Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 11

ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ

Защо видовата бариера не може да бъде премината

Тази глава е основана върху стр. 441-474 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 87 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Еволюцията е основана върху промяната от един вид в друг. В глави 9 и 10, Естествен отбор и Мутации, открихме, че няма механизъм, по който тя би могла да се случи; а в глава 12, Вкаменелости и слоеве, ще научим, че няма данни за такава промяна в миналото.

Фактът, че всички истински растителни и животински видове са разграничени един от друг, е центърът на целия спор. Затова тук ще посветим една цяла глава на видовете. Този материал ще помогне да завършим картината на онова, което научаваме в други глави.

ДАРВИН ОТНОСНО ПРОИЗХОДА НА ВИДОВЕТЕ – Битката относно еволюционната теория се съсредоточава върху видовете. Именно там *Чарлс Дарвин се опитва да я води, но без успех. Макар да озаглавява своята първа книга по същия начин, той никога не се е опитвал да разбере произхода на видовете.

“Дарвин всъщност никога не обсъжда произхода на видовете в своя Произход на видовете.”—*Niles Eldredge, Time Frames: The Rethinking of Darwinian Evolution and the Theory of Punctuated Equilibria, (1985), p. 33.

*Дарвин дори не може да си обясни защо съществуват видовете. Ако неговата теория е права, не би трябвало да има отделни разграничени видове, само твари с разбъркани органи и нито една двойка еднакви.

“В късните години на живота си самият Чарлс Дарвин, бащата на еволюцията, постепенно осъзнава липсата на реални доказателства за своите еволюционни измислици и пише: ‘Според тази теория трябва да са съществували многобройни преходни форми. Но защо не ги намираме в земната кора? Защо цялата природа не е в хаос вместо, както виждаме навсякъде около нас, ясно определени видове?’”—H. Enoch, Evolution or Creation (1966), p. 139.

Още по-зле, *Дарвин не знае за нито един пример на промяна от един вид в друг.

“Нямаме данни за нито една промяна от един вид в друг . . . не можем да докажем, че някой вид се е променил.”—*Charles Darwin, My Life and Letters.

ПРОИЗХОДЪТ НА ВИДОВЕТЕ Е НЕИЗВЕСТЕН – (*#1/27 Origin of the SpeciesUnknown / #2/13 The Experts Are Puzzled*) Проблемът с видовете е станал сериозен нерешен проблем за еволюционистите, тъй като не могат да схванат откъде са произлезли.

“Повече биолози биха се съгласили с професор Хамптън Карсън от университета Вашингтон в Сейнт Луис, когато той казва, че произходът на видовете е ‘сериозен нерешен проблем на еволюционната биология.’”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 141.

“През последните около тридесет години произходът на видовете се оказва най-сериозният нерешен проблем. Британският генетик Уилиам Бейтсън първи насочи вниманието към този въпрос. Той пише през 1922: ‘Като неясни очертания еволюцията е достатъчно очевидна. Но тази конкретна и съществена част от теорията на еволюцията, която се занимава с произхода и естеството на видовете, остава напълно неразгадана.’ Шестдесет години по-късно положението е дори по-зле, след като изследванията разкриват повече и повече сложни структури.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 140.

1 – ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВИДОВЕТЕ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ – (*#3/15 Classifying the Plants and Animals*) Науката за класифициране на растенията и животните се нарича таксономия.

“Класификация или таксономия е теорията и практиката на наименуване, описване и класифициране на организмите.”—*Stansfield, The Science of Evolution (1977), p. 98.

Таксономистите поставят всички растения и животни в логически категории и ги подреждат на няколко главни нива, които са следните:

Царство
Отдел
Клас
Разред
Семейство
Род
Вид
Подвид

Трябва да се има предвид, че няма такова нещо като царство, отдел, клас, разред или семейство. Това са само удобни названия и са като стаи в зоологическа градина или ботаническа градина, всяка с различна колекция от растителни или животински видове. Видовете са тези, които са реални; стаите не са. Понятията “отдели, класове, разреди, семейства” и повечето от “родовете” са просто названия на категории. Само видовете са тези, които имат значение. Това включва всички видове, както и някои категории, които са наречени “родове,” но трябва да се определят като видове.

PANTHERA LEO — Ето как таксономистите класифицират лъва.

“Според възгледа на този автор, който според мен почти всички биолози вероятно споделят, видът е единствената таксономична категория, която поне в по-благоприятните примери има напълно обективно съществувание. Всички по-висши категории са повече или по-малко въпрос на лично мнение.”—*G. W. Richards, “A Guide to the Practice of Modern Taxonomy,” in Science, March 13, 1970, p. 1477 [коментар направен в разглеждане на авторитетните Принципи на систематичната зоология на Майр].

Ето един пример как работи класифицирането. Това е класификацията на домашната котка:

“ОТДЕЛ Chordata (Хордови) – всички животни, които през част от своя жизнен цикъл притежават фарингеални джобчета, хорда и дорсална нервна тръба.

ПОДОТДЕЛ Vertebrata (Гръбначни) – всички животни, които имат гръбначен стълб.

КЛАС Mammalia (Бозайници) – всички животни, които имат вътрешно регулиране на телесната температура, козина, и кърмят малките си.

РАЗРЕД Carnivora (Хищници) – всички бозайници, чиито зъби са пригодени за хищен начин на живот, но не са насекомоядни.

СЕМЕЙСТВО Felidae (Котки) – всички хищници с прибиращи се нокти, дълга опашка и определена подредба на зъбите.

РОД Felis (Същински котки) – същинските котки.

ВИД domestica (домашна) – домашните котки.”—Wayne Frair and Percival Davis, A Case for Creation (1983), p. 37.

НАУЧНИ НАЗВАНИЯ НА ВИДОВЕТЕ – Ако отидете в зоологическата градина, ще видите надпис на някоя клетка, например “Гигантска панда,” и под него думите, “Alluropoda melanoleuca.” Първият ред е обичайното название на тази голяма чернобяла мечка от Китай; вторият ред е нейното “научно название.” Учените по целия свят разбират тези двойни латински названия (наречени биноминали). Първата дума е родът, а втората е видът. Понякога като трета дума се добавя името на учения, който е открил или назовал животното. Този метод за научна класификация е изобретен през 50-те години на 18 век от шведския естествоизпитател Линей.

*Дарвин е осъзнавал, че няма доказателства някой вид да е произлязъл от друг вид. Той решава, че вместо да се опитват да отричат съществуването на видовете, единственото практическо решение за еволюционистите е, първо, да класифицират растенията и животните; второ, да посочат приликите между тях; и накрая да заявят, че следователно едните трябва да са еволюирали от другите или от общ прародител. От началото до края еволюцията е само теория, теория, теория.

ВИДОВЕТЕ ОТ БИТИЕ – Още в началото е положен законът за “видовете от Битие”:

“Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си . . . Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него.”—Битие 11, 12.

По същия начин птиците, морските животни трябваше да се размножават “според вида си” (Битие 1:20-22, 24-25). Този принцип не можеше да бъде нарушаван. И именно това намираме в данните от вкаменелостите и в света днес. “Видовете от Битие” като цяло съответстват на видовете днес, а понякога на родовете. Това несъответствие се дължи на грешки в нашата по човешки създадена система за класификация.

Тъй като еврейските думи използвани в Битие за “създавам” и “вид” са бара и мин, Франк Марш, който е много внимателен изследовател на видовата класификация, предлага термина барамин като название на тези “видове от Битие.” (Мин се използва 10 пъти в Битие 1 и 21 пъти нататък в Стария завет.) Това би било добра за използване дума, тъй като е по-точна от “вид,” която понякога може да е неточна. Други названия за видовете от Битие могат да са истински видове или биологични видове. Авторът на тази книга предпочита “истински видове” като най-лесно разбираем термин.

БИОЛОГИЧЕН ВИД – Понятието “биологичен вид” все повече се приема от учените като основна отправна точка. Макар да има случаи, в които няма кръстосване между очевидни подвидове, понятието биологичен вид обикновено важи за онези видове, които не се кръстосват извън вида си. Но има случаи, в които два подвида на някой истински вид вече не могат да се кръстосват.

МИКРО ИЛИ МАКРОЕВОЛЮЦИЯ – (*#4/6 Micro and Macro*) Еволюционистите посочват промените ВЪТРЕ във видовете и наричат това “микроеволюция,” и след това ни казват, че такива подвидови промени доказват, че трябва също да съществуват и теоретизираните промени от един вид в друг (които те наричат “макроеволюция”).

Но случайното пренареждане на гените вътре в рамките на вида произвежда само нови разновидности и породи. Кодовата бариера на ДНК не бива преодоляна. Новите сортове растения и породи животни никога не преодоляват бариерата на видовете.

Новите сортове и новите породи не са еволюция; те са само промени вътре във вече съществуващите видове. Няма такова нещо като “микроеволюция.” Промените вътре във видовете не са еволюция.

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ – *Аристотел успява да изброи само около 500 вида животни; а неговият ученик *Теофраст, най-изтъкнатият ботаник на древна Гърция, изброява само около 500 различни растения. Броят на известните видове растения и животни нараства през вековете, като естествоизпитателите откриват нови разновидности създания на сушата, във въздуха и в морето, и биват изследвани нови области от света. До 1800 броят на видовете достига 70,000. Днес има няколко милиона. Две трети от тях са животински, а една трета растителни. Покритосеменните растения и насекомите са двете най-големи категории.

Почти всички тези милиони така наречени “видове” са подвидове на много по-малък брой първоначални видове от Битие, истинските видове. Например, днес има много различни колибрита; но първоначално е имало само един. Генетичният фонд на колибрито му е позволил да произведе много подвидове.

ДЖОН РЕЙ – Джон Рей (1627-1705) очевидно е първият учен, който осъзнава значението на “видовете.” Той създава голяма класификационна таблица на всички видове растения и животни известни по негово време (около 18,600).

Рей е бил ревностен християнин, който е виждал изобилни свидетелства за ръката на Създателя в чудното устройство на растенията и животните.

КАРЛ ЛИНЕЙ – Карл фон Линне (1707-1778) прекарва живота си като преподавател в университета в Упсала. На 50-годишна възраст латинизира името си на “Каролус Линеус.” Системата за класифициране на растенията и животните развита от Линей става стандартът използван днес. Той я публикува през 1735 в своята книга, Systema Naturae.

Линей стига до две категорични заключения: (1) Като цяло видовете съответстват на “видовете от Битие.” (2) Нямало е никаква промяна от една основна категория в друга – нито сега, нито в миналото. Като следствие от своите изследвания Линей достига до твърда вяра в Специалното Сътворение и непроменимостта на видовете. Той казва, “Виждаме точно толкова видове, колкото са били създадени по двойки от ръцете на Създателя.” (цитирано в *H. F. Osborne, From the Greeks to Darwin, 1929, p. 187).

Хората днес могат да наричат себе си експерти по таксономия, но от значение е, че двамата човека в човешката история, които са успели да положат здрава основа за биологичната класификация, са виждали в своите открития свидетелство само за сътворението, не за еволюцията.

ЛИНЕЙ И РЕЙ – Линей е човекът, който развива съвременната система за класификация. За съжаление той често изброява като отделни видове форми на живот, които могат да се кръстосват. Някои от тези класификации са основани на незнание, но днес сме принудени да живеем с последствията от тях. Така истинските видове не винаги са тези, които са изброени в учебниците като “видове.” Днес много квалифицирани биолози признават, че Джон Рей е свършил по-качествена работа; защото той внимателно се е придържал към биологичните видове при подреждане на своите видови категории. Като сравнение, Линей понякога ги е обърквал като е поставял истински видове в категориите за род или подвид.

СЪБИРАТЕЛИ И РАЗДЕЛИТЕЛИ – Налице е постоянният проблем относно “събирателите” и “разделителите.” Има тенденция сред таксономистите – експертите, които класифицират растения и животни – да отиват в едната или другата от тези категории.

Събирателите събират няколко вида в един. Разделителите разделят един вид на няколко вида.

Събирателните видове” са наречени също “Линееви видове,” тъй като още в началото на 18 век Линей и Рей дават началото на събиране на видовете. “Разделителните видове” са наречени също “Жорданови видове на името на френския ботаник Жордан, който дава началото на този подход през 19 век.

И така, в научните списъци с растения и животни имаме пръснати Линееви и Жорданови видове. Важно е да имаме това предвид, тъй като селективното кръстосване на Жорданови видове може да изглежда че произвежда нови видове! Това като че ли потвърждава еволюционните твърдения и показва промяна от един вид в друг, когато в действителност има само кръстосване на два индивида от различни подвидове.

Когато през 60-те години на 20 век бива създадена породата говеда Санта Гертрудис чрез кръстосване на бикове зебу с породите тексаски лонгхорн, хиърфорд и шортхорн, резултатът беше нов подвид; но някои “разделители” го класифицираха като “нов вид.” Но Санта Гертрудис е просто поредната порода говеда и тя може да се кръстосва с всички други говеда.

СРАВНЯВАНЕ НА РОДОСЛОВНИ ДЪРВЕТА — В действителност има само клончета (действителни видове) по цялата земя. Останалата част от "еволюционното дърво" е също толкова въображаема, колкото и схемите в долната част на илюстрацията.

РОДОСЛОВНО ДЪРВО – (*#8/7 Our Family Tree*) Всеки е виждал рисунките в музеи и учебници на нашето “родословно дърво,” с червеи, птици, маймуни и човека, показани как еволюират едни от други. Създава се впечатлението, че не може да има съмнение, че наистина е станало така, защото нали учени са създали тези схеми?

Истината е, че “Еволюционното дърво на живота” е поредната измама, също като другите “доказателства” за еволюционната теория.

Един пример за това, което ще откриете на един от “клоните” на това въображаемо “дърво” е една разнородна група създания наречени “мешестисамо защото имат подобно на торбичка тяло, пипала и само един устен отвор. Така макар че коралът и медузата въобще не си приличат, те са класифицирани заедно. От нас се очаква да вярваме, че тъй като коралът и медузата са поставени едно до друго на дървото, едното е еволюирало от другото! Едното е създание с твърдо тяло; другото няма и една твърда част в тялото си. В растителното царство Сложноцветни е просто събирателна категория, която включва всички цветни растения, които не могат да се вместят никъде другаде. Следователно трябва да са еволюирали едно от друго. Това “дърво” е кошмар за класификатора!

Всичко, от което това дърво наистина се състои, са отделни клонки, като всяка клонка е отделен вид. Дори *Ричард Милнър, внимателен еволюционист изследовател, признава този факт.

“Тънки клонки растящи във всички посоки е по-близо до сегашната ни представа за еволюционната история.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 54.

2 – ФАКТИ ОТНОСНО ВИДОВЕТЕ

ПОДВИДОВЕ КУЧЕТА — Кучета, кучета навсякъде; но учените са единодушни, че всички кучета са един вид.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ОТНОСНО ВИДОВЕТЕ – Ето някои факти относно видовете и подвидовете, които ще ви помогнат да разберете някои от проблемите в тази интересна област на класификацията на растенията и животните:

1 – Синигерчета. Каролинското синигерче (Parus carolinus) и черноглавото синигерче (Parus atricapillus) си приличат напълно, и се кръстосват без проблем. Но те имат различни мелодии! Макар да са класифицирани като различни видове, те всъщност са един вид с различни генетични факториф

2 – Пшеница. Линей класифицира пролетната пшеница (Triticum aestivum L) и зимната пшеница (T. Hybernum L) като отделни видове. Но те са само сортове на пшеницата. Те се кръстосват и произвеждат плодовито потомство. Трябвало е да ги класифицира като подвидове.

3 – Калинки. Калинката (Coccinellidae) е разделена на много различни “видове,” но единствено на основата на различни горни крила и подреждане на точките на гърба.

4 – Пойни врабчета. В продължение на два века биват известни четири вида врабчета в Северна Америка (Линкълн, лисичи, блатни и пойни). Постепенно този брой се увеличава с изследването на запада от таксономистите и откриването на още врабчета. В края на краищата се оказва, че имаме множество “видове” врабчета. Но когато биват откривани нови, таксономистите осъзнават, че те са само междинни звена между други видове! Така че накрая експертите се събират и ги прекласифицират като подвидове на един вид, пойното врабче (Passerelia melodia).

5 – Лисици. Червената лисица (Vulpes fulva) и нюфаундлъндската червена лисица биват класифицирани в различни видове, макар че единствената разлика е по-бледочервената козина и по-късата опашка на нюфаундлъндската разновидност. Шест таксономисти изброяват 10 разновидности на червената лисица, докато двама други изброяват един вид (Vulpes fulva) и 12 подвида. В действителност всички тези лисици са един истински вид.

6 – Говеда. Има няколко различни подвида говеда (Bos taurus L). Макар че американският бизон (Bison bison L) и европейският бизон (Bison bonasus L) да имат близка морфология (външен вид), те като цяло се кръстосват с домашните говеда. В допълнение е открито, че африканският бивол (Syncerus caffer) също се кръстосва с тях – но бизонът и говедата са поставени в напълно различни родове.

7 – Царевица. Един експерт (*Стъртевант) категоризира 6 вида царевица (сладка, кремъчна, брашнена, шушулеста, вдлъбната и пуклива) докато други таксономисти признават, че това са само разновидности на един единствен вид.

8 – Чинки. В главата за Естествения отбор разгледахме чинките на *Чарлс Дарвин (13, 14, 17 или 19; има различни оценки относно тази птица), които той намира на Галапагоските острови. Макар да са едни и същи по размери, форма и цвят, и заедно съставляват подвидове на чинки, които първоначално са стигнали до там от Южна Америка, Дарвин все пак ги нарича различни видове – и следователно са доказателство за еволюцията. Тези чинки са имали голямо въздействие върху неговия ум.

9 – Птицечовка. (*#9/3 The Creature that Fits no Category*) Това животно е толкова странно, че не съответства на никоя категория животни.

“Когато зоолозите са изследвали птицечовка за първи път, някои са подозирали измама, като са смятали, че това са зашити части от различни животни. Птицечовката има козина на видра, опашка на бобър, човка и крака на патица и отровни шипове на боен петел. Макар че птицечовката е млекопитаещо, тя снася яйца и няма млечни жлези (млякото се процежда от отвори по кожата в коремната част на тялото).”—*Asimov’s Book of Facts (1979), p. 135.

НАРАСТВАЩ БРОЙ ПОДВИДОВЕ – В някои видове има много различни подвидове докато в други те са малко. Ключов фактор изглежда е способността на създанието на пътува, било чрез семена, спори или лично.

Например малките плодови мушици не могат да пътуват много далеч, затова има много разновидности от тях. Животното с най-много подвидове изглежда е южната американска къртица (Thomomys umbrinus) с 214 подвида, и след това е северната американска къртица (T. Talpoides) с 66 подвида. Друг силно изолиран вид е американската полска мишка (Peromyscus maniculatus) с 66 подвида.

В случаите с домашни животни като кучета, котки, говеда, овце, гълъби и кокошки, има много подвидове като следствие от изкуствен отбор. Същото важи за домашните растения (царевица, боб, салата, зеле).

Има случаи, в които подвидовете като правило не се кръстосват с други подвидове. Другата крайност са случаи, в които животните над видовото ниво раждат малки от привидно кръстосване. В някои случаи това са истински видове, и трябва да се класифицират като такива. Но също има случаи, в които НЯМА кръстосване – макар да изглежда че има! При истинското оплождане мъжкият и женският елемент се съединяват и произвеждат малки. Но има случаи, в които се кръстосват два различни вида и се раждат малки – но не е имало истинско кръстосване!

Това лъжливо кръстосване става когато присъствието на мъжката сперма стимулира яйцеклетката да започне да работи върху производството на нова форма на живот, но сперматозоидът бива отхвърлен, защото е от различен вид. Процесът е известен като партеногенеза. Научни изследвания са открили, че това лъжливо кръстосване става именно по начина описан тук.

От значение е, че човекът никога не може успешно да се кръстосва с други видове, включително с човекоподобните маймуни.

“Няма данни за произхода на хибрид между човека и кой да друг бозайник.”—*Edward Colin, Elements of Genetics, 1946, pp. 222-223.

Един внимателен изследовател (Франк Марш) прекарва години в изследване на всеки доклад за кръстоска между различни видове. Той открива, че всеки един от тях е измама. В един от случаите е ставало въпрос за птичи пера зашити върху препарирана животинска кожа. Било е добро като материал за вестникарска статия, и затова е било отпечатано.

3 – ОПРОВЕРГАВАНЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА НА ВИДОВЕТЕ

МЕНДЕЛОВА ГЕНЕТИКА – Казват, че основите на еволюционната теория са положени чрез делото на *Чарлс Дарвин (1809-1882), но принципите, които Грегор Мендел (1822-1884) открива докато работи с градински грах по същото време докато Дарвин пише своята книга, са средството са унищожаване на тази теория.

Всеки е запознат с илюстрацията на морски свинчета с твърда и мека козина. Именно трудът на Мендел съставлява основата за разбиране на предаването на наследените характеристики. Мендел подготвя основата за съвременната генетика. По-късно бива открито, че вътре в клетките има хромозоми, вътре в хромозомите гени, а вътре в тях е кодирана ДНК. (За повече информация относно това, виж глава 8, ДНК.) Случайното пренареждане на генетичния код определя дали малкото морско свинче ще наследи твърда или гладка козина от своите родители. Но във всеки случай то ще си остане морско свинче. Именно защото това малко новородено създание неизменно си остава морско свинче, Дарвиновата теория се проваля пред генетиката.

ПЪРВОБИТНИ ПРЕДЦИ – Еволюционистите ни казват, че определени създания са по-”първобитни” от други и са техни “предшественици.” Но това е само теория. Да разгледаме само един пример: еднопроходни и торбести, които предполагаемо са “първобитни предшественици” на бозайниците. Но и двете групи имат органи различни от тези на бозайниците и също толкова сложни. (За превъзходен анализ, виж A. W. Mehlert, “A Critique of the Alleged Reptile to Mammal Transition” in Creation Research Society Quarterly, June 1988, p. 10.)

ВЪЗМОЖНИ СА МНОГО РАЗНОВИДНОСТИ – Да, разновидностите са ограничени в рамките на видовете, но вътре във всеки вид са възможни многобройни разновидности!

*Франсиско Аяла изчислява, че при хората една единствена двойка ще трябва да роди теоретично 102017 деца преди да роди дете, които е напълно идентично на някое от преди родените (без да броим еднояйчните близнаци, които идват от една и съща клетка и сперматозоид). Това е 1 следвано от 2017 нули. Броят атоми в цялата вселена е само 1080. Така че броят на възможните разновидности вътре във всеки вид е доста обширен. Но всяка от тях би била самоо разновидност вътре в рамките на същия вид.

ВИНАГИ ИМА ГРАНИЦА – Разгледахме изкуствения отбор в глава 9, Естествен отбор, и открихме, че той е селективно развъждане на растения и животни. По отношение на кой да е отделен фактор, изкуственият отбор може да действа само за известно време; но скоро се стига до граница в разновидностите за този фактор. Кое го ограничава? Кодът на ДНК в гените. Този код забранява промяна от един вид в друг. Генетичният състав в хромозомите създава бариера, буквална стена на разделение между видовете.

ГРАНИЦИ НА РАЗНООБРАЗИЕ – Това е съществен фактор. Цялата еволюционна теория се крепи на въпроса дали има такива граници относно доколко можем да развиваме разликите вътре във вида. Може ли един вид да се промени в друг? Ако има определени граници, които не позволяват това, тогава еволюцията не може да стане. Една еволюционна енциклопедия ни дава кратък преглед на историята на теорията и “изследванията на чистите сортове” относно границите на разновидностите:

“Алфред Ръсел Уолъс и Чарлс Дарвин настояват, че чрез постепенни непрекъснати промени видът може (според думите на Уолъс) ‘да се отдалечи неограничено от първоначалния вид.’ Около 1900 се появява първото пряко изпитание на това предположение: ‘изследването на чисти сортове’ на Вилхелм Лудвиг Йохансен (1857-1927). Какво ще стане, мислел Йохансен, ако най-големите членове на дадена група бъдат кръстосвани винаги с най-големите, и най-малките с най-малките? Колко големи и колко малки ще бъдат след няколко поколения? Дали ще се ‘отдалечат неограничено’ от първоначалния вид или има вградени ограничения?

Експериментирайки със самооплождащи се бобови растения, Йохансен избира и развъжда крайните размери в продължение на няколко поколения. Но вместо постоянен непрекъснат растеж или намаляване, както Дарвиновата теория изглежда предсказва, той получава две стабилизирани населения (или ‘чисти сортове’) на голям и малък боб. След няколко полокения те достигнали определени размери и останали на това ниво, неспособни да се променят повече в коя да е посока. Продължаващият изкуствен отбор не дал никакви резултати.

Трудът на Йохансен подтиква мнозина други да извършат подобни експерименти. Един от първите е Хърбърт Спенсър Дженингс (1868-1947) от Музея за сравнителна геология в Харвард, световен авторитет по поведението на микроскопични организми. Той извършва отбор по размери на тялото при чехълчето и открива, че след няколко поколения отборът вече не действа. Просто не е възможно да се развие чехълче до размерите на бейзболна топка. Дори след стотици поколения неговите чисти сортове останали ограничени в непроменими рамки, ‘твърди като желязо.’

Друг първооткривател в изследването на чистите сортове е Реймънд Пърл (1879-1940), който експериментира с кокошки в Селскостопанската опитна станция в Мейн. Пърл се захваща със задачата да еволюира кокошка, която снася яйца през целия ден.

Той открива, че е възможно да се развият някои свръхносачки, но скоро достига абсолютна граница. . . . Всъщност Пърл намира доказателства, че производителността всъщност може да се увеличи чрез разширяване на отбора – като кръстосва ‘по- некачествени’ носачки.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 376.

Каквото и да се опитваме да правим в рамките на даден вид, скоро достигаме граници, през които не можем да преминем. Всеки вид е заобиколен от стени. Тези стени са кодът на ДНК, който позволява голямо разнообразие вътре във вида (в рамките на генетичния фонд, или генотипа на вида), но не и изход от вида.

“Постепенността на Дарвин се спира пред вътрешни ограничения, отвъд които отборът е безполезен.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 46.

ЗАГУБА НА ПРИГОДЕНОСТ – Не само има ограничаваща стена, която винаги ще бъде достигана, но и с приближаването на изследователя до тази външна стена получените индивиди стават все по-слаби. Разновидностите вътре в тези граници не довеждат до цялостно подобрение при царевицата, кравите или кокошките. Всички привидни подобрения стават за сметка на пригодеността за живот като цяло. Гиш обяснява защо е така:

“Също трябва категорично да се подчертае, че във всички случаи тези специализирани породи имат снижена жизненост; тоест отслабена е тяхната основна способност да оцеляват. Одомашнените растения и животни не могат да се съревновават с оригинала или с дивия вид. . . . Те оцеляват само защото са поддържани в среда, която е свободна от техните естествени врагове, храната е в изобилие и всички други условия са внимателно регулирани.”—Duane Gish, Evolution: Challenge of the Fossil Record (1985), p. 34.

“Домашните животни и растения са може би най-добрата демонстрация на следствията от този принцип. Подобренията извършени чрез изкуствен отбор очевидно са придружени от намаляване на пригодеността за живот при естествени условия, и само фактът, че домашните животни и растения не живеят при естествени условия, позволява да бъдат постигнати тези подобрения.”—*O. S. Falconer, Introduction to Quantitative Genetics (1960), p. 186.

ГЕННО ИЗТОЩАВАНЕ – Научното название на тази загуба на пригоденост чрез изкуствен отбор е генно изтощаване. Според този принцип, селективното развъждане винаги отслабва вида – и никога не го прави по-силен.

“[Първоначалните видове са се появили] с богати възможности за генетично разнообразие в раси, породи, хибриди и т.н. Но вместо развитие в нови видове или дори подобряване на съществуващите видове, такива разновидности винаги се характеризират със същностна генетична слабост на индивидите в съответствие с действието на втория закон на термодинамиката чрез генно изтощаване и натрупване на вредни мутации. Така промените, които стават в живите същества с течение на времето, винаги са в строго ограничени рамки.”—John C. Whitcomb, The Early Earth (1986), p. 94.

В глава 10, Мутации, споменахме за генетичния товар, споменат в горния цитат.

Първоначалният генетичен фонд е бил силен, но с разклоняването в разновидности в рамките на вида отслабва. Това е генно изтощаване. В допълнение, с течение на времето гените се повреждат чрез случайна радиация се получават мутации. Такива мутации също причиняват отслабване и постепенно се натрупва генетичен товар.

Така виждаме, че от една страна, колкото повече видът се отдалечава от средната първоначална схема, толкова по-слаб става (генно изтощаване). От друга страна, с течение на вековете отслабването чрез мутации нараства във всички разновидности на даден вид (генетичен товар).

Цялостната картина не е картина на възходяща еволюция, усилване, подобрение или промяна в нови и различни видове.

ЕВОЛЮЦИЯТА ОТСЛАБВА И СТЕСНЯВА – Удивителен факт е, че ако беше истина, еволюцията би произвела само по-слаби създания с постоянно стесняващи се способности за приспособяване. Един холандски зоолог, *Дуйвен де Вит, обяснява, че ако произхожда от животински предци, “човекът трябва да има по-малки генни възможности от своите животински предци”! (*J. J. Duyvene de Wit, A New Critique of the Transformist Principle in Evolutionary Biology (1965), pp. 56, 57).

Но това е впечатляващо разкритие! Ако наистина сме произлезли от маймуни, тогава би трябвало да имаме по-малък генетичен потенциал от тях! Нашата анатомия, физиология, мозък, хормони и т.н. биха били по-безсилни от тези на човекоподобна маймуна.

От своя страна маймуната предполагаемо е произлязла от нещо друго и следователно ще има по-малки генетични възможности от своя предполагаем предшественик. Някъде в миналото първият жив организъм е дошъл от протоорганизми. Всичко, което следва в еволюционната стълба ще трябва да има значително по-малък генетичен потенциал от протоорганизмите! Дори само този аргумент унищожава напълно биологичната еволюция!

Как може еволюционната теория да оцелее при такива факти! Може да стане само като крие фактите. Еволюцията е една от най-фантастичните идеи на нашето време, но тя държи контрола върху всяко научно мислене и изследвания. Теорията изкривява данните и подправя заключенията в опит да се защити. Само си представете колко далеч по пътя на изследванията и откритията бихме били, ако още преди сто години бяхме задушили еволюционната теория още в зародиш.

СЕЛЕКТИВНО РАЗВЪЖДАНЕ – Селективното развъждане става когато хората съзнателно подбират най-добрата роза, царевичен кочан, или дойна крава; и след това чрез внимателно кръстосване произвеждат по-добри рози, царевица или дойни крави. Но моля ви да забележите няколко факти във връзка с това:

(1) Отборът” изисква разум, планиране и постоянни усилия от някой, който не е самата роза, царевица или крава. Случайните събития не са “отбор.” Следователно “естествен отбор” е грешно наименование. Трябва да се нарича “случайни събития.” Думата “отбор” предполага разумно вземане на решения. По-доброто название за нещата, които еволюционистите имат предвид, би било “безцелно разбъркване.”

(2) Обратно на това, което еволюционистите твърдят, селективното развъждане не може да даде доказателство за еволюцията, тъй като то е разумна, внимателна, планирана дейност; докато еволюцията по определение е сбор от случайни събития.

(3) Случайните събития никога не могат да произведат нов вид – нито го може селективното развъждане! Селективното развъждане никога, никога не произвежда нови видове. Но ако то не може да произведе промени от един вид в друг, не можем да се надяваме, че случайните действия на еволюцията биха могли.

(4) Селективното развъждане стеснява генетичния фонд; макар да произвежда по-красива роза, в същото време то отслабва розовия храст, който ражда тази роза. Селективното развъждане може да подобри определена характеристика, но отслабва целия организъм.

Поради този фактор на отслабване национални и международни организации сега събират и складират “семенни банки” с оригинални семена. Страхът е, че някои болести могат да унищожат нашите специализирани сортове, и следователно трябва да можем да се върнем назад и да възстановим от оригинала: ориз, царевица, домати и т.н.

ПОПУЛАЦИОННА ГЕНЕТИКА – (*#5/7 Population Genetics Fails to Prove Evolution*) Свързана с това област се нарича популационна генетика, и еволюционистите заявяват, че тя е поредното величествено доказателство за тяхната теория. Популационната генетика изследва ареалите на видовете и разновидностите във видовете намерени там – и теоретизира относно еволюционни причини и следствия.

Тази област на изучавания включва анализ на: (1) “географска изолация” на даден вид и на подвидовете произлезли от този вид в условията на изолация. Някои от тези подвидове в края на краищата могат и да не се кръстосват със свързаните подвидове, но те са очевидно тясно свързани. (2) “Миграция на популации” в нови области, което понякога води до постоянно заселване. По този начин се появяват допълнителни подвидове. (3) “Генетично отклонение.” Това е генетичният принос на конкретна популация към потомството.

Тук разнообразието произтича предимно от нормалното пренареждане на гените. Именно поради пренареждането на гените вашите деца не изглеждат напълно идентични с вас. Това е напълно нормално и не прави от вашите деца нов вид!

Следователно популационната генетика е изучаване на промените в подвидовете. Добитата от това информация е интересна, но тя не дава доказателство за еволюцията, защото се отнася само за подвидовете.

Тясно свързано с популационната генетика е селективното развъждане на растения и животни. Но любима област на изучавания на популационните генетици са хората. Всички човешки същества са един вид. Популационната генетика анализира промените вътре в “човешкия вид.” Но промените вътре в рамките на вида не са еволюция.

“Иронията на еволюционната генетика е, че макар да е смес от менделизъм и дарвинизъзм, досега тя не е направила никакъв пряк принос към онова, което Дарвин очевидно смята за основополагащ проблем: произхода на видовете.”—*Richard Lewontin, Genetic Basis of Evolutionary Change (1974), p. 159.

“Водещите работници в тази област признават повече или по-малко неохотно, че популационната генетика допринася много малко за еволюционната теория. . . . Ако водещите авторитети по популационна генетика признават тази бедствена липса на постижения и дори се подсмиват относно нея, напълно уместно и подходящо за редовите изследователи да приемат тяхното мнение. Изводът изглежда е, че няма нужда да се преподава популационна генетика.”—*E. Saiff and N. Macbeth, “Population Genetics and Evolutionary Theory” in Tuatara 26 (1983), pp. 71-72.

ГЕНЕТИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ – “Генетично отклонение” е често споменавано като поредното “доказателство” за еволюцията, но дори утвърдени еволюционисти признават, че то не доказва нищо относно еволюцията. Генетичното отклонение са промени в малки групи от подвидове, които с течение на времето се отделят от останалите от техния вид. Отклоненията във факторите на кода на тяхната ДНК стават все по-очертани, но те все пак остават в същия вид.

*Франк Роудс (Evolution, 1974, p. 75) обяснява, че всичко, за което се отнася “генетичното отклонение,” са промени в “подвидовете” на растения или животни (или в расата,” която е подвид при човешките същества). Дори *Роудс признава, че генетичното отклонение не дава данни за промяна от един вид в друг. Отклоненията винаги са в рамките на вида и никога от един вид в друг.

ИЗИСКВАНЕТО ЗА МЪЖКО/ЖЕНСКО – В загадката на видовете присъства и проблема за мъжкия и женския елементи. Би било толкова по-лесно да се раждат малки и да се произвеждат нови видове, ако всички животни бяха женски. Но тъй като за раждането на потомство са нужни мъжко и женско, всяка възможност за преминаване от един вид в друг ще означава раждането не на едно ново създание, а на две! Едва наскоро беше напълно осъзнат мащабът на този проблем.

Предположението винаги е било, че смесването на две съвкупности от гени ще произведе ново създание; но през 1984, използвайки мишки, изследователите се опитват да оплодят миши яйцеклетки със същия комплект миши гени от други женски. Но откриват, че е необходим мъжки ген. Има много реални разлики между идентичните химически структури произвеждани от мъжките и женските. В допълнение, мъжките белтъци по повърхността на развиващия се зародиш и плацента влияят на имунните реакции на майката така че нейното тяло да не отхвърли растящото дете.

Как е възможно два индивида от един и същи вид да се появят независимо един от друг? Но именно това е трябвало да стане. Мъжкият и женската от всеки вид са неповторимо различни един от друг в много различни отношения, и въпреки това при всяка поява на нов вид е трябвало да еволюират заедно и независимо един от друг два съвършено съвпадащи си партньора, мъжки и женски. Еволюцията не може да обясни това.

“От еволюционна гледна точка е невъзможно да се разбере разграничението между половете, както и структурните полови разлики между систематичните категории, които понякога са огромни. Знаем, че хермафродитите в даден вид са безплодни. Тогава как е възможно да си представим връзка между два удивително различни структурни типа?”—*Nilsson, Synthetic Speciation, p. 1225.

“Тази книга е писана от позиция на схващане, че преобладаващото полово размножаване сред висшите растения и животни не съответства на съвременната еволюционна теория.”—*George C. Williams, Sex and Evolution (1975), p. v.

“Наистина, повсеместността на половете е една от основните загадки в еволюционната биология днес.”—*Gina Maranto and Shannon Brownlee, “Why Sex?” Discover, February 1984, p. 24.

“Защо съществуват половете? Нямаме убедителен отговор на този въпрос. Въпреки някои оригинални предположения от ортодоксални дарвинисти, няма убедителна дарвинистка история на възникването на половото размножаване.”—*Philip Kitcher, Abusing Science: The Case Against Creationism (1982), p. 54.

АЛТЕРНАТИВЕН ПРОИЗХОД НА ВИДОВЕТЕ – Поради непроменимото естество на видовете, *Остин Кларк, изтъкнат биолог от екипа на Смитсониан, пише удивителна книга през 1930. Той заключава, че тъй като няма данни за промяна от един вид в друг сега или в миналото, всички главни групи растения или животни трябва да са се появили независимо едни от други от пръст и морска вода!

“От всички видими данни, които досега сме успели да открием, принудени сме да заключим, че всички главни групи животни в самото начало са имали точно същото отношение една към друга, както и днес.”—*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis (1930), p. 211.

Данните от вкаменелостите, които не показват никакви преходни форми, а само разграничение между видовете, биха доказали неговата теза. Но *Кларк пренебрегва това и казва, че трябва да е имало отделен произход и еволюция за всеки вид – просто защото има твърде много различия между различните форми на живот. Не е възможно да са еволюирали една от друга.

Книгата на Кларк разтърси научния свят. Еволюционистите се опитаха да прикрият проблема; но след около десетилетие *Ричард Голдшмит от Калифорнийския университет в Бъркли публикува различен алтернативен възглед: гигантски милионни мутации, които трябва да са се появили изведнъж, са променили внезапно един вид в друг. Фантасмагоричната теория на Голдшмит днес се приема все повече сред еволюционистите под влиянието на *Стивън Джей Гулд.

*Кларк осъзнава невъзможността за еволюция от една група растения или животни в друга. Затова той казва, че всяка група трябва да е еволюирала независимо от пясък и морска вода. *Голдшмит и *Гулд осъзнават невъзможността за еволюция от един вид в друг, и затова теоретизират, че на всеки 50,000 години по случайност се появяват милиард позитивни, взаимодействащи, свързани мутации и произвеждат нов вид. (За повече информация относно това, виж глава 10, Мутации.)

КЛАДИСТИТЕ – (*#6/5 Cladists against Evolution*) А какво става с експертите по класификация на растенията и животните; какво мислят те за целия този спор относно видовете и родословните връзки?

Учените, които специализират в категоризиране на формите на живот, се наричат таксономисти. Изненадващ брой сред тях се присъединяват към кладистите.

Кладистика произлиза от гръцката дума за “клон.” Кладисти са учени, които изучават биологична класификация сама по себе си – с цел да откриват взаимовръзки, без някаква цел да определят родословия или произход. С други думи, кладистите са учени, които са видели много доказателства в растенията и животните, че еволюцията не е истина; и те самите са я изхвърлили и вместо нея просто изучават растенията и животните. Те изследват формите на живот просто защото се интересуват от формите на живот, не защото се опитват да докажат еволюцията.

Кладистите са специалисти по биологична класификация, които са се отказали от еволюцията. Те осъзнават, че тя е глупава, безполезна теория, и искат да изучават растенията и животните без да са принудени да “вместват” своите открития в калъпа на еволюционни “предшественици” или “потомци.” Те са истински учени, които се занимават с реалността, не с въображения.

Един водещ британски учен и дългогодишен еволюционист казва следното:

“И така, сега можем да видим пълния обхват на съмненията. Трансформираните кладисти твърдят, че еволюцията е напълно ненужна за добрата таксономия; в същото време те не са убедени от дарвинисткото обяснение за произхода на новите видове. Следователно за тях историята на живота е все още измислица и дарвинисткото увлечение за обясняване на еволюцията като приспособяване и отбор е предимно празна риторика. . . . Изглежда теоретичната рамка [на еволюционната теория] има твърде малко въздействия върху действителния напредък на работата в биологичните проучвания. В известен смисъл някои характеристики на дарвинизма и неодарвинизма изглежда дори са забавили прогреса на науката.”—*Colin Patterson, The Listener. [Патърсън е главен палеонтолог в Британския музей за естествена история в Лондон.]

ВИДОВЕТЕ НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ – Ако един вид не може да се промени в друг, не може да има еволюция. Но това не трябва да е изненадващо. Например, данните от вкаменелости разкриват, че прилепът не се е променил от както за първи път се среща във вкаменелостите, преди предполагаемо “50 милиона години” – а и няма намерена преходна форма преди него. Същото може да се каже за всички други създания. Във всички данни от вкаменелости има само ясно определени, непроменими форми, и огромни разлики между видовете. Тези разлики не са изненада за нас, но са болезнени за еволюционистите. В глава 12, Вкаменелости и слоеве, отиваме в големи подробности относно тези неща.

“Никой никога не е произвел нов вид чрез механизмите на естествения отбор. Никой дори не се е доближил до нещо такова.”—*Colin Patterson, “Cladistics,” in BBC Radio Interview, March 4, 1982.

“Повечето видове не показват никаква целенасочена промяна през цялото си време на съществуване на земята. Те са едни и същи във вкаменелостите както при своето появяване, така и при своето изчезване; морфологичната промяна обикновено е ограничена и без посока.”—*Stephen Jay Gould, “Evolution’s Erratic Pace,” in Natural History, April 1980, p. 144.

“Еволюцията изисква преходни форми между видовете, но палеонтологията [изучаване на вкаменелостите] не може да ги намери.”—*David Kitts, “Paleontology and Evolutionary Theory” in Evolution, September 1974, p. 467.

Всичко това е ужасен проблем за еволюционистите.

“Еволюцията . . . има сериозни проблеми в самата себе си поради смущаващата сложност на генетичните и структурните механизми, и поради новите въпроси относно централната загадка – самия произход на видовете.”—*Keith Thompson, “The Meanings of Evolution” in American Scientist, September/October 1982, p. 529.

Еволюционистите имат причина да са притеснени: Всички доказателства, които могат да намерят за да подкрепят своите твърдения, са промени вътре във вида (така наречената “микроеволюция,” която всъщност не е еволюция), но никога промени от един вид в друг (“макроеволюция,” което е еволюция).

“Две много влиятелни книги през последните години са красивата цветна книга на Life Nature Library, Evolution, от Рут Мор и редакторите на Life, и дори още по-красивата и цветна Atlas of Evolution от сър Гавин де Беер. Впечатляващите доказани данни, с които тези книги са изпълнени, са само микроеволюция!”—Frank Marsh, “The Form and Structure of Living Things,” in Creation Research Society Quarterly, June 1969, p. 21.

НИКАКВИ ПРЕХОДНИ ВИДОВЕ – Проблемът с произхода на видовете е проблем на липсващи данни. Няма преходни видове, както би трябвало да бъде, ако еволюцията беше вярна.

Не откриваме абсолютно никакви преходни форми, с които да запълним липсата. В отчаянието си еволюционистите си измислят отговор: “Преходите са ставали толкова бавно, че няма никакви останки от тях.” Но почакайте! Как е възможно това? Колкото по-бавен е преходът, толкова по-голям би трябвало да е броят на преходните форми, които са останали в слоевете с вкаменелости, за да можем днес да ги изследваме! (*Steven M. Stanley, “Macroevolution and the Fossil Record” in Evolution, Vol. 36, No. 3, 1982, p. 460).

И дори самият *Чарлс Дарвин се съгласява!

“Когато стигнем до подробностите, можем да докажем, че никой вид не се е променил [не можем да докажем, че кой да е вид се е променил]; нито можем да докажем, че предполагаемите промени са благоприятни, което е в основата на теорията.”—*Charles Darwin, in *Francis Darwin (ed.), The Life and Letters of Charles Darwin, Vol. 2 (1887), p. 210.

НУЖНИ СА ЕДИН МИЛИОН ГОДИНИ ЗА ДА СЕ ПОЯВИ НОВ ВИД – (*#7/4 Millions of Years for One Species*) Това го казват еволюционистите! Как може да има милиони видове, ако еволюционистите ни казват, че са нужни един милион години, за да се появи само един от тях?

“Нужни са милион години за да еволюира нов вид, десет милиона за нов род, сто милиона за клас, милиард за ред – и обикновено дотук може да стигне въображението.

След един милиард години разумният живот вероятно ще се различава от хората така, както хората се различават от насекомите. . . . Промяната от човешко същество в облак може да изглежда нещо прекалено голямо, но именно такива промени можем да очакваме за милиарди години.”—*Freeman Dyson, твърдение изказано през 1986, цитирано в Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 93 [Дайсън е американски математик].

Ако са нужни един милион години за да се появи само един нов вид, не би имало време да се появят милионите настоящи видове в света.

Просто няма достатъчно време да станат всички тези видови промени. Еволюционната догма заявява, че преди повече от 2 милиарда години на планетата Земя не е имало никакво живо същество, и че цялото еволюиране на формите на живот е станало в този кратък период от време.

“Еволюцията се приема да е протекла за два милиарда години . . . от фактори, които и днес продължават да действат, и които следователно могат да се изследват експериментално.”—*Theodosius Dobzhansky, Genetics and the Origin of Species (1951), pp. 3-11 [Columbia University].

Два милиарда е само две хиляди милиона. Ако са нужни един милион години за да се произведе само една промяна на вида, би имало време за възникване само на 2000 нови вида. Еволюционистът ще отговори, че много видове са се променяли едновременно в различни части на света, и именно така така за 2 милиарда години са могли да еволюират всички съвременни милиони видове.

Но това е твърде опростенческо. Какво става с теоретичната стълба от първото едноклетъчно същество, което се е самосъздало от пясък и морска вода, до човека? Дори само тази стълбица би изисквала стотици хиляди значителни промени! Въпреки това, ча всички промени са отделени само “милиони години.”

“С много прости думи, еволюцията означава, че животът се е развил от едноклетъчни организми до своето най-висше състояние, човешкото същество, чрез поредица от биологични промени в продължение на милиони години.”—*Houston Post, August 23, 1964, p. 6.

Нужни са милиарди преходни видове, за да може да се премине по еволюционната стълба от амебата до човека. Тези преходни форми просто не съществуват; никога не са съществували. Има само различия между видовете. Но преходните форми трябва да съществуват, за да може еволюцията да се случи. Тя не може да стане без тях.

Дори самите еволюционисти твърдят, че тези промени от един вид в друг стават много бавно, и следователно не се виждат в рамките на един живот.

“Еволюцията, поне в смисъла, в който Дарвин говори за нея, не може да се наблюдава в рамките на живота на един наблюдател.”—*David Kitts, “Paleontology and Evolutionary Theory,” Evolution, Vol. 28, September 1974, p. 466.

Ако преходните форми се развиват толкова бавно, тогава днес трябва да има огромен брой живи преходни форми, както и трябва да се намират във вкаменелостите. Но никакви не се намират. Те не съществуват; никога не са съществували.

Горното твърдение на *Китс показва, че макар да не могат да се наблюдават в рамките на едно поколение, промените от един вид в друг трябва да могат да се наблюдават в период от няколко поколения. Тогава защо стотиците хиляди рисунки от минали векове разкриват човека и животните точно същите както днес? Можем да се върнем хиляди години в изкуството на древността, и не намираме никаква видова промяна в човека или животните. Пет хиляди години делено на 2 години на поколение е 200 поколения от наши дни назад до ранните египтяни. Пет хиляди години не са произвели никаква еволюционна промяна.

Но засега говорим само за стълбата от микроба до човека. Какво да кажем за стотиците хиляди други стълби? За всеки вид трябва да се намери стълба от преходни форми, която да води до появата на вида.

Днес би трябвало да има милиарди милиарди преходни видове във вкаменелостите и в природата. Но не виждаме нищо такова. Над сто години трескаво търсене от еволюционистите не са произвели дори една преходна форма! Преходните форми не могат да бъдат намерени, защото никога не са съществували.

НЕОБУЗДАНИТЕ ПОДВИДОВЕ – Нови подвидове могат да се произведат много бързо – и те наистина биват произвеждани днес! Това става чрез пренареждане на гените. Когато бъдат изолирани за няколко години, те понякога вече не се кръстосват с други подвидове – но те все още са подвид, а не различен вид. Ето някои примери:

“Един щам на Drosophila paulistorum, който е можел да се кръстосва с други щамове, когато е бил открит за първи път, развива хибридна стерилност след като е бил изолиран в отделна култура само за няколко години. . . .

В Наугабо, малко езеро изолирано от езерото Виктория преди по-малко от 4000 години, са намерени пет изолирани вида цихлид [вид риба]. . . .

При птиците имаме класическия пример на европейското домашно врабче (Passer domesticus), което бива пренесено в Северна Америка около 1852. От тогава врабчетата са се разпространили и са станали географски разграничени в раси, които са се приспособили по тегло, дължина на крилата и човката, и по цвят на оперението към различните условия в Северна Америка. . . . И това става само за 118 поколения (до 1980).

До 1933 врабчето стига до Мексико Сити, където формира отделен подвид. Р. Е. Моро заключава през 1930, че минималното време необходимо [според еволюцията] за една птица да достигне тази стъпка на отделяне в подвид е 5000 години; на врабчето тя отнема само 30 години. Както съвсем уместно е коментирано:

‘В това можем да преценим стойността на спекулациите свързани с наблюденията при анализиране на еволюцията’ (E. B. Ford, Genetics and Maptation, 1976).

Зайците биват пренесени в Австралия около 1859; но богатството на разнообразието там днес е огромно, превишаващо видимото разнообразие при популацията на зайците в Европа (Wildlife Research 10, 73-82, 1965).”—A. J. Jones, “Genetic Integrity of the ‘Kinds’ (Baramins),” Creation Research Society Quarterly, June 1982, p. 17.

Горните факти обясняват защо в света днес има такова изобилие на така наречени “видове.” В действителност огромен брой от тях са просто подвидове.

“Според покойния Теодосиус Добжански, на нашата планета имаме 1,071,500 животински вида, 368,715 растителни вида и 3230 прокариоти (зелени водорасли, бактерии, вируси). Саброски ни казва, че членестоногите съставляват около 82 процента от всички животински видове; от членестоногите 92 процента са насекоми; а от насекомите около 40 процента са бръмбари.”—Frank L. Marsh, “Genetic Variation, Limitless or Limited?” in Creation Research Society Quarterly, March 1983, p. 204.

Таксономистите твърде често объркват видове с подвидове. Учените често използват думата “вид” в широкия смисъл относно много подвидове. Много често подвидове биват определяни като видове.

НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ВИДОВЕ – Всъщност, ако еволюцията беше истина, не би трябвало въобще да има разграничени видове! Би трябвало да има само безбройни преходни форми! Категориите растения и животни могат да се подреждат в системи само поради разграниченията между видовете. Но ако еволюционната теория е вярна, не би трябвало да има разграничени видове. Вместо това трябва да има само объркана маса от преходни форми, всяка от които е само малко по-различна от останалите. Това е много значим и важен аргумент.

“Как така имаме възможност да класифицираме растенията и животните в категории и видове? В една интересна редакционна статия в Natural History Стивън Гулд пише, че биолозите имат голям успех в разделянето на живия свят в отделни и разграничени видове. . . . ‘Но,’ казва Гулд, ‘Как може съществуването на разграничени видове да бъде обяснено от теория [еволюцията], която прогласява непрекъсната промяна като най-фундаменталния факт в природата?’ От гледна точка на еволюциониста, защо въобще има видове? Ако всички форми на живот са възникнали чрез постепенна промяна чрез избрани мутации от малък начален генетичен фонд, организмите трябва само да се преливат един в друг без да има видими граници.”—Henry Morris and Gary Parker, What Is Creation Science? (1987), pp. 121-122.

Друг водещ еволюционист също се чуди защо съществуват отделни видове.

“Ако поредица от организми може постепенно да променя своята структура в различни посоки, тогава защо въобще има групи, които са достатъчно стабилни и разграничени, за да бъдат наричани видове? Защо светът не е изпълнен с всякакви възможни преходни форми?”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery, (1983), p. 141.

Фактът, че видовете въобще съществуват, че няма преходни форми между тях и че живите видове са напълно същите като живелите “преди милиони години,” представлява сериозен проблем за еволюционистите.

Вътре във всеки вид съществува огромно разнообразие, но между видовете има ясно разграничена бариера.

“През последните тридесет години произходът на видовете се оказва главният нерешен проблем. . . . [Опитвайки се да решим този проблем през годините], положението става все по-зле, като изследванията показват все по-нарастваща сложност. . . .

Все повече биолози се съгласяват с професор Хамптън Карсън от университета Вашингтон в Сейнт Луис, когато той казва, че произходът на видовете е ‘главният нерешен проблем за еволюционната биология.’”—*Gordon R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 140-141.

“Много видове и дори цели семейства остават необяснимо непроменими. Днешните акули, например, въобще не се различават от акулите преди 150 милиона години. . . .

Според професор Торп, директор на подотдела за поведение на животните в Кембридж, и световен авторитет в своята област, това е главният проблем на еволюцията. Той казва през 1968: ‘Кое е онова, което държи толкова много групи животни така изумително непроменими в продължение на милиони години? Това според мен е главният проблем [в еволюцията] днес – проблемът с непроменимостта, а не проблемът с ‘промяната.’”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 141-142.

Ако еволюцията постоянно произвежда нови видове, защо сегашните видове не се променят в нови?

ПРИНЦИП НА ЛЕБЗЕЛТЕР И ПРИНЦИП НА ХАРДИ-УАЙНБЪРГ – Еволюционистите наистина трябва да работят усилено, за да намерят нещо доказващо еволюцията, когато преподават на учениците в училищата. По тази причина няколко щати изискват учениците да запомнят наизуст едно сложно квадратно уравнение наречено принцип на Харди-Уайнбърг. Учителите казват, че тази математическа формула доказвала еволюцията. Подобен на нея е принципът на *Лебзелтер. Затова ще обясним и двата принципа.

През 1932 *Виктор Лебзелтер формулира принципа на Лебзелтер”:

“Когато човекът живее в големи конгломерати, расата остава стабилна докато културите са разнообразни; но където живее в малки изолирани групи, културата остава стабилна, но еволюират различни раси.”—*Viktor Lebzelter, Rassengeschichte de Menscheit (1932), p. 27.

Изразено с прости думи, когато хората живеят, общуват и избират брачни партньори в голяма група, техните расови характеристики се стабилизират, докато в голямата група се развива разнообразие от подкултури. Но когато членовете имат силно ограничен брой от хора, с които да общуват и да се женят, техните културни характеристики ще остават едни и същи в цялата група, но ще се развият расови отклонения.

Това е вярно; и причината, разбира се, е кръвосмешение, когато хората се женят за свои близки роднини.

“Най-бързият начин да се проявят смъртоносни характеристики [в гените] е чрез усилено и постоянно кръвосмешение.”—*Willard Hollander, “Lethal Heredity,” in Scientific American, July 1952, p. 60.

“Когато чрез мутация се появи рецесивен ген, той ще се прояви едва след време в двойка гени само чрез кръвосмешение – най-бързо чрез бракове между братовчеди.”—*G. Dahlberg, quoted in Ernst Mayr Animal Species and Evolution (1963), p. 518.

Еволюционистите ни казват, че този принцип на Лебзелтер е поредното доказателство за еволюцията, но той въобще не е доказателство. Макар като схващане той да е наистина полезен, той не помага на дарвинистите. Еволюционистите заявяват, че именно малките, ограничени групи (растения, животни и хора) произвеждат новите видове. Но няма никакви данни за появата на нови видове. Принципът на Лебзелтер разглежда само кръвосмешението в рамките на вида.

Но принципът на Лебзелтер наистина има приложение в условията точно след Сътворението и после след Потопа. . . . По времето на Адам и Ева, и отново след като осемте от семейството на Ной напуснаха ковчега, имало е само малка група хора и определено е имало видима тенденция за появата на разнообразие от раси. С разпръсването на хората след унищожаването на Вавеловата кула, те са се заселили в нови области (Китай, Африка, Индия и т.н.), създавайки много ограничени групи, и те са се стабилизирали в отделни раси доколкото са останали отделени от другите групи. Но при всичко това не са възникнали НОВИ видове! Не се е получила еволюция, а само подвидове (наречени “раси” при хората).

Сега да разгледаме принципа на Харди-Уайнбърг”: Двама учени измислят алгебрично уравнени, което изразява принципа на Лебзелтер. И това е всичко; и тук няма никакво доказателство за еволюцията.

ЖЕЛАНИЕТО НА ДАРВИН – Добре известно е, че *Чарлс Дарвин не е имал много да каже относно действителния произход на видовете – произхода на живота в “първобитната среда,” но вместо това съсредоточава всичките си усилия в опити да опровергае съществуването на непроменими видове. Но с течение на годините той дотолкова се обърква относно въпроса с видовете, че вече не е сигурен как е възможно един вид да се промени в друг.

В своето завещание той завещава определена сума на Кралската ботаническа градина в Кю, Англия, която се опитва да състави Index Kewensis, огромен каталог с растения, който ще класифицира и определи всички известни растителни видове.

“Някои ботаници коментират иронията, че великият еволюционист – който убеждаваше света, че видовете са непостоянни, променящи се величини – финансира огромен, категоричен списък с видове, като свой окончателен подарък към науката.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 236.

По ирония, последното деяние на *Чарлс Дарвин е да подари пари за категоризиране на отделните видове.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – Ето как един автор умело обобщава ситуацията:

“Всеки, който може да наблюдава окото на мухата, механиката на движението на човешките пръсти, мимикрията на молеца или строежа на всяка материя от различни подреждания на едни и същи протони и електрони – и след това твърди, че цялото това устройство е станало без строител, по чиста, сляпа случайност – такъв човек вярва в чудеса, които са далеч по-изумителни от кои да е в Библията.

Да виждаме човека, с неговите изкуства и стремежи, с неговата осъзнатост за самия себе си и за вселената, неговите емоции и морални убеждения, неговата способност да схване дори такава величествена идея като тази за Бога, да гледаме на това създание като просто форма на живот малко по-високо на еволюционната стълбица от другите – означава да създаваме въпроси, които са далеч по-дълбоки от отговорите, които се дават за тях.”—David Raphael Klein, “Is There a Substitute for God?” in Reader’s Digest, March 1970, p. 55.

ПОСЛЕПИС: СКОРО ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ – Интересно, въпреки че проблемът на еволюцията е, че видовете не се променят, проблемът на човечеството днес е, че видовете изчезват!

“Те [растителните и животински видове] изчезват с тревожна скорост. Нормално, [спекулират еволюционистите] съществуващите видове изчезват с приблизително същата скорост както и еволюирането на нови видове, но от 1600 насам това уравнение става все по-несиметрично.

Осведомените наблюдатели преценяват, че настоящият темп на изчезване на видовете е четиристотин до петстотин пъти по-висок от нормалния. Една оценка казва, че понастоящем в опасност се намират 25,000 вида. Друга казва, че през следващите две десетилетия само в Южна Америка ще изчезнат един милион вида. Ако настоящите тенденции продължат, около двадесет процента от видовете живеещи сега по земята ще изчезнат до 200 година. А настоящите тенденции вероятно ще продължат.

Този огромен темп на изчезване е очевидно безпрецедентен в историята на нашата планета. Мнозина експерти казват, че той представлява най-тревожната екологична криза пред нас.”—*G. Jon Roush, “On Saving Diversity,” in Fremontia (California Native Plant Society), January 1986.

“Преди двадесет години видовете изчезваха с темп около един на ден; въпреки усилията на Nature Conservancy и много други такива групи, темпът сега е повече от един на час. След 30 години човечеството може да е унищожило една пета от всички видове по земята!”—*“10,000 species to Disappear in 1991,” U. S. News and World Report, January 7, 1991, p. 68.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Тъй като женската на пъдпъдъка строи гнездото си и мъти яйцата си на земята, те всички трябва да се излюпят по едно и също време. Майката не започва да мъти докато всички яйца не са снесени. Защо чака дотогава? Кой ѝ е казал да го прави? Въпреки това яйцата не се развиват с еднаква скорост. Но всички се излюпват едновременно. Учените в края на краищата откриват причината. По-бързите цъкат с клюн в своите черупки към по-бавните, и това кара по-бавните да ускорят растежа си! Всичко в природата е удивително.



ГЛАВА 11 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ

  1. Внимателно научете наизуст осемте категории за класификация (царство, отдел, клас. . . .). С каквато и да е работа или изучавания да се занимавате в естествените науки, те ще ви бъдат полезни за цял живот.

  2. Разгледайте няколкото дефиниции, по които могат да се определят истинските видове.

  3. Има няколко названия за истински вид: вид, истински вид, вид от Битие, барамин, биологичен вид. Кои от тях смятате за най-добри? Защо?

  4. Еволюционистите сочат към микроеволюцията като доказателство за еволюцията. Защо така наречената микроеволюция въобще не е еволюция?

  5. Напишете доклад за Карл Линей.

  6. Обяснете разликата между “събиратели” и “разделители.” Кои от тях според вас причиняват най-голямо объркване за хората, които се опитват да определят истинските видове?

  7. Обяснете изречението: “Няма такова нещо като еволюционно дърво; има само клонки.”

  8. Обяснете защо генното изтощаване прави невъзможно еволюцията да се случи. Включете дискусия върху коментара на Вит относно това.

  9. Защо селективното развъждане е безполезно като доказателство в полза на еволюцията? Защо то всъщност е категорично доказателство против еволюцията?

  10. Защо винаги има ограничения доколко потомството може да се различава от генетичната средна величина за съответния вид?

  11. Защо генетичното отклонение не е достатъчно свидетелство за еволюцията?

  12. Каква е позицията на кладистите? Защо са възприели такава позиция?

  13. Дали изследователското дело на Грегор Мендел помага на теориите на еволюционистите или ги разрушава? Защо?

  14. Дайте две причини защо мулето не е начало на нов вид.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов