Глава 17

ПРИМЕРИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Най-добрите примери за еволюцията са се оказали без никаква стойност

Тази глава е основана върху стр. 775-793 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 25 изявления в приложението в голямата книга. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Докато пишехме тези книги, постоянно се изненадвахме от оскъдността от доказателства, които еволюционната теория може да предложи. Започваме да се чудим как еволюционистите успяват да държат в подчинение съвременния свят.

По-нататък ще научим, че тайната на техния успех е всъщност в контрола върху наемането и уволняването в научната общност, колежите и университетите, изследователските центрове и научните организации. Те също тесни връзки с медиите и главните издателски къщи. Никой голяма издателска компания няма да смее да издаде тази книга от свое име. Страхът от отмъщение е това, което поддържа господството на еволюционната теория.

Но за обществеността, еволюционистите представят свои примери, уверени, че хората ще бъдат достатъчно невежи относно естествена история и научни открития, за да погълнат наивно достатъчно от нея, за да бъдат държани в незнание.

Нека да започнем с два от най-добрите еволюционни примера. Това са “доказателства” за еволюцията, които не сме разгледали подробно никъде другаде в тази книга. (Всички други “превъзходни доказателства” също ще бъдат споменати в тази глава. Пъстрият молец беше разгледан в главата относно Естествения отбор.)

Във всички други “свидетелства за еволюцията,” които разгледахме в тази книга, не намерихме нито едно доказателство за какъвто и да е преход от един вид в друг.

Но еволюционистите ни казват, че в данните от вкаменелости има ДВА примера на еволюция от един вид в друг. Те са смятани за много важни и са широко публикувани, така че сега ще разгледаме всеки един подробно:

ЕВОЛЮЦИЯ НА КОНЯ:
Ето я тази последователност на крака и копитото на коня, впечатляваща посетителите на много музеи, където е изложена. Но музеите пропускат да споменат за 15-те свидетелства противоречащи на твърденията за еволюция на коня.

1 – ЕВОЛЮЦИЯ НА КОНЯ

30 РАЗЛИЧНИ ВИДА КОНЕ – През 70-те години на 19 век *Отниъл Марш обявява, че е открил 30 различни вида вкаменелости от коне в Уайоминг и Небраска. Той възстановява и подрежда тези вкаменелости в еволюционна последователност, след което те са били изложени в Йейлския университет. Копия от тази “еволюция на коня” могат да се намерят в много музеи в Съединените Щати и по света. Те изглеждат много убедителни на вид.

“Конете са сред най-добре документираните примери на еволюционно развитие.”—*World Book Encyclopedia (1982 ed.), p. 333.

“Развитието на коня е предполагаемо един от най-конкретните примери за еволюция. Промените в размерите, вида на зъбите, формата на главата, броя на пръстите на краката и т.н. често биват изобразявани в книги и музеи като безспорно доказателство за еволюцията на живота.”—Harrold G. Coffin,Creation: Accident or Design? (1969), p. 193.

ПЕТНАДЕСЕТ ПРОПУСКА В ЕВОЛЮЦИЯТА – Когато изследваме внимателно така наречената “еволюция на коня,” откриваме 14 различни проблема, които унищожават вероятността това да е истинска последователност от еволюирали коне. Откриваме, че еволюционистите просто за подбрали различни животни с различни размери, подредили са ги от най-малкото до най-голямото, и са нарекли това “еволюция на коня.”

1 – Различни животни във всяка колекция. В експонатите на еволюцията на коня виждаме малко трипръсто животно, което пораства и става съвременния еднопръст кон. Но еволюцията е различна в различните музеи (които избират по-малки не-конски животни да изобразяват “ранни коне”). В музеите има над 20 различни вида изложби на еволюцията на коня – и нито една не си прилича с друга! Експертите избират скелети на по-малки животни, поставят ги до скелетите на съвременни коне, и ето, още една еволюционна последователност на коня!

2 – Въображаеми, не реални. Последователността от малки многопръсти към големи еднопръсти животни напълно липсва в данните от вкаменелости. Има малки животни, които имат един или два пръста; има големи животни с два или три пръста.

3 – Брой на ребрата. Броят на ребрата не съответства на последователността. Четирипръстият Hyracothedum има 18 чифта ребра; следващото създание има 19; след това има скок на 15; и накрая обратно на 18 за Equus, съвременния кон.

4 – Няма преходни зъби. Зъбите на “конските” животни са пригодени или за трева, или за клонки и листа. Няма преходни видове зъби между тези два основни вида.

5 – Слоевете не съответстват на реда. “Конските” създания не идват от “правилна” последователност от скални слоеве. (Понякога най-малкият “кон” се намира в най-горния слой.)

6 – Язовец, не кон. Първият от конете е наречен “Eohippus” (кон на зората), но експертите често предпочитат да го наричат Hyracotherium, тъй като той е като съвременния hyrax, или скален даман. Някои музеи напълно изключват Eohippus, защото той е идентичен на дамана, който днес обитава Африка. (Учените, които се придържат към своята теория за Eohippus, са принудени да признаят, че той се е катерил по дърветата!) Четирипръстият Hyracotherium въобще не изглежда като кон. (Кракът на дамана изглежда като копито само защото е е като вакуумна помпа, така че малкото животно да може да се катери по вертикални дървета! Конете нямат вакуумни помпички на краката си!)

“Първото животно в редицата, Hyracotherium (Eohippus), е толкова различно от съвременния кон и от следващото животно в редицата, че има сериозно съмнение относно правото му да участва в последователността. . . . [То има] тясно лице, очите са по средата на страничната плоскост на лицето, има кучешки зъби, не голяма диастема (разстояние между предните и задните зъби), извит гръб и дълга опашка.”—H. G. Coffin, Creation: Accident or Design? (1969), pp. 194-195.

7 – Еволюцията на коня съществува само в музеите. Никъде по света не е намерена пълна последователност от вкаменелости на коне в правилния еволюционен ред. Колекцията от кости на коне започва от Северна Америка (или Африка; това е обект на спорове), скача до Европа, и след това обратно до Северна Америка. Но когато бъдат намерени на един и същ континент (както във формацията Джон Дей в Орегън), трипръстият и еднопръстият кон са намерени в един и същи геологичен слой. Но според еволюционната теория, необходими са милиони години за да може един вид да се промени в друг.

8 – Всеки вид различен от другите. Между всички тези “коне” няма преходни форми. Както при всички други вкаменелости, всеки вид се появява внезапно в данните от вкаменелости.

9 – Първият се намира на върха. Вкаменелости от eohippus са намерени в най-горните слоеве, заедно с вкаменелости от два съвременни вида коне: Equus nevadensis и Equus accidentalis.

10 – Празни места долу и горе. Eohippus, най-ранният от тези “коне,” е напълно несвързан с каквато и да е връзка със своите предполагаеми предшественици, condylarthra.

11 – По-скорошни се намират под по-ранни. В Южна Америка еднопръстото животно (“по-скорошно”) е намерен в слой под трипръстото (”по-древно”).

12 – Никога не се намират в последователни слоеве. Никъде по света не са намерени вкаменелости от еволюцията на коня в последователни слоеве.

13 – Подредени по големина. Редицата показана в музеите обикновено описва нарастване по големина; но разликата в размерите на съвременните коне, от малките американски понита до огромните английски коне, е същата както и намерената във вкаменелостите. И въпреки това съвременните коне са си коне.

14 – Костите не са надежден източник на информация. В действителност не можем да разчитаме на останки от скелети. Конете и магаретата очевидно са различни видове, но един анализ единствено на техните скелети би ги поставил в един вид.

ОБЪРКАНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ – Като има предвид данните против последователността от коне като еволюирали едно от друго същества (различен брой на ребрата, разположение по континенти и слоеве и др.), Britannica ни дава следното евфемистично твърдение:

“Еволюцията на коня никога не е била праволинейна.”—*Encyclopaedia Britannica (1976 ed.), Vol. 7, p. 13.

Учените протестират против такава глупост:

“Родословното дърво на коня не е това, което учените са си мислели. Проф. Т. С. Уестъл, геолог от Дърхамския университет, заяви пред Британската асоциация за развитие на науката в Единбърг, че класическото еволюционно родословно дърво на коня, започващо с дребния колкото куче Eohippus и стигащо пряко до съвременния Equinus, е напълно невярно.”—*Science News Letter, August 25, 1951, p. 118.

“В миналото, съществуващите вкаменелости от коне като че ли показваха праволинейна еволюция от малък до голям, от подобен на куче до подобен на кон, от животни с прости смилателни зъби до сложните резци на съвременните коне. . . . С откриването на повече вкаменелости, веригата се размножи в обичайната филогенетична мрежа, и стана твърде ясно, че еволюцията въобще не е била праволинейна. За съжаление, още преди картината да стане напълно ясна, в Американския музей по естествена история [в Ню Йорк] е била изложена, фотографирана, и препечатана във всички учебници експозиция на еволюцията на коня.”—*Garrett Hardin, Nature and Man’s Fate (1960), pp. 225-226. (Тези картинки все още се използват в учебниците.)

СТРАХ ОТ ПУБЛИЧНИ ИЗЯВЛЕНИЯ – Макар много учени лично да се съмняват в еволюционната теория и доказателствата за нея, те се страхуват да кажат публично фактите, за да не би това да се отрази на техните добре платени позиции. Когато бива притиснат публично, един експерт по вкаменелости избягна отговора като каза, че еволюцията на коня е “най-доброто налично свидетелство за еволюционен преход.” Ние се съгласяваме, че тя е най-доброто налично свидетелство. Но е наистина унищожително за теорията, че най-доброто налично свидетелство е внимателно изготвена фалшификация.

“Д-р Елдридж [надзорник на отдела за безгръбначни в Американския музей по естествена история в Ню Йорк] нарича изобразяването на учебниците на еволюцията на коня ‘достойно за съжаление.’

Когато учените говорят в своите кабинети или зад затворени врати, те често правят откровени изявления, които са в остър конфликт с изявленията, които правят за пред обществеността и пред медиите. Например, след като направи [през 1979] изявлението относно еволюцията на коня като най-добрия пример на достойна за съжаление измислена история представяна за буквална истина, д-р Елдридж сам опроверга себе си.

. . . [На 14 февруари 1981] той се появи в телевизионно предаване в Калифорния. Водещият го помоли да коментира креационисткото твърдение, че в данните от вкаменелости не могат да се намерят примери за преходни форми. Д-р Елдридж използва изложението на еволюцията на коня в Американския музей и заяви, че това е най-добрият наличен пример за еволюционна последователност.”—L.D. Sunderland, Darwin’s Enigma (1988), p. 82.

EOHIPPUS, “ЖИВАТА ВКАМЕНЕЛОСТ” - *Хитчинг няма какво много да каже в подкрепа на този най-добър модел на еволюционна последователност:

“Описван преди време като прост и прям, той сега е толкова усложнен, че приемането на една версия пред друга е повече въпрос на вяра отколкото на рационален избор. Eohippus, най-древният кон, за който експертите казват, че отдавна е изчезнал и ни е известен само от вкаменелости, може всъщност да живее и днес и дори въобще да не е кон – а да е боязливо животно с размерите на лисица, което живее в африканските степи.”—*Francis Hitching, The Neck of the Giraffe (1982), p. 31.

ВЪОБЩЕ НЕ Е КОН – (*#2/11 The Horse Series*) Всъщност, експертите ни казват, че Eohippus няма нищо общо с конете.

“Първо на първо, въобще не е сигурно, че Hyracotherium наистина е прародител на конете.”—*G.A. Kerkut, Implications of Evolution (1969), p. 149.

“Предполагаемото родословно дърво на коня е измама, която . . . по никакъв начин не ни образова относно палеонтологичния произход на коня.”—*Charles Deperet, Transformations of the Animal World, p. 105 [френски палеонтолог].

ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗХВЪРЛЕН – *Дейвид Рауп, бивш надзорник на геологичния отдел в чикагския музей Фийлд за естествена история, и сега професор по геология в Чикагския университет, е изтъкнат експерт по изучаване на вкаменелости. Той прави следното изявление:

“Е, вече сме около 120 години след Дарвин и познанието за данните от вкаменелостите се е увеличило много. Вече имаме четвърт милион видове от вкаменелости, но положението не се е променило много. Данните за еволюцията все още са странно недостатъчни, и по ирония на съдбата, имаме дори по-малко примери за еволюционен преход отколкото по времето на Дарвин.

Имам предвид, че някои от класическите случаи на Дарвинова промяна в данните от вкаменелости, като например еволюцията на коня в Северна Америка, трябваше да бъдат изхвърлени или променени в следствие на по-подробни сведения. Онова, което изглеждаше като прекрасна, проста последователност, когато имахме налични относително малко данни, сега изглежда много по-сложно и не толкова постепенно. Така че проблемите на Дарвин [с данните от вкаменелости] не са станали по-малки.”—*David M. Raup, in Field Museum of Natural History Bulletin 50 (1979), p. 29.

“Беше широко възприето, че [Eohippus] бавно, но постепенно се е превърнал в нещо по-близо до кон . . . [но] вкаменелостите от Eohippus не дават никакви данни за еволюционна промяна. . . . [Данните от вкаменелости] не съдържат свидетелства за пълната история на родословието на коня.”—*The New Evolutionary Timetable, pp. 4, 96.

НИКОГА НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО В ПРИРОДАТА – Един водещ еволюционистки автор от 20 век, *Джордж Гейлорд Симпсън, дава следната надгробна реч за еволюцията на коня:

“Равномерното последователно преобразяване на Hyracotherium в Equus, толкова скъпоценно за сърцата на поколения автори на учебници, никога не се е случило в природата.”—*G. G. Simpson, Life of the Past (1953), p. 119.

По-рано *Симпсън казва следното:

“Следователно родословието на коня е далеч от простата еднопосочна, така наречена ортогенетична последователност, намираща се в повечето учебници и популярни книги.”—*George G. Simpson, “The Principles of Classification and a Classification of Mammals” in Bulletin of the American Museum of Natural History 85:1-350.

СЪЩИТЕ ПРАЗНИНИ СЕ ВИЖДАТ ПРИ ВСИЧКИ ДРУГИ – Същият проблем с празнините се вижда при всички други видове. След като заявява, че никъде в света няма и следа от вкаменелост, която да попълни значителната празнина между Hyracotherium (Eohippus) и неговото предполагаемо родословие Condylarthra, *Симпсън прави удивителното признание:

“Това важи за всички тридесет и два разреда бозайници. . . . Най-ранните и най-примитивни известни членове на всеки разред вече имат основните характеристики, и в никой от случаите не се наблюдава дори приблизителна непрекъсната последователност от един познат разред към друг. В повечето случаи разликата е толкова ясно разграничима и празнината е толкова голяма, че произходът на разреда е съмнителен и обект на много спорове.”—*G. G. Simpson, Tempo and Mode in Evolution (1944), p. 105.

ДРУГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТИ – (*#4/2 Other Series*) В допълнение към последователността на коня (Equus), има още пет главни последователности, изработени от посветени еволюционисти, които са по-малко известни или разпространени.

Това са последователността на слона (Proboscidean), последователността на Titanotheres, последователността на динозавъра цератопс, последователността на Foraminifera и последователността на мидите.

Когато разглеждаме диаграмите и рисунките на последователността на коня, вижда се един общ елемент: На рисунките са събрани различни животни. Общото е, че те имат пет прилики: по-дълги от нормалните крака, дълго тяло, дълъг врат, дълга опашка и удължена глава. Когато рисунки на няколко животни с тези характеристики бъдат поставени една до друга – и на всяко бъде добавена къса въображаема грива – това създава впечатлението, че всички са “конеподобни.” Но всички те с изключение на едно могат да бъдат изследвани само като вкаменелости.

След това разглеждаме последователността на слона, и виждаме, че всички животни имат масивно тяло със съответстващи дебели крака, удължен нос като на свиня или слон, и може би бивни. От единадесет животни, всички освен едно са представени само от отпечатъци или кости от вкаменелости. Едно едно класическо изявление от посветен еволюционист относно несъществуващата “еволюция на слона”:

“В известен смисъл изглежда като че ли схемата на еволюцията на коня може би е също толкова хаотична както предложената от Осбърн за еволюцията на семейство Хоботни [слона], където ‘в почти нито един от случаите няма позната форма да е произлязла от друга позната форма; всяка подгрупа се приема да се е появила напълно самостоятелно и обикновено без никакъв известен междинен етап, от хипотетични общи прародители през ранния еоцен или късна креда.’”—*G. A. Kirkut, Implications of Evolution (1960), p. 149.

Еволюцията на цератопсите се състои от три динозавъра с костна броня в задната част на главата, като два от тях имат и рога на различни места.

Последните две, еволюцията на фораминиферите и на мидите, са просто различни по форма черупки, които на вид много си приличат по размери и общ изглед.

От една страна изглежда, че някои от тези последователности съдържат просто събрани на едно място различни животни приличащи си на външен вид. От друга страна, за много от тях може да важи възможността за генетично разнообразие вътре в рамките на вида. Най-добрата последователност може да се получи от кучетата. Има далеч по-голям брой и разнообразие на телесни форми сред кучетата отколкото при коя да е от горните последователности. Но ние знаем, че кучетата са си кучета. Учените признават, че те принадлежат на един и същи вид.

2 – АРХЕОПТЕРИКС

АРХЕОПТЕРИКС – (*#3/7 Archaeopteryx*) Това е голямо название на малка птица. Означава “древно крило.” Ако ви е трудно да го произнасяте, просто наречете малкото създание “Архи.” То няма да има нищо против.

В Золнхофен, Германия (близо до Айнщат) има залежи на висококачествен варовик, които са разработвани в продължение на повече от век. От време на време в тях биват намирани вкаменелости, и продажбите на тези вкаменелости са осигурявали допълнителен доход за собствениците на Дорската кариера.

През 1861 е намерено перо, и е продадено за удивително добра цена. Това се дължи на факта, че според твърденията е дошло от слоеве от късна юра. Скоро след това в същата кариера е намерена птица с липсващи глава и врат. На перото е било дадено названието археоптерикс, така че сега същото название бива дадено на птицата. Екземплярът от юра бива продаден на висока цена на Британския музей. Намирането на необичайни вкаменелости става превъзходен начин за придобиване на добри печалби. През 1877 бива намерен втори екземпляр близо до първия – но този е имал врат и глава. В главата е имало 13 зъба на всяка челюст; самата глава е била закръглена и удължена като на гущер. Тази втора находка предизвиква абсолютна сензация и е било сигурно, че ще бъде продадена за голяма сума пари. И наистина става така – този път на Музея Хумболт в Берлин, който предлага най-висока цена.

Заедно с перото, в света има само шест екземпляра на археоптерикс. Всички те идват от едни и същи варовикови залежи в Германия. Освен перото и първите два, останалите три са доста неясни и трудни за разпознаване. Почти е невъзможно да се каже какви са. Освен перото, другите се намират в Лондон, Берлин, Максбург, Тайлер и Айхщат – последните четири града са в Германия. Всички идват от едно и също място.

Само първият (“лондонският екземпляр”) и вторият (“берлинският екземпляр”) скелети са достатъчно ясни за да бъдат полезни. Еволюционистите заявяват, че те са основните примери за преходен вид. Ако е така, археоптериксът е ЕДИНСТВЕНИЯТ сигурен междинен вид намерен някога в света.

“Еволюционистите могат да предложат само едно единствено същество – и то от вкаменелост – за което е възможно да се даде поне някакво подобие на аргумент. Това същество, разбира се, е археоптериксът, от което са намерени само пет екземпляра от вкаменелости в скали от горна юра (предполагана от еволюционните геолози възраст около 150 милиона години). Всички са намерени в Золнхофен Платенкалк във Франкония (Западна Германия).”—Duane Gish, Evolution: The Challenge of the Fossil Record (1985), p. 110.

Еволюционистите смятат археоптерикса за преходен вид между влечуго и птица. Но има и две други възможности.

Експертите казват, че ако (ако) е истински, той е птица, а не междинно полу-влечуго, полу-птица. Но има категорични доказателства, че археоптериксът е фалшификация и не е истински. Някои учени подкрепят първата теза, други (включително и аз) вярват, че данните подкрепят втората теза. Ще представя и двете; изборът е ваш.

[1] – АРХЕОПТЕРИКСЪТ Е ПТИЦА

Ако екземплярите на археоптерикс са истински, има няколко причини да се смята, че археоптериксът може да се смята за птица, а не за влечуго:

1 – Учените казват, че той е просто птица, а не междинен вид. Важно да се знае, че през 1982 е свикана специална научна среща, една година преди шума вдигнат около изявленията на Хойл-Уоткинс, че археоптериксът е фалшификация (които ще разгледаме след малко). В Айхщат, Германия, недалеч от варовиковите залежи, където са били намерени всички екземпляри, е проведена Международна конференция за археоптерикса. На тази среща еволюционистите решават, че археоптериксът е “птица,” а не влечуго, и не полуптица/полувлечуго. Също бива решено, че археоптериксът не е задължително прародител на съвременните птици.

Следователно, научната общност сега официално обявява археоптерикса за птица, а не за междинен екземпляр!

2 – Как могат люспите да се превърнат в пера? Макар ревностните еволюционисти винаги да са твърдели, че това същество е произлязло от влечугите и е прародител на птиците, те не обясняват как люспите на влечуго могат да се променят в пера.

3 – Кости като на птица. Смята се, че археоптериксът има тънки, кухи кости на крилата и краката – като птица.

4 – Не е живял преди птиците. Археоптериксът не е живял преди птиците, защото в скали от същия период (юра), в които е намерен и археоптериксът, са намерени вкаменелости от други птици.

5 – Има пера на съвременна птица. Перата на археоптерикса изглеждат като съвременни пера.

“Но трябва да се отбележи, че при археоптерикса перата не се различават по никакъв начин от най-съвършено развитите пера, които познаваме.”—*A. Feduccia and *H.B. Tordoff, in Science 203 (1979), p. 1020.

6 – Никога не са намирани междинни пера. Преходът от люспи към пера ще изисква множество междинни етапи, но досега не е намерен нито един пример за това.

7 – Добре развити крила. Крилата на археоптерикса са добре развити, и птицата вероятно е можела да лети много добре.

8 – Крила направени за летене. Перата на археоптерикса са асиметрични, тоест стволът на перото няма еднакъв брой влакна от двете страни. Така са направени крилата на летящите птици. Обратното, перата на щрауса, нанду и други безкрили птици, или на онези, които не са добри летци (като кокошки) имат симетрични пера.

“Значимостта на асиметричните пера е, че тя показва способност за летене; нелетящите птици като щраус и ему имат крила със симетрични пера.”—*E. Olson and * A. Feduccia, “Flight Capability and the Pectoral Girdle of Archaeopteryx,” Nature (1979), p. 248.

9 – Няма предишни междинни форми. Би трябвало да има преходни видове от влечуги до археоптерикс, но ги няма. Той не може да бъде свързващото звено между влечуго и птица, защото няма междинни форми да запълнят огромната празнина между него и влечугите. Той има напълно развити птичи крилни кости и пера.

10 – Като птица в повечето отношения. Археоптериксът дава свидетелство, че е обикновена птица във всяко отношение, освен че се различава в определени характеристики: (1) липсата на гръдна кост, (2) три пръста на крилата и (3) влечугоподобна глава, но има обяснения и за трите точки. Ето обясненията:

[а] – Липса на гръдна кост. Археоптериксът няма гръдна кост, но макар че крилата на някои птици днес са закрепени на гръдна кост, други се закрепват на ключицата. Археоптериксът има голяма ключица, така че това не би било проблем.

“Очевидно е, че археоптериксът до голяма степен е птица с птицевиден череп, крака пригодени за кацане, крила, пера и вилна ключица. Никое друго животно освен птиците няма пера и вилна ключица.”—Duane Gish, Evolution: The Challenge of the Fossil Record (1985), p. 112.

[б] – Пръсти на крилата. Археоптериксът има по три пръста на всяко “крило.” Динозаврите също имат по три пръста, но същото се отнася и за някои съвременни птици. Сред съвременните птици с нокти на крилата са хоатцин (Opisthocomus hoatzin), южноамериканска птица, която в своята ранна възраст има два нокътя на на всяко крило. В допълнение, тя има много слаби летателни умения и удивително малка гръдна кост – като на археоптерикса. Турако (Turaco corythaix), африканска птица, също има нокти и възрастните също не са добри летци. Щраусът има три нокътя на всяко крило. Техните нокти изглеждат дори по-влечугоподобни отколкото тези на археоптерикса.

[в] – Формата на черепа. Някои твърдят, че черепът на археоптерикса изглежда повече като на влечуго отколкото като на птица, но изследването на Бентън показва, че главата има формата на глава на птица.

“Твърди се, че черепът на археоптерикса е влечугоподобен, а не птицоподобен. Но наскоро Уетстоун отдели краниума на ‘лондонския’ екземпляр от варовиковата плоча. Изследванията показват, че черепът е много по-широк и по-подобен на птичи череп отколкото се е смятало преди. Това води Бентън да заключи, че ‘Детайлите от черепната кутия и свързаните с нея кости в задната част на черепа изглежда показват, че археоптериксът не е прародител на птиците.’”—Duane Gish, Evolution: The Challenge of the Fossil Record (1985), pp. 112-113.

“Повечето авторитети признават, че археоптериксът е птица, поради ясните отпечатъци от пера във вкаменените останки. Зоологичното определение за птица е: ‘Гръбначно с пера.’ Наскоро д-р Джеймс Дженсън, палеонтолог в Университета Бригъм Янг, откри в западната част на щата Колорадо вкаменените останки от птица, която се смята за също толкова стара като археоптерикса, но много по-съвременна по форма. Това очевидно отбеляза края на всяка възможна употреба от еволюционистите на археоптерикса като междинна форма.”—Marvin Lubenow, “Report on the Racine Debate,” in Decade of Creation (1981), p. 65.

11 – Един орнитолог се съгласява. В своя важен научен труд относно птиците *Ф. Е. Бедърд твърди, че археоптериксът е птица; и следователно представлява същият проблем както всички други птици: Как е могъл да еволюира от влечуги, тъй като има такава голяма празнина (крилото и перото) между двете.

“Толкова е очевидно, че тези същества са птици, че действителният произход на птиците едва ли е дори загатнат в устройството на тези забележителни останки.”—F. E. Beddard, The Structure and Classification of Birds (1898), p. 160.

12 – И други птици имат зъби. Може да изглежда необичайно, че археоптериксът има зъби, но има още няколко изчезнали птици, които също са имали зъби.

“Но и други изчезнали птици са имали зъби, и всяка друга категория гръбначни (земноводни, влечуги, изчезнали птици, бозайници и т.н.) съдържа някои организми със зъби и други без зъби.”—*P. Moody, Introduction to Evolution (1970), pp. 196-197.

13 – Възможно е да е уникална птица. Археоптериксът може и да е уникално създание, както е птицечовката. Археоптериксът има крила като на птица и глава подобна на гущер, но със зъби. Има множество уникални растения и животни в света, които в много отношения са напълно различни от всички други.

Птицечовката е животно с човка на патица, покрито е с козина, но снася яйца; въпреки че снася яйца, тя е бозайник и храни малките си с мляко, и дъвче храната си с небцето, а не със зъби. Мъжкият има на задния си крак кух шип, който използва за да наранява враговете си и да инжектира отрова в тях; има пръсти като на къртица; но има ципи между пръстите, като патица. Под водата използва ехолокация.

Птицечовката определено е далеч по-странна от археоптерикса, и няма преходни полу-птицечовки, свързващи я с някое друго същество.

14 – Напълно уникален. Известният палеонтолог *Ромел казва следното относно археоптерикса:

“Тази юрска птица [археоптерикс] е величествено самотна; досега не сме успели да научим нещо за нейния предполагаем произход от влечугите, нито за нейната връзка с по-късни ‘истински’ птици.”—*A. S. Romer, Notes and Comments on Vertebrate Paleontology (19M), p. 144.

*Суинтън, експерт орнитолог и убеден еволюционист, заключава на основата на своите собствени изследвания:

“Произходът на птиците е като цяло въпрос на умозаключения. Сред вкаменелостите няма данни за етапите, през които е преминала тази забележителна промяна от влечуго към птица.”—*W. E. Swinton, Biology and Comparative Physiology of Birds, Vol. 1 (1980), p. 1.

Други учени се съгласяват с това. Ето едно важно изявление от *Остръм:

“Очевидно е, че сега трябва да търсим предците на птиците в период от време много по-древен от времето, по което е живял археоптериксът.”—*J. Ostrom, Science News 112 (1977), p. 198.

“За съжаление, повечето основни типове в животинското царство не са свързани [един с друг] от палеонтологична гледна точка. Въпреки фактът, че археоптериксът безспорно е родствен на двата класа, влечуги и птици (родство, което е демонстрирано от анатомията и физиологията на истински живи екземпляри), нямаме никакво право да смятаме изключителния пример на археоптерикса за истинско свързващо звено. Под свързващо звено имаме предвид необходим етап на преход между класове като влечуги и птици, или между групи на по-ниско ниво. Животно показващо характеристики принадлежащи на две различни групи не може да се смята за истинско свързващо звено докато не бъдат открити междинните етапи, и докато механизмите на преход остават неизвестни.”—*L. du Nouy, Human Destiny (1947), p. 58.

15 – Съвременни птици в същия слой. Кости на съвременни птици са намерени в Колорадо в същия геологичен скален слой – юра – в който е намерен и археоптериксът (Science 199, January 20, 1978). Това не е възможно според еволюционната теория; необходими са милиони години, за да може археоптериксът да се промени в обикновена птица. Ако е живял по същото време като съвременните птици, как би могъл да е техен предшественик? Изследователи в Юта също са открили съвременни птици в юрски варовикови слоеве.

АРХЕОПТЕРИКС
Ето го този известен вкаменен отпечатък от юрски варовик в Золнхофен в Германия. Мнозина учени сега го смятат за нищо повече от обикновена птица; други го смятат за внимателно направена фалшификация. Има данни в подкрепа и на двете схващания.

16 – Съвременни птици под него! Не само намираме съвременни птици в същите слоеве като археоптерикса – но също намираме птици и под него!

“Може би окончателният аргумент против археоптерикса като преходна форма дойде от скална кариера в Тексас. Тук учени от Техническият университет на Тексас откриват птичи кости затворени в скални слоеве далеч по-долу в геологичната колона от вкаменелостите от археоптерикс.”—Richard Bliss, Origins: Creation or Evolution? (1988), p. 46 [виж също Nature 322, August 21, 1986; Science 253, July 5, 1991].

Никакви птичи кости не са намерени под късна юра; но в юра те са намерени в същия слой като археоптерикса, а също и под него: две птици с размерите на гарван са открити в триаската формация Докъм в Тексас. От слоя, в който са намерени, според еволюционната теория, тези птици биха били по-стари от археоптерикса със 75 милиона години. Повече информация за това откритие в Тексас може да се намери в *Nature 322 (1986), p. 677.

[2] – АРХЕОПТЕРИКСЪТ Е ИЗМАМА

Сега стигаме до напълно противоположната позиция: Археоптериксът не е изчезнала птица, а съзнателна измама – и има ясни доказателства за това!

Докато се натрупваха доказателствата, че археоптериксът е внимателно съставена измама, убедените еволюционисти започнаха да възприемат позицията, че археоптериксът е просто древна птица, а не полу-влечуго, полу-птица. Като го нарекоха “птица,”, те се опитаха на избегнат кризата, която удари научния свят – и големите музеи – през 1953, когато Пилтдаунският човек беше изобличен като измама.

ТРИ ПЪРВОНАЧАЛНИ ПРОБЛЕМА – Преди да разгледаме изложението на *Хойл и *Уоткинс, нека първо разгледаме някои други страни на този цялостен проблем.

В дискусията по-долу ще видите, че има някои разлики в наблюденията с предишния подход към проблема. Например, докато някои експерти смятат, че археоптериксът има тяло на птица, онези, които го смятат за измама, смятат, че вкамененото тяло е на влечуго. Някой е взел вкаменелост на влечуго и внимателно е добавил към нея крила!

Ето един важен анализ. Прочетете го внимателно:

“Също като Пилтдаунския човек, археоптериксът изглежда като съвършена междинна форма. . . . Но има някои смущаващи прилики между Пилтдаунския човек и археоптерикса, които се виждат при внимателно изследване. И двете са хаотични съвкупности от характеристики и на двете форми, които предполагаемо свързват – като всяка характеристика е по същество напълно развита, а не в междинна форма! Като цяло, челюстта на Пилтдаунския човек е на орангутан, черепът на археоптерикса е на динозавър. Черепът на Пилтдаунския човек е череп на Homo sapiens; перата на археоптерикса са обикновени пера, неразличаващи се по никакъв начин от перата на силна летяща птица като сокол. . . . Но липсата на правилните и достатъчни костни връзки за мощни летателни мускули е достатъчна за да изключи възможността археоптериксът да е летял, без значение какви са перата му.”—W. Frair and P. Davis, Case for Creation (1983), pp. 58-60.

1 – Печеливш бизнес. Има хора, които вярват, че археоптериксът е внимателно съставена измама. Би било лесно тя да бъде направена. Естеството на твърдия варовик е такова, че е лесно да се изгравира нещо на него. След като първият археоптерикс бива продаден на такава огромна цена на предложилия най-висока цена (Британският музей), вторият, произведен 16 години по-късно, с глава като на влечуго – бива продаден за друга огромна сума на Берлинския музей. Собственикът на кариерата е спечелил богатство от продажбите на тези два екземпляра.

2 – Перата са добавени към вкаменелостта? В тези вкаменелости намираме мощни летателни пера на силни крила, показани като леки чертички излизащи от нещо, което изглежда като слабо тяло на влечуго. Главата и тялото на археоптерикса са подобни на глава и тяло на малък целурозавър, Compsognatus; перата са точно като на съвременните птици. Ако бъдат премахнати перата, съществото ще изглежда като малък динозавър. Но ако внимателно изследвате снимка на “лондонския екземпляр,” ще забележите, че летателните пера се състоят само от внимателно начертани линии – нищо повече!

Би било относително лесно за някой да вземе истинска вкаменелост от Compsognatus и внимателно да издраска тези линии на повърхността на гладкия, здрав варовик. Всичко, което е нужно, е втора вкаменелост на птица, като образец, от който да бъдат преначертани белезите – и след това да издраска формите на крилата върху влечугото. Това е всичко, което е необходимо, и резултатът ще бъде огромна печалба. И двата екземпляра произвеждат точно това!

3 – Всички екземпляри идват от едно и също място. Имайте предвид, че всички шест екземпляра са намерени в Золнхофен Платенкалк във Франкония, Германия, близо до град Айнщат. Никъде другаде в света не са намерени никакви екземпляри от археоптерикс!

По същото време, когато са намерени тези шест екземпляра, в Германия живее *Ернст Хекел (1834-1919). По времето, когато двата екземпляра са представени, той е в разцвета на живота си. Хекел е най-яростният защитник на дарвинизма на континента; и е известно, че по времето на находките е много активен. Той постоянно търси нови “доказателства” за еволюцията, за да ги използва в своите лекции. Обича словесни и визуални илюстрации; и днес знаем, че извън основната си дейност е прекарвал време в ентусиазирано фалшифициране на доказателства!

Също е известно, че Хекел е имал необикновени художествени способности, които е използвал за да произвежда фалшификации в подкрепа на еволюцията. Ретуширал е и преначертавал чертежи на скелети на маймуни и на зародиши, за да изглежда, че подтвърждават еволюционната теория. Притежавал е и способности, и ум за тази работа. А също е можел да печели пари от това. Ще намерите повече информация за неговите художествени фалшификации в глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация. Няма съмнение, че Хекел е имал дързостта, уменията, времето и енергията да фалшифицира тези образци от археоптерикс. През онези години винаги е имал пари да отделя време за всичко, което е искал да прави, като изнасяне на лекции или приготвяне на чертежи. В продължение на години дори е издържал любовница. Възможно е част от тези пари да са дошли от начертаване на птичи пера върху вкаменелости от влечуго, и след това споделяне на печалбите със собствениците на кариерата.

Върху варовикови блокове могат да се начертаят изключително изящни следи. Преди около 35 години имах възможността да работя в продължение на няколко седмици с две от най-добрите художествени техники от 19 век: медни гравюри и литография. През 19 век и двете са били използвани в печатарството и са можели да възпроизвеждат и най-фините линии. Това е защото и медта, и варовикът имат твърда, ситна, и гладка повърхност. Баварският и франконският варовик са давали най-добрите литографски блокове. (Литография означава “писане на камък.”) Съвременните литографски технологии, които използват тънки метални плочи, е наследник на метода с варовикови блокове (който използва печатане от плоска повърхност, тъй като масленото мастило във вдлъбнатините не се смесва с водата върху гладката повърхност между тях). Другият основен метод, медна гравюра, използва метода на дълбок печат на фини вдлъбнатини в гладка повърхност. Няма никакво съмнение, че всеки добър гравьор може лесно да наложи белези от радиални летателни пера върху истинска вкаменелост от малък динозавър. Изящното гравиране върху варовикови блокчета може дори да се използва за печатане на банкноти и облигационни сертификати.

“Перата на археоптерикса предполагат, че съществото е можело умело да лети или планира, но в същото време скелетът отрича такава способност. Археоптериксът е хаотична съвкупност от характеристики, която е почти невъзможна за тълкуване, да не говорим върху нея да се основават еволюционни теории!”—W. Frair and P. Davis, Case for Creation (1983), p. 81.

ИЗОБЛИЧЕНИЕТО НА *ХОЙЛ И *УОТКИНС – Едва през 80-те се зароди най-силната съпротива срещу тази образци от варовиковите залежи в Золнхофен. Ето какво се случи:

1 – Историята преди разследването. През 1983 М. Троп пише статия поставяща под въпрос автентичността на образците (“Is Archaeopteryx a Fake?” in Creation Research Society Quarterly, Vol. 20, pp. 121-122). Две години по-късно в British Journal of Photography (March-June 1985) се появява поредица от статии обявяващи археоптерикса за внимателно съставена измама.

Тези статии са написани от някои от водещите учени в Англия: *Фред Хойл, *Р. С. Уоткинс, *Н. К. Уикрамасингх, *Дж. Уоткинс, *Р. Рабилизиров и *Л. М. Спетнър. Това довежда спора до вниманието на научния свят. Авторите заявяват, че археоптериксът определено е измама, също както Пилтдаунският човек е измама.

Имайте предвид докато разглеждаме тези образци, че от всички шест само образците в Лондон и Берлин могат да бъдат използвани; останалите въобще не могат да бъдат разчетени. Така че всички данни, за или против, трябва да дойдат от един от тези два образеца.

През 1983 тези шест водещи британски учени отиват в Лондонския музей и внимателно изследват и фотографират образеца. Образецът е на две плочи, противоположни една на друга – което ни дава поглед отпред и отзад. Ето какво откриват тези изтъкнати учени:

2 – Несъответствие между плочите. Двете плочи не си съответстват. Ако образецът беше истински, предната и задната плочи трябва да са огледален образ една на друга, но те не са. Но този факт сам по себе си не доказва, че образецът е фалшив.

Сравнение на настоящия образец с чертеж от 1863 показва, че по-късно е направена промяна на лявото крило на образеца. През 1863 лявото крило е било в пълно несъответствие на двете плочи; по-късната промяна ги е направила да съответстват по-добре.

3 – Изкуствени пера. *Хойл, *Уоткинс и другите стигат до извода, че тялото и скелетът са автентични, но перата (кухите черти излизащи от предните крайници) са били внимателно отпечатани на вкаменелостта от неизвестен извършител.

4 – Циментови лепенки. Те също намират допълнителни доказателства за фалшификация: По време на процеса на гравиране са използвани циментови лепенки.

“Те предполагат следната процедура за създаване на отпечатъците от пера: 1) фалшификаторите са премахнали тънък слой камък от областите около опашката и ‘крилото’ (предните крайници), 2) нанесли са върху изстърганите области тънък слой цимент, вероятно направен от варовик от кариерата Золнхофен, и 3) са притиснали пера върху цимента и са ги задържали за известно време с прикрепящ материал (наричан още лепенка тип ‘дъвка’). Очевидни са опитите да се премахнат лепенките от камъка – плочите са били изстъргани, изглаждани с телена четка, и леко повредени. Но в целия процес е допуснат един пропуск: оставени са една цяла лепенка, както и части от другите лепенки.”—*Venus E. Clausen, “Recent Debate over Archaeopteryx.”

5 – Музеят оттегля експоната. След първоначалното изследване на лондонския образец, те искат разрешение областите с лепенките да бъдат допълнително изследвани в неутрален изследователски център, използвайки електронен микроскоп, датиране с въглерод-14 и спектрофотометрия. Три месеца по-късно служители на музея изпращат съобщение, че експонатът бива оттеглен от по-нататъшни изследвания.

6 – История на фалшификации. Тогава *Хойл, *Уоткинс и другите започват да изследват исторически източници и заявяват, че са открили, че още от началото на 18 век варовиковите залежи в Золнхофен са свързани с множество фалшификации на вкаменелости. Истински вкаменелости взети от варовиковите кариери са били подправяни и след това продавани на музеите. Тези вкаменелости, които не са археоптерикси, са били добър източник на пари, защото винаги са изглеждали като странни нови видове.

7 – Откритията следват предсказанията. *Томас Хъксли, разпространителят на Дарвиновите идеи в Англия, когото Дарвин нарича “моя булдог,” предсказва, че ще бъдат намерени вкаменелости на странни нови видове. *Хойл и другите вярват, че след такова насърчение, фалшификаторите са започнали да ги произвеждат.

8 – Връзката с Майер. От шестте вкаменелости на археоптерикс само три образеца показват очевидните отпечатъци от пера. Тези три образеца са били изпратени на *Херман фон Майер в Германия, който ги анализира и описва в продължение на 20 години. *Хойл и другите изказват предположението, че те са дошли при *Майер като влечуги и са напуснали с крила! Просто така се случва, че *Майер е бил близък със семейство *Хаберлайн, а те са които придобиват двата най-добре оперени вкаменелости на влечуги – и след това ги продават на музеите. Именно семейство *Хаберлайн са тези, които прибират печалбите – не собствениците на кариерата. За тях би било относително лесно да споделят част от печалбата с *Майер.

Можете да намерите горния материал в четири броя на *British Journal of Photography (March-June 1985). Също вижте *W. J. Broad, “Authenticity of Bird Fossil Is Challenged” in New York Times, May 7, 1985, pp. C1, C14; *T. Nield, “Feathers Fly Over Fossil ‘Fraud,’” in New Scientist 1467:49-50; и *G. Vines, “Strange Case of Archaeopteryx ‘Fraud’” in New Scientist 1447:3.

9 – Последствия. Както може да се очаква, тези четири статии предизвикаха порой от гняв от еволюционната общност. Защитниците на еволюционната теория изпаднах в абсолютна ярост, но шестте учени не отстъпиха от своята позиция.

Това доведе до още по-големи проблеми. Същият Британски музей е бил подведен от измамата на Пилтдаунския човек, разкрита само 32 години преди това (“намерен” между 1908 и 1912 само на няколко мили от старата къща на Дарвин, публично заявен като откритие през 1912 и изобличен като измама през 1953).

За известно време Британският музей отказваше да отстъпи, но натискът беше твърде голям, така че музеят организира специален комитет, съставен от различни учени, да разгледа нещата. Те изследваха плочите; и през 1986 обявиха, че по тяхното мнение, археоптериксът няма циментови лепенки. С това, Британският музей обяви, че въпросът е приключен, и че плочите вече няма да бъдат достъпни за по-нататъшни изследвания. Но несъответствията между плочите не бяха отречени, а те са много по-голямо доказателство от лепенките.

Дали археоптериксът е летящо влечуго, просто птица, или измама, тоест влечуго с добавени крила?

Сами решете; във всеки случай той не е преходен вид, и няма преходни видове водещи към него или от него.

3 – ДРУГИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Тази глава съдържа “примери за еволюцията” – най-добрите доказателства, че еволюцията всъщност се е случила и че теорията е вярна.

В допълнение към еволюцията на коня и археоптерикса, има няколко други конкретни “доказателства” в полза на еволюцията, които сме разгледали подробно на друго място. Те включват:

1 – Пъстрият молец (“индустриален меланизъм”) е разгледан в глава 9, Естествен отбор (#1/7 Пъстрият молец).

2 – Чинките на Дарвин са разгледани в глава 9, Естествен отбор.

3 – Трилобитите са разгледани в глава 12, Вкаменелости и слоеве.

4 – Мутиралите бактерии и сърповидната анемия са разгледани в глава 10, Мутации.

5 – Радиодатирането и радиовъглеродното датиране са разгледани в глава 6, Неточни методи за датиране.

6 – Възрастите приписвани на скалните слоеве са разгледани в глава 12, Вкаменелости и слоеве.

7 – Съществуването на динозаври в миналото е разгледано в глава 12, Вкаменелости и слоеве.

8 – Съществуването на пещерни хора и откритията на “кости на хоминиди” са разгледани в глава 13, Първобитният човек.

9 – Подвидовите промени (“микроеволюция”) са разгледани в глава 9, Естествен отбор.

10 – Генните промени чрез мутации са разгледани в глава 12, Вкаменелости и слоеве.

11 – Сходствата на телесни части и химически състав са разгледани в глава 15, Прилики и разлики.

12 – “Безполезните органи” са разгледани в глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация.

13 – Сходствата в зародишите са разгледани в глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация.

14 – Схващането, че еволюционната теория не е подчинена на природни закони, които биха я отрекли, е разгледано в глава 18, Природните закони.

15 – Образуването на морските дъна, движението на континентите, тектониката на плочите и магнитното ядро са разгледани глава 20, Тектоника и палеомагнетизъм.

16 – Географското разпределение на растения и животни е разгледано в Geographic Distribution [само на уеб-сайта].

17 - “Всеобщата подкрепа” от учените на еволюционната теория е разгледана в цялата книга, но особено в глава 1, История на еволюционната теория, и глава 23, Учените говорят. [За по-подробни сведения, виж History of Evolutionary Theory на нашия уеб-сайт. Много, много цитати от учени опровергаващи еволюцията, невключени в тази книга, могат да се намерят в нашия сайт; особено виж глава 23, Учените говорят.]

18 – Вярването, че в училищата трябва да се преподава само еволюция, е разгледано на нашия уеб-сайт в глава 34, Evolution and Education.

19 – Схващането, че еволюцията е неопровержима и е невъзможно да бъде доказана като погрешна и отхвърлена, е разгледано на нашия уеб-сайт в глава 37, Philosophy of Evolution.

20 – Идеята, че еволюцията е от някаква полза за човечеството или обществото, е разгледана в глава 19, Еволюция, морал и насилие.

В допълнение, на други места в тази книга са разгледани и други “свидетелства” и “доказателства” за еволюцията. Онези свидетелства, които не сме разгледали, са от второстепенна, дори минимална важност. Някои от тях са толкова сложни, че за повечето хора е трудно да ги схванат.

Има определени научни факти, които напълно опровергават еволюцията на материята, звездите, планетоидите, растенията или животните. Тези основателни опровержения са непоклатими като скала. Вижте най-силните от тези доказателства и ги споделете с други! Спомнете си разказа за адвоката, който застанал пред съдията и казал: “Има няколко причини моят клиент да не може да бъде тук днес. Първата е, че е мъртъв.” Съдията отговорил, “Тази е достатъчна; останалите не ми трябват.” Затова наблегнете на няколко от най-силните основни свидетелства против еволюцията, и ще има по-голяма вероятност да спечелите умовете на слушателите си.

ЧЕТИРИ СПЕЦИАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ПРОТИВ ПРОИЗХОДА НА ЗВЕЗДИТЕ – Четири от най-силните свидетелства против случайния произход на материята, звездите, планетите или спътниците са следните: (1) Невъзможността нищо да се превърне в нещо (глава 2). (2) Невъзможността газообразна материя (облаци от водороден газ) да се събере на едно място и да образува чрез гравитация или някакъв друг принцип звезди или планетоиди (глава 2). (3) Невъзможността каквито и да е случайни действия да произведат точните, взаимосвързани, сложни орбити на спътници, планети, звезди, галактики и галактически купове (глава 2). (4) Невъзможността газ, движещ се праволинейно и центростремително от предполагаемия Голям Взрив, да промени движението си в кръгово и орбитално (глава 2).

ДВЕ СПЕЦИАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ПРОТИВ СЛУЧАЙНИЯ ПРОИЗХОД НА ЖИВОТА – Две от най-силните свидетелства против случайния произход на живота са следните: (1) Невъзможността за случайно образуване на ДНК молекула, аминокиселини, белтъци, или на самата клетка (глава 8). (2) Невъзможността нежива материя да произведе живи организми (глава 7).

ОСЕМ СПЕЦИАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ПРОТИВ ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТА – Осем от най-силните свидетелства против случайния произход или еволюцията на живота са следните: (1) Пълната липса на данни за видови промени в миналото, от данните във вкаменелостите (глава 12). (2) Пълната липса на данни от настоящето за промяна от един вид в друг (глави 9-10). Невъзможността произволно, случайно пренареждане на гените (“естествен отбор”) да произведе нов вид (глава 9). (4) Невъзможността мутации, било единични или групови, да произведат нов вид (глава 10). (5) Фактът, че няма друг механизъм освен естествения отбор или мутациите, който би могъл да доведе до промени от един вид в друг (глави 9-10). (6) Фактът, че промените вътре във видовете не са еволюция (глава 11). (7) Красотата наблюдавана в природата. Например, красотата на цветята. Случайни промени не могат да произведат такива красиви форми и цветове. (8) Чудесното целенасочено устройство на нещата в природата. (На нашия уеб-сайт имаме специален раздел за чудесата на устройството в природата.)

ДВЕ СПЕЦИАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ПРОТИВ ВСЯКАКВА ЕВОЛЮЦИЯ – Две от най-силните свидетелства отричащи и органичната, и неорганичната еволюция, било като произход или като развитие, са Първият и Вторият закони на термодинамиката (глава 25).

На други места в тази книга сме разгледали подробно всички горни свидетелства за креационизма.

4 – ДОКАЗАТЕЛСТВА В УЧЕБНИЦИТЕ

Учебниците обикновено съдържат остаряла проста съвкупност от “свидетелства” за еволюцията, която се състои от факта, че едно време е имало динозаври и пещерни хора, заедно с теории за “маймуночовешки” кости, вкаменелости и възрасти на слоеве, мутации, сходства, рудиментарни органи и рекапитулация.

ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

Книгата на *Ф. Х. Т. Роудс, Еволюция (Evolution, 1974), изброява всички свидетелства и “доказателства” за еволюцията. Тя е наистина интересна книга. Като разглеждаме всички тези “свидетелства,” откриваме, че три-четвърти от тях са неутрални факти от биологията, геологията или химията – които не ни дават никакви действителни свидетелства в полза на еволюцията. Останалото е различни предположения и догадки. Като правило, най-силните “свидетелства” за теорията се въртят около разновидностите вътре във видовете.

Ето кратък преглед на добре представения материал в изчерпателната книга на *Роудс, разкриваща свидетелствата за еволюцията. Ще забележите, че никое от тях всъщност не представлява истинско свидетелство за еволюцията. Тук са изброени седемдесет и девет доказателства. Следният списък е удивителен!

Съществуват множество различни видове. *Аристотел е учел еволюция. Спонтанното зараждане не може да бъде причина за произхода на живота. Рей и Линей са развили системи за класификация на растенията и животните. Теорията на *Ламарк за наследимите промени е била грешка. История на еволюционното мислене през последните 200 години. *Дарвин намира различни същества на Галапагоските острови. *Уолъс и *Малтус търсят механизъм, по който може да стане еволюцията. Идеята на *Дарвин за “естествения отбор.” Влиятелната книга на *Дарвин.

Теорията на *Дарвин по-късно бива ревизирана от откриването на мутациите. Законът на Мендел за генетиката. *Деврис открива мутациите. *Морган и *Сътън изследват плодовите мушици. Със сигурност, мутациите трябва да са причината за всички еволюционни промени. Общи сведения за хромозомите. Разновидности при плодовите мушици.

Видовете винаги се възпроизвеждат според вида си. Промените от остаряване в живота на индивида са силно доказателство за еволюция. Всички живи неща имат клетки, протоплазма, метаболизъм, възпроизвеждане и растеж; следователно всички трябва да са дошли от общ прародител. Всички живи същества са взаимозависими, така че това показва еволюция.

Различните птици имат сходства, следователно трябва да имат общ прародител. Зародишите си приличат, следователно трябва да еволюирали от общ източник. Органичното израждане и “безполезните органи” (рудименти) са силни доказателства за еволюцията. Биохимичните сходства показват общ прародител. Кълвачите пробиват дупки в дърветата, така че трябва да са добили тази способност чрез еволюция. Хората могат да създават избирателно нови породи кучета, следователно случайните мутации могат да развият нови видове.

Еволюцията трябва да се види във факта, че макар някои птици да се размножават в северни климатични условия, други се размножават в по-топли климатични условия (популационна еволюция). Лекарствата давани на бактерии трябва да са причинил мутации, които ги повреждат. Пъстрите молци идват в две разновидности, тъмни и светли; и птиците обичат да ги ядат. Има различни видове вкаменелости. Може би има “еволюционна последователност” във вкаменелостите на цератопсите. Еволюция на коня. Археоптерикс. Птицечовка. Най-”ранните” организми в седиментните скални слоеве са по-малки и по-бавни, а по-късните са по-големи и по-бързи. В по-късните слоеве е намерен по-голям видове отколкото в по-ранните слоеве.

Факти относно гени, хромозоми, клетъчно делене, Менделови закони за наследяване, закони за наследственост. Вероятности са постигане на промени вътре във видовете (чрез Менделова генетика). Хвърляне на монета. XX и XY механизми при възпроизвеждането. Възпроизвеждане и генетичен контрол. ДНК е ключът към наследствеността. Производство на белтъци. Популационна генетика: между хората има разновидности (цвят на очите, ръст, и т.н.). Пренареждане на гените чрез рекомбинация и кръстосване за постигане на промени вътре във вида.

Мутациите произвеждат нови характеристики. Генетичните промени и географската изолация също произвеждат промени вътре във видовете. Миграцията на популации в нови географски области може да причини еволюция. Еволюцията може да стане чрез естествен отбор (предпочитания при избор на партньор, атаки от хищници, и т.н.). Бухалите изяждат първо белите мишки. Океанските течения са докарали до Галапагоските острови същества от Южна Америка, а не от Северна или Централна Америка. Когато птиците ядат пъстри молци, това е естественият отбор в действие. Разликите в растежа на мечките, наблюдавани от вкаменелостите, могат да се дължат на факта, че са спали зимен сън в различни пещери. Размерът на зъбите намалява с възрастта. Различните подвидове на една и съща птица имат различни дължини на човките. Цветя, насекоми и т.н. подражават едно на друго по форма, цвят и т.н. (мимикрия). Сексуалните предпочитания на животните могат да причиняват промени вътре във видовете. Сърповидната анемия доказва, че сред хората има естествен отбор.

По всяка вероятност някоя риба през девона е изпълзяла от водата и е станала земноводно; но за съжаление нямаме липсващото звено от това събитие. Вкаменелостите от междинни форми доказват еволюцията, и ние имаме една от тях: влечуго-птица, археоптерикс.

Ако има достатъчно време, еволюцията е възможна. Времевите диаграми на скалните слоеве доказват дълги епохи. Еволюцията протича сега на Соломоновите острови, като златният свирач [птица] създава нови подвидове [снимки на подвидовете в книгата показват, че те всички изглеждат напълно едни и същи]. Норките променят цвета на козината си през зимата, и това със сигурност трябва да е причинено от мутации в миналото.

Водородът трябва да се е събрал на едно място за да образува звезди. Възможно е това да е ставало само в миналото, но може би става и сега. Някакъв облак се е събрал на едно място и е образувал земята. Всички планети съдържат шест от химичните елементи, така че това е важно доказателство за нещо.

*Милър и *Юри използват сложно лабораторно оборудване и произвеждат няколко неживи аминокиселини.

Има много очертания, отпечатъци, форми, следи и т.н. от вкаменелости. Каменните оръдия [стрели и др.] са най-честите останки от предисторическия човек. Най-старите вкаменелости са на около 2.7 милиарда години. Повечето животни в миналото се появяват внезапно преди около 600 милиона години. Вкаменени морски безгръбначни. Най-старите гръбначни [костни риби], насекоми, земни животни и растения. Влечуги и динозаври. Бозайници.

Маймуни. Възстановени “маймуночовеци.” Предполагаема еволюция на човека от маймуната. Каменни оръдия. Пещерни рисунки. “Еволюция” на човешките общества. Еволюционната теория, макар и по същество да е отделена от въпросите на морала, все пак не е лоша за обществото. “Бъдеща еволюция” на човека по отношение на контрол върху замърсяването, намаляващите ресурси, пренаселеността.

—Това обобщава свидетелствата за еволюцията в цялата, издадена наскоро, превъзходна книга посветена на този предмет. Във всичко това, намерихте ли поне едно конкретно свидетелство за еволюцията?

ИЗБРОЯВАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА

В заключение на тази глава, нека да направим кратък преглед на най-силните доказателства за еволюцията, както са представени в множество учебници по еволюция:

1. Аристотел е поучавал еволюция.

2. Линей класифицира растения и животни.

3. Дарвин пише влиятелна книга.

4. Морган изследва плодовите мушици.

5. Всяко живо същество има хромозоми.

6. Хората остаряват с течение на времето.

7. Всички живи същества имат клетки.

8. Всички птици имат пера.

9. Кълвачите пробиват дупки в дърветата.

10. Птиците се размножават в различни климатични условия.

11. Има тъмни и светли молци.

12. Някои видове са изчезнали.

13. Мендел открива схемите за наследственост.

14. Хвърлянето на монета е илюстрация за еволюцията.

15. ДНК е ключът към наследствеността.

16. Сред хората има разновидности.

17. Вътре във видовете има промени.

18. Мутациите произвеждат нови характеристики.

19. Миграцията може да причини еволюция.

20. Предпочитанията относно партньори могат да причинят еволюция.

21. Атаките от хищници могат да причинят еволюция.

22. Бухалите ядат първо белите мишки.

23. Птиците ядат пъстри молци.

24. Различните мечки имат различни размери.

25. Зъбите стават по-малки с възрастта.

26. Сърповидната анемия е предизвикана от мутация.

27. Рибата трябва да е изпълзяла от водата.

28. Времето може да произведе еволюция.

29. Еволюционните диаграми доказват дълги епохи.

30. Норките променят цвета си през зимата.

31. Намерени са каменни оръдия.

32. Динозаврите са изчезнали.

33. Някои древни хора са живеели в пещери.

34. Намерени са пещерни рисунки.

ГЛАВА 17 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПРИМЕРИ ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА