Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 3

ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЕМЯТА

Защо Земята не е еволюирала от разтопено състояние

Тази глава е основана върху стр. 117-151 от Origin of the Universe (том първи от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 38 изявления от учени. Ще намерите тези изявления, заедно с още много, на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

През последните 50 години се появи голямо количество от научни данни, които опровергават еволюцията. В тази глава ще се съсредоточим предимно върху едно от тези открития.

И това единствено откритие, което е отнело години на внимателни изследвания, само по себе си опровергава теориите за Големия взрив, еволюцията на звездите и образуването на Земята от разтопени скали.

Това откритие засяга нещо, което е много малко по размери, но има трилиони от него! Макар че еволюционните учени се опитват много усилено да опровергаят откритието, те не са успели.

Човекът, който го е изследвал, е Робърт Джентри, и невероятното откритие е удивително (*#1/9 What Scientists and Research Writers Have Said about the Research of Robert Gentry / #2/16 What Other Scientists Have Said about It / #3/14 What Evolution Has Said about It*).

ОРЕОЛ НА ПОЛОНИЙ-218 – Това е илюстрация на идеализиран разрез на ореол на полоний-218. Неговите алфа-частици имат енергия от 6 MeV (милион електрон-волта). Полоний-218 (Po-218) има период на полуразпадане 3 минути. Разпадането е последвано от два други причинителя на ореоли: полоний-214 (Po-214) и полоний 210 (Po-210). Всеки от тях образува ореол в гранита, когато бъдат разсечени през центъра, те се виждат като три концентрични кръга.

Помислете върху тези факти, разкрити чрез изследването на Джентри:

(1) Главните носещи скали на нашата планета (гранит) не са се образували от постепенно охлаждане на разтопена лава, а са се появили в настоящата твърда форма. Този факт напълно опровергава Големия взрив и всяка еволюционна теория за произхода на звездите и на нашия свят.

(2) Тези главни скални основи са се появили за по-малко от три минути! Невероятно? Да! Но научните данни го потвърждават.

Сега ще научите за многото трилиони радиоореоли намиращи се във всички гранитни скали, камъни, планини и в носещите земни слоеве на света. Тези малки ореоли доказват, че скалите са се появили в твърда форма за по-малко от три минути.

Горното е въведението за дълга глава в нашата тритомна поредица. Цялата глава (Глава 5) е на нашия уебсайт. Ето кратко обобщение на откритията:

ОРЕОЛИТЕ НА Po-218 – И ПРОИЗХОДЪТ НА ГРАНИТА

В края на 19 век учените започват да изследват скалите с микроскопи, за да разберат по-добре техните кристали и състав. Научавайки се как да нарязват скалите на тънки слоеве, те обръщат своите микроскопи към определени скали, особено гранит – и намират в тях малки оцветени концентрични кръгове. В крайна сметка осъзнават, че това са всъщност сферични обвивки, които са се образували около един център (нещо като разрязване на лукова глава през центъра и откриване на кръгове в кръгове.) Тези кръгове (всъщност разрязани части от сфери) биват наречени „ореоли.” Днес ги наричаме „радиоореоли.” (Техническото понятие е плеохройни ореоли.)

Радиоореолът е останал белег около частица от радиоактивно вещество от радиацията идваща от частицата. Той може да се образува само в твърдо тяло, като скала; тъй като в течност или в разтопена скала белегът ще се разсее и не може да се види.

1 В гранита има много ореоли на полоний 218, 214 и 210; всъщност внимателното броене на мострите и основаните на него екстраполации разкриват, че в гранита по целия свят има трилиони по трилиони от тях.

2 Огромното мнозинство от тези ореоли от полоний 218, 214 и 210 нямат съпътстващи ореоли от уран-238. следователно те са първични полониеви ореоли, а не дъщерен продукт на уран-238.

3 Първичните ореоли от полоний-218 (Po-218) са напълно независими от радиоактивни родители те са първични във всички скали, където са намерени. Няма данни те да са причинени от уран в центъра или от скитащи уранови атоми.

4 – Тези независими ореоли от Po-218 развиват своя ореол на полуразпадане само за три минути (с други думи, те излъчват радиация само за няколко минути), така че радиоореолите е трябвало да бъдат в тези скали когато скалите са се появили.

5 Скалите, в които се намират, е трябвало да са били твърди по времето, когато са се появили, иначе тези ореоли не биха могли да се образуват в рамките на тези три минути. Но всички еволюционни теории казват, че Земята била разтопена в продължение на милиони години.

6 – Тъй като в гранита по целия свят има трилиони ореоли от Po-218, целият този гранит е трябвало първоначално да се втвърди за далеч по-малко от три минути, когато се е образувал, за да могат ореолите от Po-218 да се образуват правилно.

7 Тъй като този гранит е носещата скала, образуваща дебел слой, като над нея са световните континенти, а отдолу има базалт и магма, цялата тази основа на континентите очевидно е била създадена в твърдо състояние за по-малко от три минути. Като имаме предвид този факт, няма никаква причина да очакваме магмата отдолу и континентите отгоре да са били образувани в продължение на милиони години, ако гранитът между тях е бил образуван за по-малко от три минути.

Например, почти всеки от нас е пускал таблетка Алказелцер в чаша вода и е наблюдавал как се издигат мехурчетата. Ако намерите чаша с лед, с половин таблетка Алказелцер на дъното и мехурчета в леда, какво бихте си помислили? Ще знаете, че водата е замръзнала много бързо, иначе таблетката и мехурчетата нямаше да са там. Така че можем да знаем, че гранитът се е втвърдил за минути, иначе полониевите радиоореоли нямаше да се образуват.

8 Техниката на алфа-откат доказва, че тези изолирани, независими ореоли от Po-218 определено не са образувани от „преминаващи ураниеви или други радиоактивни разтвори,” както теоретизират критиците на това откритие. Изследването с алфа-откат разкрива, че преминаващите радиоактивни разтвори винаги оставят радиоактивни следи от разпад.

9 Гранитите не трябва да се класифицират като вулканични скали (всички, които са дошли от разтопени скали), а като първични скали или скали от Сътворението. Гранитът (нормално почти бял на цвят) е първичен в своето сегашно твърдо състояние и не е продукт от първично охлаждане от черния базалт под него или от каквото и да е друго.

10 Със своите големи кристали гранитът не може да се получи от никоя разтопена скала, включително от разтопен гранит! Когато хората стопяват гранит и след това го оставят да се охлади, той винаги се втвърдява в риолит, никога в гранит. Риолитът има по-малки кристали и изглежда различно. Това е още едно доказателство, че гранитът не е получен от разтопена скала.

11 Ореолите на Po-218, Po-214 и Po-210 в гранита не могат да бъдат възпроизведени в лабораторни условия. Никой не може да даде приемливо обяснение как независим полоний поначало се е оказал в този гранит. Това е невъзможна ситуация, но тя е реалност.

12 Лабораторните тестове върху полониеви ореоли често се извършват върху слюдата в гранита. Но флуоритът, друг често срещан гранитен материал, също съдържа полониеви ореоли. За разлика от слюдата, флуоритът е абсолютно твърд минерал, и полониевите ореоли в него са същите, както биха били в твърдо, дебело идеално стъкло.

13 Друго силно доказателство, че ореолите от независим полоний са уникални, а не дъщерни продукти от уран, е фактът, че пръстеновите структури на полония са различни от ореолите в урановата верига на разпад. Приличната на слънчеви лъчи схема на тънки следи от разпад, винаги ясно видима в ореоли от уранови вериги след оцветяване, напълно липсва при полониевите радиоореоли.

ОРЕОЛИ ОТ Po-210 В ДЪРВО – И ПОТОПЪТ

14 Изследването на ореоли от истински вторичен полоний (продукт от уран) разкриват, че в превърнато във въглища дърво се намират единствено ореоли от полоний-210 (но не и 214 или 218). Това се дължи на факта, че поради своя много кратък период на полуразпад вторичните Po-214 и Po-218 не са могли да се отделят и да се преместят достатъчно бързо от своя уранов родител, за да образуват ореоли.

15 – Наличието на ореоли от Po-210 в дърво разкрива много бързо отлагане на дървото по време на потоп.

16 – Елиптичните (овални) ореоли от Po-210 разкриват, че е имало много бързо покриване на това дърво, като върху него се е натрупвал още материал.

17 – Наличието на двойни ореоли от Po-210 (сбити един върху друг) разкрива, че е имало бързо образуване на скалните слоеве над дървото; защото само за няколко десетилетия налягането от допълнителен материал отгоре е престанало да нараства.

18 – Тъй като образците от това дърво идват от три различни геологични слоеве разделени според еволюционната теория с милиони години, и тъй като седемте главни събития, които са се случили с една група образци, са се случили с всички – така е дадено категорично доказателство, че един единствен Потоп (станал в определено време в историята) е отговорен за бързото отлагане на всички тези слоеве. Това е силно доказателство против еволюционното датиране на скалните слоеве на земята.

ХЕЛИЙ В ЦИРКОНИЕВИ КРИСТАЛИ – И ВЪЗРАСТТА НА ЗЕМЯТА

19 – Анализът на циркониеви кристали от пет различни нива от горещи скали в дупка дълбока 5,000 метра, разкрива, че дори на най-ниското ниво не се имало почти никакво изпускане на олово. Това е могъщо доказателство в полза на млада земя и съответства на възраст 6,000 години.

20 – Анализът на съдържанието на хелий в тези малки циркониеви кристали разкрива удивително високо задържане в циркониеви кристали при 197°С. Това дава двойно доказателство за много ниска възраст на Земята. Ако Земята беше на милиони години, този хелий отдавна да беше напуснал циркониевите кристали.

21 – Съотношението олово-206/олово-207 е твърде високо, което е допълнително доказателство, че независимите полониеви ореоли не са продукт от уран.

Робърт Джентри е написал книга от 316 страници относно своите открития. Тя е вълнуващо четиво; защото не само обсъжда научните факти, но също разказва как е направил откритията, съобщил ги е подробно в научни списания – и в крайна сметка е бил изключен от научната общност, когато е било осъзнато, че неговите открития подкрепят сътворението. Заглавието на книгата е Creation’s Tiny Mysteries, и може да се купи от Earth Science Associates, Box 12067, Knoxville, TN 37912.



ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПРОИЗХОД НА ЗЕМЯТА

  1. Начертайте диаграма на ореол на полоний-218 и наименувайте различните части.

  2. Напишете кратък доклад за гранита, от какво е съставен, къде се намира и неговото икономическо значение.

  3. Защо Джентри определя гранита като „скала от Сътворението”?

  4. Избройте 10 от 21 открития на Робърт Джентри и следствията от тях.

  5. Напишете един или два кратки абзаца с описание на радиоореол. Също напишете защо се образува.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Мореплавателите започват да използват компаси (направени от игла в течно масло) едва през 13 век. Но бактерии, животни и птици съдържат в мозъците си магнетит, природен магнитен камък, който ги направлява в техните пътувания. Как е възможно това? Откъде е дошъл камъкът? Как го използват за да се ориентират и насочват?





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов