Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 10

МУТАЦИИ

Защо мутациите не могат да предизвикат промяна на вида

Тази глава е основана върху стр. 393-459 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 134 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Мутацията е повреда в дадена ДНК-единица (ген). Ако се появи в соматичен (свързан с тялото) ген, тя засяга само индивида; но ако е в гаметичен (свързан с възпроизвеждането) ген, ще се предаде на наследниците.

Мутациите се нареждат заедно с вкаменелостите и естествения отбор като трите най-важни страни на еволюцията на живота.

Свидетелството от вкаменелостите в слоевете със седиментни скали предполагаемо дава доказателство, че в миналото е имало еволюция на видовете, а естественият отбор и мутациите са единствените средства (механизми), чрез които това е станало.

В главата за Вкаменелости и слоеве ще научим, че просто няма данни в миналото да е имало еволюция на форми на живот. В главата за Естествения отбор научихме, че случайното пренареждане на гените (което еволюционистите наричат “естествен отбор”) наистина може да произведе промени вътре във вида, но е напълно неспособно да произведе различен вид.

Това ни води до мутациите. Изследването на мутациите е жизнено важно! Те са всичко, което е останало на еволюционистите! Ако мутациите не могат да произведат еволюция, тогава нищо не може да я произведе.

В тази глава ще научите, че мутациите не само не са благоприятни, но те съставляват нещо ужасно, което разрушава и унищожава организмите, било в първото поколение или скоро след това. Не само е невъзможно за мутациите да предизвикат еволюционен процес, но те също отслабват или прекъсват самия процес на живота! Причината всички да се страхуваме от радиацията е защото тя е могъщо средство за причиняване на мутации, които са непоправимо вредни за нашите тела.

ПОСЛЕДНАТА НАДЕЖДА – Добре известно е сред много компетентни учени, че ако е възможно еволюцията да се случи, тя трябва да стане чрез мутации. Просто няма друг механизъм, който да може да произведе промени вътре в ДНК. Естественият отбор непрекъснато се проваля, така че мутациите са последната надежда на мнозинството от учените днес.

“Не трябва да се забравя, че мутациите са най-важният източник на всякакви генетични промени в естествените населения и са единственият наличен нов материал, чрез който естественият отбор може да работи.”—*E. Mayr, Populations, Species and Evolution (1970), p. 103.

“Процесът на мутации е единственият познат източник на новия материал за генетични промени, и следователно за еволюцията.”—*T. Dobzhansky in American Scientist, 45 (1957), p. 385.

Но те все още не могат да дадат доказателство, че мутациите произвеждат еволюция:

“Все още не е намерено завършено доказателство за участието на мутациите в еволюцията при естествени условия.”—*Julian Huxley, Evolution, the Modern Synthesis, pp. 183 and 205.

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА СИТУАЦИЯТА – Мутациите като цяло произвеждат един от тези три вида промени в гените или хромозомите: (1) промяна на реда на буквите на ДНК в гените, (2) съвкупна промяна в хромозомите (инверсия, транслокация), или (3) промяна в броя на хромозомите (полиплоидия, хаплоидия). Каквато и да е причината, резултатът е промяна в генетичната информация.

Ето някои основни препятствия, които учените трябва да преодолеят, за да могат да направят мутациите да имат успех в причиняването на еволюция: (1) Мутациите трябва да се случват доста често. (2) Мутациите трябва да благоприятни – поне понякога. (3) Трябва да предизвикват достатъчно сериозна промяна (което всъщност означава милиони конкретни, целенасочени промени), така че един вид да се промени в друг. Малките промени само ще наранят или унищожат организма.

НЕО-ДАРВИНИЗЪМ – (*#1/25 What the Public Is Not Told*) Когато *Чарлс Дарвин пише Произход на видовете, той основава еволюционния преход на естествения отбор. В своята книга той дава много примери за това, но всички негови примери са само промени вътре в рамките на видовете.

От тогава досега учените прилежно търсят примери – в миналото или в настоящето – за промени от естествен отбор извън основните животински или растителни видове, но без успех. Например, те цитират няколко вида коне – от миниатюрни до големи товарни коне до зебри – но всички те са си пак коне.

Откривайки, че така нареченият “естествен отбор” не извършва никакви еволюционни промени, съвременните еволюционисти преминават от дарвинизъм към нео-дарвинизъм. Това е възкресеното учение, че мутации плюс естествен отбор (а не само естествен отбор) са произвели всички форми на живот на планетата Земя.

“Да го кажем просто, еволюцията е плод на естествен отбор действащ на основата на на случайни мутации.”—*M. Ruse, Philosophy of Biology (1973), p. 96.

Нео-дарвинистите твърдят, че мутациите са извършили всички промени от един вид в друг, и след това естественият отбор ги е усъвършенствал. Разбира се, това предполага, че мутациите и естественият отбор са позитивни и целенасочени.

1 – ЧЕТИРИ ОСОБЕНИ ПРОБЛЕМА

В действителност мутациите имат четири особени качества, които са бедствени за надеждите на еволюционистите:

(1) РЕДКИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Мутациите са много редки. Това не е догадка, а научен факт, наблюдаван от експерти в областта. Тяхната изключителна рядкост обрича на неуспех възможността за еволюция чрез мутации.

“Вероятно е безопасно да оценим честотата на мнозинството от мутациите във висшите организми между едно на десет хиляди и едно на един милион на ген на поколение.”—*F. J. Ayala, “Teleological Explanations in Evolutionary Biology,” in Philosophy of Science, March 1970, p. 3.

Мутациите просто са твърде редки за да са произвели всички необходими характеристики дори на една форма на живот, да не говорим за всички създания, коит населяват земята.

Еволюцията изисква милиони след милиони преки, стабилни промени, но мутациите се случват много рядко.

“Макар мутациите да са основният източник на всички генетични промени, те са относително рязко явление.”—*F. J. Ayala, “Mechanism of Evolution,” Scientific American, September 1978, p. 63.

(2) СЛУЧАЙНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Мутациите винаги са случайни и никога не са преднамерени или целенасочени. Това е многократно наблюдавано при действителни експерименти с мутации.

“Остава вярно, че не знаем за никакъв друг начин за появата на новите наследствени разновидности освен случайните мутации, нито за някъкав друг начин, по който наследствените характеристики на едно население се променят от едно поколение в друго, освен естествения отбор.”—*C. H. Waddington, The Nature of Life (1962), p. 98.

*Идън заявява, че факторът случайност при мутациите унищожава тяхната полезност като средство за еволюцията.

“Нашето убеждение е, че ако се даде сериозно и категорично тълкуване на понятието “случаен” от гледна точка на вероятности, постулатът за вероятността е силно неправдоподобен и една завършена научна теория за еволюцията трябва да очаква откриването и изясняването на нови природни закони.”—*Murray Eden, “Inadequacies of Neo-Darwinian Evolution as Scientific Theory,” in Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Theory of Evolution (1967), p. 109.

Мутациите са случайни, нецеленасочени събития, които са напълно неуправляеми. Когато се появи мутация, тя е случайно събитие: напълно неочаквано и произволно. Единственото нещо, което можем да предскажем, е, че тя няма да излезе извън вида и да произведе нов вид организъм. Знаем това в следствие на дълги експерименти включващи буквално стотици хиляди мутации върху плодови мушици и други малки създания.

Еволюцията изисква целенасочени промени. Мутациите са само случайни събития и не могат да постигнат онова, което е необходимо за органичната еволюция.

НА КАКВО ПРИЛИЧАТ МУТАЦИИТЕ — Да внесем мутация в жив организъм прилича на сблъскване на бързо движещ се автомобил с дърво. Катастрофите могат да са опасни, а мутациите са катастрофи, които винаги са опасни.

(3) БЕЗПОЛЕЗНИ – Еволюцията изисква подобрение. Мутациите не помагат и не подобряват; те само отслабват и увреждат.

“Но мутациите се оказват от случайно естество, когато става въпрос за тяхната полезност. Голямото мнозинство от мутациите, определено доста над 99%, са вредни по някакво отношение, както и трябва да се очаква от последствията от случайни събития.”—*H. J. Muller, “Radiation Damage to the Genetic Material,” in American Scientist, January 190, p. 35.

(4) ВРЕДНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – (*#2/21 Mutations are Always Harmful) Почти всички мутации са вредни. В повечето случаи мутациите отслабват и увреждат организма по някакъв начин, така че той (или неговото потомство, ако е способен да има такова) не оцелява дълго.

Както споменахме по-горе, учените се обръщат към нео-дарвинизма с надеждата, че той ще постигне онова, което дарвинизмът не е успял. Човекът, който носи най-много отговорност за убеждаването на учените да преминат към нео-дарвинизма, е *Джулиън Хъксли. Но в своите трудове дори той знае, че това учение също е несигурно:

“Съотношение от благоприятни мутации от една на хиляда не изглежда много, но вероятно е доста щедро, тъй като толкова много мутации са смъртоносни, не позволявайки на организма дори да оживее, и голямото мнозинство от останалите разстройват машината.”—*Julian Huxley, Evolution in Action, p. 41.

На друго място в същата книга той признава:

“Може да се очаква, че всяка намеса в химическа машина с такова сложно устройство, каквато е генетичната конструкция, ще причини повреди. И наистина е така: голямото мнозинство от мутантните гени са вредни в своите последствия върху организма.”—*Julian Huxley, op. cit., p. 137.

И така, това е всичко: четири особени характеристики на мутациите, които унищожават всяка възможност те да променят един вид в друг, да не говорим да произведат всички видове в света.

Мутациите са редки, произволни, почти никога не са подобрение, винаги са отслабващи или вредни, и често са смъртоносни за организма или неговото потомство.

МИЛИОНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ С МУТАЦИИ – Тук може би ще попитате, Как можем да бъдем сигурни за такива факти относно мутациите, ако са толкова редки?” Това е добър въпрос.

Отговорът е този: Макар мутациите да се случват изключително рядко в природата, изследователите в лабораториите са се научили как да произвеждат мутации когато е нужно. Обичайният метод е радиацията, но и някои химически вещества могат да постигнат същото. Достатъчно количество рентгенови лъчи приложени към гените на зародишни клетки на един организъм ще произведат мутации в неговото потомство. В следствие на това генетиците изследователи са имали възможността да изследват последствията от стотици хиляди мутации върху милиони поколения на дадени създания. Ще говорим повече за това в по-късна глава.

ОСНОВАТА НА ЕВОЛЮЦИЯТА – От средата на двадесети век до днес, съвременната еволюционна теория е основана върху идеята, че мутации плюс естествен отбор плюс време могат да произведат най-чудни промени във всички живи създания. И това е произвело всички удивителни качества и сложни органи, които виждаме в растенията и животните.

Тъй като ДНК в клетката е строителните планове за формата на живо, в началото изглежда разумно да приемем, че ако се променят плановете, това може да подобри много формата на живот.

Като се възползват от това, в своите учебници еволюционистите обясняват, че именно мутациите са ни дали милионите полезни характеристики във всеки вид по света. Всичко, което е необходимо, е време и множество случайни мутации в кода на ДНК, и скоро ще се появят десетки хиляди превъзходни форми на живот.

Еволюционистите също ни казват, че мутациите по чуден начин ще ни пригодят към условията на средата. *Карл Сейгън, водещ учен и писател на научна фантастика, казва, че на планетата Земя нямаме създания, които се придвижват на колела, само защото тя е твърде неравна!

“Можем лесно да си представим друга планета с изключително дълги участъци от гладки лавови полета, в които има изобилие от организми на колела.”—*Carl Sagan, The Cosmic Connection, p. 42.

Идеята на Сейгън за хора, на които им порастват колела вместо крака само защото живеят на гладка повърхност, е също толкова хумористична както и идеята за лавови полета, които са гладки и равни.

Вече споменахме четири факта относно мутациите: (1) Те са изключително редки. (2) Те са случайни в своето действие. (3) Те никога не са благоприятни. (4) Те са вредни или смъртоносни. Но сега ситуацията ще стане дори още по-зле.

2 – ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ПРИЧИНИ

Ето 28 причини защо не е възможно мутациите да произведат еволюция на видовете:

1 – НИТО ВЕДНЪЖ – В целенасочени опити да се докаже възможността за еволюция чрез мутации са извършени стотици хиляди експерименти с мутации. И ето какво са открили учените: НИТО ВЕДНЪЖ не е наблюдаван случай на истински благоприятна мутация (нещо, за което се знае, че е мутация, а не просто пренареждане на латентни характеристики в гените), нито мутация, която е дълготрайна, предавана от едно поколение на друго!

Прочетете горния абзац няколко пъти. Ако след милиони експерименти с мутации на плодови мушици учените не са открили и една полезна и неотслабваща мутация, която да се запази в потомството, как биха могли мутациите да доведат до еволюция по целия свят?

“Мутациите са повече от просто внезапни промени в наследствеността; те също засягат жизнеността [способността на организма да продължи да живее], и според онова, което знаем, винаги я засягат неблагоприятно [винаги водят до повреда или смърт]. Този факт не показва ли, че мутациите всъщност са атаки срещу самата същност на организма, срещу неговата основополагаща способност да бъде живо същество?”—*C. P. Martin, “A Non-Geneticist Looks at Evolution,” in American Scientist, p. 102.

2 – САМО ВРЕДА – Проблемът тук е, че онези организми, които мутациите не убиват веднага, като цяло са толкова отслабени, че те или тяхното потомство в края на краищата умират. Следователно мутациите работят в посока обратна на еволюцията. Ако имахме достатъчно мутации, животът на земята не би бил подсилен или подпомогнат; той би измрял.

Това постепенно натрупване на вредни мутации в гените се нарича генетичен товар.

“Но голямото мнозинство от мутациите са вредни или дори смъртоносни за индивида, в който се проявяват. Такива мутации могат да се считат за налагащи “товар,” генетично бреме във фонда на ДНК. Понятието “генетичен товар” е използвано за първи път от Х. Дж. Мълър, който осъзнава, че скоростта на мутациите се увеличава от многобройните активни фактори, които човекът е въвел в своята среда, най-вече йонизираща радиация и мутагенни химикали.”—*Christopher Wills, “Genetic Load,” in Scientific American, March 1970, p. 98.

3 – ОБИКНОВЕНО ПРЕМАХВАТ – Поради своето естество, мутациите до голяма степен отслабват организма; дотолкова, че ако един организъм оцелее, неговите потомци измират.

Последствието е процес на отсяване. Противно на надеждите на нео-дарвинистите, естественият отбор не усилва ефекта от мутациите. Естественият отбор премахва мутациите като убива организма, в който се срещат мутациите!

“След известен брой поколения мутантите биват премахнати.”—*G. Ledyard Stebbins, Processes of Organic Evolution (1971), pp. 24-25.

“Ако позволим на безспорно най-големия експериментатор – а именно природата – да говори, получаваме скъп и неоспорим отговор на въпроса за значението на мутациите за образуването на видовете и еволюцията. Те изчезват под конкурентните условия на естествения отбор като сапунени мехури на вятъра.”—*Herbert Nilsson, Synthetische Artbildung, p. 174.

4 – МУТАГЕНИ – Известен факт е, че в продължение на десетилетия учените настояват за премахване на опасностите от радиация и мутагенни химикали (учените ги наричат мутагени) поради нарастващите вреди, които мутациите нанасят на хора, животни и растения.

Време е еволюционистите, които хвалят стойността на мутациите, да признаят истинските факти. Как е възможно такива ужасни бедствия, каквито са мутациите, да подобрят и усъвършенстват рода – и да произведат чрез случайно действие всички сложни структури и дейности на живота?

Ако учените наистина вярваха в мутациите като средство за усъвършенстване на рода, те биха искали на растителния и животинския живот да се даде повече мутагенна радиация! Но те знаят много добре, че мутациите са изключително опасни. Кой е този убеден дарвинист, който би желал тялото му да бъде облъчвано с рентгенови лъчи в продължение на минути, за да може неговото потомство да се подобри по чуден начин?

“Но най-важните действия, които трябва да се предприемат, са в областта на намаляването до минимум на добавянето на нови мутагени към онези, които вече присъстват в околната среда. Всяко увеличаване на мутациите е вредно, ако не веднага, то определено за бъдещите поколения.”—*Christopher Wills, “Genetic Load,” in Scientific America, March 1970, p. 107.

5 – ОПАСНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ – Колко често са полезни за вас автомобилните произшествия? Каква е вероятността следващото автомобилно произшествие да ви направи да се чувствате по-добре?

Поради тяхното случайно естество и негативни последствия, мутациите могат да унищожат целия живот на земята, ако не беше това, че се срещат толкова рядко в природата.

“Едно произшествие, случайна промяна в някой прецизен механизъм едва ли може да го подобри. Ако вкараме лост в часовников механизъм или в радиоапарат, това едва ли ще ги направи да работят по-добре.”—*Theodosius Dobzhansky, Heredity and the Nature of Man (1964), p. 126. [Добжански е генетик.]

Всъщност значителна част от опасността при мутациите е именно техният случаен характер! Мутацията е случайно произшествие с гените или хромозомите.

“На теоретична основа все още можем да бъдем сигурни, че мутациите обикновено са вредни. Защото мутацията е случайна промяна във високоорганизираното, добре функциониращо човешко тяло. Случайна промяна във високо интегрираната система от химически процеси, която съставлява живота, определено ще я повреди – точно както случайна размяна на жиците вътре в телевизора няма да подобри картината.”—*J. F. Crow, “Genetic Effects of Radiation,” in Bulletin of the Atomic Scientists, 14 (1958), pp. 19-20.

Говорейки за вредните последствия от мутациите, *Бълък заключава:

“Такива последствия трябва да се очакват от случайните промени във всяка сложна организация.”—*Helen Bullock, “Crusade to Unravel Life”s Mystery,” The Toronto Star, December 19, 1981, p. A13.

6 – КАТАСТРОФА С УСЛОЖНЕНИЕ ПОСЛЕДСТВИЯ – Наскоро беше открита нова причина мутациите да са толкова вредни. Генетиците откриха отговора в гените. Вместо една определена характеристика да бъде управлявана от определен ген, сега е известно, че всеки ген засяга много характеристики и всяка характеристика е управлявана от много гени! Имаме сложно преплитане на отношенията гени-характеристики, което никога преди не е било смятано за възможно!

Само докоснете такава прецизна система с мутации, и ще произведете преплетено безредие.

7 – САМО СЛУЧАЙНИ ПОСЛЕДСТВИЯ – Дотук в тази глава не споменахме фактора за случайните последствия. Какво би станало, ако мутациите бяха изобилни и винаги с положителни последствия, но все пак случайни, както са сега? Те пак биха били безполезни.

Дори ако приемем, че мутациите могат да произведат сложните структури наречени пера, птиците биха имали крила на стомасите си, където не биха могли да ги използват, или крилата биха били обърнати, без по-леките пера, твърде големи или твърде малко.

Повечето животни не биха имали очи, някои биха имали едно, а онези, които биха имали очи, те ще бъдат под мишниците или на петите им.

Случайните последствия от мутациите биха унищожили всякаква стойност, която биха могли да допринесат.

8 – ВСИЧКО Е ЗАСЕГНАТО – Мутациите имат широко разпространено действие върху гените.

“Нещо повече, въпреки факта, че мутацията е ограничена,конкретна на клетъчно, хромозомно или генно ниво, нейните последствия се розширяват поради взаимодействията в цялата генетична система на индивида. . . . Всяка характеристика на организма бива засегната от всички гени, и всеки ген засяга всички други характеристики. Именно това взаимодействие обяснява тясно свързаното функционално интегриране на генотипа като цяло.”—*Ernst Mayr, Populations, Species, and Evolution, p. 164 [курсивът в оригинал].

Всяка мутация нанася вреда в голям мащаб – върху всички гени, пряко или непряко; и тъй като 99 процента от мутациите са вредни и се появяват на напълно произволни места, не е възможно те да са произвели всички невероятни форми на живот, които намираме около нас.

Тъй като всяка променена характеристика изисква съвместното действие на много гени, очевидно е, че много гени трябва да мутират в БЛАГОПРИЯТНА посока, за да се постигне нещо стойностно. Но мутациите почти никога не са благоприятни.

За наблюдение на последствията от мутациите са правени опити с повече поколения плодови мушици, отколкото поколение хора е възможно да са живели в продължение на милиони години! Това е благодарение на факта, че плодовата мушица произвежда “ново поколение” за няколко часа; докато едно човешко поколение изисква 18-40 години; на много места изследователите развъждат плодови мушици в продължение на 80 години.

Хиляди по хиляди поколения плодови мушици са били облъчвани с надежда да се произведат стойностни мутации. Но резултатът винаги е бил само вреда и смърт.

“Повечето мутации, които се появяват в организъма, са повече или по-малко неблагоприятни. Класическите мутанти получени при Drosophila [плодовите мушици] показват влошаване, разпадане и изчезване на някои органи.”—*Dobzhansky, Evolution, Genetics and Man (1955), p. 105.

9 – КАТО ХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ – Да се опитваме да постигнем еволюция чрез произволни, случайни, вредни мутации е като да се опитваме да поправим телевизор като хвърляме камъни по него (макар че трябва да призная, че това може да е един от най-добрите начини да получите някаква полза от телевизора).

*Х. Дж. Мълър получи Нобелова награда за своята работа в генетиката и мутациите. В своето време той беше смятан за водеща фигура в света в генетичните изследвания. Ето как той описва проблема:

“В пълно съгласие с произволния характер на мутациите, многобройните тестове показват, че огромното мнозинство от тях са вредни за организма в неговата работа по оцеляване и възпроизвеждане, точно както произволно въведените промени в един изкуствен механизъм са преобладаващо вредни за неговото полезно действие. . . . Добрите са толкова редки, че можем да считаме всички мутации за вредни.”—*H. J. Muller, “How Radiation Changes the Genetic Constitution,” in Bulletin of Atomic Scientists, 11 (1955), p. 331.

10 – МАТЕМАТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО – (*#3/9 Math on Mutations*) За щастие мутациите са редки. Те нормално се случват средно веднъж на десет милиона дублирания на молекулата на ДНК.

Дори ако приемем, че всички мутации са благоприятни, за да може еволюцията да започне да действа дори в много малък мащаб, ще бъде необходимо да имаме не просто една, а ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ от тясно свързани и преплитащи се мутации – всички те възникващи едновременно в един и същи организъм!

Вероятността да получим две мутации, които поне малко са свързани една с друга, е произведение на две вероятности: едно на десет милиона по едно на десет милиона, което е едно на сто трилиона. Това е 1 следвано от 14 нули (научна нотация: 1 × 1014). И какво могат да постигнат две мутации. Може би пчела с нагънат край на крилото. Но тя е все още пчела; не се е променила от един вид в друг.

Ще са нужни повече свързани мутации. Три мутации една след друга биха имали вероятност един милиард трилиона (1 следвано от 21 нули). Но и това не би започнало да прави необходимото. Четири мутации, които са едновременни или свързани в последователност биха имали вероятност 1 следвано от 28 нули (1 × 1028). Но цялата земя не може да побере достатъчно организми, за да може тази вероятност да се случи. А четири мутации дори не могат да започнат да предизвикват истинска еволюция. Необходими са милиони по милиони съгласувани благоприятни мутации, за да се преобразува един вид в друг.

Но ВСИЧКИ тези едновременни мутации ще трябва да бъдат благоприятни; докато в реалния живот мутациите се случват много рядко и почти винаги са вредни.

(Между другото, ще трябва да произведете всички тези множествени мутации в двойка мъжко и женско, за да могат да произведат потомство. Иначе ще бъде като смесване на магаре и кон – получаваме безплодно потомство.)

“Огромното количество от данни показва, че всички или почти всички известни мутации са неизменно патологични, а малкото, които не са, са под подозрение. . . . Всички мутации изглежда са от вида повреди, които до известна степен засягат плодовитостта и жизнеността на засегнатия организъм.”—*C. P. Martin, “A Non-Geneticist Look at Evolution,” in American Scientist, 41 (1953), p. 103.

Еволюцията не може да успее без мутации, и еволюцията не може да успее с мутации. Еволюцията е невъзможна и толкова.

11 – ВРЕМЕТО НЕ Е РЕШЕНИЕ – Но някой ще каже: “Може да стане, стига да има достатъчно време.” Еволюционистите ни предлагат 5 милиарда години за да могат мутациите да произведат всичките чудеса на природата, които виждате около вас. Но измерени в секунди, 5 милиарда години са само 1 със 17 нули след него (1 × 1017). А цялата вселена съдържа само 1 × 1080 атомни частици. Така че няма никакъв начин цялата вселена в цялото време да може да произведе вероятността необходима за постигане на това! *Джулиън Хъксли, водещ говорител на еволюцията в средата на двадесети век, казва, че ще са необходими 103000 промени за да се произведе дори само един кон чрез еволюция. Това е 1 следвано от 3000 нули! (*Julian Huxley, Evolution in Action, p. 46).

Еволюцията изисква милиони благоприятни мутации да работят заедно за да произведат прецизните живи системи пълни с точно настроени структури, органи, хормони и всичко останало. И всички тези мутации ще трябва да бъдат неслучайни и разумно замислени! Задачата не може да се постигне по никакъв друг начин.

Но, напускайки измислената страна на еволюционната теория и навлизайки в реалния свят, в който има само редки, случайни и вредни мутации, трябва да признаем, че мутациите просто не могат да свършат никаква работа.

А не съществува друг начин формите на живот да се създадат и пресъздадат чрез този митичен процес наречен “еволюция.”

“Мнозинството от мутациите, както в лабораториите, така и в естествените населения, предизвикват повреди в жизнеността, наследствени болести и чудовищности. Изглежда че такива промени едва ли могат да служат като основни елементи за еволюцията.”—*T. Dobzhansky, Genetics and the Origin of Species (1955), p. 73.

12 – СТАБИЛНОСТ НА ГЕНИТЕ – Именно редкият характер на мутациите е това, което гарантира стабилността на гените. Именно поради това вкаменелостите на древните растения и животни изглеждат напълно като като съвременните.

“Мутациите се срещат много рядко. Повечето гени мутират само веднъж на 100,000 или повече поколения.” “Изследователите изчисляват, че човешкият ген може да остане непроменен в продължение на 2,500,000 години.”—*World Book Encyclopedia, 1966 edition.

“Живите същества са изключително разнообразни по форма, но формата е забележително непроменима в рамките на вида: свинете остават свине и дъбовете остават дъбове поколение след поколение.”—*Edouard Kellenberger, “The Genetic Control of the Shape of a Virus,” in Scientific American, December 1966, p. 32.

13 – ПРОТИВНО НА ВСЯКАКВИ ЗАКОНИ – След като прекарва години в изследване на мутациите, австралийският генетик-изследовател *Майкъл Дентън обобщава проблема по следния начин:

“Ако сложните компютърни програми не могат да се променят чрез случайни механизми, тогава определено същото важи и за генетичните програми на живите организми.

Фактът, че системи [като сложните компютри], които по всякакъв начин са аналогични на живи организми, не могат да имат еволюция чрез проби и грешки [мутации и естествен отбор] и тяхното функционално действие неизменно се съобразява с определен невероятен дисконтинуум, според мен се доближава много до формално опровергаване на цялата Дарвинова парадигма за природата. Коя е тази странна способност на живите организми, по която те нарушават законите за вероятностите, които очевидно биват спазвани от всички аналогични сложни системи?”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1985), p. 342.

14 – СИНТРОПИЯ – Този принцип беше споменат в главата за Естествения отбор; но той трябва да се спомене и тук. Алберт Сент-Гьорги е блестящ унгарски учен, който е спечелил две Нобелови награди (1937 и 1955) за своите изследвания. Пред 1977 той развива теория, която нарича синтропия. *Сент-Гьорги показва, че за един организъм би било невъзможно да оцелее дори за един миг, ако не е напълно завършен с всички свои функции и ако те не работят съвършено или почти съвършено. Този принцип изключва възможността еволюцията да бъде предизвикана от случайните действия на естествения отбор или от произволните следствия от мутациите. Това е много важен аргумент.

“Като постулира своята теория за синтропията, Сент-Гьорги може би неволно дава един от най-силните аргументи в полза на креационизма – фактът, че един телесен орган е безполезен освен ако не е напълно усъвършенстван. Въображаемият закон за “оцеляване на пригодените” би действал против всякакви мутации освен ако не се появят голям брой мутации за да произведат съвършено функционално устройство; след което естественият отбор теоретично би избрал организма със съвършения орган.”—Jerry Bergman, “Albert-Szent-Gyorgyi”s Theory of Synthropy,” in Up with Creation (1978), p. 337.

15 – МАЛКИТЕ ПРОМЕНИ НАЙ-МНОГО ПОВРЕЖДАТ ПОТОМСТВОТО – В продължение на десетилетия генетиците изследват много подробно мутациите. Една интересна характеристика на тези случайни явления в гените наречени мутации нанася поразяващ удар на надеждите на неодарвинистите. Ето проблема накратко:

(1) Повечето мутации имат много незначителни последствия; някои имат по-големи последствия. (2) Малките мутации не могат да постигнат необходимото, защото не могат да произведат еволюционни промени. Само големите мутационни промени с широкообхватни последствия в организма е възможно да предизвикат необходимите промени от един вид в друг, може би.

И ето го новото откритие: (3) Само малките мутационни промени повреждат потомците на индивида. Големите промени убиват организма веднага или бързо унищожават потомството му!

“Човек може да си помисли, че мутациите, които предизвикват само незначителни повреди, са маловажни, но това не е вярно по следната причина: Мутация, която е много вредна, обикновено причинява ранна смърт или безсилие. Така мутационният ген бързо бива премахнат от населението. . . . Тъй като малките промени могат да причинят в дълъг период също толкова вреда колкото и големите, и се случват много по-често, следва, че повечето от вредите от мутации се дължат на натрупването на малки промени.”—*J. F. Crow, “Genetic Effects of Radiation,” in Bulletin of the Atomic Scientists, January 1958, p. 20.

“Вероятността една мутация да оцелее или дори да се разпространи в хода на еволюцията обикновено е обратно пропорционална на степента на нейните соматични последствия. Повечето мутации с големи последствия са смъртоносни на ранен етап за индивида, в който се появяват, и следователно имат нулева вероятност за разпространение. Мутациите с малки последствия имат някаква вероятност за разпространение и като правило колкото по-малко е въздействието, толкова по-големи за вероятностите.”—*George Gaylord Simpson, “Uniformitarianism: An Inquiry into Principle Theory and Method in Geohistory and Biohistory,” Chapter 2; in *Max Hecht and *William C. Steeres, ed., Essays in Evolution and Genetics (1970), p. 80.

16 – ВСИЧКО ЩЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕ В ЕДНО ПОКОЛЕНИЕ – Дори една голяма мутация засягаща голям брой от органични фактори не може да реши задачата да прехвърли организма през видовата бариера. За да се произведе нов вид ще са необходими стотици мутации – винаги позитивни – и всички работещи заедно. Причината: Образуването на дори един нов вид ще трябва да стане изведнъж, и то за едно поколение!

“Тъй като теорията на Ламарк [придобитите характеристики] е доказано невярна, тя за нас е само от исторически интерес. Теорията на Дарвин [естественият отбор] не обяснява задоволително произхода и наследяването на промените. . . . Теорията на Девриес [големи мутации, или “обещаващи чудовища”] се оказва слаба, тъй като не е известна никаква мутация или съвкупност от мутации толкова голяма, че да може да постави началото на нов вид в рамките на едно поколение.”—*Mark A. Hall, and *Milton S. Lesser, Review Text in Biology, (1966), p. 363.

17 – НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПРОМЕНИ – Един голям проблем тук е, че от една страна мутациите са вредни и смъртоносни; но от друга – като изключим повредите – те пряко променят само незначителни характеристики.

“Тогава дали наистина е сигурно, както твърдят неодарвинистите, че въпросът с еволюцията е решен? Аз лично не смятам така, и заедно с доста други трябва да настоявам да повдигна някои елементарни възражения против доктрината на неодарвинизма. . . .

Мутациите, които познаваме и които са считани за причината за създаването на живия свят, са като цяло или липси или недостатъци в организма (загуба на пигмент, загуба на крайник) или удвояване на вече съществуващи органи. Във всеки случай те никога не произвеждат нищо ново или оригинално в органичната схема, нищо, което да може да се смята за основа на нов орган или начало на нова функция.”—*Jean Rostand, The Orion Book of Evolution (1961), p. 79.

*Ричард Голдшмит е генетикът, който първи прави предположение за чудодейни многомилионни благоприятни мутации като единствена възможна причина за промяна от един вид в друг. (Ще говорим повече за това по-късно.) Ето какво пише той за незначителния характер на индивидуалните мутации:

“Такова предположение [че малки мутации тук и там могат постепенно, за няколко поколения, да произведат нов вид] категорично се отрича от мнозинството от генетиците, които твърдят, че фактите, които се наблюдават на подвидово ниво, трябва също да важат и за по-високите нива. Непрекъснатото повтаряне на това недоказано твърдение, пренебрегвайки неговите недостатъци, и възприемането на надменно отношение към онези, които не са така лесно завличани от модите в науката, се смятат за достатъчно научно доказателство за учението. Вярно е, че досега никой не е произвел нов вид или род или нещо друго чрез макромутации. Също толкова вярно е, че никой не е произвел дори и един вид чрез подбор от микромутации.”—*Richard Goldschmidt, in American Scientist (1952), p. 94.

По-късно в тази глава накратко ще разгледаме теорията на *Голдшмит за “обещаващото чудовище,” тъй като тя е основана върху мутационни промени.

18 – ХАРАКТЕРИСТИКИ, КОИТО СА НАПЪЛНО ВЗАИМОСВЪРЗАНИ – Опитните генетици осъзнават много добре факта, че характеристиките съдържащи се в гените са много тясно взаимосвързани. Онова, което засяга една характеристика, ще засегне много други. Те работят свързано. Поради това всички характеристики трябва да се променят едновременно – мигновено – за да може да се образува нов вид.

Ето как двама учени описват проблема:

“Всяка отделна изолирана мутация ще изчезне преди да може да се съчетае с други мутации. Всички те са взаимосвързани. Доктрината, че тяхното свързване се дължи на поредица от произволни съвпадения е противна не само на здравия разум но и на основните принципи на научното познание.”—*A. Koestler, The Ghost in the Machine (1975), p. 129.

“Повечето биологични реакции са верижни реакции. За да взаимодействат във верига, тези прецизно изградени молекули трябва да си съвпаднат много точно, като зъбни колела в швейцарски часовник. Но ако е така, как може такава система въобще да се развие? Защото ако едно отделно колело в тези вериги се промени, тогава цялата система просто ще престане да работи. Да кажем, че може да се подобри чрез произволна мутация на едно звено . . . е като да кажем, че можете да подобрите швейцарски часовник като го изтървете и така изкривите едно от неговите колелца или оси. За да имате по-добър часовник, всички колелца трябва да се променят едновременно, за да могат добре да си съвпаднат.”—*Albert Szent-Gyorgyi, “Drive in the Living Matter to Perfect Itself,” Synthesis I, Vol. 1, No. 1, p. 18 (1977), [носител на две Нобелови награди за научни изследвания и директор по изследванията в Института по изследвания на мускулите в Масачузетс].

19 – ТВЪРДЕ МНОГО СВЪРЗАНИ ФАКТОРИ – Има твърде много фактори свързани с всяка характеристика, за да може една единствена мутация – или дори няколко поред – да изпълнят задачата. Математическите вероятности правят мутационните промени от един вид в друг невъзможни за постигане.

“На основата на вероятности . . . всяка жизнена верига ДНК с повече от 84 нуклеотида не може да бъде следствие от случайни мутации. На това ниво вероятностите са 1 на 4.80 × 1050. Ако бъде написано, такова число би изглеждало така:

480,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000

Математиците са единодушни, че статистически всяка вероятност отвъд 1050 е на практика нулева вероятност. Всеки известен вид, включително “най-малките едноклетъчни бактерии, има значително по-голям брой нуклеотиди от 100 или 1000. Всъщност едноклетъчните бактерии имат около 3,000,000 нуклеотида подредени в специална последователност. Това означава, че няма никаква математическа вероятност кой да е известен вид да е бил плод на произволна случайност – случайни мутации (да използваме любимия израз на еволюциониста).””—*I. L. Cohen, Darwin was Wrong (1984), p. 205.

20 – ПРОМЕНИТЕ В РАЗМНОЖИТЕЛНИТЕ КЛЕТКИ СА МАЛКО – Ето една много ВАЖНА точка: Мутационните промени в размножителните клетки се наблюдават далеч по-рядко отколкото в другите клетки в тялото. Само мутационните промени в мъжките или женските рамножителни клетки могат да засегнат бъдещите поколения.

“Честотата на мутациите в соматичните клетки е много по-висока от честотата в гаметичните клетки.”—*”Biological Mechanisms Underlying the Aging Process,” in Science, August 23, 1963, p. 694.

21 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НАРАСТВАЩА СЛОЖНОСТ – Теоретиците заявяват, че самото си естество еволюцията трябва да се движи нагоре с нарастваща сложност, по-добра организация на устройството и съвършенство. Всъщност това е основополагащ постулат на еволюционистите. Еволюционистите твърдят, че еволюцията може да се движи единствено нагоре към по-сложни форми на живот – и че никога не може да връща назад към предишни форми на живот.

Но в действителност по своето естество мутациите разрушават, дезорганизират, развалят, объркват и унищожават.

Ето как един учен обяснява проблема:

“Трябва да помним, че всичко при еволюцията е увеличаване на сложността. Тя не се дефинира като причиняване на промяна, която продължава на същото ниво на сложност, нито означава промяна, която носи намаляване на сложността. За еволюцията се приема единствено увеличаване на сложността.

Излъчванията от естествени източници навлизат в тялото по напълно произволен начин. Тоест те са напълно случайни в разпръснатия начин, по който въздействат на тялото. Химическите мутагени също действат по неопределен начин при причиняването на химически промени. Трудно е да се види как кое да е от тях може да предизвика подобрение. И при облъчванията, и при мутагените това е като да вземете пушка и да започнете да стреляте произволно по автомобил, очаквайки чрез това да създадете по-добро превозно средство, и то такова, което е напреднал дизайн и конструкция при автомобилите.

Тогава въпросът е, могат ли случайните източници на енергия като радиация или мутагенни химикали, при реакция с гените, да предизвикат промени в тялото, които ще доведат до нов вид?”—Lester McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1986), p. 51.

22 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НОВА ИНФОРМАЦИЯ – За да може нов организъм да се образува чрез еволюционна промяна, трябва да си въведат нови бази от информация. Това е нещо като използване на по-добра компютърна програма; в централния процесор на компютъра трябва да се вкарат нови процедурни инструкции. Но произволните случайни последствия от мутациите никога не могат да осигурят тази нова подредена информация.

“За да може еволюцията да стане . . . живите същества трябва да са способни да придобиват нова информация или да променят своята записана информация.”—*George Gaylord Simpson, “The Non-Prevalence of Humanoids,” in Science, 143, (1964), p. 772.

23 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА НОВИ ОРГАНИ – Не е достатъчно мутациите да предизвикват промени; те трябва да произведат нови органи! Необходими са милиарди фактори за появата на нов орган или на нов вид, а мутациите не могат да постигнат това.

“В продължение на много години е бил очевиден фактът, че Менделовите мутации засягат само промени в съществуващи характеристики. . . . Нито един експеримент не е произвел потомство, което показва напълно нови функциониращи органи. Но именно появата на нови характеристики в организмите е това, което бележи границите на главните стъпки в еволюционната стълбица.”—*H. G. Cannon, The Evolution of Living Things (1958).

24 – ЕВОЛЮЦИЯТА ИЗИСКВА СЛОЖНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ – Една относително нова област на научни изследвания се нарича “взаимовръзки.” това е опит да се анализира съвкупността от взаимосвързани фактор в тялото. Казвам “опит,” защото има милиони такива взаимни връзки. Всяка структура или орган са свързани с хиляди други. (Подробно описание на този тип научни изследвания може да се намери в Creation Research Society Quarterly, March 1984, pp. 199-211. Включени са десет диаграми и седем схеми.)

Това, което ни интересува тук, е, че всяка мутация би повредила някоя мрежа с множество взаимовръзки. Това е една от причините мутациите винаги да са вредни за организма.

Бъбреците са свързани с кръвоносната система, защото те пречистват кръвта. Те са също свързани с нервната система, жлезите, храносмилателната система и т.н. И това са само главните системи. Има и много повече. Ние просто сме направени твърде страшно и чудно, за да могат случайни мутации да постигнат каквото и да е добро в нашите тела.

25 – ВИДИМИ И НЕВИДИМИ МУТАЦИИ – “Видими мутации” са тези генетични промени, които могат лесно да се видят, като албинизъм, джуджешки ръст и хемофилия. *Уинчестър обяснява: (1) На всяка видима мутация има 20, които са невидими! (2) Много по-чести от смъртоносните мутации са мутациите, които повреждат, но не убиват.

“Броят на смъртоносните мутации е по-голям от брой на видимите в съотношение 20 към 1. Мутациите, които имат дребни вредни последствия, неблагоприятните мутации, са дори по-чести от смъртоносните.”—*A. M. Winchester, Genetics, 5th Edition (1977), p. 356.

26 – НИКОГА ПО-ГОЛЯМА ЖИЗНЕНОСТ ОТ РОДИТЕЛЯ – Генетиците, които са прекарали живота си в изследване на мутациите, ни казват, че всяка мутация само отслабва организма. Мутиралото потомство никога няма повече сила от немутиралия (или по-малко мутирал) родител.

“Няма нито един случай, за който може да се твърди, че кой да е от изследваните мутанти има по-голяма жизненост от родителя. . . . Следователно е напълно невъзможно съвременната еволюция да се изгради на основата на мутации или рекомбинации.”—*N. Herbert Nilsson, Synthetische Artbildung (1953), p. 1157 [курсивът е в оригинал].

27 – МУТАЦИИТЕ НЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ПРОМЯНА ВЪВ ВИДОВЕТЕ – Теория, теория, много теория, но нещата просто не стават така!

“Без значение колко многобройни са, мутациите не произвеждат никаква еволюция.”—*Pierre Paul Grasse, Evolution of Living Organisms (1977), p. 88.

“Вярно е, че никой досега не е произвел нов вид или род и т.н. чрез макромутация [комбинация от много мутации]; също толкова е вярно, че никой не е произвел дори един вид чрез подбор на микромутации [една или само няколко мутации].”—*Richard B. Goldschmidt, “Evolution, As Viewed by One Geneticist, “American Scientist, January 1952, p. 94.

“Зараждащ се орган” е орган, който е в процес на появяване. Досега не е наблюдаван такъв.

“Тогава дали виждаме мутациите да се занимават да образуват нови структури, с които естественият отбор да работи? Досега не е наблюдавана появата на зараждащ се орган, макар че произходът на зараждащите се органи е в основата на еволюционната теория. Някои трябва да са видими днес, срещащи се в организмите на различни етапи до интегрирането на функционална нова система, но не ги виждаме. Никъде няма и белег от такива радикални новости. Нито наблюденията, нито лабораторните експерименти са показали естествения отбор да манипулира мутациите за да произведе нов ген, хормон, ензимна система или орган.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 67-68.

28 – УНИКАЛНОСТТА НА ГЕНИТЕ ПРЕПЯТСТВА ПРОМЯНАТА ВЪВ ВИДА – Самият факт, че всеки вид е толкова различен от другите, унищожава вероятността случайните мутации да могат да ги променят в нови видове. Има милиони фактори, които рпавят всеки вид различен от другите. Кодовата бариера на ДНК, която трябва да бъде преодоляна, е просто твърде висока.

“Ако животът наистина зависи от уникалността на гените, както я виждаме, тогава той е наистина твърде уникален, за да се появи чрез случайни мутации.”—*Frank B. Salisbury, “Natural Selection and the Complexity of the Gene,” Nature, October 25, 1969, p. 342.

3 – ЕДИНСТВЕНАТА БЛАГОПРИЯТНА МУТАЦИЯ

СЪРПОВИДНА АНЕМИЯ – Еволюционистите сочат към сърповидната анемия като забележителен пример на благоприятна еволюционна промяна чрез мутация.

Преди много време някъде в Африка се е появила мутация. Както при всички мутационни промени, тази също е довела до повреда. В този случай формата на червените кръвни телца се е променила от тяхната обикновена сплесната форма във формата на луна в първа четвърт. Тъй като вместо да убива направо, тази мутация създава сериозна анемия, сърповидната анемия е преминала в поколенията и е станала рецесивен фактор.

Проблемът е, че макар че кръвта на човек със сърповидна анемия не поглъща нормално храна и кислород, този човек по някакъв странен начин има по-малка вероятност да хване малария от ухапване на малариен комар. Като следствие факторът на сърповидната анемия е станал широко разпространен в Африка. Това е най-добрият случай на “благоприятна” мутация, който еволюционните учени са способни да ни представят.

“Всъщност само трима еволюционисти някога са ми давали пример за благоприятна мутация. И в трите случая примерът беше един и същ: сърповидна анемия. . . . Сърповидната анемия често се дава като пример за благоприятна мутация, защото хората със сърповиден хемоглобин в своите червени кръвни телца са резистентни на малария. Но цената за тази защита е висока: 25 процента от децата на носителите вероятно ще умрат от анемия, а други 25 процента са уязвими към малария.

Когато смъртността от малария е висока, генът автоматично бива отбиран, но самите еволюционисти признават, че краткосрочните предимства произвеждат “вредни последствия” неблагоприятни за дългосрочното оцеляване.”—Henry Morris and Gary Parker, What is Creation Science? (1987), pp. 103, 104.

Действителните статистики разкриват, че смъртността от малария за нормалните хора в определени части на Африка е над 30 процента, докато само 25 процента от носителите на сърповидна анемия имат вероятност да се разболеят. Но в замяна на предимството, 25% от техните деца ще умрат от тази сериозна анемия.

Тези носители имат съотношение 50-50 от нормални и сърповидни червени кръвни телца, но 25 процента от техните деца ще имат 100 процента сърповидни червени кръвни телца и ще умрат като следствие от това. Другите 75 процента също ще бъдат носители и ще имат съотношение 50-50.

При сърповидната анемия една от девет аминокиселини в пептид е дефектна. Вместо глутамична киселина има валин. Тази малка промяна е отговорна за разликата, което променя нормалния хемоглобин в сърповиден хемоглобин.

Този забележителен пример на “благоприятна мутация” не само поврежда онези, които го носят, но и по правило унищожава сам себе си. Само смъртта причинена от малария е благоприятен фактор за него.

“В областите, в които маларията не е остър проблем, генът по правило отмира. В Америка случаите на гени на сърповидна анемия сред негрите вероятно са били 25 процента от общото. Дори ако отчитаме намаление до 15 процента поради смесване с нечернокожи, настоящото съотношение от само 9 процента показва, че генът отмира. По всяка вероятност той ще продължи да отмира. Ако Африка бъде освободена от маларията, генът ще отмре и там.”—*Asimov”s New Guide to Science (1984), p. 619.

РЕЗИСТЕНТНИ МИКРОБИ – Какво да кажем за бактериалните и вирусни щамове, които са резистентни на антибиотици и други съвременни лекарства? Често ще чуете в медиите, че “новите мутации” на микробите са резистентни към лекарства. Това не е вярно.

Тук имаме ситуация като при пъстрия молец, разгледана в предишната глава. Всяка бактерия и вирус имат свой генетичен фонд, така че той може да произведе множество разновидности. Когато определен антибиотик бива даван многократно на хора с туберкулоза и тези хора не вземат лекарството достатъчно дълго, за да убият бацила на туберкулозата, това дава възможност на резистентните щамове на бацила да се възпроизвеждат в голям брой, докато по-малко резистентните щамове намаляват на брой. Само от време на време се появяват мутирали щамове на микроби, и когато това стане, те бързо умират. Ще говорим повече за това по-късно в тази глава.

4 – ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МУТАЦИИТЕ

МУШИЦИТЕ ИДВАТ НА ПОМОЩ – (*#4/12 Fruit Flies Speak Up*) През 1904 *Уолтър Сътън, американски цитолог, решава, че може да има някаква връзка между изследванията на Грегор Мендел от 60-те години на 19 век и новооткритите хромозоми с техните гени. През 1906 има ново сериозно откритие, когато *Томас Хънт Морган, зоолог от Колумбийския университет, прокарва идеята да се използват плодови мушици (Drosophila melanogaster) за генетични изследвания.това се дължи на факта, че те се размножават много бързо, изискват малко храна, имат множество лесно наблюдавани характеристики и само няколко хромозоми в клетката.

“Мухата може да се размножава с хиляди в бутилки с мляко. Нужни са само няколко банана за да се хранят всички опитни животни; целият им живот продължава съвсем кратко време и имат само четири хромозоми.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 169.

По-късно плодовите мушици започват да се използват в изследване на мутациите. Разкритото от тези изследвания решава завинаги въпроса дали еволюцията може да дойде от мутации. И тези малки създания трябва да могат да решат въпроса, тъй като са нужни само 12 дни за плодовата мушица да достигне зрялост; след това тя постоянно ражда малки. Всяко поколение пораства за 12 дена, и поколенията се размножават много бързо. Онова, за което на бозайниците са нужни десетки хиляди години, малките плодови мушици могат да постигнат за много кратко време.

Чували сме за “камъните ще извикат” (Лука 19:40). Скалите с вкаменелости определено викат. Е, малките плодови мушици също могат да дадат свидетелство.

  

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С ПЛОДОВИ МУШИЦИ

През целия 20 век учените са се опитвали да променят плодовите мушици в различен вид. Мнозина са посветили живота си на тази задача. Величината на задачата е впечатляваща, но постигането на целта е очаквано с нетърпение. То би доказало, че мутациите могат да произведат нови видове. Но то не става нито веднъж. Всъщност, многото милиони мутации причинени от безбройни облъчвания на милиони поколения на тези малки създания – повече поколения плодови мушици отколкото поколения по-големи създания са могли да живеят на земята в продължение на милиони години – по много убедителен начин опровергават вероятността мутациите да могат да произведат еволюционни (междувидови) промени. Много малко хора в историята са били така огорчени както съвестните генетици, които са прахосали живота си в този проект.

ИСТОРИЯ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА – Тъй като основният стълб на еволюционната теория са мутациите, ще бъде добре да отделим малко място на преглед на изследванията на мутациите. Те ще покажат колко подробно е бил изследван този въпрос. Много хора са посветили своя живот на анализиране на мутациите.

Мутациите биват изследвани за първи път от *Хуго деВриес, *Т. Х. Морган, *Калвин Бриджис и *А. Х. Стъртевант. С изключение на микробите, плодовите мушици (Drosophila melanogaster) се възпроизвеждат по-бързо от всяко друго създание, което е достатъчно голямо, за да може ефективно да се работи с него и да бъде изследвано. Тези хора са прекарали години търпеливо събирайки сведения за естествено появяващи се мутации при плодовите мушици. Те са изследвали цвета на очите, формата на крилата, структурата на очите, подредбата на власинките и много други характеристики на тази малка мушица.

Внимателните опити по развъждане дават информация за всяка от четирите хромозоми в плодовата мушица и за гените във всяка хромозома. Мутиралите гени биват внимателно идентифицирани; и биват определени техните точни места във всяка мутирала хромозома. Съставени са доста прецизни “хромозомни карти.” Подобни карти са направени за царевица, домати, брашнения бръмбар и няколко зърнени растения.

“Плодовата мушица отдавна е любим обект на опитите с мутации поради своя кратък размножителен период (дванадесет дни). За да се увеличи темпът на мутациите при плодовата мушица с 15,000 процента са използвани рентгенови лъчи. Като цяло учените са успели да “катализират еволюционния процес на плодовата мушица до такава степен, че онова, което се наблюдава при Drosophila, е равностойно на много милиони години на нормални мутации и еволюция.”—*Jeremy Rifkin, Algeny (1983), p. 134.

След десетилетия на изучаване, при плодовите мушици биват открити 400 различни мутационни характеристики, които не ги убиват веднага и не ги правят безплодни. Но никоя от тях не променя плодовата мушица в друг вид.

“От 400 мутации дадени ни от Drosophila melanogaster няма нито една, която може да се нарече нов вид. Следователно изглежда централният проблем на еволюцията не може да се реши чрез мутации.”—*Maurice Caulery, Genetics and Heredity (1964), p. 119.

Крайният резултат: Дори хиляда известни мутации на плодовата мушица да бъдат поставени в един индивид, пак няма да произведат нов вид!

“При най-добре познатите организми, като Drosophila, са известни безброй мутанти. Ако можехме да съберем хиляда или дори повече от такива мутанти в един индивид, това все още няма да прилича по никакъв начин на нов вид в природата.”—*Richard B. Goldschmidt, “Evolution, As Viewed by One Geneticist,” American Scientist, January 1952, p. 94.

Упорити непокорни малки твари!

“Плодовите мушици отказват да станат нещо друго освен плодови мушици, във всички известни досега обстоятелства.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe: Where Darwin Went Wrong (1982), p. 61.

ИДВАНЕТО НА РЕНТГЕНОВИТЕ ЛЪЧИ – През 1928 има голям напредък, когато *Мълър открива, че рентгеновите лъчи могат да ускоряват мутациите. Сега вече има начин изследователите да ускорят мутациите един милион пъти. Облъчването на малките плодови мушици в стъклени буркани дава на учените възможност да изчислят степента, на която мутациите са благоприятни, неутрални или вредни.

“Всъщност радиацията е единственият известен активен фактор, на който човешките същества вероятно са изложени в достатъчно количество, за да предизвика значително производство на мутации в тях.”—*George W. Beadle, “Ionizing Radiation and the Citizen,” Scientific American, September 1959, p. 224.

Пренебрегвайки факта, че в природата мутациите се срещат много рядко, сега надеждата е, че като се ускори честотата на мутациите, може да се натрупа безценен сбор от статистически данни – доказателство, което предполагаемо ще докаже, че мутациите наистина могат да произведат всички сложни характеристики в цялото растително и животинско царство. Но ускорените изследвания разкриват единствено пълната вредност на мутациите. Те винаги повреждат; никога не помагат.

“Но има причина да се смята, че излагането на високоенергийно излъчване от какъвто и да е вид и на каквото и да е количество, е потенциално вредно. Мутациите обикновено са пропорционални на дозата и ефектът е кумулативен.”—*E. J. Gardner, Principles of Genetics (1964), p. 192.

ОБЛЪЧЕНИ РАСТЕНИЯ – След това учените обръщат своите рентгенови лъчи към растителните гени биват много изненадани от онова, което откриват! Мутациите НЕ са източник на почти нито една разновидност при цветята! Вместо това разновидностите са причинени от генетични фактори несвързани с мутациите. Това е още един съкрушаващ удар върху еволюционистите.

Разновидностите при цветята и растенията са често много позитивни и доста полезни, и надеждата е била, че са причинени от мутации. Но не се оказва така. Всъщност, бива открито, че рентгеновите лъчи като цяло не са много ефективни в появата на разновидности при растенията.

(Дори ако мутациите бяха причината за многото разновидности цветя, например, тези разновидности пак биха били само промени вътре във вида, а не от един вид в друг.)

Както при животните, така и при растенията; бива открито, че повечето мутации водят до вредни последствия и почти безплодни растителни форми. Много от мутациите при растенията са разцепване и погрешно свързване на хромозоми, и повечето от тях се оказват смъртоносни.

ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ – След това генетиците изследват действителния начин, по който мутациите се появяват в естествени условия. Заедно с това биват извършени други изследвания на мутации причинени от облъчване с гама лъчи, неутрони и различни мутагенни химикали. Финансирани са голям брой скъпи изследователски проекти.

Напредък в предизвикването на рязко увеличаване на мутирали растения идва с откритието, че облъчването на пъпките на розите увеличава мутациите. Сега вече може да се провеждат по-бързи и по-точни изследвания на мутациите при растенията.

От няколкото причинени от мутации промени смятани за “полезни” (промяна в броя на венчелистчетата, загуба на цвят и т.н.), всички растения носители на тези мутации са по-слаби от своите необлъчени родители. В края на краищата всички полезни мутации се провалят като икономически проекти, тъй като не са достатъчно издръжливи дори в градински условия. Във всеки от случаите дори най-добрите мутирали растителни форми са значително по-слаби или имат намалена плодовитост. Единствените изключения са малкото, на които може да се отдават специални грижи през целия им живот, като някои декоративни растения в защитената среда на дома.

Става очевидно, че растителните разновидности причинени от изкуствени мутации не могат да демонстрират еволюцията в действие, нито дори като възможност.

ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА БАНД – Още едно разочарование идва с публикуването на заключенията на *Х. Т. Банд в началото на 60-те. Банд извършва изследвания сред плодови мушици живеещи в естествени условия извън лабораториите.

Едно важно откритие, което тя прави, е, че нормалният естествен отбор не премахва генетичния товар, или постепенно нарастващия негативен ефект от дори най-малките мутации. Обратно на оптимистичните предсказания на неодарвинистката теория, естественият отбор не премахва натрупващите се лоши последствия от мутациите. Това означава, че ако е възможно за един вид да еволюира единствено чрез естествен отбор – или чрез естествен отбор плюс мутации – генетичният товар от вредни мутации в края на краищата ще стане толкова голям за няколкостотин поколения, че като следствие цялото потомство ще има дефекти.

Но фактът, че това не се случва сред растенията, животните и човека, показва специално сътворение на видовете и тяхното съществуване от относително неотдавна, вместо стотици хиляди години.

РЕЗИСТЕНТНИ ЩАМОВЕ – Но скоро надеждите отново се възраждат. Бива открито, че когато на хората се дават пеницилин, ауреомицин или хлоромицетин за различни болести, се появяват бактериални щамове резистенти на тях. Възможно ли е това да са “благоприятните мутации,” които учените търсят, които са облагодетелствани от естествения отбор?

Тези надежди биват съкрушени когато се открива, че тези разновидности не се появяват поради обработване с антибиотици, а се случват спонтанно с постоянен темп – независимо дали има антибиотици или не.

“Изглежда след контакт с пеницилин и ДДТ бива предизвикана появата на определени щамове бактерии и мухи, които са резистентни на тези съединения. Както ще покажем по-долу, те вече са съществували и изглежда, че просто по-пригодените оцеляват.”—Walter E. Larnmerts, book review, in Creation Research Society Quarterly, June 1977, p. 75.

Повечето резистентни щамове са всъщност естествени немутирали разновидности. Те винаги са съществували, но тъй като нерезистентните щамове намаляват, естествено резистентните щамове се увеличават на брой с времето.

Но тогава идват и по-лоши новини: Наистина се оказва, че няколко резистентни щама са мутанти. Но става очевидно, че те винаги са по-слаби и скоро умират по естествени причини различни от антибиотиците.

По отношение на мутиралата форма: Дози от антибиотика намаляват броя на естествените щамове и мутиралите нарастват. Когато се спре лечението с антибиотици, естественият щам се увеличава и резистентният скоро измира – тъй като като мутантна форма не е бил силен по начало.

Така че е възможно да има и нормални разновидности, и случайни мутирали форми. *Георгиу обяснява резистентността на мухите към ДДТ и определени други химически съединения, която е подобна на резистентността на бактериите. Той казва, че тя се дължи на нормални щамове, а не на мутирали форми:

“Вече е добре известно, че развитието на увеличена способност при насекомите да оцеляват при излагане на химикали не е причинено пряко от самите инсектициди. Тези химикали не предизвикват генетичните промени в насекомите [следователно не предизвикват мутации]; те служат единствено като средство за отбор, премахвайки по-уязвимите насекоми и давайки възможност на по-резистентните оцелели да нараснат и да запълнят празнината създадена от унищожаването на уязвимите индивиди.”—*C. P. Gheorghiou, et. al., “Housefly Resistance to Insecticides,” in California Agriculture, 19:8-10.

Резистентността на определени щамове бактерии, мухи, молци и маларийни комари на ДДТ и други пестициди не е еволюция, също както развъждането на нови разновидности кучета или котки не е еволюция.

ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА БЕНЗЪР – След това в началото на 60-те *Сеймур Бензър открива химически начин да увеличи мутациите многократно, така че да могат да се получават генетични данни по-бързо. Това дава възможност на учените да извършват по-точни и задълбочени изследвания в мутациите на гените. Като използват определено химическо съединение (5-бромоурацил), генетиците сега са способни да увеличат мутациите десет хиляди пъти!

Това дава на учените толкова много статистически данни, че те най-после успяват да потвърдят онова, което са подозирали през цялото време: Мутациите не са 99 процента вредни за ДНК и организма: те са 100 процента вредни!

Бива открито, че във ВСИЧКИ случаи мутациите предизвикват някаква вреда – винаги! Изследователите откриват, че кодът на ДНК в гените просто не търпи много промяна. Дори съвсем незначителна промяна съсипва кода и организмът бива силно отслабен.

Това е като да хвърлим камък в прецизните колелца на висококачествена машина. Дори най-простият организъм с най-малкото количество ДНК за свой код не може да се справи успешно с мутациите.

ОПРОВЕРГАНИ ОТ ДАННИТЕ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Неодарвинистите теоретизират, че еволюцията е станала чрез много малки промени в гените, които в края на краищата променят вида в нещо съвсем малко по-различно, и след това то се е променило в нещо малко по-различно, и така нататък – и след като се раждат и умират много преходни видове, се появяват видовете, които съществуват днес.

Но няма данни от вкаменелостите за всички тези преходни видове, които били произведени постепенно от мутациите! Данните от вкаменелостите опровергават теорията за мутациите. (Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве).

“При бързите еволюционни промени в родословията на животните процесът може да е бил типично неодарвинистки, с натрупване на малки приспособителни мутации, но натрупване с необичайно висока скорост. За съжаление като цяло има твърде малко свидетелства за това в данните от вкаменелостите, защото междинните еволюционни форми представляващи такова явление са изключително редки. Точно където най-ревностно желаем “звена,” те липсват, и е напълно вероятно много “звена” да продължат да липсват.”—*A. S. Romer, chapter in Genetics, Paleontology and Evolution (1963), p. 114.

ТЪРСЕНЕ НА НАЧИН – Изглежда няма фактор, който да може да причини еволюцията, тъй като показахме, че не е възможно и мутациите да са средството, чрез което тя би могла да се случи.

Първо, теорията на Чарлс Дарвин, че еволюцията е плод на естествен отбор, е трябвало да бъде изоставена. До началото на 20 век е било очевидно, че не съществуват научни данни за промяна на вида чрез естествен отбор. Но през тези първи десетилетия на века е започнала новата наука на изследване на мутациите. Така върху пепелта на теорията известна като “дарвинизъм” се появява “неодарвинизмът” – който заявява, че еволюционната промяна от един вид в друг е станала чрез мутации, с по-късни пречиствания извършени от естествения отбор. Но след няколко десетилетия на изследвания на мутациите на милиони поколения плодови мушици компетентните генетици започват да изоставят и тази теория.

Публично повечето еволюционни учени наричат себе си неодарвинисти, но вътре в себе си са в недоумение. Данните, които четете тук и в предишната глава (за естествения отбор), които толкова категорично унищожават основата за еволюцията, вече са известни на мнозинството утвърдени еволюционисти.

Бъдещето на тяхната теория наистина мрачно, но те продължават да се преструват на оптимистични; и чрез различни национални организации продължават да настояват в държавните училища и в акредитираните колежи и университети да се преподава единствено еволюцията.

(Уточнение: Макар че мнозинството от еволюционните учени днес клонят към салтацията [разгледана по-долу], тя също е основана върху мутации. Следователно те всички могат да бъдат наречени “неодарвинисти.”)

Но някои измислят алтернативни решения, които граничат със смешното:

5 – ТЕОРИЯ ЗА ГИГАНТСКИТЕ МУТАЦИИ

ОБЕЩАВАЩИТЕ ЧУДОВИЩА НА ГОЛДШМИТ – (*#6/29 Monster Mutations*) *Ричард Голдшмит от Калифорнийския университет прекарва повечето от живота си опитвайки се да докаже, че плодовите мушици могат да се променят в нов вид, но без успех.

“След като наблюдава мутации при плодови мушици в продължение на много години, Голдшмит изпада в отчаяние. Промените, оплаква се той, са толкова безнадеждно микро [малки], че дори в един екземпляр да се съберат хиляда мутации, пак няма да има нов вид.”—*Norman Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 33.

Така в своето отчаяние *Голдшмит предлага своята “салтационна теория,” при която няма да са необходими никакви преходни форми. (“Салтация” означава “скок.”)

Според тази теория цялата еволюция е станала чрез огромни мутационни скокове от една форма на живот в друга. Станало е нещо като това:

От време на време едновременно се появява гигантски сбор от милиарди случайни мутации – и произвежда напълно нов вид. Например, два заека са произвели мъжки скунк, и в същото време от другата страна на хълма други два заека (или някакви други създания) са произвели женски скунк! Двата малки скунка са можели да получат достатъчно мляко от своите майки за да пораснат до зрялост и да произведат всички скункове на земята. Така е започнал животът на скунковете.

Според *Голдшмит така е било с всички видове по света!

Популярно наричана “теория на обещаващото чудовище,” тя учи, че един ден някое влечуго е снесло яйце и от него се е излюпило “нещо кафяво и космато.” По случайност, когато е пораснало, това млекопитаещо е намерило женска, която също внезапно по случайност се е излюпила от друго яйце на влечуго – и резултатът е нов вид животно.

Какво е това, научна фантастика, гръцки мит или приказка по Андерсен? Във всеки случай много съвременни учени вярват в тази теория като решение на проблема на еволюцията. Това наистина е крайно отчаяние.

“Някои учени предполагат дори по-бързи еволюционни промени и вече съвсем сериозно се занимават с идеи, които преди са били популяризирани единствено във фантастиката.”—*John Gliedman, “Miracle Mutations,” Science Digest, February 1982, p. 92.

Една от причините тези хора да са толкова смели в измислянето на тези невъзможни разкази е, че се занимават с нещо, за което знаят твърде малко: живи тъкани, действие на структури и генетични фактори.

“Можем спокойно да си въобразяваме всичко. Не знаем нищо относно тези регулаторни гени.”—*John Gliedman, “Miracle Mutations,” Science Digest, February 1982, p. 92 [цитирайки британския зоолог Колин Патърсън].

“Много биолози смятат, че нови видове могат да се появят чрез внезапни резки промени в гените.”—*World Book Encyclopedia, Vol. 6, p. 335 (1982 edition).

*Ричард Голдшмит е ветеран в генетичните изследвания, и плодовите мушици му дават толкова много информация, че *Голдшмит напълно изоставя възможността последователни мутации да могат да извършат еволюцията. Но истината е, че други видове мутации няма!

Не е възможно да се случат гигантски мутации. Нито една не се е случила в Хирошима, Нагасаки или Чернобил. Но по отношение на внезапните мутации тези три града са столиците на света по чудовищни мутации. Няма гигантски мутации в облъчваните розови пъпки, нито в хилядите лабораторни колби с плодови мушици. Ако ги имаше, щяхме да видим да се образуват нови видове. С всичките лаборатории и радиация, 20 век над всички други векове е векът, в който трябва да се появят нови видове. Но досега не са се появили.

ПРЕКЪСНАТОТО РАВНОВЕСИЕ НА СТИВЪН ГУЛД – (Също *#4/7*) През 1972 *Стивън Гулд от Харвардския университет, работейки заедно с *Найлс Елдридж, развива идеята на *Голдшмит – и я нарича “прекъснато равновесие.” в броя на Natural History от май 1977 бива публикувана статия с неговата позиция и основанията за нея.

*Голдшмит е генетик през целия си живот – и не намира доказателства, че мутациите могат да произведат еволюция.

*Гулд е бил палеонтолог през целия си живот, и открива, че във вкаменелостите няма доказателства за еволюция от един вид в друг.

Всички вкаменелости са на ясно разграничени видове, без никакви междинни видове. Всички данни от света около нас и данните от вкаменелостите от миналото показват отделни, разграничени видове, без никакви преходни видове, които да ги свързват.

В своята статия от май 1977 *Гулд разкрива целия този проблем – и казва, че единственият възможен отговор са “обещаващите чудовища”: напълно нови видове, които се раждат внезапно от напълно различни създания! Един ден някой гущер е снесъл яйце и от него се е излюпил бобър.

Като заявява, че “ние никога няма да видим процесите, които твърдим, че изследваме,” *Гулд заявява своята нова позиция, която той назовава с величествено ново име: прекъснато равновесие.” С това понятие той има предвид, че няма да има никакви промени в следващите около 50,000 години (“равновесие” без никаква еволюция). И тогава внезапно (в много рядко “прекъсване”) и напълно по случайност ще се появят две напълно различни форми на живот.

По пълна случайност едната винаги ще е мъжка, а другата ще е женска. Съвсем случайно те винаги ще се появят по едно и също време в историята и на няколко километра една от друга, за да могат да продължат новия вид. Макар че и двете многомилиардни мутации ще са станали по пълна случайност, и (според *Гулд) ще са минали 50,000 години от предишната гигантска мутация, все пак (1) и двете ще бъдат от един и същи нов вид, (2) едната ще бъде мъжка, а другата женска, и (3) и двете ще се родят на малко разстояние една от друга. Можем да добавим и четвърта точка: (4) Следователно това се случва и сега. (Затова *Гулд добавя условието за “50,000 години.”)

*Ричард Голдшмит ги нарича “обещаващи чудовища.” *Стивън Гулд по-късно нарича процеса “прекъснато равновесие.” Малко след това неговият приятел *Стивън Стенли го назовава квантово видообразуване.”

Всичко това е интересно четиво – и обект на смях и шеговити подмятания от страна на учените – но всички тези опити на *Голдшмит, *Гулд, *Елдридж, *Стенли и други да предполагат внезапни многомилиардни позитивни мутации всъщност не е решение на кризата, в която еволюцията се намира. Самата теория разкрива дълбочината на отчаянието от страна на хора, които не могат да открият начин да докажат невъзможното.

На земята има стотици хиляди растителни и животински видове, но Гулд казва, че новопоявила се двойка от нов вид може да се случва на 50,000 години. Дори да имаме цяла вечност, не можем да се надяваме да очакваме всички тези създания да се появят.

Всичко в природата ни учи, че растителният и животинският живот е напълно взаимосвързан. Всяка форма на живот оцелява заради много други форми на живот. Периодът от 1/20 от 1 милион години между всяка двойка чудовища е твърде голям. Но – обърнете внимание на това – Гулд трябва да запази дългите периоди на “равновесие,” през които нищо не се случва – за да обясни защо нищо не се случва днес!

Всяко ново “видообразуване” трябва да се появи на основата на многомилиони ПОЗИТИВНИ мутации, но днес не можем да намерим дори ЕДНА позитивна мутация в милиони наблюдавани растителни и животински мутации!

Действителни “чудовища” (които са винаги зловещи) може и да се появяват от време на време, но те умират в рамките на едно поколение. *Мейр, друг известен еволюционист, нарича тези чудовища не “обещаващи,” а “безнадеждни.”

“Появата на генетични чудовища чрез мутации . . . е добре документирано, но те са такива очевидни изроди, че тези чудовища могат да бъдат определени единствено като “безнадеждни.” Те са толкова крайно небалансирани, че “не биха имали и най-малката възможност да избягнат елиминиране чрез естествен отбор.” Ако дадем на дрозд крила на сокол, това няма да го направи по-добър летец. Напротив, ако всичко друго е на дрозд, той едва ли ще бъде способен да лети. . . . Да вярваме, че такава рязка мутация ще “произведе жизнен нов вид, способен да заеме нова зона на адаптация,” е равностойно на вяра в чудеса.”—*E. Mayr, “Populations” in Species and Evolution (1970), p. 253.

Учените признават, че идеята на *Стивън Джей Гулд за масивни мутации е невъзможна.

Казват, че странната теория на *Голдшмит и *Гулд има това предимство, че не може да бъде доказана или опровергана от данните от вкаменелостите. Но това не е вярно. Внимателните изследвания на данните в утаечните слоеве показват огромно разнообразие от хиляди различни видове вкаменени растения и животни – всички по едно и също време. Така че дори данните от вкаменелостите опровергават тяхната теория.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – (*#7/22 Mutations Cannot Produce Species Evolution / #8/8 More Facts about Mutations*) Естественият отбор и мутациите са единствените възможни средства, чрез които първобитният живот е можел да еволюира във всички сегашни видове. Но виждаме, че по много причини и двете са напълно невъзможни.

“Очевидно такъв процес [промяна на вида чрез мутации] не е играл никаква роля в еволюцията.”—*Julian Huxley, Major Premises of Evolution, p. 7.

“Като възпроизводителен принцип, осигуряване на суров материал за естествения отбор, случайните мутации са недостатъчни както като мащаб, така и като теоретична основа.”—*Jeffrey S. Wicken, “The Generation of Complexity in Evolution: A Thermodynamic and Information-Theoretical Discussion,” Journal of Theoretical Biology, April 1979, p. 349.

“В трите важни области, където [съвременната еволюционна теория] може да бъде изпитана, тя се е провалила: данните от вкаменелостите разкриват закономерност от еволюционни скокове, а не постепенна промяна. Гените са могъщ стабилизиращ механизъм, чиято главна функция е да предотврати еволюирането на нови форми. Случайните постепенни мутации на молекулно ниво не могат да обяснят организираната и нарастваща сложност на живота.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), pp. 103, 107.

“Човек по-скоро се удивлява, че механизъм [животно] с такава сложност може въобще да съществува. Всичко това изисква създател и поддържане притежаващи безкраен разум. Дори най-простият направен от човека механизъм изисква проектант и производител. Въобще не мога да схвана как е възможно някой да смята, че механизъм десетки хиляди пъти по-прецизен и по-сложен, може да се самонаправи и саморазвие.”—E. C. Kornfield, in John Clover Monsma (ed.), The Evidence of God in an Expanding Universe (1958), p. 176.

“Добре е помним . . . че никой никога не е успял да създаде дори един нов вид чрез натрупване на микромутации. Дарвиновата теория за естествения отбор никога не е имала никакви доказателства, но е възприета от всички.”—*Richard Goldschmidt, Material Basis of Evolution.

“Ако мутациите сами по себе си можеха да обяснят еволюционния процес – произхода на живота – тогава защо естественият отбор[който е] премахването на най-лошите мутации, негативно и външно действие – единствената възможна алтернатива?”—Marjorie Green, “The Faith of Darwinism,” Encounter, November 1959, p. 50 [курсивът е мой].

Случайните мутации винаги създават проблеми. Но те са толкова отслабващи организма, че или самият организъм, или неговото потомство скоро умират. Ако мутациите произвеждат само негативни последствия, а естественият отбор премахва негативните последствия, как може от това да произлезе еволюция?

УДИВИТЕЛНИТЕ НЕЩА В ПРИРОДАТА – (*#9 Mutations in Action: The Hummingbird*) Тази глава върху мутациите заслужава кратко споменаване на величественото планиране, което може да се намери в природата. Внимателният дизайн и майсторство намиращи се в природата са в остро противоречие със 100 процента случайното и вредно естество на мутациите.

Ето два прости примера, които никога не биха могли да бъдат причинени от мутации – със или без помощта на така наречения “естествен отбор,” който не е нищо повече от случайни разновидности вътре във вида:

“Стрелящият бръмбар изглежда уникален в животинското царство. Неговата защитна система е изключително прецизна, кръстоска между сълзотворен газ и огнехвъргачка.

Когато усети опасност, бръмбарът смесва в себе си ензими съдържащи се в една кухина в тялото му с концентриран разтвор на някои напълно безвредни съединения, водороден прекис и хидрохинони, съдържащи се в друга кухина. Това създава отровна струя от разяждащи бензохинони, която избухва от тялото му до температура 100° С.

Нещо повече, течността се изстрелва през две дюзи в задната част на тялото, които могат да се въртят като оръдейна кула на В-17 за да улучат някоя гладна мравка или жаба със съвършена точност.”—*Time, February 25, 1985, p. 70.

“Пеперудата юка е конкретно приспособена към растението юка и зависи от него през целия си жизнен цикъл. От своя страна растението юка е приспособено да се опложда само от това насекомо и от никое друго. Женската пеперуда събира топчица прашец от няколко цвята, и след това намира цвете, което е подходящо за снасяне на яйцето. След като снася яйцето в меката тъкан на яйчника чрез подобен на копие хобот, тя опложда цветето като вкарва прашеца до дъното на фуниеобразния отвор на пестика. Това позволява на ларвата да се храни от някои от растящите семена в неопаразитената част на плода, което позволява на растението да се възпроизвежда. Това съвършенство на възпроизводителното приспособяване на растението и пеперудата е наистина възхитително. Но в допълнение към това взаимоотношение на опрашване и яйцеснасяне има многобройни други приспособявания, като излюпването на пеперудите в началото на лятото десет месеца след завиването на какавидата, точно по времето, когато цъфти юката. Възможно ли е сляпа случайност да постигне такова съвършенство?”—*Ernst Mayr, “Accident or Design, The Paradox of Evolution,” in The Evolution of Living Organisms (1962), pp. 1, 3.

“Би било твърде голямо изискване към доверчивостта на хората да се приема, че известният случай с пеперудата юка може да произлезе от случайни мутации.”—*Ernst Mayr, Systematics and the Origins of Species (1942), p. 296.

6 – РАЙ ЗА ЕВОЛЮЦИОНИСТА

КЪДЕТО ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ МОГАТ ДА НАМЕРЯТ ВСИЧКИ МУТАЦИИ, КОИТО ИСКАТ – (*#5/5 An Evolutionist”s Paradise*) В нашия свят днес е възможно еволюционистите да изследват гигантски количества мутации на животни, растения, и дори хора! Имаме един такъв изследователски център от 1945; и още един от 1986.

Някои могат да кажат, че не е имало време за такива райски места да произведат нови видове, но сред мислещите учени е добре известно, че новите видове трябва да се образуват много бързо, иначе биха умрели. Живите организми са твърде сложни, за да живеят дълго време само с част от своите променени органи. Така че определено времето е било достатъчно!

ХИРОШИМА – Ето една забележителна изследователска лаборатория, в която да изследваме благородните и възвишени последствия от радиацията върху човешката генетична тъкан.

Било е прекрасна сутрин без нито едно облаче в небето. Датата била 6 август 1945, 8:00 сутринта. В небето летял самотен самолет. Бомбените му люкове се отворили.

Когато бомбата достигнала 560 метра височина, отразен радарен сигнал детонирал обикновен взрив вътре в нея. Той изпратил малък клин от U-235 в по-голяма маса U-235, което детонирало взрив със сила 11,800 тона тротил. Вследствие на това били унищожени около 12 квадратни километра от града. Атомната бомба с название “Момченцето” се взривила на височина 240 метра над земята, и на практика унищожила града. Жертвите били над 92,000.

Живите били в по-лошо положение от мъртвите, защото в техните тела навлязла радиация от взрива и от радиационния облак. Названието, което японците дали на нещастните оцелели, било хибакуша. Тези бедни създания са се мъчели с повредени от радиация тела през целия си кратък живот. Учените са ги изследвали в продължение на десетилетия; нито едно от тях не е еволюирало в различен вид или нова свръхраса.

ЧЕРНОБИЛ – В случая с Чернобил имаме изключително широка област, която е била облъчена. Този еволюционистки рай е много по-обширен!

В 1:24 през нощта местно време на 26 април 1986 един-два взрива разтърсват завода и разбиват реактор № 4 – и предизвикват най-тежкото произшествие с ядрена електроцентрала в съвременната история. Взривовете вдигат във въздуха тежащия хиляда тона капак върху ядрото на реактора и отварят дупка в стената и покрива на сградата. Няколко това ураниев двуокис и продукти на разпад като цезий-137 и йод-131 биват изхвърлени във въздуха. Взривът изхвърля във въздуха 5-километров димен стълб изпълнен със замърсители.

По съветски данни, 50 мегакюри от най-опасните радионуклиди биват изхвърлени в атмосферата, плюс 50 мегакюри от химически инертни радиоактивни газове. (Като сравнение, при произшествието при Три Майл Айлънд в Пенсилвания през 1979 са били изхвърлени само 17 кюри.)

С четири работещи реактора и още два в строеж, Чернобил е бил предназначен да стане една от най-мощните ядрени електроцентрали в Съветския съюз. Разположена в сърцето на един от най-добрите земеделски региони в страната, около нея е живеело значително население в градове, села и комуни.

За десет дена облаци от смъртоносен радиоактивен прах се пренасят над Полша към Скандинавия, а от там на юг към Гърция, разпръсвайки замърсители над цяла Източна Европа. След това облакът продължава на изток над цялата територия на Съветския съюз, и малка част от него стига дори до Калифорния (*“Chernobyl: One Year After,” National Geographic, May 1987).

Скоро след трагедията в Чернобил през 1986, съветските длъжностни лица заповядват пълната евакуация на всички села в радиус 30 километра от електроцентралата. Онова, което те не осъзнават веднага, е, че ядреното замърсяване покрива много по-обшилна област. В някои части на Народичи, земеделски район в Украйна чиито граници са на около 60 километра от реактора, нивата на радиоактивност са все още девет пъти над допустимите граници.

27 април 1990, новинарски репортаж: Три години и един ден след ядрената авария в Чернобил, 800,000 деца в белоруска провинция на Съветския съюз на север от Чернобил спешно се нуждаят от медицинска помощ вследствие от радиацията получена от тази авария.

А какво да кажем за растенията и животните? Едно изследване от пролетта на 1990, извършено 3 години след аварията от главния икономист на съветска държавна агенция, изчислява, че разходите от Чернобил, включително цената за почистването и стойността на похабената земеделска земя и продукция, могат да достигнат 358 милиарда долара – 20 пъти повече от по-ранните официални оценки.

Дали този рай за мутациите е помогнал на растенията? Не са произведени никакви фантастично големи реколти. Точно обратното, цялата земеделска ситуация се влошава ужасно. Растенията са се разболели и умрели. Растенията продължават да се разболяват и умират.

Дали този рай за мутациите е помогнал на животните? Тъй като радиационният облак от аварията през 1987 отива в самата почва, всяка следваща година носи все повече родилни дефекти сред домашните животни. Раждат се жребчета с осем крака, деформирани долни челюсти и несвързан гръбначен стълб. Колхозът “Юрий Гагарин” във Вязовка произвежда 197 изродени телета. Някои от животните са нямали очи, или са имали деформирани черепи, или разкривени уста. В една ферма в Малиновка след аварията са родени 200 прасета повредени в една или друга степен. Пред нас е еволюционистки рай в действие!

Но се наблюдават не само външни промени; редовно има и повредени вътрешни органи. Това редовно предизвиква спонтанни аборти, мъртвородени малки и ранна смърт сред животните.

А какво да кажем за хората? От есента на 1988 до пролетта на 1999 има рязко увеличение на болести на щитовидната жлеза, анемия и рак. Жителите на областта се оплакват от умора, както и загуба на зрение и апетит. Наблюдава се удивителен спад на естествената имунност сред цялото население. Хората трудно се възстановяват дори от най-малката зараза, и децата страдат дори повече от възрастните.

Отравянето на земята от радиацията причинява тежки здравни проблеми. Радиацията засяга негенетичните тъкани; а вътре във възпроизводителните клетки причинява мутации в ДНК, които раждат деформирано или мъртво потомство.

А къде са новите видове? Нито един не е наблюдаван. Не са се появили никакви нови видове. Няма излюпили се от яйца космати създания. Видовете са същите, каквито винаги са били; само че сега са повредени и умиращи.

Знаем толкова много за това благодарение на посвещението на Игор Костин, първият човек, който заснема аварията в Чернобил от въздуха. След 1987 той се връща при реактора шест пъти и прекарва стотици часове в областта около Чернобил, и пътува много през регионите около нея, документирайки трагедията на филм за света. Но неговите героични усилия да направи тази информация достъпна повреждат неговото собствено тяло. Изложен на ниво на радиация 5 пъти по-високо от допустимото, той започва да чувства постоянна умора и понякога дори не може да върви. Но той продължава да напуска дома си в Киев и да пътува до Чернобил, за да може светът да знае какво става там.

Новинарски репортаж, април 1991: Съветско министерство обяви, че вместо официалните “37 починали” в резултат на аварията в Чернобил, досега броят на жертвите е близо до 10,000.

7 – ОБОБЩЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА

ТРИ ВИДА ЕВОЛЮЦИОНИСТИ – Тъй като естественият отбор и мутациите са единствените две средства, чрез които еволюцията би могла да стане, изглежда уместно в края на тези две глави да разгледаме определени основни учения на еволюционното мислене. Когато приемате една теория, по принуда приемате всичко, което идва с нея.

Дарвинистите се придържат към идеята на *Дарвин, че естественият отбор е единственият механизъм (макар че в по-късна книга *Дарвин го отхвърля – и се връща към ламаркизма, наследяването на придобитите характеристики).

Неодарвинистите заявяват, че механизмите, по които еволюцията е станала и сега продължава да протича, са мутациите, които след това биват усъвършенствани от естествения отбор.

Защитниците на теорията за обещаващото чудовище поставят надеждите си във внезапни масивни мутации, произвеждащи изведнъж нов вид. Техният възглед е, че на всеки 50,000 години в две новородени – мъжко и женско – родени близо едно до друго, протичат милиард милиарда мутации.

До 30-те години дарвинистите са били мнозинство; след това неодарвинистите придобиват надмощие до началото на 80-те, когато мнозина се обръщат към теорията за обещаващото чудовище.

Макар да го крият от обществеността, еволюционистите са изпаднали в безнадеждност относно ситуацията.

ОСЕМ СТРАННИ УЧЕНИЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА – Еволюционната теория е основана върху осем стълба на глупостта. Трите вида еволюционисти приемат следните осем точки като абсолютна истина:

(1) Еволюцията действа без цел и посока. Механизмите трябва да са нечеленасочени. Иначе би трябвало да предполагат действащ Разум, а еволюционистите се страхуват от допускане на тази възможност.

(2) Еволюцията действа по произволна случайност. Всичко може да стане и то по всякакъв възможен начин. Отново, не трябва да има и намек за действащ Разум.

На основата на двата механизма (мутациите и естествения отбор) и двата метода (нецеленасоченост и случайност) мота да се получат само объркване, неориентираност, произволност и постоянни провали и безполезни резултати.

Но еволюционистите яростно твърдят, че двата механизма и двата метода действат конкретно по шест начина. Следните шест подхипотези на еволюцията противоречат напълно на горните две хипотези.

(3) Еволюцията винаги се движи нагоре, никога надолу. Макар да не го казват открито твърде често, с това те имат предвид, че еволюционните процеси винаги произвеждат положителни резултати – резултати, които винаги са подобрение на онова, което организмът е бил преди.

“Естественият отбор допуска само успехите, но “изличава” провалите. Така отборът създава сложният ред без да е необходим творчески разум. Всички фантастични аргументи относно невероятностите, които трябва да се случат наведнъж, са без значение. Отборът прави невероятното действителност.”—*Michael Ruse, Darwinism Defended (1982), p. 308.

(4) Еволюцията действа необратимо. С това те имат предвид, че еволюцията може да “върви само в една посока,” както те го наричат. Жабата, например, може да еволюира в птица; но по някакъв странен “закон” на еволюцията процесът не може да се обърне! Птицата никога не може да еволюира в жаба, нито гръбначното може да еволюира в червей. Маймуната може да роди човешки деца, но хората никога не могат да родят маймуни. Наистина е странно как случайните събития на еволюционистите могат да вървят само в една определена посока!

“Още по-забележителен е фактът, че това еволюционно движение към все по-голям ред също е необратимо. Еволюцията не се движи назад.”—*J. H. Rush, The Dawn of Life (1962), p. 35.

Тази теория за необратимостта е известна като Закон на Доло. Той е постулиран за първи път от *Доло през 1893 по следния начин:

“Организмът е неспособен да се върне, дори частично, към предишен етап, който вече е реализиран в неговите предшественици.”—*Dollo, quoted in “Ammonites Indicate Reversal,” in Nature, March 21, 1970.

*Джералд Смит от Мичиганския университет съобщава, че е намерил “връщания” в данните от вкаменелости на риби в Айдъхо. В своята статия той предполага, че има много такива случаи на връщания във вкаменелостите, но те се смятат за “аномалии” и не се огласяват (*Gerald R. Smith, “Fishes of the Pliocene Glenns Ferry Formation, Southwest Idaho,” Papers on Paleontology, No. 14, 1975, published by the University of Michigan Museum of Paleontology).

*Бьорн Куртен, финландски палеонтолог, пише относно вкаменелости от рисове, които показват зъб, който е изгубен, и след това се появява отново. (На друго място се казва, че някои рисове днес го имат, а други го нямат.) Като коментира откритието, Куртен казва:

“Още по-удивителен е фактът, че това изглежда е съчетано с повторното появяване на М2, структура непозната при Felidae от времето на миоцена. Всичко това, разбира се, е в пълно противоречие с един от най-любимите принципи на еволюционната палеонтология, а именно Законът на Доло. Това би било пример за структура, която е била напълно изгубена и след това появила се отново в подобна форма – което просто не може да се случи според Закона на Доло.”—*Bjorn Kurten, “Return of a Lost Structure in the Evolution of the Felid Dentition,” in Societas Scientiarum Fennica, Commentationes Biologicae, XXVI(4):3 (1963).

И все пак, независимо дали зъбът е изчезнал за известно време, видът не се е променил.

Случайните мутации регулирани от случайни събития (“естественият отбор” не е нищо повече от случайни събития) не действат само в една посока. Ако вземете тесте карти или куп плочки за домино и ги разхвърляте насам-натам известно време, те няма постепенно да се подреждат във все по-подреден числов ред. Случайните действия просто не произвеждат такива резултати.

(5) Еволюцията действа от по-малкото към по-голямото. Тази идея се нарича Закон на Коуп от еволюционистите. Тук става въпрос за размери. Твърди се, че малкит създания еволюират в по-големи, но никога в по-малки. На тази основа еволюционистите са измислили своята “конска последователност,” за която ще говорим в глава 17, Примери за еволюцията.

Но всеки палеонтолог може да ви каже, че вкаменелостите често са много по-големи от съвременните животни. Например, акулите са били много по-големи в миналото; но разбира се, те си остават акули.

“В каквато и да е степен да е бил верен по времето на формирането на слоевете с вкаменелости Законът на Коуп, сега се вижда, че посоката е обърната. Практически всички съвременни растения и животни, включително човекът, са представени във вкаменелостите от много по-големи екземпляри от живеещите сега (напр. гигантски бобър, саблезъб тигър, мамут, пещерна мечка, гигантски бизон и т.н.).”—John C. Whitcomb and Henry M. Morris, Genesis Flood (1961), p. 285.

“Тъй като преди Потопа човекът е живеел поне 11 пъти по-дълго от сега, бозайниците, птиците, насекомите, рибите и влечугите също са живеели по-дълго. Следователно те са пораствали по-големи, по-тежки и са били различни в много отношения. Сравнете един 50-годишен слон с 200-годишен мамут. Различават се предимно по размери, тегло, дължина на бивните и дължината на козината.”—Bany Bunsfield, “Where are the Dinosaurs Now?” in Creation Research Society Quarterly, March 1982, p. 234.

Отново същата очевидна непоследователност: Случайните събития няма да произведат винаги “от по-малко към по-голямо.”

(6) Еволюцията действа от по-просто към по-сложно.Поради тази хипотеза еволюционистите биват особено засегнати от изявленията на учените, че формите на живот в камбрийския (най-долния) седиментен слой са много сложни.

“В продължение на години еволюционистите съставят филогенетични или еволюционни “родословия” на основата на предполагаемия “еднопосочен” характер на данните от вкаменелостите. Като използват съвременните специализирани форми, те се връщат назад в данните от вкаменелостите търсейки по-обобщени предшественици на съвременните форми.”—Marvin L. Lubenow, “Reversals in the Fossil Record,” in Creation Research Society Quarterly, March 1977, p. 186.

По-късно ще научим, че най-долният земен слой (камбрий), положен от Потопа, съдържа широко разнообразие от сложни създания. Под камбрия няма форми на живот.

Науката изследваща случайните явления и случайното подреждане на числата е известна като “теория на вероятностите.” Всеки математик или изследовател на вероятностите ще ви каже, че случайността (1) никога не работи от по-прости подредени структури към по-сложни подредени структури, и (2) всъщност случайността никога не произвежда никакъв сложен ред! Случайните явления водят единствено до хаос и бъркотия. Случайността разрушава, разбива и разпилява. Тя никога не гради, не произвежда по-добра организация, нито по-висока сложност.

(7) Еволюцията действа от по-несъвършено към по-съвършено. Това учение е в пряко противоречие с друга теория на дарвинистите, че еволюцията произвежда безполезни органи или “рудиментарни органи” (виж глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация).

(8) Еволюцията не може да се повтори. *Патърсън заявява, че еволюционната теория е защитена от изследователския поглед на научния анализ, защото се занимава с явления, които “не могат да се повторят.”

“Ако приемем разграничението на Попър между наука и ненаука, трябва първо да попитаме дали теорията за еволюция чрез естествен отбор е наука или лъженаука (метафизика). Ако вземем първата част от теорията, че еволюцията наистина е станала, тя казва, че историята на живота е прост процес на разделяне на видовете развитието им. Този процес трябва да е уникален и неповторим, като историята на Англия. Следователно тази част от теорията е историческа теория относно уникални явления, а уникалните явления по определение не са част от науката, защото са неповторими и следователно неподлежащи на проверка.”—*Colin Patterson, Evolution (1978), pp. 145-146.

*Добжански, друг категоричен еволюционист, се съгласява:

“Еволюционните явления . . . в палеонтологията и палеобиологията са уникални, неповторими и необратими.”—*T. Dobzhansky, “On Methods of Evolutionary Biology and Anthropology,” in American Scientist 45 (1957), p. 388.

УЧЕНИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ НЕ Е НАУЧНА – На друго място Патърсън отново повтаря факта, че еволюцията е минало, и се съгласява с *Карл Попър (водещ еволюционистки учен на двадесети век), че теорията е “метафизична,” а не “научна.” На обществеността те казват, че еволюцията е “научна,” но помежду си признават, че не е така.

“И така, понастоящем ни е останала неодарвинистката теория: че еволюцията се е случила и е била насочвана предимно от естествения отбор, със случайният принос на генетични отклонения, и вероятно случайни обещаващи чудовища. В тази ѝ форма теорията не е научна според стандартите на Попър. Наистина, Попър нарича теорията на еволюцията не научна теория, а “метафизична изследователска програма.””—*Colin Patterson, Evolution (1978), p. 149.

И така експертите ни казват, че няма доказателства за еволюцията. Но ако можеше да се намери някакво доказателство в подкрепа на теорията, можете да сте сигурни, че еволюционистите бързо биха го представили и тържествено биха заявили, че тяхната теория вече може да се нареди в категорията “наука.”

Според тяхната теория, еволюцията “не може да се повтори.” С това имат предвид, че всеки вид се е образувал само еднократно. Но ако еволюцията не се повтори поне два пъти, като произведе мъжко и женско, как са се размножили новите видове?

Еволюцията ни напомня за гигантски пъзел, който става все по-голям колкото повече работим по него. Колкото повече се опитваме да решим проблема, толкова повече има за решаване. Тя е една безкрайна задача.

Разбира се, има просто решение: Просто изхвърлете цялата теория.

“През последния един век винаги е съществувало значително малцинство от първокласни биолози, които не могат да се насилят да приемат валидността на дарвинистките твърдения. Всъщност броят на биолозите, които изразяват някаква степен на разочарование, е на практика безкраен.”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1986), p. 327.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Колкото и да се опитват, учените не могат да открият как да произвеждат светлина без да прахосват 94.5% от енергията в топлина. Но светулката, Photinus, произвежда светлина с 90% полезно действие на енергията. Светлината на светулката отделя само 1/80,000 от топлината, която би се произвела от свещ със същия интензитет. Един учен прекарва целия си живот изучавайки луциферина в светулките, без да постигне никакъв успех. Много други изследователи са се занимавали с проблема, но също са се провалили.

Паякът-гмуркач е обикновен паяк, който диша въздух, но прекарва повечето от времето си под водата. Като се гмурка под водата с балонче въздух и прикрепяйки го към подводни растения, паякът го използва за въздух и като гнездо. Начинът на живот и на гнездене на този паяк е сложен и удивителен. Веднага при раждането на малките, те започват да се гмуркат и да помагат на семейството.



ГЛАВА 10 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ЕСТЕСТВЕН ОТБОР

  1. Едно добро определение на естествения отбор би било “случайни действия.” Обяснете защо “вредни генетични промени” е добро определение за мутациите.

  2. Обяснете всяко от четирите основни свойства на мутациите. Ако мутациите притежаваха не всички, а само едно от тези четири свойства, биха ли все пак да произведат еволюция от един вид в друг?

  3. В еволюционните кръгове има много изпълнено с надежда говорене за “добри мутации.” Дали учените са намирали поне една наистина благоприятна мутация?

  4. Защо мутациите са подобни на автомобилни катастрофи?

  5. Обяснете накратко разликата между дарвинова еволюция и неодарвинистка еволюция.

  6. Мутациите са случайни събития. Може ли случайният характер да помогне на тези събития да подобрят организма, които носи мутацията?

  7. Човешкото тяло е сложен механизъм, както и е телевизорът. От гледна точка на прецизните взаимовръзки, всички които трябва да работят ефективно, за да може цялата система да действа правилно, защо вкарването на мутация в един човек е подобно на удар по телевизор с чук, или на произволна размяна на връзките?

  8. Дали случайните мутации дават правилната допълнителна информация, за да може ДНК да ги използва ефективно?

  9. Напишете кратък доклад върху проблема със сърповидната анемия, и защо тя всъщност не е благоприятна.

  10. Как десетилетията на изследване на плодови мушици ясно показват, че мутациите не могат да произведат благоприятни промени, още по-малко нови видове?

  11. Как откритието на Бензар категорично установява 100-процентовата вредност на мутациите?

  12. Напишете доклад защо теорията за обещаващото чудовище не може да е вярна. Обяснете няколко от конкретните проблеми пред теорията.

  13. Изберете две от шестте странни учения на еволюцията и обяснете как те са измислени и не могат да успеят в действителността.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов