Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 6

НЕТОЧНИ МЕТОДИ ЗА ДАТИРАНЕ

Защо неисторическите техники за датиране не са надеждни

Тази глава е основана върху стр. 183-221 от Origin of the Universe(том първи от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 62 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Развити са няколко метода за датиране на древни материали. Това е важна тема, тъй като еволюционистите искат историята на Земята да е продължила дълги епохи, с надежда, че това ще направи произхода и еволюцията на живота по-вероятни.

Затова ще посветим цяла глава на разглеждане на всеки важен метод използван от учените днес за да датират древни материали.

1 – РАДИОДАТИРАНЕ

ГЛАВНИ МЕТОДИ ЗА ДАТИРАНЕ – Днес се използват няколко вида методи за датиране. Главните сред тях са:

(1) Уран-торий-олово, основан върху разпадане на уран и торий в радий, хелий и т.н., и в края на краищата в олово.

(2) Рубидий-стронций, основан върху разпадане на рубидий в стронций.

(3) Калий-аргон, основан върху разпадане на калий в аргон и калций.

В тази глава ще разгледаме силните и слабите страни на всеки от тези методи за датиране.

В разпадането на радиоактивните вещества се наблюдава една основна закономерност. При всяка една от тези разпадащи се системи, родителят, или първоначалното радиоактивно вещество, постепенно се разпада на производни вещества. Това може да включва дълги вериги на разпад, където всеки производен продукт се разпада на други производни продукти, докато накрая остане само инертен елемент, който няма радиоактивност. В някои случай първоначалното вещество може да се разпада направо до краен продукт. Понякога радиоактивната верига може да започва с елемент от средата на веригата на разпад.

Един доста различен метод за радиоактивно датиране се нарича датиране с С-14 или радиовъглеродно датиране. Той е основан върху формирането на радиоактивен въглерод в атмосферата от космическа радиация, и неговото последващо разпадане до стабилния изотоп на въглерода. В тази глава също ще разгледаме радиовъглеродно датиране.

СЕДЕМ ПЪРВОНАЧАЛНИ ДОПУСКАНИЯ – В самото начало на този анализ трябва ясно да разберем един основен факт: Всеки от тези специални методи за датиране може да бъде точен само АКО (ако!) за ВСЯКА мостра, която бива тествана, ВИНАГИ (винаги!) важат определени допускания.

Ето седем от тези ненадеждни допускания:

(1) Всяка система трябва да бъде затворена система; тоест нищо не може да замърсява никой от първоначалните елементи или производните, докато минават през процеса на разпадиначе датирането няма да бъде вярно. В идеалния случай, за да стане това, всяка мостра трябва да е била запечатана в контейнер с дебели оловни стени през цялото си съществуване, предполагаемо милиони години!

Но в действителни практически условия няма такова нещо като затворена система. Едно парче скала не може да бъде изолирано от другите скали в продължение на милиони години, нито може да бъде изолирано от вода, химикали и промяна в радиацията от космоса.

(2) Всяка система трябва да не е съдържала първоначално никой от производните продукти. Парче уран 238 трябва да не е съдържало първоначално никакво олово или други производни продукти. Ако е съдържало, това ще даде лъжлива дата.

Но това допускане не може да бъде потвърдено по никакъв начин. Невъзможно е да се знае какво е имало първоначално в дадено парче радиоактивен материал. Дали цялото е било съставено от един радиоактивен елемент или в него са били примесени други неопределени или крайни дъщерни продукти? Не знаем; не можем да знаем. Хората могат да се догаждат; могат да прилагат своите допускания, да получават някакви дати, да обявяват само онези, които потвърждават дадена теза и да крият останалите, което е точно каквото правят еволюционните учени!

(3) Скоростта на процесите трябва винаги да е била една и съща. Скоростта на разпад не трябва да се е променяла никога.

Но ние нямаме никакъв начин да се върнем в миналите епохи и да проверим дали това допускане е правилно.

Всеки процес в природата действа със скорост, която се определя от множество фактори. Тези фактори могат да се променят според промяната в определени условия. Скоростта на процесите е всъщност статистически средна величина, не определена константа.

Най-основното от първоначалните допускания е, че всички радиоактивни часовници, включително въглерод-14, винаги са имали постоянна скорост на разпад, незасегната от външни влияния – сега и винаги в миналото. Но сред учените е известен факт, че такива промени в скоростта на разпад могат да се случват и наистина се случват. Лабораторните изследвания показват, че такова “пренастройване на часовниците” наистина се наблюдава при образците. Практическите данни разкриват, че скоростта на разпад наистина се е променяла в миналото.

Скоростта на разпад на даден радиоактивен минерал може да се промени, [1] ако минералът бъде бомбардиран с високоенергийни частици от космоса (като неутрино, космически лъчи, и т.н.); [2] ако за известно време в близост има радиоактивен материал излъчващ радиация; [3] ако върху радиоактивния минерал се упражни физически натиск; или [4] ако има контакт с определени химикали.

(4) Един изследовател, *Джон Джоли от Тринити Колидж в Дъблин, е прекарал години в изследване на плеохроничните ореоли предизвикани от радиоактивни вещества. В своето изследване той открива свидетелства, че минералите с дълъг период на полуразпад са имали различна скорост на разпад в миналото!

“Ако е вярно, предположението [на Джоли] за промени в скоростта на разпада на урана през различните геологични периоди ще унищожи всякаква възможност за определяне на възрастта чрез радиоактивни методи.”—*A. F. Kovarik, “Calculating the Age of Minerals from Radioactivity Data and Principles,” in Bulletin 80 of the National Research Council, June 1931, p. 107.

(5) Ако в миналите епохи се е случила някаква промяна в атмосферната покривка около нашата планета, това до голяма степен ще засегне “часовниците” в радиоактивните минерали.

В нашата атмосфера постоянно навлизат космически лъчи, високоенергийни мезони, неутрони, електрони, протони и фотони. Това са атомни частици движещи се със скорости близки до тази на светлината. Някои от тези лъчи проникват на десетки метри в скалите и до 1400 метра в океанските дълбини. Въздушната обвивка покриваща нашия свят е еквивалентна на 10 метра вода, или на олово с дебелина 1 метър. Ако в някаква по-ранна епоха тази въздушна обвивка е била по-наситена с вода, това би произвело значителна промяна – в сравнение с настоящите темпове – в атомните часовници в радиоактивните минерали. Преди времето на Потопа е имало много по-голямо количество вода във въздуха.

(6) Нашата планета е заобиколена от радиационния пояс на Ван Алън. Той е на около 700 km над нас и е силно радиоактивен. Според *Ван Алън тестовете на големи височини разкриват, че той излъчва 3000-4000 повече радиация от космическите лъчи, които постоянно бомбардират Земята.

Всяка промяна в пояса на Ван Алън ще засегне значително времето на преобразуване на радиоактивните минерали. Но ние не знаем почти нищо за този пояс – какво представлява, защо е там или дали се е променял в миналото. Всъщност поясът е открит едва през 1959. Дори малки промени в пояса на Ван Алън ще засегнат значително радиоактивните вещества.

(7) Една основна презумпция на всички методи за радиоактивно датиране е, че часовникът трябва да е започнал от самото начало; тоест не е имало никакви производни продукти, а са съществували само онези елементи, които са на върха на радиоактивната верига. Например, целият уран-238 в света първоначално не е съдържал в себе си никакво олово-206, и никъде другаде не е съществувало никакво олово-206. Но ако е имало или Сътворение, или голяма световна катастрофа (като Потопа), всичко ще е започнало с това, което учените наричат “привидна възраст.”

По това имаме предвид “привидна старост.” Светът би изглеждал напълно стар в мига след Сътворението. Пред нас би имало картина на напълно пораснали растения и цветя. Повечето дървета биха били в зряла възраст. Няма да виждаме гол пейзаж със семена пръснати по земята. Ще виждаме напълно пораснали птици, а не неизлюпени яйца. Радиоактивните минерали биха се намирали по средата на процеса на полуразпад още през първия ден. Този фактор на първоначална привидна възраст би засегнал силно нашето настоящо тълкуване на радиоактивните часовници в урана, тория и т.н.

Еволюционните теоретици ни казват, че първоначално е имало единствено уран, а всички негови производни продукти (радиоактивни изотопи надолу по веригата на разпад) са се появили по-късно. Но “привидната зрялост” при Сътворението би означавала, че много от елементите определяни сега от еволюционистите като “производни продукти,” всъщност са съществували още от началото – а не са производни – и са били там заедно урана, а не са били произведени от него. От изследванията на Робърт Джентри вече знаем, че в гранита е имало първоначален (непроизводен) полоний-218, когато този гранит се е появил в началото внезапно и в твърда форма; но еволюционистите смятат, че полоният се появява единствено като възможен производен продукт от разпадането на урана.

ДВАНАДЕСЕТ МЕТОДА ЗА ДАТИРАНЕ – Разгледахме основните допускания, на които разчитат експертите по радиодатиране; сега нека да разгледаме главните методи за датиране.

Ето деветнадесет от тях:

(1) Уран-олово

(2) Торий-олово

(3) Олово-210

(4) Хелий

(5) Рубидий-стронций

(6) Калий-аргон

(7) Калий-калций

(8) Датирането по слоеве и вкаменелости, тъй като е свързано с радиодатирането, ще бъде разгледано накратко, макар че ще разгледаме много по-подробно датирането по скални слоеве в глави 12 и 14 (Вкаменелости и слоеве и Последствията от Потопа).

В допълнение, има три метода за датиране използвани за датиране на древни растения и останки от животни:

(9) Радиовъглеродно (въглерод-14) датиране

(10) Датиране по разпадане на аминокиселините

(11) Рацемизация

Накрая накратко ще прегледаме няколко други предполагаеми “методи за датиране,” които макар да не дават много точност в датирането, все пак са използвани в опит да се докажат дълги епохи за историята на Земята:

(12) Астрономично датиране

(13) Палеомагнетичното датиране придоби известно през последните няколко десетилетия. Тъй като тази глава е вече твърде дълга, възнамеряваме да се занимаем с палеомагнетичното датиране в по-късна глава (глава 20); но поради липса на място в тази книга, този материал може да се намери в глава 26 на нашия уеб-сайт.

(14) Датиране по слоеве

(15) Датиране по годишни кръгове

(16) Датиране по слоеве от погребани гори

(17) Датиране по торфа

(18) Датиране по рифовете

(19) Датиране по термолуминесценция

(20) Датиране по сталактити

До края на тази ще разгледаме всеки един от тези 20 метода за датиране:

1 – УРАНОВО ДАТИРАНЕ – Поради приликите в методите и проблемите при урановото и ториевото датиране, често ще разглеждаме и двете под категорията на урановото датиране.

Тук са включени три главни вида ураново/ториево датиране:

(1) Уран-238 се разпада до олово-206, с период на полуразпад 4.5 милиарда години.

(2) Уран-235 се разпада до олово-207, с период на полуразпад 0.7 милиарда години.

(3) Торий-232 се разпада до олово-208, с период на полуразпад 14.1 милиарда години.

Тези трите обикновено се съдържат заедно в смеси, и всеки елемент се разпада на няколко производни продукта (като радий) преди да стане олово.

ПЕТ НЕТОЧНОСТИ ПРИ УРАНОВОТО/ТОРИЕВОТО ДАТИРАНЕ – Ето някои от причините да не можем да разчитаме на радиоактивно датиране с уран или торий:

(1) Още от самото начало с урана или тория може да е имало примесено олово. Това е много възможно и дори напълно вероятно. Идеята, че оловото може да е само краен продукт е само допускане.

В допълнение, обикновеното олово (олово-204), което няма радиоактивен родител, може лесно да се примеси в мострата и така сериозно ще засегне датирането на тази мостра. *Адолф Нопф говори за този важен проблем (*Scientific Monthly, November 1957). *Фол, водещ авторитет в тази област, също го признава (*Henry Faul, Nuclear Geology, 1954, p. 297).

Когато уранова мостра бива тествана с цел датиране, приема се като даденост, че цялото количество олово в нея е “производно олово” (тоест е продукт на разпад на уран). Мострите не биват изследвани внимателно и подробно за възможно съдържание на обикновено олово, защото това е работа отнемаща дълго време. Но именно това съотношение уран към олово е което се използва за да се датира мострата! Същият проблем важи за мострите от торий.

(2) Друг проблем е промиването. Част от урана и неговите производни продукти може да са били промити преди време. Това рязко ще засегне датирането на мострата. Особено оловото може да бъде промито от слаби киселинни разтвори.

(3) Може да има неточни сравнения на съотношенията на различните изотопи на оловото в мострата. За да се подобри точността на датирането, се извършват сравнения на различните видове олово (олово-206, 207 и т.н.) в мострата. Но тук също може да има грешки, и наистина има.

Така имаме удивително свидетелство за чудната ненадеждност на техниките за радиодатиране. Скали, за които се знае, че са на по-малко от 300 години, биват датирани между 50 милиона и 14.5 милиарда! Това е грешка в датирането от 14 милиарда години! Но такива техники за радиодатиране продължават да се използват за да се докажат дългите епохи на съществуването на Земята. Шимпанзе, което удря по клавишите на печатна машина, може да свърши същата работа.

Датиране на мостри от едно единствено ураново находище в мината Карибу в Колорадо дава отклонения от порядъка на 700 милиона години.

(4) Но има и четвърти проблем свързан с прихващането на неутрони. *Мелвин Кук показва, че радиопроизводният изотоп олово-207 (нормално смятан за формиран само чрез разпад на уран-235) всъщност може да е формиран от олово-206 просто чрез захващане на свободни неутрони от околната скала. По същия начин олово-208 (нормално приемано на теория като произхождащо само от разпад на торий 232) може да е било формирано чрез прихващане на свободни неутрони от олово-207. Кук проверява тази възможност чрез обширни изследвания и достига до значително количество данни показващи, че на практика цялото радиопроизводно олово в земната кора може да се е появило по този начин вместо от разпад на уран или торий! Това е достатъчно за да отрече напълно методите за датиране с уран или торий!

(5) Пети проблем е произходът на скалите съдържащи тези радиоактивни минерали. Според еволюционната теория Земята първоначално е била разтопена. Но ако това е вярно, разтопените скали биха произвели огромни разлики в скоростта на часовниците в радиоактивните материали.

“Защо радиоактивните възрасти на лавовите полета възникнали в рамките на няколко седмици се различават с милиони години?”—*Glen R. Morton, Electromagnetics and the Appearance of Age.

За ядрените изследователи е добре известен факт, че високите температури повреждат данните от радиодатирането; но на обществеността тържествено биват представяни дати на скали, които показват дълги времеви епохи, когато всъщност самата еволюционна теория за произхода на скалите прави тези дати напълно безполезни.

2 – ДАТИРАНЕ С ТОРИЙ-ОЛОВО – Мнозинството от проблемите разгледани относно датирането с уран-олово по-горе важат също така за датирането с торий-олово.

Периодите на полуразпад на уран-238, 235 и торий-232 са предполагаемо известни, на теория. Но винаги когато се изчисляват възрасти чрез торий, те винаги се различават значително от възрастите получени от датиране с уран! Никой не може да покаже и една единствена причина за това. Тук вероятно имаме група от сериозни фактори на замърсяване; и всички тези фактори на замърсяване са отвъд нашите възможности да ги открием, още по-малко да ги изчислим. Още по-лошо, заръсяващите фактори, които засягат и двата метода на датиране, могат да причиняват различни реакции в тория и в урана! (*Henry Faul, Nuclear Geology, p. 295).

“Двата метода за датиране с уран-олово се различават значително един от друг, а изчислената по тория възраст на същия минерал е почти винаги драстично по-ниска от другите две.”—*L. T. Aldrich, “Measurement of Radioactive Ages of Rocks,” in Science, May 18, 1956, p. 872.

3-4 – ДАТИРАНЕ С ОЛОВО-210 И ХЕЛИЙ – Трябва да бъдат споменати два други метода за датиране на мостри от уран и торий.

Първо, датиране с уран-олово-210. Олово-210 често се използва за датиране на уран.

Второ, метод с уран-хелий. Хелият произвеждан от разпадане на уран също се използва за същата цел.

Но методът на олово-210 е засегнат от същите проблеми на изтичане споменати по-горе. Изтичането на хелий е толкова значително, че вторият метод е негоден за датиране.

Уранът и торият рядко се срещат в скали с вкъменелости; така че в последните години вниманието се насочва към датиране с рубидий и два вида датиране с калий, всички които са радиоактивни изотопи на алкални метали и се намират в скали с вкаменелости. Нека сега да разгледаме тези два метода:

5 – ДАТИРАНЕ С РУБИДИЙ-СТРОНЦИЙ – Рубидий-87 постепенно се разпада до стронций-87.

Рубидий: Освен изтичането и другите видове замърсяване, досега експертите не могат да да стигнат до едно мнение относно периода на полуразпад на рубидия. Това го прави безполезен за датиране. Това е защото в мострите има огромни разлики. *Ейбръмс е съставил списък с различни оценки на периода на полуразпад на рубидия предложени от различни изследователи. Оценките на експертите за периода на полуразпад на рубидия се простират от 48 до 120 милиарда години! Това е разлика от 72 милиарда години: число, което е толкова невъобразимо голямо, че прави датирането с Rb-Sr лишено от всякаква стойност.

Стронций: В допълнение, от разпада се получава само малко количество стронций; и голяма част от стронция може да не е радиопроизводен, тоест да не се е появил в следствие на процеса на разпадане. Това се дължи на факта, че стронций-87 лесно с епросмуква от един минерал в друг, произвеждайки силно замърсени резултати за датирането.

Гранит от Блак Хилс дава дати от стронций/рубидий и различните методи с олово между 1.16 и 2.55 милиарда години.

6– ДАТИРАНЕ С КАЛИЙ-АРГОН – радиоактивният калий се разпада на калций и газ аргон. В началото на това бяха възложени големи надежди, тъй като калият се среща изобилно в слоевете с вкаменелости! Но учените бяха разочаровани да открият: (1) Поради такива големи разлики в датирането, не могат да достигнат единно мнение относно периода на полуразпад на калия. (2) Редкият газ аргон бързо напуска минерала и навлиза в съседните скали и в атмосферата (* G. W. Wtherill, “Radioactivity of Potassium and Geologic Time,” Science, September 20, 1957, p. 545).

Тъй като е газ, аргон-40 може лесно да влиза и излиза от скали съдържащи калий (*J. F. Evernden, et al., “K/A Dates and the Cenozoic Mammalian Chronology of North America,” American Journal of Science, February 1964, p. 154).

Не само че аргонът е нестабилен газ, но и самият калий може лесно да изтече от скалите. *Рансители и *Фишър обясняват, че 60 процента от калия може да бъде извлечен от железен метеорит чрез дестилирана вода за около 4.5 часа (*Planetary Science Abstracts, 48th Annual Meeting of the American Geophysical Union, 1967, p. 167).

Дъждовната вода е дестилирана вода. При тежки дъждове чистата дъждовна вода може понякога да се просмуче до дълбоки скални слоеве. Когато това стане, дъждовната вода премества калия от едно място на друго.

Друг проблем е, че датирането с калий-аргон трябва да бъде изчислено чрез ураново-оловни методи! Това доста усложнява проблема, защото вече видяхме, че урановото датиране е само по себе си изключително ненадеждно! Това е като слепец да води слепеца.

Предвид такава информация, привидно невероятен – но истински – факт е, че в наши дни К/А (калий-аргон) датирането е ключов метод за датиране използван за развиване и потвърждение на сложните еволюционни теории. (Виж главата за Палеомагнетизъм на нашия уебсайт.) Дългите епохи прилагани към важната нова теория за “разстилане на морските дъна” са основани изцяло на калиево-аргонови възрасти в базалтови (лавови) скали взети от океанското дъно. Много често можте да намерите статии относно проекти с калиево-аргонно датиране.

Подводни вулканични скали, създадени от лавови потоци до брега на Хавай близо до Хуалалай през 1800-1801 са били датирани с калий-аргон. Категорично се знае, че лавата формирала тези скали е на по-малко от 200 годиним но калиево-аргоновото датиране на скалите дава големи възрасти, между 1.6 милиона и 2.96 милиарда години! (Виж *Science, October 11, 1968; *Journal of Geophysical Research, July 15, 1968).

Калият се намира в повечето вулканични (лавови) и някои утаечни (съдържащи вканемелости) скали. Въпреки неговата всеизвестна неточност, и до днес калиево-аргоновото датиране продължава да е най-честият метод за радиоактивно датиране на скалните слоеве съдържащи вкаменелости.

Запазват се само онези възрасти от радиоактивно датиране, които са в съгласие с теориите на геологичната таблица от 19 век. Именно това се казва на изследователите да правят! (*L. R. Stieff, *T. W. Stern and *R. N. Eichler, “Evaluating Discordant Lead-Isotope Ages,” U.S. Geological Survey Professional Papers, 1963, No. 414-E).

7 – ДАТИРАНЕ С КАЛИЙ-КАЛЦИЙ – Положението е още по-зле (ако това въобще е възможно) при този метод за датиране. Радиоактивният калий се разпада на аргон и калций (калций-40). Но проблемът тук е, че изследователите не могат да различат калций-40 от другите изотопи на калция, тъй като те са толкова често и хаотично примесени. Аргонът не помага много, тъй като така бързо се просмуква навън.

ПРОБЛЕМИ С ВСИЧКИ МЕТОДИ ЗА РАДИОДАТИРАНЕ – Скалите донесени от Луната дадоха възможност за забележителен тест за различните методи за датиране – тъй като всички тези техники бяха използвани върху тях. Последствията бяха бедствени.

Разликата в получените дати за определени лунни скали беше от 2 милиона до 28 милиарда години! Сега учените спорят относно резултатите. Някои казват, че Луната е на два милиона години, докато други казват, че е на 28 милиарда години. Тук имаме сериозен научен проблем. (За повече по този въпрос виж *Proceedings of the Second, Third and Fourth Lunar Conferences; Earth and Planetary Science Letters, Volumes 14 and 17.)

Въпреки всичко това, има съвсем конкретни нерадиопроизводни данни, че Луната е на по-малко от 10,000 години. (Виж глава 4, Възрастта на Земята.) Противно на тези неточни методи за датиране, научните факти като почти пълната липса на лунен прах, съставът на лунната почва, наличието на елементите с кратък живот U-236 и Th-230 в лунните скали, ниското ниво на инертни газове и рецесията на Луната ни дават силно свидетелство, че Луната е на по-малко от 10,000 години. (Виж глава 4, Възрастта на Земята.)

ПРОУЧВАНИЯТА НА ЕМЕРИ – за да може радиоактивният часовник да бъде използваем, той трябва да работи без никакви промени. Но *Г. Т. Емери провежда внимателни изследвания върху радиоореоли (плеохроични ореоли) и открива, че те не показват постоянна скорост на разпадане. Когато радиоореолите с дълъг период на полуразпад (образувани от уран, торий и др.) бъдат изследвани, времевите резултати показват неточности в скоростта на разпадане.

САМО ЕДНА КАТАСТРОФА – Както *Джийнмън обяснява толкова добре, само една голяма катастрофа – като световен Потоп – би унищожила полезността на всички часовници за радиодатиране.

Защо една единствена световна катастрофа би анулирала всички атомни часовници? Първо, ще има масивни проблеми със замърсяване, като флуиди, химикали и радиоактивни вещества текат или биват пренасяни от едно място на друго. Второ, ще има значителни явления променящи скоростта на радиоактивност (атмосферни, радиоактивни, магнитни промени), които пряко ще засегнат часовниците. Трето, големите премествания и пренареждане на налягането в скалите над радиопроизводните скали ще доведе до промени в техните часовници. Четвърто, ще има завъртане на магнитното ядро на Земята чрез вибрациите от ударните вълни в това течно ядро от случващото се близо до повърхността (вулкани, земетресения, гигантски гейзери, потъвания на морското дъно и масивно образуване на планини – виж глава 14, Последствията от Потопа, и глава 20, Тектоника и палеомагнетизъм).

А сега прочетете следното:

ПЕТ НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ СКОРОСТТА НА РАЗПАД – Внимателни лабораторни тестове извършени от *Х. Дъдли разкриват, че външните влияния много определено могат да засегнат скоростта на разпад. Той УСПЯВА ДА ПРОМЕНИ (!) скоростта на разпад на 14 различни радиоизотопи чрез налягане, температура, електрически и магнитни полета, напрежение в мономолекулярните слоеве и т.н. Следствията от това са значителни, дори изумителни! (виж *H. C. Dudley, “Radioactivity Re-Examined,” Chemical and Engineering News, April 7, 1975, p. 2). Утаечните скални слоеве са били образувани под масивен натиск. Това означава голямо напрежение. (Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве, за още информация и по двете точки.) Веднага след като скалните слоеве са били образувани, е имало резки температурни промени; и желязното ядро на Земята е било засегнато до такава степен, че е имало обръщане на магнитните полюси (виж Paleomagnetism на нашия уеб-сайт). Но *Дъдли показва, че всяка една от тези сили би засегнала рязко часовниците в радиоактивните скали.

По време на Потопа и веднага след него са действали огромни сили, които са можели да засегнат и наистина са засегнали величините на периодите на радиоактивен полуразпад – които от своя страна са единствената основа на методите на радиодатиране!

Следствието са неточни резултати от датиране, които не са надеждни и не могат да бъдат проверени – тъй като не са известни първоначалните условия.

Списание *Time (June 19, 1964) съобщава интересна новина, която беше пренебрегната от голяма част от научната общност. Макар че учените като цяло смятат, че никоя известна сила не може да промени скоростта на атомно разпадане на радиоактивните елементи, изследователи от лабораториите Уестингхаус всъщност успяват да го направят. Как са го направили? Просто като поставят неактивно “мъртво” желязо до радиоактивно желязо. Резултатът е, че се променя скоростта на разпад!

Радиоактивното желязо излъчва частици за известно време и след това изпада в неактивно състояние. Когато изследователите поставили радиоактивно желязо до неактивно желязо, неактивното желязо постепенно станало активно. По този начин привидната възраст на радиоактивното желязо се променила с около 3 процента, докато часовникът на преди това неактивното желязо се върнал към своята първоначална радиоактивна маса. Часовникът бил върнат обратно на нула!

Ако такива големи разлики могат да бъдат постигнати с малки лабораторни образци, помислете какво може да е станало в естествени условия. Всичко, което би било необходимо при датирането с олово за да промени показанията на часовниците, е неактивното олово да бъде покрито с разтвори на радиоактивно олово.

2 – ДАТИРАНЕ НА СКАЛНИ СЛОЕВЕ

8 – ДАТИРАНЕ ПО СЛОЕВЕ И ВКАМЕНЕЛОСТИ – В две глави по-нататък (Вкаменелости и слоеве и Последствията от Потопа) ще разгледаме подробно метода за датиране по слоеве. Тук ще разгледаме само неговата връзка с методите за радиоактивно датиране – и ще научим, че няма никаква връзка!

Има само два основни метода за датиране на дълги епохи: (1) скални слоеве съдържащи вкаменелости и (2) радиоактивно датиране, включително датиране с въглерод-14.

В главата за Вкаменелости ще открием, че датирането на скалите по вкаменелостите в тях е основано върху циклична логика: (1) Всеки слой се датира на определена възраст според основни ключови вкаменелости в него; (2) вкаменелостите в слоевете са на определена възраст защото еволюционната теория казва, че те трябва да са на тази възраст, а също защото са в скални слоеве, за които се смята, че са на тази възраст. Следователно методите за датиране по вкаменелости и слоеве са безнадежден провал.

Но датирането по вкаменелости и слоеве е жизнено важно за еволюционната теория! Без него цялата система се срутва! (1) Освен това, никой от другите методи за датиране (дванадесетте метода разглеждани в тази глава) не е надежден, а са в постоянен конфликт един с друг и с резултатите от датирането по вкаменелости и слоеве. (2) Върху вкаменелостите и слоевете е била наложена теорията от 19 век за датирането, и от еволюционистите от по-късните десетилетия се изисква да съобразяват своите дати с датите теоретизирани преди повече от век! Но това не може да стане. Това е много сериозен проблем.

В глава 12 (Вкаменелости и слоеве) ще разгледаме подробно проблемите свързани с датирането по вкаменелости и слоеве. А сега нека да поставим на изпитание една често заявявана неправилна идея: че методите за радиодатиране успешно са определили възрастите и категорично са установили като надеждни предположенията на системата за датиране в така наречената “геологична схема” на скалните слоеве. Това не е вярно!

САМО ТРИ ТЕСТА С ИЗПОЛЗВАЕМИ РЕЗУЛТАТИ – В действителност е невъзможно да се датират утаечни скални слоеве и вкаменелостите в тях чрез радиоактивни минерали. Всъщност радиодатирането дава толкова противоречиви резултати, че от стотици хиляди тестове резултатите от САМО ТРИ ТЕСТА се съгласяват достатъчно с еволюционната теория, за да бъдат използвани като “нормативни.” Разбира се, всеки от тези може да се приложи само към един единствен слой.

От десетки хиляди тестове само три радиоактивни мостри са се оказали достатъчно близо до теориите за възрастта на скалните слоеве, за да бъдат използваеми, и две от тях са само интерполирани догадки основани върху “дебелината на слоевете.” Еволюционистите използват само три потвърдени резултата от радиодатиране, за да докажат надеждността на стогодишната теория за датиране на слоеве и вкаменелости!

ПРЕПЛИТАЩИ СЕ ИЗМИСЛИЦИ – Един кратък исторически преглед ще помогне за изясняване на ситуацията:

(1) В началото на 19 век еволюционистите решават, че вкаменелостите в определени скални слоеве трябва да са на даден възраст.

(2) Затова те дават на слоевете съдържащи тези вкаменелости възрасти, които съвпадат с техните теории за възрастта на вкаменелостите.

(3) След това обявяват, че могат да датират скалите като използват така наречените “индексни вкаменелости.”

(4) Те заявяват, че сега могат да докажат възрастите на вкаменелостите в скалите – по скалните слоеве, в които се намират. Така започват като датират слоевете чрез въображаеми възрасти за вкаменелостите, и накрая датират вкаменелостите като прилагат тези въображаеми възрасти за слоевете!

Тази схема на циклична логика продължава и до наши дни по отношение на датирането на вкаменелости и слоеве.

Но в началото на 20 век бива открито радиоактивното датиране. Учените многократно се опитват да свържат радиоактивното датиране с възрастите, които са прилагали към вкаменелостите и слоевете сто години преди откриването на радиодатирането. Но не могат да го направят. От буквално хиляди тестове те са успели да направят връзка само с три от тях (колорадската, бохемската и шведската възрасти дадени в цитата от *Нопф [дълго изявление, за което нямаме достатъчно място в тази книга]). Еволюционистите решават, че три успеха от стотици хиляди провалени опити са достатъчни за да направят тяхната теория за вкаменелостите и слоевете “научна” чрез потвърждение от радиодатиране. Именно на тази основа сега еволюционните учени величествено прогласяват, че слоевете с вкаменелости са били датирани чрез радиоактивни минерали! Вижте глава 12, Вкаменелости и слоеве, за още много, много по този въпрос.

НЯКОИ ПРИМЕРИ ЗА ДАТИРАНЕ – За да завършим този раздел за проблеми с радиодатирането, ето някои примери за определяне на възрасти. Могат да се цитират още много!

“За кратера Сънсет, вулкан в Аризона, се знае от датиране по дървесни кръгове, че е на около 1000 години. Но калиево-аргоново датиране го определя на повече от 200,000 години (*G. B. Darlymple, “40 Ar/36 Ar Analyses of Historical Lava Flows,” Earth and Planetary Science Letters 6, 1969, pp. 47-55).

“За вулканичния остров Рангитото в Нова Зеландия калиево-аргоновото датиране определя потоците лава на 145,000 до 465,000 години, но списанието на Геохимичното общество отбелязва, че “радиовъглеродните, геологичните и ботаническите данни недвусмислено показват, че те е бил активен и вероятно е изграден през последните 1000 години.” Всъщност, дърветата погребани под неговата лава са определени на по-малко от 350 години чрез въглеродно датиране [*Ian McDougall, *H. A. Polach, and *J. J. Stipp, “Excess Radiogenic Argon in Young Subaerial Basalts from Auckland Volcanic Field, New Zealand.” Geochimica et Cosmochimica Acta, December 1969, pp. 1485, 1499].

“Дори лавовият купол на връх Св. Елена от 1980 е определен на възраст 2.8 милиона години чрез радиометрични методи [H. M. Morris, “Radiometric Dating,” Back to Genesis, 1997].”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 146.

3 – РАДИОВЪГЛЕРОДНО ДАТИРАНЕ

9 – ЦИКЪЛ НА ВЪГЛЕРОД-14 – През 1946 *Уилърд Либи (1908-1980№, работейки в Чикагския университет, открива метода за датиране с въглерод-14. Това се е смятало за голямо откритие в датирането на останки от растения и животни от по-ранни епохи. Това е специалният метод използван от учените за датиране на органични материали от по-ранни епохи в историята.

Космическите лъчи навлизащи в нашата атмосфера от външното пространство бомбардират Земята и преобразуват обикновения въглерод (въглерод-12) в радиоактивен въглерод (въглерод-14). Въглерод-14 има период на полуразпад около 5600 години. Този метод на датиране се нарича датиране с въглерод-14, С-14 датиране или радиовъглеродно датиране. Около 12 минути след като бъде ударен от космически лъчи в горните слоеве на атмосферата въглерод-14 се свързва с кислород за да стане въглероден двуокис, който съдържа въглерод-14. След това той се движи из атмосферата и бива погълнат от растенията (растенията имат нужда от въглероден двуокис за да произвеждат захари чрез фотосинтеза). Всяко живо същество съдържа въглерод. Докато е живо, всяко растение или животно поема въглероден двуокис от въздуха. Животните също се хранят с растения и поглъщат въглероден двуокис от тях. В целия този въглероден двуокис има известно количество въглерод-14. След смъртта въглерод-14 продължава със своя радиоактивен разпад. Теоретично анализът на този въглерод-14 може да ни каже кога съществото е живяло по процента на атомите въглерод-14, които са останали в него.

Методът на *Либи включва броене на пукания от гайгеров брояч на минута на грам мъртва материя, за да се разбере кога е умряло това растение или животно.

Изглежда просто и ефективно, но на практика не се получава така.

ПОВЕЧЕТО РЕЗУЛТАТИ ОТ ТЕСТОВЕТЕ БИВАТ ОТХВЪРЛЯНИ – Преди да започнем нашето изследване на радиовъглеродното датиране, ето един цитат, върху който да разсъждаваме:

“За някои това може да бъде изненадващо, но от радиовъглеродните възрасти от геологични и археологични образци в североизточната част на Северна Америка по-малко от 50 процента биват възприети като “приемливи” от изследователите.”—*J. Ogden III, “The Use and Abuse of Radiocarbon,” in Annals of the New York Academy of Science, Vol. 288, 1977, pp. 167-173.

*Флинт и *Рубин заявяват, че само по себе си радиовъглеродното датиране е напълно последователно само по себе си. Това, което те не споменават, е, че публикуваните възрасти от С-14 са “последователни” само защото голям брой радиовъглеродни дати, които са противоречиви, биват отхвърляни!

В своя доклад към Дванадесетия Нобелов симпозиум двама изследователи от университета в Упсала, Швеция казват следното:

“Датирането с С-14 е било обсъждано на симпозиум за предисторията на долината на Нил. Един известен американски колега, професор Брю, накратко обобщава общоприетото отношение сред археолозите към него както следва: “Ако някоя възраст от С-14 подкрепя нашите теории, я включваме в основния текст. Ако не им противоречи напълно, поставяме я в бележка под линия. А ако е напълно несъвместима, просто я изхвърляме.”—*T. Save-Soderbergh and *Ingrid U. Olsson, “C-14 dating and Egyptian Chronology,” Radiocarbon Variations and Absolute Chronology, ed.*Ingrid U. Olsson (1970), p. 35 [също в *Pensee, 3(1):44].

ТРИНАДЕСЕТ ДОПУСКАНИЯ – Както споменахме по-горе, радиовъглеродното датиране е открито от *Уилърд Либи. От самото начало – и след това – той и неговите помощници действат върху допускането, че (1) всичко винаги е било така, както е сега, и (2) никакъв замърсяващ фактор никога не е въздействал върху никой обект тестван с техники за радиодатиране.

Резултатът е удобна чиста теория, която бива прилагана към образците без да се отчитат огромните несигурности от това как миналото може да ги е засегнало индивидуално и колективно. Именно по тази причина *Либи смята за възможно да пренебрегне миналото на всички образци.

Сега нека да разгледаме скритите допускания относно радиовъглеродното датиране, приемани с цел то да стане приложим метод, макар и все пак да не е надеждно.

(1) Атмосферен въглерод: През последните няколко милиона години въздухът около нас е съдържал точно същото количество атмосферен въглерод, което съдържа и днес.

(2) Въглерод в океана: През това време огромното количество въглерод в океана не се е променило.

(3) Космически лъчи: Космическите лъчи от външното пространство са достигали Земята в същото количество в миналото, както и сега.

(4) Равновесие: Темпът на образуване и темпът на разпадане на въглерод-14 винаги са били в равновесие в миналото.

(5) Темпове на разпад: Скоростта на разпад на въглерод-14 никога не се е променяла.

(6) Никакви замърсявания: Нищо никога не е замърсявало никоя мостра съдържаща въглерод-14.

(7) Никакво пропускане: Никакво пропускане на вода или друг фактор не е внасяло допълнителен въглерод-14 в мострата след смъртта.

(8) Количество на въглерод-14 при смъртта: Съотношението на въглерод-14, който се е съдържал в живот същество при смъртта, е известно.

(9) Период на полуразпад на въглерод-14: Периодът на полуразпад на въглерод-14 е определен точно.

(10) Атмосферен азот: Азотът е изходен продукт за въглерод-14, така че количеството азот в атмосферата трябва винаги да е било едно и също.

(11) Апаратура и анализи: Апаратурата е точна, работи правилно, и аналитичните методи се провеждат винаги много внимателно.

(12) Еднакви резултати: Техниката винаги дава едни и същи резултати за една и съща мостра или свързани с нея мостри.

(13) Земното магнитно поле: Магнитното поле на Земята е било същото в миналото, както е и днес.

В горните 13 допускания имаме някои големи “ако”! В действителност няма нито един случай, в който да можем да посочим някоя мостра на С-14 и да заявим със сигурност, че ДОРИ ЕДНО от тези допускания важи за нея.

ДРУГОТО ОТКРИТИЕ НА ЛИБИ – *Уилърд Либи е изучавал природни науки, не история, така че той и неговите сътрудници са били изненадани в началото да научат, че писаната история (действителни исторически събития) може да се проследи само до 3000 пр. Хр. Те са били учени в училище, че тя се простира 20,000 години назад!

(В главата за Древния човек ще научим, че най-ранните египетски дати са основани върху несигурния и непълен списък на Мането. Най-ранните египетски дати вероятно трябва да се снижат до 2200 пр. Хр.).

Както много други надежди, че хората най-после са намерили начин да датират нещата преди повече от 4300 години, радиовъглеродното датиране се оказва просто поредното главоболие за съвестните учени.

Те работят с метод, който не дава точни резултати. Но продължават да работят, да събират данни и да се надяват на по-добри методи за датиране в някакво бъдеще време.

“Потвърдени дати имаме само до около 1600 пр. Хр. в египетската история, според Джон Рийд [J. G. Read, Journal of Near Eastern Studies, Vol. 29, No. 1, 1970]. Така значението на датите чрез въглерод-14 от преди 1600 пр. Хр. е все още под въпрос.”—H. M. Morris, W. W. Boardman, and R. F. Koontz, Science and Creation (1971), p. 85.

Освен няколкото случая, когато възрастите могат да бъдат проверени чрез исторически данни, няма никакъв начин да се провери точността на възрастите от С-14.

СЕДЕМНАДЕСЕТ ПРОБЛЕМА С РАДИОДАТИРАНЕТО – Ето кратко разглеждане на някои от сериозните препятствия пред точността в датирането с С-14 (радиовъглерод):

(1) ВИД ВЪГЛЕРОД – Неяснотите относно вида въглерод, който може да се намира в дадена мостра, причиняват значителни грешки в датирането. Както споменахме по-рано, всяко живо същество е съставено от въглеродни съединения и съдържа някакво количество въглерод-14. Но след смъртта в мострата може да е навлязъл допълнителен въглерод-14. Много малко изследователи прекарват необходимото време да определят кой въглерод какъв е. Честно, в повечето случаи би било невъзможно да знаем със сигурност колко от този вторичен или външен въглерод е влязъл в мострата от друго място.

(2) РАЗЛИКИ В САМИТЕ МОСТРИ – След това идва проблемът с разликите вътре в самите мостри. Част от мострата дава едни резултати, част дава други резултати. Толкова много фактори влияят върху това, че експертите намират за очевидно невъзможно да достигнат до точни данни.

(3) ЗАГУБИ НА ВЪГЛЕРОД-14 – Дъждове, езера, океани и подземна влага могат да причинят загуби на въглерод-14, и това проваля показанията на радиационния часовник.

(4) ПРОМЕНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪГЛЕРОД – В допълнение, не се знае какви са били атмосферните и въглеродните условия в древни времена. Знаем, че са били различни, но не знаем до каква степен. Все повече имаме данни, че е имало промени, което би анулирало древните дати определени чрез анализ с въглерод-14.

(5) ВЛИЯНИЕ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО НА С-14 – Появяването на слънчеви петна засяга значително производството на радиовъглерод в атмосферата.

В последните години бяха направени важни открития относно слънчевите петна. В миналото е имало значителни промени в появата на слънчеви петна, за някои от които знаем днес. Те водят до значителни проблеми в производството на радиовъглерод. (1) Между 1420 и 1530, и между 1639 и 1720 е имало много малко слънчеви петна; през тези години по цялото земно кълбо не е било наблюдавано никакво полярно сияние. Северна Европа се превръща в нещо като хладилна камера; и е имало увеличение на слънчевия вятър, с последващо увеличение на производството на С-14 в атмосферата по онова време. (2) През 12 и 13 век е имало необикновено висока активност на слънчевите петна в продължение на много години. По това време е имало по-малко производство на С-14, по-топъл климат, повишено топене на ледниците и необикновено ярки проявления на полярно сияние. Така виждаме, че миналото не е същото като настоящето по отношение на производството на радиовъглерод; въпреки това “униформизмът” – “миналото е като настоящето” – е основна предпоставка в цялото датиране с въглерод-14. Когато производството на радиовъглерод в атмосферата се промени така рязко, биват сериозно засегнати резултатите от датирането основани върху въглерод-14 в създанията, които са живели по онова време.

Открити са също множество други промени в слънчевите петна през вековете преди това. Всяка голяма промяна обикновено е продължавала от 50 до няколкостотин години.

(6) ПРОУЧВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ РАДИОВЪГЛЕРОДНО ДАТИРАНЕ – Значително проучване на 15,000 резултата получени чрез въглерод-14 разкриват, че въпреки недостатъците на метода, радиовъглеродното датиране винаги дава възрасти, които са с милиони и дори с милиарди години по-ниски от получените чрез други техники за радиодатиране (уран, торий, калий и т.н.).

(7) ПРОМЯНА В ПОТОКА ОТ НЕУТРИНО – Промяната в потока от неутрино в нашата атмосфера в по-ранни времена също ще засегне количеството радиовъглерод. Но ние нямаме начин да измерим потока от неутрино в миналото.

(8) КОСМИЧЕСКИ ЛЪЧИ – Количеството на космическа радиация влизащо в нашата атмосфера и достигащо Земята също ще бъде от жизнено значение.

Частична промяна в космическата радиация също силно ще засегне датирането с С-14. Но промяната в космическата радиация от външната пространство дори няма да бъде необходима, достатъчна е само промяна в количеството вода или топлина – или и двете – в нашата атмосфера.

(9) МАГНИТНО ПОЛЕ – Учените сега знаят, че е имало доста бързо отслабване на земното магнитно поле. (Това беше разгледано в глава 4, Възрастта на Земята.) Именно космическата радиация навлизаща в нашата атмосфера е това, което променя въглерод-12 във въглерод-14. Трите вървят заедно: земното магнитно поле, космическите лъчи и въглерод-14. Така интензитетът на магнитното поле на Земята има значително въздействие върху количеството въглерод-14, което бива произвеждано.

(10) ВЛАГА – Промените в количеството влага в атмосферата също ще засегнат значително количествата С-14. Промените в количеството влага в почвата, дори и временните, биха имали дори по-голямо въздействие. Колко влага е имало около дадена мостра през различните времена в миналите епохи? Възможно ли е около или през мострата да се е процеждала вода в някакво по-ранно време? Какво да кажем за проблеми със съхранението в по-късни времена или след като мострата е била намерена? Дали преди тестването мострата е била поставена на място, което е по-влажно от онова, където първоначално е била намерена? Всички тези фактори могат определено да засегнат вътрешния часовник на радиовъглеродните мостри.

(11) АКО Е ПО-ТОПЛО И АКО ИМА ПОВЕЧЕ ВОДНИ ПАРИ – Ако Земята е била по-топла в по-ранни времена или е имало повече вода в атмосферата (както е било преди и веднага след Потопа), тогава часовниците на С-14 ще регистрират дълги епохи от време от преди 2000 пр. Хр.

(12) РЕЗКИ ПРОМЕНИ СЛЕД ПОТОПА – Известно време след Потопа е имало промени в атмосферата (загуба на водата от водната обвивка), промени в климата (поради глобална промяна от по-топли към по-студени условия) и промени поради вулканична дейност и заледяване.

Поради тези резки световни промени, растенията, животните и хората живели в ранните векове след Потопа биха получили много по-малко въглерод-14 отколкото биха получили днес. Това би направило онези по-ранни форми на живот и цивилизации да изглеждат много по-древни според методите за радиовъглеродно датиране, отколкото са в действителност.

С вековете нивата на въглерод-14 постепенно биха се увеличили, докато през 1000 пр. Хр. биха били близо до нивото от началото на деветнадесети век.

Затова радиовъглеродните дати за последните 2600 години (назад до около 600 пр. Хр.) като цяло показват по-тясна връзка с исторически проверените хронологии. Но дори при датите след 2600 пр. Хр. има несъответствия в датирането с въглерод-14.

(13) ДАТИТЕ ОТ ПО-КЪСНИТЕ ЕПОХИ СА НАЙ-ТОЧНИ – Доста добре известно е, че датите от въглерод-14 до 2600 години назад обикновено са най-точни. Но преди 600 пр. Хр. датите давани от радиовъглеродния анализ започват да се разтеглят прекалено много.

(14) ДОРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МОСТРИ СА НЕТОЧНИ – Но изненадващият факт е, че дори мострите от последните векове показват сериозни проблеми. Да разгледаме няколко примера. Те разкриват, че на радиовъглеродното датиране не може да се разчита като надеждно свидетелство за каквото и да е:

Хоросан от замъка Оксфорд в Англия е бил определен чрез радиовъглерод на възраст 7370 години, но самият замък е построен само преди 785 години (E. A. von Fange, “Time Upside Down,” цитирано в Creation Research Society Quarterly, November 1974, p. 18).

Прясно заклани тюлени са били определени на възраст 1300 години. Това означава, че трябва да умрели преди повече от хиляда години. Други тюлени, които са били мъртви от не повече от 30 години, са били определени на 4600 години (*W. Dort, “Mummified Seals of Southern Victoria Land,” in Antarctic Journal of the U. S., June 1971, p. 210).

Клони са били отсечени от живи, растящи дървета. Макар да са били мъртви само от няколко дена, те са били датирани като съществували преди 10,000 години (*B. Huber, “Recording Gaseous Exchange Under Field Conditions,” in Physiology of Forest Trees, ed. By K. V. Thimann, 1958).

Черупките на различни живи мекотели (напр. охлюви) са били датирани и са били определени като “умрели” преди 2300 години (*M. Keith and *G. Anderson, “Radiocarbon Dating: Fictitious Resuls with Mollusk Shells,” in Science, 141, 1963, p. 634).

(15) СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЪГЛЕРОД – Поради резките промени по време на онази огромна катастрофа, Потопа, има причина да вярваме, че по онова време е станала рязка промяна в съдържанието на въглерод-14 в атмосферата. В допълнение, точно тогава са били погребани масивни количества въглерод. Огромните световни гори са станали на вкаменелости или въглища, и милиони животни са станали на вкаменелости или нефт.

Изчисления относно съдържанието на въглерод в света направено от *Райнърс показва, че цялото количество въглерод в света днес е по-малко от 1/500 част от общото количество, което е погребано във вкаменелости на животни и растения в утаечните скални слоеве! (Виж *W. A. Reiners, Carbon and the Biosphere, p. 369). Огромно количество въглерод е било погребано по времето на Потопа. Ако същото количество въглерод-14, което сега съществува, е било разпределено в биосферата преди Потопа като живи растения и животни, нивото на активност на С-14 би било 500 пъти по-високо от количеството сега.

Само това би се равнявало на девет периода на полуразпад на С-14, или 51,000 години по времевата скала на радиовъглерода. Този фактор сам по себе си е достатъчен за да унищожи полезността на радиовъглеродното датиране.

(16) РАЗСТРОЙВАНЕ НА ЧАСОВНИКА – В своята книга Еволюция или израждане (Evolution or Degeneration, 1972, pp. 80-81) Х. Р. Зиглър споменава, че *Уилърд Либи, откривателят на радиодатирането, открива сериозно несъответствие в определен момент в историята, което показва, че възприетото от него натрупване на земен радиовъглерод не е правилно. Но тъй като е убеден, че земята на милиони години, той все пак продължава със своите идеи за датите. Зиглър предполага, че относително младо Сътворение (плюс, можем да добавим, катастрофалните последствия от Потопа) би обяснило несъответствието. Имайте предвид, че преди Потопа над атмосферата е имало огромна водна покривка, която би защитавала Земята от натрупване на радиовъглерод.

Преди около 1600 пр. Хр. радиодатирането става напълно ненадеждно. Нещо е станало по това време, което е разстроило часовника. Учените креационисти осъзнават, че проблемът е Потопът от Битие и необичайните условия съществували в продължение на векове след Потопа.

ДАННИТЕ ОТ С-14 СОЧАТ КЪМ ПОТОПА – По време на Потопа са измрели огромен брой растения и животни, както е записано в Битие 6-9. Трябва да очакваме, че разиовъглеродното датиране ще произведе голям брой образци, които са умрели по едно и също време. Поради грешки в датирането не бихме очаквали тези възрасти от С-14 да съвпадат с времето на Потопа, но все пак трябва да очакваме да сочат към време, когато е имало рязко увеличение в броя на смъртните случаи.

През 1970 Р. Уайтло от Вирджинския политехнически институт прави пълно проучване на научно-изследователската литература върху радиовъглеродното датиране и внимателно събира 25,000 дати от изследвания до този момент. Мострите са от хора, животни и растения намерени над и под морското ниво. След това Уайтло прилага определени принципи за да избегне проблема с несъответствията между производството и разпада на радиовъглерод. След това той нарежда резултатите от своето проучване в диаграма.

Диаграмата показва постепенно нарастване на смъртността след 5000 пр. Хр. Смъртността достига максимум в точка преди около 4000 години (2000 пр. Хр.). Грешките в радиовъглеродното датиране са причината за обхвата от 2000 години на най-високата точка на смъртност – макар че Потопът се е случил за много по-малко време. (Библейската хронология показва, че Потопът в Битие се е случил около 2348 пр. Хр.) Но основните факти са следните:

Около това време е имало огромна загуба на живот. Робърт Уайтло открива, че 15,000 дати от С-14 определят времето на смъртта около 2500 пр. Хр. (Виж R. Whitelaw, “Time, Life and History in the Light of 15,000 Radiocarbon Dates,” in Creation Research Society Quarterly, 7 (1970):56.)

СМЪРТНОСТ СПОРЕД РАДИОВЪГЛЕРОДНИТЕ ДАТИ – Тази графика изобразява 25,000 възрасти по въглерод-14, коригирани от Уайтло. Графиката достига връхна точка в раздел В, когато по време на Потопа е имало голямо унищожение. Раздел А представлява постепенното увеличаване на видимата възраст на останките с бавното увеличаване на живите същества отново след Потопа. Уайтло достига до дата за Сътворението 7000 години преди настоящето като сравнява образуването и разпадането на радиовъглерод, което е основано върху предположението, че не е имало промяна във водната обвивка или в количеството наличен въглерод преди Потопа. Корекциите за промени в тези два фактора лесно могат да снижат времето на Сътворението до 6000 години преди настоящето.

МАСОВ СПЕКТРОМЕТЪР – Това е техника, за която вероятно няма да чуете много. Проблемът за еволюционистите е, че тя постоянно дава възрасти, които са твърде ниски. Но ако резултатите от нея бъдат приети, ВСИЧКИ вкаменелости, ВСИЧКИ въглища, ВСЕКИ петрол и ВСИЧКИ кости от древни хора биха били на възраст по-ниска от 5000 години!

Техниката на масовия спектрометър е доста нова и оборудването е доста скъпо. За съжаление, когато се работи с радиовъглерод, резултатите все пак ще бъдат изкривени (възрастите ще бъдат твърде големи), защото атмосферата в древни времена е съдържала различни количества въглерод-14 от сега. (Масовият спектрометър бива разглеждан отново в глава 13, Древният човек.)

УРОЦИТЕ ОТ ДЖАРМО – Джармо е древно селище, което е било населявано в продължение на не повече от 500 години. Открито е в североизточен Ирак. Там биват извършени единадесет различни теста с С-14, и са получени дати с обхват от 6000 години! Основен научен принцип е, че един правилен метод ще дава един и същи резултат когато бъде повторен; ако не може да направи това, той не е научен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – Както с другите методи на неисторическо датиране, откриваме, че радиовъглеродното датиране също е много неточно.

“Проблемите с метода за радиовъглеродно датиране безспорно са дълбоки и сериозни . . . Следователно не трябва да е изненада, че половината от резултатите биват отхвърляни. Със сигурност е чудно, че останалата половина все пак биват приемани.”—*R. E. Lee, “Radiocarbon, Ages in Error,” in Anthropological Journal of Canada, March 3, 1981, p. 9.

4 – ДАТИРАНЕ ПО АМИНОКИСЕЛИНИ

10 – РАЗПАДАНЕ НА АМИНОКИСЕЛИНИ – През 1955 *Филип Ейбълсън докладва за нов метод за датиране, и незабавно множество изследователи започват да изследват неговите възможности.

Аминокиселините са тухлите, от които са изградени белтъците. При смъртта на живото създание аминокиселините в него започват да се разпадат с различна скорост.

Основна трудност в прилагането на този метод за датиране е, че от двадесетте аминокиселини някои се разпадат много по-бързо от други. Учените могат само да се опитват да изчислят датата, когато животното е умряло, по степента на разлагане от времето на смъртта. Постепенно остават по-стабилните съставки, докато другите се разлагат по различни начини.

Заедно с това съществува проблемът, че различните организми имат различни съотношения на аминокиселини. Всеки вид растение или животно има свои уникални съотношения на аминокиселини. Поради това, да се опитваме да анализираме тяхното разпадане за да установим преди колко време са умрели е рискована работа. Тъй като има големи разлики във времето на разпадане за различните видове растения и животни, изследователите, които са работили с този метод за датиране, са написали няколко доклада заявяващи, че датирането с аминокиселини на основата на сравнително разпадане може да даде само много широк обхват от възрасти на вкаменелостите. С други думи, то не е полезен метод за датиране.

НИКАКВИ ДРЕВНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – Едно значително откритие, което учените са направили, когато прилагат метода за датиране с аминокиселини (едновременно разпадане на аминокиселини и рацемизация на аминокиселини) в реални условия, е, че следи от аминокиселини все още съществуват навсякъде в слоевете с вкаменелости! Това означава, че никои от вкаменелостите не са много древни!

Макар че не можем да датираме точно с аминокиселинни методи, все пак знаем, че когато в мострите все още съществуват аминокиселини, те не са много стари! Ще обсъдим това повече по-нататък в друга глава (Вкаменелости и слоеве).

11 – ДАТИРАНЕ ПО РАЦЕМИЗАЦИЯ – Това е друг метод за датиране основан върху останки от аминокиселини от умрели същества. Той също се нарича рацемизация. Водач в изследванията по двата метода с аминокиселини е институтът Карнеги във Вашингтон.

От двадесетте аминокиселини всички освен една (глицин) може да се образува в две форми: L (ляво-ориентирана) и D (дясно-ориентирана). Химическите структури на L и D са идентични една с друга. Разликата само в тяхната форма. Представете си две ръкавици: лява и дясна. И двете са направени от едни и същи материали, но са огледално противоположни. L и D аминокиселините са идентични във всяко отношение; освен че при L-формата някои молекули са прикрепени към лявата страна, а при D-формата са от дясната страна. (В две по-късни глави, Първобитната среда и ДНК ще разгледаме отново L и D аминокиселините.)

САМО L – В животинските тъкани винаги се срещат само L (лявоориентирани) аминокиселини. D (дясноориентирани) аминокиселини никога не се срещат в живи животни.

Когато човек създава аминокиселини в лаборатория, той винаги ще получи равен брой L и D. Само много сложни методи могат да ги разделят така, че експериментаторът да получи само L аминокиселини. Няма начин за синтетично производство само на L аминокиселини. Това е чудесно доказателство, че живите същества не могат да се образуват по случайност. Още за това ще говорим в глава 8, ДНК и белтъци.

ТЪРСЕНЕ НА РАЦЕМИЧНА СМЕС – Това ни връща към рацемизацията като метод за датиране: При смъртта L аминокиселините започват да се превръщат в D. Промяната в останките от животни е напълно случайна, като L се променят в D, и D се променят в L. Постепенно с течение на времето резултатът е “рацемична смес.” Аминокиселините стават “рацемични” когато съдържат еднакви количества от L и D.

Учените много повече предпочитат рацемично датиране пред датиране с разпадане на аминокиселини. Анализирането на рацемична структура може да се прави много по-бързо и с по-евтино оборудване от метода с разпадане на аминокиселини. В допълнение, с изключение на глицина, началната точка винаги ще бъде 100 процента съдържание на L аминокиселини.

Но има сериозни проблеми в опитите да се използва рацемичната активност за датиране на древни материали:

ДЕСЕТ РАЦЕМИЧНИ ПРОБЛЕМА – Много различни фактори могат да засегнат точността на методите за рацемично датиране; и както при проблемите свързани с радиоактивно и радиовъглеродно датиране, за всяка отделна мостра никой не може да знае кои фактори са действали и до каква степен. Защо? Защото човек трябва да присъства и да изследва мострата от самото начало, когато часовникът е започнал преди хиляди години при нейната смърт, и нейните L аминокиселини са започнали своето пътуване по пътя на рацемизацията.

Степента на протичане на рацемизацията зависи от поне десет различни фактора:

(1) Каква е била околната концентрация на вода? (2) Каква е била околната степен на киселинност или алкалност в различните времена? (3) Какви са били промените в температурата на мострата след смъртта й? (4) До каква степен е имало контакт с глинени повърхности в миналото? (Глината има силни абсорбиращи качества.) (5) Възможно ли е в някакъв момент в миналото мострата да е влизала в контакт с алдехиди – особено свързани с метални йони? (6) Какви буферни вещества са били в контакт с мострата? (7) До каква степен в миналото мострата от аминокиселини е била “затворена” (изолирана от околните замърсявания)? (8) Ако е била затворена, какво е било разположението на тестваните аминокиселини по отношение на външната мембрана или черупката на мострата? (9) Колко голямо е било животното, от което е взета мострата? Дали в миналото е имало промени в големината? (10) Имало ли наличие на бактерии в някакво по-ранно време? Тъй като бактериите могат да произвеждат една от аминокиселините (D-аланин), тестовите резултати могат да бъдат повлияни от този фактор.

ФАКТОР НА ЗАМЪРСЯВАНЕ – Меките материали биват замърсявани най-лесно. Използвайки този метод, аминокиселините в много твърди материали, например кости, обикновено произвеждат дати до 20,000 години. Но аминокиселините в по-лесно замърсяеми материали, като морски миди, показват по-дълги периоди от време, до около 150,000 години.

ПРОМЕНИ В ТЕМПЕРАТУРАТА – Само един градус промяна в температурата при 23° С – само един градус – ще произведе почти 16 процентно увеличение в скоростта на протичане на рацемизацията. Така че всяка температурна промяна значително ще засегне рацемичния часовник в сместа от аминокиселини.

Много интересно, единственият случай, когато рацемичното датиране се съгласява с теоретизираните дълги епохи от радиоактивното датиране е когато рацемизацията бива извършвана в лаборатория с много високи температури! Така, както трябва да се очаква, мострите събрани от природата показват възрасти, които са далеч по-ниски от приемливите за еволюционистките предположения.

ПРОБЛЕМЪТ С ОХЛАЖДАНЕТО – Друг проблем се съдържа във факта, че охлаждането забавя рацемизацията и показва привидно повече време от смъртта. След Потопа във въздуха е бил изхвърлен толкова много прах, че Земята се е охладила и ледниците са се разширили от полюсите и са останали в продължение на доста време. От тогава климатът постепенно се затопля. Така, ако едно животно е умряло през 500 от Хр. и ако е било свободно от различни замърсяващи фактори, то може да даде възраст 1,500 години. Но животно умряло през 2200 пр. Хр., веднага след Потопа, може да даде възраст 150,000 години.

Самите изследователи на рацемизацията признават, че техните могат в най-добрия случай да бъдат приблизителни. Фактът е (както те много добре знаят), че няма една скорост на рацемизация, която да е надеждно постоянна.

ВЛАГАТА: ДВОЕН ПРОБЛЕМ – *Уемилър и *Хеър напомнят, че рацемизацията може да протича само при хидролиза на белтъка. С други думи, трябва да има влага през цялото време, през което аминокиселините се рацемизират. Но тази влага идваща отвън и преминаваща през образеца ще носи със себе си и всякакви замърсявания. Обратно, аминокиселинните мостри от изчезнали динозаври от катранените находища в южна Калифорния показват, че динозаврите са умрели едва вчера! Това е защото катранът е изолирал мострите от вода. Но учените не могат да имат начин да знаят температурата и другите фактори на водата и въздуха, които преди време са влизали в контакт с мострата.

pH ФАКТОР – Ако водата овлажняваща аминокиселините е имала по-висок pH (ако е била по-алкална), тогава рацемизацията ще протече само за част от своето нормално време, създавайки впечатление за голяма възраст на мострата. Но кой може да знае pH на замърсяващата вода в различните времена в миналото?

ПРОБЕН ТЕСТ – Един пример за проблемите с рацемичното датиране е датирането на една единствена черупка на Mercenaria от късния плеистоцен, което произвежда многообразие от възрасти от 30,000 до 2 милиона години за различните аминокиселини! Могат да бъдат цитирани и други примери (виж раздела за радиодатиране на нашия уебсайт).

ДРУГ ПРОБЛЕМ С РАДИОДАТИРАНЕТО – Правени са опити да се потвърди датирането по рацемизация чрез радиовъглеродно датиране, но те също са се провалили.

Поради много малките възрасти, които показва, рацемичното датиране хвърля поредната сянка върху надеждността на големите възрасти показвани от различните методи за радиоактивно датиране.

5 – ДРУГИ МЕТОДИ ЗА ДАТИРАНЕ

12 – АСТРОНОМИЧЕСКО ДАТИРАНЕ – Скоростта на светлината също се използва като “метод за датиране.” Времето необходимо за светлината да стигне до нас от далечните звезди и галактики обикновено се дава в милиони светлинни години. Ако такива времеви периоди са точни, тогава човек би трябвало да очаква, че тези светлинни източници (звездите, от които пристига светлината) са на милиони години.

Но до голяма степен тези дълги времеви периоди за датиране на светлината от звездите са основани върху теорията за червеното преместване и върху теорията на Айнщайн за естеството на пространството; а и двете теории са сериозно оспорвани.

(1) Теория за червеното преместване. Няколко от много сериозните слабости на теорията за червеното преместване, която изисква бързо движещи се звезди, огромни разстояния и разширяваща се вселена, бяха разгледани в глава 2, Големият взрив и еволюцията на звездите.

По-разумните обяснения на спектралното червено преместване, които по-добре съответстват на астрономическите факти, биха премахнали теорията за разширявщата се вселена и биха приближили звездите до нас.

(2) Теорията на Айнщайн. Алберт Айнщайн теоретизира, че единствената константа е скоростта на светлината (299,274 километра в секунда) и че всичко друго е относително спрямо нея. Теоретичните следствия от тази теория са направо изумителни (хора, които стават почти неограничено дълги, ако пътуват по-бързо, време, което спира, и т.н.).

Но има много учени, които не вярват, че Айнщайн е прав. Те вярват в Евклидова вселена, която съдържа нормално време, енергия и материя. Тогава скоростта на светлината не би била константа.

Едно важно следствие от Евклидовата гледна точка би било, че времето необходимо за светлината да пътува от дадена звезда до Земята би било много по-малко. Това е от голямо значение.

13 – ПАЛЕОМАГНЕТИЧНО ДАТИРАНЕ – Тъй като палеомагнетичното датиране е много нова област и е толкова сложно свързано с разширяването на морското дъно и тектониката на плочите, които внезапно навлязоха в геологичния свят от 60-те години насам, то заслужава специално разглеждане и много повече място от тази глава. През последните 25 години палеомагнетичното датиране стана значим метод в опитите за датиране на дълги епохи в историята на Земята. Има сериозни недостатъци в палеомагнетичното датиране, един от които е, че то разчита много на К/А (калиево-аргоново) датиране. (Поради липса на място данните в глава 20, Палеомагнетизъм, са почти напълно премахнати от тази книга; посетете нашия уеб-сайт.)

14 – ВАРВЕНО ДАТИРАНЕ – Има един особен вид утаечни глини, които са известни като варвени отлагания. Тези глини са наслоени отлагания, като всеки слой като цяло е много тънък. Цветът на слоевете се редува между светъл и тъмен. Еволюционистите произволно тълкуват всяка варва като съответстваща точно – не повече, нито по-малко – на една година! На тази основа те броят “варвите” и се опитват да съставят “варвена хронология.”

В действителност всеки кратък порой в едно езеро ще образува варвен слой, който представлява отлагане на дребни частици. *Торнбъри, значим автор на книги по геология, разглежда проблемите в тази теория (*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology, p. 404).

Във варвените слоеве са намерени погребани малки камъчета, растения, насекоми и мъртви животни. Как е възможно мъртва риба да остане на дъното на езерото в продължение на двеста години без да се разложи, докато бавно натрупващите се отлагания постепенно я покриват и я фосилизират? Това не става в съвременните езера, и не би могло да стане и в древността.

15 – ДАТИРАНЕ ПО ГОДИШНИ КРЪГОВЕ НА ДЪРВЕТАТА – Гигантските секвои (Sequoia gigantea) от планините Сиера Невада в Калифорния, заедно с осилестите борове в Аризона и Калифорния, са най-старите живи същества на Земята.

Нищо освен човекът и неговите триони не може да убие възрастна секвоя. Но няма секвоя, която да е на повече от 4,000 години. Тяхната възраст стига назад до времето на Потопа, и не по-далеч.

Осилестите борове от Белите планини в Калифорния и съседна Аризона изглеждат доста по-стари. Но изследванията на ботаника Уолтър Ламъртс разкриват, че нормално осилестият бор престава да расте през сухото лято, и когато пролетта и есента са дъждовни (което е често явление), произвежда два кръга на година. Така гигантските секвои (Sequoia gigantea), а не осилестият бор, са със сигурност най-старите живи същества.

За още информация върху това, виж глава 4, Възрастта на Земята.

16 – ДАТИРАНЕ ПО ПОГРЕБАНИ ДЪРВЕТА В СЛОЕВЕТЕ – В утаечните слоеве се намират погребани дървета. Някои са разположени хоризонтално, други диагонално, а много са вертикално. Тази тема ще бъде разглеждана в повече подробности в две по-късни глави (Вкаменелости и слоеве и Последствията от Потопа). Тъй като тези вертикални дървета понякога се намират едно над друго, еволюционистите приемат, че това е поредният начин за доказване на дълги епохи. Забележителни примери могат да се намерят в Аметистовата планина и хребета Спесимен в северозападната част на националния парк Йелоустоун. Там могат да се намерят петнадесет до осемнадесет последователни нива от погребани дървета. Това може да е следствие от местни наводнения в продължение на много векове (макар че такива наводнения днес никога не се случват в тези планини). Потопът от Битие, световен потоп, който е потопил под водата всичко, много по-лесно може да обясни тези нива от погребани дървета. С нарастването на нивото на водата той последователно е полагал дървета, растения и животни, покривал ги е с отлагания и е повтарял това отново и отново. Мъртвото дърво би изгнило; то не би останало вертикално в продължение да дълги епохи, докато слоевете го покриват!

17 – ДАТИРАНЕ ПО ТОРФА – Торфените мъхове са от групата бледозелени мъхове от рода Sphagnum. Те растат в блатата и са основен източник на торф. Торфът е съставен от отлагания от разложена растителна материя намираща се в онова, което преди време е било блата. Тя се намира в тресавища и други области с недобро отводняване. Останките от тези мъхове се продават като тор под названието “торфен тор” или “сфагнум.” Торфът се използва не само като тор за растенията, но и като гориво.

Учените са измислили теорията, че торфът се образува със скорост около половин сантиметър на век, или около 30 сантиметра за 6000 години. Така еволюционистите използват торфените находища за да подкрепят теорията, че за образуването на тези находища са били необходими дълги епохи. Но данните от изследванията опровергават теоретизирания еднакъв темп на образуване на торфа. Ето няколко примера:

“Преди повече от век събирачите на торф казват, че скоростта на образуване на торфа е около 6.35 cm на година. Скоро голям брой неудобни за учените открития започват да подкрепят опита на събирачите на торф:

Слонски кости намерени в Америка под няколко сантиметра или дори десетки сантиметри торф все пак биват датирани на много хиляди години. На някои места в Шотландия старите римски пътища са покрити с торф с дълбочина 2.5 m, но никой не твърди сериозно, че такова дело на човешки същества може да е на възраст 48,000 години.

Други находки включват исторически метални предмети намерени на голяма дълбочина в торфа. В Абвил, Франция, лодка натоварена с римски тухли е намерена в най-долния слой на торфа. В долината на Сома брезови трупи са намерени покрити с торфа преди да са имали време да изгният.”—Erich A. von Fange, “Time Upside Down,” in Creation Research Society Quarterly, June 1974, p. 17.

18 – ДАТИРАНЕ ПО РИФОВЕ – По време на своето петгодишно пътуване с Бигъл (1831-1836) *Чарлс Дарвин научава за първи път относно кораловите рифове. Моряците и изследователите са били добре запознати с тях, но никой не е знаел как са се появили. *Дарвин развива теорията, че кораловите рифове постепенно са се издигали с напълването на океаните в продължение на милиони години; по-късно, през 1842, пише книга за това.

Коралът, който образува рифовете, живее само на няколко десетки метри под морското ниво; но останки от корали могат да се намерят дълбоко в океана. Следователно в някакъв момент в миналото нивото на океаните трябва да се е повишило. Според униформистката теория на *Дарвин, океаните са повишавали нивото си с бавен, постоянен темп в продължение на милиони години.

Това, което се е случило в действителност, е било бързо изпълване на океаните по време на Потопа, с падането на дъждовете, и веднага след това с образуването на планините. Повдигането на континентите напълва океанските падини с още повече вода. (Виж глава 14, Последствията от Потопа, за повече информация.)

19 – ТЕРМОЛУМИНЕСЦЕНТНО ДАТИРАНЕ – Един малко известен метод за датиране е термолуминесцентното датиране, но то също не успява да задоволи очакванията. Относно керамиката от културата Бан Чанг в югоизточна Азия ни се казва следното:

“Оцветената керамика на Бан Чанг, смятана на основата на термолуминесцентно датиране да е на повече от 6000 години, сега е определена чрез радиовъглеродно датиране на не по-стара от първото хилядолетие от Хр.”—цитирано в News Notes, Creation Research Society Quarterly, June 1977, p. 70.

20 – ОБРАЗУВАНЕ НА СТАЛАКТИТИ – В почти всяка страна има варовикови пещери. Водата, която тече през варовика, разтваря част от минерала. Докато се събира за да капне от процепите в тавана на пещерата, част от водата се изпарява и отлага известно количество минерал. Резултатът е варовикова капка. С удължаването й тя става сталактит. Когато водата капе на пода, там се изгражда друго образувание, наречено сталагмит.

Сталактитите са дългите конусовидни образувания, които висят от таваните на пещерите. Те често биват цитирани като доказателство за голямата възраст на Земята. Но това не е вярно. Има данни, че сталактитите могат да се образуват много бързо. Д-р Кен Хам разказва за пещера в Куинсланд, Австралия, би трябвало да има особено бавен растеж на сталактитите, тъй като е относително суха пещера с малко влага. Известно е, че през 90-те години на 19 век хората са унищожили сталактитите в тази пещера с пушки, за развлечение. До 1980 сталактитите вече са били пораснали с около 15 cm.

Един тунел на метрото в Лондон, неизползван от 1945, когато е бил скривалище по време на бомбардировки, е бил отворен отново след 33 години, през 1978. В своята книга, In the Minds of Men (стр. 336), Йън Тейлър показва снимка на 60-сантиметрови сталактити, които са се развили за това кратко време.

Могат да бъдат дадени над десет други примери за дълги сталактити пораснали за едно десетилетие или по-малко. Но горните примери са достатъчни. Нито сталактитите, нито сталагмитите са доказателство, че Земята е на милиони години, и стандартната научна мярка прилагана за тях (2.5 сантиметра за хиляда години“ е напълно неточна.

ОБОБЩЕНИЕ – В тази глава научихме, че различните методи използвани за датиране на материали, за които се предполага, че са на повече от няколко хиляди години, са забележително ненадеждни. Трябва да помним този факт.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Черноглавото коприварче тежи само 20 грама, но лети два пъти в годината по 3800 километра без да спре в продължение на 4 дни и нощи. Тези малки птички прекарват лятото в Аляска, и след това през есента един ден те всички знаят, че трябва да полетят на изток. Кацайки в източна Канада или северна Нова Англия, те ядат колкото е възможно повече и остават за известно време. След това, внезапно, където и да се намират – макар и да са пръснати и разделени едни от други – те отново политат. Във въздуха бързо се разпръсват като се издигат все по-високо в атмосферата. Макар че искат да отидат в Южна Америка, те започват като се насочват към Африка. Изкачвайки се на 6000 метра в небето. Как е възможно всяка птичка да запазва телесната си температура на такава височина? Има много малко кислород за дишане, и е толкова трудно да се лети, когато малките крилца се движат в разредена атмосфера. Но то лети, без да има никакъв пътеводител освен безкрайният океан долу и слънцето, звездите и често облачното небе горе. В една определена точка птичката среща вятър, който не духа на по-ниски височини. Той духа към Южна Америка. Птичката веднага завива и тръгва в тази посока. Тя няма карти и никой никога не я учил в каква посока да поеме. Е, ще кажете, може преди да е пътувала по същия път. Не, тя може да е на по-малко от година и да се е излюпила само преди няколко месеца в Аляска. И нейните родители никога не са й казвали какво да прави. Сега самичка, отделена от всички други птички, тя продължава да лети. Не може да спре за да почива, да яде или да пие. Не смее да кацне върху водата, защото ще се удави. На следващата пролет отново ще полети обратно към Аляска.

Могат да се цитират много други примери. Един такъв пример е бронзовият корморан в Нова Зеландия, който изоставя малките си и отлита. През март, когато са достатъчно силни за да летят, те тръгват на път, следвайки същия път: първо 1250 мили над открито море до Северна Австралия; след това до Папуа, Нова Гвинея; след това изтощителното разстояние до Бисмарковия архипелаг – миграция от 4000 мили от Нова Зеландия, където са се излюпили преди не много време.



ГЛАВА 6 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
НЕТОЧНИ МЕТОДИ ЗА ДАТИРАНЕ

  1. Кой е най-старият вид дървета в света?

  2. Защо еволюционистите се страхуват да кажат на обществеността, че техните теории и техники за датиране не се съгласяват с научните факти?

  3. Има пет фактора, които правят неточни резултатите от датирането с уран или торий. Избройте три от тях.

  4. Избройте три от четирите причини защо един глобален Потоп би разстроил часовниците използвани от радиодатирането.

  5. Защо еволюционистите са толкова загрижени да направят изводите от радиодатирането да се съгласяват с теоретични възрасти от 19 век, прилагани към утаечни слоеве?

  6. Избройте пет от тринадесетте допускания за радиовъглеродното датиране, които смятате за най-погрешни – и най-вероятно е да произведат погрешни резултати от тестове с въглерод-14.

  7. Как можем да знаем дали дадена техника на датиране е точна, ако няма начин да проверим конкретна дата?

  8. Защо да смятаме, че е възможно даден метод за радиодатиране да е точен, когато всичките му резултати са силно различни един от друг, и от всеки друг метод за датиране – дори върху една и съща тествана мостра?

  9. Може ли да е научен един метод, ако не може да се потвърди с други данни или доказан с алтернативни тестове?

  10. Обобщете пет от най-значимите сред седемнадесетте основни проблема в радиовъглеродното датиране.

  11. В началото на тази глава са изброени дванадесет метода за откриване на възрастта на древни материали. Напишете кратък доклад върху всеки от тях и кажете защо не могат да определят точно възрастта.

  12. Избройте три от причините за неточността на датирането с рацемични аминокиселини.

  13. Защо еволюционната варвена теория не е вярна?

  14. Като се имат предвид фактите в тази глава, кой от дванадесетте метода за датиране разгледани в тази глава може да се използва надеждно?

  15. Може ли да се каже, че най-точни са древните записи за пълни слънчеви затъмнения?





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов