Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 7

ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА

Защо неорганичните вещества на Земята не могат да произведат живот

Тази глава е основана върху стр. 233-263 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 52 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

1 – ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА

КАКВО КАЗВА ТЕОРИЯТА – Според еволюционната теория животът е започнал по следния начин:

(1) Съществувала е правилната атмосфера – и тя е била напълно различна от сегашната.

(2) Сушата, водата или океанът, където се е зародил животът, са съдържали точно правилното съчетание от химически вещества – различно от сегашното.

(3) Използвайки неизвестен източник на точно правилното количество енергия, са се формирали аминокиселини в достатъчни количества, за да

(4) могат да се съчетаят в множества белтъци и нуклеотиди (сложни химически съединения).

(5) След това те са се преобразували в различни органи вътре в един основен организъм.

(6) Извършили са доста внимателно мислене (както и при всички други точки, далеч отвъд умствените способности дори на най-добри съвременни учени) и са развили генетичен код, който обхваща хиляди различни фактори.

(7) Точно в този момент са били готови да започнат да се възпроизвеждат. Разбира се, тази последна точка разкрива, че всички предишни шест точки е трябвало да се случат в рамките на живота на само една бактерия. Тъй като микробите и бактериите не живеят много дълго, тази първа бактерия е трябвало да мисли и действа много бързо.

Чарлс Дарвин има доста бълнувания с своите писма и в своята книга, Произход на видовете. Ето едно от неговите мечтания, изразено в писмо до близък приятел:

“Но ако (О! Какво голямо “ако”!) можем да си представим едно малко топло езеро с всякакви амониеви и фосфорни соли, светлина, топлина, електричество и т.н., можем да си представим да се образува белтъчно вещество готово да премине през още по-сложни промени.”—*Charles Darwin, in *Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin (1887 ed.), p. 202 (коментарът в скобите е също негов).

ИЗВЕСТНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ НА ДАРВИН ОТНОСНО "ЕЗЕРЦЕТО" – Това е страница от писмото на *Чарлс Дарвин, в което той размишлява за възможния произход на живите създания. Това размишление е най-подробното изявление, което той прави относно произхода; защото в неговата книга Произход на видовете той никъде не обсъжда, нито дори засяга произхода на видовете.

Авторът на тази книга няма печатно копие на последната част от ръкописната бележка по-долу. Празните редове вляво представляват части от ръкописа, които са трудни за разчитане. Правописът и пунктуацията биват поправени, когато по-късно (1897) *Франсис Дарвин отпечатва редактирана версия на трудовете на своя баща. (*Дарвин умира през 1882.)

*Дарвин също е бил напълно озадачен как би могъл да се зароди дори един от растителните или животинските видове, още по-малко милионите видове, които имаме днес. Но той написва книга, която според заглавието обяснява проблема. Един ревностен еволюционист говори относно този проблем:

“Тъй като основополагащият труд на Дарвин се нарича Произход на видовете, човек може основателно да предположи, че неговата теория е обяснила тази централна страна на еволюцията, или поне е направила опит да я обясни, дори да не е разрешила по-големите проблеми, които разглеждахме дотук. Странно, това не е така. Както отбеляза веднъж професор Ърнст Мейр от Харвард, доайен в изследванията на видовете, ‘книгата наречена Произход на видовете всъщност не е по тази тема,’ докато неговият колега професор Симпсън признава: ‘Дарвин не успява да реши проблема зададен от заглавието на неговата книга.’

Може да сте изненадани да чуете, че произходът на видовете остава днес също такава загадка, въпреки усилията на хиляди биолози. Темата е била главен център на вниманието и е белязана с множество противоречия.”—*Gordon R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 140.

Един от най-великите учени от последните 200 години каза следното относно вероятността животът да се е самозародил от вода и тиня:

“Математиката и динамиката не могат да ни помогнат, когато гледаме Земята годна за живот, но безжизнена, и когато се опитваме да си представим началото на живота на нея. То определено не е станало чрез някакво химическо действие, нито чрез електричество, нито чрез кристалообразуващо групиране на молекули под влиянието на някаква сила или чрез някакво случайно благоприятно явление в атмосферата. Трябва да замълчим, когато сме изправени пред тайната и чудото на сътворението на живите същества.”—Lord Kelvin, цитиран в Battle for Creation, p. 232.

НАЧАЛОТО НА НАШИЯ СВЯТ – Еволюционните теоретици ни казват, че преди много време нашата планета се е откъснала от някакво сближаване или сблъсък на звезди. В началото тя била много гореща разтопена скална маса. Постепенно с била охладила след много милиони години.

ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА – (*#1/20 The Primitive Environment*) Накрая дошло време животът да се появи чрез спонтанно самозараждане от (в зависимост от това кой теоретик говори) топла мокра пръст, морски бряг, гореща и суха пръст, морска вода, пустинен пясък, езеро, отровни химикали или изпарения, наелектризирана кална локва, вулканичен конус или нещо друго. Образувала се е някаква атмосфера, и от време на време земята е била удряна от светкавици.

Учените са се опитвали да анализират какви трябва да са били условията, за да може да се случи спонтанното самозараждане на живота от неживот. Те наричат това “първобитна среда.”

Какви са били условията в този първи миг, когато предполагаемо животът се е самосъздал чрез произволна случайност от кална локва или плискаща се морска вода? Еволюционистите са ги открили. Техните изводи не само са удивителни; в тази глава ще научим, че те дори още повече опровергават еволюцията!

Теоретиците ни казват, че първата жива форма се е развила от нищо преди около 4.6 милиона години. Но *Стивън Джей Гулд от Харвард, един от водещите еволюционни мислители през втората половина на двадесети век, твърди, че би имало твърде малко време за да се случи такова много малко вероятно явление:

“Имаме твърде малко време между появата на подходящи условия за живота на повърхността на Земята и произхода на живота. . . . Животът очевидно се е появил веднага след като Земята се е охладила достатъчно, за да го поддържа.”—*S. J. Gould, “An Early Start,” in Natural History, February 1978.

В броя на New Scientist от 19 ноември 1981 *Фред Хойл пише, че има 2000 сложни ензими, които са необходими за един жив организъм – но нито един от тях не би могъл да се образува на Земята чрез случайни процеси дори за 20 милиарда години!

2 – ЗАБЛУДАТА ЗА ЗАРАЖДАНЕТО НА ЖИВОТ ОТ НЕЖИВА МАТЕРИЯ

СПОНТАННО САМОЗАРАЖДАНЕ – (*2/9 Spontaneous Generation*) Зараждането на живот от нежива материя е заблудата от Мрачните векове за “спонтанното самозараждане,” заблуда, която не е била напълно премахната до преди около век. Съвременните еволюционисти вярват и учат спонтанно самозараждане, което те наричат сега биопоеза, за да не могат техните ученици да осъзнаят, че те все още преподават спонтанно самозараждане. (По-рано през двадесети век това е било наричано абиогенеза.)

Обратното на това е биогенеза, научното название на важната биологична истина потвърдена от Луи Пастьор и други, че животът може да се зароди единствено от живот.

“Биогенезата е понятие в биологията, което произлиза от две гръцки думи, които означават живот и раждане. Според теорията за биогенезата, живите същества произлизат само от живи същества. Те не могат да произлязат спонтанно от нежива материя. До сравнително съвсем скоро учените са вярвали, че определени миниатюрни форми на живот като бактериите се зараждат спонтанно от неживи вещества.”—*”Biogenesis,” World Book Encyclopedia, p. B-242 (1972 edition).

В спонтанното самозараждане са вярвали много учени преди внимателните експерименти на Спаланцани (1780) и Пастьор (1860), които напълно опровергават тази глупава идея. Хората са смятали, че плодовите мушици се зараждат спонтанно от плодовете, гъските от черупки на морски ракообразни, мишките от мръсни дрехи, а пчелите от мъртви телета. Дори Коперник, Галилей, Бейкън, *Хегел и *Шилинг са вярвали в това, но това не означава, че е вярно. Това, че велики хора са вярвали в една заблуда, не прави заблудата да бъде истина.

Еволюцията учи спонтанно самозараждане. Помислете за миг върху това. Ние се връщаме към Мрачните векове!

“Демонстрацията на Пастьор очевидно завинаги погреба теорията за спонтанното самозараждане. Всичко това остави в учените едно усещане за неудобство. В края на краищата, как се е зародил животът, ако не е чрез божествено сътворение или чрез спонтанно самозараждане? . . .

Те [съвременните учени] отново се връщат към спонтанното самозараждане, но този път има разлика. Възгледът за спонтанното самозараждане от преди Пастьор е за нещо, което става сега и бързо. Съвременният възглед е, че то е станало преди много време и много бавно.”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science (1984), pp. 638-639.

Обратно на това, истинската наука учи биогенеза, което като цяло означава, че животът може да дойде само от живот, и конкретно, че видовете могат да произлязат само от живи родители от същия вид. Encyclopedia Britannica ни казва следното относно *Рудолф Вирхов:

“Неговият афоризъм, ‘omnis cellula e cellula’ [всяка клетка възниква от съществуваща клетка] се нарежда заедно с афоризма на Пастьор, ‘omne vivum e vivo’ [всяко живо същество възниква от съществуващо живо същество] като едно от най-революционните обобщения в биологията.”—*Encyclopedia Britannica, 1973 Edition, Vol. 23, p. 35.

“ ‘Спонтанното самозараждане е химера [илюзия].’—Луи Пастьор, френски химик и микробиолог.”—*Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations (1988), p. 193.

НЕОБХОДИМ Е НЕЗАБАВЕН УСПЕХ – За да може животът да възникне от нежива материя, трябва да има незабавен успех. Всички части трябва незабавно да бъдат там, и всички трябва незабавно да действат със същностно съвършенство.

В следващата глава (глава 8) ще научим, че за да може животът да се появи, ДНК и белтъците трябва да се свържат лесно в дълга, изключително сложна кодирана последователност. В допълнение, в рамките на няколко мига трябва да се случат хиляди други сложни химически съединения. Колко дълго бихте живели без биещо сърце? Без кръв? И така нататък, едно след друго. Ситуацията не е различна и за най-простите форми на живот. Всичко трябва да си дойде на мястото, внезапно, незабавно. По устройство, подредба, координация, кодиране, химически състав, хранителна, отделителна, дихателна, кръвоносна и всички други системи – всичко трябва да бъде съвършено, от самото начало!

Образуването на аминокиселини, белтъци, ДНК ензими и всичко останало необходимо за образуване на първото живо създание е трябвало да стане за съвсем кратко време! Всичко е трябвало да стане за далеч по-малко от едно поколение, или дори за по-малко от половин час. Трябвало е да стане за един единствен миг! Иначе в следващия миг организмът ще е мъртъв. Милиони функции ще е трябвало да се съчетаят в един миг.

НЕОБХОДИМО Е НЕЗАБАВНО ВЪЗПРОИЗВОДСТВО – Биолозите са дълбоко загрижени как е могла да се зароди първата жива клетка; но *Монталенти отива една стъпка по-нататък и казва, че “онова, което действително има значение за да започне животът, е способността за възпроизводство” (*G. Montaleni, Studies in the Philosophy of Biology, 1974, p. 13). Каква полза има от една амеба, ако тя няма цялото необходимо кодиране на ДНК и способността да се размножава чрез делене, или способността да се възпроизвежда – и партньор за възпроизводство – за да произведе потомство?

3 – ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЛАБОРАТОРИИ – Сложните химически съединения се приготвят в добре оборудвани лаборатории, в които работят интелигентни, висококвалифицирани работници. Те не работят с пясъка в задния двор, а с количества специализирани химикали, които им биват доставяни.

Всичко, което еволюционистите могат да предложат за първоначалната първобитна среда за производство на първите аминокиселини, белтъци и т.н., е пръст или морска вода. Но когато учените искат да синтезират аминокиселини, те отиват в добре оборудвана лаборатория с инструменти, измерителни прибори, уреди, химикали и машини, които струват стотици хиляди долари. Те използват високи температури, специални разтвори, волтови дъги и стъклени епруветки. Те не отиват на морския бряг и не започват да плискат във водата с надеждата да произведат тези аминокиселини.

Тъй като са интелигентни и висококвалифицирани, те знаят, че трябва да правят това в лаборатории за милиони долари, пълни със скъпо оборудване и големи количества пречистени химикали. Но според еволюционната теория морската вода сама по себе си е успяла да свърши всичко това.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЗАКОНЪТ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МАСИТЕ – Еволюционистите осъзнават, че ако някаква форма на живот внезапно се е появила от нищо, това трябва да е било в древното море. Като цяло се смята, че трябва да е имало вода.

Но Законът за взаимодействие на масите незабавно ще неутрализира процедурата и ще съсипе резултатите. Това е защото химическите реакции винаги протичат в посока от най-високата към най-ниската концентрация (ако приемем, че въобще е налице точното количество енергия необходимо за протичане на реакцията).

“Следователно е трудно да се види как би могла да протече полимеризацията [свързването на по-малки молекули за формиране на по-големи] в течната среда на първобитния океан, тъй като присъствието на вода подпомага деполимеризацията [разпадане на големите молекули на по-малки], а не полимеризацията.”—*Richard E. Dickerson, “Chemical Evolution and the Origin of Life,” Scientific American, September 1978, p. 75.

Казват ни, че аминокиселините чудодейно са се образували от морската вода. Но морската вода необходима за образуване на аминокиселините, ще им попречи да се съединят в белтъци, липиди, нуклеинови киселини и полизахариди! Дори ако е възможно да се образува някакъв белтък, законът за взаимодействие на масите незабавно ще започне да действа върху него. Белтъкът ще се хидролизира с изобилната вода наоколо и ще се върне към първоначалните аминокиселини! Те от своя страна ще се разпаднат на отделни вещества – и това ще бъде краят.

“Спонтанното разпадане е много по-вероятно, и затова протича много по-бързо от спонтанния синтез. . . . [Този факт] е най-упоритият проблем, пред който сме изправени.”—*George Wald, “The Origin of Life,” Scientific American, August 1954, pp. 49-50.

Законът за взаимодействие на масите би съставлявал пречка за образуването на белтъци, както и за последващото образуване на други животоподдържащи съединения като липиди, нуклеинови киселини и полизахариди. Дори да е възможно някое от тях да се образува във водата, то няма да живее достатъчно дълго за да направи каквото и да било.

Този закон важи за химически реакции, които са обратими – и следователно за всички органични съединения. Такива реакции нормално протичат от първоначалните вещества към произвежданите съединения. Но тези реакции обикновено могат лесно и бързо да обърнат посоката си (*”Review of R. Shubert-Soldern’s Book, Mechanism and Vitalism,” in Discovery, May 1962, p. 44).

Не само няколко, а стотици хиляди аминокиселини е трябвало чудодейно да се произведат от обикновена морска вода лишена от всякакъв живот. Но аминокиселините ще се разделят и разпаднат незабавно и няма да просъществуват достатъчно дълго, за да осъзнаят как да се съберат в сложните схеми на ДНК и белтъците. Проблемът тук е, че веднага след като протече химическата реакция, която произвежда аминокиселините, излишната вода трябва незабавно да се премахне.

“Реакциите на дехидратиране [кондензация] са термодинамично невъзможни в присъствието на излишна вода.”—*J. Keosian, The Origin of Life, p. 74.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КОНЦЕНТРАЦИИ – (*#3/4 The Primitive Ocean*) В морската вода никога не откриваме концентрациите на химикали нужни за синтез на аминокиселини. Всички елементи са там, но не и в правилните концентрации. Повечето от това, което е в морската вода, е просто вода! (*H. F. Blum, Time’s Arrow and Evolution (1968), p. 158).

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И УТАЙКИ – Дори ако има начин водата да се оттегли, ензимните инхибитори ще неутрализират резултатите. Проблемът тук е, че ще бъде необходимо силно концентрирано съчетание от химикализирана “първобитна вода” за да се произведат материалите на живота – но самите тези химикали ще забавят и бързо ще унищожат образуваните химически съединения и ензими (David and Kenneth Rodabaugh, Creation Research Society Quarterly, December 1990, p. 107).

Дори ако могат да оцелеят през другите проблеми, много органични продукти образувани в океана ще бъдат отделени и деактивирани като утайки. Например, мастните киселини ще се съединят с магнезий или калций; аргининът (аминокиселина), хлорофилът и порфирините ще бъдат абсорбирани от глините.

Много от химикалите ще реагират с други химикали за да образуват биологично безполезни съединения. Захарите и аминокиселините, например, са химически несъвместими когато бъдат поставени заедно.

Химическите съединения в живите създания са направени да бъдат вътре в тях, не вън от тях. Навън тези съединения бързо биват унищожени, ако преди това не се унищожат едни други.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КОНДЕНЗАЦИЯ НА ТЕЧНОСТИ – В допълнение към проблемите със синтеза, има също проблеми с кондензацията. Мазнините, захарите и нуклеиновите киселини могат да дойдат от белтъци само чрез много внимателно отделяне на течност, освен други също толкова сложни дейности извършвани от лабораторните специалисти. Без отделяне на вода белтъците не могат да се образуват във водата.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ВОДА – И така, повечето химикали необходими за живота не могат да се образуват във водна среда като морската вода. Всъщност лабораторните специалисти провеждат своите реакции с дуги течности, а не с вода! Те не използват морска вода, нито дори обикновена вода, когато произвеждат мъртви аминокиселини. (Това, което те синтезират, винаги е мъртво; то не съдържа живот в себе си.)

“Под повърхността на водата не може да има достатъчно енергия за да активира по-нататъшни химически реакции; във всеки случай водата възпира растежа на по-сложните молекули.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 65.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И ЕНЕРГИЯ – Също, съществува проблемът за източника на енергия. Учените знаят, че за да протекат химическите преобразувания, трябва да има някаква форма на енергия. Те обикновено смятат, че трябва да е било светкавица, тъй като по онова време е нямало контакти в стената, в които да се включат електрически кабели. Но онова, което бъде ударено от светкавица, не оживява, а умира!

“[Арениус] твърди, че ако удари истинска светкавица, а не относително слабите [електрически] разряди използвани от Милър [за произвеждане на първите синтетични аминокиселини], не е възможно да оцелее никакво органично вещество.”—*Report in Science News, December 1, 1973, p. 340.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И КИСЛОРОД – (*#4/20 Fighting it Out Over Early Environment*) Друг проблем е атмосферата. Сред биолозите е добре известен фактът, че органичните химикали се разпадат, ако са в среда съдържаща кислород.

“Преди всичко видяхме, че днешната атмосфера със своя озонов екран и високо окисляващи свойства не е подходяща среда за експерименти с вещества в газообразно състояние.”—*A. L. Oparm, Life: Its Nature, Origin and Development, p. 118.

Живите растения и животни имат само определени съотношения на всичките 92 елемента в своите тела. Тези елементи са подредени в специални химически съединения. Химиците ги наричат редуцирани. Когато химикалите намиращи се в живите същества бъдат оставени на въздуха, те се разпадат, или както казват учените, те се окисляват. (Подобен процес протича когато оставите желязо в кофа с вода; то ръждясва.)

В присъствието на кислород тези химикали напускат напускат редуцираното (или съединеното) състояние и се разпадат отново до отделни съставки.

“Синтезът на съединения с биологично значение става единствено в редуцирани условия [тоест без свободен кислород в атмосферата].”—*Stanely L. Miller and Leslie E. Orgel (1974), p. 33.

“С кислород във въздуха първата аминокиселина никога не би могла да започне. Без кислород тя би била унщожена от космическата радиация.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 65.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И НАЛИЧНОСТИ – Просто не би имало достатъчно налични други химикали за да се извършат необходимите реакции.

Тъй като повечето биохимикали съдържат азот, биохимикът Гиш открива, че никога не е имало достатъчно концентрация на азот във въздуха и във водата за да могат аминокиселините да се образуват сами. Такова самообразуване не се получава естествено дори при достатъчно богати концентрации.

Подобни изследвания са извършени от *Бернал върху наличността на фосфор. Не би имало достатъчно наличен фосфор за многото необходими химични съединения. Фосфорът е необходим за ДНК и за други високоенергийни съединения. Но концентрациите на фосфор са твърде ниски.

Дори по-лоши новини: *Карл Сейгън открива, че не е възможно аденозин трифосфат (високоенергиен фосфат) да се образува в условията преди появата на живота.

ХИМИЧЕСКИ СЪЕДИНЕНИЯ И НАСИТЕНИ СМЕСИ – Необходима е изключително богата смес смес от химикали за предполагаемото образуване на първата жива молекула; би трябвало в света днес да има места, където могат да се намерят такива наситени смеси, но те не съществуват.

“Ако някога е имало първобитна супа, тогава трябва да очакваме да намерим някъде на тази планета или масивни утаечни депозити съдържащи огромни количества от различните азотни органични съединения, аминокиселини, пурини, пиримидини и дуги, или в много метаморфни утайки трябва да намерим огромни количества азотни коксове. . . . Всъщност такива материали не са намерени никъде по земята. С други думи, има доста негативни данни, че на тази планета никога е нямало първобитна супа, която да е оцеляла за по-дълго от един кратък миг.”—*J. Brooks and *G. Shaw, Origins and Development of Living Systems (1973), p. 360.

4 – БЕЛТЪЦИ И ДРУГИ ВЕЩЕСТВА

СИНТЕЗ НА БЕЛТЪЦИ – Белтъците са основна съставка на всички форми на живот. Те са съставени от аминокиселини. Има 20 жизненоважни аминокиселини, и никоя от тях не може да произведе другите 19. Как са се появили? Как са успели да се самосъздадат? Първо, нека да разгледаме най-простата от тях: Глицин. *Хъл осъзнава, че поради проблеми с недостатък на химикали и реакции, дори глицинът не би могъл да се образува по случайност. Концентрацията на материали за неговото образуване е само 10-27 от необходимата. Ако се образува една молекула глицин, тя ще трябва да премине през 1029 други молекули в океана преди да намери друга глицинова молекула, за да се свърже с нея! Това би било равностойно да намериш един човек в тълпа, която е 100,000,000,000,000,000,000 пъти по-голяма от броя на всички хора на Земята!

А какво да кажем за другите деветнадесет аминокиселини? Като проверява относно другите, *Хъл открива, че за другите 19 аминокиселини е дори по-малко възможно да се образуват. Концентрацията за глюкоза, например, е 10-134 от необходимата. Това е изключително ниска вероятност! (*D. Hull, “Thermodynamics and Kinetics of Spontaneous Generation,” in Nature, 186, 1960, pp. 693-694).

БЕЛТЪЦИ И ХИДРОЛИЗА – Дори ако по случайност се образува белтък от химикали в океана, водата в първобитните океани би го хидролизирала (разтворила и разложила). Химикалите, които са се съединили за да образуват белтъка, не забавно ще се съединят отново с други химикали в океанската вода и ще унищожат белтъка!

Един изследователски екип в университета Барлян в Израел казва, че този проблем ще направи успешното образуване на само една молекула белтък напълно невъзможно от математическа гледна точка. Вероятността би била 1 на 10157. Те стигат до заключението, че на тази Земята никога не са се образували белтъци по случайност.

БЕЛТЪЦИ И СПОНТАННО РАЗПАДАНЕ – Еволюционистите разчитат на вярването, че някак си някъде по някакъв начин малко парче неорганична материя е образувало няколко аминокиселини. Но дори ако такова невъзможно събитие е могло да се случи, аминокиселините бързо биха се разпаднали!

“В голямото мнозинство от процесите, които разглеждаме, точката на равновесие лежи далеч в посока към разпадането. Това означава, че спонтанното разпадане [процесът на автоматично самоунищожение] е далеч по-вероятен, и следователно протича много по-бързо от спонтанния синтез [процеса на случайно съединяване]. . . Ситуацията, с която трябва да се съобразяваме, е тази на търпеливата Пенелопа, която очаква Одисей, но много по-зле: всяка нощ тя разплита изтъканото от предишния ден, освен че в този случай една нощ може лесно да развали постигнатото за една година или дори век.”—*G. Wald, “The Origin of Life,” in The Physics and Chemistry of Life (1955), p. 17.

В света на биохимията автоматичното разпадане е винаги по-лесно от случайното съединяване веднъж на хиляда живота. По отношение на това масивно препятствие пред първоначалното образуване на живота, *Уолд казва, че то е “най-упоритият проблем пред нас” (ibid.).

СИНТЕЗ НА МАСТНИ КИСЕЛИНИ – Учените не са способни дори да теоретизират как е възможно да са се появили мастните киселини.

“Понастоящем не съществува никакъв задоволителен синтез на мастни киселини. Прилагането на електрически разряди върху метан и вода дава доста добри количества от оцетни и пропионни киселини, но само малки количества от по-висшите мастни киселини. Нещо повече, малките количества от висши мастни киселини са силно разклонени.”—*S. Miller, and *L. Orgel, The Origins of Life on Earth (1974), p. 98.

ДРУГИ СИНТЕЗИ – В един жив организъм има много повече от просто химически съединения, белтъци и мастни киселини. Има също ензими, които учените в лабораториите не знаят как да произведат. Но в едно нормално животно има хиляди сложни, много различни един от друг ензими!

Има също огромни проблеми с ДНК и въобще с кодирането. Някой учен някога синтезирал ли е поне един код на животно? Не, той не би имал никаква представа как да изпълни успешно тази задача. Ударението тук е върху “успешно.” Ако вкара нов код, това само би повредило организма. Учените сега могат леко да настройват съществуващи кодове (генетично инженерство); но те не могат да измислят напълно нови кодове. Списъкът с необходими неща за започването на живота става все по-дълъг.

КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА САМИЯ ЖИВОТ? – Но какво да кажем за самия живот? Една минута след като животното умре, то все още съдържа всичките си химикали, белтъци, мастни киселини, ензими, кодове и всичко останало. Учените не могат да произведат живот; защо тогва очакват скалите и морската вода да имат тази способност?

5 – ПЪРВОБИТНАТА АТМОСФЕРА

АТМОСФЕРА БЕЗ КИСЛОРОД – Възможно ли е някога на планетата Земя да е съществувала некислородна атмосфера? Определено изглежда невъзможно, и все пак еволюционните теоретици са решили, че първобитната среда е трябвало да има “редуцираща атмосфера,” тоест без никакъв кислород. Сега, теоретиците всъщност не искат такова състояние, но знаят, че би било напълно невъзможно химическите съединения необходими за живота да бъдат произведени на открит въздух. Ако има кислород, не биха могли да се образуват аминокиселините и другите съединения. Затова в своето отчаяние те решават, че в някакво по-ранно време в историята на Земята е нямало кислород! И след това някак си го е имало!

“По това време ‘свободното’ производство на органична материя чрез ултравиолетова светлина е било на практика изключено и предимството дадено на алтернативни механизми за използване на енергията. Това е било сериозна еволюционна криза. Според мен е забележително, че въобще някакви организми са оцелели.”—*Carl Sagan, The Origins, p. 253.

Но има специална причина те да предпочитат да избягват редуцираща атмосфера: Никъде в природата няма данни, че нашата планета някога е имала некислородна атмосфера! И няма теория, която може да обясни как е възможно по-рано да е имало редуцираща атмосфера, която по-късно да се е преобразувала в окисляваща! Както признава самият *Юри, некислородната атмосфера е само допускане – полет на въображението – в опит да се нагласи теорията (*Harold Urey, “On the Early Chemical History of the Earth and the Origin of Life,” in Proceedings of the National Academy of Science, 38, 1952, p. 352).

*Стенли Милър е един от пионерите в лабораторния синтез на неживи аминокиселини в затворени съдове с некислородна (редуцираща) атмосфера. (След това беше възхлавяна от вестниците, че бил “създал живот.”) По-късно Милър каза, че теорията, че Земята преди време нямала кислород, е само “измислица” (*Stanley L. Miller, “Production of Some Organic Compounds under Possible Primitive Conditions,” in Journal of the American Chemical Society, 7, 1955, p. 2351).

“Редуциращата атмосфера” би могла да съдържа въглероден окис, метан, водород, амоняк и азот. Окисляващата атмосфера, като тази, която имаме сега, би съдържала въглероден двуокис, вода, азот и кислород.

(1) На нашата планета никога не е съществувала редуцираща (некислородна) атмосфера; но без нея не могат да се образуват биологичните съединения. (2) Ако е съществувала редуцираща атмосфера и биологичните съединения са можели да се образуват (и някак в тях да бъде инжектиран живот), те незабавно биха умрели поради липса на кислород)!

Ето някои от доводите против съществуването на редуцираща атмосфера:

(1) Окислено желязо. Древните скали съдържат частично или напълно окислен желязо (железен окис). Това доказва, че тогава атмосферата е съдържала кислород.

(2) Вода означава кислород. Редуциращата атмосфера не може да съдържа кислород. Но във водата и в атмосферата има огромни количества кислород. Според *Бринкман този факт сам по себе си опровергава произхода на живота чрез еволюция (*R. T. Brinkman, “Dissociation of Water Vapor and Evolution of Oxygen in the Terrestrial Atmosphere,” Journal of Geophysical Research, 74, 1969, p. 5366). Смеят ли еволюционистите да ни кажат, че в древността на нашата планета не е имало вода?

(3) Няма живот без него. Колко дълго биха живели животните без кислород за дишане? Колко дълго биха живели растенията без въглероден двуокис? Без него не биха могли да произвеждат хлорофил. Когато растенията поемат въглероден двуокис, те отдават кислород. Но в една редуцираща атмосфера няма нито кислород, нито въглероден двуокис! Следователно не е възможно някакви растения да съществуват и да служат за храна.

(4) Смъртоносни перокиси. В допълнение, чрез фотолиза на водата редуциращата атмосфера ще образува перокиси, които са смъртоносни за живите същества (*Abelson, “Some Aspects of Paleobiochemistry,” in Annals of the New York Academy of Science, 69, 1957, p. 275).

(5) Никакъв озонов слой. Ако в атмосферата няма никакъв кислород, няма да има и озон. Без озонов слой ултравиолетовото лъчение ще унищожи всеки образувал се живот.

(6) Ултравиолетово лъчение. Иронично, то може да нанася повече поражение в атмосфера без кислород. Точно както кислородът в атмосферата би унищожил съдиненията необходими за живота, ултравиолетовото лъчение идващо през небе незащитено от озон би било смъртоносно!

Наскорошни изследвания на озоновия слой разкриват, че без него повечето живи организми на нашата планета биха умрели за около час, а много ще умрат за една-две секунди!

(7) Нито с него, нито без него. Еволюционистите са в трудно положение, от което не могат да излязат. Спонтанното самозараждане не би могло да се случи с кислород, нито без него!

ФОРМУЛА ЗА ПЪРВОБИТНАТА АТМОСФЕРА – Нашата сегашна атмосфера (въздухът, който дишаме) е съставена от въглероден двуокис (СО2), азот (N2), кислород (О2) и вода (Н2О).

Общо постулираната първобитна атмосфера е трябвало да бъде съставена от почти напълно различни химикали: метан (СН4), въглероден окис (СО), въглероден двуокис (СО2), амоняк (NH3), азот (N2), водород (Н2) и вода (Н2О).

ВНЕЗАПНА ПРОМЯНА В АТМОСФЕРАТА – Както можете да си представите, всичките тези лоши новини – и особено проблемът с атмосферата – доведоха идеята за еволюционния произход до нещо като криза.

Така непримиримите еволюционисти измислиха странната теория, че в самия миг, когато животът е възникнал на Земята, просто се е случило така, че атмосферата по целия свят внезапно се е променила! Тя рязко се е променила от редуцираща в окисляваща!

Но тази възможност се срути, когато едно изследване на *Чикагския университет откри, че не е възможно растенията внезапно да са произвели всичкия този кислород – и че е нямало откъде другаде да дойде този кислород! Ако всички растения, които съществуват СЕГА на Земята, бяха образувани още в първия ден на нашата планета, би им отнело поне 5000 години за да произведат кислорода, който сега имаме!

Но растенията не са съществували по онова време, и каквито и растения да е имало, биха умрели скоро, тъй като самите те се нуждаят от кислород за своето клетъчно дишане.

За да избегне проблема за разпадане поради действие на масите на аминокиселините образувани в морската вода, някой друг предложи идеята, че аминокиселините са се образували в сухи глини и скали. Но в такава среда или кислородът, или ултравиолетовото излъчване незабавно биха унищожили тези аминокиселини.

НЕОБИКНОВЕНИ СЪЕДИНЕНИЯ – Хората започнаха да си блъскат главите, опитвайки се да измислят начин тези аминокиселини да се образуват сами по себе си в първобитната среда.

*Сидни Фокс предположи, че аминокиселините са възникнали по ръбовете на вулканите, *Мелвин Калвин реши, че работата е била свършена от дицианимид (съединение, което не се среща естествено в природата), а *Шрам обяви, че е било фосфорен петоокис в затворена среда на етер! Друг изследовател измисли дори още по-смъртоносно решение – водороден цианид – като среда, в която са се образували всички аминокиселини.

Но отново се случи трагедия: Беше открито, че горещината от вулкана би съсипала аминокиселините веднага след като бъдат образувани. Фосфорният петоокис е създадено наскоро съединение, което не е възможно да е съществувало в първобитната атмосфера на Земята. Водородният цианид има нужда от атмосфера от амоняк, която според геологичните данни никога не е съществувала в нашата атмосфера. Дицианимидът няма как да работи, тъй като първоначалната смес, в която първите аминокиселини е трябвало да се образуват, е трябвало да бъде по-алкална.

И така продължават, предположение след предположение; в непрестанно търсене на магическата смес и на приказната среда, необходими за образуване на живота от нищо.

“Всеки път когато пиша статия върху произхода на живота, решавам, че никога вече няма да пиша друга статия, тъй като има твърде много спекулации и твърде малко факти.”—*Francis Crick, Life Itself (1981), p. 153. [*Крик получи Нобелова награда за откриване на устройството на ДНК.]

6 – ЛАБОРАТОРНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ

ЕКСПЕРИМЕНТ НА МИЛЪР - *Стенли Милър е този, който през 1953 произведе аминокиселини от химикали. Бихме искали да научим как го е постигнал, защото ТОВА е начинът, по който така наречената “първобитна среда” е трябвало да го постигне по най-обикновена случайност:

Лабораторното оборудване, което той използва за да постигне това, се състои от две свързани лабораторни колби поставени една над друга. Долната колба бива нагрята и съдържа кипяща вода. Горната колба съдържа смес от газове включваща амоняк, метан, водород и водни пари. (Горната колба съдържа предполагаемата “първобитна атмосфера,” тъй като е известно, че ако има наличие на кислород, експериментът би се провалил.)

Първо, той загрява до кипене газообразна смес от вода, метан, амоняк и водород в горната колба докато пропуска през тях лека електрическа искра. (Тя е предназначена на бъде равностойна на гигантска светкавица в първобитната среда, която може да удари на съответното място веднъж на много години, незабавно унищожавайки всичко, до което се докосне.) Долната колба с вода се поддържа в състояние на кипене, за да поддържа сместа в горната колба в състояние на движение и циркулация. (“Първобитният океан” трябва да е бил много горещ!) На дъното на стъкленото оборудване има преграда за улавяне на всякакви разтворими органични продукти, за да не бъдат разрушени след образуването си от искрата. (Химиците знаят, че Законът за действието на масите почти незабавно би унищожил образуваните аминокиселини, ако няма преграда, която да ги задържи много бързо. “Първобитният океан” е трябвало да има подобни колби с прегради.)

След една седмица течността в преградите е била анализирана по химически път, и е било открито, че има микроскопични следи от няколко L и D (ляво и дясноориентирани) съдържащи азот съединения – те ги наричат “аминокиселини” – образувани по време на процеса. (Разбира се, ако химическото действие формира и L, и D аминокиселини – както винаги е било извън живите клетки – би било невъзможно образуваните аминокиселини да бъдат използвани за създаване на живот.)

ЛАБОРАТОРНОТО ОБОРУДВАНЕ НА МИЛЪР – Ето как *Стенли Милър симулира светкавица удряща мръсна вода. Няколкото неживи парченца от аминокиселини, които той е произвел, съдържат еднакви количества L и D форми, така че са биологично безполезни.

Ето симулацията на “първобитната среда” според *Милър:

Вакуумна помпа, която постоянно прави газовете да циркулират; специална система от тръби, за да изолира външния свят; специални входове и изходи за дестилирана вода; електрически елемент, загряващ водата до 100° С; електрически контакти, които поддържат постоянна искра с много ниска сила на тока; и система от прегради, която незабавно отвежда азотните съединения преди да бъдат унищожени във врящата вода и газовете.

Къде в света можете да откриете такава “първобитна среда”?

Вестниците по целия свят обявяват новината: “Създаден е живот!” Но не е бил създаден никакъв живот, само няколко биохимически съединения. Помнете, че нито азотните съединения, нито аминокиселините са сами по себе си живи същества. Просто защото се намират в живите същества не означава, че са живи.

Като обобщение, експериментът на *Стенли Милър е един от ранните опити за “произход на живота.” Той използва редуцираща атмосфера (без кислород в нея). Значителна част от неговия експеримент е “студената преграда.” Това е стъклена колба на дъното на оборудването, която хваща продуктите от едноседмичната активност на вода, химикали и електрически искри. Предназначението на преградата е да поддържа реакцията в правилната посока. Ако я нямаше, простите аминокиселини биха били унищожавани по-бързо отколкото се образуват!

“ ‘Това е първобитната атмосфера,’ каза Стенли Милър, професор по химия в Калифорнийския университет в Сан Диего, посочвайки към прозрачната смес от газове в колбата. ‘А това представлява първобитния океан,’ каза той, посочвайки към водата в дъното на своето оборудване.”—*Rick Gore,”Awesome Worlds Within a Cell, “National Geographic Society, September 1976, p. 390.

Какво казва този сложен лабораторен експеримент относно вероятността природата да е постигнала същото по случайност – без помощта на човека? В естествени условия това не би могло да стане без човешка помощ, нито дори с нея.

“Това, което ние искаме, е да синтезираме органични молекули без такава машина. Аз смятам, че това е най-упоритият проблем, пред който сме изправени – най-слабото звено в нашия аргумент понастоящем.”—*G. Wald, “The Origins of Life,” in the Physics and Chemistry of Life (1955), p. 9.

Опитите за “създаване на живот” в епруветка досега водят само до нещастни провали.

“През 1953 в Чикагския университет Стенли Милър и Харълд Юри смесват амоняк, водни пари, водород и метан за да симулират първобитната атмосфера на Земята, и след това прекарват през сместта подобни на светкавица електрически искри. . . .

За съжаление, както признава Марголис, ‘все още нямаме случай някоя клетка да е изпълзяла от епруветка,’ и хиляди подобни експерименти са произвели единствено лепкави органични каши, но никакъв видим живот. Десетилетия на постоянни провали за ‘създаване на живот’ чрез метода на ‘искра в супата’ (или провали да се намери такъв процес в природата) принуждават някои учени да търсят други подходи към голямата загадка. [След това авторът разглежда теории за панспермията – бактерии пристигнали от космоса.]”—*Richard Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 274.

НЕ САМО ЛЯВООРИЕНТИРАНИ АМИНОКИСЕЛИНИ – Всички видове белтъци в животните са лявоориентирани (L-аминокиселини). Никои никога не са дясноориентирани (D-аминокиселини). Но всички аминокиселини синтезирани в лабораториите се състоят от равни количества ляво- и дясно ориентирани аминокиселини (рацемична смес). Необходими са дни на постоянна работа в лабораторията за да се отделят поне няколко L-форми. Изследователите не могат да открият как да произведат единствено L-формата. Но никое растение или животно или човек не може да живее, ако съдържа дори само една D-форма в себе си. Това е сериозен проблем за еволюционистите. Ще говорим повече за това в следващата глава.

НЕСЪЩЕСТВЕНИТЕ АМИНОКИСЕЛИНИ – От стотици възможни съчетания има 20 съществени аминокиселини, но лабораторният синтез на аминокиселини произвежда само няколко от 20-те съществени аминокиселини – заедно с множество несъществени и дори безполезни.

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ НА ОПАРИН – Преди *Милър, *А. И. Опарин, руски химик, се опитва да произведе живи клетки от коацервати, които са като капки мазнина в чиния със супа. Той внимателно изолира супата и чинията от всякакъв кислород, и се надява, че ако имат достатъчно време, те ще се съединят и някак си в тях ще влезе живот! Но външната обвивка непрекъснато се разрушавала и в тях не влизал никакъв живот. *Опарин е бил разочарован. Днес никой уважаван химик не смята, че в теорията на Опарин има някаква стойност.

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ НА ФОКС – След експеримента на Милър, през 1960 *Сидни Фокс създава други условия, но той започва с вече образувани лявоориентирани аминокиселини. Той ги взема от мъртво животно! Той твърди, че неговият метод е точно както е било в първобитната среда. Това би трябвало да е добра новина за еволюционния свят; но когато научаваме за неговата усложнена процедура, можем да разберем защо много малко учени имат някаква вяра във възможността процедурата на Фокс да е била извършена по случайност в океана, близо до вулкан или в кална локва.

Ето как природата, въоръжена с време и случайност, била произвела тази първа мъртва аминокиселина:

“Типична панполимензация: Десет грама от L-глутаминна киселина (лявоориентирана аминокиселина) биват загряти до 175-180° С до разтопяване (около 30 минути), след което повечето от киселината бива превърната в лактум. Тогава се добавят 10 g DL-аспартична киселина и 5 g от сместа от шестнадесетте основни и неутрални (BN) аминокиселини. Разтворът бива поддържан при температура 170° ± 2° в атмосфера от азот за известен период от време. След няколко часа се отделят значителни газове и цветът на течността се променя на кехлибарен. Стъкловидната течност се разбърква усилено със 75 ml вода, която я превръща в жълтокафява зърнеста утайка. След като остане така един ден, твърдата утайка се отделя чрез филтрация. Резултатът бива промит с 50 ml етанол, и като вещество S бива диалитично промит в движещи се мултидиализатори в вода в продължение на 4 дни, като водата се сменя три пъти на ден. (Понятието диалитично промиване означава диалитична реакция на химическа суспенсия.) В някои от експериментите твърдият остатък бива напълно разтворен в разтвор на натриев бикарбонат и след това диализиран. Диализните торбички са направени от целулозни тръби с обем 50 ml. Недифузираната материя е нинхидрин-негативна преди четвъртия ден. Не-водното съдържание на диализната торбичка е предимно твърдо вещество А и разтворима част В получена като твърд материал чрез концентрация във вакуумен десикатор. Първоначалният алкохолен разтвор на S също бива диализиран в продължение на 4 дни и след това изсушен, за да даде допълнителна твърда маса С.”—*S. W. Fox and K. Harada, Journal of the American Chemical Society, 82(1960), p. 3745.

Ние бихме похвалили *Сидни Фокс и неговите сътрудници за тяхната забележителна интелигентност и превъзходно лабораторно оборудване, дни на изтощителна работа, а също и университетските учени, които са ги обучили да извършват такива експерименти. Но не можем да похвалим пясъка, чакъла или морската вода, които предполагаемо сами по себе си са извършили такива неща.

Фокс започва с количество от само лявоориентирани (без дясно ориентирани) аминокиселини, и прави така, че да няма никакъв кислород, захари и т.н., тъй като те ще провалят опита. След това предприема много продължителна работа, която изисква висока степен на интелигентност, внимателно планиране и множество настройки на pH, температура, време на реакция и т.н., като работи с екип от сътрудници, които му помагат да успее.

Фокс е твърде скромен относно своите способности когато казва, че случайни събития в морето или по склоновете на вулкан биха свършили същата работа. Но ТОЙ започва с чисти, лявоориентирани аминокиселини, които не съществуват никъде извън живите същества; той не започва с пясък, кал и вода.

След това Фокс поддържа загрети аминокиселините в продължение на 10 часа при температури 175-180° С. Твърде горещ начин за производство на аминокиселини!

Къде можете да намерите такива условия в природата? *Стенли Милър, който първи синтезира аминокиселини в лаборатория, по късно заявява, че не е възможно неговият експеримент да се получи по случайност извън съвременна лаборатория. Други учени се съгласяват с това.

“Такива експерименти не са нищо повече освен упражнения по органична химия.”—*P. Mora, “The Folly Of Probability,” in Origins of Prebiological Systems and Their Molecular Matrices, Ed. *S. W. Fox (1965), p. 41.

Три ключови съставки са (1) правилните химикали в точни количества, (2) непрекъснат източник на енергия (като непрекъсната искра) и (3) оборудване за бързо изсушаване. Веднага след като бъдат образувани, аминокиселините трябва да бъдат изсушени. (Живата тъкан никога не съдържа изсушени аминокиселини, нито произлиза от изсушени аминокиселини.) Фокс ни казва, че реакцията трябва да бъде “гореща и суха” (op. cit., p. 378).

“За да поддържаме реакцията според закона за действието на масите, трябва да има постоянен приток на енергия и на конкретна материя (молекули) и продължаващ процес на премахване на продуктите от реакцията.”—Op. cit., p. 43.

Има и четвърта ключова съставка: Независимо дали се извършва в природата или от изследователи във високотехнологична лаборатория, тези органични вещества винаги са резултат от внимателна организация с конкретни цели, извършена от интелигентност на високо ниво. Никой не хвърля химикалите в някоя паница в лабораторията и си тръгва, надявайки се, че това ще произведе аминокиселини само по себе си.

Живият организъм не е просто изсушена океанска супа. Той е високо интегриран, сложен и целенасочен. Той има живот, който никой човек не може да произведе. И това живо създание трябва да съдържа всички свои части от първия ден на своето съществуване. И трябва да има партньор и да е способно да произвежда потомство.

Дори *Дарвин не е могъл да намери решението.

“Дарвин всъщност никога не обсъжда произхода на видовете в своята книга, Произход на видовете”—*David Kitts, “Paleontology and Evolutionary Theory,” Evolution, Vol. 28, September 1974, p. 466.

7 – ЧУДОТО НА ЖИВОТА

Изтъкнати учени ни казват, че животът не би могъл нито да се зароди, нито да продължи без намесата на разум.

“Всяко живо същество притежава огромно количество ‘разум’ . . . Днес този ‘разум’ се нарича ‘информация,’ но то е същото. . . . Този ‘разум’ е необходимо условие за живота. Ако той отстъства, не можем да си представим никое живо същество. Откъде идва той? Това е проблем пред биолозите и философите, и засега науката изглежда неспособна да го реши.”—*Pierre-Paul Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 3.

Един носител на Нобелова награда пише следното:

“Честен човек, въоръжен с цялото налично днес познание, може само да заяви, че в известен смисъл засега произходът на живота изглежда почти като чудо.”—*Francis Crick, Life Itself, Its Origins and Nature (1981), p. 88 [съоткривател на молекулата на ДНК].

Дори *Сидни Фокс, изследователят, който премина през толкова научни упражнения за да произведе аминокиселини от аминокиселини, признава това:

“Настоящите физични закони . . . не са достатъчни за да обяснят произхода на живота. За него това отваря път за телеология, и дори по подразбиране за сътворение от разумно същество. . . . Ако той смята, че е доказал изчерпателно, че животът не може да е възникнал по случайност, остават само две разумни алтернативи. Първата е, че той въобще не е възникнал, и че всичко, което изследваме, е илюзия.”—*S. W. Fox, The Origins of Prebiological Systems and Their Molecular Matrices (1965), pp. 35-55.

Друг носител на Нобелова награда, и както другите, утвърден еволюционист, прави следната забележка:

Всички ние, които изследваме произхода на живота, откриваме, че колкото повече се вглеждаме в него, толкова повече осъзнаваме, че той е твърде сложен, за да е еволюирал където и да е. Ние всички приемаме като верую, че животът е еволюирал на тази планета от мъртва материя. Но неговата сложност е толкова голяма, че за нас е трудно да си представим, че наистина е еволюирал.”—*Harold C. Urey, Quoted in Christian Science Monitor, January 4, 1962, p. 4.

ВЪЛШЕБНАТА ФОРМУЛА – Формулата за еволюционния произход и развитието на живота е нещо такова:

НИЩО + ВРЕМЕ + СЛУЧАЙНОСТ = “ПРОСТА КЛЕТКА”

ЕДНА КЛЕТКА + ВРЕМЕ + СЛУЧАЙНОСТ = ЧОВЕК

Това съвременна наука ли е или детска приказка? Удивително е, че цялата съвременна биология, генетика и геология са основани върху такава митологична основа.

Един еволюционист обяснява с философска риторика как станало всичко:

“Случайност, която става в най-благоприятните условия, запазена, възпроизведена . . . и така превърната в ред, правило, неизбежност. Един напълно произволен процес по определение може да доведе до всичко; може дори да стигне до самоосъзнаване.”—*Bur, цитиран в *Jacques Monod, Chance and Necessity (1972), p. 98.

Това не е нито вярно, нито научно. Ако случайността можеше да произведе такива живи чудеса, каквито има около нас, тогава високоинтелигентни учени работещи в добре оборудвани лаборатории трябва да могат да произведат очи, уши и напълно нови видове за няколко месеца.

Големият мит на еволюцията е, че случайност плюс време може да произведе всичко; Истината е, че случайността, със или без време, не може да постигне почти нищо. И онези промени, които тя постигне, бързо биха били заличени от следващите една-две случайни действия – тоест, ако са конструктивни промени. Ако са промени към по-зле, те ще останат много по-дълго.

В цялата неорганична природа виждам случайността да произвежда разпадане и инертност; не я виждаме да строи къщи и да инсталира водопроводни тръби в тях.

“Всички повърхностни спекулации и дискусии, обясняващи начина на възникване на живота, публикувани през последните десет до петнадесет години, се оказват твърде опростенчески и имат много малка тежест. Всъщност проблемът изглежда толкова далеч от решението, колкото винаги е бил.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 68.

ЕВОЛЮЦИОННИЯТ ПРОИЗХОД НА ЖИВОТА НАКРАТКО – Произходът на живота по случайност е невъзможен. Само еволюционистите и авторите на детски приказки твърдят друго.

Следната еволюционна петстъпкова теоретична последователност от събития се състои единствено от теоретични догадки съчетани с допускания достойни за Алиса в страната на чудесата. Вижте сами:

“Еволюционният модел за произхода на живота на Земята:

Според еволюционния модел историята на живота на Земята е започнала преди около пет милиарда години и постепенно се е развила през последователност от пет етапа:

Етап 1. Еволюционистите си представят, че атмосферата на ранната Земя е била напълно различна от сегашната. Обратно на настоящата окисляваща атмосфера, която съдържа 21 процента свободен кислород (О2), 78 процента азот (N2) и 1 процент други газове, ранната Земя предполагаемо е била заобиколена от редуцираща атмосфера направена предимно от метан (СН4), амоняк (NH3), водород (Н2) и водни пари (Н2О).

Етап 2. Поради ултравиолетова светлина, електрически разряди и бомбардиране на молекули с високоенергийни частици в редуцираща атмосфера, етап 2 започва с формирането на малки органични молекули като захари, аминокиселини и нуклеотиди.

Етап 3. Ако предположим, че всичко това е станало преди милиарди години в редуцираща атмосфера, тогава бива измислен етап 3, през който съчетания от различни малки молекули от етап 2 довеждат до образуване на големи полимери като нишесте, белтъци и нуклеинови киселини.

Етап 4. Тези големи молекули предполагаемо са се свързали в желеподобни гранули наречена коацервати или микросфери. Предполагаемо тези коацервати са привлекли по-малки молекули така че предполагаемо са се образували нови структури, наречени протоклетки.

Етап 5. Еволюционистите вярват, че накрая поне една от тези гранули е погълнала правилните молекули, за да могат сложните молекули да се възпроизвеждат в нови единици, наречени живи клетки. Тези първи клетки са поглъщали молекули останали от предишни състояния, но в крайна сметка в молекулите по някакъв начин се появява фотосинтеза и в атмосферата започва да се отделя кислород. С увеличаването на процента на кислород в ранната атмосфера започват да се появяват повечето от повечето от известните днес форми на живот на Земята. Поради присъствието на кислород, тези ранни форми на живот са унищожили всички молекули от предишните етапи и вече не е възможна химическа еволюция.”—John N. Moore, “Teaching about Origin Questions: Origin of Life on Earth,” in Creation Research Society Quarterly, June 1985, page 21.

ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МАТЕМАТИКАТА – Известният британски математик и астроном *сър Фред Хойл работи заедно с *Чандра Викрамасингхе в анализ на произхода на живота и вероятността той да е започнал по случайност.

*Хойл е еволюционист, а *Викрамасингхе е будист. Те определят математически, че вероятността една единствена клетка да може да се зароди в първобитната среда, ако са дадени 4.6 милиарда години, в които това да стане, е едно на 1040000! Това е един случай от 1 с 40 хиляди нули след него! (*Fred Hoyle and Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, 1981, p. 28).

Всичко е трябвало да бъде на мястото едновременно. Трябва да е работело съвършено, и трябва незабавно да е започнало да се дели и възпроизвежда в нови клетки, и бързо да произвежда потомство. И разбира се, трябва да е било живо!

Живите същества са твърде величествени за да бъдат приписвани на милостта на времето и случайността. Нужен е специален план, специално мислене, специална сила за да бъдат направени живи същества.

А това ни води към следващата глава: невероятните чудеса на ДНК и невъзможността тя по случайност да е направила сама себе си от случайност, чакъл, кал и вода.

ТЪРСЕНЕ НА ЖИВОТ ВЪВ ВЪНШНОТО ПРОСТРАНСТВО – (*#5/2 Searching for Life Elsewhere*) Еволюционистите яростно се опитват да докажат своята теория. В продължение на 30 години, работейки чрез Националната агенция за науки, те убеждават правителството на САЩ да прахосва огромни суми пари в опити да постигнат своята цел. Те търсят форми на живот на други планети.

Първо, ще ви разкажем за проектите на стойност милиони долари. След това ще отправим следното предупреждение:

Биоастрономия” и “екзобиология” са науки изследващи живота в космоса. Това са единствените науки, за които няма нито данни, нито конкретна материя на изследване. Изследователите в тези науки се опитват да засекат сигнали от космоса, които биха предполагали разумен източник. Ето кратък списък на 15 от проектите финансирани от правителството на САЩ. Търсенето на живот не е винаги единствената цел на всеки от тези проекти:

Озма 1 – 1960 – $1 милион – Сондиране с радиотелескопа Грийн Банк на две близки звезди (Епсилон от Еридан и Тау от Кит) за сигнали показващи разумен живот. Резултат: Не са засечени никакви сигнали.

Аполо – 1969-1972 – $30 милиарда – Изследване на Луната с надежда да бъдат намерени данни за живот. Резултат: Не е намерен никакъв живот.

Пайъниър 10 – 1972 – Няма данни за разходите – Тази междузвездна сонда беше изпратена отвъд Слънчевата система с надежда, че ще бъде намерена от разумни същества и те ще се свържат с нас. В нея има плака с информация. Резултат: Не е намерен никакъв живот и не са засечени никакви сигнали.

Озма 11 – 1973 – Няма данни за разходите – 500 от най-близките звезди биват следени за разумни радиосигнали. Резултат: Не са засечени никакви сигнали.

Аресибо – 1974 – Няма данни за разходите – Построен е най-големият радиотелескоп в света с цел постоянно следене на близките звезди за сигнали. Резултат: Не са засечени никакви сигнали.

Национална радиоастрономическа обсерватория – 1974 – Няма данни за разходите – НРО проверява 10 близки звезди за разумни сигнали. Резултат: Не са засечени никакви сигнали.

Два космически кораба Вайкинг – 1977 – $1 милиард – Тези два кораба бяха изпратени с надежда да намерят данни за живот на планетата Марс. Резултат: Не е намерен никакъв живот.

Воиджър 1 и 2 – 1977 – Няма данни за разходите – Към външните планети са изпратени сонди, които носят подробни послания от Земята. Резултат: Не са засечени никакви сигнали или живот.

Пайъниър на Венера – 1977 – $230 милиона – Към планетата Венера са изпратени сонди за да измерят атмосферните условия и възможността за живот на нейната повърхност. Резултат: Не е засечен никакъв живот.

Големият лъч – 1980 – $78 милиарда – В Ню Мексико са построени 27 радиоантени. Те търсят сведения за органични молекули в междузвездния газ. Резултат: Не е засечен никакъв живот.

Маринър – 1980 – Няма данни за разходите – Тази сонда беше специално направена да изследва най-голямата луна на Сатурн за белези на живот. Резултат: Не е засечен никакъв живот.

Космическият телескоп Хъбъл – 1990 – $1.5 милиарда – Този новопостроен орбитален телескоп ще търси планети около други звезди. Резултат: Не са засечени никакъв живот или сигнали.

Сайклопс – 1990 – $20 милиарда – Огромен комплекс от радиотелескопи, всеки с диаметър 100 метра. Резултат: Още не е построен. “Такъв комплекс ще засича на разстояние 100 светлинни години радиолъчи като тези, които Земята изпуска случайно, а на хиляда светлинни години ще засича целенасочено отправен радиолъч от друга цивилизация.”—*Asimov’s New Guide to Science (1984), pp. 648-649.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО НА РОС – Хю Рос, астрофизик в Калтек, извършва някои проверки; и през 1989 достига до интересен извод. Върху правителството на САЩ и върху НАСА е бил упражнен огромен натиск да финансира на огромна цена полет на хора до Марс. Рос открива основната причина за това очевидно безсмислено прахосване на пари.

Както може би знаете, ветровете носят малки живи създания като микроби и паяци нависоко в атмосферата. Рос казва, че слънчевият вятър може да поеме частици от органични вещества от високите нива в атмосферата и да ги издухва надалеч от Слънцето в космоса. Рос заявява, че някои от частиците, прихванати в гравитационното поле на Марс, може и да са паднали на повърхността на Марс.

Той вярва, че еволюционистите добре осъзнават тази възможност, и искат да изпратят хора на Марс за да намерят тези частици. Главната цел на на мисията ще бъде да бъдат намерени мъртви форми на живот на повърхността на Марс, и така да използват това като “доказателство,” че преди време на Марс трябва да се е появил живот! Смята се, че това би било могъща подкрепа за каузата на еволюцията.

Така имаме още един пример за еволюционна заблуда, и е вероятно в следващите едно-две десетилетия да бъде направено такова “откритие.”



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Учените изчисляват, че всеки ден до Земята достигат около 400 милиона милиона конски сили слънчева енергия. Фотосинтезата е процесът, чрез който слънчевата светлина се преобразува във въглеводороди (основата на всички храни на нашата планета). Това става в хлоропластите. Всеки хлоропласт е във формата на лупа, нещо като почти плосък конус със заоблена горна страна. Слънчевата светлина влиза отгоре. Вътре в хлоропласта има малки цилиндри наречени ламели, които изглеждат като малките кръгли батерии използвани в електрическите устройства. Всеки цилиндър всъщност е група от няколко дискообразни тилакоиди. Тилакоидът е във формата на монета. Няколко тилакоида са натрупани един върху друг, и това прави един куп, наречен ламела. Малка тясна лента свързва всеки куп с другите купове. Те изглеждат като свързани една с друг батерии. Слънчевата светлина бива приемана от хлорофила в тези купове и след това бива складирана (!) като химическа енергия във формата на захарни молекули. Самият хлорофил е много сложен и никога не съществува извън растенията, точно както ДНК и десетки хиляди други молекули никога не съществуват извън растенията и животните. Ако не могат да се намерят вън от тях, как са влезли вътре? В много растения малките дискове с хлорофил се движат вътре в растителните клетки и се настройват за различните условия на топлина и светлина. Когато слънчевата светлина е твърде силна, малките дискове се обръщат настрана. В облачни дни те се разполагат успоредно на небето, за да приемат максимална светлина. Възможно ли е да имат мозък?



ГЛАВА 7 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА

  1. Избройте 3 причини защо водата не може сама да се превърне в животно.

  2. Обсъдете с класа си причините защо еволюционистите отчаяно се опитват да намерят начин водата да се превърне в животно.

  3. Избройте поне 10 телесни органа или функции, които трябва да присъстват на място и да бъдат напълно действащи, за да може едно живо създание да не умре за 3 минути.

  4. Учените като цяло са единодушни, че спонтанното самозараждане на живи същества от неживи материали не е възможно. Има ли някакъв друг начин, освен спонтанно самозараждане, неживите материали да се превърнат в жив организъм?

  5. Еволюционистите предлагат единствено светкавицата като възможен енергиен източник за образуването на първото живо създание. Защо светкавицата не може да извърши това? След образуването си откъде това живо създание би могло да намери храна, която да го подхранва и да му даде постоянен източник на енергия?

  6. Избройте шест причини защо проблемът с кислорода (кислород във водата или кислород в атмосферата) премахва възможността някаква форма на живот да произлезе от неживи материали.

  7. Възможно ли е проблемът с кислорода сам по себе си да е достатъчен за да обрече на неуспех случайното образуване на живот?

  8. Заявявайки, че е “създаден живот!”, експериментът на Милър предполагаемо дава важно доказателство за възможността от неживи материали да се образуват [неживи] белтъци. Какво всъщност разкрива експериментът на Милър?

  9. Фактите относно ляво- и дясноориентираните аминокиселини дават важно свидетелство относно възможността неживи материали да се превърнат случайно в белтъци. Обяснете защо лявоориентираните аминокиселини са голямо препятствие пред възможността за случайно образуване на живи белтъци.

  10. Избройте няколко причини защо експериментът на Милър не може да се повтори от сурови материали в природата.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов