Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 2

ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ И ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

Защо Големият взрив е провал и звездите не могат да еволюират от газ

Тази глава е основана върху стр. 1-47 от Origin of the Universe (том първи от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 104 изявления от учени. Ще намерите тези изявления, заедно с още много, на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

(За още информация, виж *#1/19 Scientists Oppose the Explosion Theory / #2/1 The Entropy Problem / #4/9 Problems for Origin of Matter and Origin of Universe Theories.*)

ВЪВЕДЕНИЕ

Погледнете около себе си. Виждате облаци, морета и планини, тревна покривка, равнини; и птици пеещи по дърветата. Селскостопански животни пасат по ливадите, и водни потоци тичат през полетата. В града и на село, хората използват своя удивителен ум за да измислят и произвеждат сложни неща. През нощта се появяват звездите, и над главите ни са милиарди звезди в нашата галактика. Отвъд нея има 100 милиарда вселени, всяка със 100 милиарда звезди.

Но всички тези неща са направени от материя и енергия. Откъде е дошло всичко това? Как е започнало всичко? – всички чудесни неща на живота и природата?

Еволюционните учени ни казват, че всичко е дошло от нищо. Да, нищо.

Това е, което се преподава на вашите приятели, деца и любими хора. Вие трябва да научите фактите по този въпрос.

В тази глава накратко ще прегледаме онова, което еволюционните учени учат относно произхода на материята, звездите, галактиките и планетите – и ще ви дадем основните научни причини защо техните космологични теории не са верни. (Космология е думата използвана за теориите относно произхода на материята и небесните тела.)

1 – ТЕОРИЯТА ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Теорията за Големия взрив е възприета от мнозинството от учените днес. Тя теоретизира, че голямо количество от нещо решило да се сгъсти много и след това да експлодира навън като произведе водород и хелий. Този газ бил тръгнал навън през безфрикционното пространство („безфрикционно,” така че разпространяващият се газ да не може да спре или да се забави) за да формира в края на краищата звезди, галактики, планети и спътници. Изглежда толкова просто, както ще го намерите в научнофантастичен роман. И това е всичко.

ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС

Бащите – *Жорж Льометр, белгиец, полага основната идея през 1927; а през 1948 *Джордж Гамоу, *Р. Алфър и *Р. Хърман измислят основния модел на Големия взрив през 1948. Но Гамоу, добре известен учен и автор на научна фантастика, е този, който му дава сегашното название и след това го популяризира (*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, p. 43). Рекламирайки ентусиазирано идеята, той успява да убеди много други учени. Използва чудати малки комикси, за да подчертае подробностите. Комиксите наистина спомагат да продаване на теорията.

Теорията – Според тази теория, в началото е нямало материя, само нищо. Тогава нищото се е сгъстило от гравитацията в една едничка малка точка; и решило да избухне!

Този взрив произвел протони, неутрони и електрони, които се понесли навън с невероятна скорост през празното пространство; защото във вселената нямало друга материя.

Слез като се втурнали във всички посоки със свръхзвукова скорост, тези протони, неутрони и електрони се формирали в типични атомни структури водородни и хелиеви атоми.

Постепенно понеслите се навън атоми започнали да се въртят един около друг, произвеждайки газови облаци, които след това се сгъстили в звезди.

Тези първи звезди съдържали само по-леките елементи (предимно водород и хелий). След това всички звезди избухвали по няколко пъти. Отнело поне по две експлозии на звезда за да се получат по-тежките елементи. Гамоу го описва в научни термини: В нарушение на физическите закони, празнотата напуска вакуума на пространството – и се събира в свръхплътно ядро, което има плътност 1094gm/cm2 и температура над 1039 градуса абсолютна температура. Това е доста висока плътност и температура за гигантски куп от нищо! (Особено когато осъзнаем, че е невъзможно нищото да стане горещо. Въздухът става горещ, но въздухът е материя, не отсъствие на материя.)

Откъде е дошло това „свръхплътно ядро”? Гамоу тържествено ни дава научен отговор за това; той казва, че то идва като следствие от „голямото свиване,” когато празнотата е решила да се сгъсти. Тогава, с истински научен апломб, той назовава това твърдо ядро от нищо с името „илем.” С такова име, много хора си мислят, че това трябва да е някаква велика научна истина. В допълнение се дават числа, които да внесат допълнително научно излъчване: Тази забележителна липса на каквото и да е според Гамоу била имала плътност 10145g/cm3 или сто трилиона пъти плътността на водата!

И тогава с цялото това плътно нищо става бууууум!

Да я разгледаме точка по точка – Това е теорията. Звучи толкова просто, като че ли е научнофантастичен роман. И друго няма. Теорията се основава върху ясно нарушение на физическите закони, механиката на небесните тела и здравия разум. Има многобройни научни причини теорията за Големия взрив да е невъзможна и погрешна.

ИЗБУХВАНЕТО НА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

1 – Теорията на Големия взрив е основана върху теоретични невъзможности. Тя може да изглежда добре като математически изчисления, но не може да се случи в действителност. Малка частица нищо, сгъстена толкова плътно, че избухнала и произвела цялата материя във вселената. Да си говорим сериозно, това са празни приказки. Това е дървено философстване, и нищо друго. Лесно е да се теоретизира на хартия. Големият взрив е теоретична невъзможност, точно както е черната дупка. Лесно е да се теоретизира, че нещо е вярно, когато никога не е било виждано и няма категорично доказателство че съществува или някога се е случило. Нека да не правим научни теории като приказки от Дисниленд.

2 – Нищото не може да се сгъсти. То няма начин да се сгъсти накуп.

3 - Вакуумът няма плътност. Нищото станало много плътно, и затова било избухнало. Но абсолютният вакуум е противоположното на абсолютната плътност.

4 – Няма начална искра за да взриви нищото. Няма огън, няма кибрит. Не може да бъде химическа експлозия, защото не са съществували химикали. Не може да бъде ядрена експлозия, защото не са съществували атоми!

5 – Няма начин да се разшири. Как можете разширите нещо, което е нищо? Дори ако този магически вакуум може някак да бъде събран чрез гравитация, кое тогава ще накара купа от празнота да се разшири? „Гравитацията,” която го е събрала на едно място, ще му попречи да се разшири.

6 – Нищото не може да произвежда топлина. Силната топлина причинена от избухването на нищото била променила нищото в протони, неутрони и електрони. Първо, празен вакуум в абсолютния мраз на космоса не може сам да стане горещ. Второ, празното нищо не може магически да се превърне в материя. Трето, не може да има топлина без енергиен източник.

7 – Изчисленията са твърде идеални. Ще се изисква твърде съвършена експлозия. В много точки теоретичните математически изчисления необходими да се превърне Големият взрив в звезди и в нашата планета въобще са невъзможни; в други те са твърде идеални. Запознатите с проблема учени ги наричат „твърде съвършени.” Трябва да бъдат преодолени математически ограничения, което са невъзможни за преодоляване. Вероятностните граници за постигане на успех са просто твърде тесни.

Повечето точки на теорията са невъзможни, а някои изискват параметри, които ще изискват чудеса, за да бъдат изпълнени. Един пример за това е разширяването на първоначалното огнено кълбо от Големия взрив, което те поставят съвсем точно в най-тесните вероятностни граници. Един еволюционистки астроном, *Р. Х. Дик, го казва добре:

„Ако огненото кълбо се беше разширило само с 0.1% по-бързо, настоящият темп на разширяване щеше да бъде 3×103 пъти по-голям. Ако първоначалната скорост на разширяване беше с .1% по-малка, Вселената би се разширила само до 3×10-6 от своя сегашен радиус преди да се свие отново. При този максимален радиус плътността на обикновената материя би била 10-12 g/m3, над 1016 пъти повече от сегашната плътност на материята. В такава Вселена не биха се формирали никакви звезди, защото тя не би съществувала достатъчно дълго, за да формира звезди.”—*R. H. Dickey, Gravitation and the Universe (1969), p. 62.

8 – Такова уравнение не би произвело вселена, а дупка. През 1974 Роджър Сейнт Питър развива сложно математическо уравнение, което показва, че теоретизираният Голям взрив не би могъл да избухне във водород и хелий. Реално, Сейнт Питър казва, теоретичната експлозия (ако е възможно такава въобще да се случи) ще се свие обратно и ще направи теоретична черна дупка! Това означава, че един въображаем обект ще погълне друг въображаем обект!

9 – Във вселената няма достатъчно антиматерия. Това е голям проблем за теоретизаторите. Първоначалният Голям взрив би произвел еднакви количества позитивна материя (материя) и негативна материя (антиматерия). Но съществуват само малки количества антиматерия. Количествата материя и антиматерия би трябвало да са еднакви – ако Големият взрив е истина.

„Тъй като материята и антиматерията са еквивалентни във всяко отношение освен в противоположността на електромагнитните заряди, всяка сила [като Големия взрив], която създаде едното, трябва да създаде и другото, и вселената трябва да бъде съставена от еднакви количества от двете. Това е дилема. Теорията ни казва, че някъде трябва да има антиматерия, а наблюденията отказват да го потвърдят.”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, p. 343.

„Ние сме напълно уверени от нашите наблюдения, че вселената днес съдържа материя, но много малко антиматерия, ако въобще я има.”—*Victor Weisskopf, “The Origin of the Universe,” American Scientist, 71, p. 479.

10 – Антиматерията от Големия взрив би унищожила всяка нормална материя. Този факт е добре известен на физиците. Когато двете бъдат произведени в лабораторни условия, те незабавно се анихилират една друга.

Споменахме десет причини защо материята не може да бъде произведена от предполагаем Голям взрив. Но сега ще видим какво би станало, АКО действително е имало Голям взрив.

РАЗПРОСТРАНЯВАЩИТЕ СЕ ЧАСТИЦИ

1 – Няма начин да се съберат частиците. Когато частиците се втурнат във всички посоки от една централна експлозия, те ще продължат да се отдалечават все повече една от друга.

2 – Външното пространство е безфрикционно, и следователно няма начин да се забави движението на частиците. Големият взрив е теоретизиран в напълно празно пространство, в което една експлозия го изпълва с разпространяваща се във всички посоки материя. Няма начин тези частици някога да забавят движението си.

3 – Частиците ще запазят един и същ вектор (скорост и посока) на движението си завинаги. Ако приемем, че частиците се движат през напълно празно пространство, няма начин те да променят посоката си. Не биха могли да се съберат и да започнат да се въртят една около друга.

4 – Няма начин да се забави движението на частиците. Те се движат със свръхзвукова скорост, и всеки изминат километър ще ги отдалечава една от друга.

5 – Няма начин да се промени посоката даже на една частица. Те ще продължат да се движат завинаги, без никога да се забавят, нито да променят посоката си. Няма начин да бъдат направени частиците да се формират в атоми или да се събират в газови облаци. Ще е необходим въртящ момент, а законите на физиката не могат да го произведат.

6 – Как биха се зародили техните атомни структури? Атомите, дори водородът и хелият, имат сложна структура. Няма начин бързо разпространяващи се частици, непрекъснато отдалечаващи се една от друга, да се подредят сами в атомни структури.

Сега ще допуснем, че противно на физическите закони, (1) частиците магически наистина са успели да се придвижат една към друга, и (2) частиците са успели да се забавят и да променят посоката си.

ЧАСТИЦИТЕ ПРОМЕНЯТ ПОСОКАТА СИ И ФОРМИРАТ ГАЗОВИ ОБЛАЦИ

Теорията—Постепенно разпространяващите се във всички страни частици били започнали да се въртят една около друга, формирайки атоми. Тогава тези атоми още повече променят посоката си (този път един към друг) и формират газови облаци, които тогава се събират в звезди.

Тази част от теорията за еволюцията на звездите е също толкова странна както частите, които я предшестват.

1 – Газовите молекули във външното пространство са много далеч една от друга. Под „газ” имаме предвид атоми водород или хелий, които са разделени един от друг. Целият газ във външното пространство е толкова разреден, че е далеч по-рядък от най-празната бутилка с вакуум в коя да е лаборатория в света! Газът във външното пространство е по-разреден (по-малко плътен; по-голямо разстояние между атомите) от всичко, което е на земята.

2 – Нито водородът, нито хелият във външното пространство се събират на куп. Всъщност, и на земята няма газ, който да се събира на куп. Газът винаги се разширява; той не се събира. Много по-малко вероятно е отделни атоми водород или хелий да се събират на куп във външното пространство.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че разпространяващите се, движещи се изключително бързо, раздалечаващи се атоми (изстреляни от експлозията на Големия взрив) могат да забавят движението си, да променят посоката си и да формират огромни облаци.

ГАЗОВИТЕ ОБЛАЦИ СЕ СЪБИРАТ В ЗВЕЗДИ

1 – Тъй като газът във външното пространство не се събира на куп, газът не може да произведе достатъчна взаимна гравитация, за да се събере в облак. И ако не може да се събере на куп, не може да формира звезди. Идеята за таз, който сам се събира във външното пространство за да формира звезди, е ненаучна фантастика. Мъглата, била на земята или в космоса, не може да събира на топка. Веднъж като е формирана, звездата поддържа своята гравитация, но няма начин природата сама по себе си да произведе звезда. Събирането на газа на едно място е проблемът. Газът носещ се във вакуум не може да се събере в звезди. Вече съществуващата звезда ще абсорбира газ чрез своето гравитационно привличане. Но преди звездата да съществува, газът няма да се сгъсти сам и да образува звезда – или планета или каквото и да било друго. Тъй като и водородът, и хелият са газове, те могат да се разпръсват, но не и да се събират на куп.

2 – Внимателният анализ разкрива, че няма достатъчно материя в газовите облаци за да произвежда звезди.

3 – Не би имало достатъчно време за газа да достигне сега известните размери на вселената, за да формира звезди. Еволюционистите ни казват, че Големият взрив е станал преди 10 до 15 милиарда години, а звездите са се формирали 5 милиарда години след това. Те дават на газа само около 2½ милиарда години да се събере в звезди! Техният проблем с възрастта е причинен от откриването на предполагаемо много далечни квазари (които ще разгледаме по-късно), разстоянието до някои от които е определено на 15 милиарда светлинни години, тъй като имат червено преместване от 400 процента. Това би ги направило на възраст 15 милиарда години, което е твърде много, за да се впише в теорията. Не е нужно да си ядрен физик, за да схванеш математиката в това изречение. Простата аритметика ще ти каже, че няма достатъчно време.

4 – Газовите облаци във външното пространство се разширяват; те не се свиват. Но те ще трябва да се свият за да образуват каквото и да е. Която и да е от тези точки сама по себе си е достатъчна, за да опровергае теорията за еволюцията на звездите.

5 – Ако теорията за Големия взрив е вярна, вместо вселена от звезди ще има само външен пръстен от бързо движеща се материя. Разпространяващата се материя или газови облаци ще продължи да се движи навън без никога да намали скоростта си. В безфрикционно пространство, без материя пред себе си, с която да се сблъсква, предполагаемата материя от първоначалния взрив ще продължи да се разпространява завинаги. Този факт е също толкова сигурен, както споменатите преди него.

6 – За да може газът да произведе звезди, той трябва да се движи в няколко посоки. Първо, трябва да спре да се движи навън от центъра. След това трябва да започне да се движи в кръг (теориите за произхода на звездите изискват газ, който се върти около ос). След това въртящият се газ трябва да се сгъсти. Но няма нищо, което да предизвика тези движения. Атомите от предполагаемия Голям взрив трябва просто да продължат да се раздалечават завинаги. Линейното движение ще трябва мистериозно да се промени във въртящ момент.

7 – Количество от газ движещ се в една и съща посока в безфрикционното пространство е твърде стабилен, за да направи нещо друго освен да продължи да се движи напред.

8 – Газът във външното пространство, който се върти около общ център, ще се разлети във всички посоки, няма да се сгъсти.

9 – Във вселената няма достатъчно маса за различните теории за произхода на материята и звездите. Общата средна плътност на материята във вселената е около 100 по-малка от количеството необходимо за теорията за Големия взрив. Вселената има много малка средна плътност. Да го кажем по друг начин, във вселената няма достатъчно материя. Този проблем на „липсващата маса” е сериозна пречка, не само за ентусиастите на Големия взрив, но също и за теоретиците на разширяващата се вселена (*P. V. Rizzo, “Review of Mysteries of the Universe,” Sky and Telescope, August 1982, p. 150). Астрономите са единодушни, че проблемът съществува. Например, Хойл казва, че без достатъчно маса във вселената не би било възможно газът да образува звезди.

„Опитите да се обяснят едновременно разширяването на вселената и сгъстяването на галактиките трябва да бъдат до голяма степен противоречиви доколкото гравитацията е единственото силово поле в разсъжденията. Защото ако кинетичната енергия на разширяването е достатъчна за да създаде универсално разширение против гравитационното поле, то тя също е достатъчна за да попречи на местно сгъстяване под гравитацията, и обратно. Ето защо по същество формирането на галактиките се пропуска без коментари в повечето космологични системи.”—*F. Hoyle and *T. Gold, цитирано в *D. B. Larson, Universe in Motion (1984), p. 8.

10 – Водородният газ във външното пространство не се събира на купове. Изследването на *Харуит опровергава възможността водородният газ в космоса да се сгъсти. Това е сериозен прелом в опровергаването на Големия взрив и свързаните с него теории за произхода на материята и звездите. Проблемът е двоен: (1) Плътността на материята в междузвездното пространство е твърде ниска. (2) Няма нищо, което да привлича частиците материя в космоса да се притиснат една в друга. Помислете за минута; тези факти не са ли очевидни?

Тази точка е толкова важна (защото тя унищожава теорията за произхода на звездите), че трябва да се спомене изследването на *Харуит:

Изследването на *Харуит разглежда математическата вероятност водородните атоми да се съберат и да образуват малки зърна от няколко атома, чрез случайно събиране на междузвездни атоми и молекули в едно ядро, като минават един покрай друг с различна скорост използвайки най-благоприятни условия и максимално възможната сила на привличане за частици, Харуит определя, че времето необходимо за газ или други частици да се съберат в куп с радиус една стохилядна от сантиметъра е около 3 милиарда години! Използвайки по-нормални начални условия, ще бъдат необходими около 20 милиарда години, за да се произведе едно малко зрънце материя някъде в космоса. Както почти всички учени цитирани в нашата поредица от 1326 страници, Evolution Disproved (на която тази книга е съкратена форма), *Харуит не е креационист (*M. Harwit, Astrophysical Concepts, 1973, p. 394).

11 – Изследователските открития на *Новотни са също много важни. В една книга издадена от Оксфордския университет, *Новотни обсъжда проблема за „газовото разсейване.” Според физическите закони газът във вакуум се разширява, а не се свива; следователно той не може да образува звезди, планети и т.н. Това, което не може да стане, не може да стане, независимо колко време му давате. Съгласни ли сте?

Ако сте съгласни, тогава разсъждавате научно (защото сте съгласни с научните факти); ако не сте съгласни, тогава се заблуждавате.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че облаците са се събрали в онова, което еволюционистите наричат „протозвезди,” или звезди първо поколение.

ЗВЕЗДИТЕ ИЗБУХВАТ И СВРЪХНОВИТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ТЕЖКИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Проблемът—Големият взрив е произвел само водород и хелий. По някакъв начин трябва да бъдат направени 90-те по-тежки (след хелия) елемента. Теоретиците трябва да намерят начин да обяснят тяхното съществуване.

Теорията—Първите образувани звезди били така наречените „звезди първо поколение” (също наречени „звезди ІІІ население”). Те съдържали само по-леки елементи (предимно водород и хелий). След това всички тези звезди избухвали по няколко пъти. Милиарди след милиарди звезди продължавали да избухват, в продължение на милиарди години. Постепенно тези експлозии произвели всички по-тежки елементи.

Това схващане е също толкова лишено от разум, както и предишните.

1 – Друга въображаема необходимост. Както всички други страни на тази теория, и тази е включена за да вкара по някакъв начин по-тежките елементи във вселената. Еволюционистите признават, че Големият взрив бил създал само водород и хелий.

2 – Ядрените интервали при атомни маси 5 и 8 правят невъзможно за водорода и хелия да се променят в кой да е от по-тежките елементи. Това е изключително важна точка, и тя се нарича „хелиев интервал на маса 4 (тоест, веднага след хелий 4 има празно място). Следователно избухващите звезди не могат да произведат по-тежките елементи. (Някои учени размишляват, че малко могат и да бъдат произведени, но дори това не би било достатъчно за да осигури всички съществуващи тежки елементи в нашата вселена.) Сред нуклидите, които могат да се формират, има празни места при маси 5 и 8. Нито водородът, нито хелият могат да прескочат интервала при маса 5. първият интервал е причинен от факта, че нито протон, нито неутрон може да се присъедини към хелиево ядро с маса 4. Поради този интервал единственият елемент, в който водородът може нормално да се превърне, е хелий. Дори да прескочи това празно място, ще се спре отново на маса 8. Взривът на водородната бомба произвежда деутерий (водород-2), който от своя страна образува хелий-4. Верижната реакция на ядрени преобразувания от водородната бомба биха продължили да образуват все по-тежки елементи докато стигнат до уран; но процесът спира при интервала при маса 5. Ако не беше този интервал, слънцето би излъчвало уран към нас!

„В последователността от атомни числа 5 и 8 са празни. Тоест, няма стабилен атом с маса 5 или маса 8. . . . Тогава въпросът е: Как може изграждането на елементите чрез прихващане на неутрони да прескочи тези празни места? Процесът не може да отиде отвъд хелий 4, а дори да прескочи този интервал, ще спре отново при маса 8. това основно възражение срещу теорията на Гамоу е голямо разочарование предвид надеждата и философската привлекателност на идеята.”—*William A. Fowler, California Institute of Technology, цитирано в Creation Science, p. 90.

Уточнение: ако погледнете в коя да е периодична таблица на елементите, ще откриете, че атомното число на водорода е 1.008. (Деутерият е изотоп на водорода с тегло 2.016.) След това идва хелий (4.003), следван от литий (6.939), берилий (9.012), бор (10.811), и т.н. При маси 5 и 8 има празни места.

Но не могат ли водородните експлозии да прескочат тези празни места? Не. Ядреното делене (ядрена бомба или реактор) разцепва (на две неравни части) уран на барий и технеций. Ядреният синтез (водородна бомба) съчетава (удвоява масата на) водорода до деутерий (хелий-2), който след това се удвоява до хелий-4 – и спира там. Така че водородният взрив (дори в звезда) не преминава интервала при маса 5.

Сега ще ДОПУСНЕМ, че взривовете на водород и хелий могат да прескочат интервалите при маси 5 и 8:

3 – Няма достатъчно теоретично време да се произведат всички необходими тежки елементи съществуващи сега. От спектрографите знаем, че по-тежките елементи са пръснати из цялата вселена. Казват, че първите звезди се били образували около 250 милиона години след първоначалния Голям взрив. (Никой никога не датира Големия взрив на преди повече от 20 милиарда години, а наскоро датата беше снижена на 15 милиарда години.) Известно дълго време след като газът се събрал в звезди „първо поколение,” теоретизира се, че повечето от тях избухнали, и 250 милиона години по-късно се преобразували в звезди „второ поколение.” Те били избухнали за да образуват звезди „трето поколение.” Нашето слънце било второ или трето поколение звезда.

4 – В небето няма звезди от население ІІІ (също наречени звезди от първо поколение. Според теорията и днес трябва да има звезди от „население ІІІ,” съдържащи само водород и хелий, много от които са избухнали и са образували „население ІІ” (звезди от второ поколение), но в небето има само звезди население І и ІІ (*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, pp. 35-36).

5 – Случайните взривове няма да създадат сложни системи от орбити. Теорията изисква да избухнат безброй милиарди звезди. Как биха могли случайни експлозии да доведат до чудно сложните кръгови системи, които намираме в орбитите на слънцата, звездите, двойните звезди, галактиките и звездните купове? Вътре във всяка галактическа система стотици милиарди звезди участват в тези взаимосвързани орбити. Ако тези внимателни баланси не се поддържаха, планетите биха паднали върху звездите, а звездите биха паднали върху центровете на галактиките – или биха се разлетели! Над половината от всички звезди в небето са в двойни системи, където две или дори повече звезди обикалят една около друга. Как биха могли такива удивителни системи да бъдат следствие от взривове? Тъй като няма звезди „първо поколение” („население ІІІ”), теорията за Големия взрив изисква всяка звезда да избухне поне два пъти. Но произволните експлозии никога не произвеждат орбити.

6 – Няма достатъчно избухващи свръхнови за да произведат необходимите тежки елементи. Има 81 стабилни елемента и 90 природни елемента. Всеки има необикновени качества и сложни орбити. Когато една звезда избухне, тя се нарича нова. Когато избухне голяма звезда, тя става изключително ярка за няколко седмици или месеци и се нарича свръхнова. Казват, че само взривовете на свръхнови могат да произведат много от необходимите тежки елементи, но има твърде малко такива експлозии.

7 – През цялото записана история почти е нямало експлозии на свръхнови. Ако експлозиите са ставали в миналото, те трябва да стават и сега. Астрономите изследователи ни казват, че на век се виждат една или две експлозии на свръхнови, и само 16 са избухнали в нашата галактика през последните 2,000 години. Цивилизациите в миналото внимателно са записвали всяка една. Китайците са наблюдавали една през 185 от Хр., и още една през 1006 от Хр. Свръхновата през 1054 образува Раковата мъглявина, и е била видима на дневна светлина в продължение на седмици. Била е отбелязана и в Европа, и в Далечния изток. Йохан Кеплер пише книга за следващата, през 1604. Следващата ярка звезда е през 1918 в Орел, а последната в булото на Големия Магеланов облак през февруари 1987.

„Свръхновите са доста различни . . . и астрономите са нетърпеливи да изследват в подробности техните спектри. Основната трудност е тяхната рядкост. Средният брой за всяка галактика е около 1 на 650 години. . . . Свръхновата в Андромеда през 1885 е била най-близката до нас в последните 350 години.”—*Isaac Asimov, New Guide to Science (1984), p. 48.

8 – Защо звездните експлозии са спрели така тайнствено? Теорията изисква всички звезди да са избухвали, и то често. Наблюдаваните факти са, че през цялата писана история звездите избухват много рядко. За да обяснят това, еволюционистите приемат за даденост, че преди 5 милиарда години експлозиите внезапно престанали. Много удобно. Когато теорията е била формулирана през 40-те, астрономите са можели да виждат с телескопи звезди, чиято светлина ги е напуснала преди 5 милиарда години. Но днес можем да виждаме звезди, които са на 15 милиарда светлинни години от нас защо не виждаме масивен брой звездни експлозии далеч в космоса? Звездите са си наред; теорията е погрешна.

9 – Най-далечните звезди, за които се казва, че са на възраст почти времето на Големия взрив, не избухват – и все пак те съдържат по-тежките елементи. Сега можем да виждаме надалеч в пространството почти назад до предполагаемото начало на времето от Големия взрив. Благодарение на телескопа Хъбъл можем да виждаме далеч в пространството назад до началото на теоретичното време на еволюционистите. Но както и с най-близките звезди, най-далечните съдържат по-тежките елементи (те са „второ поколение”), и не избухват по-често от близките звезди.

10 – Свръхновите не изхвърлят достатъчно материя за да създават допълнителни звезди. Няма много избухвания на звезди и повечето от тях са експлозии на малки звезди (нови). Но новите изхвърлят много малко материя. При експлозията малката звезда гуми само едно стохилядна от своята материя; взрив на свръхнова губи около 10 процента; но дори това количество не е достатъчно за да произведе всички по-тежки елементи намиращи се в планетите, междузвездния газ и звездите. Така че свръхновите – източникът на Гамоу за почти всички елементи във вселената – се случват твърде рядко и произвеждат твърде малко количество от тежки елементи – за да произведат огромното количество съществуващо във вселената.

11 – В изтичащия газ от взривовете на свръхнови са открити единствено водород и хелий. Теорията изисква много взривове на свръхнови за да се произведат тежките елементи. Но няма достатъчно свръхнови – и изследванията показват, че те не произвеждат тежки елементи! Всичко, което е необходимо, е да се обърне спектроскопът към избухнала свръхнова и да се анализират елементите в изтичащия газ от бившата звезда. *К. Дейвидсън направи това през 1982 и откри, че Раковата мъглявина (резултат от свръхновата от 1054) съдържа само водород и хелий. Това означава, че независимо от температурата на взрива, интервалът след хелий-4 не е бил прескочен. (Теоретизира се, че свръхновата ще произведе достатъчно високи температури за да се прескочи интервалът.) Интервалите при маси 4 и 8 предотвратяват създаването на тежки елементи.

12 – Избухването на звезда не може да произведе друга звезда. Теоретизира се, че избухванията на свръхнови могат да накарат намиращия се наблизо газ да се сгъсти и да образува нови звезди. Но ако една звезда избухне, тя само ще изстреля газ във всички посоки, и всеки газ около нея ще бъде изтикан с него.

И така откриваме, че данните не подкрепят различните страни на теориите за Големия взрив и еволюцията на звездите.

2 – ОЩЕ ФАКТИ, КОИТО ПОГРЕБВАТ ТЕОРИЯТА

ОЩЕ ПРОБЛЕМИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

1 – Според теорията по-старите звезди трябва да имат повече тежки елементи, защото постоянно ги произвеждат. Но данните показват, че така наречените „по-стари звезди” нямат повече тежки елементи от така наречените „по-млади звезди.” Всички звезди, от „млади” до „стари,” имат едно и също количество тежки елементи.

2 – Теорията казва, че газът носещ се в междузвездното пространство е остатък от Големия взрив, и може да се състои само от водород и хелий. Но *Рубинс показва, че това не е вярно. Газът между галактиките съдържа разнообразие от тежки елементи.

3 – Теорията казва, че свръхбързите частици, изхвърлени от Големия взрив, са разпространени равномерно. Но както учените отбелязват, една съвършено равномерна космическа експлозия би произвела единствено съвършено равномерно, постепенно разреждащо се (при отдалечаване на частиците една от друга) разпределение на частици. Така че самото съществуване на звездите опровергава теоретизирания първоначален взрив.

4 – Теорията изисква постоянно движение на частиците напред – което не оставя нищо вътре в тази външна обвивка от разпространяваща се материя. Но в целия космос има звезди и галактики, не само в някакъв външен пръстен. Дори ако газът можеше да се събере накуп и да формира звезди, всичко би продължило да се движи в някакъв тънък външен пръстен на пространството – с разширяваща се вътрешност, която не съдържа нищо.

5 – Според теорията, колкото по-далеч в пространството гледаме, толкова по-далеч назад в миналите епохи на времето виждаме. Това означава, че най-далечните звезди и галактики трябва да бъдат най-млади. Но изследванията показват, че най-далечните звезди са точно като близките звезди.

6 – Въртящият момент е друг сериозен проблем. Защо се въртят звездите? Защо се въртят галактиките? Защо планетите обикалят около звездите? Защо двойните звезди се въртят една около друга? Как е могло свръхбързото праволинейно движение започнато от предполагаемия Голям взрив да се е променило в околоосно въртене и движение в орбити? Как може да съществува въртящ момент – и то в такива съвършено уравновесени орбити в целия космос? Няма възможен начин носещият се в права линия газ да се преобразува във въртящи се и обикалящи обекти като звезди, планети и спътници.

7 – Сгъстяващият се газ не може да образува въртяща се звезда. Според теорията звездите са били формирани от „центростремително гравитационно свиване на водородни газови облаци.” Ако е така, защо произлезлите от това звезди се въртят? Някои звезди се въртят много бързо. Ако десет човека се наредят в кръг и хвърлят топчета към центъра, топчетата няма да започнат да се въртят или да обикалят след като са го достигнали.

8 – Теориите за произхода на материята не могат да обяснят защо звездите се въртят. Теоретиците ни казват, че звездите някак започнали да се въртят; но с възрастта се забавяли. Но някои звезди се въртят по-бързо и от „младите,” и от „старите” звезди. Някои се завъртят за по-малко от един земен ден. Най-бързата, Hz 1883, има период на въртене само 6 часа.

9 – Някои звезди обикалят по орбити обратно на други звезди. Теоретиците не могат да обяснят това.

10 – Има високоскоростни звезди, които се движат прекалено бързо за да съответстват на еволюционните теории за произхода на материята и звездите.

11 – Ако теорията за Големия взрив беше вярна, всички звезди би трябвало да се движат в една и съща посока; но звездите, звездните купове и галактиките се движат в различни противоположни посоки. (По-късно ще говорим още за теорията за разширяващата се вселена.)

12 – Има все повече данни, че цялата вселена се върти! Това е въртящ момент с най-гигантски размери. Но Големият взрив би трябвало да е създал само праволинейно центробежно движение.

13 – Теоретизаторите са дълбоко притеснени от онова, което наричат проблем с „грапавостта.” Вселената е „грапава”; тоест тя съдържа звезди, планети и т.н. Но това не би трябвало да съществува, ако теорията за Големия взрив беше вярна. Те спорят яростно относно тези проблеми в своите професионални списания, докато уверяват обществеността, че теорията е възприета от всички астрофизици. Те смятат това за сериозен нерешен проблем.

„Както Филип Сайдън от IBM заявява: ‘Стандартният модел на Големия взрив не позволява неравномерности. Този модел приема, че вселената е започнала като цялостно равномерен, хомогенен разширяващ се газ. Ако приложите физическите закони към този модел, получавате вселена, която е равномерна, космическа празнота от равномерно разпределени атоми без никаква организация.’ Никакви галактики, никакви звезди, никакви планети, нищо. Няма нужда да споменаваме, че нощното небе, впечатляващо ни със своите неравномерности и купове, ни казва друго. Тогава как са се появили неравномерностите? Никой не може да каже.”—*Ben Patrusky, “Why is the Cosmos ‘Lumpy’?” Science 81, June 1981, p. 96.

14 – Вселената е пълна със звезди, но с относително малко газ. Но трябва да бъде обратното: много газ и малко звезди. Големият взрив би трябвало да е произвел „хомогенна” вселена с равномерно разпределен газ, разпространяващ се във всички посоки, в най-добрия случай почти без никакви „нехомогенности” или „неравномерности” като звезди и островни галактики.

15 – Вселената е пълна със свръхкупове. Те са най-големите „неравномерности.” Наскоро беше открито, че галактиките са събрани в галактически купове, а те от своя страна в още по-големи свръхкупове. „Големите взриватели,” както техните колеги ги наричат, обясняват проблема като казват, че „гравитационните вълни” били произвели галактиките, но гравитацията в каквато и да е форма не може да сгъсти свободно носещ се водород и хелий в звезда или планета от газ, да направи чудно организирана дискообразна мрежа от звезди или да произведе прецизно балансираното въртене и обикаляне на планетите и звездите.

„Главните опити на изследователите са насочени към покриване на празнините в теорията за Големия взрив, за да построят идея, която става все по-сложна и мъчна. . . . Нямам никакво колебание да заявя, че над теорията за Големия взрив е надвиснала сянката на смъртта. Когато има поредица от факти, които опровергават някаква теория, опитът показва, че теорията много рядко успява да оцелее.”—*Sir Fred Hoyle, “The Big Bang Theory under Attack,” Science Digest, May 1984, p. 84.

16 – Открито е, че не ядреният синтез, а свиването на слънцето е причината за слънчевата енергия. Но това би подкопало цялата теория за Големия взрив. Тук накратко ще обобщим данните. Ще намерите това обсъдено много по-цялостно (заедно с още цитати) в главата Произход на звездите в нашата тритомна поредица на нашия уебсайт. Това също се обсъжда отчасти в „6 – Свиване на слънцето” в главата за Възрастта на земята в тази книга.

Има данни, че нашето слънце „блести” не поради водородни експлозии, а поради свиване. Но теорията за еволюцията на звездите е основана върху факта, че звездите биват подхранвани от (или блестят поради) водородни експлозии (ядрен синтез). Количеството маса/енергия, което нашето слънце би трябвало да губи всекидневно, възлиза на 3.6 милиона тона в секунда. Проблемът е, че синтезът трябва да произвежда множества субатомни частици наречени неутрино, и всеки квадратен сантиметър на земната повърхност трябва да бъде бомбардиран всяка секунда от трилиони неутрино. Учените са поставили детектори на неутрино и търсят неутрино от средата на 70-те, но почти никакви не пристигат от слънцето. Този факт сам по себе си очевидно опровергава водородната теория за енергията на слънцето (ср. *J.H. Bahcall, Astronomical Journal, 76:283, 1971). Корлис, световен лидер в откриването на научни аномалии, смята „липсващите неутрино” за „една от най-значителните аномалии в астрономията” (W. R. Corliss, Stars, Galaxies, Cosmos, 1987, p. 40). Ядрената теория за звездната светлина е развита от *Ханс Бете и *Карл фон Вайцзакер едва през 30-те. Но тя си остава теория. Обратно, има категорични доказателства, които сочат към свиването на слънцето като истинска причина за слънчевата енергия.

Научната основа за свиването на слънцето като източник на слънчевата енергия е развита преди повече от век от двама блестящи учени: Херман фон Хелмхолц и Лорд Келвин. Ако всяка звезда бавно се свива, постоянно ще се излъчват големи количества енергия. Но еволюционистите не могат да приемат тази възможност, защото тя би означавала, че вселената (и земята) е много по-млада. Ядреният синтез би означавал милиарди години за живота на звездите; свиването на слънцето само няколко милиона. Промяна в радиуса на нашето слънце само с около 25 метра на година е всичко, което е необходимо за да се произведе количеството излъчвана енергия на нашето слънце. Това е свиване на радиуса само с 0.27 см на час.

Някои учени са открили доказателства за свиването на слънцето. Едно значително изследване е извършено от *Джон Еди и *Арам Бурназян (*New Scientist, March 3, 1983, p. 592). Основата за това изследване е анализ на измерването на размерите на слънцето извършвани в Кралската обсерватория в Гринуич от 1836 до днес, и в обсерваторията на военноморските сили на САЩ от 1846 до днес. Изчислено е, че диаметърът на слънцето намалява със скорост 1.5 м/час (0.1% на век, 2 дъгови секунди/век). Те също анализират слънчевите затъмнения през последните четири века. Отделен доклад от *Роналд Джилиланд потвърждава доклада на *Еди и *Бурназян (*op. Cit., p. 593).

„Слънцето се свива с около 0.1% на век . . . което отговаря на темп на свиване около 1.5 м на час.”—*G. B. Lublihn, Physics Today, Vol. 32, No. 17, 1979.

Горните открития биха означавали, че излъчването на лъчиста енергия от нашето слънце се произвежда от това свиване, а не от водородни експлозии (термоядрен синтез) дълбоко в него. Ако слънчевото гориво беше водород, би трябвало да получаваме много голямо количество неутрино; но не са засечени почти никакви.

Юпитер също очевидно се свива, тъй като излъчва повече топлина отколкото получава от слънцето. Свиване на повърхността от само един сантиметър на година би обяснило измереното излъчване на топлина от Юпитер. Подобно е положението и със Сатурн.

„Юпитер . . . излъчва два пъти повече енергия отколкото получава от слънцето, чрез процес на свиване и охлаждане.”—*Star Date radio broadcast, November 8, 1990.

„Сатурн излъчва 50% повече топлина отколкото получава от слънцето.”—*Science Frontiers, No. 73, January-February 1991.

Тези факти са известни; но за да се защити еволюционната теория, взето е решение да се държи на ядрения синтез в слънцето като причина за слънчевата енергия и светлина.

„Астрономите бяха изненадани, а обществото удивено, когато през 1979 Джак Еди от високопланинската обсерватория в Боулдър, Колорадо заяви, че слънцето се свива с такива темпове, че ако свиването не престане, нашата звезда ще изчезне до сто милиона години.”—*John Gribbin, “The Curious Case of the Shrinking Sun,” New Scientist, March 3, 1983.

„Но геологичните данни показват, че земната кора е на няколко милиарда години, и със сигурност трябва да се очаква, че слънцето е поне толкова старо колкото и земята. . . . Трябва да заключим, че . . . друг източник трябва да е отговорен за повечето от енергийния поток от звездата.”—*Eva Novotny, Introduction to Stellar Atmosphere and Interiors (1973), p. 248.

Обобщение на свиването на слънцето: Доказателството, че причината за слънчевата енергия (светлина) са водородни експлозии (термоядрен синтез), би било голямото изобилие на неутрино излъчване. Но такива данни липсват. Определено е открито доказателство, че причината е свиване на слънцето (постепенно намаляване на размерите). Еволюционистите отхвърлят свиването на слънцето като причина, (1) тъй като това би означавало, че нашето слънце и вселената не биха могли да са на повече от няколко милиона години; (2) следователно техните теории за земните слоеве са неверни, и (3) теорията за Големия взрив ще бъде опровергана.

Няма ли доказателства, които подкрепят теорията за Големия взрив? Еволюционистите са способни да посочат само ДВЕ. Ето ги и тях:

[1] ФОНОВАТА РАДИАЦИЯ НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ

Фактът – има малко количество топлина излъчвано от космоса. То се нарича фонова радиация. Тъй като идва равномерно от всички посоки, вярва се, че съществува из цялата вселена. То е много малко количество „топлина”: всъщност, само 2.73°К над абсолютната нула (–270°С).

Теорията – фоновата радиация (наричана също микровълнова радиация), открита за първи път през 1965, е предполагаемо единственото, най-добро доказателство, че е имало Голям взрив. Казва се, че тя е остатък, последните останки и експлозията на Големия взрив.

Учените казват, че фоновата радиация ще докаже теорията по четири начина: (1) Ще идва само от една посока – мястото на Големия взрив. (2) Ще има права радиална посока, за да съответства на математическата теория на Големия взрив. (3) Ще излъчва правилния спектър. (4) Няма да бъде равномерна радиация.

Но откриваме, че ако това е най-доброто доказателство, което теоретизаторите могат да дадат за своите измишления, то със сигурност е слабо.

1 – Тя е във всички посоки. Фоновата радиация идва от всички посоки, а не само от една. Теорията за Големия взрив изисква тя да идва само от една посока – от мястото на Големия взрив. От откриването й досега учените не успяват да съпоставят нейното насочено излъчване (нейната изотропия) с предсказанията за Големия взрив. Нейното движение във всички посоки ни казва откъде идва фоновата радиация: „Фоновата радиация” е всъщност малко количество топлина излъчвано от звездите в цялата вселена. Не може ли да се очаква те да излъчват много слабо количество топлина в космоса?

2 – Радиацията не съответства на теорията, защото е много слаба. Трябва да бъде далеч по-силна. *Фред Хойл, водещ астрофизик през 20-век, казва, че тя трябва да бъде много по-силна.

3 – Фоновата радиация няма правилния спектър. Тя няма свойствата на идеално „черно тяло” (пълно поглъщане на светлина), които биха съответствали на изчисленията на *Макс Планк. Тази радиация не съответства на теоретичния 2.7°К спектър на черно тяло, необходим на теорията за Големия взрив.

4 – Спектърът трябва да е много по-горещ. Топлината излъчвана от радиацията трябва да има далеч по-висока температура. Радиацията трябва да излъчва 100°К спектър на излъчване на черно тяло, което е далеч повече от нейния 2.73°К спектър.

5 – Фоновата радиация е твърде равномерна. Теорията изисква тя да бъде много по-неравномерна и „грапава” (с „флуктуации в плътността”) за да обясни как звездите могат да се образуват от експлозията на Големия взрив. В последните години са засечени някои незначителни неравномерности, но това все още не е достатъчно, за да съответства на теорията.

„Изглежда трудно да се повярва, че докато видимата материя е очевидно неравномерна и събрана на купове от всякакъв мащаб, невидимият междугалактически газ е равномерен и хомогенен.”—*G. De Vaucouleurs, “The Case fro a Hierarchical Cosmology,” Science 167, p. 1203.

„Проблемът е да се примири очевидната равномерност на ранното разширяване, както се вижда от равномерната фонова радиация, с наблюдаваните едромащабни структури [звезди, планети и т.н.]. Една съвършено равномерна космическа експлозия би произвела само все по-разреждащ се газов облак.”—*Peter Pocock and *Pat Daniels, Galaxies (1988), p. 117.

6 – Всички горни точки (радиацията идва то всички посоки, много малко количество топлина, обща равномерност, флуктуации по интензивност) са което трябва да очакваме от радиационната топлина идваща от многото милиарди звезди в цялата вселена. Би било нормално всички тези звезди да излъчват малко количество равномерна радиационна топлина във всички посоки и трябва да очакваме, че радиационната топлина излъчвана от звездите да показва много малки неравномерности на големи разстояния. Не е ли вярно, че всяка звезда изпраща в космоса и топлина, и гигантски протуберанси от време на време? Ако не вярвате, че звездите излъчват топлина в космоса, тогава не вярвате, че слънцето е това, което ви топли.

[2] ЧЕРВЕНОТО ПРЕМЕСТВАНЕ НЕ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ ИЛИ ЗА РАЗШИРЯВАЩА СЕ ВСЕЛЕНА

Фактът – Относително бялата светлина може да се разложи с триъгълна призма от стъкло на всички цветове на дъгата. Когато използваме спектрометър, това може да се направи и със светлината от звездите. В различни точки спектърът е белязан от тъмни вертикални линии. Като се анализират тези линии, могат да се определят видовете елементи във всяка звезда. Спектрален тип е класификация за звездите – на основата на техния спектър, температура на повърхността и маса. Спектрограма е снимка на спектъра на звездата. Спектроскопия е изучаване на спектри.

На единият край на видимия спектър е ултравиолетовото, което има по-висока честота и по-малка дължина на вълната от видимата синя светлина. На другия край на видимия спектър е инфрачервеното (астрономите го наричат просто „червено”).

Всяка звезда има червено преместване до известна степен (тоест целият спектър на звездата е преместен към червения край). Колкото по-далеч от нас е една звезда или галактика, толкова повече е изместен спектърът. Това изместване се нарича червено преместване.

Теорията – „Големите взриватели” (както ги наричат учените) теоретизират, че това червено преместване показва, че вселената се разширява навън от мястото на Големия взрив. Те основават това върху хипотезата, че „скоростната теория” за червеното преместване е единствената причина за червеното преместване. Това означава, че ако източникът на светлина се движи към нас, би трябвало дължината на вълната да бъде леко сгъстена или намалена. Това би направило светлината на има синьо преместване. Ако се отдалечава от нас, тогава дължината на вълната е увеличена, което причинява червено преместване.

„Това червено преместване, наблюдавано в спектралните линии на далечни галактики и тълкувано като доплеров [скоростен] ефект, е ключът към космологията.”—*Carl Sagan, Cosmos, p. 252.

Кое причинява червеното преместване? Напълно очевидно е, че разстоянието на звездата от нас влияе върху червеното преместване. Ето ЧЕТИРИ научни обяснения за червеното преместване, всички които са приети от различни учени:

Червено преместване поради скоростта (наречено също Доплерова теория за червеното преместване): Това би станало ако звездата се отдалечава от нас. Еволюционистите казват, че всички звезди се отдалечават от нас, и няма друга причина за наблюдаваните червени премествания. Но има и три други възможности:

Гравитационно червено преместване: Гравитационното въздействие върху светлинните лъчи ще доведе до загуба на енергия в лъча на движещата се светлина. През 1915 *Алберт Айнщайн предсказа, че гравитацията може да пречупва светлината – и че това ще причини червено преместване. По-късно това се оказа истина. Когато светлината се движи към нас от далечни звезди, тя минава покрай други звезди, което леко забавя лъча, причинявайки неговия спектър да се измества към червеното.

„Възгледът на Айнщайн за гравитацията води до предвиждането, че светлината излъчена от източник притежаващ много силно гравитационно поле, ще бъде изместена към червеното (преместване на Айнщайн).”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, p. 50.

Но за да пробутат своите теории за Големия взрив и разширяващата се вселена, еволюционистите пренебрегват гравитационното изместване, както и доплеровото изместване от втори ред.

Доплерово преместване от втори ред: Източник на светлина, който се движи под прав ъгъл на наблюдателя, винаги ще има червено преместване. Това би станало, ако вселената се движи бавно в огромен кръг около общ център. Знаем, че всяко тяло във вселената се движи по орбита, и в същото време се движи в някаква посока заедно с тялото, около което обикаля. Голяма част от това движение о под прав ъгъл към нас.

Преместване поради загуба на енергия: Самите светлинни вълни могат пряко да губят енергия докато пътуват през големи разстояния. Това добре обяснява защо най-далечните звезди имат най-голямо червено преместване това също се нарича червено преместване на изморената светлина.

Но теоретиците на Големия взрив твърдят, че скоростта е единствената причина за червеното преместване – защото така могат да кажат, че вселената се разширява в следствие на Големия взрив.

Но данните разкриват, че теорията за червено преместване поради скоростта – като ЕДИНСТВЕНА причина за червеното преместване – е погрешна:

1 – Почти всички звезди и галактики показват червено преместване. Този факт е в съгласие с червените премествания от гравитационни загуби, доплеров ефект от втори ред и загуба на енергия. Но ако като причина за това се приеме единствено теорията за отдалечаването, тогава почти цялата вселена се отдалечава от нас – нашата планета! Истинската теория за разширяваща се вселена би означавала, че всичко се отдалечава от общ център някъде другаде, не от нашата планета. Ако Големият взрив наистина се е случил, вселената ще се отдалечава от мястото, където е станала експлозията, не от нашата планета! Пример: В космоса избухва бомба, хвърляйки парчета във всички посоки. Някои парчета ще летят към нас, докато други ще летят в други посоки. Тази разлика може да се измери. Някои парчета ще летят към нас, някои настрани, а други ще се отдалечават. Ако е имало Голям взрив, бихме могли да открием неговото място като измерваме червените премествания. Но вместо това откриваме само данни, че всичко в космоса има червено преместване; тоест всичко предполагаемо се отдалечава от нас. Тази точка опровергава теориите и за Големия взрив, и за разширяващата се вселена.

ЧЕРВЕНО ПРЕМЕСТВАНЕ – Тук са показани пет спектъра, взети от спектрометрични снимки на далечни обекти във вселената. Числата са според скоростната теория за червеното преместване.

Най-горният е на звезден обект, който според скоростната теория е на 125 милиона км от нас и се отдалечава от нас със скорост 1,200 км в секунда.

Вторият се смята за отдалечен на 1 милиард светлинни години, и бяга от нас с 15,000 км/с.

Третият е определен на 1.4 милиарда светлинни години и 23,000 км/с.

Четвъртият е оценен на 2.5 милиарда светлинни години и 39,000 км/с.

Последният се смята, че е на разстояние 3.96 милиарда светлинни години от нас, и се отдалечава със скорост 61,000 км/с.

2 – Най-близките звезди и галактики имат най-малко червено преместване, а някои от най-близките звезди като че ли се приближават към нас. Колкото по-дълго трябва да пътува светлината преди да стигне до нас, толкова повече тези два вида преместване ще я забавят.

3 – Има данни, че фотоните (частиците светлина) наистина се забавят. Това е напълно обяснимо с червените премествания от гравитация и загуба на енергия.

4 – Квазарите сериозно опровергават скоростната теория за червеното преместване. Те са неизвестни обекти, които показват драстично изместени спектри към червеното. Но ако скоростната теория бъде възприета като причина за тези премествания, те биха били на невъзможно големи разстояния от нас. Някои имат червено преместване от 200 или 300 процента! Това би означавало разстояния до 12 милиарда светлинни години и скорост на отдалечаване над 90 процента от скоростта на светлината! Мнозина астрономи отхвърлиха скоростната теория, когато научиха за това. Тогава дойде откритието на квазари с червено преместване 300-400 процента. Накрая бяха намерени три квазара, които според скоростната теория се движат по-бързо от скоростта на светлината! В отчаян опит да спасят своята теория еволюционистите преизчислиха „константата на Хъбъл,” която е формулата за скоростта на светлината. Но не могат да я променят. Сега наистина са в затруднение! Както пише *Винсънт Етари, „Увеличение от 100 процента на константата на Хъбъл ще намали изчислената възраст на вселената с 50 процента.” А еволюционистите не могат да приемат това!

5 – Светлината има маса. Някои твърдят, че светлината и гравитацията не си взаимодействат. Но *Айнщайн е прав: Светлината може да бъде привличана от гравитацията, защото има маса. Тъй като светлината има маса, тя може да бъде привличана от материята, а също и да й предава движение! Тъй като светлината има маса, звездите, покрай които преминава, упражняват привличане, създавайки леко червено преместване.

„Ако поставим много прецизни везни така, че едното рамо е на тъмно, а върху другото пада светлина, осветената везна бавно ще се премества надолу. Светлината има ‘маса.’ Налягането на светлината върху земната повърхност е изчислено на 34 kg/km2.”—*Isaac Asimov, Asimov’s Book of Facts (1979), p. 330.

6 – Никой никога не е виждал звезден спектър със синьо преместване. Това отлично съвпада с алтернативните теории за червеното преместване (гравитация, доплеров ефект от втори ред, загуба на енергия). Дори близките звезди, за които смятаме, че се движат към нас, имат леко червено преместване. Но ако отдалечаването е единствената причина за червеното преместване, всяка звезда във вселената всъщност се отдалечава от нас! Защо пък ние да сме центърът на тази разширяваща се вселена?

На страници 67-68 от своята книга, Asimov’s New Guide to Science, *Айзък Азимов, убеден еволюционист, изброява 10 причини защо квазарите не съответстват на скоростната теория за червеното преместване. На нашия уебсайт разглеждаме този обширен раздел.

3 – ДРУГИ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА

Има няколко други теории за произхода на материята, които са само разновидности на Големия взрив. За тях по същество важат същите проблеми:

Теория за стабилната вселена. Създадена от *Фред Хойл през 1948, тази теория казва, че в космоса между галактиките тихо, но постоянно се появява нова материя от нищо. През 1965 Хойл публично се отказа от теорията като смехотворна. (На нашия уебсайт изброяваме неговите причини за това.)

Теория за осцилиращата вселена. Това е друга идея на *Джордж Гамоу. Тя казва, че когато вселената в края на краищата се изчерпа, друг Голям взрив ще й даде ново начало. Основната причина е, че докато първият Голям взрив става като нищото се взривило за да произведе цялата материя във вселената, следващите ще бъдат следствие от сгъстяване на цялата материя в една малка точка и нов взрив.

1 - *Робърт Джастроу, основател и директор на Института Годард за космически изследвания към НАСА, опровергава тази теория с факта, че когато целият водород бъде изчерпан, няма да има нищо, което да го замени.

2 – Защо материята, която непрекъснато се разширява към безкрайността, внезапно ще спре и ще обърне посоката?

3 – Ако цялата материя накрая се премести във външния периметър на вселената, там ще бъде центърът на гравитация. Защо материята би поискала да да обърне посоката и да се отдалечава от гравитационното поле?

4 – Вселената не би могла да се свие, освен ако в нея има десет пъти повече материя отколкото сега. Това е проблемът на „липсващата маса.” Еволюционистите се опитват да го решат като теоретизират, че 97% от масата във вселената е „тъмна материя,” която не може да се открие, види или определи с никакви научни инструменти.

5 – Цялата материя, стремяща се обратно към центъра, трябва да се събере в една миниатюрна точка. В действителност, инерцията ще накара всичко да подмине тази централна начална точка. Защо всичко да стигне до една малка точка и да спре там? Това е поредната измислица. Спомнете си, *Гамоу е този, който също измисля теорията за Големия взрив.

Теория за раздуващата се вселена. Тази теория, отчасти развита от *Алън Гът и *Пол Стейнхарт през 1984, казва, че вселената (включително цялото пространство и време) е започнала като една единствена безкрайно малка частица. Никой не е открил откъде е дошла тази частица и как всичко се е оказало наблъскано вътре в нея. Първо тя е била в етап на „студено раздуване.” Когато достигнала големина около 12 cm, тя внезапно се нагряла (етап на „горещ взрив”) и избухнала. Тези двамата сега разсъждават, че частицата първоначално се разширила от своето „раздуто” състояние от нищо.

Всички тези теории са евтина научна фантастика. Както и теорията за Големия взрив, тези други теории нарушават природните закони – включително Първия и Втория закони на термодинамиката (които ще разгледаме в глава 18 на тази книга). Дори *Стивън Хокинг от Кембриджкия университет, един от най-влиятелните физици теоретици в света, отхвърля теорията за Големия взрив (*National Geographic, December 1988, p. 762).

4 – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ, КОИТО ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

(За още информация, виж *#2/8 Stellar Evolution / #2/34 More Evidence against Stellar Evolution: Star Systems, Globular Clusters, Galaxies / #4/15 More Statements by Scientists.*)

Как са се появили звездите? Не и от еволюция. Ето още причини защо теориите за еволюцията на звездите противоречи на фактите:

1 – Галактиките никога не съществуват самостоятелно. Те винаги съществуват на двойки или в по-големи купове от галактики. Но сгъстяването на газови облаци не може да доведе до формирането на двойки галактики или на групи звезди.

2 – Като правило, количеството материя във всяка галактика не е достатъчно за да обясни защо нейните звезди са събрани по този начин. Съотношението пространство към маса в галактиката е твърде голямо за да събере звездите заедно.

3 – Обичайната форма на галактиките е диск с централно кълбо. Тази форма отхвърля каквото и да е обяснение според физичните закони. Островните галактики не би трябвало да имат толкова координирана структура на вътрешни орбити. Всички звезди би трябвало да се разлетят центробежно. Всяка галактика е като внимателно организиран град в небето. В опит да обяснят тази схема, теоретизаторите заявяват, че трябвало да има „тъмна материя,” която притискала галактиките в купове! Но няма никакви данни, че такова измислено нещо съществува. Нужно е много въображение, за да се поддържа еволюционната теория. Теоретизаторите заявяват, че „97% от вселената липсват.” Говорят за тъмна материя („екзотична материя”), която не могат да намерят (*Marcia Bartusiak, “Missing: 97% of the Universe,” Science Digest, 91:51, December 1983).

4 – Защо дисковите галактики са във формата на диск? Астрономите казват, че няма обяснение какво би могло да постави звездите в такава галактическа структура. Тя със сигурност е красива, с кълбовидни купове извън диска, висящи в пространството като лампиони – но как биха могли случайни движения да произведат такава балансирана художествена хармония?

5 – Всяка галактика, с всичките й звезди, се движи в определена посока; и все пак сборните скорости вътре в галактиката трябва да освободят звездите от гравитацията; но това не става.

6 – Всички данни показват, че тези галактики са били образувани в своето сегашно състояние, и са държани от сила необяснима според природните сили, както ние ги познаваме.

7 – Повече от половината от звездите, които можем да изследваме индивидуално с нашите телескопи, са системи от две или повече звезди. Синоним за еволюция е „случайност.” Как биха могли случайни сблъсквания и свивания на газове да произведат две, три или четири звезди обикалящи една около друга? Те би трябвало да паднат една върху друга или да се разлетят. Опитайте се да поставите два магнита един до друг; ще обикалят ли един около друг или ще се залепят един за друг?

8 – Диференциални двойни системи. Повечето звезди обикалящи една около друга са различни по състав. Спектрите разкриват различни физически свойства за всяка от тях. Повечето двойни системи са съставени от различни типове звезди. Еволюцията не може да обясни това.

9 – Кълбовидните купове са масивни звездни купове. Няма възможен начин те да бъдат образувани по еволюционен път или дори да съществуват. И въпреки това съществуват. Всеки един съдържа от 20,000 до 1 милион звезди! Изчислено е, че само в нашата галактика, Млечния път, има около 200 от тези гигантски купове. Другите галактики съдържат също такъв брой от тях.

10 – В кълбовидните купове няма системи от две или повече звезди. Този факт е необясним според теориите за произхода на звездите.

11 – Кълбовидните купове са изключително стабилни, но те би трябвало да са най-нестабилните обекти във вселената. Звездите в кълбовидните купове би трябвало да се сблъскват една с друга. Организацията на звездите вътре в куповете е изумителна. Всяка несъзнателна сила способна да събере на едно място тези десетки хиляди звезди в кълбовиден куп би трябвало да ги направи да се сблъскат една с друга!

12 – Не може да се каже, че еволюционните сили постепенно са ги „изградили,” тъй като кълбовидните купове винаги съдържат минимален брой звезди, под който не съществуват кълбовидни купове.

13 – Кълбовидните купове обикалят самостоятелно и дори преминават през равнината на галактиката – без да се сблъскват с никоя звезда! Еволюцията не може да обясни това! Тези купове са фантастични кълба от звезди, пръснати над и под галактичните равнини на островните вселени.

14 – Елиптичните галактики са наистина огромни! Далеч по-големи от кълбовидните купове пръснати около островните вселени, елиптичните галактики са свръхгигантски купове от звезди. Няма абсолютно никакъв начин случайните еволюционни движения да могат да произведат елиптични галактики. Как биха могли всички тези звезди да се съберат в този куп, когато извън купа няма нищо в продължение на много светлинни години? Как е възможно всички те са да там, без да се блъскат една в друга или да се разлитат от купа? Те никога не биха могли да се съберат по произволна случайност. Мисли, читателю, мисли. Какво виждаме тук?

15 – Защо галактиките не са равномерно пръснати по цялата вселена вместо да бъдат събрани в свръхкупове? Дори свръхкуповете имат определен ред и подредба. Обикновено в центъра на всеки свръхкуп има една или два гигантски елиптични галактики.

16 – Звездите никога не се доближават на по-малко от определено разстояние една от друга (3.5 светлинни години). Тази високо организирана наредба не може никога да бъде създадена от еволюционни сили.

17 – Данните опровергават еволюционната теория за размера на звездите. Еволюционната теория е, че звездите постепенно стават по-големи докато станат червени гиганти; тогава се свиват в много малки звезди. Тази еволюция на звездите е начертана според теоретичната диаграма на Херцшпринг-Ръсел. Но наскоро беше открито, че между червените гиганти и белите джуджета, в които те предполагаемо еволюират, съществува физическа бариера. Трябвало да става „изхвърляне на маса” със свиването на звездата, но сега се знае, че това не става. Вместо това огромното гравитационно поле на звездата бързо поглъща отново всичко, което тя е изхвърлила.

18 – Първият закон на термодинамиката (законът за запазване на масата/енергията) твърди, че вселената и нашият свят са започнали в идеална съвършеност и качество. Той казва, че материята не може да се появи сама. Той забранява самозараждането на материята и живота.

19 – Вторият закон на термодинамиката (законът за ентропията) казва, че вселената е трябвало да бъде съвършена когато е започнала, иначе до днес тя би била напълно изчерпана. Той отхвърля възможността материята или животът да могат да еволюират в по-голяма сложност. *Алберт Айнщайн заявява, че от всички физически закони, двата закона на термодинамиката не могат никога да бъдат опровергани или заменени с нещо друго. (Виж глава 18, Природните закони, за още много относно това могъщо свидетелство против еволюционната теория.)

20 – Еволюцията на звездите е невъзможна за наблюдаване. Много еволюционисти признават, че не съществува никакво доказателство, че еволюцията се е случила някъде във вселената. В космоса днес звездите не еволюират, и в нашия свят животните и растенията не еволюират.

5 – КАКВО СА ЧЕРНИТЕ ДУПКИ?

(За още информация, виж *#3/10 What about Black Holes?*)

Черните дупки са теоретична измислица. Ако един обект може да стане достатъчно голям, той на теория може да се свие в празно нещо, което да поглъща намиращата се наблизо материя. Дали действително съществуват такива ужасни неща? Цялото нещо е теория, за която няма истински данни.

Еволюционните теоретици сочат места във вселената, където има големи количества радиационна активност, и заявяват, че те са черни дупки. Причината за тази по-силна радиация не е известна; спекулативно е да се казва, че тя идва от черна дупка.

И все пак, ако черните дупки поглъщат всичко, в областта около тях не би трябвало да има радиационна активност. Дори теоретизаторите признават, че не биха могли да видят черна дупка, даже да се намираха близо до нея.

Тъй като цялата вселена е толкова подредена и всички звезди никога не надхвърлят определени размери, защо да очакваме, че ще съществуват черни дупки поглъщащи звезди, унищожаващи цели количества звезди?

Интересно е, че някои от тези предполагаеми черни дупки са разположени близо до звезди – и все пак не са ги погълнали.

Черните дупки са просто поредната теория за нещо несъществуващо.

Както Големия взрив, теоретизираната ранна некислородна среда; произхода на живота от неживи материали; случайното производство на протеинови молекули; и еволюцията на живите форми от един род, клас, разред или семейство в друг – черните дупки изглеждат добре на хартия, но не съществуват в действителност.

Това е логиката на еволюционистите: „Знаем, че черни дупки (‘странни обекти’) съществуват, защото някои източници излъчват много рентгенови лъчи. Ако много рентгенови лъчи идват от някой източник, той трябва да е черна дупка.” На основата на това те са измислили така наречените „привличащи дискове,” които хващат и унищожават черни дупки и миниатюрни черни дупки. Единственото доказателство за черните дупки са рентгенови лъчи от космоса. Запомнете това.

6 – ПРОИЗХОД НА СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

(За още информация виж *#1/4 History of Cosmological Theories [extensive data] / #2/2 A Final Look at Matter and the Solar System: What Happens When a New Moon Arrives, Three Men Who Gave Us Our Modern Stellar Theories, How Unscientific Can We Become?*)

ОПРОВЕРГАВАНЕ НА СЕДЕМТЕ ТЕОРИИ

Има седем теории относно произхода на Слънчевата система (мъглявинна хипотеза, теория за разцепването, теория за прихващането, теория за натрупването, теория за планетарния сблъсък, теория за звездния сблъсък и теория за газовия облак), които обсъждаме доста подробно на стр. 79-84 от нашата пълна поредица. Ето някои ключови точки:

1 – Мъглявинната хипотеза (наречена също планетна теория) казва, че с въртенето на газа, газови вихри са образували слънцето и планетите. Всичките седем теории изискват въртящ се газ, който се сгъстява за да образува слънцето. Вече опровергахме основите на това схващане. Мнозина казват, че материал от слънцето е образувал планетите и спътниците. Но всяка от планетите има елементно съдържание различно от слънцето и една от друга. Едното не може да дойде от другото. В допълнение, слънцето трябва да се върти много изключително бързо, за да може да изхвърли планети и спътници, но то се върти много бавно. За това ще говорим повече по-късно.

2 – Теорията за разцепването казва, че нашето слънце е избухнало и е изхвърлило планетите и спътниците. Но те биха се разлетели безвъзвратно; не биха спрели и не биха започнали да се въртят около слънцето или една около друга.

3 – Теорията за прихващането твърди, че планетите и спътниците са се носели в пространството и са били прихванати от нашето слънце. Но тогава те биха паднали върху слънцето;не биха започнали да обикалят около него или една около друга. Днес никога не виждаме планети или спътници да минават покрай нас, при все че нашата слънчева система има поне 60.

4 – Теорията за натрупването твърди, че малки парчета материал постепенно са се събрали и са образували нашата планета. След това още парчета са образували нашата луна, която е започнала да обикаля около земята. Тази идея е също много невероятна. Планетите, спътниците и астероидите се движат по внимателно подредени орбити. Метеорите летят бързо в права линия. Няма парчета, които просто да се носят из космоса, и така или иначе тези парчета не биха се слепили едно с друго.

5 – Теорията за планетарния сблъсък казва, че нашият свят се е сблъскал с малка планета, което е създало луната. Но такъв сблъсък би унищожил напълно нашата планета. Как би могъл такъв сблъсък да произведе обикаляща луна? Това би трябвало да се повтори за всички 60 спътника в Слънчевата система. Теорията би изисквала хиляди планети да преминават през нашата Слънчева система, за да има достатъчно преки попадения, за да произведат всички спътници. Защо днес няма такива прелитащи планети?

6 – Теорията за звездния сблъсък казва, че две звезди се сблъскали и произвели нашите планети и спътници. Но тогава те не биха се спрели и започнали да обикалят около една от звездите, която спокойно ги е очаквала. Или биха били отхвърлени надалеч от слънцето, или биха паднали обратно върху него.

7 – Теорията за газовия облак твърди, че газови облаци са били привлечени от външното пространство от гравитацията на нашето слънце; спрели са се, образували са планети и спътници, и са започнали да обикалят един около друг. Но газът не се събира на купове, и линейното движение към слънцето няма как да се промени в орбитално движение.

Тези теории за произхода на Слънчевата система не обясняват откъде са произлезли звездите, планетите и спътниците, или как са се оказали в настоящата сложна орбитална схема. Такава прецизност не може да се създаде по случайност.

Всеки спътник е разположен на точно разстояние, което го предпазва от напускане на орбитата било навън в космоса, или навътре към планетата. Как би могло всичко това да дойде от една единствена експлозия или сблъсък? Никоя от тези теории не е в съгласие с известните ни физични закони.

На стр. 97-101 в своята книга, Asimov’s New Guide to Science, водещият еволюционистки научен писател на 20 век Айзък Азимов описва и опровергава всяка една от теориите за произхода на Слънчевата система. Това е цитирано на нашия уебсайт.

ФАКТИ ОТНОСНО ПЛАНЕТИТЕ И СПЪТНИЦИТЕ

Ето само някои от многото факти относно нашата слънчева система, които опровергават възможността тя да има еволюционен произход:

1 – Няма известен механичен процес, който да може да постигне предаване на въртящ момент от слънцето на планетите. Цели 99.5 процента от целия въртящ момент в Слънчевата система е съсредоточен в планетите – но 99.8 процента от цялата маса е разположена в слънцето! За астрофизика това е удивително и необяснимо. (Тяхната теория е, че слънцето се било въртяло така бързо, че изхвърлило планетите.)

Слънцето се върти доста бавно, но планетите се въртят твърде бързо в сравнение със слънцето. В допълнение, те обикалят около слънцето далеч по-бързо отколкото се върти самото слънце. Но ако планетите не се движеха толкова бързо, биха паднали върху слънцето; и ако слънцето не се въртеше бавно, то би изхвърляло маса навън в пространството.

Според *Дейвид Лейзър от Харвард, за да може слънцето да е било първоначално част от същата маса като планетите и спътниците, то би трябвало да се върти десет милиона пъти по-бързо. *Лейзър добавя, ако слънцето е изгубило толкова много от своя въртящ момент, тогава защо и планетите не са изгубили от техния?

2 – Орбитите на Меркурий, Плутон, астероидите и кометите имат изключително големи инклинации от равнината на слънчевата еклиптика. Теориите за произхода на слънцето не могат да обяснят това.

3 - Уран и Венера се въртят назад в сравнение с всички други планети. Другите седем се въртят напред по отношение на своята орбита около слънцето. Уран се върти на ъгъл 98° от своята орбитална равнина. Той буквално се търкаля по орбитата си!

4 – Една трета от 60-те спътника имат обратно движение, противоположно (!) на посоката на въртене на своите планети. Официалната еволюционистка теория за образуването на това обратно въртене е следната: Планетата ги е изхвърлила, след това отново ги е привлякла, и те започнали да обикалят около нея. Еволюционистите се опитват да обяснят всичко в нашия свят и във вселената като съвкупност от произволни случайности.

5 – Продължаващото съществуване на тези спътници е необяснимо. Например Тритон, най-вътрешният от спътниците на Нептун, с диаметър 4827 km, има маса почти два пъти колкото Луната, но се върти в обратна посока за шест дни, има почти кръгова орбита – и е само на 354,000 km от своята планета! Той би трябвало отдавна да е паднал върху планетата си, но това не става.

6 – Има такива удивителни разлики между различните планети и спътници, че не е възможно да са произлезли от един и същ източник.

„Слънчевата система беше просто място преди какъв да е космически кораб да напусне Земята. . . . Но 30 години на изучаване на планетите замениха простата картина с далеч по-сложно изображение. ‘Най-удивителният резултат от планетарните изследвания е разнообразието на планетите,’ казва планетарният физик Дейвид Стивънсън от Калифорнийския технологичен институт. Рос Тейлър от Австралийския национален университет се съгласява с това: ‘Ако погледнете всички планети и 60-те спътници, много е трудно да намерите две подобни едно на друго.’”—*Richard A. Kerr, “The Solar System’s New Diversity,” Science 265, September 2, 1994, p. 1360.

7 – Мнозина казват, че материал от Слънцето е направил планетите и спътниците. Но съотношението на елементите в Слънцето е много различно от съотношението в планетите и спътниците. Едното не би могло да произлезе от другото. Тогава как биха могли Земята и другите планети да са откъснати от Слънцето (според планетарната теория) или да са произлезли от същия газов облак, който е образувал и Слънцето (според мъглявинната хипотеза)?

„Виждаме, че материалът откъснат от Слънцето въобще не би бил подходящ за образуването на планетите, както ние ги познаваме. Неговият състав ще бъде безнадеждно различен от техния.”—*Fred Hoyle, “Where the Earth Came from,” Harper’s, March 1951, p. 65.

8 – Как биха могли да бъдат образувани изящните пръстени на Сатурн от газ, сблъсъци или някакво друго случайно събитие? (Тези пръстени съдържат и амоняк, който по-скоро би трябвало бързо да се изпари в пространството.)

9 – Сатурн има 17 спътника, но нито един от тях никога не се сблъсква с пръстените. Най-далечният е Феба, която се върти в посока обратна на Сатурн и неговите пръстени. Как е могло да стане това?

10 – Почти всички спътници на Сатурн се различават един от друг до крайност. Единствен Титан има плътна атмосфера (по-плътна от нашата). Енцелад има изключително гладка повърхност, докато другите спътници са като цяло много по-неравни. Хиперион е най-малко сферичен и има формата на картоф. Повърхността на Япет е пет пъти по-тъмна на едната половина, отколкото на другата. Един от спътниците е само на 77,000 km над облачната покривка на Сатурн! Има три орбитални групи; тоест всяка група има два или три спътника с една и съща орбита, които се гонят безкрайно около Сатурн. Някои от спътниците се въртят в посока на часовниковата стрелка, други в обратната посока. Как е възможно всички тези спътници да са възникнали по случайност?

22 – Както отбелязахме по-рано, химическият състав на нашата Луна е напълно различен от този на Земята. Теоретиците не могат да обяснят това.

„За изненада на учените [след кацанията на Луната на Аполо], химическият състав на лунните скали е напълно различен от този на скалите на Земята. Тази разлика предполага, че Луната се е образувала при различни условия. Проф. Камерън обяснява това и казва, че отсега нататък всяка теория за произхода на планетите ще трябва да създава Луната и Земята по различни начини.”—*J. E. Bishop, “New Theories of Creation,” Science Digest 72, October 1972, p. 42.

12 – Нашата Луна е по-голяма по размер по отношение на планетата, около която обикаля, от кой да е друг спътник в нашата Слънчева система. Излезте навън през нощта и я погледнете. Да има такова голямо тяло, което обикаля толкова близо до нас – без да пада на Земята – е просто удивително. Учените не могат не могат да задържат своите малки изкуствени спътници в орбита без допълнителни настройки. Без такива настройки орбитите се разстройват и изкуствените спътници в крайна сметка падат. Но столетие след столетие Луната поддържа изключително съвършена орбита около Земята.

„Луната непрестанно пада. Тя има свое странично движение, което уравновесява нейното падащо движение. Затова тя остава в затворена орбита около Земята, без никога да пада и без никога да отлита в пространството.”—*Isaac Asimov’s Book of Facts (1979), p. 400.

„Елиптичното движение на Луната около Земята може да се раздели на хоризонтална и вертикална съставка. Вертикалната съставка е такава, че за една секунда Луната пада с около 1.3 mm към Земята. За това време тя също се премества с около 1000 метра в хоризонтална посока, точно колкото е нужно за да компенсира падането и да следва кривината на земната повърхност.”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science (1984), pp. 873-874.

7 – ПЪРВИЧНИТЕ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Гравитация. Гравитацията е най-слабата сила във вселената, и въпреки това тя е във съвършено равновесие. Ако гравитацията беше малко по-силна, по-малките звезди не биха могли да съществуват; ако беше малко по-слаба, по-големите звезди не биха могли да съществуват и не биха съществували никакви тежки елементи. Биха съществували единствено червени джуджета, а те излъчват твърде слабо, за да могат да поддържат живота на някоя планета.

Съотношение на протона към неутрона. Протонът е субатомна частица, която се намира в ядрото на всички атоми. Тя има положителен електрически заряд, който е равен на отрицателния заряд на електрона. Неутронът е субатомна частица, която няма електрически заряд. Масата на неутрона трябва да е по-голяма от тази на протона, за да могат да съществуват стабилните елементи. Но неутронът може да надвишава масата на протона само с изключително малко количество – количество, което е точно два пъти масата на електрона. Тази критична точка на равновесие е част от хилядната.

Ако съотношението на масата на протона към неутрона беше извън тези граници, следствието ще бъде хаос. Ако беше малко повече или по-малко, атомите биха се разлетели или сблъскали един върху друг – и всичко би било унищожено. Ако масата на протона беше само малко по-голяма, допълнителната маса бързо би го направила да стане нестабилен и да се разпадне в неутрон, позитрон и неутрино. Това би унищожило водорода, господстващия елемент във вселената. Създателят го е замислил така, че масата на протона да бъде съвсем малко по-малка от тази на неутрона. Иначе вселената би изчезнала.

Съотношение на фотона към бариона. Фотонът е основният квант, или единица, на светлината или коя да е друга електромагнитна лъчиста енергия, когато бъде разглеждана като отделни частици. Барионът е субатомна частица, чиято маса е равна или по-голяма от тази на протона. Това съотношение фотон към барион е жизнено важно. Ако това съотношение беше малко по-голямо, звездите и галактиките не биха могли да се задържат чрез гравитационно привличане.

Ядрена сила. Ядрената сила е тази, която държи атомите. Ако беше по-голяма, нямаше да има водород, само хелий и по-тежките елементи. Ако беше по-малка, щеше да има само водород и никакви тежки елементи. Без водород и тежките елементи не може да има живот. Без водород не може да има стабилни звезди.

Ако ядрената сила беше само част от процента по-силна или по-слаба от сега, въглеродът не би могъл да съществува, а въглеродът е основният елемент във всяко живот нещо. Увеличение от два процента на ядрената сила би премахнало напълно протоните.

Електромагнитна сила. Ако тя беше само малко по-голяма или по-малка, не могат да се образуват никакви химически връзки. Намаляването на тази сила с 1.6 би довело до бързото разпадане на протоните в лептони. Тройно увеличение в заряда на електрона ще направи невъзможно да съществува някакъв друг елемент освен водород. Тройно намаление ще доведе до унищожаване на всички неутрални атоми от дори най-малкото количество топлина – каквото има вън външното пространство в космоса.

Би било невъзможно еволюцията да произведе крехкото равновесие на тези сили. Те са били замислени от разум. Въпреки крехкото равновесие на вътрешните съотношения във всяка от четирите сили (гравитация, електромагнетизъм, слаби и силни сили), тези основни сили имат интензитети толкова различни един от друг, че най-силната е десет хиляди милиарда милиарда милиарда милиарда пъти по-интензивна от най-слабата от тях. Но сложната математика необходима за теорията за Големия взрив изисква всички основни сили да бъдат еднакви по интензивност – по време на експлозията и след това!

Еволюционистите не могат да твърдят, че това крехко равновесие е станало в резултат на „естествен отбор” или „мутации” – защото тук става въпрос за основните свойства на материята; тук няма място за постепенно „еволюиране.” Съотношението протон-неутрон, например, винаги е било едно и също – каквото е било от самото Начало! Не се е променило; няма и да се промени. Появило се е в точно правилния размер; нямало е втора възможност! Същото важи за всички други фактори и равновесия в първичната материя и за физическите принципи, на които са подвластни.

8 – ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ

ШЕСТ ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ НА ТЕОРИИТЕ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

Трудно е дори да мислим за космоса. Ние никога не сме живели там, никога не сме били там. Затова ще разгледаме шест основни характеристики на теориите за еволюцията на материята и звездите, както биват наблюдавани тук на земята. Като направим това, ще можем да видим крайната глупост на всяко от тези шест изисквания на теориите за еволюцията на космоса.

1. Когато нищо се превръща в нещо. Опит 1: Влезте в празна стая и я почистете добре. Извадете навън всички мебели и дори почистете праха. Затворете прозорците, излезте и заключете вратата. Връщайте се от време на време за да проверите какво е станало. Въздухът вътре в стаята трябва да се промени в различни видове материя, като птици, химически вещества, трева и т.н. Или вземете вакуумна бутилка и източете от нея всякакъв въздух. Запечатайте я. Съдържанието трябва да се промени в нещо друго. Заключение: Нищото никога не променя само себе си в нещо.

2. Кога газът започва да се върти. Опит 2: Ако всички прозорци и врати са затворени, и въздухът вътре и извън къщата има еднаква температура, въздухът в стаята трябва да започне да се върти и след това да се събере в твърдо тяло. Заключение: Газът оставен сам на себе си в студено място няма да направи нищо.

3. Кога газът гравитира в твърдо тяло. Опит 3: Газът трябва от само себе си да се събира в твърди тела. Ще му помогнем, като започнем с резервоара с високо налягане за природен газ във вашия двор. Напълнете го до край, което ще помогне на газа да се събере много плътно. Чакайте и проверявайте периодични. Съдържанието трябва да се промени в твърдо тяло. След това отворете крана за да видите как се променят нещата: цялото съдържание ще излезе навън. Заключение: „Природата мрази вакуума,” но газът мрази да бъде сгъстяван!

4. Кога водородът се променя в по-тежки елементи. Опит 4: Като правило водородът в звездите се променя единствено в хелий. Но се твърди, че когато избухне достатъчно голяма звезда, значителни количества водород се били променяли в по-тежки елементи (елементи над хелий). Разбира се, не можем да извършим този експеримент на земята, тъй като е нужен взрив на голяма звезда. Но по този въпрос имаме данни от космоса. Взрив на звезда през 1054 от Хр. произвежда Раковата мъглявина. Анализът на газа от тази мъглявина разкрива много малко тежки елементи. Заключение: Избухванията на свръхнови, които са много редки, не биха могли да произведат настоящите количества от тежки елементи.

5. Кога звездите се събират заедно. Опит 5: Има стотици милиони системи от няколко звезди близо една до друга и обикалящи една около друга. Направете симулация на това като вземете три или четири кръгли магнита (ще намерите по един отзад на всеки стар телевизор). Поставете ги близо един до друг и с ръка ги направете да обикалят един около друг. Не трябва никога да се съберат на едно място, само да обикалят един около друг. Учените знаят, че гравитационното (подобно на магнитно) привличане на средна по размери звезда е около 5 светлинни години. Те също знаят, че звездите в системите са далеч по-близо една до друга от 5 светлинни години! Така, както магнитите, те би трябвало да се сблъскат една с друга, ако не бъдат държани на разстояние с точно изчислени орбити. Заключение: Не можете да държите магнити близо един до друг без те да се залепят един за друг, без значение колко внимателно се опитвате да го предотвратите. Невъзможно е звездите да се подредят случайно в краткосрочни или дългосрочни орбити без да се сблъскат. Опитайте се много пъти да пускате магнит да пада покрай друг магнит, и вижте дали по случайност ще започне да обикаля около него!

6. Кога случайността организира сама себе си. Опит 6: Идете на най-близкото бунище и ги помолете да го затворят и заключат за една година. Връщайте се от време на време и гледайте как то се почиства само и след това се нарежда в подредена съвкупност от материали. Заключение: Случайността никога не се организира сама. Неорганизираната материя в космоса не може да се организира сама в обикалящи звезди, галактики и планетни системи.

ВЪЗРАСТТА НА ВСЕЛЕНАТА

Каква е възрастта на вселената, както е изчислена от някои от най-популярните теории приемани в наши дни? Нека да видим:

*Гамоу: 3-5 милиарда години. *Пийбълс и *Уилкинсън: 7 милиарда години. *Ашфърд: 10-15 милиарда години. *Шкловски: 70 милиарда години. *Алфвен: трилиони години. *Хойл: безкрайно време.

До края на 80-те еволюционните учени бяха до голяма степен единодушни, че вселената е на 15-20 милиарда години. Но в началото на 90-те се появиха нови данни, които ги принудиха да намалят възрастта на 15 милиарда години или по-малко. Проблемът е, че теорията за Големия взрив разчита много на скоростната теория за червеното преместване – а сега са известни квазари, които според скоростната теория са по-стари от 15 милиарда години. Така че еволюционистите са притиснати от двата края на своя времеви континуум.

СИМПОЗИУМЪТ В НИЦА

До началото на 70-те се появиха толкова много данни опровергаващи основните страни на различните космологии, че трябваше да се направи нещо. В миналото винаги е съществувала неясната надежда, че макар всички теории за произхода на материята и звездите да са срутени, все още остава възможността някой блестящ ум да даде някакво решение.

През април 1972 най-добрите умове по астрофизика, астрохимия и астрономия се събраха на симпозиум в Ница. Заявеното намерение на симпозиума включваше следното изречение:

„Симпозиумът също послужи да очертае областите на нашето незнание, особено по отношение на хидродинамиката на мъглявините [движението на газовите облаци] и физикохимията на ‘процеса на присъединяване’ [събирането на газа в звезди и планети].”—*Symposium Statement, цитирано в R. E. Kofahi and K. L. Segraves, The Creation Explanation, p. 141.

Обсъждани са много непреодолими проблеми, но изглежда всичко, което участниците могат да направят, е да изброят проблемите. Никой не изглежда да има някакви отговори.

„[1] Все още не е обсъждана задоволително подробната фрагментация на масивния облак, в който са образувани протозвездите. [2] Също под въпрос са хидродинамиката и съображенията за стабилността на протослънчевата мъглявина. [3] Най-важното, остава да се определят жизнено важните опитни тестове, които могат да преценят различните налични теории. [4] Особено разочароващо е, че нямаме почти никакви полезни сведения относно конкретните процеси на твърдото състояние действащи на етапа на натрупване.”—*Review of Nice Symposium, цитирано в op. cit., p. 143.

Ето, на прост език, повторение на горните въпроси, за които учените нямат отговори: (1) Как първичният облак се е разделил и променил в звезди? (2) Как газовите облаци са се завъртели за да образуват звездни обекти, и то по такъв начин, че да решат проблема за въртящия момент? (3) Момчета, трябва да намерим начин да докажем опитно поне една от тези теории! (4) Как газът се е сгъстил в твърди тела?

*Х. Рийвс, редактор на окончателния доклад от Симпозиума, изброява седем основни проблема. Горният автор ги цитира:

„Дали Слънцето и планетите произхождат от един и същ междузвезден облак? Ако да, как планетарната материя е била отделена от слънчевия газ? Колко голяма е била мъглявината? Как свиващият се облак е могъл да премине температурната и магнитна бариера, както и бариерата на въртящия момент? Какви са били физическите условия в мъглявината? Какъв е механизмът на кондензация и натрупване [на газа в звезди, планети и т.н.]? как са се образували планетите със своите сегашни свойства и разстояния от слънцето?”—*Ibid.

Ако отворите обикновена научна книга по астрономия, ще бъдете засипани с картинки на газови облаци и протозвезди; ще откриете теориите относно произхода на вселената и звездите заявени с голяма увереност.

Ако посетите затворена конференция като симпозиума в Ница, ще намерите притеснени хора, отчаяни теории, научни факти, които опровергават тези теории, липса на алтернативни обяснения, атмосфера на безнадеждно отчаяние пред недоказани и недоказуеми идеи, и никакви решения или научни експерименти, които да са способни да облекчат положението.

УЧЕНИТЕ ГОВОРЯТ ЗА АСТРОНОМИЯТА

Ще завършим с няколко цитата. Ще намерите още много на нашия уебсайт. Първият, от еволюционист, описва еволюционната вселената, или вселената на жалкото състояние:

„Нашата Вселена има своя физически произход като квантова флуктуация на някакъв предсъществуващ истински вакуум, или състояние на нищо.”—*Edward P. Tryon, “What Made the World?” in New Scientist, March 8, 1984, p. 16.

Друг учен, водещ астроном, който прекарва времето си в изучаване на звездите, а не в писане на спекулативни писания, казва следното:

„Научното изучаване на вселената внушава извод, който може да бъде обобщен в твърдението, че вселената очевидно е замислена от чист математик.”—*Sir James Jeans, The Mysterious Universe, p. 140.

Друг астроном, пишейки по-наскоро, го казва по следния начин:

„Изглежда една от основните характеристики на природата е, че основните физични закони се описват с математическа теория с голяма красота и сила, за чието разбиране човек има нужда от доста висок математически стандарт. . . . Ситуацията вероятно може да се опише като кажем, че Бог е математик от много висок разряд, и е използвал сложна математика в строежа на вселената.”—*Scientific American, May 1963, p. 53.

Проблемът е, че макар еволюционистите да не искат обществеността да знае за това, учените не могат да открият откъде произхождат галактиките, звездите и планетите. Макар да има милиарди звезди в космоса, експертите нямат ни най-малката представа как се е появила дори една единствена от тях.

„Шепа пясък съдържа около 10,000 зърна пясък, повече от броя на звездите, които можем да видим в ясна нощ. Но броят на звездите, които можем да видим, е само частица от броя на всички звезди. . . . Космосът е безмерно богат: общият брой на звездите във вселената е по-голям от всички зрънца пясък по всички плажове на планетата Земя.”—*Carl Sagan, Cosmos, 1980.

„Вселената, която виждаме като погледнем към нейните най-далечни хоризонти, съдържа сто милиарда галактики. Всяка от тези галактики съдържа сто милиарда звезди. Това е общо 1022 звезди. Тайният срам на съвременната астрофизика е, че не знаем как е успяла да се образува даже една от тези звезди.”—*Martin Harwit, “Book Reviews,” Science, March 1986, pp. 1201-1202.

„Проблемът за обясняване на съществуването на галактиките се оказва един от най-трънливите в космологията. По всички правила те не би трябвало да съществуват, но те са там. Трудно е да се предаде дълбочината на разочарованието, което този едничък факт причинява сред учените.”—*James Trefil, Dark Side of the Universe (1988), p. 55.

„Ако звездите не съществуваха, би било лесно да се докаже, че именно това трябва да очакваме.”—*G. R. Burbidge, цитирано в *R. L. Sears and *Robert R. Brownlee (eds., *L. H. Aller and *D. McLaughlin) Stellar Structures (1963), p. 577.

„Но ако имахме надеждна теория за произхода на планетите, ако знаехме някакъв механизъм, който е в съгласие с физичните закони, така че да разбираме как са се образували планетите, тогава очевидно бихме го използвали за да изчислим вероятността други звезди да имат планети спътници. Но все още не съществува никаква такава теория, въпреки големия брой предложени хипотези.”—*R. A. Lyttleton, Mysteries of the Solar System (1968), p. 4.

„Подозирам, че Слънцето е на 4.5 милиарда години. Но като се имат предвид някои нови и неочаквани открития, които показват обратното, и известно време за трескави преизчисления и донастройване на теорията, подозирам, че можем да се съгласим с преценката на епископ Ъшър за възрастта на Земята и Слънцето [4004 пр. Хр.]. Не мисля, че имаме нещо като наблюдавани данни в астрономията, което да е в противоречие с това.”—*John Eddy, Geotimes (1978).

Именно по тези причини като горните мнозина учени се обръщат към единствената друга причина за съществуване на звездите, галактиките и планетите.

„Както повечето учени, добавя Айнщайн, аз имам почти религиозна вяра в основополагащия ред на всички неща – вяра, че природните сили са само проявления на някакви по-дълбоки неща.”—*William Kaufmann, “Luminous Reputations,” in Science Digest, Vol. 89, No. 1 (1981), p. 8.

„Подробностите са различни, но съществените елементи в астрономията и в библейския разказ в Битие са едни и същи: последователността от събития водещи до появата на човека започват внезапно и рязко в определен момент във времето, с изблик на светлина и енергия. . . . За учения, който е живял като чрез своята вяра в силата на разума, разказът завършва като кошмар. Той се е катерил по планината на невежеството; готов е да покори най-високия връх; придърпвайки се над последната канара, той е поздравен от група теолози, които са седели там в продължение на векове.”—*Robert Jastrow, God and the Astronomers (1978) [Робърт Джастроу е един от най-известните астрономи на 20 век].

„Всичко сочи с непреодолима сила към конкретно събитие или събития на сътворение в определено време, което не е безкрайно отдалечено от нас.”—*Sir James Jeans, Eos or The Wider Aspects of Cosmogeny, p. 35.

Сър Айзък Нютон е считан за единия от двамата най-велики учени през последните 500 години. Той ясно е виждал следствията от небесната механика и сложно замислените чудеса в небето.

„Един ден Нютон, докато си седял в своя кабинет, четейки, със своя механизъм на голяма маса до него, влязъл негов приятел, който имал възгледи различни от тези на Нютон. Тъй като е бил учен, той веднага осъзнал какво има пред него. Приближавайки се до него, той бавно завъртял манивелата и с неподправено възхищение гледал как небесните тела се движат с относителна скорост в своите орбити.

Отстъпвайки няколко крачки назад той възкликнал, ‘Виж ти! Какво превъзходно нещо е това! Кой го направи?’ Без да вдигне поглед от книгата си, Нютон отговорил, ‘Никой.’

Обръщайки се бързо към Нютон, приятелят му казал, ‘Очевидно не разбрахте въпроса ми. Попитах кой направи това?’ Сега поглеждайки към него, Нютон тържествено го уверил, че никой не го е направил, а механизмът случайно е възприел формата, в която се намира.

Удивеният човек отговорил с известна разгорещеност, ‘Трябва да ме смятате за глупак! Разбира се че някой го е направил, и той е гений, и бих искал да знам кой е той!’

Оставяйки настрана книгата си, Нютон станал и казал, ‘Това нещо е само жалка имитация на една много по-величествена система, чиито закони вие познавате – и ето, аз не мога да ви убедя, че тази проста играчка пред вас няма нито проектант, нито създател!

Но вие изповядвате, че вярвате, че величественият оригинал, от който е взето устройството, с неговите по-масивни и сложни орбитални движения, се е появил без проектант или създател! Сега ми кажете, по каква логика стигнахте до такъв извод?’”—The Minnesota Technolog, October 1957.

„Не знам за никаква причина [за движението на планетите], освен че Създателят на системата го е счел за удобно.”—Isaac Newton, Four Letters to Richard Bentley, in *Milton K. Munitz (ed.), Theories of the Universe (1957), p. 212.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

15-сантиметровият прилеп Craseonycteris thonglongyal тежи само 1.7 грама. Но той има всички много хиляди специализирани органи, които има и всеки друг бозайник. Как е възможно това? Еволюцията не може да го произведе.



ГЛАВА 2 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ГОЛЕМИЯТ ВЗРИВ И ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДИТЕ

  1. Начертайте проста схема на нашата Слънчева система, със слънцето, планетите и някои от спътниците. След това начертайте втора схема на това как трябва да изглежда нашето небе, ако през него премине ударната вълна от експлозия [от „Голям взрив”]. Дали ще произведе нашето слънце, с планетите около него и със спътниците обикалящи около планетите?

  2. Начертайте схема на предполагаемия Голям взрив в центъра на лист хартия. Около нея нахвърляйте с кратки изречения причини защо тази теория е невъзможна.

  3. Начертайте картина на електрони обикалящи около ядро. Намерете Периодичната таблица на елементите. Вярвате ли, че всички тези много сложни елементи с техните въртящи се електрони са могли да направят себе си от нищо?

  4. Фред Хойл развива неправилна теория известна като теория за стабилното състояние. По-късно я отхвърля публично. Какво мислите за това действие на д-р Хойл. Смятате ли, че е обичайно еволюционисти да отхвърлят теория, която са подкрепяли в продължение на много години?

  5. Напишете доклад опровергаващ едно от следните: Теорията за Големия взрив, теорията за фоновата радиация, теорията за червеното преместване, теорията за разширяващата се вселена.

  6. Възможно ли е центробежно движещ се газ и случайни сблъсъци на молекули да са произвели звезди, планети и живота на нашата планета? Кажете защо не смятате така.

  7. Обяснете разликата между „келвин,” „целзий” и „абсолютна нула.” Каква е разликата между „целзий” и „фаренхайт”?

  8. Обяснете разликата между четирите вида обяснения за червеното преместване: (1) доплеров ефект от първи ред (скоростна теория), (2) гравитационно преместване, (3) доплеров ефект от втори ред, и (4) преместване поради загуба на енергия, „изморена светлина.”

  9. Проучете значението на следните понятия и го обяснете в кратко описание: природни закони, въртящ момент, интервал при хелий маса 4, периодична таблица на елементите, свръхнова, закона за обратно пропорционално на квадрата, константа на Хъбъл, втори закон на термодинамиката.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов