—R. E. Kofahi and K. L. Seagraves, Creation Explanation (1975), pp. 200, 201.

ДАННИ ОТ ОКЕАНСКОТО ДЪНО – В средата на 50-те години изследователски кораб на правителството на САЩ проучва 730,000 квадратни километра от морското дъно близо до бреговете на Орегън, Вашингтон, Британска Колумбия и Юкон. Корабът влачи след себе си “магнитна риба,” торпедообразна метална кутия събираща данни за магнитния интензитет на океанското дъно. Учените анализират тези данни и откриват, че магнитната карта на дъното наподобява шарките на зебра. По-късни изследвания разкриват подобна картина в съседните райони на Тихия океан. През 1962 същият вид ивици са открити в Индийския Океан.

Привържениците на теорията за “движението на континентите” теоретизират, че ивиците са причинени от магнитни обръщания по време на “разстилането на морското дъно,” което раздалечава континентите един от друг.

Но магнитните ивици могат да са причинени от различия в магнитния интензитет, а не от промени в посоката (обръщания). Имайте предвид, че изследователите приемат за даденост, че обръщанията ще доведат до промяна силата на намагнитването, и следователно ивиците показват обръщания. Но тези ивици може и да не са наистина доказателство за обръщания! И до днес все още не знаем дали причината за ивиците са промени в магнитния интензитет или промени в посоката на намагнитване. Тук ще приемем за даденост, че причината е обръщане, но може и да не е така.

Ще бъде добре да имаме предвид, че по отношение на данните от морското дъно, ние обсъждаме предимно седименти. По-рано в тази глава разглеждахме множество фактори, основани на изследвания на седиментите, които до голяма степен ще отслабят нашето доверие в заключенията на науката на палеомагнетизма.

На събранието на *Американския геофизически съюз през април 1966 са били показани снимки на тези ивици и на присъстващите е било казано, че това е свидетелство за разстилане на дъното. Отбелязано е било, че ивиците се разпростират в посока от разломните зони – в които има вулканична активност. Тези океански разломни линии са били наречени трансформационни разломи. След това, когато бива открито, че в тези разломи има земетръсни движения, е било решено, че само разстилане на дъното може да причини тези земетресения. Но фактът, че при разломите има земетресения, не показва, че има разстилане на морското дъно.

Събранието на *Американския геофизически съюз през 1967 бива напълно доминирано от ентусиазирани привърженици на теориите за разстилане на морското дъно, движението на континентите и тектониката на плочите. Първостепенното доказателство са мострите взети в Тихия океан. Мострите дават свидетелство за циклично променящи се магнитни интензитети от силни към слаби, които са били тълкувани като доказателство за обръщания на полета.

Мострите биват датирани с комбинация от калий-аргон и приети за даденост темпове на разстилане на дъното:

“По-младите скали обикновено биват датирани с калий-аргон, но по-старите мостри от морското дъно могат да се датират само като се допуснат равномерни темпове на разстилане на океанското дъно.”—Ibid., p. 80.

След това, през септември 1968, трима ентусиазирани поддръжници на новата теория обявяват “още по-силно доказателство”: откриват, че земетресенията са по-слаби на разстояние от “ръбовете на плочите,” и са по-силни близо до тях. Но това не е доказателство! Винаги сме знаели, че земетресенията обикновено стават около разломните линии.

Накрая, през 1972 и 1974 учените откриват малки количества лава изтичащи от пукнатина в средата на Атлантическия океан. Това бива взето за дори по-голямо доказателство! Но не е ли нормално от пукнатините в земята да изтича лава?

ВУЛКАНИЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА – Изследвани са около 100 вулкана в Северна и Южна Америка. Открито е, че около 50% от лавата от тези вулкани е с обратен поляритет на сегашното магнитно ядро на земята. По-рано споменахме, че има данни, че е имало 171 обръщания. Това изследване на вулканите разкрива само четири основни групи обръщания на поляритета (а не девет, както показват някои други изследвания).

КАКВО ПОКАЗВАТ ДАННИТЕ?

Тук ще тълкуваме данните приведени в подкрепа на новата теория от гледна точка на геологията на Потопа. Междувременно ще научим, че данните точно съвпадат с геологията на Потопа!

Потопът е най-голямата физическа катастрофа, през която е минавала нашата планета. Никога преди и след това не е имало нещо като него. След като земята и всичко на нея са били създадени за шест буквални дни в седмицата на Сътворението, светът продължава да живее мирно в продължение на почти 1,700 години. След това, по Божията заповед, Ной влиза в Ковчега. Погледът, който за последно е хвърлил навън, вероятно е бил помнен дълго време, защото светът никога вече няма да бъде както е бил преди. Седем дена след като вратата е била затворена, е започнала огромната катастрофа.

Внушителната водна покривка в небето се е изляла на земята. Земята е потреперила когато огромни водни стълбове са се издигнали от земните недра. Във въздуха са били изхвърлени масивни скали. На повърхността са се отворили големи дупки. Появили са се големи разломи и пукнатини. Подземната система от води се е изпразнила на повърхността. В следствие на това земята е била разчупена и разкъсана. Но след това водата се е стекла обратно в тези пукнатини и е достигнала разтопените скали долу. Станали са огромни експлозии; земята се е разтърсила до самото си ядро под въздействието на стотици експлозии от размера на избухването на Кракатау през 1883, когато вода от Индийския океан е навлязла в една (само една) пукнатина и е причинила една от двете най-големи експлозии в съвременната история. (Другата е избухването на планината Тамбора близо до Ява през 1815.)

Под въздействието на всичко това, самото течно ядро на земята се е разтърсило и полюсите са разменили местата си няколко пъти. Обръщането на полярността изглежда изумително за нас днес, но то би било просто явление за течното магнитно ядро на земята; всичко, което е необходимо, са условията по време на Потопа. Силните ударни вълни в резултат от тези масивни множествени експлозии лесно могат да са били причината за обръщанията. Имайте предвид, че земята по това време е била така разкъсана, че експлозиите може да са ставали много дълбоко под повърхността. Съвременните вулканични експлозии става относително близо до повърхността и следователно нямат нямат същата сила и близост , за да изпратят подобни ударни вълни до магнитното ядро.

Разтърсването на течното ядро на земята е всичко, което е било необходимо, и то е станало множество пъти. Станали са множество обръщания. Между тези обръщания се е пишела геологичната история. Положени са били огромни слоеве от седименти, водата се е оттичала от сушата, океаните са се пълнели, вулканите са изригвали, планините са се издигали, пластовете са се начупвали и нагъвали, континентите са се надигали.

Вулканите са изхвърляли своята лава. При охлаждането си, тя е запазвала намагнитването в съответствие с полюсите и магнитната ориентация в момента на втвърдяването. Станали са множество обръщания, тъй като стотици вулкани са изригвали по едно и също време и е имало експлозии дълбоко под земята. Последствията са се запазвали, като течната лава се е втвърдявала в магнитна ориентация на север, след това на юг, след това отново на север.

Интересно е, че лавата от два съседни вулкана в Япония има различна полярност, макар че лавовите полета и на двата са на повърхността! Такива данни нарушават еволюционната теория за дълги епохи между всяко обръщане! Очевидно е, че между обръщанията трябва да е имало съвсем кратко време. Да, имало е обръщания, но те са ставали много бързо едно след друго – а не за период от дълги епохи.

“Джейкъбс . . . [споменава, че] лавата на повърхността по брега на Япония е намагнитена нормално в някои области, и обратно в други области, съвсем наблизо. Джейкъбс очевидно смята, че лавовите полета са твърде близо едно до друго във времето, за да показват обръщане на полето от милиони години, и затова повдига въпроса за различни причини за обръщането.”—D. Russell Humphreys, “Has the Earth’s Magnetic Field Ever Flipped?” Creation Research, Society Quarterly, December 1988, pp. 133-134.

*Дж. А. Джейкъбс осъзнава, че е невъзможно лавата на повърхността да има две различни полярности, ако обръщанията са ставали през няколко милиона години!

Интересно е, че голямото мнозинство от всички угаснали и действащи вулкани и земетръсни центрове са разположени в океаните или не по-далеч от 160 километра от океани. Точно както по времето на Потопа: Възможно е именно допирът на вода до разтопена скала да е причината за голяма част от подземната активност, която води до най-големите вулканични изригвания и най-големите земетресения. Страничните, а също и вертикалните отвори могат да позволяват на морската вода да навлиза в пукнатините и да причинява експлозии.

Преди моретата да потънат и континентите да се надигнат, вулканичната дейност в “зоните на подпъхване” е произвеждала вулканична лава, която е изтичала навън. С изстиването и втвърдяването, тя е запазвала последните обръщания на магнитния поляритет. Този магнитен запис е запазен в ивиците. Лавата е тази, която се е разстилала, а не морското дъно!

Океаните са започнали да се пълнят. Днес знаем и за други вулкани в океаните. Учените ги наричат подводни планини. Макар и да са на стотици метри под повърхността на океана, техните плоски върхове разкриват, че в началото океанът е бил по-плитък и постепенно се е напълнил. Тези хиляди плосковърхи, угаснали вулкани стоят като нямо свидетелство за свят в момент на преобразувание, докато океаните са се пълнели по време на Потопа.

Постепенно океаните са се напълнили, разделяйки континентите, които едно време са били тясно свързани, с еднаква растителност и минерали. Защо очертанията на някои континенти като че ли “съвпадат”? Защото едно време са били свързани или почти свързани, и когато Потопът е дошъл, той е изпратил могъщи потоци между тях, които са издълбали големи реки. С разширяването на тези реки в масивни морета, външните очертания на континентите са останали приблизително същите.

Дали този модел на Потопа отговаря на всички въпроси относно палеомагнетизма? Отговаря на забележителен брой от тези въпроси. Дали еволюционната теория отговаря на същия брой въпроси? не. Ще оставим един експерт да говори по въпроса:

“Горните открития доведоха автора до един единствен извод, че палеомагнитните данни все още са толкова ненадеждни и противоречиви, че не могат да се използват нито за, нито против хипотезата на относителното движение на континентите или на части от тях.”—*I. A. Rezanov, “Paleomagnetism and Continental Drift,” International Geology Review, Vol. 10, July 1968, p. 775.

Следното изречение е важно и много добре обобщава ситуацията:

“Тъй като предимно палеомагнитните данни водят до приемането на теорията за движението на континентите, очевидно е, че цялата постройка почива върху много несигурна основа.”—Henry Morris and Donald Rohrer, Decade of Creation (1981), p. 20.

---

ГЛАВА 20 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ТЕКТОНИКА И ПАЛЕОМАГНЕТИЗЪМ

1. Напишете кратък абзац давайки няколко причини да смятате, че теорията за движението на континентите не е вярна.

2. Пригответе кратък доклад върху палеомагнетизма и покажете защо той не показва дълги епохи от време. Може да ви помогне да се позовете на глава 14 в тази книга, Последствията от Потопа, която обяснява събитията станали по време на Потопа и след него.

3. За учените е много трудно да получат надеждни данни от магнитните скали на сушата. Дайте няколко причини защо е така.

4. Дефинирайте и обяснете едно от следните: (1) земното течно ядро; (2) магнитно поле; (3) земното магнитно поле; (4) обърната полярност.

5. Напишете кратък доклад върху геомагнитните обръщания (обръщания на земното магнитно поле).

6. Калий-аргон е основният метод за датиране използван за определяне на възрастта на обръщанията на полето. От наличните данни, обяснете защо тази техника е напълно ненадеждна.

7. Подгответе доклад от половин страница за ненадеждността на датирането на океанското дъно.

8. На основата на геологията на Потопа, обяснете откритите факти относно океанското дъно по отношение на ивиците и разломите.

9. Напишете кратък доклад върху противоречията на теорията за тектониката на плочите, които я правят ненаучна.

---

“Това може да изненада неприятно някои хора, но по-малко от 50 % от радиовъглеродните възрасти от геологични и археологически мостри в Северна Америка са били определени като ‘приемливи’ от учените.”—*J. Gordon Ogden III, “Use and Abuse of Radiocarbon Dates,” Annals of the New York Academy of Sciences, 288:187 (1977).

---

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Водният кос е обикновена водна птица, която плува под водата в студените потоци в планините Сиера за да търси храна. Прави гнездото си в скалите зад водопадите и редовно лети през падащата вода.