Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 12

ВКАМЕНЕЛОСТИ И СЛОЕВЕ

Защо теорията за вкаменелостите/слоевете е измама

Тази глава е основана върху стр. 497-605 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 472 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Това е най-дългата и една от най-важните глави в тази книга. Вкаменелостите дават на еволюционистите тяхното единствено свидетелство, че еволюцията може и да е станала в миналото. Ако вкаменелостите не свидетелстват за еволюция в миналото, тогава тя не може да протича и сега.

Единственото значително свидетелство, ако въобще има такова, че в миналите епохи е имало еволюция, трябва да се търси във вкаменелостите. Единственото сигурно свидетелство от настоящето, че има механизъм, по който еволюцията може да стане – в настоящето или в миналото – ако въобще има такова свидетелство, трябва да се намери в естествения отбор и мутациите. За всяка една от тези теми има по една глава в тази книга (глави 12, 9 и 10).

Предметът може и да изглежда сложен, но не е. Ще започнем тази глава с въведение и преглед на някои от проблемите с вкаменелостите. След това ще обърнем достатъчно внимание на всеки един от тези проблеми – и повече от това – за да ви дадем ясно разбиране за принципите и изводите.

И когато го получите, ще бъдете удивени от количеството внушителни свидетелства подкрепящи твърдението, че няма абсолютно никакви данни от вкаменелостите, че някога на нашата планета е имало еволюция!

“Все още не знаем механиката на еволюцията, въпреки свръхуверените твърдения на някои места, нито има вероятност да постигнем повече напредък в това чрез класическите методи на палеонтологията или биологията; и определено няма да напреднем като скачаме и крещим, ‘Дарвин е бог и аз съм неговият пророк.’”—*Errol White, Proceedings of the Linnean Society, London, 177:8 (1966).

1 – ВЪВЕДЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЯ – (*#1/9 Introduction*) Повечето хора знаят много малко за коя да е част от геологията. Ето някои от главните области на геологичните изучавания. От геологичните понятия дефинирани по-долу, ще е най-добре да обърнете специално внимание на думите в черен курсив:

Ето някои от главните клонове на физическата геология: (1) Геохимия е изучаване на химическите вещества в земята и химическите промени, през които преминават. (2) Петрология е общо изучаване на камъните. (3) Минералогия е изучаване на минералите, като желязна руда и уран. (4) Геофизика е изучаване на устройството, състава и развитието на земята. (5) Структурна геология е изучаване на разположението и формите на скалите много дълбоко в земята.

И физическата, и историческата геология включват три области: (1) Геохронология е изучаване на геологичното време. (2) Земни процеси е изучаване на силите, които предизвикват промените в земята. (3) Седиментология е изучаване на седиментите и начините, по които те се отлагат.

Историческата геология има поне четири основни области: (1) Палеонтология е изучаване на вкаменелостите, а палеонтолози са учените, които ги изучават. (2) Стратиграфия е изучаване на скалните слоеве, в които се намират вкаменелостите. (3) Палеогеография е изучаване на географията на земята в миналото. (4) Палеоекология е изучаване на взаимоотношенията между предисторическите растения и животни и тяхната среда.

Вкаменелостите са останки от живи създания, растения или животни, или следи от тяхното съществуване. Те се намират в седиментните скали. Седиментните скали са съставени от слоеве от скали, натрупани като многоетажна торта. Седиментните скали съдържат вкаменелости, или още са фосилиферни скали.

Търсачите на вкаменелости използват думата таксони за да опишат основните различни типове растения и животни намерени във вкаменелостите. С това те като цяло имат предвид биологични видове, но понякога и родове или по-сложни класификации, като семейства или дори класове. Следователно таксон е доста общо понятие; вероятно ще го срещнете в някои от цитатите в тази глава. По-висши таксони ще означава по-големите създания като гръбначни (животни с гръбначен стълб).

“Частта от геологията, която се занимава с проследяването на геологичните данни в миналото, се нарича историческа геология. Историческата геология разчита предимно на палеонтологията, изучаването на еволюцията на вкаменелостите, както е запазена в наличните вкаменелости, за да определя и свързва скалните данни от древните времена.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 423.

Тези вкаменелости могат да бъдат черупки, кости или цели скелети. Вкаменелост може да бъде също отпечатък, следа от птичи крак или следа от опашка на гущер. Може дори да включва и следи от дъждовни капки. Много вкаменелости вече не съдържат първоначалния материал, но са съставени от минерални депозити, които са проникнали в тях и са възприели тяхната форма.

Вкаменелостите са изключително важни за еволюционната теория, тъй като те дават единствените данни за растения и животни в древните времена. Еволюцията на вкаменелостите е от най-висока важност като доказателство за еволюцията. В тези вкаменелости учените трябва да могат да намерят всички данни необходими за да се докаже, че едни видове са произлезли от други.

“Макар че сравнителното изучаване на живите животни и растения може да даде много убедителни косвени доказателства, вкаменелостите дават единственото историческо документално доказателства, че животът е еволюирал от по-прости към по-сложни форми.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology (1949), p. 52.

“За щастие има наука, която е в състояние да наблюдава развитието на еволюцията в историята на земята. Геологията проследява скалните слоеве на нашата земя положени един върху друг в миналите геологични епохи в продължение на стотици милиони години, открива техния ред и време и разкрива организми, които са живели във всички тези периоди. Така палеонтологията, която изучава вкаменелостите, е в състояние да представи органичната еволюция като видим факт.”—*Richard B. Goldschmidt, “An Introduction to a Popularized Symposium on Evolution,” in Scientific Monthly, Vol. 77, October 1953, p. 184.

ПАЛЕОНТОЛОЗИТЕ ПОЗНАВАТ ФАКТИТЕ – (*#3/25 The Experts Speak*) Изучаването на вкаменелостите и мутациите са изброени като двете ключови доказателства за еволюцията: Данните от вкаменелостите или доказват, или опровергават еволюцията в миналото; фактите относно мутациите доказват или опровергават дали тя въобще може да се случи.

Вероятно това е причината от всички учени именно палеонтолозите и генетиците да са тези, които най-често публично отхвърлят с отвращение еволюционната теория (*А. Х. Кларк, *Ричард Голдшмит, *Стивън Гулд, *Стивън Стенли, *Колин Патърсън, и т.н.). Те са прекарали живота си в безплоден труд, на практика, с един от двата главни фактора в самото сърце на еволюцията: доказателството (вкаменелостите) или механизма, по който тя става (мутациите) и тази част от тялото, в което трябва да стане (ДНК).

ТЪРСАЧИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#2 The Fossil Hunters) В продължение на повече от век хиляди хора са посветили живота си на откриване, почистване, подреждане и съхраняване на милиони вкаменелости. Работата, която те вършат, отнема много време, изтощителна е, и въпреки това не е дала доказателството, което те търсят.

ДНЕС НЕ СЕ НАБЛЮДАВА НИКАКВА ЕВОЛЮЦИЯ – Еволюцията (промяна на един вид животно в друг) никога не се е случвала в наши дни.

“Никой биолог не е видял в действителност произход на група организми чрез еволюция.”—*G. Ledyard Stebbins, Process of Organic Evolution, p. 1. [Стебинс е генетик.]

ВСИЧКО СЕ КРЕПИ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Тогава е очевидно, че тъй като днес не се наблюдава никаква еволюция, всичко, което еволюционистите имат, за да докажат своята теория, е данни от вкаменелости за форми на живот, които са живели в миналото. Ако еволюцията е причината за живота на земята, тогава трябва да има хиляди различни частично еволюирали форми на живот сред вкаменелостите. За да може еволюцията да се случи, такива трябва да има в изобилие. Вкаменелостите трябва да разкриват голям брой преходни видове – същества, които са полуриба-полувлечуго, и т.н.

Във всички тези изучавания ще говорим за основните типове растения и животни като “видове.” Но както видяхме в глава 1, Животински и растителни видове, биолозите често класифицират растения или животни като “видове,” когато те са само подвидове.

УНИФОРМИЗЪМ – (*#4/29 Uniformitarianism vs. Catastrophism) Основен постулат на еволюцията е схващането за униформизма. Според тази теория начинът, по който всичко става днес, е начинът, по който винаги е ставало в миналото на нашата планета. Това схващане има голямо значение за скалните слоеве. Тъй като понастоящем в повечето неалувиални области се отлагат не повече от 2-3 сантиметра седименти всяка година, следователно в тези области не може да се е отлагало повече от това количество на година в миналото. Тъй като има дебели скални пластове съдържащи вкаменелости, следователно тези скали и тяхното съдържание трябва да са изисквали милиони години за да се отложат. Това е теорията.

Противната гледна точка е известна като катастрофизъм и учи, че в миналото е имало голяма катастрофа – Потопът – която за няколко месеца е отложила всички седиментни скални слоеве, погребвайки животните вътре в тях, които след това са станали вкаменелости.

ТЕОРИЯТА, КОЯТО ДАВА НАЧАЛОТО – Естествоизпитатели работещи в Париж няколко години преди да е бил роден *Чарлс Лайел, откриват скални слоеве с вкаменелости. *Лайел използва тези сведения в своята важна книга, Принципи на геологията, и разделя слоевете на три раздела. Той датира един като най-млад, друг като по-стар, и трети като най-древен.

*Лайел и други като него измислят възрастите за тези слоеве в началото на 19 век, преди да е било известно каквото и да било за скалните слоеве и вкаменелостите в тях! Сред главните изследвани слоеве са някои намерени в Англия, Шотландия и Франция. *Лайел основава своята теория за възрастта на слоевете на броя на все още съществуващите видове представени от вкаменелостите във всеки слой. Ако даден слой е имал сравнително малко вкаменелости представляващи съществуващи днес видове, тогава *Лайел го е датирал като по-древен.

От тогава до сега е доказано, че теорията на *Лайел не се съгласува с действителността; процентът на все още съществуващи видове е много висок във всички слоеве, и е различен за различни места за един и същи слой. Въпреки това, след като се скарват относно подробностите, последователите на Лайел разширяват неговата схема; и макар че променят неговите първоначални названия на слоевете, те се придържат към неговата грешка и я развиват. Макар някои от названията на слоевете да са били променени по-късно през 19 век, учените през 20 век наследяват тази реликва от заблудата на 19 век. Именно това се преподава в университетите.

ЕРИТЕ – Съдържащите вкаменелости скални слоеве предполагаемо попадат в едно от три основни деления, наречени “ери.”

На върха са скалите от ценозойската ера. Под нея идват нивата на мезозойската ера. След това са слоевете на палеозойската ера. На дъното намираме камбрия, който съдържа най-ниските скали съдържащи вкаменелости. Под тях е докамбрият. (Ценозой означава “млад живот,” мезозой означава “среден живот,” а палеозой означава “древен живот.”)

ДАТИ НА ПОЯВА НА ГЕОЛОГИЧНИТЕ ВРЕМЕВИ ТАБЛИЦИ – Тази теория за вкаменелостите и слоевете е истински архаична. Основите на теорията са били създадени когато се е знаело много малко за слоевете или вкаменелостите. Но от тогава досега геологията и палеонтологията са били обременени с нея. Ето годините, в които са се появили различните геологични деления:

ПЕРИОДИ:
Кватернер – 1829
Терциер – 1759
Креда – 1822
Юра – 1795
Триас – 1834
Перм – 1841
Карбон – 1822
Девон – 1837
Силур – 1835
Ордовик – 1879
Камбрий – 1835

ЕРИ:
Ценозойска – 1841
Мезозойска – 1841
Палеозойска – 1838

Вероятно най-смешната страна на всичко това е, че радиодатирането на скали, което не е съществувало когато са били измислени теориите през 19 век, е принудено да се съобразява с тези дати за слоевете от 19 век! Това става като се приемат за валидни само няколко мостри, които съвпадат с датите от 19 век. Останалите биват отхвърляни. (Виж глава 6, Неточни методи за датиране, за повече по този въпрос.)

ГЕОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА — Голяма част от това, особено датите, е въображаемо. Полагането на слоевете с вкаменелости е станало предимно преди плеистоцена, образуването на планините по време на плеистоцена, а след-Потопните слоеве след него. Въглищата са предимно в карбона.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА – Ако еволюцията беше факт, тогава в настоящите събития и в данните от миналото трябва да намираме изобилни свидетелства за промяна на един вид в друг вид. Но в цялата минала история и в настоящите наблюдения никой не е виждал това да става. Преди писаната история имаме само данни от вкаменелости. Учените по целия свят събират и изучават вкаменелости в продължение на повече от сто години. Буквално милиони вкаменелости са били събрани и изследвани!

Ето какво са открили във всичките си изследвания: (1) Няма никакви данни за промяна на един вид в друг. (2) Това, което откриваме, са нашите съвременни видове, заедно с някои вече изчезнали. (3) Няма преходни форми или полуформи между видовете.

Да, сред вкаменелостите има изчезнали същества. Това са растения и животни, които вече не живеят на земята. Но дори учените се съгласяват, че изчезналите видове не могат да бъдат доказателство за еволюция.

Но еволюционистите гордо показват динозавърски кости като велико доказателство за еволюцията – когато всъщност те не са никакво доказателство! Изчезването на видове не е еволюция!

Преди да продължим нататък в това изучаване, трябва да споменем две точки, които ще помогнат за изясняване на проблема:

ЗАЩО ИМА ТОЛКОВА СЛОЖНИ УСТРОЙСТВА В ОСНОВАТА? – Както вече споменахме, най-долният слой се нарича камбрий. Под този най-долен съдържащ вкаменелости слой се намира докамбрий.

Камбрият съдържа безгръбначни животни като трилобити и раменоноги. И двете групи са много сложни малки животни. В допълнение, много от съвременните животни и растения могат да се намерят на това най-ниско ниво, точно над докамбрия. Как е възможно такива сложни, многоклетъчни създания да се намират на дъното на камбриевия слой? Но те са там. В най-долния слой с вкаменелости внезапно откриваме много сложни растения и животни – и то много, без никакви данни те да са еволюирали от нещо по-нисше.

“Истината е, както всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове и семейства, и почти всички категории по-висши от семейства, се появяват в слоевете с вкаменелости внезапно и до тях не водят никакви известни постепенни, напълно непрекъснати преходни вериги.”—*George G. Simpson, The Major Features of Evolution, p. 360.

Палеонтолозите (търсачите на вкаменелости) наричат този огромен проблем “камбрийски взрив,” тъй като в слоевете с вкаменелости внезапно се появяват огромни множества от сложни създания – без никакви данни те да са еволюирали от по-прости създания!

По-късно в тази глава ще разгледаме проблема с камбрия и докамбрия.

Кое е причинило тази внезапна, масивна поява на живи същества? Кое е направило слоевете? Защо са всички тези вкаменелости в слоевете? Какво е решението на всичко това?

ПОТОПЪТ В БИТИЕ – Отговорът е, че голям Потоп – описан в Библията в Битие 6 до 9 – бързо е покрил земята с вода. Когато това е станало, седименти от камъни, чакъл, глина и пясък са били положени в последователни слоеве, погребвайки животинския и растителния живот. Под високо налягане тези седименти са се превърнали в това, което днес наричаме “седиментни скали.” (Глината е станала шисти; пясъкът се е превърнал в пясъчници; смесите от чакъл, глина и пясък са образували конгломератни скали.) Цялата тази маса от отложен от водата материал е погребвала постепенно милиони живи създания. Резултатът от това са вкаменелостите, които днес се намират единствено в седиментните скални слоеве.

Когато Потопът е покрил света, първите, които са били покрити, са били бавнодвижещите се животни, следващите са били малко по-големите и малко по-бързите животни, и така нататък. Днес можем да копаем в тези скални слоеве и да открием, че най-долният слой обикновено съдържа най-бавните създания; над тях са по-бързите. Еволюционните учени заявяват, че тези най-долни слоеве са на възраст много милиони години (57 милиона за най-стария, камбрий), а най-горните са най-млади (плиоценът е на 10 милиона години, а плеистоценът е на 2 милиона години).

Но в действителност ще открием, че данните показват, че всички седиментни слоеве с техните множества от вкаменелости са били положени за съвсем кратко време.

ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО НАЛИЧНИ ДАННИ? – Преди да продължим нататък, от жизненоважно значение е да знаем дали има налични достатъчно данни, за да решим проблема с вкаменелостите. Можем ли понастоящем наистина да знаем със сигурност дали според данните от вкаменелости еволюцията е станала или не е станала?

Да, МОЖЕМ! От началото на 19 мек хора са работели усилени за да намерят доказателство за еволюцията в слоевете с вкаменелости.

“Достатъчността на данните от вкаменелости като окончателно доказателство е подкрепена от факта, че 79.1 процента от живите семейства на земните гръбначни са намерени сред вкаменелостите (87.7 процента, ако изключим птиците).”—R. H. Brown, “The Great Twentieth-Century Myth,” in Origins, January 1986, p. 40.

“Чарлс Дарвин е имал големи очаквания от геологията и палеонтологията, макар че през 1859 [когато издава своята книга, Произход на видовете] той признава, че те [вече] представят най-силното доказателство против неговата теория. Вкаменелостите са били объркваща загадка за него, тъй като не са разкривали никакви данни за постепенна и непрекъсната еволюция на живота от общ прародител, доказателство, от което той се е нуждаел за да подкрепи своята теория. Макар че вкаменелостите са били загадка за Дарвин, той пренебрегва проблема и намира утеха във вярата, че бъдещите изследвания ще обърнат нещата и в края на краищата ще докажат верността на неговата теория.

Той заявява в своята книга, Произход на видовете, ‘Геологичните данни са изключително несъвършени и този факт до голяма степен ще обясни защо не намираме междинни разновидности, свързващи чрез съвсем малки стъпки всички изчезнали и съществуващи днес форми на живот. Онзи, който отхвърля тези възгледи относно естеството на геологичните данни, съвсем основателно трябва да отхвърли цялата моя теория’ [цитат от шестото (1901) издание на книгата на Дарвин, страници 341-342].

Днес, след повече от 120 години най-обширни и внимателни геологични изследвания на всеки континент и на морското дъно, картината е безкрайно по-жива и цялостна отколкото е била през 1859. Открити са образувания съдържащи стотици милиарди вкаменелости и нашите музеи днес са пълни с повече от 100 милиона вкаменелости от 250,000 различни видове. Наличността на това изобилие от конкретни научни данни би трябвало да позволи на обективните изследователи да определят дали Дарвин е бил на прав път.”—Luther D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 9 [курсивът е мой].

“В музеите по света има сто милиона вкаменелости, всички описани и идентифицирани.”—*Porter Kier, quoted in New Scientist, January 15, 1981, p. 129.

В музеите и в други колекции се съхраняват сто милиона вкаменелости! Това би трябвало да е достатъчно за да се намерят липсващите звена и да се докаже еволюционната теория!

Да, днес има налична достатъчно информация, за да можем да сме сигурни от данните от вкаменелости дали еволюцията някога е станала в нашия свят! Тази глава ще ви даде кратко обобщение на тези факти.

“Причината за резките появи и празноти вече не може да се приписва на несъвършенството на данните от вкаменелости, както прави Дарвин, когато палеонтологията е била млада наука. С повече от 200,000,000 описани мостри на вкаменелости от около 250,000 вида, мнозина еволюционни палеонтолози като Стенли твърдят, че данните от вкаменелости вече са достатъчни.”—W. R. Bird, The Origins of Species Revisited (1954), p. 48 [курсивът е мой].

“Отчасти ролята на палеонтологията в еволюционните изследвания е дефинирана твърде тясно поради лъжливо вярване, което може да се проследи назад до Дарвин и неговите ранни последователи, че данните от вкаменелости са жалко непълни. Всъщност, данните са с достатъчно високо качество за да ни позволят смислено да предприемем определени видове анализ на ниво видове.”—*S. Stanley, “Macroevolution,” p. 1 (1979).

“Идентифицирани са вкаменелости на над десет хиляди вида насекоми, над тридесет хиляди вида паяци и близък до този брой за много морски създания. Но засега данните за постепенни промени водещи до значителни еволюционни преобразувания изглеждат изключително недостатъчни. Предполагаемият преход от безкрили към крилати насекоми все още не е намерен, както и преходът между двата главни вида крилати насекоми, палеоптери (еднодневка, водно конче) и неоптери (мухи, бръмбари, мравки, пчели).”—*Fred Hoyle, “The Intelligent Universe: A New View of Creation and Evolution,” 1983, p. 43.

ДАННИ СЪБИРАНИ 150 ГОДИНИ – Въпреки такова огромно количество данни от вкаменелости, след 40 години на изследвания по палеонтология и ботаника, *Хериберт-Нилсон от университета Лунд в Швеция казва, че празнотите – липсващите звена – никога няма да бъдат намерени.

“От палеобиологичните факти не е възможно да се състави дори бърза скица на еволюция. Материалът от вкаменелости сега е толкова цялостен, че . . . липсата на преходни видове не може да се обяснява като дължаща се на недостатъчното количество материал. Празнотите са истински; те никога няма да бъдат запълнени.”—*N. Heribert-Nilsson, Synthetische Artbildung (The Synthetic Origin of Species) (1953), p. 1212.

Дори преди повече век са били събрани достатъчно данни от изследване на вкаменелости, и вече е било ясно, че празнотите във вкаменелостите между видовете от Битие не могат да се запълнят. Дори *Чарлс Дарвин признава проблема в своята книга.

“. . . междинни звена? Геологията определено не разкрива никаква подобна постепенна промяна, и това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да се повдигне против теорията [на еволюцията].”—*Charles Darwin, Origin of the Species, quoted in *David Raup, “Conflicts Between Darwin and Paleontology,” in Field Museum Bulletin, January 1979.

В продължение на повече от век стотици хора посвещават живота си да намерят тези липсващи звена! Ако преходните форми свързващи един вид с друг наистина съществуваха – досега трябваше да бъдат намерени!

Съндърланд, цитиран по-горе, казва, Нашите музеи днес са пълни с повече от 100 милиона вкаменелости от 250,000 различни видове.” Ето в два кратки абзаца ясно описание на значимостта на този проблем с липсващите звена:

“Времето необходимо за едно от тези безгръбначни да еволюира в гръбначно, или в риба, е оценено на приблизително 100 милиона години, и се вярва, че еволюцията на рибата в земноводно изисква около 30 милиона години. Същността на новия дарвинистки възглед е бавната постепенна еволюция на едно растение или животно в друго чрез постепенно натрупване на микромутации чрез естествен отбор на пригодените разновидности.

Ако този възглед за еволюцията е верен, данните от вкаменелости трябва да съдържат огромен брой преходни форми. Музеите за естествена история трябва да са препълнени с несъмнени междинни форми. Събрани са и са класифицирани вкаменелости на около 250,000 вида. Тези вкаменелости са били събирани на случаен признак от скали, които предполагаемо представляват всички геологични периоди в земната история. Ако приложим еволюционната теория и законите за вероятността, повечето от тези 250,000 вида трябва да представляват преходни форми. Следователно, ако еволюцията беше вярна, не би трябвало да има никакви съмнения, въпроси или спорове относно факта на еволюцията.”—Duane Gish, “The Origin of Mammals” in Creation: The Cutting Edge (1982), p. 76.

Горният цитат дава превъзходно обобщение на проблема с празнотите във вкаменелостите. Вкаменелостите предполагаемо съдържат данни за всички милиарди години живот на земята. Ако са необходими “100 милиона години” за безгръбначно да еволюира през преходни форми в риба, слоевете с вкаменелости трябва да показват огромен брой междинни форми. Но те не ги съдържат! Учените обсъждат тези факти един с друг; но тяхната отговорност е да ги съобщят на обществеността.

Данните подкрепят информацията дадена в най-старата запазено книга в света: книгата Битие.

2 – ДАТИРАНЕ НА СЛОЕВЕ И ВКАМЕНЕЛОСТИ

КАК СЕ ДАТИРАТ СКАЛИТЕ? – Има огромни количества вкаменелости пръснати в различни седиментни слоеве по целия свят. Но как се датират скалите и вкаменелостите? В този раздел ще научим, че скалите се датират по вкаменелостите, а вкаменелостите се датират по теориите относно датирането на скалите!

“Днес не можем да вземем дори един брой на вестник или списание, в който не ни осведомяват точно преди колко милиона години се е случило някакво забележително събитие в историята на земята.”—*Adolph Knopf, quoted in Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 62. [Нопф е американски геолог].

Нека да разгледаме по-внимателно този процес на датиране:

ИСТИНСКА ИСТОРИЯ – Истинската история може да се проследи само до 4,500 години назад. Първата династия в Египет е оставила сведения, които датират от около 2200 пр. Хр. (Това е коригираната дата ккато е определена от учените; историята на Мането я датира на 3500 пр. Хр. Виж глава 21, Археологично датиране. [Поради липса на място трябваше да пропуснем почти цялата глава от тази книга, но тя се намира на нашия уебсайт.]) Мойсей започва да пише част от Библията около 1480 пр. Хр. Той пише относно събития от около 4000 пр. Хр.

Но еволюционистите твърдят, че могат да датират разните скали на милиони години назад! Цялата геологична колона – от долу до горе – предполагаемо е отнела 2 милиарда години, с милиони години отделени за всяко ниво на слоевете. На каква основа си позволяват да смятат, че могат да приписват такива древни дати на произхода на различните скали? С изключение на някои скали от наскоро изригнала вулканична лава, никой не е присъствал когато скалите са се образували. Човек взема парче скала от далечното минало и макар самият той да е на възраст само половин век, твърди, че е способен да датира тази скала на 110 милиона години!

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД – Скалите не се датират по външния им вид, тъй като във всички еволюционни “епохи” могат да се намерят скали от всякакъв вид (варовик, шисти, базалт и т.н.). Скалите не се датират по тяхното съдържание на минерали, метали или петрол; защото в практически всяка “епоха” могат да се намерят всякакви видове минерали.

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО МЯСТО – Скалите не се датират по съседните скали. Скалите над тях в една седиментна последователност може да са под тях в друга. “Най-старите скали” могат понякога да се намират над така наречените “най-млади скали.” Скалите не се датират по тяхната структура, пукнатини, разседи или нагъвания. Нищо от това няма никакво значение за датирането, което еволюционистите използват за скалите. Учебници, списания и музейни експонати създават впечатление, че разположението на слоевете решава датирането, но това не е вярно.

“Всъщност е добре известен факт, че (физическо-стратиграфските) скални деления и техните разположения често престъпват границите на геологичните времеви плоскости по най-незакономерен начин, дори в рамките на изключително кратки разстояния.”—*J. A. Jeletzsky, “Paleontology, Basis of Practical Geochronology,” in Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, April 1956, p. 685.

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ВЕРТИКАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ – Скалите не се датират по тяхната височина или дълбочина в слоевете, или според това кои скали са на “върха,” кои са на “дъното” и кои са в “средата.” Тяхното вертикално разположение има много малко значение по въпроса. Това трябва да е така, тъй като подредбата на слоевете не показва никакво единство никъде по света. (Ще говорим повече за това по-късно в тази глава.)

НЕ СЕ ДАТИРАТ ПО РАДИОАКТИВНОСТ – Скалните слоеве не се датират по радиоактивните минерали в тях. Схемите на датиране са били решени десетилетия преди някой да е чул или мислел за радиоактивно датиране. В допълнение, в главата за Методи за датиране научихме, че има много начини, по които радиометричното датиране може да е невярно, че не смеем да разчитаме на уран и подобни минерали като надеждни методи за датиране.

Истината е, че скалите не се датират по никаква физическа характеристика. Тогава всъщност по какво се датират?

ИНДЕКСНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ — Можете ли да вземете черупка от мида и да знаете, че е умряла преди 52½ месеца? Еволюционистите могат да вземат вкаменена черупка от мида и да ви кажат, че е умряла преди 525 милиона години!

ДАТИРАТ СЕ ПО ВКАМЕНЕЛОСТИ? – Слоевете се датират по ВКАМЕНЕЛОСТИ! Е, сега достигнахме до нещо конкретно. Слоевете са напълно объркани, долните са отгоре, горните са отдолу, или някои напълно липсват. Но поне можем да ги датираме по техните вкаменелости.

Но почакайте! Ние въобще не можем да използваме 99 процента от вкаменелостите за датиране, тъй като можем да намерим един и същи вид вкаменелост във всички слоеве! А във всеки слой има милиони вкаменелости представляващи стотици и дори хиляди различни видове на растителен или животински живот. Резултатът е объркващ лабиринт от размесени или липсващи слоеве, всеки с вкаменелости от огромно разнообразие от древни растения и животни, които можем да намерим и в другите скални слоеве.

Но сред цялото това объркване еволюционистите ни казват, че датирането по вкаменелости е от голяма важност. Това е много вярно, тъй като без него еволюционният учен не би имал никакъв начин да се опитва да теоретизира “по-ранни епохи” на земята. Датирането по вкаменелости е жизненоважно за цялата им теоретична къщичка от карти.

Но ако скалите не могат да се датират по повечето от вкаменелостите, които съдържат . . . тогава как се датират скалите?

СКАЛИТЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ИНДЕКСНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#5/6 Index Fossils*) Слоевете се датират по това, което еволюционистите наричат “индексни вкаменелости.” Във всеки слой има няколко вкаменелости, които не се наблюдават толкова често в другите слоеве. Това е основанието тези вкаменелости да се използват за да се “датира” този слой и всички останали вкаменелости в него!

Може да звучи смешно, но именно така се прави. Какви са тези магически вкаменелости, които имат силата да казват на хората, които са ги намерили, ВРЕМЕТО – отдалечено на много милиони години – когато са живели? Тези специални “индексни” вкаменелости са обикновено малки морски безгръбначни, които не са могли да се изкачат на по-високи нива, когато е дошъл Потопът! Тяхното присъствие в даден седиментен слой предполагаемо дава абсолютно сигурно доказателство, че този слой е точно толкова милиона години “по-млад” или “по-стар” от другите слоеве!

Но тогава, също толкова странно, магията изчезва, когато се намери жива индексна вкаменелост:

“Повечето от видовете в рода Ginkgo са изчезнали; всъщност, те служеха като индексни вкаменелости за своя слой, докато не се намери съществуващ днес вид.” “Най-младата вкаменелост на целакант е на около 60 милиона години. След като един жив целакант беше открит близо до Мадагаскар, той вече не се смята за ‘индексна вкаменелост’ – вкаменелост, която ти казва, че всички други вкаменелости в нейния слой са на същата стара възраст.”—Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 186, 198.

В действителност във всеки слой може да се намери крайно объркване на хиляди различни видове растения или животни. Еволюционистите твърдят, че ако само един екземпляр от определен вид създание (“индексна вкаменелост”) се намери където и да е в този слой, слоят трябва автоматично да се наименува – и нещо повече, да се датира сигурно на възраст милиони години, когато предполагаемо са живели всички създания в този слой. Но просто чрез изследване на тази конкретна индексна вкаменелост няма начин да се разбере дали наистина е живяла преди толкова милиони години! Всичко това е част от удивителна теория, която всъщност не е нищо повече от голяма еволюционна измама. Опитните учени я отхвърлят като невярна.

Всяка скала съдържаща вкаменелости от един вид трилобит (Paradoxides) се нарича “камбрийска” скала, което предполагаемо датира всички създания в тази скала в период в миналото дълъг 120 милиона години и започнал преди 570 милиона години. Но скалите съдържащи друг вид трилобит (Bathyurus) произволно биват класифицирани като “ордовик,” за който се твърди, че е продължил 45 милиона години и е започнал преди 480 милиона години.

Но как би могъл някой да получи такива древни възрасти просто като изследва две различни разновидности на трилобит? Истината е, че това не може да се направи.

Добавете към това проблема със смесването на индексни вкаменелости – когато “индексни вкаменелости” от различни нива бъдат намерени заедно! Това е проблем, който палеонтолозите не обсъждат публично. Като анализираме една след друга частите на еволюцията (звездна, геологична, биологична, генетична и т.н.), откриваме, че тя не е нищо повече от внимателно замислен научнофантастичен роман.

ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СЕ ДАТИРАТ ПО ТЕОРИЯ – Но сега идва най-важното: Как могат еволюционните геолози да знаят какви дати да прилагат към тези индексни вкаменелости? Отговорът на този въпрос е теория! Ето как го правят:

Дарвинистите теоретизират кои животни са се появили първи – и кога са се появили. И тогава датират скалите според своята теория – не според голямото разнообразие от вкаменелости на животни в тях – а като приписват дати – основани на тяхната теория – на определени “индексни” вкаменелости.

Това е гигантска измама на кръгова логика!

“Вкаменелостите доказват единственото историческо, документално свидетелство, че животът е еволюирал от прости към все по-сложни форми.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology, 2nd edition (1960), p. 47.

Изводите относно кои вкаменелости идват първи са основани върху допусканията на еволюцията. Изследват се скалните пластове, намират се няколко индексни вкаменелости (когато въобще могат да се намерят) и всеки слой се наименува. Тъй като слоевете са над, под и един между друг, като на всяко отделно място липсват повечето от слоевете – точно как теоретиците могат да “датират” всеки слой? Правят го като прилагат еволюционни размишления за датите, както те си ги въобразяват.

Този вид дейност може да се класифицира като интересна проза, но определено не трябва да се смята за наука. Истината е следната: За датиране на вкаменелостите се използва самата еволюционна теория, а не слоевете, и не “индексните вкаменелости.”

“Палеонтолозите специалисти по гръбначни животни разчитат на ‘еволюционния етап’ като критерий за определяне на хронологичните взаимоотношения между различните групи животни. Преди установяването на физически дати еволюционната последователност е била най-добрият метод за датиране на слоевете с вкаменелости.”—*J. F. Evernden, *O. E. Savage, *G. H. Curtis, and *G. T. James, “K/A Dates and the Cenozoic Mammalian Chronology of North America,” in American Journal of Science, February 1964, p. 166.

Имайте предвид, че само седиментните скали съдържат вкаменелости, защото те са седиментите отложени по времето на Потопа, които са се втвърдили под налягане и са изсъхнали, докато станат на скала. Няма да намерите вкаменелости в гранит, базалт и т.н.

“Датирането на всеки слой – и всички вкаменелости в него – е предполагаемо основано на индексни вкаменелости, но в действителност е основано на еволюционни измислици и нищо повече от това.

Колкото повече човек изучава палеонтология, толкова по-уверен става, че еволюцията е основана единствено на вяра.”—Randy Wysong, The Creation-Evolution Controversy (1976), p. 31.

“Индексните вкаменелости” се датират на основата на теорията. В цялата бъркотия на размесени и липсващи слоеве, не би имало никакъв възможен начин да се “датират” скали – или вкаменелости – според катастрофичните условия открити в седиментните слоеве. Всичко е напълно объркано. Затова еволюционистите прилагат теория към слоевете.

Те решават, че определени водни червеи в един слой са 80,000 години по-стари от определени водни червеи в друг слой – и според това датират всички други вкаменелости в тези слоеве! (Това е малко глупаво, нали? Как можете да датирате воден червей на възраст няколко милиона години?)

“Поради стерилността на своите схващания, историческата геология, която включва палеонтология [изучаване на вкаменелостите] и стратиграфия [изучаване на скалните слоеве], е станала статична и безплодна. Настоящите методи на определяне на времеви интервали, които са основополагащи единици на историческата геология, и на установяване на хронология имат съмнителна валидност. Дори по-лошо от това, критериите за съгласуване – опитът за изравняване по време, или синхронизиране на геологичната история на една област с друго – са логически уязвими. Откритията на историческата геология са под съмнение, защото принципите, върху които са основани, са или недостатъчни, в който случай трябва да бъдат формулирани наново, или лъжливи, в който случай трябва да бъдат изхвърлени. Повечето от нас [геолозите] отказват да изхвърлят или формулират наново, и следствието е настоящото жалко състояние на нашата дисциплина.”—*Robin S. Allen, “Geological Correlation and Paleoecology,” Bulletin of the Geological Society of America, January 1984, p. 2.

На различните слоеве са дадени големи имена и големи числа, което им придава някакъв вид на научен авторитет. Тъй като нямат експертиза в номенклатурата на палеонтологията, обикновените хора се предават, когато им бъдат представени тези списъци с големи думи. Всичко изглежда твърде величествено за да бъде разбрано, да не говорим да бъде оспорвано. Но големите думи и големите числа просто прикриват една празна теория, която няма достатъчно данни, за да бъде подкрепена.

КРЪГОВА ЛОГИКА – (*#6/10 Circular Reasoning*) Когато изследваме нещата, откриваме, че теорията за датиране на слоевете е основана върху кръгова логика.

Кръгова логика” е метод на лъжлива логика, чрез който “това се използва за да докаже онова, а онова се използва за да докаже това.” Нарича се също “порочен кръг.” Преди повече от сто години се е обозначавало с израза circulus in probando, което означава на латински “кръг в доказателството.”

Има няколко вида кръгова логика в подкрепата на еволюционната теория. Един от тях е позицията при геологичното датиране, че “вкаменелостите се датират по вида на слоя, в който се намират, докато в същото време слоят се датира по вкаменелостите, които се намират в него.” Алтернативно еволюционно твърдение е, че “вкаменелостите и скалите се тълкуват според теорията за еволюцията, а теорията се доказва от тълкуванието давано на вкаменелостите и скалите.”

Еволюционистите (1) използват своята теория за скалните слоеве за да датират вкаменелостите, (2) и след това използват своята теория за вкаменелостите за да датират скалните слоеве!

Множество учени коментират този проблем на кръговата логика:

“Обвинението, че съставянето на геологичната таблица включва кръгова логика има определена степен на валидност.”—*David M. Raup, “Geology and Creationism,” Field Museum of Natural History Bulletin, March 1983, p. 21.

“Интелигентният непрофесионалист отдавна подозира наличието на кръгова логика в употребата на скали за датиране на вкаменелости и на вкаменелости за датиране на скали. Геологът никога не се е захващал да измисли добър отговор, смятайки, че обясненията не си заслужават, стига работата да носи резултати. Това се смята за твърдоглав прагматизъм.”—*J. E. O’Rourke, “Pragmatism versus Materialism and Stratigraphy,” American Journal of Science, January 1976, p. 48.

“Не твърдят ли авторитетите от една страна, че еволюцията се доказва от геологията, а от друга, че геологията се доказва от еволюцията? Това не е ли кръгов аргумент?”—*Larry Azar, “Biologists, Help!” BioScience, November 1978, p. 714.

Един професор по палеобиология в Канзаския щатски университет пише следното:

“Противно на онова, което повечето учени пишат, данните от вкаменелости не подкрепят дарвиновата теория за еволюцията, тъй като ние използваме именно тази теория (има и други теории) за да тълкуваме данните от вкаменелости. Като правим това, можем да бъдем обвинени в кръгова логика, ако кажем, че данните от вкаменелости подкрепят тази теория.”—*Ronald R. West, “Paleontology and Uniformitarianism,” in Compass, May 1968, p. 216.

*Найлс Елдридж, ръководител на отдела по палеонтология към Американския музей за естествена история в Чикаго прави следния коментар:

“И това създава известен проблем. Ако датираме скалите по вкаменелостите в тях, как можем да се обърнем на обратно и да говорим за закономерности на еволюционни промени във времето намерени в данните от вкаменелости?”—*Niles Eldredge, Time Frames: The Rethinking of Darwinian Evolution, 1985, p. 52.

Отговорникът за зоологическите колекции в Оксфордския университет пише следното:

“Получава се кръгов аргумент: Тълкувате на данните от вкаменелости на основата на конкретна теория за еволюцията, анализирате тълкуванието и отбелязвате, че то потвърждава теорията. Ами то неизбежно ще я потвърждава, нали?”—*Tom Kemp, “A Fresh Look at the Fossil Record,” New Scientist 108, December 5, 1985, p. 66.

ДВОЕН КРЪГ – Кръговата логика е основата не само на теорията за вкаменелостите, но и на цялата теория за еволюцията!

Първо, порочният кръг е в основата на “доказателствата,” че еволюцията е станала в миналото. (Вкаменелостите се датират според теорията за възрастта на слоевете; слоевете се датират според вкаменелостите.)

Второ, порочният кръг е в основата на “механизма,” по който еволюцията предполагаемо е станала във времето. (Оцеляващите оцеляват. Най-пригодените оцеляват, защото са най-пригодени – но според това, всичко, което те правят, е да оцеляват, а не да еволюират в нещо по-добро!) (Виж Глава 9, Естествен отбор.)

В тази книга ще намерим много други примери за странната логика на еволюционистите: (1) Материята е трябвало да дойде от нещо, следователно тя някак си е дошла от нищо (глава 2, Големият взрив и еволюцията на звездите). (2) Живите създания е трябвало да дойдат от нещо, следователно някак си са дошли от пръст, която не е жива (глава 7, Първобитната среда).

Като използва кръгова логика, еволюционната теория се опитва да се разграничи от природните закони! Ограниченията на химическите, биологичните и физическите закони не позволяват материята или живите създания да се появяват от нищо.

Всъщност цялата теория на еволюцията е основана на порочен кръг! Тъй като приемат теорията, еволюционистите приемат всички глупави идеи, които се опитват да я докажат.

“Но опасността от порочен кръг е все още налице. За повечето биолози най-силната причина да приемат еволюционната хипотеза е тяхното приемане на някаква теория, която включва еволюция. Има и друга трудност. Времевото подреждане на биологичните събития извън рамките на дадена местност може да включва палеонтологично съгласуване, което неизбежно предполага невъзможност за повтаряне на органичните събития в геологичната история. Има различни оправдания за това допускане, но за почти всички съвременни палеонтолози то се основава на приемането на еволюционната хипотеза.”—*David Kitts, “Paleontology and Evolutionary Theory,” in Evolution, September 1974, p. 466.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ – Като изследваме данните от вкаменелости, стигаме до множество много сериозни проблеми, които подкопават теорията за слоевете и вкаменелостите. Три от най-важните от тези проблеми са следните: (1) В самата основа на всички слоеве (геологичната колона) се намира камбрият, който е изпълнен със сложен многоклетъчен живот. Това се нарича “камбрийски взрив” на всички форми на живот изведнъж. (2) В цялата колона няма никакви преходни форми. Този проблем също се нарича празноти във вкаменелостите или липсващи звена. (3) Редовно биват намирани смесени или разместени слоеве. Всеки един от тези проблеми, както и всички заедно, унищожават еволюционният аргумент от скалните слоеве. Но има и много други проблеми.

3 – СЛОЖНОСТ В САМОТО НАЧАЛО

НАЙ-ПРОСТИТЕ СА СЪЩО ТОЛКОВА СЛОЖНИ – Тъй като водите на Потопа първо са покрили създанията, които не са били способни да се изкачат на по-високо, някои от “най-простите животни” се намират в най-долните седиментни слоеве. Но тези създания имат сложно вътрешно устройство.

Едно от най-често срещаните създания намирани в най-долния – камбрийски – слой, е трилобитът. Трилобитите са малки водни създания от същата група като насекомите (членестоноги). Но внимателните изследвания разкриват, че те са имали много сложни очи. Математиката необходима за разкриване на устройството на лещите на тези малки създания е толкова сложна, че не е била открита до средата на двадесети век!

Ето как един експерт я описва. В реч пред Харвардския университет през 1983 *Норман Макбет казва следното:

“През последните двадесет години работя с биолози. Откривам, че в известен смисъл твърде многото образование им пречи. От своето детство са били възпитани в дарвинистки възгледи, и като следствие тези възгледи са обзели умовете им до такава степен, че са почти неспособни да видят многото факти, които не са в съгласие с дарвинизма. Често тези факти просто не съществуват за тях, а други биват прикривани или изопачавани. Ще ви дам някои примери.

Първо, и може би най-важно, е първата поява на вкаменелости. Това става по време наречено ‘камбрий,’ преди 600 милиона години според датирането по вкаменелости. Вкаменелостите се появяват в това време [камбрия] в доста високо развити форми. Не започват много ниско и не се развиват малко по малко за дълги периоди от време. Те са напълно присъстващи в най-долния от слоевете съдържащи вкаменелости, и са доста сложни в горе-долу съвременната им развита форма.

Един пример за това е малкото животно наречено трилобит. Там в началото има изключително много вкаменелости на трилобити без стълба към тях [без еволюция на форми на живот водещи до тях]. И ако ги изследвате внимателно, ще откриете, че те не са прости животни. Те са малки, но имат око, което е обсъждано много в последните години – око, което е просто невероятно.

Направено е от десетки малки тръбички, които всички са наклонени на съвсем малки ъгли една от друга, така че покриват цялото зрително поле, като към всяка точка на небето сочи по една тръбичка. Но тези тръбички са много по-сложни от това. Всяка тръбичка има на върха си оптична леща, чието устройство е много сложно, и тя е вградена в слой, който трябва да бъде точно направен за тази леща, за да могат да виждат каквото и да било. . . . Но колкото по-сложно е, толкова по-малко вероятно е да е израснало от нищо.

И това положение притеснява всеки от самото начало – да имаме налице всичко още от самото начало на пиесата. Завесата се вдига [формите на живот се появяват в камбриевия слой] и актьорите вече са на сцената, всички в съвременни костюми.”—*Norman Macbeth, Speech at Harvard University, September 24, 1983, quoted in L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 150.

Помнете, тук разглеждаме едно от най-често срещаните създания в самата основа на слоевете с вкаменелости. Science News заявява, че трилобитът има “най-сложните очни лещи някога направени от природата.” (*Science News 105, February 2, 1974, p. 72). всяко око на трилобита има две лещи! Ето какво пише един от водещите световни изследователи на трилобити:

“Всъщност тази оптична двойка е устройство, което е толкова често свързвано с човешките изобретения, че нейното откриване при трилобитите е доста силна изненада. Осъзнаването, че трилобитите са развили и използвали такива устройства преди половин милиард години прави изненадата дори по-силна. И едно последно откритие – че отражателната повърхност между двете лещи в окото на трилобита е била проектирана [“проектирана”] според оптическите конструкции изчислени от Декарт и Хюйгенс в средата на седемнадесети век – е почти научна фантастика. . . . Устройството на лещите на окото на трилобита може напълно да се квалифицира като патентно откритие.”—*Riccardo Levi-Setti, Trilobites, 2nd ed., University of Chicago Press, 1993, pp. 54, 57.

Изключително сложни създания в самото начало, без да има нищо, което да води до тях: това е свидетелството на слоевете. Камъните викат; имат послание за нас. Дали ги чуваме?

ТЕЗИ ЧУДНИ ТРИЛОБИТИ – В камбрийския слой има огромни множества сложни трилобити, но под камбрия няма нищо, което дори да напомня за вкаменелост. Както споменахме по-горе, тези малки създания са имали чудно сложни очи. Но те също са имали и други развити качества: (1) Свързани чрез стави крака и израстъци, което показва, че са имали сложна система от мускули. (2) Хитинов външен скелет (рогово вещество като външна обвивка), което показва, че са растели чрез периодична екдиза, много сложен процес на събличане на външната обвивка. (3) Сложни очи и антени, което показва сложна нервна система. (4) Специални дихателни органи, което показва циркулираща кръвоносна система. (5) Сложни органи в устата, което показва специализирани изисквания към храната.

(Друга форма на многото видове създания открити в големи множества са членестите морски червеи. Както при трилобитите, откриваме, че те също са имали сложна мускулатура, специализирани хранителни навици и изисквания, кръвоносна система и развита нервна система.)

НЯМА РАЗВИТИЕ ОТ ПРОСТИ КЪМ СЛОЖНИ – Еволюционистите твърдят, че данните от вкаменелости показват развитие от просто към сложно. Но изследователите са открили, че простите създания са всъщност сложни. Всъщност, няма много примери в данните от вкаменелости за нещо като развитие “от просто към сложно.” Това отчасти се дължи на факта, че вкаменелостите се появяват внезапно в голям брой и разнообразие – твърде много за да може да се наблюдава развитие от просто към сложно.

Това включва сложни органи като вътрешности, стомах, бодли и гръбначен стълб. Очи и пипала показват наличието на нервна система. Например помислете за специализираните жилещи клетки (нематоцисти) в тялото на медузата с техните навити като нишка харпуни, които се задействат експлозивно. Как би могло такова нещо да еволюира?

Нека никой не казва, че камбрият съдържа само “прости, първобитни,” или “полуоформени” създания.

ВСЕКИ РАЗРЕД В КАМБРИЯ — Удивителният факт е, че всеки разред е представен в най-долния седиментен слой: камбрия. За еволюционната теория "камбрийският взрив" е катастрофа, от която тя никога няма да се възстанови.

4 – ВНЕЗАПНА ПОЯВА НА ЖИВОТА

КАМБРИЙСКИ ВЗРИВ – (*#7/52 The Cambrian and Precambrian Problem*) Най-долният слой, който съдържа вкаменелости, е камбрият. Под него е докамбрият, който не съдържа вкаменелости освен случайни водорасли на повърхността си. Палеонтолозите наричат това удивително положение “камбрийски взрив.”

Започвайки от най-долния от слоевете с вкаменелости – камбрия – намираме изобилие от видове вкаменелости. Но всеки вид вкаменелост в камбрия е различен от другите. Няма междинни форми между тях! За да има еволюция, трябва да има еволюиране – преходни форми между видовете – но това никога не се случва днес, и никога не се е случвало преди. Погледнете вкаменелостите: в древния свят е имало само отделни разграничени видове. Погледнете света около вас: в съвременния свят има само разграничени видове.

Има огромен брой – милиарди – вкаменелости на хиляди различни видове сложни създания в камбрия – а под него няма почти нищо. Огромното множество от преходни видове, които трябва да водят към сложни видове в камбрия, липсва напълно!

ВСЯКА ОСНОВНА ГРУПА ФОРМИ НА ЖИВОТ Е НАМЕРЕНА В КАМБРИЯ – В камбрия намираме морски гъби, корали, медузи, мекотели, трилобити, ракообразни и всъщност всяка от основните безгръбначни форми на живот. През 1961 *Кай Питърсън пише:

“Всички разреди на безгръбначни животни са представени в камбриевите отлагания.”—*Kai Peterson, Prehistoric Life on Earth, p. 56.

Това означава, че в камбриевия слой с вкаменелости може да се намери поне един вид от всеки разред безгръбначни животни. Липсва само един разред: гръбначните.

По времето, когато Питърсън пише, се е вярвало, че до долен ордовик (точно над камбрия) не се намират никакви гръбначни (животни с гръбначен стълб). Но през 1977 това вярване бива разрушено, когато в горен камбрийски слой в Уайоминг са открити напълно развити гръбначни (вкаменелости от безчелюстна риба) (Science Magazine, May 5, 1978)това откритие поставя всички основни разреди животни в камбриевите скали! Макар че никога не е обсъждана в учебниците, тази новина дойде като неочакван удар за професионалистите. Положението продължава да се влошава за еволюционистите.

Всеки основен вид живи същества внезапно се появява в “камбрийския взрив.” Този факт напълно унищожава основата на еволюционната теория. В камбрийските слоеве са намерени растения и всички разреди животни. Макар че еволюционистите предпочитат да не го обсъждат, истината е, че в камбрия е намерен поне по един представител на ВСЕКИ РАЗРЕД!

“Съвсем доскоро най-старите известни вкаменелости на риби бяха намерени в твърд пясъчник от средния ордовик в Колорадо. Това са ‘примитивни’ безчелюстни риби (клас Agnatha). Гръбначните бяхаединствената основна животинска група, която не беше намирана сред вкаменелостите в камбрийските скали.

[Разглежда се подробно откриването на вкаменелости на безчелюстни риби в камбрия] . . . Това откритие на риби (гръбначни) в камбрия е без съмнение най-значителното откритие на вкаменелости в периода 1958-1979. Сега вече има завършено доказателство, че всички основни категории растителен и животински живот са намерени в камбрия.”—Marvin L. Lubenow, “Significant Fossil Discoveries Since 1958,” in Creation Research Society Quarterly, December 1980, p. 157.

В камбрия е представен не само сложен животински живот, но и сложен растителен живот! Цъфтящите растения като цяло се смятат за една от най-развитите форми на живот в растителното царство. В камбрийските слоеве са намерени също спори то цъфтящи растения.

“В докамбрийски и камбрийски скали в Балтика са намерени спори принадлежащи на земни растения. Не е ясно дали някои от тези не са от бриофити.”—*Robert F. Scagel, et. al., Plant Diversity: an Evolutionary Approach (1969), p. 25.

По време на Потопа в Битие растенията биха били завлечени в по-горни слоеве, но техният прашец лесно би могъл да бъде отнесен от водата в най-долните алувиални пластове: камбрий и дори докамбрий.

“Точно както вкаменелости на повечето от другите земни растения са открити в камбрийски отлагания, така е и с цъфтящите растения. През 1947 Гош и Бозе докладват, че са открили покритосеменни съдове с диагонални кухини и либриформни влакна от висши двусемеделни от Солените псевдоморфни падини и разседа Дандот в Солт Рейндж, Пунджаб, Индия. Това са камбриеви отлагания. По-късно беше съобщено, че допълнителните изследвания са потвърдили първоначалните доклади, и същите резултати са получени от камбрийската система във Виндбян, и от камбрия в Кашмир – тези отлагания в Кашмир също са съдържали няколко вида трилобити. Статиите от Акселрод и Леклерк признават тези находки.”—Marvin L. Lubenow, “Significant Fossil Discoveries Since 1958,” in Creation Research Society Quarterly, December 1980, p. 154.

5 – НИКАКЪВ ЖИВОТ ПОД КАМБРИЯ

ДОКАМБРИЙ – Обратно на това, под камбрия няма почти нищо, което да съответства на форми на живот!

Камбрийските скали съдържат буквално милиарди от малките трилобити, заедно с много, много други сложни видове. Но под камбрия – в така наречения “докамбрий” – не намираме почти нищо от форми на живот. Посланието на скалните слоеве е “ВНЕЗАПНО изобилен живот; под него, НИКАКЪВ ЖИВОТ!” Там, където започва този страхотен взрив на изобилие на живот – в камбрия, намираме сложност, не прости форми на живот.

В камбрия се внезапно и в богато изобилие се появяват многоклетъчни животни, но никакви не се намират под него в докамбрия (*Preston Cloud, “Pseudofossils: A Plea for Caution,” in Geology, November 1973, pp. 123-127).

Истина е, че в някои много оспорвани случаи в докамбрия могат да се открият няколко неща, за които някои предполагат, че са форми на живот. Но мнозинството от учените признават, че в най-добрия случай това са само водорасли. Синьозелените водорасли, макар и да са малки растения, са доста сложни биохимически, защото използват сложен процес на преобразуване на енергия от слънчева в химическа, наречен фотосинтеза. Такива организми биха могли да са растели на сушата, когато водите на Потопа са я покрили.

СТРОМАТОЛИТИ – Единствените макровкаменелости, които са широкоразпространени в докамбрия, са строматолитите. Това са подобни на рифове останки, за които обикновено се смята, че са образувани от утаени минерали върху общности от микроби, предимно синьозелени водорасли, растящи чрез фотосинтеза. Така че строматолитите са останки от химически образувания – и никога не са били живи!

За “3.8 милиарда годишната” скала Исуа в Гренландия се смяташе, че съдържа най-старите следи от живот. Но през 1981 беше открито, че следите не са нищо повече от разложени калциево-магнезиеви карбонати:

“Допълнителният анализ на най-старите скали в света потвърждава, че микроскопичните точки не са вкаменени останки от живи клетки; те са само кристали от доломитоподобни карбонати, разложени от водата, която е проникнала в скалата.”—*Nigel Henbest, “‘Oldest Cells are Only Weathered Crystals,” in New Scientist, October 15, 1981, p. 164.

Две години по-късно доклад в New Scientist относно “най-старите (докамбрийски) скали в света” в Гренландия казва следното:

“Геолозите не са открили никакви категорични следи от живот в тези гренландски скали.”—*Chris Peat and Will Diver, “First Signs of Life on Earth,” in New Scientist, September 16, 1983, pp. 776-781.

Учените отбелязват факта, че има внезапно огромно количество живи същества веднага с началото на камбрия. Всичко това подкрепя идеята за Сътворението и Потопа в Битие, а не за бавно протичаща еволюция в продължение на милиони години.

6 – НИКАКВИ ПРЕХОДНИ ВИДОВЕ

ПРОБЛЕМЪТ С ПРАЗНИНИТЕ – (*#8/55 No Transitions, Only Gaps*) В този раздел ще се занимаем с четири конкретни проблема, но често ще ги смесваме в дискусията:

(1) Няма преходни видове предхождащи или водещи към първите многоклетъчни създания, които се появяват в камбрия, най-долното ниво.

(2) Никъде другаде сред вкаменелостите няма преходни видове.

(3) Видовете, които са представени сред вкаменелостите, често се намират в много различни слоеве.

(4) Голямото мнозинство от видовете намерени сред вкаменелостите съществуват и днес.

НИКАКВИ ПРЕХОДНИ ФОРМИ – Камбрийският взрив е първият основен проблем при вкаменелостите. Липсата на преходни форми е вторият. Но от всички проблеми, тази липса на преходни същества – по средата между различни видове – за еволюциониста е вероятно най-голямата криза в геологичната колона. Всъщност, това е една от най-големите от многото кризи в еволюционната теория!

“Еволюцията изисква междинни форми между видовете, а палеонтологията не може да ѝ ги осигури.”—*D. B. Kitts, Paleontology and Evolutionary Theory (1974), p. 467.

Във всички вкаменелости не намираме никакви преходни форми от един вид създание в друг. Вместо това откриваме само индивидуални, ясно разграничени растителни или животински видове.

“Характеристика на известните данни от вкаменелости е, че повечето категории се появяват внезапно. Като правило, към тях не води последователност от почти незабелязано променящи се прародители, каквито Дарвин е смятал за обичайни при еволюцията.”—*G. G. Simpson, in The Evolution of Life, p. 149.

Още по-зле, във вкаменелостите откриваме точно същите създания, които имаме и днес, заедно с няколко изчезнали видове, които са измрели преди наши дни! Нито сега, нито по-рано е имало преходни форми, по средата между истинските видове.

“Когато изследваме съвкупност от вкаменелости от която и да е епоха, можем да изберем една и да кажем уверено, ‘Това е ракообразно’ – или морска звезда, или раменоного, или прешленест червей, или каквото и да е друго създание.”—*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis, p. 100.

В скалните слоеве намираме коне, тигри, риби, насекоми, но никакви преходни форми. Например, намираме големи коне и малки коне, но нищо, което е отчасти кон и отчасти нещо друго.

След като отдава години на внимателно изучаване на вкаменелостите, сравнявайки ги с видове, които съществуват и днес, един известен биолог от екипа на Смитсониан пише следните думи:

“Всички главни групи животни поддържат същото съотношение една с друга от самото начало [от най-долното ниво на геологичната колона]. Ракообразните винаги са били ракообразни, бодлокожите винаги са били бодлокожи, и мекотелите винаги са били мекотели. Няма дори най-малкото свидетелство, което да поддържа каква да е друга гледна точка.”—*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis (1930), p. 114.

“От конкретните данни, които сме успели да открием, сме принудени да стигнем до извода, че всички основни групи животни от самото начало са имали точно същото съотношение една спрямо друга както и днес.”—*Op. cit., p. 211.

ПРАЗНИНИ ВЪВ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Този ярък факт е опровержение на еволюционната теория. Еволюционистите дори имат название на проблема: Наричат го “празнини във вкаменелостите.” Не могат да се намерят никакви създания, които са наполовина риба и наполовина птица, или наполовина свиня и наполовина крава – само ясно разграничени животински и растителни видове като тези, които познаваме днес.

Свързан с това проблем е фактът, че голям брой вкаменелости са пръснати из много слоеве, предполагаемо покриващи милиони години. Това означава, че тези видове не са имали никакви промени през тези “милиони години.”

ОКТОПОДЪТ – Ето един превъзходен пример за онова, за което говорим: Сепията и октоподът са най-сложните от безгръбначните (животни без гръбначен стълб). Окото на октопода е изключително сложно и равностойно на човешкото око! Но ако прегледате внимателно вкаменелостите, ще намерите само сепии и октоподи, нищо друго. Няма никаква еволюция при тях; те винаги са били сепии и октоподи. (Също ще намерите един изчезнал вид, наречен наутилоиди. Но те изглежда са били дори по-сложни!)

Ако изследвате това дори още по-внимателно, ще откриете, че октоподите се появяват за първи път доста рано в слоевете с вкаменелости. Причината за това е достатъчно проста: когато октоподът е изплашен, той се свива в някой пещера или ъгъл, или се стрелка бързо, като изхвърля реактивна струя вода. По тази причина някои октоподи са били погребани по-рано, докато други се намират в по-горните слоеве.

Ако продължите да изследвате, ще откриете, че октоподът се намира в почти всеки слой, от основата до върха! Много октоподи са продължили да се придвижват до най-горните слоеве с покачването на водите.

(По-късно, когато Потопът е свършил, природното равновесие е било неблагоприятно за наутилусите и те са били унищожени от враговете си. Днес няма никакви наутилуси. Дарвиновото “оцеляване на най-пригодените” [най-пригодените оцеляват по-добре от другите] очевидно не важи за наутилусите, които са били доста различни от октоподите и сепиите, но явно са били доста по-способни от тях.)

Ако продължите да изследвате, ще откриете, че октоподите и сепиите във всеки слой са точно същите като октоподите и сепиите днес.

ЛИПСВАЩИ ЗВЕНА – (*#11/133 Searching for Transitions [над сто цитата!]*) [Тук трябва да се спомене, че Приложение 11 в края на главата Fossils and Strata на нашия уеб-сайт (evolution-facts.org) е най-голямото приложение с цитати. Има 25 категории и 133 цитати. Има достатъчно цитати за да съставят основата за голяма дисертация.]

Звената липсват. Почти всички вкамнелости са просто съвременни съществуващи животни, и връзките между тях липсват. Не много учени днес все още търсят звена във вкаменелостите между главните гръбначни или безгръбначни групи. Те са се предали! Звената просто не съществуват и никога не са съществували.

Еволюционистите знаят точно как трябва да изгледат тези преходни форми, но не могат да ги намерят сред вкаменелостите! Не могат да ги намерят, въпреки че хиляди хора са ги търсели още от началото на 19 век! Навсякъде, където гледат, палеонтолозите (търсачите на вкаменелости) намират същите обикновени, ясно разграничени видове, които съществуват днес, заедно с някои, които са изчезнали. Изчезналите очевидно не са преходни форми между обичайните видове. Например, големите динозаври не са преходни форми, а са просто отделни видове, които са изчезнали в древни времена – вероятно във водите на Потопа.

(Противно на ярките картинки на динозаври, които еволюционистите обичат да показват като доказателство за своята теория, изчезването на цели видове не е еволюция, и не дава никакво доказателство за нея.)

Стремежът да се намерят липсващите звена и да се запълнят празнините между отделните видове е довел до огромен сбор от намерени вкаменелости. Припомнете си по-ранните твърдения на Съндерланд и *Киър, че палеонтолозите по света са изследвали 100 милиона вкаменелости.

“Вече няма причина да се оправдаваме с недостатъчността на данните от вкаменелости. В известен смисъл те са станали неуправляемо изобилни, и намирането им изпреварва способността ни да ги изследваме. . . . И въпреки това данните от вкаменелости продължават да показват само празнини.”—*T. Neville George, “Fossils in Evolutionary Perspective,” in Science Progress, January 1960, pp. 1, 3.

Ако в данните от вкаменелости няма преходни форми, нямало е и еволюция!

7 – ВНЕЗАПНО ПОЯВЯВАНЕ

ВНЕЗАПНО ПОЯВЯВАНЕ НА ВИСШИТЕ КАТЕГОРИИ – (*#9/22 Abrupt Appearance*) Малките, по-бавно движещи се същества се появяват внезапно в камбрия. Над камбрия, по-големите, по-бързи създания се появяват също толкова внезапно! И когато тези форми на живот се появяват, те се появяват с милиони! Тигри, сьомга, лъвове, борове, къртици, ястреби, катерици, коне, и т.н., и т.н.!

Еволюцията не може да обясни това внезапно появяване и компетентните учени признават този факт:

“Внезапното появяване на висшите категории във вкаменелостите е загадка от много време. Не само че се появяват характерни и ясно разграничени останки от различни разреди без известни прародители, но често няколко класа в един разред, редове в един клас, и така нататък, се появяват едновременно, без никакви известни междинни форми.”—*James W. Valentine and *Cathryn A. Campbell, “Genetic Regulation and the Fossil Record,” in American Scientist, November-December, 1975, p. 673.

“Въпреки тези примери, остава фактът, както всеки палеонтолог знае, че повечето нови видове, родове и семейства, и че почти всички категории по-горе от семейства се появяват внезапно и към тях не водят никакви известни постепенни, напълно непрекъснати преходни последователности.”—*G. G. Simpson, The Major Features of Evolution (1953), p. 360.

“Внезапната поява на основните приспособени категории както се вижда при рязката поява при вкаменелостите на семейства и разреди продължава да е проблем. Явлението се намира в областта на невъзможността за генетични изследвания, отвъд границите на експериментите. Дори и днес някои палеонтолози все още се придържат към идеята, че тези празнини ще се запълнят с повече събиране . . . но повечето смятат наблюдаваните липси за реални и търсят обяснение.”—*D. Dwight Davis, “Comparative Anatomy and the Evolution of Vertebrates,” in Genetics, Paleontology, and Evolution (1949), p. 74.

8 – СТАЗА

НЕПРОМЕНЯЩИ СЕ ВИДОВЕ – (*#13/17 Stasis*) Един важен принцип отбелязан от всички палеонтолози, които работят с вкаменелости, е известен като стаза. Стаза означава поддържане на определена форма, запазване на непроменено състояние; с други думи, липса на промяна от един вид в друг! Проблемът за еволюционистите е във факта, че според данните от вкаменелостите животните не се променят. Всяко създание се появява за първи път във вкаменелостите в определена форма и устройство. След това продължава непроменено в продължение на “милиони години”; и е или идентично на съществуващите днес създания, или измира и изчезва. Но за времето, през което живее, в него няма промяна; няма еволюция. Няма никакви следи от това, което палеонтолозите наричат градуализъм, тоест постепенни промени от един вид в друг. Има само стаза. Проблемът с празнините (никакви преходни форми между видовете) и проблемът със стазата (видовете не се променят) съсипват еволюционните теории.

“Историята на повечето видове представени във вкаменелостите включва две характеристики, които сериозно противоречат на градуализма:

Стаза: Повечето видове не показват никаква целенасочена промяна по време на съществуването си на земята. Те се появяват във вкаменелостите в същия вид, в който и изчезват; морфологичните промени обикновено са ограничени и ненасочени.

Внезапно появяване: Във всяка местна област видовете не се появяват постепенно чрез постепенно преобразяване на своите прародители; те се появяват изведнъж и ‘напълно формирани.’”—*Steven Jay Gould, “Evolution’s Eratic Pace,” in Natural History, May 1977, p. 14.

9 – НИКАКВА ПРОМЯНА ОТ МИНАЛОТО ДОСЕГА

ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СА СЪЩИТЕ КАТО СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДНЕС ВИДОВЕ – Всички вкаменелости могат да се категоризират в две групи: (1) растения и животни, които са изчезнали, и (2) растения и животни, които са същите като съществуващите днес. Никоя категория не дава никакво доказателство за еволюция, защото няма преходни форми водещи към някои от тях, нито произхождащи от някои от тях. Всички са само ясно разграничени видове.

Някои създания са изчезнали по време на Потопа или малко след това. Но всички създания, които не са изчезнали, са точно същите – както във формата на вкаменелости, така и в живите си форми днес! Това е важен въпрос. Нямало е никаква еволюция на видовете! Вкаменелостите не дават никакво доказателство за еволюция на видовете!

10 – НЯМА ДОСТАТЪЧНО ВИДОВЕ

ТРЯБВА ДА ИМА ПОВЕЧЕ ВИДОВЕ – Според еволюционната теория в древни времена е трябвало да има огромен брой видови промени, но в скалите не намираме данни за това. За да може един вид да се промени в друг, трябва да можем да намерим голям брой преходни видове, по средата между един и друг вид. Но не ги намираме. Един водещ палеонтолог обяснява:

“Има известни около 250,000 различни видове на растения и животни сред вкаменелостите. . . . Въпреки това голямо количество информация, то е само незначителна част от разнообразието, което [според теорията] действително е живяло в миналото. Днсе съществуват доста над един милион вида, и . . . е възможно да се предскаже колко видове трябва да има в данните от вкаменелости. Това число е поне 100 пъти повече от броя, който сме намерили.”—*David M. Raup, “Conflicts Between Darwinism and Paleontology,” in Field Museum of Natural History Bulletin, January 1979, p. 22.

(1) Данните от вкаменелости не съдържат достатъчно различни видове, и (2) не разкриват последователно еволюиращи видове в древни времена.

Но в допълнение, експертите по вкаменелости признават, че на намерените вкаменелости са дадени твърде много названия на “нови видове.” Вижте това:

ОБЪРКВАНЕ НА ИМЕНАТА – Сега ще споменем един технически въпрос, който само прибавя към объркването, когато палеонтолозите се опитват да търсят истината сред вкаменелостите. Той също създава впечатлението, че има далеч повече изчезнали видове сред вкаменелостите отколкото има в действителност.

Търсачите на вкаменелости имат навика да дават различни названия на един и същи вид, ако го намерят в скали от различни периоди! *Д-р Рауп, водещ палеонтолог в музея за естествена история Фийлд в Чикаго, казва, че цели 70 процента от всички “нови” видове сред вкаменелостите са наименувани погрешно.

“Д-р Елдридж [Американски музей за естествена история, Ню Йорк] беше попитан, ‘Наистина ли палеонтолозите наименуват едни и същи създания различно, когато ги намерят в различни геологични периоди?’ Той отговори, че това става, но това са грешки. На същия въпрос д-р Патърсън [Британския музей, Лондон] отговори, ‘О, да, това се прави навсякъде.’ След това той беше попитан, ‘Това не изглежда много честно. Вие не бихте направили това, нали?’ Той каза, че се надява да не го прави. . . .

Дали тази практика няма да произвежда много повече видове? Д-р Рауп [Чикагския музей] казва, че ще ги произвежда; вероятно 70 процента от дадените имена на нови видове не е трябвало да бъдат давани, било поради незнание или поради общоприетите правила използвани от таксономите.”—L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), pp. 130-131.

Очевидно такава практика прави проблема на експертите още по-тежък. В тази глава ще се занимаваме с основополагащи факти и принципи, но все пак удвояването и утрояването на имената за едни и същи видове сред вкаменелостите само затруднява излизането на експертите от тяхното дарвинистко тресавище.

“Един помощник на д-р Елдридж, който изучава трилобитите в Американския музей, обясни на автора как взема решението да наименува нов вид: ‘Разглеждам вкаменелостта в продължение на две седмици, и ако смятам, че тя изглежда достатъчно различна, ѝ давам ново наименование.’ И така, това е просто въпрос на преценка без никакви твърди основни правила.”—Op. cit., p. 131.

Експертите ни казват, че има “милиони видове,” а всъщност няма толкова много. Таксономи са хората, които класифицират и дават наименования на растения и животни. Сред тези хора, “делители” са които смятат за по-лесно да измислят нови имена, отколкото да се занимават да наименуват правилно дадена мостра.

“Всички знаем, че много привидни еволюционни скокове не са нищо друго освен измислици на дадени палеонтолози. Един ‘делител’ в библиотеката може да постигне далеч повече от милиони години на генетични мутации.”—*V. Ager, “The Nature of the Fossil Record,” Proceedings of the Geological Association, Vol. 87, No. 2, 1976, p. 132 [декан на геологическия факултет в университета Суонси].

(Виж глава 11, Растителни и животински видове, за повече информация.) Сред експертите е добре известно, че има далеч повече делители отколкото събиратели – просто защото даването на ново наименование на вкаменелост е по-лесно и носи повече слава отколкото трудната работа да се изследва кой я е наименувал по-рано.

*Едуард Коуп и *Отниил Марш са били двама важни събирачи на вкаменелости в западните Съединени Щати. Двамата яростно са се мразели един друг, и в продължение на десетилетия постоянно са давали различни имена на еднакви мостри – за видове, които са били наименувани по-рано. (За повече информация, виж глава 11, Растителни и животински видове.)

“За съжаление, в яростното съперничество между Коуп и Марш е бил напълно забравен Лайди [по-ранен събирач на вкаменелости]. Палеонтологът Хенри Феърфийлд Осбърн, директор на Американския музей за естествена история, си спомня, че много от животните от еоцена и олигоцена са имали по три наименования в научната литература: първоначалното наименования дадено от Лайди, и наименованията от Коуп и Марш.”—*Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 272-273.

11 – ПО-ГОЛЕМИ В ДРЕВНОСТТА ОТКОЛКОТО ДНЕС

ПО-ГОЛЕМИ ВКАМЕНЕЛОСТИ В ДРЕВНОСТТА – Интересен е фактът, че ако данните от вкаменелостите подкрепяха някаква промяна, тя би била деволюция – а не еволюция. Древните растения и животни често са били много по-големи от съществуващите сега. Не само не намираме никакво преминаване между видовете при вкаменелостите, но също откриваме, че видовете не еволюират, а се израждат с течение на времето.

Главен принцип на еволюционната теория е, че създанията трябва да еволюират към повече сложност, както и към по-големи размери. Но данните от вкаменелости не подкрепят нито една от тези теории. Има ясно доказателство за сложността, която се наблюдава при безгръбначните, предполагаемо “най-нисшата” форма на живот. Но има и значителна разлика в размерите:

“[Едуард Дринкър] Коуп е известен на много изследователи единствено със ‘Закона на Коуп,’ който приблизително твърди, че всичко става по-голямо. . . . Уви, това не е вярно като цяло. Съвременният тигър е по-малък от саблезъбия тигър от последната ледникова епоха. . . . Хвощовите растения край пътищата днес са миниатюрни в сравнение с 18-метровите хвощове от карбона. И къде са гигантските охлюви от ранния камбрий, или гигантските миди от терциера?”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 122.

Библията показва, че в древни времена хората са живели по-дълго и са били много по-големи. Затова не трябва да е изненада, че измрелите същества често са по-големи от живите днес. Те вероятно и са живели по-дълго. Сред вкаменелостите намираме следното:

Растения: (1) Едно време са съществували огромни растения, далеч по-големи от всичко, което съществува днес. (2) 15-метрови папрати с листа дълги до 2 метра. (3) Хвощовете са израствали до 30 сантиметра в диаметър. (4) Единствено във вкаменен вид са намерени 30-метрови лепидодендрони, със стволове от 2 метра в диаметър. Днес няма останали живи представители.

Малки морски животни: (5) Гигантски трилобити до 45 сантиметра дължина, от които не са останали живи представители днес, но създанията, които днес са подобни на тях, са доста малки. (6) В древността са живели черупкови главоноги (Enkiceras proteiforme) дълги по 450 сантиметра и морски скорпиони (Eurypterida) дълги по 2.5 метра. Днес в тези класове не може да се намери нищо с такива размери. Намерените сред вкаменелостите Eurypterida са най-големите членестоноги живели някога.

Насекоми: (7) Някои насекоми са имали дължини 10-20 сантиметра. Водните кончета са имали размах на крилата 74 сантиметра, а някои стоножки са били дълги по 30 сантиметра.

Земноводни: (8) Днешните земноводни са малки саламандри или жаби. Но в миналото са съществували гигантите от Stegocephalia, от които само Onychopus gigas е тежал 220 килограма.

Големи морски животни: (9) Как бихте се чувствали да срещнете акула с челюсти широки 180 сантиметра? Такива са били акулите в древни времена. (10) Базилозавърът е бил морско животно с глава широка 120 сантиметра, тяло с дължина 3 метра и опашка дълга 12 метра.

Птици: (11) Диатримата е изглеждала като щраус, но е била висока 2.1 метра и е имала глава с размерите на конска глава. (12) Фороракосът е бил почти 2.5 метра висок, с череп широк 58 сантиметра. (13) Динорнисът е стигал височина 3 метра, и е бил най-голямата птица живяла някога.

Големи бозайници: (14) Монголският андрезарх е имал дължина на черепа 76 сантиметра и е бил едно от най-големите месоядни живели някога. (15) Представете си да срещнете дългорогия носорог висок 4.3 метра. Друг носорог, Baluchitherium, е бил висок 4 метра и дълъг 7.6 метра. (16) Имало е огромни вълнисти мамути, гигантски космати мастодонти и високи 4.3 метра императорски мамути. (17) Едно време са живели гигантски броненосци и земни ленивци големи като слонове. (18) Свинете са били високи 1.8 метра. (19) Един вид бизони е имал размах на рогата 1.8 метра.

Влечуги: (20) Подобните на крокодили фитозаври са били дълги 7.6 метра, и подобните на делфини ихтиозаври са били дълги 9 метра. (21) Имало е морски влечуги, мозазаври, дълги 17 метра, и морски костенурки с диаметър 3.4 метра. (22) Птеранодонът е имал размах на крилете 7.6 метра. (23) А също са съществували гигантските земни влечуги, включително 14-метровият тиранозавър, 19-метровият бронтозавър, 10-тонният стегозавър и 25-метровият диплодок. Брахиозавърът е бил висок 15 метра, дълъг 30 метра, и е тежал 80 тона. Това го прави приблизително три пъти по-голям от най-големия известен сега динозавър, и го прави също толкова голям колкото и синия кит – наречен най-голямото същество на земята днес.

През 1971 *Дъглас Лосън намира в Тексас три екземпляра от най-голямата птица на земята. Птерозавърът е имал приблизителен размах на крилата 15.5 метра, два пъти повече от кое да е открито преди летящо влечуго. За сравнение, птицата с най-голям размах на крилата, скитащият албатрос, има размах 3.3 метра; е реактивният изтребител F-15 на Макдонъл Дъглас има размах на крилата 13.1 метра.

12 – ПРЕГЛЕД НА ОСНОВНИТЕ ДАННИ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

ЛИПСВАЩОТО ДЪРВО – Данните от вкаменелости не представят “родословно дърво”; защото няма ствол и няма клони; само вейки! Ако премахнете свързващите звена на дървото – ствола и клоните – какво ще остане? Само вейки разпилени по земята! Това е картината, която намираме в растителните и животинските видове съществуващи днес. Същата картина откриваме в геологичната колона. Никакъв ствол, никакви клони – само отделни вейки, всяка различна от другите.

“Доколкото можем да съдим то геологичните данни, големите промени изглежда обикновено са ставали внезапно от гледна точка на геологичното време. Рядко могат да се видят вкаменени междинни форми между класификационните подкатегории като разреди и класове.”—*Paul A. Moody, Introduction to Evolution (1962), p. 503.

СВЕТОВНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА УУДМОРЪП – От ранно детство сме били запознавани с тези диаграми на скални слоеве и вкаменелости, с впечатляващи данни съпътстващи всяка от тях. Това се нарича диаграма на “геологичната колона.”

В броя на Creation Research Society Quarterly от декември 1983 беше публикуван сравнителен научен анализ, забележителен със своята задълбоченост в подробностите и световен обхват на данните. Автор на анализа е Джон Уудморъп; статията от 53 страници съдържа 807 препратки, 17 много подробни диаграми и графики, 35 карти на света и две карти на региони.

В тази дълга статия Уудморъп доказва няколко интересни точки, сред които са следните:

(1) Вкаменелостите обикновено не лежат един върху друг в последователни слоеве; те са размесени в различните слоеве. Една трета от тях могат да се намерят в три или повече слоеве.

(2) Няма подредена градация на слоевете, от долу до горе. “По-висиште” индексни вкаменелости не се намират в “по-висши” слоеве, както трябва да бъдат. Индексните вкаменелости не са подредени един над друг в последователни слоеве; те като цяло са пръснати тук или там в подредба, която като цяло е напълно случайна! Такива вкаменелости често са намирани на голямо хоризонтално разстояние от други индексни вкаменелости, над които би трябвало да се намират. За да се анализират случаите на вертикално разположение, на 34 карти на света са отбелязани 9500 големи световни находища на индексни вкаменелости. Внимателно се е следило данните на тези карти да бъдат колкото е възможно най-точни. След като подготвя картите за всеки вид индексна вкаменелост, Уудморъп ги разполага една върху друга на светлинно табло за да ги сравни и да отбележи случаите, в които индексните вкаменелости са един над друг в съгласие с класическата еволюционна теория за скалните слоеве.

Така бива съставена Таблица 3 за да сравни 34-те карти на света с нанесени находища на индексни вкаменелости. От нея можете да направите копия на тези карти и да направите ваш сравнителен анализ на светлинно табло. Или можете да направите прозрачни копия за шрайфпроектор и да ги показвате на студенти и други слушатели.

“Таблица 3 е съставена за да покаже резултатите от налагане на карти 1-34 една върху друга. Има 479 сравнения на карти една с друга; всяка вкаменелост е съпоставена с всяка друга, която принадлежи на различен геологичен период. Може да се види, че съвсем малък процент от всички находки на коя да е вкаменелост лежат пряко над или под вкаменелост от друг геологичен период. Така вкаменелости от различни геологични периоди неизменно се разминават географски, и това само по себе си може да се приеме като първостепенно доказателство, че всички вкаменелости са екологични или биологични еквиваленти една на друга – което отрича всякакви схващания за еволюция, геологични периоди и геологично време. За дилувиолога [учен, който приема Потопа в Битие за историческо събитие—Б.М.] тази склонност на коя да е двойка от вкаменелости от различна ‘епоха’ да се разминават географски позволява разбиране за вкаменелостите в контекста на универсален потоп [Потопа от Битие].”—John Woodmorappe, “A Diluviological Treatise on the Stratigraphic Separation of Fossils,” in Creation Research Society Quarterly, December 1983, p. 150 [черният текст е мой].

Таблица 4 е съставена за да покаже възможни съвпадения на много вкаменелости, а не само на две, както е Таблица 3. Резултатите от това представяне са бедствени за еволюционната теория:

“Не се вижда никаква тенденция за индивидуални вкаменелости конкретно да съвпадат или да не съвпадат с други вкаменелости.”—Op. cit., p. 151.

Както обяснихме по-горе, именно “индексните вкаменелости” са тези, на които се разчита като доказателство за еволюционната теория за разполагането и датирането на вкаменелостите в слоевете. Ето изводът на Ууморъп относно тези така наречени “индексни вкаменелости”:

“Отбелязани са общо над 9500 световни находища на индексни вкаменелости върху 34 карти с цел да се определят тенденциите за съвпадение. 479 съвпадения показват, че съвсем малък процент от индексни вкаменелости съвпадат една с друга. Много рядко повече от една трета (и никога повече от половината) от всички 34 индексни вкаменелости присъстват едновременно къде да е на земята на разстояние по-малко от 320 километра една от друга.”Op. cit., p. 133 [черният текст е мой].

(3) Започвайки от страница 151 на своята статия, той разглежда възможните причини и механизми на Потопа тези вкаменелости да се намират в такова объркано подреждане.

(4) На страници 167-171 Уудморъп завършва с подробно разглеждане защо са намерени толкова малко вкаменелости от бозайници, птици и хора.

Би било добре да намерите копие от неговата статия за да я прочетете и да направите прозрачни карти, които да показвате и на другите. Creation Research Society Quarterly е едно от най-добрите издания в тази област.

ДА ПОПИТАМЕ ЕКСПЕРТИТЕ – Нека за кратко да поспрем в нашето изследване на слоевете и вкаменелостите и какво разкриват те. Сега ще се поразходим до три от най-големите музейни палеонтологични колекции в света:

Първо ще посетим Британския музей по естествена история. *Д-р Колин Патърсън е отговорник на неговата огромна палеонтологична (от вкаменелости) колекция.

След като издава през 1978 своята книга, Evolution, *д-р Колин Патърсън то Британския музей по естествена история е попитан защо не е включил нито една снимка на вкаменелост на преходен вид. В отговор д-р Патърсън казва следното:

“Напълно съм съгласен с вашата забележка за липсата на пряка илюстрация на еволюционни преходни форми в моята книга. Ако знаех такава форма, вкаменелост или жива, определено бих я включил. Вашият намек е, че трябва да се използва художник за да изобрази такива преобразувания, но откъде би взел такава информация? Честно казано, аз не бих могъл да му я намеря.

Трудно е да се противоречи на [Стивън] Гулд [от Харвард] и на хората от Американския музей, когато казват, че няма вкаменелости на преходни форми. Като палеонтолог, самият аз съм притеснен много от философските проблеми за намиране на древни форми в данните от вкаменелости. Казвате, че поне е трябвало да ‘покажа снимка на вкаменелостта, от която всеки организъм е произлязъл.’ Ще го кажа направо – няма нито една такава вкаменелост, за която да мога да направя такова категорично твърдение. Причината е, че въпросите на прародители и потомства не са приложими за данните от вкаменелости. Доста лесно е да се измислят разкази как една форма е довела до друга и да се намират причини защо отделните етапи са били облагодетелствани от естествения отбор. Но такива разкази не са част от науката, защото няма начин да бъдат подложени на проверка.”—*Dr. Colin Patterson, letter dated April 10, 1979 to Luther Sunderland, quoted in L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma, p. 89.

Нека сега оставим *д-р Колин Патърсън в Лондон и посетим музея Фийлд по естествена история в Чикаго. Това е един от най-големите и най-стари музеи по естествена история в Америка – и вероятно в света – и той съдържа 20 процента от всички известни вкаменелости в света. След като е имал възможността да изследва тази колекция в продължение на години, водещият палеонтолог в този музей *д-р Дейвид Рауп е в положение на говори като авторитет. Той започва ключова статия обобщаваща какво разкриват данните от вкаменелости като казва:

“Повечето хора предполагат, че вкаменелостите ни дават много важна част от общия аргумент в полза на дарвинисткото тълкуване за историята на живота. За съжаление, това не е съвсем вярно.”—*David Raup, “Conflicts between Darwin and Paleontology,” in Field Museum of Natural History Bulletin, January 1979.

След това д-р Рауп цитира едно много известно твърдение от *Чарлс Дарвин, че е бил “притеснен” от липсата на данни при вкаменелостите за произхода (камбрийски проблем) и преходните форми (проблем с липсващите звена) по негово време. След това *Рауп заявява, че положението днес е още по-зле – защото днес имаме много повече вкаменелости, които ни казват същото, което и тогава на *Дарвин! Отбелязвайки, че *Дарвин е писал, че се надява бъдещите открития да открият вкаменелости, които ще запълнят празнините и ще дадат липсващите звена, *Рауп казва:

“Сега живеем около 120 години след Дарвин и познанието за вкаменелостите е нараснало много. Имаме четвърт милион видове сред вкаменелостите, но положението не се е променило много. Доказателствата за еволюцията все още са изненадващо несигурни, и по ирония на съдбата, днес имаме дори по-малко примери за еволюционни преходи от времето на Дарвин! Имам предвид, че някои от класическите примери за дарвинистка промяна в данните от вкаменелости, като еволюцията на коня в Северна Америка, трябваше да бъдат изоставени или променени като следствие от по-подробна информация.”—*Dr. David Raup, in op. cit.

Сега ще напуснем Чикаго и ще се поразходим до един от най-големите музеи в нашата страна, Американския музей по естествена история в Ню Йорк, където *д-р Найлс Елдридж е отговорник на неговата масивна колекция от вкаменелости.

По време на конференция на научни автори през ноември 1978 в Гатлинг, Тенеси *д-р Елдридж е попитан от журналист да даде доказателство от вкаменелостите за преходни промени от един вид в друг. Малко след това в Los Angeles Times е отпечатана дописка с неговия отговор:

“Никой никога не е намирал такива междинни създания. Това отдавна се отбелязва като ‘празнини’ в данните от вкаменелости, празнини, за които защитниците на градуализма [постепенна еволюционна промяна от един вид в друг] уверено очакваха един ден да се запълнят, когато в края на краищата се намерят скалните слоеве на съответната възраст. Но всички данни от вкаменелости досега не са показали такива липсващи звена.

Сред мнозина учени има нарастващо убеждение, че тези преходни форми никога не са съществували.”—*Niles Eldredge, quoted in “Alternate Theory of Evolution Considered,” in Los Angeles Times, November 19, 1978.

*Патърсън, *Рауп и *Елдридж са прекарали целия си живот в анализиране на вкаменелости преди да отправят горните твърдения. Тримата заедно са отговорници на поне 50 процента от обема на всички колекции от вкаменелости в света. Те имат данните, те познават данните, те работят с тях всеки ден.

Преобразно казано, те седят върху най-големия куп от вкаменени кости в света! Те знаят за какво говорят. Техният извод: “Няма преходни форми.”

Но БЕЗ преходни форми не може да има никаква еволюция – защото ИМЕННО това е същността на еволюцията! Еволюцията не е промяна от мед в сяра, не е промяна от въздух в слънчева светлина, нито е промяна от вълци в немски овчарки. Еволюцията е истинска промяна от един вид в друг.

Еволюцията промяна на един основен вид растение или животно в друг основен вид растение или животно (ябълкови дървета в орехови дървета или кози в крави). Трябва да има доказателство сред вкаменелостите за такива промени. Доказателството би било “преходни форми” запълващи “празнините” между основните видове. Но такива преходни форми не могат да се намерят никъде.

РИБАТА, КОЯТО Е СТАНАЛА НАШ ПРАРОДИТЕЛ – (*#10 From Fish to Amphibian*) Според една от легендите на еволюционната теория критичната точка в нашия произход е когато един ден една риба решила да изпълзи от водата и да започне да върви. Рибата намерила вървенето за толкова вълнуващо, че се превърнала в земно животно. Останалото е еволюционна история: земноводни, влечуги, птици, бозайници и накрая човек. Така че имате доста, за което да благодарите на рибата.

През 80-те Лутър Съндърланд интервюира водещите палеонтолози на пет от най-големите музеи по естествена история в Съединените Щати, надзорници на поне 60 процента от всички вкаменелости в света. Един от въпросите, които им задава, е относно тази риба, която излязла от водата и започнала да ходи. Друг въпрос е бил дали знаят за някакви преходни видове. Отговорът и на двата въпроса от страна на петимата е бил или упорито мълчание, или притеснено заобикаляне на въпроса. За разказ за тези интервюта посетете нашия уебсайт, evolution-facts.org; идете на Appendix 10 в края на тази глава (Fossils and Strata). За повече информация относно тази чудна приказка, прочетете глава 22, Еволюционна научна фантастика.

ГОЛЯМАТА ГРИЖА НА ДАРВИН – Преди повече от сто години *Чарлс Дарвин осъзнава важността на проблема за празнините сред вкаменелостите (липса на преходни междинни видове) в слоевете. Празнините са били вече добре известни по негово време. Осъзнавайки, че тези празнини до голяма степен отслабват неговата теория, той пише следното:

“Това вероятно е най-очевидното и сериозно възражение, което може да се повдигне против теорията. Обяснението е, както вярвам, в крайното несъвършенство на геологичните данни.”—*Charles Darwin, Origin of the Species, 6th edition (1956), pp. 292-293.

Но *Дарвин изразява надежда, че по-късно, след неговата смърт, празнините ще се запълнят.

Оттогава насам (*Дарвин умира през 1882), в продължение на повече от век тече сериозна кампания за запълване на тези “несъвършенства.” Но стотиците хиляди намерени и изследвани вкаменелости само разкриват с още по-голяма яснота и точност само видовете, които имаме днес, заедно с някои изчезнали видове.

ПО-ЗЛЕ ОТ ПРЕДИ – *Чарлс Дарвин размишлява, че в нашия съвременен свят естественият отбор променя видовете в нови видове. Но ние откриваме, че *Дарвин греши (виж глави 9, 10 и 11, Естествен отбор, Мутации и Растителни и животински видове).

*Дарвин също казва, че данните от вкаменелости трябва да показват, че естественият отбор е правил същото в миналото, че по-късни находки на вкаменелости ще покажат, че неговата идея е вярна. Но вкаменелостите показват, че *Дарвин греши. *Рауп казва, че положението с вкаменелостите сега е дори по-зле отколкото по времето на *Дарвин. Други експерти се съгласяват с него.

Безнадеждното положение на еволюционистите е причинено от техния бесен стремеж да докажат верността на еволюцията! Той само излага на показ огромно богатство от данни от вкаменелости, които са в състояние да погребат теорията. И наистина биха я погребали, АКО всички знаехме истината за нея. Но учебниците и популярните списания продължават да повтарят твърдението, “еволюцията е доказан факт,” и след това защитават това твърдение като се позовават на пъстрия молец и на рекапитулацията като доказателства за еволюцията! (За пъстрия молец виж глава 9, Естествен отбор, а за рекапитулацията виж глава 16. Също виж глава 17, Примери за еволюцията. Тази глава е удивителна.)

Било във вкаменелостите от миналото или в природата около нас днес, единствените промени са вътре в рамките на видовете, никога от един вид в друг. Можем да развъждаме нови разновидности рози, гълъби или кучета, но те си остават рози, гълъби и кучета. Генетичните изследвания ясно показват, че мутациите и естественият отбор – било заедно или поотделно – не могат да произведат еволюционни промени. Данните от вкаменелостите потвърждават това.

КАКВО Е НУЖНО ЗА ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ – Нека да говорим за “оцеляване на пригодените”! Дългото оцеляване на еволюционната теория опровергава израза! То е пример за оцеляване на най-слабото, най-глупавото и най-лесно опровержимо “научно” схващане.

Еволюцията като теория оцелява, защото (1) обществото не знае какво става, (2) повечето учени работят в много тесни области и не виждат цялата картина, за която научавате в тази книга, и (3) мнозина съвестни изследователи не смеят да говорят, за да не бъдат лишени от своите позиции и заплати.

Да, учените работят в тесни области:

  • Биолозите и генетиците се оплакват от липсата на свидетелства за еволюцията в своите области (живи видове и генетични изследвания), но след това се утешават, че вероятно данните от вкаменелости я доказват.

  • Палеонтолозите и стратиграфите се оплакват от липсата на свидетелства за еволюцията в слоевете с вкаменелости (видове, които по-рано са живели на земята), но заключават, че със сигурност изумителният напредък в откриване на нови видове и в генетичните изследвания подкрепят еволюцията.

Учените и изследователите се събират на своите тесни научни събрания и рядко имат време да проверят своите данни с другите области на изследвания. Експертите във всяка научна специалност си въобразяват, че други експерти на други места твърдо са доказали еволюцията, макар и в тяхната собствена област тя да е напълно опровергана.

Днес в природните науки се знае толкова много за толкова дребни неща, че малко експерти могат да видят ГОЛЯМАТА картина. А на обществеността се дава НЕВЯРНА картина. Еволюцията е мъртва като птицата додо на Маскаренските острови, която е измряла преди около двеста години, и повечето хора в съвременния свят не го осъзнават.

НЯКОИ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ – Ето някои от ключовите проблеми с вкаменелостите в слоевете. Тези проблеми са достатъчно сериозни, за да може кой да е от тях поотделно да опровергае еволюционната теория по отношение на палеонтологията и стратиграфията:

(1) Животът се появява внезапно в най-долното ниво на вкаменелости, камбрия, без никакви предишни следи.

(2) Когато се появяват тези най-нисши форми на живот (малки, бавни, плитководни създания), те са в изключително изобилие, наброяват милиарди, и са доста сложни.

(3) В основата на слоевете, камбрия, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(4) Точно под камбрия, в докамбрия, няма вкаменелости.

(5) В докамбрия, под най-долния слой с вкаменелости, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(6) Над най-долния слой с вкаменелости, от ордовик до върха, не могат да се намерят никакви преходни видове.

(7) По-висшите категории (форми на живот) се появяват също така внезапно в по-горните слоеве. Тези по-висши видове (като бобри, жирафи и т.н.) се появяват внезапно без дори следа от преходни форми на живот водещи до тях.

(8) След като се появяват тези по-висши форми, има огромно количество от тях.

13 – ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

ОГРОМЕН БРОЙ ВКАМЕНЕЛОСТИ – Един от най-изненадващите факти относно седиментните слоеве по света са огромните количества вкаменелости намиращи се в тях. Без световен Потоп, би било невъзможно да бъдат бързо погребани такива огромни количества растения и животни. А без бързо погребване те не биха се вкаменили.

И все пак, количествата бързо погребани вкаменелости са огромни; прочетете следното:

Около една седма от повърхността на земята е тундра – замръзнала кал – съдържаща вкаменените останки от милиони мамути и други големи и малки животни. Освен това, на много места по света са намерени купища кости от динозаври. Само от едно място в Юта са изровени над 300 различни видове динозаври. На различни места съществуват огромни находища на вкаменелости от растения. Днес ги наричаме въглищни находища. В Гайзелтал, Германия са намерени останки от 6,000 гръбначни. В пермски слоеве в Тексас са намерени огромни количества земноводни. На друго място в Тексас са изкопани огромни маси от вкаменени миди – но днес никъде не намираме живи миди така нагъсто натрупани на едно място. Като ги изследваме, откриваме миди, които са затворени! Когато мидата умре, черупката се отваря – освен ако преди смъртта си не бъде затрупана бързо под налягането на много метри от почва и камъни. Само на едно място в Южна Африка има около 800 милиарда вкаменелости на земноводни и влечуги в област с площ 518,000 квадратни километра.

Древният червен пясъчник в Англия съдържа много милиарди риби, пръснати на територия 26,000 квадратни километра, като на някои места има около хиляда вкаменелости от риби на квадратен метър. Трилобитите са сред най-малките от вкаменелостите. Те се намират на дъното на слоевете, в камбрия. А камбрият с неговите трилобити също може да се намери на височини над 2,000 метра в планините. А трилобитите са малки плитководни създания! Какво водно течение ги е отнесло на такава височина?

Тези огромни находища от седиментни слоеве съдържащи вкаменелости покриват три четвърти от повърхността на земята, и са дебели до 12,000 метра.

СЪБРАНИ КУПОВЕ – В колекциите на палеонтолозите и музеите има много купища вкаменелости.

От началото на 19 век хората търсят вкаменелости, и фактите вече са налице: Във вкаменелостите няма данни за еволюция.

Преди четири хиляди и триста години голямо бедствие, Потопът, покрива света.

В наши дни голямо бедствие погребва еволюционната теория. Дори такъв висш авторитет като палеонтолог от Смитсониън описва основата на проблема:

“В музеите по света има описани и идентифицирани сто милиона вкаменелости.”—*Porter Kier, quoted in New Scientist, January 15, 1981, p. 129 [учен в музея Смитсониън].

*Дейвид Рауп, главен палеонтолог на музея Фийлд по естествена история в Чикаго, описва същината на проблема:

“Така че геологичната времева схема и основните факти на биологичните промени с течение на времето са напълно независими от еволюционната теория. В годините след Дарвин неговите защитници се надяваха да намерят предсказуеми данни за постепенно развитие. Като цяло такива не са намерени – и въпреки това оптимизмът отказва да умре, и в учебниците се промъква чиста фантазия.”—*David M. Raup, “Evolution and the Fossil Record,” in Science, July 17, 1981, p. 289.

СЕГА НЕ СЕ ОБРАЗУВАТ – Преди няколко години двама учени се опитаха да направят вкаменелости. Според учебниците, не би трябвало да е трудно. *Райнер Цангерл и *Юджийн Ричардсън поставят мъртва риба в телени клетки и ги спускат в няколко лагуни и рекички в Луизиана. Когато се връщат след шест дни, откриват, че всички меки части на рибите са изядени от бактерии и мършоядни животни, и че костите са пръснати из клетките.

Седиментните слоеве са пълни с вкаменелости на риби, но когато рибата умира днес, тя никога не се вкаменява; тя се надува, изплува на повърхността, и след това бива изядена от мършоядни животни и други малки създания.

“Когато рибата умре, нейното тяло изплува на повърхността или пада на дъното, и бива изядено доста бързо, всъщност за няколко часа, от други риби. Но вкаменените риби намерени в седиментните скали често са запазени с непокътнати кости. Цели брегове от риба на огромни площи, с милиарди индивидуални риби, са намерени в състояние на агония, но без никакъв белег от намеса на мършоядни животни.”—*Immanuel Velikovsky, Earth in Upheaval (1955), p. 222.

Слоевете съдържат множества животни, но днес когато едно животно умре, то никога не се вкаменява; само изгнива, ако преди това не го открият лешоядите. Мъртвите животни обикновено не образуват вкаменелости.

“Безбройните милиони тела на бизоните избити и пръснати из равнините преди две поколения въобще не са оставили и следа. Месата им са били изядени от вълци или лешояди за няколко часа или дена след смъртта, и дори скелетите до голяма степен са изчезнали, като костите се разграждат и превръщат в прах под действието на природните стихии.”—*Carl O. Dunbar, Historical Geology (1949), p. 39.

В слоевете има изобилие от вкаменени растения; но когато днес някоя трева, храст или дърво умре, то се превръща на прах. Не се превръща във вкаменелост.

Нужни са някои много особени условия за да се направят вкаменелости. Тези условия са съществували само веднъж в историята. Данните са ясни, че това е било световно събитие, и че е станало много, много бързо.

БЪРЗО ПОГРЕБВАНЕ – Един удивителен факт относно вкаменелостите е, че те очевидно са били отложени едновременно – и то много, много бързо!

Къде са днес бизоните? Както току-що прочетохме, повечето са били избити от ловците в равнините на Америка преди повече от сто години. Но къде са техните вкаменелости? Не се намират никакви. Милиони бизони са измрели, но няма никакви вкаменени останки. Изгнили са, били са изядени от лешояди, разпаднали са се и бавно са се върнали в земята.

Истината е, че в настоящето не се образуват никакви вкаменелости, но в седиментните слоеве намираме буквално милиарди от тях! Изучаването на слоевете, които ги съдържат, разкрива, че те очевидно са били отложени от масивен воден потоп.

Размерите на тези гробища на вкаменелости са фантастични. И като си помислим, че днес не се образуват вкаменелости! Говорейки относно седиментните отлагания, които е намерил в Гайзелтал в централна Германия, *Нюъл казва:

“В тези отлагания бяха намерени повече от шест хиляди останки от гръбначни животни и огромен брой насекоми, мекотели и растения. Сгъстените то налягането останки от меки тъкани на много от тези животни показват подробности от клетъчна структура с добре запазени парчета от козина, пера и люспи. . . . Съдържанието на стомасите на бръмбари, земноводни, риби, птици и бозайници ни дават преки данни за техните хранителни навици.”—*N. O. Newell, “Adequacy of the Fossil Record,” in Journal of Paleontology, May 1959, p. 496.

При нормални обстоятелства би било невъзможно да бъдат погребани огромен брой растения и животни. Но откриваме, че вкаменелостите са били погребани толкова бързо, че в стомасите на много от тях може да се види храна. Дори деликатните меки части на техните тела се виждат, толкова бързо е станало погребването. Бързото увеличаване на налягането допълва доказателството, че е имало изключително бързо погребване. Всички форми на живот са били сплескани внезапно. Намерени са акули сплескани до дебелина 0.6 сантиметра, като опашката им все пак е останала вертикална, което показва внезапно катастрофично погребване. Нужно е било много бързо събитие, за да стане това.

“Робърт Брум, палеонтолог от Южна Африка, изчислява, че във формацията Каро има осемстотин милиарда скелети на гръбначни животни.”—*Op. cit., p. 492.

Като описва вкаменелости на херинга в шисти от миоцена в Калифорния, един експерт на Геологичната служба на САЩ ни казва следното:

“На територия от 10 квадратни километра на дъното на залива са измрели повече от един милиард риби със средни размери 15-20 сантиметра.”—*Harry S. Ladd, “Ecology, Paleontology, and Stratigraphy,” in Science, January 9, 1959, p. 72.

Какво е станало? Станала е някаква ужасна катастрофа, която внезапно е покрила цялата земя! Вкаменелости от миди са намерени на най-високите планини на планетата, включително на най-високия хребет от всички, Хималаите, които образуват през централна Азия.

РИБА ПОГЪЛНАЛА РИБА – Учени от Принстънския университет работели при Фосил Лейк в Уайоминг, когато намират вкаменена риба, която поглъща друга риба. Тъй като и двете риби са били сплескани от внезапното затрупване, палеонтолозите са можели да видят едната риба вътре в другата, като от устата на по-голямата е стърчала само опашката. Било е костур, който поглъща херинга.

Очевидно, било е нужно много внезапно събитие, за да може да хване риба в момента на поглъщане на друга риба! Днес не се случва нищо такова.

В Залата на палеонтологията в Канзаския щатски университет може да се види 4-метрова риба, която е погълнала двуметрова риба. Погълнатата риба не е била смляна – двете са били внезапно погребани.

ВКАМЕНЕНИ СЛЕДИ – Ленърд Бранд и Джейм Флорънс са направили превъзходни изследвания! Те са събрали на едно място сведенията за голямото мнозинство от вкаменени следи, както и данни от петте най-големи палеонтологични музеи. След това тези сведения са сравнени със сведенията за погребването на самите животни.

Като сравняват всичко, те стигат до някои изненадващи изводи:

(1) Птиците и бозайниците са били погребани на приблизително същите нива както и намерените следи от техните видове. Това е в кватернера и терциера, на края на Потопа.

(2) Но под тези горни слоеве, следите от земноводни, нединозавърски влечуги и динозаври са оставени доста под нивата, където се намират мнозинството погребани тела от тези видове!

Това второто откритие е доста изумително. Ако всеки слой е отнел дълги епохи, тогава следите и телата трябва да бъдат намирани на едни и същи нива. Но ако всички слоеве са направени от един единствен световен Потоп, тогава трябва да очакваме да намерим голям брой земноводни, влечуги и динозаври, които са вървели в първите етапи на Потопа, но са погребани по-късно в него!

За повече сведения и диаграми относно това, вижте препратката по-долу:

“По време на ранните и средните етапи от Потопа голям брой земноводни и влечуги все още са се движели насам натам, което е произвело следите. По-късно, с напредване на Потопа (горна юра и креда), е имало много малко живи земноводни или влечуги за да направят следи, освен големите динозаври. По време на креда, когато единствените запазени следи са следи от големи динозаври, е имало погребани много тела на земноводни и влечуги, което дава изобилните вкаменелости от тях през креда. През ценозоя не са запазени почти никакви следи от земноводни или влечуги.

. . . По време на Потопа птиците и бозайниците са били по високите места, далеч от низините, което се дължи на екологични разлики или по-висока приспособеност на реакциите към необикновената биологична катастрофа причинена от потопа.”—Leonard Brand and James Florence, “Stratigraphic Distribution of Vertebrate Fossil Footprints Compared with Body Fossils,” in Origins, Vol. 9, no. 2 (1982), p. 71.

РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ НЕ СА НА ЕДНО МЯСТО – Според теорията, в продължение на милиони години растенията и животните са умирали, падали са на земята и са се превръщали във вкаменелости (макар че такова вкаменяване не се случва днес). Постепенно са се покривали с пръст, тъй като през вековете падащите листа са се превръщали в пръст.

Но в действителност много рядко намираме заедно растения и животни в находищата с вкаменелости! Ето защо кариерата “Миниъмс Дед Кау” в Канзас е толкова ценна за палеонтолозите: Тя е изключение от правилото и съдържа растения, семена от растения и животни в едни и същи скали (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 307).

Защо обикновено не могат да се намерят растения и животни заедно в слоевете с вкаменелости? Причината е достатъчно проста. Те всички са били завлечени от световния Потоп. Водата ги е сортирала, като огромни салове от растителност първоначално са плавали преди да се отложат, което става днешните въглищни находища, а други падини в слоевете са се изпълнили с “гробища на вкаменелости,” тъй като в тях са потънали животни.

В КАКВА ФОРМА СА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ? – Има много милиони вкаменелости. Може би се питате как изглеждат. Ето седемте главни вида вкаменелости:

(1) Запазени са твърдите части (кости и черупки) на някои растения и животни.

(2) Запазен е само въглеродът. От него идват въглищните залежи.

(3) Първоначалната форма е запазена само във форми и отливки. Първоначалният материал се е разложил и е запазена отливка от неговата форма. Това също изисква внезапно погребване.

(4) Понякога се наблюдава вкаменяване на дърво. Превъзходен пример за това е Вкаменената гора в Аризона, където намираме цели дървесни стволове превърнати в камък. След внезапното затрупване, всяка клетка в дървото постепенно е била заменена от минерали от подземни водни потоци.

(5) Има отпечатъци от животински следи. Намерени са хиляди животински следи запазени в камъка, и отпечатъците винаги показват бягство от нещо. В Глен Роуз, Тексас и други няколко места са намерени отпечатъци от гигантски хора. В същия слой заедно с човешките отпечатъци са намерени и следи от динозаври! Това показва, че динозаврите са живели по същото време като хората, а не милиони години преди това, както твърдят еволюционистите. (Много повече информация за това може да се намери в глава 13, Древният човек.)

(6) Следи от вълнички и дъждовни капки. Не са намерени следи от градушка (които са доста различни от дъждовните капки). Климатът трябва да е бил постоянно топъл, когато е започнал Потопът (*W. H. Twenhofel, Principles of Sedimentation, 1950, p. 621).

(6) Чрез внезапно погребване са запазени следи от червеи, екскременти, пера, химически съединения и дори миризма на риба!

КАМБРИЙСКИ ВКАМЕНЕЛОСТИ В ГОЛЕМИ ПОДРОБНОСТИ – Преди да завършим този раздел относно какво се включва във “вкаменелостите,” трябва да споменем, че понякога в скалите ясно се проследяват меки части от растения и животни. Един превъзходен пример са вкаменелостите от прохода Бърджес.

През 1910 керван с провизии се катери по планинска пътека високо в Скалистите планини на Британска Колумбия, близо до прохода Бърджес, когато един кон се спъва в тъмна скала. Един от хората разглежда скалата и открива, че тя съдържа много изящни, изключително подробни следи от вкаменелости. По-късно институтът Смитсониън изпраща палеонтолози и работници, които разбиват тонове скали по тази и друга планини в околността и изпращат 35,000 вкаменелости за да бъдат анализирани и съхранени в нашия национален музей във Вашингтон.

Тези мостри са предимно на обитаващи дъната животни от древните морета като червеи, трилобити, главоноги, мекотели и други. Тук, в тези много високи планини, меките части на тези създания от камбрийски депозити (най-ниския от всички слоеве) са ясно видими. На камъка могат да се проследят дори деликатните вътрешни органи. Би трябвало да бъдат намерени и преходните видове водещи до тези обичайни камбрийски видове, но не са. Но в края на краищата проходът Бърджес и околните разкопки (като Маунт Стивън) дават изобилни количества вкаменелости от почти всеки основен вид форми на живот.

“Те включват много повече [от просто вкаменени кости] – с очертания на тялото, и дори меките вътрешни части често могат да се проследят като миниатюрни рентгенови снимки. Сред многото вкаменелости има огромен обхват от основни видове. Вече споменах три основни вида – главоноги, червеи и членестоноги (трилобитите). Намерен е почти всеки основен вид животни, с изключение на гръбначни.”—Harold O. Coffin, “Famous Fossils from a Mountaintop,” in Origins, January 1, 1974, p. 46.

ПОГРЕБАНИ ГОРИ – Друго драматично свидетелство за катастрофичен потоп с масивни размери – като причина за седиментните слоеве, са погребаните гори.

Разбира се, въглищните залежи са един такъв пример за погребани гори. Те ще бъдат разгледани по-подробно по-долу в тази глава.

Едно от най-добрите места да се видят погребани гори е хребетът Спесимен Ридж в парка Йелоустоун в Монтана. Там ще намерите последователност от слоеве от вкаменени дървета. Униформитарианските еволюционисти твърдят, че дърветата са растели там, умирали са и постепенно са били покривани с отлагания на почва в продължение на векове. Постепенно, след десетки хиляди години, нови дървета са умирали и са били покривани с нови хилядолетия от почвени отлагания!

Но внимателният анализ на целия хребет разкрива единство на възрастта, условията на погребване и на околните депозити. Седиментните слоеве са били завлечени на това място от последователност от силни течения, примесени с потоци от лава и вулканични изригвания от други посоки.

(И по-късно в тази глава, и в глава 14, и по-рано в глава 6 обръщаме повече внимание на следствията от вкаменените изправени дървета, наречени също полистратни дървета.)

Спрете и помислете за минута: Възможно ли е вертикално дърво да умре и да остане изправено половин милион години, докато бъде покривано постепенно от скални слоеве? Но в слоевете и дори във въглищните залежи откриваме полистратни дървета.

ВКАМЕНЕЛОСТИ НА НЕИЗЧЕЗНАЛИ ЖИВОТНИ – Голямото мнозинство от животни и растения живели преди време са точно същите като живите днес, с изключение на няколко изчезнали видове. Ето извадка на онова, което ще намерите в пълните слоеве на “геологичната колона” – но помнете, че тези “пълни слоеве” не могат да бъдат намерени в пълнота никъде по света. Започвайки от основата и продължавайки до върха, ето какво намираме:

Докамбрий

водорасли, бактерии, гъби

Камбрий

сюнгери, охлюви, медузи

Ордовик

миди, морски звезди, червеи

Силур

скорпиони, корали

Девон

акули, двойнодишащи риби

Карбон

папрати, хлебарки

Перм

бръмбари, водни кончета

Триас

борове, палми

Юра

крокодили, костенурки

Креда

патици, пеликани

Палеоцен

плъхове, таралежи

Еоцен

лемури, носорози

Олигоцен

бобри, катерици, мравки

Миоцен

камили, птици

Плиоцен

коне, слонове

Плеистоцен

човек

(По-късно в тази глава в раздела “Размесени вкаменелости” ще научим, че вкаменелостите не са подредени в определени слоеве; те са често далеч над или далеч под своя определен слой.)

От горния лист е очевидно, че днес имаме видовете, които са съществували и преди. Тези вкаменелости са точно като своите аналози живеещи и днес. Да, има някои изчезнали видове, които са измрели. Но е интересно, че голяма част от изчезналите в древността видове са открити живи и днес!

Ето някои от хилядите създания живи и днес, които са напълно идентични на онова, което са били преди предполагаемо милиони години: Хлебарка (250 милиона години); морска звезда (500 милиона години); акула (181 милиона години); морски таралеж (100 милиона години); дървото гинкго (200 милиона години); водно конче (170 милиона години); бактерии (600 милиона години).

Да разгледаме прилепа: всички вкаменелости на прилепи изглеждат точно като онези, които и днес летят наоколо. Беше съобщено, че *Джепсън е открил най-старата вкаменелост на прилеп) (*G. L. Jepsen in Science, December 9, 1966). В статия са показани снимка на скелета и скица на тялото. Най-старият прилеп е предполагаемо на 50 милиона години, и въпреки това скелетът му е точно като на съвременен прилеп. А какво има под него? Никъде нито една преходна вкаменелост, която ни води от “по-нисши форми на живот” към прилепа. Когато прилепът се е появил, той е бил изцяло прилеп и нищо друго освен прилеп!

ЖИВИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#17 Living Fossils [coelacanth and plesiosaur]*) [Приложение 17 на нашия уебсайт има разкази, четири снимки и още много неща, но не и цитати.]

Има видове намерени само в скалните слоеве, предполагаемо на възраст милиони години, които са обявени за “изчезнали преди милиони години.” Това се смята за “доказателство” за еволюцията, макар че изчезването на видове не е доказателство за еволюцията; еволюцията в нови форми на живот е.

Но в последните десетилетия множество от тези “изчезнали от милиони години” видове се оказаха неизчезнали в края на краищата!

ГОЛЕМИЯТ въпрос е този: Къде са били през всичките тези “милиони години,” през които са липсвали от горните скални слоеве?

“Дълго преди да започна да изследвам въпроса подробно съм разсъждавал относно множество странни явления – неща, които не съответстват на [еволюционните] аргументи – които учебниците като цяло пропускат да отбележат.

Например, фактът, че някои създания не еволюират, а продължават да съществуват напълно успешно като ‘живи вкаменелости.’ Пчелите запазени в кехлибар от терциера са почти идентични на живите пчели. И всеки е чул за целаканта, който предполагаемо е изчезнал в началото на креда. Растителният свят също ни предлага живи вкаменелости, като гинкго, което има листа напълно различни от листата на кое да е съвременно дърво.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 25-26.

Намерени са толкова много от тези “живи вкаменелости,” че учените са дали название на изучаването им: криптозоология, изучаване на скритите животни. Според еволюционната теория те са живели преди време, след това са се скрили за милиони години, и продължават да живеят и днес. Ето някои от тези “живи вкаменелости,” всички които са живи и днес:

(1) Риба целакант: Риба от семейство ръкоперки – “изчезнала” през креда. Не е намерена в слоевете от последните “50 милиона години” – и все пак живее и днес.

(2) Метасеквоя: “Утринна секвоя” – “изчезнала” през миоцена; не се намира в слоевете от последните “60 милиона години” – но живее и днес.

(3) Туатара: Влечуго с клюн – “изчезнало” през креда; не се намира в слоевете през последните “130 милиона години” – но живее и днес.

(4) Неопилина: дълбоководно мекотело с членесто тяло – “изчезнало” през девон. Макар да липсва в слоевете от последните “500 милиона години,” живее и днес.

(5) Лингула: Главоного – “изчезнало” през ордовик; не се намира в слоевете от последните “500 милиона години,” но щастливо си живее и днес.

Известният целакант е голяма риба известна само от своите вкаменелости и предполагаемо изчезнала преди 50 милиона години. Изчезнала, докато в океана не бяха намерени няколко екземпляра! Първият беше хванат в рибарска мрежа близо до брега на Мадагаскар на 24 декември 1938. От тогава са намерени още осем живи екземпляра.

Нужен е само миг размисъл за да се стигне до удивителното умозаключение: Как е могъл целакантът да изчезне преди 50 милиона години, и да бъде намерен и днес? За да бъде обявено за “изчезнало” преди толкова много време, създанието очевидно трябва да е било намерено от палеонтолозите в по-старите слоеве – и да не е намерено в по-новите слоеве. Защо целакантът не се намира в тези по-нови слоеве? Да не би да е решил да изпадни в зимен сън в продължение на 50 милиона години?

Това е ясно доказателство, че седиментните слоеве са следствие от бързо отлагане на седименти по време на Потопа – а не от мъчително бавно отлагане “стотици години на сантиметър,” теоретизирано от еволюционистите.

Много интересно, някои от тези “живи вкаменелости” са били използвани преди от еволюционистите като “индексни вкаменелости” за да докажат древната възраст на определени скални слоеве! Както ще си спомните, повечето индексни вкаменелости са дребни морски организми. Те живеят толкова дълбоко в океана, че много от тях (трилобити, граптолити, амонити и т.н.) може все още да имат живи представители и днес, тъй като ние все още не сме изследвали океанските дъна.

Има учени, които вярват, че много скоро ще открият живи трилобити (виж “Start Search for Living Trilobites,” Science Digest, September 1959); и вече е е открита една “жива вкаменелост,” много близка до трилобитите (виж “Living Fossil Resembles Long-extinct Trilobite,” Science Digest, December 1957).

Могат да се цитират много други примери. Ето два от тях:

“През 19 век ловци съобщават за приказки сред местните племена в Конго за голямо чифтокопитно животно с подобна на жираф глава и черти като на зебра по задницата и краката. Повечето зоолози отхвърлят това като местна легенда, но сър Хари Джонстън е бил въодушевен, когато прочел за този неизвестен звяр от дълбоките гори. Години по-късно той организира експедиция в търсене на създанието, което местните наричали окапи.

След почти катастрофална поредица от несполуки, той в края на краищата успява да хване окапи през 1906. един от малкото големи бозайници открити през 20 век, окапи се оказва жив представител на род (Palaeofragus) известен от вкаменелости и обявен от зоолозите за изчезнал преди 30 милиона години.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 102.

“Според Science News (June 9, 1990, p. 359) един вид на дряна, Diplopanax stachyanthus, е смятан от ботаниците за измрял преди около 4 милиона години. Предполагаемо от това дърво са останали само вкаменелости.

Но сега един ботаник от университета на щата Вашингтон изследва вкаменелите плодове на дървета, за които се смята, че са на 15 милиона години, и открива, че са по същество същите като плодовете на дрян открит в Китай през 1928.

Почакайте малко. Ако еволюцията е движена от оцеляването на пригодените, тогава бихме очаквали по-старите и нисши видове за измрат и да бъдат заменени от по-нови и по-добре еволюирали видове. Ако това е вярно, как така днес се намира дърво, което е на 15 милиона години? Трябва да е изчезнало преди много време. Или числото 15 милиона години е чудовищно погрешно. И в двата случая нещо очевидно не е наред с теорията на еволюцията.”—Bob Vun Kannon, “A Living Fossil,” The Adventure, September 1990.

Съществуването на “живи вкаменелости” е сериозен проблем за еволюциониста. Еволюционната теория е основана върху няколко схващания, и две от тях са нарушени: (1) Ако един вид изчезне, той не може да се върне към живот. (2) Видовете еволюират само във възходяща посока и никога не могат да се върнат към по-ранна форма. Ако този конкретен вид не е съществувал през последните 15 милиона години, как би могъл да съществува днес?

ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ДИНОЗАВРИ – Още от времето на *Чарлс Лайел изчезналите динозаври са смятани за превъзходен пример за еволюцията. Но всичко, което те доказват, е, че животните могат да измират; няма нито един факт свързан с динозаврите, който доказва еволюцията (промяната на вида) при формите на живот. Това, което изчезналите динозаври наистина доказват, е, че униформитаристката теория (която е в основата на еволюцията) е невярна. Някаква масивна катастрофа е дошла и е унищожила динозаврите.

За да могат динозаврите да докажат еволюцията, трябва да има преходни форми, които водят към тях. Но динозаврите са като всичко друго: отделни разграничими видове.

ЖИВИ ДИНОЗАВРИ – Еволюционистите усилено настояват да се вярва, че днес няма живи динозаври. Според тяхната теория динозаврите са живели през мезозойската ера – от преди около 225 милиона години до около 65 милиона години. Ако някои от тях бъдат намерени живи днес, еволюционистите смятат, че това ще отслаби тяхната теория. Но в действителност това нито ще докаже, нито ще отслаби тяхната теория, тъй като динозаврите – в миналото или днес – не представят никакво свидетелство за еволюционни процеси.

В музеи по целия свят са изложени експонати от кости на динозаври като доказателство за еволюцията. Предполага се, че самото изчезване на динозаврите доказва еволюцията. Но знаехте ли, че е намиран жив динозавър?

През април 1977 близо до брега на Нова Зеландия японски риболовен кораб хваща в своите мрежи 1800-килограмово мъртво същество. То бива снимано, скицирано, внимателно измерено, и биват запазени мостри от плавниците за анализ на тъканите. Приличало е напълно на плезиозавър, или морски динозавър – който преди 1977 е намиран само като вкаменелост! Японските учени са убедени, че това наистина е било плезиозавър. Япония дори пуска пощенска марка със съществото, в чест на находката. (На страница 107 в превъзходната книга на Йън Тейлър, In the Minds of Men, е показана снимка на съществото и скица на плезиозавър.)

Но има и други живи създания, които отговарят на описанието за “динозавър.” Какво е динозавър? Много просто, той е голямо влечуго. Крокодили, алигатори и каймани са големи влечуги.

“Макар сега да е намалял на 99 процента от популациите в миналото и рядко да достига повече от четири метра дължина, американският алигатор е достигал дължини от почти седем метра в началото на века (виж National Geographic Magazine, January 1967, p. 137). Само преди 500 години епиорнисът, подобен на птица динозавър висок 3 метра и тежащ половин тон, все още е живял на остров Мадагаскар (виж National Geographic Magazine, October 1967, p. 493).”—John C. Whticomb, World that Perished (1988), p. 30.

“Тъй като големите скелети, възстановени от вкаменени останки, са били очевидно на влечуги, те са били наречени от зоолога от 19 век сър Ричард Оуен ‘ужасни гущери,’ което на гръцки е dinosauria. Но древните гигантски влечуги са по-близки до алигаторите вместо до гущерите, и е трябвало да бъдат наречени dinocrocodilia.”—*Asimov’s Book of Facts (1979), p. 136.

Днес съществуват и малки, и големи същества подобни на алигатори. Някои изчезнали динозаври са с големината на кокошки, но някои съвременни подобни на алигатори създания са доста големи. Някои съвременни крокодили (Crocodylus porosus) могат да достигнат дължина 10 метра; и всички те са големи, тежки, опасни влечуги.

Комодският дракон (Varanus komodoensis) е друго голямо влечуго и изглежда напълно като динозавър. Открит е през 1912; и макар еволюционистите да се опитват да го пренебрегват наричайки го “гущер,” той определено е повече от просто гущер! Вижте следното описание:

“Тялото е покрито с малки люспи; вратът е дебел и главата е широка и удължена. Огромната уста съдържа зъби дълги по 1 сантиметър и дълбоко раздвоен език с дължина 30-40 сантиметра. Краката са много добре развити и на пръстите има дълги нокти. Мускулестата опашка няма звена на прегъване и е странично сплесната.

Комодският дракон е най-големият хищник на островите [в Индонезия], където живее. Той ловува глигани, елени, диви прасета, макаки и плъхове, и изравя яйцата на птиците, които гнездят на земята. . . . На кратки разстояния може да тича с бързината на човек. По-малките екземпляри се крият по дърветата над пътеките използвани от дивеча и се хвърлят на гърбовете на минаващите елени или прасета.”—*Great Book of the Animal Kingdom (1988), p. 152.

Комодският дракон, който е наистина гигантско влечуго, напада и убива големи глигани, живее до 25 години, дълъг е над три метра и тежи до 160 килограма! Той определено е по-голям от някои от измрелите влечуги наричани “динозаври.” (Има голямо разнообразие от изчезнали динозаври: Някои от тях са били доста малки; някои са бягали бързо като щрауси и са хващали птици с предните си лапи, а други са летели като птици.)

Комодският дракон е най-големият от мониторите, от които днес съществуват 31 вида. Някои са доста големи. Повечето живеят по островите на север от Австралия. Един от тях, папуанският монитор (Varanus salvadori) е по-дълъг от комодския дракон – над 4 метра на дължина – макар и да не е толкова масивен като него.

Много изтъкнати учени, включително *Майер, смятат крокодилите и алигаторите за “живи вкаменелости.”

“Нилските крокодили и американските алигатори принадлежат към група влечуги наречени широконоси крокодили. В топлите райони на света широконосите крокодили са най-големите земни хищници. Те са живи вкаменелости в смисъл, че наподобяват древни древни форми в грубостта на своите глави и тела.”—*Ernst Myer, “Crocodilians as Living Fossils,” in Living Fossils (1984), p. 105.

ВКАМЕНЕЛОСТИ НА ИЗЧЕЗНАЛИ ЖИВОТНИ – А какво да кажем за вкаменелостите на създания, които са измрели? Всичко, което вкаменелостите на изчезнали животни – като динозаврите – доказват, е, че животните могат да измират. Измирането не е еволюция, и не дава никакво доказателство за еволюцията.

Освен динозаврите има множество от други животински и растителни видове, които са измрели. Интересно е, че изчезналите видове са като цяло по-сложно устроени от съществуващите днес растения и животни!

НИКОИ ОТ ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ ИЛИ СЛОЕВЕТЕ НЕ СА ДРЕВНИ – Вкаменелости от всички нива на седиментните слоеве са анализирани чрез датиране на аминокиселини (виж глава 6, Неточни методи за датиране).

Учените са изненадани да открият, че както “най-младите,” така и “най-старите” вкаменелости (дори тези от камбрия!) разкриват следи от аминокиселини! Това е удивителна новина и тя противоречи на еволюционната теория. Това означава, че вместо да са разделени от стотици милиони години, ВСИЧКИ слоеве съдържащи вкаменелости са положени доста наскоро, приблизително по едно и също време! За да бъдат “спасени вкаменелостите” като доказателство за еволюцията, се предполага, че аминокиселините в “най-старите” вкаменелости са само замърсявания, които някак си са промъкнали в тях по-късно.

В миди намерени в юрски слоеве, за които се предполага, че са на възраст 135-180 милиона години, са намерени аминокиселини все още затворени в белтъчни структури. Аминокиселинитеидват от самите миди – така че мидите не могат да бъдат на възраст повече от няколко хиляди години!

Изследванията на аминокиселините в седиментите съдържащи вкаменелости разкриват, че не съществуват древни слоеве с вкаменелости!

ОСТАНКИ ОТ ХОРА В ДРЕВНИ ЗАЛЕЖИ – Към края на глава 13, Древният човек, ще опишем множество случаи, в които са намерени свидетелства за човешки същества в това, което еволюционистите смятат за изключително древни скали и въглища. Тези сведения очевидно опровергават датиращите теории на геологичната колона, така че тук ще обобщим част от тези сведения. За по-подробна информация ви насочваме към главата относно Древния човек.

Предполага се, че съвременните хора са съществували на тази земя само през последните 2 милиона години, докато голямото мнозинство от седиментните слоеве предполагаемо се простират от 25 милиона до 570 милиона години в миналото. Но има свидетелства, че хората са живели по времето, когато тези слоеве са били отлагани. Това ще означава или че хората са съществували в продължение на милиарди години, или че слоевете са доста млади.

Сведенията от глава 4, Възрастта на земята, и последната част на глава 13, Древният човек, разкриват, че и планетата, и човечеството са доста млади – и не са съществували повече от 6,000-10,000 години.

Ето обобщение на някои от данните дадени към края на главата за Древния човек:

(1) Жената от Гуадалупе: Почти напълно запазеният женски скелет е намерен във варовик, за който се предполага, че е на възраст 28 милиона години. Варовиковият слой, в който е бил погребан скелетът, е бил твърд, дебел, и дълъг повече от километър и половина.

(2) Черепът от Калаверас: В слой от плиоцена, датиран на повече от 2 милиона години, е намерен напълно минерализиран човешки череп.

(3) Човешки следи: На различни места в Съединените щати, както и в Лаетоли, Африка са намерени човешки следи. Тези места включват:

[1] Следите от Глен Роуз: Следи от деца и възрастни с дължини 38-54 сантиметра редовно биват намирани в скали от ранна креда през по-голямата част от двадесети век в старото речно корито на река Палъкси в Тексас. Следите от деца винаги са до следите от възрастни, и следите пресичат следи от много големи динозаври и дори съвпадат с тях, и всички следи са от бягащи същества. Тези следи са намерени в образувания от ранна креда, които са датирани на възраст 120 милиона години.

[2] Следите от Антилопи Спрингс: Уилиям Майстър и други са намерили в Юта следи от човешки крака обути в сандали настъпили трилобити в камбрийския слой (на възраст 570 милиона години).

(4) Свидетелства във въглищата: Намерени са човешки останки и различни предмети във въглища датирани на възраст милиони години. Това включва човешки череп, два гигантски човешки зъба, златна верижка, златна нишка, стоманен гвоздей, метален винт, клиновиден предмет и железен чайник.

ПОЛИСТРАТНИ ДЪРВЕТА — Ето два изгледа на изправени вкаменени дървета в седиментни слоеве. Единият е рисунка; другият е снимка. Полистратните дървета не биха могли да съществуват, ако слоевете са се отлагали бавно в продължение на милиони години, както твърдят еволюционистите.

14 – ВЪГЛИЩА

ЗАЩО НЕ СЕ ОБРАЗУВАТ И ДНЕС? – (*#20-21/13 Considering Coal / Making Petroleum and Coal*)

Свързана с това загадка е огромното количество нефт и въглища в нашия свят. Като цяло експертите признават, че нефтът идва от древни животни, а въглищата от древни растения. Внезапно погребан растителен и животински живот в по-ранни епохи в земната история е произвел и нефта, и въглищата. Но нито едното от тях не се образува днес. Това е голяма загадка за учените.

Въглищата съставляват по-малко от един процент от седиментните скални слоеве, но са от особено значение за хората, които се опитват да разберат геологичните сведения.

Скалните слоеве известни като карбон съдържат най-големите количества от въглища, но въглища се намират и в други слоеве. Въглищата се образуват, когато останки от растения бъдат подложени на висока температура от тежестта на лежащите над тях седименти. По краищата на въглищните жили често могат да се различат растенията, от които са се образували. За да се образуват въглищата, огромни гори трябва да са били погребани внезапно.

Униформитарианската теория (наричана също автохтонна теория), поддържана от еволюционистите, учи, че въглищата са се образували всекидневно в продължение на милиони години (макар да се признава, че днес не се образуват). Според тази теория източникът на огромните въглищни залежи, които имаме днес, са торфените блата. Казва се, че растенията, които съставляват въглищата, са се натрупвали в големи сладководни басейни или торфени блата в продължение на много хиляди години.

Но тази теория не съответства на фактите: (1) Голяма част от въглищата очевидно се е образувала от растения и дървета (например борове), които не растат в блатисти местности. (2) Днес в блатата не се образуват никакви въглища. (3) Не е известна никаква местност никъде в света, където дъната на торфени блата образуват типични въглищни залежи. (4) Някои въглищни залежи са дълбоки 9 -12 метра, което представлява над 120 метра растителни останки за един залеж, следователно са били необходими удивителни условия за да се образуват всичките тези въглища!

“Макар че торфеното блато може да послужи да покаже как растителна материя се натрупва в значителни количества, то по никакъв начин не се сравнява по размери с огромните количества растителност, които са произвели въглищните залежи . . . . Никое значително блато или мочурище днес не може да произведе достатъчно торф за да направи въглищна жила.”—*E. S. Moore, “Coal: Its Properties, Analysis, Classification, Geology, Extraction, Uses and Distribution” (1940), p. 146.

Втората теория се нарича алохтонна теория, и твърди, че въглищните пластове са натрупани от растения, които бързо са били пренесени и положени от масивен потоп, който е потопил цели континенти и внезапно е завлякъл дърветата.

Ето някои свидетелства в подкрепа на този възглед: (1) Огромното количество растителност погребана за да произведе всичките въглища. (2) Начинът, по който растителността е била положена и погребана толкова внезапно. (3) Фактът, че във въглищата редовно биват намирани морски вкаменелости като риби, мекотели и главоноги.

“Малкият морски червей Spirobis често се намира до растения в карбоновите въглищни залежи в Европа и Северна Америка. Тъй като няма анатомични данни предполагащи растенията образували въглищата да са били пригодени за живот в морски блата, намирането на морски животни заедно с неморски растения предполага смесване по време на пренасяне, което подкрепя алохтонния модел.”—Stuart E. Nevins, “The Origin of Coal,” in Up With Creation (1978), p. 241.

Една докторска дисертация описва подробно как е възможно въглищата да са се образували бързо, като при условията на световен потоп плаващи острови от дървета и растителност са потънали, образувайки съвременните въглищни залежи (S. A. Austin, “Depositional Environment of the Kentucky No. 12 Coal Bed, et al.,” Geology Ph.D. Dissertation, Pennsylvania State University, 1979).

(4) В слоевете свързани с въглища или в самите въглища често биват намирани изправени дървесни стволове (полистратни дървета) високи 3 до 9 метра. Седиментите образували въглищата трябва да са се образували внезапно, за да могат да се втвърдят преди дървесните стволове да могат да изгният и паднат.

“Фигура 24 показва дърво, което е било погребано до дълбочина 4.6 метра. Тъй като дървото е положение на растеж и не показва възстановяване на корените, то вероятно е било погребано много бързо, определено преди да може да изгние.”—*R. C. Milici, et al., “The Mississippian and Pennsylvanian [Carboniferous] Systems in the United States: Tennessee,” United States Geological Survey Professional Paper 111O-G32-4.

(5) Понякога тези изправени дървета са обърнати с долния край на горе, а понякога водите на потопа са натрупали толкова много растителност, че дървесни стволове могат да се намерят пръснати на различни нива един спрямо друг. (Веднага след големия вулканичен взрив на връх Сейнт Хелънс през май 1980 анализ на близкото езеро Спирит Лейк разкри големи количества растителност с множество плаващи дънери в отвесно положение. Тежестта на корените и дебелината на долната част на дънерите ги прави да плават в отвесно или почти отвесно положение. Но дори така условията в Спирит Лейк все още не могат да се сравнят с условията на световния Потоп, защото няма внезапно погребване – така че няма образуване на вкаменелости и въглища.)

(6) Кухите дънери на дърветата във въглищните залежи са запълнени с материал, който не е присъщ на въглищата – което показва, че или дърветата, или въглищата са донесени там от друго място.

(7) Stigmaria е названието на корените на тези дървета. Изследвания извършени от Рупке през 1969 показват, че тези корени са били довлечени от някое друго място (N. A. Rupke, “Sedimentary Evidence for the Allochthonous Origin of Stigmaria,” in Geological Society of America Bulletin, Vol. 80, 1969, pp. 2109-2114.)

(8) Въглищата се намират на пластове наречени циклотем. Между всеки два пласта въглища има донесе от водата материал: пясъчник, шисти, варовик, глина и т.н.

Всеки от тези пластове въглища може да е тънък – но може да е удивително обширен по площ. Съвременните стратиграфски проучвания показват, че само една от тези въглищни жили обхваща Оклахома, Мисури и Айова, на изток през Индиана до Охайо и Пенсилвания, и на юг до Кентъки. Само тази една единствена въглищна жила обхваща 260,000 км2 в централните и източните Съединени Щати. Днес няма условия, които да могат да повторят такова образуване на въглища, и въпреки това еволюционните геолози продължават да ни убеждават, че “настоящето е ключът към миналото,” т.е. нещата са се случвали по същия начин в миналите епохи, както и днес.

(9) Под и над въглищните залежи често се намират глинести почви, които не са естествена почва за блата или гори. В допълнение, има отсъствие на необходимата почва за изобилната растителност, която се е превърнала във въглища. Очевидно е, че от друго място е била довлечена глина, след това растителност, и след това още глина.

(10) В продължение на повече от сто години по целия свят във въглищните залежи биват намирани големи камъни, които не произхождат от съответната местност. Тяхното средно тегло е 5 килограма, като най-големият е 73 килограма. (Виж * P. H. Price, “Erratic Boulders in Sewell Coal of West Virginia,” in Journal of Geology, Vol. 40, 1932, pp. 62-73.)

(11) И накрая, анализът на структурата на самите въглища разкрива ориентация на частиците, наслоена тъкан и микроламинация – всички които показват пренос до мястото, а не образуване на самото място.

Въглищата и нефтът се намират единствено в седиментни слоеве. Вкаменелостите се намират единствено в седиментни слоеве. Всички свидетелства от внимателното изучаване на въглищата сочат към световен Потоп като събитието, което е положило тези слоеве!

(12) И нефтът, и въглищата могат да се образуват за сравнително кратко време. Изследователите откриват, че не е е трудно те да бъдат направени, и могат също така бързо да бъдат произведени и от природата. Ключът е огромно налягане.

15 – ПРОБЛЕМИ С ФИЗИЧЕСКИТЕ СЛОЕВЕ

Седиментните скални слоеве често не са подредени – както би трябвало да са, ако са били полагани милиони години.

Пет основни проблема са (1) вкаменелости на неправилните места, (2) липсващи слоеве, (3) геосинклинали, (4) мегабрекчи и (5) обратни разседи. В този последен раздел ще разгледаме всички тях.

ПРОДЪЛЖАВАЩИ СПОРОВЕ ОТНОСНО СЛОЕВЕТЕ – Диаграмите със слоеве в учебниците и популярните списания изглеждат толкова завършени и организирани. Но действителността не е такава. Проблемите са толкова сериозни, че в продължение на години е имало спорове между враждуващите експерти по слоевете. Тъй като данните са толкова объркани, никой не е знаел кой е прав. Накрая те произволно са се съгласили на схемите, които са на диаграмите за слоевете, които виждаме днес.

Един пример е спорът Седжуик-Мърчисън-ла Беш, който се е водил относно слоевете камбрий, силур и девон:

“Седжуик първи описва вкаменелостите от долния слой грейуек, който той наименува камбрийска система, по древното име на Уелс. В последствие техните изследвания ги водят да разграничат различни нива в грейуек, където изобретателният и ревнив Мърчисън обявява голяма част от откритото от Седжуик за новооткрита от него самия система на силур.

Неизбежно почти всички членове на Геологичното общество са въвлечени в спора и когато друг геолог от онова време, сър Хенри Томас дьо ла Беш, обявява част от слоя грейуек за своя период девон, фронтовите линии са очертани. Така нареченият Велик девонов спор се води почти десетилетие в научните списания. Политическите машинации зад сцената са били също толкова сложни и объркани както и самия слой грейуек.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 401.

На друго място *Милнър обяснява как Мърчисън разрешава спора.

“Хората са били напълно неспособни да се съгласят относно естествените граници между слоевете. Но Мърчисън намира начин да разреши спора. Той успява да уреди да бъде назначен за директор на Националната агенция за геологични изследвания и просто нарежда названието ‘камбрий’ да бъде изтрито от всички държавни учебници и геологични карти.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 69.

По-късно, след като и двамата са починали, част от силура на Мърчисън бива преименуван отново на “камбрий.”

РАЗМЕСЕНИ ВКАМЕНЕЛОСТИ – (*#14/27*) Някога забелязвали ли сте, че на стандартните диаграми за слоевете определени вкаменелости винаги биват поставяни в определени слоеве? Това е друго обобщение в еволюционната теория, което не се оказва вярно. В действителност вкаменелостите често биват намирани на неправилното място – особено далеч под слоевете, където предполагаемо са се появили за първи път чрез еволюция.

Има три начина, по които експертите се справят с този проблем: (1) Пренебрегват данните. (2) Когато в твърда скала бъде намерен голям брой вкаменелости под техния правилен слой, за тях се казва, че са били “отмити” през твърдата скала в по-долни слоеве. (3) Когато бъдат намерени над своя теоретичен слой, за тях се казва, че са се “преработили” в по-горен слой. Тоест, те са се процедили, приплъзнали или са изпаднали през твърдата скала в по-горни нива.

ПРЕРАБОТВАНЕ И ОТМИВАНЕ – Както отбелязахме в по-горния параграф, преработване” и “отмиване” са понятията използвани за да обяснят вкаменелости, които чрез своето местонахождение опровергават теорията. (“Разседите,” които ще разгледаме по-долу, биват използвани за да обяснят много по-големи количества такива вкаменелости.)

“Вкаменелостите често се появяват където ‘не трябва.’ Тогава се твърди, че или фауната [животните] и флората [растенията] са живели по-дълго отколкото се е знаело преди (просто разширяване на стратиграфския обхват), или че вкаменелостта е била преработена.

Преработване’ означава, че вкаменелостта е еродирала от много по-стара скала и се е вградила в по-млада скала.

Обратната ситуация е ‘отмиване,’ при което се твърди, че организмът е бил отмит в скала много по-стара от времето, в което е живял, и там се е вкаменил.”—John Woodmorappe, “An Anthology of Matters Significant to Creationism and Diluviology: Report 2,” in Creation Research Society Quarterly, March 1982, p. 209.

ЦВЕТЕН ПРАШЕЦ И СПОРИ В КАМБРИЯ – (*#15/4*) Свързан с това проблем е фактът, че в камбрийска и дори на повърхността на докамбрийска скала е намерен прашец от цъфтящи растения! Разбира се, това е в пълно несъгласие с еволюционната теория, която твърди, че цъфтящите растения са се появили много милиони години по-късно. Това би означавало, че “камбрийският взрив” е включвал и цъфтящи растения!

(За списък с повече от 200 вкаменелости, които не са на местата си, виж John Woodmorappe, “An Anthology of Matters Significant to Creationism and Diluviology: Report 2,” in Creation Research Quarterly, March 1982, pp. 210-214.)

ПРЕСКАЧАНЕ – (*#16/7 Problems with Skipping*) Друг проблем при вкаменелостите е назован прескачане.” Даден вид се намира в някой слой, след това напълно липсва от следващите един-два слоя, и след това се появява отново. Както споменахме по-горе, в някои случаи видът изчезва без да се появява въобще отново до наши дни, когато – внезапно – се появява жив и здрав на планетата земя!

РАЗМЕСЕНИ СЛОЕВЕ – (*#19/34 Mixed Strata and Overthrusts*) Проблемите с “геологичната колона” от слоеве и вкаменелости стават все по-лоши! Обсъждахме проблема с вкаменелостите – но сега ще обърнем вниманието си към самите слоеве, и научаваме, че положението става напълно неуправляемо! Еволюционната теория се оказва напълно безпомощна в опитите си да примири тези непреодолими препятствия пред своя успех.

ЛИПСВАЩИ СЛОЕВЕ – Колкото и да изглежда изненадващо, единственото доказателство за геологичната последователно на живота се намира на диаграмите на геолозите и в тяхното въображение.

Никъде в геологичната колона не можем да намерим (1) всички слоеве поред, (2) всички слоеве – дори да не са поред, (3) повечето от слоевете, поред или не поред. Вместо това намираме само малки парченца тук или там, и често разбъркани (не според своята теоретична последователност).

Слоевете в теоретичната “геологична колона” не могат никога да се намерят заедно в една цялостна последователност – никъде по света! В повечето случаи могат да се намерят само два до осем от всичките 21 теоретични слоеве. Дори класическият пример за скални слоеве, Големият каньон, съдържа само половината от тях. Но липсващите слоеве трябва да са там някъде!

Как е възможно да липсват слоеве? Но именно това е положението навсякъде по земята. За да намерите палеозойски слоеве в югозападните Съединени Щати, трябва да отидете до Големия каньон. За да намерите мезозой, трябва да пътувате до източна Аризона. За да намерите терциер, тръгвайте към Ню Мексико. Никъде, никъде не може да се намери цялата геологична колона на еволюционистите, тъй като тя е въображаема колона.

“Човек не може да намери така наречената ‘геологична колона’ практически никъде по земята. Всъщност, на повечето места по континентите повече от половината ‘геологични периоди’ липсват! Само 15-20 процента от сушата на земята съдържа дори само една трета от тези периоди в правилния ред. Дори в Големия каньон липсват над 150 милиона години от тази въображаема колона. Използването на предполагаемата геологична колона за датиране на вкаменелости и скали е заблуда.”—Walter T. Brown, In the Beginning (1989), p. 15.

“Данните от континентите и дъната на океаните показват, че десетте системи [от слоеве] са доста слабо представени в глобален мащаб: при приблизително 77% от земната повърхност на сушата и под морето липсват седем или повече (70% или повече) от системите от слоеве; при 94% от земната повърхност липсват три или или повече системи; и при около 99.6% липсва поне една система. Само няколко места по земята (около 0.4% от повърхността) са описани с последователност от всички десет системи (западен Непал, западна Боливия и централна Полша). . . . Цялата геологична колона, съставена от цялостни системи от слоеве, съществува само на диаграмите начертани от геолозите!”—S. A. Austin, Impact 137, November 1984, p. 2 [курсивът в оригинал].

Следващите няколко цитата съдържат изненадващи признания. Би било добре да размислим внимателно какво ни казват те:

“Ако направим куп с най-голямата дебелина на седиментните основи на всяка геологична епоха, той ще трябва да бъде висок поне поне 160 километра. . . . Разбира се, невъзможно е да имаме дори значителна част от такова нещо на едно място.”—*O. von Englen and K. Caster, Geology (1952), pp. 417-418.

“Какъвто и да е метод на подход да използва, геологът трябва да осъзнае следните факти: На земята няма място, на което да има пълни сведения от скалите. . . . За да възстанови историята на земята, трябва да се съберат на едно място пръснати парченца информация от хиляди места по целия свят. Резултатите ще бъдат много непълни сведения, в най-добрия случай.

Ако пълната история на земята се сравни с енциклопедия от тридесет тома, тогава рядко можем да се надяваме да намерим дори един пълен том на кое да е място. Понякога някой регион ще допринесе само няколко глави, вероятно само един-два абзаца; всъщност често сме принудени да изследваме пръснати парченца информация сравними с няколко думи или букви.”—*H. Brown, *V. Monnett, and *J. Stovall, Introduction to Geology (1958), p. 11.

“Само се заблуждаваме, ако си мислим, че имаме каквото и да нещо като пълна последователност за коя да е част от стратиграфската колона на кое да е място.”—*Derek V. Ager, Nature of the Stratigraphical Record (1981), p. 32.

Еволюционистите обясняват, че правилната дума за това е “несъответствия”: не е правилно учените да използват израза “липсващи слоеве” – защото ако са липсващи, къде са отишли? Дали милиарди години живот на земята внезапно са изчезнали?

“Потенциално по-важни за геологичното мислене са онези несъответствия, които показват, че големи части от геологичната история липсват, макар че слоевете от двете страни на несъответствието са съвършено успоредни и не показват никакво свидетелство за ерозия. Наистина ли милиони години са отминали без никакво видимо последствие? Един възможен, макар и спорен извод би бил, че нашите геологични часовници и стратиграфски схващания трябва да се променят.”—*William R. Corliss, Unknown Earth (1980), p. 219.

Как е възможно геологичната колона да е толкова непълна, когато еволюционната теория учи, че е била тихо и бавно полагана равномерно в продължение на милиони години? Истината е, че скалните слоеве показват ужасна световна катастрофа в миналото – Потопа – а не милиони години постепенни почвени отлагания от мъртви растения и носен от вятъра прах.

ГОЛЕМИЯТ КАНЬОН – Посетителите в Големия каньон виждат голяма пукнатина в земната повърхност дълбока 1.6 километра. На дъното на този каньон река Колорадо се носи в продължение на 320 километра. До края на своето посещение умът на посетителя е пълен с лекции, диаграми и филми от Парковата служба на САЩ относно имена като каибаб, тороуип, перм и камбрий, и с числа свързани с милиони години.

Но това, което не се казва на туристите, е, че Големият каньон – който има повече слоеве от повечето други места по земята – съдържа само ПЕТ от ДВАНАДЕСЕТТЕ основни системи слоеве (първа, пета, шеста и седма, с малки части от четвърта тук и там). Напълно липсват втора, трета, осма, девета, десета, единадесета и дванадесета!

По-долу са изброени дванадесетте основни системи слоеве – от долу до горе – както са дадени в диаграмите на така наречената “геологична колона” в учебниците. Слоевете намерени в Големия каньон са дадени с по-голям шрифт. Девон, който се намира само отчасти тук и там в Големия каньон, е с по-малък шрифт в курсив.

12 – КВАТЕРНЕР
11 – ТЕРЦИЕР
10 – КРЕДА
9 – ЮРА
8 – ТРИАС
7 – ПЕРМ
6 – ПЕНСИЛВАНСКИ
5 – МИСИСИПСКИ
4 – ДЕВОН
3 – СИЛУР
2 – ОРДОВИК
1 – КАМБРИЙ

Големият каньон се е образувал бързо:

“Очевидният факт на големия брой несъответствия намерени в Каньона е силно свидетелство в полза на краткото време на отлагане. Ако тези различни слоеве са разделени от милиони години, как обясняват еволюционистите аномалията, че са били необходими ‘само няколко милиона години’ реката [Колорадо] да просече 2,500 метра седименти, които предполагаемо са се отлагали в продължение на 500 милиона години, когато самите тези слоеве не показват никакви белези на ерозия?

Очевидното и най-просто обяснение е, че тези седименти са били положени за твърде кратко време, за да е възможна ерозия, и след това са били просечени от голямо количество движеща се вода, много по-голямо от съвременната река Колорадо, и то не преди много време.”—A. W. Mehlert, Creation Research Society Quarterly, June 1987, p. 28.

Като цяло Големият каньон е изключително свидетелство за Потопа в Битие.

“Едно от най-зрелищните свидетелства за това какво може да постигне един световен Потоп продължил около година може да се види в Големия каньон в Аризона. Това гигантско образувание е дълбоко на някои места повече от 1,500 метра, широко е 7,600 метра, и се простира на повече от 160 километра от изток на запад.”—John C. Whitcomb, World that Perished (1988), pp. 74-75.

Река Колорадо лежи на дъното на Големия каньон, но тя е река от меандърен тип – който обикновено се намира на плосък терен. Реките от меандърен тип не правят дълбоки разломи! Правите, стръмни реки с бързо спускащи се води са тези, които еродират дълбоко почвата и оставят завлечени отделни скали отстрани.

Колорадо е извиваща се река в плоска местност. Не е възможно тя да е издълбала Големия Каньон, освен ако: (1) е имало течение на огромни количества вода; (2) седиментите съставляващи стените на каньона, през които е преминавала, са били меки; тоест били са отложени едва наскоро от наводнение и още не са се втвърдили в здрава скала, и (3) внезапно събитие е причинило този поток вода!

Именно такова са условията, които Потопът би причинил. Река Колорадо е отводнила огромна област в Юта и източна Невада. Езеро, което е покривало цялата област, и повдигане на дъното са принудили водата да се оттече внезапно. Виж глава 14, Последствията от Потопа, за повече информация относно събитията по време и точно след Потопа.

Веднага след Потопа, докато вулканичната дейност е била в своята кулминация и слоевете все още са били меки, земята в голяма площ се е надигнала, което е изпразнило езерото Бонвил. Тази течаща вода се е оттекла към югозапад, което е образувало Големия каньон. Всичко, което е останало от древното езеро, е Голямото солено езеро. Ако някога посетите местността, ще можете да видите предишната брегова линия на езерото високо по склоновете на околните планини.

Забележете, че река Колорадо не е нахвърляла скали покрай потока си. Това е защото Големият каньон все още не се е бил втвърдил на скала, когато тя го е просякла. Ако Колорадо беше просякла Големия каньон от твърда скала, бихме намерили огромни прекатурени скали вътре и извън коритото на реката. Но такива не се виждат. Обратно, по-късните ледници в други местности, след като скалите са се втвърдили, са преместили огромни скали; например, те могат да се видят в река Мърсед под Йосемити.

ПРОПУСКИ В СЛОЕВЕТЕ – Научаваме, че има не само пропуски при вкаменелостите, но и пропуски в слоевете! Заедно те означават края на еволюционната теория, приложена към седиментните слоеве и данните от вкаменелостите.

Земята предполагаемо е била покривана постепенно с всяка една от 12-те основни системи слоеве изброени по-горе, в продължение на милиони години. Ако това е вярно, защо мнозинството от тези 12 системи слоеве липсват на всяко място по света? Защо по-малко от половината присъстват в този класически пример за слоеве: Големия каньон?

Ако седиментните скални слоеве са се образували бавно в продължение на милиони години според униформистката теория, тогава всички слоеве трябва да се намират по целия свят. Имайте предвид, че еволюцията учи, че “всеки слой представлява натрупания седимент от период от милиони години в определена по-ранна епоха в земната история.” Ако тази теория беше вярна, тогава ВСИЧКИ слоеве трябва да се намират равномерно навсякъде по планетата.

Ето същото твърдение на научен жаргон:

“Много заобиколени от несъответствия единици са смятани за хроностратиграфски единици въпреки факта, че повърхностите на несъответствията неизбежно пресичат изохронни хоризонти и следователно не могат да бъдат истински хроностратиграфски граници.”—*C. Hong Chang, “Unconformity-Bounded Stratigraphic Units,” in Bulletin of the Geological Society of America, November 1975, p. 1544.

Ето какъв е смисълът на това твърдение на обикновен език: Много от наклонените, нагънатите и размесени слоеве с вкаменелости теоретично трябва да измерват дълги епохи от време, но в действителност има такова объркване, че е невъзможно такива слоеве да измерват каквото и да било!

СВИДЕТЕЛСТВОТО В СКАЛИТЕ – Ако скалните слоеве внезапно са били образувани от Потопа в Битие, тогава трябва да очакваме слоевете да бъдат точно каквито са сега.

Ето какво трябва да очакваме да открием:

(1) Отделни участъци от удавени и погребани животни тук и там. (2) Размесени и липсващи слоеве навсякъде където погледнем. (3) Често срещащи се геосинклинали (извити и нагънати слоеве). (4) Често срещащи се в слоевете мегабрекчи (огромни камъни). (5) Обърнат ред на слоевете. (6) Възседи, при които “по-млади” слоеве лежат погребани дълбоко под “по-стари” слоеве. (7) Вертикални дървесни дънери (полистратни дървета), обхващащи от долу до горе различни “епохи” от слоеве. (8) Най-бавните морски създания в най-долните слоеве, по-бавните земни животни по-високо. (9) По-редки находки на птици, тъй като те могат да летят до по-високите места. (10) Маймуните са трудни за намиране, а човекът почти невъзможен за намиране – тъй като и двамата знаят как да достигнат най-високите места и да останат там. След това техните тела ще плуват по водата и ще изгният без да бъдат покрити със седимент. (11) В самата основа на слоевете с вкаменелости ще могат да се намерят в изобилие сложни форми на живот (камбрийски “взрив”), като точно под тях няма нищо. (12) И сред всички слоеве с вкаменелости – само същите отделни, разграничени видове, които виждаме и сега на земята и в морето, плюс някои, които са изчезнали – без никакви преходни форми намирани където и да било в слоевете.

ГЕОСИНКЛИНАЛИ – На много места пластовете от седиментни скали са притиснати на големи гънки. Някои от тези нагънати скални слоеве са малки, но други са огромни и покриват области с размери от километри (нагънати планини). На някои места слоевете са извити надолу към земята или нагоре, пречупвайки се като остър ръб на висока планина (планини от разседни блокове).

На други места те съставят огромни образувания във формата на на “U”; на други те са обърнато “U.” Геолозите наричат обърнатите надолу, подобни на куполи гребени на гънките антиклинали, а обърнатите нагоре подобни на корита синклинали. На някои места скалите са извити под прав ъгъл от такова притискане!

“Причина за известно недоумение е, че здравите чупливи скали могат да се нагънат в остри гънки.”—*C. R. Longwell, *A. Kropf, and *R. F. Flint, Outlines of Physical Geology (1950), 2nd ed., p. 246.

Общото название за всичко това е геосинклинали. При антиклиналата, която е горната гънка, външните скални пластове са под напрежение, но като цяло не са начупени и на много места дори не са напукани. Очевидни са два факта: (1) Това притискане е било причинено от огромни сили! (2) Притискането е станало докато скалата е била доста мека.

(Онова, което всъщност е станало, е, че все още меките пластове положени от Потопа са били нагънати от конвулсивните движения на земята. След това, в своята нагъната форма, те са изсъхнали до състояние на твърда скала.)

“Скалите са били нагънати в ранните етапи, когато седиментите са били гъвкави и преди да е протекла метаморфозата. Това лесно обяснява всички факти, но би изисквало процесът да е станал за много кратко време, например няколко месеца; но разбира се, би било трудно да се избегне заключението, че причината е била голяма катастрофа.”—Ian Taylor, In the Minds of Men (1987), p. 105.

МЕГАБРЕКЧИ – Това са гигантски каменни късове, които са били довлечени от водите на огромен потоп. Около тях могат да се намерят скални слоеве, и в средата на тези слоеве са вградени тези камъни.

Скала с обем един кубичен метър може да тежи около три тона, а повечето мегабрекчи са по-големи от това. Но такива гигантски каменни късове очевидно са били довлечени от друго място.

В Перу са намерени блокове с тегло 5,000 тона в еоцен, далеч от своето първоначално място. Всеки блок е с размери 10-15 метра. В палеозойски кални седименти в Тексас са намерени каменни плочи с диаметър 30 метра. Наблизо не могат да се намерят никакви скали с подобен състав. Могат да се дадат и други примери.

Пластовете се надвесват застрашително над еволюционната теория. Но, както се казва на разговорен език, “Още нищо не сте видели!” Сега да видим възседите!

ВРЪХ МАТЕРХОРН — Еволюционистите ни казват, че тази планина се е придвижиле 45-90 километра над другите планини до своето сегашно местоположение.

ГЕОСИНКЛИНАЛИ - Ето описания на различните видове и части от нагънати планини.

16 – ВЪЗСЕДИ

Възседите са само част от проблема с физическите слоеве, но те са такъв голям проблем, че заслужават отделен раздел. Когато разгледаме последствията от това удивително препятствие пред еволюционната теория, започваме да се чудим как е възможно някой да твърди, че скалните слоеве могат да се използват за датиране и че някой слой е милиони години “по-млад” или “по-стар” от друг.

ВЪЗСЕДИ – (*#19/34 Mixed-Up Strata and Overthrusts*) Това е най-удивителното от свидетелствата опровергаващи една от най-основните теории на еволюцията, теорията за слоевете.

Уилиям Смит “Слоя” (1769-1839) от Англия е бил един от първите хора в света започнали да анализират седиментните скални слоеве. То е също един от първите, които приемат тази най-основна от теориите на еволюцията: “по-старите слоеве трябва да се намират под по-младите.” Той нарича теорията “доктрина за суперпозицията.”

Еволюцията учи, че някои растения и животни са дълги векове “по стари” от други, и са живели на земята милиони години преди “по-младите” да се появят чрез еволюция. Прилагането на тази теория към скалните слоеве е средството за датиране на слоевете, но тя изисква всеки слой да е на възраст милиони години повече от следващия слой над него.

“Основната хронология на историята на земята е била основана като са били разграничени отделните слоеве или пластове в геологичните образувания и връзките им с другите слоеве. Тя е основана върху допускането, че по-долните нива са били положени първо, и следователно са по-стари, докато по-горните (по-късни) нива са по-млади.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 421.

Ако теорията е вярна, тогава ПО-СТАРИТЕ слоеве трябва винаги да са ПОД ПО-МЛАДИТЕ слоеве. Ако теорията не е вярна, тогава слоевете често ще бъдат разбъркани – и именно това откриваме в реалността.

За да изследваме слоевете, отиваме в планините, защото именно намираме слоевете най-ясно открити. Но във всяка планинска област по всеки континент на планетата има многобройни примери на предполагаемо “по-стари” слоеве разположени НАД “по-млади” слоеве! (Подробен списък на такива области може да се намери в *Bulletin of Geological Society of America, February 1959, pp. 115-16.)

Това противоречие против еволюционната теория за скалните слоеве и вкаменелостите е толкова често срещано, че е наименувано по много начини: възсед, обратен разсед, възходящ разсед, нап, гънка-отсед и т.н. Тук ще ги наричаме с тяхното най-често срещано име, възседи.

Вместо да признаят истината, еволюционистите си измислят фантастично обяснение за възседите.

В даден момент в миналите епохи по-долните слоеве (които предполагаемо са “по-стари”) били се приплъзнали странично на много километри – и след това се издигнали нагоре и над (възседнали са) “по-младите” слоеве на върха!

“Единственото обяснение за погребаните [по-млади] слоеве е, че [по-старите] надлежащи кристални скали са били преместени по голяма субхоризонтална пресечна разломна линия.”—*F. A. Cook, *L. D. Brown, and *J. E. Olwer, “The Southern Appalachians and the Growth of the Continent,” in Scientific American, October 1980, p. 161.

Такова обяснение е невероятно!

Много от големите възседни области заемат стотици и дори хиляди квадратни километри! В отчаянието си поради проблеми, хората се опитват да преместят планини за да подкрепят една разпадаща се теория!

“Можем дори да демонстрираме, че слоевете са се обърнали напълно на обратно, ако можем да покажем, че вкаменелостите в това, което са най-горните пластове, трябва по правило да лежат под вкаменелостите в отлаганията под тях.”—*A. Geikie, Textbook of Geology (1963), p. 387.

“Още от самото им откриване, съществуването на големи възседи представлява механичен парадокс, който никога не е бил разрешен задоволително.”—*M. K. Hubbert and W. W. Riley, “Role of Fluid Pressure in Mechanics of Over-thrusting Faulting,” in Bulletin of Geological Society of America, February 1959, pp. 115-117.

Ако еволюционните геолози не могат да подкрепят верността на своята теория за възседите, те губят основополагащото доказателство за еволюцията: вкаменелостите като надеждно свидетелство за дълги епохи от време. Вкаменелостите съставляват доказателство за еволюцията само защото се предполага, че по-новите слоеве лежат над по-старите слоеве.

“Чрез своите сведения за еволюцията на живота на тази планета вкаменелостите ни дават удивително ефективен ключ към относителното разположение на слоевете в райони разделени едни от други на големи разстояния, на различни континенти.”—*H. D. Hedberg, in Bioscience, September 1979.

ПЛАНИНАТА ХАРТ — Ето скица на част от това масивно образувание с размери 48 до 96 километра, което, както обясняват еволюционистите, е пропътувало стотици километри . . . и се е покатерило върху "по-млади" слоеве.

ПЛАНИНАТА ХАРТ – Ето един от многото примери за възсед: Възседът на планината Харт в Уайоминг е местност във формата на триъгълник с ширина 48 километра и дължина 96 километра. Единият връх се допира до североизточния ъгъл на парка Йелоустоун. В този гигантски възсед има 50 различни блока от палеозойски слоеве (ордовик, девон и мисисипски). Те са разположени хоризонтално така, като че ли точно там им е мястото – но ОТГОРЕ ВЪРХУ еоценски пластове, които трябва да по-млади с 250 милиона години! Снимки на разседната линия разделяща палеозойските слоеве от еоцена показват, че те съвпадат съвършено нормално. Не може да се види никакво свидетелство за масивно трошене на скали под разседната линия (както би имало ако по-горните “по-млади” слоеве са се приплъзнали под по-долните “по-стари” слоеве).

Търсейки областта, от която този гигантски възсед трябва да се е приплъзнал хоризонтално, учените не могат да я намерят. Те не могат да намерят каквото и да е място, от което да се е допързалял горният пласт!

“Възседът на планината Харт отдавна е структурно озадачаващ, тъй като няма известни структурни корени или източници, от които би могъл да е дошъл. Нещо повече, няма известна разседна линия на повърхността или разседна зона вътре или отстрани, от която разседната плоча би могла да е дошла.”—*Op. cit., p. 592.

Един експерт, *Пиърс, казва, че решението било “гравитацията” (op. cit., p. 598). Но както с много други, този конкретен възсед е цяла планина! Планината Харт е висока планина, не е равнина или ниска долина. Тя е хоризонтално натрупване на стотици метри дебели скали, разположени високо над равнините на Уайоминг. Необходима е някаква специална гравитация за да издигне тези милиарди по милиарди килограми скала там горе – и да го направи така внимателно, че те да лежат там, съвършено съпоставени с другите слоеве. Този триъгълник от много дебела скала с размери 48 на 96 километра трябва да е пропътувал до там (“гравитирал до там,” както го описват някои експерти) по някакъв чудодеен начин от някъде другаде – и след това да се е изкачил на върха на всички други скали в равнините под него!

ВЪЗСЕДЪТ ЛУИС – Възседът Луис в Монтана, открит през 1901, е масивен по размери. Той е друг пример на проблема с възседите.

“Възседът Луис в Монтана има дължина приблизително 217 километра и хоризонтално преместване от около 24 километра. Неговата разседна линия е наклонена към югоизток под ъгъл 3 градуса.”—*William D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 268.

След като *Торнбъри пише горните редове, допълнителните проучвания разкриват, че възседът Луис е дълбок 5 километра, дълъг 217 километра и широк 56 до 64 километра! (Виж *C. P. Ross and *Richard Rezak, “The Rocks and Fossils of Glacier National Park,” in U.S. Geological Survey Professional Paper, 294-K, 1959, pp. 422, 424.)

Това е много скала! За да защитя своята теория за слоевете с вкаменелости, еволюционистите сериозно ни казват, че ЦЯЛАТА ТАЗИ СКАЛА се е преместила странично на много километри от друго място.

Този масивен възсед е наистина огромен по размери. Ето как можете да го прецените: На картата на Северна Америка (1) с молив поставете “Х” малко на север от планината Кроуснест върху магистрала 3 на границата между Британска Колумбия и Албърта в Канада. (2) Поставете второ “Х” малко под Кът Банк в Монтана. (3) Идете на запад от това второ “Х” до южната граница на Националния глетчеров парк, и го обхванете целия до югозападната му граница; поставете трето “Х.” (4) Сега тръгнете на север и включете целия Национален глетчеров парк до северозападната му граница; поставете четвърто “Х.” Сега съединете всички “Х.” Цялата тази територия на северозапад – с дебелина 5 километра – трябва да е пътувала от до там от друго място!

Не само че възседът Луис включва целия Национален глетчеров парк и планината Чийф, но какво си мислите има под него? Напълно непокътнати шисти, които представляват втвърдена глина. Шистите лесно се трошат когато бъдат разтърсени или поставени под страничен натиск. Тази огромна област от почти хоризонтална скала трябва да се е приплъзнала странично от голямо разстояние върху чупливи шисти, без въобще да остави някаква следа върху тях!

“Разседната равнина [гледана от позиция на долината Боу] е почти хоризонтална, и двете образувания гледани от долината изглежда пасват едно с друго съвсем нормално. Кредните шисти [втвърдена глина под възседа Луис] са нагънати остро към изток на много места, но с това изключение са пострадали много малко от приплъзването на варовика върху тях, и тяхното сравнително непокътнато състояние изглежда трудно съвместимо с изключителното разсядане [хоризонтално приплъзване] необходимо да ги доведе до сегашното положение.”—*J. L. Kuip, “Flood Geology,” in Journal of the American Scientific Affiliation, January 1950, pp. 1-15, цитирайки *Макконъл, канадски геолог.

Възседът Луис трябва да е избутал огромна маса натрошени скали (чакъл или брекчи) пред себе си и отстрани докато се е придвижвал настрани по земята. Но очевидно не го е направил; няма нищо такова. Това само по себе си е доказателство, че възседът Луис не се е придвижил странично!

Коментирайки факта, че има “отсъствие на натрошени скали или брекчи” избутани от разседа Луис когато предполагаемо се е приплъзнал странично на много мили, двама опитни геолози, *Рос и *Резак, изразяват своите съмнения:

“Ако такава плоча се е движела по повърхността на сушата, както сега се вярва, тя трябва да е набраздила и натрошила хълмовете и самата тя да е натрошена в по-голяма или по-малка степен в зависимост от местните условия. Не е намерено свидетелство за нито едно от тези.”—*C. P. Ross and *Richard Rezak, op. cit.,p. 424.

Един учен от Калифорнийския университет лично изследва линията на контакт, където разседът Луис лежи върху скалата отдолу, и прави следното изявление:

“При самата линия на контакт винаги присъстват много тънки слоеве шисти. . . . Много тънка лента меки шисти е прилепена към горния блок от алтинов варовик. Това ясно показва, че точно преди отлагането на алтиновия варовик . . . е бил отложен тънък воднист слой от глина с дебелина 1.5 до 3 милиметра. . . . Внимателното изследване на различните места не показва никакви сведения за триене, приплъзване или загладени страни, които трябва да се очакват според хипотезата за огромен възсед.

Друг удивителен факт е наличието на два десетсантиметрови слоя от алтински варовик вмъкнати вътре в кредните шисти. . . . Нещо повече, те са циментирани и към горния алтински варовик, и към шистите. Същото внимателно изследване на тези вмъкнати един в друг слоеве не показва ни най-малко свидетелство за абразивно действие, както трябва да се очаква, ако те са били вкарани насила между слоеве от шисти, както изисква теорията за възседа.”—Walter E. Lammerts, personal letter dated November 27, 1957 to H. M. Morris, quoted in J. C. Whitcomb and H. M. Morris, The Genesis Flood (1961), pp. 189-191.

За да бъдат приплъзнати тези планински скални маси хоризонтално, е трябвало да бъдат преодоляни фантастично огромни сили на триене. Никой досега не е успял да измисли как може да е станало. То е отвъд законите на физиката. Но несмущавани от това, някои еволюционисти твърдят, че е можело да стане, ако подлежащата повърхност е била мокра! Един учен (*Терзаги) прави някои изпитания и открива, че водата всъщност би увеличила триенето, а не намалила.

Възседът Луис се състои от шест скални пласта, които предполагаемо са се приплъзнали странично над “по-млади” слоеве. Тези вазседни пластове са дебели 5 километра!

“Това разбъркване на слоеве е било забелязано за първи път през 1901 от Уилис, който му дава наименованието възсед Луис. Нека сега да разгледаме горните скални слоеве, които образуват предполагаемата възседна плоча. Започвайки от дъното на възседните слоеве, алтинският варовик има средна дебелина 700 метра. Слоят апекъни над него е дебел 900 метра. Това продължава нагоре, докато скалната колона достигне минимална височина от пет мили. Тези надлежащи скали образуват онова, което се нарича ‘Поясите.’”—John W. Read, Fossils, Strata, and Evolution (1979), p. 30.

Възседът Луис е дълъг 217 километра, и максималната му дебелина е 5 километра!

Ето какво намираме в “поясните слоеве” на възседа Луис, както се наблюдава в Националния глетчеров парк. Следният списък е от върха до дъното на възседа Луис:

Аргилит Кинтла. Намира се на някои планински върхове.

Варовик Шепърд. Този варовик е дебел 183 метра.

Варовик Сайе. Този втори пласт варовик е дебел 1.6 километра, като средната му дебелина е 1,200 метра от горе до долу!

Аргилит Гринъл. Аргил е вид глина; аргилит е чупливи шисти. Този слой е дебел 900 метра.

Аргилит Апекъни. Този втори слой шисти е дебел над 900 метра.

Варовик Алтин. Варовикът е съставен предимно от калциев карбонат, който не е така здрав както много други скали. Този слой има средна дебелина 700 метра.

Дадохме ви подробно описание на възседа Луис за да демонстрираме невъзможността на теорията за възседите. Но на други места по света има много други възседи. Ако теорията за възседите е невярна, тогава цялата идея за “геологичната колона” е погрешна, и следователно скалните слоеве с техните вкаменелости НЕ са били положени в продължение на дълги епохи!

МАТЕРХОРН – Всеки е виждал снимки на върха с триъгълна форма Матерхорн. Той се намира в Пенинските Алпи, на границата между Вале, Швейцария и областта Пиемонт в Италия. Разположен на 65 километра източно от Монблан, Матерхорн е една от най-зрелищните планини в света. Той изглежда като гигантска пирамида със стръмни стени, и има надморска височина 4,476 метра.

Знаехте ли, че целият Матерхорн – отдолу до горе – е гигантски възсед! Еволюционните геолози ни казват, че цялата планина се е преместила там хоризонтално от много километри разстояние!

За да се поддържа нестабилната теория на еволюцията, трябва да се преместват огромни планини.

Матерхорн предполагаемо се преместил странично от разстояние 50-96 километра. Пътувайки по земята на тези дълги разстояния (вероятно спирайки един-два пъти за да си поеме дъх), той е пристигнал успешно без да остави никакво свидетелство за разрушителните последствия от триенето, които трябва да е оставил по пътя си. А Матерхорн е само една от множество швейцарски планини, които не отговарят на стандартния геологичен ред. Всички те е трябвало да бъдат пренасяни на своите места от десетки километри разстояние.

МИТЕН – Друга масивна планина в Швейцарските Алпи е връх Митен. Той е наистина маратонец. Митен е бягал чак от Африка до Швейцария! (Вероятно се е намокрил докато е пресичал Средиземно море.) На тази планина ще намерите еоценски слой (възраст 55 милиона години) лежащ под триас (225 милиона), юра (180 милиона) и креда (130 милиона). Според теорията еоцен трябва да се намира над креда, юра и триас – но вместо това той е под тях!

АПАЛАЧИТЕ – Както при много други планински вериги, геолозите винаги са вярвали, че Апалачите (които включват повечето планини в източната част на Америка) са издигнати планини – изтласкани отдолу нагоре. Но наскоро те направиха стряскащо откритие: Под целите Апалачи има някои предполагаемо “по-млади” слоеве. Експертите казват, че цялата верига на Апалачите се е придвижила странично под Атлантическия океан, покатерила се е на брега и е пътувала по суша до сегашното си положение. Ако погледнете физическа карта на Съединените Щати, че откриете, че Апалачите се простират от над Мейн до Бирмингам, Алабама.

“Апалачите,които се простират от Нюфаундлънд до Алабама, вероятно не са образувани от възходящ натиск, както се вярваше преди, а от дебел конгломерат от океански и континентални скали, които са били избутани хоризонтално на разстояние поне 250 километра над съществуващи седименти. . . .

Под бъркотия [на Апалачите] лежи по-млад, плосък, дебел 0.6 до 3 километра пласт от седименти, за който ‘никой не е смятал, че съществува.’ Непрекъснатият широк обхват на пласта . . . и неговата прилика със седиментите намерени по източния бряг показват, че планините ‘не са могли да бъдат повдигнати отдолу.’”—*Science News, 1979.

Вкаменелости, слоеве и еволюция от Джон Рийд (John G. Read, Fossils, Strata, and Evolution, 1979) е малка, но превъзходна брошура от 64 страници, изпълнена със снимки и диаграми, които се съсредоточават върху проблема с “разбърканите слоеве.”

Уолтър Ламъртс прекарва години в събиране на геологични статии занимаващи се с проблема за възседите. Той е публикувал осем списъка документиращи 198 образувания с неправилен ред само в Съединените Щати. (W. E. Lammerts, “Recorded Instances of Wrong-Order Formations of Presumed Overthrusts in the United States: Part 1-8,” Creation Research Society Quarterly, eight issues between September 1984 and June 1987.)

ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ВЪЗСЕДИТЕ – Здравият разум отхвърля еволюционната теория за възседите (странично придвижване на огромни скални маси на разстояния много километри), но през 1980 трима изследователи решават да я проверят научно. Те опровергават цялата теория за възседите като показват, че ужасяващите странични напрежения свързани със страничното преместване на тези огромни скални маси биха произвели толкова много пукнатини във възседната скала, че биха я натрошили напълно!

Би имало такива ненормално огромни напрежения, че процесът на странично движение на тези големи скални маси би бил невъзможен. Ето как те описват проблема на научен език:

“Ако допуснем, че скалите нямат издръжливост на опън . . . тогава когато налягането на течността в порите надвиши най-малкото компресивно напрежение, ще се образуват пукнатини по нормалата към тази посока на напрежение. Тези пукнатини ограничават налягането в порите. . . . Ние твърдим, че налягането в порите никога не може да стане достатъчно голямо за да позволи гравитационно приплъзване . . . скалите по-скоро ще се разтрошат поради вертикални хидрофрактури.”—*J. H. Willemin, P. L. Guth, and K. V. Hodges, “High Fluid Pressure, Isothermal Surfaces, and the Initiation of Nappe Movement,” in Geology, September 1980, p. 406.

“Изглежда механически неправдоподобно големи скални плочи да могат да се придвижват по почти плоски повърхности на значителни разстояния.”—*Philip B. King, “The Anatomy and Habitat of Low-Angle Thrust Faults,” in American Journal of Science, Vol. 258-A, 1960, p. 115.

17 – ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЗАЩО ГО ПРАВЯТ? – Като се имат предвид такива факти, защо еволюционистите са готови да отиват до такава крайност за да защитават своята любима теория за възрастта на слоевете?

Защото са отчаяни. Теорията за датирането на вкаменелостите и слоевете е основата за еволюцията!

“Вкаменелостите дават единственото историческо, документално свидетелство, че животът е еволюирал от по-прости към все по-сложни форми.”—*C. O. Dunbar, Historical Geology (1960), p. 47.

ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ РАЗПАДАЩА СЕ ЗАБЛУДА – (*#22/4 The Geological Clock*) Отразявайки голяма еволюционна конференция в края на 80-те, списание Newsweek описва част от дискусията, в която хора спорят помежду си да намерят причина защо все още се придържат към безумието, което са наследили от Дарвин:

“Данните от вкаменелости сега са преобладаващо против класическия дарвинизъм, който повечето американци са научили са научили в училище. . . . Липсващото звено между човека и маймуните . . . е просто най-зрелищното от цялата йерархия от фантомни създания. Липсващите звена са правило сред вкаменелостите. . . . Колкото повече учените търсят преходните форми между видовете, толкова по-разочаровани остават.”—*Newsweek, November 3, 1980.

Дали еволюцията започва да изглежда безнадеждна? Тя не само е безнадеждна, тя е и безполезна. Когато през 1859 *Чарлс Дарвин издава своята книга Произход на видовете, никой не е знаел какви открития ще бъдат направени по-късно. Но в наши дни е натрупано огромно богатство от познания, и еволюцията вече е изобличена като безсмислена и безполезна.

УЧЕНИТЕ СЕ СЪБУЖДАТ – Мнозина учени започват да осъзнават фактите и започват да говорят по-смело – но само помежду си или в своите научни списания. Обществеността продължава да чува само обичайното твърдение, че “вкаменелостите потвърждават еволюцията.”

Ето какво казва един професор по зоология в Оксфордския университет:

“Във всеки случай никой истински еволюционист, бил той градуалист или пунктуационист, не използва данните от вкаменелости като свидетелство в полза на еволюцията против специалното сътворение.”—*Mark Ridley, “Who Doubts Evolution?” in New Scientist, June 25, 1981, p. 831.

*Колин Патърсън прекарва целия си живот първо в търсене на вкаменелости, и след това управлявайки отдела за вкаменелости (палеонтология) към Британския музей за естествена история, музея с една от най-големите колекции от вкаменелости в света. В края на краищата той признава пред себе си, че през целия си живот се е заблуждавал. По време на реч на конвенция на експерти по вкаменелостите през 1981 в Американския музей по естествена история в Ню Йорк той казва следното:

“Една от причините аз започнах да възприемам този антиеволюционен възглед, ли да го наречем нееволюционен възглед, е, че миналата година внезапно осъзнах, че в продължение на повече от двадесет години съм смятал, че по някакъв начин съм работил върху еволюцията. Една сутрин се събудих и нещо беше станало през нощта, и осъзнах, че съм работил върху това в продължение на двадесет години и не знаех нищичко за него. Доста стряскащо е да научиш, че някой може да се заблуждава толкова дълго време. Нещо не беше наред с мен или нещо не беше наред с еволюционната теория. Естествено, знаех, че всичко е наред с мен, затова през последните няколко години съм се опитвал да задавам прости въпроси на различни хора и групи хора.

Въпросът е: Можете ли да ми кажете поне едно нещо, което знаете относно еволюцията, поне едно нещо, едно нещо, което е вярно? Зададох този въпрос на геологичния екип в Музея Фийлд по естествена история [Чикаго], и единственият отговор, който получих, беше мълчание. Зададох го на членовете на семинара по еволюционна морфология в Чикагския университет, много престижна организация от еволюционист, и всичко, което получих, беше дълго мълчание; накрая един човек каза, ‘Знам едно нещо – че не трябва да се преподава в училище.’”—*Colin Patterson, address at American Museum of Natural History, November 5, 1981.

По-късно Филип Джонсън, професор в Бъркли, пише:

“През 1988 в Лондон обсъждах с Патърсън еволюцията в продължение на няколко часа. Той не оттегли нито едно от конкретните скептични твърдения, които е направил.”—Phillip E. Johnson, Darwin on Trial, 1991, p. 157.

НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ – Имало едно време един писател, който написал приказка за горделив цар, заблуден от пътуващи шивачи. Те му казали, че могат да му осигурят най-изящната дреха, изключително деликатна и прозрачна. Той им възложил да започнат работа по ушиване на нов костюм. Когато го представили, той бил толкова прозрачен, че дори не можел да го види! Но тъй като царят никога не може да отстъпва на никой човек в разбирането си по всички въпроси, той не се осмелил да каже нищо.

Накрая великият ден дошъл и той тръгнал през града в своите нови дрехи. Всички стояли мълчаливо докато минавал горделиво и величествено на своя благороден жребец, облечен (в зависимост от версията на приказката) само в долни дрехи или напълно гол.

Никой не се осмелил да каже нищо, защото със сигурност царят трябва да може да вижда тези изящни дрехи по-добре от тях самите. Накрая едно дете заговорило и казало на майка си, “Но той е гол!” От това тълпата се събудила като от дълбок сън и думите на детето се разнесли от уста на уста всред взрив от смях.

Ние днес се покланяме ниско пред теориите на “науката” без да осъзнаваме, че една малка група държи строг контрол върху изследвания и заключения, докато мнозинството от учените стоят мълчаливо настрана, боейки се да говорят, за да не би да загубят работата си.

Шивачите бяха казали на царя, “Всеки, който не е подходящ за положението, на което е поставен, няма да може да види тази фина дреха.” На студентите по природни науки в училище днес се казва, че всеки, който не вярва в еволюцията, е негоден за учен.

Чакаме някой силен глас да извика: “Царят е гол; еволюцията е мит, а не наука.”

До голяма степен този силен глас трябва да дойде от обикновените хора; защото твърде много учени се боят да говорят.

“Ако настояваме да поддържаме и подкрепяме теорията за еволюцията, сме принудени да премахнем и отхвърлим схващанията за математическа вероятност. Ако сме убедени, че математиката е правилна, трябва да изхвърлим настоящето схващане за еволюцията. Двете учения не могат да бъдат съвместими едно с друго.

Като обективни учени, кое трябва да подкрепим?

Спомняте ли си приказката за Новите дрехи на царя? Нито един поданик не се осмели да посочи очевидния факт, че царят беше гол; вместо това те се надпреварваха един с друг да хвалят гласовите чудесната кройка на новия костюм. Дори описваха в подробности финия и изящен шев в долния ляв край на въображаемата дрехата. Всички се удоволстваха – за свое собствено удовлетворение – да описват достойнствата и красотата на дрехата.

Беше необходимо простият ум на едно наивно дете да възкликне: ‘Но това не е така – царят е гол!’

Това звучи ли ви познато? Историята винаги се повтаря.”—I. L. Cohen, Darwin Was Wrong – A Study in Probabilities (1984), pp. 217-218.

“Аз смятам, че е наистина любопитно положението, че палеонтолозите настояват, че техните данни съответства на бавна, последователна, постепенна еволюция, когато според мен в продължение на повече от сто години знаят, че не е така. Виждам прокламирането на целия свят, че вкаменелостите показват бавна, постепенна, непрекъсната промяна (за разлика от резки промени) за подобно на приказката ‘Новите дрехи на царя.’ Палеонтолозите знаят това от повече от сто години.”—*Norman Eldredge, “Did Darwin Get It Wrong?” November 1, 1981, p. 6 [главен палеонтолог в Американския музей по естествена история в Ню Йорк].

“Стига вече дарвинистки заблуди. Време е да извикаме: ‘Царят е гол!’”—*Kenneth Hsu, “Darwin’s Three Mistakes,” in Geology 14 (1986), p. 534.

СПЕЦИАЛНА БЕЛЕЖКА – Тази глава не обяснява напълно как фактите свързани със слоевете и вкаменелостите са свързани с Потопа. Тази информация ще бъде дадена в глава 13.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Змиорките от северноамериканските и европейските реки пътуват до Атлантическия океан и поемат на юг към Саргасово море. Това е огромна водна площ в тропическата част на Атлантическия океан между Бермудите и Западна Индия, изпълнена с всякакви водорасли и микроскопични животни. Като пристигнат там, змиорките знаят точно какво да правят. Спускайки се на дълбочина 400 до 800 метра, те снасят хайвера си и напускат. Родителите умират скоро след това без никога да видят своето потомство. От мястото, където е снесен хайверът, младите постепенно биват носени на дълбочина 200 метра в източна посока към Гълфстрийма. Той ги носи на север. Като пристигнат до североизточните Съединени щати, половината от змиорките тръгват на запад и пътуват нагоре по американските реки и през Великите езера до местата, където преди са живели техните родители. Другите продължават да плават с Гълстрийма, докато пристигнат до европейския бряг. Както американските змиорки, когато стигнат до ръба на континенталния шелф, който може да е на няколкостотин морски мили от брега, телата им започват да се променят. Досега не им са били необходими сложни органи за плуване; защото са били носени от течението на Гълфстрийма. Но сега, точно в правилното време, телата им се променят – стесняват се, отслабват малко, и им порастват странични перки. Скоро изглеждат точно като своите родители, само малко по-дребни и по-прозрачни. Веднага след като завърши тази промяна, змиорките престават да ядат и се насочват направо към европейските реки. Някои отиват във Великобритания, други в Балтийско море, други към френските реки, а други през Гибралтарския проток в Средиземно море. Някои стигат чак до Черно море. Тези соленоводни риби след това плуват в сладководни реки почти незабелязани от повечето хищници, защото са почти прозрачни. След пътуване от няколко месеца те пристигат в домовете на родителите си и започват отново да се хранят. Тогава израстват до пълни размери и стават непрозрачни, с жълти гърбове и хълбоци. След няколко години (3 за мъжките, 8 или 9 за женските) техните очи нарастват по размери, тъй като вече ще имат нужда от по-остро зрение като се отправят отново в морето. Когато се наложи, те пълзят около водопади и през влажни ниски места. Следени от учените, достигайки океана, те плуват на дълбочина 60 метра на северозапад, докато достигнат континенталния шелф. След това бързо се гмуркат до около 400 метра. Прикрепени радиопредаватели показват, че шест месеца след началото на пътуването те достигат Саргасово море – на 5,600 километра от техните реки.



ГЛАВА 12 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ВКАМЕНЕЛОСТИ И СЛОЕВЕ

  1. Дайте определение за следните понятия: вкаменелости, седиментни слоеве, палеонтолог.

  2. Защо е толкова изключително важно дали данните от вкаменелостите подкрепят еволюцията?

  3. Какво е основното учение на униформизма?

  4. Теорията за датиране на вкаменелостите и слоевете е съставена в средата на 19 век, преди да бъдат направени всички съвременни открития. Защо еволюционистите се опитват да изкривят всички по-късни открития, за да ги направят да се съгласяват с тази 150-годишна теория?

  5. Дарвин е вярвал, че по-късните открития на вкаменелости ще докажат истинността на еволюцията. Днес има ли достатъчно данни? Дали те показват, че теорията е вярна?

  6. Как всъщност еволюционистите са стигнали до тези числа за възрастта на слоевете? От слоевете или от вкаменелостите? Ако не, от какво?

  7. Защо се казва, “Слоевете доказват вкаменелостите, вкаменелостите доказват слоевете, а теорията доказва и двете.”

  8. По какъв начин забележителният малък трилобит свидетелства против еволюционната теория?

  9. Голямата сложност на самото дъно на слоевете с вкаменелости, камбрия, опровергава еволюционната теория и подкрепя факта, че е имало Потоп. Как точно я опровергава?

  10. Внезапното появяване на живот на самото дъно на слоевете, камбрия, опровергава еволюционната теория и подкрепя Сътворението и Потопа. Как точно?

  11. Фактът, че под камбрия няма вкаменелости от живот, опровергава еволюционната теория и подкрепя Сътворението и Потопа. Как точно?

  12. Фактът, че никъде в слоевете няма вкаменелости на преходни видове, а само празнини между видовете и липсващи звена, опровергава еволюционната теория и подкрепя Сътворението и Потопа. Как точно?

  13. Фактът, че най-долу, в камбрия, са намерени всички основни разреди, опровергава еволюционната теория и подкрепя Сътворението и Потопа. Как точно?





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов