Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 18

ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ

Природните закони противоречат на еволюцията

Тази глава е основана върху стр. 805-829 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 37 изявления в главата в голямата книга; плюс още 87 в приложението. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Според еволюционната теория, цялата материя се е появила сама. По-късно, на нашата планета, живите същества буквално са се “появили сами.” Такива възгледи звучат като гръцки митове. Но ако тези теории са верни, тогава откъде са дошли природните закони? Твърде често този въпрос бива пропускан. Има множество доста сложни природни закони. Как са се появили те? Хората просто приемат за даденост, че те също са се появили спонтанно. Но няма основание да се прави такова допускане.

ВЪВЕДЕНИЕ – Тази глава е от такава важност, че след като я прочетете, някои от вас може би ще кажат, “Защо не сложихте тази глава в началото на книгата?” Други вероятно ще добавят, “Всичко, което е нужно, е тази глава – и можете да пропуснете останалото!”

Предишните глави в тази книга отправят предизвикателство към еволюцията на нейна собствена територия. Когато им бъде позволено да говорят, здравият разум и научните факти винаги ще съсипят еволюционната теория.

Еволюционната теория е основана върху два основни стълпа. Но има два закона, които строшават тези стълпове. Нека да разгледаме тези два еволюционни стълпа и двата закона, които ги унищожават:

(1) Еволюцията учи, че материята не се запазва, а се самозаражда; тя може да се появи от нищо и да се увеличава. Първият закон на термодинамиката унищожава тази заблуда.

(2) Еволюцията учи, че материята и живите същества стават все по-сложни, и непрекъснато еволюират към по-голямо съвършенство. Точно както неорганичната материя последователно става все по подредена и съвършена (чрез Големия взрив и еволюцията на звездите), така живите същества винаги еволюират към по-високи нива на съществуване (чрез еволюцията на видовете). Вторият закон на термодинамиката унищожава тази теория.

1 – ЗАКОНИ

РАЗУМ И ЗАКОНИ – В нашите цивилизации откриваме, че машините и законите, които управляват нациите, са направени от разумни хора. Поради ограниченията на нашето човешко естество, необходимо е време за да се подобрят направените от човека механични конструкции и да се усъвършенства направените от човека закони.

Но в природата намираме съвършенство в конструкцията и законите, което хората не могат да постигнат. Всяка птица и животно са съвършено проектирани, и данните от вкаменелостите показват, че всяко е имало същата конструкция още при първата си поява в слоевете от вкаменелости. Природните закони също са съвършени. Ако искаме свидетелство за съвършенството на природните закони, сега и в миналото, всичко, което трябва да направим, е да погледнем към планетите, спътниците, звездите и галактическите системи. Съвършеното равновесие на тяхното околоосно въртене и на орбитите около по-големи кълба или звездни системи е удивително. Законите действат с пълна точност. Всяко отклонение от тези закони в миналото би направило планетите, звездите и системите – и нашия собствен свят – да се сблъскат едни с други. Свидетелството е очевидно, че от най-далечното минало природните закони са действали съвсем точно.

НЯМА САМОНАПРАВИЛИ СЕ ЗАКОНИ – Еволюционистите действат от позиция на три основни допускания: (1) законите автоматично са се появили от първоначалния безреден хаос, (2) материята се е зародила от нищо, и (3) живите същества са се появили от неживи неща.

Но точно както материята и животът не са се самонаправили, така и законите не са се направили сами.

“Наивният възглед предполага, че вселената внезапно се е появила и е намерила цялостна система от физически закони, чакащи някой да им се подчинява. Всъщност изглежда по-естествено да се предполага, че физическата вселена и законите на физиката са взаимнозависими.”—*W. H. McCrea, “Cosmology after Half a Century,” Science, Vol. 160, June 1968, p. 1297.

“Дори ако един ден стигнем дотам, че нашето познание на основните закони относно неживата природа бъде съвършено, това няма да означава, че можем да ‘обясним’ цялата нежива природа. Всичко, което ще сме направили, е да покажем, че сложните явления около нас са резултат от няколко прости основни закони. Но как да обясним самите закони?”—*R. E. Peieris, The Laws of Nature, (1956), p. 240.

ЗАКОНЪТ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ – Закон означава принцип, който никога, никога не бива нарушаван. Нека за момент да предложим няколко кандидатури за нови закони:

Основно правило на съществуването би било следното. Наричаме това Закон за производителя. Можем да го формулираме така: Производителят на даден продукт трябва да е по-сложен от самия продукт.” Оборудването необходимо за да се направят болт и гайка трябва да бъде далеч по-сложно от самия болт и гайка! Нека да наречем това Първи закон за продуктите.

Ето и друг “закон,” който трябва да вземем предвид. Ще го наречем Закон за създателя, и ще го опишем по следния начин: Проектантът на даден продукт трябва да е по-интелигентен от самия продукт.” Нека да се върнем към болта и гайката за да дадем пример за това, което ще наречем Втори закон за продуктите:

Нито болтът, нито гайката са се направили сами. Но по-важното е, че човекът, който е направил болта и гайката, трябва да е далеч по-интелигентен от болта и гайката, и далеч по-интелигентен от производствените методи използвани за да бъдат направени.

МНОГО ЗАКОНИ – Има много, много закони действащи в природата. Интересно е, че има и морални закони действащи между човешките същества: закони за честност, морална чистота и т.н. Ние сме в проблем, когато нарушаваме моралния закон – Десетте заповеди – точно както когато нарушаваме природните закони, като например Закона за гравитацията.

“Фактите са като въздух за науката. Без тях не може да има и един учен. Без тях вашите теории са празни предположения. Но докато изучавате, наблюдавате, правите опити, не се задоволявайте с повърхността на нещата. Не ставайте просто регистратор на факти, а се опитвайте да проникнете до тайната на техния произход. Търсете упорито законите, които ги управляват.”—*Ivan Pavlov, цитиран в *Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 99.

Нека сега да размислим върху двата специални закона, които споменахме в началото на тази глава: Двата закона на термодинамиката. Както и другите закони, тези два закона действат в цялата вселена.

Първият е закон за запазване, който работи за поддържане на основните категории в природата (материя, енергия и т.н.). Вторият е закон за разпадане, който работи за намаляване на полезното количество материя, енергия и т.н., в процеса на разпадане на първоначалната организация на космоса.

Нека сега да разгледаме внимателно всеки от тези закони:

2 – ДВАТА ЗАКОНА НА ТЕРМОДИНАМИКАТА

ПЪРВИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА – Съвсем просто, Първият закон на термодинамиката (наричан нататък в тази глава “Първият закон”) е също наричан Закон за запазване на масата и енергията.

Той казва следното: Сама по себе си енергията не може да се създава или унищожава. Енергията само може да се променя от една форма в друга, но общото количество остава непроменено.”

Айнщайн показа, че материята е само друга форма на енергия, както е изразено в уравнението E = mc2 (E = енергия, m = маса, c = скорост на светлината). Ядреният взрив (като произведеният от “атомна бомба”) внезапно променя малко количество материя в енергия. Но според Първия закон, сумата от общата енергия (заедно с нейната сестра, материята) винаги ще остава едно и също. Никаква енергия не изчезва сама по себе си. (Следствието е, че няма начин да се създаде нова материя или енергия.)

“Законът за запазване на енергията – ‘Енергията може да се превръща от една форма в друга, но не може да се създава или унищожава’ – е най-важният и най-добре доказан закон в науката. Законът е смятан за най-силното и най-основополагащо обобщение относно вселената, което учените някога са направили.”—*Isaac Asimov, “In the Game of Energy and Thermodynamics You Can’t Even Break Even,” Journal of Smithsonian Institute, June 1970, p. 6.

Тъй като материята/енергията не може да се създава или премахва, само външно действие или сила може да я направи или премахне.

“Първият закон на термодинамиката заявява, че общото количество енергия във вселената или в която и да е изолирана част от нея остава постоянно. Той също заявява, че макар че енергията (или нейният масов еквивалент) може да променя формата си, тя не бива създавана или унищожавана. Многобройни експерименти потвърждават това. Едно следствие от Първия закон е, че природните процеси не могат да създават енергия. Следователно, енергията трябва да е била създадена в миналото от някакво действие или сила извън вселената и независимо от нея. Нещо повече, ако природните процеси не могат да произведат относително простата неорганична част от вселената, тогава е дори по-малко вероятно природните процеси да могат да обяснят много по-сложната органична (жива) част от вселената.”—Walter Brown, In the Beginning (1989), p. 12.

Само сила извън всяка енергия и материя може да анулира Втория закон. *Блум от Принстънския университет пише:

“Вторият закон на термодинамиката предсказва, че система оставена на себе си в течение на времето ще се движи към по-голямо безредие.”—*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution (1968), p. 201 [курсивът е наш].

ПРОБЛЕМЪТ С ЕНТРОПИЯТА:
Вторият закон на термодинамиката казва, че всички неща постепенно и неизменно се разпадат, не се подобряват. Стрелата е насочена надолу, не нагоре. Но еволюционната теория изисква възходяща стрела, което е научно невъзможно.
Сам по себе си този принцип унищожава всички еволюционни теории, независимо дали се отнасят за звездите, растенията или животните.

Така стигаме до Втория закон на термодинамиката, и тук откриваме удивително доказателство, че цялата еволюционна теория е напълно невярна:

ВТОРИ ЗАКОН НА ТЕРМОДИНАМИКАТА – (*#1/16 Universality of the Second Law) Вторият закон на термодинамиката е наречен също Закон за нарастващата ентропия (или безредие).

Първият закон на термодинамиката говори за количественото запазване на енергията. Вторият закон на термодинамиката (наричан нататък “Вторият закон”) се отнася за качественото разпадане на енергията. Това разпадане на енергията също се нарича “ентропия.” Ентропията нараства като материята или енергията стават по-малко използваеми.

Вторият закон може да се изрази по няколко начина.

“Той е много обширен и много общ закон, и тъй като неговите приложения са толкова различни, той също може да бъде изразен по много различни начини.”—*E. S. Greene, Principles of Physics (1962), p. 310.

Ето трите най-важни приложения на този закон:

“1. Класическа термодинамика: Енергията налична за полезна работа в действаща система винаги намалява, макар и цялото количество енергия да остава постоянно.

2. Статистическа термодинамика: Организираната сложност (редът) на една подредена система клони към намаляваща организираност и случайност (безредие).

3. Информационна термодинамика: Информацията предавана от комуникационна система клони към изкривяване и непълност.”—Henry Morris and Gary Parker, What Is Creation Science? (1987), p. 199.

В основата си, Вторият закон заявява, че всички системи ще клонят към математически най-вероятното състояние и в края на краищата ще станат напълно случайни и неорганизирани. Да го кажем на прост език, ако няма някаква висша сила, всичко оставено на себе си в края на краищата се разпада.

Цялата наука е принудена да се преклони пред Втория закон. Истинските учени му се покоряват. Онези, които не се покоряват, са (1) еволюционистите, които без колебание пренебрегват не само Първия и Втория закон, но и други принципи и закони (като тези, които управляват материята, живота, ДНК-стената между видовете, мутациите и т.н.), и (2) множество учени, които в обучението си в университета не са получили добро образование в основните закони, и затова са склонни да бъдат подведени от дарвинистките заблуди. Такива хора нямат ясна представа за основополагащите закони управляващи природата. Еволюцията е незаконна теория, и онези, които ѝ се покланят, отказват да признаят правомерната власт на законите.

“За да бъдем честни, че кажем, че има някои еволюционисти (макар и очевидно малцина), които осъзнават важността на този проблем [на Втория закон]и се опитват да го решат.”—*Ilya Prigogine, Gregoire Nicolis & Agnes Babloyanis, “Thermodynamics of Evolution,” Physics Today, Vol. 25, November 1972, pp. 23-28 [професори във факултета по природни науки в Свободния белгийски университет; едни от водещите специалисти по термодинамика в света].

Независимо от оправданията давани от еволюционистите, Вторият закон се издига високо над грешките и заблудите на хората, и не може да бъде отменен.

“Принципът на ентропията ще се възцари като върховна парадигма в историята оттук нататък. Алберт Айнщайн казва, че той е първостепенният закон на всички науки; сър Артър Едингтън го нарича върховен метафизичен закон на цялата вселена.”—*Jeremy Rifkin, Entropy: A New Worldview (1980), p. 6.

НЕИЗБЕЖНАТА СТРЕЛА – (*#2/16 Entropy Is Always Increasing*) *Сър Артър Едингтън, водещ астроном, измисли израза “стрелата на времето” за да опише накратко този втори закон. Той казва, че стрелата сочи надолу, и никога нагоре. Еволюцията изисква стрела насочена нагоре; Вторият закон казва, “Не насочена нагоре стрела не е позволена.”

“Във всички наблюдавани системи съществува обща естествена склонност да се движат от подреденост към безредие, което отразява разпиляването на енергията налична за бъдещи преобразувания – което е законът за нарастващата ентропия.”—*R. R. Kindsay, “Physics: To What Extent Is It Deterministic,” in American Scientist 56 (1968), p. 100.

“Колко трудно е да поддържаме домовете си, машините и нашите собствени тела в съвършен ред; и колко лесно е да започнат да се разпадат. Всъщност, за второто е нужно само да не правим нищо, и всичко се влошава, срива, разпада, овехтява само по себе си; и именно това е Вторият закон.”—*Isaac Asimov, Smithsonian Institute Journal, June 1970.

ЕВОЛЮЦИЯТА КАЗВА “НЕ” – (*#3/12 Evolution Claims to Be Above the Second Law*) Еволюцията учи стрела насочена нагоре от нищото в самото начало до настоящето, и до славното бъдеще, когато хората в края на краищата ще еволюират до богоподобни създания с фантастични умове, занимаващи се с междугалактически космически пътувания докато основават междугалактически космически империи.

Може би си спомняте едно твърдение на убеден еволюционист цитирано по-рано в тази книга, че чудните способности на еволюцията са извадили човека от пръстта, през микробите и маймуните до неговото сегашно състояние, и че в бъдещето ще го доведе до облаците. Ето този цитат:

“. . . изглежда, че след един милиард години разумните същества ще се различават от хората така, както хората се различава от насекомите. . . . За да се промени едно човешко същество в облак може да изглежда прекомерно, но именно такава промяна можем да очакваме за период от милиарди години.”—*Freemen Dyson [американски математик], в твърдение от 1988, цитирано в Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 93.

Макар еволюцията да противоречи на много природни закони, включително Първия и Втория закон на термодинамиката, до края на тази глава ще се занимаем предимно с Втория закон.

Еволюционната теория очевидно противоречи на Втория закон, но еволюционистите заявяват, че това не е проблем, защото тяхната теория е над закона!

3 – ОПРАВДАНИЯ НА ЕВОЛЮЦИОНИСТИТЕ

АРГУМЕНТЪТ НА “ОТВОРЕНАТА СИСТЕМА” – (*#5/5 The Second Law and Crystallization*) Еволюционисткият аргумент твърди следното: Енергията от слънцето навлиза в нашия свят и го прави отворена система. Докато слънцето изпраща тази енергия, тя ще подхранва еволюционното развитие тук. Обратно, затворена система е тази, която нито печели, нито губи енергия по отношение на заобикалящата среда. Следователно, слънцето отменя Втория закон – независимо какво казват Айнщайн и другите физици!

Очевидно е, че тяхното отричане отрича твърде много. Този аргумент отменя Втория закон навсякъде във Вселената освен в студа на външното пространство и на планети отдалечени от звезди. Еволюцията очевидно трябва да се развива дори на луната, тъй като тя получава също толкова слънчева енергия колкото и земята! В допълнение, вътре в звездите трябва да има сериозна еволюция, защото те са най-добрите “отворени системи”!

ГРЕШКА В “ОТВОРЕНАТА СИСТЕМА” – (*#4/12 The Second Law and Open Systems*) Ето отговорът на този наивен аргумент: Навлизането на топлинна енергия в така наречена “отворена система (в този случай, слънчева топлина пристигаща на нашата планета) няма да намали ентропията. Ентропията продължава да действа с една и съща скорост, точно както учените казват.

Именити учени са открили действието на Втория закон, и когато са го открили, земята се е къпела в слънчева светлина! Ако слънчевата светлина отменя Втория закон, учените не биха могли да открият закона.

Но има и още: Топлинната енергия навлизаща в нашия свят не намалява ентропията – тя я увеличава! Колкото по-голяма е външната енергия, която навлиза в системата, толкова повече нараства нейната ентропия и безредие. Енергията сама по себе си увеличава ентропията, следователно случайната топлинна енергия ще увеличава ентропията.

Отварянето на една система към безредна външна топлинна енергия ще увеличи ентропията в тази система дори по-бързо отколкото ако системата остане затворена. Увеличава се окисляването, химическите реакции се ускоряват, и другите явления на разпадане също се ускоряват.

ВРЕМЕННО ЗАБАВЯНЕ НА ВТОРИЯ ЗАКОН – Няма ли начин временно да се възпрат последствията от Втория закон? Да, има:

Енергията, която навлиза в системата отвън И която е разумно контролирана и насочвана, може временно да забави действието на Втория закон. За известно време тя може дори привидно да спре ентропията. Но за да се постигне това, трябва да се положат съзнателни, дълготрайни усилия. Да го кажем по друг начин: Последствията от разрушителния процес на ентропията трябва да поправят постоянно. Размислете върху следното:

Има много системи, особено изкуствени (сгради, машини) и живи системи (растения, животни), които изглежда се противопоставят на Втория закон. Нека да разгледаме една къща: Някакъв по-висш разум (по-висш от разума на самата сграда) внимателно е построил сградата, поддържа я отоплена или охладена, поддържа влажността в нея ниска, и в добро състояние. Въпреки това, сградата постепенно остарява. В края на краищата по-висшият разум се оттегля, прекратява поправките, подобренията и пребоядисванията – и сградата започва да остарява много по-бързо и накрая се разпада.

Подредените системи, като поддържана сграда или човешкото тяло, действат в рамките на Втория закон, не извън него.

“Обикновено Вторият закон се постулира за затворени системи, но той важи също така и за отворени системи.”—*John Ross, Chemical Engineering News, July 7, 1980, p. 4 [Изследовател в Харвардския университет].

Вижте човешкото тяло: трябва постоянно да го храним, къпем, снабдяваме с кислород с медицински грижи, иначе то ще умре. И все пак то постепенно отслабва. В края на краищата умира. Преди да умре, произвежда потомство. Но след време и потомството умира.

*Харълд Блум, биохимик в Принстън, написа цяла книга относно Втория закон. Той твърди, че този закон наистина важи за нашия свят и за всичко в него – включително живите същества.

“Колкото и внимателно да разглеждаме енергетиката на живите системи, не намираме никакво доказателство за отмяна на термодинамичните принципи [Първия и Втория закон], но виждаме степен на сложност, която не виждаме в неживия свят.”—*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution (1962), p. 14 [курсивът е наш].

ИНФОРМАЦИЯТА СРЕЩУ ЗАКОНА – Теоретиците са решили, че информацията е частично опровержение на Втория закон. Идеята е горе-долу следната: Ако започнете да записвате всички данни за слънчевите петна на дадена звезда в продължение на векове, звездата може и да остарява, но вашата информация ще нараства! Смята се, че този факт има някакво значение, но той всъщност не доказва нищо. Той е просто философстване. Въпреки това, някои са впечатлени от него.

Ето отговорът на тази “информационна” загадка по отношение на ентропията: Хората, които събират данните, умират един след друг, и ако други не заемат мястото им, данните в края на краищата ще се изгубят или разпаднат. Събирането на данни е като постоянно пребоядисване на къща. Докато продължаваме да работим върху къщата, неизбежното разпадане на ентропията не се проявява. Но оставете за известно време листите и информацията става остаряла, и хартията, на която е написана, се разпада.

КОЛИЧЕСТВО ИЛИ ПРЕОБРАЗУВАНЕ – От всички аргументи защитаващи еволюционната теория срещу Втория закон, аргументът на “отворената система” е най-често срещан. Но проблемът е, че като използват защитата на “отворената система,” еволюционистите бъркат количеството енергия (от което слънцето определено ни изпраща огромни количества) с преобразуването на енергията.

ДОРИ В ОТВОРЕНА СИСТЕМА НЯМА ЕВОЛЮЦИЯ – (*#5/5 The Second Law and Crystallization*) Но дори ако “отворените системи” отменяха Втория закон, все още няма да има еволюция. Проблемът е, как слънчевата енергия може да започне и да поддържа еволюционно развитие? Как може слънчевата светлина да даде начало на живота? Как може да произведе жива клетка или вид живи същества? Как може да промени един вид в друг?

4 – НЕПРОМЕНИМОСТТА НА ВТОРИЯ ЗАКОН

ПРИЗНАТ ОТ ВОДЕЩИ УЧЕНИ – (*#6/12 The Second Law Destroys Evolutionary Theory*) Посветените еволюционисти твърдят, че еволюцията стои над Втория закон на термодинамиката и не е подчинена на него. Противно на това, мнозина от водещите световни учени твърдят, че всичко е подчинено на Втория закон. *Сър Артър Едингтън (1882-1944) е бил водещ британски астроном през първата половина на 20 век. Той казва следното:

“Ако се окаже, че вашата теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, не мога да ви предложа никаква надежда; [на вашата теория] не ѝ остава нищо друго освен да се срине в най-дълбоко унижение.”—*Arthur S. Eddington, The Nature of the Physical World (1930), p. 74.

*Алберт Айнщайн (1879-1955) е смятан от всички за един от най-удивителните научни умове на 20 век. Той прави следното много значимо изявление относно “класическата термодинамика,” което означава Първия и Втория закон на термодинамиката:

“Един закон е толкова по-внушителен, колкото по-голяма е простотата на неговите условия, колкото по-различни са нещата, за които се отнася, и колкото по-обширен е обхватът на неговите приложения. Оттам идва дълбокото впечатление, което класическата термодинамика остави в мен. Тя е единствената физическа теория с универсално съдържание, за която съм убеден, че в рамките на практическите приложения, нейните основни постулати никога не могат да бъдат нарушени.”—*Albert Einstein, цитиран в M. J. Klein, “Thermodynamics in Einstein’s Universe,” in Science, 157 (1967), p. 509; също в Isaac Asimov’s Book of Science and Nature Quotations, p. 76.

Айнщайн казва, че Първият и Вторият закони са толкова ненарушими, защото те важат за толкова много неща. По същия принцип, можем да говорим за друг закон, Законът на Сътворението, и да заявим, че той е дори по-ненарушим. Всичко в небесата горе и на земята долу свидетелства за това, Бог е създал всичко!

Вторият закон никога не пропуска да докаже себе си:

“Вторият закон на термодинамиката е не само принцип с широк обхват и приложение, но също никога не е пропускал да докаже себе си и при най-сложните експерименти. Многобройните количествени съотношения извлечени от този закон са били подлагани на все по-точни експериментални изследвания, без да бъде открита ни най-малка неточност.”—*G. N. Lewis and M. Randall, Thermodynamics (1961), p. 87.

“Следователно няма основание за възгледа, който понякога бива многословно повтарян, че Вторият закон на термодинамиката е верен само статистически, в смисъл, че постоянно се случват микроскопични нарушения, но никога нарушения от каква да е сериозна величина. Обратното, никога не са били представяни никакви свидетелства, че Вторият закон престава да работи при какви да е обстоятелства.”—*A. B. Pippard, Elements of Advanced Thermodynamics for Advanced Students of Physics (1966), p. 100.

ВТОРИЯТ ЗАКОН СОЧИ КЪМ СЪЗДАТЕЛЯ – (*#7/6 The Second Law Requires a Beginning / #8/7 The Laws and Their Maker*) Според Първия закон, материята може да бъде произведена само от външна сила. Според Втория закон, нейното разпадане може да се забави само чрез дейността на външна сила.

“Вторият закон на термодинамиката предсказва, че система оставена сама на себе си в течение на времето ще се движи към по-голямо безредие.”—*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution (1968), p. 201 [курсивът е наш].

Удивителен факт е, че Вторият закон сочи към Създателя. Най-изтъкнатите учени признават универсалността на този закон. Но ако всичко навсякъде се разпада, кой е дал началото на всичко? Ако всичко се движи към някакъв край, трябва да има начало!

Вторият закон свидетелства за факта, че има начало на всичко, и следователно има Създател.

“Най-голямата загадка е откъде е дошъл целият ред във вселената. Как космосът е бил поставен в подредено положение първоначално, ако вторият закон на термодинамиката предвижда асиметрично разпадане към безредие?”—*Paul C. W. Davies (1979).

Всички звезди и цялата природа свидетелстват, че има Създател. Съвършеното устройство на природата и точността на природните закони ни насочват към Този, Който е направил тези неща. Разгледайте някоя теменужка или роза; погалете някое зайче; наблюдавайте колибри в полет. Помислете за величествените чудеса на островните галактики с техните сложни орбити от обикалящи звезди. Има Един, Който стои над и извън всичко това. Той го е направил, и Той познава нуждите на вселената и се грижи за нея.

“Изглежда, че една от основополагащите характеристики на природата е, че основните природни закони могат да се опишат чрез математическа теория притежаваща голяма красота и сила, изискваща доста високо математическо ниво, за да може човек да я разбере. . . . Човек може да опише ситуацията като каже, че Бог е математик от много високо ниво, и е използвал много сложна математика за да създаде вселената.”—*P. A. M. Dirac, “The Evolution of the Physicist’s Picture of Nature,” in Scientific American, May 1963, p. 53.

“Авторите смятат втория закон на термодинамиката за човешко описание на първоначалното и продължаващо действие на Създател, Който също държи отговора за бъдещата съдба на човека и вселената.”—Sonntag and Van Wylen, Fundamentals of Classical Thermodynamics, 2nd ed., Vol. 1 (1973), p. 248.

Много важно: За да допълните вашето разбиране по този въпрос, трябва да прочетете раздела “Шест странни учения на еволюцията” в глава 10, Мутации. Той представя няколко характеристики на еволюционната теория, които са забележително противоречащи на законите на термодинамиката, а също и на здравия разум: (1) Еволюцията действа само възходящо, никога низходящо; (2) еволюцията е необратима; (3) еволюцията действа от по-малкото към по-голямото; (4) еволюцията действа само от по-простото към по-сложното; (5) еволюцията действа само от по-несъвършеното към по-съвършеното; (6) еволюцията не може да се повтори.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Даниел Бернули е физик от 18 век, който първи открива принципа, че налягането упражнявано от движещ се флуид намалява, когато флуидът се движи по-бързо. Принципът на Бернули може да изглежда сложен за вас и за мен; но прерийните кучета, които живеят в равнините в запада на Америка, го разбират добре. Тези малки създания възхитително прилагат този принцип при строежа на техните подземни тунелни градове.

Тунелите имат два отвора – един на нивото на повърхността, другият разположен на върха на комин от пръст и камъни висок 30 сантиметра. Те работят усилено за да направят втория отвор по-висок от другия на нивото на повърхността. Като го направят, принципът на Бернули започва да действа, и много добре освежава въздуха в техните дупки.



ГЛАВА 18 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ

  1. Ако всичко е под закони, откъде са дошли тези закони? Възможно ли е да са се направили сами? Дали човешките закони сами правят себе си?

  2. Обяснете “първия и втория закон за продуктите.”

  3. Дали и най-малките, и най-големите неща се подчиняват на закони? Защо?

  4. Има много видове физически закони. Има също морални закони и различни закони за здравето. Помислете и избройте 12 различни природни закони.

  5. Дефинирайте и обяснете Първия закон на термодинамиката.

  6. Как еволюцията противоречи на Първия закон?

  7. Дефинирайте и обяснете Втория закон на термодинамиката.

  8. Как еволюцията противоречи на Втория закон?

  9. Защо учените говорят за “стрела” като описват Втория закон?

  10. Дайте три примера от практическия живот за действието на Втория закон.

  11. Разгледайте недостатъците на аргумента за “отворената система.”

  12. Някои казват, че Вторият закон важи само за “затворени системи,” и че нашата слънчева система и всичко в нея е “отворена система,” и следователно не е подчинено на Втория закон. Обяснете защо тази идея е погрешна. Всичко във вселената е или затворена система, и двата закона се отнасят за всичко, или всичко във вселената е отворена система, и двата закона не се отнасят за нищо.

  13. Защо еволюционистите твърдят, че еволюционната теория е “над всякакъв закон”?

  14. Напишете един или два кратки абзаца описващи какво учените казват относно важността и универсалността на Втория закон.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов