The Evolution Cruncher

Опровергаване на еволюцията
Home	Ванс Феръл

Глава 4

ВЪЗРАСТТА НА ЗЕМЯТА

Защо Земята не е на милиони години

Тази глава е основана върху стр. 153-179 от Origin of the Universe (том първи от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 15 изявления от учени. Ще намерите тези изявления, заедно с още много, на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

На каква възраст е планетата Земя? Това е важен въпрос. Макар че дългите времеви епохи не са доказателство за еволюцията, все пак без дълги епохи еволюцията не може да се случи (ако въобще е възможно да се случи).

Всъщност има много свидетелства, че нашият свят е доста млад. Ето някои от тях:

Първо ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ЗВЕЗДИТЕ, че самата вселена е доста млада:

1 – ЗВЕЗДНИ КУПОВЕ – Има много звездни купове във вселената. Всеки един е кръгла топка съставена от милиарди по милиарди звезди, всяка със своя собствена орбита. Науката ни казва, че някои от тези купове – с техните звезди – се движат толкова бързо, заедно, в определена посока, че би било невъзможно да останат заедно, ако вселената беше много стара.

2 – ГОЛЕМИ ЗВЕЗДИ – Някои звезди са толкова огромни по размери, че се смята, че не биха могли да съществуват в продължение дори на няколко милиона години, защото тогава тяхната първоначална маса трябва да е била невъзможно голяма. Тези масивни звезди излъчват енергия много бързо – някои 100,000 до 1 милион пъти по-бързо от нашето слънце. Ако водородът беше основата за звездната енергия, те не биха могли да са съдържали достатъчно водород за да излъчват с такава скорост в продължение на дълги епохи, защото тяхната първоначална маса трябва да е била твърде гигантска.

3 – ВИСОКОЕНЕРГИЙНИ ЗВЕЗДИ – Някои звезди излъчват енергия толкова силно, че не е възможно да са оцелели дълги периоди от време. Това включва много ярките звезди от класове О и В, звездите от типа Улф-Рейърт и звездите от типа Р Лебед. Тези звезди излъчват радиация на нива 100,000 до 1 милион пъти повече от нашето Слънце! Но според стандартната теория за слънчевата енергия, те н съдържат достатъчно водород за да поддържат атомен синтез по-дълго от приблизително 50,000 до 300,000 години.

4 – ДВОЙНИ ЗВЕЗДИ – Много от звездите в небето са двойни: две звезди обикалящи една около друга. Но много от тези двойни звезди показват млада възраст за вселената, тъй като се състоят от теоретично „млади” и „стари” звезди обикалящи една около друга.

5 – ВОДОРОДЪТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА – Според една от теориите за слънчевата енергия, в блясъка на звездите водородът постоянно бива превръщан в хелий. Но водородът не може да бъде произведен от други елементи. *Фред Хойл, водещ астроном, твърди, че ако вселената беше така стара, както теоретиците на Големия взрив твърдят, в нея трябва да има много малко водород. Досега той трябваше да е бил превърнат в хелий. Но звездните спектри разкриват изобилие от водород в звездите, следователно вселената би трябвало да е млада.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА, че нашата слънчева система е доста млада:

6 – СВИВАНЕ НА СЛЪНЦЕТО – Изследванията показват, че нашето слънце постепенно се свива с постоянен темп от една дъгова секунда на век. При този темп на свиване, преди 50,000 години слънцето би трябвало да е толкова голямо, че океаните да кипят. Но преди далеч по-малко от 50,000 години животът на земята не би трябвало да съществува. Последните изследвания показват, че нито размерите на слънцето, нито разстоянието до него биха могли да бъдат много по-големи или по-малки – за да може да има живот на нашата планета.

„Като анализира данни от Гринуичката обсерватория в периода 1836-1953, Джон Еди [от Центъра на Харвард-Смитсониан за астрофизика и високопланинската обсерватория в Болдър] и Арам Бурназян [математик в S. Ross and Co. В Бостън] намират доказателства, че за това време слънцето се е свивало с около 0.1% на век, което отговаря на свиване около 1.5m на час. Задълбочавайки изследваният в историческите сведения, Еди открива, че наблюденията на слънчеви затъмнения от преди 400 години подкрепят данните за такова свиване.”—*”Sun is Shrinking,” Physics Today, September 1979.

Ако екстраполираме назад в миналото, преди 100,000 години, слънцето би трябвало да е било около два пъти сегашните си размери, което би направило живота на земята невъзможен.

7 – СЛЪНЧЕВИ НЕУТРИНО – През 1968 беше открито, че слънцето не излъчва почти никакви неутрино. Това свидетелство сочи пряко към много младо слънце. Тези неутрино би трябвало да се излъчват от слънцето в много големи количества, но това не става. Този факт, съчетан с откритието, че слънцето се свива по размери, сочи към наскоро създадено слънце.

8 – КОМЕТИТЕ – За кометите обикалящи около слънцето се приема, че са на същата възраст като нашия свят и слънчевата система. Но както *Фред Уипъл признава, астрономите нямат никаква представа откъде или как са се появили кометите. И все пак знаем, че те постоянно се разпадат. Това е защото са съставени от парчета скални отломъци държани заедно от замръзнали газове и вода. Всеки път когато кометата минава покрай слънцето, част от леда се изпарява и част от газовете се изпарява от топлината на слънцето. Допълнителен материал се губи от гравитационни сили, опашката на кометата, отделяне на метеори и центробежни сили. Най-впечатляващата част от кометата е нейната опашка, но тя се състои от материал издухан от главата й от слънчевата енергия. Целият материал в опашката бива изгубен в пространството при движението на кометата.

От времето, когато хората са започнали да наблюдават кометите, множество комети са се разпаднали и изчезнали. Някои от кометите, които редовно са били наблюдавани през деветнадесети век, сега са изчезнали. Други са загинали впечатляващо падайки върху слънцето.

Очевидно всички комети би трябвало да се самоунищожат за време, което е доста кратко. Внимателните изследвания показват, че последствията от този процес на разпадане върху кометите с кратък живот трябва да ги унищожат напълно за по-малко от 10,000 години.

Има многобройни комети обикалящи около нашето слънце, включително много с кратък живот, а не е известен никакъв източник на нови комети.

9 – КОМЕТНА ВОДА – Едва през последните години учените откриха, че кометите са съставени предимно от вода, и че много малки комети постоянно удрят земята. Но всеки удар добавя все повече вода към нашата планета. Научните данни показват, че ако земята беше на милиарди години, океаните биха се препълнили няколко пъти с вода.

10 – СЛЪНЧЕВ ВЯТЪР – С разпространяването на слънчевата радиация от слънцето тя прилага центробежна сила върху много малките частици обикалящи около слънцето. Всички частици по-малки от една стохилядна от сантиметъра би трябвало да са „издухани” много отдавна от нашата слънчева система, ако слънчевата система беше на милиарди години. Но изследванията чрез спътници в космоса показват, че тези малки частици са в изобилие и все още обикалят около слънцето. Следователно нашата слънчева система е доста млада.

11 – СЛЪНЧЕВО ПРИВЛИЧАНЕ – Това е принцип известен като „ефект на Пойнтинг-Робъртсън.” Нашето слънце упражнява слънчево привличане върху малките скали и по-големите частици (микрометеороиди) в нашата слънчева система. Това прави тези частици да се спускат по спирала към слънцето и да бъдат унищожени. Слънцето, действайки като гигантска прахосмукачка, събира около 82,000 тона микрометеороиди всеки ден. Анализиран е действителният процес, чрез който това става. Всяка частица поглъща енергия от слънцето и след това я излъчва във всички посоки. Това прави частицата да забави движението по орбитата си и да започне да пада към слънцето. При сегашния темп слънцето би трябвало да е почистило повечето от частиците за по-малко от 10,000 години, и всички тях за 50,000 години.

Но такива малки скални парчета има в изобилие, и няма известен източник на създаване на такива парчета. Това е защото всяка звездна система би задържала своите микрометеороиди, така че те не могат да избягат към друга система, а гравитацията на всяка планета или спътник не би позволила скалните парчета на повърхността да излетят в космоса.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ДРУГИТЕ ПЛАНЕТИ В НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА, че слънчевата система е доста млада:

12 – СЪСТАВЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ НА САТУРН - *Г. П. Куйпер съобщава през 1967, че трилионите частици в пръстените около планетата Сатурн са съставени предимно от твърд амоняк. Тъй като втвърденият амоняк има много по-високо газово налягане дори от леда, изтъкнати учени признават, че той не може да оцелее дълго време без да се изпари в космоса. Това е сериозен показател за младата възраст на пръстените на Сатурн.

13 – БОМБАРДИРАНЕТО НА ПРЪСТЕНИТЕ НА САТУРН – Метеороидите бомбардиращи пръстените на Сатурн биха ги унищожили за далеч по-малко от 20,000 години.

14 – ОЩЕ ПРОБЛЕМИ С ПРЪСТЕНИТЕ – Експедициите „Воиджър” на НАСА откриват, че Юпитер и Уран също имат пръстени! (В допълнение, едно прелитане през 1989 покрай Нептун показва, че той също има пръстени – четири на брой.) Тези открития само усложняват проблема за еволюционистите, защото това би показало млада възраст и за тези три планети.

15 – СПЪТНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР – Космическата сонда Воиджър І беше изстреляна на 5 септември 1977. Насочена към планетата Юпитер, тя премина най-близо до тази планета на 5 март 1979. бяха направени хиляди снимки и хиляди измервания на Юпитер и на неговите спътници.

Йо е най-вътрешният от четирите първоначални „Галилееви спътници,” и е открито, че има над шестдесет активни вулкана! Тези вулкани изхвърлят стълбове вещество от 100 до 250 километра над повърхността на Йо. Това е удивително.

Нищо на нашата планета не прилича на този постоянен поток от материя изхвърлян от вулканите на Йо със скорост 3,200 километра в час! Обичайният еволюционен модел изобразява всички планети и спътници в разтопено състояние преди 5 милиарда години. През следващите един милиард години те били имали активни вулкани. След това, преди 4 милиарда години, вулканичната дейност престанала поради тяхното охлаждане. Йо е доста малка, но има най-активните вулкани, за които знаем. Очевидно тя е доста млада и нейната вътрешност е нямала време да се охлади.

16 – СПЪТНИЦИТЕ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ – Ако всички четири „Галилееви спътници” на Юпитер са еволюирали, те би трябвало да са по същество еднакви в своите характеристики. Теоретизираните милиони години, през които са съществували, би трябвало да ги направят да имат еднакъв брой вулкани и кратери от сблъсъци, но това не е така. Обратното, само неотдавнашно сътворение може да обясни вулканите на Йо и разнообразието от други повърхностни форми.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ НАШАТА СОБСТВЕНА ЛУНА, че тя е доста млада:

17 – ЛУНЕН ПРАХ – Макар че повечето хора не го знаят, една от причините да се изхарчат толкова много пари за изпращане на ракета до Луната беше да се види колко дебел е слоят прах на нейната повърхност!

Еволюционистите от дълго време твърдят (както твърдим и ние), че Земята и Луната са на приблизително еднаква възраст. Мнозина вярват, че Земята и нейният спътник са на милиарди години. Ако това беше вярно, досега Луната трябва да е натрупала слой от прах дебел 30 до 100 километра!

В своята първа публикувана статия (1958) *Айзък Азимов пише:

„. . . И така, аз си представям картина на първия космически кораб до Луната, избиращ си добро равно място за кацане, спускащ се бавно надолу, и потъващ величествено докато се скрие в праха.”—*Isaac Asimov, Asimov on Science: A Thirty-Year Retrospective (1989), xvi-xvii.

През 50-те *Литълтън, високо уважаван астроном, казва следното:

„Лунната повърхност е изложена на пряка слънчева светлина, и силната ултравиолетова светлина и рентгенови лъчи [от слънцето] могат да унищожават повърхностните слоеве от голи скали и да ги правят на прах с темп няколко десетохилядни от сантиметъра на година. Но за възрастта на Луната дори този миниатюрен темп може да е достатъчен да образува върху нея слой дебел няколко километра.”—*R. A. Lyttleton, цитиран в R. Wysong, Creation-Evolution Controversy, p. 175.

За 5 до 10 милиарда години, 8 до 10 десетохилядни от сантиметъра за година биха образували 30 до 100 километра прах. Предвид това екипите в НАСА са се боели да изпратя хора на Луната. Кацайки там, те биха потънали в праха и биха се задушили! Затова НАСА първо изпрати на Луната сонда без хора, която направи изненадващото откритие, че на Луната почти няма прах! Въпреки това откритие Нийл Армстронг определено се е страхувал относно този проблем с праха с приближаването на неговия полет с Аполо 11 през март 1970. той се е страхувал, че неговата лунна сонда ще потъне дълбоко в праха и той и Едуин Олдрин ще загинат. Но тъй като Луната е млада, те са нямали никакъв проблем. На повърхността на Луната няма повече от 5 до 8 сантиметра прах! Това е количеството, което бихме очаквали, ако Луната беше на възраст 6000-8000 години.

Фактите на *д-р Литълтън бяха правилни; слънчевата радиация наистина превръща лунните скали в прах. Със само няколко сантиметра прах, Луната не може да бъде по-стара от няколко хиляди години.

От значение е, че изследванията на Луната показват, че само 1/60 от няколко сантиметровия прах на Луната произхожда от космоса. Това е подкрепено от още по-скорошни измервания на темпа на натрупване на прах на Луната, които също не подкрепят стара Луна.

18 – ЛУННАТА ПОЧВА – Анализът на лунната почва отхвърля възможността за дълги епохи на съществуване на Луната. Прахът на луната не разкрива степента на смесване на почвата, което би се очаквало, ако Луната беше много стара.

19 – ЛУННИ ИЗОТОПИ – Мнозина се чудят каква стойност има в събирането на лунни скали. Рядко се споменава едно от най-изненадващите открития в лунните скали: В тези камъни са намерени имащите съвсем кратък живот уран-236 и торий-230! Недълготрайните радиоактивни изотопи не живеят много дълго; те бързо се превръщат в своя краен продукт, който е олово. Ако Луната беше на възраст дори 50,000 години, тези недълготрайни радиоизотопи отдавна биха се разпаднали на олово. Но вместо това те са в относително изобилие в лунните скали! Важността на това не трябва да се подценява. Луната не може да бъде на възраст повече от няколко хиляди години.

20 – ЛУННА РАДИОАКТИВНА ТОПЛИНА – Скалите донесени от екипажите на Аполо са били датирани с различни радиометрични методи. От тези тестове са получени различни противоречиви дати. Но факторът на относително висока радиоактивност на тези скали показва млада възраст за Луната.

21 – ЛУННИ ГАЗОВЕ – На повърхността на Луната са открити няколко инертни газове. Учените вярват, че тези газове са дошли от слънцето във формата на „слънчев вятър.” Математическите изчисления разкриват, че при днешната интензивност на слънчевия вятър количеството инертни газове открити на Луната би се натрупало за период от 1,000 до 10,000 години, и не повече. Тези изчисления са основани върху концентрациите на аргон-36 и криптон-84. Дори 20,000 години е твърде дълго време. Следователно Луната не може да е на възраст повече от 6,000-10,000 години.

22 – ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ – Нарастващ сбор от данни относно настояща лунна активност (лунни трусове, потоци от лава, газови емисии и т.н.) разкриват, че Луната не е студено мъртво тяло. Тя все още се настройва на вътрешни напрежения и все още не е в топлинно равновесие. Но ако се вземат предвид всички неща, ако Луната беше много стара, тя не би трябвало да има такава топлинна активност.

23 – РЕЦЕСИЯ НА ЛУНАТА – Учените са открили два интересни факта: (1) Луната е твърде близо до Земята, и (2) тя постепенно се отдалечава от нас. Това се нарича рецесия на Луната. Поради гравитационното триене Луната бавно се отдалечава по спирала от планетата Земя! На основата на темпа на отдалечаване на Луната, Земята и Луната не могат да са много стари. Това е важна точка и не може по никакъв начин да бъде оспорена. Настоящият темп на рецесия ясно показва млада възраст за системата Земя-Луна. Ако Луната беше по-стара – дори 20 до 30,000 години – в началото тя би била толкова близо, че би паднала върху Земята!

„Луната бавно се отдалечава от Земята с около 4 cm на година, и този темп е бил по-висок в миналото. Луната не би могла никога да бъде по-близо от 18,400 km, което е известно като граница на Рош, тъй като гравитационните сили на Земята биха я разрушили.”—Jonathan Sarfati, Creation Ex Nihilo, September 1979.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ АТМОСФЕРАТА, че Земята е доста млада:

24 – АТМОСФЕРЕН ХЕЛИЙ – Радиоактивният разпад на уран или торий произвежда хелий. Според еволюционната теория тези вериги на разпадане са продължавали милиарди години и следователно трябва да са произвели много по-голямо количество хелий отколкото може да се намери в нашия свят. Количеството хелий на нашата планета е твърде малко, ако светът е съществувал дълги епохи.

„Трябва да има около хиляда пъти повече хелий в атмосферата, отколкото има сега.”—*”What Happened to the Earth’s Helium?” New Scientist, 24, December 3, 1964.

За да съответства на еволюционната схема, нашата атмосфера трябва да съдържа много повече хелий от настоящите 1.4 части на милион. Някои еволюционисти предполагат, че хелият се изгубва в космоса, но не са намерени данни за да подкрепят това. Изследванията показват, че макар водородът да може да напусне земята, хелият не е в състояние да достигне „космическа скорост.” За да го направи, температурата на планетата трябва да бъде твърде висока, за да поддържа живота, който според еволюционистите е съществувал тук в продължение на над един милиард години.

Но положението е и по-зле, не само не губим хелий в космоса, но и получаваме допълнителни количества от там! *Кук показва, че хелият изхвърлен от короната на слънцето, вероятно навлиза в нашата атмосфера (Melvin A. Cook, “Where is the Earth’s Radiogenic Helium?” Nature 179, January 26, 1957).

Атмосферният хелий идва от три източника: (1) Радиоактивен разпад на уран и торий. (2) Космически хелий навлизащ в нашата атмосфера от космоса, особено от короната на слънцето. (3) Ядрени реакции в земната обвивка, причинени от бомбардировка от космически лъчи.

Кофал и Сегрейвс заключават, че ако се използват всички три източника на хелий в изчисленията, атмосферната възраст на Земята трябва да бъде сведена до 10,000 години. В допълнение към това, световно катастрофално събитие като Потопа би могло за кратко време да изпусне много по-големи количества хелий в атмосферата. Такова явление би намалило значително общата атмосферна възраст на Земята. Съдържанието на хелий е добро средство за измерване, тъй като няма известен начин, по който той може да напусне атмосферата и да се разсее в космоса.

Вижте също Larry Vardiman, The Age of the Earth’s Atmosphere: A Study of the Helium’s Flux through the Atmosphere (1990), където Вардиман твърди, че на основата на съдържанието на атмосферен хелий, Земята не може да бъде на повече от 10,000 години.

25 – РАЗПАДАНЕ НА ВЪГЛЕРОД-14 – Сегашният темп на натрупване на радиовъглерод в атмосферата би произвело целия съществуващ радиовъглерод за няколко хиляди години. Но като ирония, еволюционните учени използват именно въглерод-14 в опитите си да докажат, че животът е съществувал на нашата планета в продължение на милиони години!

Робърт Уайтло, ядрен и инженерен експерт във Вирджинския политехнически институт, открива, че темпът на производство на въглерод-14 не е равен на темпа на разпадане. Всъщност неговите изчисления разкриват съвсем скорошно начало за радиовъглеродния „часовник” – иначе двата фактора биха били уравновесени. Изследванията на Уайтло показват, че „часовникът” е започнал да работи преди приблизително 8,000 години. (Виж глава 6, Неточни методи за датиране, за още сведения за радиовъглеродното датиране.)

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ МЕТЕОРИТИТЕ, че Земята е доста млада:

26 – МЕТЕОРЕН ПРАХ – В атмосферата непрекъснато се врязват метеори и падат на нашата планета. Когато паднат, те се наричат метеорити. Но малки количества от метеорен прах (наречен микрометеори, твърде малки за да бъдат видени) също навлиза в атмосферата и постепенно се отлага на земната повърхност. Състава на тези материали е железни, никелови и силициеви съединения.

На всеки 24 часа в земната атмосфера навлизат средно 20 милиона метеори. Сега е известно, че поради метеорите и метеорния прах Земята увеличава теглото си с около 23 тона на ден.

Това е още едно доказателство за млада Земя; защото количеството метеорити и метеорен прах натрупан преди в скалните слоеве, в сравнение с количествата навлизащи в атмосферата днес, показва възраст от хиляди, а не милиони години.

27 – МЕТЕОРНИ КРАТЕРИ – Метеорните кратери са лесни за откриване, особено след като имаме такива превъзходни системи за картографиране от въздуха и от спътници. Например метеорният кратер близо до Уинслоу, Аризона е 1.2km в диаметър и дълбок 183m. Правени са опити да бъдат открити метеорни кратери в скални слоеве, но без успех. Те винаги лежат близо до повърхността. Това и данните от ерозиите показват, че всички метеори, които са ударили земята, са само на няколко хиляди години. Преди това Земята не е била удряна от никакви големи метеори, тъй като в по-долните слоеве не са открити никакви метеорни кратери.

28 – МЕТЕОРНИ СКАЛИ – В земната атмосфера постоянно се врязват всякакви метеори, и някои достигат повърхността и тогава са наричани метеорити. Предполага се, че това е ставало в продължение на милиони години – но всички открити метеорити са винаги близо до земната повърхност! Няма изключения! В по-дълбоките („по-стари”) утаечни слоеве не са открити никакви метеорити. Ако Земята беше много стара, би трябвало да бъдат открити много метеорити на по-голяма дълбочина. Това е доказателство за млада Земя. То също е показател, че утаечните слоеве са били отложени доста бързо преди не много време в миналото.

„В геологичната колона не са намерени никакви метеорити.”—*Fred Whipple, “Comets,” in The New Astronomy, p. 207.

Теорията на *Азимов е, че всички следи от метеоритите са заличени от „смесване в кората.” Но никелът от тези метеорити би трябвало все още да е там по земната повърхност и да се намира дълбоко под нея. Но не е така.

„В продължение на много години съм търсел метеорити или метеорна материя в утаечните скали [геологичните слоеве]. . . . Говорил съм в д-р Мерил от Националния музей на САЩ и д-р Прайър от Британския музей за естествена история, и двамата добре известни изследователи на метеорити, и нито един от двамата не знаеше дори за един единствен случай на метеорит в утаечни скали.”—*W. A. Tarr, “Meteorites in Sedimentary Rocks?” Science 75, January 1932.

29 – ТЕКТИТИ – Тектитите са специален вид метеорити от стъклен материал. Големи области, в които те се намират, се наричат „осеяни полета.” Макар някои учени да твърдят, че тектитите са от земен произход, има конкретни доказателства, че всъщност са метеорити.

От време на време на Земята пада дъжд от тектити. Първите са открити през 1787 в онова, което днес е западна Чехия. През 1864 са открити и в Австралия. Дадено им е названието тектити, от гръцката дума за „разтопен,” защото очевидно са се разтопили при преминаването си през атмосферата. Тектити са открити също в Тексас и на няколко други места. Всички тектити лежат на повърхността в най-горния почвен слой; те никога не са откривани в утаечните слоеве съдържащи вкаменелости. Ако Земята беше на 5 милиарда години, както твърдят еволюционистите, трябва да очакваме да намерим тектитни находища във всички слоеве. Ако Земята е само на няколко хиляди години, и ако Потопът е произвел всички земни слоеве, трябва да очакваме да намерим тектити само в най-горните земни слоеве, но не и в по-дълбоките. И те са именно там.

Тектитите се намират винаги върху това, което еволюционната теория нарича „млада” почва, и малко под нея. Данните са очевидни, че тектитите не са се издигнали нагоре изпод старите наноси на по-високо.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ЗЕМНОТО КЪЛБО, че Земята е доста млада:

30 – ВЪРТЕНЕ НА ЗЕМЯТА – Въртенето на Земята – което сега е около 1,600 километра в час – постепенно се забавя. Причината за това са гравитационните въздействия на слънцето, Луната и други фактори. Ако Земята наистина беше на милиарди години, както се твърди, тя отдавна да е спряла да се върти около оста си! Това е още едно доказателство, че нашият свят не е много стар.

Лорд Келвин (физикът от 19 век, който въвежда температурната скала на Келвин) използва този аргумент за забавящото се въртене за да докаже, че Земята не може да е много стара. Днес е известно, че забавянето на въртенето е дори по-голямо отколкото се смяташе преди (Thomas G. Barnes, “Physics: A Challenge to ‘Geologic Times,’” Impact 16, July 1974).

Като изчислим по обратния начин, можем да екстраполираме назад от сегашната скорост на въртене: преди 5 милиарда години нашата планета би се въртяла толкова бързо, че трябва да е била във формата на плоска палачинка. Днес все още бихме виждали последствията от това: екваторът би бил изпъкнал на 64 километра в небето, а тропическите области – и всички океани – биха били съсредоточени около полюсите. Както и да го изчисляваме, нашият свят не може да е на повече от няколко хиляди години.

31 – ОТСЛАБВАНЕ НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ – Както вероятно знаете, Земята има магнитно поле. Без него не бихме могли да използваме компаси за да определяме посоката на магнитния полюс (който е близо до Северния полюс). Д-р Томас Барнс, преподавател по физика в Тексаския университет, е автор на широко използван учебник по електричество и магнетизъм. Работейки с данни събрани от последните 135 години, той посочва, че земното магнитно поле постепенно отслабва. Всъщност той показва, че това магнитно поле отслабва експоненциално, по закон за отслабването подобен на разпадането на радиоактивните вещества.

ОТСЛАБВАНЕ НА ЗЕМНОТО МАГНИТНО ПОЛЕ – Вляво: Земята е гигантски магнит.
Вдясно: Според научните измервания не може да са минали повече от няколко хиляди години от появата на Земята. Отвъд точката, където кривата става вертикална, нашата планета трябва да е имала магнитосфера с интензитета на магнитна звезда!

През 1835 немският физик Гаус прави първото измерване на магнитния диполен момент на Земята, тоест силата на вътрешния магнит на Земята. От тогава досега са извършвани редовни измервания на всеки десет години. От 1835 досега силата на магнитното поле на Земята е намаляла с 14 процента!

На основата на факти наблюдавани от 1835 до 1965, това магнитно поле изглежда да има период на полуразпад от 1,400 години. На тази основа дори преди 7,000 години Земята би имала 32 пъти по-силно магнитно поле от сегашното. Само преди 20,000 години би се произвеждало такова количество топлина от магнитна енергия, че би втечнила Земята. Преди около един милион години Земята би имала по-силно магнитно поле от всички обекти във вселената взети заедно, и би се изпарила от енергията му! Изглежда Земята не може да бъде на повече от 6000 до 7000 години. (На графиката, отвъд точката, където кривата става вертикална, нашата планета би имала магнитното поле на магнитна звезда!)

„Цялостният интензитет на полето намалява с около 26 нанотесли на година. . . . Ако този темп на намаляване продължи, силата на полето ще достигне нула след 1,200 години.”—*”Magnetic Field Declining,” Science News, June 28, 1980.

„Ако настоящият темп на намаляване се запази, през следващите две хилядолетия диполната съставна на [земното магнитно] поле ще достигне нула.”—*Scientific American, December 1989.

Този процес на отслабване на магнитното поле не е местен процес, както процесите, които виждаме при разпадането на урана, а глобален; той засяга цялата Земя. Той е бил точно измерван в продължение на 150 години, и не е засегнат от промените в околната среда, тъй като се генерира дълбоко във вътрешността на Земята.

Ако има някой основен планетарен процес, който е надежден показател за възрастта на Земята, той трябва да е магнитното поле на Земята – и той показва горна граница от доста под 10,000 години за възрастта на Земята.

Много от факторите описани по-горе важат за възрастта на Земята, която определено изглежда да е по-малка от 10,000 години.

Повечето от следващите доказателства важат за времето след Потопа, който според данните трябва да се е случил преди около 4350 години.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ИЗПОД ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА, че Земята е доста млада:

32 – ИЗПУСКАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ – Нефтът и природният газ обикновено се намират в шупливи и пропускливи скали като шисти. Течностите и газът могат лесно да преминават през скалите, но не толкова лесно преминават през непропускливите горни слоеве. Еволюционната теория казва, че нефтът и газът са били затворени там преди десетки или стотици милиони години.

Но природният газ все пак може да преминава през шистите. Едно изследване наскоро анализира скоростта на преминаване на газа през шисти. Беше открито, че тя е твърде висока, за да бъде приета от еволюционната теория. Ако светът беше на милиарди години, целият природен газ отдавна щеше да се е разсеял.

33 – НАЛЯГАНЕТО НА НЕФТА – Много често когато сондите се натъкнат на нефт, от тях изригва нефтен гейзер. Изследванията на пропускливостта на околните скали показват, че всякакво налягане в нефтените находища би трябвало да се е разсеяло за няколко хиляди години, но това очевидно не е станало все още. Прекомерното налягане в тези нефтени находища опровергава теорията за „стара земя” и дава силно доказателство, че тези дълбочинни образувания и затвореният в тях нефт са на по-малко от 7000-10,000 години. Сега съществуващите големи налягания в нефтените находища могат да бъдат поддържани само в продължение на няколко хиляди години.

„Защо виждаме експлозивен гейзер когато сондата достигне нефт? Защото нефтът, както природният газ, се намира в земята под изключително огромно налягане – около 340 атмосфери на дълбочина 3,000 метра. Предполага се, че нефтът и газът са били там в продължение на милиони години. Но как са могли да траят толкова дълго без да се процеждат навън или да се разсеят по някакъв начин при тези огромни налягания?”—James Perloff, Tornado in a Junkyard (1999), p. 136.

34 – ПРОСМУКВАНЕ НА НЕФТ – Една статия през 1972 от *Макс Блумър (*Max Blumer, “Submarine Seeps: Are They a Major Source of Open Ocean Oil Pollution?” in Science, Vol. 176, p. 1257) дава категорични данни, че земната кора не е толкова стара, колкото я смятат еволюционните геолози. *Блумър казва, че просмукването на нефт не може да е източник на замърсяване с нефт в океаните. Той обяснява, че ако толкова много се е просмуквало редовно през океанското дъно, всичкият нефт в офшорните находища отдавна да се е просмукал, ако Земята беше на повече от 20,000 години.

Точно обратното, геолозите вече са открили над 630 милиарда барела нефт, които могат да се извлекат от офшорни находища. Но ако нашата планета беше на повече от 20,000 години, не би имало никакъв нефт, който да се извлече чрез офшорни нефтени платформи.

35 – ЛИПСА НА СТАРИ НАХОДИЩА – Целият нефт в света трябва да се е появил в съвсем близкото минало. Можем да знаем това, защото ако са изминали дълги периоди от време в земната история, тогава трябва да намираме данни за стари разрушени нефтени находища. Би имало места, където целият нефт се е просмукал и е оставил само остатъци, което ще се вижда при проучванията със сонди! Но такива места никога не са намирани. Въглищата са откривани в различни етапи на разлагане, но никога не са откривани нефтени находища, които да са се просмукали.

36 – РАЗТОПЕНА ЗЕМЯ – Дълбоко вътре в Земята скалите са разтопени; но ако Земята беше на милиарди години, преди много време нашата планета би се охладила много повече, отколкото е сега.

37 – ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ – Днес има само няколко активни вулкана, но преди известно време е имало хиляди. В глава 14, Последствията от Потопа, ще научим, че много от тях са били активни по времето, когато океаните са се пълнели с вода.

Повечето от вулканичната дейност в миналото очевидно е станала в кратък период от време точно след Потопа. Ако е продължила по-дълго, повърхността на нашия свят днес би била покрита с далеч по-голямо количество вулканичен материал. Вместо това откриваме, че Потопът е създал предимно утаечни слоеве.

Но дори днешните вулкани са показател за ранна възраст на Земята. Ако дори днешният бавен темп на вулканична дейност е продължавал през дългите епохи на земната история, за които говорят еволюционистите, би имало далеч повече лава. Само млада възраст на света може да обясни условията, които виждаме днес върху земната повърхност.

38 – СЪОТНОШЕНИЕ ЦИРКОНИЙ/ОЛОВО – Това и следващото откритие са направени от Р. Джентри, и двете са обсъдени в подробности в глава 3, Произход на Земята, и в неговата книга, Nature’s Tiny Mystery.

От много гореща дупка от сонда в Ню Мексико, дълбока 4,600 метра, с температури над 313°С, са взети циркониеви кристали от скални образци от пет нива. Температурата е с повече от 200°С по-висока от температурата на кипене на водата на морското ниво.

Циркониевите кристали постепенно изпускат радиогенно олово, и темпът на изпускане е по-висок с нарастване на температурата. Но внимателните проячвания показват, че от този свръхнагрят цирконий не е излязло почти никакво радиогенно олово. Тези данни сочат категорично към млада възраст на Земята.

39 – СЪОТНОШЕНИЕ ЦИРКОНИЙ/ХЕЛИЙ – Когато се разпадат уран и торий, те излъчват алфа-частици – които са всъщност хелиеви атоми без електрони. Анализът на съдържанието на хелий в същите циркониеви кристали от същата дълбока дупка в Ню Мексико разкрива удивително високо ниво на съдържание на хелий в тези кристали. Но хелият е газ и може да изтича от кристали далеч по-бързо от много други елементи, включително оловото. Тъй като горещината увеличава химическата активност, целият този хелий трябва да е изчезнал, ако Земята беше на повече от няколко хиляди години.

40 – СЪОТНОШЕНИЕ ПОЧВА-ВОДА – Има ясни доказателства в почвата под краката ни, че земята е доста млада, защото тя все още е частично в напоеното състояние, в което е била по време на Потопа. Това доказателство показва, че е имало Потоп, и той е станал преди не повече от няколко хиляди години. Това се вижда и от нивата на подпочвените води (които, както знаете, днес бързо намаляват).

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ, че Земята е доста млада:

41 – ПОЧВИ – Средната дебелина на почвения слой по целия свят е около 20 сантиметра. Като отчитаме загубите от ерозия, изчислено е, че са необходими 300 до 1000 години за да се натрупат 2.5 сантиметра почвен слой. На тази основа Земята не може да бъде на повече от няколко хиляди години.

42 – НИАГАРСКИЯТ ВОДОПАД – Ниагарският водопад е картографиран за първи път през 1678 от френския изследовател Анпен. От тогава до 1842 водопадът разрушава скалата под себе си със скорост от около 210 cm на година. По-късните изчисления показват скорост на ерозия 107 cm на година. Тъй като дължината на каньона на Ниагарския водопад е около 11 km, възрастта на водопада би била около 5000 до 10,000 години.

Но разбира се, световният Потоп, съществуването на който е ясно доказано от скалните слоеве и други геологични данни, би причинил масивна първоначална ерозия още на водопада.

Има много големи водопади в света, които се спускат в каньони; тези каньони са били издълбани през миналите векове, като водопадът постепенно е ерозирал скалата под себе си. Във всеки от случаите дължината на каньона по отношение на ерозията от водопада, която се наблюдава всяка година, показва едва няколко хиляди години от началото на водопада.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ОКЕАНИТЕ, че Земята е доста млада:

43 – РЕЧНИ ДЕЛТИ – Някога виждали ли сте снимка от въздуха на делтата на река Мисисипи? Можете да намерите очертанията й на всяка голяма карта на Съединените Щати. Тази река изхвърля всяка година 229 милиона кубични метра наноси в Мексиканския залив, на мястото, където реката се влива в залива. По тази причина щатът Луизиана става все по-голям. Но като се има предвид количеството на отлагане на наноси, делтата на Мисисипи не е много голяма. Всъщност изчисленията разкриват, че тя се е формирала за последните 4000 години.

Речната система Мисисипи-Мисури е най-дългата в света и е дълга около 6,792 km. Тъй като под Кейп Жирардо наводненията винаги са били проблем, преди повече от сто години Конгресът възлага на *генерал Андрю Хъмфрис да изследва целия район. Изследването бива завършено през 1861. Преди това английският еволюционист *Чарлс Лауъл прави повърхностни проучвания на реката и нейната делта и заявява, че речната система е на 60,000 години, защото, казва той, делтата е дълбока 161 метра.

Но Хъмфрис показва, че действителната дълбочина на делтата е само 13 метра. Под тази дълбочина се намира бялата глина на Мексиканския залив, и под нея морски вкаменелости. Неговото откритие разкрива, че долното течение на Мисисипи е било морско дъно. Като използва формулата на Лайъл за изчисляване на възрастта, Хъмфрис достига до възраст около 4620 години, което би било приблизително времето на Потопа в Битие.

За другите речни системи по света има по-малко данни, но онова, което се знае, се съгласява с откритията относно възрастта на делтата на Мисисипи.

Преди няколко хиляди години Ур Халдейски е бил морско пристанище. Днес той се намира на около 320 километра от Персийския залив. Това разстояние е запълнено като речна делта от реките Тигър и Ефрат. Археолозите определят времето на морското пристанище на Ур около 3500 пр. Хр. Ако приемем тази дата, делтата се е образувала със скорост 56 километра на всеки 1000 години.

Според еволюционната теория всичко протича с еднакъв темп и Земята е на милиарди години. Но тогава преди 80,000 години Персийският залив трябва да е стигал до Париж! При същия темп на образуване на делтата, преди 120,000 години Мексиканският залив трябва да се е простирал нагоре по река Мисисипи . . . чак до Северния полюс!

44 – МОРСКА ТИНЯ – Когато рибата и растенията в океана умират, те падат на дъното и постепенно образуват тиня, която се натрупва на океанското дъно. Това става със скорост около 2.5 сантиметра на всеки 1,500 години. От измерванията на дебелината на тази тиня е ясно, че Земята е доста млада.

45 – ЕРОЗИЯ В ОКЕАНА – Ако ерозията е протичала милиони години, защо в под водата в океаните все още откриваме остри скали, неизравнени планини, океани, които не са изпълнени с наноси, а над морското ниво все още имаме континенти?

Превъзходен пример за това е топологията на Монтерейския залив в Калифорния. Той е изпълнен със стръмни подводни каньони – толкова стръмни, че по тях често стават лавини. (Виж *”Between Monterey Tides,” National Geographic, February 1990, pp. 2-43; особено картата на стр. 10-11.) Ако Земята беше толкова стара, както твърдят еволюционистите, всичко това отдавна да е било изравнено.

46 – ДЕБЕЛИНАТА НА ОКЕАНСКИТЕ НАНОСИ – Всяка година в океана се отлагат около 26 милиона тона наноси. Ако Земята беше на милиарди години, океанското дъно би било покрито с наноси от сушата с дебелина 100 до 160 километра, и всички континенти отдавна да са ерозирани напълно. Но вместо това в океаните намираме само хиляда метра дебелина на наносите и никакви сведения, че някога континентите са били ерозирани. Изчисленията за дебелината на океанските наноси показват само няколко хиляди години възраст на нашата планета.

Средната дебелина на утаечните слоеве на океанското дъно е малко над 800 метра. Но ако океаните бяха на милиарди години, темпът на отлагане на наноси от континентите би довел до минимум 100 километра дебели на наносите на океанското дъно, като средната дебелина би била 160 километра.

Теорията за тектоничните плочи заявява, че постоянно подпъхващите се една под друга плочи потъват дълбоко в земята, отнасяйки със себе си наносите, които са върху тях. Но според тази теория, това ще премахва само около 2.49 × 10¹⁰ тона на година, или само 1/10 от новите отлагания добавяни от континентите!

Стоте километра океански наноси, които са нужни на еволюционистите за тяхната теория, безнадеждно липсват.

47 – КОНЦЕНТРАЦИИ НА ВЕЩЕСТВА В ОКЕАНА – Имаме доста добра представа са количеството от различни елементи и соли, които са в океаните, и също колко се добавя всяка година от реки, подземни извори, дъждовна вода и други източници. Сравнението между двата фактора показва млада възраст на океана и следователно на Земята.

От 51 основни химически елемента съдържащи се в морската вода, двадесет биха се натрупали до сегашните си концентрации за по-малко от 1000 години, 9 елемента за не повече от 10,000 години, и 8 други за не повече от 100,000 години. Например, нитратите в океаните биха се натрупали за 13,000 години.

48 – РАСТЕЖ НА КОРАЛИТЕ – Коралите в океаните нарастват с определен темп. Анализът на растежа на коралите в океаните разкрива, че нашият свят е доста млад.

„Изчисляваната стара възраст на Земята често е основана върху ‘часовници,’ които днес работят много бавно. Например, в продължение на много години се е смятало, че темповете на растеж на коралите са много ниски, което предполага, че някои коралови рифове трябва да са на възраст стотици хиляди години. По-прецизни измервания на тези темпове при благоприятни условия за растеж сега ни показват, че никое познато коралово образувание не е на повече от 3,500 години (A. A. Roth, ‘Coral Reef Growth,’ Origins, Vol. 6, No. 2, 1979, pp. 88-95).”—W. T. Brown, In the Beginning (1989), p. 14.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ, че Земята е доста млада:

49 – ДЪРВЕСНИ КРЪГОВЕ – Гигантските секвои в Калифорния нямат никакви естествени врагове освен човека. И едва наскоро човекът (с неговите триони) придоби способност да ги унищожава лесно. Насекомите не ги притесняват, нито дори горските пожари. Те продължават да живеят, столетие след столетие. Но няма секвои на възраст повече от 4000 години. Тези гигантски дървета изглежда са първоначалните дървета в своите ареали. Всред Sequoia gigantea в техните гори в планините Сиера Невада няма нито едно мъртво дърво („труп”) ако човек не ги отсече, няма никакви свидетелства, че те някога умират!

Аризонският университет има отдел, който се занимава с датиране на дървета. *Едмънд Шулман от дендрохронологическата лаборатория на университета е открил гора с дори още по-стари дървета в Белите планини в Калифорния. Това са осилестите борове (Pinus longalva).

Започвайки през 1978, ботаникът Уолтър Ламъртс прекарва няколко години работейки с фиданки на осилести борове в техния естествен хабитат в Аризона. Той открива, че районът на планината Сан Франциско, в който те растат, има два дъждовни сезона през пролетта и през есента, с много сухо лято между тях. Като работи много внимателно с фиданките и като им дава точно същия вид напояване и други климатични условия, които те нормално получават, той открива, че през повечето време осилестите борове образуват два кръга на година. Това е важно откритие, защото то показва, че секвоите – а не осилестите борове – са вероятно най-старите живи същества на Земята.

Помислете върху това! Днес имаме само ЕДНО поколение на Sequoia gigantea! И дърветата родители, и техните деца са все още живи. Няма данни за каквото и да е дърво или друго живо същество по-старо от коя да е разумна дата давана за Потопа в Битие. В случая с гигантските секвои, няма причина те да не са живели много хиляди години повече от това, което наблюдаваме сега.

За още информация относно датирането по годишните кръгове, вижте глава 6, Неточни методи за датиране.

50 – НАТРУПВАНЕ НА МУТАЦИИ – Преди да завършим този раздел за доказателствата от живите същества, интересно е да споменем, че в началото на 60-те един изследовател, *Х. Т. Банд, открива, че естественият отбор не премахва „генетичния товар” (постепенно нарастващия отрицателен ефект от мутациите на живите организми). Тези мутационни дефекти се натрупват, макар и някои да са само върху рецесивни гени. Изчисленията на основа на генетичния товар показват, че живите организми не могат да продължат да живеят повече от няколко хиляди години – и все пак да бъдат свободни от мутационни дефекти, както са сега.

Ще дадем много повече информация върху мутациите, включително по-обширно разглеждане на генетичния товар, в глава 10, Мутациите.

Сега ще разгледаме ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, че Земята е доста млада:

(Информацията дадена в този раздел е до известна степен повторена в материала намиращ се в разделите Древни култури и Колко назад в историята можем да стигнем към края на глава 13, Древният човек. Там ще намерите и допълнителни материали.)

51 – ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ – Ако човечеството е живяло и работело на планетата Земя в продължение на милиони години, защо намираме сведения за човека датиращи назад само до около 3500 пр. Хр.? И тези сведения показват съществуването на високоразвити цивилизации.

Както ще покажем по-цялостно в глава 13, Древният човек, писмеността, езиците и обществата на древното човечество са започнали напълно развити – но не са открити сведения да са започнали преди 3000-2000 пр. Хр.

(1) Ранни египетски сведения. Най-ранните исторически книги са книгите на египтяните и евреите. Историческите дати дадени за началото на египетската и шумерската история са основани предимно върху списъци на царете. Най-ранните сведения са египетски списъци на царете, датиращи от времето на Първата династия в Египет, между 3600 и 3200 пр. Хр. Но вътрешни и външни данни показват, че тези дати трябва да се коригират надолу. Един египтолог пише:

„Ние смятаме, че Първата династия [в Египет] е започнала не преди 3400 и не много по-късно от 3200 пр. Хр. . . . Шарф, обаче, премества датата до около 3000 пр. Хр.; и трябва да се признае, че неговите аргументи са добри, и във всеки случай е по-вероятно датата на Първата династия да е след 3400 пр. Хр., отколкото преди това.”—*H. R. Hall, “Egypt: Archaeology,” in Encyclopedia Britannica, 1956 edition, Vol. 8, p. 37.

Проблемът с датите на Първата династия е, че те са основани върху списъците на царете на Мането, египетски жрец живял много векове по-късно, през 250 пр. Хр. Писанията на Мането са запазени само в няколко неточни цитата в други древни документи. Бартън от Пенсилванския университет посочва проблема в това:

„Броят на годините дадени на всеки [египетски] цар, и следователно времето обхванато от династиите, се различават в тези две копия, така че макар трудът на Мането да формира гръбнака на нашата хронология, той не ни дава никаква надеждна хронология.”—George A. Barton, Archaeology and the Bible, p. 11.

Объркването относно датирането на египетската история продължава и до наши дни.

„В течение на един век изследвания, най-ранната дата в египетската история – обединяването на Египет под фараон Менес [първият фараон от Първата египетска династия] – пада от 5876 до 2900 пр. Хр., и дори последната година не е установена без никакво съмнение. Ние всъщност имаме ли въобще някакви установени дати?”—Johannes Lehmann, The Hittites (1977), p. 204.

Трудно е да се добие някаква яснота когато се изследват древните египетски текстове. Много египтолози смятат, че списъците на Мането разглеждат не една единствена династия, а две различни, които царуват едновременно в Горен и Долен Египет. Това доста би снижило датите на Мането.

Списъкът на царете на Мането ни дава дати, които са много по-стари от които да е други исторически записи където и да е в света. Но има множество учени, които вярват, че (1) списъкът изброява две едновременно царували династии; (2) че числата в списъка не са точни; и (3) Мането си е измислял имена, събития, числа и история, както са правели много древни египетски фараони и историци, за да преувеличи величието на Египет или на определени владетели. Например, добре известно е сред археолозите и египтолозите, че древните египетски записи преувеличават победите, но никога не споменават пораженията. Египтяните са гледали на себе си като център на вселената, и многократно са украсявали или подправяли историческите сведения, за да направят себе си да изглеждат по-добри от народите около тях.

Обратно на това, от голямо значение е, че потвърдените египетски дати могат да се проследят назад само до 1600 пр. Хр.! До това заключение са стигнали експерти, които се опитват да решат проблемите с датирането на Египет.

„Фредерик Джонсън, сътрудник на д-р Либи [при развиването и проучването на радиовъглеродното датиране], цитира общото съответствие на радиовъглеродните дати с известната възраст на различни образци взети от гробове, храмове или дворци от историческото минало. В египетската история имаме потвърдени дати само до 1600 пр. Хр., според Джон Рийд (J. G. Read, Journal of Near Eastern Studies, 29, No. 1, 1970). Следователно точността на датирането с С-14 преди 1600 пр. Хр е все още под въпрос.”—H. M. Morris, W. W. Boardman, and R. F. Koontz, Science and Creation, (1971), p. 85.

Тъй като космолози, хронолози, историци и археолози разчитат до голяма степен на египетските дати за своите теории, египетското датиране е станало много важно в датирането на древния свят, и следователно много влиятелно. Това е защото то претендира, че ни дава най-ранните исторически дати. Но има налични данни, които определено биха снижили археологичните дати и биха ги довели да се съобразяват с библейската хронология.

Възнамерявахме да включим по-подробно изследване по този въпрос в глава 21, Археологично датиране, но трябваше да го пропуснем поради липса на място. Но вие можете да го намерите в глава 35 на нашия уеб-сайт, evolution-facts.org.

(2) Шумерите. Шумерите са били първите хора с писмени паметници в района на Вавилон. Техните най-ранни дати ни представят същите проблеми, които намираме при египетските дати. *Крамер, експерт по древни близкоизточни цивилизации, коментира:

„Датите от ранната история на Шумер винаги са били заобиколени от несигурност.”—*S. N. Kramer, “The Sumerians,” in Scientific American, October 1957, p. 72.

(Тук можем да споменем, че датата от въглерод-14 за тези най-ранни близкоизточни цивилизации не е 3000, а 8000 пр. Хр. В глава 6, Неточни методи за датиране, ще открием, че надеждността на радиовъглеродното датиране намалява значително, когато става въпрос за дати преди повече от 1500 години в миналото.)

52 – НАЙ-РАННИ БИБЛЕЙСКИ СВЕДЕНИЯ – (*#1/10 Ancient Historical Records*) Библията е валидна история и не трябва да бъде пренебрегвана в никой научен опит да се определят датите на ранни събития. Библията многократно е била потвърждавана от автентични исторически и археологически проучвания. (За задълбочен анализ на първостепенната причина за привидното несъответствие между археологическите и библейските дати, виж глава 35, Археологическо датиране, на нашия уеб-сайт.)

Смята се, че първите книги на Библията са били писани от Мойсей около 1510-1450 пр. Хр. (Датата на Изхода би била около 1492 пр. Хр.) Хронологичните данни в книгата Битие показват, че седмицата на Сътворението е била около 4000 пр. Хр., и че датата на Потопа е била около 2348 пр. Хр.

Някои може и да виждат проблем в такава дата за Потопа в Битие. Но ние работим с дати, които са доста древни. Потопът може и да е станал много по-рано, но също е възможно най-ранните известни светски дати да трябва да се снижат доста, което вероятно е случаят тук. Добре е да помним, че като се стремим да съпоставяме древните дати, не можем никога да имаме пълна сигурност относно миналото от светските паметници, каквито намираме в Египет или Шумер.

53 – АСТРОНОМИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ – В древните исторически паметници от време на време учените се натъкват на споменавания на астрономически събития, особено пълни или частични слънчеви затъмнения. Това са далеч по-точни фактори за датиране! Тъй като няма редовна закономерност в слънчевите затъмнения за кое да е място по Земята, и тъй като астрономите могат да датират точно всяко затъмнение хиляди години назад, споменаването на слънчево затъмнение в древна плочка или ръкопис е изключително важна находка!

Слънчевото затъмнение е значително сведение за датирането на някое събитие, когато древните записи ни дават съответствието между тях.

Можем да разберем защо древните биха споменавали слънчевите затъмнения, тъй като такива редки събития са означавали скриване на слънцето за кратко време в областта на напълно тъмната вътрешна част сянката хвърляна върху Земята, когато Луната минава между Земята и слънцето. Но ние нямаме НИТО ЕДИН запис на слънчево затъмнение видяно от хората преди 2250 пр. Хр.! Това е много важно доказателство в установяването на млада възраст на Земята.

„Най-ранната китайска дата, която може да бъде установена с някаква вероятност, е 2250 пр. Хр., на основата на астрономическо сведение в Книга за историята.”—*Ralph Linton, The Tree of Culture (1955), p. 520.

54 – ПИСМЕНОСТ – Най старата писменост е пиктографично шумерско писмо на плочки в Близкия Изток. Най-старите от тези плочки са датирани около 3500 пр. Хр. и са намерени в шумерския храм на манната.

Най-ранното писмо от западен тип е прото-синайското, което се появява на Синайския полуостров около 1550 пр. Хр. То е предвестник на нашето индоарийско писмо, от което произлиза латинската азбука.

55 – ЦИВИЛИЗАЦИИ – От голямо значение е, че няма никакви наистина потвърдени археологически дати преди периода около 3000 пр. Хр. Когато се цитират по-ранни дати, те идват от радиовъглеродно датиране, от методи различни от човешки писмени паметници или от съмнителния списък на Мането на египетските царе.

56 – ЕЗИЦИ – Човечеството е толкова интелигентно, че езиците веднага са били вложени в писмени паметници, които могат да се намерят оставени по цялата земя. Знаем, че веднага след Потопа внезапно се появяват разлики в диалектите и езиците, след което хората са се разделили и са тръгнали да скитат на групи, чиито членове са можели да се разбират един друг (Битие 11:1-9).

Сведенията за древните езици никога не отиват по-назад от около 3000 пр. Хр. Филологичните и лингвистичните изследвания разкриват, че мнозинството от тях са част от големи „езикови семейства,” и повечето от тях изглежда са се разпространили от областта около Вавилон.

Например яфетовите народи, изброени в Битие 10, са се разпръснали в Европа и Индия, където са станали така наречените арийски народи. Те всички използват онова, което днес наричаме индоевропейско езиково семейство. Наскорошни лингвистични изследвания разкриват, че тези езици произхождат от общ център в югоизточна Европа около Черно море. Това е близо до планината Арарат. *Тиме, експерт по санскрит и сравнителна филология в Йейлския университет, дава следната оценка:

„По мое мнение индоевропейският език се е говорел на балтийския бряг на Германия в края на четвъртото хилядолетие пр. Хр. [около 3000 пр. Хр.].”—*Paul Thieme, “The Indo-European Language,” in Scientific American, October 1958, p. 74.

За още информация относно езиците, виж глава 13, Древният човек.

57 – ДЕМОГРАФСКИ СТАТИСТИКИ – Съвременният демографски взрив е следствие най-вече от подобрените санитарни условия при раждането и след това. В по-ранните векове много повече деца са умирали преди да навършат три години.

Смята се, че периодът между 1650 и 1850 би бил типичен период, по който да преценим демографския растеж преди съвременната епоха с нейните технологични предимства. Една преценка основана върху демографските промени от 1650 до 1850 ни дава факта, че около 3300 пр. Хр. трябва да е имало само едно семейство!

„Населението нараства толкова бързо, че неговите днешни размери могат да бъдат достигнати за по-малко от 1% (3200 години) от минималното време прието за човека на основата на радиометрично датиране (половин милион години).”—Ariel A. Roth, обобщение от “Some Questions about Geochronology,” in Origins, Vol. 13, No. 2, 1886, pp. 59-60.

Темпът на световен демографски растеж се е променял много в историята като следствие на такива неща като епидемии, глад, войни и катастрофи (наводнения, вулкани, земетресения и пожари). Но като вземем предвид всичко това, изчисленията като цяло приемат 300 милиона население на цялата земя по времето на Христос. На основата на малки на брой семейства, от времето на Потопа (ок. 2300 пр. Хр.) до времето на Христос, населението по онова време наистина трябва да е достигнало около 300 милиона души.

Ако е обратното, ако човешкият род е бил на земята в продължение на един милион години, както заявяват еволюционистите, дори при много нисък темп на растеж от 0.01% на година, населението по времето на Христос трябва да е 2 × 10⁴³ души (цифрата 2 следвана от 43 нули!). Хиляда слънчеви системи с по девет планети като нашата не могат да поберат толкова много хора, дори да са наблъскани съвсем нагъсто!

58 – ФАКТИ СРЕЩУ ТЕОРИИ – През 1862 *Томпсън казва, че Земята е на възраст 20 милиона години. Тридесет и пет години по-късно, през 1897, той удвоява възрастта на 40 милиона. Две години по-късно *Дж. Джоли казва, че тя е 90 милиона. През 1921 *Рейли казва, че Земята е съществувала 1 милиард години. След единадесет години *Хочкис увеличава това число до 1.6 милиарда (1,600,000,000). През 1947 *А. Холмс заявява, че то е 3.35 милиарда (3,350,000,000); и през 1956 го увеличава на 4.5 милиарда (4,500,000,000). Днес възрастта на Земята се приема за около 5 милиарда години. Много скоро някой ще я увеличи отново.

Хората си измислят теории, и след това ги наричат „наука.”

„Тези числа за възрастта на Земята са се променяли, удвоявайки се средно на всеки петнадесет години, от около 4 милиона години по времето на лорд Келвин до 4500 милиона днес.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 235.

„Д-р Енгел, професор в Калифорнийския технологичен институт, коментира, че възрастта на Земята възприета от повечето геолози е нараснала от 50 милиона години през 1900 до около 5 милиарда години през 1960. Той шеговито подхвърля, че ‘ако просто се отпуснем и почакаме още едно десетилетие, Земята може и да не е на 4.5 до 5 еона [1 еон = 1 милиард години], както се предполага сега, но на 6, 8 или дори 10 еона.’”—H. M. Morris, W. W. Boardman, and R. F. Koontz, Science and Creation (1971), p. 74 [препратка към *A. E. J. Engel, “Time and the Earth,” in American Scientist 57, 4 (1969), p. 461].

Тези дълги епохи са приети предимно заради теорията от 19 век за скалните слоеве (виж глава 13, Вкаменелости и слоеве) и предполагаемо потвърдена от радиоактивното датиране (чиито сериозни проблеми са разгледани в следващата глава).

В тази глава видяхме изненадващ брой категорични доказателства за млада Земя. Те всички сочат към начало за нашата планета преди около 6,000 до 10,000 години.

Доказателствата за млада Земя са много силни. Както видяхме в тази глава, (1) ултравиолетовото излъчване е образувало само тънък слой от лунен прах; (2) в лунните скали са намерени радиоактивни изотопи с кратък живот; (3) Луната се отдалечава от Земята със скорост, която предполага много млада Земя; и доказателствата продължават до края на главата, която току-що прочетохте. Прочетете ги отново; те са здраво основани и категорични. (4) Липсата на древни човешки споменавания на слънчеви затъмнения сама по себе си е достатъчна за да датира възрастта на съществуването на човека на Земята. Хората са толкова интелигентни, че на различни места на земята винаги са пазели писмени записи – но такива записи не съществуват от преди повече от 4300 години.

Доказателствата за Сътворението са ясни и категорични.

С една дума, Сътворението е научно доказано.

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Морският сюнгер е създание, което живее в много части на света, и бива редовно събирано за употреба в Мексиканския залив. Това малко нещо няма сърце, мозък, черен дроб, кости и нищо друго. Някои сюнгери порастват до над един метър по размери; и въпреки това, можете да вземете сюнгер, да го нарежете на парченца, да го прецедите през копринен плат, отделяйки всяка клетка от всяка друга клетка, и тогава да хвърлите цялата прецедена маса обратно в морската вода. Клетките отново ще се съединят в сюнгер! При това сюнгерът не е случаен сбор от клетки; той е сложна структура от отвори, канали и други органи. Да, казахме, че той няма мозък; но вижте какво правят тези удивителни малки създания: Без никакъв мозък, който да го води, мъжкият сюнгер знае – с точност до минута – кога ще започне приливът. Той незабавно изпуска семето си във водата и приливът го понася. Женският сюнгер може да е на километър разстояние, но тя е достатъчно умна (без да има повече мозък от мъжкия) за да знае, че над нея във водата има семе от мъжкия. Осъзнавайки това, тя незабавно изпуска хиляди яйца, които изплуват нагоре като облак и се срещат с мъжкото семе. Яйцата се оплождат и така се произвеждат нови бебета сюнгери. И така, чичо Чарли [Дарвин], ти така и не ни обясни произхода на видовете. Можеш ли да ни обясниш относно морския сюнгер?

ГЛАВА 4 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ВЪЗРАСТТА НА ЗЕМЯТА

Като работите съвместно с други, намерете образци на дървесни годишни кръгове и определете възрастта им.

От видовете доказателства изброени в тази глава, има ли някои близо до мястото, където живеете? Посочете ги.

На карта на света намерете къде са разположени някои от нещата, които са доказателства за млада Земя.

От всички доказателства дадени в тази глава, кои показват, че нашата планета е доста млада? Кои пет смятате за най-добри? Научете ги наизуст, за да можете по-късно да ги разкажете на други.

Кои пет считате за най-изненадващи? Защо?

Защо няма никакви исторически записи по-стари от няколко хиляди години пр. Хр.?

Учените са били уверени, че на Луната трябва да има изключително дебел слой прах. Защо не са намерили почти никакъв прах на Луната?

Избройте седем от най-силните доказателства от другите планети, които показват млада възраст за нашата слънчева система?

Избройте три от най-добрите доказателства от нашата Луна, че светът е на възраст само няколко хиляди години. Кое смятате за най-добро? Защо?

Кое доказателства от природния газ и нефта смятате за най-добро? Защо?

Защо еволюционистите са принудени на всеки няколко години да увеличават рязко предполагаемата възраст на Земята и на вселената?

Колко от големия брой доказателства дадени в тази глава ще са достатъчни да докажат, че Земята не е много стара?

Защо отслабването на земното магнитно поле е такъв могъщ аргумент в полза на млада Земя на възраст само няколко хиляди години?

Напишете доклад върху едно доказателство за „млада Земя,” което ви е заинтересувало особено. След като го завършите, обяснете го на глас пред класа.