Глава 9
Естествен отбор
Защо естественият отбор предизвиква промени само вътре във видовете
Тази глава е основана върху стр. 347-391 от Origin of Life (том
втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 154 изявления от учени. Ще намерите
тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Фундаментално учение на еволюцията е, че всяко живо същество в нашия свят
– било то растение, животно или птица – е еволюирало от други създания, които са се образували от пръст, скали и вода.
Според дарвинистките еволюционисти това еволюиране се извършва чрез “естествен
отбор.” *Чарлс Дарвин казва, че естественият отбор е главният начин, по който всичко
се променя от по-нисши форми на живот, и по който се образуват нови видове.
В годините след Чарлс Дарвин тази теория за “естествения отбор”
продължава да е основният стълб на еволюционната теория.
В тази глава внимателно ще разгледаме естествения отбор, какво може да
прави и какво не може да прави той. Това е важна глава; защото заедно
с данните от вкаменелостите (глава 12) и мутациите (глава 10),
естественият отбор е сред най-ценените учения на посветените
еволюционисти. Ако опровергаем верността на тези трите, цялата теория се разпада.
ВСЕ ОЩЕ ЗАЩИТАВАН ОТ НЯКОИ – (*#1/6 Evolutionists Defend Natural Selection*) Забележителен
факт е, че някои еволюционисти все още защитават теорията за
естествения отбор. Но ние ще открием защо толкова много са я изоставили.
ОСНОВНОТО УЧЕНИЕ – Когато едно растение или животно произведе потомство, в него има
разновидности. Част от потомството ще се различава от друга част от потомството. Някои еволюционисти (дарвинистките
еволюционисти, също наричани дарвинисти) заявяват, че именно тези разновидности – сами по себе си –
са създали всички форми на живот на нашата планета: борове, чакали, миди, зебри, жаби, трева, коне.
“Доколкото знаем . . . естественият отбор . . . е единствената действаща сила на
еволюцията.”—*Sir Julian Huxley, Evolution in Action, p. 36.
“Естественият отбор оставя живи успешните, но “изхвърля” неуспешните.
Така отборът създава сложен ред без да е необходим планиращ ум.
Всички измислени аргументи относно невероятности, които трябва да се
случат едновременно, са лишени от практически смисъл. Отборът прави
невероятното действително.”—*Michael Ruse, Darwinism Defended (1982), p. 308.
В тази глава ще научим, че това твърдение е крайна пожелателно мислене,
което няма никакво научно потвърждение в своя полза. Още
при пръв поглед, твърдението е погрешно просто от факта, че еволюционната
теория изисква промяна единствено чрез случайни събития. Дори ако
част от случайните събития са позитивни, другата половина би трябвало да са вредни.
Но *Руз гледа на всички промени като избирателно позитивни. В допълнение той
пренебрегва другите научни факти, като категоричния факт, че най-близкото
нещо до естествения отбор (пренареждането на гени) никога не прехвърля видовата бариера
за да произведе нови видове.
Не само естественият отбор бил произвел всичко, но и целият
процес бил изцяло СЛУЧАЕН! Следователно това дори не е “отбор,”
защото нищо не се отбира! Просто каквото се е случило, е било прието.
Произволните промени и случайни събития били произвели чудесата около
нас. Тази теория трябва да бъде наречена “естествена произволност,” не “естествен отбор.”
“Съвременната еволюционна теория твърди, че еволюцията е “опортюнистична,”
по думите на палеонтолога Джордж Гейлорд Симпсън. Във всяка точка тя
се движи в изгодната посока, често преобразявайки стари структури за
нова употреба. Тя не знае къде отива, нито е принудена да следва една конкретна посока.”—*R.
Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 345.
Как е възможно пълната случайност да избира само това, което е по-добро, и да се движи само
в изгодната посока? Случайните събития никога не работят по този начин. Но
в невъзможната земя на еволюционната теория те могат и да работят така.
НЕОДАРВИНИЗЪМ – (*#2/38 Scientists Speak about Natural Selection*) Преди
време голям брой еволюционисти се разбунтуват против тази теория,
казвайки, че естественият отбор никога не е давал доказателства, че
може да промени един вид в друг – и не може да го направи. Те осъзнават, че така нареченият “естествен отбор”
(всъщност случайни промени вътре в рамките на истинските видове) не
може да произведе промени от един вид в друг. Тези “неодарвинисти” решават,
че мутациите са тези, които извършват промените, а естественият отбор само дава окончателните щрихи.
В тази глава ще разгледаме естествения отбор; а в следващата мутациите. Когато
завършите двете глави, ще имате доста добро разбиране по въпроса.
Имайте предвид, че макар еволюционистите да предлагат множество теории и данни, те признават,
че единствените механизми, по които еволюцията може да се случи, са естественият отбор и мутациите.
Няма други! Няма значение колко динозавърски кости, маймунски черепи и зародиши
биват показвани в музеите, ако естественият отбор и мутациите не
могат да произведат еволюционни промени, тогава еволюцията не може да се случи. Толкова е просто.
ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЯТА – (*#3/5 Natural Selection is a Useless Concept*)
Ето някои основни дефиниции, които са необходими тук:
1 – Еволюция чрез естествен отбор: Едно растение или животно еволюира чрез естествен отбор,
когато процесите му дават способност да премине видовата бариера и да произведе нов
– различен – вид. Но имайте предвид, че промените вътре в рамките на
вида не са еволюция.
2 – Видове: В тези изучавания обикновено ще използваме думата “вид” като основната
единица за класификация, но има случаи, в които такава основна единица (видовете
в Битие, виж Битие 1:12, 21, 25) може да означава род вместо вид.
Класификациите на растения и животни са направени от хора и може да
има грешки в наименуването. Има повече от тридесет различни породи
домашни котки, и някои таксономисти биха определили повечето от тях
като различни видове. Но като цяло се приема, че те всички са в семейство котки, Felidae,
род Fells, и в един вид, F. catus (някои авторитети наричат този вид F.
domesticus). Като цяло всички индивиди в рамките на един вид могат да се размножават помежду си.
Има над сто различни породи кучета, но биолозите единодушно признават, че те всички са в един
вид.
Но има изключения и за това. В някои случаи различни форми в някой иначе
напълно идентичен вид не се смесват, и следователно биват класифицирани като подвидове.
3 – Разновидности: Разновидностите в потомството на дадено създание могат да се появят чрез
Менделова генетика, тоест чрез просто пренареждане или подредба на
различните молекули ДНК в гените. Именно това неодарвинистките еволюционисти наричат “естествен
отбор.” Всички разновидности винаги се появяват в рамките на основния вид; те никога
не отиват от един вид в друг за да произведат нов вид.
Следователно не може да има никаква еволюция. Създаването на нови
породи или разновидности не е еволюция, тъй като при тях видът не се променя.
Някои видове имат голям генетичен фонд,
и следователно са способни да произведат множество разновидности или породи
(като кучетата или хризантемите). Други имат малък генетичен фонд (гепардите имат изключително малък). Промените
в цвета, дължината или формата на човката и т.н. могат да стават в
рамките на истинския вид, защото той има голям генетичен фонд. Но
цветето, или птицата и т.н. не се променят в нови видове.
4 – Мутационни промени: Понякога
промените в потомството стават поради мутационен дефект. Такива
промени винаги отслабват индивида, който ги има.
Мутационната промяна не е нормално пренареждане на кода на ДНК, а
действителна промяна в малка част от кодовата информация. Като
следствие се променя съвършенството на кода. Полученото потомство е
по-слабо и има по-голяма вероятност да умре.
5 – Оцеляване на пригодените: Организмите
биват повреждани от мутациите или обикновено биват отделяни. Еволюционистите
наричат този процес на отделяне “оцеляване на пригодените.”
Но това, което в действителност става, е, че негодните индивиди
произведени от мутации или случайни събития биват премахвани, и така
видът се връща към своята чиста схема. “Оцеляването
на пригодените” работи обратно на еволюцията! Трудностите
на живота отделят отслабените форми от всеки вид, и така поддържат видовете много стабилни. В
този процес няма нищо свързано с еволюцията, която представлява промяна от един вид в друг.
Ние първо ще разгледаме примери представяни от еволюционистите като
доказателство за еволюцията чрез естествен отбор (1 – Той не съществува). След
това ще обърнем вниманието си към причините естественият отбор да не може да произведе еволюция (2
– Защо не може да съществува).
1 – ТОЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Видовата еволюция никога не става чрез естествен отбор. Еволюционистите
претърсват из основи растителното и животинското царства за примери на междувидова еволюция (по
какъвто и да е начин, естествен отбор или друго!), и не могат да ги намерят. Това,
което намират, са някои интересни примери на разновидности В РАМКИТЕ на видовете.
Те представят тези на обществеността и в учебниците като “доказателства” за еволюцията.
Ще разгледаме накратко някои от тези доказателства.
Светла и тъмна разновидност на пъстрия молец
1 – ПЪСТРИЯТ МОЛЕЦ – Пъстрият молец в Англия е най-често обсъжданото еволюционно “доказателство”
за естествения отбор. Всъщност той се споменава десет пъти по-често от всички други
доказателства! Следователно заслужава специално внимание. Проблемът
е, че еволюционистите всъщност нямат доказателство, и пъстрият молец определено не е доказателство.
“Това е най-удивителната еволюционна промяна, която някога е била наблюдавана
от човека.”—*International Wildlife Encyclopedia (1970 edition), Vol. 20, p. 2706.
Отбелязвайки, че Дарвин е бил измъчван от неспособността да
демонстрира еволюцията дори на един вид, *Джастроу казва:
“Ако е знаел, че е имал подръка пример, който е щял да му даде
необходимото доказателство. Това е изключително рядък случай – пъстрият молец.”—*Robert
Jastrow, Red Giants and White Dwarfs, p. 235.
В своята голяма книга от 940 страници, Asimov”s New Guide to Science,
*Айзък Азимов споменава, че някои глупци се противопоставят на
еволюцията като казват, че тя никога не е доказана; и след това Азимов
ни дава едно единствено забележително доказателство: пъстрият молец.
Това е удивително – като се има предвид, че това въобще не е доказателство! Айзък
Азимов е водещ еволюционистки научен писател в средата на двадесети век. Ако
пъстрият молец е най-доброто, което той може да представи в защита на
еволюцията, тогава определено еволюционистите нямат никакво доказателство.
“Един
от аргументите на креационистите е, че никой досега не е видял силите
на еволюцията в действие. Това изглежда е най-неопровержимият от
техните аргументи, но той също не е верен. Всъщност, ако е нужно
потвърждение на дарвинизма, той ни показва примери на естествен
отбор, които стават пред очите ни (след като вече знаем какво
търсим). Един забележителен пример се вижда в родната страна на
Дарвин. Пъстрият молец в Англия съществува в две разновидности, светла и тъмна.”—*Isaac
Asimov, Asimov”s New Guide to Science (1984), p. 780.
Преди 1845 близо до Бирмингам в Англия пъстрият молец е бил предимно със
светла окраска, но някои са имали по-тъмни крила. (Тези по-тъмни разновидности се наричат меланична
форма или carbonaria.) Съобразно Менделовата генетика, част
от потомството на пъстрия молец винаги се ражда със светла окраска на
крилата, а други имат тъмни крила. Така е било в продължение на векове. Малките
молци са кацали на светлите дървесни стъбла; и птиците, тъй като
могат по-лесно да видят по-тъмните, са ги ядели и са пренебрегвали
светло оцветените разновидности. Но и двете разновидности продължават
да се произвеждат. Но тогава започва Индустриалната революция и
дърветата започват да стават тъмни поради дима и саждите, и птиците
започват да ядат по-светлите. През 50-те години на 19 век около 98%
от неизядените пъстри молци са били светли; поради взаимодействието
на рецесивни и доминантни гени пъстрите молци редовно са произвеждали като потомство и двете разновидности.
През 80-те години на 19 век токсичните газове и саждите вече са
унищожавали светло оцветените лишеи по дърветата и така още повече са
потъмнявали стволовете на дърветата. Там също започва промяната от
светли към тъмни молци. Димът и изпаренията от фабриките са
потъмнявали стволовете на дърветата, където кацали молците. Това
потъмняване на дърветата направило молците с по-тъмна окраска трудни
за виждане, а светлите доста лесни за забелязване от птиците.
През 50-те години на 20 век 98% от пъстрите молци вече са от тъмната разновидност. През
цялото това време обаче молците продължават да произвеждат и тъмната, и светлата разновидност.
Еволюционистите сочат към това като “доказателство за еволюцията,” но то
НЕ е доказателство за еволюцията. Всички знаем, че вътре във видовете
може да има разновидности. Разновидностите вътре във вида не са еволюция.
Има десетки разновидности на кучета, котки и гълъби. Но от това не са
произведени нови видове. Те все още са кучета, котки и гълъби.
Може да има светли пъстри молци и тъмни пъстри молци – но те все още
са пъстри молци. Точно както Азимов признава в цитата по-горе, те са
само разновидности вътре в рамките на един вид. Названието на вида, който ги обхваща, е Biston betularia.
Те всички са пъстри молци, нищо повече и нищо по-малко.
Когато *Харисън Матюс пише въведението към изданието от 1971 на Произход
на видовете на *Чарлс Дарвин, той отрича възможността за еволюция от няколко гледни
точки, и отбелязва правилно относно пъстрия молец:
“Експериментите [с пъстрия молец] прекрасно демонстрират естествения отбор –
или оцеляването на пригодените – в действие, но те не показват
еволюцията в действие, защото колкото и да се променят популациите в
съдържанието си на светли, междинни или тъмни форми, всички молци от
самото начало до края остават Biston betularia.”—*Harrison Matthews, “Introduction,” to Charles Darwin”s
Origin of Species (1971 edition), p. xi.
Нека да разгледаме проблема по-задълбочено:
Поради доминантните и рецесивните гени (Менделова генетика) този малък молец е продължавал
да произвежда и светло, и тъмно потомство в продължение на хиляди години, докато птиците са ядели тъмната
разновидност. През цялото това време са продължавали да се раждат молци от тъмната
разновидност! Това е доказателство за стабилността на вида,
което е точно обратното на еволюционното “доказателство”!
В продължение на близо век птиците са яли светлите, но тъмните
продължават да се раждат. В последните години законите против
промишлено замърсяване правят въздуха по-чист, така че сега тъмните биват изяждани по-често.
Това не е еволюция, а просто промяна на цвета в рамките на стабилен вид.
“Това е превъзходна демонстрация на функцията на цветовата мимикрия; но тъй
като тя започва и завършва с пъстрия молец и не се е образувал нов
вид, тя е напълно без практически смисъл като доказателство за еволюцията.”—On
Call, July 2, 1973, p. 9.
В действителност пъстрият молец въобще не се е променил. Тъмната
разновидност е просто Менделов рецесивен ген, и непрекъснато биват произвеждани и двата типа.
Птиците са изяждали едната разновидност и са оставяли другата.
Менделовите генетични разновидности не могат да произведат еволюция, която е промяна от един вид в друг.
Двама водещи британски еволюционни учени казват следното относно
еволюционните твърдения относно пъстрия молец:
“Но ние се съмняваме, че в тези случаи има нещо повече от просто отбор на
вече съществуващи гени.”—*Fred Hoyle and *Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space (1981), p.
5.
*Грийн добавя следното:
“Трудът
на на Кетълуел през последните години върху индустриалния меланизъм
определено потвърждава хипотезата, че в природата има естествен
отбор. Това е разказът за черната мутация на обикновения пъстър
молец, която, както Кетълуел показва с прекрасна точност, се
увеличава на брой около индустриални центрове и намалява в селски
области, където е по-уязвима към хищници. Ето, казват
неодарвинистите, естественият отбор, тоест еволюцията в действие. Но
на това ние можем да отговорим: отбор, да; цветът на на молците или
охлювите или мишките определено се контролира от видимостта към
хищници; но “еволюция”? Дали тези наблюдения обясняват
как въобще са се появили молци или охлюви или мишки? С какво право
екстраполираме схемата, по която цветът или други повърхностни
характеристики биват контролирани, към произхода на видовете, да не
говорим за класове, редове и семейства от живи организми?”—Marjorie
Grene, “The Faith of Darwinism,” Encounter, November 1959, p. 52.
Разказът за пъстрия молец има и послепис. Горното
описание включва данни относно навиците на пъстрите молци в Англия както са цитирани от еволюционистите. В
продължение на години те ни казват, че промяната в цвета на крилата
на пъстрия молец се дължи на факта, че той каца на стволовете на дърветата,
и че дърветата станали по-тъмни. Но се оказва, че дори това не е вярно. Пъстрите молци не кацат на
стволовете на дърветата! И стандартните еволюционни “научни снимки” са направени
на мъртви молци залепени на дървесни стволове!
2 – РЕЗИСТЕНТНИ МУХИ И БАКТЕРИИ – Друг пример за това, което еволюционистите обявяват за
еволюционна промяна чрез “естествен отбор” е фактът, че определени мухи са
станали резистентни на ДДТ, а някои бактерии са резистентни на антибиотици. Но тук отново, мухите
са все още мухи, а бактериите са все още бактерии; не е станала никаква смяна на вида. В
действителност, имало е различни разновидности на мухи и бактерии, и когато някои от тях са
били унищожени от ДДТ, други резистентни разновидности са се размножили повече и са станали мнозинство.
Когато хората са престанали да използват ДДТ, след известно време
различните разновидности отново са се появили. (Допълнителна
информация за “имунните” мухи и бактерии в глава 10, Мутации.)
3 – ГЪЛЪБИ – Отглеждането на гълъби става популярно за първи път в Европа в средата на
деветнадесети век. Гълъбите могат да бъдат размножавани да произвеждат най-удивителното
разнообразие от форми и цветове. Има тъмни гълъби, светли гълъби, гълъби, които се премятат като
летят, и гълъби, които имат такива странни крила, че вече не могат да летят. Но всички те са гълъби.
Тъй като *Дарвин не взема у дома със себе си живи чинки от Галапагос, той
решава да работи с гълъби. Той става член на два клуба за развъждане
на гълъби, научава се как да отглежда гълъби и започва работа.
Изследвайки ги отвън и отвътре, Дарвин научава, че макар да има седем
основни разновидности на гълъбите, всички гълъби се смесват едни с
други. Всички са гълъби и са подвидове на един основен видов тип: скалния гълъб. Дарвин
така и не успява да направи своите гълъби да станат друг вид, макар да се опитва много усилено.
Ако след години на опити самият *Чарлс Дарвин с неговия
еволюционистки ум не може да промени гълъбите в нещо друго, защо да
си въобразяваме, че гълъбите могат да го направят сами?
Дарвин открива не само че съществува бариера на непроменимостта на видовете,
но и също, че ако бъдат оставени сами на себе си, всички разновидности на гълъбите постепенно се връщат към първоначалния
гълъб: синкавия скален гълъб (Columbia livia). И това само по себе си говори много.
ПРОМЕНИ В ДВЕТЕ ПОСОКИ – Еволюционистите твърдо заявяват като част от тяхното верую, че
еволюционният процес не е обратим. Част от тази идея за необратимостта настоява, че когато едно създание
е еволюирало в друго, новото създание не може да еволюира в предишната форма!
Но това има сериозно значение за нашето настоящо изследване. Еволюционистите
представят различните подвидови промени като единствено действително
доказателство за еволюцията. Но всички те са двупосочни промени.
Това включва промени от бели към тъмни пъстри молци и обратно,
промени от една форма и цвят на гълъби към друга и отново обратно към
основния вид на скалния гълъб, и промени в двете посоки при бактериите. Всички
те би трябвало да доказват еволюцията. Но във всеки от тези случаи
имаме промени само вътре във вида, а също имаме промени в двете посоки вътре в рамките на вида.
4 – ГРОЗДЕ И ЯБЪЛКИ – Една статия в *World Book Encyclopedia цитира
откриването през 1849 на сорта грозде Конкорд като пример за еволюция. След това тя дава четири други примера:
“Други сортове . . . като се наричат такива разновидности, са безроги
говеда, късокраки овце, “двойни” цветя и нови разновидности семена.”—*World
Book Encyclopedia (1972 edition), Vol. 6, p. 332.
Очевидно всички горни примери са само разновидности вътре във вида; никой от
тях не преминава от един вид в друг. Те не са предизвикани от мутации.
Всички ваш идеца ще изглеждат като вас, но всяко ще се различава по външен вид от другите. Това
е разновидност вътре в рамките на вида, а не еволюция от един вид в друг.
Това е пренареждане на ДНК и гените, но нищо повече.
През 20-те години на 20 век един жител на окръг Клей в Западна Вирджиния
открива в задния си двор ябълково дърво с ябълки, които имали превъзходен вкус. Той изпраща една ябълка на развъдника Старк
Брадърс, и резултатът бил сортът Златна превъзходна. Всяко дърво от сорта Златна превъзходна в света произхожда от
семена от това дърво в Западна Вирджиния.
Нито сортът грозде Конкорд, нито ябълките Златна превъзходна са мутации. И двете са следствие от
естествено пренареждане на гените. И двете са “естествен отбор” в най-добрата му форма,
което винаги означава единствено промени вътре във вида. Ако
бяха следствие от мутации, следствието би било отслабен генетичен
фонд, чието потомство постепенно би станало безплодно или би измряло.
5 – ГАЛАПАГОСКИТЕ ЧИНКИ – По време на петгодишното пътуване на *Чарлс Дарвин на кораба Бийгъл
той посещава Галапагос, група острови в Тихия океан на повече от 600 мили
от континента Южна Америка. Той открива няколко различни чинки (Geospizinae)
на Галапагоските острови. Макар всички да изглеждали почти еднакви, те
са били развили множество различни навици, хранене, а също е имало твърде малко смесване между тези 14 (някои казват 13,
други 17) разновидности от чинки. Но всички тези Галапагоски чинки са все още чинки. Когато
Дарвин се завръща в Англия, един негови приятел заявява, че това е от
голямо значение. И така Дарвин, без да знае нищо за съвременната
генетика и бариерата наложена от ДНК на промените от един основен вид
в друг, си въобразява, че вероятно тези птички са различни видове – и че наистина е имало еволюция от един вид в друг.
Ако лично изследвате всички чинки на Галапагоските острови (често наричани Дарвинови
чинки), ще откриете, че те наистина изглеждат почти еднакви. Те са подвидове
на един единствен първоначален вид, който в по-ранни времена е
достигнал острова от Южна Америка. (Ако колибрите могат да прелитат
през Мексиканския залив, чинките би трябвало да могат да бъдат отнесени от силни ветрове до Галапагоските острови.) В
Калифорнийската академия на науките в Сан Франсиско има превъзходна
колекция от всички 14 разновидности на тези чинки. Един учен, Уолтър
Ламъртс, който внимателно изследва тази колекция, описва техните прилики (Walter
Lammerts, “The Galapagos Island Finches,” in Why Not Creation? (1970), pp. 355, 360-61).
Когато пише своята книга Произход на видовете, *Чарлс Дарвин дава много примери
на промени вътре в рамките на вида и се опитва да ги използва за да докаже еволюция извън рамките на
истинските видове. Всичко това е преди откриването на Менделовата генетика, гените,
хромозомите, ДНК и ДНК-бариерата пред еволюцията от един основен вид в друг. Дарвин пише своята теория в
невежество; и еволюционистите днес продължават да се придържат към нея, страхувайки се да я изоставят.
Учените признават, че всички кучета са произлезли от общ прародител, и всички са кучета. Но между
кучетата има далеч по-големи разлики отколкото между чинките на
Дарвин или повечето от подвидовете в света. Но всички биолози класифицират кучетата като един вид.
Могат да се цитират много други примери на разновидности вътре във
видовете. В централна Африка пигмеите и масаите живеят недалеч едни
от други. Едните са най-ниските хора в света днес; другите са
най-високите. И двете групи са човешки същества; само височината е различна.
Експертите по гълъбите ни казват, че между гълъбите има повече цветови разновидности от кое да е
друго животно или растение в света. Това е следствие от само два века на интензивно развъждане от
любители в Европа и Америка. Въпреки разновидностите, те всички се размножават едни с други и са просто
гълъби.
Четиринадесет години след като пише Произход на видовете, *Дарвин признава пред свой приятел:
“Всъщност вярата в Естествения Отбор понастоящем трябва да се основава изцяло
на общи съображения [вяра и теоретизиране] . . . Когато се стигне до
подробности, не можем да докажем, че кой да е вид се е променил . . .
нито можем да докажем, че предполагаемите промени са били
благоприятни, което е в основата на теорията. Нито можем да обясним
защо едни видове са се променили, а други не са.”—*Charles
Darwin, letter to Jeremy Bentham, in Francis Darwin (ed.), Charles
Darwin, Life & Letters, Vol. 3, p. 25.
ЛАМАРКИЗЪМ – (*#5/7 The Error of Lamarckism*)Една
важна заблуда от 19 век е теорията на *Жан Батист Ламарк (1744-1829), наречена по-късно “ламаркизъм.”
Това е теорията за наследяване на придобитите характеристики, която бива категорично опровергана
от *Аугуст Вайсман през 1891, когато той реже опашките на 19 последователни поколения от плъхове – и те и тяхното потомство
продължават да се раждат с опашки! Още по-късно, когато бива открито, че наследяването на
характеристиките зависи от генетичния код на ДНК, а не от навиците
или условията на средата, се разбира защо ламаркизмът не е верен.
Ламаркизмът учи, че по някаква причина – или без причина –
някое животно е развило някакъв орган и след това е предало този
орган на следващото поколение, което си остава с него.
Ето още някои примери на придобити характеристики, които никога не
биват предадени на потомството: (1) Евреите обрязват своите момчета
от хиляди години, но никога момчета не са се раждали автоматично
обрязани. (2) Китайските жени стягат ходилата на своите момичета от
хиляди години, но ходилата на китайските жени днес са с нормална
големина. (3) Плоскоглавите индианци в северозападните Съединени щати
стягат главите на своите деца, за да им придадат необичайна форма.
След стотици години на тази практика техните бебета продължават да се раждат с глави с нормална форма.
В рамките на всеки вид има комплекс то възможни промени, които
могат да се случат чрез пренареждане в рамките на генетичния фонд на
този вид. Именно поради това няма двама човека, които да изглеждат
напълно еднакви. Но този обхват на промени не може да пресече видовата бариера. Кодът на ДНК не го позволява.
Ето един много важен факт, който еволюционистите не искат вие да научите: В една
по-късна книга (Произход на човека, 1871) *Дарвин опровергава естествения отбор като безнадежден и се
връща към ламаркизма (наследяване на придобитите характеристики) като причина за еволюцията.
Човекът, който ни даде така наречения “естествен отбор” като средство на еволюцията, по-късно се отказва от него като начин
за провеждане на еволюцията!
ИНСТИНКТ – Преди да завършим този раздел, трябва да споменем думата “инстинкт.”
Това е една изключително чудесна дума за обясняване на факти, които са неудобни.
Изумителните миграции на птиците и удивителните пътища, които избират
за полетите си, биват обяснени просто като “инстинкт.”
Умствените способности на малки създания, които включват определени
процеси на вземане на решения, биват пренебрегвани като “инстинкт.”
Това само отхвърля назад в миналото нещо, с което еволюционистите не
искат да се занимават днес. Няма да отделяме място да обсъждаме това
повече, но помислете за всички чудеса в природата, които биват пренебрегвани просто като “инстинкт.”
2 – ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ
НИКОГА ОТ ЕДИН ВИД В ДРУГ – Ботаниците развъждат
необикновени разновидности на рози, царевица, хризантеми и т.н., но
никога никой от техните експерименти не е преминавал границата от
един вид в друг. Когато изследваме живота в природата, откриваме
същото: Никога един основен вид не се променя в друг.
Нито растенията, нито животните произвеждат нови видове, нито човекът
е способен да използва специални техники на развъждане и да произведе
от тях нещо, което преминава видовата бариера. Просто не може да стане.
Съвременната молекулярна биология с нейните много открития на ДНК
добавя огромно потвърждение на големия закон за наследствеността.
Може да действат нормални разновидности, но само в конкретни граници определени от ДНК за конкретния
вид организъм. Вътре в тези граници са всички възможни разновидности, които могат да се намерят във всеки вид.
КОН И МУЛЕ – Да разгледаме коня. Има много различни коне: големи коне, бързи коне,
работни коне, миниатюрни коне – но всеки очевидно е кон. Добре,
но какво да кажем за мулето? Мулето е кръстоска между два
вида, кон и магаре. В няколко отделни случая може да има такива
кръстоски. Но това са кръстоски, не преминаване от един вид в друг.
Конят може да произвежда коне, магарето може да произвежда магарета.
Но когато се кръстосат кобила с мъжко магаре, мулето, което се ражда,
е обикновено стерилно. Но в редките случаи, в които женско муле все
пак има потомство, то се връща към основните видове кон или магаре.
Конят и магарето като видове са много близки и това е единствената
причина да могат да се кръстосват и да произвеждат муле, което по правило е безплодно.
Има няколко случая, в които се кръстосват близки един до друг видове:
“Домашни
и диви животни могат да произведат интересни и понякога полезни (за
човека) хибриди. Правени са успешни кръстоски между крава и бизон,
пуйки и кокошки и коне и зебри. Обикновено мъжкото потомство на
такива кръстоски е безплодно, а женските са или безплодни, или имат
намалена плодовитост, или произвеждат потомство, което не живее дълго.”—*R. Milner,
Encyclopedia of Evolution (1990), p. 231.
БАРИЕРАТА НА ДНК – Генетиците
ни казват, че всички разновидности в живите същества се появяват само
в рамките на вида, и никога от един вид в друг. Сложният код на ДНК
във всеки растителен и животински вид е това, което издига високата стена, която не може да бъде прескочена.
Няма данни кога да е в цялата история на света дори един истински вид да се е образувал от друг
вид. Но еволюционните учения изискват такива драматични промени да са се случили хиляди по хиляди пъти.
Ще говорим повече за това в главата за Вкаменелости и слоеве.
УДИВИТЕЛНОТО ОКО
Едно от най-удивителните явления в цялата природа е окото. Но има не един, а много различни видове
очи – всички изградени върху различни структурни и оптични принципи. Тук сме изброили пет от тях.
ЧОВЕШКОТО ОКО
Една илюстрация може само да загатва за чудната сложност на живия организъм или неговите различни части.
Да разгледаме човешкото око, изобразено тук, с внимателно направени мускули, които да въртят окото, артерии и вени да
подхранват цялата структура, роговица, която пропуска светлина, лещи за да я фокусират, ретина за да хваща картината
и оптически нерва, за да я предава на мозъка.
ОКО НА СКАЛОП
Скалопът е вид мида. При хората очите са на главата и светлината минаваща през лещите преминава през
прозрачна област към ретината. При скалопа очите са разположени при външната част на черупката. Светлината влизаща в окото
преминава през лещите (и през ретината!) към отражател зад ретината. Този отражател има огледална повърхност и тъмнокафяв
заден фон, за да усилва отражателните качества. Отражателят връща светлината към изпъкналата ретина разположена до лещите.
Това фокусира светлината. Как е възможно случаен отбор и вредни мутации да постигнат тази изключително фина задача?
СЪСТАВНО ОКО
Съставните очи са най-често срещани при насекомите. Илюстрацията ясно показва, че домашната муха и подобните
на нея насекоми имат очи, които са също толкова сложни като нашите. То е по същество структура с хиляди малки очи, които
осигуряват максимална видимост в такова малко място като окото на насекомо. При дневните насекоми всяка от хилядите малки лещи
фокусира светлината пряко върху своята съвкупност от фоторецепторни клетки. При нощните насекоми светлината бива чудно
пречупвана преминавайки през (оптична) тръбичка – и така фокусира цялата светлина от всички очи върху една единствена
точка на ретината! На илюстрацията се вижда окото на дневните насекоми. Нощните насекоми използват метода на по-долната
илюстрация, при който светлината се пречупва.
ОКОТО НА РАКООБРАЗНИТЕ МАКРУРА
Има три различни вида съставни очи. Единият е при дневните насекоми, вторият при нощните насекоми,
а третият е при ракообразните от подреда Макрура. Той обхваща омари и скариди. Очите на тези създания се състоят от
стотици тръбички с огледални стени, които отразяват светлината към едно единствено място на ретината. Едва през 1975 анатомите
откриват, че макрура използват комплект огледала, за да извършат фокусирането. Това е изключително сложно! Но скаридите не се
гордеят с това постижение, защото те не са измислили очите си. Не биха имали и най-малката идея как да го направят.
Вляво е диаграмата на пречупващите светлината очи на нощните насекоми, а вдясно на очите с огледални тръбички на Макрура.
[Втора илюстрация:]
ЧОВЕШКОТО ОКО
Ето и друг поглед към човешкото око. Забележете различните слоеве, и при връзката с оптичния нерв,
сляпото петно и централният канал водещ към лещите. Всичко е внимателно изработено с най-голяма точност.
ОКО НА ОКТОПОД
Но ето и друго око, за което еволюционистите твърдят, че "трябва да е еволюирало самостоятелно."
Главоногите (октопод, сепия и калмар) имат очи подобни на гръбначните, но използват напълно различен метод за фокусиране.
То се постига чрез промяна на разстоянието между ретината и лещите, докато при земните животни самата форма на лещите се
променя чрез малки мускули.
ЧУДОТО НА ВСИЧКО ТОВА
Навсякъде в природата откриваме безброй чудеса. Едно от тях е окото.
Светлинните лъчи отразяващи се от дървото идват в очите ни, но само защото по Божието провидение
светлината осветява това дърво! Светлинните лъчи формиращи образ на това дърво трябва по някакъв начин да достигнат
мозъка ни. Как да стане това? Опитайте се да проектирате действащо око в малкото място, заемано от очите ни.
Трябва да има равномерна яснота на образа, да възприема черно и бяло, а също и цветове, да може да фокусира, да вижда
перспектива, да включва лещи, отвори и ретина, както и оптични нерви към мозъка.
Може ли някой да го направи? Не, човешкият разум не е способен да се справи със задачата да създаде
живо око. Нито пък тялото е направило само очите си по някаква случайност.
Прибавете към това факта, че в природата могат да се срещнат всякакви различни видове очи! Системи с
единични лещи, системи с двойни лещи, монокулярни, бинокулярни, тандемни, системи с отражателни тръбички, системи със
светлопроводни тръбички, системи от хиляди очи.
И всяка система е напълно самостоятелна, работи идеално, и няма данни за по-прости системи, от които се
е появила.
От самото начало всяка оптична система е била напълно функционираща.
УДИВИТЕЛНОТО ОКО – (*#6/39 Those Marvelous Eyes*; cf. #7/21 and #10*) Хората
си въобразяват твърде много, когато заявяват, че еволюцията се е случила. Трябва
не само да са се появили нови видове, но също и органите вътре в тези нови видове!
Помислете за миг за състава на окото. То е много забележителна структура, но
еволюцията учи, че окото бавно се е развивало с милиони години – и че това
чудо на случайно образуване на завършено око се е случило поне три пъти: При
сепията, при гръбначните (животни с гръбначен стълб) и при артроподите (насекомите).
“Разгледайте окото “с всичките му неподражаеми изобретения,” както
Дарвин ги нарича, което може да приема различни количества светлина,
да фокусира на различни разстояния и да коригира сферични и
хроматични анормалности. Разгледайте ретината, състояща се от 150
милиона правилно направени и разположени специализирани клетки. Те са
пръчките [за различаване на бяло и черно] и конусите [за различаване
на цвят]. Разгледайте естеството на веществото ретинин. Съединен с определен белтък (опсин),
ретининът става химически превключвател. Задействан от светлината,
този превключвател може да генерира нервен импулс . . . Всяка пръчка
и конус, съдържащи такъв превключвател, са правилно свързани с мозъка
така, че тази електрическа буря (около 1,000 милиона импулса на
секунда) бива постоянно следена и превеждана в умствена картина чрез
процес, който е изцяло неизвестен за нас.”—*Michael
Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 215.
За *Чарлс Дарвин е било трудно да осъзнае своята собствена теория, и той
често признава в своите книги, че тя изглежда невъзможна. Той
казва, че само да си помисли за окото и как е възможно то да е
образувано чрез естествен отбор е достатъчно за да го разболее. Той също казва следното:
“Аз честно признавам, че да предполагаме, че окото с всичките му
неподражаеми изобретения да наглася фокуса на различни разстояния, да
приема различни количества светлина и да коригира сферични и
хроматични анормалности, би могло да бъде образувано чрез естествен отбор, е нелепо в най-висока степен.”—*Charles
Darwin, The Origin of Species (1909 Harvard Classics edition), p. 190.
“Окото изглежда е било специално замислено; никой проектант на телескопи не
би могъл да направи нещо по-добро.”—*Robert Jastrow, The Enchanted Loom: Mind in the Universe (1981), p.
98.
Същото се отнася за крилото. Еволюционистите ни казват,
че крилото е еволюирало четири отделни пъти: при насекомите, летящите
влечуги, птиците и прилепите. И всеки път, настояват те, то е било непланирана, произволна случайност.
СИНТРОПИЯ – За да може едно създание да живее, яде, оцелява и се възпроизвежда, то
трябва да бъде съвършено. То не може да има само част от своето
устройство, а цялото. И това устройство трябва да бъде напълно завършено. От
милионите кодове ДНК в клетките всичките трябва да присъстват в
съвършен смисъл и последователност, за да може създанието да живее и функционира.
Това изискване към кодирането се наричан синтропия, и то е поредната бариера пред еволюцията от един основен вид в друг.
Естественият отбор в рамките на видовете може и да работи много добре – но
трябва да имате характеристиките от самото начало! Тези характеристики могат да се приспособяват (и
приспособяването на характеристиките към нови условия не е еволюция),
но все пак те трябва да присъстват от самото начало.
“Еволюцията
не може да се опише като процес на адаптация, защото всички организми
са вече приспособени. . . . Приспособяването води до естествен отбор,
но естественият отбор не е задължително да води към по-голямо приспособяване.”—*Lewontin,
“Adaptation,” in Scientific American, September, 1978.
Макар да се наблюдава през цялото време вътре в рамките на
видовете, естественият отбор не обяснява произхода на
видовете или характеристиките, а само тяхното запазване и по-внимателна употреба.
*Левонтин е убеден еволюционист, но и той признава, че не е възможно
естественият отбор да произведе еволюция:
“ “Естественият
отбор по същество действа като дава на организмите способност да
поддържат своето състояние на приспособяване, но не го подобрява.”
“В дълъг период от време естественият отбор не изглежда да
подобрява вероятността за оцеляване на даден вид, а просто дава на
вида способност да следва постоянно променящата се среда.” ”—*Ibid.
Не можете да отбирате онова, което не съществува. Ако характеристиката
не съществува в гените, тя не може да бъде отбрана за употреба или приспособяване. Подборът
на това коя характеристика ще бъде използвана (което е естественият
отбор) не е еволюция, защото характеристиката вече е съществувала от самото начало.
ПОДВИДОВЕ – Еволюционистите отговарят като казват, че има случаи, в които един вид се е разделил
на два отделни вида. Например, те ни казват за острови в океана, където определени мухи са
престанали да се размножават едни с други – и следователно са станали два различни вида.
Такива мухи не са станали различни видове, а само подвидове. Но образуването
на нов подвид не е еволюция. Еволюцията изисква промяна от един вид в
друг, а не появата на разновидности вътре във вида,
като ранозреещ домат или по-производителна царевица. Доматите си
остават домати, царевицата си остава царевица, и мухите си остават мухи.
Истинската еволюция изисква нови гени в генетичния фонд. Пренареждане на онова,
което вече съществува, не е еволюция. Ако две разновидности от мухи вече не се размножават едни с други, всяка
разновидност е станала по-ограничена в своя генетичен фонд и
по-ограничена в своята способност да се приспособява към средата си.
Дългосрочните последствия вероятно ще бъдат измиране на вида.
Тестът за еволюцията е практически: Еволюционните
учени трябва да ни покажат поне един вид, който се променя в друг. Но
поради бариерата на ДНК това не може да стане и никога няма да стане.
ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР УНИЩОЖАВА ЕВОЛЮЦИЯТА – *Уодингтън обяснява, че процесите
на естествен отбор работят в точно обратната посока на процесите на
теоретизираната еволюция. Всъщност естественият отбор би унищожил
еволюционните промени, ако те биха могли да се появят!
Едно растение или животно биха могли да бъдат специално развъждани
заради тяхната по-голяма красота и т.н.; но в процеса на това те
стават по-малко издръжливи от дивия, естествен оригинал.
Разновидностите никога не са така издръжливи както оригинала.
“Ако чрез подбор съсредоточим гени действащи в определена посока и
произведем субпопулация, която се различава от първоначалната по
по-голямото развитие на някаква характеристика, от която се
интересуваме (като повече млеконадой или повече яйца), почти винаги
откриваме, че субпопулацията е станала по-малко пригодена и би била
унищожена от естествения отбор.”—*C. H. Waddington, “The Resistance to Evolutionary Change,”
in Nature, 175 (1955), p. 51.
НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА ИМА ОТДЕЛНИ ВИДОВЕ – Един
убеден еволюционист разкрива могъщо възражение против еволюцията.
Пишейки в известното списание Natural History, *Гулд казва следното:
“Как може съществуването на отделни видове да бъде обяснено от теория
[еволюцията], която прогласява непрестанната промяна като най-основен факт в природата?”—*Stephen
Jay Gould, in Natural History, August-September, 1979.
Това, което Гулз казва, е, че ако целият живот постоянно се променя (еволюира), както ни казват
еволюционистите, тогава защо въобще има отделни видове? Това е много важен аргумент. *Дарвин
също осъзнава този проблем, но той в крайна сметка се опитва да го
реши като отрича, че видовете въобще съществуват! Но такова решение просто означава да зарови главата си в пясъка, за
да избегне доказателствата. Отделните видове съществуват навсякъде около нас; няма съмнение относно това.
НЕПРОМЕНИМИ ВИДОВЕ – Много интересно, има
видове, които не могат да пренареждат гените си за да произвеждат подвидови разновидности.
Как може еволюционната теория да обясни това?
Един от тези видове е глухарчето.
Неговите семена растат без да се опрашват, тъй като опрашването при
тях е напълно безплодно! Но простото глухарче се оправя много добре
без никакво пренареждане на гени, поколение след поколение. В
умерените климати на много места по света ще намерите тези весели
малки цветя сред първите растения през пролетта.
Подобна е ситуацията при гепарда, който няма достатъчно генетичен материал за
да произведе подвидово разнообразие. Задълбочен анализ на проблема
при гепардите може да се намери в “Genetics of Cheetahs,” Creation Research Society Quarterly, March 1987,
pp. 178-179. Други видове, които нямат генетично разнообразие са гигантската панда
и морските слонове.
Как еволюционната теория може да обясни образуването на глухарчето или гепарда?
ПРОИЗХОД НА ПОЛОВЕТЕ – Еволюционистите са затруднени от проблема на половия диморфизъм. Защо има
мъжки и женски при повечето от милионите видове в света?
Еволюционистите се оплакват, че природата би могла да свърши работата
по производство на потомство далеч по-лесно и без половете.
*Милнър обяснява някои от проблемите:
“[Многото проблеми] правят цялата дълга процедура да изглежда откровено негодна
да се приспособява. Но тя е по-често срещана, докато безполовото
възпроизводство е рядко. . . . Произходът на половете остава един от
най-трудните въпроси в [еволюционната] биология.
Дори Чарлс Дарвин смята, че естественият отбор не може да обясни опашките
на пауните или подобни фантастични органи толкова чести при ритуалите
на ухажване. Обратното, сложните допълнения или пера на опашката
лесно могат да попречат, когато животните трябва да бягат от
враговете си. . . . И все пак, ако пищното оперение прави птиците
по-уязвими към хищници, тогава защо еволюцията го е позволила?”—*R.
Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), pp. 402-404.
НЕПРОМЕНИМ ЗАКОН – Има закон сред всички живи същества, който не допуска никакви изключения.
Законът е заявен в първата книга на Библията. Това е Законът на видовете в Битие:
“Земята
произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и
дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него . . .
големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи,
които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата
птица според вида й . . . земните зверове според видовете им,
добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според
видовете му.”—Битие 1:12, 21, 25.
Това е законът за непроменимостта на основните видове живи
същества. Този израз, “според вида му,” се използва 30 пъти в Мойсеевите книги, конкретно в Битие (особено в глави 1, 6 и
7), Левит 11 и Второзаконие 14.
Видовете в Битие са били създадени в самото начало. От това време до
наши дни има разделителна стена между различните видове в Битие.
РАЗУМНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – Напълно невъзможно е да се обясни каквото и да било в растенията, животните,
земята или звездите без разумно предназначение.
Случайността, произволните събития и вероятностите никога няма да
разбулят тайната на живота и съществуването, устройството и
функциите, взаимовръзките и решенията на проблемите, които намираме навсякъде около нас.
Храната, която ядете за закуска, полските цветя, работливите пчели,
луната обикаляща над вас – всичко това говори за специално
предназначение и разум на най-високо ниво. И това е разум, който
действа над храната, цветята, пчелите и луната; не е разум вътре в
тези предмети и създания. Чудесата в природата не се създават от
разум вътре в природата. Не създанието, а Създателят е този, който
прави всичко, което виждаме около нас.
В пълно противоречие на това,
еволюцията говори за незавършеност, бъркотия, произволни случайности,
грешки, вреда и негодности; защото това е всичко, което тя има да
предложи със своите механизми на естествен отбор и мутации.
ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ СРЕДНОТО СЪСТОЯНИЕ – Тъй като всеки вид в света действа в
определените рамки на фонда от възможни характеристики в своята ДНК,
трябва да очакваме две следствия: (1) могат да се развъждат много разновидности,
и (2) когато няма специално развъждане, разновидностите се връщат обратно към
средното състояние.
И именно това откриваме в света около нас. Относно първата точка,
повечето от нас са запознати с постиженията на онези, които развъждат растения и животни.
Колкото до втората, при тестовете за интелигентност и ерудиция има принцип, който никога не
бива нарушаван. Специалистите по психология на образованието го наричат регресия към средното.
Според този принцип някои хора могат да са превъзходни в дадени
умения, наклонности или интелектуални способности. Но като правило
техните потомци като цяло ще се връщат към средното, или средното
аритметично. Това е защото човечеството, точно както всички други
видове, има определени ограничения определени от неговия генетичен фонд.
(Имайте предвид, че повечето от превъзходните постижения в живота се
правят от обикновени хора, които работят усилено, за да успеят.
Затова не се безпокойте относно средното аритметично; както всички
останали вие може да сте напълно обикновен човек, но можете да имате
забележителен успех в някаква полезна дейност и така да изпълните
Божия план за вашия живот. Честността и усилената работа имат повече
стойност от интелектуалните способности без честност и работа.)
Ако всичко винаги се връща към
средното, не може да има еволюция. Принципът на регресия към средното изключва еволюцията. Вътре във
видовете може и наистина има разновидности, но не може да има излизане от вида за да се формира различен вид.
“Видовете
наистина имат способността да преминават през малки промени в своите
физически и други характеристики, но тези промени са ограничени и в
дълъг период отразяват колебание около средното състояние.”—*Roger
Lewin, “Evolutionary Theory Under Fire,” in Science, November 21, 1980, p. 884.
ВРАБЧЕТАТА НА БЪМПЪС – Хърмън
Бъмпъс е бил зоолог в университета Браун. През зимата на 1898 той по случайност провежда
един от малкото истински експерименти по оцеляване по естествен отбор.
Една сутрин в Провидънс, Роуд Айлънд, той намира 136 измръзнали
врабчета на земята. Той ги отнася в лабораторията си, грижи се за
всички тях, и успява да съживи 72, а 64 умират. След това той ги
претегля и прави внимателни измервания (дължина, размах на крилата,
човка, глава, раменна кост, бедрена кост, череп и т.н.) на всяко едно от 136-те врабчета.
“Като
сравнява данните на двете групи, той открива, че мерките на оцелелите
птици са по-близки до средните за групата от онези на птиците, които
са умрели. Този вид смъртност, при който крайностите биват премахвани, се нарича балансиран
фенотип, или стабилизиращ отбор. . . . Дори и днес “врабчетата на Бъмпъс” продължават да
бъдат цитирани в поне пет публикувани научни статии на година.”—*R.
Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 61.
При “врабчетата на Бъмпъс” намираме още едно свидетелство за факта, че създанията,
които са най-близо до средното за всеки вид, са най-издръжливи.
Но ако това е така, то ще бъде допълнителна пречка пред всеки от отклонения и промяна в друг вид.
А еволюция не може да има без промяна от един вид в друг.
ВЪНШНА СТЕНА – Има външна стена, отвъд която видът не може да отиде.
Неговият вътрешен генетичен код му пречи да се променя отвъд
определени греници. Дори когато високо специализирани учени развъждат
растения или животни, те в крайна сметка стигат до тази кодова бариера.
“Онези,
които развъждат, обикновено откриват, че след няколко поколения се
достига някакъв оптимум, отвъд който е невъзможно повече подобрение,
и няма образуване на нов вид. . . . Следователно процедурите на
развъждане опровергават, а не подкрепят еволюцията.”—On Call, July 3, 1972, pp. 9.
КАК СЕ ПРАВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКА БАТЕРИЯ?
АТФ е високоенергийно фосфатно съединение, което осигурява на клетката цялата енергия, от която тя се
нуждае, за да върши своята работа. Нещо повече, клетката произвежда АТФ от основни суровини. След това АТФ се складира
в бобовидни структури в клетката наречени митохондрии.
Ако клетката може да го направи, защо ние да не можем? АТФ може да реши всичките ни енергийни проблеми.
Вижте по-долу какво прави вашето тяло "по обикновена случайност," за да произвежда АТФ.
Всичко е много просто:
"Хлоропластът [в листото] съдържа не само хлорофил, но и пълен комплект ензими и свързани с тях съединения,
всички правилно и сложно подредени. Той дори съдържа цитохроми, чрез които енергията на слънчевата светлина, хваната в
хлорофила, може да се превръща в АТФ чрез оксидативна фосфорилация. . . .
След като се водните молекули бъдат разцепени, половината водородни атоми влизат в цикъла рибулоза-дифосфат,
а половината от кислородните атоми биват изхвърлени обратно във въздуха. Останалата част от водородните и кислородните атоми
се свързват отново във вода. С това де освобождават излишната енергия, погълната от тях когато слънчевата светлина разцепва
водните молекули, и тази енергия се предава на високоенергийни фосфатни съединения като АТФ. След това енергията складирана
в тези съединения се използва за подхранване на цикъла рибулоза-дифосфат."—*Isaac Asimov, Asimov's New Guide to Science,
(1984), p. 591, 594.
Както ще забележите на диаграмата, нужни за 11 стъпки за производството на АТФ. В две от тези стъпки
се произвежда АТФ (две молекули на стъпка 7 и още две на стъпка 10). Тъй като се използват две молекули АТФ за да
започне процесът (стъпка 1) на разпадане на глюкозата, чистата печалба от целия процес от 11 стъпки на разпадане на
глюкозния пируват е само две молекули АТФ. Трябва да се завършат всички стъпки, за да се произведе допълнителен АТФ. Колко
дълго е трябвало да чакат клетките в живите създания, докато случайността на "естествения отбор" най-после е произвела
тази сложна формула.
КАК СЕ ПРАВИ ЕЛЕКТРИЧЕСКА БАТЕРИЯ – Преди да завършим тази глава, искаме да ви дадем още един пример
за хилядите сложни процеси, които стават постоянно във вашето тяло.
АТФ (аденозин трифосфат) е високоенергийно фосфатно съединение, което
осигурява на всяка клетка в живата тъкан цялата енергия необходима за извършване на нейната работа. Нещо
повече, клетката произвежда АТФ от сурови материали.
След това този АТФ се складира в малки структури подобни на бобови
зърна вътре в клетката, наречени митохондрии. Той се произвежда в
листата на растенията и животинските и човешките клетки.
Ако клетката може да го прави, защо да не можем и ние да го правим?
АТФ ще реши всичките ни енергийни проблеми. На диаграмата ще откриете какво вашето тяло произвежда редовно “по обикновена
случайност.” Тази изключително сложна формула била плод на “естествен отбор.”
Както ще видите на диаграмата, АТФ се произвежда чрез единадесет стъпки. Всички
стъпки трябва да завършени за да произведат допълнителен АТФ. Колко
дълго са чакали клетките в живите създания докато случайността на
“естествения отбор” е измислила тази крайно сложна формула?
Ако живите растения и животни не са го произвеждали през цялото
време, не биха могли да живеят; следователно АТФ трябва да е съществувал от самото начало.
САМО СЕДЕМ НАЧИНА – (*#9/15 Planned Breeding vs. Natural Selection*) Ако
разгледаме този въпрос малко по-задълбочено, има само седем начина, по който вътре в даден организъм може да настъпи
промяна:
1 – Индивидът може да промени отношението си. Вместо
да бъде вечно недоволен, той може да започне да гледа весело на
всички обстоятелства и проблеми, с които трябва да се сблъсква всеки ден.
Но промяната в отношението няма да доведе до промяна от един вид в друг.
2 – Индивидът може да има физическо произшествие. Следствието
може да е загуба на крайник. Но загубата на крайник не е основа за
еволюция. Един изследовател реже опашките на плъхове в продължение на
деветнадесет поколения. Потомството продължава да се ражда с опашки.
3 – Индивидът може да пострада от други въздействия на средата. Такива
промени могат да причинят забележителни последствия върху външния вид
на индивидите. Ако класовете на червената царевица останат затворени
в обвивката при растежа, зърната ще останат безцветни. Но ако
обвивката се отвори така че слънчевата светлина пада върху растящите класове, в зърната ще се развие червен пигмент.
Външният вид може и да се е променил, но не и гените. Гените на
царевицата продължават от поколение в поколение, и само тези класове
във всяко поколение, които биват изложени на слънчева светлина, ще имат червени зърна.
Въздействието на средата може да включва разделно развъждане,
светлина, обучение; други неща също могат да въздействат на индивида,
но никои от тях няма да променят гените му. Както споменахме по-рано,
краката на китайските жени в продължение на поколения са били
стягани, за да останат малки. Но краката на съвременните китайски
жени, след като вече не биват стягани, са нормални по размери.
4 – Един вид наследствена разновидност е известна като рекомбинация.
Но тя не може да произведе нови видове, защото тя е само пренареждане
на вече съществуващи гени. Рекомбинацията е съчетаване на доминанти и рецесивни гени. Ето някои примери:
Чернобелите крави от породата Холщайн са резултат от доминантен ген. Ако теле от
тази порода има ген за бяло и черно от един от
родителите си, това теле като цяло ще бъде чернобяло. Но в някои
случаи се срещат два рецесивни гена и тогава се ражда теле, което е
червенобяло. Но телето все пак израства в крава; рецесивният ген не го превръща в коза.
Друг пример са гените за бяло и кафяво при овцете. Бялото е доминантен
ген, затова повечето овце се раждат бели. Но понякога рецесивният ген
за кафяво произвежда кафява овца. Тези резултати се наричат реверсии или “обръщания.”
Но резултатът все още е овца. Тези разновидности при наследяването са част от Менделовата генетика.
5 – Втори вид разновидност при наследяването се нарича полиплоидия (или плоидия).
Тя е свързана с промяната в броя на хромозомите и пренареждането на
материала в хромозомите. Но тя не произвежда промени от вид към вид.
Нормалните клетки са диплоидни, с два комплекта от еднакви хромозоми, но възпроизводителните клетки
са хаплоидни, със само един комплект. Хаплоидна мъжка и хаплоидна женска клетка се
съединяват в зигота, за да образуват нова диплоидна клетка. Но при
полиплоидията, срещана при много растения, но рядко при животните,
три или повече хаплоидни комплекта хромозоми се намират в клетките на
организма. Човекът може да създаде полиплоидни клетки при растенията
по няколко начина, включително употребата на такива химикали като коичицин.
Ето някои примери: Розовоцветния конски кестен (Aesculus camea)
идва от двама родители, всеки от които има 20 хромозоми в своите
зародишни клетки резултатът е конски кестен с 40 хромозоми, който има
розови цветове! Генетично това се нарича плоидия,
но всичко, което се получава, е малко по-различен конски кестен. Той не се е променил в кленово дърво.
Има също плоидни катерици и плоидни плодови мушици. Всеки път
създанието е малко по-различно в някакво отношение, но то винаги
остава по същество непроменено. То е все още катерица или плодова мушица.
“Танцуващите мишки” не могат да тичат в права линия, а само в кръг. Те са
резултат от плоидия, или промени в техните хромозоми. Но те са пак мишки.
Понякога тези нови породи се наричат нов “вид,” но това
не е точно. Неправилно поставените названия не променят фактите. Те
си остават точно същите видове от Битие; те са все още мишки,
катерици, кестени или каквото друго са били техните родители. Тъй
като при полиплоидите няма мутация, не се получава никакъв нов
генетичен материал, и не се наблюдава никаква коренна промяна във
формата. Следователно полиплоидията не може да произведе еволюция.
6 – Хибридизацията е възможна.
Това е процес, чрез който хората правят изкуствено оплождане между
два вида в един род. Тъй като потомството винаги е стерилно,
хибридизацията трябва да се извършва постоянно. Тя е подобна на
смесване на кон и магаре и получаване на безплодно муле.
“В процеса на хибридизация два различни вида от един същи род (в
повечето случаи) биват кръстосвани, за да съчетаят най-добрите
качества от двата. . . . Често новият хибрид е по-силен и от двамата
родители. Потомството е безплодно изисква постоянно кръстосване.”—*Biology for Today, p.
294.
7 – Няма ли нищо, което може да засегне гените?
Има, радиация, рентгенови лъчи, атомни бомби, ултравиолетово излъчване и определени химикали –
защото те могат да произведат мутации. При мутациите се натъкваме на
нещо, което може да предизвика малки промени в гените.
Изследването на мутациите е толкова важно, че ще се занимаем с него подробно в
следващата глава (глава 10, Мутации). Но тук ще обобщим част от него:
Мутацията е промяна в носителя на наследствеността – молекулата на ДНК
вътре в гена. Гените и милионите молекули вътре в тях са много сложни. Ако
такава промяна действително стане, ще има съответна промяна някъде в организма и в неговите потомци.
Ако мутацията не убие организма, тя ще го отслаби. Но мутацията няма да промени един вид в
друг. Мутациите са способни да произвеждат промени само вътре в рамките на
вида. Те никога не променят един вид растение или животно в друг.
МИСЛЕНЕ В ПОРОЧЕН КРЪГ – (*#4/5 Survival of the Fittest is Meaningless / #8/6 Natural Selection
is Based on Reasoning in a Circle*) Самите понятия “естествен отбор” и “оцеляване на
пригодените” са всъщност мислене в порочен кръг! Те са тавтологии.
“Промяната е причинена от това, което причинява промяна.” “Пригоденото оцелява, защото е пригодено.”
“Нещата, които са успели, са били способни да успеят.”
“Това
води до оправданата критика, че идеята за естествения отбор е
повърхностна от научна гледна точка. Т. Х. Морган, известен
американски генетик, казва, че идеята за естествения отбор е
тавтология, пример за мислене в порочен кръг. Логиката е следната:
Ако нещо не може да успее, то няма да успее. Или, казано по друг
начин, нещата, които са оцелели, са били способни да оцелеят.”—Lester
J. McCann, Blowing the Whistle on Darwinism (1986), p. 49.
“Които оставят най-голямо потомство.”
“За тях [дарвинистите] естественият отбор е тавтология, която заявява
досега непризнато взаимоотношение: Най-пригодените – определени
като онези, които оставят най-голямо потомство – ще оставят най-голямо потомство.”—*Gregory
Alan Peasely, “The Epistemological Status of Natural Selection,” Laval Theologique et Philosophique, Vol. 38,
February 1982, p. 74.
“Склонен съм да се съглася с онези, които гледат на естествения отбор като
тавтология, а не като истинска теория.”—*S. Stanley, Macroevolution (1979), p. 193.
“Най-пригодените оставят най-голямо потомство.”
“При
внимателно разглеждане естественият отбор се оказва тавтология,
изявление на неизбежно, макар и преди непризнато взаимоотношение. Той
заявява, че най-пригодените индивиди в едно население (определени
като онези, които оставят най-голямо потомство) ще оставят най-голямо
потомство).”—*C. Waddington, “Evolutionary Adaptation,” in Evolution After
Darwin (1960), Vol. 1, pp. 381, 385.
Умножават се, защото се умножават.
“Така пред нас има въпрос: “защо
някои се умножават, докато други остават стабилни, намаляват или измират?”
На което получаваме отговор: Защото някои се умножават, докато други остават стабилни, намаляват или измират.
Двете страни на уравнението са едни и същи. Имаме тавтология. Определението е безсмислено.”—*Norman
Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 47.
“Всичко, което причинява промяна.”
“[*Джордж Гейлорд Симпсън казва:] “Аз . . . дефинирам отбора, технически
термин в еволюционните изследвания, като нещо, което е склонно да
произвежда систематични, наследяеми промени в населението от едно
поколение към друго.” [*G. G. Simpson, Major Features of Evolution (1953), p. 138].
Но дали има някаква полза от такова обширно определение? Ние се опитваме
да обясним кое причинява промени. Обяснението на Симпсън е
естественият отбор, което той дефинира като онова, което причинява
промени. Отново двете страни на уравнението са едни и същи; отново
имаме тавтология. . . . Ако отборът е всичко, което има способността
да причинява промени, той просто казва, че промяната се причинява от
онова, което причинява промяна. . . . Като цяло обяснението е без стойност.”—*Norman
Macbeth, Darwin Retried (1971), p. 49.
Оцелелите са най-пригодени, а най-пригодените оцеляват.
“Но за едно нещо съм сигурен, и то е, че “естественият отбор”
не дава никакво обяснение за мимикрията или коя да е друга форма на
еволюция. Той не означава нищо повече от “оцелелите оцеляват.”
Защо оцеляват определени индивиди? Защото са най-пригодени. Как
знаем, че са най-пригодени? Защото оцеляват.”—*E.
W. MacBride, Nature, May 11, 1929, p. 713.
В главата за вкаменелостите ще
открием, че теорията за вкаменелостите и слоевете също е изцяло
основана върху мислене в порочен кръг!
ЗАКЛЮЧЕНИЕ – Открихме, че естественият отбор не произвежда еволюция;
тоест, промяна от един вид в друг той е безполезен за тази цел.
Всъщност, естествен отбор е очевидно неправилно название: Той е “естествени
промени,” а не “естествен отбор,” тъй като е съставен само от прости промени, или пренареждане на гени,
вътре в рамките на съществуващ вид. Или, за да бъдем по-точни, той е “случайни промени.”
Той НЕ е “отбор.”
“Отбор” изисква мислещ ум, а еволюционистите ни казват, че в тези случайни промени във
видовете няма никакъв мислещ ум. Безсмислената дейност довежда до
разновидности; само целенасочената дейност от разумно действащо лице е това, което отбира.
Изразът “естествен отбор” предполага нещо, което не е
вярно. Той създава впечатление за мислещ разум в действие, докато по
признанието на самите еволюционисти, те твърдят, че това всичко става чрез напълно случайни действия.
Според *Макбет, така нареченият “естествен отбор”
осигурява само промени за всяко създание в рамките на даден вид, и
след това това създание умира – и тогава какво е постигнал естественият отбор?
“Аз смятам, че изразът [естествен отбор] е напълно лишен от смисъл. Той
не описва нищо. По-слабите хора умират, много от силните също умират,
но различен процент от тях. Ако искате да кажете, че това е естествен
отбор, може и да е така, но това само описва процес. Този процес може
да продължава докато измре последното растение, животно или
човек.”—*Norman Macbeth, “What”s Wrong with Darwinism” (1982),
[палеонтолог в Американския музей].
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА
Всичко започва с два термита,
цар и царица. Те снасят яйца, но никога не учат на нищо своето
потомство. Как биха могли, след като почти нямат мозък и са напълно
слепи? Работейки заедно, младите термити изграждат големи кули, някои
от които са високи 6 метра. Термитникът може да има хоризонтални
размери до 4 метра. Тясната част е разположена на север и на юг, така
че кулата получава топлина сутринта и в късния следобед, но по-малко
през деня, когато е горещо. Учените са открили, че при строенето
термитите се ориентират по магнитния север. Тъй като понякога вали
изобилно, кулите имат конусообразни покриви и стените имат малък
наклон близо до върха до голям в основата. Стрехите на кулите са
изпъкнали, така че водата се оттича по тях настрани от основата на
кулата. Това изисква повече мислене отколкото термитът е способен да
мисли по даден проект. Когато разширяват домовете си, минават през
покрива и добавят нови кули и минарета около едно централно кълбо.
Цялата постройка изглежда като замък. В тази кула могат да се намерят
етажи с детски ясли, градини за отглеждане на хранителни гъби,
складове за храни и други секции, включително царските покои, където
живеят царят и царицата. Ако термитите бяха с размери на хора,
техният комплекс с жилищни помещения, офиси, строителни и промишлени
сгради би бил висок над километър и половина. Но това са малки слепи
създания с размери и интелигентност на червеи. Имат си и климатична
система. В средата на големия като пещера приземен етаж има голям
глинен стълб поддържащ покрива на тази пещера. В него е разположен
централният процесор на тяхната климатична система. Той се състои от
спирала от пръстени в тънки вертикални турбини дълбоки до около 15
сантиметра дълбоки, съсредоточени около стълба и разпространяващи се
в спирала навън. Стените на всеки ред от спиралата са само на около 2
сантиметра разстояние едни от други. Долният край на турбините има
дупки, за да увеличават въздушното течение около тях. Турбините
охлаждат въздуха и мрежа от отдушници довежда горещия въздух до
пещерата. Тези вентилационни шахти започват от върха на кулата и
стигат и стигат до основата. Но въглеродният двуокис трябва да се
сменя с кислород, което не може да се осигури от няколкото охранявани
изхода. Затова отдушниците завършват на върха в много специален
порест глинен материал в горните части на кулата, точно под
изпъкналите стрехи. Така вентилационната система проведа чист въздух
през кулите.
ГЛАВА 9 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ЕСТЕСТВЕН ОТБОР
Може ли естественият отбор да произведе човешкото око?
Напишете за пъстрия молец в Англия и защо той не е доказателство за еволюцията.
Естественият отбор е случайност в действие. Поставете 24 стъклени топчета в здрава твърда кутия
в центъра на някоя стая в дома ви. Ритнете кутията, за да приложите естествен отбор към топчетата. Влизайте в
стаята шест пъти на ден в продължение на пет дни и прилагайте естествен отбор към топчетата. Под заглавие “Естественият
отбор в действие” напишете бележки върху високо организираните структури образувани от топчетата след известен период от
време. Успяха ли да се подредят в кутия? Или в мишка?
Напишете един абзац обясняващ какво имат предвид еволюционистите под естествен отбор. Напишете
втори параграф обясняващ защо той не може да произведе онова, което те искат от него.
Какво е мислене в порочен кръг? Защо естественият отбор е именно такова мислене?
Защо “оцеляването на пригодените” е просто мислене в порочен кръг?
Защо изследването на Хърман Бъмпъс върху онези 136 врабчета е било толкова важно?
Обяснете разликата между между промени вътре в рамките на вида или подвидови промени, и промени
от един вид в друг.
Изберете едно от следните и обяснете защо то не е доказателство за еволюция (която изисква промяна
от един вид в друг): мухи резистентни на ДДТ, бактерии резистентни на антибиотици, нови сортове домати.
Каква е грешката на Дарвин в неговото мислене, че чинките на Галапагос са доказателство за
еволюция?
Как статистическият принцип за регресия към средното изключва възможността за еволюционна
промяна от един вид в друг?
По-късно Дарвни се отказва от естествения отбор като метод за промяна от един вид в друг, и се
връща към ламаркизма. Какво е ламаркизъм и защо е ненаучен?